болестта на сакура

Болестта на Сакура

Те току-що приключиха с тренировката.Той стана и тръгна да си ходи,за да тренира още.Изведнъж сътборникът му извика името му.Той се обърна:”Какво искаш?”
„Тя иска да говори с теб.Не отказвай този път,иначе ще те убия!”Гласът му беше толкова враждебен,че Саске беше уеден,че нещо става.За да успокои гнева на съотборникът си причинен от Бог знае какво,Саске се запъти към хълма и видя Сакура седяща под едно дърво.Тя погледна нагоре и се усмихна както е правела винаги.Това беше нейно хоби,помисли си той.Може би.Тя му спомена да седне.”Имаш ли нещо против?”Той завъртя главта си.Нещо в него му казвше,че не трябва да се противи на желанията й днес.Как му беше името?А да,той беше съвестен.Тя се обърна и той последва посоката към,която гледаха очите й –плажът.
„Обичам плажа.”Сакура прошепна.Саске не разбра защо й трябваше да шепне.Момичето се изкашля за малко.Тя го погледна: „Слънцето почти залязва.Ето за това те извиках тук.”
„Хн.”Това бе единственият отговор,който той знаеше как да даде. Тя се засмя неразбираемо.Имаше нещо странно в усмивката й днес.”Знаеш ли,тренировката днес всъщност не беше наистина тренировка.Казах на Какаши-сенсей,че съм малко изморена заради тренировките с Тсунаде цяла семица и за това го помолих да ни остави за малко сами.”Сакура се усмихна.Значи заради това са на плажа,вместо на тренировачната площадка.
„Аа”-още един безразличен отговор.”Съжалявам,че си изгубихте времето.”Тя се засмя.Той беше впечатлен от това как тя водеше разговор сама със себе си.Саске игнорира факта,че тя каза нещо странно.Какаши и Наруто бяха долу и я чакаха.Момчето почувства нуждата да попита: „Защо те те чакст?”
„О,Саске,забравих да ти кажа.Сега живея с тях.”Изведнъж тя се задъха и запосочва плажа.Звуците на вълните го приспиваха.Тя проговори: „Виж,Саске,слънцето залязва!”Те бяха заедно.Това беше първият слънчев залез,който гледаха заедно.Сакура се усмихна тъжно.”Винаги съм обичала залеза.Не знам защо.Да гледам слънцето с теб бе една от мечтите ми.Сега знам,че мога да умра щастлива.”Тя го погледна,а той се взирше в нея.”Какво имаш предвид с това?Мечтите ти са безсмислени.”Розокоската не отговори,а само се усмихна.”Може да има безсмислени неща за някой хора,но те означават целия свят за мен.Просто казвам това,което чувствам.Наистина съм щастлива,че гледаш залеза на слънцето с мен.”Той не искаше да говори повече.Изведнъж Саске почувства на къде тя бие с това.Сакура отново зпочна да кашля.Леко се усмихна,гледайки как лъчите на слънцето се скриват зад хоризонта.”Някога казвала ли съм ти,че те обичам,Саске?”Той се върна обратно в генинските си години,за които не искаше да си спомня,но тя му припомни.”Да,тогавя бях на 12.Надявам се знаеш,че чувствата ми никога не са се променяли.Ще те обичам до края на живота си.”Тя положи главата си на рамента му и взе ръката му в своята.Той искаше да я отблъсне,но нещо вътре в него му казваше да не го прави.Момичето нямаше нищо против,че той се чувстваше неудобно.”Наистина се радвам,че ви срещнх,особено теб,Саске.”Сакура отново се прокашля и постви главата си на рамото му.Момчето почувства нещо мокро и каза: „Сакура,не ми казвай,че плачеш отн...”Очите му почервеняха.Кръв.Той веднага я хвана преди тя да падне.Кръв капеше от устата й.Какаши и Наруто отидоха при тях,викайки името й.Тя беше в кома.Саске гледаше тялото й объркан,ядосан и попита Наруто: „Защо тя не се събужда?Какво по дяволите става?”Наруто се обърна на страни и Саске погледн учителя си,който не му каза нищо.Той погледна гневно към тях: „Какво не ми казвате?”Споменът,когато Сакура целуна Наруто по носа,перминаваше през съзнанието на блондина.”Тя е болна.”Саске се обърна към него и му се развика: „Мога да видя това,идиот!Сега искам да знам защо.Защо по дяволите тя не се събужда и какво криете от мен?”
„Саске,остави Наруто да продължи.Успокой се.”Наруто продължи да говори: „Всичко започна преди 4 години,когато ти си тръгна.Нея я болеше толкова много...Тя започна да хаваща леки настинки,само незначителни неща и никой не се притесняваше.Но когато родителите й бяха убити,тогава тя получаваше леки сърдечни ускорения.Още когато си тръгна сърцето започна да я притеснява,но тогава Сакура можеше да се бори.Беше сякаш нищо не се е случило.Но смъртта на родителите й й донесе толкова много болка,че тя получи сърдечен удар.”Саске стоеше неподвиже,гледайки момичето лежащо на леглото.Наруто продължи: „тя се би толкова силно и дълго.Тогава бях далече и тренирах с Джирая.Не знаех за това докато не се върнах преди две години.До тогава мислех,че е добре”Наруто погледна уплахата в очите на Саске.”И тогава,когато те върнахме си мислех,че ще се възтанови.Посещенията й в болницата намаляха.Мислехме си,че се е оправила,но толкова сме грешали.”Саске погледна злобно Наруто и Какаши: „Защо не ми казахте?”
„Тя не искаше да ти казваме,Саске. Не искаше да ти бъде товар.”Каза Какаши.Наруто отвърна: „Толкова много исках да ти кажа как убиваш сърцето й отблъсквайки я.Тя ми обеща,че ще се оправи.Обеща ми това!”Блондинът почувства сълзи да парят очите му.Той я прегърна казвайки:”Ти ми обеща,че ще се излекуваш,ако го доведа,Сакура.Аз спазих обещанието си,моля те,моля те спази своето.”Какаши погледна тъжно Наруто.Саске си спомни една вечер,когато я намери в гората.Той току-що се връщаше от тренировка.Тогава тя каза:”По дяволите!Защо трябва да съм толкова слаба?”Той си спомни как тя се опитваше да се изправи,но без успех. Не знаеше какво става,за това просто я остави там.Саске се обърна към тях и очите му излъчваха такава мъка,каквата отбор 7 едвали някога е виждал.”Как можяхте да не ми кажете?Мислехте,че няма да ми пука?”Изведнъж вратата се отвори и вътре влезе петият хокаге-Тсунаде.Тя сложи ръката си на лицето на Сакура,после поклати главата си и им каза: „Съжалявам.Тя няма да издържи дълго.”Тсунаде погледна на долу: „Сърцето й умира както говорехме”.И отново погледна тялото,усмихна се и проговори на момичето с розова коса: „Толкова приличаш на мен.Знаеш ли това,Сакура?Съжалявам,че трябва да става така.Знам,че се опитваше и бореше прекалено дълго.Толкова се гордея с теб!”След което напусна стаята.Саске стоеше на леглото до нея,а Наруто и Какаши се бяха облегнали на ъгъла в другата страна на стаята.Саске отново я погледна.Тя дишаше тежко.Изглеждаше,че спи,но истината беше друга.Той положи главата си до нейната без да знае какво да направи или каже...”Сакура....Моля те,събуди се.”Момчето не знаеше от къде дойдоха тези думи.Той поклати глава,усещайки,че в сърцето му бавно се настъняваше тъгата.”Сакура...Моля те....Събуди се и се усмихни...Кажи,че всичко ще бъде наред,както правиш винаги,когато нещата тръгнат на зле.”Саске я умоляваше.Той не беше готов да изгуби още един човек от живота си.Не,той не можеше да я загуби.Саске падна на колене: „Сакура...Моля те....Не ме изоставяй,не изоставяй нас,Сакура!Какво ще стане,ако си отидеш?”
Тя беше веригата,която ги свързваше заедно,равновесието межди него и Наруто,стълбата,която им помагаше да се докоснат до мисълта,че те са семейство.Ако тя умре,всичко,всичко,за което се е борела толкова усилено ще изчезне.Саске я погледна и видя зелените й очи.Той извика останалите.Тя им каза да се приближат като спомена три думи-стая,гардероб,свитъци.Тя поглена всеки един от тях в очите.Първо Какаши,давайки му топла усмивка,после Наруто,тя му хвана ръката и накрая Саске.Сакура се протегна и докосна лицето му,шептейки нежно: „Обичам...те....”и си затвори очи.Тя си пое дълбоко въздух и издиша,след което никога повече не си пое въздух отново...
Дните изминаваха и погребението приключи.Останалите членове на отбор 7 разбраха какво е искала да каже Сакура и намериха три свитъка в гардероба в стаята й,където живееха.Всеки един свитък беше предназначен за някой от отбора,написан ръкописно от нея.Нито един от тях не спомена нищо за това.През следващите дни,обаче,жителите на Коноха забелязаха малки промени в отбор 7.Те бяха заедно,тренираха и отиваха на мисии.Какаши най-накрая си свали маската,което накара всички жени в Коноха да се влюбят в него.
„Наистина се чудя как изглеждаш зад маската.”
Наруто беше по-енергичен от всякога.И повече от всякога искаше да стане Хокаге и никой не разбираше защо се напъва толкова.
„Обещай ми,че ще преследваш мечтите си.Знам,че ще успееш.Знам го.”
И накрая Саске,който изчезваше всеки петъчен следобед.Може би защото отиваше на плажа и после се връщаше вкъщи.Той най-много се промени.Саске най-накрая уби брат си.Все пак беше негова работа като нинджа ловец да го убие.Сега той беше по-дружелюбен,но все още пазеше това свое държание,когато нещо не му допадне.Хората го виждаха да се смее понякога,може би веднъж или два пъти седмично.
„За теб,мъжът,който ще обичам завинаги,усмихвай ми се също,както аз ти се усмихвах.”И тримата членове на отбор 7 си мислиха,че залеза не е толкова лош все пак.
„Това,което е незначително за някой,означава целия свят за друиги.”

Отново си доказах ,че съм ревла . Поздравявам те фика ме разплака . Чудесен е . Аз отдавна планирам да пи6а нещо с долу-горе еднаква тема и като видях заглавието решух да го прочета , че да не има два еднакви фика . Докато го четях много ми хареса и разбрах , че е корнно ралично от моето .

Много е хубаво Много тъжно, накрая ми идваше да заплача :cvir: :cvir: :cvir:

супер е нямам думи :cvir: и хубавото е че това доказва че не всичко в живота е приказка

Super :lah: :lah: :lah:

Много е хубаво

много е хубав

:cvir: :cvir: :cvir: :cvir: супер си :bravo: :bravo: :bravo:

СТРАХОТНО Е! :cvir: :cvir:

:cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

оле беше НЕВЕРОЯТЕН фик баправо ме разплака направих и река :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

unikalno e ..

това е ... тази история ме разплака ти си суперррр

Точно в часта когато Сакура умира вънка взе да вали и нещо капеше по клавиатурата (пууу разревах се и направо не можех да спра) Иначе фикчето е страхотно :)

Ей, сладурано! Благодарим че ни стопли душата с този превод! Много е хубаво!