Любов или Война- Предателство 2 част ( YU GI OH)

First topic message reminder :

Тес стоеше и скучаеше в магазина , чудейки се дали ще има клиенти, час преди да обърне табелката с натпис ‘’Затворено’’.
Бяха се случили толкова много неща , за които не беше лошо да се опита да помисли.
Първото най – важно събитие което предстоеше беше сватбата на Май и Джоуи.
Тереза леко се усмихна на този толкова прекрасен факт.
Джоуи беше предложил на Май по доста необичаен начин , който изненада всички а на сутринта когато се беше събудил и Той самия се изненада.
Всичко стана на Коледното парти на което се бяха събрали.
Тогава Тя беше накарарала Сето да я придружи , въпреки че това и костваше доста усилия и недоволство от негова страна.
След дълги убеждения ,моления и караници Toй беше отсякъл:
‘’ – Добре досаднице печелиш !’’
Отначало приятелите и бяха учудени и притеснени от присъствието на Кайба , но с напредването на вечерта всичко си дойде на мястото , и започнаха да се веселят.
Юги и Сето разбира се бързо намериха общи теми на разговор , а момичето което Юги беше довел и нарекъл ‘’ свое гадже ‘’ гледаше начумерено и нагло Тес ,Май и Теа.
Нито Тес нито момичетата я харесаха особенно ,но Тя беше гадже на Юги и те единодушно се бяха съгласили да го подкрепят каквото и да им сервира.
Тогава Тес не спираше да се ядосва на постояните и флиртаджийски погледи ,които непрестано отправяше към Сето.
Кира , така се казваше натрапницата беше увиснала на врата на Юги и през цялото време му пречеше да говори със Кайба.
Тя напрестанно мрънкаше на Юги ,че иска да си вътвят а Той и обясняваше , че сега ще поостанат защото е решил да празнува с приятели.
Тес не можеше все още да изтрие от ума си предизвикателните намеци ,които Кира така нагло отправяше към Сето , въпреки нейното и присъствието на Юги.
Товагава Сето бе направил нещо неочаквано за нея и за другите на масата.
Той претегли към себе си Тес и парира всеки опит за флирт от страна на Кира ,като целуна шашнатото момиче безсрамно и толкова страсно ,че всички момичета на масата и завидяха за миг.
Разбира се Кира разбра намека и се зае да се лигави на Юги.
Тес си спомни с усмивка този момент в който Сето показа любовта им толкова открито без да се притеснява от това което другите биха казали за тях.
Момичето си спомни лицето на друг човек ,който искрено обичаше и който винаги бе готов да и помогне.
Лицето на Тристан гореше от болка ,когато Кайба я целуна ..
Той беше напуснал стаята демонстративно и Тес се беше почувствала като гаднярка и предателка.
Но Тристан трябваше да разбере , че Тес го обича като приятел и това не може да се промени.
Момичето изпитваше искрено съжаление и болка от това че трябва да наранява един от хората който се беше превърнал в нейн най – добър приятел от страната на момчетата.
Вечерта беше продължила далеч по – весело, когато Джоуи Лилър хвърли бомбата и накара всички да зяпнат в почуда.
Момчето беше прекалило с чашките и новото момче в компанията на име Дюк се опитваше да изтръгне от ръцете му поредната пълна с водка чаша.
‘’ Стига вече Лилър! Не знам как ще те прибирам’’беше извикало ядосано момчето.
Тес много харесваше Дюк.
Той беше типичния сваляч и сърцеразбивач ,но никога не се бе държал неуважително и никога не се бе опитвал да сваля което и да е момиче от компанията.
Джоуи разбира се не показваше с нещо ,че е чул предопреждението и си отпиваше от чашката спокойно.
‘’ Ах ...........Дюкчо ‘’ говореше Джоуи с пиянски акцент ‘’ Има кой да ме прибира ‘’
-‘’Лилър’’!!! беше извикала Май бясно и гледаше доста пийналото момче със злобен поглед.
- ‘’ Да слънце’’ Изпелтечи Джоуи и се облегна като истинска пияница на гърба на бясното момиче.
Тогава всички се бяха смяли на покорството му ,а Сето беше казал нещо за мъжките права които Джоуи нямаше ,а момчето обидено скръсти ръце ,когато всички се засмяха на шегата на Кайба.
Тогава Джоуи промени живота си ТОТАЛНО!!!
Той се обърна към Май и направи това което никой не очакваше.
Беше паднал театрално на колене и беше казал с малко фъфлещ акцент :
‘’ Красива ...........женичке......’’
‘’ Джоуи ставай ,че скоро ще те заболи!’’ се беше провикнала притеснено Май.
‘’ Нееееее! Никога !!! Джоуи беше размахал толкова страно пръст пред лицето на момичето ,че това за първи път я накара да млъкне.
‘’ Тук преддддддд всички и най – вече пред моя приятел Кайба!!!! ‘’ Слушаш ли ме бе Кайба ‘’ беше попитал със интерес Лилър.
‘’ С огромен интерес глупако ‘’ беше отговорил Сето и Тес го беше сръгала, а Той и се беше усмихнал глупаво .
‘’ Моля те да станеш моя жене ,спътница ................ И там каквото друго се казва’’!!!
След това Джоуи беше припаднал а Дюк и Сето го изведоха на свеж въздох.
Тес разтърси главата си развеселена от спомена за онзи ден.
Погледна отново часовника си и видя ,че беше време да зарваря .
Момичето знаеше ,че скоро ще дойде Сето и ще я вземе от работа както всеки ден през последните няколко месеца.

Това се получи точно като книга и това е втората и част, мисля че ако го четете ще схванете за какво става въпрос, защото първата част не е преправена ! Сайта в който я бях оправила е в ремонт !
Дано да ви изкефи, макар че не е Наруто!

стРахоТен :obi4amte:

Вече започнах да ставам нетърпелива Надявам се скоро да пуснеш нови глави... Защото фикчето е супер :cvetq:

Супер е. И аз като sweet_temari губя търпение!

Песента свърши и Тес ,Май и Теа със смях тръгнаха към сепарето при захилените момчета.
Тес погледна към бесния Сето ,който сякаш и се заканваше със леден поглед , Тя се ядоса на яроста в очите му ,защото това означаваше че Той все още я приемаше сякаш е негова. Младата жена отвърна на острия му поглед ,като нагло вдигна брадичка и седна до заслушалия се в глупостите на Джоуи Кай.
Тес забеляза ,че всички много харесват Кай и това я натъжи , Той се усмихваше весело на Дюк ,които се заяждаше с Джоуи ,но както си стоеше без да откъсва поглед от говорещите с него момчета обгърна кръста и и я накара да седне в него.
Тес пламна от срам и неудобство , Тя не можеше да си обясни поведението на Кай ,както не можеха и зяпналите ги Май и Теа , които знаеха че Тес и Кай всъщност нямат нищо общо.Момчетата на масата не обърнаха внимание на напрежението те бяха в блажено неведение и за тях това бе нормално.
Кай усети как Тес се стегна в ръцете му ,но не я пусна беше му хубаво да я усеща пък и знаеше че точно сега Сето Кайба умира от ревност и скоро щеше да изпуши и нещото което Кай чакаше щеше да дойде само.
- Ти представяш ли си наш Джоуи женен ! – Е виж го сега ! Смееше се Юги ,като весело закачаше намръщения Джоуи.
Момчетата изобщо не усещаха напрежението ,което витаеше в момента и продължаваха да се забавляват.
Почна една страхотна песен и Кай издърпа Тес ,като се провикна пред всички така че да го чуят и Тес да не може да не танцува с него:
- Хайде мила ! – Време е всички мъже да се пукнат от яд! Той натърти на последното и се усмихна със сексапилна ,но доста смразяваща усмивка.
‘’ Не Той не е като вампирите от филмите ! – По лош е !’’ Помисли си Тес и го погледна ядосано. В знак на гнева и Той и се усмихна и подканени от тайфата те тръгнаха към дансига.


Лети,момче,точно така.
Хей, мама, наричат ме Wheezy.
Трябва да си с мен - имам цяла торба причини.
Скъпа, мога да ти кажа наздраве, дори когато не кихаш.
Ще съм там да те спася, дори когато нямаш нужда от мен.
Ще сънуваш, дори когато не спиш.
Мама,мога да те отпусна,както се отпускаш през уикенда.
Каза,че искаш да го направиш на новият Енрике,
слагам диска и пускам песента на replay
и тогава тя се отдръпна като на replay…………….

Песента на Енрике вече звучеше и разгорещяваше всички.
Тес имаше ужасното чувство ,че Кай не бе избрал случайно тази песен.
Тя бе ясно предизвикателство към нея и Сето ,но нали точно това бе искала ,младата жена реши да довърши Сето и да нанесе сериозен удар върху егото му и да покаже на този нахалник Кай на какво е способна.
Танца им започна , и от двамата струеше едно единствено нещо секс.
Тес се завъртя с гръб към Кай и му позволи да плъзне ръце по тялото и .

Когато се нуждаеш от мен
момиче, опитвам се да го скрия,
но не се сдържам, о, скъпа.
Моля те, прости ми,.................



Кайба бесен стана от мястото си и тръгна към дансига с намерението да убие този нещастник ,както и Тереза.

Скъпа, не ми пука,
знам, че мъжът ти не е наоколо, о.

При тези думи Кай погледна със насмешка Кайба ,който вървеше към тях , но прекалено многото хора които танцуваха го забавяха ,а ръцете на Кай докосваха навсякъде Тес.


И очите ти не лъжат -
знам, че искаш да дойдеш с мен тази нощ.............

Дръпни се оттам, отдръпни се..........
убеди ме, че го желаеш.
Дръпни се оттам, отдръпни се .........
знаеш, че не мога да продължа само да копнея.
Дръпни се оттам, отдръпни се ..........
продължавай, наложи го ..............
не спирай чак до сутринта .........
просто продължавай да се отдалечаваш.........

Тес се обърна с лице към Кай и започна да се извива срещу него сякаш правеха секс.
Танца им беше толкова горещ ,че всички ги поглъщаха с поглед.
Кай отново я завъртя така ,че да опре гърба си в неговите гърди ,а Тя обхвана с едната си ръка врата му и продължи да се извива и да го побърква . Той се усмихна на момичето и прошепна думите на песента ,които я накара да се задъха ......


- Желаеш ли ме?
- Нуждаеш ли се от мен?
- Ще ме молиш ли?
- Ще ме дразниш ли?

Кайба вече беше на сантиметри от тях и бързо и грубо издърпа Тес за ръката ,като я измъкна от спокойно усмихнатия Кай.
- Сето.........? Задъха се момичето ,като го гледаше изненадано.
Тя не бе очаквала такава реакция от него ,но сега вече се чувстваше в истинска опастнос защото учите му я гледаха гневно ,а ръцете му я стискаха болезнено силно.
- Какво по дяволите си мислиш ,че правиш цяла вечер! Извика в лицето и Той и я издърпа още по близо до себе си .
Тес примигна срещу него и започна да схваща накъде бие мъжа срещу нея .
Тя бе успяла , това бе предела му .
Той я ревнуваше и егото му страдаше от това ,че прави цирк пред всички заради една жена.
Тес знаеше това и се наслаждаваше на всеки миг.
- Пусни ме ! – Кой си ти че да ми казваш? Извика войствено Тя и се дръпна силно ,но Сето не я пусна.
- Няма да ти позволя да се държиш като истинска курва!Изсъска Той пред зачервеното и от гняв лице.
- Не чу ли какво ти каза Тя! Каза Кай и изблъска ръката на Сето от тази на Тес ,като я освободи от силния му захват.
Сето се обърна бавно към спокойното лице на зеленокосия мъж.
- А ти си ? – Играчка предполагам! Каза Сето остро ,като се усмихна нагло на мъжа пред себе си.
Тес се изтръпна ,Тя осети как Кай се напрегна и очите му потъмняха от гняв.
В този миг Тес можеше да го сравни с самия дявол.
Това я стресна и Тя застана между двамата мъже ,като разпери ръце.
Междувремено от сепарето на Кайба ,се задаваха Майкъл и още три момчета ,които носеха железни палки и вървяха към тях със гадни усмивки.
Момчетата от сепарето на Тес и Кай станаха бързо ,като видяха на къде вървят нещата.
Музиката беше спряна и всички се взираха в двамата напрегнати мъже , единият от тях обаче имаше излъчването на истински убиец.
- Има ли проблем Сето? Попита с усмивка Майкъл , а трите момчета гадно потропваха с палките си.
- Този ми е навит Майк ! – Занимава се с моето момиче ! Каза спокойно Кайба ,като не отделяше очите си от Кай .
- Хей ..........Провикнаха се Джоуи и Дюк ,които избутаха Май , Теа и другото момиче на страни.
- – Боя ли си просите момченца! Каза Нагло Тристан ,които идваше бавно зад Юги .
Тес беше пребледняла , какво беше направила !
Тези идиоти щяха да се избият и определено никой от тях не бе съвсем трезвен.
- Ти си един страхливец Кайба ! – Не разбра ли ,че Тя не те иска ........Вече е моя ,а Аз нищо не деля ! Каза страховита усмивка Кай.
Кайба побесня и го удари по лицето , боя беше обявен ,когато Кай възвърна равновесието си и заби юмрука си право в корема на Сето ,а посе и в лицето му.
- Нееееее! – Спете ! Извика Тес ,когато Кайба и Кай започнаха да се бият и то яката.
Момчетата с палките се сбиха с момчетата от компанията на Тес ,които хич не им отстъпваха.
Настана едно огромно меле ,в което никой не знаеше кой , защо и кога е ударил.
Тес искаше да ги спре, а очите и гледаха разтревожено към Сето и Кай ,които си обещаваха че този бой ще свърши с нечия кръв.
- По дяволите Сето............Спрете ! Извика Тес и се затича към тях ,но Дюк я хвана и я върна обратно.
- Не Тес ! – Остави ги да се оправят , излизай от тук ! – Момичетата вече са вън! Каза задъхано момчето и се наведе ,когато една палка щеше да пръсне главата му.
- Мамка ти ! Извика Дюк и разби носа на момчето с палката. – Ще ми пукнеш главата ,мамка ти ! – Изчезвай ........продължи да говори на Тес Той ,сякаш туко що не бе разбил нечия мутра........те са големи момчетата имат нужда от това!
Тес го погледна с умоляващ поглед ,но Той я блъсна към изхода.
През това време Джоуи се разправяше с едно момче със желязна палка ,което замахваше да го удари.
Юги обаче го цапардоса и момчето се стовари върху Джоуи ,като се хвана за ризата му и силно я опъна.
Джоуи отчаяно подскочи и изкрещя:
- Само не ризата бе кретен ! – Пускай ,че жената ми я купи!
Момчето не реагира и Джоуи го махна от себе си като го фрасна силно.
- От жена ми е казах ти! Каза Джоуи и сви рамене и тръгна да помага на момчетата.
Между времено Тес потърси с поглед Кайба и Кай , Тя не послуша думите на Дюк и остана вътре.
Кай беше върху Сето и в момента счупи една бутилка и се готвеше да я забие във врата на му.
Очите му светеха демонично , а ръцете му искаха точно тази кръв.
Тес се затича към тях с писък и хвана ръката на Кай.
- Кай.................Моля те!
Момчето се разконцентрира и Сето го повали на земята с юмрука си.
- Не Сето ,.............. Изпищя Тя , но точно преди да направи някоя глупост се чуха полицейски сирени и всички тръгнаха да бягат.

Някой се бе обадил на полицията и бе въпрос на време полицаите да нахлуят в клуба.
Тес изпита облекчение ,когато Майкъл се появи от някъде и издърпа Сето ,като му каза нещо ,което Тя не успя да чуе ,защото Кай я иадърпа грубо към служебния вход , от които влизаше пресонала .
- Кай .......... Моля те ! Извика Тес ,като се опита да се измъкне и да се върне назад.
- Трябва да се махаме ! – Не знам за теб ,но Аз нямам желание да се запознавам с полицаите! Каза Той и отново я повлече към единствения възможен изход.
Тес се обърна назад и потърси с очи Сето.
Сърцето и щеше да се пръсне от тревога по него .
Малдата жена го видя да стои спокойно вгледан в нея , Той и се усмихна сякаш нищо не се бе случило и по тялото и премина облекчението което само Кайба можеше да я накара да изпита.
Тес се обърна рязко ,като мислено си забрани да го поглежда повече , стигаше и да знае че е горе- долу цял ,а и щом продължаваше да я гледа с онзи поглед с който и казваше ,че няма да се откаже значи беше добре.
Тес позволи на Кай да я измъкне навън и усети как краката и започнаха да умеквата от насъбралото се напрежение.
Тя не можеше да прецени добре движенията ,които правеше сякаш нещо ужасно искаше да я застигне .
Болката......... Тя отново стегна гърлото и ,и не и позволяваше да диша.
Тес едва отвори вратата на колата и се отпусна на седалката мълчаливо.
‘’ Аз съм една повърхностна глупачка ! – Как си позволих да стигна до тук да плащам на непознат за да наранявам ! – На всичкото отгоре това момче ...........си навреди заради мен !’’
Кай потпали гумите на колата и тя се изтреля с бясна скорост напред в тъмнината на ноща .
За първи път високата скорост се хареса на момиче , Тя се почувства така сякаш може да избяга от страховете и желанията си .
‘’ Защо Сето просто не ме остави ! – Защо продължава да ме наранява , а Аз продължавам да го искам!’’
Мислите измъчваха Тес и Тя изпитваше огромна вина ,че бе забъркала Кай в личните си проблеми и че Той си беше изпатил заради нея .
Въпреки че не остана длъжен на Сето ,усната и веждата му бяха сцепени и това беше всичко което Тес можеше да види .
Момичето знаеше със сигорност ,че има и още по тялото му , но всяка мисъл за това я караше да се чувства още по –виновна.
Тя бе видяла Сето за кратко ,но и Той не изглеждаше по –добре от Кай и двамата бяха глупаци за Тес , но и най – интересните и вълнуващи мъже които някога бе срещала.
Тя погледна Кай ,който съсредоточено гледаше пътя и сякаш още си представяше боя ,защото ръцете му стискаха силно волана.
Тес се обърна към него и съвсем тихо му каза :
- Благодаря !
Младия мъж изтръпна вътрешно , за какво говореше тази жена , само ако знаеше кой е Той всъщност едва ли би му благодарила
.Наивността и го убиваше и го караше да иска да застане пред всеки ,които искаше да я нарани , но как щеше да я предпази от желанието на Кира ........от самия себе си .
Само за една нощ Кай бе разбрал колко необикновена е Тес всъщност ,колко наивна и ранима .
Той се смръщи и стисна волана , а Тес издиктува погрешно действиетои лицето му и виновно сведе очи към краката си и тихо му каза:
- Знам че не искаш да ме гледаш сега ,но ........Тя се задъха и в очите и пробляснаха сълзи ........
Младия мъж едва не падна от почуда ,когато чу глупавите и думи.
- Не ис-ка-м , да те гл-едам ли ? Заекна Той , като закова колата на място и се обърна към нея. – Какво подяволите говориш?
- Как каво ? – Не съм ти плащала за да те пребият ! – Но ти не трябваше да се месиш! Извика Тя и стисна ръцете с в юмруци. – Не съм ......плащала за това ! Прошепна едва свилото се момиче.
Кай я гледаше със широко отворени очи ,като не можеше да повярва ,че Тя изпитва вина и болка от това ,че Той е наранен.Никой никога не го беше грижа за него ,а сега Тя ,тази която трябваше да срине се обвиняваше ,че Той имаше малко кръв по лицето.
- Слушай ме сега .......започна Той с мек тон ..........Първо много си нагла ! – Как така са ме пребили!!!? – И гаджето ти си го получи ясно! Каза спокойно Той и продължи ,като и се усмихна толкова мило колкото му бе възможно. – Ти не си виновна ,че онзи е идиот ,а и ти беше моето момиче .........Мое задължение бе да те защитя !
Тес го гледаше объркано и едва промърмори от изненада :
- Добре .......Но ти благодаря ......
- Стига с това благодаря ! Каза Кай страно ядосан . – Няма нужда .........Аз не .....Той се спря и запали колата и отново потеглиха.
През цялото време никой от тях не каза и дума чак до имението на Тес.
Колата спря на алеята и младия мъж паркира внимателно.
Тес излезе ,но не тръгна да се прибира както очакваше Той ,а почука на прозореца и го накара да го свали.
- Какво има ? Попита Той ,като вдигна на горе перфектните си вежди.
- Как какво ? – Излизай! Каза Тес и скръсти рамене в очакване.
- Защо .......Искам да си вървя ....
Момичето го прекъсна с нетърпелив жест и го погледна остро.
- Първо ще те закърпя и тогава ще си ходиш! – Поне това мога да направя!
Кай я гледаше още по –объркано ,за една вечер Тя го изненада над сто пъти, а Той си мислеше че всеки човек е отворена книга за него.
Кай не се бе сблъсквал с такава жена досега , толкова ......... странопрекрасна , объркваща наивно мислите и действията му, караща го да се държи като идиот вместо да действа над това което Кира искаше.
- Не ме зяпай ,а излизай ! Каза Тя и го погледна настоятелно.
Той я послуша и излезе от колата ,като не отделяше очи от нея.
‘’ Защо го правиш ! - Как може да си такава по дяволите !’’ Помисли си Кай ядосано и я последва към огромното имение

Тес го бутна на едно канапе до горящата камина и го предопреди с поглед да не си и помисля да мърда.
Младата жена се запъти към кабинета си за да вземе малката аптечка ,която държеше там и остави Кай сам с мислите му.
Той не можеше да проумее ,защо се оставя да бъде запленен от противоположноста на сестра си.
Кира беше неговия въздох , причината му за живот ........за него Тя беше единствената и най –важната . Кай бе готов да наранява ,да срива , да убива за нея , но това момиче бе толкова влудяващо и объркващо.
‘’ Какво правя тук ? – Трябва да ида при Кира и да и разкажа всичко ,което искаше да знае!’’ Той понечи да се изправи ,но Тес влезе в стаята и отново го блъсна на канапето ,като размаха пръст пред лицето му .
- Ама че си упорит ! - Няма да те изям ! Пошегува се Тя и го погледна доверчиво.
‘’Но Аз мога да те изям!’’ помисли си Кай и се отпусна предпазливо на канапето.
Тес колиничи на пода и започна да чисти кръвта около веждата и носа му с малко памуче .
Кай не смееше дори да диша , стягаше се при всяко нейно докосване , но не от болка ,а от страх че започваше да му харесва Тя да го докосва и да се грижи за него.
Малдия мъж започна да разглежда красивото и лице ,защото Тя беше опасно близо до него , толкова близо че Той усещаше аромата и , туптенето на сърцето и , което му показваше че все още жива.
Тес беше прехапала долната си усна и се бе съсредоточила над лицето му ,като не усети как се наклони по – близо до него.
Тръпки преминаваха през цялото тяло на Кай , а Той не спираше да се взира в нея и да вдишва аромата на кожата и.
Тес почисти раничките от кръвта и му подаде лед за да го сложи на одареното място.
След това мило му се усмихна и се приготви да става ,но Той задържа ръката и и леко се навесе напред към усните и , които през цялото време го хипнотизираха.
Очите на Тес се разшириха от изненада , но точно тогава когато щеше да се отдръпне Той прошепна в ухото и :
- Благодаря ти Тес!
Тес стоеше мирно като наказана осъзнавайки опасноста ,която лъхаше от този мъж.
Бузите и се оцветиха в червено ,когато Той внимателно я целуна по бузата и се усмихна загадъчно ,като прокара ръка по красивата и шия търсейки пулса и .
Тес бе разтворила леко усните си и гледаше дълбоките му зелени очи , които плашешто и напоняха за смърт и насилие.
Той намери пулса и който беше ужасно забързан , лека усмивка се появи по усните на Кай ,защото Той се чудеше дали пулса и е ускорен от желание или от страх.
Второто бе по –вероятно и това го накара да се замисли дали да не свърши всичко още тази вечер.
Искаше ли да я нарани ?Младия мъж знаеше ,че няма отговор.
Имаше нещо което го убиваше и го караше да потръпва от гняв и разочарование.
Ужасеното и лице което чакаше действията му , уплашените и очи ,които все още го гледаха с лъжливо доверие.
Кай отдръпна ръката си от Тес и каза спокойно ,като погледа му се рееше някаде зад нея :
- Не се тревожи Тес ! – Тръгвам си !
Той стана и тръгна към вратата ,но тихите и едва чути думи го спряха на място.
-Моля те не си отивай!
Тес не знаеше какво прави , въпреки че изпитваше необясним ужас от него , Тя не можеше да пренебрегне желанието си да се сгуши в ръцете му и да не бъде сама .
Самотата я ужасяваше повече отколкото Той , Тя имаше нужда да усети някой до себе си тази нощ .
Ноща бе твърде студена ,а сърцето и твърде разбито за да може да си откаже нечия топлина дори и за миг.
Тя стана от мястото си и се затича към объркания мъж , обви ръцете си около него и започна да плаче неударжимо ,като невино претискаше тялото си в неговото.
Кай беше замръзнал ,не знаеше какво трябва и какво иска да направи .
Не беше редно да се превързва към Тес ,но изглежда вече беше доста късно.
Той обви ръце около нея и я вдигна ,като тръгна с нея към канапето.
Тя не спираше да плаче ,а Той да се обвинява че изпитва милост и състрадание към това глупаво, безащитно момиче.
Постави я леко на канапето и легна до нея ,като не я пусна ,а зарови лице в косата и ,и леко замилва гърба и .
Скоро Тя заспа от изтощение на гърдите му ,а Той лежеше без да затвори очи като не спираше да мисли за грешния развой на събитията.

Тес стоеше в кабинета си облегнала глава назад ,а мислите прехвърчаха през главата и ,и я караха да изтръпва всеки път при споменна за миналата нощ.
Какъв щеше да е отговора на Сето за всичко което се случи ,а Кай ........Как приемаше Той снощната и глупост породена от страха да не остане сама точно в онзи момент на слабост.
Тръпка премина през тялото и , и младата жена вдигна глава към вратата където с спокойна усмивка стоеше Кайба и се наслаждаваше на несигорността ,която се бе изписала на лицето и .
Както винаги беше спокоен и самооверен , нещо което я дразнеше и напрягаше ,защото по този начин не можеше да прецени какво ще направи непрецказуемия мъж пред нея .
- Трябва да засиля охраната ! Каза остро Тес и го погледна изпитателно.
- Нали не вярваш ,че това би ме спряло скъпа ? Каза арогантно Той ,като подметна обръщението ‘’ скъпа ‘’,което още повече я подразни.
- Какво искаш? Попита го Тя ,като спокойно си пое въздох и после го изпусна.
- Напрягам ли те ? Усмихна се нагло Кайба . – Толкова съм несъобразителен!
Сето тръгна с бавна крачка към бюрото на Тес и се спря до него, като отново погледна сладкото и ядосано лице и се усмихна.
- Трябва сериозно да си поговорим Тереза ! Започна някак твърде обезпокоен и разтревожен Кайба .
Тес примигна срещу него и отвори устата си за да изпротестира ,но Той я спря с нагъл жест на ръката и продължи да говори .
- Знаеш ли нещо за този Кай?
Въпроса я обърка и Тя замълча за момент ,като го погледна предпазливо.
- По лицето ти разбирам ,че си изненадана ........мила!
- На къде биееш Кайба ! Каза Тя и стана от стола си като ядосано упря ръце на бюрото си и го погледна настоятелно.
Той се усмихна и спокойно хвърли една папка пред нея .
- Понеже те познавам отлично .............Той направи паулза за да се наслади на червения цвят ,които оцвети страните и когато Тя се ядоса толкова ,че бе способна да го убие с поглед.............знам от личен опит ,че не си способна да се грижиш за себе си ! Изобщо! .......Така че хората ми намериха всичко за ‘’ златното ти момче’’ с което толкова добре танцуваше!
- Как си позволяваш ............!!! – Ти нагъл ........Тя размаха ръце отчаяно ,но го осети зад гърба си и замръзна.
Той леко натисна раменете и за да я накара да седне , и и подаде папката.
- Чети! Заповеднически каза Той ,като я погледна строго и не и даде право на избор.
Тес извъртя очи ,но не можеше да пренебрегне топлите вълни които обливаха тялото и ,когато ръцете му стояха спокойно на раменете и ,и усещаше топлия му дъх във врата си .
Корема и се бе свил .като на влюбена ученичка и младата жена се упрекна че ,когато Той е около нея се превръща в истинска глупачка .
- Просто го прочети ..........И поне веднъж спри да упорстваш! Прошепна Той и се отдръпна от нея ,като се настани отново на стола.
Тес отгърна папката с треперещи пръсти и започна да чете на ум.

ИМЕ : Кай Сато
ПОСЛЕДНО МЕСТОЖИТЕЛСТВО : Град Хаяма
ГОДИНИ : 21
РОДИТЕЛИ : Починали .
СЕСТРА : КИРА САТО

Тес едва не изпусна папката ,при вида на името на жената ,която истински презираше.
Момичето имаше чувството ,че не може да продължи да чете нататък ,но любопитството и наделя и Тя отново сведе поглед в напечатаната информация .

Лежал в поправителен дом на 16 години ,заради нанасяне на тежаки телесни повреди на собственика на хранителин магазин Хоши Аната .
По- късно на 18 заловен за притежание на наркотиц и оръжие.
Задържан от полицията ,като главен заподозрян от разследващия убиството на Крис Аната инспектор, по –късно всички обвинения биват свалени поради липса на доказателства.

Тес хвърли папката и погледна уплашено Сето , които продължаваше да я гледа спокойно .
- Това е ......тя стана и объркано го погледна ...........Сето ....! – Това не е истина .....не мисля ,че Кай би направил ..........
Той ядосано стана от мястото си ,като я хвана за лактите и я дръпна така ,че да застанат очи в очи .
- Мислиш че бих те излъгал? Попита гневно Той . – Познаваш ли го ? – Знаеш ли нещо повече за него ,че да твърдиш че не е способен на убийство!
Тес го гледаше мълчаливо и само клатеше невярващо глава .
- Кира е негова .........
- Сестра ! – Не мислиш ли че Той е тук с някаква цел?
Младата жена ядосано се отскубна от ръцете му и се отдалечи викайки почти изтирично:
- Аз те познавах ,но ти бе достатъчно смъртоносен за мен въпреки това!
Тя се спря и погледна лицето му и веднага съжали за думите си .
За първи път на лицето му бе изписана различна емоция от познатите до сега , но това бе само за момент толкова кратък че младата жена си помисли ,че е сгрешила.
Сега Той се взираше в нея с познтата студенина , която използваше винаги ,когато беше дълбоко наранен или объркан.
Това беше неговата броня ,която го претпазваше , маската която го криеше от света за да не разбере той за съществуването на друго освен сила във великия Сето Кайба.
Тес искаше да прехапе езика си ,но знаеше че не може да върне казаните думи назад.
- Сето .........Аз ..започна бавно Тес ,но Той я спря с един смразяващ поглед и без да я доближава и заговори с овладян и твърд глас :
- Наеми хора ,нека охраняват къщата ! – Не излизай никаде и .....най – важното : Стой на страна от това , Аз ще се оправя с Кира и откачения и брат ! – Искам просто да бъдеш в безопасност и ако се наложи дори ще те завържа Тереза ,но ти няма да напуснеш това имение !
Той излезе с уверена крачка ,а Тес остана загледана в него.
Беше го наранила ,Тя можеше да го усети .
Истината беше ,че Той и липсваше въпреки че я бе наранил и че винаги спотаяваше чувствата в себе си ,както направи и днес.
Все още болеше ,но мисълта че може да го изгуби крещеше ужасяващо в главата и ,карайки я да потръпва.
Омразата отново ги заплашваше като преди,но тук ли бе любовта им сега за да ги спаси от тъмния тунел в които можеха всеки миг да попаднат.
Живота им бе толкова изложен на показ ,толкова объркан и самотен ,че сега Тес не искаше и не можеше да проумее как бе заспала до убиец , как любовта на живота и бе толкова далечна и недостижима и как Тя самата се бе променила.

Страхотно е С всяка глава става все по-интересно и по- интресено Нямам търпение да пуснеш новата

Тази глава бе най-интересна... искам още

Много е яко Кога ще има новя главичка

Кай се изкачи бавно по стълбите до третия етаж на блока в които живееше.
Мислейки си за живота си до сега ,за Кира ,за семейството си и за Тес ,която изглежда му вярваше макар и все още да изпитваше несъзнателен , но оправдан за него страх. Той бе усетил вярата и в него и сега това го тормозеше вътрешно , а опитите му да заглуши всяко съмнение ,че постъпката му е правилна изглеждаха неуспешни.
Тес бе заспала в ръцете му толкова спокойно в пълно неведение ,което за сега бе най- доброто нещо за нея ,но защо му се доверяваше ........Как не можеше да види това което Кира можеше да управлява........... Демона насвиснал над нея ,който можеше да направи всичко за господарката си.
Младия мъж се опитваше да не мисли за това ,което предстоеше да се случи , може би ако не бе опознал това момиче сега нямаше да се мъчи да направи каквото и да е .
Кай добре знаеше че няма сила ,която да го накара да нарани Кира , прекалено много я обичаше и единственото нещо което желаеше бе Тя да е щастлива .
Ако усмивката макар и грешна и зла грееше на лицето и значи всичко щеше да е наред , и всичко щеше да е правилно.
Младия мъж поклати ядосано глава и отвори вратата на тъмния си и студен апартамент.
Още с влизането си засече отпусналото се на един стол момиче ,което носеше неговата риза , пушеше цигара и не показваше с нищо ,че го вижда.
- Забави се .......Каза безизразно Тя и го погледна хладно ,знаейки че това ще го нарани.
Кай влезе мълчаливо и затвори след себе си ,като не и каза и думичка.
Товац я вбеси и Тя му каза още по твърдо и грубо :
- Да не си углошал а?
Младия мъж тръгна все така мълчаливо към банята ,когато Тя хвърли чашата с уиски която държеше и тя се счупи в стената до него.
Течноста плисна по стената оставяйки след себе си мокро петно и разпиляни по пода стъкла.
Кай не се обърна към Кира ,само поклати глава и влезе в банята , без да обръща внимание на ядосаното и дишане .
Той се облегна на вратата и се свлече долу ,като обхвана главата си с ръце .
‘’ Кира !’’ Крещеше объркания му ум , но тялото някак не и се подчини този път.
Кай се изправи бавно и съблече дрехите си ,като влезе под душа и завъртя кранчетата оставяйки се на топлата вода , търсейки успокоение в топлината която сега караше замръзналото му тяло отново да живее.



Тес стоеше в стаята си и гледаше през прозореца двамата мъже ,които не мърдаха от входната вратата на имението.
Тя бе сигорна ,че пред входа има още , също така и в къщата и , и навсякъде където се обърнеше.
‘’ Сето Кайба ! – Инато копеле!’’ мислеше си младата жена ядосано и седна припряно на леглото си .
Десет минути след като си бе тръгнал ,в кабинета и влезе лакея му Роланд и ,и заяви че Господин голяма работа го е упълномощил да се грижи за нейната сигорност.
Тес се чуватваше неловко , защото Тя сама можеше да се погрижи за сигорността си, нямаше нужда Кайба да се грижи за нея както преди.
Спомена за общото им минало отново я бе накарал да потръпне, и тогава и сега Тя чувстваше промяната ,която цареше в живота и повече от всякога.
Роланд бе непреклонен навярно умираше от страх да не попадне в черния списък на Сето и вървеше след Тес като кученце.
Тя едвам успя да го изгони от стаята си ,когато Той реши да остане плътно до нея както през последните няколко часа.
‘’- Не мога да се отделям от вас госпожице! – Господина ме предопреди ,че сте доста изобретателна и буйна !’’беше се заоправдавал Роланд ,когато Тес понечи да го изблъска навън.
‘’ – Не ми пука ,какво иска или казва шефа ти! – Излез ако не искаш да се съблека гола и когато му кажа ,че си видял всичкооооооо от мен ,няма да бъде щастлив!’’
След тези доста сериозни думи на Тес изчервения Роланд сведе глава и я остави на спокойствие . Младата жена бе наясно ,че марионетката на Сето е до вратата и ,но пак беше някакво успокоение ,че не го вижда .
Тес беше решила ,че още щом Кайба прекрачи прага на дома и ,ще го изгони с ритници ,него и всичките му досадни охранители.
Тес бе напълно убедена ,че няма нужда от който и да е и най – малко от наглия и арогантен мъж ,който я третираше като затворник в собствения и дом.


Кай излезе с бавна крачка от банята и потърси с поглед Кира , която все още стоеше на стола ,но този път го гледаше в очите нежно усмихната.
- Кай......прошепна Тя и тръгна към него .......Прости ми !
Той изтръпна ,когато усети ръцете и около врата му и усните и върху неговите.
- Кира ............Спри ........Моля те ! Прошепна задавено младия мъж ,като внимателно я отдели от себе си .
Момичето направи тъжна физиономия и седна по детцки на леглото .
- Сърдиш ли ми се Кай? Попита невино Тя ,като го погледна със сладките си очи.
Младия мъж я гледаше отчаяно ,знаеше какво прави Тя и не можеше да я спре.
- Не Кира ! Каза привидно спокойно Той и седна на леглото до нея ,като започна да търка с кърпата мократа си коса.
Тя мина зад него и се отпусна на гърба му вплитайки ръцете си в неговите ,като не му позволи да се измъкне.
- Чука ли я ? Попита до ухото му Тя ,като топлия и дъх погали врата му.
Младия мъж потрепери и рязко се изправи , като я погледна остро.
- Не си ! Засмя се Тя . – По дяволите .......Нали това трябваше ......Ох ..Кай !
Тя се отпусна на леглото и още по –силно се засмя ,но смеха и бе нападателен и злобен ,пълен с омраза и яд.
- Мисля че трябва да си тръгнем от тук Кира !Каза сериозно Той и се втренчи в пода .
Тя леко се изправи и го погледна заплашително като изсъска:
- Какво ? - Никога !
- Кира .......Не трябва да го правим ......Тя ...Тя е добър човек !Каза тъжно Той несмеейки да погледне разгневената жена на леглото си .
- Кай .......Ти идиот ли си ? – Тя е добър човек .....бля ...бля .....бля ! -Ами Крис Аната ....Той какъв беше Кай? Попита още по злобно Тя и му се усмихна ехидно и нагло.
Гърлото на Кай се бе стегнало при споменаването на това име ,точно него се бе опитвал да забрави през цялото това време.
- Знаеш ,че не Аз стрелях! Извика Той и я погледна умоляващо.
- Да Аз бях ! Извика Тя и тръгна заплашително към него . – Но братчетата, които чукат малките си сестрички , след това се грижат добре за тях нали така Кай!
Кай не знаеше какво да каже , идеше му да се махне от тук ,от Кира , от всичко което Тя му причиняваше.
Кира знаеше къде е слабото му място и сега удряше точно там ,за да го нарани и Той отново да падне на колене пред нея .
Кай не можеше да изтрие онази нощ в която малката му сестра натисна спусака най- хладнокръвно и уби едно от момчетата с които ходеше.
Отначало Тя бе казала на Кай ,че Крис Аната я е изнасили и като по- голям брат и любовник включително ,бе решил да му отмъсти онази нощ , на онази тъмна уличка ,но никога не се бе замислял за убийство...........никога!
Кира го направи толкова бързо ,толкова лесно и някак се наслаждаваше на всеки миг в които виждаше кръвта на момчето да изтича .
После с каменно спокойствие го накара да направи това което му каже и да прикрият всичко ,Той отказа и стаписано се бе загледал в мъртвото момче .
Това никога нямаше да се изтрие от памета му .........застиналото лице на нищо не подозиращия младеж и нежното момиче ,в чиито очи нямаше вина ,а само наслада.
‘’ Няма да ме изоставиш нали Кай !’’ му беше прошепнала нежно Тя и го бе целунала карайки го да се мрази заради това ,че я обича и желае.
Дори когато полицаите стигнаха до него Той бе готов да лежи в затвора заради нея .
- Кай .........Ти си .....! - .Кайба не би се замислял ! Извика тя и бутна стъписаното момче.
- Кайба ......? Прошепна едва Той.
- Точно така ! – Знаеш ли как ме любеше Кай !Тя се засмя и го погледна с отвръщение.- Така както ти никога не би могъл! Прошепна му тя и погали лицето му. – Искам го ...........на парчета ,него и приятелката му .........И ти го искаш!
Кай изпита ревност и гняв ,въпреки че знаеше за връзката на Кайба с Кира ,ако това можеше да се нарече връзка.
Кай знаеше ,защо го прави Кира .
Тя не можеше да понася да бъде отхвърляна ..........От никой и използваше него при това умело за да прави това ,което желаеше.
Крис Аната ..........Той също бе направил нещо ,което Кира не бе харесала .
Край на мислите ,край на болката , карай на спомените .................
- Искаш ли я !!! Извика Кай и дръпна Кира силно за косата.
- Да! Отговори Тя ,като не отделяше очи от него.
- Ще ти я дам !
Кай я пусна и тръгна към вратата ,като я затръшна след себе си.............


Беше 12 и 30 вечерта и Роланд вече клюмаше пред стаята на Тес ,когато сериозния студен глас на шефа му го изтръгна от унеса .
- Роланд!
- Какво ........объркано премигна мъжа ,но когато видя кой стои срещу него скочи на крака ......... - Сър ..Аз ....
- Тес вътре ли е ? Попита спокойно Сето без да обръща внимание на безмозъчното пелтечене на сънения мъж.
- Даааа да ..Господине ! Заекна сконфузен Роланд.
- Сугорен ли си .....тихо е ! Каза Кайба и погледна изпитателно пребледнелия човечец ,който цял ден бе подложен на истинско мъчение.
- На мен ли го казвате ..... тишина .....започна отчаяно Роланд ....... – Тази млада дама умее да хвъря сякакви предмети ,когато се ядоса сър и умее доста добре да заплашва ......никога не блафира,и винаги е точна ! Довърши Той ,като поглади гърба си с измъчена физиономия.
- Хм .....Сето се замисли за момент и лека усмивка заигра на лицето му ........
- Добре Роланд ! – Върви си почини .......не съм сигорен дали няма да се наложи да прекараш още един ден с госпожицата ! – Пък и след среща с мен .........ще бъде ядосана приготви се !
Роланд погледна шефа си оплашено и тръгна с наведена глава за да си потърси стая за почивка .
Момичето на шефа бе твърде енергично за него ,едва бе издържал днес ,а какво оставаше за още един ден.
На горкия Роланд дори не му се мислеше по този въпрос, госпожицата в стаята бе способна да срине нервната система и на най- коравия човекк.
Сето се загледа в гърба на измъчения от Тес допреди ден корав мъж и се усмихна весело, беше време да се срешне със разярената котка и то на перфектното бойно поле : спалнята.
Младия мъж натисна дръжката леко и вратата се отвори ,като издаде тих дразнещ звук ,от който Сето настръхна и силно се раздразни.
Той тръгна уверено към леглото на което лежеше най- красивото и ценно нещо за него.
Тес спеше съвсем спокойно , косата и бе разпиляна по възглавницата ,а червените и усни бяха леко отворени.
Беше свила на кълбо ,сякаш за да се претпази от нещо , а завивката и беше сритана на пода.
Цялото умиление ,което Кайба изпитваше се смени с силно желание да я люби ,когато погледа му попадна на късата и нощница ,която разкриваше повече от колкото младия мъж можеше да понесе.
Той легна внимателно до нея ,като я придърпа към себе си и се усмихна когато Тя прошепна името му на сън.
‘’ – Дано да не е кошмар!’’ помисли си мъжа и вдиша аромата на косите и , този аромат му бе нужен като въздох ,колкото преди искаше да го премахне за да не му напомня за нея ,толкова сега искаше да го почувства отново и отново.
Тя се размърда в ръцете му и се сгуши още повече ,като леко отвори очи и го погледна.
- Сето ......прошепна усмихнато Тя ,но в следващия момент лицето и пламна от гняв и Тя извика вече доста по високо ..........Сето Кайба ! – Сега вече ще те убия !
Тес му беше бясна затова че я бе изкомандвал , бе я заключил и сложил някакъв палячо да я пази и да я изнервя ,а за капак на всичко я бе накарал да се зарадва на допира му и на факта ,че е при нея .
Тя ядосано го блъсна и се претъркули върху него .
- Как посмя да се разпореждаш с мен ! - Аз мога да се грижа за себе си ,Ти арогантен ,нагъл ,подъл ,самовлюбен .........
- Не че не ми е приятно да стоиш върху мен Тес ,но мисля че така ще ми е по удобно!
Той я метна под себе си , държейки ръцете и от двете страни на главата и на безопасно разтояние от неговото лице.
Сините и очи го гледаха и изпращаха към него вълни от гняв ,обещавайки му че ако се освободи ще го накара да се разкая за наглоста си.
- Пусни ме ! Изръмжа Тя и направи опит да го отблъсне.
- Накарай ме ! Изсмя се нагло Той .
Тес притаи дъх ,когато срешна подигравателния му поглед на сантиметър от лицето си , цялото и тяло се напрегна в очакване .
Сето се усмихна на реакцията която предизвика , и съвсем леко целуна усните и като я освободи внимателно .
- Благодаря ........прошепна едва Тя ......Сега можеш и да станеш от мен !
Малдия мъж се усмихна със демонична усмивка и поклати отрицателно глава.
- Значи ...........започна бавно Той ,като спусна пръст по красивата и шия ........си способна да изпитваш благодарност!
- Глупак ! Каза Тя и се опита да продължи ,но никой не и даде тази възможност.
Той я целуна преди да успее да реагира ,но дори и да беше успяла знаеше добре ,че едва ли щеше да го спре.
Тялото и отново пламна и всичко започна да изчезва .......Езика му настойчиво си проби път в устата и ,и започна да я изгаря отново и отново.
Младата жена усети как Той придвижва ръката си надоло по крака и ,но не направи опит да го спре .
Дишането и се учести ,сякаш имаше треска която я изгаря ......тази треска беше Той , всеки път когато си обещаваше че ще го накаже ,че няма да му позволи да я докара до лудост , всеки път се лъжеше и пак пропадаше в капана му ..........отново и отново.
Тя се притисна към него ,като започна да отговаря на усните му още по страсно и силно .
Сето се замисли над факта ,че все още бе жив ,но явно бе късметлия , навярно Тес щеше да го убие на сутринта , но сега когато стенеше и трепереше в ръцете му ....Нямаше значение ,какво го очаква утре........


Тес отвори очи и погледна спокойно спящия до нея мъж.
Изглеждаше толкова уязвим и по детски невинен .
Тес никога не си бе представяла ,че Сето Кайба може да изглежда така .....досегаем , така близък и истински .....Сега в съня си Той едва ли можеше да скрие нещо от нея........ едва ли би могъл да скрие нещо ........Но ангелското му лице можеше да се променя и да става непоносимо жестоко и студено..............
Сега обаче спеше ,сега нямаше маски ,стратегии , цели ...........Сега бе истински ........Нямаше да изчезне ,когато Тес се опита да го докосне .
Лицето му ........Тя го бе виждала в най- прекрасните си и болезнени сънища , но макар да болеше Тя обичаше да го сънува и да го докосва дори за миг преди да се стопи и Тя да се събуди обляна в под.
Тес се усмихна и прошепна съвсем тихо :
- Обичам те ! – Никога не съм спирала ............
Тя се наведе и го целуна нежно по бузата ,за да го накара да се събуди..
Той отвори очи и я погледна от начало объркано ,но после сякаш си припомни и се надигна ,като неочаквано я целуна и я остави без дъх.
- И Аз те обичам Тес ........Каза и Той ,като не отделяше очи от лицето и на което се бе изписала болезнена гримаса.
‘’ По –дяволите!’’ помисли си ядосано Той ,но реагира бързо когато Тя понечи да стане от леглото и да иде в банята за да се срине без Той да я види.
Тя се учуди ,когато ръката му я задържа и я накара да седне отново .
- Аз .......искам да се оправя ! Каза с треперещ глас Тя ,а сълзите и започнаха да се стичат бавно по бледите и бузи.
- Тес .........
- Не е задължително да ми даваш обяснения .......каза Тя и фалшиво се усмихна .......Приеми ме като добра и желана любовница ! – Не трябва да ми казваш ‘’Обичам те’’ , не е необходимо!
За първи път лицето на Сето Кайба беше пребледняло и Той нямаше думи .
Сега сякаш можеше да види ,колко много я беше наранил ........Сълзите и се стичаха ,а Тя му се усмихваше ...........пречупена .
Тес не спореше ,не се инатеш .........Не виакше .....Единствената и най –важната за него бе изгубила себе си заради него .
- Трябва да ............
- Чуй ме добре Тес ! – Не ти казвам Обичам те ,за да успокоя съвестта ,която и без това нямам ! – Как не разбираш .........Ти си ....
- Не искам ! Изплака Тя и се помъчи да стане ,но Той я накара да легне и я притисна с тялото си .
Тес извъртя лицето си на другата страна ,а сълзите и започнаха да се стичат по възглавниците, Сето можеше да чуе бързите удари на сърцето и .
Тялото и бе напрегнато ,разкъсвано от болка заради неговото ‘’ Обичам те ‘’ в коетоТя се страхуваше да повярва ,за да не бъде ранена отново.
Сето видя ,че я измъчва и я пусна да стане и да избяга от него.
Тя затръшна вратата зад себе си и го остави да стои и да полудява безсилен и отчаян Той трябваше да се стегне ..........за да спре сълзите ,които сам бе причинил.........

Тес слизаше по стълбите с бърза крачка и едва не стигна до долу на кълба ,като се спъна както винаги, но този път хвана парапета и се задържа , като бавно си пое въздох и продължи да слиза по внимателно.
Тя едва не събори на земята сконфузения Роланд ,които тъкмо се приготвяше да се качи и да застане отново пред спалнята и ,като му бе наредено от Сето.
- Гос-по-жи –це ! – Къде отивате не можете да .......Излизате ! Той застане с притеснена физиономия на пътя и ,като я хвана внимателно за раменете и я задържа.
Тес го изгледа с див и напрегнат поглед ,които му беше доста познат и охранителя знаеше ,че след него следва нещо болезнено.
Тя присви очите си както шефа му правеше и изблъска ръцете му от себе си ,като изсъска с нежния си глас :
- Махай се от пътя ми идиот .........Или искаш да ти сритам задника!
Роланд ужасено махна ръцете си от нея и я проследи с поглед как блъскайки се в него изкача през входната врата без да се обръща назад.
- Явно Господина не е сгрешил ! – След среща с него е още по гневна и неконтролируема ! Каза на себе си шашнатия мъж и с бърза крачка се качи за да предопреди шефа си за своеволието на младата госпожица ,която както изглеждаше нямаше навика да се всушва в чужди правила и съвети.
Тес стискаше здраво ключовете на колата си и се насочи забързано към огромния гараж с който разполагаше имението на Пегасъс.
Тя се замисли за ментора си и за това ,колко разочарован би бил ако а види сега.
Оплашена и бягаща от Сето Кайба сякаш е самия дявол.
Но нима не беше ? Ако ада имаше крал то това несъмнено би бил Сето Кайба .
Тя фиксира мини купара си и се затича към него ,като смело минаваше покрай другите паркирани коли ,които до една бяха на Пегасъс.
‘’ Толкова много .......!’’ Помисли си Тес .
Тя сравни Пегасъс и Сето със намръщена физиономия .
Макар и да си мислеха ,че нямат нищо общо и да се мразеха ужасно много , те си приличаха поне по едно : ‘’ Глупавите им коли!’’ Каза си младата жена и нервно извъртя очи ,като продължи напред.
На Тес не и трябваха много коли и Тя не разбираше ,защо мъжете се перчат с колекциите си ........и изобщо .с всички тези прескъпи вещи .
Тя си имаше една ,която напълно удоволетворяваше желанията и , и това и стигаше ........Задоволяваше се с толкова малко , а мъжете .........а Кайба.......... искаха много........искаха всичко !
Повече от колкото една кола би могла да им предложи ........Те искаха да притежават много лъскави коли , които да събират прах в големите им луксозни гаражи и да бъдат само техни и ничии други.
Тес се досети ,че в обърканото и съзнание вече не ставаше въпрос за колите и с мрачна физиономия се качи в своята и я запали ,като потегли внимателно.
Тя излезе необезпокоявано от гаража и подкара спокойно към голямата порта на имението,която се отвори пред малката и кола.
За нейно щастие никой не се опита да я спре и Тя даде газ ,като излезе на пътя.
Тес не знаеше къде иска да иде , единственото ясно нещо в момента бе, че трябва да е някъде далеч от Сето ,който бе способен да я обърка още повече и да замъгли и без това лошата и преценка.
Обичта ,която така влудяващо изпитваше към него можеше да я унищожи отново ,ако не можеше да се откъсне на време от нея .
Въпросът ,които мъчеше Тес , бе дали изобщо иска да се откъсне от болката от любовта, която имаше и .от него , от този без когото изглежда не можеше.
Тес изведнъж реши накъде да кара , посоката на пътя и бе ясна ,сега оставаше само посака на сърцето и да се реши .........
Имаше едно място на което Тя се чувстваше сигорна и винаги ходеше ,за да проясни мислите си или за да вземе решение, което бе важно за нея .
Беше дошъл момента да спре да се заблуждава и да се изправи срещу проблемите и страховете си .
Имаше нужда да иде там ,където можеше да каже всичко от което се страхуваше на глас и подтискаше дълбоко в себе си .
Тес тъжно се усмихна и увеличи скороста ,което бе нетипично за нея ,но в този момент нямаше особенно значение.
Тя пусна радиото с надеждата ,че ще чуе някоя приятна песен ,която ще я успокои и ще отвлече вниманието и поне за момент.
За нейно голямо съжаление ,днес всичко беше срещу нея и я притискаше да вземе решение.
Песента сякаш беше написана специално за нея и Сето , тя описваше перфектно връзката им .
Тес се усмихна вяло и я усили до дупка ,като започна да си тананика.


Млъкни ,просто замълчи .......
Млъкни ,просто замълчи .......

Опитваме се да го караме полека ,но все още губим контрол.......
И се опитваме нещата да проработят ,но все още не е най – лошото!
А Аз полудявам .......... Опитвайки се да бъда твоя дама ......
Мисля ,че ще полудея !!!

Момиче ние бяхме добре ,пиехме вино и вечеряхме .......
Правехме това ,което влюбените правят – разходки по плажа и подобни неща .....
Тези неща които влюбените казват и правят.........
- Обичам те !
- И аз те обичам !
- Липсваш ми !
- А ти още повече !
Но нещо излезе извън контрол -започна да крещиш ,докато съм навън!
Въпреки ,че имах основателна причина ......
- Глупости !
И скъпа имах доказателства !
- Глупости!
Как можеш да не се довериш ,на съвместния ни живот .......
Точно за това вяртваш на лъжите ми и престани с тази лекция ........

Опитваме се да го караме полека ,но все още губим контрол.......
И се опитваме нещата да проработят ,но все още не е най – лошото!
А Аз полудявам .......... Опитвайки се да бъда твоя дама ......
Мисля ,че ще полудея !!!


Защо трябваше да е толкова бързо ?
Любовта се развива бавно ,когато е истинска !
Защо трябва да е толкова трудно ?
Защо на глупаците никога не им стига любовта ?
Опитвам се да те изслушвам ,но лудоста около нас се превърна във традиция !
Ти викаш .........Аз викам ! Твърде много болезнени викове ........
Момиче любовта ни умира !Защо не спреш да се опитваш?

Никога не съм се отказвала лесно скъпи ,но заслужавам нещо по добро....

Тес се усмихна на сладката и нереално близка до живота и песен ,която вървеше към края си .
Де да беше толкова лесно да теглиш чертата и да си тръгнеш.......тогава може би нямаше да има нещастни..........


Сето беше повече от бесен .........Той дори не бе сигорен дали изобщо е бесен .
Всичко което чувстваше си противоречеше по влудяващ начин.
Единственото нещо , което със сигорност почувства , когато Роланд му каза ,че Тес просто си е тръгнала и то доста разтроена беше страх.
Страх от това ,че не може да бъде сигурен в нейната безопасност ...........Страх от това ,че сега не може да я защити и да бъде до нея в случай,че се нуждае от него.
Това го караше да полудява , знаейки че Кай е някъде там и е готов да направи какво ли не ,а Кира .........тази отмъстителна кучка........ просто не му се мислеше!
Сега Той караше към дома на Теа ,надявайки се, че Тес ще е при нея .
Главата му обещаваше да се пръсне от напрежение , ако нещо се случеше с тази глупачка .....Какво щеше да стане с него ?
Отново мислеше като егоист ,но не му пукаше особено .
Не искаше да си признае ,но беше обвързан с Тес по –силно отколкото си мислеше, и Тя имаше контрол над живота му.
Преди Той беше толкова силен , непоклатим стоеше над всичко и всички.
Нямаше човек на тази планета ,който да го накара да падне на колене и да се моли .
А сега бе готов да падне в краката и , и да я помоли да го пусне в живота си и да му позволи да я обича ,по своя си начин .
Сето не беше на себе си ,не можеше да разбере на какво точно бе способен за да бъде Тес добре ,Тя бе най- важната ..........Нямаше нищо и никой по важен за него в този миг.
Преди стоеше толкова високо , недостижимо високо ..........а сега се задушаваше, пропадаше от тревога за едно момиче, което го изправяше на нокти доста често.
Бе и позволил много ......още когато баща му едва не го съсипа и едва не отне живота и .
Бе я пуснал твърде далеч .......Отначало се лъжеше че я мрази , после след като я нарани се лъжеше ,че Тя никога не е значела нищо ,а сега когато не знаеше какво се случва с нея, дали е добре , дали всичко е наред ,дали е защитена , Той разбра че всичко което преди е смятал за правилно е било грешка.
Неведението го убиваше ,бавно и мъчително и съмненията ,които го измъчваха започваха да се разрастват, като неуспорими факти.
Прекалено силно се бе привързал към нея , към усмивката и ....и дори към дразнещия и характер, към избохливоста и ,и към детцката и невиност.
Беше си обещал ,че никога няма да позволи на никой да нарани нещо ценно за него.
Беше научил по трудния начин ,че света е студено и празно място ,пълно с омраза и битки в които трябва да бъдеш победител ако искаш да оцелееш.
Учейки се от жестокоста на Гозабуро едва не пропадна като него.
Тес беше неговото спасително клонче ,което бе толкова чупливо че всяко докосване беше със страх и недоверие към здравината му.
Сето сви пред блока на Теа и излезе бързо от колата ,като изтряска вратата след себе си.
Малдия мъж изкачи стъпалата до петия етаж на един дъх и се озова пред вратата на апартамента на едно от момичетата с което най –малко се понасяше.
Той направи кисела гримаса и натисна звънеца ,като реши да подходи по любезно.....поне в началото.
- Идвам де ! Извика от вътре Теа и отвори вратата със замах .
‘’ Ще ми платиш за това Тереза !’’ Помисли си гневно Сето и вдигна главата си към Теа , която го гледаше със отворена уста и объркано изражение.
- Къде е Тереза !?Процеди през зъби Той и се втренчи в учуденото момиче.
- Майната ти!!!
Сето удари с ръка по вратата преди ,Теа да я затръшне пред лицето му , и влезе вътре без да се тревожи че не е поканен..
- Ти наистина си дивак ! Извика срещу него Теа ,но се отдръпна назад ,оплашена от демоничната усмивка която се бе изписала на лицето му.
- Къде е ?!!Попита остро Той ,като хвана китките и ,и силно я стисна.
- И да ми бе казала нямаше да я издам ,копеле!Каза надмено Теа и се отблъсна от него ,като заоглежда зачервените си китки. – Дивак ! Измърмори Тя и върна погледа си на него.
- Искам да знам ,че е добре ! – Поне това ми кажи .......Той ударжа с усилие обидата ,която напираше в устата му и тихо изсъска .........Теа !
- Знаеш името ми ? - Поласкана съм! Подразни го Тя ,но когато видя че нещата са сериозни поклати глава и го бутна на вътре.
- Сядай там! Тя го блъсна на канапето ,а Той отмъстително я изгледа ,но изтърпя мълчаливо всичко за да разбере нещо повече за Тес.
- Има ли причина да не бъде добре? Попита го Теа твърдо ,като опря ръцете си на кръста и го погледна така сякаш казваше : ‘’ Внимавай какво ще отговориш!’’.
- Ясно ми е че нищо не знаеш ! – Не възнамерявам да ти се обяснявам!
Сето понечи да стане ,но Теа го спря като го натисна на канапето.
- Не ми се е обаждала ,Кайба ! – Но знам къде може да е !
Очите на младия мъж светнаха и Той я погледна настоятелно.
- Преди това обачи искам да ти кажа ,че нямаш право да я нараняваш отново!
- Ако вече не си го сторил ,разбира се !
Сето присви очите си и рязко се изправи .
- Кажи ми !
- Когато Ти ...........Господин перфектен я срина ........Тя обичаше да се усамотява на брега на морето! – Там ходеше винаги ,когато болката и ставаше перекалено мъчителна ! – Не ,че ми казваше нещо ,но Аз го усещах и затова един ден я проследих ,защото се тревожих за нея !
Теа го погледна и се изуми на болката ,която се бе изписала на лицето му .
- Какво е станало?Попита тихо момичето ,като желанието и да го нарани се бе изпарило.
- Разтроих я ! Каза Той като накара гласа си да звучи възможно най- спокойно.
Теа изсумтя и седна на един стол ,като се загледа в него мислейки си , че никога не го бе виждала да се тревожи за някой друг освен за Мокуба.
- Трябваше да се досетя ! – Какво направи? Попита го със строго изражение Тя.
- Няма значение ! Каза остро Той и тръгна към вратата .
- Хей ! – И Аз идвам ! Извика зад гърба му Теа .
- Да не си полудяла ! – Едва те изтърпях тук, а какво остава да прекарам още 15 минути с теб!.
- Майната ти !
Сето изобщо не и обърна внимание .
Той побърза да излезе от апартамента и се запъти към колата си .
Сега със цялото си сърце се надваше Тес да бъде там........

Страхотно Нямам търпение да разбера какво става нататък Ще пуснеш ли нова глава скоро?

стРахОтен :kisss: :obi4amte: :lol!: :wave:
ПЛСс ощЕе :robot:

Тес седна на все още горещия пясък и зарови краката си с него ,като леко се усмихна на приятното усещане ,което и даваше топлината му.
В главата и църеше пълен хаулс и объркване , които бяха предизвикани от нуждата да вземе решение за живота си , което бе неизбежно.
Тя бе наясно с факта ,че отново бе пуснала на свобода любовта си към Кайба .
Беше го допуснала твърде близо до сърцето си ,по което все още лечаха белезите оставени като печат от самия него.
Той я беше белязал , и нищо и никой не бе способен да премахне печата му.
Толкова много въпроси се блъскаха безмилостно в главата и , и не и даваха покой.
Какво всъщност беше Тя за него? .......Какво изпитваше към нея? – любов или страстно желание да я има в ръцете си като ловен трофей .
Думите ‘’Обичам те!’’ все още прогаряха дупка в сърцето и .
Ако правилнотонещо бе любовта към него ,не би се чувствала толкова нещастна при изричането им .
Ако решението на всичките и проблеми се криеше в неговото , може би измислено ‘’Обичам те!’’ , Тя би се радвала да го чуе , дори да беше красива илюзия , създадена от него за да я върне обратно .
Тес затвори очи и две сълзи се отрониха и се изтърколиха по бледото и лице.
Защо беше толкова трудно да се вземата решения? Защо бе толкова трудно да обичаш ?
Момичето започна да претегля на везните всичко ‘’за’’ и ‘’ против’’ връзката им.
Лекия ветрец нежно галеше лицето и ,и си играеше с дългата и чуплива коса.
Тя погледна залязващото слънце и небето ,което бе изпъстрено с различни нюанси на розово и оранжево , които се сливаха в красива цветна феерия .
Вдиша морския въздох и се опита да се наслади на тишината и спокойствието ,които и бяха най- необходими в моменти като този.
По това време наоколо нямаше жива душа , което напълно я устройваше .
Както си стоеше ,мислейки си за всичко което се беше случило през изминалата година,Тес усети силно чувство на страх ,което премина като предупреждение през цялото и тяло.
Тя отвори рязко очи и в този момент ,нечии силни ръце я стиснаха болезнено силно и притиснаха в лицето и бяла кърпа.
Тес се опита да се пребори ,но беше безполезно , мириса на хлороформ проникна дълбоко в нея и Тя изпадна в безсъсзнание.

Кай остави тялото на бледото момиче да се отпусне в ръцете му и я погледна с горчива усмивка.
Бе чакал потаен в сенките цяла сутрин , молейки се Тя да направи грешката да излезе от добре охраненото имение.
Кай знаеше добре ,че Кайба е вътре и че едва ли ще е толкова глупав да я пусне да излезе сама, но знаеше също за лошите им отношения и продължи да се надява ,че Тес ще излезе и Той ще успее да изпълни желанието на Кира.
За негов късмет точно това се бе случило , Тес бе излетяла като стрела от огромната порта на имението.
Кай бе издебнал подходящия момент и той бе настъпил.
Той остави Тес на задната седалка със безизразно лице и празен поглед , преди да затръшне вратата се загледа в нея и несъзнателно потрепери .
Една част от него все още не искаше да наранява момичето по какъвто и да е начин ,но тъмнината в сърцето му ,която само Кира можеше да пробуди и да контролира , сякаш мечтаеше да чуе писаците и ,и да види ужасеното и лице , да се взира с умоляващ поглед в него.
Ако това щеше да направи Кира щастлива и щеше да я накара поне малко да го обича , значи всяка жертва си заслужаваше .
Кай имаше по –голяма и по- важна цел от Тес.
Той искаше Сето Кайба , и ако Тес беше невинна ,то Той съвсем не беше.
Щеше да си плати ,че отхвърли и унижи Кира ,като я накара да стане чудовище отново.
Единственото нещо което Кай се опитваше да подтисне бе истината която го удряше право в лицето ...........Кира винаги бе по силната и винаги се спряваше чудовищно.....



Сето паркира червеното си ферари на алеята пред плажа .
Мини купъра на Тес се виждаше от далеч и това му вдъхна малко надежда ,но не и спокойствие.
Виждаше колата и , и това беше добър знак , но не виждаше нея .
Излезе от колата си и тръгна с бърза уверена крачка към плажа , но още от там можеше да види че няма никой.
Сърцето му започна да бие по –бързо и по- бързо , а дъхът му идваше не тласъци, сякаш нещо го бе хванало за гърлото с огромна сила и не му позволяваше да диша.
- Тес ! Извика с твърд глас мъжът , но не получи никакъв отговор.
Вълните идваха плавно към брега и се връщаха обратно , чайките кражаха наоколо като издаваха дразнещи звуци, а от Тес нямаше и следа .
- По дяволите ! – Тес ! Извика още веднъж Той ,а отчаянието ясно пролича в гласа му , нещо му подсказваше че и този път няма да получи отговор.
Сето бавно започна да осъзнава това от което най –много се страхуваше .
Нямаше я ! И най –лошото бе ,че за пътви път си нямаше представа какво да направи.
Не бе възможно да е отишла някаде понеже колата и стоеше изоставена на алеята.
Стомаха му се преобърна , нещо по сериозно се бе случило .......
Той се върна до колата и извади припряно мобилния си телефон , струваше си поне да опита , възможно бе да си е в къщи ............
Сето набра номера на Роланд и зачака да чуе гласа му от другата страна на линията.
- Да сър! Почти веднага беше извикал Роланд.
- Там ли е Тес? Изръмжа Сето на притеснения си служител.
- Гос-пожи-цата .........Не сър ......
Сето едва сдържа яросния си вик , болката и гнева започнаха да го заслепяват.
Бе му пределно ясно ,какво беше станало .........Толкова ясно ,че сега само стискаше гневно ръцете си в юмруци и се опитваше да се успокои.
- Господине ! – Сър ? Там ли сте?
- Веднага предопреди Мокуба да не излиза от имението .......Не му казвай нищо ! – Достатъчно е да знае ,че Аз така съм преценил!
- Да сър! Каза покорно Роланд.
- Също така ........Искам адреса на Кай Сато ! Каза Сето и Роланд безпогрешно улови страховития гняв ,които личеше в всяка дума на шефа му.
- Да сър! – Ще имате ли нужда .........
- Ако има нещо ще те потърся ..........Намери адреса ! – Ще ти се обадя след 10 минути!
- Ще бъде изпълнено Господин Кайба !.
Очите на Сето бяха потъмнели от гняв и страх .
- Ако нещо ти се случи Тес !!!! – Няма да го позволя ......никога ! – Кай ......Идвам за теб! Изсъска Сето и удари с ръка стъклото на колата си ,което се струши на парчета.
Той не обърбна никакво внимание на кървящата си ръка и бързо влезе в колата ,като даде газ и изчезна в ноща ,която беше една от най – студените в Домино.......

Тес отвори бавно очите си и първото нещо което усети бе железните вериги с които бяха вързани ръцете и .
Остра болка прониза цялото и тяло ,когато се размърда .
Тя вдигна поглед нагоре и видя ,че железните окови бяха разранили нежната и кожа , понеже Тя бе вързана така ,че ръцете и да поемат тежеста на тялото .
Болката не беше нищо в сравнение със страхът ,които Тес изпита когато осъзна какво се бе случило.
Тя уплашено се заоглежда наоколо.
Нямаше светлина, беше тъмно , студено и влажно.......Тес можеше да долови движението в стаята вероятно на някой плъх ,които търсеше храна .
Беше тихо ,единствено нещо което се чуваше беше учестеното и дишане ,придружено от бързото биене на сърцето и .
Тя се опита да се опре на крака си ,защото болката в ръцете и ставаше непоносима , беше и доста трудно понеже краката и отказваха да и се подчинят , но накрая успя и облекчи поне едно от страданията си.
- Има ли някой ? Попита едва едва Тес ,като се опита да говори по –силно. – Защо съм тук? – Какво искаш ?
Тишина .........Сякаш беше луда и си говореше сама , страхът започна да сковава всеки сантиметър от тялото и .
Около нея имаше само непрогледен мрак и ужасна болка , сълзи започнаха да се стичат по измъченото и лице .
‘’ Стрхах ме е !! – Много ме е страх!’’ Шептеше подсъзнанието на Тес ,но Тя се опита да се държи ,защото знаеше че ако се предаде сега ,този които я бе хванал , по неразбираеми за нея причини щеше да я измъчва още повече и това щеше да му достави удоволствие.
Изведнъж Тес чу ,скърцаща врата ,която се отвори плавно .
Лъч светлина нахлу ,но бързо изчезна така както се бе появил.
Тес усети чуждото присъствие , и се прокле на ум че бе започнала да вика.
- Кой си ти ? Попита Тя ,като се изненада колко спокойно звучеше гласа и.
Очите и отличиха един мъжки силует ,който мълчаливо се взираше в нея , сякаш я изучаваше като невиждана досега животинка.
- Попитах те нещо ? Извика нервно Тя ,като забрави за спокойствието си .
Мъжа бавно тръгна към нея , и цялото и тяло се напрегна от ужас.
‘’ Боже помогни ми !’’ Помисли си Тес и се опита да се отдръпне ,когато мъжът застана до нея .
Тя не можеше да види лицето му ,но усети ръката му ,която обхвана кръста и ,и я задържа изправена като отключи веригите и я пусна да се строполи на мръсния под.
- По дяволите ! Извика от болка Тес .
Схванатото и измъчено тяло се противопоставяше на свободата ,болеше я ужасно понеже бе стояла доста дълго така и сега не можеше да мръдне.
- Какво искаш от мен ? Изплака Тес и не можа да сдържи сълзите от болка ,унижение и страх ,които напираха в сините и очи . – Какво съм ти направила?
Мъжа се стегна и се наведе ,като нежно я вдигна от земята и и помогна да се изправи.
Тес не разбираше ,защо я отвлича .......след това я заключва като животно ,а после е внимателен и дори нежен като се опитва да и помогне.
- Съжалявам.........Прошепна мъжа с дълбок и чувствен глас.
Тес изтръпна ......За един миг всичко се срина и цялата картинка се подреди пред очите и .
- Кай ?!!! Извика Тя и залитна ,като отново щеше да се свлече ако силната му ръка не я бе хванала и спасила от още едно болезнено падане.
- Кира не е тук ..........И реших ,че мога ........Той замълча и докосна влажното и от сълзи лице ...............Съжалявам ! – Ти не трябва да си тук ! – Тук трябва да е само онова копеле ! – Сето Кайба .......Ще го пратя в ада ! –Кълна се ! Извика яросно Кай и без да иска стисна кръста и , но Тя не показа че я е забуляло.
Сърцето и щеше да се пръсне от страх ,когато чу името на Сето.
Какво възнамеряваха да правят тези ..........’’ хора’’ ,ако можеха да се нарекът така.
- Убий ме Кай ,но не го докосвай ! Извика Тес и се освободи с погнуса от ръката му.
В очите му пламна гняв и Той яростно я блъсна на земята ,като я притисна с тялото си .
- Значи си готова да умреш за него! – За този ,който те предаде! Извика в лицето и Той и се отпусна върху нея .
Тес беше смазана от тежаста и ужаса ,които изпитваше в момента .
Кай се беше побъркал , а Кира .........Тес се страхуваше дори и да си помисли.
- Обичам го ! Каза Тес в лицето му и го погледна с насълзени очи.
- Глупава кучка ! Извика Кай стана от нея и я издърпа за косата.
Тес изпита невероятна болка ,но не издаде и звук , само стисна зъби и затвори очи .
- Не заслужаваш да те съжалявам ! – И двамата заслужавате да умрете !
Той я блъсна на земята и Тя се свлече с болезнен писак ,които не можа да спре.
Тялото и беше измръзнало и схванато всяко по рязко движение и причиняваше адска болка .
Кай не обърна внимание и излезе от марачната стая ,като завъртя ключа и остави Тес сама...............



Сето застана пред вратата на Кай с гневно изражение и готовност да направи ,каквото и да е за да стигне до Тес, и да я измъкне от кошмара в който със сигорност се намираше.
Мисълта ,че Тя се намира в ръцете на тази откачалка и че сигорно е оплашена и дори наранена ,го караше да се побърква от болка и страх .
Искаше му се да бди над нея винаги ,дори и Тя да не го иска край себе си .
Тялото на Сето несъзнателно се напрегна ,когато ръката му натисна желязната дръжка на вратата , която го делеше от този който бе готов да убие.
Той бавно я отвори и предпазливо влезе вътре.
Беше тъмно ,но това не му попречи да разпознае силуета на стоящата на един стол жена, която се взираше в него и спокойно си дръпна от догарящата си цигара.
Сето не можа да скрие изненадата си , вместо Кай пред него с нагла усмивка стоеше Кира.
Кайба не бе очаквал да я види и това леко го обърка и повлия на увереността му.
Струваше му се ,че Тя очакваше появата му и изобщо не изглеждаше изненадана.
- Заповядай, Сето ! –Моля настанявай се ! Каза иронично Кира , като загаси цигарата , която държеше и върна предизвикателния си поглед на него.
Сето бързо си върна увереността и тръгна към нея с бавна крачка ,като от всяка негова стъпка лъхаше трудно прикрит гняв ,който не убягна на Кира.
Той се спря до нея с безизразно лице , но Тя можеше да усети всяка емоция ,която Сето упорито се опитваше да скрие.
- Закъсня !Проговори Тя ,като се облегна на зад и вдигна зелените си очи към него.
- Закъснях!?! Попита раздразнено Сето и сбръчи вежди .
- Точно така ! – Очаквах да дойдеш тук ,но не и да се забавиш толкова ! Кира нацупи усни и го погледна още по –предизвикатено . –Беше ми скучно .....Доста! Тя прокара езика си бавно по долната си усна и леко се усмихна на погледа му пълен с омраза .
- Искам да знам къде е Тес ! Изсъска с неприкрит гняв сето . – Умръзна ми от глупавите ти игрички!
- Чудя се ,Сето .......от кога започна да се интересуваш от съдбата на курвите си!
Гняв обзе цялото му тяло и премина през него като гореща вълна ,Сето отказа да мисли трезво . Той хвана карсивата руса коса на Кира и я издърпа рязко от стола.
Идеше му да я удоши .....Да я убие ,нея и противния и брат ........Единственното нещо ,което го спираше беше Тес ! Дори да не беше до него му пречеше да извърши каквато и да е глупост.
Кира се засмя нагло ,като не обърна внимание на острата болка ,която и причиняваше ръката му.
Кира лиуваше и се радваше на всеки миг в който може да гледа от близо пълните му с омраза сини очи.Харесваше и ,че може да го изкара извън кожата му ,макар и чрез глупавата му изгора.
- Не бъди толкова груб Сето ! Прошепна му тихо и нежо Тя в отговор на на презрението ,което струеше от него.
- Къде е Тя , Кира .........Няма да те питам отново!
- Дали в този момент брат ми е мил с Тес ,колкото си Тис мен?
Само при мисълта стомаха на Сето се преобърна ,Кира доста умело го предизвикваше ,но явно не бе чувала поговорката ,че не е хубаво да си играеш с огъня.
Той я блъсна към стената и с едно бързо движение хвана ,и стисна врата и ,като не и остави почти никакъв въздох.
- Чуй ме добре откачена кучке .......Ако само косъм падне от главата на Тес ,ще те накарам да се влачиш в краката ми и да ме молиш да те убия .
Нито един мускол по лицето му не трепваше и то не издаваше ,каквато и да е емоция.
Той изрече всичко с плашещо спокойствие , като от думите му лъхаше неприкрита заплаха , която Той ясно показа ,че може да изпълни без каквито и да е угризения .
Щом ставаше въпрос за Тес или Мокуба ,Сето Кайба ставаше повече от безплощаден .
- Пус- ни – ме ! Едва извика Кира , а самодоволната и нагла усмивка бе изтрита от лицето и. – Ако не ме пус-неш ......Няма да я видиш ,кълна се !Тя хвана ръцете му ,които все още я стискаха и се опита да се освободи , но единственото което постигна бе злата усмивка ,която се бе появила на усните му.
Кира се страхуваше от това ,че вече не може да предвижда реакциите му.
Младата жена предпочиташе гнева на Сето ,пред студената пресметливост ,която излъчваше лицето му в момента.
Сякаш бе разбрал плана и да го предизвика и да го направи по –лесна мишена и сега контраатакуваше.
Поне когато бе гневен ,ставаше предвидим и Тя можеше да разбере влиянието на думите си върху него, а по този начин би манипулирала ситуацията по –лесно.
Сега обаче ,когато от непробиваемото му лице я гледаха студените му беземоционални очи , Тя не можеше да си достави удоволствие от безсилната му ярост ,защото Той отказваше да я покаже .
Сето бе разбрал , че целта и е да го накара да се ядоса и така да допусне грешка..
Това че показа емоциите си бе слабост ,всяка емоция бе слабост, особено тази ,която си показал на врага си и Той спокойно може да я използва срещу теб.
Кайба знаеше ,че всяка грешка се заплаща скъпо ,а живота на Тес бе безценен за него и от сега нямаше да го излага на опасност.
Той пусна врата на Кира и я остави да се свлече на пода без да я поглежда повече.
Кира прочисти гърлото си и стана от пода ,като спокойно каза на Сето :
- Трябва да дойдеш с мен ,Сето! – Ако .....разбира се я искаш! Тя се усмихна нагло и го погледна с зелените си очи . –Не обещавам ,че няма да има жертви!
- Заплашваш ли ме Кира ? Попита я Сето все така спокоен.
- Да те заплашвам ? Попита саркастично Кира и постави театрално нежната си ръка пред устата си ,уж за да спре напиращия в нея смях.
- Не ,Сето! – Не те заплашвам ....Просто ти правя услуга ,като те предопреждавам заради общото ни минало! – Не съм ли страхотна бивша !
Той не обърна внимание на наглоста и ,и само студено и каза :
- Тръгвай !
Кира се усмихна и тръгна напред ,като вече предвкусваше насладаа от победата си.
Нещо важно ,което щеше да забрави премина през ума и , и Тя се закова.
- Махни предавателя ,който е закъчен на шлифера ти и би помогнал на сладкия ти малък брат да те открие!
Сето махна предавателя от яката си ,като не отделяше студените си очи от нея .
- Смачкай го ! Изкомандва го Тя ,а Той без никаква емоция направи това което му бе казано.
- Добро момче ! Нагло прошепна Кира и се запъти към вратата .

веЛикОлепЕн :robot: :obi4amte: :kisss:

Супер е Искам още Надявам се, че скоро ще пуснеш нова глава?

Супер е Искам нова глава. Кога да я очакваме?

мОля тЕ наПишИ дР гЛава по-бЪрзо чЕ е мНого иНтерЕсно :obi4amte:

Умирам от нетърпение да разбера какво става после... Скоро ли ще има нова главичка?

Мокуба бе поканил Виктория на вечеря в имението с надеждата ,че Сето ще присъства и най –после ще се запознае с годеницата му.
Мокуба не бе предопредил брат си ,защото се надяваше нещата да станат по непринудено и без много подготовки и излишен шум.
Разбира се изпита голямо разочарование ,когато разбра че брат му не се беше прибрал.
‘’ Сигорно е още в Кайба Корп ,Вики ! – Ще се наложи да отложим ,за друг път!’’Беше обяснил на годеницата си Мокуба.
Момичето от своя страна изпита облекчение ,понеже на Сето Кайба му се носеше славата на достааааа труден човек ,а това да си годеница на брат му и Той да те хареса бе нещо трудно и доста недостижимо.
Вътрешно Вики се зарадва ,че срещата им се отлага за друг пагубен ден и реши да се наслади на вечерта в компанията на Мокуба и на милия иконом Роджър.
Роджър много харесваше Виктория ,понежи и личеше че обича Мокуба и е наистина мило и чистосърдечно момиче.
Разбира се никой не можеше да измести Тереза от сърцето му ,Тя беше нещо по различно ,но Вики бързо го спечели с непринуденото си държание и невиното си излъчване.
Тя не беше красавица като Тес ,но бе изключително чаровна .
Вики имаше големи лешникови очи и дълга тъмнокестенява коса , бе доста слабичка и Мокуба постояно я тъпчеше с какво ли не .
Целия и чар се криеше в лъчезарната и усмивка ,която огряваше което и да е помещение. Тя бе идеална за Мокуба и Той я обичаше от цялата си душа.
Мокуба и Вики вече вечеряха ,когато в трапезарията нахлу зачервилият се от бързане Роланд.
Роджър ,който стоеше изправен до масата и се наслаждаваше на влюбените сърдито го изгледа ,но преди да успее да го скастри Мокуба му попречи ,като разтревожено се обърна към престъпващия от крак на крак мъж.
-Какво е станало Роланд ! – Защо нахлуваш така ?
Господине .....започна запъхтяно мъжът .........Слава на Бога ,че сте тук!
Мокуба неразбиращо го погледна и с нетърпелив жест го подкани да продължи.

- Идвам по заповед на Господин Кайба !
- Сето?!! Възкликна Мокуба ,като започна все повече да се обърква.
- Господина заповяда да ви предам по възможност да не напускате имението, или ако го напускатате да е само с ухрана !
Мокуба рязко се изправи ,а в очите му напрегнатия иконом Роджър прочете страх и тревога.
- По какви причини ! Попита развълнувано Мокуба ,като не отделяше очите си от шашналия се при този въпрос Роланд.
- Причини ......забърбори Роланд глупаво ,като се почеса по главата и започна да увърта ...- Ам .....Нали го знаете ! – Никой не може да каже ,защо птави това или онова , или защо казва това или онова ...........Аз .....
Младия мъж изръмжа раздразнено и Роланд спря да говори ,като сведе глава и зяпна виновно подът.
- Става дума за брат ми! – За ....твърдоглавия ми брат !Ядосано промърмори Мокуба ,като поклати глава . – Каквото и да ти е забранил да ми кажеш , защото знам че е така ,знай че ако си замълчиш ще хвърля вината върху теб ако нещо лошо му се случи!
- Сър ......Аз ...заекна притеснено Роланд ,който се намираше между чука и наковалнята и не знаеше какво да направи.
- Знам ,че Сето предпочита да се справя сам , но няма да рискувам живота му ,заради глупавото му его!
Думите на Мокуба звучаха решително и Роджър само заклати одобрително глава ,като също погледна настоятелно започения Роланд.
- Всичко е заради приятелката на Господин Кайба ! Започна Роланд ,като се предаде на натиска от страна на Мокуба и Роджър.
- Тес !?Измърмори объркано Мокуба и сбръчи чело , мъчейки се да вникне в думите на Роланд.
- Да ! Въздъхна малко по- спокоен Роланд. – Тя е изчезнала сър!
Роджър и Мокуба пребледняха при тези думи на Роланд.
Вики ги погледна объркано и въпреки ,че не познаваше тази Тес и барата на Мокуба , в доброто и сърце се зароди тревога и за двамата.
- Отвлечена !Извика Роланд ,като не можа да скрие страха ,който се изписа на лицето му.
- В нищо не съм съвсем сигорен !- Знаете добре ,че Господин Кайба ,не е от хората които обичат да дават обяснения. – Знам единствено и само адреса ,които поиска да му намеря и това ,което пожела да ви предам Сър!
Роджър внимателно изслуша застиналия до вратата мъж ,и се отпусна на един от столовете , прелкалено разтърсен за да поиска разрешение.
Според него съдбата си играеше с живота на тези две деца ,като постояно ги измъчваше.
Не им бе достатъчна болката ,зародила се между тях ,а сега и някакви незнайни врагове и какви ли не грозящи ги опасности.
Стария иконом ги обичаше и двамата ,така както баща обича децата си и не можеше да понесе мисълта ,че нещо може да им се случи.
Още първият път , с онзи проклетник Гозабуро ,когато Сето И Тес едва не изгубиха живота си ,още тогава Роджър се бе зарекъл ,че ще им помага и ще ги пази от каквото и да е .
Но уви , не бе успял да ги опази от болакта ,която сами си причиниха , а сега не можеше да им помогне срещу непознатия враг ,който очевидно искаше нещо от тях.
‘’Това глупаво момче!’’ помисли си ядосано икономът. – ‘’Защо винаги трябва да се опитва да бъде независим и самостоятелен! – Толкова ли му е трудно да ни се довери! –Защо трябва да се опитва да се изправя срещу проблемите си сам , когато има хора ,които го обичат и винаги биха му помогна ли!!?’’

Мокуба заговори със сериозен глас и изтръгна Роджър от мислите му за Сето.

- Чиий адрес е поискал?
- На някой си Кай Сато !Отговори покорно Роланд и изведнъж се сети за информацията ,която шефа му бе поискал преди дни ,за същия човек.
- Кай Сато?!!Попита Мокуба нервно ,като скръсти ръцете си пред гърдите ,като правеше Сето.
- Да Сър! –Господина поиска информация за него преди няколко дни!
При този неочакван отговор Мокуба завъртя ядосано очи и се заразхожда напред назад .
Той щеше да се пръсне от тревога и гняв ,които в момнта бе насочил срещу брат си.
Сето спря да му споделя ,вече не му казваше подчти нищо.
Мокуба обаче помнеше ,как когато бяха деца нещата между тях стояха по различен начин.
Тогава Сето споделяше с Мокуба , казваше му всичко за мечтите и желанията си ,за радостите и мъките си ,които споделяха като братя.
Когато обаче Гозабуро ги осинови ,всичко корено се промени.
Гозабуро превърна Сето в една добре програмирана машина за пари, лишена от емоции и сърце и тогава Той спря да споделя с брат си , и спря да се отпуска пред него, Мокуба разбираше че Сето не трябва да се отпуска пред другите и да показва слабост пред тях ,но пред него............
Разбира се Мокуба знаеше ,че Сето го обича както Той обичаше него , но нуждата на Сето винаги да е единак и сам да се справя бе някак непреодолима бариера.
Мокуба познаваше добре по- големия си брат на който винаги се бе възхищавал.
Той никога не би рискувал живота му и заради това бе накарал Роланд да си мълчи.
Нещата бяха сериозни, или може бе Сето бе решил ,че не си заслужава да се шуми и ще се справи и сам .......Мокуба искаше ,но не можеше да си отговори.
Успокояваше го единствено ,че брат му винаги си изготвяше префектен план и винаги си оставяше вратичка за обратно връщане.
Мокуба погледна решително към Роланд и заповеднически му каза :
- Утиваме в Кайба Корп и то веднга ! – Искам да ми предоставиш цялата информация за този Кай Сато ! Сигорем съм ,че Сето носи предавателя и лесно ще го намерим където и да се намира ! – Брат ми винаги се е измъквал!
Тези така уверени думи на Мокуба накараха Роджър да се поуспокои и да се отпусне малко ,а Вики изпита гордост и уважение към прекрасния си годеник.
Мокуба я погледна и мило и се усмихна ,като се приближи до нея и погали нежното и лице.
- Трябва да тръгвам съкровище , но ти не се тревожи! – Сигорен съм ,че всичко ще бъде наред!
Вики му даде една от лъчезарните си усмивки и невинно го целуна по –усните ,като след секунда игриво се отдръпна .
- Разбира се ,че ще бъде ! – Вярвам в теб !
Мокуба и се усмихна още веднъж ,целуна челото и ,и тръгна към компанията за да разбере ,каква е връзката между Кай Сато, брат му и Тес..............


Беше три часът през ноща ,когато телефонът в спалнята на Май и Джоуи безмилостно извъня.
Оглушителния звук огласи малката спалня и Май раздразнено отвори очи.
- Джоуи! Промърмори Тя и сръга все още спящият си съпруг.
- ЪМММ! Измрънка Той и пак захърка.
- Ставай Уилър ! Извика до ухото му Тя и отново се отпусна назад ,когато Той подскочи.
- Какво ..........Къде ?
- Вдигни телефона ........започна прозявайки се Май .........И кажи ,че ни няма !
Джоуи се захили и сънено потърка очите си.
- Нали, като вдигна ще разберат ,че сме тук! – Много си съобразителна сутрин! Подразни я Той и нежно я придърпа към себе си ,като я дари със силна целувка.
- Ох .....замърмори малдата жена ....... –Спи ми се Уилър ! – Ти се закле ,в добро и зло ,болест и здарве и докато телефона ни раздели!
- В добро и зло ........пиян съм бил ,защото няма спомен! Пошегува се Джоуи и в отговор получи силно сръгване в ребрата.
- Ох ....ох ! Добре де ,добре ! Измънка победен Джоуи и се пресегна през вече задрямалото момиче ,като взе все още звънящия телефон и го вдигна със смръщена физиономия.

- Кой си ти и знаеш ли колко е часът! Замърмори Джоуи в слушалката и продължи да се мръщи.

- Извинявай Джоуи! Прозвуча измъчения глас на Теа от другата страна на линията.

- А-а-а ! Ти ли си Теа ! Лицето на Джоуи се разведри и Той весело започна:

- Как си ? – Случило си се е нещо?

- Добре съм ,но това не е важно ! Трябва да говоря с .....

- Май ли търсиш?- Няма нужда от намеци ще ти я дам ! – Мен ,никой не ме зачиота !Каза сърдито Джоуи и се намръщи.

- Ох ,,,,,Джоуи ......Опита се да го успокои Теа ,но чу сънения глас на Май в слушалката:

- Теа да не си полудяла ! – 3:00 момиче !

- Май ......Има нещо важно ,но не се паникьосвай ....става ли ? Несигорно попита Теа и зачака отговора на Май.

Май помълча малко и след секуна с заговори с равен глас:
-Какво е станало?

Джоуи видя ,че изражението на Май се смени и застана загрижено зад нея ,като обхвана рамената и с ръце и нежно и успокояващо я целуна по бузата.

- Ами .......Тес не се е прибрала в имението! – Гледах си Аз повторенията на сапунките ,когато ми хрумна да проверя и се оказа ,че не се е прибрала !
Май се засмя нервно и стисна телефона несъзнателно.
- Ох ....! – Ти пък Теа ! – Сигорно е с някой красавец ,а ти си седнала да я мислиш!
- Едва ли е това .........заговори с треперещ глас Теа .......Кайба идва да търси у нас ,разтроил я глупакът му с глупак , но по всичко личеше че си няма на идеа къде може да е отишла!
- Сигорно е разтроена и се е усъмотила някъде ! Опита се да си обясни всичко Май ,но паниката в нея започна да нараства.
- Това не е в стила на Тес ! – Много съм притеснена Май! – Познаваш Тес има табелка :’’Ако си откачен ела !’’ ! – Трябвац да говорим с Кайба на всяка цена ,може би е .........с него сега ! –Сещаш се ! Теа нервно се засмя ,но изобщо не и бе до смях в момента.
Най – добрата и приятелка липсваше и Тя бе толкова разтревожена ,че не знаеше какво да предприеме.

- Тес ,решено е с Джоуи идваме у вас! – Всички знаем ,че Тес си е пате и като нищо да има неприятности! –Но ако Кайба и е напраил нещо ........Ще му сритам наглия задник!
Гласът на Май бе уверен и пълен със спокойствие ,затова Теа също се поуспокои и каза на приятелката си преди да затвори:
- Ще ви чакам Май .........Дано да не греша ,но имам лошо предчувствие!

Мокуба стоеше в кабинета на Сето с мрачна физиономия .
Всичките му надежди се бяха крепили на предавателя ,които брат му трябваше да носи.
Сега обаче след като разбра ,че предавателя няма как да му помогне ,понеже самооверения му брат го бе свалил , младежа си нямаше и на идеа какво да предприеме.
Без предавателя Сето нямаше как да бъде засечен и местоположението му оставаше загатка .
Мокуба се чувстваше безсилен да помогне на по –големия си брат ,които може би точно сега имаше нужда от него.
Сето винаги се грижеше за по- малкия си брат и никога не допускаше нещо лошо да му се случи.
Още от деца двете момчета се бяха научили да си пазят гърба и винаги да се подкрепят за каквото и да е .
Мокуба винаги бе по –слабия от двамата , и винаги имаше нужда от защита в лицето на Сето.
Но нещата бяха толкова различни сега когато беше сам и всичко беше в ръцете му ,когато всяко решение което щеше да вземе можеше да се окаже съдбоносно.
Мокуба бе достатъчно голям за да се справи, но въпреки това се чувстваше ужасно слаб и несигурен.
Той се видя като предишното малко уплашено момче ,което търси ръката на големия си брат молейки го да не го пуска никога.
Мокуба добре знаеше ,че този ако обърка нещо брат му няма да е до него за да му подаде ръка и да поправи грешката му .
Той подозираше,че някой се е домогнал до Тес - единственото слабо място на влиятелния му брат и сега живота и на двамата със сигорност бе изложен на риск.
Това често взе да се случва , заради компанията и власта ,която Сето държеше в ръцете си и не смяташе да предаде на друг.
‘’ Докато стоя тук .......Ти сигорно се нуждаеш от помощ , Сето! Помисли си момчето и сви ръцете си в юмруци. ‘’ – Не се тревожи братле ,Аз никога няма да те изоставя и няма да се откажа ,дори да изглежда невъзможно!’’
На вратата на кабинета се почука и Роланд влезе забързано ,като се спря пред бюрото на замисления Мокуба.

- Нося информацията ,която поискахте Сър! Каза Роланд ,като постави една жълтеникава папка пред него.
- Благодаря ти, Роланд. Въздъхна Мокуба . – Надявам се това да ми помогне да ги открия ,и да разбера какво всъщност е станало!
Той взе папката в ръце и нетърпеливо я разтвори ,като внимателно зачете събраната инфомация за непознатия му до този момент , Кай Сато.
Роланд стоеше със отпуснати до тялото ръце и в очакване следеше за реакцията на младежа срещу себе си.
Мокуба вдигна поглед към Роланд с непроницаемо изръжение , като остави папката на страни и попита :
- Помниш ли адреса ,който Сето поиска !
Да ,Сър!Отговори Роланд изваждайки малко бяло листче от вътрешния джоб на сакото си и го подаде сковано на стоящия в очакване младеж.
Мокуба погледна написаното на листчето и отново се обърна към стегнатия мъж.
- Изпрати някой на адреса ,за да видим какво можем да научим !
- Както наредите Сър!Отговори покорно Роланд ,изненадан от силата и решителността с която говореше младежа.
След като остана сам ,Мокуба започна да разсъждава над това колко малко познава брат си.
На практика Той не знаеше много нито за неговата работо ,нито за действията му , нито за личния му живот.
Бяха се отдалечили един от друг , след появата на Гозабуро в живота им нищо не бе същото.
Мокуба започна да отваря едно по едно чекмеджетата на бюрото на брат си ,с надеждата да открие нещо ,което би му помогнало.
През ръцете му минаха всякакви счетоводни документи ,проекти над които Сето работеше ...Изобщо всичко което човек можеше да си представи ,но нищо от това което Мокуба се надяваше да намери.
Мокуба провери всеки файл в компютъра на Сето ,но резултата бе същия ......Нищо.....


Юги с мъка изкачи стълбите до апартамента на Теа , застана пред вратата и натисна звънеца.
След секунди вратата се отвори и момичето се показа от вътре.
- Здравей ....... Прошепна тихо Тя и му се усмихна вяло.
- Здравей ,Теа ......! – Ам.. ...Радвам се ,че ми се обади! Каза младия мъж и се опита да гледа навсякъде другаде ,но не и в нея.
- Влизай ! Подкани го Тя .
Юги неуверено влезе в малкият апартамент и последва Теа в кухнята.
Напоследък се чувстваше доста страно ,когато бе край нея ,струваше му се че я вижда за първи път ,а се познаваха от години.
Не можеше да си обясни ,защо му ставаше толкова горещо и защо дланите му се потяха ,като на хлапак в нейно присъствие.
Тялото му реагираше ужасно страно всеки път когато неволно се докосваха, но Той упорито отказваше да си признае че си пада по нея.
- Настанявай се . – Май и Джоуи ще дойдат след малко ,но нали ги знаеш какви са бавни .......Теа се опита да направи гласа си да звучи по- весел и спокоен ,но изглежда не и се отдаваше ,защото Юги я гледаше загрижено и веднага започна да я кара да поседне .
Теа му бе отказала ,но стомаха и се бе свил на кълбо и на моменти се чувстваше така все едно всеки миг ще се стропули на пода.
- Искаш ли нещо? Започна припряно Тя . – Кафе ,чай ........
- Кафе !!! – Определено!
Теа му намигна и се зае да приготвя кафето .
Сега като се замисли първият човек на който се обади бе Юги.
Той винаги бе способен да я разведри и да я накара да се усмихне ,а точно сега Тя се нуждаеше именно от това.
- Знаеш ли нещо ново за Тес? Попита загрижено Юги ,като се опита да спре да мисли за това ,колко красива е Теа.
Движенията на Теа мигновено се сковаха и Тя тъжно му отговори:
-Нищо........Освен това ,че не се е прибрала ! – Аз .....Знам ,че съм много параноична и че изправям всички на нокти , но Тес ........Теа замълча за миг и шумно си пое въздох и продължи ..- Знаеш , Юги ......Сега Тя е жена с власт и пари в комбинация с Кайба се превръща в желана мишена ! – Освен това държанието на Кайба .......Той бе разтревожен , усетих го въпреки че Той умее да се прикрива !
Юги я изслуша внимателно и също доста се разтревожи.
‘’-Щом Кайба е бил разтревожен и е позволил на Теа да долови това .........
-Той е очаквал нещо да се случи ...... Знаел е че има ,защо да се тревожи!’’ Помисли си Юги ,но не сподели това с Теа ,а просто се опита да я успокои.
- Не се тревожи Теа ! Заговори нежно младия мъж и тръгна към нея.- Нека дойдат Май и Джоуи и ще обсъдим какво да правим !
Юги я прегърна и нежно замилва косата и , като и прошепна :
- Всичко ще бъде наред ! – Обещавам ти .............
Теа се отпусна в ръцете му и сълзите и започнаха да мокрят сивия му пуловер.
- Много ме е страх за нея ! – Тя не заслужава каквото и да е страдание ! Захлипа Теа и се притисна още по –силно в Юги.
- Знам ,Теа ............Знам .
На вратата се позвъни и Теа смутено се отдръпна от Юги и изтри сълзите от лицето си.
- Е .......Пристигнаха .Тихо каза момичето и леко се изчерви ,като осъзна че с Юги са прекалено близо.
- Дааам .....! Захили се Той и глупаво се почеса по главата.
Теа му се усмихна и побърза да отвори вратата където със сънливи физиономии стояха Май и Джоуи.
- Влизайте ! Покани ги Тя ,като потърси очите на Май в които се четеше същата тревога ,която се четеше и в нейните.
Двете жени тръгнаха забързано към кухнята оставяйки Джоуи да се влачи след тях.
Те влязоха мълчаливо в кухнята ,а Джоуи се провикна зад тях:
- Кафеееееееее! – Много , ама много ми е нужно !- Теа размърдай се !
Двете ядосани от заповетта му жени се обърнаха рязко към него и го изгледаха гневно .
Джоуи поуплашен от това да не получи в замяна едно добре скроено женско отмъщение, глупаво вдигна ръце и промърмори :
- Когато желаеш де ......Когато ти е удобно!
Юги сложи ръка пред устата си и се захили на глупавата физиономия която беше направил приятеля му.
- Млъквай ! Изсъска Джоуи и го сръга да му направи място на дивана.
Теа се зае да удоволетвори желанието на ‘’ Негово величество’’, а Май се опря на плота на мивката и заби поглед в стената.
Всички мълчаха както никога до сега , никой не смееше да наруши така спокойното и безпроблемно мълчание .
Теа направи кафето и го сервира в бели порцеланови чаши на сини цветя , като се усмихна топло на Юги и изгледа укорително Джоуи.
- Какво ?Измърмори Той и се нацупи ,когато всички на масата се обърнаха към него със ясна закана.
Джоуи сви рамене и отпи от горещата течност , като затвори очи и и позволи да го успокои и събуди до колкото бе възможно.
Какво ще правим? Заговори изведнъж Май ,като накара всички да я погледнат. – какъв е плана ?
- План ? Попита Юги ,като погледна объркано Джоуи които се задави с кафето.
- Нали имаме такъв ? Попита леко раздразнено малдата жена . – Няма да оставя Тес .........
- Дори не знаем дали наистина се намира в някаква опасност! Прекъсна я Юги и веднага отнесе гневния поглед на Теа.
- Разбира се че е! Тропна по масата Тя .- Не разбрахте ли това което ви казах? – Кайба я търсеше , Юги ти по – добре от нас знаеш че не е от хората ,които изпитват загриженост ,но кълна се че именно това бе изписано на лицето му!
Теа си пое шумно въздох и продилжи да говори по –меко .- Тес би се обадила ,,,,Не е безотговорна ,познавам я .

- Просто не се е прибрала ,Теа ! Започна внимателно Джоуи.- Може би надутия пуяк я е намерил и сега е някъде с него!
Отново настана мълчание и всички се замислиха над логичното предположение на иначе достааа русия мъж.
- Да му се обадим ! Каза решително Теа и сложи край на каквито и да е размисли и идеи.
- Да направим .....Какво ? Отчаяно извика Джоуи.- Ехооооо! Това е Сето Кйба !- Вярвате ли ,че ще ви обърне някаво внимание!
- Ще му се наложи!Каза Май ,като гневно присви очи и продилжи .- Ако не иска ще му сритам богаташкия задник !
Теа се усмихна и с блеснали очи погледна Юги.
- По дяволите! Имам номера ! Каза Юги и с въздишка извади мобилния си ,като набра номера и зачака .
Всички го гледаха в очакване , но Той рязко затвори телефона и ги погледна вече видимо напрегнат.
- Не отговаря !
Теа скочи от стола си и се заразхожда напрегнато из кухнята,като едва сдържаше сълзите си.
- Може би ......Опита се да ги успокои Джоуи ,но Май го прекъсна.
- Станало е нещо ! – Едва ли Господин работохолик някога изключва телефона си!
Юги не знаеше какво да каже , вече всичко му се виждаше страно и опасно.
Не можеше вече да се заблуждава ,нещо се беше случило.
Теа спря да ходи насам - натам и погледна решително Юги с неприсъща за нея твърдост.
- Звъни на Мокуба! – Ако знае нещо ще ни каже!
Юги набра бързо номера и зачака.


- Да !
Юги чу неестествено грубия глас на младежа от среща.
Той винаги бе жизнерадостен и мил за разлика от Кайба , а сега звучеше досущ като него.
- Здравеш Мокуба !- Аз съм Юги.
- Юги! Гласът на младежа омекна и Той заговори с обичайната си топлота.
- Какво има Юги?
- Ще ти задам един обикновен въпрос ,Мокуба и моля те отговори ми без да криеш нищо.......
- Отвлечена е Юги! Отговори младежа без да дочака въпроса.- Тя и Сето все още не знам къде са !
Юги замълча за секунда и всички в стаята се напрегнаха.
- Как ? – Защо? Заговори отново Юги.
- Всичко ,което за сега знам е че е повече от възможно в дъното на всичко да е някой си Кай Сато.- Брат е на едно бивше гадже на брат ми .......Кира ? Ако не се лъжа ! – Нямам представа какво точно се е случлио между тях тримата ,но ще да е било нещо голямо!
- Кай Сато ........Това е момчето с което ходеше Тес! Почти извика Юги, а знаещите истината Май иТеа пребледняха и се спогледаха уплашено.
- Излизала?
- Да точно така ......после се стана едно сбиване в клуба на брат ти....Така де те се сбиха !
- Сбиване? Мокуба повтаряше като папагал всичко което Юги му казваше и започваше все повече да се учудва.
- Да .....Имам чувството ,че Кай и Кира са заедно! Каза Юги прозрял тънката нишка ,която Кира красиво бе изплела около всички.
- Искаш да кажеш ,че работят в екип!
- Да .....Тя първо ходеше с мен ! – След това успя да раздели брат ти и Тес ....
- Защото Той е идиот ! Провикна се Джоуи.
- После изведнъж се появява Кай ,като спаситекна лотка!Допълни шашнато Мокуба.
- Какво ще правим? Попита Юги и погледна притихналата на един стол Теа ,която гледаше притеснено.
- За сега не можем да направим много .....! Разбира се вярвай ми ,че всички звена във компанията са задействани и няма да ни отнеме много да ги намерим!- Не се тревожете щом Сето е с Тес всичко ще бъде наред!
- Мокуба .....
- Ще ви държа в течение ! Отговори на полузададения му въпрос Мокуба.
- Благодаря ти ! Каза Юги и затвори ,като се зае да разказва всичко на разтревожените си приятели.
А Май и Теа също имаха какво да споделят.

Тес се бе свила в ъгъла на тъмното помещение в което се намираше.
Беше и толкова студено ,че отвреме на време зъбите и започваха да тракат.
Единственото нещо ,което се опитваше да прави е да мисли , за да не полудее.
Колкото и да се напрягаше обаче не можеше да си обясни ситуацията в която се намираше в момента.
Мрака бе навсякъде около нея , нямаше дори процепче през което да минава светлина ,а Тес се чувстваше така сякаш е изложена пред хиляди втренчени в нея очи ,които я гледаха злобно от сенките и се смееха на слабоста и .
Тя ясно можеше да долови движение някъде пред себе си .
Можеше да чуе мишките ,които понякога минаваха на сантиметри от нея.
За нейна изненада в този момент това не я ужасяваше, младата жена знаеше ,че има нещо истински страшно отвъд мрака ,отвъд навярно заключената врата.
Нещо ,което се бе добрало до нея и Тя не знаеше как точно да приеме факта ,че може да умре от ръката му .
Като се замислеше изглеждаше особено неизбежно да се изправи отново в лице със смъртта.
Сякаш наистина бе белязана за неприятности ,както твърдеше Сето.
Не го правеше нарочно и се опитваше да ги избягва , но те винаги се връщаха обратно при нея ,сякаш притежаваше някаква притегателна сила или нещо подобно.
И все пак, този път беше толкова по-различен от останалите , когато собствения и баща се опита да я убие и да убие мъжа които обичаше , Тя го мразеше и всичките и инстинкти бяха насочени срещу това да се пребори не просто с полуделия си баща ,а с един хладнокръвен убиец.
Тя бе усетила омразата просмукана в тялото му ,бе видяла кървавия му свиреп поглед и бе сигорна ,че Той е чудовище , което цапаше ръцете си с кръв без да се замисли.
Но Кай .......Той не беше като баща и .
Цяла нощ бе спала спокойно в ръцете му ,в ръцете на един убиец.........Възможно ли бе?
През онази нощ Тя не усети пламтящия за кръв поглед , не усети безмилостна жестокост , не усети нищо което можеше да я отблъсне.
Тес не можеше да отрече обаче ,че когато видя Сето и Кай да се бият на пода в клуба , очите на Кай бяха добили свирепия кървав блясък на баща и.
Той излъчваше онази злоба и всепоглъщащ гняв и желание ,които може да има само един убиец.
‘’ Защо Кай ?’’ Помисли си Тес и сви измръзналите си ръце в юмруци.
Страха ,които понякога изпитваше към него и се опитваше да заглуши сега и се виждаше напълно оправдан ,но въпреки това..........
- Не може да си такъв ........Сигорна съм .....Аз щях да знам! Прошепна тихо Тес ,а сълзите и започнаха да се стичат по бледото и лице.
Тя опря глава на стената и бавно затвори очи .
- Трябва да се стегнеш Тес! – Изправи се !Изкомандва се младата жена и бавно се изправи влагайки целия инат на които бе способна в момента.
Тес пренебрегна острата болка ,която се разнесе по цялото и тяло и се опита да се съсредоточи за да събере възможно най –много информация за мястото на което бе пленица.
Тя напрегна всичките си сетива ,като започна да следи за всеки шум ,които можеше да и подскаже нещо повече.
Беше толкова тихо ,че единственото нещо ,което можеше да чуе бе забързаните удари на сърцето си и тежкото си дишане.
Нищо друго , нито един отличителен звук освен този който мишките издаваха или предизвикваха с постояното си шаване.
Въздоха беше застоял и влажен , но Тес почти бе привикнала , всичко което се опитваше да направи за да си помогне бе напълно безполезно, Тя бе напълно безполезна или поне така се чувстваше в момента.
Младата жена отново се свлече на пода и прибра краката си до корема ,мислейки си за кошмара който я гледаше от всякъде.
Нямаше какво друго да направи освен да потъне в мисли, това изглежда умееше най- добре.
‘’ Кай брат на Кира , а са толкова различни !’’ Помисли си Тес и това незнайно защо и донесе ублекчение.
Бяха различни ,но младата жена не можеше да си обясни ,защо Кай бе направил нещо толкова ужасно като отвличане ,а може би и .......убйство.
Тес не можеше да спре да се пита дали и Тя ще свърши като Крис Аната, и дали негов убиец бе Кай.
Изведнъж нещо ужасяващо мина през ума и ,по страшно от това място и от всичко което Тя знаеше ,че може да загуби.
‘’ Сето .......Боже мой ! – Той няма да ме остави .........никога!-Кай и Сето ......!’’
Тес изтръпна , вече не и пукаше че може да умре , Те несъмнено щяха да се избият ,а Кира едва ли щеше да ги спре..
Важното бе този който обичаше да живее.Тя бе напълно готова да жертва живота си за този на Сето ,макар че Той я бе наранил жестоко.Нямаше нищо по силно от любовта на която бе способна .
Мисълта ,че Кай може да отнеме живота на Сето я караше да умира .
Сякаш някой изтръгваше сърцето и отново и отново и го разрязваше на малки парчета...........
Мислите и бяха прекъснати от отварящата се врата.
Тес вдигна глава ,като насочи погледа си в посока на шума .
По цялото и тяло премина ледена тръпка ,когато разпозна неподвижния силует на Кай.
Младата жена несъзнателно се сви още повече ,но не отмести сините си очи него.
Той бавно затвори вратата и тръгна към свилото се момиче ,като междувременно пусна осветлението.
Младата жена светкавично затвори очи и извъртя главата си настрани ,защото неочакваната светлина заслепи привикналите и към тъмното очи.
Стомаха и се бе свил на топка ,а дишането и се учести ,когато усети топлата рика на Кай да докосва челото и с необяснима нежност.
Тес бавно отвори очите си и срешна непроницаемия му поглед ,които я накара да потрепери.
Младата жена гневно отблъсна ръката му от лицето си и стисна зъби в опит да обуздае порива да го цапардоса.
Лека усмивка се изписа на лицето на Кай , смелоста на Тес го изненада.
Тя видимо се страхуваше ,но въпреки това бе достатъчно смела да му се противопостави.
- Добре...........Каза Той ,като невъзмотимо дръпна едно малко дървено столче и седна срещу нея.
Сега Тес можеше да огледа цялото помещение ,което до преди минути бе забулено в тъмнина.
Мястото на което се намираше бе мазе.
Някога белите стени бяха зацапани ,а в ъглите им имаше мухъл причинен от високата влажност.
До стената ,която беше точно срещу Тес бяха наредени около десетина запечатани кашона,а един голям плъх бързо премина през тях ,като се скри от погледа на изуменото момиче.
Нямаше прозорци,от които да влиза светлина и свеж въздох, мястото бе подтискащо досущ като тъмница.
Тес несъзнателно вдигна поглед към висящата от тавана лампа от която идваше все още мъчителната за очите и светлина.
В този момент Кай безмълвно в наблюдаваше и изучаваше нежното и лице ,което бе изпитал нужда да види.
Не му се искаше да държи Тес тук ,не искаше също да я връзва за онези вериги ,но покажеше ли слабост към нея Кира щеше да бъде безмилостна.
Тес бе толкова различна от Кира , всичко което казваше или правеше идваше от сърцето и .
Никога не се опитваше да се преструва или да манипулира , камо ли да лъже.
Може би точно заради това онзи идиот Сето Кайба я бе харесал , може би заради непорочноста и я харесваше и Той самия.
Защото бе различна , истинска и непринудена .
Сякаш можеш с един поглед да отгатнеш какво си мисли ,а всъшност да не можеш да научиш с векове.
‘’- Няма да и позволя да ме разсейва! – Само ти Сето Кайба , само ти долно копеле си виновен за всичко и разбира се ще си платиш!’’
Кай грубо хвърли към Тес одеалото ,което държеше и стана да си върви.
Той имаше чувството ,че ако остане още малко ще направи някоя глупост.
Невиноста и го привличаше като магнит , и му действаше ужасно възбуждащо.
Можеше да си представи на какви неща може да я научи и какво можеше да прави с нея и най вече с тялото и, такива каквито високия и морал не би издържал.
Глупачката не осъзнаваше ,колко привлекателна бе за него ,а мисълта че може да я вземе ако реши го правеше още по опасен.
Кай бе накрачки от вратата ,когато чу треперещия и глас да казва смело:
- Не знаех ,че си лакей на Кира!- Добре ли и служиш?
‘’ Какво правиш по дяволите ! – Знаеш ли ,как се въздържам ,а сега ме спираш и ядосваш! ‘’ Помисли си гневно Кай и рязко се обърна с лице към вече изправилото се момиче.
- Какво те интересува?Изсъска Той и направи няколко крачки към нея ,но не се доближи прекалено.
Тес не бе наясно с това ,което правеше , знаеше че си търси белята ,но искаше отговори именно от него и именно сега.
- Ако не си забелязал ,аз съм тук и не знам какво ще правиш с мен! – Затова доста ме интересува! Каза смоуверено младата жена и го погледна с изкрящи от гняв очи.
‘’ –Много неща мога да направя с теб ,своенравна госпожичке!’’Помисли си Кай и демонично се усмихна.
Поразен от самоувереното и поведение и начина по които беше сложила ръце на кръста си, начина по който го предизвикваше ......Нямаше какво друго да направи освен да се засмее.
Бе толкова променлива ,до преди минути беше като оплашено зайче ,а сега безтрашно се изправяше срещу него.
Той нагло плъзна поглед по цялото и тяло ,беше несравнима гледка.
Тес го изгледа с пълен със сладко възмощение поглед а бузите и се оцветиха в червено.
Кай направи още няколко крачки към нея ,мислейки си че Тя се се одръпне , но не позна Тес не мръдна от мястото си.
Той застана на сантиметър от лицето и започа да я преценява.
- Дръзка си........Накрая каза Той и обхвана кръста и с ръце ,като я предърпа към себе си.
Тялото на Тес се скова и страха ,които се опитваше да подтисне я завладя отново.
Този мъж .......в него имаше толкова добро ,колото и зло и Тес не бе сигорна кое ще надделее.
- Пусни ме ! Рязко извика Тя и яростно го блъсна .
Кай се засмя на безполезните и опити да го отблъсне.
Тес не бе чувала такъв смях, толкова тъжен и всъщото време ужасяващ.
Сякаш беше нещо средно между ревът на ранено животно и яростта на самия дявол.
- Страх ли те е ? Прошепна в ухото и Той и леко се усмихна ,когато намери пулса и с усни и видя колко е ускорен.
- Не !
- Лъжеш .......Не си добра , няма смисъл !
- Да не би да ми четеш мислите ,че да знаеш какво си мисля! Заяде де Тя ,като се опита да не му показва ужаса ,които гореше в очите и .
- Не е необходимо ,Тес ! – Чета по треперещото ти тяло ,и по думкащото в гърдите ти сърце . Каза спокойно Той ,знаейки че я е оставил без думи.
- Това не си ти ! Прошепна едва –едва Тес и стисна очите си ,за да спре напиращите сълзи.
Той я извъртя с гръб към себе си ,като изви грубо едната и ръка и така я накара да се облегне на рамото му.
- Откаде знаеш !Изсъска с ухото и Той и леко се засмя ,когато усети как тялото и потръпна от оплаха.
- Усетих го .......Аз знам ,че не си убиец ,че не си наранил никого , никого Кай!
Тес едва дишаше ,но вярваше във всяка дума , която произнасяше и Кай бе наясно с това.
Той вдиша аромата на нежната и кожа и плъзна усни по врата и като пренебрегна протестите на цялото и тяло.
- Нека ти разкажа за себе си, сладко наивно момиченце!Гласът му бе груб ,като никога до сега ,а за Тес в този миг Той не бе по различен от хишник хванал жертвата си.
- Кира е не само моя сестра ,но и любовница! Прошепна в ухото и Той и я притисна още по силно до себе си.
При тези думи Тес се отпусна за момент ,поразена от отвращението ,което изпита към Кай.
Той разбра реакцията и ,и усети същото това отвращение ,което и Той изпитваше към себе си.
Това бе самата истина и това порцеланово момиче ,идващо от страната на приказките свършващи винаги със щастлив край , трябваше да я узнае.
‘’ Да видим ,колко добър ще ти изглеждам след това!’’
Той я блъсна на земята и я притисна с тялото грубо с тялото си.
Тес искаше да бяга ,да бяга бързо и никога да не поглежда назад.
Искаше да го спре ,да му извика да престане , че е уплашена , че я боли и се страхува но не можеше да каже и думичка.
- Знаеш ли как го направихме Тес? – Тя бе на 16 ,а аз достатъчно голям за да знам че е нередно! И знаеш ли не ми пукаше , защото я исках и я обичах!
- Не ! Пусни ме .....
- Все още я обичам Тес и съм готов да те убия ,когато ми заповяда! А онзи за когото ти си готова да направиш същото ,ще убия с най –голямо удоволствие!
- Не! Не ! Не ! Изспищя силно Тес и започна диво да се мята и да го блъска.,като не спираше да плаче.- Не ......Чуваш ли !!!Безпомощно викаше момичето, Той закова ръцете и от двете страни на главата и , изаговори заплашително тихо.
- Защо искаш Той да живее?
- По същата причина по –която ,ти искаш да живее Киа!!Отвърна му Тя и се загледа в очите му .
В тях се четеше омраза ,болка и страх .
Този път Тес не се оплаши ,прииска и се да го успокои да му каже ,че всичко е наред ,но Той не и даде тази възможност.
- Нищо не знаеш! Извика в лицето и и стана от нея ,като изхвърча през вратата затръшвайки я след себе си.
Тес се сви на кълбо и започна да плаче още по неудържимо.
Бе ужасена ,предадена и омърсена от чужда гнусна и зловеща истина.
- И въпреки това .......изкрещя момичето ......Ти не си този за когото искаш да те мисля! – Ти не си убиец Кай Сато ! – Знам ,че го знаеш и ще го докажеш! – Вярвам ти!
Кай чу думите и и се свлече бавно в коридора на къщата в която се намираха.
Той облегна глава на стената и затвори очите си като промълви:
- Защо си толкова наивна ,защо не искаш да ........кай не продължи нямаше нужда омагьосания кръг в който бе пленик скоро щеше да се затвории Кира отново щеше да е победител.........

Сето караше след Кира ,като се стараеше да не изпуска колата и от поглед .
Тя видимо си играеше с него ,като изпреварваше ненужно другите и го принуждаваше да я следва ,като послушно пале.
Това изобщо не му се нравеше .
Кира не спираше да му лази по нервите и скоро щеше да я накара дълбоко да съжалява за наглостта си .
Сето си нямаше и на идеа къде точно го води ,а и не го интересуваше особено.
Бе готов да стигне и до самият ад ,ако се наложи за да измъкне Тес.
Нищо друго нямаше значение и нищо друго не бе по –важно от това Тя да е в безопастност.
За него бе без значение къде ще го заведе Кира и в какво се опитва да го завлече подтикната от болните си анбиции.
Сето бе толкова самодоволен и дързак ,че бе напълно обеден ,че просто ще влезе и ще измъкне без каквото и да е затруднение проблемното си момиче.
‘’ – Кой може да ме спре ?’’ Помисли си Той и лека усмивка се изписа на лицето му.
За него Кай бе просто един глупак ,които бе направил ужасна грешка като бе застрашил единственото нещо което Сето истински обичаше и от което бе зависим.
‘’ - Идвам да довършим започнатото Кай ……Ти никога повече няма да се доближиш до Тес!’’
Колата на Кира изведнъж намали и сви в една одбивка по пътя.
Сето повдигна вежди ,но направи същото и продължи да я следва съсредоточено.
Вече повече от 15 минути караха по магистралата извън града , а сега изведнъж свиваха в тази отдбивка толкова неочаквано ……сякаш Кира следваше стриктнно някакъв определен план.
Това направи Сето по внимателен ,но не постигна ефекта на паника ,на който Кира със сигорност се бе надявала.
Нямаше и следа от неувереност по лицето на младия мъж , Той караше невъзмотимо по неравния тесен път ,който се виеше в далечината.
От двете страни на пътя имаше висококи дървета ,които изглеждаха зловещи на фона на непрогледния мрак.
До колкото Кайба можеше да си обясни навлизаха в гората , това бе доста неучаквано за него и го накара да се замисли .
Изведнъж Кира зави рязко и спря пред една дървена къща ,която беше почти невидима.
Начина по който беше разположена я правеше незабележима на пръв поглед , а през ноща човек лесно можеше да пропусне завоя зад които се намираше и така и нея.
Студения въздох проникна в тялото Кайба , но Той не му обърна никакво внимание и тръгна към облегналата се на колата си Кира.
- Харесва ли ти тук гражданче ? Попита злорадо Кира ,като се подсмихна.
- Какво е това място ?Поитата я студено Той ,като напълно пренебрегна глупавия и въпрос , който целеше да го раздразни и
- Сето .......Любезен както винаги! Усмихна му се престорено Тя и се запъти към вратата на къщата.
- Последвай ме и ще видиш............
Той тръгна след нея със уверена крачка ,като и хвърли поглед пълен със отвращение и гняв.
Кира отвори вратата и влезе вътре следвана от Кайба .
- Харесва ли ти скромната ми къща ? – Надявам се ,защото хвърлих доста усилия за ремонта ,мили ...........
- Къде е Тес ? Прекъсна я рязко Той и гневно я изгледа.
Търпението му се изчерпваше ,а наглото и предизвикателно държание го изнервяше допълнително.
Чертите на Кира се изостриха , а очите и заблестяха гневно .
- Ти друго не знаеш ли ? – Само тази глупачка ти е в главата !!!
- Да не очакваш в главата ми да си ти ? Каза с ослепителна усмивка Той ,като се почувства по- добре ,когато видя жалката и реакция .
Зелените и очи изкряха от гняв .
Тя стискаше ръцете си в юмруци ,като се опитваше да се овладее ,за да не му позволява да взима контрол над ситуацията..
‘’ – Глупак ! – Ще те накарам да ме молиш ......Ти никога повече няма да ме пренебрегваш ! – Никога !’’ Мислеше си яростно Кира и го гледаше кръвнишки.
- Омръзна ми от жалките ти опити да станеш интересна Кира ! – Спри докато е време и ми кажи къде е Тес , ако спреш да се правиш на луда и ми съдействаш може и да ти се размине !
Това беше предела на Кира , този самооверен ,нагъл глупак не знаеше колко опасна е Тя и колко много беше загазил с нея.
Нямаше си на идеа ,какво щеше да му причини ,на него и на ‘’ сладката ‘’ му изгора.
- Знаеш ли какво ...започна със спокоен глас Тя ,като се усмихна злобно........ Защо не я потърсиш в някоя морга ! – Сигорна съм ,че Кай вече е спрял да се забавлява и я е захвърлил като ненужен боклук какъвто е в действителност!
Кръвта изстина в жилите на Сето , гнева разяде тялото му .............
- Кучка !!! Извика свирепо Той и тръгна към нея с помътени от ярост очи.
Точно когато беше на сантиметър от нея и бе готов да я накара да си прехапе езика , нещо го дръпна рязко и дъхът му секна..........
Той усети как се задушава........... Нямаше въздох , само някаква остра прерязваща болка .........
Тялото му изтръпна , Той се вкопчи във въжето което беше хванало врата му и се опита да го премахне ..........
Някой го държеше ........
Трябваше да направи нещо , трябваше да се бори ............
‘’ Тес.....’’ Името и се въртеше в главата му ,само то го караше да се бори .........
Смеха на Кира отекна в стаята и Тя се приближи към задушаващия се мъж.
- О-о-о , Сето ......Тя погали лицето му ......... – Не се бори ,няма смисъл .
- Ще те уб-и-я ! Изсъска едва Сето ,а очите му блестяха все така яростно.
Кира изобщо не трябваше да се съмнява ,че ако Кай не го държеше в капан сега,Той щеше да я разкъса на парчета.
- Обичам очите ти да ме гледат така ......По –малко безразлично е !- Пълни с омраза гневни .........Прекрасен си ......
Прошепна близо до усните му Тя и победоносно се усмихна, като се обърна към подивелия от удоволствие Кай.
– По леко Кай .........Не го искам мъртав ........все още ........
Тя не го искаше ,но Кай бе готов да го убие сега .
Всяка негова честичка го желаеше силно и неудържимо.
Кира все още бе привлечена от този идот и това още по –силно го караше да озверява.
Ревноста гореше във вените му ........омразата ....от думите на Тес не бе останала и следа .
- Кай ! Каза заповеднически Кира и Той леко отпусна хватката ,но все още задушаваше Сето.
Кира лъчезарно се усмихна на Кайба и седна на масата срещу него .
- Милия ми .......Вече си спокоен !
Сето я гледаше заплашително и ако очите му можеха да убиват Тя щеше да е мъртва.
- Искам да ми кажеш ,че онази уличница не е нищо за теб! – Искам да ми кажеш ,че тази която искаш съм Аз !
‘’ За това ли е всичко ?’’ Помисли си Сето и погледна хладнокръвно стоящото пред него момиче.
- Ти си напълно лу-да ! – Ти никога не си била повече от една .........
Той не успя да довърши ,защото въжето се стегна около врата му и отново го преряза.
- Глупак ! Изсумтя гневно Кира и скочи от масата ,като се запъти към тях и зашлеви Сето силно. – Щях да ти простя глупоста ........Но ти пак избра нея ! –Щяхме да бъдем заедно ......Щях да те направя щастлив!
Кира говореше ,а очите и гледаха някак отнесено , някак страно и далечно .
- Умри заради нея ......Прошепна Тя.
Кай не искаше да я спира , Той беше щастлив че Тя щеше да остане негова и нямаше да я дели с никого.
Сето Кайба заслужаваше да умре ,заслужаваше смъртта си.
Тя бавно извади малък револвер и го насочи към него , като леко се усмихна на залялото я удоволствие.
За нейно огромно съжаление младия мъж не направи опит за каквото и да е ........
В очите му нямаше страх ,нито омраза , нямаше нищо недоизказано , но нямаше и следа от покорство ...... нямаше нищо което да запази усмивката на лицето и.
Той гледаше смело пред себе си , а лицето му бе безизразно и някак празно и замислено ..
Последната година мина през ума му за миг .
Началото . Първия път ,когато я срещна .....
‘’ Искаш ли ,да се преместиш и да живееш с мен?’’ Бе я попитал .спомни си несигорното и лице ............
Повратния момент в живота му ,когато бе направил най голямата си грешка.
‘’ Мразя те ! – Лъжец ! – Защо не ме уби!’’ Думите и ,когато го видя с Кира ,жената държаща пистолет срещу главата му.
Лицето и на което бе изписано болака ,разочарование ............
Не му пукаше ,че ще умре .........Тя трябваше да знае ....
‘’ Обичам те ! ‘’ Помисли си Той , и се приготви за изтрела .
- Не ! Чу зад гърба си Сето .

Гласа на Тес отекна в стаята .
Сето реагира светкавично и удари Кай в корема ,като се освободи от въжето ,което безмилостно го стискаше преди минути.
Кай падна на пода и изненадано се извърна към пребледнялото момиче по чието лице се стичаха сълзи.
Сето се извъртя към Кира за да отнеме пистолета от ръката и ,но Тя му се усмихна и бързо го насочи към Тес.
- Не мисля ,че ще посмееш!
- Сето ........Прошепна Тес и го погледна с цялата нежност ,която можеше да съществува.
Сето и се усмихна безгрижно все едно нищо лошо не ставаше .
- Тес ........Изглеждаш ужасно ? Подразни я Той .
- Майната ти ........изплака Тя .
- И Аз те обичам ! Усмихна се отново Той и върна погледа си на смеещата се Кира.
- Колко трогателно !Изсъска Тя . – Толкова сте сладки .......
- Достатъчно Кира ! Заговори твърдо Сето – Стигна твърде далеч !
- Далеч! Тя фалшиво се засмя . – Не мисля така !
Сето направи няколко крачки към нея , но Тя махна предпазителя и извика силно:
- Нито крачка ,защото се кълна че ще я убия като куче !
Сето се закова на мястото си и погледна към Кай ,който все още зяпаше Тес.
- – Как си се измъкнала ? Попита изведнъж Кира
Тес я изгледа с омраза и каза през зъби:
- През вратата !
- Не се прави на острумна кучке ! – Как се измъкна по дяволите !
- Не заключих ! Прошепна тихо Кай ,като вдигна зелените си очи към Кира и срешна презрителния и поглед ,от който най – много го болеше.
- Идиот! Извика Тя и извъртя очите си. – Ако искаш нещо да е свършено както трябва направи си го сам!Каза сякаш на себе си и размаха оръжието към Тес.
- Върви при него .......
Тес погледна Сето сякаш го питаше какво да направи .
Той и кимна в знак на съгласие и протегна ръката си към нея .
Тя се затича и я улови като се притисна силно в него и сълзите и безмълвно взеха да се стичат по измъченото и лице.
Той хвана кръста и и целуна челото и , като и прошепна :
- Всичко е наред ......
- Не я лъжи Сето ! Обади се Кира .
- По дяволите Кира ! – Остави проклетия пистолет ......Не праиви нещо за което ще съжеляваш!
- Да съжалявам ......тя се разсмя и се опря в стената ,като извади от джоба си една цигара и я запали. – Вече съм го правила .........и преди!
Цигарения дим обгърна лицето и , и започна бавно да се разнася из стаята.
Тес потрепери в главата и всичко започна да се нарежда.
Сега очите на Кира светеха с онзи кървав блясък ,който Тес бе видяла в очите на баща си.Младата жена усети как Кира се наслаждава на контрола си над живота им.
Не Кай бе убиеца ,а Кира . Тя излъчваше желанието и безмилостната жестокост ,която може да има само един прокълнат човек.
- Ти си го убила !!! Извика срещу нея Тес и я погледна с отвращение .
Кира се засмя и бавно дръпна от цигарата си.
- Браво ! – Толкова е умна ,нали Сето? Попита иронично Тя напрегнатия мъж.
- Боже колко си жалка ........Каза нереално спокойно Кайба и Тес го погледа учудено.
Изведнъж напрежението което излъчваше беше изчезнало ,сякаш до сега бе преценявал врага ,търсейки слабите му места , и вече беше готов да ги използва срещу него.
Лицето му бе така безразлично ,сякаш гледаше не човек ,а някакво недъгаво същество.Със някакво съжаление ,.което Тес не можеше да определи и доза отвращение.
- Млъкни ! Извика срещу него Тя и насочи оръжието.
- Чудя се ........Как може да има нещо толкова незначително ,как съм могъл да си легна с него!
Той беше жесток и гаден и Тес го разбра , прииска и се да го спре, за миг дори съжали Кира чието лице бе така бледо.
Тес бе сигорна ,че в този миг сърцето му гореше в леден пламък , сините му очи проникваха в Кира като ренген и я караха да се чувства ,като точно това което Той и казваше че е .
- Кай ........Извика го Тя ,а ръцете и трепереха .
Кай не можеше да помръдне гледаше как Кайба мачка сестра му ,любимата му,неговия живот и не можеше да помръдне .
- Кай !!! Извика го по –силно Тя и го изтръгна от вцепенението .
Той бавно се изправи и сковано тръгна към нея ,като се опитваше да не поглежда Тес .
- Кай ......Прошепна Тя и целуна безжизнените му усни .........Имам изненада за теб!
Кай я погледна неразбиращо и понечи да каже нещо ,но Тя сложи пръста си на усните му и го спря.
-Обичаш ли ме ? Попита нежно Тя ,като погали лицето му без да свая пистолета .
Очите на Тес се разшириха и тя извика към него.
- Не , Кай ! – Не я слушай .......Тя е лъжкиня .....убийца !
- Мълчи ! Изръмжа Кира и я прониза със помътените си очи.
Сето инстиктивно придърпа Тес по близо до себе си , и погледна в очакване замръзналия Кай.
- Обичаш ли ме ? Повтори въпроса Кира и го погледна мило.
- Да ! Почти извика Той ,като погледна към Тес .
Кира се усмихна и го целуна отново .
- Тогава ги убий!
Думите и започнаха да ехтят в съзнанието му , Той не знаеше какво да направи.
- Кай ........Не го прави ....Ти не си такъв ! – Моля те ......Прошепна Тес .
Кай не я погледна и пое пистолета от ръката на Кира .
Тя се усмихна и се отдръпна на страни ,като го подкани.
- Хайде Кай ! – Стреляй !
Сето застана Пред Тес ,за да я предпази нещата бяха излезли извън сакакъв контрол.
Кай насочи пистолета ,ушите му бучаха ,а ръцете му трепереха .
В главата му думите на Тес изместиха тези на Кира .

‘’......Ти не си този за когото искаш да те мисля! – Ти не си убиец Кай Сато ! – Знам ,че го знаеш и ще го докажеш! – Вярвам ти!’’

Тя беше права ,Той не беше убиец дори Кайба не искаше да убие .
Кира ........Той я обичаше ,но не можеше да убие , просто не можеше.
Младия мъж бавно свали пистолета и погледна Кайба в очите , погледа му беше чист и спокоен без омраза и гняв .
Очите на Сето отначало бяха объркани и враждебни ,но после заблестяха благосклоно. Тес се опида да отгатне ,какво си говорят с очи двамата най – неповторими мъже в живота и, но и двамата бяха прекалено мистериозни за да разбере.
Кай и Сето се гледаха втренчено в продължение на минута ,когато Кай отмести поглед и каза високо:
- Не ! –Не трябва!
Лицето на Кира се изкриви от гняв и Тя каза през зъби:
- Какво каза ?
- Няма да ги убия ! – Те са невини ........и двамата Кира !
- Невинни!? Тя изкрещя думата сякаш беше нещо ужасно и грубо и блъсна Кай.
- Обичам те Кира ,но ........
- Не ме обичаш ! – Копеле .......Идиот , ти си един глупак!
На лицето на Кай се изсписа огромна болка и Той погледна на долу ,като отпусна ръцете си до тялото.
Кира изсумтя и издърпа пистолета от ръката му с думите :
- Винаги си бил слабак!
Тя насочи пистолета и се прецели , но Кай хвана ръката и се опита да го издърпа .
- Пусни Кай ! Извика бясно Кира ,но Кай не изпълни заповетта.
- Не мога Кира ! – Не мога да ти позволя да направиш .........
Чу се силен изтрел ........Пистолета гръмна ..........
Кай за миг срешна зелените очи на свличащата се на пода Кира.
- Нееееееее!Извика силно Той и падна на колене до нея ,като обхвана тялото и с ръце и замилва лицето и .
- Кай ......прошепна Тя ......- Не искам да ум-ра .......Мо-я те , помо-гни ми !!!
Сълзите на Кай започнаха да мокрят лицето и , и Тя бавно вдигна ръка за да го докосне, но не успя смъртта я застигна преди да каже това ,което искаше да му каже цял живот.
‘’ Обичам те !’’ Тя затвори очи и се остави в ръцете на мрака ,които я обгърна.
Кай вдигна безжизненото и тяло и започна убезомяло да я прегръща и да целува лицето и .
- Моля те Кира ,моля те .......Викаше Той и я притискаше силно отказвайки да я пусне да си върви.
Тес заплака и се притисна във вцепенения Сето.
Всичко ,което се бе случило бе толкова нереално .....
Той не можеше да осъзнае ,че е истина и че Кира умря пред очите му .
Сето силно притисна Тес и започна внимателно да гали гърба и , за да я успокои и да я накара да спре да плаче.
Чуваше ясно ,как сърцето и бие и бе щастлив, по –щастлив от всякога.
Докато сърцето и биеше ,всичко щеше да е наред .
Сето си пожела никога да не бъде на мястото на Кай ,защото тогава просто би умрял заедно с нея.
- Махайте си ! Изкрещя срещу тях Кай ,като ги погледна с потъмнели от мъка очи.
Тес се освободи от ръцете на Сето и все още плачеща се затича към него, но Той я спря като изкрещя на Сето :
- Иведи я ........Изведи я от тук !
Сето стоеше безмълвен ,наблюдаващ мъката на Кай .
Тес плачеше и от това го заболя ужасно ,но Кай му напомни за това че Той можеше да е на негово място и да я оплаква .
По добре да плачешесега и това да остане завинаги в памета и ,отколкото да е мъртва и да няма такава.
- Моля те Кай .........Нека ти помогна .....Каза през сълзи Тес ,но Сето я хвана за ръката и я дръпна към себе си .
Кай го погледна умолително и притисна Кира към себе си .
Целия беше в кръв и беше отчайваща гледка , не спираше да плаче и да се моли на Кира да се върне ,макар да знае че е вече мъртва.
За един кратак миг ,Сето разбра много точно Кай .
Двамата си приличаха повече от колкото си мислеха.
- Моля те Сето ........изплака Тес ........Пусни ме да му помогна ......
Сето стоеше с каменно изражение на лицето ,а очите му бяха насочени към съсипаното момче.
- Изведия сега ..........Прошепна отново Кай и не погледна дърпащата се Тес.
Сето знаеше какво следва и знаеше ,че за Тес ще бъде голям удар ........
Той я вдигна на ръце и пренебрегна протестите и , и сълзите и които му късаха сърцето.
- Пусни ме .......Той има нужда от мен ! Пищеше Тес удряйки го с малките си юмручета.
Сето я носеше с непроницаемо изражение ,без да се отбранява от ударите и .
Очите му бяха празни , и Той вървеше като безчувствена статуя .
- Кай .......Викаше Тес ........
Сето я изнесе навън и я пусна внимателно на земята.
Тес не спираше да плаче и когато се изплъзна хукна бясно към къщата ,но едим углошителен изстрел я закова на място.
Тя се свлече на мръсната земя с потъмнели очи .
Стана тихо .........Грозна тишина ........Страшна тишина .....
Сето тръгна към нея все така непроницаем , когато стигна и погледна бледото и лице му се преиска да крещи .
- Сето ........Прошепна Тя и две сълзи се търкулнаха по бузите и .
Той се наведе и нежно я прегърна ,като усети как рухва в ръцете му ...........

Супер е! Много ми хареса! Може ли да пуснеш още по-скоро?

МНого тъжно, но страхотно Искам още Скоро ли ще пуснеш?