Стихчета - михчета - това, онова :D

Съб Дек 26, 2009 11:53 pm

В тази тема ще публикувам все неща родени от тъпият ми мозък.
Ще започна с нещо наистина тъпо :|-): :|-): :|-):

Доза Живот

Смееш се... харесва ти.
Не искаш това усещане да спира.
Не мърдаш от мястото си,
и се зареждаш с нова доза смях.

Казвам ти: „Играеш си на руска ролетка с живота!”,
но ти не ме чуваш, а продължаваш
да дупчиш посинялата си ръка.

Ден след ден,
ти си все весел,
нямаш нужда от никой и нищо,
затворен в себе си,
ти продължаваш да се смееш.

И ето, че тя дойде за теб,
но ти не можеш да я познаеш.
Смъртта... едно нежно и същевременно грубо същество,
съжали те и проля една безполезна сълза
за един безполезен човек.

Дори тогава, когато ти оставаше
последен дъх, ти го прекара с игла забита във вената.

(Съжалявам, че няма рими. Просто съм скарана с тях... не че това се е получило много добре....)

Сря Яну 20, 2010 4:57 am

Стихче за Любовта

Престане ли гласът да шепне,
любими думи се забравят леко.
Чезнат тъй, както звуците, лъчите,
ала зад себе си оставят вечна самота.

Чет Фев 25, 2010 6:07 pm

Синя роза

Идваш! Усещам го!
Звъниш.
А аз стоя, хванала дръжката на вратата и не знам дали да отворя.
Страх ме е от теб.
Страх ме е да видя очите ти молещи за прошка.
Страх ме да видя как от тях се стичат горчиви сълзи...
НЕ! Аз няма да се поддам.
Няма да позволя да ме нараниш още веднъж и след това да казваш „Съжалявам!”.
Ти не си човек, а чудовище без сърце.
Лъжеш и мамиш без капка жал, и когато някой ти обърне гръб ти нападаш, като лешояд.
Виждаш ли? Аз не се поддадох.
Не ти отворих вратата, но дори така мен пак ме боли.
Пак нараняваш...
Дори една дума не излезе от съвършените ти устни... нито звук.
Тръгна си, а аз още стоях хванала дръжката на вратата...
Когато вече се убедих, че си си тръгнал, аз отворих вратата за да усетя останалия от теб аромат, дори за последен път.
Там... там на прага, ми беше оставил букет със сини рози и бележка.
Защо? Защо продължаваше да правиш това...
Взех цветята и ги внесох във вече самотният ми дом.
Толкова красиви, но и толкова фалшиви, също като теб.
Сини рози...
Не истински, а изкуствени... Точно като теб.
Дали след време и аз щях да стана като тях... красива от вън и празна от вътре.
Взех бележката и зачетох мълчаливо.
„Идва ден, в който всеки един от нас разбира какво е да пропаднеш в тъмата на любовта...”
И ето... бях права...
Ще стана същата, празна от вътре кукла без сърце, точно като теб...
Дали след време ще можем като две самотни кукли, да бъдем отново заедно... живееки рамо до рамо с болката и тъгата бликаща от нашите очи...

Съб Фев 27, 2010 10:34 pm

Това е специално за Саске от името на Наруто!
моля кажете как е!

Братко мой

Братко мой!
Защо ми го причиняваш?
Защо искаш да прекратиш тази връзка с нас?
Нима чувствата в теб вече са истинали?
Нима любовта и преданността ти към нас се е заменила с омраза и презрение?
Защо ни мразиш? С какво те нараних ме? Кажи ни, за да се поправим!
Кажи ни, за да те върнем обратно при нас!
Обичаме те... и ти го казвахме не веднъж, а ти само отговаряше „Вие не разбирате! Във вас още гори онова чувство, от което най-много боли! Аз замених това чувство с нещо по-добро! Омразата! Тя ме прави по-силен, от колкото обичта!”
Сега аз стоя пред теб, целия мръсен, окървавен и с разбито от теб сърце!
Братко мой!
Прости ми, но аз не ще позволя да продължиш да нараняваш хората, които те обичат.
Аз ще ги защитя от теб, дори това да означава да избягам от братската си обич към теб!
Поставяш ме в толкова трудно положение...
Да избера да те оставя жив и да гледам как убиваш безразборно... няма да мога да го понеса... или да те убия и цял един живот да ходя на гроба ти с цвете в ръка...
Кажи ми... бракто мой... какво да правя?

Вто Дек 07, 2010 8:54 pm

Е, понеже от много време не бях ви дарявала с нещо мое... ето ви малко...

Даскало

Отивам аз на даскало,
но нещо все е станало.
Все нещо съм направила,
все нещо пак съм сгафила.

Как да обясня, на даскалицата и на лъва,
че вина във мене няма и че ще се мъча до забрава.
Знам, че мозък нямат,
но бива ли така да го показват.

Зъбите си вкъщи той оголва,
но после нежно с лапа по главата ме погалва.

Да се цупя аз не става,
защото пак ще ми опява,
че от мене нищо все не става,
и че винаги ще съм такава.

Лъва си знае туй дет му е в главата
и не разбира ми душата,
че пръсна ми се сърцето
от туй даскало проклето.

Петел

Из снежната постеля
олюлява се петеля.
Гърлото му пълно
с руйно вино, тъмно.

Шляпа той с кълки боси
и си мисли за руси коси.

Баба точи ножа
и се готви да съдере неговата кожа.

В тенджера желязна водата си кипи,
а неговото месо от кокала се дели ли, дели.

JoInT{}MaNia4ka

Аз съм JoInT{}MaNia4ka,
ти си мойта плячка.
Ще те пусна на Магито да те смачка
и ще те оплюя с мойта мазна храчка.
Може да ти приличам на глупачка,
но в джоба си имам много тлъста пачка.
Всяка събота и неделя пускам прахосмукачка,
поглеждам през прозореца и виждам курмачка,
нейната професия била шивачка.
Едно време тя отишла на врачка и оная й казала,
че детето й ще е чистачка.
Не ми пука, че ме мислиш за сдуханячка.
За момиче правя доста голяма крачка,
ако искам мога да си купя бегачка,
но за сега се задоволявам и с една стотачка.

Празни думи

Защо редя тези празни думи
на тези празни редове.
Щом никой не прочита
и никой не замисля се.
„Днес живота е прекрасен!” казват всички,
но аз „прекрасен” слагам във кавички.
Шепнат думи празни и бездушни.
Тъй техния живот превърнал се в мъгла.
И няма те да чуят истината права,
а на техните лица усмивка светла ще сияй,
очите им самотни ще останат
и нощем реки солени ще текат.
Ще прозрът, че живота не е тъй прекрасен в тези дни,
но тогаз късно ще е, и с последни думи ще шептят:
„Живот, прости!”

Само мой

Харесвам те! Не!
Не просто те харесвам, аз те Обичам!
Обичам, когато се настаня удобно върху теб!
Да усещам меката ти кожа под мен!
Да те галя без срама пред всички, както само аз мога!
Обичам да се фукам с теб, защото ти си моята слабост!
Другите жени ми завиждат, защото си единствено и само мой!
Аз няма да те дам без бой!
Ще си със мен нощ и ден, докато не ми омръзнеш,
а след това ще си купя нов мотоциклет.

Пон Яну 17, 2011 1:28 am

Всичко идва и си отива

Ръцете ми все още за тебе треперят.
И в сърцето ми все още въглени тлеят.

Реки солени намират си път
и греховно надолу текат.

Как да забравя таз връзка, дет имахме
и как на различни страни тръгнахме...

Как гордо да вдигна глава
и как да продължа във вечността,
щом ти беше това,
което ми показа какво всъщност е любовта.

Снежинка

Снежинка омайна и нежна
от красивото небе падна.

Носеше се от вятъра студен
и с охота тя стигна до мен.

До бузите ми зачервени тя кацна леко,
и сякаш казваше ми, че идва от далеко.

„Зимата пристигна!” -
тя каза ми, от щастие опиянена.

Безутешна истина

Океанът на моето страдание прелива
и сърцето ми бавно от болка се свива.

Колко наши събратя си отидоха
и делата им, макар и не довършени, останаха.
От тях остана единствено черно-бял спомен,
от очите и думите им не остана и нежен помен.

Сегашните глупаци са от комикс извадени
и не разбират те, че на живота са продадени.
Превърнаха се в пропаднали циници,
опитващи се да се правят на велики умници.

И пак са нещо повече от нас,
нищо, че животът бе груб към нас.
Молехме се да ни чуят,
но те се правеха на глухи,
сякаш ние бяхме безразмерно кухи.

За тях училището бе ненужно
и затръшваха му вратата шумно.

Да изпъкнат се опитваха
и все с нещо вредно тялото си тъпчеха.

Момичета, превърнали се в кукли на конци,
контролирани от своите любовни лъжци.

Беснеете, удряте и агресията във вас напира,
така както фениксът умира
и после от пепелта се връща.

Използвачи, интриганти сте вие,
и от парите чак свят ви се вие.

Чистият свят никога няма да видите,
защото в Ада безцелно ще скитате.

Ще молите и викате
и към Рая ще гледате,
но и нашият ред ще дойде,
тогава ние надолу с насмешка ще ви гледаме.

Червено (сънувах нещо подобно)

В мрака тъмен и опасен наблюдават те очи червени.
От Ада ги изпратиха и им заповядаха
да убиват и разкъсват плътта туптяща,
от нея жадно да се хранят и нищо да не оставят.
Луна – червена.
Очи – червени.
Земя – попила от кръвта примамлива.
Животът вечно ще ги съживява
и омразата в телата им на разходка ще блуждае,
докато не заприличат те на ходещо цвете овехтяло.

Тъмнина (това го написах за един конкурс)

Отново небето е тъмно
и клонките стари, развяват се шумно.

Ръцете - меки и нежни, за него треперят,
и в сърцето плахо, все още въглени тлеят.

Очите влажни и вече червени,
от някого, тежко победени.

Лицето помръкнало и от омраза обляно.
Настанила се тъмнината удобно
и грубо на светлината рекла:
„Тук аз ще владея! Ти иди си! Аз като теб не бледнея!”

И така войната започнала.
Като клечка кибрит лумнала,
пламъците тежки и някак омайни,
огряваха кътчета тъмни, макар и потайни.

На края човека погубиха,
и от омраза съсипаха.
Тялото студено на земята се срина
и ръка трепереща го с надежда докосна.

Милваше го,
галеше го,
но от него
не бе останало нищо.

И така, понеже аз съм авторът на всичките тези произведение, РАЗРЕШАВАМ да се публикуват странични коментари.

Пет Яну 21, 2011 11:16 pm

Грях

Зачервени лица,
туптящи сърца.
Тела – мъжко и женско,
извивки прекрасни
и емоции трудно постигнати.

Жадуват за докосвания,
нежни и груби.
А в очите им се разхождат палави сияния.

Като змии се увиват
и от греховната ябълка хапят.

Тяло във тяло…
Всичко около тях е онемяло…

Само две тела…
Греховната нощ озари…

Мухльо (тези, които са чели "Да бъдеш звезда" знаят за какво иде реч...)

На сред съзвездия безброй,
намираше се сам самотен той.
Името му бе - Саске Учиха.

Един не чак толкова прочут певец,
но пък бе щастлив – имаше крака на скакалец.

А гласчето, нежно и омайно
приличащо на гаргата безкрайно.

Но пак човек си оставаше,
колкото и пари да даваше,
фенките фалшиви си оставаха
макар мечтите му да изпълняваха.

И местенце свято си имаше,
макар и малко, то съществуваше.

Там той изпускаше пара,
нищо, че понамирисваше на развалена извара.

Е, едно трябваше да му се признае,
той бе хитър и лукав
като лисица без нрав.

Сложи си той скришом одеколон,
с надежда, че всички тук ще го дарим с поклон.

За жалост това се не случи
и той така и не можа да сполучи.

Чет Яну 27, 2011 12:35 pm

Вто Мар 01, 2011 1:08 am

18 Години

С нетърпение очаквам стрелките на часовника да се изравнят.
Дванадесет часа те да отредят
и моят живот тихо да подредят.

Осемнадесет години аз навърших!

Вечерен час вече нямам
и кротко в заведения шумни ще се забавлявам.
Да съм заобиколена аз от забавна тълпа
бе моя малка, съкровена мечта.

Дискотеките да обикалям
и гаджета без срама аз да свалям.

Да живея и щурея искам аз
и весело да си подсвирквам в тази час.

Училище ми се иска да зарежа
и въжето обхванало ме в мрежа с ножа да прережа.

С усмивка на лице да съм всеки ден
и да знам че все по-хубав ще е всеки следващ ден.

Вто Мар 01, 2011 8:21 am

Пет Мар 18, 2011 3:05 pm

Коментари по фика на автора се пишат в специалния раздел за коментари. Ако не ти се търси темата, може просто да кликнеш на картинката след творбата/творбите. Така ще влезеш директно в раздела за коментари и ще можеш спокойно да коментираш написаното!

Стихчета - михчета - това, онова :D

Стихчета - михчета - това, онова :D

Re: Стихчета - михчета - това, онова :D

Re: Стихчета - михчета - това, онова :D

Re: Стихчета - михчета - това, онова :D

Re: Стихчета - михчета - това, онова :D

Re: Стихчета - михчета - това, онова :D

Re: Стихчета - михчета - това, онова :D

Re: Стихчета - михчета - това, онова :D

Re: Стихчета - михчета - това, онова :D

Re: Стихчета - михчета - това, онова :D

Re: Стихчета - михчета - това, онова :D

Re: Стихчета - михчета - това, онова :D