тинейджърски лудории

[left] хммм.... започнах един фик и както изглежда ще го качвам тук :): приемам всякакви критики,савети и т.н. Защо страницата ми се получи такава ?? :8|:

Здравейте,казвам се Сакура Харуно и съм на17.Живея в най-голямото имение на света,ако не броим това на Учиха,де,но по гардероб нямам равна.Родителите ми са в модната индустрия и имат собствена фирма „Харуно корпорейшън”,която си съперничи с „Учиха корп”,но това няма значение.А,да-имам розова коса и плюс това ще се местя в нова гимназия.Уууууффф.Не обичам новите запознанства,а пък и си харесвам стария клас.Защо трябва да се местя?Поне пак ще живея в имението ми и ако продължавам да ги бращолевя едни такива ще закъснея за училище!По принцип не съм точна,но днес ми е първия ден и не бива да се излагам,а пък после да става каквото ще.Сега остава да ме закарат с лимузината!Аааа,тая няма да стане-такава излагация!Не искам да ме помислят за надута снобарка.Предполагам,че и пеша ще стигна навреме...Защо ли никога не слушам учителката по география...?Е,добре-да тръгваме,ама накъде?Хмммм...Училището било на улица”Клифърт”-това е на две пресечки оттук.Брей!Не било толкова далеч.Сега да пресека...По-добре да си държа очите на четири,че туковиж ме блъсне някоя кола,както пресичам като ненормална.Наляво,нядесно,добре-пресичаме...Така-здрава съм,главата ми е на раменете,само мозакът дето липсва,ама ще се оправим и без него.Олеле!Часът започва след 2 минути!Имам да премина през тази улица и...Оппа-Кола!Аз си знам да гледам къде ходя,ама...Стъъъълб!Ох...!Тежка сутрин...Едва не станах на кайма и почти успях да си разбия физиономията за няма и 10 минути...То не било толкова лесно да ходиш пеш!Ама аз не ви ли казах?!Винаги съм ходела с кола на училище.Хммм...Защо ли този път се заинатих?А,да-репутацията преди всичко!Ето,че пристигнах.Боже,колко огромно изглежда!Но поне е добре поддържано и чисто.Сега да намеря стая номер 304..Къде ли е?Може би на 3-тия етаж...?Сега наляво...и...стая 304!Пожелайте ми късмет!

продължението....

-Ааа,ученици,това е новата ви ученичка.Моля,представи се...
Защо учителят носи маска?Да не е някой от тия гангстери?
-Казвам се Сакура Харуно.Обичам да карам ройлери,да танцувам и сладките неща.
Май това е достатъчно.Този няма ли да ми каже да седна или цял ден ще стоя като телеграфски стълб?!
-Добре,мис Харуно,можеш да седнеш на свобония чин.
Най-после!Винаги ли се бави толкова?И какво търси?Книга?!Каква Забога е тази книга?!На учителите изобщо позволяват ли им да четат такива неща в клас?Сега какво?Няма ли да започне урока?Еми още по-добре!Хей,ама всички млъкнаха?Да не си глътнаха езиците?Аха,ясно-господин звезда влиза в клас-направете път!Ах как хубавичко ще му разкрася лицето!Нека само се запознае с юмрука ми и чак на Нептун ще го запратя!И с цялата си наглост сяда до мен!!
-Здрасти!
Че и ме поздрави!Е,все пак е от моя клас-не мога да бъда неучтива.
-Здравей!-казах му набързо и се обърнах към прозореца.
-Няма ли да ми се представиш?
Ама тоя май наистина си проси боя!Не показах ли преди малко достатъчно ясно,че не искам да знам нищо за него?
-Сакура Харуно,а ти?
-Саске Учиха.
Моля?!Страхотно!Само тая нищожна надувка ми трябваше!Значи маминото синче учи тук?Защо все на мен,Боже?Не искам да имам нищо общо с тази отрепка,било то и да сме само съученици!Още този следобед ще се преместя в друга гимназия!Чакай малко....Не мога!Ооооххх.Трябват ми успокоителни,веднага!Неочаквано звънеца би и аз побързах да се махна от тая отрепка,докато едно русо момиче не пресрещна пътя ми:
-Здравей,аз съм Ино Яманака!
-Сакура Харуно...
-Харуно?!От „Харуно корпорейшин?”
Горкото момиче щеше да получи удар.
-Да...-отговорих аз.Хубаво,вече ме разпознаха...
-Ино,може ли по-тихо!Не искам цялото училище да знае.
Тя кимна в разбиране и ми се усмихна:
-Не вярвах,че си толкова мила.Мислехте за надута пуйка!
Да,дотук с репутацията ми!
-Но сега разбирам,че не си такава!-довърши тя весело.
-Искаш ли да обядваш с нас?-Предложи ми.Много мило от нейна страна!
-Да,с удоволствие!
-Хайде,тогава!Трябва да те запозная с групата!

И така Ино ме поведе из коридорите,докато не стигнахме до една голяма зала с много маси-това беше закусвалнята ни.Повечето хора вече бяха насядали и ме гледаха с изумение.Какво?Не могат ли и извстните личности да учат в нормално училище?И изведнъж се озовах седнала на един стол.
-Здрасти,хора,това е Сакура!-Ино набързо ме представи на приятелите си.Те изглеждаха много дружелюбни.
-Здрасти,Аз съм Наруто!-Едно русокосо момче ми се усмихна широко и ми подаде ръка.Здрависахме се и аз също му се усмихнах.
-Аз съм Темари,а това са Неджи,Хината и Шикамару.
-Приятно ми е да се запознаем!-Казаха ми весело те и започнаха с въпросите.Винаги ли съм била с розова коса?Дали наистина гардероба ми е най-големия в света?Имам ли домашен любимец?Срещала ли съм се със семейство Учиха?Схващате какво искам да кажа.Тези хора нямат мира!Не ги ли заболя устата от толкова приказки.Добре че беше Ино,иначе щяха да продължават до утре.
-Нямате ли малко уважение!Горкото момиче я заболя главата!
Какво ли щях да правя без нея?И тогава ми хрумна страхотната идея.
-Ино,искаш ли тази вечер да дойдеш у нас?
Май не трябваше да я питам,а направо да й кажа да си стяга багажа.
-Естествено,че ще дойда!
Изглежда,че много я зарадвах и изведнъж усмивката й стана още по-широка.
-Бързо,имаме история!
И като хала се запъти към класната стая като ни подканваше да забързаме.Какво става?Това е просто история.Реших да питам Темари:
-Тем,за къде се е разбързала така?
Тя се засмя кратко и ми отговори:
-Не иска да изпусне учителя.Ти трябва да знаеш?
-Какво да знам?

ето го и продължението

И докато попитам вече седяхме на чиновете си и един мъж с дълга черна коса застана пред нас.Темари тихо ми подшушна:
-Не знаеш ли,че Итачи Учиха работи тук?
Щях да се задавя със собствената си слюнка.Моля?!Това не е истина!Първо брат му,а сега и той!Тези Учиха се лепят като мухи на мед!
-Защо работи тук?-Попитах я,а тя ме погледна в очудване:
-Не ти,а аз трябва да питам!Ти трябва да знаеш?
Поклатих глава в отрицание:
-Не,не сме толкова близки с Учиха.
-Но по списанията пише,че семействата ви са неразделни?
-Не вярвай на всичко,което четеш!-посъветвах я и се обърнах напред.Хубава работа!Малкото братче пак го няма.Мисли си,че може да закъснява само,защото брат му ни преподава!Както аз мога да идвам навреме,така и той може!Не мина много време и господинчото се появи.
-Саске,къде беше?-попита го Итачи.
-При сестрата,искаше да й помогна с нещо.-каза Саске и седна до мен на чина.
-Странно,но не ти вярвам.-брат му допълни и продължи-Не знаех,че толкова обичаш да помагаш,но щом е така няма да възразиш,ако окажеш помощ и на учителката си по физическо и то още сега.-След като каза последното изречение Итачи се подсмихна.Саске недоволно се изправи и се запъти към вратата докато брат му не го прекъсна отново:
-Бих искал да вземеш и г-ца Харуно с теб.Тя трябва да упознае училището ни.
Аз ли?Защо аз?Без да кажа нищо станах от чина и двамата със Саске излязохме от стаята.Да ме разведе из училището...?Глупости на търкалета!По-скоро искаше да ме сближи с брат си!Няма ли малко срам?!Да му се невиди и на коридора!Свършване няма!
-Ще игарем волейбол,така че хващай топките!-Гласът на Саске се вряза в тишината.Направо ми изкара ангелите!
-Ела!-и ме натика в една стаичка пълна с какво ли не и толкова малка,че един човек едва се побира.Грабнахме по няколко волейболни топки и тъкмо да излезем и се чу щрак!Замръзнах на място.Моля те,кажи ми,че не е каквото си мисля!Моля те!
-Заключена е.

добре,ето я и другата глава

Не може да бъде!Аз заключена с него?!Не е истина!Бас ловя,че Итачи е излязал от класната стая уж да вземе нещо и ни е заключил!А и тук започва да става горещо.Няма ли прозорец,забога?!
-Добре ли си?-попита ме Саске.Дали съм добре ли?Така като ме гледа добре ли му изглеждам?
-Ела,седни!-и ме притегли към себе си и аз седнах на краката му.-Изглеждаш бледа.
Брей!Той можел да се тревожи?Няма ли някой да отвори вратата най-после?Тук става много горещо,а и Ино ще ме чака след часа.Супер!И то в първия ми ден!Все някога ще ни потърсят.Не могат да ни държат заключени цяла нощ тук,нали?Ако зависи от Итачи,ще стоим тук до другата година по това време!
-Знаеш ли,с удоволствие бих останала тук с теб,само че първо не мога да те понасям и второ едвам дишам!
Така му се развиках,че ако никой не ни е чул,значи всичко това е нагласено!
-Виж,и аз не съм радостен,че именно с теб съм затворен тук,но поне да се опитаме да се разбираме.
Той има право,но толкова съм изнервена,че ще получа нервна криза!
-Хубаво,ама излезем ли оттук споразумението отпада!
-Добре.
И отново тишина.Часът отдавна е свършил и ние продължаваме да киснем тук.Оказа се,че няма да имаме физическо,защото учителката си счупила крака днес по стълбите.Вече минава осем,а от спасение няма и следа!Изведнъж ми се приспа и се облегнах на рамото на Саске,който явно беше още буден.Щом усети,че се отпускам той уви ръцете си около мен,за да ме стопли.Тъкмо щях да заспа,когто чух познат глас и Саске направо изтръпна.Двамата извикахме в един глас:
-Майка ми!
-Какво прави майка ти тук?-попита ме той учуено.
-От къде да знам!Твоята какво търси тук?!
-Понятие нямам.
-Тихо!-И му запуших устата с ръка,след което му прошепнах:
-Слушай!
Разговора на майките:
-Да,Микото,мисля,че идеята ти е чудесна!-визкликна майка ми.
-Мислиш ли,че дъщеря ти ще се съгласи,Линет?
-Рабира се!Тя ще бъде очарована.Итачи как го прие?
-Добре,предполагам....Не мисля,че ще възрази.
-Идеално.Кога ще срещнем децата,Микото?
-Другата седмица,но ще се уточним по телефона.Хайде да се прибираме в Ел Ей.
Аз и Саске стояхме като попарени.Да не би майка ми да е направила това,което си мисля,че е направила?
-Саске,какво е намислила майка ти?
Попитах нервно.Някак вътрешно знаех отговора,но просто умът ми не го побираше.
-Май искат да ви оженят с Итачи.
-Какво?!
Ето това не исках да чуя.Сигурно има грешка.
-Сигурен ли си,че нямаха друго предвид?
-Напълно.
-Трябва незабавно да изляза оттук!
Вече наистина се паникьосах!
-Освен през вентилационната шахта от другаде не знам къде.
-Хубаво и през нея ще мина!
-Хайде,след теб.
Погледнах го с изумение.
-Ти да не си луд,бе?!Аз съм с пола!
-Няма да надничам.Стъпи на раменете ми,хайде!
И така аз се покатерих върху него и после се напъхах във вентилационната,а Саске ме следваше.Тук е още по-тясно и от стаичката,в която бяхме!Не мина много време и чухме гласове.
-Да,Линет.Саске ще се съгласи-познавам го.
Саске вече беше съвсем объркан.Първо Итачи,после той?
-Какво става тук?
-Шшшшт!Слушай!-прошепнах му.
-Ще звънна на шивачката да му ушие костюм.-Майка му каза с нетърпение.
-Всичко ще бъде перфектно!
-За какво говори тя,подяволите!
-Тихо,Саске,или нищо няма да чуем?
-Микото,ще бъдем страхотни свекърви!
Двамата със Саске зяпнахме до земята:
-Сватба!
-Линет,чу ли нещо?
-Шшшт!-сопнах му се аз.
-Сватба?!-повтори шепнешком той.
-Тихо!-Ах как ми се искаше да го перна по безмозъчната тиква!
-Има ли някой тук?Микото,сигурна ли си,че си чула шум?
-Да!Чух някой да вика.
-Аз не чувам нищо.Хайде,да се връщаме.
-Саске,имаме проблем....
-Знам!
-Не сватбата.Шахтата скоро ще пропадне!
-Моля?!

следваща глава

Тъкмо майките напуснаха стаята и аз и Саске се строполихме на земята.Падането не беше много меко,но като се има предвид,че се изтърсих право върху него,може да се каже,че беше сравнително ненараняващо.Стаята приличаше на току-що бомбардирана.Изпрвих се и се огледах наоколо.Леле каква бъркотия беше...Саске още в шок също се изправи.Той не можеше да повярва на ушите си:
-Сакура...
-Да...-отвърнах набързо аз.
-За сватбата...Какво ще правим?
-Не знам.Ти искаш ли да се оженим?
Саске се позамисли и ми отговори:
-Предполагм,че ще е по-добре да съм женен за теб,отколкото за някоя фенка...
-Това означава ли,че си съгласен?
-Може и така да се каже...-Каза ми той.Ако питате мен-не ми изглеждаше много готов на такава крачка,но щом казва.И изведнъж се сетих за Ино:
-Да му се невиди,Ино!
-Какво?
-Обещах на Ино да я заведа у нас.Тя сигурно се е побъркала от чакане!
Без да кажа нищо друго хукнах като попарена към изхода.Надявах се тя още да е там.Кой нормален човек ще чака 2 часа?Никой!И,да-нея я нямаше.Сигурно си е помислила,че се шегувам...Тъпата аз!
-Да те закарам ли до вас?
Боже,не знаех,че Саске е тръгнал след мен.Кимнах за да и се запътихме към колата му.Леле!Той кара това?! Колата изглеждаше нова,или просто той се старае да я пази непокътната.Качихме се вътре и потеглихме към къщи.Не мина много време и аз погледнах случайно с колко км/ч кара.Леле!Да ни убие ли се опитва?!
-Намали!-Извиках.
-Няма да се блъснем!
-Намали бе,човек или ще се рзбием!-Крещах като ненормална,не че неговото шофиране беше по-нормално от моето викане,ама не исках да стана на консерва!Поне не все още.
-Можеш да отвориш очи вече.-Нареди ми Саске.Погледнах плахо.Не можах да повярвам-жива съм!Но втори път такава волност няма да има.Късмета чука на вратата ти веднъж,не когато ти скимне.И тогва забелязах нещо-лампите светят.Божичко,крадец!
-В къщата ми има крадец!-Развиках се набързо.Не знам как успях.Мислех си че от изпълнението ми преди малко нямах глас.Хубаво,че бяхме от другата срана на тротоара,че и глухия щеше да ме чуе.
-Какъв крадец?-Попита Саске.
-Лампата свети,а аз си залагам главата,че изгасих всичко преди да тръгна!
-Първо престани да викаш и второ-не мислиш ли,че може да е майка ти.
-На конушмак с твоята ли?Друг път.-Бях напълно изключила,не че бях включила цял ден,ама не всяка вечер намираш крадец в дома си.И сега какво?Да вляза,та да ми се случи Бог знае какво,или да си стоя на сред тротоара и да ми откраднат всичките вещи.
-Ако искаш мога да проверя.-Каза безцеремонно моя другар тази вечер.
-Еми няма да е зле.-Отговорих му с надсмешка.Той пресече от другата страна и аз го послевах.Да не мислите,че ще изпусна купона?Страх не страх това трябва да се види.Вратата беше отворена,а отвътре се чуваше плейлистата ми.Хубава работа,психопата се оказа и музикална натура.Да не повярва човек.Само едно нещо не схванах-защо като ще краде вдига такава врява.Разбирам да иска да послуша музика,ама то неговото и мъртвите ще го чуят.
Влязохме бавно вътре.И за моя изненада половината лампи бяха светнати.Е,кажете ми що за крадец е тоя?По пътя към хола грабнах един от свещниците,които стояха на една масичка близо до външната врата,ми к’во да правя като няма място?Откачалник или не нямам намерение да умирам тази вечер.Влязохме в огромния хол,а там разпръснати дрехи....Добре де,или аз съм бавноразвиваща,или тоя просто не си знае работата.Но следващото не го очаквах.

следваща глава

-Сакураааа!-И някой ми се хвърли на врата.Заради това се сгромолясах на земята,заедно с откачалника който си позволи тая волност.
-Слиза от мен,бе!-Развиках се.Не че имах нужда,нали Саске е тук?Ама като че ли си беше отишъл.Ама че кретен!Сега какво ще правя с този психопат?-Слизай,бе!
-Сакура,първо не съм бе и второ не ми викай!
Този глас няма да го сбъркам-Ино?!
-Ино?Какво правиш тук,как влезе?
-Майка ти ме пусна.Казах й че те чакам и тя ми предложи да ме закара у вас.
-Хубаво,но сега ще слезеш ли от мен?-Повторих за трихиледен път.-И още нещо-къде отиде Саске?
-А,той ли?Еми тръгна си като разбра,че аз съм „крадеца.”-И се засмя гръмогласно.Стана ми тъпо:
-Ако имаше психопат в дома ти нямаше да ти е смешно!-Отвърнах й заядливо аз.
-Да,точно така-продължи тя през смях-защото нямаше да вляза вкъщи.Да не съм изперкала?!
-Слушай,само с една нищожна кърпа открадната от дома ми ще станеш милионер,пък камо ли като ограбиш цялот имение.
-Стига де,Сак.Не беше ли забавно?
-Забавно й било значи?Ще ти дам аз на теб една забава!-Развиках се колкото ми глас държи.-Поне да беше предупредила!
-И как,като беше потънала в дън земя.
-Бях заключена в малката стаичка във физкултурния салон.
-И никой не дойде да ти помогне?
-Ти не беше ли в час по история?
-Е,да.Ама гледах даскала.
Аз погледнах отегчително.Еми естествено,че него ще гледа,кой не би?Само дето не мога да понасям брат му,иначе нямам нищо против човечеца.Седнах на дивана,а Ино се настани на една от табуреткитре и ме попита:
-Ама ти не беше ли заключена със Саске?
Ха,сега ли се сети,запитах се аз:
-Случайно да.
-И какво стана?
-Как какво?Излязохме през шахтата,после пропаднахме в кабинета на директорката,а по-рано се натъкнахмне на майките ни.
-Пропаднали сте в кабинета на директорката?!-Повтори още веднъж тя.
-Да.Беше болезнено.
И тъкмо да обясня как и някой зачука по прозореца.Отворих го аз и кой да видя-Саске.
-Ти к’во прайш тука,бе?
-Ела!-И ме задърпа през терасата.Тоя да се пребия ли иска?
-Ти нормален ли си,бе?Знаеш ли как може да се претрепем,ако паднем,а?
-Майките ни идват насам.
-Каквоо?

следваща глава скоро обаче написаните глави от мен ще свършат,а музата ми никаква я няма

-Бях в стаята си,когато ги чух.Идват да те отведат за сватбата,която ще е утре,ако ни хванат!
Стоях като гръмната.Моля?!
-Еми ти? За да се женя ми трябва годеник....
-Измъкнх се през терасата.-Ха! Измъкнал се бил той?!Ако ни хванат,живи ще ни одерат!Е,хубу,де няма да ни разкъсат,а ще ни накарат да подпишем онзи бял прокълнат документ.Само през трупа ми!
-Да приемем,че избягаме.Къде ще се скрием?
-В Наруто.
Ама страхотно!Да оидем при тоя,дето най-малко знае как да си държи устата затворена,та да ни намерят най-лесно.Дръпнах Саске за ръката и спряхме посредата на пътя.
-Ти нормален ли си бе?Да не би вчера да си излязъл от психото,а?Да отидем при Наруто! Защо направо не им се поднесем на златен поднос!
-Тогава къде предлагаш да отидем?
-Ако знаех щях ли да се мотая с теб посред нощ?
Последва картка тишина,след което продължихме да вървим в бърз ход.Нито знаех къде отиваме,нито при кого.Хубава работа!Ама на тоя кретен думите с ченгел му ги вадиш от устата!Че се и предполага,че ще се омъжвам за него?!Какъв прекрасен семеен живот ще имаме и единственото дето ще си казваме ще бъде „Здрасти”,ако успея да го науча на тази дума!
Можех да проклинам себе си и него до утре по това време.Изведнъж ни огря светлина-колата на мама.
-Майка ми!-Изпищях.
-Какво?Къде?
-Там.-И посочих колата на отсрещния тротоар.Ама че късмет!Майкте ни се движат с ненормална скорост,пък ние само разполагаме с краката си.Не може да ги надбягаме,да не сме нинджи!Макар че в този момент ми се искаше да бъдем.
-Бързо,в храстите!-Извиках и го дръпнах за ръката.Двамата се сгромулясахме в храсталака като слон в стъкларски магазин.Не стига че си натъртих задника,ами и се одрах на бодлите.То по това време бяга ли се от вкъщи?И аз естествено право в розовия храст ни набутах.Едно нещо да не направя както трябва!
-Браво,умен мозък!Сега цяла седмица ще ме боли задника!-Каза ми сърказточно Саске.
-Я не се оплаквай!Не те боли само теб!-Отговорих му заядливо.Да не би да бях аз тази,дето го измъкна от тях посреднощите,да бягам и да се крия като някой престъпник?!
-Наведи си главата,че ще ни видят.-Казах му.Той ме погледна зачудено и отвърна:
-Малката,не можеш ли да смяташ?Този храст не по-висок от 53 сантиметра,така като ме гледаш-на джудже ли ти приличам?
-Вярно,бе.Забравих,че си телегравски стълб.-Захилих се злобно.-И още нещо-да не си ме нарекъл още веднъж малката,че такъв ще ти изшия,че ей сега ще отидеш на гости при Зевс!-Извиках колото ми глас държи.Понякога ми се иска да си одрежа езика,който в този момент щеше да ни навлече големи неприятности.

следваща глава

Чу се запалването на кола.Майките ни отиваха към нас.Изведнъж се замислих-защо ли бягаме?Така или иначе ще ни хванат и искаме или не,ще ни оженят.Сакура,какви са тия врели не кипели дето ги мислиш?!Отърсих се от транса на мислите ми и се бърнах към Саске:
-И сега какво,умнико?Къде ще отидем?
-Хн...на Диамантения остов.
-Остров кой?-На мен ли ми се причу или той наистина каза диамантен остров?
-Диамантения остров,там се намира Боун кей.
-И к’во ще правим там?
-Ще се скрием за известно време.
Хмм...Да предположим,че напрвим така.Той няма ли си майка и баща?Те сигурно знаят за този остров?Ама май нямаме друго решение,поне за сега.
-Хубу,празноглавецо,отиваме там,но мисли му,ако ни намерят.Жив ще те одера,така да знаеш!
Саске ме погледна отегчено и позвъни на някого.Е,нали уж трябваше да сме под прикритие?Давай,звъни на приятели,наще няма изобщо да ни намерят,ама хич няма да се сетят като им изпеят къде сме.
-Хайде!-Каза той и тръгна нанякъде.Аз постоях няколко секунди на едно място.Нещо не проумявах какво правим сега-къде отиваме,с какво ще отидем,какво му казаха?Не,да му се доверя слепашката!Ще му дам аз на него една слепашка ей сега като му извадя очите!Боже,как ме вбесява!
-Ей!-Извиках зад него.-Къде отиваш?
Пълно мълчание.
-Ей,кретен безмозъчен,мен няма ли да ме посветиш във великия си план?
-Тръгвай!-Нареди ми набързо.Мразя да ми нареждат.Който го направи страда.
-Слушай какво безмозъчно мекотело такова!Нямаш абсолютно никакво ама никакво право да ми нареждаш!А сега ще ми кажеш с кого говори по телефона и къде на майната си отиваме!
Саске спря обърна се към мен и проговори:
-Говорих с брат ми.Той ни ореди хеликоптер,който ще ни заведе до „Диамантения остров”.
-Ааа,така ли?А ти откъде знаеш,че скъпото ти братле няма да ни издаде?
-Просто знам!
Извика ми той и продължи да върви с бърза крачка.Я да не ми се прави на светец!И двамата отлично знаем,че не е.Да не сме виновни ние,че родителите ни са изкрейзали психопати,които ни смятат за предмети за продан.Еми така де,него го женят за богато младо,здраво,интелигентно,красиво момиче,което в момента просто си няма друга работа.По този начин ореждат бъдещето на внуците си,като знаят,че те ще получат добро образование.На кратко-за тях съм машина за правене на деца.А какво получавам аз-подслон.Не е ли малко неспрведливо?Ама какво да се прави?Ще се женим,ако случайно успеят да ни хванат.
-Какво пък сега?-Попита ме Саске.Че как какво?Замръзвам,дяволите да го вземат!Къде ми е ума да се правя на престъпник посред нощите?
-Студено ми е,празноглавецо!-Развиках му се набързо.Да не съм виновна аз,че сега измръзвам?
-Защо не си взе горно?
-Защото един кретен ме изкара на крос от вкъщи!

следваща глава

Саске смръщи вежди.В момента се чувствах като ненужен товар.Еми кой го е карал да ме взима?Като е такова безмозъчно мекотело сега ще си пати.Както казват хората:”С твоите камъни по твоята глава!”
-Ето...-Каза раздразнено и погледна напред към улицата.Аз стоях като чалната.Какво?! Неговата горница беше в моите ръце! Той да не би...?Неее...Саске Учиха да го е грижа за някой?! Невъзможно! Нагледала съм се на какви ли не неща,ама това бие всички рекорди! Този човек просто не спира да ме изненадва.
-Благодаря.-Казах тихо.Какво излиза сега? Че колкото и да не ми се иска започваме да се разбираме?! Ха! Този празноглавец няма да ме заблуди.Тия номера да ги показва на някой друг! Прави ми се на добричък,пък после като нищо ще ми нанесе удар под кръста.Но за мое огромно съжаление съм заклещена с него до второ нареждане.Къде ми е бил умът да бягам и да се крия посред нощите?! И то с тоя идиот,заради който ще си навлека големи наприятности.
-Тръгваме.-Нареди ми господинчото.Кретена се опитва да ме командва?! Ще му дам аз едно командване на него! Ей сега като го фрасна с токчето на обувката по лицето! То това и трябва да стане,ама не по хубавата физиономийка,а по главата! Та да му дойде акъла в мозъка!
-Слушай,идиотино,аз тука не съм някакво куче,че да му нареждаш какво да прави! Не стига,че ще заминавам с теб за Бог знае къде,ами и ме имаш за играчка. Тая няма да я бъде!
-Ще крещиш ли или ще тръгваш.Закъсняваме!-Извика ми Саске.
-А,така значи! Вече имало и определен час! Аз каква съм?! Извънземно ли? Ти казваш „Заминаваме за Боу... нещо си”,което изобщо нямам представа къде на майната си се намира! После като за капак ми съобщаваш,че имало точно определен час,в който да отидем до хеликоптера! Ти изобщо смяташ ли ме за нещо?!
Саске стоеше на едно място и ме гледаше раздразнено и отегчено.Еми естествено,два часа през знощта е! По това време,до колкото знам се спи,а не се ходия на другия край на света! Веднъж завинаги да приклзючи тая история,че да се отдъхна.
-Хайде,празноглавецо,води ме!
Чернокосия направи една тъпа физиономия и тръгна напред.Докато вървяхме никой не каза нищо.То за Саске беше типично,но за мен не! Толкова скучно не ми е било никога! Би трябвало да се радвам- това беше най-великото ми приключение.Да,ама не! По-скоро бих искала да се прибера вкъщи,да се изкъпя и да си легна...Но явно това нямаше да стане скоро.За кой ли път се зачудих на празния ми мозък.Всъщност,в него имаше останал само един неврон.Жалко,че не си знаеше работата.Тогава за какво ли стоеше още там?Направо да си ходи,и без това не ми върши никаква работа!
Тази работа вече взе да ме изнервя.Вървим с часове,а от хеликоптер и следа няма! Еми така е като се доверявам на това нищожно мекотело,дето сигурно и един неврон няма! Айде бе,дяволите да го вземат! Къде се е скрило т’ва летящо нещо?! И точно тогва косата ми щръкна нагоре като тази на Айнщайн след последния му експеримент.Ушите ми щяха да се продънят от тоя дразнещ шум.Но това не беше най-лошото,като нищо започнах да се изидагам малко по малко нагоре в небесата.”Какво?!”Е,не! От както се запознах с тоя идиот все такива неща ми се случват.Оня ден щяхме да катастрофираме,уплаших се до смърт от фалшивия крадец в къщата ми,по-късно пък замалко да си счупя гръбнака като скочих през тирасата,заради т’ва безмозъчното дето е с мен,а след няма и два часа си набодах задника на иглите в розовия храст.Сега като за капак тоя вятър,дето и представа си нямам от къде се взе,реши,че ми е дошло времето да се запозная с оня на небето! Ама не! Последната дума я имам аз!
-Учиха,какво забога е това?!-Развиках се качена на един клон.
-Превозното ни средство.
-Ти нормален ли си,бе?! Хич нямам намерение да бъдя отвяна от вятъра!-Така хубавичко му се равиках,че замалко да падна от клона.
-Слизай долу.Хеликоптера ни чака.-И погледна нагоре към мен.
-И да искам,не мога! Да не си полудял,ако скоча пиши ме мъртва!Даже не разбрах как се качих тук горе.
-Не е чак толкова високо.-Заключи Саске и премери растоянието от клона до земята.
-Не било високо то! Ела да скочиш ти тогава!
-Не аз съм качен там горе,а ти.Сега слизай.
-Абе ти тапи ли имаш в ушите?! Чу ли ме изобщо какво ти казах преди малко? Няма начин да ме накараш да сляза,скоча или каквото там искаш!

следваща глава

Саске въздъхна тежко.Ясно беше,че му лазя по нервите.Еми заслужава си го! Постоя на едно място и се обади по телефона.След малко една стълба висеше от нищото до мен.
-Хвани се за нея!-Извика чернокосия.
-Мозък имаш ли?-Попитах го.Едвам издържах.Нервите ми бяха опънати до край.Исках просто да легна в топло,меко,ухаещо на рози легло.
-Сакура,стълбата е закачена за хеликоптера.Качи се на нея и те ще те издърпат.
-Ами ако падна?
-Няма да паднеш.Аз също трябва да се кача на нея.
-Добре.-И се опитах да придърпам стълбата към себе си.Ама господин вятър има свое мнение по въпроса! Минах през какви ли не неща,че няма да позволя една стълба да ме отдели от прекрасното легло,което ме очаква.Пристъпих по-напред и я хванх.Беше ме страх да погледна надолу.Усетих как нещо друго се качва на стълбата.Сигурно беше Саске.
Не мина много време и вече бяхме в безопасност в хеликоптера.”Най-накрая!”Въздъхнах облекчено.Чувствах болка във всяка кост по тялото си.Седнах на един от столовете и се отпуснах.Ако легнех щях да спа два дена без да отворя очи.
-Ето.-каза Саске и ми подаде една чаша с жълта течност.-Портокалов сок.-Изясни и седна на стола срещу мен.Жадно отпих от чашата.Устните ми не се бяха докосвали до нещо подобно от вчера вечерта.Превърнах се във вампир.Можех да нападна всеки,който имаше чаша в ръцете си.
-След няколко часа ще пристигнем.-Съобщи ми и се отпусна още повече.В този момент приличаше досущо на мекотело,разпльокано на стола.Започнах да се кикотя през сълзи.Представях си как Саске се беше превърнал в слузеста течност и ми се молеше „Прибери ме в чашата,прибери мееее!” Без да искам паднах от стола.Не можех да се сдържа,захилих се още повече.Саске ме гледаше очудено и беше готов да повика линейка.Чакай! Летим на няколко хиляди метра от земята,и да иска,тази така симпатична кола няма как да дойде.

следваща глава

-Хах,наистина приличаш на слузесто мекотело!-Захилих се още повече.Стомаха ми се сви от смях,очите ми се напълниха със сълзи.Не си представях,че това безмозъчно нещо може така да ме разсмее.Саске вече май започна да се плаши.Ми че кой го е карал да ме взима със себе си?! Можех и сама да се оправя.Е,поне послужи за нещо-разведри положението.То беше такава скука,че можех да направя едно гости на оня на небето.Там щеше да бъде интересно-ангелчета си летят като птички в небесата и по едно време някой ангел катаджия ти се изпречва на пътя и казва: „Стой! Не преминавай,че спасяваме човешки живот!” Мдаа,щеше да бъде по-забавно.Къде другаде можеш да видиш такова нещо?Никъде.Е,освен ако не халосам тоя с мене по тиквата,тогава на ангелите ще им се наложи да направят една екскурзийка до Земята и обратно.
-Ставай,пристигнахме!-Каза ми Саске.Аз се заогледах наоколо и го попитах,изправяйки се:
-Нали каза,че ще преистигнем след няколко часа?
-Е,ти не от сега лежиш на пода и се смееш като ненормална.-Отвърна ми той и ми подаде една чанта.
-А,не мерси.Няма да ти нося нещата.-Той ме погледна странно и ми отговори:
-За теб е.Ще ти трябва.
Зачудих се.Щяло да ми трябва?Да не би вътре да има храна?Тъкмо да отворя чантата и чернокосия се провикна:
-Недей! Това се слага на гърба.
-Много добре знам къде се слага!
-Тогава го направи и скачай.
Още не бях осмислила добре думите му.Сложих си чантата на гърба и чак тогава ми просвтна:
-Ска-ска...Какво?!-Извиках невярващо.Аз да....Трябва да....Аз...Ско-ко..ко...Неее...”Той сигурно се шегува”Помислих си.Намираме се хиляди километра от земята,не може просто така да скооо-коо... „Ах,мамка му!”
-Ще скачаш ли или не?-Попита ме Саске.
-Имам ли избор?-Отвърнах му и застанах до него.
-Хайде,на три.Едно,две,три...
-Ааааааааааа! Божичкоооо!-Започнах да крещя в несвяст.”Аз...аз....Летя!Майко мила! Не,това не е възможно.Аз сънувам! Хайде,събуди се,събуди се”Отворих очи и какво да видя-само облаци,бели сини сиви-всякакви! Виждах всичко,но не и суша.
-Отвори си парашута!-Нареди ми Саске.Нервно започнах да търся една дълга връка.”Тука връзка,там връзка...Няма връзка!” Уплаших се.Ами сега?
-Саске,не намирам никаква връзка.
-Не ти и трябва.Натисни копчето от дясната страна.-Каза ми и отвори своя парашут.”Копче ли?Какво копче?А,ето го!”Натиснах го и моя парашут също се отвори.Три пъти наум благодарих на оня дето живее на небето.Поне засега оцелях.

следваща глава

-Наближаваме острова,така че внимавай!-Предупреди ме Саске.Остров ли? Какъв остров?Единственото,което виждах бяха облаци ииии”Леле майко!”Дървета! Хиляди,множество дървета бяха насочили короните си към нас! Е,това е-сега вече щеше умрем,просто нямаше как!
-Учиха,ако умра,мисли му!-Крещях,като го заплашвах.-Ще видиш ти! Не ти стигаха храстите,вентилационните шахти,хеликоптерите,ами и това!Къде,за бога ти е мозъка?Какво си му направил?
-Сакура,спри да викаш и се приготви за кацане!-Скастри ме той.”Кацане ли? Как така кацане?”Мислите ми се бяха разбъркали,единственото,което разбирах е,че ако не се приземя както трябва наистина ще се срещна с ангела катаджия.Затворих очи,не исках да гледам.Може би това беше краят ми.Спомних си за кучето ми Рони,което умря преди 3 години,за родителите ми и за Ино,та дори и за Саске.Припомних си първата ни среща и какво преживяхме за един ден.Боже,не заслужавах да умра! Така де,аз щях да умра,някой ден,но Боже,поне да не е по този начин!
-Отвори очи!-Каза нежно Саске.Бавно,мого бавно отворих едното си око,след него и другото.Наоколо имаше само дървета и едно голямо водно нещо,предполагам беше океан или море.Тогава ми просветна:”Жива съм!”Не можех да повярвам,аз наистина оцелях!Изправих се рязко на крака без да осъзнавам какво ще е случи,ако го напрая.
-Аааууч!-И есествено,то без това не може,се пльоснах по лице на мясъка.-Мамка му!-Извиках силно.Какво още ме очакваше? Марсианци?!Динозаври?!
-Не можеш ли поне пет минути без да си забиеш лицето някъде?-Попита ме съркастично чернокосия.Изправих се и му се изплезих.
-Това ми се случва откакто съм с теб!-Да бе,аз съм му била виновна! Да не би по мое желание да бях тук сега?! Някой ден такъв номер ще му извъртя,че трите си имена ще забрави!
-Хайде,да отиваме в имението.-Нареди ми той и тръгна напред.Гледай го ти нашия,опитва се пак да ми нарежда! Ей сега както е с гръб така хубавичко ще го фрасна по главата,че дано му дойде акъла в мозъка!

следваща глава

-Ей,кретен безмозъчен! Я се спри!-Извиках след него.Ама не,през едното влиза,през другото излиза! Върви си напред и хич не му пука,че мога да се изгубя на тоя остров.То така май ще бъде най-добре,нали няма да има за кой да се жени.
-Спри за малко бе! Да не съм на състезание по бягане.Току виж се спъна и се пребия някъде,тогава ти ще си виновен!-Развиках му се набързо. Саске спря и се обърна към мен.
-Ти си тази,която върви бавно.-Каза ми най-спокойно и продължи да си върви нагоре по хълма.За миг изгубих фигурата му от всичките тези дървета.”Тоя инфаркт ли иска да ми докра?!”-Попитах се наум.”Да нямам рентгенови очи!”И естествено ми се наложи да го гоня из гората.Бягах след него колкото можех.На няколко пъти щях да падна-един път на пред и цели два пъти назад.Не ми стигаше,че се пльоснах победоностно на пясъка,ами и това сега! Ако искаше да се отърве от мен да ме беше застрелял,щеше да боли по-мако.
Краката ми бяха надрани,ръцете ме боляха,а на лицето си имах една огромна синина.Само че скъпото ми приятелче забрави да ме предупреди,че отиваме на някакъв си остров,който се намира бог знае къде и че там е пълно с храсти,дървета,тръни и всякакви подобни! Да бях си сложила поне едно дънки,че с тия къси панталони си направих белези за доживот!
-Сакура,къде си?-Чух гласът му да ме вика.
-Тук долу,идиотино!-Отговорих му.-Да не мислиш,че съм Супермен!
-Хайде,почти стигнахме.-Почти сигнахме ли?! Той почти стигна,аз съм едва на половината път!Само да се добера до мекото лего,цяла седмица няма да стана...
-Сакура,какво се бавиш още?
-Еми че аз по принцип съм бавна.-Отвърнах му и му се изплезих.Жалко,че беше твърде длче и не можа да ме види.
-Побързай малко!
-Защо не дойдеш да ме носиш до горе,така няма да съм толкова бавна.-Заядох се с него.
-Иска ти се!-Отговори ми самодоволно той и аз продължих да изкачвам хълма.Малко по малко приближавах имението и безмозъчното мекотело естествено.
-Слушай Учиха,тъпкано ще ти го върна! Твоето на нищо не прилича! Разкарваш ме из целия град,караш ме да скачам на хиляди километри от земята,а сега ми се правиш на алпинист! Заслужаваш да ти одера кожата!-И точно тогава го видях.Забравих за всичко,което наговорих преди малко.Това беше най-хубавото имение,което някога съм виждала.Очите ми направо залепнаха за него.
-Добре дошла на Боун Кей.-Каза ми Саске и една самодоволна усмивка се изписа на лицето му.Това място беше невероятно! И аз естествено пак не можах да запомня името му.Ако ще и хиляда пъти да го повторят винаги щеше да ме затруднява да го признеса.Боу...Боу кии...Боу коо...Абе да се гледа работата! Нали вече съм тук и се надявам да не ми се случи нещо ненормално,като всички тия лудории от вчера и днес.Достатъчно ми беше,че пропаднах през вентилационната шахта в кабинета на директорката,а другото,което последва след това беше просо неизбежно.

следваща глава

Пристъпихме напред и отворихме вратата.Тъкмо да влезем вътре,когато нещо излетя към мен.Набързо се наведах и чух едно „прас!”и след него последва още едно „прас!”Две порцеланови чинии се разбиха в отсрещното дърво.Стоях и гледах като втрещена.Да не би току-що някой да се опита да ме затрие от лицето на Земята?
-Какво пак?!-Попитах отегчено.Саске също гледаше объркано.Ама не по него бяха запратени тия чинии,а по мен! Сега да не се окаже,че чук има някакъв психопат?! Малко множко ще ми стане вече,не мислите ли?!
-Хайде сега,виновника за тоя цирк да се покаже!-Извиках силно и тръгнах да вървя из огромната стая.Изобщо не ми се нравеше тая работа! Ако някой имаше намерението да ме убие,да се беше показал и насочил оръжието срещу мен,а не да ме плаши до смърт!
Докато аз вървях към една от стаите,Саске се оглеждаше наоколо.Никой не знаеше за това място освен той и брат му.Беше невъзможно някой терорист да се е промъкнал тук,поне според него.Ако го бяха замерили с животоотнемащи средства,нямаше да мисли така!Влязах в едно коридорче,което стигаше сигурно чак до Япония.Вървях ли вървях,обаче почваше вече да ми писва.Тия чинии не можеше сами да са се запратили по мен! Или пък можеха...? О,да! Просто невероятно! Аз да бягам от откачалките,пък те пак при мен да идват! Тъкмо се канех да вляза в пърата появила се стая,когато някакви вилици решиха,че трябва да ми избодат очите!
-Да го вземат дяволите!-Развиках се колкото глас имах.-Какво за бога става тук?! От къде идват всички тия летящи неща?! Ей сега като намеря клоуна осигурил тоя спектакъл,направо ще го разпердушиня! На кайма ще го направя!-Влязох в стаята и какво да видя-кухня.Взех един тиган,кой знае може пък да ми потрябва,и тръгнах да търся психото.Гледах тука,гледах там-от психото нямаше и следа.Е добре,значи чиниите сами литнаха към мен? Или пък само си въобразявах,то през какви ли не неща преминах,вече почнаха да ми се привиждат някой работи.
-Ааааа!-Чу се мъжки глас.Не,не беше Саске.”Крадеца психопат! Сакура,сппокойно,можеш да го направиш.Само трябва да го халосаш по тиквата.Намираш го и с всичка сила го фраскаш по темето!” Вървях бавно,оглеждах се на всички страни.Ако някоя чаша паднеше щях да получа сърдечен удар! Ха така,браво! Хвана ме параноята! Отлично! И изведнъж някой ми се изпречва на пътя.
-Аааа!-Крещяхме двамата.
-Кой си ти?-Попитах го.
-Ти коя си?
-Аз те питах първа!-Отговорих му.
-Добре, аз съм готвача на г-н Учиха.-Каза ми той.
-Готвача?
-Дам,готвача.Готвя за него.Ти коя си?
-Аз съм негова позната.Значи ти се опита да ме убиеш преди малко?-Отвърнах и насочих тигана към него.
-Не.Не знаех,че някой ще идва.-Отговори ми той.-Сега може ли да махнеш това нещо.Може да ме нараниш?
Оставих тигана на барплота и му се усмихнах:
-Казвам се Сакура.
-Каел,приятно ми е.
Е,поне не умрях.Засега.Предполагам щях да издържа няколко дена тук.
Малко по-късно:
-Каквооооооо?! Един МЕСЕЦ?!-Извиках силно.Саске само седеше на дивана и ме гледаше спокойно.Е,не.Бих понесла всичко,но не и да бъда цял един месец с тоя празногавец на едно място.Боже,да ме беше убил,когато имаше възможност!

тоя фик напълно го зарязах но ето го отново с новата глава

Вечерта тримата стояхме в огромния хол,а бомбата със закъснител заплашваше да избухне всеки момент.Това вече не се търпеше.За какво бягах толкова усилено от уредения брак като цял месец ще бъда затворена с тва мекотело на тоя забравен от бога остров!
-Ей,кретен безмозъчен!-Развиках се.Край,бомбата избухна.
-Аз ли,мис Харуно?-Попита уплашено Каел.Погледнах го ядосано и отговорих:
-Не,тоя дето седи до тебе! Това ли беше великия ти план?
-Не си ли доволна?-Попита ме мързеливо Саске и се прозина.Вярно,че беше девет часа вечерта,ама да му се спи толкова рано...?
-Така като ме гледаш доволна ли ти изглеждам?!-Развиках се.Тоя кретен щеше да си го получи! Да ме изпарзаля така! По-добре да се бяхме оженили,така и така ще сме заедно един месец.
-Отказвам се.Омръзна ми!-Казах спокойно,което беше доста очудващо предвид състоянието ми.
-Отказваш се от какво?-Подразниме мекотелото и една гадна усмивка се изписа на лицето му.Това ме вбеси още повече.
-Много добре знаеш за какво говоря,идиотино!Не се прави на интересен,че да не изядеш токчето!-Заплаших го и седнах на един стол.
-Много ми се иска да видя как ще стане това.-Заяде се Саске.Тогава аз се изправих,отидах до него и замахнах с обувката.
-Не се заяждай с мен,Учиха,че ще се сбогуваш със наследниците си!
-Мистър Учиха,мис Харуно,нека да не се караме...-Предложи Каел и застана меджу нас.Е,признавам,че опита да ни разтърве,но за това се изисква много повече.
-Млъквай,Каел,да не го последваш и ти!-Наредих му набързо.
-Д-да,госпожице.-И той седна обратно на мястото си.
-Обаждам се на нашите и им казвам къде сме.Ако ще и после да ни оженят! Не ми пука! –Взех телефона и набързо набрах номера на майка ми.И естествено даваше заето.Брех,тая жена 100 часа говори! Поне няма да се притеснявам за сметката,нали има кой да я плаща.Реших да й напиша sms и изобщо не мислех да бъда учтива.Съобщението гласеше следното : Веднага си докарай задника до Боун Кей и ако се чудиш къде на майната си се намира тва нещо,питай Учиха,те ще ти кажат.
Обикновено не говоря така на майка си,ама толкова бях ядосана,че и папата да беше,пак щях да напиша същото!
-Пратих й sms.Ако по случайност се обърка и реши да го прочете,ще дойде още преди да си казал „не”.
-Толкова ли е страшна майка ти?-Попита ме очудено чернокосия.
-По-добре недей да питаш.Не ти трябва да знаеш! Не се притеснявай,ще имаш време да я упознаеш.-И се засмях дяволите.Саске погледна отегчено и отговори:
-Нямам търпение,обаче преди майката дявол да пристигне смятам да поспя,че да имам сили да се справя с нея.
-Ха-ха,много смешно.-Казах със сарказъм.
-A не ли?-Попита ме той и се запъти към стаята си.

ето я новата глава,ама май стана малко тъпичка не бях в настроение да пиша изцепки,но мисля че се е получило долу-горе

Беше седем часа вечерта.Слънцето скоро бе залязло и вече се усещаше хладината на вечерта.Огромния прозорец в стаята ми или по-точно прозорец-врата,беше отворен и пердето се вееше от вятъра навътре към стаята.Лампите бяха изгасени,само домшното кино работеше.Аз стоях облегната на куп възглавници на леглто и усилено се бях загледала в големия плазмен екран.И слон да дойдеше пак няаше да го усетя.Така се бях захласнала по тва аниме,че дори и да имаше сериен убиец в къщата изобщо нямаше да забележа.По едно време се чу почукване по вратата и като по чудо го чух.
-Мда.Влез.-Казах без да отделям погед от екрана.Някой започна да пристъпва към мен докато не седна на леглото.Обърнах се към него и що да видя-мойто мекотело.
-Ооо,ето го и господин безмозъчен.-И се зсмях подигравателно.
-Виж кой го казва.-Заяде се той.-Какво гледаш?
-Vampire Knight.
-Пхахахаха.-Саске щеше да падне от леглото.Че какво толкова има да гледаш аниме? Смехът му обаче почна да ме нерви.Взех взата,махнах розите и изспипах водата върху него.Той веднага спря и ме погледна злобно.
-Защо го направи?
-Още ли не си разбрал? Защото си мекотело,затова.-Казах му и продължих да гледам анимето.
-За какво става въпрос?-Попита ме той след няколко минути.Изненадах се,че така съсредоточено гледаше към екрана.
-За вампири и любовта.Гледай и ще разбереш.
Двамата стояхме един до друг на леглото и не откъсвахме очи от екрана.Бяхме като хипнотизирани.Изгледахме първия сезон и продължихме с втория.Там обаче имаше някой моменти,на който ми се искаше да се разплача и неволно се облегнах на рамото на Саске и обви ръцете си около кръста му.Е,нека си го кажа направо.Бях ревла.Най-голямата ревла,която някой някога бе виждал.
-Не разбирам защо плачеш.-Каза ми той.
-Какво друго може да очаквам от безмозъчно като теб.
-Сакура,вече не е забавно.
-Слушай,господинчо,много ме дразниш,така да знаеш.-Взех една от възглавниците и го ударих по главата.
-Държиш се като бебе.
И така си беше.Беше ми скучно и исках да разведря обстановката,а тва нещо до мене хич не ми помагаше.И да го гъделичкаш,пак няма да се засмее.Даже ме съмняваше,че има гъдел.Не ми се проверяваше точно сега.Бях изморена.Може би щях да го халосам с още нещо по тиквата,ама не бях в настроение.Боже,изпаднах в депресия.И не,не като онези депресии,от които не можеш да се отървеш с месеци,а от моята типична депресия,която се появяваше веднъж на 100 години.
-Днес явно не си в настроение-Предположи Саске и въждъхна.
-Ох,слава богу,единствения ти неврон още работи.
-Много смешно.
-Хайде стига де.Не може ли поне веднъж да се позабавляваш?-Попитах го и седнах на леглото срещу него.
-Знаеш ли аз как се забавлявам?
Поклатих глава в отрицание.Това не ми харесваше.
-Ето така.-Каза ми тихо и се наведе над мен.След малко вече беше отгоре ми и нежно ме целуваше по врата.Направо щях да се разтопя в ръцете му.Чувството беше толкова приятно и отпускащо.Вече не се чувствах изморена.
Мамка му,какво правех?! Ясно беше какво иска той от мен,но тая нямаше да я бъде.Не исках да загубя девствеността си на безлюден остров,макар че къщата беше прекрасна.И да,девствена бях,колкото и изненадващо да ви звучи.Не знам как стана така.Може би не отделях толкова внимание на момчетата и бях заета с куп други глупости.
-Саске,спри...-Казах задъхано,ала чернокоското не спря.Разкопча първите две копчета от блузката ми и тогава тръпки ме побиха.
-Саске,спри!-Извиках му.-Не е забавно.Махни се!-И го блъснах от себе си.Изправих се и хукнах към двора.Хубава работа! Аз исках просто да се посмеем,а той стига твърде далеч.Дали наистина го мислеше?По дяволите,Сакура,спри да мислиш за него.Не трябваше да идваш на тоя забравен от бога остров.Не трябваше да противоречиш на майка си.Дяволите да го вземат! Вече не беше забавно! Щях да си отмъстя на Саске и то тъпкано,а смеха щеше да е за моя сметка.