Гонитба

1 глава- Яроста на Сакура

Ще го пречукам, ще го убия, ще го направя на пихтия. Как може Лий да е толкова ТЪП?!
- Спри се идиотино зелена!- крещях аз гонейки го по улиците на Коноха като луда.
О, само да го хвана ще му опърля рошавите вежди, ще го острижа нула номер, ще му напъхам чадър в задника и ще го отворя! Сващате ли колко съм бясна? Такъв зелен въхър ще му дам, че четката му за зъби ще се пенсионира. Да ви разкажа ли какво стана? Ух, добре. Имах мисия с Лий и то в Коноха и на всичкото отгоре Д ранг мисия?! Просто трябваше да подслушаме обекта и това е. Влязохме в едно заведение където беше " жертвата" ни, а там още при влизането някакъв дръвник ме обара и Лий му се нахвърли, но обарвача го отблъсна и рошльото падна в несвяст. Събрах чакра в юмрука си и халосах обарвача, който се насочваше към нокаутирания Лий с ясното намерение да го пречука. Онзи разби стената, но си развалих прикритието, обекта избяга, не се справих с Д ранг мисия и на всичкото отгоре Тцунаде ни чете конско, но по- главно на мен.Та сега схващате ли защо го гоня? Предполагам че да. Продължавам да го гоня, а изродя сякаш няма никакво намерение да спре, следователно аз също.
- Убий до Сакура- чан - се чуваше от всеки срещнат приятел по време на гонидбата. Лий видя, че явно няма да се оттърве лесно и се насочи към главните порти на Коноха. Прелетя покрай шинобитата на входа, а аз след него, те горките ни гледаха като полудели. Лий хукна по някакви пътеки, но нямаше да се успокоя преди да го хвана и да го претрепя собственоръчно. Препускахме като хищник и плячка без почивка и накрая го изгубих от поглед, просто ИДЕАЛНО! Огледах се и осъзнах невероятния факт, че съм се изгубила. Заради тъпия Лий си докарах нервна криза, а съм още едва на 17, ужас. Тръгнах ругаейки в неизвестна посока, опитвайки се да намеря познат пеизаж, но разбира се с моя късмет такова нещо нямаше. Всяко дърво приличаше на предишното и имах чувството, че съм изгубена сред някакъв зелен ад. Вървях бавно, оглеждайки се, защото знаех, че гората не е най- безопасното място за разходка, още по- малко ако си момиче. Вървях из гъсталаците, стараейки се да не вдигам много шум, но без особен успех. Излязох на някаква поляна обрасла със зелен мъх. Тогава пред мен изскочиха 7 нинджи от селото на звука и се усмихнаха перверзно.
- Я какво си имаме тук- каза единия облизвайки се.- Малко куйночи, колко хубаво!
Леле, как ми заприлича на Орочимару при вида на Саске! Обходих с поглед тъпите им лица, чийто очи жадно ме изпиваха, бляк. Единия от тях се запъти към мен с думите:
- Не се тревожи ще бъдем нежни.
Останалите се засмяха и ме обгредиха. Единия се засили към мен, но аз събрах чакра в юмрука си и го отпратих на десет метра растояние. Останалите ме изгледаха изненадано, а аз се усмихнах миличко и се нахвърлих на бой. Битката продължи цели два часа, а на мен чакрата ми бе на привършване, бях скапана от гонидбата с Лий, а имаше още един, който стоеше прав и ми се усмихваше перверзно. След като нямах чакра дори да го ударя се обърнах и побягнах. Попринцип мразя да бягам, но в някой случеи е наложително, а този е от тях. Бягах колото можех по- бързо, но онзи продължаваше да ме следва. Скрих се в един храст наблизо и замаскирах чакрата си, умолявайки да не ме намери.
- Къде си розовке, ела не бягай, обещавам, че ще ти хареса.
Бляк, ебач с ебачите, само да имах още малко чакра, но нямах. Гласа му се приближаваше, а аз усещах, че скоро ще припадна, затова се насочих към шум от вода. Излезе ми късмета, намерих една рекичка, а до нея един хубав, голям дънер.
- Излез, излез малко куйночи- беше близо и май, че разбра къде съм.
Награбих дънера и с последни сили се хвърлих с него във водата. От устата ми излезе писък на болка поради факта, че бях дяволски надрана навсякъде, а ледената вода не ми помагаше особенно за болката. Виждах двойно, щях да припадна, знаех го. Последната ми мисъл преди да си затворя очите беше " Лий копеле долно, заради теб ще си умра нецелуната и детствена" С тези " радостни " мисли започна да ми се доспива, болката намаляваше и умората вземаше връх над мен. Накрая се предадох и заворих очи.
Чернокос млад мъж се излежаваше на тревата, а тъмните му очи бяха втренчени в зведите. Вятъра леко размърдваше черните му кичури коса, а на лицето ми се четеше безразличие.
Дзън. Дзън. Дзън.
Въдицата подрънкваше, сигурен знак, че нещо се бе закачило на нея. Саске се изправи и отиде да изката вечерята си от водата, но това нещо беше ПРЕКАЛЕНО тежко. " Това трябва да е нещо голямо"- мислеше си той без да осъзнава колко прав беше. Погледна по хубаво и видя, че улува му беше на какво да е друго, а човек. Чермокосия бързо нагази във водата и измъкна оттам едно розовокосо момиче И един дънер.( тва е много важно за пояснение хД) Момчето избута дървото отново във водата (ее, начи, отиде си главния герой!), вдигна бившата си съотборничка и провери за пулс. От устата му излезе една тежка въздишка на облекчение. Имаше пулс, макар слаб и едвадоловим. Нарами момичето и тръгна към временното си скривлище, носейки я на гръб.


2 Глава Бягство
Чернокосият заедно със своя ценен товар стигна да една поляна наблизо. По средата на въпросната поляна пламтеше ярък огън, който хвърляше светлина върху три човешки фигури, насядали край него. Щом чуха шума, причинен от Саске те се обърнаха и се загледаха в него. Той се приближи до огъня и внимателно постави своя товар върху меката трева. Отблизо можеха да се различат лицата на останалите трима. Бяха двама мъже и една жена. Единия беше слаб с бяла коса и остри, подобни на пирания зъби, втория беше едър на телосложение и на лицето му бе разположена безизразна маска, момичето имаше красива, кадифеночервеникава коса, стигаща до кръста и, а върху носа и се бяха разположили чифт семпли очила. Тримата се вгледаха в розовокосото момиче пред тях с учудване. Пръв се обади белокосия:
- Значи най- накрая си хвана момиче а? Ха ха, радвам се, вече бях започнал да си мисля, че си обратен, но защо е мокра?! Да не би след времето прекарано заедно да си се опитал да я удавиш в реката?
Саске го изгледа студено и каза:
- Шегата ти не беше много уместна Суйгетцу, това момиче го намерих почти умряло в реката и с едва доловим пулс.
Чернокосия се загледа в лицето на Сакура, като попиваше всеки детайл. Тя беше пораснала, това беше очевидно, челото и не беше вече толкова голямо, колкото го помнеше. Не я бе виждал от толкова време, как подяволиите попадна точно на нея?! Суйгетцу се размърда конфузно и реши, че явно ще е по- добре да си замълчи. Момичето с червната коса огледа розовокоската, после се обърна към Саске и го попита:
- И сега какво, ще я мъкнем с нас ли?
Яроста се четеше в очите и, които изглеждаха доста зловещо при осветяващия се в тях огън.
- Не- каза спокойно Саске- Ще и помогнем и ще я зарежем някъде и това е всичко Карин. Ще бъде ли проблем за теб?
Момичето поклати отрицателно глава и по лицето и се разбираше, че и е улекнало. Тогава мълчаливия мъж се обърна към Саске и попита със съвсем спокоен глас:
- Познаваш я нали?
Всички погледи се насочиха към него, всички без един.
- Бяхме в един отбор докато още бях в Коноха.
По лицата на съотборнииците му се изписа учудване. Всички гледаха Саске, който обаче не откъсваше поглед от бившата си съотборничка.
- Хмм- каза Суйдетцу след известно време мълчание- тя е доста хубавичка, какво чакаме, нека да и помогнем де!
Останалите кимнаха и Карин влезе в палатката да потърси медецинските принадлежности и скоро ги донесе. Имаше някой рани с който нямаха шанс да се справят, но поне помогнаха доколкото можаха. Положиха тялото на момичето близо до огъня за да може да се стопли в студената нощ. Мина се известно време, а отбор Хеби седеше мълчаливо край огъня, всеки потънал в собствените си мисли. Тогава се чу тихо прокашляне и всички погледи се насочиха към Сакура, която очевидно идваше в съзнание. Тя започна да се съвзема лека полека и усети последицие от хвърлянето си във водата. Всичко я болеше, тя не беше във цветущо състояние и веднага по навик започна да се лекува. Отбор Хеби гледаше с почуда зелената чакра обграждаща нежното тяло на момичето.
- Ти не спомена, че е медицинска нинджа- каза съвсем слисан Суйгетцу.
- И идея си нямах- каза с лека почуда Саске.
Сакура бавно започваше да се съвзема, силите и се бяха завърнали. Тя чу гласове около себе си и в съзнанието и изникна спомена за преследвачите. Стресна се, да не би това да са те, затова бързо бръкна в джоба си да провери дали кунайте и са там. Като почудо бяха, затова тя грабна единия и бързо застана в стойка готова за битка. Тогава обаче страшна болка в глезена я застигна и сълзи избиха в смарагдовите и очи. Въпреки това тя не заплака, беше свикнала на болка.
- Не се тревожи, няма да се бием с теб- чу се мъжки глас. Тя погледна и видя Джуго, който бе отпратил една от редките си усмивки към нея. Тя кимна насечено и погледна другите от хората, който явно я бяха спасили. Единия беше обърнат с гръб към нея, а другите двама я гледаха с любопитство. Белокосия се захили и каза:
- Освен, че си сладка си и буйна, ха ха допадаш ми.
Сакура го погледна студено и отвърна:
- Не ми пука дори и да си ми спасил живота, само още една дума и ще ти пенсионирам четката ти за зъби.
Усмивката на белокоското достигна навъобразими размери, нещо като Наруто при вида на рамен. Той ухилен и каза:
- Колко си благодарна, че ти спасихме готиния задник.
Не мина и секунда и Сакура се узова зад Суйгетцу, опирайки конай върху гърлото му и каза:
- Не съм безащитно момиченце, изобщо не си го и помисляй.
Карин я погледна с усмивка и каза:
- Имам чувството, че с теб ще се разберем розовокоске.
Сакура се подсмихна и свали оръжието. Тогава погледа и падна върху единственото лице, което до този момент не бе видяла. Това беше лицето, преследващо я от дълго време насам. Куйночито веднага разбра кой би трябвало да я е спасил и вътрешната Сакура извика "значи дори Учиха можел да чувства понякога!" Сакура се обърна към бившия си съотборник и каза с колкото може по- студен тон:
- Учиха.
- Сакура- кимна и Саске загледан в огъня.
Погледа на момичето го обходи изцяло, като неможеше да повярва колко красив е станал той. Черната му като въглен коса бе разрошена и щръкнала както винаги, тялото му бе стегнато и мусколесто, а очите му бяха със абсолютно същия нюанс на черното, какъвто тя ги помнеше. Преди си мислеше, че Сай прилича адски много на саске, но сега осъзна, че въпросния Сай е едно изродче пред младия Учиха.
- Трябва да се наспиш- каза и спокойно Саске, твърдо вперил поглед в огъня.
- Сякаш ти пука- каза му тя завъртайки очи.
Карин ги обходи с поглед като се чудеше как едно момиче може да говори така на Саске.
- Саке- кун- обърна се тя към него- къде ще спи Сакура?
Суйгетцу се подсмихна и посочи себе си като желаещ, а Сакура му хвърли убийствен поглед.
- Аз смятам да си ходя, не желая да ви преча- каза тя ядно вперила поглед в Саске.
Джуго поклати отрицателно гкава и каза:
- Колкото и да е не си се възтановила още и трябва да почиваш, не може да хукваш сама в ноща.
- Не се страхувам от тъмното- каза розовокоската, но трябваше да признае, че той имаше право.
Карин погледна Саске, все още чакайки отговора му.
- Няма да е при Суйгетцу, защото той ще се пробва да я изнасили, а та може и да го убие, при Джуго е тясно, няма да се съберат двамата, ти Карин не искаш да делиш палатката си с никой, значи отставам аз.
Сакура, както и всички го погледнаха учудено и тогава розовокоската каза с лукав поглед:
- Аз до страхливци не спя.
Саске я изгледа презрително и и каза:
- Нямаш избор, или при мен или при Суйгетцу, избирай!
Куйночито се вбесяваше все повче и повече. Не стига, че той отново се държеше с нея сякаш е ненужна, прашалясала вещ, ами и и заповядваше. Тя отдавна се бе опитала да си внуши, че нечувства нищо към Саске, дори се бе обяснила в любов на Наруто който обаче я отряза, казвайки, че момичето само се самозалъгва. Тя се надяваше той да греши, но ето стана чудо и русия се беше оказал прав, тя още не можеше да забрави детската си любов кум ледения блок със ангелско лице пред нея. Тя кимна в знак на съгласие, но каза, че на сутринта си тръгва. Карин и посочи къде ще спи и куйночито се запъти към палатката. Влезе вътре и започна да се успокоява, мислейки си, че всичко това е само сън и ще свършо скоро, заради гласа на най- добрия и приятел, който я викаше за нова мисия. В същия момент в палатката влезе Саске, който без да поглежда към розовокоската легна в най- далечния ъгъл на палатката. Сакура завъртя очи и легна колкото се може, по- далеч от него, мечтаейки си всичко това да свърши. Беше уморена, нормално, все пак почти се беше удавила, а после срещна човека, който си бе решила да забрави, ГАДНО! Саске не се стърпя и се обърна към нея с въпроса:
- Как е той?
Тя веднага разбра за кого става дума и започна да разказва, внимателно подбирайки думите си така, че да се опитат да наранят мъжа пред нея. Разказа за това как единсвен той не се е отказал от търсенето му колкто и да го се опитваха да го обедят да се откаже. Страно, но тя му разказа дори за любовното си обяснение към Наруто, при което очите на Саске се разшириха в аниме стил. След като приключи набързо разказаната история момичето му обърна гръб и без да каже нещо друго се унесе и заспа. Сънуваше Наруто, който се катереше по някаква стълба от змий и Саске, който му подаваше ръка отгоре и русокосия се кареше все по- бързо и по- бързо за да я достигне. Внезапно Сакура се събуди и механично погледна към спящия Саске. Той изглеждаше толкова спокоен като спеше и напомняше не за студенокръвния задник за който се представяше, а за онова момче на което розовокоската бе повелила сърцето си. Тя без да мисли се надвеси над него, чудейки се дали да слепи устни с неговите, но бързо се осъзна, излезе от палатката и побягна нанякъде. Не и пукаше къде, просто искаше да се махне. Саске отвори очите си и прокле:
- Защо подяволите не го направи глупаче?!


Глава 3 Неочакван обрат

Тя багаше със всички сили, а в главата и се въртеше идеята да избяга колкото може по- надалеч от човека, който караше сърцето и да бие до полуда. Защо продължаваше да го обича? Та той и бе причинил толкова болка и страдание, при това не само на нея, а и на най- добрия и приятел. Ако не беше той, сега Сакура щеше да си живее живота като нормална нинджа, да ходи на срещи, да излиза с приятели, но не. Заради този глупав красавец момичето постоянно беше заета с тренирови от изгрев до залез, само и само за да стане по- силна и да може като застане до Cаске да се чувства полезна!! Господи колко глупава е била и продължава да бъде. Все още колкото и да го отрича тя продължава да си мисли за него, за косата му, за очите му. Сънищата, изпълнени със завръщането му в Коноха я преследваха отново и отново, а нетрябваше. Отново беше слаба, същото слабо и мизерно момиченце с чиято обич той се бе подиграл, чийто чувства бе зарязал на студената пейка. Бе разбил сърцето и многократно, но тя глупачката продължаваше да живее за него. Както скачаше по клоните, ругаейки тихо Саске, пред нея изкочиха два мъжки силуета. Единия изглеждаше с добро телосложение, а другия сякаш имаше някаква брадва зад него. Както се приближаваше на фона на слънцето пробляснаха облеклата на мъжете. Черни с червени облачета.
" Акатцки"- помисли си Сакура.
Знаеше, че не може да се справи и с двамата, затова реши да се направи на заблеяна и да ги подмине, а ако не и позволят, е тогава ако не друго, то предстоеше хубава битка. Покрай нея пролетяха няколко шурикена, който момичето избегна без проблем.
" Явно няма да мине без битка"- помисли си тя.
Спря се и се вгледа в лицата на мъжете и в съзнанието и проблесна спомен от една книжка в която ги бе виждала- книжката на Шикамару. Спомни си, че той почти бе убил онзи с оръжието, а Наруто другия по- пълничкия. Доколкото знаеше се казваха Хидан и Какузо и още, че са доста силни. Шикамару и бе разказал за всички техни способности, което донякъде компенсираше превъзходството им.
- Какузо, я виж какво си имаме тук, малко беззащитно момиченце, скитащо се само в гората. Тц тц тц, днешната младеж е толкова своенравна нали?- каза неочаквано Хидан.
Въпросния Какузо само погледна Хидан и го попита:
- Какво смяташ да правиш глупако?
Хидан се усмихна дяволито, облиза се и каза:
- Имам някой идей.
Перфектното лице на розовокоската се намръщи, бе разбрала целта на идиота и в никакъв случай нямаше да стане по неговата, по- добре да умре в битка отколкото да изпълни желанието му.
- Сега бъди послушна, обещавам че ще бъда нежен- каза Хидан пристъпвайки на следващия клон, малко по- близо до нея.
Сакура събра чакра в юмрука си и с невероятна бързина удари Хидан, който най- малко очакваше това. Белокосия отхвърча назад от силата на удъра, а в цялата гора проехтя глухия звук от удъра, усилен на макс. Какузо погледна към едваизправящия се Хидан и каза:
- Това момиче май не те иска а?
- Млъквай старинна монета такава- развика се Хидан, после се обърна към Сакура с думите- Ще ти го върна, розова кучке.
По устните на Сакура се разля съблазняваща усмивка и от устните и се отрони:
- Ела ми.
Саске вече бе станал и разговаряше с другите от отбора си.
- Значи тръгваме натам така ли?- попита за неизвестно кой път Суйгетцу.
- Ако още веднъж попиташ, ще ти забия тази клечка в голямата, тъпа уста- ядосано каза Карин.
- Млъкнете и двамата, не ми е до вас- сряза ги спокойно Саске и продължи със закуската си.
Точно тогава да отбор Хеби долетя далечния тътен на удар. Четеримата се спогледаха въпросително и в съзнанието на Саске изникна едно име
- Сакура- промърмори тихо той.
Останалите се спогледаха и изяснението бързо се изписа по лицата им.
- Какво чакаме още- ухили се белокосия, надушвайки предстоящата битка.
Без да кажат и дума повече четиримата забързаха със всички сили към мястото от където идваше шума. Небеше изминала и минута когато Карин каза:
- Трима са и водят битка. Сега трябва да ги видим.
И разбира се в същия момент пред отбора се разкри страховита гледка. Сакура се сражаваше с двама от Акацки съвсем сама. Единия избълваше от устата си някакви нишкиподобни въжета, а другия се опитваше да я "погали" с оръжието си. Саске се хвърли до Сакура, грабна я като булка и се качи с нея на едно дърво. Там веднага я пусна и попита:
- Що за изроди са тия?
Розовокоската набързо обясни всичко което знаеше и Саске каза:
- Добра тогава, аз се заемам със повръщащия конци, а ти вземаш психопата с броеницата.
Розовокоската кимна бързо и направи някакви знаци с пръстите си. Тогава до нея изникнаха два сенчести клонинга. Те се засилиха към Хидан, който не очакваше двойната атака и отскочи за да ги избегне, смеейки се като побъркан, но точно тогава погледна нагоре и видя розовокоската падаща надолу към него с опистошителна чакра бликаща от юмрука и. От мощния удар Хидан бе разполувен на няколко парчета, но все още беше жив и псуваше. Сакура се обърна и видя, че Саске едва се справя, затова се засили към Какузо с целта да го разсее и успя. Той отклони вниманието си от чернокосия към момичето и остана открит за атаки в гръб. Саске само това и чакаше, промъкна се иззад Какузо и използва чидори нагаши с което унищожи четири сърца. Сакура се усмихна, избегна няколко атаки от страна на Какузо, замахна с юмрук и унищожи и петото последно сърце. Всички се струпаха около главата на Хидан, която псуваше на поразия.
- Що за изрод е това?- попита Суйгетцу с удивление в гласа.
Розовокоската обясни, че Хидан неможе да бъде убит и че единствения начин да го унищожат е чрез заравяне. Набързо изпълника процедурата и Сакура се обърна към Саске с ядосан глас:
- Не трябваше да ми помагаш, щях и сама да се справя.
- О да, повярвах си- завъртя очи той и я вдигна като булка.
Сакура ужасена забеляза, че той възнамеряваше да я носи.
- Пусни ме, пусни ме Учиха, иначе ще стане страшно. ПУСКАЙ МЕ!!!
- Стига вика вече, главата ме заболя- оплака се Суйгетцу след около половин час път в който виковете на розовокоската неспираха.
- Учиха за последен път ПУСНИ МЕ!- изкрещя ядосано тя.
- Накрай ме- бе тихия отговор който получи.
- Не ме карай да ставам страшна- заплаши го Сакура.
Той завъртя очи и продължи да я носи, пренебрегвайки възраженията и. Момичето все още не се отказваше и Саске все повече губеше търпение докато я носеше, а останалите мълчаха, е всички без Суйгетцу разбира се, който непрекъснато се оплакваше, но него кой забога го слуша? Хммм реторичен въпрос. Внезапно отбор Хеби и Сакура се озоваха пред портите на коноха.
- Какво по....
- Прибирам се у дома Сакура, какво друго- усмихна се леко Саске.



Изражението и бе безценно. Нима бе чула това от неговата уста?! Не можеше да е истина, това за което мечтаеше години наред сега ставаше реалност?!!
- Май не те чух добре- каза тя тихо.
Саске само се подсмихна. Останалите от Хеби мълчаха. Те бяха наясно, но незнаеха защо. Тя само се измъкна от здравата му хватка и кимна без да каже нещо. Стояха така, загледани в главните порти на Коноха.
- Стига сме висели тук, да вървим- каза развълнувано Суйгетцу.
Осатаналите кимнаха и потеглиха към портите.
- Сакура- чан- чу се от шинобитата, охраняващи портата.
- Аз съм Харуно Сакура, най- добра прятелка на Наруто Узумаки, човека с деветоопашатата лисица. Бях ученичка в отбор 7, ръководен от Хатате Какаши, който е перверзник, четящ тъпите книги на Еро- санин. Сега съм довереница на Тцунаде- сама, която е 5-тата Хокаге, внучка на 1-я Хокаге.
- Наистина си ти Сакура- чан!- възкликна единия- Радвам се, че се върна, защото Наруто- кун бе реши на всяка цена да хукне след теб.
Сакура се усмихна и кимна. Не бе очаквала нищо друго от Наруто, който беше сякаш в нервна криза, ако ставаше въпрос за нещо подобно.
- Да вървим- каза розовокоската на отбор Хеби, който стоеше тихо зад нея.
Те тръгнаха през града, като всички погледи попадаха върху тях, чуваше се шушукането на тълпата, развълнувана от факта, че Сакура и Саске се бяха върнали. Те вървяха без да си продумат към кабинета на хокагето.
- САКУРА- ЧАН- изкрещя някой зад тях.
Те се обърнаха и видяха тичащия към тях Наруто, който не виждаше нищо друго, освен най- добрата си приятелка. Розовокоската се усмихна широко и се хвърли в отворените обятия на Наруто.
- Сакура- чан, никога повече не се връзвай на акъла на рошльото. Ако трябва аз ще го гоня, но никога не ме плаши така, в гората е пълно с изроди.
- Наруто- каза ухилена Сакура- Знаеш, че не ме е страх да се рахождам в гората.
Русокосия поклати отчаяно глава и каза:
- Няма да се промениш нали? Все ще си бъдеш твърдоглавка.
Розовокоската кимна и двамата се засмяха. Отбор Хеби наблюдаваше тази драма с неприкрито оттегчение.
- Чакаи малко, ТЕМЕ!!!!- забеляза го Наруто едва сега- Ттт.... Ти какво забога правиш тук?
- Прибрах се ДОБЕ- усмихна се Саске.
Наруто ядосано присви очи
- Не ме наричай добе, ДОБЕ.
Сакура се засмя, всичко това и се струваше толкова прекрасно, сякаш отново бяха хлапетата от отбор 7 и двамата и най- добри приятели се заяждаха както обикновенно. Смеха и внезапно секна. Не, те не бяха вече малките лапета, опитвайки се да свалят маската на сенсея си, не бяха отбор. Това бе минало, минало което няма да се върне.
- Да вървим- каза строго Сакура не останалите зад нея. Те я погледнаха учудено, но тръгнаха след нея.
- Значи наистина се завърна?- попита го Наруто за неизвестно кой път.
- Наруто, ако ме попиташ още веднъж, ще ме принудиш да се сбием отново.
Русокосия обаче запази сериозното си изражение и само кимна. Вървяха мълчаливо, привличайки погледите върху себе си. След няколко минути, които им се сториха като часове, стигнаха до кабинета на Хокагето. Наруто връхлетя през вратата и без дори да поздрави започна да разказва, че Саске и Сакура са се върнали. Тцунаде се усмихна и каза:
- По случеи завръщането ще направим парти и НИКАКВИ ВЪЗРАЖЕНИЯ САКУРА- каза и строго учителката и, знаейки, че момичето веднага ще почна да се противопоставя.
- Супер- каза Наруто- ще има рамен за мен.
Розовокоската издиша в отчаяние.
- Все още ли е същия?- попита я тихо Саске.
- Що за въпрос- каза му тя с досада.
Вниманието им беше привлечено от Тцунаде, която обясняваше нещо.
- Остава въпроса къде ще отседнете, предлагам в имението ти Саске, а Карин би могла да остане при Сакура нали така?- попита Тцунаде.
- Нямам претенций- каза безразлично Карин
- И аз - кимна Сакура.
Хокагето кимна и ги изпъди от кабинета си. Сакура реши да покаже на Карин къде ще отседне, Суйгетцу да се разходи по ресторантите, а Джуго каза, че щял да се помотае наоколо. Саске и Наруто вървяха сами, без да си продумат.
- Искам да ти покажа нещо- каза внезапно Наруто, а чернокосия само кимна.
Наруто бръкна и извади от джоба си една бяла салфетка, оцапана с кръв.
- Виждаш ли това- попита русокосия.
- Не съм сляп- завъртя безинтересно очи Саске.
Наруто поклати глава, но продължи:
- Това е кърпичката с която избърсах кървавите сълзи от лицето на бившата ти съотборничка, след като ти организира Хеби. Беше се срутила на пода в стаята си и плачеше, а лицето и беше цялото в кръв. Тази кърпичка я нося и досега, като възнамерявах да ти я покажа при следващата ни среща.
Русокоското бръкна в някой от незнайните си джобове и извади от там знака на Коноха, принадлежащ на Саске едно време и му я подаде.
- Това също го носех винаги със себе си, но не е мое. Вземи ги и двете, дано да си спомниш какъв беше и осъзнаеш какво причини на мен, още повече на нея.- усмихна се русокоското.
Той нито обвиняваше, нито съдеше, просто казваше истината с усмивка на лице. Обърна се и се запъти към магазина за рамен, надяващ се, че поне този път Саске ще почувства нещо друго, освен омраза.



Глава 4- Примирие между съпернички

Сакура и Карин вървяха тихо една до друга, без да обелват дума и да се поглеждат. И двете мислеха за едно и също и имаха доста голямо желание да се пораспитат една друга за Саске, но нещо ги караше да мълчат.
- Тук- каза внезапно Сакура, като посочи красива врата от черен махагон.
Карин кимна и се запъти след розовокоската пред нея. Двете влязоха в коридорчето, събуха се и поеха към гостната. Това помещение бе средно по големина, а облицовката напълно синхронизирана. Не беше нито претрупано, нито празно, нито преобладаваха само тъмни, или само светли цветове. Имаше красива дървена маса настанена между един красив, червен диван с черни облегалки и два фотьойла в същия цвят. Върху масата бе настанена странна по форма ваза с доста екстрентичен вид пълна с редки пустинни цветя, подарък от Гаара. Килима беше черен с изваяни до съвршенство бели ивиц, който му придаваха някакъв странен вид чар. Върху диваните и фотьойлите бяха наредени няколко черни възглавнички с червени иреси по тях. По стените бяха закачени всевъзможни картини, изобразяващи неописуеми природни забележителности. Имаше камина, разположена в близост до масичката. ( е по-обстойно немоа даа го опиша, сорка :Д) Върху камината бяха наредени още няколко вази, но без цветя в тях. Карин се огледа и предпазливо седна на дивана.
- Искаш лии нещо за пиене? - попита плахо Сакура.
- Няма нужда- отвърна и безразлично Карин.
Стаята отново потъна в мълчание, което продължи доста дълго. Тогава обаче неловкоста бе прекъсната от Карин:
- Сега искам да ми отговориш на нещо, ама честен отговор. Съгласна?
Розовокоската само кимна плахо. Предполагаше какво я чака и заслуша въпроса на очилатката.
- Какво изпитваш към Саске- кун?
Сакура въздъхна тежко, точно от това най- много се боеше.
- Обичам го- издиша тежко тя и погледа с отчаяние Карин.
- ЗНАЕХ СИ!- извика бясно червенокосата- Не си и помисляй да ми го отнемеш, Саске- кун е мой!
Вътрешната Сакура започваше да взема връх, което не бе добър знак, защото очилатката наистина я нервираше.
- Той не е твой кучко такава, приеми го! Ти дори не го познаваш, не си била толкова в един отбор с него, колкото аз, не ти е причинявал болка нали?!!
Карин ядосано поклати глава, което накара красивата и, червена коса да се полушка върху гърба и. В следващия момент тя бягаше с пълна скорост към розовокоската, държяща кунай. Сакура отбегна удъра и реши да отвърне. Минаващите хора гледаха с почуда какво забога става в тази къща, но щом повечето чуха рева на Сакура, породен от истински гняв се отказаха. Знаеха, че тя е като втора Тцунаде и никак не им се искаше да влизат в разправий с нея. Пред това време в къщата хвърчаха кунай, шурикени, цветя, вази, че чак и масата не се спаси. Всяка мяташе по другата каквото хване и спореше ядно. Тази борба трая доста дълго, но дори и тези демончета се изстощаваха. Накрая останаха без сили, проснати по земята, но все още гледайки се страховито.
- Какво толкова харесваш в Саске- попита прегракнала от многото викове Сакура.
- Той е красив, студен, силен, секси, не обръща внимание на други, а чакрата му е толкова сладка за сетивата ми. Направо се разтапям щом я усетя. А ти малката?
Сакура въздъхна и започна:
- Обикнах го още от първия миг щом го видях. Теглеше ме към него онова сексапилно, студеникръвно държание. Даже помня как като малка се състезавах с най- добрата си приятелка коя ще го спечели. Наистина съм била глупава тогава. Паднахме се в един отбор заедно с Наруто разбира се......- тя започна да разказва всичко преживяно, всяка една подробност така, както тя я бе изживяла. Сълзи се стичаха по нежното и лице, но тя ги изтриваше и бързо продължаваше да разказва. Карин я гледаше с очудване и се чудеше колко малко е познавала човека когото уж обича- ... Така той си тръгна от Коноха оставяики ме на студената пейка, за да иде при Орочимару. С Наруто обаче не се отказвахме да го търсим години наред. Един ден хокагето ни извика и съобщи, че Саске е убил Орочимару. Това беше един от най- щастливите ми мигове, моя и на Наруто. Тогава обаче той бе разбит по най- бруталния възможен начин. Разбрахме, че е сформирал вас- отбор Хеби и всичко се разпадна пред очите ни. Избягах плачейки с цяло гърло и се свих в нас. Три дена не бях яла, не бях спала, само ридаех. Бях започнала да плача кръв без прекъсване.
Карин я гледаше иззад очиталата си с неприкрито възхищение и любопитство. Това момиче събуждаше някакво чувство на уважение в нея, което неможеше да си обясни.
- И въпреки всичко държиш на него, че дори го обичаш? Какво сърце забога имаш Сакура?
Розовокоската поклати тъжно глава и отвърна:
- Глупаво. Глупаво сърце, което не може да забрави детските си мечти и чувства. Аз съм жалка Карин, жалка, а си бях обещала, че няма да плача за този леден блок на име Саске, а виж какво стана- ще наводня Коноха. Моля те, не ме мисли за слаба, не го понасям. Каквото искаш ми кажи, но знай, че всичките тези години аз тренирах от изгрев до залез само и само да мога да застана до Наруто и гордо да се нарека приятелка на бъдещия хокаге и да му помогна дейно, за да върнем с общи усилия най- добрия ни приятел.
Карин мълча известно време, загледана в зелените очи на момичето пред нея.
- Ясно за теб разбрах, но този Натуро... или както там му беше името, той защо продължава да храни надежди забога?
- Хм..- усмихна се през сълзи Сакура- Наруто винаги е бил леко чалнат, но стане ли въпрос за приятел, по- добър за тази цел човек, от него няма. Странното при него е, че той излива душата си пред хората и става невъзможно да не го обикнеш. Той е забавен, леко слабоумен на моменти, но има едно особено качество- става приятел с почти всеки който срещне и то истински приятел, а не някой който накрая ще му забие нож в гърба.
Сакура се усмихна при тези свои думи и се загледа в красивото момиче пред нея. Карин само поклати смаяно глава и каза:
- На вас в Коноха ви има нещо, да знаеш. Ти си момиче, обрекло се на някой, който не се интересува от никой освен за себе си. Оня русия има най- силния демон след Джуби разбира се, умее да го контролита и създава приятелства с всеки биологичен индивид. Саске- кун е студенокръвен красавец, на който не му пука за нищо. Тримата се изучени първо от един застаряващ тинейджър, който не откъсва глава от тъпите си, перверзни книжки. Обучени сте при тримата легендарни санини- Змия, Перверзник и Хазартаджийка. Кажи не сте ли странни?
Сакура се засмя весело, но това си бе самата истина.Тя стана болезнено от пода, понеже се бе схванала от това лежене в неудобна поза и подаде ръка на Карин, за да и помогне. Очилатката се опули учудено, но пое ръката и стана.
- Примирие- попита Сакура подавайки ръка.
- Примирие- кимна Карин- Ако някой заслужава обичта на Саске- кун, то това си ти Сакура Харуно.

След примирието двете момичета решиха да подредят поне малко бъркотията, която направиха, а после да се замат с приготовленията за партито. Минаха се цели три часа, след като започнаха да се приготвят, но наистина си заслужаваше.



- Тръгваме?- попита Карин.
- Дам- кимнах аз и потеглихме.
Отворих вратата и нежен, летен ветрец ме лъхна. Ъъъ, че то кога не е лято? Хммм, както и да е, лирическо отколнение. Слънцето нежно галеше с лъчите си земята, птичките весело чуруликаха и тяхната песен огласяше всяко кътче и ги изпълваше с радост. Гадост! Кофти, развалям "хубавата" картинка, но такъв е живота! Как го мразя това време, а колко си е хубаво, тихичко, мрачничко и зловещичко! Това обаче на бе най- големия кофтак - бях облечена в рокля и то не каква да е а БОНБОНЕНОРОЗОВА с някакви цепки стигащи до средата на бедрото ми, показвайки повечето ми природни дадености. Толкова го мразя този розов цвят, а иронията е, че имам скапана розова коса и според Ино "розовото ми ходи". Пффф, край от утре съм само в черно, демек в траур. ( замечтана физиономия) О, не става, ако се облека както искам наще ще ме разфасоват. ( разбита физиономия) Карин изглеждаше къде - къде по- добре със своята черно- червена, семпла рокля без призрамки и дълга малко над коленете, завиждах 'и. Странно, но след побоя, който си беше бая зрелище се опознахме що годе и мога да призная нещо за нея. Това което ще кажа е секретна тайна, така че само да сте я изпели на някой ще отричам, ще ви намеря и убия бавно и мъчително- харесах я. Знам, че е от отбора на онзи задник Саске, но трябва да се признае, секси задник. Ужас, какви глупости говоря, а не това е вътрешната и ТОЧКА. Така, след ужасно дългия монолог с Карин влязохме в едно кафене и веднаха съзряхме Харуто, Хината и Ино да ни махат. Брат ми (демек Наруто) като по чудо не свинеше рамен, а просто пиеше третия си шейк. Да знам, че ПРОСТО звучи някак странно, но за него е нормално, а как му завиждам. И аз искам да се тъпча деноношно, но после Ино ще ми вика на мен прасе и то по обясними причини. Та настанихме се с Карин до тях, което се оказа "лек' проблем за мен, поради факта, че бая здраво бях паднала на задника си, при хлъзгане на вода, която впрочем бе разляна от Карин. (баси изречението :Д) Как я разля ще попитате? Ми да кажем, че просто не бе успяла да ме замери с достатъчно вещи, та вазата с цветята от Гаара и послужи идеялно за целта.
- Сакура- чан, много си красива- каза ми Наруто, облещен срещу мен.
Момичетата го подкрепиха, а аз само се усмихнах с досада. Копелето знаеше, че мразя тези рокли и най- вече този цвят, гадняр, че и ми се ухили демонично на всичкото отгоре. Хм, май трябва да започна да си съставям списък на хората, предназначени за бавна и мъчителна смърт, причинена от мен. Мухахахаха! ( злобно хилене) Така, да оставим плановете с убийствата за по- късно, сега дилемата бе какво да си поръчам? Хмм, майната 'и на диетата:
- Искам двоен шейк, ГОЛЯМО парче шоколадова торта, семейна пица с шунка, гъби, пипер, риба тон, сирене, кашкавал, ананас и манго, и голяма зелена салата, а да и плюс сода, мерси.
Очите бяха отворени в аниме стил, а устите паднали до земята.
- С..Сакура, как по дяволите можеш да изядеш всичко това, като си представя колко калории има ми се завива свят- каза изумена Ино.
- Забога Сак- пригласяше Хината- това може да нахрани дори... Наруто!
- Хей хей, тя ми е сестра, семейна традиция- засмя се той.
А да, малко инфо. С Нару сме токова близки, че ни викат братче и сестриче, нещо като майки с деца на новото време. Ние всички сме като едно голямо, та свръхголямо семейство, не се учудвайте.
Та всички се отказаха да ме разубеждават и си поръчака свойте си болкуци които аз наричам храна за зайци, всички освен Нару и Карин де. Хах, това момиче все повече започва да ми допада, интересно. Тогава обаче се чу тънък звук от камбанка, провизгласяващ, че някой влезе. По инеркция се обърнах и ченето ми увисна до кабината на дявола. ( някъде мноооооого надълбоко) През вратата туко що бяха влезли Сай, Суйгетцу и по дяволите Саске, но изглеждаха толкова готини в своите небрежни костюми. Саске обаче не носеше костюм, а някакви страхотински дънки и черна тениска, подчертаваща страхотното му телосложение. Усетих как Наруто повдига брадичката ми, че още малко и ще падне. Тримцата се запътиха към нас и най- нахално се настаниха, простаците.
- Сай, какво по ангелите си облякъл- попитах го аз първо него, за да не зацепят останалите какви сцени с значителното участие на Саске, облечен така изникваха ума ми.
- Не е за говорене Сак- сведе глава той- Тцунаде- сама ни избра дрехите, изглеждаме като идиоти!
- Хей хей, не говори така- скастри го Суйгетцу- Аз се харесвам.
- Мда, нали си падаш леееко гей- подхвърли Карин и както забелязах въпреки сприхливата и забележка, тя се бе изчервила.
Стрелнах я с лукав поглед, а тя ме погледна дяволито и едва се стърпях да не се изсмея. Ино от своя страна човъркаше ноктите си, но хвърляше скришом някой друг поглед към Сай, който трябва да призная, беше страшно секси така.
- Сак- обърна се внезапно Сай към мен- Абе ти не мразеше ли розовото?
- Тцунаде- сама- въздъхнах и всичко му се изясни.
Усмихна ми се подигравателно и отбеляза, че не само те са прецакани. Изрод. Тъкмо щях да му отвърна гадничко, но вниманието ми бе привлечено от храната, поставена пред мен. Благодат! Започнах да ям сякаш съм в казарма, толкова много бях гладна, забога!
- Вкусно? - попита Суйгетцу.
- Дафм- изфъфлих с пълна уста, преглътнах и го попитах- А имаш ли нещо против да ти викам Суй, че нещо ти е много дълго името, аа мен хич ме няма в запонянето?
Той се ухили и кимна в знак на съгласие. Забелязах, че Саске се пресегна да вземе менюто, но нямах никакво намерение да му го позволя. С максимална бързина, породена от безбройните тренировки, грабнах въпросното меню и се направих, че чета.
- Искаш ли нещо Саске- попитах ги с мили, кучешки очички.
- Имаш предвит като те убия и вземя менюто ли? - каза той нкак по- меко от обикновенно.
В гласа му се долавяше някаква топлина, а устните ми се бяха извили в съвсем лека, почти незабележима усмивка.
- Хах, сякаш можеш- подметнах аз и му метнах менюто.
- Няма ли да напълнееш от всичко това- попита той с леко любопитство.
- Пука ти- завъртях очи и продължих да ям.
Той обърна глава на другата страна, но не можа да скрие усмивката си от мен, не и този път. Продължих да ям, стараейки се да не му обръщам особенно внимание, но същевременно да поддържам лек разговор с него, което впрочем не е лесно. Най често получавах по две думи в отговор, рекорда се състоеше от цели пет, а при задаване на директи въпроси получавак само поглед от сорта на млъкни-или-умираш. Дори го залях " без да искам" с вода, но той пак не продума, ругарните не се броят, нали? Хах, колко забавно! ( за по- бавните тва е сарказъм)
- Сак- каза Нару през един от редките моменти когато устата му не бе пълна с част от МОЯТА храна- Разбра ли, че Гаара ще идва довечера?
- Сериозно?- ококорих очички в аниме стил- Господи, само да ми падне, ше му ********, обеща ми да ни посети поне преди три седмици!
- Знам- каза Нару,а очичките му светнаха- Само да дойде а?
- Само да дойде- кимнах засмяно аз.
Саске нещо ме гледаше странно, бе да си гледа, много ме засяга защото.

браво Марти ама сам г0 чел ама не си написала края :D иiначе е мн0г0 як0 х0ра к0йт0 н3 г0 е ч3л тряя г0 пр0ч3т3 !

Херми ОПРАВИ си ЗАГЛАВИЕТО :!:

Хах мерси, дори не го забелязах!

Супер.. Искам още

Леле, колко сме страховити с Наруто обаче! Горкия Гаара, не му завиждам. Заслужава си го все пак, не съм го виждала от толкова време, че ако го сращна, вероятно няма и да го позная. Станахме всички от масата и аз, Карин, Саске и Суйгетцу потеглихме към партито. Защо само ние ли? Хммм да кажем, че Наруто пак трябваше да носи Хината в болницата при Тцунаде. Та човека само и дръпна стола за да стане забога! Сай бил гладен, все още се чудя как в предположение, че двамата с Наруто изядоха половината от МОЯТА храна. Та Сай реши да се наплюска, а Ино била жадна и остана с него. Да бе, сякаш някой се върза на плоския номер... ъ впрочем Сай се върза.... мъжките индивиди могат да бъдат доста глупави. Вървяхме из улиците, а Карин и Суйгетцу пак се караха ъъъ не слушам вече за какво. То по някое време започва да му писва на човек, чудя се как дори и ледника издържа. А какво става с въпросния ледник- Саске, хмм да кажем че е забил поглед в земята и се прави че хич не му пука. Да де, то няма и за какво да му пука. След доста некомфорно половинчасово мълчание стигнахме до къщата на Гай- сенсей, където щеше да се проведе партито. Явно Гай пак се опитва да се направи на готин пред Анко. (=.=) Отдалече се чуваха приглушените звуци на музиката, а наоколо се носеше някакъв приятен аромат на дъб, идващ от къщата. Щом влязохме, разбрах защо тук е ароматизирано на гора. Навсякъде бяха разполовени дъбови бъчви, явно пълни със саке. Добре че Лии още не е дошъл. Веднагически сканирах Наруто, който ми махаше явно, за да отида при него. Изприпках бързо, като зарязах тримата от Хеби. Тялото ми се скова от вълнение, защо ли? Да кажем, че до Наруто седеше невероятен пич с червена коса, който ме гледаше, а явно Наруто смяташе да ни запознае. Обичам си го този блондин, за къде съм без него!
- Йо Сакура- чан, нека ти представя Кадзахето на име Гаара!- каза той, сочейки ми пича до себе си.
Невъзможно!!! Това Гаара ли е?! Господи, толкова се е променил от последната ни среща, ЛОЛ!!!
- Това ти ли си забога?- попитах съвсем втрещена.
Той се усмихна и закима енергично в знак на съгласие. Устата ми увисна от изненада, но в следващия момент съвсем я изключих, а се хрвърлих на бой. Все пак този червенокоско ми бе обещал да ни посети доста отдавна, но все бил зает, та си пишехме писма. Наруто до мен се хилеше, а Гаара изглеждаше доста стреснат от тази ми реакция и изглеждаше готов да използва пясъка всеки момент, така че реших да не го бия повече, затова се метнах на врата му и започнах да го душа е техниката, която Наруто нарича " Задушаващата хватка", което всъщност е прегръдка. Въпросния Наруто се запревива от смях при вида на зачервеното лице на приятеля си, а аз се засмях и го пуснах.
- Сетихте се да отделите малко от скъпоценното си време, а Кадзаге- сама?
Той само завъртя очи и ми подаде букет прекрасни пустинни цветя и каза:
- Доколкото те знам, предишните сигурно са станали на сушеница, макар и да увяхват на десет години, прав ли съм?
- Напълно- засмях се аз, целунах го по бузата в знак на благодарност и се цопнах на канапето при тях.
Най- накрая реших да се поогледам наоколо. Наблизо Темари спореше нещо със Шикамару, а той само мрънкаше колко е проблрмно всичко това, Хината и Ино си приказваха, Тцунаде, Джирая, Какаши и Шинузе се бяха свили в един ъгъл и залагаха кой ще изпие най- много саке. Поогледах се по- добре и съзрях две черни очи, втренчени в мен, никой друг освен Учиха, не може да има такива очи, които те привличат неудържимо и същевременно те карат да се разтрепетиш от неестествения студ, който се плъзга като ледени шипове по гръбнака ти. С една дума Кофти, но той ме гледаше с някаква ярост и чак сега зацепих защо. Явно ме бе наблюдавал с Гаара. Хах, копеле, сега ще му го върна дори повече. В този момент прозвуча една от любимите ми песни, песен на която съм кръстена- Ikimono Gakari- Sakura ( https://www.youtube.com/watch?v=qOn4P4tYKQY мн яка песничка впрочем, поздрав! ) Станах, завърях се и подканих Гаара да танцуваме, а той ми метна поглед гласящ нещо от сорта " приятелството- с- Наруто- не- ти- се- отразява- добре ". Завъртях очи и го подканих отново и този път той взе, че се съгласи. Застанахме близо до центъра на импровизирания дансинг, Гаара обгърна кръста ми, а аз обвих ръце около врата му и започнахме да се движим в ритъма на музиката. Зърнах няколко от погледите на Саске и те определено не бяха миловидни. Песента свърши, а аз и Гаара седнахме до Наруто, Саске, Карин, Суйгетцу, Лии и Неджи, който явно бяха пристигнали скоро. Нямаше място, затова се цопнах на колената на Наруто и Лии, които явно нямаха възражения. Започнахме да си говорим за всякакви простотии, например как да увеличиш силата на чакрата си, използвайки чужда, но най- вече обсъждахме една битка разиграла се наскоро. В нея участвахме аз, Наруто, Какаши и Лии. Ставаше въпрос за А ранг мисия и бе доста интересна. Мисията беше да защитаваме странстващите племена, когато преминават през опасни земи, пълни с врагове, който се опитва да откраднат от тях някакъв ценен кристал, притежаващ могъща сила. С обикновенните разбойници бе елементарно, но после ни причакаха 4 шинобита, който изобщо не бяха слаби. Единия използваше отровни стрелички срещу противниците си, затова аз се бих с него, като най- подходяща. Всичко беше наред, когато ме улучи с непознат вид отрова за мен, но побързах да си бия антидот, приготвен спецялно от мен и Тцунаде- сама, който неутрализира каквато и да е отрова в продължение на час и така успях да го победя. Още помня лицето му при вида на приближаващото се към него кроше, красиво! Останалите незнам какво са правили, понеже бе издигната някаква бариера между нас и трябваше да ги победим, за да се счупи. Е явно всичко мина добре, докато не дойде момента в който противоотровата спря да върши работа. Ако Наруто не бе прибягал до забития в близо 10 метрова дупка шиноби и не намери отровата с която ме улучиха, вероятно нямаше да съм тук, но той я намери, а останалите следвайки напътствията ми, направиха противоотрова и всичко мина добре. След като разказахме за всеки детайл от битката Суйгетцу реши, че трябва да се заяде с някой друг освен Карин и реши това да съм аз.
- Съдейки по разказите може да си силна, но в сравнение с момчетата си нищо повече от една красавица.
Моля? Ах този... този... ТОЗИ... (беден речник бате!) Ще му покажа аз на него. Усмихнах се за изненада на всички и казах:
- Добре повелителю на потайностите, обявявам ти надпиване. Аз, ти, Наруто и Лии, нека видим кой ще изпие повече и ако аз победя 3-ма ви, ми дължиш едно голямо извинение пред всички и то с думи, който аз кажа. Навит?
- Навит!- кимна енергично той и ние четеримата заехме местата си. Саске се опита да ме спре, казвайки ми, че няма смисъл да се доказвам сред идиоти, но сякаш много го чух. Зад мен долових гласа на Тцунаде- сама, която залагаше с Джирая на мен, под предтекст, че се уча от нея все пак. Захилих си и се приготвих ...иии... начало. Започнах да гълтам чашките една след друга, а главата ми изобщо не се замайваше, но горкия Суйгетцу явно не носеше на пиене и вече се бе отказал, но аз трябваше да победя и останалите, остана да се оставя на Наруто или още по- малко на Лии, макар, че той има голям опит в пиенето и то му влияе чудно!!! ( нали нали :Д ! ) Чаша след чаша, Наруто взе че се предаде, а след него и Лии, така че извод: ПОБЕДА! Лошото беше, че се напих и то жестоко. Това не беше в категорията ми, но какво да се прави.
- Ела, ще те заведа до вас- каза ми тих, мелодичен, съвършен глас в ухото, който неможех да сбъркам никога.
- Добре съм Саске, не съм пияна, виж гледам в очите на третия ТИ.
- Аха- каза той леко засмяно- Много си убедителна, но все пак ще те заведа.
- Мога да вървя и сама- възпротивих се, знейки обаче, че това бе чиста лъжа, но нямаше да се оставя пред него, дори и пияна.
- Сериозно- повдигна перфектната си вежда той- Докажи го! Ходи по права линия, ако обичаш, и те оставям.
Аз кимнах, станах и започнах да вървя.
- Ето виждаш ли, че нищо ми няяяяяяяяя........
В следващия момент бих се целунала със земята, ако не беше Саске да ме хване.
- Виждам виждам- подсмихна се той, вдигна ме, каза чао на останалите и ме помъкна към нас.

И са Саске и Сакура ще приложат креватното джутсу, нали? Главата е супер! Чакам продължението!

и аЗ чАкаМ с нЕтъРпеНие :obi4amte:
а зА кРеваТнотО джУтСу мНогО са нАдяВам

чакам новото .. мн яко

Искам оке Мн яко :kisss:

Много забавна глава! Песента е яка.

Искам нова глава!

Искам още Много е хубаво

Браво!! Качвай още страхотно е!!

и аз искам още :arrow: :arrow: :lol!:

много е готино ще чакам с нетърпение следващата глава :):

Ехиии , доста е интересно

Яко Още

мн е яко ok :lol!:

- Саске Учиха, пусни ме, иначе ще те ЗАХАПЯ!- огласяше улиците на Коноха.
- Колко страховито- завъртя очи той и продължи да ме носи. Гадеше ми се, а раздрусването от негова страна утъжняваше положението. Дано само да не повърна върху него!
- Пребледняла си- забеляза той.
Каква наблюдателност, какъв остър ум само! Задържам си със сетни сили стомашното съдържания в устата, а той ще вземе да ме критикува. Идиот с главно И!
- Но пак си хубава.- заключи той усмихнато.
Моля? Уат дъ фък?
- Аз ли съм пила прекалено много или туко що Саске Учиха ми направи комплимент!- започнах да се заяждам, опитваики се да прикрия проклетото щастие, което ме бе обвзе от тези три, не, четири думи! Нима бе възможно леденното кубче в него да се стопяваше? Може би, но някаква лампичка светеше в главата ми в знак на внимание.
" Незнам какво цели със връщането си тук"- бе ми споделила Карин. Ами ако просто ми се присмиваше? Или искаше да ме нарани още по- дълбоко? Та аз ще умра, забога! Нямаше да позволя да се привържа отново, да рева като беззащитно момиченце, да му позволя да ме унижава, не и този път!
- Искам да ходя сама- казах този път с ледено спокойство, подобно на неговото.
Той се сепна, но ме пусна. Тръгнах напред, полагаики всички усилия да не падна, но без особен успех.
- Проклета гравитация!- виках минута по- късно, настанила се най- удобно на топлия асвалт.
- Помощ?- изкушаващо предложение, но няма.
- Мога и сама- казах инатливо и се помъчих да стана, но без резултат. Костта ми изпращя, сякаш имах артрит и се предадох.
- Втори шанс?- попита той.
Ща, неща трябваше да приема. Подадох му ръка и той, подкрепяики ме, ме закара до вкъщи след половин часов спор, дали да ме носи. Бръкнах в джоба си и извадих ключа оттам, за да си отключа вратата, но очевидно бях забравила да заключа на тръгване. Вмъкнахме се пиянската вътре и той заключи вратата. Бродех из тъмното, нарочно не включих лампата, за да се пребие, но идиота не успя. Странно, аз дори в трезвено състояние ще се обеся на килима ако има начин, а той дори не се и спъна! Не е честно нали? Поне си намерих леглото и се струполих уморено на мекия дюшек. Чух шумолене до мен, нима щеше да спи тук?
- Тук ли възнамеряваш да спиш- попитах притеснено.
- Колко си гостоприемна!- иронично подхвърли той и се чу шумоленето на дрехи, да не би да се събличаше? Добре, че е тъмно иначе Хината ряпа да яде! Както стоях, мислейки си, за това, което ме очаква, усетих ръце, разкопчаващи блузата ми! МОЛЯ?
- Какво да те земат дяволите правиш Учиха?!!!!!!
Дори и в тъмното усетих усмивката му.
- Нещо, което искам да направя отдавна- тихо каза той и прокара език по шията ми, оставяйки влажни, горящи следи. Потръпнах от удоволствието, което се разля в мен, карайки ме да го усетя още по- близо, но нима бях толкова лесна!
- Не- прошепнах, но гласа ми бе отчаян, сякаш не искаше да излиза- Няма да ти се оставя Учиха!
- Някак си не ми звучиш много убедена- засмя се той и в мен се разля топлина. Той се смееше, въпреки всичко си оставаше Саске, който аз познавам, но дали? В главата ми просветна решение- да се насладя на вечерта, пък каквото ще да става. Обвих ръцете си около него и го притиснах колкото мога повече до мен.
- Доста си силна- отбеляза той, продължавайки да се бори със блузата ми, накрая явно се отказа, защото се чу разскъсване на плат. Оставяше следи, който ме изгаряха из основи. Усетих стоманеното му желание и се съгласих бемълвно. Не бях детствена, но признавам си, никога не бях горяла от възбуда по този начин.
Сутринта се събудих, усещайки горещ дъх във врата ми, той все още беше тук, до мен. Случилото се снощи явно не бе фантазия.
- Събуди ли се- попита ме той.
Кимнах в знак на съгласие и го погледнах. Косата му бе разрошена, а голото му тяло бе покрито в червени дири от драскане. Ужас, от мен трябва да са!

Супер е Искам да разбера какво става после. Скоро ли ще пуснеш нова глава?

Яко е!

Е супер е , пускай още

Монго хубаво

Наистина фик - шедьовър! Още!

НЕЕЕЕЕЕЕЕ Зощо го спря тук! Искам още