Моите неща ( ако ви харесва мрака)

1*

Там от кориците на всяко списание, те гледа моето перфектно лице!
Там в началните пет страници, е описана историята на живота ми !

Припев:

Защото милиони години живях и милони години се скитах.....
И с всяка следваща все повече губех човеското в себе си !
Единствено ти, знаеше че кръвта във вените ми е черен катран!

Виж! Всички глупави смъртни !
Падат в краката ми, крещейки моето име !
Аз съм всичко, от което те имат нужда ....
Красиво лице, което да им обещава приказка от екрана !

А единствено ти знаеше..........

Припев:

Че милиони милиони години живях и милони години се скитах.....
И с всяка следваща все повече губех човеското в себе си !
Единствено ти, знаеше че кръвта във вените ми е черен катран!

Сега, когато свалих всички маски, зад които нощните създания криеха ликът си .........
Сега, когато съм навсякъде ! Издавайки всяка кървава тайна от нашият свят!
Сега всички знаят истината !
И сега, колкото и да бягаш не можеш да се скриеш !
Сега можеш да четеш от списанията за мен, като всички глупаци !

Припев:

Защото милиони години живях и милони години се скитах !
А ти Създателю, така спокойно ме остави !
Ти единствен знаеше че кръвта във вените ми е черен катран ........

Моят по- голям брат!
Този, който понасяше студените капки дъжд безмълвно вместо мен.....
Моята опора през най- страшните пет години от живота ни, когато останахме сами !
Когато всички ни гледаха тъжно, а в очите им се четеше измама и фалш.....
Когато аз плачех в ръцете ти, молейки те да ги върнеш !
Дори тогава, макар че дъжда се сипеше над теб - не заплака!
Не видях сълзи в очите ти, но аз плачех и за теб !
Имало е дни, в които повтаряше ''Добре съм !'', просто по навик ....само за да ме заблудиш.
Имало е дни, в които те чакаха да се разпаднеш и да спреш да се бориш, да държиш моята ръка! Ти не го направи Батко, а аз никога не се усмъмних, че ще заставаш пред мен като скала!
Никога не знаех какво се случва в твоята глава! Очите ти гледаха мрачно и зловещо, но единствено на мен отвръщаше със топлина!
Вътрешно.... знаех че умираш!
И толкова много неща исках да изрека, но просто не знаех как да започна.... Не знаех, как да те спася !
Единственото нещо, което правех бе да те прегърна ....и да стоим така цяла вечност! Това бяха единствените мигове, в които съм се чувствала сигорна както преди ....
Трудно беше, да вървим напред, а да сме толкова изгубени, където и да идем !
Трудно беше в училище, когато изкарваше омразата си, а после всички се страхуваха !
Трудно беше да продължим напред, трудно беше .........
Допусни ме ! Допусни ме !Аз мога !
Мога да приема, да ме изключваш от живота си, когато почувстваш че не съм ти нужна .........
Мога да не плача ! Твой ред е да се сринеш в ръцете ми !
Мога да ти се усмихвам и да понеса капките дъжд вместо теб...........
Мога да стоя тихо, без да искам да говорим !
Нека поделим болката, защото не е болка, когато е поравно !
Не трябва да мислиш, какво е можело да бъде .........някога, преди .

много са хубави :kisss: свалям ти шапка,страхотна си,невероятна си :^^: :kisss:

Много са хубави Наистина имаш невероятна дарба :lol!: Хора като теб се срещат рядко

Mного се радвам че всичко, което пиша ви харесва !

естествено,та ти си невероятна :kisss: ще продължавам да го повтарям още дълго време :kisss: :cvetq:

1 *

Всяка нощ моите сънища се превръщаха в кошмари, носещи твоето лице и зловеща усмивка ........
Мама казваше, че това се просто сънища, но аз знаех че ти си истински........
Сега обаче малкото момиче порасна и разбара че дойде време да играе в кукленият театър заедно с теб !
Сега ще те накарам да сънуваш, да сънуваш това, което сънувах аз толкова много години !

Ловец на сънища!
Гонещ жертвата си в мрачният й сън !
Каращ я да изгуби контрол, над тялото и живота си !
Забавалява ли те Ловецо, да чуваш писаците !
Забавлява ли те да пиеш кръвта, превръщайки въздуха в отрова .....
А колко е лесно да бъдеш Господар в нечий друг сън !
Колко лесно е да се храниш с чуждата болка, не мислиш ли ?

Край пътя израснаха рози.........
С листенца алени, като самата кръв !
Добре дошъл в страната на кошмарите Ловецо!
Играй с мен една по -различна игра !
Време е да почувстваш на гърба си собствените си мъчения .....
Нека разбереш, какво е да мислиш че полудяваш !
Нека усетиш че губиш контрол, над собственият си разум !
''Това не е истина !''
Започна ли да го повтаряш ?
Това е първата фаза, водеща те към отчаянието !
Приятно пътуване .........приятен кошмар !


2*

Трудно ми е да повярвам, че и двамата стигнахме до тук !
Ти парализира тялото ми, не мога да помръдна !
Ти ме окова в света си, в който всичко е илюзия, мислейки че това ще сложи край на волята ми .............
Нечий глас, ме върна обратно : ''Бори се за живота си!''
Чух го ясно в ушите си !
Преди време, помниш ли беше толкова отдавна !
Ти ми каза : '' Мила моя, ти не можеш да си победител, защото си едно нищо !''
Ти ме блъсна в стена от лъжи, разбивайки на парчета вярата ми.....
Внезапно отварям очи! Чувам собственото си дишане !
Слагам край на влиянието ти над мен !
Там в света има надежда и аз ще я потърся, за да спася тези, които обичам !
Ще разруша всичко, което построи за да ме хванеш и убиваш бавно!
Ще оцелея само за тези, които обичам !

Все още не мога да повярвам, че стигна до това ?
Да използваш миналото ми, за да ме направиш слаба!
Заключвайки ме в собственият ми страх.
Показвайки ми неща от миналото, които исках да забравя !
Каквото й да ми направиш! Колкото и дълбоки да са раните !
Там има някой, който ме обича и по дяволите, струва си да се боря само за него !
Ти си нещастен именно заради това, защото в живота си никога не си бил обичан! Искаш да ми отнемеш онова, което никога не си успял да имаш!
И най- после, когато разбра че те победих в собствената ти игра........
Отказваш да приемеш, че грешиш, че съм свободна !
Ще се науча да живея на ново, вдишвайки на дълбоки глътки свободата!
Миналото си остава минало и не ти позволявам да го връщаш обратно!
Прости ми!
Победата не е важна, важно е да имаш за кого да се бориш !
Имаш ли .........?

мн е яко :kisss: супер си :kisss:

.

Плачи! Плачи с кървави сълзи!
Покажи ми мила,как умееш да плачеш!
Сега умри от мъка, сърцето остави бавно да кърви.......
Моли се, за последния му удар , помоли го да спре да бие в твоите гърди,но не спирай да плачеш мила, има за какво да плачеш , плачи !
Плачи за поруганата си гордост!
Плачи за любовта измамна!
Плачи за приятелите си лъжливи и най вече за това,че си слаба!
Бъди слаба сега ,докато при тебе никой няма.......
Кървави реки от тебе да текат, под мрачното небе излей сърцето си и замръзни отвътре!
Когато те се върнат и те пронижат с очи.........Бъди готова !
Накарай ги да усетят твоята сила изтичаща през вече сухите ти ледени очи.
Превърни се в Ледена Кралица и на трона си седни!
Избърши очите си завинаги!
Сърцето ти от днес в лед да гори и никога да не бъдеш слаба нали!



2.

Хора с черни дрехи,носят черен ковчег, а черен гарван ги води по пусти пътища.
Небето мрачно,зловещо е надвиснало над града и от никаде няма надежда,нито светлина.
Дървета,като зли стражи от двете страни на пътя стоят,протегнали своите грозни клони и тихо и страшно думи шептят.
Вятъра могъщият пазител на истории от древни времена, пее своята траурна песен над цялата малка гора.
Пътят се вие далече ......далече,а хората с бледи изпити лица,носят ковчега с една млада,красива жена.
Сърцето ми се свива при мисълта, за нея и за нейната съдба.
Аз зная очите и някога пълни с живот, не ще се отворят отново!
Нозете и боси не ще вървят по пустата кална земя,а нейните ръце никога отново,няма да прегърнат любовта.
‘’Коя ли е Тя? – Таз красива,но мъртва жена,която я носят с мъка в сърцата и заради,която днес не цъфтят цветята.
Нейното лице ми се срува тъй познато!Някъде навътре в моята глава , нейния глас ехти и тихо шепне : ‘’ Остани !’’.
Мога да видя всяка нейна сълза падаща по черната земя, чувствам нейната всепоглъщаща тъга и усещам нейната тежка самота.
Тя ме задушава и бавно гори всяка част от плътта ми,сякаш някак иска да отнеме всеки спомен от кръвта ми.
Тя самотницата,като бяла птица паднала в прахта!
Тя неверницата,вярваща във любовта!
‘’ ІТова съм Аз нали? – Кажи ми гарване.......кажи! – Дойде за моята душа и сега съм толкова сама!- Сама съм Аз без любовта,заровила ръце в прахта.- Това съм Аз погубена от болката жена,която някога отдавна е вярвала във любовта!’’




3.

Ще те накарам да плачеш!
И не си мисли,че ще съжалявам за това !
Аз от векове се научих,да удрям право във сърцето на врага!
Чаках толкова дълго........толкова дълго контролирах гнева!
Сега съм готова да ти покажа на какво ме научи,моята приятелка Смъртта!
Кажи .....когато бях невина,когато по лицето ми нямаше грим, когато бях цялата със бяло,бях толкова лесна мишена нали?
Толкова сладка имаща безброй мечти !С глупава усмивка на лицето......Ах как по детцки ти се доверих, а ти в отговор ми даде единствено злото,като подарък с панделка обвит от змии......
Благодаря ти ! Аз вече не плача, не защото не искам,а просто защото не мога!
Аз вече не кървям,аз вече не умирам,защото съм мъртва и нямам душа!
Аз те познах ,защото чяках цяла вечност да се срещнем,но защо не ме позна?
Не позна ли ти в очите ми собственото си лице и Смъртта.
Да! Точно така!
Дойдох за да ти дам подарък,който така грижливо пазех за теб!
Дано те отрови и за смърт да се молиш, да лазиш в моите нозе!
Ето ......сега те накарах да плачеш, обещах ти това!
Но съжалявам нямам милост, защото нямам душа.Нямам сърце за да се пръсне от мъка,нямам съвест за да изпитам вина!

4.

Затвори очи,когато усетиш,че идва за тебе.
Затвори очи и го пусни да премине,като ледена тръпка.
Ти познаваш лицето му,то е било заплашително близо до тебе......
Ти познаваш очите му,те следят те от сенките и чакат за своето време.

Ах ......от неговите уроци и до днес плачат хиляди не намерили покоя души!
Ах .....от неговите уроци,колко силно и страшно боли!

Той е твоят учител, най- добрият на света.
Как да причиняваш болка? Той знае най - добре това.
Пускаш го, пускаш отново за последния убийствен урок, който ще превърне водата в отрова,а теб във любимия му роб.


5.

Нещо с мен се случи - спомените ми са станали на черна прах!
Болката дори не мога да изпитам,не мога да изпитам никаква тъга!
Вече не изпитвам нужда да обичам! Не изпитвам нужда да заспя!
Искам само да се скитам по улиците мрачни на града !

Спомням си ноща в която спрях да чувствам......спомням си ноща!
Когато мракът те изтръгна от ръцете ми и съсипа твоята душа!

Аз исках след тебе да извикам,но вика ми някой подло взе!
Аз исках........но не намерих сили да се боря и ти потъна в гъста тиня,хванат здраво от черни,кървави ръце!

Сега останах да се скитам из улиците пусти на града .
Без спомени! Без нужда да обичам! Без нужда да заспя!


6.
Отначало те мразех и обвинявах,че си тръгна и останах сама!
Първата седмица......вярвай ми, Аз се молех да умра!
Проклинах деня в който те срещнах, проклинах твойте очи!
В гърлото ми огъня гореше,а сълзите бликаха като реки.
И знаеш ли? Бях готова да се върна и отново от теб да ме боли!

Виках името ти,молех се да чуеш ти!
Но вика ми отекваше в стаята,недостигайки до твоите уши!

Първият месец без тебе,се научих да живея пак!
Да гледам слънцето,да не плача толкова много, да живея наистина,а не като в мрак!
Първата година мина тъй бавно,но започнах да се смея пак.
А тази мрачна вечер, ти се върна в малкия ни скучен град.
Аз зная,че искаш да върнеш кошмара в залепения ми свят.
Да го превземеш и като победител да си тръгнеш пак!

Кажи ми само ......
Толкова ли много ти ме мразиш,че искаш да ме пратиш а ада пак?
Чуй ме !За мен е напосилно да умирам и да се раждам пак !



7.


Толкова си силен нали? А аз съм толкова слаба!
Дойде в моите светли дни и отне от мен светлината!
Като демон с черни кървави очи,ме преследваш във съня ми!
От всеки допир до тебе,толкова боли,че оставя неизличими рани по дланта ми!

Всяка твоя нежност е кошмар,всяка дума е добре скроена!
Ти си моя жесток и силен господар,а аз съм твоята мишена.
Загледана в тавана с празен поглед на мъртвец се опитвам всичко да приема.....
Насилвам се да чуя сърцето си,което биеше тъй бързо преди,но с усмивка признавам,че не можеше да чуеш нещо,което го няма нали?
На където и да тръгна ти ще си там винаги една крачка пред мене!
Не би позволил убиецо жертвата ти с друг да поеме!

Ти си навсякъде........
До мен,пред мен и зад мене!
Спотаен в мрака с жадни очи,чакащ за своето кърваво време!
Чакащ за моята последна капчица кръв.......нали убиецо,това искаш да вземеш!

Вземи я! Аз вече съм мъртва и за сърцето ми не е от значение!
Питащ кога съм умряла,убиецо .........Ох беше отдавна !
Може би в мига,когато срещнах очите ти и за тебе станах жадна.

Грешката си вече скъпо плащам,за мен си толкова далечен.
Нищо няма в лицето ти красиво,само погледа ти мъртав и обречен!

Как сега до тук аз стигнах,да жадувам твойте отровни устни?
Макар да знам,че ти без жалост ме убиваш .....до смъртта не искам да те пусна!
Искам в твоите ръце да умирам, в твоите ........и в ничии други!
Чуваш ли убиецо,все още не ще те напусна !


8.
Смъртта е толкова лесна .....
Просто трябва да се отпуснеш в ледените и ръце и да й позволиш да те понесе към безкрая.
Трябва просто да откажеш да се бориш и примирен да отпуснеш ръка, да паднеш на колене за да я помолиш да вземе твоята изгубена душа.
Да! Смърта никога не е била трудна, но живота той е истинското предизвикателство!
Още с първия дъх, който така жадно поглъщаш Човеко ......
Още с първата усмивка, която така щедро даряваш ......
Първият път, когато идва любовта глупави Човеко, а след нея чувстовото, че си загубил, последвано от жестоката тъга.
Първият път, когато даваш прошка и първата лъжа, която предателски като самата истина изричаш!
Не е ли сложен живота мой малък, вечно търсещ Човеко, не е ли Смъртта с пъти по- лестна !
Спомни си първият път, когато си накарал някой да заплаче, спомни си първият път в който някого жестоко си ранил!
И с напредването на живота, започваш бавно да разбираш, че истината се крие в малките неща ......
Проброй ти всяка една усмивка и я запрати в лицето на всяка лъжа !
Изтрий сълзите причинени и подай на своя враг ръка .......
И ще видиш, как отровата от теб ще си отиде, както си отива и ноща !
Когато омаразата усетиш!
Когато мъка сърцето ти сломи!
Тогава е толкова лесно Човеко, просто да умреш нали!
Но ти Човеко се вкопчи в живота и с пълни шепи го граби, защото когато си мъртав е самотно и на небето няма звезди!
Смъртта е толкова лесна .......
Миг на болка, а после тишина !
А ЖИВОТА ЧОВЕКО Е БИТКА, БЕЗПИРНА БОРБА!
Ти винаги имаше своя избор Човеко, но от мен запомни единствено това :
Живота е предизвикателство, създадено само за силна душа !

9.

Казваш че сърцето ми е направено от камък !
Завиждаш ми за моята безмилостна ръка !
Мислиш си, че аз съм най- жестока и желаеш да си като мене въпреки всичко това !
Знаеш ли ? Аз бях като тебе .......Трудно е да вярваш, но това не е добре скалъпена лъжа!
Смеех се без да се замислям, колко студено място е света.....
И знаеш ли в един единствен миг разкъса се небето, над мойта розова страна и дъжд от черни, мъртви капки закапа над моята глава.
И знаеш ли аз главата си към небето черно вдигнах и отворих своята уста ....
Поглъщах болката, поглъщах мрака мислейки си че така ще опазя света!
Знаеш ли какво научих малка моя ?
Нищо хубаво - факт е това !
Ах .......моя малка сестричке, за твоята усмивка съм готова да умра !
Не искам сърцето ти да страда, не искам да научаваш истината за света!
Защото аз я научих и сега съм самотна и тъжна и над мен неспирно се сипе дъжда ...

оле мн е якоо :sarce: :sarce:

1*
Още първият път, когато те видях в тълпата, бях наясно с това, че ще дойдеш за състезанието !
Тук са най- добрите от добрите!
Ти момче, за такъв ли се имаш?
Татенцето ти ли те подтиска или се опитваш да ми докажеш, че си вече мъж!
Но за да докажеш каквото и да е хлапе, първо трябва :
- Да дойдеш в центъра на града, за да провериш какво ще бъде!
- Да се довериш на вроденият си усет за победа и на мен !

Защото всичко, което искаш да постигнеш зависи от теб момче!
Защото за да стигнеш върха, първо трябва да изкачиш планината !

Хайде хлапе, мисли бързо .......
Знам добре че го можеш, защото когато си под напрежение си още по -добър!
Довери се на таланта, който бушува във вените ти.....
Погледни ме в очите и ми кажи смело какво виждаш !
Аз съм победител! Виж тълпата, тя ще го потвърди !
Въпроса не е много сложен.......
Като какъв се чувстваш ти ?
Аз мога да се доверя на вятъра, можеш ли и ти ?
Мога да си позволя да преобърна света, само заради една прищявка!
Мога да изляза в центъра на града и да слушам как всички крещят името ми !
Аз съм шибана звезда ! Гледай ме в очите, когато хабя ценното си време за теб !
Няма значение от къде си хлапе! Тук никой не го интересува !
Трябва да бъдеш просто най- добрият и да се научиш да се бориш, за да се научат и те да те уважават !
Искаш да помнят името ти ? Изкрещи го ! Нека го чуят !
Ако мислиш че съм в грешка хлапе .......
Не ми губи времето, а продължавай да стоиш в тълпата!
Не забравяй , че аз винаги забелязвам таланта.
А ти го имаш, за разлика от всички псевдо тук !
Огъня гори в очите ти, а сърцето ти ще спре да бие, преди да паднеш победен !
Ако смяташ, че си достатъчно добър........ Опитай се да ме смаеш !
Чакам те в центъра на града! Ела ... и ми покажи колко те бива !

Той беше различен и затова никой не можеше да го разбере.
Той не позволяваше на никой да чете в очите му, мъката, която пазеше дълбоко в каменото си сърце.

Той не се усмихваше и никога не говореше напразно.
Всяка негова дума, беше чиста истина и мнозина го намираха за странно.

Обичаше да се разхожда по брега, късно, когато луната посребряваше морето.
Обичаше да посреща денят, застанал изправен загледан в небето.

Хората се страхуваха от него и вървяха настрана.
И никой не посмя да заговори, младият мъж носещ в очите си твърде много спотаена тъга.

Така минаваха дните и в малкото китно градче, все така самотно се скита едно нещастно дете..........



Виждам как ръката ти се движи, рисувайки върху празното платно, без цветове......
Стоя загледана в теб.....отново не мога да помръдна, защото се усмихваш и се протягаш, за да ме докоснеш......
Протягам ръката си към теб и точно преди да те достигна, мракът я поглъща....рисувайки вместо теб, моята собствена болка.

Стаята отново е празна, а навън отново вали ............
Пак ли сънувам ? Боже, не помян откога не съм се събуждала!
Искам спомена за теб да ме напусне, за да мога отново да виждам цветовете!
Тайните, които пазеше от мен .....сега ме връхлетяват една след друга........
Боли отново, отново вали .......така и не спря.
Месеци.......години ..часове .......още мисля за денят, в които ти дадох всико свое.
Тръгна си, а аз не мога да понеса самотата.
Срахувам се, но няма как да го кажа, защото ме научи да бъда силна.
Плачейки всеки един ден, си мислех че ще изплача всичките си сълзи!
Викайки, мислех че ще изгубя гласа си.........
Направил си всичко така, че никога да не забравя........твоето докосване, твоят мирис, твоята любов .......
Зашо беше близо до мен през цялото това време, а не ми позволи да те познавам?
Защо преди да си тръгнеш, не взе и мен .....?
Не ми излизай с номера, че всяка лъжа, която си изричал е била за мое добро!
Докосни гръдта ми, там от ляво и почувствай ударите на болката........
Истинска е любов моя и сълзите са истински .........
Цяла вечност те докосвах, цяла вечност те обичах и така и не научих да стоя настрани от чувствата.
Ако си искал да ме накажеш ........ наказа ме !
Ако ти е харесвал начина по който плача - наслади му се докрай !
Ако си искал, да бъдеш единствен - не се тревожи, след теб не ще мога да обичам!
Ако си искал, да ме накараш да се влюбя - поздравления, успял си !


Лъжите ти са сладка отрова .......
О, мила излъжи ме пак!
Ти обичаш да ме държиш на каишка........
Колко още ще се нуждаеш от придворният шут ?
Цялата невиност, която излъчваш те прави още по коварна.
Ти ангел мой си най- голямото зло!
Ще те пратя в Ада, но първо ще те имам!

Начина, по който премигваш с мигли ........
Твоята невина и сладка усмивка ........
Ще разруша всико, което си съградила !
Ще те съсипя, защото безкрайно много те обичам!

Ти си играеш със сърцето ми!
Доставяш си удоволствие, когато го стъпкваш!
Но луната се скрива зад облаците и розите стават на пепел ........
Времето лети принцесо, колко жалко, че не си способна да го спреш.
Подари един единствен танц на своя шут !
Чувал съм, че когато лебедите умират танцуват под луните лъчи!
За последно танцувай любов моя, защото тази нощ ще те убия, помни!

Винаги съм си мислел, че никога няма да оглупея по теб !
Но трябваше да повярвам, когато ми казваха, че подлудяваш и оставяш след себе си пожар!
Ще те убия принцесо и след това ще съм свободен !
Облаците ще скрият луната, а гарвани ще изкълват очи ми .......
Луд съм по теб, а лудите често правят лоши неща !


Понякога искам да избягам!
Искам да избягам, от твоите толкова прозрачни лъжи!
'' Обичам те!''
Не искам да го чувам !
Любов ли ? Нищо не деля с теб !
Задушаваш ме! Не мога да дишам !
Мислиш си, че ще ме съдиш, защото така ти изнася.
Обаче ще ти кажа мили мой ....
Вземи проклетата си любов, защото отдавна я изхвърлих в коша за боклук!
Розовите дрехи и мечти я последваха, а черното стана моят начин на живот.
Аз разбрах едно нещо : " Превърни се в чудовище и се забавлявай, а любовта ........майната й на тази тъпа кучка !
Толкова съм празна, че този път няма какво да ми вземеш.
Искаш жената до теб да е монахиня, да ти сервира сутрин, обед и вечер!
Мислиш че жената трябва да доказва любовта си към мъжа, а той да я държи възможно по -здарво!
Мислиш че любовта е молитва !
Съжалявам, аз никога на никой не се моля !

Страхотно е Продължавай все така да измисляш хубави неща :cvetq: :cvetq:

невероятни са :cvir: ниога не бях чела нещо по- съваршенно

:obi4amte: :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte: Супер си! :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte:И фика е супер! :love: :love: :love: :love: Ощееее

невероятно мега хипер яко е :bravo: :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte: на моменти ми напомняше за Vampire Knight пишеш страхотно супер си :bravo: :obi4amte: :kisss:

Значи, това е песен. Дано да се е получила.

1*

Ще имаш ли нещо против, ако погаля студеното ти лице?
Ще имаш ли нещо против, ако докосна мъртвите ти устни?
Ще възразиш ли, ако се сгуша в теб ?
Както правех, когато бяхме деца..............

Какво си направил със себе си ?


Момиче, по - добре да спреш да опитваш!
Ти не разбираш промяната в мен!
Чуй ме! Аз няма да проявя милост към теб !
Ще намокря устните си с кръвта ти без дори да се замисля !

Какво си направила със себе си ?

Момче, къде отнесе спомените !
Аз знам, че си толкова раним и нежен !
Аз няма да се откажа, знам колко красива е душата ти !
Просто ми кажи .......

Какво са направили с теб ?


Припев:

Аз, аз чаках толкова дълго за теб .......
А сега, когато те докосвам, ти ме отблъскваш !
Аз, аз ще се боря за да върна искрата в очите ти!
Не ти позволявам, да изграждаш крепост между нас !
Защото аз и ти сме едно цяло !

2*
Знам че няма да имаш против, ако натисна спусака !
Знам че няма да имаш против, да взема кръвта ти !
Защото ти се опитваш да ме мразиш!
Защото ми повтаряш, че си най- голямият ми враг !
Но студените ти думи, не заличават болката от отва, че ме отпращаш!
Къде запрати спомените ?
Какво са направили с теб ?

( Тръгни си сега ! Или ще умреш!)

Припев 2* :


Аз, аз те намерих мое слънце, моя болка, мой живот ........
Аз, аз се молих на ангелите да ми пратят к теб !
А сега ти искаш да ме отпратиш, за да попиеш страданието !
Защо? Защо си мислиш, че няма да се боря срещу теб !
Това че те обичам, не значи че просто ще тръгна !
Не ти позволявам, да изграждаш крепост между нас !
Защото аз и ти сме едно цяло !


Какво са ти сторили ?
Какво си направил със себе си ?
В какво ме превръщаш?

Подай ми ръка .............
Погледни сълзите в очите ми !
Ще те убия скъпи, но няма да те пусна !
Ще те освободя както ме помоли!

Припев:

Аз, аз чаках толкова дълго за теб .......
А сега, когато те докосвам, ти ме отблъскваш !
Аз, аз ще се боря за да върна искрата в очите ти!
Не ти позволявам, да изграждаш крепост между нас !
Защото аз и ти сме едно цяло !



Една леко забавна и доста егоистична песничка, за всики невлюбени

1*

Говориш много! И нищо не казваш !
Побъркваш ме! Побърквам се !
Спокойствие ми трябва !
Каквото и да кажеш! И каквото и да направиш!
Не ще сглобиш нещата между нас !

Припев :

Далеч ! Далеч! Далеч, любими !
Където няма да виждам лицето ти !
Далеч! Далеч! Далеч, безценни !
Където няма да виждам очите ти !
Далеч! Далеч! Далеч, любими !
Където няма да чувам гласът ти !
Далеч! Далеч! Далеч, безценни !
Цяло мъчение е, че сме заедно !



2*

Консултанти !
Психиатри !
Който и да докараш мили, ако не е пистолет .......няма да помогне !
Полудяваш ли любими? Защото от година или две аз съм на път !
Който и да доведеш, докато досадното ти присъстви не изчене няма да бъда спокойна !

Припев :

Далеч ! Далеч! Далеч, любими !
Където няма да виждам лицето ти !
Далеч! Далеч! Далеч, безценни !
Където няма да виждам очите ти !
Далеч! Далеч! Далеч, любими !
Където няма да чувам гласът ти !
Далеч! Далеч! Далеч, безценни !
Цяло мъчение е, че сме заедно !

много добре са се получили първата песен,не знам защо,малко ми заприлича на Vampire Knight ама като се замисля на мен напоследък всичко ми прилича на тва аниме та колкото до втората песен-супер е,припева най-много ми хареса :bravo: ти си изключителен талант :!: :kisss:

много ми харесват и двете невероятни са

Браво

Сега ще ти разкажа, какво правех докато ме остави да умирам!
Удрях като обезумяла по стените ........
Викът ми отекваше в непрогледната мизереия на мрака, раздирайки гърдите ми.......
Ръцете ми кървяка и чувах ударите на сърцето си все по -слабо и все по -рядко......
А ти се смееше........ на писаците ми отвъд вратата !
Но умирайки.... аз виждах .......
Виждах през теб !
Виждаш как падаш .....
Как падаш без да спреш !
Може би винаги съм искала да те боли ? Може би винаги съм искала да ме нападнеш ?
Бях стразена и мръсна, наказана от теб !
Точно до момента, в който усетих дъното!
Докато умирах, аз видях ........
Видях че потъваш ! ( видях че потъваш )
Давейки се в лъжите си ! ( давейки се в лъжите си)
Падайки през вековете ! ( падайки през вековете )
Потъвайки през вечността !
Нека ти разкажа приказката за Хензел и Гретел, завършваща със кървав край!
За да оцелея, аз станах Господар на друг свят !
В който кръвта, дрогата и секса бяха правила!
Превърнах се в една изгубена душа, но така или иначе не желаех да се спася!

Имаш си мамче, татенце, и братче !И всеки един от тях се грижи добре за сладкото ти Аз !
Мислиш ме за жестока, за порочна, безочлива и груба, но истината е че истинският живот ме направи таква !
Така че преди да кажеш, каквото й да е, махни невините си ръце от марковото ми яке ! Защото сладка, във извънредните ситуации не те питат дали даскалите са ти писали шест !
Първо :
Никога не търся внимание! От малка го получавам, още щом вляза в залата !
Второ:
Ако нямаш необходимите отговори на моите ''неудобни'' въпроси, защо все още стоиш на пътя ми ?
Препоръчвам ти просто да се отдръпнеш и да видиш как се прави шоу!
Истината за мен, е много проста ...... няма и грам истина в това, което си мислиш!
Не пека курабийки заедно с милата си майка след училище, а се уча да срелям и да свалям врага, преди да ме забележи !
Винаги давам всико от себе си, защото ако не го правя просто ще затъна в розово, както си затънала и ти.
Никога не искам нищо, стига да ми даваш това, което ми дължиш !
Така че преди да чуя проповета за спасяването на грешната си душа, те моля да спреш да се преструваш !
Защото аз знам, че ти знаеш, че мога да премахна подредените ти възгледи само е лек знак на ръката си!
Не съм кучка! Не съм безмилостна, винаги съм готова да те убия бързо за да не страдаш!Удрям изневиделица, когато не очакваш ! Винаги се появявам там, където не искаш да бъда!
Ако харесваш себе си ! Ако харесваш живота си и начина по който се усмихваш, по добре стой далеч от мен, за да запазиш отговорите на неудобните въпроси, които всички знаят !

Супер са

Аз съм във задният двор на бялата ни къща.
Люлея се на люлката и се смея от сърце.
Мама ми маха с ръка и се усмихва нежно.
Няма нищо, което да ме накара да треперя.
Слънцето грее весело в небето.
Вятъра си играе с моята медно руса коса, но едно чувство неканено, забравено, проклето изгори до болка моята детска душа.
Мама ми изкрещя да бягам. Очите й бяха пълни със страх и сълзи.
Някой отне слънцето от небето, вятъра грубо разкъса моите коси.
Птичките се превърнаха във насекоми, които накацаха труповете на моите познати, на моите приятели, на моите детски мечти....
Миризмата на кръв и човешка урина се разнесе из въздоха, като отровна мъгла пропита със ужас и сълзи.
Кръвта оплиска бялата ми рокля, а люлката падна стъпкана на прах в калната, пропита от нещастие земя.
Тогава го видях и заридах от болка.......
Видях красивото лице на смърта....
Той приличаше на луната извисена в небесата.
Приличаше на морето мрачно през ноща.
Приличаше на гарван, а очите му зловещи ..... в тях нямаше нито милост, нито пощада, нито душа...
Идваше към мен и леко се усмихна. Едва ли ти, можеш да си представиш красотата на Смъртта.
Захвърли ножа на кървата земя и протегна към треперещото ми тяло ръка.
Исках да извикам, но нямах сили. Исках да го моля, бях готова да се унижа!
Исках да плача, исках да можех .....срещу Смъртта да вдигна ръка.
И ето.....
Слънцето изгрява отново, а насекомите станаха красиви цветя.
Птици няма, както и хора....
Останах сама насред пустоща.

Супер е :bravo: Много добре си ги написала :bravo: