Naruto

Пон Яну 11, 2010 4:50 pm

Фика не е мой, просто ми хареса и реших да го пусна

Пролог: Тяхната последна среща
Хината седнеше на балконния мраморен ръб и наблюдаваше красивия свят. Слънцето имаше дълъг хоризонт оставяйки небосклона тъмен с пурпурен оттенък и с малки намеци на портокал точно където слънцето все още се виждаше. Усещайки чуждото присъствие точно зад нея, тя сложи маската си и повдигна качулката за да покрие индиговата си коса.
- Новините са те достигнали - му каза тя
- Не не са - отговори й мъжки глас ,който ходеше бавно към нея.
- Тогава защо си тук ? - го попита тя
Без да гледа към нея , той наблюдава нощното небе и се наслади на свежия въздух. - Чух за ранения Учиха. Има ли нещо с което бих могъл да помогна?
Тя погледа настрана, благодарна за маската, която скри нейното изражение много добре.
- Изненадана съм, че предлагаш да помогнеш... на него...
Той показа лека усмивка и каза:
- Спряла си със заекването си , Хината ...
- Няма какво да направиш...вече. Тсунаде каза, че той ще е добре, и ако тя казва, че ще е така, значи той ще се оправи... - сърцето на Хината затуптя бързо. Опитвайки се очевидно да смени темата...
Аквамариновите му очи я погледнаха толкова мирно и по толкова много нежен начин, че тя трябваше да се застави да извърне поглед от него. Затварвяйки очи, тя се надяваше, че той просто ще си тръгне, и няма да остави чувствата й в пълна бъркотия. На никое АНБУ не е разрешено да разрешава на лични неща, да застават на пътя му.
- Знаеш ли - каза той - аз все още помня този ден много добре...
- Не говори за него ... - изиска тя и отскочи от него. Той бързо сграбчи китката й и я изтегли в обятията си в дълбока прегръдка (искам и аз хъгууу )
“Вие знаете”, той каза. “Аз все още спомням този ден много добре”.
Неговата огнено червена коса изглежда блестяща в тъмнината. Хината затвори очи и можеше да почувства сълзите събиращи се в бледите й очи, чувствайки топлината на гърдите му да се покачва. И двамата искаха да могат да сотанат така... завинаги... но, това беше само безполезно чувство.
- Ти...не трябва - проговори тя слабо . Проклевайки слабостта си - знаеш...че...не можем...
Сърцето й се почувства, така все едно е било откъснато от нея, докато изговаряше тези думи .
- Моля Хина-чан - той й се молеше, използвайки нейното галено име - позволи ми да усетя това за последен път - той каза, дръпвайки нейната качулка надолу така, че разкри нейната мека индигова коаса, стигаща до кръстът й - Като небето в полунощ - той поглади нейната коса нежно с бузите си. Спомняше си първият път в който я беше докоснал така.
- Моля Гаара-кун - тя помоли, не може да помогне на себе си когато сълзите започнаха да падат по бузите й зад маската. Сърцето й чувстваше толкова много болка. Той я обърна за да го погледне. Красивото мупогледна в очите й.
- Знаеш, че това е забранено. И за двама ни.
Той зарови лице в косата й отново и се задържа към нея.
Знам - Гаара, огненият червенокоско (е да го *** как ще се преведе fiery redhead ) който беше Казекаге отговори
- След това, ние няма да се виждаме един друг отново .
- Не ни е писано... да сме...заедно - отговори тя, като все повече сълзи падаха надолу - Трябва да ме забравиш. Забрави всичко... което се случи... между... нас.
Гаара сне маската й и погледна в лавандуловите й ои. Очи като луната. Той докосна устните й с пръстите си и каза
- Само ако и двамата бяхме родени в нормални семейства, щяхме ли да сме заедно ? Бледите очи на Хината погледнаха в неговите аквамаринови и се усмихна
- Ако бяхме нормален мъж и жена щяхме да сме съпруг и съпруга *нееееее ;( хората със слажи сърца като мен, да не четат този ред.*
Той се усмихна и я прегърна за последен път
Само ако бяхме, Хина-чан, само ако бяхме
За първи път, откакто беше на пет годинки, Гаара се разплака, със сълзи на съжаление.
Хюга Хината знаеше, че това ще бъде тяхната последна среща, след това, Гаара ще престане да съществува в светът й, и ще остане само в спомените й .
;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;-;
На входа Темари имаше сълзи в очите си. Тя знаеше колко много брат й обича малката наследница на Хюга, и я болеше, че му е отказано щаститето което заслужаваше.
Животът не винаги е честен Темари - каза Шикамару, отивайки до нея.
Темари се хвърли в ръцете на съпругът си и заплака с чистите си сълзи. За пръв път Шикамару не каза нищо , но прегърна съпругата си нежно. Той знаеше добре, че е в по-добра позиция от другата двойка на балкона.
- Хайде сега - меко каза Шикамару на съпругата си - Не плачи много или ще навредиш на бебето
Издърпвайки съпругата си обратно в спалнята им. Поглеждайки за последен път нещастната участ на двойката, под среднощното небе..

----------------------------------------------------------------------------------------------

Глава 1 Хваната на червено
3 Три години по-рано (случва се преди пролога )
Много неща се бяха променили откакто Сасуке тръгна за да последва Орочимару. Наруто никога не се отказа да търси своя най-добър приятел и в същото време, да запази обещанието си към любовта на живота му сакура.
Наследницата на Хюга също се промени. След като Наруто напусна селото с Джирая, Хината се промени по много начини за да стане добро шиноби. Самостоятелните тренировки с Неджи й помогнаха да подобри бойните си техники. Хината също така тренира и при Тсунаде изучавайки изкуствата и науките на медицината и фармакологията. Между Сакура и Хината, Тсунаде имаше леко предпочитание към наследницата на Хюга, не само заради благият й нрав а и заради устремеността в желанието да се докаже.
Когато Наруто се върна , Хината знаеше че никога няма да успее да спечели сърцето на Наруто, туй като в неговото беше само Сакура. С това съзнание, Хината се научи да се движи все напред. Разчитайки най-вече на успокоени от страна на Неджи, Киба и Шино.
Наджи имаше лични причини да не одобрява идеята , братовчедка му да има чувства към Наруто. Неджи също така знаеше, и че вуйчо му няма да е много доволен ако разбере или подочуе за нещо такова. Всичко което засягаше Хината, имаше най-внимателното отношение на Неджи, особено това с кой излиза тя.
Беше естествено за Киба и Шино да се притесняват за Хината. Тя беше като тяхна малка сестричка и практически техният ангел по време на мисиите.
Уменията и лекарствата на Хината бяха станали някак си "популярни" между нинджите на Коноха. Тайната на нейните лекарства беше съставена от няколко прости неща : 1. Прясно поникнали билки и растения от градината на майка й й 2. всички нейнни лекарства бяха приготвени с грижа и любов.
Момента в който Наруто се върна в Коноха със Саске върху гърбът му и в безсъзнание всичко в Коноха се обърна с главата надолу. Сасуке беше хоспитализиран за няколко седмици заради вътрешни наранявания и Наруто, разбира се защото беше Наруто, беше наранен серизоно. Но всичките блъскания по главата, удари по тялото и сритване по задните части които му беше нанесла сакура през годините, го бяха направили имунизиран срещу всякакво физическо нараняване.
Завръщането на Сасуке, също извика нужните мерки. Тсунаде нареди наблюдение от АНБУ отряд, които непрекъснато обикаляха болницата.
Очудващото беше , че Тсунаде назначи Хината за официална гледачка на Сасуке , колкото и да протестираше Сакура... също така и против цялото мрънкане на фен клуба "Ние обичаме Сасуке" Това беше момента в който Сасуке направи още едно приятелство освен това с Наруто, Сакура (да , Сасуке смяташе дори Сакура за своя приятелка) и Какаши. Спокойствието той можеше да види само в младата наследница на Хюга. Това беше приятелство за което той не съжаляваше.
Когато навърши 16 години , Хината беше направена АНБУ. хината и всички останали новаци, узпяха да станат джунини освен Сасуке и Наруто.
След Чунинските изпити , Хаяши стана по-внимателен към Хината и започна да я уважава като млада възрастна. Докато годините минаваха, той беше станал попривързан, емоционално, към по-голямото си дете, и беше доволен, че Хината не беше ранена сериозно. Всички започнаха да се възхищават на младата наследница на Хюга, която със своят нежен и залвадяващ маниер, тя лесно спечели сърцата на другите от семейството на другите клони . Това беше нещо което дори и Хаяши или дори техните преци ня бяха постигнали. Хармонията между двете семейства ; главната фамилия и страничните беше осъзнато единствено от ХИната. Легендата зад Нежният Юмрук, оживя чрез Хината. Силата и мощта на Нежният Юмрук можеха да бъдат завлядени единствено чрез любезно и внимателно отношение, в които Хината се беше усъвършенствала сама. И това я направи перфектният избор за водачка на клана Хюга, както и за пазителка на семейната чест и радост.
За Хината , това познание беше това което беше търсила, но незнайно за нея, то идваше с цена ...

Главната къща на Хюга резиденцията :
Хината закъсняваше. Отново. Тичайки надолу по стълбите, облечена в обичайният си костюм за тренировки, тя притича през кухнята и обратно, налапвайки филийка в устата си и изтича навън от къщата.
- Отново ли закъснява ? - попита Хаяши, докато ядше закуската си
- Хай - отговори Неджи . Неджи беше умалено копие на Хаяши, или поне така мислеше Ханаби. Колкото и да отричаше Неджи, разбира се.
Ханаби се усмихна
- Хината-неечан беше заета миналата вечер. Не мопжах да поспя достатъчно
И двамата мъже погледнаха към 12 годишното момиченце пред тях. Устите им се отваряха беззвучно, смълчани от казаното.
- О не, не ТОВА ! Не мога и да си представя такива неща... Кое к***ле се е вмъкнало в стаята на дъщеря ми, по средата на нощта? Хаяши Хюга чупеше лъжицата на две само с една ръка, и беше активирал бякугана си без да иска.
Ханаби стоеше и се чудеше какво става. Очевидно изумена от реакцията на баща си. Хината-сама?? Какво е правила , та е била заета по средата на нощта ? Не, не и моята Хината-чан!!! Ще счупя всичко, на който и да е перверзник който е правил неморални неща с Хината-ан. Неджи счупи порцелановата купа в ръцете си, и не усети как кръвта потече по масата
Ханаби не можеше да с есдържа повече и започна да се залива т смях. Двамата по-възрастни Хюга, гледаха към младата девойка която се смееше.
- Това е толкова забавно! Знам какво минава през главите ви в момента. Но не го възприемайте по лошият начин, можете ли да си представите Хината-неечан, с някой в нейната стая ?
И двамата Хюга се спогледаха засрамени. Чувстваха се виновни, че си помислиха, че Хината би стигнала толкова далеч. И двамата знаеха колко консервативна и срамежлива беше тя, и осъзнаваха, че никога не би прекрачила границата. Но ако се отнасяше за Ханаби… това беше съвсем друго нещо… И двамата мъже обаче, мислеха за същото.
- Ханаби е права. Мисля, че ние…ние май драматизирахме твърде много
- Каза Хаяши. Тогава погледна по-малката си дъщеря
- Ханаби, как тогава разбра, че е била заета снощи?
Ханаби погледна баща си и после Неджи
- Тя беше заета с танца си, татко. За идващият Феситвал на Цветята в Коноха. Всички знаем, че започваш да се привързваш към Онее-чан татко, но няма нужда да се отнасяме толкова.
Ханаби знаеше кога да нанесе ударът върху баща си.
&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&
ХИната тичаше надолу по улиците към Залата на Коноха, където вече всички се бях събрали. Имаше много момичетса, които се бяха облекли за репетицията. Тогава тя видя Сакура, Ино и Тен Тен които й махаха.
-Закъсняваш Хината-чан – каза Сакура, докато я прегръщаше. Облечена в обичайната си тъмно розова рокля, Сакура беше неофициалната водачка на групата им.
-Съ..съжалявам Сакура-чан – беше извинението на Хината, която се опитвае да си поемне дъх след тичането.
-Забравих да си наглася будилника
Всичко е наред Хината-чан – каза Ино, обвивайки с ръце рамената й – поне все още не сме започнали. Изглежда Тсунаде ще закъснее.
-Предполагам, всички са се събрали. Предлагам всички да изрепетираме нашите части. – каза Тен Тен , вадейки огромен свитък от иззад гърбът си
-Не разбирам защо носиш това непрекъснато със себе си , Тен Тен. Няма да отиваме на бойното поле все пак – промрънка леко Сакура
-Престани Сакура, звучиш като Неджи и мисля, че знам откъде идват мислите и на двама ви. – Тен Тен й се беше развикала
Беше вярно. Сакура се червенееше, защото всички знаеха, че новата й любов беше капитана на АНБУ отряда, който беше братовчед на Хината. (Неджи не знаеше за тези нейнио чувства) Всичко се случи когато на миналата мисия на която бяха двамата, Сакура беше спасила Неджи и се беше грижила за него в болницата. Тогава Сакура разбра, че изпитва нещо по-различно към Неджи…
-Мисля, че Шизуне-сан иска да каже нещо – Хината най-накрая каза нещо кето да отвлече вниманието на момичетата
Шизуне беше на сцената и говореше на момичетата през микрофона
-Добре момичета- започна тя- Хокаге-сама е заета в момента със документация, затова аз ще я замествам днес. Затова всички нека заемат позициите си
&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&
Момичетата се движеха симетрично и в хармония. Оформяйки различни форми цветя, движения и вълни, момичетата наистина се наслаждаваха на това. Извън сгарадата , момчетата надничаха за да видят как се справят момичетата.
-Фию. Изтощена съм – прорънка Тен Тен докато сядаше
-Аз също, и съм толкова гладна- това беше Ино, която прикрепяше стомаха си
-Значи сега си гладна, а?! Ино-прасе? – момента на Сакура настъпи
-Е, поне имам по-добро тяло от твоето. Високо чело – отговорът на Ино беше казан със същият тон.
Шизуне пристъпи на платформата отново и каза
-Дами!Моля за внимание – всички я погледнаха – Както знаете тази година Фестивала на Цветята в Коноха ще покани няколко важни госта и ще бъде чест за нас да поканим гост на честта на това събитие
-Кой мислиш,че ще дойде? – Тен Тен попита Хината
-Доизслушай Шизуне-сан – промърмори Сакура
-Нашият гост на честта е не друг а самият Казекаге на Сунагакуре, така, че дами, надявам се да се представите добре на това съжитие и да впечатлите госта на честта и другите важни гости – завърши Шизуне
-Гаара идва насам – възкликна Ино
-Не мога да повярвам, че ще идва за танци – подскочи Сакура – вече се е променил май
-А..Ано – тихичкият глас на Хината ги прекъсна – Аз ще отида да се преоблека …
-Добре Хината-чан, ние ще те изчакаме- отговори й Тен Тен , издърпвайки червеното си яке
Стаята за преобличане беше пълна затова Хината нямаше избор освен да се преоблече в килера. Тя вече беше в своите червени бикини и сутиен, когато чу нещо близо до прозореца. Забравяйки как беше облечена Хината се приближи към звука, без дори да използва бякугана си.
&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&
-Виждам всичко ясно – Наруто се усмихваше
-Млъкни кретен такъв. Ще ни убият заради теб – сгълча го Киба
-Ней, Сасуке-теме би ли ми подал ръка ? – попита Наруто, гледайки надолу към своя най-добър приятел и най-добър опонент. Сасуке не можеше все още да повярва, че беше разрешил да бъде довлечен за да види как група момичета данцува. Още повече не можеше да повярва, че това му е причинено от Наруто
-Кретен , защо не попиташ Шикамару или Шино да ти помогнат ?
-Теме не виждаш ли, че Шикамару спи. Шино събира будолечките си ? – възрази Наруто
-Ще те бутна вътре и тогава ти ще ме изтеглиш, ок? – Наруто се усмихна зловещо на най-добрият си приятел и съперник
-Ставаш по-зле и от стар перверзник, глупако. Защо просто не използваш силите си глупако? Не е като да нямаш никакви – беше отговора на раздразнения Сасуке
-Не можем, цялата сграда е пълна с противо мъжките капани на Тсунаде ако някой от нас използва чакрата си АНБУ отряда ще е тук за секунди
- Тц – Сасуке се намръщи на Наруто, който грабвайки го за ръкавите, буквално го блъсна през прозореца. Сасуке падна на нещо меко, в някаква малка стая, която май беше килер.
- Ще ти го върна смотаняко
Момчето мълчаливо прокълна Наруто и си спони за цялата болка и мъчение които беше изпитал от Наруто
-Сасуке-сан? – нежен женски глас изрече името му. Сасуке замръзна. Започна да се поти леко. Щом се обърна почувства кръвта в носът си, бликаща без покана, това беше най-лошият у случей досега…

Окуражаване
оригинално заглавие : Reassurance

- Хината ?
- Мммм - изморената девойка, прогони натежалият сън от бледите си очи.
Той хвана ръката й в неговата, и започна да проследява устните й с другата
- Страхуваш ли се да умреш ?
Ръцете му преминаха през раменете й и продължиха надолу, по кривата на гърбът й, лицето му беше като маска на безразличие.
Тя намаше нужда да пита от къде дойде въпросът. Бяха се били с група звукови нинджи, точно пред стените на пясъчното село, по-рано този ден.
Лекото преместване на маскиран мъж я беше заклещило пред една пясъчна дюна. Тя беше изръмжала, срещу злобният коментар който беше направил, докато вдигаше острието си над главата. Жаркото слънце, караше кожата й да блести, а стоманата да свети.
Гаара моментално го зашемети и бързайки напред издигна пясъчен щит над легналото й тяло, и все пак в страхът си, той отиде по-далеч, пускайки пясъчната дюна да смачка мъжът, докато кървав дъжд на малки рекички не започна да попива в пясъка. Той се вцепени за момент , мислейки със съжаление , че е разрешил на старите навици, да излезнат отново.
Махайки с ръка, той отвори пясъчният й щит за миг, преди да влезе и той под него и го вдигна пак около тях. Беше студено и миришеше на обгоряла земя и камък, той се задави поглъщайки пустинния въздух.
Тогава той прокара ръцете си по лицето й, вратът й, ръцете й, краката й, спирайки на малките драскотини и порязвания, лижейки ги (WtF:shock: искам и аз) до чистота. Очите му потъмняха при мисълта да загуби човека който го обича (или беше тази която той обичаше ?) Тя трябваше да го отблъсне от себе си, уверявайки го
- "Аз съм добре, аз съм добре"
И все пак той продължи да прокарва пръстите си по гръбнакът й, усещайки пясъкът в косите й.
Хината се изтъркаля до него и го целуна по бузата :
- На се боя да умра
Гаара я притегли по-близо, прокарвайки ръката си по тялото й , пъргавите му пръсти намираха всеки разрез. Той проследи ръбчетата, знаейки, че е била и в по-тежко състояние, че и той е бил в по-тежко състояние, и все пак намирането дори и най-малката резка, беше най-ужасното нещо в светът му.
- Тогава от какво се боиш ?
Тя се усмихна и надигна главата си за да го целуне под брадичката и после вратът му.
- От провал
-Хината, знаеш , че никога не би могла ...
Тя се отблъсна леко от леглото и го нкара да замълчи с целувка , оставяйки косата си да гали лицето му.
- От притесняване за способностите ми като нинджа
Той се намръщи и я притегли още по-близко
- Ти си една от най-добрите...
- Или да не съм способна да те защитя ...
- Не се нуждая ...
- Страхувам се от това да те загубя Гаара...
Той се изправи, оставяйки чаршафите да падат около тялото му.
Момичето помисли за момент, че прилича на самотен ангел. Буйната червена коса, която като, че ли пламтеше, очите очертани в черно, обрадени от млечната кожа. Тя пропълзя към него
- Бях толкова уплашен днес Хината ...
- Аз...с...съжалявам.
Внезапно той беше завладян от гняв. Очите у погледнаха надолу към нея
- Никога не казвай това отново
Как можеше неговата (неговата каква Smile) да се бои, че не е достатъчно добра, как може да не вижда колко е перфектна? Да не би той да я беше провалил ? В неспособността си да й покаже, че тя и само тя, заслужава всичко. Абсолютно всичко?
Той я притегли, поставяйки тялото й под неговото, копринените чаршафи паднаха. Той й изръмжа :
- Никога не казвай, че съжаляваш, че си изплашила някой, особено когато този някой те обича. И никога не си помисляй че си недостойна,определено недей. И ако някога, ако някога... поставиш себе си в опасност за да ме защитиш ... - той се спря за малко - никога повече няма да ти проговоря. - той знаеше, че лъже, нищо не можеше да го спре да бъде с нея. Той я разтресе леко:
- Разбираш ли Хината ?
Тя наведе глава.
- Питах дали ме разбираш Хината!!!
- Да - промърмори тя, изненадана от агресивното му поведение
Той се усмихна и се наведе така, че да чува туптенето на сърцето й.
Нежно той зарови нос в гърдите й (КАКВОООО о.О , не е честно), вдишвайки миризмата, на листното й село, и прибавеният от него жив пясък.
Тя вдигна пръстите си, галейки главата му и достигайки нежно до извивката на вратът му
- Разбирам ...

Това е целият...