Борба за надмощие

Надявам се да ви хареса !


ГЛАВА 1 : ОГЪН

САУНДТРАК : http://vbox7.com/play:6fe4cc9b


Акатски бе организация , чиито членове бяха предимно S - ранг криминално издирвани престъпници .
Жестоки и безмилостни мъже,предали родните си села ,обединявайки се във върховната цел за световно господство.
Попаднеш ли веднъж в ръцете им , ада би ти се сторил ,като най- прекрасното място за живеене , а ако някога направиш грешката да застанеш на пътя им ,то тогава никоя молитва не би те спасила от зловеща и жестока смърт.
Те бяха мъже с изцапани кървави ръце и с черни грозни души , а ако дявола имаше слуги на земята , то това определено бяха те.
Ако все пак си бил достатъчно глупав или зле наказан от съдбата и попаднеш лице в лице с тях , то тогава по -добре бе да не се молиш за милост , защото определено нямаше да я получиш.Членовете на ''Акатски'' изпитваха удоволствие от молбите на жертвите си , а ако си жертва би било добре просто да приемеш смъртта си ,която при среща с тях беше неизбежна.
Тяхна цел бе да придобият силата на всички опашати зверове и да я използват за разруха и унищожение .
Никой и нищо не можеше да ги спре .
Единственото ,което оставаше на обикновените хората бе да треперят от страх , стоящи в малките си домове , молещи се да не се превърнат в жертва .


Нагато Пейн бе лидерът на тази жестока организация .
Преди ден ,Той бе изпратил самоуверения Дейдара и несериозния Тоби , които бяха най- често каращите се партньори ,да доведат забавление на кървавите мъже .
Забавление значеше , отвлечени от селата си млади момичета , чиято съдба бе по -страшна от тази на една робиня .
Те щяха да бъдат изнасилвани и навярно убити , от съответния господар , който щеше да ги задържи точно толкова ,колкото му бяха необходими.
Пейн беше застанал до партньорката си Конан ,която беше единствената жена - нинджа в '' Акатски'' и често и се налагаше да се справя с някои доста нахални ,какъвто например бе Хидан.
Тя беше устремила пълните си с отвращение сините очи напред към пристигащите Дейдара и Тоби ,които водеха пет млади момичета , жестоко завързани с железни вериги , нараняващи нежните им кожи.
- Необходимо ли е ? Попита раздразнено Конан и погледна замисления оранжевокос мъж до себе си.
- Знаеш ,че е . Спокойно и каза Пейн ,без дори да я поглежда.
Младата жена презрително изсумтя и тръгна към сградата ,която беше база на '' Акатски''
- Мъжете сте отврат! Извика без да се обръща и влезе вътре ,за да избегне неприятната сцена .
- Даааа! С досада въздъхна Пейн и потърси с поглед Учиха Итачи ,който по принцип не присъстваше на такъв тип забавления , но не защото бе по- милостив от другите ,а просто защото правеше каквото си иска ,когато си иска ,без да дава каквито и да в обяснения.
Пейн видя зловещите усмивки изсписали се на лицата на Хидан и Кисаме , видя също как Дейдара обикаляше ужасените момичета ,като ги разплакваше отново и отново , когато им подхвърлеше нещо или перверзно ги опипваше.
Всичко това му се видя в реда на нещата ,дори му беше забавно да гледа пълните им със страх и отчаяние лица , но когато видя насочилия се към тях Учиха се и изненада и то доста приятно .

Итачи Учиха вървеше бавно и заплашително ,всяко негово движение бе със страховитата грациозност на хищник и предизвикваше хладни тръпки не само по телата на момичетата , а и по телата на членовете на организацията,които бяха направили какво ли не ,но въпреки това замръзваха в присъствието на студенокръвния Учиха.
Той бе на не повече от 22 ,но изглеждаше много по възрастен ,заради дълбоките сенки под очите ,които му предаваха неустоим чар и сексапил.
Лицето му бе бледо и невероятно красиво , също така студено и беземоционално , до толкова че изглеждаше повече ,като мраморна статуя ,отколкото като човек.
Очите му бяха тъмно черни , за радост на всички около него ,защото когато придобиваха кървавочервения си цвят , обикновенно някой умираше в мъки.
- Дейдара ! Спокойно се провикна Пейн .- Нека Учиха пръв избере ,понеже за първи път се присъединява към нашата компания .
Русокосия Дейдара се нацупи ,но отстъпи назад ,като застана до смръщения Хидан.
Итачи само кимна към Пейн и с мрачно безразличие започна да оглежда сковалите се от страх момичета.
Всичките бяха твърде млади за да бъдат там , но това не предизвика и капка съжаление в отдавна изстиналото му сърце .
Тези през които мина, стояха с наведени глави , а сълзите им се стичаха по бледите им ,измъчени лица .
''Оплашени ,малки и беззащитни зайчета !'' Помисли с наслада зловещия Учиха и продължи да върви .
Тяхната болка и страх му доставяха истинско удоволствие , още по приятно щеше да му бъде ,когато някоя от тях започнеше да го моли да не я наранява.
Нещо изведнъж привлече вниманието му .
Последна в редицата бе едно червенокосо момиче на не повече от 17 години .
За разлика от другите , Тя стоеше с гордо вдигната глава ,а синьо -зелените и очи блестяха войнствено , като твърдо обещаваха ,че ако се освободеше ще ги избие до един.
Кожата и бе снежнобяла , толкова чиста и нежна ,създаваща усещането че може да бъде наранена от едно необмислено докосване .
Учиха не беше впечатлен нито изумен , беше чисто и просто привлечен от силното желание да я постави на колене и да пречупи борбения и дух .
Той забеляза упорито стиснатите и усни ,от които Той бе сигорен че скоро ще потече кръв .
Цялата беше изтъкана от невероятно непокорство и глупава смелост ,която не подхождаше на крехката и фигора .
Итачи тръгна към нея ,а на усните му се изписа сатанинска усмивка ,когато усети как момичетата се свиват още повече и потръпват от ужас ,да не би да се спре до някоя от тях.
Той застана на дъх разтояние от красивото и лице и срещна изпълнения и с омраза поглед .
Тя го гледаше в очите ,нещо което другите избягваха да правят .
Това наистина го учуди и освен това го и раздразни .
- Искам тази . Спокойно каза Той и върна погледа си на нея .
Всички ,които следяха с поглед коя ще избере Итачи изтръпнаха ,когато момичето направи нещо ,което никой не би направил .
Младата жена наплю Итачи в лицето и разярено изкрещя :
- Умри долно копеле !
Пейн повдигна вежди и автоматично реши ,че красавицата ще умре.
Кисаме ,който бе партньор на Итачи и горе - долу го познаваше , гледаше с зяпнала уста невероятното своеволие на червенокосата жена с огнен нрав .
Хидан весело се подсмихна и си каза ,че ако своенравната кучка попадне в ръцете му , ще се моли на бърза смърт.
Единствените ,които не бяха учудени бяха Дейдара и Тоби .
Тя не бе спряла да им създава проблеми по целия път насам и каквото и да правеха , и както и да се опитваха да я смажат Тя продължаваше да се бори ,отново и отново.
Всички ,въпреки различните си реакции се интересуваха от едно общо нещо , а именно от ответния удар на жестокия Учиха Итачи ,който не закъсня .
Момичето получи силен шамар ,който я накара да се свлече на колене .
От долната и усна текна кръв ,но въпреки болката, която бясно пулсираше в слепоочията и опита да се изправи на крака .
Учиха не и позволи .
Със безизразно лице по което нямаше начин да четеш ,защото просто не бе изписано нищо , Той изви ръката и зад гърба и ,като я накара да облегне глава на рамото му .
Червенокосата дишаше тежко ,а тялото и трепереше от страх ,който Тя безуспешно се опитваше да овладее.
Итачи зловещо се усмихна ,когато усети безполезната битка ,която се опитваше да води срещу него и тихо със смразяващо кръвта спокойствие прошепна в ухото и :
- От днес нататък , единствения начин , по който ще стоиш пред мен ще бъде на колене ! Той злобно се засмя ,като я накара да потръпне и допълни.- Или по гръб ,когато изспитам нужда да ми доставиш удоволствие !
- Никога ! Изсъска през зъби Тя и се опита да се освободи.
Итачи грозно се изсмя и обви разкошната и дълга коса , около ръката си , като я издърпа и я повлече към сградата.
- Мъртва е ! Каза захилено Кисаме и тръгна да си избира момиче .
- Съгласен съм !
Дейдара поклати глава и последва примера му .

Учиха Итачи безмилостно влачеше червенокосата жена по стълбите , като се опитваше да и причини възможно по -голяма болка , само и единствено за да чуе сладките и писаци и молби .
За негово съжаление обаче , Тя не издаваше и звук .
По едно време Той реши че я е убил и се обърна за да се увери ,че е мъртва но с изненада откри ,че съвсем не бе така ,както си беше помислил.
Очите и бяха затворени ,навярно заради огромната всепоглъщаща болка , причинена от силния му захват .
Беше прехапала червените си плътни усни , а по брадичкака и се стичаше малка браздичка кръв , лицето и бе бледо и измъчено , но въпреки всичко не издаде нито един стон с който да покаже болка.
Зла усмивка се изсписа на иначе красивото лице на Учиха , все още не бе впечатлен , но момичето определено му се видя различно от всяка ,която бе имал до сега.
Итачи знаеше , че Тя се страхува и навярно вече иска да умре и всичко да свърши , но Той не смяташе да я пусне да се измъкне толкова лесно .
Щеше да направи всичко възможно за да я накара да желае смъртта , но не и живота който бе избрал за нея.
Анлин се остави да бъде влачена от безмилостния убиец , но ума и не спря да работи трескаво .
Тя се обвиняваше за това ,че сега не само Тя е тук ,а и най- добрата и приятелка Сакура.
Нека този проклет убиец прави каквото си поиска с нея , но невината и приятелка , която бе тръгнала с нея заради един каприз не заслужаваше тази участ.
А колко хубав и шарен и се стореше света преди дни ,колко чист и прекрасен.
Сега обаче щеше да бъде насилена и убита не от кой да е , а от омразния брат на годеника си.
Още когато Анлин видя чернокосия демон с черните , като катран очи, бе поразена от приликата ,която имаше между него и Саске .
Почти същото лице , само че малко по -старо и студено , същите дълбоки черни очи в които имаш чувство ,че потъваш , само с една разлика че преди да потънеш в тях би видял единствено разрухата и би усетил бликащата от сърцето си кръв.
Саске и бе разказвал , какво е направил брат му и какво му бе причинил , а Анлин си бе помислила че на света не може да има чак такава жестокост.
Е явно се бе заблуждавала ,защото сега можеше да види лицето на жестокоста , а то изглеждаше невероятно красиво , гледащо я с бездушна и перверзна усмивка , от която я полазваха тръпки .
Седмица преди сватбата ,бе решила да посети братовчедка си ,която живееше в едно затънтено малко селце не много далеч от Коноха.
Въпреки предопреждението на Саске ,което чак сега разбираше , бе тръгнала повличайки със себе си най-доброто и момиче .
Анлин още чуваше думите на Саске ,който кантяха в главата и ,когато Той и предложи брак .
'' Когато дойде момента , ще забравя дори и теб и кълна се ще го убия !''
Думи ,които тогава я бяха ужасили , но сега и вдъхваха надежда ,че Саске ще разбере къде се намира и ще дойде да спаси нея и съотборничката си Сакура.
Мислите и бяха прекъснати от отварянето на врата и преди да се усети беше захвърлена в някаква добре обзаведена стая .
Итачи с огромно удоволствие наблюдаваше страхът и огромната паника ,която се бе изсписала на лицето на жената ,която се бе осмелила да го наплюе .
Тя се бе изправила и отново бе вирнала гордо глава ,сякаш го предизвикваше да я постави на място и то на момента.
''Нека си поиграем котенце !'' Помисли си Итачи , а черните му очи засветиха със страховит пламък .
Той извади един кунай и го хвърли в краката и ,като се усмихна демонично ,наблюдавайки обърканото и лице.
Анлин погледна към оръжието ,което стоеше в краката и и разбра ,че Той искаше пълна победа над нея ,искаше пълното и унижение.
- Ако ме убиеш .........Той се подсмихна и небрежно се опря в един шкаф , като скръсти ръце пред гърдите си ......- Добре , но ако не успееш ще се молиш смърта да дойде при теб възможно най-бързо!
Анлин потрепери ,когато срещна дяволките му черни очи ,изпиващи цялата сила която и бе останала. '' Никога няма да се дам!'' Решително си помисли червенокосата и пъргаво грабна куная,като се затича към спокойно застаналия срещу нея мъж.
Той изчезна от погледа и за част от секундата .
Анлин замръзна ,когато усети топлия му дъх във ухото си .
- Грешка .Прошепна тихо Той и изтръгна куная от все още стискащото го момиче.
Беше победена , но не бе толкова глупава за да очаква друго .
Итачи я блъсна на легло ,като пъргаво я затисна с тялото си и закова ръцете и от двете страни на главата и .
Дъха и секна ,мозъка и спря да функционира , гледаше го в очите ,а в тях ясно прочиташе какво иска да и направи.
Итачи със задоволство регистрираше всяка една емоция ,която се изсписа на лицето и .
Първо беше объркване , точно като на малко дете ,което не разбираше къде се намира , след това страх от това ,че напълно разбра пълните му с желание очи и накрая нещото ,което вече го изуми - спокойствие.
Очите и сякаш му казваха ,че дори и да я има никога няма да е победител .
Тялото и беше толкова топло , че Той можеше да усети как топлината и се просмуква в него и как го подлудява от желание.
Усните и леко разтворени , сякаш чакаха езика му ,който несъмнено щеше да я накара да крещи .
Гърдите и се надигаха и спускаха всеки път ,когато Тя поемаше въздох и отново го възбуждаха , но не Той щеше да я покори и да я накара сама да дойде при него.
Анлин се ужаси ,когато усети усните му върху врата си , Той го правеше толкова нежно ,че за момент я накара да се обърка от непредвидимите му действия.
Ръката му бавно се плъзна по крака и ,като я накара да стисне усни за да спре писака надигащ се в гърдите и .
Итачи леко се усмихна , усещайки бясно биещото и сърце , което го молеше да спре ,но не и Тя.
‘’ Моля те недей ......Моля те пусни ме !’’ Викаше на ум Анлин ,но глупавата гордост бе запушила устата и и не и позволяваше да извика и да моли демона за пощада.
Тя можеше да усети силната му възбуда ,когато Той притисна тялото си в нейното именно за да и го покаже.
Итачи леко се надигна ,за да прочете това което го интересуваше на лицето и , но отново не беше познал.
Страните и бяха леко зачервени, в очите и горяха едва сдържани сълзи ,но усните стояха упорито стиснати отказващи да го молят за милост.
Итачи натисна ръцете и още по –силно и впи усни в нейните , езика му безжалосно проникна в устата и , без да и дава право на избор .
Анлин отвори очи , и две сълзи се стекоха по бледото и лице.
‘’Господи помогни ми!’’ Помисли си момичето и се опида да се отдръпне ,но ръцете му притежаваха силата да я задържат дори без да се напрягат особенно.
Анлин реши ,че така или иначе ще умре ,но поне нямаше да се предаде без бой .
Тя силно го ухапа ,като го накара да се отдръпне .
За миг се почувства победител ,но това траеше изключително кратко .
Когато вдигна очи към лицето му ,видя как от усните му се стича кръв , но в него нямаше и намек че е изпитал болка , че дори е усетил нещо освен лек натиск.
Беземоционален , ужасно зловещ , Итачи Учиха се ве втренчил в Анлин ,която вече си казваше молитвата.
Той рязко се претъркули през нея ,без дори леко да я натисне и се запъти към един шкаф.
Анлин притаи дъх ,когато видя дебелото въже ,което демона носеше.
‘’ Ще ме обеси! ‘’ Помисли си Анлин и рязко стисна очи в готовност да усети режешта болка около врата си.
Итачи хладно се усмихна ,защото разгада нелепото и предположение и върза ръцете и за рамката на леглото.
Анлин отвори очи и го видя да стои до вратата гледайки я с безмилостните си празни очи.
- Ще паднеш в краката ми и сама ще поискаш да те чукам ! – Обещавам ти !
Думите му смразиха кръвта и и Тя не успя да каже нищо , Учиха напусна стаята преди да е успяла да реагира.

САУНДТРАК : http://vbox7.com/play:04ea5e1d

http://vbox7.com/play:adaa71f8

ГЛАВА 2 : КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ?


Анлин вдигна глава към завързаните си ръце и презрително изсумтя , беше здраво завързана за рамката на леглото и колкото и да се дърпаше ,можеше единствено да се нарани ,но не и да се освободи.
- По дяволите ! Изсъска момичето и се отпусна в леглото против волята си .
Какво възнамеряваше да прави с нея ? Този въпрос не спираше да я измъчва и да я кара да потръпва при мисълта ,че Демнона ще се върне и може би тогава нямаше да бъде толкова благосклонен .
Цялото тяло я болеше , ръцете и взеха да изтръпват , но беше толкова изтощена и измъчена , че скоро затвори очи и се унесе в доколкото ситуацията позволяваше спокоен сън.


В Коноха - селото скрито в листата , се водеше люд спор между Саске и Какаши .
Странични наблюдатели бяха Наруто и Тсунаде ,които бяха готови да възпрат Учиха , който на фона на съвсем спокойния си учител изглеждаше , ужасно гневен и опасен за всеки и всичко ,което смее да му се противопостави.
- Искаш да чакам ! Изръмжа Саске ,присвивайки гневно въгленово черните си очи .
Какаши Хатаке , който бе един от най - опитните и уважавани нинджи , гледаше разярения си ученик с присъщото за него спокойствие и непукизъм .
Хатаке познаваше Саске повече от колкото самия Той се познаваше и знаеше добре ,че желанието му да намери Акатски , бе не толкова за да спаси годеницата си и Сакура ,колкото да пролее кръвта на човекът ,който така силно презираше.
Какаши осъзнаваше ,че срещу него вече не стои просто едно объркано хлапе , което е заслепено от омраза .
Срещу него стоеше млад мъж , който все още беше объркан и все още бе заслепен от същата тази омраза , но бе достатъчно голям за да вземе живота си в ръце и да направи своя избор .
От това се страхуваше великия Джонин и именно това се бе опитвал да забави, през всичките тези години през който бе лидер на 7 екип, в който Генини бяха Саске , Наруто и Сакура , децата който вече отдавна бяха големи хора борещи се с живота и със себе си .Тези хлапета се бяха превърнали в нещо много повече за него и Какаши , макар и да не си признаваше се опитваше да ги предпази от всичко ,което можеше да им навреди, а нещата ,който можеха да навредят на тези пораснали деца бяха плашещо много.
Какаши погледна гневния Саске , след това пружиниращия на едно място Наруто ,който по принцип винаги бе оптимист, но в този момент дори и Той бе потълнат от гняв и нетърпение да тръгнат към Акатски, за да измъкнат от лапите им Анлин и Сакура.
Какаши срещна светло кафявите очи на русокосата Тсунаде , която неодобрително поклати глава ,но не каза нищо ,оставяйки в ръцете му да вземе важното решение , за живота на цяла група хора .
- Какаши -сенсей ?! Нетърпеливо се провикна Наруто ,а бистро сините му очи ,засветиха настоятелно .
Саске мълчеше ,свил ръце в юмруци , готов да влезе в битката и сам ако се наложи , но Итачи да падне мъртав един път за винаги .
Мисълта ,че неговата Анлин бе в ръцете на кръвожадния му брат , го караше да полудява от ярост , която обикновенно не носеше нищо добро .
- Наруто .......Заговори Какаши със спокоен глас и с лице издаващо напрежение ,.... - Върви и доведи Неджи Хюга и Нара Шикамаро ! - Тръгваме по изгрев !
Лицето на Саске се отпусна ,както и ръцете му , бе постигнал целта си и сега единственото ,което го делеше от дългоочакваното отмъщение бе дългия път и незнанието .
Скоро обаче пътя щеше да се скаси ,а това къде се намира проклетия му брат щеше да стане известно.


Итачи влезе в стаята си и първото нещо на което се спряха студените му очи , беше заспалата на леглото му млада жена .
- Колко арогантно ! Въздъхна Учиха и бавно тръгна към леглото ,без да откъсва поглед от лицето на жената. Когато беше достатъчно близо , извади куная си и сряза въжетата с които бяха вързани ръцете на червенокосата.
Писака и го накара да се смръщи раздразнено и да стисне зъби ,за да не я удари .
Дишаше тежко ,очите и в който бяха премесени гняв и страх го пронизваха и го караха несъзнателно да потръпва .
Беше се надигнала на лакти ,а огнено червената и коса леко се допираше да тъмно зеленото покривало на леглото.
- Какво искаш ?!Внезапно попита Тя ,като проницателно втренчи синьо зелените си очи в него и зачака отговор.
Смеха му прозвуча неестествено зловещ и я накара да потръпне от ужас и да се свие краката си до корема.
- Някой ден .....Започна Итачи ,като се доближи заплашително близо до бледото и лице .....Ще отрежа острия ти език и ще те накарам да го изядеш !
Анлин изтръпна , думите му смразиха кръвта и и я накараха да се почувства слаба и неспособна да му попречи да я нарани .
Топлия му дъх галеше лицето и , черните му ,като самата нощ очи я пронизваха със зловеща прецизност ,толкова беше близо ,че Анлин не можеше да диша от напрежение и страх.
За първи път от както се срещна с червенокосата проклетница , Итачи изпита задоволство от реакцията и .
Беше толкова оплашена ,че този път не успя да му каже и думичка .
- Къде изчезна инатът ти Госпожичке ?! - Езика ли си глътна ?Тонът му бе беше саркастичен ,почти зъл , караш я да трепери ,като уплащено пале , което стои пред жестокия си господар.
Анлин не можеше да помръдне , лицето му бе на сантиметър от нейното , красивото му изпъстрено с жестокост и похот лице .
'' -Стегни се Лин ........Не му позволявай да си играе с теб ! - Заради Сакура и Саске ......стегни се !''
Анлин , се окуражаваше мислено за да превъзмогне сковаността и страха на собственото си тяло ,коеот изглежда я предаваше.
- Искам да се изкъпя !Каза Тя с леден глас и упорито вирна брадичка .
Подигравателния му смях зазвуча високо ,като я накара обидено да присвие очи и да се нацупи , по най- сладкия начин , по който някога му се бе цупила жена .
Итачи се обърна към вратата срещу леглото и иронично ,и подметна :
- Банята е там принцесо ! - Щом държиш да се приготвиш за мен ........Той замълча ,а на лицето му се изписа подигравателна усмивка .......Няма да ти се противопоставям !
Анлин му хвърли един убийствен поглед и се запъти към вратата ,като мина покрай него без да му показва ,каквото и да е смущение или тревога.
Итачи се подсмихна и улови ръката и преди да се скрие в банята ,като я дръпна към себе си .
- Не искаш ли дрехи ?! Иронично подметна Итачи ,като доближи лицето си до нейното .
- Предлагаш ли ? Спокойно попита Анлин ,като въпросително повдигна едната си вежда.
- Знаеш ли ? - Може и да не отрежа езика ти .........Итачи се усмихна криво и все така иронично продължи .....Много си острумна и искрено ме забавляваш !
- Да .....Провлачи Анлин и завъртя очи .......- Живея за да ти служа !
- Още не ......но и това ще стане ! Итачи се усмихна срещу бясната и физиономия и пусна ръката и .
Анлин рязко се обърна и влезе в банята , като се опита да успокои лудо биещото си сърце.
Итачи седна на един голям зелен фотьойл , който по всичко личеше ,че е старина мебел , струваща много повече от една малка къща .
Беше ужасно изморен от днешното съвещание , на което Пейн ги накара да прекарат по -голямата част от времето си .Цялата глупост на Пейн си бе струвала ,загубата на време , понеже Итачи беше научил нещо много важно за принцесата в стаята си и за момичето ,което Дейдара бе избрал .
Анлин , както явно се казваше червенокосата бе годеница на малкият му брат Саске , а момичето на Дейдара бе негова съотборничка .
По някаква нелепа случайност , момичетата се бяха наврели между шамарите, без дори да подозират , а сега се бяха превърнали в две много важни фигури на шахматната дъска на Пейн.
Анлин и Сакура гарантираха появата не само на Саске ,а и на Наруто ,който притежаваше силата на духа на деветоопашатата лисица .
Спасителите несъмнено щяха да попаднат в капан ,от който нямаше да могат да се измъкнат .
Анлин предпазливо излезе от банята ,като се закова на място когато видя отпусналият се на фотьойла мъж , който беше затворил очите си и изглеждаше така сякаш спи .
Изглеждаше и толкова различен ,сега когато лицето му бе така спокойно и от него не лъхаше студ и жестокост.
Беше толкова красив , със Саске си приличаха , но Той все още имаше сладкото момчешко излъчване , докато Итачи беше завършен мъж .
Анлин направи няколко несигорни крачки и застана точно до него , завладяна от любопитсво и непреодолимо желание да докосне изваяното му лице. Младата жена бавно протегна ръка и я насочи към все така спокойното му лице , дишането му беше равномерно , навярно беше заспал и Анлин стана по -смела и дръзка от колкото си бе представяла , Тя спусна ръката си към леко разкопчаната му риза ,която откриваше малко от стегнатото му тяло .
В този момент ръката му рязко стисна нейната и я издърпа към себе си , като я накара да седне в скута му и да опре глава на гърдите му .
- Какво правиш ? Остро прошепна в ухото и Итачи ,като я накара да потръпне от страх и неудобство .
- Нищо ......Промърмори Тя ,а на лицето и се появи лека червенина .- Голям грубиян си ......Пусни ме !Извика Анлин и се опита да се освободи от желязната му хватка , но единственото което успя да постигне ,бе че Учиха я затегна още повече и властно постави ръка на бедрото и .
Младата жена изтръпна от страх , започна да и става адски горещо и най- страното ,бе че усещаше ръката му приятно топла и възбуждаща върху бедрото си и не иска Той да я маха.
'' Аз съм си виновна .....Хората бягат от него , но Лина .......Не .....Тръгнах да му се възхищавам !''Обвини се момичето и подсъзнателно се нацупи , без да се усеща , че тъмните му очи я изучават и то доста напрегнато .
Една демонична усмивка се изписа на лицето на Итачи ,когато аромата на момичето достигна до сетивата му и ги предизвика.Тя беше толкова топла , толкова нежна и възбуждаща ,Той бе напълно убеден ,че Тя не подозира ,колко секси е всъщност.Червената и коса бе мокра и ухаеше на праскови , бе загърната само с една бяла хавлия ,която едва скриваше бедрата и , а отдолу сто процента бе гола.
Тази мисъл го накара да се усмихне със страна и загадачна усмивка ,която за щастие Анлин не успя да долови .
- Искам да ме пуснеш ! Нахално заяви черяенокосата и направи опит да се измъкне от ръцете му .
Итачи я погледна удивено , после чудейки се на собствената си отстъпчивост я пусна да стане ,но за да я накаже ловко издърпа хавлията от тялото и ,и Тя остана напълно гола и незащитена от победоностно , вулгарния му поглед.
- Как е така Лин !Итачи я дари с една прекрасна усмивка и започна безсрамно да разглежда прекрасното и тяло .
- Мразя те ! Безсилно изкрещя Анлин и покри тялото си с ръце , като извъртя очите си настрани .
Малката беше доста красива и Той не можеше да прикрие възхищението си , от прекрасните и форми .
Цялата беше изваяна , навярно Саске добре се бе забавлявал с нея , като възнамеряваше да направи и Той ,но все още нещо го възпираше.
Анлин пламтеше от срам и възмущение , Тя мислено проклинаше Учиха с най- страшните проклятия ,които ако почтената и майка бе чула щеше да измие устата и със сапун .
- Хм .....Итачи внимателно плъзгаше поглед навсякаде по нея ,като я караше да се изчервява още повече....... Харесваш ми Лин ! Заключи Той и стана ,като извади от шкафа си ,една черна риза и и я подаде.
Анлин рязко дръпна ризата и я облече ,като го погледна презрително и промърмори :
- От къде знаеш името ми ?
- Знам , повече от колкото си мислиш ! Отговори и Учиха и се наслади на смайването ,коеот се изсписа на ангелското и личице .
- Как е Сакура ? - Добре ли е ........?Бързо забърбори Тя и го погледна в очакване с блестящи от надежда очи .
По дявилите ! Итачи имаше чувство ,че може да се изгуби в тях и да потъва без да се нуждае от спасителен пояс.
- Приятелката ти е добре ! Пренебрежително измърмори Итачи и се смръщи в отговор на щастието ,което се изписа на лицето и .
- Лягай ! Студено заповяда Той и я дръпна за ръката ,като я накара да седне на леглото .
Анлин презрително изсумтя и едва се сдържа да не му се оплези ,като малко дете.
Ризата и се бе повдигнала леко и Итачи я предопреди с поглед .
Анлин бързо се зави и се сгуши в топлото и уютно легло , за първи път макар и с убиец се чувстваше в безопасност.
Тя затвори очи ,но изведнъж стреснато ги отвори ,когато усети как леглото се подгъва при тежаста му .
- Какво правиш ? Изумено попита Лина ,като се смръщи и прехапа долната си усна.
- На какво ти прилича ......! - Лягам си ! Учиха невъзмутимо повдигна ръмене и се отпусна на леглото ,като опхвана с ръце кръста и и я предърпа към себе си .
- Сега какво правиш ? Вече паникьосано извика Анлин и се опита да се надигне ,но Итачи не и позвололи ,а ядосано изръмжа в ухото и :
- Ако не спреш да ме питаш ,наистина ще направя нещо ,за да може да не питаш после !
Анлин се изчерви и му позволи да я притисне до себе си

3 МИНАЛО

САУНДТРАК : http://vbox7.com/play:c9a01a57


Итачи лежеше в леглото буден и както винаги не изпитваше нужда да затвори очи , макар че бе страшно изтощен .
Сънят го подминаваше всяка нощ от доста дълго време , случваше се да задреме за час и след поредния кошмар, който бе неизмена част от всяка негова вечер , да се събуди облян в под с една необяснима остра болка в гърдите, там където някога беше сърцето му .
Не изпитваше вина или разкаяние за нещата ,който бе направил и не се опитваше да се покае за да избегне пъкала . Итачи бе наясно ,че ада го чака и е готов да го погълне ,за да го накаже за всичките му грехове ,който нямаха начало ,а вероятно и край.
Писаците на жертвите му го преследваха и дори след като отвореше очи продължаваха да ехтят в главата му . Не помнеше лицата им , нито техните имена ....Те бяха бели петна избледняващи от паметта му все повече с всеки изминал ден .
Не бяха важни , не го интересуваха и не се чувстваше виновен . За него всички тези безименни ,бяха просто пионки ,който трябваше да бъдат премахнати .
Понякога се връщаше назад ........там в миналото където ръцете му бяха чисти ,а не оцапани с кръвта на невини и виновни , на нещастни и щастливи , на мъже и жени , чиито съдби се бяха преплели с неговата .
Можеше да види чернокосата си майка лутаща се из кухнята , усмихваща се леко и нежно сякаш света не беше грозно и самотно място ,а приказен замък изпъстрен с мечти и щастие.
Гордостта ,която гореше в очите на баща му растяща с всеки негов успех и всяка негова победа .
Итачи мразеше тази гордост , презираше я от дъното на празната си душа и всяка мисъл ,която му я припомняше го караше да потръпва от гняв и омраза .
Той бе детето чудо , гордостта на клана Учиха , но един ден се бе превърнал в техния палач , който не изпитваше нужда от гордостта в очите на баща си и от лъжливото щастие в очите на майка си.
Саске .......толкова млад бе научил значението на думичката ‘’мразя ‘’, но така трябваше да бъде и точно това трябваше да стане.
Разкаяние ........Непозната думичка , която бе празна и безмислена , толкова ненужна в неговия изпълнен със смърт и болка свят.
Чувстваше се самотен , изморен от всичко около себе си . Вече нищо не можеше да му достави удоволствие и да го накра да се усмихне ,макар и така както само Дявола умее.
Червенокосото момиче се размърда и му напомни за присъствието си .
Спеше толкова спокойно ,точно като ангел - чиста и невина , по лицето и нямаше и следа от безпокойство или страх ,които по принцип се изписваха ,когато беше близо до него.
Дишаше равномерно , гърдите и се повдигаха и отпускаха при всяко вдишване , а клепачите и леко потреперваха .
Итачи се надигна и подпря глава на ръката си ,като започна да брой разтоянията между всяко вдишване и издишване , което му се видя най съвършеното нещо на света.
Не можеше да откъсне очи от нея , спокойствието което се излъчваше от тялото и се пропиваше в неговото и успокояваше и приспиваше всичките му демони , които се бяха разбунтували.
Червената и коса беше разпиляна по възглавницата и му напомняше бурен и неугасим огън ,който не спираше да се разпростира ,заплашвайки да го опари ,ако не се отдръпне на време.
Анлин беше най- интересното и своенравно нещо ,което някога бе притежавал , макар че Тя си нямаше и на идеа ,колко прекрасно различна ,беше всъщност и колко трудно му бе да подтиска всяко надигнало се в гърдите му желание да я притисне до себе си и да се изгуби в нея .
Единстевното нещо на което бе способен в момента бе да я наблюдава с лека усмивка , която се появяваше ,когато промърмореше нещо на сън или когато несъзнателно се приближаваше до него и топлия и дъх леко докосваше гърдите му .
Изведнъж в главата му изплува отдавна забравен спомен , толкова далечен ,че в първия момент Итачи си помисли ,че е чужд, но след като в съзнанието му се появи познатото лице ,което често го преследваше се убеди ,че това е една малка забравена част от миналото ,която не държеше да си спомни.
Беше мрачен спомен от преди пет години , нещо което го разтърси , а Учиха Итачи никога не си позволяваше да бъде уплашен и объркан от нещо ........почти никога.
Пейн му беше направил подарък , за да се опита да го възнагради и да се доближи до него преструвайки се не негов приятел.
Итачи добре знаеше какво правеше Пейн и каква бе целта му .
Лидерът на Актски бе предвидливо и мръсно копеле ,което играеше играта по предварително измислени от него самия правила .
Още когато Итачи стана член на Акастки , Пейн бе проявил силен интерес към него , който бе породен от страшната сила ,която гореше като черен огън във вените на Учиха.
Както и сега , Итачи не се сближаваше с никой от организацията и държеше всички на разтояние , далеч от себе си и от тайните ,който пазеше скрити дълбоко в себе си .
Единствения с който говореше малко повече от обикновено бе Кисаме , който беше негов партньор и изключително досаден спътник .
Итачи не харесваше Кисаме , но по принцип Той не харесваше никого и нищо .
Кисаме бе грозно рибоподобно ,което владееше до съвършенство водните техники.
Винаги носеше зъбатия меч Семехада ,който само Той можеше да контролира.
Говореше ..........не много ,но достатъчно за да изнерви чернокосия до толкова ,че да застраши нищожния му рибешки живот.
Погаждаха се някак си ,както тогава така и сега и никой от двамата не се оплакваше .
Въпросния подарък с който Пейн се опитваше да проникне зад стената ,която Учиха бе построил около себе си бе момиче .
Пленица ,точно като Анлин , но с тази разлика че нямаше нейния късмет .
Тя бе единствената чието лице Итачи помнеше и до днес , и каквото и да правеше не можеше да забрави .
Той бе излял цялата си ярост върху невиното и тяло , без да се замисля и за момент , но това тогава не бе от никакво значение за него , нищо не бе в състояние да го трогне .
Не че сега се бе променил , просто беше по сдържан и овладян и знаеше много повече от колкото някога.
Изнасили я , по най- бруталния начин по –който можеше ,а Той определено можеше.
Пренебрегна молбите и , които му доставяха удоволствие .
Нейните писаци ,разкъсващи мрака , го бяха накарали да се усмихва и да се радва на болката ,която и причиняваше.Разкъсваше дрехите и като животно , блъскаше я силно на земята ,когато се опитваше да му се изплъзне , подиграваше и се и се смееше на слабоста и .Харесваше му начина по който тялото и трепери под неговото и начина по който сълзите и се стичаха по бледото и изкривено от болка лице .
Нямаше милост , нямаше и капка съжаление .......Тялото и бе поругано и омърсено от него ,а очите и ,който някога навярно се бяха усмихвали на окъпаното в светлина слънце се превърнаха в големи празни дупки изразяващи нищото .
След като бе свършил със забавлението си я бе оставил да лежи в безсъзнание на пода окъпана в кръв и сълзи .
Не погледна към нея , когато напусна стаята и не се поинтересува дали изобщо диша.
Итачи помнеше всяка малка подробност от тази вечер ,която го бе накара да изтръпне въпреки че бе видял най- ужасните неща на този свят.
Затваряйки очи , всичко започна да преминава ,като на лента пред очите му .
СПОМЕН:

Беше се уморил да скита и се бе върнал в стаята си с очакването да завари момичето на пода и да си поиграе с него още малко .
За негова изненада обаче Тя не беше на пода , нямаше я никаде в стаята ,което предизвика отвратителна усмивка на лицето му .Итачи бе решил ,че навярно се е скрила и сега плаче в някой ъгъл , изтръпнала от ужас , притаила дъх чакаща го да я намери.
Вниманието му беше привлечено от леко открехнатата врата на банята и светлината ,която идваше от вътре.
Итачи тръгна натам , усмихвайки се отново , подреждайки в главата си всичко ,което и беше подготвил .
Когато стигна до вратата ,през него премина странна тръпка ,която го накара да настръхне и да присвие очи .Блъсна я рязко и се вцепени пред гледката ,която се откри пред черните му очи.
Момичето се бе свлякло до ваната , а от нежните му китки се стичаше кръв , под нея имаше цяла локва и Итачи си въобрази ,че скоро ще стигне до краката му .
Беше зловещо и грозно .........и незнайно защо Той не успя да помръдне .
Русата и коса се бе разпиляла по раменете и , чиста и красива създавайки страното усещането ,че все още е жива .Лицето и бе бледо , тялото и голо и изцапано със собствената и кръв , очите и плътно затворени сякаш именно това е искала и очаквала , просто да умре за да се спаси от това да бъде подлога.
По лицето и все още личаха следите от изплаканите сълзи , но на него вече не бе изсписана никаква емоция и никога вече нямаше да се изспише.
Итачи затръшна вратата след себе си и седна на леглото ,като си пое въздох и се опита да изтрие спомена .
Не изпитваше вина , не изпитваше болка , беше нещо друго и странно ,което не бе способен да си обясни .
Възхищение ........към нея и смелостта и да сложи край на живота си ,който Той бе съсипал.
Смъртта и бе красива и някак правилна , момичето бе избрало да умре пред това да бъде омърсена отново и отново.
Итачи реши ,че ще запази лицето и в ума си ,защото Тя не бе обикновенна ......Тя бе по силна от него ......Тя бе по смела от него .......Тя го бе победила в собствената му игра ......Тя , както и да беше името и ......
Чернокосия мъж рязко отвори очи ,когато усети притискащото се в него момиче .
Анлин спеше все така спокойно и несъзнателно се бе гушнала в човека ,който мразеше повече от всичко на света.Итачи притаи ужасено дъх и се опита да се отдръпне .
Не му беше приятно чувството на радост ,което изпита докосвайки се до нея , без да и налага на сила. Дали и Тя беше ,като онова момиче ? Можеше ли да я нарани ? И най важното , което не спираше да го мъчи : Защо все още не бе упражнил правата си над нея ?
Итачи раздразнено махна ръцете и от себе си и стана от леглото .
Облече се небързо , като за миг се загледа в красивото и непознаващо болката лице .
Колко невина , колко прекрасна , спяща в блажено неведение .
‘’Стига !’’ Гневно си извика Итачи и побърза да излезе от стаята ,която сякаш го задушаваше.

хубаво е написано харесва ми искам следваща глава

Много е хубаво Продължавай да пишеш...Искам следващата глава

Йо, Криси! Най-накрая дойде във форума!
Фика ти е чудесен и чакам да напишеш продължението!

САУНДТРАК: https://www.youtube.com/watch?v=truln6VnS4E&feature=fvst


4* ЧУДОВИЩЕ

Силен , оглушителен , ужасяващ писак накара Анлин рязко да отвори очи .
Сърцето и започна да бие ,като обезумяло . Обзе я първичен страх и силно желание да се завие през глава и да се скрие от болката ,която продираше ушите и .
Изведнъж стана тихо .....Анлин имаше чувство ,че това не е краят ,а просто затишие преди буря и се оказа напълно права .
Още един писак раздра грозната тишина , беше женски и това смрази кръвта на Анлин,която се сети че това може да е Сакура.
Червенокосата жена потърси с поглед Итачи, но от него нямаше и следа, което за момента напълно я устройваше .
В стаята бе тъмн, дървата в камината вече отдавна бяха изгорели и бяха отнесли със себе си цялата топлина и уют на стаята.
Анлин пъргаво стана от леглото и се срещна със кучешкия студ ,който започна да сковава затопленото и тяло .
Поредния писак я накара да побърза и Тя бързо навлече някакви дрехи ,които учевидно бяха за нея понеже бяха женски. Забеляза ,че дънките бяха много хубави и удобни , а бялата блуза със широко деколте и прилепна идеално по тялото и , сякаш този който и е избрал тези дрехи е знаел точния и размер.
Анлин излезе предпазливо от стаята и се озова в коридора на някаква доста голяма къща.Момичето започна да се ослушва ,за да се ориентира за посоката.
Чуваха се нечии ридания ,който се носеха от долния етаж и караха Анлин да трепери от страх .
Младата жена откри стълбите ,по който Итачи я бе влачил и бавно заслиза ,като не спираше да се оглежда за някой ,който можеше сериозно да я нарани и дори да я убие.
Стигна до долния етаж ,но лампите бяха загасени и нямаше никого .
Къщата изглеждаше мъртва и пуста , напомняща на някакво отдавна забравено и непосещавано от никой гробище.
Анлин подскочи,когато чу силен плач,който по нейни сметки идваше някъде отвън.
Младата жена изтича навън,забравила за собствената си безопасност и се озова в тъмната, студена пустош,която обграждаше къщата.
Пред очите и се разкри кървава сцена, напрежението и страхът се разляха по нея с ужасяваща бързина,като сковаха цялото и тяло ,забранявайки и да помръдне.
Крехка фигора,облечена в черно,беше коленичила на коравата земя .Косите на жената падаха върху лицето и, но гърба и беше оголен и усеян с червени ивици и кървящи рани.
Един белокос мъж,чието лице Анлин не можеше да види понеже беше в гръб,стоеше над горкото момиче с окървавен камшик в ръка и тъкмо замахваше за нов удар.
- Не ! Ужасено извика Анлин и притисна устата си с ръце .
Мъжът рязко се обърна към нея и Анлин изтръпна при вида на красивото лице на самата смърт.
Тъмно лилавите му очи се впиха ,сякаш със зъби с лудо биещото и сърце, бяха толкова страшни,толкова жестоки,че Анлин несъзнателно направи крачка назад,което предизвика перверзната му усмивка.
Анлин имаше чувство,че кръвта и изстива, шарещия и поглед попадна на медальона,който висеше на врата на страховития мъж.
В момента в който погледна медальона изпита остра болка,която прониза цялото и тяло,сякаш проклетия медальон и отмъщаваше,за това че се бе намесила.
- Да не искаш и ти котенце ! Злобно изсъска мъжа и потупа ръката си с кървавия камшик.
Анлин замръзваше ,всичко я болеше , но когато погледна към треперещото от болка момиче събра цялата смелост,която и бе останала и извика гневно,като се опита да оспокои гласа си,за да не трепери.
- Пусния я долно копеле!
Усмивката изчезна от лицето на Хидан и Той гневно присви очи.
Никой,никога не се бе усмелявал да му говори така,щеше да научи тази малка кучка на обноски.
Изведнъж,мъжа просто изчезна от погледа и и Анлин замръзна,защото знаеше къде точно е в момента.
Страха отново я сграбчи и жената усети ледения дъх на белокосия мъж, да облива врата и .
- Много невъзпитано от твоя страна Лини!
‘’Името ми ........’’
Анлин усети остра болка,нещо топло се стече по нежната и шия , не нещо,а собствената и кръв.Младата жена потрепери от отвращение,когато усети езика му да облизва нараненото място и да се наслаждава ,на всяко нейно потръппване.
В главата и се въртяха едни и същи думи : ‘’Болка! Смърт!Страх! - Господи помогни ми !’’
- Хидан ! – Пусни момичето!
До замъгленото съзнание на Анлин, достигна нечий глас, който и вдихна сили.
Гласа беше с онзи особен тембър,глас на истински мъж – тежък ,нисък , излъчващ сила и увереност и също така огромна доза мекота,което беше напълно объркващо противоречие.
- Пейн! Белокосия рязко пусна Анлин и Тя се срути на земята,като безжизнена кукла, дишаше едва,а сърцето и биеше бавно.
- Явно писаците на тази глупава,малка кучка са те събудили!Хидан погледна с отвръщение,към все още треперещото момиче,по чийто гръб се виждаше доказателството за жестокоста на белокосия.
- Какво е направила? Гласът на Пейн прозвуча делово,все едно обсъждаше някаква сделка.
- Охапа ме !- Представяш ли си? Белокосия се смръщи и утиде до треперещото от страх,полудете,като я хвана за косата и грубо я дръпна,за да я накара да се изправи.
- Мо-ля-те !Проплака момичето и отчаяния и глас,накара Анлин да се върне в реалноста. Тя бавно се изправи,като стисна ръце в юмруци и гневно тръгна към дяволското същество,което умееше единствено и само да наранява.
Някой улови ръката и и я дръпна назад.
Анлин се извърна рязко и застана лице в лице с един напълно непознат мъж.
Мъжат изглеждаше , уравновесен, вглъбен в себе си,съсредоточен и в същото време ужасно разсеян от нещо,което Тя не можеше да си обясни.
Беше красив,беше толкова странно,че всички с които до сега се беше срешнала бяха,точно толкова прекрасни външно,колкото студени и жестоки вътрешно.
Имаше страна оранжева коса,която го правеше,толко различно привлекателен.
Най-страното нещо за нея беше пиарсинга,който имаше .
Ръката му я държеше нежно без да я наранява,но и без да и дава възможност да се измъкне.
- Не му позволявай .......
Анлин чу собствения си тих и страно доверчив глас,да се моли на мъжа,който никога не бе виждала,но на който имаше чувството,че може да се довери.
- Няма !
Гласа му прозвуча толкова спокойно и уверено,а усмивката с която я дари я накара да потъне в едно сладко опиянение,което Той предивикваше.
Пейн нежно я издърпа зад гърба си ,сякаш за да я предпази и устреми вече строгия си поглед,към намръщения Хидан.
- Искам живота на детето,което държиш!
- Какво !Студените му очи заискряха гневно.
- Хидан! Гласа на Пейн стана по остър и заплашителен,а очите му светнаха,като на хищник.
- Заради нея ли? Хидан стисна зъби и злобно изгледа Анлин
- Да!Спокойно каза Пейн и погледна настоятелно озлобелия Хидан,който блъсна момичето към него.
- Искам да ми се реваншираш!Изсъска Хидан и гневно се запъти към къщата,като хвърли на Анлин,поглед пълен със закана за следваща среща.

5* ЧУДОВИЩЕ ( ПРОДЪЛЖЕНИЕ)


Анлин с отвращение извърна очи от белокосия мъж,който явно се бе отказал от това да тормози момичето и нея.
Тялото на червенокосата жена, все още беше напрегнато и някак студено,сякаш преди минути наистина се бе сблъскало със смърта.
Тя се поколеба за миг,смутена от присъствието на оранжевокосия мъж,стоящ пред нея ,но когато сините и очи попаднаха на ридаещото момиче,хукна към него без да се замисля за нищо и никой.
Пейн не се намеси и не направи опит да я спре както бе очаквала.
Мъжът срещу нея я наблюдаваше втренчено,без да откъсва очи от лицето и.
Той следеше всяко нейно движение със невероятна прецизност , стремейки се да не изпуска нищо.
Анлин го погледна за момент,но изпита силно неудобство от изучаващия му поглед и веднага отмести очи ,като се зае да помага на горкото момиче,което беше в отчайващо състояние.
Анлин внимателно бе клекнала до уплашеното същество,което трепереше и се задушаваше от сълзи.Червенокосата протегна ръка,за да отметне дългата и черна коса назад ,но момичето ужасено се отдръпна и се сви още повече,като погледна Анлин така сякаш я молеше :’’ Моля те .....не ме наранявай!’’.
Всяка частичка от тялото на Лин настръхна и една огромна буца заседна вгърлото и,очите и се насълзиха,но Тя се опита да сдържи напиращите сълзи.
Момичето не бе на повече от 14, роклята и бе раздрана до бедрата , а гърба и бе оголен и все още кървеше.
- Няма ....Анлин отново протегна ръка,но този път момичето се притисна в нея и започна да плаче на гърдите и ......Няма да те нараня !- Той повече никога няма да те доближи!
- Обещаваш ли ?
Детцкия глас проникна дълбоко в душата и,глас на уплашено малко момиченце,което дори не знаеше как ще защити.
Тялото на момичето се тресеше от плач, Тя доверчиво прегърна Лин през кръста и с надежда зачака отговора и .
Анлин започна да усеща болката и страха все по –силно, не знаеше как да отговори на въпроса на нещастното момиче , самата Тя бе просто една пленица,която не знаеше колко още и остава да живее.
С огромно усилие, което подлагаше на изпитание цялата и воля, Лин запази спокойствие,като преглътна горчилката в устата си и уверено заговори.
- Разбира се че ти обещавам!- Няма да .....Тя си пое шумно въздох и лепна на лицето си доста сполучлива,но фалшива усмивка......позволя някой да те докосне , такива като него са страхливци!- А и щом Аз ти обещавам нещо ....Значи няма за какво да се тревожиш!
Тъмнокосото момиче вдигна тъмнокафявите си очи към презиращата се за лъжата Анлин и я дари с най- красивата и истинска усмивка,която някога бе получавала.
Анлин леко се усмихна и пренебрегна натиска,който усети в гърдите си,катосе обърна към все още стоящия в мълчание мъж.
- Раните и трябва да се промият ! –Нека и помогна и да свърша тази работа!
Гласа и беше твърд и напрегнат, сякаш даваше някаква заповед в чието изпълнение не бе сигорна. Точно така! Тя си позволяваше да заповядва на лидерът на Акатски,но това вместо да го разгневи го накара да се усмихне спокойно и да я погледне така сякаш,беше най –милото нещо на земята.
Поведението му,начина по който я гледаше и и се усмихваше напълно я обърка.
Когато се опита да направи сръвнение между него и Итачи,резултатите бяха прозрачно ясни.Мъжът пред нея,бе мил,защити я и не я гледаше така сякаш беше секс играчка, а онзи проклет Демон я напрягаше,караше я да трепери и да се чувства несигурна дори и в себе си.
Приятния му глас я изтръгна от задълбочените и разсъждения и я накара отново да го погледне.
- Аз ще се погрижа за нея . – Сега те моля да се върнеш в стаята си.
Гласа му звучеше топло,нежно без намек за гняв или нещо друго,което можеше да я накра да му се противопостави,но въпреки това Анлин остана вярна на своята прирорда и се опида да протестира.
- Аз мога да се погрижа .......Тя ще е добре само с мен,далече от всики убийци тук!Младата жена наблегна на думата ‘’убийци’’и го изгледа така като беше изгледала Хидан.
Вътрешно Пейн започна да бушува,като ураган , но не показа с нищо това.
Лицето му бе все така спокойно и непробиваемо,а очите му я гледаха с необяснимо търпение.
- Мисля че прекрачваш границата Анлин и бих желал да се всушаш в молбата ми!- Качи се в стаята си,а утре ще видиш момичето.......Той замълча,като се усмихна криво и продължи,като бавно тръгна към тях ......Няма да я нараня !
Този път Анлин можеше да разпознае заповедната нотка в гласа му.
Той и изглеждаше някак уморен и страно защо искрен и Тя реши,че за сега ще е добре да не се противопоставя на може би единствения си съюзник в този ад.
Когато мъжа се наведе да вземе момичето то инстинктивно се притисна в Анлин и отново заплака.
Анлин започна да милва косата му и да му шепти успокояващо,опитвайки се да спре сълзите му,които пробиваха дупка в сърцето и.
- Всичко е наред .....! – Този човек не е като онзи,който те нарани!- Той ще ти помогне,а утре ти обещавам че ще дойда да те видя !
Докато изричаше всички тези,носещи успокоение на нещастното момиче слова,Анлин не откъсваше очите си от тези на Пейн,като открито го предупреждаваше.
Стори му се доста забавно,едно червенокосо и дръзко хлапе да го заплашва,ноТой само наклони глава в знак на съгласие и внимателно отдели момичето от нея .
То обви ръце около врата му и се остави да бъде носено, изпълнено с доверие и спокойствие,което му даваше красивия ангел вървящ след тях.


Пейн беше оставил момичето в една от стаите и беше събудил Конан,за да се погрижи за него.Младата жена,която му беше слабост веднага му се бе нацупила,но когато разбра кой ще подразни,когато помогне на поредната жертва веднага прие.
Пейн вървеше през тъмния коридор,който всяка нощ го водеше до стаята му .
Беше изморен от цялата тази дълга сцена,която му се наложи да разиграва цял час.
Всичко вървеше точно както го беше планирал, освен привличането което усети към момичето.
Беше красива,но какво от това ? Пейн бе имал много по-красиви жени от нея .
Лека усмивка заигра на усните му,когато си спомни лицето и гласа и,имаше нещо различно в тази жена,нещо което все още не можеше напълно да рабере.
По принцип Пейн бе свикнал да манипулира хората и да разгадава какви са без дори да говори с тях, но Анлин .......Беше като чисто бял лист хартия,на който знаеш че има нещо ,което и изключително важно,но не можеш да го прочетеш.
- Трудна за разчитане !
Пейн рязко се спря ,а лицето му се превърна в студена и неразгадаема маска.
Той добре познаваше гласа,който чу зад себе си,както и притежателя му.
Не би могъл да сбърка специфичната иронична нотка,която притежаваше иначе мелодичния глас.
- Хидан.Спокойно отбеляза Той и се обърна към облегналия се на стената мъж,който се засмя с лек и безгрижен смях.
- Затруднила е и теб !- Не е ли очарователна малката принцеса?
От всяка негова дума лъхаше на сарказъм и изглеждаше така сякаш искрено се забавлява не нещо и това не убягна на вече раздразнения Пейн.
- Да така е .....Тя е необикновена !Спокойно отвърна Акатския лидер и леко повдигна рамене,за да си придаде по незаинтересован вид.
Хидан нагло се разсмя и с едно бързо движение се узова на сантиметри от лицето на Пейн,който не показваше че е ядосан от дръзкото поведение на неуправляемия Хидан. Чертите на красивото му лице стояха все така каменни и не издаваха с нищо,неговото настроение.
- Защо поиска от мен да разиграя този театър?
Хидан се бе усмихнал леко,а лицето му издаваше любопитсво,което бързо можеше да бъде изместено от агресията,която макар и прикрита в този момент, винаги се четеше в очите му .
-Да речем,че Анлин ме интересува и искам да ми има доверие.
Гласа на Пейн бе равен,а всяка дума бе произнесена внимателно и не на последно място добре обмислено.
- Пребих една доста обещаваща курва,за да спечелиш доверието и?
Хидан изумено повдигна перфектните си вежди и се намръщи,опитвайки се да разбере какво всъщност бе намислил Пейн.
- Изморен съм ....Ще поговорим утре!
Пейн изведнъж изчезна и Хидан остана сам в коридора.
Беше много ядосан,че лидерът му се измъкна,но ако не друго поне се бе позабавлявал тази нощ.
Колкото до сладката,невина Анлин.......
Хидан вече мислеше всяка малка подробност от това,което щеше да и направи

Страхотна глава :bravo: Ще има ли и друга?

супер е искам следваща глава :kisss:

САУНДТРАК : https://www.youtube.com/watch?v=g2uGmYm8wlA



Навън се развихряше буря.
Духаше силен вятър,който сякаш изливаше гнева си върху нещастните дървета,който бяха принудени да му се поклонят.
Небесата се раздираха от светкавици и след миг от тях рукнаха студени капки дъжд,който започнаха да мокрят зажаднялата за животворна вода земя.
Беше около пет часа сутринта и всички спяха спокойно по леглата си, всички освен Учиха Итачи.
Той влезе в стаята си с мрачно изражение и погледна към момичето,което не спираше да се върти в леглото и да си мърмори нещо.
За момент се поколеба, не знаеше дали иска да излезе на дъжда,който прочистваше ума му ,или да остане за да я гледа как спи.
Смръщи се леко, сякаш взетото решение го бе раздразнило и бавно тръгна към леглото.
Гарваново черната му коса,която обикновено носеше на опашка,сега свободно падаше по раменете му,като го правеше още по мистериозен и красив.
Дрехите му бяха подгизнали,от силния порой,който го бе застигнал и започна да му става студено.
За да се спаси от студа и неудобството на мокрите дрехи,бързо се освободи първо от наметалото си,а после и от блузата,която носеше под него.
Остана гол до кръста и студа започна да затяга ледените си пръсти около него, кожата му настръхна и Той раздразнено изсумтя на неприятното усещане,което го полази,като колона гнусни мравки.
Дъжда гневно удряше по прозорците,сякаш единственото му желание бе да влезе и да го измокри отново.
Итачи се загледа някаде в пространството,но едно силно изпъшкване го накара да погледне към неспокойното момиче,което стискаше силно одеалото и не спираше да се върти.
Анлин потрепери и повдигна едната си ръка нагоре сякаш за да спре нещо,но после я отпусна до тялото си.
По лицето на Итачи се беше изсписала досада, вече бе наясно,че Тя сънува кошмар и беше почти сигорен,че Той е главния виновник и участник в него.
- Моля те .......Избълнува Тя и рязко извъртя глава към прозореца.
Клепачите и потреперваха, а ръцете и отново започнаха да стискат одеалото.
Итачи въздъхна и се отдръпна от леглото,като се насочи към фотьола и се отпусна на него.
Загледа се в нея отново,желанието да я изучава бе по-силно от него и Той му се отдаде .
Когато я видя да спи първия път,беше невероятно спокойна,а сега цялата се тресеше и го караше да се трвожи.
Итачи не бе свикнал да се тревожи и дори се опитваше да не си признава,че това което пулсира в него е тревога.
Измисляше всевъзможни варианти,но отбягваше истината,а тя бе че Анлин го караше да чувства,Тя го размекваше и побеждаваше,без дори да го съзнава.
Той се изправи и застана до леглото,като леко се надвеси над нея и вдиша аромата и,който го караше да губи равновесието,което винаги бе притежавал.
Можеше да чуе накъсаното и дишане и сърцето и,което биеше толкова силно,колкото неговото,само че неговото биеше защото мислите,които го връхлитаха,бяха страно нежни.
Итачи бавно вдигна ръка и почти докосна лицето и,но не се осмели на повече,страхувайки се да не развали нещо с кървавите си ръце,които нямаха право да докосват нещо толкова чисто.
Черноокия мъж тъкмо тръгна да се отдръпва,когато две ръце го дръпнаха надолу и Той усети как полита към нея,неспособен да окаже съпротива.
Анлин бе обвила ръцете си около врата му и силно се притисна в него,като го накара да изтръпне и да потрепери.
Итачи не забеляза,че се бе отпуснал с цялата си тежест и когато осъзна,че може да я нарани,опря ръцете си от двете страни на кръста и и леко се повдигна,като погледна обляното и в сълзи лице.
Никога не я бе виждал да плаче, дори когато и причиняваше болка Тя не проронваше и стон,камоли да става въпрос за сълзи.Сега обаче бе уплашена и понеже чернокосия добре познаваше страха го разпозна в широко отворените и очи за секунда.
- Какво ти става? Прошепна едва Той,като се втренчи в бледото и лице с най- безразличната физиономия,която успя да докара в този момент.
Тя не го пускаше,ръцете и се затегнаха около врата му,а сълзите и започнаха да валят точно,като пороя навън.
Итачи не знаеше какво да направи,Анлин отново го хвана неподготвен,нещо което никой не успяваше да направи.
Беше толкова близо до нея, до лицето и,до усните, че започна да му става горещо.
Имаше нещо страно в нея, което не можеше да разбере,някаква странна сила,която притежаваше и не можеше да бъде преборена от никой.
Опитваше се! Гледаше лицето и ....очите,но не можеше да я разшифрова .......толкова беше противоречива,объркваща,подлудяваща.
Дразнеше го,харесваше му , сякаш се ровеше в мозъка му,в неговите тайни и страхове ......А Той така се боеше, така искаше да я стопли,но как би могъл,като самият бе по –студен от лед.
Искаше да усети вкуса на усните и ,и отново да плъзне усни по врата и, да я накара да стене от удоволствие ,и да трепери,но съвсеме не от страх,а от желание.
Итачи не бе желал да притежава нещо толкова силно,колкото искаше да притежава нея.
Чувствата го заливаха едно след друго,а Той ги бе умъртвил в ноща в която изпълни дълга си и уби родителите си.
Беше празен, нямаше какво да и даде освен болка,но не спираше да се връща към желанието да я има.
Искаше я ! Искаше я на мига,но не можеше да я получи!
Можеше да и се нахвърли и да я обладае, да я почувства цялата ,да я люби, но нещо го спираше .Тя го спираше !
Омразата и страха в очите и, заедно с годежния пръстен на ръката, който и беше даден от Саске.
- Не ме оставяй !
Думите и го удариха в лицето и Той се сепна , тялото му се стегна за момент и Той се вгледа в нея,за да провери дали наистина е будна.
Анлин леко се надигна към него,като не откъсваше очи от неговите,които я гледаха несигорно и подозрително.
Итачи усети горещия и дъх и тялото му се наелектризира,а в слабините му пламна силно желание.
Не можеше да помръдне и не можеше да разбере,какво и ставаше и защо се приближава към него,вместо да бяха,както обикновено правеше.
- Ще ме убиеш ли?Прошепна Тя и нежно погали лицето му,като отметна един непокорен кичур и се вгледа в прекрасните му очи, в който се четеше изненада и объркване.
- Незнам.Простичко отговори Той и се опита да се абстрахира от желанието да я целуне и да не я пусне никога.
Анлин спокойно се отпусна назад и леко затвори очи,като си пое въздох и остана да стои с непробиваемо изражение.
Младия мъж бе наясно,че изпитва силно физическо желание, но в него пробягна страх,да не би да изпитва нещо повече.
Итачи не можеше да помръдне,не знаеше какво прави Тя,а така му се искаше да разбере какво се върти в красивата и главица.
- Искаш ли ме? Беше следващия въпрос,който го зашемети и размъти и без това неадекватното му съзнание.
- Да. Спокойно отговори Той,като се опита да не я докосва и да не маха ръцете си от там,където бяха.
Анлин отвори очи леко и го погледна така сякаш знаеше нещо, за което Той си нямаше и на идеа и тихо промълви.
- Вземи ме.....щом това искаш......господарю.
''Какво по дяволите!'' Помисли си мъжа.Каква игра играеше тази жена и защо беше способна да го разконцентрира.
Лека усмивка се изписа на лицето му за кратко,после то се изпъна и стана сериозно и безизразно,а очите му заблестяха с гневен блясък.
- Защо го казваш?
Гласа му беше остър като браснач, а ръцете му стиснаха чершафа .
По бледото лице на Анлин,започнаха да се стичат сълзи,а долната и усна затрепери,като на уплашено детенце,което се страхуваше от тъмното и се опитваше да намери лампа,която да запали,за да върне светлината и сигорността.
- Попитах те нещо!Изръмжа Итачи и се отпусна върху нея,като все още,несъзнателно я предпазваше от тежастта си.
Момичето мълчеше,а мълчанието и го изнервяше.
'' Какво си мислиш ? На какво играеш?''
С едната си ръка, мъжът внимателно обхвана кръста и,а другата опря от едната страна на главата и.
- Явно вече си ме приела за твой господар!Знаех си,че не си толкова глупава! Иронично подметна Итачи,предполагайки,че ще я раздразни.
- Майната ти! Прошепна Анлин и извъртя глава,като се опита да избегне погледа му.
Итачи побесня, гнева изпълни тялото му и замъгли разума,който до преди минути се опита да следва.
-Така значи......Изсъска Той и се отпусна върху нея,като изкара въздуха и навън.- Ще удоволетворя желанието ти!
Той плъзна грубо ръката си надоло и разкъса нощницата и,без да обръща внимание на ужасения и поглед и силния писак,който огласи стаята.
Сълзите и текнаха отново,Тя прехапа усни и затвори очи,като опря ръце в раменете му,опитвайки се да го спре.
Итачи зловещо се засмя и премахна ръцете и,като ги закова над главата и , и плъзна език по врата и.
Анлин изплака и потрепери,като се опита да се освободи от желязната му хватка.
Итачи я хвана за косата и я дръпна грубо към себе си,като опря чело в нейното.
- Сега искаш ли го ,а ?
Учите му горяха,като на самия Дявол,а ръцете му болезнено стискаха косата и.
- Причиняваш ми болка!Изкрещя Анлин и силно стисна очи.
- Болка значи! Подигра и се Той и гневно се разсмя, като я блъсна назад.
- Ти си чудовище !
Думите и се смесиха със силния гръм,който разцепи небето.
За миг настана мълчание, а Анлин се почувства,като най-долното и глупаво същество, Тя бе виновна за всичко и дори не можеше да си обясни какво беше направила и защо го беше направила.
Лицето му беше станало ледено студено, никаква емоция .......никакво чувство,освен всепоглъщаща празнина.
- Много си права. Изсъска Той и стана от нея,като и хвърли един изпълнен с презрение поглед и изчезна.

Силуета на Анлин се открояваше в тъмната стая.
Тя беше обгърнала раменете си с ръце и замислено гледаше през прозореца, като от време на време смръщваше красивото си лице,или накланяше глава на страни,сякаш се опитваше да вземе някакво решение.
Дъждът все още валеше, но вече по-спокойно от преди час, когато Анлин направи купища грешки за които не можеше да даде обяснение дори и на себе и.
В стаята беше толкова студено,че зъбите на момичето започнаха да тракат .За да се пребори, Тя започна да разтрива рамената си и от време на време да издиша топлия въздох в ръцете си.
Кошмара,който беше сънувала все още я държеше в напрежение и страх,а като се прибавеше и глупавото и поведение,нещата се заформяха просто прекрасно.
Анлин знаеше,че движещата сила,която тласка човек към кошмара е страхът от нещо,но в този случаи и се стореше невъзможно,понеже Тя не би трябвало да се разтройва от това да види проклетия Учиха Итачи мъртав.
Анлин се смръщи и се махна от прозореца,като се запъти към леглото и се хвърли на него,като зарови глава във възглавницата.
Пред очите и все още,като на лента минаваха кадри от кошмара,който я накара да се държи напълно неадекватно и да позволи на врага си да я види в такова състояние.
А ако само знаеше,че Тя не плачеше за някой друг,а за самия него, ако само научеше че за един кратък миг, бе забравила кой всъщност е и какво е направил.
Как би реагирал на това,че Тя имаше нужда да разбере,че Той е жив,че диша и че всичко е наред?Как можа Тя да пожелае всяка друга смърт, но не и неговата?
Сънят беше толкова реален, че докато сънуваше Анлин бе убедена в това,че е истина и,че всичко става пред очите и .
Саске и Итачи бяха застанали един срещу друг, а под тях зееше огнена бездна, от която излизаха кървавочервени пламаци,които сякаш искаха да ги докопат и двамата.
Не можеше да чуе,какво си говорят,но можеше да прочете всичко по почти еднаквите им лица.
Омразата и гнева,бяха сино изразени на красивото лице на годеника и, Той казваше нещо на все така спокойния Итачи, и в съня си Анлин бе остана с впечатлението,че думите му са свързани с нея и най-страшното с нейното предателство........
Итачи му се бе усмихнал вдигайки бавно ръцете си,все едно след малко Саске щеше да го разпъне на кръст.
Гарвани ......Отвратителни черни птици,започнаха да летят в кръг около него,а Той тръгна към гневния Саске с лека усмивка,като все още държеше ръцете си вдигнати от страни на тялото.
Гарванът бе символ на връзката между света на живите и мъртвите.
Анлин знаеше от баба си ,която доста често и разказваше всякакви истории,че сънуваш ли някога проклетата птица навярно нещо много лошо ще се случи, не само в твоя живот,а в живота на хората ,които са около теб.
Баба и казваше,че хората някога вярвали,че когато някой умре гарван отнася душата му в земята на мъртвите.
Анлин изтръпна при спомена за тези истории,който я забавляваха и вълнуваха,когато все още беше нищо неподозиращо дете,живеещо в един прекрасен свят в който нямаше болка и скръб,а само любов и чистота.
От очите и се спуснаха две сълзи , оставяйки мокра диря по бузите й ,и като малки перли паднаха на възглавницата,превръщайки се в две мокри петънца.
Защо сърцето и се разкъсваше при мисалта,че Той може да умре.....че проклетата птица ще отнеме душата му?Не беше ли самият Той гарвана ? Не беше ли Той злото от което трябваше да бяга всеки добър човек,за да не бъде душата му покварена?
И не трябваше ли за Бога,да се тревожи за Саске?
Не разбираше,защо съня бе продължил така объркано,противопоставяйки братята по толкова странен и реален начин,сякаш за да и се подиграе и да я измъчва още повече.
Във съня й, гарваните ставаха все повече и повече, летяха около Итачи и сякаш заличаваха образа му.Тогава от Саске излетяха бели гълаби,които започнаха да се борят с гарваните,но безуспешн- падаха с окървавени телца в огнената безна.
Тогава се беше събудила,със страното чуваство на празнина и страх и се бе потдала на желанието да го усети до себе си.
Някой отвори вратата и Анлин светкавично се надигна,завладяна от стаха този някой да не е Итачи.
Заля я вълна от облекчение,когато видя на вратата да стои една лилавокоса жена,която и се усмихваше приятелски.
- Здравей! – Може ли да вляза?
Гласа на жената беше нежен като кадифе, очите и бяха тъмно сини и когато Анлин ги погледна си помисли,че може да се изгуби в синевата им, и в спокойствието,което излъчваха.
Тялото на лилавокосата жена беше стройно,слабо,лицето й бледо,но запазило красотата си .
Имаше малко изморен вид, но беше толкова необяснимо жизнена.
Изумените очи на Анлин попаднаха на черното наметало на червени облаци,което я накара да изтрие всяка симпатия,която се беше породила у нея.
Тя беше една от тях.! Точно толкова красива,като тях и навярно точно толкова студена и коравосърдечна.
Конан забеляза как лицето на Анлин от пълно с възхищение се беше променило на пълно с отвръщение и леко се нацупи,като за миг сведе глава.
- Забрави това! Тихичко изрече Конан и свали наметалото на Акатски,като го остави да се свлече на пода.
От начало Анлин я изгледа объркано,но после реши че няма нужда да си изкарва всичко на това момиче,което и изглеждаше доста мило.
- Коя си ти? Попита Анлин и седна на леглото,като се загледа в грейналото лице на нежната жена.
- Името ми е Конан! – А ти си прословутата Анлин!
- Прословута?!Анлин въпросително повдигна вежди,като проследи движенията на лилавокосата.
Леко и нежно,ефирни почти като вятъра, Тя внимателно се приближи до леглото,но сякаш не се движеше а се плъзгаше,беше толкова невероятно за Анлин,която никога не бе виждала нещо по –прекрасно.
Конан седна на леглото срещо червенокосата,чието лице отново излъчваше възхищение и я погледна мило,като заговори отново с мелодичния си глас.
- Разбира се че си прословута! –Никой до сега не си е позволявал да наплюе Итачи и да уживее след това !- Също така......Тя весело потупа с пръст брадичката си .......Си толкова луда,че застана на пътя на Хидан,което си е направо самоубийство! – И ако това не е прословуто здраве му кажи !
Анлин весело се разсмя, а очите и заблестяха отново.
Това момиче,което толкова много наподобяваше фея я изтръгна от мрачните мисли и тревоги,за което Анлин и бе безкрайно благодарна.
- А сега .......Тя стана от леглото и стана сериозна,което накара Анлин да престане да се смее и да я погледне в очакване.......Итачи,който днес беше в доста по-лошо настроение от обикновено, ми каза да ти предам да слезеш долу за да свършиш задълженията си!
- Задължения !?
Анлин почти извика,като също стана от леглото и нервно се заразхожда из стаята,мислейки си за всички ужасни неща,които бе способен да я накара да върши,само и само за да и отмъсти за снощи.
- Ами да !Конан леко повдигна рамене и тъжно и се усмихна .- Ще вършиш женските задължения- сервиране на закуската,пране,чистене .......
- Моля !
Анлин стисна ръцете си в юмруци и обидено извъртя гръб на Конан,като се нацупи смешно и презритено изсумтя.
- Няма да направя нищо от това,което този идиот иска ! – Точка!
Конан весело се подсмихна,това момиче взе доста да и допада,но ако не изпълнеше това,което Итачи бе поискал със сигорност щеше да си има големи неприятности.Затова Конан реши да и даде стимул, и по този начин да налее мозък в главата и .
- Приятелката ти ще бъде там! – Тя изпълнява тези задължения още от втория ви ден тук!
Анли рязко се извъртя,а на лицето и беше изписана огромна усмивка.
- Наистина ли ? – И ще мога да я видя !?
- Само ако слезеш долу!
- Слизам !
Анлин грабна ръката на захилената Конан и я повлече през вратата.



Конан и каза къде и кухнята и Анлин тичайки се запъти натам,като едва не отнесе завеяния Тоби,който пъргаво се помести,за да не бъде смазан.
Червенокосото момиче рязко отвори вратата и се закова,когато видя розовата коса,стройното тяло, нямаше грешка въпреки че момичето стоеше в гръб режейки нещо.
- Сакура!Извика Анлин и силно прегърна приятелката си,като започна да плаче и да я стиска.
- Лини .....Въздух ...въздук сладкиш! Не мога да дишам!
Анлин обаче не я чуваше,сълзите и мокреха зелената рокля на Сакура,а ръцете и не спираха да я стискат,страхувайки се да не изчезне.
- Съжалявам! Съжалявам за всичко което ти се е наложило да изтъриш заради мен!- Аз бях капризнаи глупава , ти не заслужаваше това !- Можеш да ми крещиш,да ме удариш........Моля те само не ме мрази!
Анлин говореше толкова бързо,а гласа и трепереше от мъката и вината,които я бяха разяждали.
- Лини ! Нежно прошепна Сакура,но момичето продължаваше да нарежда и да плаче,затова и се наложи да вика.- Анлин!?
- А! Подсмръкна червенокоската и повдигна зачервените си очи,към захилилата се Сакура.
- Нищо лошо не ми се е случило!
- Боже, горкичката .....Анлин поклати глава и отново подсмръкна.........Още е в шок и не може да осъзнае,как се чувства!
- Анлин!? – Не съм в никакъв шок! – Чувствам се просто чудесно!
- Какво ?! Извика Анлин и невярващо ококори сините си очи.
Сакура весело се засмя и сложи обърканата си приятелка да седне на един стол,предполагайки,че това което ще чуе няма да и хареса.
- Аз съм много щастлива тук .....с Дейдара !
- Ти си ......Анлин се усмихна,като глупачка, но след като осъзна смисала на думите на приятелката си и скочи от стола,като започна нервно да размахва пръст : - Не ! Не ! Не !
- Да, Лини!- Какво лошо има в това ?
- Какво лошо? – Те са убийци .........Не можеш да обичаш убиец!
- Напротив! – Обичам го,Той нито веднъж не ме нарани ! Не искам да се връщам с Коноха,където има само правила и нищо друго!
- Сакура ! Анлин хвана приятелката си за раменета и силно я разтресе. –Как може да го кажеш ? – Предателка ли искаш да бъдеш ?
- По –добре предателка,която обича, отколкото спазваща правилата глупачка,която прие да се сгоди само защото така бе редно!
Сакура замръзна в мига в който думите напуснаха устата и .
Тя се свлече на стола и хвана устата си с ръце,когато видя болката изписала се на лицето на приятелката си.
Анлин отвори уста за да каже нещо,но се отказа и просто взе една табла,като подмина просълзената Сакура и с бърза крачка напусна кухнята.
Сълзите започнаха да мокрят бледото лице и лице ,докато вървеше по коридора към трапезарията.
За да скрие сълзите си ,Анлин започна грубо да търка с ръка всяка една,която се спускаше по лицето и .
Не можеше да диша ! Не можеше да спи! Не можеше,а сега човека който бе мислела за най-близък я нарани така жестоко.
Анлин никога не бе предполагала,че Сакура е способна да използва някоя нейна тайна и то просто така, знаейки че ще я нарани.
Вярно беше,че Анлин не беше влюбена в Саске,но това нямаше никакво значение.
Какво бе по-доброто,да се остави да се влюби в убиец?
А не го ли беше направила вече?
Нима не се страхуваше за проклетия Учиха,който трябваше да мрази от цялото си сърце.
Коя беше Тя да съди Сакура, щом правеше абсолютно същото, но дори нямаше смелоста да си го признае!
А сякаш беше вчера,когато всичко беше ясно........
Саске я държеше така здраво,давайки й сигорноста,която и бе нужна.
Сега обаче , нещата бяха различни и страшни. Не можеше да е силна,защото не беше и не можеше да спре да плаче,защото всичко бе твърде много.
Единият бе прекрасен- уважаван,добър, винаги щеше да се грижи за нея ,макар и да се досещаше,че Тя не го обича така ,както би искал да бъде обичан всеки мъж.
Другият обаче беше нещо различно,нещо което всяка изминала минута осъзнаваше,че иска,а това я плашеше до смърт.
Опасен,властен и непредвидим,толкова далеч от спокойното равновесие,което и даваше Саске и въпреки това ..........
Какво бе останало от нея ? Къде беше отишла силната,независима жена?
Итачи Учиха , се оказа победител, а нейния живот бе объркан и разбит заради неговата проклета намеса.
‘’ Защо ти трябваше ........Проклет да си!- Всичко беше неразбиваемо преди да се появиш!’’
Подноса политна от треперещата и ръка и точно тогава,когато си помисли,че ще има проблеми някой пъргаво го улови.
Анлин надигна пълните си със сълзи очи и срещна студения поглед на Итачи,който накара сърцето и да спре да бие.
- Анлин. Спокойно промълви Тои и й подаде подноса,а красивото му лице остана все така безизразно и празно.
Младата жена пое подноса и тихо промълви едно ‘’Благодаря’’,като залитайки тръгна към трапезарията,където се бяха събрали всички членове на организация ‘’Акатски’’.
Итачи бавно вървеше след нея,като се опитваше да спазва възможно по –голяма дистанция.
Беше толкова бледа и пак плачеше, това му направи силно впечатление и го накара да се замисли над всичко с което и се бе наложило да се сблъска.
Кога ли щеше да се срине? Студенокръвния Учиха очакваше това да се случи всеки момент,понеже Тя му изглеждаше много зле.
Страно чувство,чийто вкус беше забравил се появи в сърцето му .
Толкова се тревожеше за нея,толкова искаше да и помогне и да я отведе далеч от тази ужасна пиеса в която й се налагаше да играе главна роля,но просто не можеше, не можеше да покаже слабост .......никога и за никого.
Анлин можеше да усети погледа му върху себе си, но всичките и опити да се стегне се проваляха.
Той отново я напрягаше и изучаваше. Не му ли стигаше всичко,ами бе решил да я измъчва още.
Чустваше се толкова слаба,всичко се размазваше пред очите й,които бяха започнали да й парят,заради сълзите,които се стичаха против волята й .
Спря се точно пред вратата на трапезарията и си пое дълбоко въздох .
Итачи се спря зад нея ,но Тя не му обърна никакво внимание и бавно влезе вътре.
Не беше достатъчно силна да задържи вратата и тя се върна назад,като заплаши да я помете,ако Итачи не я беше спрял.
Анлин го погледна объркано,но Той не и обърна внимание. Единственото нещо,което направи бе да задържи вратата за да може момичето да влезе без да направи някакъв гаф по пътя си.
Итачи отиде и зае обичайното си място до Дейдара,който се караше с Тоби.
Погледа му случайно попадна на Хидан,който гледаше Анлин по -начин по който не му хареса.

много е яко :kisss: :kisss: :lol!: :^^: :angel: с нетърпение чакам следващата глава :angel:

Много е хубаво Очаквам новата глава с нетърпение!

САУНДТРАК: http://vbox7.com/play:aab924d7

Хидан беше извъртял стола си към сервиращата сутрешното кафе Анлин,която всячески се опитваше да не обръща внимание на перверзната усмивка изписана на красивото му лице, и на наглите му очи,които шареха по цялото и тяло.
Поведението му беше демонстративно арогантно, а това че никой не вижда нищо нередно в него подлудяваше Анлин и я караше да стиска устни,за да не му каже всичко онова,което и идаваше на ума в този момент.
Младата жена поднесе кафето на Пейн,който и се усмихна мило и й благодари,правейки се че не забелязва дръзкия поглед на Хидан и суровото изражение на Учиха,което винаги се появяваше,като затишие пред буря.
Пейн спокойно отпи от кафето си ,като погледна към притихналата Конан,която също усещаше че ако Хидан не спре да се прави на голяма работа като винаги, ще си изпати и то доста сериозно.
Единствените,които не забелязваха напрегнатата обстановка,бяха Дейдара и Тоби,които се караха като деца,отностно това, кой какво ще изяде.
Техните гласове бяха единствените,които се чуваха в трапезарията,а останалите мълчаха по един доста зловещ начин.Понякога се случваше да преплетат погледи,но веднага ги отместваха,за да оставят само за себе си мислите и очакванията,които имаха за създалата се ситуация.
- Ако си толкова бавна и непохватна в секса,като в сервирането на кафе,мога да си представя страданията на Итачи!
Гласът,който прозвуча предизвика ледени тръпки по гърба на Анлин и я накара да пламне от гняв и възмущение.
Хидан говореше с най- подигравателния и ироничен тон, на който беше способен и гледаше Анлин така сякаш беше без дрехи.
Момичето погледна Хидан с искрящите си, пълни с омраза очи,в които мъжа с голямо задоволство прочете закана.
‘’Долно копеле!’’ Помисли си Анлин,но реши че няма да му достави удоволствието да я види ядосана,а просто щеше да го принизи,както само Той си заслужаваше.
Итачи стисна ядосано челюсти,за да се опита да удържи бесния гняв,който вилнеше в него,като ураган заплашващ да унищожи всичко по пътя си.
Анлин стигна до захилилия се Хидан,който я гледаше все така подигравателно,без да сваля очи от гърдите и.
Момичето изведнъж се усмихна спокойно и изсипа горещото кафе върху белокосия,като изтри наглата му усмивка,която го принуди да замени с болезнена гримаса.
- Мръсна кучка! Извика мъжат и скочи от стола си,като погледна съсипания си панталон.
- Опа .....Весело промърмори Анлин и лъчезарно му се усмихна.- Прав си ! – Адски съм непохватна!
Комичното изражение,което се беше изписало на лицето на Хидан, беше просто безценно за Анлин,която се убеди, че няма нищо по прекрастно от добре замисленото отмъщение и неговото изпълнение.
Пейн прихна да се смее,очарован напълно от находчивостта на младата жена,която не показваше и капка страх или притеснение.
От устата на Дейдара падна хапката,която беше лапнал преди Анлин да изсипе кафето върху Хидан.Русокосия мъж се беше ококорил,като се чудеше дали това е сън или наистина се случва и ако е така ,колко дълго ще живее вироглавата червенокоска.
По лицето на Итачи се беше изписала изненада и леко задоволство от постъпката на Анлин, която все още стоеше и се усмихваше на Хидан с най- чаровната си усмивка.
Младата жена се чувстваше просто прекрасно, да гледа неловкото положение, в което беше поставила нещастника.
Когато погледна към белокосия мъж изтръпна и несъзнателно отстъпи назад.
Тъмнолилавите очи на Хидан се бяха втренчили в нея и отразяваха огромното му желание да я разкъса на парчета.
Беше толкова страшен,че Лин започна да трепери от ужас,макар и да на искаше да го покаже.
Той и усмихна зловещо и тихо, с най – спокойния си глас промълви:
- Ще те убия ......малка нещастна курво!
Кръвта се отдръпна от лицето на Анлин,сърцето и залумка бясно в гърдите, и Тя продължи да отстъпва,неспособна да се противопостави на огромното желание да избяга от налудничаво светещите му очи.
Белокосия мъж скочи към нея,а на лицето му се беше изписало диво желание да напои дрехите си с кръвта и .
‘’Господи!’’ Анлин с усилие сдържа писака,който се надигна в гърдите и .
Ръцете на чудовището се протегнаха към гърлото й и точно,когато си помисли,че това е края ,усети как някой я изблъска настрана .
Анлин се стовари на твърдия под и изпищя от силната болка,която премина,като ток през тялото и .
Младата жена рязко отвори очи и това,което видя я накара да замръзна на място,неспособна нито да диша,нито да се движи.
Учиха Итачи опря ръце в гърдите на побеснелия Хидан и го запрати в стената без да покаже каквато и да е емоция.
Лицето му стоеше все така безизразно и студено, с ужасяващо спокойствие и сила, която лъхаше от всяко негово движение.
В стената се образува дупка и тя започна да се руши,от силния удар с който беше запратен Хидан.
Пейн беше станал,а лицето му издаваше тревога и несигорност.
Хидан се свлече на пода дишайки тежко, не смееше да вдигне очи към Итачи,знаейки добре,че ако го направи с него е свършено.
Не бе очаквал това,не бе очаквал реакция от студенокръвния Учиха,на който не му пукаше за никой и нищо.
Кървавочервени , очите на Итачи обещаваха смърт за Хидан, нямаше да има милост.Веднъж предизвикан Шарингана,носеше само и единствено смърт ,заради уникалната си форма на хипноза,която включваше внушения на действия и мисли у противника,които го подлудяваха.
Освен това Шарингана,даваше на Итачи възможноста да копира всяка техника на противника и по този начин да го направи безпомощен и уязвим, а като се добавеше и това че Шарингана му даваше невероятна яснота на възприятията и способност да проследи всяко движение ,без значение колко бързо е то ,правеше Итачи Учиха нежелан и избягван от всички противник.
Кръвта в очите му значеше автоматично падение за всеки осмелил се да му се изпречи и дори да го подразни ,а Хидан бе направил много повече застрашавайки живота на Анлин.
Именно за това Учиха бяха толкова силни и желани.Техния Шаринган беше нещо много повече от сила,беше несравнима и неописуема,опияняваща власт.
- Итачи ......Уважително заговори Пейн .......Моля! – Бъди милостив,подари живота на безсмъртния! – Не е знаел,колко важно е момичето!
Пейн бе свел глава,уплашен от това ,че могъщия Шаринган ще се насочи върху него заради дързоста му и опита да защити глупавия Хидан.
Лицето на Учиха остана безизразно, от него струеше мрак и насилие,което жадуваше да утоли глада си и показваше ясно,че молбата на Пейн няма да бъде уважена.
Анлин не можеше да помръдне, беше се натъртила и то яко.Наблюдаваше всички в стаята чиито лица бяха бледи и разтревожени.Младата жена се почувства ужасно глупаво,че предизвика нещо подобно,но все още не съжаляваше, че си го върна на Хидан,който сега стоеше със наведена глава,чакащ присъдата си.
Важна ли беше наистина?Пукаше ли му на Демона за нея ?
Тя леко изстена от болка,когато се опита да стане и да прекрати всичко това,понеже бе чувала за Шарингана и не искаше нещо лошо,макар и на Хидан да се случи.
Краката обаче не я държаха и Тя тупна отново,като претвори очи за миг понеже стаята започна да се движи.
- Кисаме!Строгия глас на Итачи заехтя в помещението и го направи още по –внушителен от колкото изглеждаше преди миг.
- Да-а-а! Заекна рибоподобния мъж и пристъпи напред,като се стараеше да не поглежда Учиха.
- Помогни и!
Остър като стомана,студен като зимния вятър,гласът му отново заехтя,разцепвайки тягосната тишина.
- Вед-нага! Из рапортува Кисаме и бързо се запъти към замаяната Анлин,която все още се опитваше да осъзнае,какво се беше случило.
- Споко хлапе, сега ще те вдигна!Прошепна успокояващо Кисаме и внимателно повдигна зашеметеното момиче,което му се усмихна отнесено.
- Итачи.......! Конан разтревожено извика и прехапа усни.- Стига .....нека се погрижим за момичето!- Тя е добре.....да не стигаме до крайности!
Итачи се извъртя с гръб към Хидан и другите ,които вече можеха да си отдъхнат. Чернокосия мъж погледна към Анлин с вече потъмнелите си очи и леко се смръщи при вида на бледото и лице.
- Дай ми я !Изръмжа и Кисаме побърза да му подаде Анлин,която започна да се чувства,като разменна монета,която всички си подаваха.
- Аригато! Прошепна Конан и уважително кимна.


Итачи носеше Анлин нагоре по стълбите и изглеждаше така сякаш не носеше нищо в ръце .
Тежаста й изобщо не му правеше впечатление, беше зает да мисли за това ,колко важна беше станала Тя за него, и колко много се тревожи за нейната безопасност и благополучие.
Нещо ,което определено не му беше позволено и което никога не бе предполагал,че ще изпита.
Младата жена беше притихнала и за първи път не се противопоставяше,което го накара да я погледне преценяващо и да открие причината за нейното покорство.
Взираше се в красивото и лице,което вече беше започнало да връща нормалния си цвят, но не успя да разбере,къде летяха мислите й и за какво се тревожеше .
Неразгадаема,непроницаема......подлудяваше го и Той ядосано извъртя очи.
Не беше свикнал на това да не може да разгадае мислите и действията на някой, а сега когато не можеше да проникне в нейното съзнание се чувстваше странно безпомощен.
Отвори вратата блъскайки я с крак и влезе вътре,като гневно изтърси момичето на леглото и се втренчи в нея със измамно спокойствие.
Никой не проговаряше,а тишината ставаше убийствена и за двамата.
Стояха и се гледаха толкова дълго, че Анлин си помисли,че страните и не могат да пламтят по –силно.
Итачи изморено въздъхна и седна на фотьоила,като облегна глава назад и напълно игнорира смутеното момиче,което гогледаше несигорно.
- Ядосан си.......Тихичко промълви Тя и сведе глава,като се заигра с тъмно синьото покривало на леглото.
- Не съм ядосан.......спокойно заговори Итачи,без да отваря очи - Бесен съм!
Анлин погледна красивото му, изпъстрено с преумора лице и лекичко стана от леглото,като тръгна предпазливо към него.
Итачи усети леките и стъпки,които спряха точно до него,но не отвори очите си за да я погледне ,продължавайки да я игнорира.
- Няма да си извинявам. Промълви Анлин и го погледна несигорно,като започна да хапе долната си усна,точно като малко дете,което се чувства адски виновно и се опитва да поиска прошка за стореното.
- Трябваше да му го върнешеш нали?В гласа му ясно се четеше досада и пробудил се наново гняв, който си личеше ,въпреки че Итачи се опитваше да не го показва.
- Да. Тихо отговори Тя и упорито вирна брадичка,като заговори по уверено.- Не бих позволила на един нещастен плъх да ме унижава и убижда!- Дори трябваше да му изсипя кафето върху кухата глава......Анлин изсумтя презрително и продължи,като смешно размаха ръцете си. – Туко виж мозъка му се върнал на мястото!Тя скръсти ръце,като разярено дете и обидено извъртя глава.
Итачи рязко отвори очи и я погледна.
Анлин също го погледна,но не можа да прикрие изненадата която се изписа върху лицето и ,когато го видя да се усмихва.
Итачи и се усмихваше истински,не зловещо или страшно ..........Лицето му сияеше,изглеждаше и толкова различен.
- Защо се смееш? Объркано попита Тя и се смръщи.
- Защото си невероятно смешна!
- Моля? Възкликна обидено Анлин и извъртя очи.
- Знаеше ли какво можеше да се случи?
Лицето му беше станало сурово отново , а очите му я подлагаха на изпитание.
- Но Той трябваше да......
- Щеше да си мъртва ! - Разбираш ли?
Итачи стана и я хвана за раменета,като я разтърси силно и я накара да изтръпне от неприятните вълни,които заляха тялото и.
- Ти беше там ! - Аз знаех,че ще бъдеш !
Тя го погледна в очите с такава сигорност,че Итачи едва не седна обратно от изненада.
Думите се изплъзнаха от устата и, и тя не беше способна да ги спре понеже бяха самата истина.

Много е хубаво! Очаквам с нетърпение новата глава

Тъмно сините очи на Анлин се взираха в него с някаква необяснима топлина,която тя никога не излчваше, обикновено когато бяха толкова близо един до друг.
Лицето и бе на сантиметър от неговото, можеше да усети сладкия и дъх толкова опасно близо.
Какво искаше сега? Нима не бягаше всеки път,когато Той се опитваше да я докосне?
Вярно беше,че никога не се бе опитал да бъде нежен,но как можеше да направи нещо,което не разбираше и на което се съмняваше,че е способен.
Истината беше в краката му,но Итачи се страхуваше да погледне надолу и да я види.
Уханието й вече пронизваше всяка частичка на тялото му,която все още се опитваше да спазва дистанция .
Толкова искаше да я докосне,да я усети,но просто остави ръцете си спокойно отпуснати до тялото,за да и покаже че не възнамерява да направи,каквото и да е.
Анлин бавно и несигорно се повдигна на пръсти,като не отделяше очите си от неговите,сякаш чакаше някакъв знак или по скоро спирачка,понеже бе наясно,че ще съжалява за това,което възнамеряваше да направи..
Итачи не помръдваше,запленен от плавните и движения ,който сякаш се забавяха пред очите му и я караха да изглежда нереална.
Близостта, която тя учевидно желаеше и към която се стремеше на пук на цялото презрение,което беше демонстрирала го объркваше и го караше да потръпва от мъчителната несигорност,която Анлин винаги предизвикваше с невиното си лице и усмивка.
Отново го объркваше и го караше да стои пред нея точно като някой глупак,който си нямаше и на идеа за какво става въпрос.
Тя леко и невино докосна изваяните му мраморни усни и сковано се отдръпна,като го погледна така сякаш той я беше целунал.
Мъжат все още стоеше неподвижно и се взираше в нея спокойно,беше му толкова трудно да удържи порива на тялото си,нейният допир ........беше го усетил макар и за кратко.
Беше толкова топла,всичко около нея грееше и прогонваше мрака,събрал се в празното му сърце.
Не можеше да разбере нейните действия, те постояно си противоречаха,карайки го да се изнервя и да стига до крайности.
Можеше да я хване и да я има още сега,когато беше уязвима. Нямаше да му бъде трудно,а ако почнеше да протестира,както винаги Той щеше да .....Итачи се отврати от мисълта,да я насили и да я смаже,като унищожи всичко в нея което будеше възхищение и което всъщност ужасно много му харесваше.
Не! Не можеше да я нарани, само при мисалта за това му призляваше.Можеше да нарани всеки друг,но това глупаво момиче......Тя беше нещо различно!
Итачи бе чудовище за всички и всичко,но когато Тя беше около него,единственото нещо,което можеше да направи е да я гледа и да се наслаждава на всяко нейно движение,усмивка или жест.
Желаеше я ......болезнено много.
Всяка нощ спеше до нея,но винаги ги делеше преграда,струваше му се толкова далечна.
Всяка нощ искаше да я докосне,но се отказваше,защото предполагаше,че нежноста му ще го издаде и ще предизвика неприятните тръпки по тялото и,които толкова мразеше.
- Защо го направи? Най после успя да проговори мъжа и я погледна студено,въпреки желанието да отвърне на детцката и целувка.
Тя трябваше да разбере,че пред нея стои мъж,който му трябва изклютително малко за да я накара да направи и да изпита неща,за който със сигорност не бе предполагала,че са възможни.
Да си играеше с дявола.......почти невъзможно,освен ако не си готов да изгориш.
Лицето на Анлин пламна от срам и Тя се отдръпна назад,като го погледна виновно и сведе глава,защото не издържаше на студенината и безразличието,което се излъчваше от него.
Момичето не бе сигорно,защо го бе направило.
Само знаеше,че когато е около него света започваше да се върти на бързи обороти,а желанието да докосне студените му бездушни устни бе прекалено силно.
- Съжалявам......Промълви тихо Тя и му обърна гръб,проклинайки се за глупоста си.
‘’Глупачка!Как можах да съм толкова глупава!’’Мислеше си Анлин,а унижението от отхвърлянето и обърканите и чувства насълзиха очите и .
Точно когато възнамеряваше да се обърне и да му каже,че това е било едно нищо,Той я дръпна рязко и я обърна към себе си,като я погледна право в очите.
Очите на Анлин шареха несигорно по непроницаемото му лице ,а сърцето и обещаваше да се пръсне от напрежение.
- Защо го направи? Прошепна в ухото и Итачи,като се усмихна страно.
- Исках.......Тя се задъха, неспособна да продължи. Желанието да усети устните му отново се бе засилило и я караше да губи контрол над действията и мислите си,който преди да се появи Той винаги се движеха в правилна посока.
- Искаше какво? Крива усмивка се изписа на красивото му лице, и Той бавно тръгна към нея с онази хищническа походка която я караше да настръхва от нетърпение.
Анлин започна да отстъпва назад,неспособна да гледа никаде другаде освен в тъмно черните му,хипнотизиращи очи.
Гърба и опря стената и Тя напрегнато издиша,целия въздох,който бе задържала до сега.
Итачи все още и се усмихваше сякаш и казваше,че вече няма къде да избяга.
Очите на Анлин се разшириха,когато Той притисна тялото си в нейното,оставяйки я без дъх и сърце,което вече се беше пръснало.
Силните му ръца хванаха нейните и ги опряха в стената,всеки път за бягство беше отрязан,но в интерес на истината Анлин нямаше намерение да бяга.
- Как е така? Подигравателно попита Итачи,като доближи устните си на милиметри от нейните.
Лицето на Анли запламтя още по силно,но тя не успя да наведе глава за да го скрие,защото ръцете и бяха в капана на неговите,а очите и се намираха в същото положение.
Итачи бавно вдиша аромата на тялото и, аромат който би разпознал сред стотици хиляди.Можеше да усети,колко жадна е Анлин,което го учуди,но и зарадва едновремено.
Итачи спусна устни по красивата и шия,като я накара да наклони глава настрана,завладяна от удоволствието,което и доставяха устните му, спускащи се по парещата и кожа.
Някаде далеч в съзнанието на Анлин пробягна мъсълта,че е сгодена за Саске,който беше всичко което една жена би желала.
Но устните на този порочен мъж безплощадно се плъзгаха по врата и ,карайки я да потръпва от възбуда и желание да стане негова.
Итачи се усмихна нагло,когато чу сладкия стон,който се изплъзна от прекрасните и устни изкушаващи го от толкова дълго време,молещи го да ги докосне.
Без предопреждение Той я изви към себе си. Целуна я силно почит жестоко,но щом най-после преодоля съпротивата и,целувката му омекна и стана чувствена и нежна.
Анлин имаше чувство,че изгаря,че умира...........Как бе възможно някой да бъде толкова превлекателен и да има такава власт над нея и тялото и .
Кога от независима и силна жена,която си бе обещала да бъде се бе превърнала в глупачка,готова да гори в ада,заедно с господаря му.
- Стига толкова игрички...... В ухото и прозвуч дрезгавия глас на Демона с тъмни очи,които можеха да я накарат да забие нож в сърцето си и да умре усмихната.
Той също дишаше тежко,точно както и Тя с разликата,че неговото тяло знаеше и разбираше това,което прави.
Вдигна я на ръце и я понесе към леглото,като не отделяше устните си от нейните и не и даваше възможност да протестира.
Постави я нежно сякаш беше най-чупливото и важно нещо на света и се зае да съблича всяка част от дрехите и задръжките и .
Анлин не искаше да го спре,когато ръцете му се отделяха за секунда от нея, тя веднага започваше да протестира и да го моли да я докосва и убива отново.
Итачи не знаеше какво е направил за да заслужи това,но не му пукаше особенно.
Тя беше там на леглото ......нежно стенеща в ръцете му,нямаше какво повече да иска от това да я има цялата веднъж за винаги.
Беше най- красивото нещо,което беше виждал, жената която най-силно бе желал. Тя бе негова и никой нямаше да му я вземе .......
Кръвта бушуваше бясно във вените на Анлин,адреналина и се покачваше при всяка свалена дреха,огъня изгаряше тялото й и я караше да прави неща на който не знаеше,че е способна.
Дишането и на двамата беше учестено,телата им се притискаха силно,а жаждата им беше неутолима.
Дрехите им вече се стелеха по пода на просторната стая,която сега беше изпълнена с напрежение.
На вън отново бе започнало да вали,светкавиците раздираха небесата, но Итачи и Анлин не виждаха нищо около себе си,сякаш света не съществуваше.
Нямаше смърт,нямаше болка .........бяха само тя и той...никой от двамата нямаше нужда от име.
Итачи се надвеси над Анлин,като погледна в помътените й очи и самоуверемо се усмихна,на собствения си успех.
Устните им отново се сляха в изпиваща целувка,която нямаше начало и край.
Езиците им се преплетоха,така както се преплитат две съдби,който никога няма да се разделят отново.
Итачи обходи с целувки цялото и тяло,като я накара да стене от изгарящата я възбуда.
Анлин изпищя,когато пръстите му проникнаха в нея и започнаха да се движат в бесен ритъм.
Какво правеше с нея?
Стаята започна да се върти и единственото,което можеше да чуе Анлин,бяха собствените си задавени викове.
Тя обхвана врата му с ръце привличайки го към себе си,като го накара да я целуне отново и отново........без да спира и да я оставя да диша.
Тялото му беше прекрасно, стегнато и красиво, по него личаха страри белези,който му придаваха мистериозност и още по голяма сила от тази,която вече притежаваше.
Анлин внимателно прокара ръце по гърдите му,като го подлуди напълно и го накара да изстене.
Вече нямаше никакви бариери и правила .....между тях всико беше позволено.
- Готова ли си ......задъхано прошепна Итачи и бързо целуна леко разтворените и устни.
- Да! Прошепна тихо Анлин,която бе забравила да спомене.......
Итачи силно проникна в нея,като разкъса девствената и ципа.
Писака на Анлин се сля с един оглушителен гръм,който разкъса небето,точно както беше разкъсана и Тя.
- По дяволите! Изръмжа гневно мъжа и ядосано стисна очи,като се опита да спре.
- Не .......изпъшка Анлин с затворени очи. – Искам те.......Прошепна Тя и невъздържано го целуна.
Итачи леко се усмихна на прекрасната жена,която беше най-очарователното нещо с което се беше сблъсквал, и започна да се движи в нея по най- нежния и внимателен начин, като през цялото време се стремеше да не я наранява и да удържа страста си.
Имаше време ....щеше да я направи жена, щом малкото му братче се беше провалило в това.
Болката,която изпита Анлин отстъпи мястото на върховно удоволствие,което никога не бе предполагала,че може да съществува.
Тя тихо изпъшка и заби ноктите си в гърба на Итачи,който тихичко се изсмя на реакцията и,която му доставяше несравнимо удоволствие.
Той започна да се движи още по - бързо,а Анлин невъздържано се притисна в него и целуна устните му ........
Нямаше да го пусне ..........Вече Не !

леле много е хубаво :angel:

САУНДТРАК : http://www.vbox7.com/play:f168a7c8



Сакура лежеше в прегръдките на Дейдара, опряла глава на стегнатите му гърди.
Младият мъж леко прокарваше ръката си по бедрото й, като се наслаждаваше на удоволствието да чувства тялото й толкова близо до своето.
Беше му хубаво. Не можеше да скрие чувствата, които за човек като него бяха нещо странно и непозволено.

‘’ Жената размеква мъжът!’’

Беше чувал тези мъдри думи някъде, но по- дяволите, не му пукаше, щом Сакура се будеше и заспиваше с него.
Това крехко, вечно усмихващо се същество, беше неговата неустоима дрога. Можеше да прекара с нея целият си ден и той пак нямаше да му се види пропилян.
Можеше ли да се нарече влюбен? Неееееееее! Той не беше просто влюбен, той беше пристрастен и опиянен от това да я целува и докосва, да посреща изгрева всяка сутрин, гледайки я как се гушка в него.
За няколко дни беше свикнал да разпознава всяка нейна усмивка и поглед, а това при него, беше повече от изумително.
Никога нямаше да забрави първата си нощ с нея. Нощта, която бе проминила корено живота му, а и самият него.
Беше я избрал и много му допадаше, че не прилича точно на жена, която може да привлече вниманието ти.
Тя беше нещо различно, нещо много по – специално от една красавица.......
Беше дребна, прекалено нисичка и крехка за момиче на нейните години.
Дейдара нямаше особено влечение към дребни жени, но тази го накара да мисли за секс, в момента в който очите му срещнаха нейните.
Имаше най - красивата и необикновена коса, в която обичаше да заравя пръсти, докато се любеха, а тя задъхано шептеше името му.
Розова, права коса с необикновен блясък и мирис. Винаги му ухаеше на цветя.......винаги се разтапяше, когато Сакура се сгушеше в него и му позволяваше да вдиша от аромата й .
Имаше малки гърди, още нещо, което не го влечеше към жени като нея.
Дейдара предпочиташе пищните дами, с ‘’големи възможности’’, но явно малката бе решила да промени вкусът му.
От начало той не бе предполагал, че тялото на тази полу - жена - полу - дете ще го задоволи, но остана приятно изненадан, щом откри какъв огън се кри между стегнатите й бедра.
Но истина бе, че Дейдара не я забеляза заради стегнатото й дупе, а заради огромните и смарагдовозелени очи, които го заплениха и го накараха да я пожелае.
Бялата й кожа, която беше мека като коприна, беше най - голямото му изкушение, а бледо розовите й устни, които му приличаха на разцъфнала роза, бяха неговият порок.
Беше му доста трудно първата вече, когато Сакура започна да го замеря със всичко, което имаше в стаята. Дейдара не бе свикнал към него да летят книги, възглавници, чаши, и дори железният свещник, който той се видя принуден да изхвърли, притеснен да не би да й послужи за оръжие, някой слънчев ден, когато я ядоса да го запрати по него отново.
От тази първа нощ, той разбра че Сакура не е от момичетата, които омръзват бързо.
Тя пазеше огъня в себе си и винаги бе готова, да го накара да загори отново и да завърти главата му, карайки него, големият доскоро силен мъж, да пада в фините й маки ръце, опитомен и запленен от всичко, което тя представляваше.

- Анлин ме мрази. – Въздъхна Сакура, като се размърда и го накара да потръпне от удоволствие.
- Защо ? – Едва успя да промърмори Дейдара, като продължи да рисува фигорки върху бедрото й.
- Казах й ........- Сакура направи пауза, като се откъсна от ръцете му и се обърна към него, така че да застанат лице в лице. – Че имам чувства към теб и не искам да бягам ! – Бузите и се оцветиха в червено, но тя решитено задържа очите си на лицето му, на което моментално бе цъфнала идиотска усмивка.
- Това ме кара да се чувствам много добре! – Самодоволно каза Дейдара, а в очите му заблестяха, едновремено щастливи и горди пламъчета, които подсказваха радостта му в момента, който беше чакал доста дълго.

Аз....... предателка ли съм ? - Сакура сведе глава и по лицето й се изтърколиха две едри сълзи, които се посипаха върху червените сатенени чаршафи, като перли.
Дейдара замръзна на място, а корема му се сви неприятно.
Чувстваше се много странно, когато я видеше да тъгува. Не му харесваше да я гледа сломена или наранена.
- Хей ....- Прошепна тихо той, а на усните му изгря пълна с нежност и топлота усмивка. Той се приближи, като нежно обхвна лицето й в ръце и го повдигна нагоре. - Ти не си предателка, красавице. – Ти си моето умно момиче, което има способността да ме разиграва както си иска. – Дейдара нежно целуна челото й и я притисна в прегръдките си.
Сакура опря буза в глатките му голи гърди и се заслуша в забързаният ритъм на сърцето му.
Дейдара нежно галеше топлият й гръб, като приплъзваше ръката си бавно и успокояващо, знаейки добре, че момичето му има нужда именно от това.
- Скъпа си ми ........много. – Въздъхна замислено Дейдара, опирайки брадичка в главата й .
- Обичаш ли ме ? – Тихо попита Сакура, която никога не се беше осмелявала да зададе въпроса, който не спираше да я гложди.
Сега сърцето й биеше в луд ритъм, сякаш щеше да изхвръкне от гърдите й, а ръцете и се потяха от напрежение, очаквайки отговора му.
Дейдара се повдигна на колене и застана така, че да се извисява над нея и да може да гледа в очите й, чието зелено го хипнотизираше.
Сакура го гледаше несигорно. Очите и шареха по лицето му, търсейки следа от отговора и предшестващата я емоция.
Дейдара леко се усмихна, като се наведе и прошепна в ухото й .
- Много ми харесва, да те целувам красвице. - Много ми харесва да те любя и да знам че си само моя.
Сакура започна да се задъхва, усещайки горещият му дъх, който я изгаряше безмислотно.
В слабините и пламна диво желание. Този мъж я държеше в ръцете си.
– Искам те ......сега . – Дрезгавият му глас и подсказа, че е възбуден и че тази нощ няма да спят.
Пръстите му се вплетоха в разкошната й коса и той нежно я дръпна към себе си, като заглуши опитите и за протест с жадна целувка, която на секундата накара настръхналото й от възбуда тяло да запламти още повече.
Дейдара я постави да легне и започна да я обсипва с целувки.
Усните му жадно се впиваха в кожата й, езикът му оставяше влажни следи навсякъде от където минеше.
- Господи ! – Прошепна Сакура и затвори очи, когато усети топлият му дъх между бедрата си.
- Така не ме бяха наричали ! – Задъхано промълви Дейдара, като се подсмихна лукаво и се зае с това да я накара да крещи.

САУНДРАК : http://www.vbox7.com/play:3f38461e




Далия спеше спокойно, точно като новородено, което не знае нищо за света около себе си.
Спеше по лице, а огнените й къдрици бяха разпилени по нежната кожа на гърба й .
Итачи беше подпрял глава на ръката си й я гледаша, като омагьосан.
Смолисточерната му коса падаше свободно около лицето му, а дяволски черните му очи, които обикновено бяха изпълнени със студеният пламък на жестокостта, сега светеха с непозната топлина и задоволство.
Тя беше там.......спеше до него и сякаш нищо друго не бе от значение.
Нейното бавно, равномерно дишане, беше музика за ушите му, носейки му необикновено спокойствие и сили.
Итачи не можеше да разбере или по точно да си прости, това което беше направил с нея.
Анлин с готовност бе приела ласките му, без да го убива с поглед или да потреперва от отвращение.
Това го беше объркало и накарало да се чувства някак уязвим, но не го спря да я направи своя.
Тялото й, което беше неопитно, но достатъчно привлекателно и желано за да компенсира, го беше накарало да преживее върховна наслада и удоволствие, които дори една опитна проститутка, заедно със своята огромна практика, не можеше да му достави.
Итачи нямаше нищо против това.
Да бъде физически задовлен, за него беше просто задължително, но да бъде нежен с жената в леглото си, да я пази, да се опитва да направи преживяването уникално за нея ........това определено го вбесяваше и го плашеше едновременно.Тази жена го правеше слаб ........разсейваше го, побъркваше го .....харесваше му.
Жените в леглото му, поне тези които не бяха в него насила, оставаха добре задоволени, понеже всяка перверзност, всяка тънкост и тактика в секса, му беше повече от ясна.
Итачи можеше да покаже на Анлин как се прави секс. Можеше да я накара да се побърка и да я превърне в развратна робиня на желанията си, но въпреки това той не я изчука, както по принцип би направил с някоя жена.
Итачи Учиха за първи път се любеше. Той си позволи да целува усните й, което по принцип беше знак за привързаност и дори обич. Итачи никога не целуваше по устните жените, които му доставяха наслада, защото му се стореше не на място, а и никога не се бе опитвал да бъде нежен, да търси топлина и чисто, неопетнено удоволствие, каквото изпита с Анлин.
Учиха Итачи прави любов и то без капка развратност или грубост.
Мисълта за това го накара за пореден път да осъзнае, колко различен, цивилизован и спокоен го правеше Анлин.
Годеницата на Саске се бе превърнала в нещо, което имаше стойност за него, а Итачи си беше забранил да изпитва привързаност към когото и да е .
Какво щеше да заяви пред другите? ‘’ Здравйте! Аз съм гадно копеле, което коли и беси наред, но една жена ме накара да се влюбя!’’ Не ! Това беше просто изключено.
Трябваше да я отблъсне. За нейно собствено добро. Още от сега си бе спечелила враг в лицето на Хидан, ако Итачи нямаше авторитета и силата, от която всички се плашеха, то тогава Анлин лесно можеше да стане плячка.
Младият мъж усещаше как губи омразата в сърцето си, когато е край нея, а това го лишаваше от силата и безмилоснотстта, с която вземаше решения.
Младия мъж раздразнено стана от леглото, когато си спомни первезният поглед на Хидан, и начина по който говореше с Анлин. Не му харесваше ! Итачи знаеше точно какво представлява Хидан - безмилостен убиец, който се храни от болката и слабостите на другите. Анлин бе привлякла вниманието му и сега той щеше да я дебне за да си отмъсти заради унижението, което бе изтърпял заради нея.
Итачи си предствави какво ще стане, когато тези чакащи за слабост от негова страна, вълци разберат че момичето в леглото му за него е много повече от най- обикновена държанка.
Разберяха ли .......мако или много щяха да имат власт над него, защото чувствата правеха човека уязвим и слаб, а точно сега той не можеше да си позволи да е такъв.
Итачи гневно прокара ръка през косата си и против волята си се обърна към спокойно спящото момиче, което сега беше целият му свят.

- Какво ще те правя ? – Отчаяно прошепна той и седна на леглото, като зарови лице в ръцете си.
- Здравей!
Гласът й го накара да се сепне и да застине на място, знаейки добре, че трябва да започне безмилостният театър и то още сега.
Анлин загърна голото си тяло с чаршафа, като се придвижи ловко по леглото и обви ръце около врата на Учиха. Младата жена се облегна на напрегнатият му гръб и нежно целуна бузата му, като продължаваше да се притиска към него.
- Махни се ! – Студено промълви Итачи, като стана рязко и се обърна към нея, за да може да види студенината и безразличието в очите му. Младият мъж се надяваше лошото му отношение, което целеше да предпази и двма им, да я накара да го мрази и да стои настрани от него, точно както до сега.
По лицето на Анлин се изписа изненада. Очите й се впиха в неговите търсейки причината за грубото му държание.
Лицето му, отново беше мъртво и беземоционално, а очите му сякаш гледаха през нейните, без да изразяват каквато и да е емоция или чувство.
- Какво ........ - Анлин си пое дълбоко дъх опитвайки се да пренебрегне неприятните тръпки разливащи се по цялото й тяло. – Какво ти става?
Последва подигравателен смях, който безмилостно се заби в лудо биещото и сърце, което до преди минута си мислеше, че най- после е намерило своя път.
- На теб какво ти става ? - Начинат по който й говореше, подигравката, която ясно личеше в безжалостно разкъсващите душата й думи .....
Тези думи не принадлежаха на мъжа, който я направи жена и шепнеше в ухото й колко много я иска ! Този поглед, перверзен и зловещ, не беше притежание на този, който й беше подарил най- вълшебната нощ!
- Защо ме гл-едаш та-ка ? – Предпазливо запита Анлин, като се сви от предчувствието, което винаги идваше преди удара и болката, последвана от него.
- Мисля си .......- Започна Итачи, като се съсредоточи в стената зад нея, за да може да каже всяка отвратителна дума възможно най- уверено и правдоподобно. - ........колко лесно ми се отдаде! Саске няма късмет с невярна жена като теб! Горкият ми брат, няма си на идея, колко лесно пуска годеницата му!
Анлин пребледня ........усети остра болка, която премина през нея, като опустошителна буря.
Дъхът й секна изведнъж, а единственото нещо което успя да направи, бе да се овие още по плътно в чаршафа, който и се видя прозрачен и недостатъчн за да прикрие тялото й от леденостудените му черни очи, които я пронизваха като бръснач.
- Защо казваш това ? - След минута успя да попита Анлин, като все още не можеше да си обясни, какво ставаше с него.
Безброй невидими ръце стискаха гърлото й и не и позволяваха да диша. Беше щастлива, за първи път наясно със себе си, а сега......сега отново се чувстваше празна .
- Защото е самата истина ! – Невъзмотимо, сякаш това беше очевидна и неоспорима истина, каза Итачи.
- Какво ? – Невярващо промълви Анлин, като неразбиращо заклати глава. –Какво ти стана ? Защо ...... - Тя млъкна изведнъж, когато усети подигравката в очите му, породена от жалкото и избухване.
- Няма ли да продължиш ........- Иронично започна Итачи, като не махаше от лицето си леката, вулгарна усмивка, която задържаше с истинско усилие.
Усещаше, че я наранява, това нараняваше и него, но нямаше по- добър начин от този, да прекъсне нещата, преди да са стигнали прекалено далеч.
– Беше ми много забавно, да наблюдавам жалките ти опити да ми станеш интересна, но не мислиш ли, че вече не си достатъчно невина, за да използваш по този начин тъжното си личице и треперещо гласче ?
- Върви по – дяволите ! – Успя да извика Анлин, която едва удържаше напиращите в очите си сълзи.
Усните на Итачи гневно потръпнаха и той стигна до нея, преди да може да реагира и да избяга, както си пожела изведнъж.
Той грубо хвана брадичката й, като извъртя лицето й към своето, така че да я принуди да го погледне.
- Знаеш ли ...този път ще ти се размине, единствено и само, защото .... - Една зловеща усмивка заигра на перфектните му устните . - ...... между бедрата ти се чувствах като в рая, а това си заслужава малко търпение от моя страна.

Младата жена рязко извъртя глава, като се освободи от стискащата брадичката й ръка.
Лицето й стана съвсем бледо, сякаш някой бе забил юмрук в стомаха й. Тя не искаше да го поглежда, но ако го беше направила, щеше да се изненада на болката, която се беше изписала на лицето му.
През живота си Итачи Учиха бе направил какво ли не. Беше животно, кръвожаден и неудържим, но и за минута не се почувства, толкова смазан, колкото сега, когато виждаше съсипаната Анлин и погледа и пълен с отвръщение.
'' Тя е само жена......жени има много! Няма да и позволя да ме разконцентрира и накара да се чувствам виновен!''
Лицето на Итачи стана безизразно отново, изтривайки всяка следа от съжаление, която се беше появила за миг.
- Разбирам. – Спокойно каза Анлин и небрежно сви рамене, преглъщайки горчилката в устата си.
Болката разкъсваше душата й, шепнейки с неговият глас, че тя е едно нищо. Сега ...когато сълзите бяха замръзнали в очите й и отказваха да се отронят, тя си наложи да стане силна и да поеме удара.
Не можеше да му позволи да я смаже, не можеше да му позволи да се наслаждава на погрома й !Не бе позволявала на никого, проклетият Учиха нямаше да е изключение!
Итачи преценяващо присви очи и започна да изучава спокойно гледащото го момиче, чието лице не изразяваше никаква емоция. Той остана загледан в нея със сероизно изражение, но след минута лицето му се разведри и той весело се засмя.
Анлин го изгледа объркано, но не изчака следващата му атака, която определено щеше да я довърши, а скочи от леглото и се запъти към врата на банята, която в този миг и се стореше единственото спасение.
Преди да успее да се отдалечи обаче, той съвсем спонтанно улови ръката й, като я принуди да се върне назад и я блъсна на леглото, затискайки я с тялото си.
Анлин му хвърли пълен с омраза поглед, който го изпепели изоснови.

- Не съм ти позволявал да ставаш ! – Изсъска в смръщеното й лице той.
- Не ми трябва твоето позволение! – Анлин се опита да се надигне, но Итачи се отпусна върху нея, като я притисна почти жестоко в леглото.
- Ауууу! Нещастник ! - Гневно изръмжа Анлин, като сбръчи носле и започна да се мята под него, опитвайки се да се освободи.
В душата и бушуваше буря, а сърцето и беше толкова наранено, но нямаше да се даде без бой! Не и на един проклет убиец!
- Така ли ? – Прошепна близо до устните й той и нагло се подсмихна, усещайки презрението, с което го облъчваше непокорното момиче под него.
Тя не спираше да се върти и да се мята насам, натам опитвайки се да го изблъска и победи, но войната й просто беше обречена на провал.
- Не си ми господар ! – Извика в лицето му Анлин и отново се опита да стане, но единственото, което се случи бе, че несъзнателно разтвори крака и му позволи да легне между тях.
Той се замсмя весело. Беше странно горд с нея. Въпреки че беше наранена и унижена, тя не спираше да се бори и да защитава гордостта си.
Не му показваше с нищо, че думите му са я засегнали, а това го накара да се възхити на силата й и голямата доза инат, с който никога не му беше досадно да се сблъска.
Беше силна и имаше почти мъжко чувство за чест. Не се оставяше да я мачкат и никога не се предаваше.
Точно това му харесваше в нея. Това, че точно като котка, никога не падаше по гръб.Можеше да е страшно наранена, но по скоро би отхапала езика си, отколкото да се разплаче пред него.Итачи се гордееше и то много.
- Напротив ! Аз съм ти господар и ако не спреш да упорстваш и да се правиш на остроумна ......
- Какво, ще ме убиеш ли ? – Подигравателно изсъска Анлин и опря ръце в гърдите му като се опита да го отблъсне.
- Не ! – Засмя се зловещо Итачи, като хвана ръцете й и ги закова от двете страни на главата й .- С теб мога да се справя и по друг начин.
- Копеле! – Извика гневно тя и повдигна тялото си опитвайки се да го изблъска от себе си. Това разбира се беше фатална грешка, защото движението й, само още повече ги доближи един до друг и Анлин усети между краката си, стоманеното доказателството за желанието му.
- Нямаш ли някоя по оригинална обида! Тази вече се изтърка! – Тона му беше подигравателен, но очите му святкаха страстно, а всяко мускулче на тялото му беше напрегнато до край.
- Имам!
- Да ги чуем ! – Подхвърли разсеяно той, като нежно плъзна устни надолу по врата й .
- Да пукнеш дано ! – Извика Анлин, като успя да измъкне едната си ръка, за да издърпа лампата, която стоеше на нощното шкафче и го удари с нея, без да се замисля за последствията.
За нейно огромно учудване и ужас, наистина успя да го цапардоса и той разгневено изръмжа.
Анлин се вцепени от ужас, когато видя стичащата се по челото му кръв.
Итачи рязко стана от нея, като докосна челото си и повдигна вежди, когато видя обагрените си в червено пръсти.
Мозъка на Анлин заработи на пълни обороти, когато срещна потъмнелите му от гняв очи.Тя не изчака следващите му действия, а ловко се претърколи през леглото, като стисна лампата и го погледна в очакване.
- Кучка ! – Изсъска Итачи и тръгна към нея, съвсем спокойно, сякаш туко що не го беше ударила и от челото му не се спускаше алената му кръв.
Точно преди да я стигне Анлин пъргаво се покатери по леглото, като го премина и се намери от другата му страна. Страните й горяха, а ръцете и продължаваха отбранително да стискат лампата, сякаш тя беше най- опасното оръжие на света.
- Не се доближавай ! - Извика с треперещ глас момичето, като с широко разтворено очи, наблюдаваше хищническите му движения, след сяко, от което я доближаваше все повече и повече.
Тялото и беше видимо напрегнато и леко приведено на пред, готово всеки един момент да скочи срещу него.
- Моля те ........- Иронично провлачи той, като продължи да се доближава. - Очите ми ли ще издереш, за да ме спреш, а ? - Подхвърли подигравателно, но макар и привидно спокоен, очите му блестяха гневно и заплашително.
- Ако се наложи ! - Твърдо каза Анлин и стисна лампата още по - силно.

Итачи не беше очаквал да го удари, а това беше прото недопустимо.
Нито един мъж не го беше удрял, а сега една жена го накара да види звездички посред бял ден.Толкова беше бесен, че очите му започнаха да добиват червеният цвят, от който всички се страхуваха.
Анлин не разбра, кога беше стигнал до нея. Единственото, което успя да усети беше пронизваща, острата болка, която мина през нея, когато той я блъсна в стената.
Въздухът й излезе навън и младата жена тихо изпъшка, като се свлечи на земята и затвори очи, опитвайки се да преодолее шока от болката.
Той явно не мислеше да я остави на мира, защото Анлин усети как ръката му грубо я дръпна нагоре и тялото й се подчини.
- Как си позволяваш ?
Анлин не можеше да види лицето му, защото все още стискаше очи, но по леденостуденият му глас позна че е много повече от бесен.
Ръката му безмилостно стискаше нейната, като я задържаше, за да не се срути на пода отново.
Навярно щеше да й остане синина, ако изобщо доживееше за да я види.
- Много се радвам .......... - Анлин отвори очите си за да срещне неговите и си пое рязко дъх, което отново и причини болка. - .. . .. че пусна кръв нещастнико ! – Това доказва, че въпреки всичко си човек, макар че очаквах кръвта ти да е по скоро черна, отколкото червена! – Младата жена едва успя да се усмихне, за да му покаже че изобщо не се интересува от това, което е способен да и направи.
Нищо вече нямаше значени..........
Тя му се беше доверила и му бе подарила себе си, мислейки си, че той не е това за което се представя. Но .......изненада! Дявола, никога не се превръща в светъл ангел........това беше невъзможно.
Анлин му бе дала това, което през цялото време е искал и сега нямаше с какво да го задържи..........
Младата жена не можеше да си обясни, защо я боли повече, от това, че той е безразличен. Трябваше да я боли, защото е използвана и унижена, вместо да съжалява за загубеното му внимание.
- Проклета вещица ! – Изръмжа извън себе си от гняв Итачи и я притисна силно в стеаната, пронизвайки я с очи.
Сърцето на Анлин започна да бие като лудо, но тя не смяташе да се предаде толкова лесно. Щеше да го накаже, за всичко което и бе причинил с глупавата си мъжка горделивост, която не можеше да приеме, че му е било хубаво и че не е безразличен. . Глупакът не бе безрачличен, личеше му че дори не влага цялата си сила за да я нарани.
Анлин взе смелото решение, да го накара един път завинаги да я погледне като равна, а не като нишо и глупаво същество, с което прави секс и върху чието сърце стъпва без капка съвест.
Младата жена се решие на лудостта, да свие крака си и да заби коляното си в мястото, което всеки мъж пази повече от всичко.
Гневният вик на Итачи огласи стаята, и когато той се присви обладан от огромната болка, на която Анлин се наслаждаваше, тя отчаяно се затича към вратата.Не знаеше къде ще иде и как ще избяга! Единственото нещо, което се въртеше в съзнанието й беше, че ако този син на Дявола я докопа с нея е свършено.
На лицето на Анлин се изписа победоносна усмивка. Най- после му беше пречинила болката, която си беше заслужил.
Анлин отчаяно хвна дръжката на вратата, но точно преди да успее да я натисне, усети как в главата и се забиват хиляди наострени иглички.
Итачи бе увил разкошната й дълга коса около ръката си и я дръпна надолу, така че тялото и да политне и да бъде безпомощно срещо неговото.
Анлин замръзна, но не защото Итачи беше много гневен или страшен, напротив.......
На лицето му не беше изписано нищо друго, освен досада и подигравка, която извираше от него и се удряше в самочувствието й , като го трошеше на парчета.
Тя срещна студените му черни очи, които й изглеждаха като бездъна черна безна, в която имаше чувство че ще пропадне всеки миг.
- Така можем да продължаваме цял ден .- Спокойно прошепна Итачи и плъзна пръст надоло красивата ий шия, като се усмихна самодоволно, когато тялото й реагира чувствено на допира му. - Ти ще удряш.....аз ще се възтановявам и ще ти го връщам . - Той говореше напълно спокойно спускайки ръката си надоло към гърдите й. - Не мислиш ли, че е досадно ? - Добави и се усмихна предизвикателно, когато малдата жена потрепери и си пое въздух шумно.
- Много добре си ме дресирал! – Изсъска през зъби Анлин, която се чувстваше отвратително, че в този момент не може да направи нищо за да скрие срамните реакции на тялото си от надмените му тъмни очи.
- Дресирал ?! – Повтори Итачи, а едната му вежда се вдигна въпросително нагоре.
- Точно така ! Но ти обещавам, че никога повече няма да ти позволя да се доближиш до мен !- Гласът и звучеше странно сериознен, леденостуден и напрегнат. Тя се взираше в него, а по зачервените и бузи започнаха да се стичат сълзи. Мразеше се затова, че не може да скрие болката си от него! Мразеше се, че в момента е една слабачка, неспособна да го погледне с безразличието, с което така лесно я гледаше той!
Самодоволната усмивка, която до преди минута беше на усните му, сега се бе сменила в тънка права линия. Очите му вече не светеха гневно, а някак объркано и тъжно, сякаш тя бе успяла да го накара да изпита нещо чрез думите си.
На вратата изведнъж се почука, разваляйки цялата концентрация на Итачи, който не можеше да повярва колко му е трудно да бъде жесток с Анлин – жената която го беше наплюла, беше го ударила в главата и едва не го лиши от наследници.
И след всичко това единственото нещо, което му се искаше е да я прегърне и да легнат в леглото, просто така........в тишина......

Олеле... Тази глава ме зашемети Наистина е много хубаво

Аз...май...си...забравих....целия речник...от думи... тази глава беше....не мога да я опиша...невероятна :love: :angel: даже името си забравих бях зашеметена :love: пишеш прекрасно :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss: хората с товя талант се срещат рядко супер си :cvetq: :kisss:

Супер е! Не знам за по-готин... Искам новата глава... :cvir: :love:

Не след дълго на врата се почука отново, но този път доста по - настойчиво и нетърпеливо от първият път .
Анлин се чувстваше така отмаляла, че изпита нуждата да се свлече на пода.
Не можеше да понесе повече от напрежението, което изпитваше в момента, в който можеше да е толкова близо до човека, чиято смърт пожела повече от всичко, и от чиято смърт се боеше най - много.
Итачи все още стискаше косата й, макар че бе отпуснал захвата си, правейки острата болка, която безмилостно пронизваше главата й, доста по - поносима.
Въздухът между тях беше натежал от съмнения и най- вече от напрежение, породено от дългоочакваното действие, което щеше да разруши хладнокръвието на играта, която играеха очите им.
Младата жена дишаше тежко, а гърлото й се бе свило до болка.

Всичко я болеше от неудобното положение, в което Дявола беше подчинил тялото му.
Анлин се чувстваше, като кукла на конци. Имаше чувството, че ще се движи само в посоката, в която я насочеха ръцете му.
Дяволски черните му очи светеха дръзко, сякаш разполагаха с цялото време на света, за да я измъчват.
Усните му бяха извити в арогантна усмивка на сантиметри от нейните, а ръката му придържаше талията й, без да й позволява да се изправи.
Беше приклещена и не можеше да му се противопостави, но най- лошото бе, че именно от това беше породена наглата му усмивка.
Той знаеше.........
Анлин се опита да се успокои, защото бе убедена, че Итачи може да усети дивото блъскане на сърцето й, което искаше да изкочи от гърдите й, удраяки се право в неговите.
Очите му бяха ренген, който е способен да проникне през кожата й, чак до най- съкровените тайни, които се опитваше да скрие от него.
Беше уязвима и уплашена и Итачи го долаваше, но както и първият път, когато се срещнаха, устните й отказваха да молят за милост.
Не искаше да му доставя проклетото удоволствие, да я види смутена или уплашена или още по -лошо, да я види на колене.
Анлин предпочиташе да умре, отколкото да застане й да моли за милост и състрадание.
Беше направила фатална грешка, мислейки си, че може да промени вълка, но истината беше, че той имаше нужда от месо, за да оцелее.
Знаеше че е напълно гола, и че нищо не я предпазва от нахалните му очи, но за нейно успокоение Итачи не отделяше погледа от лицето й, поне за сега.
Той беше красив........ красив като самият грях!
И достатъчно опасен, за да предизвика студените капки пот, избиващи по шията й.
Нямаше по - сладко опиянение от устните му върху кожата й.
Само с едно свое докосване бе способен, да я направи своя робиня.
- И ..... какво ще правим сега, малка моя ? - Спокойно промълви Итачи, като се наведе по напред и съвсем леко докосна студените й устни.

Анлин потрепери, но колкто и да се опитваше да го отдаде на отвращението, не можеше да излъже себе си, че го иска.
Тялото й все още реагираше на неговото й това я подлудяваше, защото я караше да се чувства още по - уязвима и слаба, отколкото и без това беше.
Мразеше се заради тази си телесна слабост. Тялото й копнееше за неговото. Сърцето й мечташе да бие близо до гърдите му, но умът й се опитваше да го отхвърли, точно така както той отхвърли нея и разби глупавите й предположения и мечти.
Той беше единственият мъж, който можеше да я остави без дъх, думи и душа, но и единственият, който я разпиля като шепа пепел, над тъмносиният, ледено студен океан.
Младата жена бе решена да не му позволява да разбира, за влиянието, което без много усилия бе способен да й окаже.
Бе достатъчно самоуверен и сега, не и се мислеше за момента, в който разбереше че тя е готова да се предаде в ръцете му, при една негова дума.
- Мисля .....- Започна Анлин, като си пое шумно въздох и го погледна предизвикателно, стараейки се да не издава несигорността, която изгаряше сърцето й. -... да те ударя толкова силно, че да ме пуснеш! - Заяви накрая и вирна брадичка, като го погледна право в очите, без да изпитва притеснение да срещне дълбокият му тъмен поглед.
За момент Итачи остана напълно сериозен, а по красивото му лице, не беше изписано нищо освен обичайният студ.
Анлин си помисли, че този път няма да се отърве жива от ръцете му, които вече й бяха показали съвсем малка част от моща си.
Както си стоеше, вперил изучаващият си поглед в нея, чертите на лицето му се смекчиха и той отново я накара да се почувства глупава.
Разсмя се !
Отметна глава назад и се разсмя, истински развеселн от непокорството й .
- Сериозно ли ще го направиш, малката ми ? - Някак насмешливо започна Итачи, а в очите му играеха весели пламъчета, които я накраха да побеснее.
- За забавен ли се имаш ? - Измърмори Анлин, като потрепна, когато на врата се почука отново.
- Притеснява ли те, че някой може да влезе всеки момент ? - Запита я той, като я освободи от железният си захват, оставяйки я да си облече нощницата.
- Майната ти ! - Промърмори тя, докато се мъчеше да се облече по -най бързият начин.
Той се усмихна леко, като се загледа в нея, без да обръща внимание на последните й думи.
Вероятно, ако й обърнеше внимание щеше да стигне до крайност, която Анлин определено си просеше.
Огнените й къдрици се движеха в синхром с всяко движение, което правеше тялото й . Лицето й все още бледо, а на него беше изписано напрежение, въпреки че се опитваше да си придаде съсредоточен вид, пренебрегвайки погледа му.
Устните й бяха леко разтворени, а ръцете и трепереха и тя видимо се подразни от това, че не успяваше да ги овладее.
- Притеснява ли те, че си ми любовница? - Итачи изтреля въпроса си право в целта, а гласа му звучеше спокойно, все едно обсъждаха вечерята.
Анлин спря да се опитва да изглади тъмно червената си нощница, която едва скриваше бедрата й.
Изразителните й тъмно сини очи, запратиха по - него хиляди огнени искри, които го накараха да се усмихне с най- наглата усмивка, на която бе способен.

- Никаква не съм ти ! - Изсъска през зъби Анлин, като стисна в юмруци ръцете си и се запъти към вратата.
Той беше поразен от самообладанието й, но искаше да бъде сигорен че тя ще го запомни, като човека, който е разбил сърцето й. Трябваше да й покаже истинската си същност.
Тази на човека, който беше убил родителите си, без да се поколебае и без да изпита милост, проваляйки живота на брат си.
Не се опита да я спре, когато ръката й се обви около дръжката, просто остана загледан в нея, залепяйки на лицето си незаинтересовано изражение, което щеше да я нарани.
Анлин инстинктивно се спря до врата, като погледна към него, сякаш чакаше разрешение.
Итачи повдигна въпросително вежди, учуден от действията й. Вещицата бе способна да направи всичко друго, но не и да падне в краката му, за да иска разрешение.
- Чакам разрешението ви, понеже добрите любовници винаги изпълняват желанията на мъжете! - Тя му се усмихна с най- сладката усмивка, но той бе сигорен, че ако очите и можеха да убиват вече отдавна щеше да е мъртав. - Можете да ме размените с някоя друга, която ще ви върши по - добра работа от мен ! - Този път гласът и трепна, а очите и се напълниха със сълзи, които тя преглътна. На лицето й продължаваше да блести перфектната усмивка, която го накара отново да се почувства горд от силата и волята й.
''Значи се опитваш да ме подразниш! Това е в природата ти Анлин!'' - Помисли си Итачи, като се усмихна съвсем леко.
Беше наранена, унижена й най- лошото ....... разгневена.
Усмивката изчезна от лицето му, а лицето му доби отегчен и незаинтересован вид, който я накара да се ядоса още повече.
През стомаха му мина гореща вълна, която го изгори. Усети странна остра болка, караща го да стисне зъби, за да удържи порива си да стигне до нея и да я докосне.
Не беше сигорен само за това, дали докосването щеше да е грубо разтърсване или нежна ласка.
- Щом чакаш за моето разрешение .......- Той направи пауза, и сбръчка челото си, сякаш мислеше над нещо важно. - ...имаш го ! Колкото до това, да бъдеш сменена....... - Итачи успя да се овладее и да нанесе решителният удър, на лицето му изгря перверзна усмивка. - .....все още ми харесва точно ти да ми доставяш удоволствие
Анлин гневно присви очи, но се отказа от словесната битка, която вероятно щеше да изгуби.
Отметна буйната си огнено червена коса назад и разко отвори вратата.
- Какво искаш ? - Гласът й беше студен и не на поседно място гневен.
Кисаме, който беше застанал пред вратата с двайсет и четири каратова усмивка, се сконфузи и примигна объркано срещу полу голото момиче, което в момента изглеждаше по - страшно дори и от Итачи .
- Аз .......- Заекна глупаво той, като се почеса по синята глава.
- Влез Кисаме !
Итачи стоеше плътно зад Анлин, подпирайки ръката си на отворената врата.
Младата жена се вцепени, когато усети как тялото му се доближи съвсем близо до нейното, толкова близо че гърба й опря силните му гърди.

Кисаме изобщо не разбра какво става, беше зает да оглежда Анлин, която представляваше неустоима гледка.
Младата жена улови погледа му и потрепери от отвращение, представяйки си отвратителните слузести ръце на Кисаме по тялото си.
Тя се извърна рязко и се бутна в Итачи, който й се усмихна многозначително, сякаш искаше да и припомни всичко, което се бе случило между тях миналата нощ.
Анлин го заобиколи и седна на леглото, като обви около тялото си пухкавото одеало, предпазвайки се от порочният поглед на Кисаме.
- Кисаме. - Гласът на Итачи, сложи край на тишината и на погледите на Кисаме. - Има ли нещо интересно в посоката, в която гледаш или просто ти е омръзнало лицето ми ?
Подигравката ясно личеше в думите на Итачи, но не тя уплаши Кисаме. Гневът, който извибрира, като фалшив тон на фона на прекрасна песен, го накара да се изпоти от напрежение.

- Не ...... - Заекна той, като погледна в рамото на Итачи, без да си позволява да гледа в очите му, от страх да не би да са сменили цвета си.
- - Много добре .....- започна Итачи, с леденото спокойствие, което караше големи и силни мъже, да се изпускат в гащите от страх, породен от непредвидимите действия на безмилостният Учиха. - За какво си тук ? - Продължи делово, като седна на големият фотьойл, затваряйки очи.
- Кисаме отново започна да диша свободно. Беше направил грешка, за която по чудо му се размина.
- Никога отново нямаше да погледне сексапилната червенокоска, която принадлежеше на партнюра му.
- - Пейн те вика долу. - Започна малко по- спокоен и изтри малките капчици пот, които бяха избили по челото му . - Събира ни всички........
- Защо ? - Прекъсна го Итачи, продължавайки да разтрива слепоочията си, игнорирайки напълно присъствието на Рибоподобният мъж.
- Нямам си на идея ! - Разсмя се весело той, но смеха му секна изведнъж, в мига, в който Итачи отвори очи.
Кисаме се прокашля, за да изглади издънката.
- - Кажи му че ще сляза след малко ! - Студено отвърна Той, като му посочи вратата.
- - Да, добре ! - Из рапортува Кисаме и излезе по -най бързият начин.
- - Колко интересно ! - Започна Анлин, като се сви още повече в одеалото, когато срещна тъмният поглед на Итачи.
- Дресирал си и него....... - тя направи пауза, за да се усмихне студено и продължи. - ......явно това е единственият възможен начин, по който караш хората да ти се подчиняват !
- Той се усмихна, но усмивката му беше по -скоро гневна и фалшива отколкото закачлива, каквито бяха предните.
- Аз дресирам единствено животните. - Гласът му бе твърд и студен, но все още спокоен.
- Аз не съм животно ! - Извика Анлин, а очите и заискряха гневно.
- Затова не съм те дресирал !
Тя подскочи, усещайки горещият му дъх да изгаря врата й.
''Как е минал зад мен ? До преди минута стоеше на фотьойла, по дяволите!’’ Помисли си тя ядно, и стисна устни, извъртайки тялото си така, че да застане лице в лице с него, отнемайки превъзходството му .
Тя се отдръпна, когато едва не докосна съблъзнителнте му устни.
- Не ми харесва тази игра. - Промърмори Анлин и се се помъчеи да стане, но силната му ръка се сключи около китката й и я дръпна назад.
- Кой каза че е игра ? - Съблъзнително прошепна в ухото й той, като се усмихна самодоволно когато кожата й настръхна.
- Пусни ме ! - Едва успя да промълви Анлин. - Нямаш ли си друга работа? Да убиеш някого например ?
Той се изсмя тихо в ухото й, предизвикавайки нови тръпки по тялото й, които преминаха през нея като електричество.
- Опитваш се да се наложиш? - Итачи зададе въпроса си с равен глас, като нежно плъзна пръсти по напрегнатият й гръб.
- Опитвам се да се предпазя от похитителя си ! - Нервно изтреля Анлин, като скочи от леглото, веднага щом усети китката си свободна.
- Значи, сега съм ти похитител ? - Подигравателно започна той, като се изсмя горчиво, неспособен да заличи болката, която му причиниха думите й .
Анлин издиктува смеха му напълно погрешно, по скоро като нагъл и подигравателен, отколкото като напрегнат и тъжен.
- А не ме ли отвлякохте ! - Остро извиак тя, като скръсти ръце пред гърдите си. - Не провалихте ли свадбата ми !
Итачи едва доловимо потръпна, а лицето му се превърна в гладка восъчна маска, под която бушуваше истински гняв и не на последно място ревност.
- - Ооооо! - Театрано изпъшка той, като стана от леглото и я погледа привидно безразлино. - Значи ще се женеш за братчето ми, което си мисли че си вярно и наивно момиче, което си няма й на идея, какво се прави първата брачна нощ. - Итачи замълча, като изсъска последното с горчива нотка, която не успя да прикрие . - За съжаление, аз те научих на това преди него !
Оскърбителните му думи зазвучаха в главата й, и я накараха да извика безпомощно, и да тръсне гневно глава, сякаш се предаваше, и му позволяваше да победи.
- Ревност ли долавям ? - Изведнъж промълви тя, като заключи очите му в своите без да му позволява да ги отмести настрани.
- Не, долавяш отвращение ! - Изръмжа гневно той, чудейки се на собственото си сърце, което биеше като лудо, а доколкото можеше да си спомни, не бе било по този начин доста отдавна
- От себе си ли ?- Подигравателно се изсмя в лицето му Анлин, като изгледа гневната му физиономия победоностно.
- - Не аз изневерих на годеника си. - Гласът му отново зазвуча спокойно, без каквото и да е чувство.
- Не .......- промълви Анлин, като преглътна буцата, която заседна в гърлото й . - ... ти просто не спираш да нараняваш брат си !
Очите му пламнаха, а от гърдите му се изтръгна гневно дихание.
- Коя си ти .......- Започна повече от гневно Итачи, а стените на стаята, започнаха да вибрират от гласа му.
Не беше гневен, беше толкова ядосан, че искаше да стисне крехкото й вратле и да го пречупи за секунди. - ...... че да ми четеш морал! - Той се озова пред нея, като стисна силно раменете й. Толкова силно, че сто процента щеше да остане синина.

Анлин изпъшка от болка опитвайки се да го отблъсне от себе си, но всеки опит беше безполезен.
- Само това можеш нали ? - Едва намери сили да извика тя, като свъси извитите си вежди. - Да нараняваш ! Да мачкаш !
Итачи несъзнателно отхлаби хватката си, но гнева му не спря да набира скорост.
- Поне мога нещо !
- Да, най- добър си в това да убиваш светлината в тези до които се доближиш! - В това си най- добър ! - Гласът й затрепера като лист хартия, а по бледото й лице започнаха да се стичат сълзи.
Думите й му подействаха като шамар и той я пусна рязко, сякаш туко що бе осъзнал, че бе държал нещо отвратително.
Анлин падна на земята, но светкавично вдигна глава към него и го изгледа с отвращение.
- Ще имаш свадбата, която толкова много желаеш !
- Изсъска през зъби Итачи, като я прониза с потъмнелите си от гняв и болка очи и напусна стаята.

Аз също следя фика и много ми харесва. :cvetq: Браво на авторката. Чакам продължение :flower: :^^:

Мацка, фика ти е убиец просто. Докара ми няколко сърдечни удара докато го четох. Много хубави описания имаш. Личи си ,че подбираш думите много внимателно