NaruHina & SasuSaku - Смисълът на живота

Първа глава


Залязващото слънце откри розовокосо момиче на тренировъчното поле нанасящо поразителни удари върху малкото,което беше останало от голямото дърво на което тя бе съсредоточила тренировката си.

“Още хиляда удара и тогава ще спра!Още само хиляда ритника и тогава мога да спра!!”

Във внезапен проблясък цялата енергия изхвърча от тялото и със последния фатален удар,който тя така старателно нанесе.Не усети кога и причерня и след един момент вече лежеше свита на кълбо на земята,дишайки тежко.Адреналинът в тялото и започна бавно,но въпреки това значително да се понижава и тя започна да усеща многото и дълбоки рани по себе си,които безмилостно пареха от избилата пот и полепналата мръсотия.На всякъде около нея имаше трески,а от голямото дърво и помен нямаше.Постепенно дишането и се нормализира и след като се поуспокои,тя легна по гръб,поставяйки ръцете си зад тила и отвеяно се загледа на горе.Изгуби се в мисли гледайки към снежния пухкав облак на тъмно син фон от небе.

“САКУРА-ЧААН!!!!”

Чу се гласът на русо момче,което тичаше към нея.Без да се движи,тя извърна глава и срещна погледа си с неговия-изразяващ едновременно загриженост и яд.

“Сакура-чан!Ако тренираш в същия дух ще се убиеш собственоръчно!!”

“О хайде стига Наруто!Ако ние ще ставаме по-силни,трябва да тренираме.А колкото се отнася до мен..” тя затвори очи и намръщи вежди “Аз имам много да тренирам за да настигна вашето ниво физически.”

Куноичито протегна ръката си и го събори на земята до нея,а след това зае старата си поза и продължи все така отнесено да гледа към небето,което придобиваше все по-тъмен цвят.Свечеряваше се.Лицето на Наруто стана с розов отенък заради малката дистанция на която се намираше от нея,но тя не забеляза това.Той гледаше към лицето и,докато си мислеше колко много се беше променила от онзи ден.Денят,в който Саске си замина.Мислеше си за разбитото сърце,което тя пазеше само за него,а той никога не бе проявил интерес.Сакура криеше мъките си зад емоционална “маска” от онзи ден,осъзнавайки,че чувствата и са прекалено тежки тя се опитваше да се отърве от тях.И го направи.Вече никой не беше способен да каже какво чувства или мисли тя.Три години .. усмивката и беше легенда дори за най-добрите и приятели.Наруто чакаше с нетърпение денят в който ще се изправи лице в лице с бивщия си съотборник.Искаше да го върне в Коноха жив и здрав,а след това да го спука от бой заради състоянието до което бе докарал Сакура.

“Наруто?”

“Да,Сакура-чан?”

“Мислиш ли,че си мисли за нас? Мислиш лии....че му липсваме??”

Наруто нямаше нужда от име за да разбере за кой става на въпрос.
Той гледаше учудено към нея,но лицето и бе все така безизразно и той така и не можа да разбере какво чувства тя докато му задаваше този въпрос.
“Може би,но не мисля,че трябва да се притесняваш за това.Когато се върнем в селото в листата с него той ще бъде щастлив и може би ще спре да мисли за това да бъде отмъстител”

Дори за неговите уши това звучеше като глупава лъжа.Очите му се втренчиха в нея.Можеше да се закълне,че ъгълчетата на устата и се бяха извили на горе...сякаш се бе загатнала малка усмивка на лицето и.Даа .. тя беше щастлива да живее дори за един момент в тази глупава измислица на русокосия нинджа.Малко след това разтърси глава и каза:

“Знаеш ли какво? Мисля,че трябва да забравим за този загубеняк за сега,да гледаме сериозно на живота си и да станем по силни!”

Със изгряващата луна те станаха от местата си гледайки сериозно един на друг.

“Аз трябва да тръгвам за да докладвам на Тсунаде-сама за мисията която ще предприема утре.”

“Искащ ли да те изпратя?”

“Не благодаря.Е..ще се видим скоро предполагам?”

“Да! Сайонара Сакура-чан”

Пуфф!От Наруто нямаше и следа а на мястото,което стоеше имаше пушек.На Сакура не и се прибираше със светкавичната скорост с която от скоро имаше навика да изчезва той.Тя знаеше,че никой не я чака в къщи,защото родителите и винаги бяха по работа и си идваха максимум два пъти на годината ..никой нямаше да я посрещте с топлото”добре дошла в къщи” нито пък да я дари с прегръдка...нещо за което тя толкова копнееше.. .Розовокоската бавно закрачи на пред.На къде отиваше и тя не знаеше...

“На където ми видят очите.” Каза си сама в отговор на глас.

Навън бе доста тъмно но въпреки това времето бе топло и спокойно.Може би ако не беше изморена,тя щеше да забележи че някой я наблюдава.На клона на високо дърво леко се очертаваха два силуета.

“Значи това е Харуно Сакура .”

“Да Итачи-сан Да! Нали ти казах ,Тоби е добро момче!” каза самопохвално момчето

“Добре тогава.Нека не губим време и да свършим това за което сме дошли.”

“Хай Итачи-сан”

Втора глава

Сакура вървеше бавно докато се наслаждаваше на чистия въздух и тишината,която цареше в заспалата гора.Не след дълго малкото жизненост в нея достигна крайния си предел и осъзнавайки,че е доста уморена тя набеляза едно високо дърво.Малко преди да се покатери на него тя избра с поглед един стабилен клон,на който смяташе да прекара спокойната нощ.

‘Защо не?На вън е топло и приятно, аз се изморих прекалено много за да се движа...а и няма кой да ме притеснява’ помисли си тя

Облегна се на дървото,згъна левия си крак,а десния остави да виси свободно от клона.След като успя да си създаде комфорт,тя се загледа на високо в тъмното небе.

‘Звездите са красиви тази вечер.’

Розовокоската бавно затваряше очите си,докато единственото което чуваше беше умерения пулс на сърцето си и лекото си дишане.Толкова се беше отпуснала,че беше готова да заспи,когато изведнъж лек ветрец продуха настойчиво от лявата и страна и разпиля няколко розови кичура върху лицето и,а веднага след това чу тропот близо до себе си на клона на който се бе отпуснала.Тя отвори много леко очите си,гледайки на долу и видя чифт черни сандали.Стресна се много сериозно,но въпреки това не беше толкова глупава,че да изрази страха и учудата на лицето си.Куноичито имаше перфектен контрол върху емоциите си,благодарение на персоната която беше изградила от деня в който Саске напусна селото.Тя се престраши и бавно плъзна погледа си нагоре.Ето сега вече беше наистина повече изплашена от когато и да е било .. и имаше причина!Мъжът беше с черна мантия,на която бяха добре изразени червените облаци,очертани с бяло по края си.

‘По дяволите! ПО ДЯВОЛИТЕ! Тсунаде-сама ми е говорила за тази униформа и ако не се лъжа,този нинджа е от Акатсуки.Дори и да не бях изморена .. аз нямам шанс срещу такъв като него.’

“Не е ли малко късно за почивки по дърветата извън Коноха . . . Сакура?

Тя погледна още по-нагоре за да срещне погледа си с неговия,но не успя да види добре лицето му,защото той беше застанал с гръб към луната,която пък за сметка на това успяваше да освети сравнително по-добре нея.

‘Той .. той знае името ми!?Но кой по дяволите е той!??От къде ме познава,какво търси толкова близо до Коноха,какво иска от мен,от мен ли иска нещо????? ??

Как,каквоо,защооо.. .В главата и избухнаха въпроси,които крещяха в нея един след друг и не и оставяха нито време,нито място за размисъл.Тялото и не помръдваше от мястото си и тя осъзна,че се беше вкучанила от страх,защото не знаеше какво да направи.Изведнъж нещо в нея кресна и наи-сетне успя да привлече вниманието и.

‘САКУРА’ беше вътрешния и глас. ‘Запаси самообладанието си!Не стой там като някаква слабачка, а направи нещо.Може да си изморена и да не си толкова силна колкото него,но за това пък си умна,помни това!Той може да не е сам.Говори му и се поогледай на около за други.Виж какво иска и се опитай да го надхитриш!’

“Кой си ти и какво искаш от мен?”

Тя не знаеше кой е той като личност,но и не я интересуваше.Това,което не знаеше беше какво цели той с директното си появяване,но за нея сега най-важното беше да се измъкне жива за да съобщи на Хокагето,а и да се увери,че Наруто е добре,защото тази организация искаше не кой да е,а именно него...или по-скоро това,което беше в него и тя го знаеше.Кюби.

“Искам да ме набавиш с информация за Коноха и за твоя съотборник”

Докато той и говореше нейните очи набелязаха още една фигура,която седеше на един клон и гледаше на другата страна сякаш знаеше,че и само един член от Акатсуки е достатъчен за да свърши намеренията си..каквито и да бяха те.

‘Двама са.Ще ми бъде по-трудно от колкото си мислех,но трябва да опитам..нямам друг избор!’

“Надявам се да ме информираш доброволно,защото имаш красиво лице.Не искам да го обезобразявам..”

Подигравката се четеше добре в нотката му и тя беше сигурна,че в този момент той се усмихва.Не позна!В същност той изпиваше с поглед нейните очи-толкова красиви и невинни,цветът на кожата и,диво разпиляната и коса... .Беше красива.Розовокоската извади късмет,защото за времето в което той разсеяно я гледаше успя да измисли своя план как да избяга от тях.Тя решително се изправи и направи крачка към него като внимателно постави ръката си на бузата му,а след това я погали.Това доста го шокира,защото той очакваше да бъде изплашена,да се разплаче,а даже и да го моли за милост .. да даде някакъв,какъвто и да е било той признак на емоция.Неговото впечатление за жените беше,че те са страхливи,слаби,вечно мрънкащи и оплакващи се ..ненужни никаквици.За него жената значеше развлечение,когато имаше желание да задоволи мъжките си нужди.

‘Тази жена обачее ...тя е’

“Какво искаш да знаеш?” прошепна тя като рязко прекъсна мислите му.

Сега лицата им бяха на на толкова малко разтояние едно от друго,че той усещаше дишането и върху устните си,а това до голяма степен го провокира.Нинджата се загледа за няколко секунди в нея,опитвайки се да я анализира.Вятърът си играеше с нейната коса,а това я правеше още по-привлекателна.Няколко кичура погалиха шията му и игриво се прибраха с утихващия вятър.Той усещаше уханието и и не осъзнаваше колко силно го омайва тя.

‘Трябва да го направя.Трябва да успея!Сега или никога’ каза си на ум тя

Итачи не знаеше какво прави,но осъзнаваше,че му харесва и затова той бавно вдигна ръката си и докосна лицето и с върховете на пръстите си.Кожата и беше толкова мека! Той не се здържа и бавно сведе глава за да я целуне.Устните му бяха на милиметри от нейните,когато изведнъж

ПУУФФФФ!!!!!!

В шок Итачи отвори леко очи и я затърси с поглед,но от нея и следа нямаше и той веднага разбра какво беше станало.Ако беше с шаринган на очите си нямаше да си губи времето с неин клононг .. беше я подценил прекалено много!

‘Ще си платиш за това момиченце.Никой не може да се подиграва с мен и да мине безнаказано след това!’ с тези мисли на лицето на Итачи се уформи малка и самозадоволна усмивка.

“Тоби.Тръгваме.”

“Ама Итачи-сан..” Глуповатото момче веднага замлъкна щом свирепия поглед на Итачи го връхлетя.

***

ТРЯС!
Сакура толкова бързаше да затвори вратата след себе си,че едва не я счупи.Тя можеше да чуе бесния ритъм в който прескачаше сърцето и и имаше чувството,че ще искочи.

“В къщи съм си!В безопастност съм!!” каза си на глас тя с надеждата това да я поуспокои,а след това се облегна тежко на вратата и затвори очи за да си припомни още веднъж това,което се беше случило допреди малко.Тогава изведнъж се сети

‘Той знаеше името ми.Ами ако знае къде живея!’

Това я стресира още повече и тя не издържа.Излезе през другия вход на дома си като внимаваше да няма никой наоколо и побягна към мястото,където наистина щеше да бъде на сигурно място.

ТУФ ТУФ ТУФ!! .. “ТСУНАДЕ-САМАА” .. ТУФ ТУФ .. “СЕНСЕЙ!”

Изведнъж вратата рязко се отвори и тя без да иска цапардоса някой по главата.

“Сакура! Знаеш ли колко е часа!? Какво става!” беше Шизуне

Момичето бягаше толкова силно по пътя,че сега нямаше сили да си поеме дъх и да обясни ситуацията,в която се намираше.

“Тсу .. Тсунаде-сама.Трябва да говоря с нея!”

Вярната приятелка на хокагето гледаше изплашено към ученичката и.Беше два или може би три вечерта и тя се чудеше какво толкова беше станало,че тя да я търси по това време,но по физиономията и можеше да си даде сметка,че не е маловажно.Тя я покани да влезе и двете се отправиха към покоите на Тсунаде.

Когато влязоха забелязаха,че тя вече беше будна и седеше на леглото с гръб към тях,докато гледаше през прозореца.

“Какво е станало” попита тя но въпросът и не звучеше като въпрос задади тона си ..звучеше по скоро като заповед от сорта на “слушам” или “докладвай” ..

Сакура разказа всичко на учителката си като се стараеше да не изпусне нито една подробност от станалото,а двете жени я слушаха внимателно.

“Как успя да се измъкнеш и успя ли да разбереш в действителност какво искат от теб?”

“Ами .. те бяха двама,но само един от тях дойде при мен,а другият стоеше безучастно и дори не ни наблюдаваше.Предполагам си е мислел,че съм прекалено слаба за да направя каквото и да е било..”

Куноичито заекваше докато говореше,а краката и ръцете и силно трепереха.

“Успях да направя свой клонинг,който добре знаеше планът ми,а след това замаскирах малкото чакра която ми беше останала и побягнах колкото можех по-бързо към дома си.”

“Справила си се добре,Сакура! Тази вечер ще нощуваш тук,а утре ще поговорим допълнително.”

Шизуне и даде чаша вода и след като Сакура се поуспокои,тя я сложи да спи.

“Шизуне!” извика Тсунаде със строг поглед към жената.

“Искам да сложиш няколко хора от АНБУ на пост близо до дома на Наруто и да ме осведомиш при наи-малката вест”

“Хай! Тсунаде-сама.” Шизуне се поклони и излезе от спалното помещение,оставяйки приятелката си с ядовете и притесненията и.

***

Песента на птиците събуди Сакура,тя отвори бавно очите си и се запротяга в кревата докато гледаше през прозореца.Беше красиво утро и слънчевите лъчи се прокрадваха като осветяваха голяма част от стаята.Тя затърси с поглед униформата,която беше съблякла преди да си легне,но на стола вместо нея намери красиво бяло копринено кимоно,черни сандали на високи токчета и бележка с подпис на Шизуне.

“Гомен,Сакура! Но по наредба на Тсунаде-сама изхвърлих униформата ти .. беше мръсна,неприлично скъсана и захабена.”

Розовокоската направи отегчена физиономия и се запъти към банята.След като се изкъпа,тя изсуши грижливо косата си и я уформи на кок,като заби две големи игли за коса декорирани с висящи цветчета,чиито цвят си пасваше с този на кимоното.Облече се,обу високите сандали и се запъти към кухнята , където вече я очакваха.Малко преди да влезе , тя се поклони на двете жени , поздрази ги и седна като придърпа чаша чай към себе си.

“Как се чувстваш днес,Сакура?”попита Тсунаде
“Много по-добре,благодаря.”

По време на закуската цареше пълна тишина,а след това Шизуне стана да отсервира оставяйки ги сами.Санина гледаше с загриженост към момичето , а когато погледите им се срещнаха Сакура на момента разбра за какво си мисли учителката и.

“Няма нищо,което да съм премълчала от снощния разговор .. и не. Не са ме наранили по никакъв начин.”

“Но все пак защо са нападнали точно теб!Аз съм сигурна,че ако наистина са искали информация можеха да си я набавят и по други начини.”

Сакура самислено се загледа в чашата си за чай и малко след това каза

“Мога само да предполагам какво са искали от мен , но това в момента не ме притеснява толкова много колкото факта,че бяха толкова близко до Наруто!”

“Наруто е добре.И той самия не знае,но снощи поставих хора от АНБУ ,част от които по моя наредба в идните дни ще бъдат поставени близо до неговия дом,а другата част ще го следят и охраняват на всяка негова крачка..”

Тсунаде отпи голяма глътка от чая си,а след това каза

“Ти и Наруто няма да предприемате никакви мисии за известно време .. поне докато не разбера какви са били истинските цели на Акатсуки.”

Хареса ми , даже много . Искам да науча какво искат Акатски от нея . Очаквам следващата глава с нетърпение

готинко е макар че мисля че и преди съм попадала на този фик чакам другите глави

мм хубаво е.

Super :lah: :lah: :lah:

Супер е Искам още

много е яко очаквам с нетърпение следващата глав

haide de 4akam ot 2 sedmici ( za en sa mnooo ) mnogo e qk fica

Ето ме с доста нови и дълги глави

Трета глава



“Дявол да го вземе!Сигурна съм,че беше в този сектор!Какво е чакра;В-ве чакраа;Контрол върху чакратаа... .По дяволите,къде си!!”

“Мисля,че знам какво търсиш,ноо определено няма да го намериш там.”

“Хъм?”
Сакура се обърна за да види усмихната старица,която я наплюдаваше как се нерви вече повече от час.

“Знам,че си умна и оправна,но все пак няма да умреш ако дойдеш да ме попиташ за точното нещо от,което се интересуваш.. .Харесваш ми момиче!Напомняш мии за мен самата на младини!Това което търсиш обаче,вече е топ секретно по наредба на хокагето.”

“Знам,знам!Но аз съм нейна ученичка и наистина трябва да го прочета .. вие не разбирате!”

“О напротив!Напълно те разбирам.Аз вече ти казах,че ми харесваш и заради теб специално смятам да си затворя очите.”

Сакура и библиотекарката излязоха от голямата библиотека и се насочиха към кабинетът.Когато влязоха розовокоската започна любопитно да разглежда съдържанието на стаята .. досега не беше имала честта да влезе точно в този кабинет ,а когато беше малка винаги се чудеше какво има вътре в него.Като интериор,той беше в дворцов стил,прилично обзаведен и придаващ чувство на комфорт.Когато Сакура погледна към стената пред бюрото я обзеха още и все хубави чувства.Там на рамки бяха закачени всички картини от първото хокаге,до сегашния и сенсей.

“Тсунаде-сама!”
Сакура почти забрави къде се намира и за какво беше дошла.Тя просто гледаше картините и чувства на възхищение,гордост,сигурност .. топлина и най-вече любов я обгръщаха духом.

“Е .. Ще търсим ли това за което си дошла илиии .. ще стоиш там до края на деня просто зяпайки.”
Бабката едвам здържаше смеха си,но за това пък усмивката не изчезваше от лицето и.

“Даа,даа идвам.”
Момичето застана до жената и нетърпеливо я гледаше.

“Къде е?” вече не издържаше “Тук има само бюро и секция.Тук ли е изобщо!??”

“Успокой се вече де!”
Женицата отиде до секцията,хвана една червена книга за горния и край и я дръпна на долу,след което се чу силно щтракване,а Сакура само гледаше и недоумяваше какво става.

“Хайде,следвай ме!”

Секцията се отвори като врата и зад себе си открои тъмно помещение.Библиотекарката се протегна,взе две големи факли и след като ги запали подаде едната на Сакура,която все още беше изумена от това,което видя преди малко.Тя тръгна след нея като пристъпваше бавно и недоверчиво.Когато влязоха,старицата затвори секцията и двете тръгнаха на долу по коридор,който водеше до стълби.

“Тези стълби имат ли край?!Вървим вече повече от половин час.”

“Ами .. честно казано,влизала съм тък само два пъти и то само до третия етаж от горе на долу .. така,че не съм сигурна.”

На всяка тридесета стълба се открояваше врата и розовокоската внимателно четеше надписа на табелката.

‘Вероятно всяка врата се води като етаж,а надписа който е на нея е съдържанието и вътре’мислеше си тя

Бяха изминали повече от сто врати и сега тя вече сериозно се съмняваше за това дали стълбите имат край.

“Стигнахме!” Старицата я стресна с тона на вълнение,с който извика.

“Етаж №101-Чакра? Сигурна ли си,че това е мястото??”

“Тук е!”

Двете влязоха,оставиха факлите на две празни поставки и запалиха останалите в огромното помещение.Етажът имаше вид на отделна библиотека с размерите си,секторите бяха повече от десет и освен книги беше фрашкано с прашни свитъци.

“Това ще ми отнеме повече време от колкото очаквах ..” каза Сакура докато гледаше с широко отворени очи и не беше сигурна от къде точно да започне.

“Не си сама..Аз ще ти помагам.”

“Е .. добре тогава.Да започваме!”

Момичето по навик започна да преглежда книгите от всеки сектор от ляво на дясно,докато библиотекарката взе няколко големи свитъка и седна на една голяма маса за да прегледа внимателно всичко.Бяха минали повече от четири часа,но нито една от двете не се отказваше,когато изведнъж от далеч се чу звънец ,жената погледна учудено към тавана,а след това срешна погледа си с този на Сакура.

“Нима вече е 06:00? Ще трябва да се качваме,защото обикновенно най-късно в седем затварям библиотеката .. Тии намери ли нещо?”

“Не ... ами ти?” В очите на момичето блестеше искрица на надежда.

“Нищо”

“По дяволите!”

“Спокойно!Утре ела по рано и ще продължим да търсим.”

На излизане двете загасиха всички факли,като оставиха само тези с които бяха дошли.Малко преди да стигнат до първия етаж жената попита

“А защо точно ти трябва тази информация?Сигурна съм,че ако беше говорила с Тсунаде щеше да я намериш много по-бързо!”

“Аз искам да науча тази техника,но тъй като тя ми каза,че не е за мен и не пожела да ми обясни,не можах да устоя на любипитството си и ето ме на”

“Сока!”

“Е .. ще се видим утре”

“Сайонара.”

Когато Сакура излезе,на вън вече беше започнало да се стъмнява.
‘Колко бързо мина деня!’ помисли си тя докато бавно вървеше към дома си.Беше минал повече от месец и тя почти беше забравила за онази вечер,в която мъжът от акатсуки я нападна,а за тази среща знаеше цялото село,защото хокагето беше преценило,че дори и хората трява да бъдат на щтрек.

“Най-после в къщи!”
Момичето затвори и заключи вратата след себе си и тъкмо когато се запътваше на горе по стълбите за да си хвърли душ,нощната лампа в хола светна и там на дивана с кръстосани крака търпеливо седеше и чакаше Тсунаде.

“Къде беше цял ден и защо се прибираш толкова късно?

Сакура не умееше да лъже,а и дори и да беше добра в това .. тя не би излъгала своята учителка.

“Бях в библиотеката през целия ден.”

“Лъжеш,защото и аз бях в библиотеката и щях да те видя.”

“Оу!Амиии .. не точно в тази библиотека.”

“!?!??!! Какво? Нима тии?? Сакура,това което си напр..”

“Нищо лошо не съм направила!Библиотекарката реши да ми помогне и ”

“Ясно.Оффф .. е рано или късно щеше да научиш за забранената библиотека.. .Но все пак това не те оправдава.”

“Сеенсей!Исках да ми кажете нещо повече за знака на челото си и техниките,които можете да правите с него,защото знам как действа той и искам да ме научите на тези техники,но вие отказахте дори и да ми обясните!”

“Казах ти вече,че това е сериозно и ти все още не си готова.Това трябваше да е достатъчно!”

Момичето нямаше желание да спори и вместо това начумерено гледаше към сенсея си.Тсунаде направи голяма въздишка и след това каза

“Добре,виж какво.Ще те науча на тази техника,но преди това искам да прочетеш всичко за нея и да се подготвиш най-вече психически.Няма да ти е лесно!Аз излизам .. Утре те искам в 06:00 в офисът ми .. имаш много работа за вършене”

“Хаи,Тсунаде-сама”

***

Сакура забързано вървеше към офисът на Тсунаде.Беше точно 06:00 когато тя почука на вратата и без да чака отговор я отвори.

“Добро утро!” поздрави тя като се опитваше да не се прозява и да изглешжда по-бодра,защото вечетра беше чела толкова много,че не и остана време да поспи.Без да и отговаря,кохагето просто посочи с ръка от дясно на Сакура бюрото и,което беше затрупано от всякъде с книги,документи и свитъци.

“Това е за теб!И гледай да свършиш до края на деня защото утре ще ти дам още толкова.”

Розовокоската направи отчаяна физиономия докато си мислеше ‘Ама аз досега четох!’

“Нали искаше да те науча на тази техника?Ще трябва да се потрудиш!”

Денят на Сакура мина в четене и учене,като от време на време ставаше от бюрото за да си направи чаша чай или да подиша чист въздух на терасата.Часовникът показваше 08:00 вечерта и тя беше приключила като внимателно подреди в ляво книгите и документите,а от другата страна свитъците.

“Готова съм,Тсунаде-сама!”

“В такъв случай си свободна да вървиш.”

Куноичито се поклони преди да излезе и след това се запъти към домът си.Чувстваше се толкова отпаднала и неадекватна,че единственото за което си мислеше в този момент бе това как ще се прибере,ще си хвърли един освежаващ душ и най-вече ще се наспи.
‘Този път изобщо няма да чета!!’
Тя беше на два завоя от домът си когато на пътят и се изпречи русокосо момиче.

“Хей,Сакура!Здравеей как си,какво правиш..”

‘По дяволите!Точно тя ли трябваше да ми се изпречва на пътя,когато бя толкова близко..Ино прасе!Трябва да се отърва от нея за да мога да се нахраня,наспя и утре да съм в форма за деня при Тсунаде-сама’

“Какво искаш Иноо..” тя нямаше намерение да прикрива отегчението и досадата си.

“Боже!Та аз само те поздравих,а виш как ми отвръщаш ти!!Както и да е .. исках да излезнем някъде двете и даа..”

“Съжалявам,Ино!Някой друг път .. днес денят ми беше тежък и трябва да си почина,защото утрешния едва ли ще ми бъде по-различен.”

“Оффф .. ама и ти си еднаа.Хайде дее!Ще се наконтим,ще се направим красивии и ще отидем в някое заведение за да всички нинджи да ни видят!Какво ще кажеш?”

Сега вече Сакура беше повече отегчена от когато и да е било.’Колко е суетна само!Досадница ..’

“Казах вече,НЕ!”

“Не ми говори на такъв висок тон,високо чело!Аз се опитвам да..”

“Млъкни Ино-праСЕ!Изгуби достатъчно от времето ми!!”

Розовокосото момиче и обърна гръб и продължи ядосано по пътя си.

“Хей!Къде тръгна??Още не съм свършила с теб!”

“Прибирам се.”

“АААааа чакай чакай!Недей да се прибираш още!!”

‘Какво поо .. чакай малко,ако Ино искаше да ислезе някъде на “лов” тя в никакъв случай нямаше да ме покани!Та тя винаги ме е имала за конкуренция..’
Сакура се обърна за да погледне приятелката си с надеждата да разбере какво става и точно когато го направи тя разбра.

“Защо ме спираш на толкова малко разстояние от домът ми и как знаеше,че съм точно тук?”

“Амии .. аз таковаа..”

Тя не изчака за нейният отговор,а вместо това бързо побягна към къщи,защото усещаше,че нещо не е наред.Когато стигна пред домът си,тя предпазливо погледна къщата от вън и забеляза,че в хола където седеше Тсунаде снощи светеше нощната лампа.

“Сакура,почакай!” беше Ино,която задъхано тичаше и се опитваше да хване темпото с което тичаше тя.Сакура забеляза,че когато тя викна след нея,лампата загасна и се чу някакъв шум от към къщата и.Ино я хвана за ръката и и се усмихна.

“Ще вляза с теб!”

“Не!И двете няма да влизаме!!Там има някой” каза куноичито и си припомни вечерта,в която беше нападната.
‘Така и не можах да разбера мен ли търсят и какво искат .. мина повече от месец!Сигурно са решили да изчакат докато нещата поутихнат и е то ги на,сега в къщи.’

“Отиваме при хокагето!” тя задърпа Ино,но русокосото момиче не помръдна от мястото си.

“Сакура,хайде да влезем.Довери ми се”

Тя гледаше към най-дабрата си приятелка с недоумение.Не знаеше какво да прави,но след един миг Ино вече я водеше към вратата и когато я отвори двете влязоха,а Сакура се опитваше да не изпада в паника,за това тя протегна ръката си и светна лампата.Цялата трапезария беше украсена в бели,розови,сини панделки и на всякъде имаше балони.(гооосподи какъв “УЖАСТ”..ако това ми се случи ще се хвърля в някоя канафка)

“ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕЕН!!!”

От кухнята,хола и втория етаж наизлязоха толкова много хора и тя си помисли,че въздухът няма да стигне за всички!

‘Чакай малко!Честит рожден ден ли!??!?Чий рожден ден празнуваме!’
Изведнъж начумерена физиономия се настани на лицето на Сакура и тя се заоглежда за да намери Ино на сред голямата тълпа.

‘Ино,прасе с прасе такова!Като че ли си няма къща за да празнува там рождения си ден!!’

Тя я намери и забеляза,че когато и русокоската я видя сложи ръцете си зад кръста и запримига като срамежливо миловидно момиченце.

‘Ооооо ! Това няма да те спаси прасенцее!!’

Сега Сакура имаше вид на ментор в лицето си и тъкмо отвори устата си за да започне да и се кара ,когато Ино постави ръцете си отпред с думите

“Честит рожден ден,Сакура!Дано да ти хареса подаръкът ми..знам,чее съм малко суетна ноо ...
........................................
Розовокоската загуби и ума и дума ..тя изведнъж забрави къде е.’За какво говори тя.Аз .. аз днес учех ии сега ...’тя си мислеше за несвързани работи

“..............а дори и да съм суетна не мисля,че има нещо лошо!Пфффф хихихихахаха..та нали ние сме жени!”
Тя успя да чуе последните няколко думи на Ино,връщайки се в реалността.

“Рож..ден ден!?!За какво говориш!!!??” тя все още гледаше към Ино докато изведнъж

‘Оу не!’за да потвърди това,което си мислеше тя извърна главата си настрани към стената,където беше закачен календарът.

‘Днес е рожденият ми ден!’

“Сакура добре ли си?” момичето забеляза,че всички я гледат и се почувства много неловко.

“Ахаха.Саакура-чан нали не си забравила,че имаш рожден ден днес!”
Наруто повдигна леко гарда си в очакване тя да го удари,но когато не го направи той рязко спря да се смее и разбра,че шегата му в същност беше факт.Изведнъж всички се умълчаха и в цялата къща се настани неудобна тишина.

“Аз ... забравих”

“Ехехехе.Голяма работа случва се на всеки,нали?Единственото за което не забравям аз е за Рамен!”

“Май днес учебниците ти дойдоха в много,а?” усмихнато попита Тсунаде

“Е .. Случва се на всеки!” Някой постави ръката си на рамото и и тя се обърна за да види кой е.Беше Какаши.

“Предполагам,че да ..” тя се почувства много по-добре и се усмихна леко.

“Къде е тортaта,гладен съм вече !”

Всички си говореха,смееха се и на рожденичката и се стори като идеалната възможност да се качи горе в стаята си и да се преоблече и освежи.Когато се приготви тя излезе и се опря на парапета от втория етаж за да види кои и бяха дошли на гости.Наруто ядеше рамен и говореше нещо на Хината,която беше червена като домат;Анко и Какаши пиеха пунш и бяха на необичаина дистанция един от друг;Тсунаде,Шизуне и Джирая седяха на бара в кухнята и пиеха саке,освен тях тя видя Тен Тен ;Шикамару;Чоуджи..
Погледът и се стрелна на малко бяло кутре което се свря под масата и се намери в скута на нищо подозиращата Куренай която беше с Асума.

“Оу!”

“Акамару!Ела тук!” Киба усмихнато се загледа в сенсея си и после се извини

На дивана бяха седнали Лий и Гай които разгорещено и доста очевадно си приказваха за някаква тренировка.

“Всички са тук!Всички освен ..”
‘Саске .. липсваш ми толкова много!’

“Освен кой?”

Тя погледна в страни и видя висок и строен мъж с добре поставено тяло,дълга кафява коса и светло сини очи да се приближава към нея

“Здравей Неджи!”
Той подаде ръката си за поздрав и тя му отвърна,но се изненада защото когато отпусна захватът си,той продължи да държи ръката и.Момчето извади лявата си ръка от джоба и Сакура забеляза,че той държи нещо.Беше сребърна гривна с бели камъчета по нея.

“Може ли?” попита той,докато я гледаше с мил поглед.

Розовокоската усети как бузите и горят.Тя забрави да отговори,но не дръпна ръката си,за това Неджи прие този жест като положителен отговор и след това нежно закопча гривната на ръката и.

“Преди много време,не далеч от Коноха имаше малко селце в което хората правеха техниките си по-мощни като извличаха енергия от различни видове кристали и камъни.Камъните на тази гривна също са специални”

Сакура гледаше към него с голям интерес и почти затаи дъх когато той спря да говори.Тя погледна към финния накит на ръката си и след това попита

“Какво прави?”

“Има предназначението да се привързва рязко към собственикът си и когато той е в беда,започва да свети в синьо.”

Сакура се почувства много приятно заради подаръкът си и несъзнателно се надигна на пръсти,обви ръцете си около момчето и му прошепна

“Аригато,Неджи-кън”

“Хей Сакура!Само за неговия подарък ли ще благодариш?Слес долу и отвори останалите!” Ино викаше с цялото си гърло от долу.

“Слизам,слизам ..” когато слезна долу,тя седна на един стол и започна да отваря подаръците си.Посегна към голяма правоъгълна кутия облицована в черен велур.

“Този е от мен!” тя вдигна глава и видя Тен Тен ,която се усмихваше и махаше с ръка.Внимателно го отвори и извади двойка нинджаго,четири сребърни шурикена с уникални остриета и кен,чийто захват идеално пасваше на ръката и.

“На първия ни изпит като генини наблюдавах много внимтелно битката ти и от тогава все си мисля да ти кажа,че имаш много хубави рефлекси.Ще се радвам,ако през свободното си време тренираме заедно!”

“С удоволствие,Тен Тен!

Повече от час тя прекара в отваряне на подаръци,като от тук,от там се обаждаше някой за да разбере от кой е подаръкът.Книги,бижута,оръжия,дрехи .. вече беше отегчена,докато най-накрая стигна до последния подарък.

‘Този трябва да се от Тсунаде-сама’ помисли си тя и погледна към нея за да види как кимва или и казва нещо,но тя не го направи.

“Ъм” тя отново погледна към подаръкът.Беше с квадратна форма,покрит с целуфан и голяма панделка.

“От кой е този подарък?”

Всички се обърнаха,но никой не се обади.

“Какво сте се умълчали всички бре??” Ино се задаваше с ордьоври от кухнята и погледна към Сакура.

“Охоо,трябва да ти кажа,че според мен този подарък е от някой таен обожател,защото когато дойдох за да украся и подготвя обстановката за партито,той вече беше на масата.”

Всички се заподсмихваха и започнаха да я подканват да го отвори най-сетне.Тя не обичаше да бъде център на вниманието,още повече за такива работи,но също беше любопитна за да узнае съдържанието на кутията за това започна да го разопакова.Когато започна да маха целуфана,на земята падна една малка картичка.Тя се усмихваше,а ръцете и леко потреперваха докато я вдигаше .. когато започна да я чете обаче усмивката и бързо се стопи,а очите и се разшириха в шок.

“Онази вечер си тръгна толкова бързо!Обидих се много от пренебрежението ти и реших да се оплача на твоите родители ..”

Тя забрави,че всички я гледат и се опита да не крещи заради болната мисъл в главата и.

“Какво има Сакура?”

“Сакура какво става?”

Всички я гледаха,но тя даже не ги чуваше .. просто държеше подаръкът в скута си и още не го беше отворила,но сълзите и се стичаха една след друга и тя цялата трепереше.Бавно издърпа капакът и започна да диша все по-учестено.Изведнъж в стаята се размириса силно на метал.Тя вече не издържаше .. стомахът и започна да се обръща и имаше чувството,че ще повърне.Бръкна в съдържанието на кутията и ръката и се докосна до нещо мокро и студено.Тя не искаше .. не можеше да погледне вътре,за това погледът и нямо гледаше в страни от кутията.Раздвижи леко пръстите си и хвана нещо много тънко с бодли.

‘Това е цвете.Може би просто си въобразявам!Може би ..”

Тя събра смелост и погледна към кутията.Цялата и ръка беше в кръв.Момичето не можеше да отреагира .. извади розата,около която бяха уплетени големи кичури коса, обляни в кръв.

“САКУРА!” Тсунаде я прегърна и се опита да махне розата от ръката и,но тя просто не я пускаше.Имаше чувството,че ще прекъсне нещо ако пусне розата от ръката си.

‘Мамо!Татко!’
Сълзите се стичаха бавно по лицето и,а тя не знаеше какво да направи,не знаеше дали родителите и са живи,нито знаеше къде са .. нищо не знаеше.

‘Единственото място,където мога да отида и да ги потърся е ..’

Тя скочи от стола си и побягна с всичка сили,а приятелите и познатите и все още бяха в неведение и за това никой не я спря.Тсунаде извика след нея за да се спре,но без ефект .. тя протегна ръката си,взе картичката и я прочете.

“О,Боже!”

Туп-туп туп-туп туп-туп.Сърцето на куноичито щеше да се пръсне,заради бързината с която се движеше.

‘Почти стигнах!’ тя бягаше към тренировъчното поле извън Коноха,покатери се на дървото на което беше онази вечер и се развика колкото и държеше гърлото

“КАКВО ИСКАШ ОТ МЕН”

Не получи отговор.Беше същото като от онази нощ и това я накара да изперка до краен предел.Сега вече беше наистина обезумяла.

“КАДЕ СА РОДИТЕНИТЕ МИ ИДИОТ!!!!!!” Момичето просто стоеше там треперейки и чакаше нещо да се случи,докато тишината на спокойната вечер бавно я убиваше.

‘Какво е това?’

Тя заостри нос като усети силната миризма на кръв и започна да скача по дърветата,в посока на мястото от което идваше тежката воня.По пътя,на един клон се вееше някакъв парцал и момичето се спря за да види какво беше това.

‘Моля те нека не е ..’

тя протегна треперещата си ръка за да го издърпа и внимателно започна да го оглежда,с надеждата да не е на родителите и.Зениците и се разшириха и от очите и отново започнаха да капят сълзи.Беше блузата на майка и,която беше с голям разрез от пред и на същото място беше напоена с кръв.

‘Не не не не нее’ “Мамо! Моля те дръж се ..”

Сакура продължи да скача колкото можеше по-бързо и се опитваше да запази самообладание,докато миризмата я доведе до голяма пещера и тя се спря за да обмисли добре нещата и внимателно да огледа мястото,на което се намираше.Не искаше да признае на собственото си аз фактът,че умираше от страх,защото знаеше със сигурност,че родителите и бяха вътре .. сигурно бяха ранени и се нуждаеха от помощта и.Трябваше да влезе така,че събра кураж и тихо се отправи към тъмната пещера.Колкото повече се приближаваше,толкова повече усещаше тежката миризма на кръв.
Туп .. туп ..туп-туп ..туп-туп-туп-туп.Пулсът и се ускори рязко,но въпреки това тя запази самообладнието си.

‘Толкова е тъмно тук,нищо не виждам!’

Куноичито вървеше бавно докато имаше някаква светлина,но сега беше навлязла толкова на вътре,че беше тъмно като в здрач и тя бавно плъзгаше краката си без изобщо да ги отделя от земята.Цялата тази обстановка я побъркваше до такава степен,че тя не можеше да мисли,а пък за разсъждаване и дума да не става.Някъде на вътре се чу шум и тя изплашено се затича на пред,като в главата и се оформяха картини на майка и,която плачеше и молеше за помощ.

‘Дръж се!Идвам!!’

“ААааа ..”

Тупурлуп

Сакура се препъна в нещо голямо и се изтърси по корем,като тялото и се преобърна няколко пъти и силно удари главата си в една стена.Сега силната болка беше тази,която взимаше връх над в куноичито и за миг тя забрави за страхът си.

‘Колко съм глупава,ако бях помислила малко нищо от това нямаше да се случи ...’

Тя сключи ръцете си и направи няколко знака.

“Киминари!”

В тъмнината се образува малка топка,чиято светлина биваше контролирана от чакрата и.Тя се изправи,докато разтъркваше удареното по главата си и се обърна за да види в какво се беше спънала.

ТСССссссссссс

Нещо в нея се счупи на парчета,а тя просто гледаше с широко отворени очи и не помръдваше от мястото си.Там,пред нея лежаха едно върху друго безжизнените тела на родителите и.Тя дори забрави да диша,а тялото и беше като вкучанено от потресаващата гледка.

“Мамо?Тате!”

.. тишина

“Мамо аз съм!И .. из..пррави се мамо!”

“Тате .. моля те!” сега вече тя плачеше повече от всякога и не можеше да си поеме дъх.Момичето побягна към тях и издърпа тялото на жената,която беше захвърлена като парцал от горе на другото тяло.

“Мамо?”
Когато тя я обърна с лице към себе си започна да крещи

“МАМОООО! НЕЕ НЕ НЕ НЕ НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ МАМООООООООООООО!!!!”

Цялото и тяло беше нарязано , на коремът и имаше големи дупки от нож който беше забиван отново .. и отново.Половината от косата и беше отрязана,а на лицето и пишеше

“Колко жалко”

Сакура не можеше да гледа майка си от ужас и извърна глава на другата страна,ноо от това не и стана по-добре,защото там на голямата локва от кръв лежеше баща и .. тя просто не можеше,не искаше да го обръща.

“Тате!Аз ... “ тя легна до него и го прегърна,хлипайки и стискайки очите си като малко дете.

“Обичам ви толкова много!”

Момичето бавно отслабваше ,сега се беше отдала изцяло на разяждащата я болка и не след дълго светлината от нейната техника бавно започна да загасва.

Хареса ми страшно много

Познато ми звучи. Или това съм чела или нещо подобно... Междодругото, харесва ми, хубаво е, че Сак не е лиглааа.

Вчера търсих още, но не е излязло. При първа възможност ще ви го пусна, щом толкова ви харесва това фикче...

OK

Ето и още една главичка

Глава 4

Часовете бавно се изнизваха и на Сакура и се струваше,че времето е спряло.Изведнъж светлината от нейната техника съвсем изгасна и в пещерата стана тъмно като в здрач.Сакура искаше да избяга от това място .. беше опасно за нея да стои там в това състояние,но сърцето и се късаше при мисълта да остави родителите си така .. просто не можеше да си го позволи,нямаше да си го прости,за това тя лежеше згушена между двете тела на сред голямата локва от кръв и тихо плачеше.Мина доста време и тя събра кураж за да стане от мястото си и да се разкара от това отвратително място,но с изправянето си моментално залитна и падна на земята.Нищо чудно .. не беше яла цял ден,не беше спала от две нощи,а сега и това.. .Отчаянието беше започнало да я обзема,когато изведнъж цялата пещера се озари в ярко синя светлина.Тя се заогледа на ляво и на дясно за да разбере от къде идва тази светлина и тогава видя гривната на ръката си.Споменът за Неджи и това,което той и каза се настани в главата и.

‘Не съм сама’

“Честит рожден ден.”

Точно пред нея стоеше виновника за сегашното й състояние на чието лице играеше лека усмивка.Той беше развълнуван да я види отново ... сам за себе си знаеше,че тя не му е безразлична.Дори и сега,тя беше на земята,цялото й тяло трепереше,но очите и показваха такова самообладание .. в тях нинджата можеше да види всичко .. омраза,желание за мъст,ненавист .. всичко освен едно.В погледът и нямаше срах!

“.. ти!” тонът и беше тих,но заплашителен.

Искаше да отмъсти за родителите си,да го убие бавно и мъчително .. в главата и се офомяха всякакви вариaнти,но не след дълго тя осъзна,че нищо от това няма да стане.Та тя цялата трепереше ... нямаше сили да се изправи.

“Какво има скъпа,нима подаръкът ми не ти харесва?”

Итачи направи фалшива тъжна физиономия,докато сочеше с ръка към родителите й.

Тя стисна ръцете си в юмруци от гняв и отново опита да се изправи.При видът на отмалялото й тяло,той прецени,че в момента не е опасна за него за това бавно тръгна към нея.

“Не се приближавай!” дрезгаво извика тя,докато правеше нестабилни крачки назад и залепи гърбът си за стената,но въпреки това той пренебрегна казаното от нея и продължи да се приближава.Вече беше на сантиметри от нея ... можеше да усети тежкото й дишане,което беше станало на пресекулки заради късата им дистанция и настоятелния му поглед.Сакура усети,че страхът започна да заема връх над всичките и чувства.Това от което се притесняваше най-много,беше да покаже тези чувства .. още повече на този извратеняк.Тя се опита да увеличи разстоянието си от него и се обърна на дясно, но той постави лявата си ръка на стената като знак,че сега е напълно безпомощна,а с дясната се пресегна и докосна лицето й.

“Ако не ме беше обидила така нямаше да те накажа .. аз съм силен шиноби,известен с уменията и жестокостта си,а след онази случка се разнесоха слухове из толкова много страни.Слухове за това как малко и невинно момиче като теб е успяло да ме надхитри и да ми избяга..”

Една сълза,която тя не успя да здържи се търкулна по бузата й,намокри върховете на пръстите му и той разбра,че плаче.

“Кой си ти!!Защо ми причиняваш това ..”

“Името ми е Итачи” на устните му се загатна малка и налудничава усмивка и той сведе глава за да я целуне,но тя извърна своята в страни и сложи ръцете си на гърдите му в опит да го отблъсне от себе си.

“Ако ще правим нещо,то ще е да се бием!Никога няма да ти простя за това,че уби най-близките ми същества!!”

“Да се бием?Хн .. та ти едва се държиш на краката си.”

Въпреки заплашителния му поглед,той не спираше да се закача с нея.Радваше го факта,че безизразната му физиономия и студения му тон,от които се знаеше,че с нея е свършено не й влияеха особенно.В същност на нея просто не и пукаше.Единственното за което можеше да мисли в този момент беше за родителите си и заради тази загуба тя вече не виждаше голям смисъл в живота си.

“Или може би трябва да те взема със себе си докато се повъстановиш и тогава да се бием?”

Заради усмивката му,тя си помисли,че той й се подиграва,но Итачи беше напълно сериозен.Тя стана специална за него и той имаше намерение да и се реваншира.

‘Заради мен изгуби най-близките си хора .. в такъв случай,ще направя така,че аз да й стана най-близък.Преди това обаче,ще видя още колко може да издържи.’

Итачи активира шарингана си докато гледаше в очите й и Сакура се намери в голямо тъмно помещение.Единственното което можеше да види,бяха черните стени.Тя се заоглежда и зачуди

‘Какво стана Къде съм??!’

Изведнъж на земята точно на метър пред нея се оформи локва от вода,която започна да се издига на горе и не след дълго придоби човешката форма и цвят на мъж.Беше Итачи,само този път беше без мантията си и не се усмихваше.Сакура тъкмо отвори устата си за да каже нещо,когато той повдигна ръката си,сочейки с пръст на страни от тях.Момичето извърна глава и видя три ясно очертани силуета.Бяха майка й и баща й на ръба на живота си,но все още борещи се, третият силует беше на мъж със същата мантия.Той се доближи до тях,извади голям нож от ръкава си и го засили към жената,но баща й рязко се изправи и я прегърна.Силен шум от прорязване приглуши цялата стая и тогава жената силно извика.

“Сакураааа”тя плачеше и молеше човекът да престане,но той беше глух за нейните молби.

“Мамо ... МАМООО”

тя побягна към майка си, но изведнъж осъзна,че изобщо не се приближава.Погледна на долу и видя как земята се движеше под краката й.Опита се да спре,но пътечката под краката й не спираше да се движи .. погледна отново към родителите си и сценката на тяхното убийство се повтаряше и повтаряше като лента на филм.Имаше чувството,че е изминал цял ден,а тя продължаваше да бяга и да гледа как майка й се измъчваше,докато крещи името на дъщеря си в очакване ..тя да дойде .. ТЯ да ги спаси!Сакура не издържа измори се от бягането и силно се згромоляса на земята,която въпреки това продължи да се движи и да я отдалечава от родителите й.

“..мамо!”момичето нямаше сили дори да извика.Тя извърна главата си за да види накъде отива .. но късно.Докато се обърна видя края на пътеката и една голяма и тъмна пропаст,чиито край не се виждаше.Нямаше сили да се изправи и затова безпомощно запротяга ръцете си .. сякаш да се хване за нещо.Тя падна в пропастта и рязко извърна тялото си в инстинкт да види колко и остава преди да удари земята, дали може да се хване за нещо и да се покатери обратно ..на където и да погледнеше беше тъмно.Тя беше като ослепяла,но все още усещаше,че пада.Минаха часове,времето се изнизваше толкова бавно и мъчително,беше като цял ден!Сакура се предаде и затвори очите си в очакване на края на този живот,който се бе превърнал в кошмар за нея.Изведнъж нещо прокънтя.Тя отвори очи и видя пареща светлина.

“ммм .. какво ..”

‘Било е сън?БИЛО Е САМО СЪН!’

“Била е намерена в безсъзнание,заради техниката,която й е била приложена!”

“Ами родителите й?”

“Мъртви са,много брутална гледка.Мисля,че телата им са долу на първия етаж за да ги измият и приготвят за погребение.”

“Колко ужасно .. горкото момиче!”

“Да наистина!Добре,че я намериха на време.При състоянието в което беше ...” сестрите зад завесата си говореха толкова разсеяно,че не бяха усетили събуждането на своята пациентка.

На Сакура повече не й се слушаше.Тя махна иглите от вените си и всички други лепенки и помощни средства по тялото си .. не си направи труда да се преоблече и тръгна да бяга боса на долу по стълбите към стаята за неотцелели пациенти.Когато влезе,на средата на стаята имаше две легла,а телата на тях бяха покрити с бял плат.След дългия си престой там,тя целуна и се порадва за посленно на родителите си,като се закле да отмъсти за тях.На излизане даже не се огледа,а просто побягна със всички сили към домът си,където можеше да даде пълна свобода на емоциите си.Мислеше си,че когато се прибере ще се поуспокои и ще може да подреди мислите си.. надяваше се да е така,защото в главата и цареше пълен хаос.Когато се прибра даже не затвори вратата след себе си.Запъти се първо към банята и без да съблича оскъдната болнична нощница завъртя докрай крана със студена вода и се сви на кълбо в ъгъла.Стоя така повече от час и когато тялото й съвсем премръзна,тя стана и без да спира водата излезе от банята.Остави краката си да я водят из къщата и докато минаваше през кухнята,холът,трапезарията .. спомени за детството й с майка й и баща й изплуваха в нея.Тя можеше да ги види навсякъде!Виждаше себе си като малка на масата,а майка й миеше чинии на мивката ;погледна през прозореца и видя как розовокосо момиченце играеше на гоненица с баща си ..на където и да погледнеше,спомени изплуваха в нея и я завладяваха.Толкова я болеше!

“ааааааААААААААААААААААААААААААААААААААААА”

“ЗАЩООООООООООООООООО”

“ТРЯСССС”

“ЗАААЩОООООООООООООООООО”

“ТРЯССС ТССссс”

Тя крещеше с всичките си сили и помиташе,чупеше и хвърляше всичко което и се изпречкваше или заставаше на погледа й,всичко до което можеше да се хване..Дори след като изпотроши всичко не успя да намали болката в себе си.Момичето се хвана като луда за главата и изкрещя с малкото,което и беше останало.Най-накрая умората я надви .. тя залитна и силно се удари в стената,а след това падна на пода.Забеляза,че по мократа и нощница имаше червени петна и осъзна,че от толкова много плачене е започнала да плаче кръв.Облегна се на стената и се замисли.

“Туп . . . Туп . . . Туп . . . “

“..не можах да ги спася.Те .. молеха за помощ,викаха ме .. аз .. не успях.”

“Туп . . . Туп . . . “

“Аз съм .. слаба.”

“Туп . . . “ Сакура блъскаше главата си в стената и си мънкаше,когато изведнъж главата и удари на меко.Беше ръка.Някой седна до нея и я прегърна силно,сякаш щеше да му избяга и тя усети гореща сълза да капва на рамото й.

“Ти не си виновна за нищо,Сакура!Той беше по-силен от теб .. просто нямаше какво да се направи ..”беше Тсунаде

“Тя крещеше името ми.Искаше да я спася!Аз съм слабачка .. заради слабостта си изгубих всичко и сега съм сама.”

“Сакура .. ти никога няма да бъдеш сама ..аз винаги ще бъда до теб и ще те закрилям!”

Тсунаде не отпускаше ръцете си и плачеше за първи път пред ученичката си.Така мина цялата нощ .. В сълзи,прегръдки и утехи.

***

На сутринта Сакура се събуди в леглото си ,стана да потърси учителката си,но нея я нямаше.Цялата къща беше изчистена и подредена,а на масата имаше бележка:

“Когато се почувстваш по-добре ела в офисът ми,Свободна си от всякаква работа докато се въстановиш.”

Тя захвърли бележката и се качи обратно в стаята си.Чувстваше се уморена и когато отново легна на леглото си,заспа на момента.Минаха повече от две седмици,но Сакура не излизаше от дома си,отказваше да говори с когото и да било,не се хранеше добре .. много от приятелите й я търсеха и блъскаха с часове по вратата,но тя безжизнено се втренчваше в дръжката която се движеше на горе и на долу и отказваше да стане и да отключи на приятелите си .. чакаше просто да си отидат.Така измина цял месец.Тя все още не се чувстваше добре,но след толкова много време прекарано в размисъл,едно от заключенията до което беше стигнала беше,че няма да се почувства добре ,освен ако разбира се не направи нещо по въпроса .. все пак тя се закле да отмъсти за родителите си и смяташе да изпълни тази клетва.Сега това,бе нейният смисъл в живота.Да убие Итачи и да си върне щастието и покоя.Тя излезе през вратата,заключи след себе си и се насочи към сенсея си.

“шшшшшшшшшшш .. тихо да не те чуе!”

“ .. изглежда много слаба и бледа .. сигурна ли си,че е тя?”

“тя е..”

“ .. да да тя е!”

“Това ли е момичето?”

От всякъде се спираха хора на големи групички,които я сочеха с пръст и си шептяха.Това изнерви момичето и тя забърза своя ход към офисът на хокагето.Когато пристигна,тя дори не си направи труда да почука .. беше 06:00 и тя отвори вратата,влезе и седна на стола пред бюрото на сенсея си,който бе забил нос в една голяма книга и спеше.

“Добро утро.”

“ммм ..(прозявка) .. САКУРА!”

“...”

“К-как си?”

“Добре.Дойдох от уважение за да ви съобщя,че нямам намерение да репортирам за случилото се,нямам желание нищо от това да бъде документирано и днес смятам да напусна селото.”

“КАКВО!?!! Какви ги дрънкаш!Да напуснеш!?”

“...”

“Виж Сакура трябва да ти каж..”

“Мисля,че и двете няма какво повече да си казваме.Аз няма да намеря покой в себе си,нито ще намеря някакви сили да продължа да живея,докато не убия Итачи,а който ми се изпречи на пътя става мой враг номер едно.”с казаното кунойчето стана и решително се отправи към изхода.Тъкмо протегна ръката си и хвана дръжката на вратата,когато с невероятна бързина Тсунаде се намери пред нея с ръка на рамото й.

“Вярвам,че има още някои неща за казване и на теб харесва ти или не ще ти се наложи да ги изслушаш.” Тя говореше с мек глас сякаш като,че усещаше надигащото се чувство на гляв в ученичката си.Момичето си стоеше все със същия сериозен поглед и тогава Тсунаде осъзна,че тя вече не отваря сърцето си и не показва емоциите си дори и на нея.

“Виж .. Сакура.Ти си единствената ми ученичка,притежаваш ум,интелект,интелигентна си .. но това не са единствените качества с които ще можеш да успееш да го победиш.Обичам те като свое дете и искам да ..”

“Какво”

“Истината е,че искам да ти помогна,защото в противен случай,ако заминеш сега .. няма да се върнеш никога .. няма да успееш.”

Тя знаеше,че сенсеят й говореше истината,беше права!Но какво може да направи?Да си остане в селото и да се прави на щастлива??!?Неее не не .. не и този път.Нямаше да стане!

“мислиш,че като ме научиш на някоя и друга техника ще съм много по-добра и така ще успея?” сълзите и се стичаха по измършавялото заради оскъдните на хранене дни лице,а тя започна да повдига своя тон.

“Само ще си изгубя времето!”

“Няма само аз да ти помагам,няма само аз да те уча!”

“ А КОЙ! КОЙ ЩЕ МИ ПОМОГНЕ! А?” тя крещеше с всичка сила и не и пукаше къде се намира.

“НИЕ ЩЕ ТИ ПОМОГНЕМ!”

Изведнъж Сакура замръзна,а очите и се отвориха широко в шок заради гласът,който прозвуча зад нея.Тя бавно се обърна и видя Наруто,чието лице беше по-сериозно и решено от всякога,а зад него стояха всички отбори на коноха със сенсеите си.Тя усети топла ръка на рамото си,извърна глава и видя Какаши.

“Не си сама , Сакура.Ние сме с теб!”

Тсунаде застана от другата страна с гордо вдигната глава и усмивка на лицето си

“Добре тогава.Да започваме!”

мн яко ама мн

sasusaku96 написа:мн яко ама мн

Радвам се, че ти хареса! Утре ще потърся дали има още, а ако има ще ви я пусна...

Боя се, че глава 5 не е пусната

неее ужасс