Променена любов {измислено от мен}

Това фикче е измислено от мен...тъй като е първото ми пишете коментари, за да знам дали да го продължа...

Над Коноха бавно се спускаше нощта.Сакура бе се увлякла в тренировки и съвсем забрави нарежданията на Хокагето никой да не остава навън след залез.
- Божичко!Много закъснях... – мислеше си Сакура като тичаше към селото.Ако Тсунаде разбереше, че тя отново е закъсняла, щеше много да и се скара.Момичето се бе замислило, когато изведнъж се блъсна в нещо.
- Извинете...-извини се тя на непознатия, в когото бе се блъснала. Той беше с гръб към нея, но тя можеше да види черната му коса, макар и в тъмното.Тялото му беше красиво-мускулесто, но не прекалено.Беше висок и строен, тяло, което никое момче на неговата възраст нямаше. Изведнъж той се обърна.
- С-Саске? – Сакура не можеше да повярва, че той, момчето за което бе мечтала от 13- годишна се е върнало в Коноха
- Очевидно, аз съм. Отговори и Саске, с глас, който излъчваше досада.Момичето се изправи и невярващо го позледна с огромните си смарагдово-зелени очи. Сакура се приближи до него, а устните им бяха на сантиметри разстояние. Гледаха се така няколко секунди, без никой да обели и дума. Тя осъзна какво прави, и побърза да удължи дистанцията помежду им.
- Ано...Саске-кън...става много късно...Тсунаде-сама ще се ядоса, ако разбере, че сме навън.
-Хн. Беше единственото, което Саске каза преди Сакура да тръгне към вкъщи.

П.С. знам, че главата е кратка, но обещавам следващата да е по-дълга...

Eто и другата глава...надявам се да ви хареса...очаквам мненията и критиките ви

Глава 2

Сакура бързаше да се прибере.Тя тичаше с всички сили, докато не наближи дома си. Отвори врата и влезе, а притеснената и майка си отдъхна.
- Сакура, какво става? Къде беше? Знаеш ли колко е часа?
- Съжалявам, мамо. Бях се увлякла в тренировки и загубих представа за времето... – тя спря, като пропусна частта за завръщането на Саске в Коноха.
- Аз ще си лягам. Лека нощ! – момичето понечи да напусне стаята, но ръката на майка и я спря.
- Сакура, дъще, ако има нещо, не се притеснявай да споделиш с мен и баща ти. Все пак ние сме твоите родители...Майка и я прегърна, а Сакура захлипа тихо.
- Както и да е. Исках да ти кажа, че аз и баща ти заминаваме на бизнес пътуване утре. Няма да ни има дълго време.Сигурна ли си, че можеш да се справиш сама... – каза майката притеснено. Сакура замълча за миг, но после промълви.
- Не се тревожи за мен.
С това момичето отиде в стаята си. Съблече дрехите си, облече бледорозовата си нощничка и заспа.
На другия ден момичето се събуди рано и реши веднага да отиде и да потренира.
„Какаши-сенсей и Наруто сигурно вече са там” помисли си Сакура и се зае да приготви закуска за тримата.
След като вече бе готова със закуската тя се приготви и тръгна към тренировъчната площадка.Щом наближи мястото, което се намираше на една зелена поляна, момичето забеляза, че двама се бият. Сакура се приближи и зяпна от изненада. Биещите се, се оказаха не други, а Саске и Наруто.
- Ъм...добро утро! – поздрави Сакура – Надявам се, че сте гладни, защото ви приготвих нещо.
- Благодаря, Сакура-чан! – извика Наруто и нападна храната (както знаете, той обича да яде). Сакура се огледа, но не видя Какаши.Наруто забеляза това.
- Какаши има важна мисия и няма да дойде. – след това добави – Аз ще тръгвам, вие останете ако желаете! – с това изчезна в облак от дим.Саске през цялото време наблюдаваше своите съотборници. Той забеляза, че Наруто и Сакура бяха станали много близки. А Сакура...тя също бе много променена.Досадното момиче, което все го канеше на срещи вече го нямаше. На негово място стоеше порастнала девойка, владееща до съвършенство всички свои техники. Все пак, бе ученичка на Тсунаде, една от Легендарните Санини.
„Станала си голяма красавица, Сакура” помисли си Саске. Той дори не осъзнаваше, защо си го мисли. Внезапно почувства странно чувство в стомаха. Самият той не можеше да определи какво беше.

Следва продължение...

Ето и новата глава...чакам вашите мнения

Глава 3

Щом Сакура приключи със закуската си, двамата със Саске започнаха да тренират. Саске работеше над любимата си техника: Чидори, докато Сакура усъвършенстваше своето тайджутсу и нинджутсу.
- По-полека, Сакура! – подхвърли иронично Саске – Може да се нараниш!
- Глупак! – извика Сакура и се засили да го нападне, но младият мъж с лекота отби атаката и.
- Ще приема, че си го направила без да искаш. – каза Саске и на лицето му се появи усмивка.
Сакура стана, отърси се, и продължи с тренировката си, а той я наблюдаваше.
„Наистина е станала много красива” – помисли си момчето – „И много силна”
Тъкмо приключиха с тренировката си, когато Какаши се появи в облак от дим
- Саске Учиха,Сакура Харуно, Хокаге-сама ве вика. – издекламира Какаши и го погледна настоятелно.
- Какво е станало? Да не би да имате някаква информация за Акатски? – извика Саске учуден, а Какаши поклати глава – Не знам. Каза ми само, че има някаква мисия за теб, Наруто и Сакура. Отидете и тя ще ви каже подробностите.
С това нинджата изчезна толкова бързо, както се бе появил.
- Да тръгваме! – извика Саске, а Сакура само го изгледа учудено.
След 10 минути:
Когато пристигнаха в офиса на Хокагето, Наруто вече бе там и ги чакаше. Тсунаде ги погледна и започна.
- Саске, получихме информация, че брат ти – Учиха Итачи и неговият партньор – Хошигаки Кисаме, са забелязани в най-отдалечената част на горите, които се намират на 30 километра от портите на селото. Вашата мисия е да ги откриете, и заловите.Мисията е А-ранг, така че бъдете много внимателни.
С това Хокагето обясни всичко и буквално ги изрита от офиса си.
След като бяха готови с багажа си, тримата нинджи тръгнаха. Тъй като вече слънцето залязваше те спряха, за да си направят лагер. Саске и Сакура отговаряха за палатките, а Наруто отиде да намери храна и сухи дърва за огън.
След около половин час, Наруто се върна с 6 риби и много дърва. Запалиха огън, за да изпекат рибите и да вечерят.
- Така ще стане по-лесно. – извика Саске – Огнен стил: Джутсу цвете на феникса!
И огънят бе запален. Щом се наядоха, всички отидоха в палатките си.
Изведнъж се чу шум в храстите. Всички излязоха, дори и Наруто го бе чул.
- Усещам чуждо присъствие! – каза изплашено Сакура. – Пригответе се!
Всички извадиха своите оръжия и застанаха в бойна позиция.
Следва продължение...

Eто я новата глава...очаквам вашите мнения и критики

Глава 4

Всички извадиха своите оръжия и застанаха в бойна позиция. Изведнъж от храстите се показа...не кой да е, а самият Итачи Учиха, придружаван от своя партньор – Кисаме.
- Охо, какво си имаме тук. – каза Итачи, а гласът му беше студен и лишен от всякакви чувства. – Глупав, малки братко. Предполагам, че още се опитваш да ме убиеш, нали така?
Итачи знаеше, че Саске много лесно се ядосва. И разбира се, неговата реакция не закъсня. Само секунда след неговите думи, Саске се приближаваше към него с пълна сила, а в ръката си бе оформил Чидори.
- ИТАЧИ...ЩЕ ТЕ УБИЯ! – крещеше Саске. – Никога няма да ти простя това, което направи!
Итачи отби атаката с лекота, а малкият му брат ставаше все по-гневен. Той (Итачи) премести погледа си към розовосокото куноичи, което беше с тях. С бавни стъпки тръгна към нея, но в този миг Саске се озова пред него.
- АЗ съм твоят противник!
Наруто вече се биеше с Кисаме и не можеше да и помогне. Сакура стоеше безмълвна. Искаше да изкрещи, но нещо и пречеше да го направи. Искаше да избяга колкото може по-надалеч, но краката и не можеха да помръднат.
- Саске, Саске... – започна Итачи, а гласът му бе ледено студен – Кога ще разбереш...ти НЕ МОЖЕШ, разбери, НЕ МОЖЕШ да ме победиш.
С тези думи, големият Учиха показа своя Мангекю Шаринган. Направи някакви и знаци и извика.
- Аматерасу!
Изведнъж около нинджите се появиха черни пламъци, които сякаш искаха да ги изпепелят и да не оставят жива душа.
- По дяволите! – извика гневно Саске.
- Саске-кун! – извика отчаяно Сакура.
Но той не я чуваше. Чакрата му бе на привършване, но той продължаваше да се бие със своя брат. Итачи направи някакви знаци с ръце, и извика.
- Мангекю Шаринган!
Саске бе хванат в неговото генджутсу и изпадна в безсъзнание. След като Итачи успя да победи своя по-малък брат, той се насочи към Сакура.
- Виж ти! Какво имаме тук! - и с едно движение се озова зад розовокоската. –С теб ще се позабавляваме доста!
- Остави ме! – изкрещя момичето – Или ще те убия!
- Колко буен нрав имаш! – започна подигравателно той. – Но аз ще се погрижа това да се промени.
Момичето потрепери. През това време Саске вече идваше на себе си и бе видял цялата разиграла се сценка.
- Остави я! Тя нищо не ти е направила! – извика момчето.
Итачи не му обърна внимание. Вместо това се приближи до Сакура, а устните им бяха на милиметри едни от други. Той я хвана през кръста и я целуна. Сакура се опита да се освободи, но железния му захват не и позволяваше. Куноичито се бореше с всички сили, но безуспешно. Щом Итачи се отдели от нея, тя изпадна в безсъзнание, благодарение на неговия Шаринган. Саске вече беше бесен. Когато видя по-големия си брат да целува съотборничката му, той бе изпитал някакво чувство в стомаха. Но дори и той не можеше да определи какво е.
- Кисаме, да се връщаме! – изкомандва Итачи, като взе Сакура на ръце.
- Както кажеш.
Наруто се опита да го спре, но без успех.
- Какво ще правите с нея? – извика русокосия нинджа – Тя не ви е нужна, оставете я!
Двамата Акатски не му обърнаха внимание, а си тръгнаха. Наруто понечи да ги последва, но Итачи го спря.
- Ако някой от вас ни последва, тя ще умре.
С това се запътиха към базата на Акатски.
Следва продължение...

Ето я и новата глава. Малко е кратичка, но...това е Дано ви хареса

Глава 5

Слънцето залязваше. Шинобитата решиха да спрат на при една пещера в гората и да направят лагера си там.
- Кисаме, отивай да донесеш дърва и нещо за храна! – изкомандва Итачи – Аз ще остана, за да наглеждам малката ни приятелка.
- Ама защо все аз? – започна да се ядосва Кисаме.
- Прави каквото ти казвам, и недей да възразяваш! – Итачи бе активирал своя Шаринган и синьокожият мъж веднага се подчини, от страх да не стовари гнева си върху него.Сакура вече идваше в съзнание. Тя бе забелязала, че са в някаква пещера. Тъкмо се изправи, когато видя Итачи. Той се доближи до нея. Устните им бяха на сантиметри разстояние.
- Не се доближавай! – извика отчаяно момичето.
Но беше късно. Итачи се наведе към нея и я целуна страстно. Сакура се бореше срещу него, но без успех. Момичето забеляза, че сега очите му бяха затворени.
- Какво прави той? – помисли си Сакура – Лесно би ме вкарал в безсъзнание отново.
Итачи най - накрая се отдели от нея. И точно тогава се върна и Кисаме, мърморещ, и носещ дърва за огрев.
- Сега ще отида и за храна! – промърмори ядосано и тръгна.
Когато се върна, опекоха рибата която той бе донесъл. Щом се нахраниха, всеки отиде до спалния си чувал. Но те бяха само два.
- А аз къде ще спя? – попита плахо Сакура.
- При мен. – отговори Итачи, а гласът му все още беше студен. На лицето му както обикновено не можеше да се различи каквато и да било емоция.
- Но... – момичето започна да протестира, но като видя, че няма да го убеди, легна при него.
„Те толкова си приличат” – помисли си наум розовокоската.
На следващата сутрин Итачи и Кисаме станаха рано, а Сакура още спеше. Кисаме отново беше избран да търси храна. Итачи погледна към спящото момиче, като го изучаваше с поглед. Тя беше толкова чиста и невинна. Младият мъж си спомни, как предишния ден я бе целунал, а тя бе изпаднала в безсъзнание заради неговото джутсу. На него доста му харесваше. Той отиде до нея, и я разбута грубо, за да може тя да се събуди.
- Какво по – дяво... – тя не можа да довърши. Устните на Итачи отново бяха върху нейните. Момичето се опита да се освободи, но железният му захват не и позволяваше. Най – накрая те се разделиха.
- Сакура... – започна той, а очите му бяха студени. Те бяха черни. Черни като нощта. Момичето имаше чувството, че може да се изгуби в тях. Моментът бе прекъснат от Кисаме, който току – що се върна с шест риби (отново xD) за закуска. Щом приключиха със закуската, те отново поеха към базата на Акатски.

Следва продължение...

Глава 6

След изморителното пътуване, което траеше 5 часа, тримата шиноби пристигнаха в базата на Акатски. Когато влязоха, всички ги гледаха в почуда.
- Итачи, изглежда завършихте мисията? – каза лидера, като повдигна въпросително вежда. – А кое е момичето с вас?
- Каква красавица! – подхвърли подигравателно Дейдара – Сигурно много ще се забавляваш с нея?
- Млъквай, идиот! – Итачи го погледна с черните си, като нощта очи, а на лицето му не бе изписано нищо. – Просто ще я тренирам.
Всички, включително Сакура зяпнаха в учудване. След кратка тишина, Итачи каза:
- Сакура, да вървим в стаята.
Всички ги зяпаха, но изглежда на Итачи това не му направи впечатление. Сакура тихомълком го следваше, когато стигнаха до една голяма врата. Итачи отвори и пусна розовокоската да мине първа. Когато влезе в стаята, първото нещо, което направи впечатление на Сакура, бе голямото легло. Всъщност, стаята бе обзаведена по доста оригинален начин. До леглото имаше малка кръгла масичка, на която бяха поставени някакви книги и документи. От другата му страна имаше нощно шкафче. В средата на стаята имаше голям диван, а от двете му страни по два фотьойла. До стената имаше голям гардероб, въпреки, че дрехите на Итачи заемаха едва половината от него.
- Уау! – ахна момичето – Стаята е...
- Харесва ли ти? – попита Итачи, като не звучеше много заинтересован.
- Много!
Тъй като бе станало късно, черноокия мъж бе много изморен.
- Да си лягаме! – изкомандва той.
- Ами аз къде ще спя? – ококори очи Сакура. – Има само едно легло.
- На леглото, разбира се!
- Ами тогава ти къде ще спиш? – момичето още не можеше да се опомни.
- И двамата ще спим на леглото, Сакура! – каза Итачи, вече почти раздразнен от разпита и. – По – добре не разпитвай повече, а лягай! Не бой се, нищо няма да ти направя.
Сакура кимна, и се зае да се оправя.
-----------------------------------------
В Коноха
- И сте направили...КАКВО?!?
Викът на Тсунаде ехтеше из цялото село. Момчетата стояха безмълвни, докато тя се поуспокои. След около половин час крясъци, Тсунаде се измори и седна на бюрото си. Шизуне и подаде чаша саке, за да се отпусне.
- Давам ви мисия. – започна тя. – Още утре се приготвяте, и започвате да търсите Сакура! Ясно?
Двамата само кимнаха и напуснаха кабинета и.
- Мислиш ли, че е добре? – попита Тсунаде.
- Разбира се, лейди Тсунаде. Сакура може да се защитава. – промълви Шизуне, но и тя самата не си вярваше.
Сакура бе ученичка на Хокагето, и тя много я обичаше.
„Сакура...” – помисли си Тсунаде. – „Дано си добре!”
Следва продължение...

Ето я новата глава С малко закъснение, но


Глава 7

След като излязоха от кабинета на Хокагето, двамата шиноби се бяха замислили. Наруто се чудеше как можа да е такъв глупак, че да позволи на Акатски да отвлекат Сакура. А Саске...както винаги, по неговото лице не бе изписано нищо. Но вътрешно кипеше от гняв.
„Итачи...” – помисли си Саске – „Само да те намеря, ЩЕ ТЕ УБИЯ, НЕЩАСТНИКО!”
- Саске, аз си тръгвам. – каза русокосия умислен. – Трябва да се приготвя за мисията.
- Не искаш ли да отидем да хапнем Рамен? Аз черпя. – попита чернокоското.
- Благодаря, но не съм гладен. Ти ако искаш отиди.
Саске не бе виждал приятеля си такъв. Той знаеше, че Наруто много харесва Сакура. Все пак, тя бе до него през цялото време, докато той бе ученик на Орочимару. Двамата си казаха „чао” и си тръгнаха.
-------------------------------------
В базата на Акатски
Сакура тъкмо се бе оправила и излизаше от банята. Итачи вече бе легнал и бе затворил очи, но черешовото цветче бе сигурно, че той не спи. Момичето бавно пристъпваше към леглото и предпазливо легна от своята страна.
- Лека нощ. – каза тя и се уви с копринените чаршафи.
Вместо да и отвърне, Итачи се приближи до нея и я прегърна.
- Какво правиш? – извика Сакура и понечи да го удари, когато той спря ръката и, и усили захвата си.
- Ау! – извика момичето – Итачи, какво ти става?!
Сакура бе пламнала от гняв и възмущение.
- Заспивай! – изкомандва Итачи, а гласът му бе леден. Накрая Сакура се унесе в сън и заспа.
- Колко си красива, Сакура... – прошепна Итачи.
Спяща, Сакура изглеждаше толкова чиста и невинна. Нямаше го онзи нейн глас, в който имаше лека нотка на омраза, когато разговаряше с него. А очите и...тези нейни очи го караха да изтръпва. Големи, зелени очи, в които можеш да се изгубиш. Той я гледаше така около половин час, мислейки си само за нея.
- Саске...как може да си такъв идиот? – запита се младият мъж. – Тя те харесва, а ти я отблъскваш. Но какво мога да очаквам от теб, глупав малки братко? – когато каза това, Итачи се усмихна. Странно, но той не се бе усмихвал истински, откакто напусна Коноха.
На следващия ден Сакура бе събудена от нечий глас.
- Хайде, Черешово цветче, ставай вече!
Гласът бе на Кисаме.
- Но... – започна да протестира тя – едва 6 часа сутринта е!
Сакура тъкмо щеше да легне отново, когато Кисаме отново се обади.
- Итачи каза да те събудя. Каза веднага, щом закусиш, да отидеш на тренировъчната му площадка.
- Ама...
- Побързай! – каза отегчено Кисаме и излезе.
- По – дяволите! Щом ще ме отвличат, поне да ме оставят да се наспя. – въздъхна момичето и се зае да се облича.

Следва продължение...

Ето новата глава на фикчето. :cvetq: Съжалявам за закъснението, но имах много тестове Е, надявам се да ви хареса...Енджой


Глава 8

Щом се облече, Сакура слезе да закуси. Влезе в столовата, където видя останалите членове на Акатски, които я гледаха странно. Момичето си приготви закуската и седна. Започна да яде, като се притесняваше от погледите вперени в нея.
„Ама защо са ме зяпнали така?” – ядосваше се Инър Сак.
След като бе готова, тя отиде на тренировъчната площадка. Мястото представляваше огромно тревно пространство, оградено от гъсти гори. На площадката видя Итачи, който вече бе започнал своята тренировка. Момичето се приближи предпазливо, като внимаваше да не го прекъсва.
- Значи най – накрая дойде? – попита я той, очевидно забелязал присъствието и.
„ Леле, колко е секси...” – помисли си черешовото цветче.
Итачи бе съблякъл робата си, оставайки само по мрежестата си тениска, която разкриваше перфектните му форми.
- Ъм...да.. – промълви тя. Момичето не спираше да го зяпа, когато той я измъкна от унеса и.
- Сакура! Ехо... – Итачи извика и тя се стресна. – Къде се унесе?
Сакура се почувства неудобно и каза:
- Съжалявам...аз... – тя спря. – Нека продължим.
Итачи въздъхна и седна на един пън, близо до нея. Настъпи неловка тишина. И двамата мълчаха.
- Сакура... – започна Итачи.
Сакура се стресна и извърна главата си към него.
- Какво има? – попита тя.
- Искам да те питам... – той спря, защото думите сякаш бяха заседнали като буца в гърлото му.
- Какво има? – розовокоската бе започнала да се тревожи.
- Нищо. – каза той. – Нека започваме тренировките.
Истината бе, че откакто бе занесъл Сакура в базата на Акатски, бе започнал да изпитва нещо особено. Но въпреки това, той го отричаше.
- Е... – започна малко неуверено момичето. – Какво ще тренираме?
- Хм... Ти си медицинска нинджа, нали? – Сакура кимна. – Е, добре. Кое е най – силното ти джутсу?
Сакура се изненада, но въпреки това му отговори:
- Освен лечебната техника, мога да събирам чакра в ръката си, и мога да нанасям много тежки удари. – момичето леко се смути, но въпреки това не отмести поглед.
- Е, добре. – въздъхна Итачи. – Сега ще те науча на много опасни и забранени техники. Нека започнем с това. – след като го каза, направи някакви знаци, и извика. – Джутсу Огнени кълба!
- Но...но... – заекна Сакура. – Мислех, че това е техника само на Учиха клана. Мислех, че никой, който не е Учиха, не би могъл да научи техниката.
- Така е. – каза Итачи. – Но има начин да се научи.
Итачи се усмихна, и се заеха с тренировката.

Следва продължение...

Ето новата глава... Съжалявам за забавянето, но нямах никакво свободно време. От този месец почват да ни дават някакви тъпи тестове в даскало, "уж за подготовка за матурите" Следващата не знам кога ще успея да я пусна... Та стига съм приказвала, ето ви я:

Глава 9

В Коноха
Както се бяха разбрали, Отбор 7 се събраха на портите. Саске бе пристигнал пръв. Тъй, като бе сам, той реши да се наслади на спокойствието. Времето бе горещо. Имаше лек ветрец, който полюшваше игриво листата на дърветата. В селото всички се разхождаха и си говореха. Повечето хора дори не знаеха какво се случва.
„Дано дойдат по скоро! – помисли си Саске. – Нямам търпение да намеря Итачи, и да го убия. А Сакура... „ – момчето дори не разбираше защо се сеща за нея. Той винаги се бе отнасял с пренебрежение и омраза към всички около него. Но откакто се върна в селото, нещо го теглеше все повече и повече към нея. След малко пристигна и Наруто. Момчето нямаше глуповатата си усмивка на лицето. Не, той бе тъжен. Видя Саске, но нямаше онова глупаво „Здравей, идиот!” или нещо такова. Напротив. Той просто застана до Саске, без да обели и дума. Двамата само си размениха по един бърз поглед, но никой не посмя да заговори пръв. Те просто зачакаха своя сенсей в мълчание. Минаха час, два, три...но никой от двамата не казваше нищо. Неловката тишина ги съсипваше, но въпреки това мълчаха. А и Какаши не идваше.
- Разбира се! – започна Саске, като се опита да развесели Наруто. – Винаги закъснява! Никога ли няма да се научи?
Наруто само вяло се усмихна и отново потънаха в мълчание. След малко пристигна и Какаши.
- Йо! – поздрави той – Видях една старица, която носеше много покупки. Помоли ме да и помогна, и...
- Спестете ни глупавите си оправдания, сенсей! – каза тихо Наруто. – Нека просто да тръгнем и да потърсим Сакура – чан.
Сенсея и Саске се спогледаха. Те никога не го бяха виждали такъв. Но все пак, Сакура бе най – близката му приятелка. Какаши от своя страна, не искаше да изгуби своята ученичка, а Саске... по лицето му отново не се различаваха каквито и да било емоции.
- Е, банда... – започна сенсея. – Да тръгваме! И помнете – отиваме в скривалището на Акатски. Трябва да сте много внимателни....
С това Какаши приключи и те тръгнаха. Тичаха през гората, където знаеха, че се намира убежището на Акатски. Тъй, като бе вечер, те трябваше да спрат, за да си направят лагер. Избраха една скрита пещера сред много дървета (еми как, нали са в гора xD).
- Е, отбор. – започна Какаши – За тази нощ ще преспим тук. Саске, отидете с Наруто да намерите храна. Аз ще отида да намеря дърва и ще запаля огъня.
- Хай! – отвърнаха в един глас момчетата и тръгнаха. Повървяха малко и стигнаха до едно поточе. Мястото бе много красиво. Водата блестеше в отблясъците на последните лъчи на слънцето, а цветята ухаеха прекрасно.
- Хей, Саске, виж! Там може да намерим храна. – извика Наруто, а очите му светнаха при мисълта за храна.
- Знам, идиот! Хайде, да се захващаме за работа!
След, като успяха да хванат около шест риби, те се върнаха в пещерата. Какаши бе напалил огъня и те сложиха рибата там.
- Какаши – сенсей, колко още ни остава до базата на Акатски? – попита Наруто.
- Почти стигнахме. Но трябва да бъдем внимателни. Много сме близо, и могат да ни усетят. – с това разговорът приключи, и отново настана тишина.
Щом се нахраниха, легнаха да спят, без дори да знаят за това, което ги очакваше.

Следва продължение...


Знам, че е кратичко, но това успях да измисля