Наруто фикче

Вто Яну 12, 2010 3:35 pm

Глава:1

Заплаха 1-ва част

В Коноха предстоеше карнавал (друго не роди кухата ми лейка) . Майки и бащи , баби и дядовци , водиха своето потомство за да помогне в приготовленията.За първи път тази година се организираха и който най-добрите нинджи показват уменияв битки един срещо друг .
Тази година за финалите се бяха класирали 15 човека:

1.Узумаки Наруто
2. Учиха Саске
3.Харуно Сакура
4. Инузука Киба
5. Абураме Шино
6. Хюга Хината
7. Нара Шикамару
8. Акимичи Чоджи
9. Яманака Ино
10. Лий Рок
11. Хюга Неджи
12. Тен Тен
13. Сабаку но Гаара
14. Сабаку но Темари
15. Сабаку но Канкуро

За по-добро представяне , отличниците били сформирани в отбор по трима човека , който бил ръководен от елитни учители . (Разпределението е същото като в анимето)
Отбор 7 бил ръководен от Какаши Хатаке ,отбор осем от Куренай Юухй ,отбор 9 от Гай Сенсей , отбор 10 от Асума Сорутоби . Само Пясъчният отбор(Гаара , Темари и Канкуро) отказал да бъде трениран от сенсей.

/Малко от Крейзито:Това беше общо взето въведението. Сега вече почваме развръзка...надавам се/

- Наруто стига си ял , раменна няма да ти избяга

- Сакура , остави го на мира...и без това повече го бива в яденето – Саске извади
един кунай , прицели се в близката мишена и естествено уцели съвсем точно.

Наруто остави раменна на земята , и той извади кунай , прицели се към целта
кадето Саске беше улучил . Прицели се и ... след 3 минути Сакура лежеше на земята
а Саске гледаше така .

Причината за страното състояние на съотборниците на Блондина беше неговият
кунай, разцепил на две този на Саске и естествено , забит право в целта ... В същото време от облак дим се появи задъхан Киба , в раката си държеше свитък . Запъхтяното момче подаде свитъка на Наруто

- Чети на глас – каза той с треперещ глас

Наруто го разгърна и щом съзря думата “откуп” погледна Киба
стреснат

- Какво е тов... – той не успя да довърши...Саске който беше излезнал от транса
взе свитъка и прочете написаното...

- Трябва ни помощта ви

- Киба кога е станало

- Вчера покрай тренировките , оставихме я само за малко . След като се върнахме
нея я нямаше беше оставен само свитъка ... изглежда искат Наруто в замяна с нея ....

Такам... Ето я и новата глава Наруто фикче 787605

Втора глава

Сакура вървеше бавно докато се наслаждаваше на чистия въздух и тишината,която цареше в заспалата гора.Не след дълго малкото жизненост в нея достигна крайния си предел и осъзнавайки,че е доста уморена тя набеляза едно високо дърво.Малко преди да се покатери на него тя избра с поглед един стабилен клон,на който смяташе да прекара спокойната нощ.

‘Защо не?На вън е топло и приятно, аз се изморих прекалено много за да се движа...а и няма кой да ме притеснява’ помисли си тя

Облегна се на дървото,згъна левия си крак,а десния остави да виси свободно от клона.След като успя да си създаде комфорт,тя се загледа на високо в тъмното небе.

‘Звездите са красиви тази вечер.’

Розовокоската бавно затваряше очите си,докато единственото което чуваше беше умерения пулс на сърцето си и лекото си дишане.Толкова се беше отпуснала,че беше готова да заспи,когато изведнъж лек ветрец продуха настойчиво от лявата и страна и разпиля няколко розови кичура върху лицето и,а веднага след това чу тропот близо до себе си на клона на който се бе отпуснала.Тя отвори много леко очите си,гледайки на долу и видя чифт черни сандали.Стресна се много сериозно,но въпреки това не беше толкова глупава,че да изрази страха и учудата на лицето си.Куноичито имаше перфектен контрол върху емоциите си,благодарение на персоната която беше изградила от деня в който Саске напусна селото.Тя се престраши и бавно плъзна погледа си нагоре.Ето сега вече беше наистина повече изплашена от когато и да е било .. и имаше причина!Мъжът беше с черна мантия,на която бяха добре изразени червените облаци,очертани с бяло по края си.

‘По дяволите! ПО ДЯВОЛИТЕ! Тсунаде-сама ми е говорила за тази униформа и ако не се лъжа,този нинджа е от Акатсуки.Дори и да не бях изморена .. аз нямам шанс срещу такъв като него.’

“Не е ли малко късно за почивки по дърветата извън Коноха . . . Сакура?

Тя погледна още по-нагоре за да срещне погледа си с неговия,но не успя да види добре лицето му,защото той беше застанал с гръб към луната,която пък за сметка на това успяваше да освети сравнително по-добре нея.

‘Той .. той знае името ми!?Но кой по дяволите е той!??От къде ме познава,какво търси толкова близо до Коноха,какво иска от мен,от мен ли иска нещо????? ??

Как,каквоо,защооо.. .В главата и избухнаха въпроси,които крещяха в нея един след друг и не и оставяха нито време,нито място за размисъл.Тялото и не помръдваше от мястото си и тя осъзна,че се беше вкучанила от страх,защото не знаеше какво да направи.Изведнъж нещо в нея кресна и наи-сетне успя да привлече вниманието и.

‘САКУРА’ беше вътрешния и глас. ‘Запаси самообладанието си!Не стой там като някаква слабачка, а направи нещо.Може да си изморена и да не си толкова силна колкото него,но за това пък си умна,помни това!Той може да не е сам.Говори му и се поогледай на около за други.Виж какво иска и се опитай да го надхитриш!’

“Кой си ти и какво искаш от мен?”

Тя не знаеше кой е той като личност,но и не я интересуваше.Това,което не знаеше беше какво цели той с директното си появяване,но за нея сега най-важното беше да се измъкне жива за да съобщи на Хокагето,а и да се увери,че Наруто е добре,защото тази организация искаше не кой да е,а именно него...или по-скоро това,което беше в него и тя го знаеше.Кюби.

“Искам да ме набавиш с информация за Коноха и за твоя съотборник”

Докато той и говореше нейните очи набелязаха още една фигура,която седеше на един клон и гледаше на другата страна сякаш знаеше,че и само един член от Акатсуки е достатъчен за да свърши намеренията си..каквито и да бяха те.

‘Двама са.Ще ми бъде по-трудно от колкото си мислех,но трябва да опитам..нямам друг избор!’

“Надявам се да ме информираш доброволно,защото имаш красиво лице.Не искам да го обезобразявам..”

Подигравката се четеше добре в нотката му и тя беше сигурна,че в този момент той се усмихва.Не позна!В същност той изпиваше с поглед нейните очи-толкова красиви и невинни,цветът на кожата и,диво разпиляната и коса... .Беше красива.Розовокоската извади късмет,защото за времето в което той разсеяно я гледаше успя да измисли своя план как да избяга от тях.Тя решително се изправи и направи крачка към него като внимателно постави ръката си на бузата му,а след това я погали.Това доста го шокира,защото той очакваше да бъде изплашена,да се разплаче,а даже и да го моли за милост .. да даде някакъв,какъвто и да е било той признак на емоция.Неговото впечатление за жените беше,че те са страхливи,слаби,вечно мрънкащи и оплакващи се ..ненужни никаквици.За него жената значеше развлечение,когато имаше желание да задоволи мъжките си нужди.

‘Тази жена обачее ...тя е’

“Какво искаш да знаеш?” прошепна тя като рязко прекъсна мислите му.

Сега лицата им бяха на на толкова малко разтояние едно от друго,че той усещаше дишането и върху устните си,а това до голяма степен го провокира.Нинджата се загледа за няколко секунди в нея,опитвайки се да я анализира.Вятърът си играеше с нейната коса,а това я правеше още по-привлекателна.Няколко кичура погалиха шията му и игриво се прибраха с утихващия вятър.Той усещаше уханието и и не осъзнаваше колко силно го омайва тя.

‘Трябва да го направя.Трябва да успея!Сега или никога’ каза си на ум тя

Итачи не знаеше какво прави,но осъзнаваше,че му харесва и затова той бавно вдигна ръката си и докосна лицето и с върховете на пръстите си.Кожата и беше толкова мека! Той не се здържа и бавно сведе глава за да я целуне.Устните му бяха на милиметри от нейните,когато изведнъж

ПУУФФФФ!!!!!!

В шок Итачи отвори леко очи и я затърси с поглед,но от нея и следа нямаше и той веднага разбра какво беше станало.Ако беше с шаринган на очите си нямаше да си губи времето с неин клононг .. беше я подценил прекалено много!

‘Ще си платиш за това момиченце.Никой не може да се подиграва с мен и да мине безнаказано след това!’ с тези мисли на лицето на Итачи се уформи малка и самозадоволна усмивка.

“Тоби.Тръгваме.”

“Ама Итачи-сан..” Глуповатото момче веднага замлъкна щом свирепия поглед на Итачи го връхлетя.

***

ТРЯС!
Сакура толкова бързаше да затвори вратата след себе си,че едва не я счупи.Тя можеше да чуе бесния ритъм в който прескачаше сърцето и и имаше чувството,че ще искочи.

“В къщи съм си!В безопастност съм!!” каза си на глас тя с надеждата това да я поуспокои,а след това се облегна тежко на вратата и затвори очи за да си припомни още веднъж това,което се беше случило допреди малко.Тогава изведнъж се сети

‘Той знаеше името ми.Ами ако знае къде живея!’

Това я стресира още повече и тя не издържа.Излезе през другия вход на дома си като внимаваше да няма никой наоколо и побягна към мястото,където наистина щеше да бъде на сигурно място.

ТУФ ТУФ ТУФ!! .. “ТСУНАДЕ-САМАА” .. ТУФ ТУФ .. “СЕНСЕЙ!”

Изведнъж вратата рязко се отвори и тя без да иска цапардоса някой по главата.

“Сакура! Знаеш ли колко е часа!? Какво става!” беше Шизуне

Момичето бягаше толкова силно по пътя,че сега нямаше сили да си поеме дъх и да обясни ситуацията,в която се намираше.

“Тсу .. Тсунаде-сама.Трябва да говоря с нея!”

Вярната приятелка на хокагето гледаше изплашено към ученичката и.Беше два или може би три вечерта и тя се чудеше какво толкова беше станало,че тя да я търси по това време,но по физиономията и можеше да си даде сметка,че не е маловажно.Тя я покани да влезе и двете се отправиха към покоите на Тсунаде.

Когато влязоха забелязаха,че тя вече беше будна и седеше на леглото с гръб към тях,докато гледаше през прозореца.

“Какво е станало” попита тя но въпросът и не звучеше като въпрос задади тона си ..звучеше по скоро като заповед от сорта на “слушам” или “докладвай” ..

Сакура разказа всичко на учителката си като се стараеше да не изпусне нито една подробност от станалото,а двете жени я слушаха внимателно.

“Как успя да се измъкнеш и успя ли да разбереш в действителност какво искат от теб?”

“Ами .. те бяха двама,но само един от тях дойде при мен,а другият стоеше безучастно и дори не ни наблюдаваше.Предполагам си е мислел,че съм прекалено слаба за да направя каквото и да е било..”

Куноичито заекваше докато говореше,а краката и ръцете и силно трепереха.

“Успях да направя свой клонинг,който добре знаеше планът ми,а след това замаскирах малкото чакра която ми беше останала и побягнах колкото можех по-бързо към дома си.”

“Справила си се добре,Сакура! Тази вечер ще нощуваш тук,а утре ще поговорим допълнително.”

Шизуне и даде чаша вода и след като Сакура се поуспокои,тя я сложи да спи.

“Шизуне!” извика Тсунаде със строг поглед към жената.

“Искам да сложиш няколко хора от АНБУ на пост близо до дома на Наруто и да ме осведомиш при наи-малката вест”

“Хай! Тсунаде-сама.” Шизуне се поклони и излезе от спалното помещение,оставяйки приятелката си с ядовете и притесненията и.

***

Песента на птиците събуди Сакура,тя отвори бавно очите си и се запротяга в кревата докато гледаше през прозореца.Беше красиво утро и слънчевите лъчи се прокрадваха като осветяваха голяма част от стаята.Тя затърси с поглед униформата,която беше съблякла преди да си легне,но на стола вместо нея намери красиво бяло копринено кимоно,черни сандали на високи токчета и бележка с подпис на Шизуне.

“Гомен,Сакура! Но по наредба на Тсунаде-сама изхвърлих униформата ти .. беше мръсна,неприлично скъсана и захабена.”

Розовокоската направи отегчена физиономия и се запъти към банята.След като се изкъпа,тя изсуши грижливо косата си и я уформи на кок,като заби две големи игли за коса декорирани с висящи цветчета,чиито цвят си пасваше с този на кимоното.Облече се,обу високите сандали и се запъти към кухнята , където вече я очакваха.Малко преди да влезе , тя се поклони на двете жени , поздрази ги и седна като придърпа чаша чай към себе си.

“Как се чувстваш днес,Сакура?”попита Тсунаде
“Много по-добре,благодаря.”

По време на закуската цареше пълна тишина,а след това Шизуне стана да отсервира оставяйки ги сами.Санина гледаше с загриженост към момичето , а когато погледите им се срещнаха Сакура на момента разбра за какво си мисли учителката и.

“Няма нищо,което да съм премълчала от снощния разговор .. и не. Не са ме наранили по никакъв начин.”

“Но все пак защо са нападнали точно теб!Аз съм сигурна,че ако наистина са искали информация можеха да си я набавят и по други начини.”

Сакура самислено се загледа в чашата си за чай и малко след това каза

“Мога само да предполагам какво са искали от мен , но това в момента не ме притеснява толкова много колкото факта,че бяха толкова близко до Наруто!”

“Наруто е добре.И той самия не знае,но снощи поставих хора от АНБУ ,част от които по моя наредба в идните дни ще бъдат поставени близо до неговия дом,а другата част ще го следят и охраняват на всяка негова крачка..”

Тсунаде отпи голяма глътка от чая си,а след това каза

“Ти и Наруто няма да предприемате никакви мисии за известно време .. поне докато не разбера какви са били истинските цели на Акатсуки.”