Наруто двойките {много интересно}

Фикчето не е мое, но много ми хареса. Прочетете го, няма да съжалявате.

Глава 1
Пясъчните нинджи.
Тен Тен седеше върху горещия пясък и опитваше да се изправи.Тя здраво държеше корема си, откъдето се стичаше ручей кръв. Изведнъж зад нея се появи тъмна фигура. Тя понечи да извади куная си, но усети че се вцепенява от страх "Но възможно ли е да е той? Защо е тук след толкова години, какво ли иска?"
- Не ме ли помниш? -гласът прозвуча зловещо.
- Ти...какво искаш...Орочимару?
Тен Тен, виждам, че си станала Джонин. И явно си станала доста силна.
- Какво искаш?
- Нищо. Смятам да навестя Хокаге - сама - изсъска той.
- Не и докато аз съм тук! Тен Тен извади куная си и го хвърли право към човека със змийско лице.
- Не и този път!
Той ядосано я хвана за косата и заби шурикена си право в корема на мястото на зейналата и рана. Момичето безпомощно се свлече на земята. По пясъка закапаха капки кръв. Тен Тен остана да лежи така. Изведнъж усети, че върху лицето й се изсипва ледено студена вода. Тя се изправи, като погледна към корема си. Шурикена беше забит дълбоко в него. Тя изкрещя от болката, която я пронизваше. Очите й бяха одраскани, а устните й пресъхнали. Четиримата странници я побутнаха, за да видят дали е жива. Явно от болката или от уплахата, тя се събуди и уплашено попита:
- Къде съм? Кои сте вие?
Русокосото момиче се засмя.
- Намираш се в Селото скрито в Пясъка. Виждам, че си нинджа от Селото в Листата. Как ли си стигнала чак до тук?
Чак сега ТенТен видя ясно четирите силуета. Русокосото момиче изглеждаше красиво, а на гърба си носеше голямо ветрило. До нея седеше червенокосо момче с вързоп на гърба. Лицето му имаше безразличен, но много тъжен вид.
- Хей, Гаара, какво ще я правим?
- Не знам.
Тен Тен се обърна и видя високо момче, което също носеше вързоп, но имаше друга форма.
- Гаара, не можем да я оставим ранена. Ще я заведем вкъщи, и ще и помогнем. Утре ще я върнем в селото й .Русокосото момиче се обърна назад.
- Неджи? Какво ще кажеш?
- Все ми е тая!
Тен Тен се обърна и видя още една фигура. Тя беше на високо лилавооко момче. Лицето му беше студено и нямаше и следа от някакви чуства. Неджи погледна назад и каза:
- Трябва да побързаме! Звуковите нинджи са наблизо. Когато се обърна отново към тях, Тен Тен с ужас видя очите му. Те имаха странен и ужасяващ вид.Тя усети как сърцето й премира от страх “Как разбра за нинджите? Възможно ли е, да е изчезналия член на клана Хюга. Възможно ли е това да е Бягуган?”
------------------
Наруто и Саске обикаляха гората.
- Къде ли може да е? - Наруто ядосано хвърли един камък в реката.
- Наруто успокой се или…знаеш какво.
- Какво…. За лисицата ли? Отдавна съм се научил да управлявам чакрата й.
- А Хината какво мисли затова? - Саске погледна към него.
- Нищо.
Двамата продължиха пътя си, когато Наруто се спря. По тревата се виждаха следи от кръв и счупени оръжия.
- Била е тук. Била е тук. Ако й се е е случило нещо кълна се, че ще….
Саске му запуши устата. Ясно си личеше, че в очите си има шаринган.
- Не е била тя.
- Тогава кой?
- Който и да е бил, си личи, че не е неопитен. Дори бих казал, че е топ нинджа. Като съдя по оръжията, Генин, дори и Джонин не разполагат с такива.
- По дяволите, Саске! Каква е тази тайнственост?
Той замълча. Знаше кой е, но просто не искаше да мисли затова. Погледна към кръвта и ядосано стисна юмруци, промълвявайки: ”Аз ще те убия, Итачи"
--------
Чак когато пристигнаха в къщата, Тен Тен ясно си спомни какво се бе случило.
- Хей, малката, искаш ли закуска? – русокосото момиче се обърна засмяно към нея.
- Не, благодаря!
- Темари. Казвам се Темари. Това са братята ми - Гаара и Канкуро. Канкуро е добра душа, но внимавай с Гаара.
- А онова лилавоокото момче?
Тен Тен усети, че се изчервява и сведе поглед, за да прикрие червенината си.
- Оуу той е красавец, нали? Но е досущ като Гаара. Дори по - зле от него.
- А името му...как е то?
- Хмм, още е рано да ти казвам.
---Някъде наблизо при къщата .
Неджи седеше край нещо, като дърво. Трудно би могло да се каже какво е. Гледаше в една точка, а в очите му нямаше нищо. Нито радост, нито болка. Просто беше едно безчувствено тяло. Той размишляваше над съня, който го мъчеше вече 3 години, откакто бе станал пясъчен нинджа. Момичето от съня му го плашеше, но не с оръжие, а със сълзите си и гласа си. Умолявайки го да и обещае, да се върне, че отново ще бъдат заедно. ”Прости ми, аз не спазих обещанието си... “

-----В Коноха
Какаши ядно погледна към Анко.
- Тя трябва да отиде с Наруто и екипа. Така заповяда Хокаге - сама.
- Хината е моя ученичка. И въпреки, че е Чунин, не смятам, че е достатачно подготвена за такава мисия. А и като знам, че и Наруто е в екипа... Тя още не го е превъзмогнала, а той…аз не искам да я нарани отново. И без това я съсипа достатачно.
Какаши хвана Анко за ръката, а ядът в очите му изчезна и се замени с мек вид.
- Не се тревожи, Анко! Хината може да не е подготвена, или там както ти го наричаш, но Наруто е. И ти обещавам, че ще говоря с него. Сигурен съм, че ще разбере.
Анко замълча. Очите й бяха насочени към прозореца. На лицето й имаше усмивка, и ясно показваше, че държи и вярва на Какаши.

Ето новата глава

Втора глава
Обещанието на един Хюга
Хината седеше и броеше дните, откакто бяха скъсали с Наруто. И всеки път се опитваше да не плаче. Очите й още бяха мокри от плач. Да, тя плачеше тайно за него.Още си спомняше как той й каза, че я обича. Как я целуна на лунната светлина в онази нощ. Хината размишляваше над случилото се през тези три години. Слагането на край на връзката й с Наруто...тя го реши. Беше й омръзнало той да мисли само затова, как да стане Хокаге. Неджи също. Тя се питаше дали е добре. Никой не й беше казал за него. Знаеше само, че е мъртъв. Така й бяха казали Тсунаде и Какаши. В това я накараха да вярва.
"Наруто-кун, дали ме обичаш?" - после тъжно погледна към една снимка "Братко, където и да си, моля те, нека се разкайваш за това, което направи.
В Селото скрито в Пясъка
Неджи се събуди целия облян в пот. Той нервно погледна часовника на стената и отчаяно въздъхна "По дяволите! Докога ще ме преследва този проклет кошмар? По дяволите! Тен Тен, защо не мога да те забравя?" Той отново заспа.
Гората беше тиха. Наоколо нямаше никой. Едно момиче седеше край едно от безбройните дървета, стискайки в едната си ръка писмо и пръстен. Изглежда чакаше някой. Край нея мина висока сянка с качулка и сърп, но не се спря до нея, а само й каза:
- Още е рано да идвам за теб!
Момичето не се изплаши, напротив. Това беше нормално за Коноха. Кафявите й очи изглеждаха дълбоки и красиви. Лешниковия цвят им придаваше още по голяма чуственост. Откъм пътеката се зададе още една фигура, но тя беше на високо лилавооко момче, което носеше лента на главата си. Двамата се прегърнаха и седнаха край плачещата върба. Момчето тъжно преглътна.
- Тен Тен, любима, аз трябва да замина. Трябва да отмъстя на един човек, който ме нарани много.
- Но моляте, не виждаш ли? Аз толкова те обичам! Искаш да счупиш душата ми ли? Искаш сърцето ми да се пръсне от болка? Неджи, моля те бъди с мен! Стой с мен! Имам нужда от теб!
- Съжалям! Аз трябва да го направя, иначе никога няма да бъда щастлив. И ти също ще си нещастна, защото ще живееш с един човек, който мисли само за отмъщение. Неджи хвана малките й ръце и прошепна:
- Обещавам, че няма да те забравя!
Двамата допряха устните си едни до други. Нейните бяха меки и нежни. Той може би, за последен път ги опитваше. За последен път я докосваше. Тен Тен промълви:
- Обещай ми, че ще се върнеш! Обещай ми, че ще ме обичаш! Закълни ми се...
-Кълна се, аз няма да те забравя! И всеки път, щом видя горещия пясък, ще си спомням за теб.
Двамата си казаха Сбогом. Тя остана край върбата. Сега картината беше еднаква. Сълзите на момичето бяха в тон с тези на върбата.
-Не, не! Пак този проклет сън! - Неджи ядосано се запита защо не може да се отдърве от спомена за онзи ден.
На сутринта Тен Тен имаше по - бодър вид. Тя приготви закуска, защото не искаше да бъде неблагодарна. Закуската беше тиха, единствено Канкуро изръсваше от време на време някоя глупост, но скоро й той млъкна. Темари беше отишла да купи продукти за вечерята. Неджи, Тен Тен и Гаара закусваха. Момичето се чувстваше неловко в тяхната компания. Беше тихо и във въздуха се усещаше напрежение.
----В Коноха.
- Хей, Наруто, къде си тръгнал така по това време? - Гласът на Шикамару се чу отдалеч.
- Не те засяга!
- Наруто..Какво ти става? Съвсем си откачил, по дяволите( прозява се).
Наруто хвана Шикамару за блузата. В очите му се четяха гняв и ярост. Шикамару усети мирис на водка и с неговото флегматично действие попита.:
-Как можа? Ти си луд, напълно луд! Приличаш на пияница. Така ли смяташ да ставаш Хокаге?
-Ти и проклетата Хината нищо не знаете! И двамата сте едни глупаци. Ти, Шикамару, искам да ти каза, че си мързелив и адски дразнещ! А тя с нейното непрекъснато изчервяване...омръзна ми.
-Още я обичаш, нали?
-Не!
-Хайде, поне пред себе си признаи, че още я обичаш.
-Казах ти вече! Тъпата Хината не ме интересува. - Наруто се обърна и се отправи към дома си.
---В Селото срито в Пясъка.
Когато се навечеряха, Тен Тен реши да се поразходи. Темари сметна, че би могла да го направи. Навън нямаше толкова опасности, а нали беше нинджа. Тен Тен седна край едно дърво и започна да размишлява. Изведнъж видя още някой там. Тя приготви куная си, но луната ясно освети лицето му. Тя видя отново тези очи. Отново тези студени очи. Сега те бяха объркани, но все така студени.
- Какво правиш тук? Не виждаш ли, че мястото е заето?
- Аз...аз съжалявам.

Ето още една глава на фикчето

Трета глава.
"Аз знам, че не ти не си силен"
Неджи погледно момичето с цялата си злоба и студенина. Очите му бяха студени, лицето му бледо като смърта. Тен Тен скри лицето си със шепите си. Беше толкова уплашена. Тези очи я гледаха с толкова омраза....същите тези очи, които преди три години и се кълняха в любов. Тя отрони две сълзи.
- Боли, когато си сам. Защо се преструваш, че си щастлив, че всичко е наред? Аз знам, че сърцето ти е разбито. Търсиш обич, искаш да се скриеш при някой, но неможеш, защото си горд. Къде се е чуло и видяло Хюга да бягат?
Неджи я погледна със своите студени очи.
- Не знам коя си, нито пък откъде знаеш името ми, но искам да си вървиш! Искам да съм сам.
- Сърцето ти се лута самотно. Терзаеш се за нещо. Криеш болката си дълбоко. Нощем плачеш да плачеш. Ясно го виждам. Ти не си толкова силен. Душата ти е разпръсната на милиони парченца и не можеш да ги събереш, защото боли. Боли те от една измама. Кръвта вече не те плаши, плаши те обещанието, към мен, което не изпълни. Тя говореше, докато очите й се пълнеха със сълзи. В тях се четеше гняв, обида и безкрайна болка.
Аз те чаках. Сълзите ми не спираха, молех се да се върнеш, но вече не знам в какво да вярвам. Излиза, че любовта ти към мен е един глупав фалш.
Неджи се обърна настрани. Не искаше да го вижда така. Но трябваше... Той се обърна към нея с ледена усмивка.
Тен Тен........отдавна знаех, че си ти. Беше ми интересно да видя, дали ще се сетиш кой съм. Няма нужда да плачеш. Отдавна не те обичам, кучко. Хич не ме интересува какво става в сърцето ти. Запази си го за теб, ако не искаш отново да те нараня. Всъщност, като се замисля, никога не съм те обичал. Беше игра. Защото си кучка, а кучките ги използват само за секс, но ти и затова не ставаш.
Очите на момичето се пълнеха със сълзи, и скоро рукнаха. Сърцето й беше разбито. Чувстваше се обидена и малко по малко осъзна истината. Тази горчива истина. По лицето й се изписа страх и жал. Това момче, в което се влюби, беше един студен грубян. Думите му я нараниха много. Тя само го хвана за ръката и го погледна с насължените си очи.
- Така ли? Това ли е било? Не предполагах, че си станал такъв, Неджи. Но знам, че ти страдаш така, както аз. Страдаш и те боли, защото ме обичаш.
Неджи с цялата си ярост я блъсна на земята. Кръв потече от лицето й. Той победоносно се надвеси над нея, и я хвана за косата, като започна да докосва шията й с пръсти.
- Пусни ме! Пусни ме!
- Нали това искаше отдавна? Да правим любов. Е, момента настъпи. - каза той с ледена усмивка.
---В Коноха
Днес беше денят на панаира на Коноха. В селото беше пълно с хора и сергии. Днес беше и ежегодния турнир между нинджите на селото. Генин заставаха срещу Чунини, или обратното, в най-различни версии. Трябваше да започне първия мач. Съдията погледна към таблото и се изкашля.
- Първият двубой ще е между Хината Хюга и Наруто Узумаки.
Хината изплашено погледна към Наруто, който пък от своя страна изглеждаше съвсем спокоен. Двамата опоненти застанаха един срещу друг. Скоро се хванаха в схватка. И двамата бяха яростни в нападенията си. Когато Наруто се приготви да направи онези знаци, които биха му донесли победата, не само нея, ами и много разруха, Хината го погледна и се усмихна.
- Не си го и помисляй.
- Какво, какво ? Господи, забравих, че има Бякуган. Нищо и с друга техника ще я победя.
-Наруто - кън, това ли е твоят нинджа начин? Това ли е твоят нинджа път?
-Не разбирам за какво говориш, Хината-сама.
-Наруто - кън, попитах - това ли е твоят нинджа начин, в който вярваше, в който накара и мен да вярвам. Къде отиде онова силно и будно момче? Къде е? Сега си една развалина, Наруто кън. Също така знам, че този мач е към края си.
- Бякуган!
После момичето направи някакви знаци с ръцето си.
Изведнъж цялото поле се закри с дим и всички се опитваха да видят какво става. Димът започна да изчезва, а на пода се откри ужасяваща гледка - Наруто седеше в бесъзнание на пода, в а в гърдите му беше забоден шурикен. Над него седеше Хината и го гледаше злобно, без капка жал.
- Това е моят нинджа начин, Наруто-кън! И той е - да те убия и да страдаш!
Какаши все още гледаше като гръмнат. И не само той, ами и всички в залата.
-Тя не само, че разви степента на Бякугана на Неджи, ами използва и неговите техники. И не само неговите, ами и забранената Хюга техника. Знаех, че е станала силна, но чак пък толкова...Сега тя е истински Хюга.
- И победител е - Хината Хюга.
- Хината -сама, ти си истински Хюга!
Когато лекарите взеха Наруто на носилка, Хината се доближи и прошепна:
-Гледай да оживееш, защото още не си изпитал истинската ярост на един Хюга! Още не съм приключила с теб, Наруто кън.
Анко хвана Какаши за рамото и попита:
- Смяташ ли, че Наруто ще оживее?
- Само ако знаех...
-----В селото скрито в Пясъка
Темари разтревожено погледна часовника. Минаваше 11, а Тен Тен още я нямаше. Тя притеснено сипа вода във една чаша и се опита да не се безпокои.
-Хей, Гаара, какво правиш?
-Нищо.
Неджи хвана Тен Тен здраво и върза ръцете й за един камък. Когато започна да покарва ръка през гърдите й, усети, че са меки. Момичето започна да крещи и да се съпротивлява, но това не помогна. Напротив, той я хвана още по - силно и разкъса блузата й. Пред него се откри невероятна гледка. Гърдите й бяха средно големи и добре оформени.
- Станала си голяма красавица.
- Моля те, Неджи пусни ме! Неджи, пусни ме!
Но кой ти слуша? Той разтвори краката й и докосна бедрата й. Сега нямаше смисъл да се съпротивлява. Знаеше какво ще последва, но беше твърде слабо. В корема и имаше два шурикена. Четири бяха забити в рамото и, а три по краката й. Нямаше какво да направи.
Изведнъж от към тях се чу вик.
-Неджи, пусни я!
Момчето се обърна и видя фигурата на червенокосо момче. Той го изгледа и освободи Тен Тен от ръцете си.
-Какво искаш, Гаара? Върви си.
- Казах да я пуснеш, или ... той приготви ръцете си.
- Спокойно, твоя пясъчен ковчег няма да ти помогне. И все пак, тръгвам си.
Гаара се доближи до момичето ,което беше почти в бесъзнание. Тялото и бе окървавено, а очите й пълни със сълзи. Той внимателно започна да маха ножовете от тялото й. Тен Тен плахо го погледна.
- Спокойно, всичко е наред. Той си тръгна.
Червенокосото момче извади някакви лекарства. Той нежно започна да промива раните й. Кожата й беше толкова мека и нежна, че на самия него му се прииска да я целуне. Момичето го гледаше нежно, а очите й бяха толкова красиви. Гръдта й беше закрита с чаршаф(да приемем че е имало) .
Момчето промиваше раните и. Започна да докосва шията й, но не злобно, а нежно.
- Ти си толкова сладка!
Тен Тен го погледна и се усмихна.
- Благодаря.
Гаара я хвана за ръката й кажа усмихнато:
- Аз просто искам да бъдем приятели.

Глава Четвърта
"Там, където е сърцето"
---В Коноха
Наруто лежеше върху болничното легло, а около него имаше системи и кислородни маски. Момчето сънуваше сън. Той сънуваше младините си, Саске и Сакура, и приключенията на отбор 7. Изведнъж усети нещо да го притиска за гърлото. Усети, че не може да си поеме въздух. Когато отвори очи, видя ужасяващия поглед на Бякугана.
Х-Х Хината-сама (заеквайки)
-Радвам се, че си жив, кучи син.
-Какво искаш от мен? Защо си тук?
-Мечтаеш ли, душко? Е, ще ти кажа. Мечтите ти ще летят до оня свят.
-Ти си побъркана!
Хината го притисна още по - силно. От устните му потече кръв. Той се опитваше да си поеме въздух, но ставаше по - лошо. Хината го хвана и заби куная си право на мястото на печатата. Болката беше нетърпима
- Спри, глупачке, спри!
- Нее, аз едва сега започвам. Ще те унищожа и ще те превърна в развалина. Ше страдаш и ще те ударя там където най - боли. Моят нинджа начин е да те убия и кръвта ти ще е доказателство.
- Хината - сама, ти се превръщаш в истинско чудовище. Ставаш като Неджи...дори по - зла от него.
-Млъквай, копеле. Тя заби куная си още по - силно. После извади един шурикен. Наруто замръзна и попита:
- Какво ще правиш?
- Какво ли е усещането да си спяп?
-- В Селото Скрито в Пясъка
Тен Тен и Гаара седяха, докато той промиваше раните й. Последните му думи бяха нежни и красиви. Тя промълви:
-И аз искам да бъдем приятели.
Червенокосото момче я погледна, а в очите му нямаше омраза. Бяха красиви като тези на Неджи, но не студени и пълни с омраза, а със желание. Той докосна устните й. Бяха малки като розово цветче. Момичето се смути и затвори очи. На лицето й се изписа едно приятно чуство.
Двамата се доближиха един до друг. Докато устните им не се докоснаха. Последва дълга и красива целувка.
- Аз, аз съжалявам...не биваше.
- Спокойно! Ти си една красиво създание. Неджи е голям глупак да те нарани така!
- Моля те!
- Той махна чершафа и пред него се разкри великолепна гледка. Тя имаше красиво и добре тренирано тяло, но раните бяха много. Тен Тен го погледна изплашено.
- Не го прави!
- Спокойно. Започна да я докосва нежно. Целуваше всяка част от тялото й. Скоро тя се предаде. Харесваше й. Пясъка докосваше телата им. Езиците им се преплетоха в дива игра. Когато разтвори краката й нямаше болка, имаше, но тя беше заменена от удоволствие и беше търпима.
Когато лежаха на пясъка, Гаара й прошепна:
-Ти си ми първата
-И ти на мен. Пазех се за Неджи, но той....
- Той не те заслужава. Ти си твърди сладка и красива за него.
---В Коноха
Хината доближи шурикена до очите му. Когато го заби право по средата потече кръв.
-Нищо не виждам! Хината-сама, къде си?
Хината приготви да направи знаците
-Juikenhou Hakke Rokujou Yonshou!
Изведнъж се чу вик. Какаши връхлетя в стаята и хвана Хината за ръката.
- Спри!
-Не можеш да ме спреш! Ако трябва и теб ще убия. Хината хвърли един кунай по Какаши.
-Това, което правиш, Хината-сама, няма да помогне!
-Така си мислиш ти!
-Не исках да го правя но.. трябва. Шаринган! Воден стил - Воден дракон.
-О, Какаши - сенсей...по точно, Сенсей, няма да ме победиш с този евтин трик. Шарингана е просто копие на Бякугана
-Не съм убеден!
-Бякуган...Gentle fist!

Пета глава
"Everytime we touch"
---В селото скрито в Пясъка
Слънцето започна да изгрява бавно. Скоро денят замести нощта. По горещия пясък ясно се личаха следите кръв от снощи. Гаара и Тен Тен лежаха прегърнати, а пясъка беше полепен по телата им. Когато Тен Тен се събуди, видя спящото червенокосо момче. Беше толкова красиво, че тя допря устни до кожата му. Явно от допира, той се събуди и нежно я помилва.
- Добро утро. Как спа?
- Добре, благодаря! Но не трябва ли да се връщаме вече?
Неджи и Темари спореха. Русокосото момиче се опитваше да разбере къде са брат й и Тен Тен. Търси ги цяла нощ и накрая да не ги открие.... Тя ядосано говореше на Неджи, докато той не я хвана за ръката.
- Казах ти, че не знам къде са!
- Напротив, знаеш!
Докато спореха, вратата се отвори, а през нея влязоха Гаара и Тен Тен. Темари потърка очи, като си мислеше, че сънува, но беше истина. Двамата бяха прегърнати, а брат й се усмихваше. Опредалено ставаше нещо. Неджи се доближи до Тен Тен и я хвана за косата.
- Явно добре сте си изкарали, кучко!
-Ти вече няма да ме нараниш, Неджи!
-Така ли? И кой ще ме спре?
-Аз...пясъчен ковчег!
Темари изплашено извика.
- Не, не го прави.
---В Коноха
Хината и Какаши водеха жестока битка по между си. Трудно би било да се каже кой е по - добрият. Хината нападеше безмилостно. Бякугана и помогаше да види какво ще направи противника й, докато Шарингана на Какаши беше само в едното му око и нямаше пълната си сила.
- Сега какво, ще ме убиеш ли Хината-сама?
- Може би да, може би не.
- Тя го хвана за крака и започна да забива куная си в него. Ту го забиваше, ту го изкарваше. Болката беше нетърпима. Какаши стискаше зъби и се приготви да направи Сянка клонинг джутсу, но Хината го спря и заби още един кунаи в дясната му ръка. Какаши умираше от болка, докато когато тя не заби и третия кунаи в сърцето му. Изведнъж се появи тъмна сянка. Тя беше на черноко момче с гарваново черна коса.
На пръв поглед приличаше на Сасуке, но не беше той.
- Итачи...радвам се, че дойде. Скоро и Какаши - сенсей ще мъртъв.
- Ти си страхотна, Хината-сама. И си отличен член на "Акатски"
- Благодаря! Сладурче, ласкаеш ме.
Какаши гледаше към Хината и Итачи. И не можеше да разбера как това довчера мило и добро момиче е станало толкова силно и е член на Акатски... В очите й имаше злоба и ненавист. Дрехите й бяха черни, косата й дълга. Не можеше да се отрече, че е красива.
-- В Селото скрито в Пясъка
Тен Тен и Гаара седяха на пейка. Тя беше легнала в скута му и явно мечтаеше, защото беше допряла розата която й беше подарил на обяд. Той галеше косата й и изглеждаше щастлив.
- Толкова ми е добре тук. Искам да остана така завинаги.
- И аз искам да те милвам и да бъде твой приятел.
- Разкажи ми нещо за себе си.
- Ами имах само доста трудно детство. В мен има заключен демон и хората ме отбягваха. Чуствах се ненужен нямах причина да живея. Не съм го казвал, на никой, но много се страхувах и страдах. Всички ме сочеха с пръст. Сърцето ми беше никому ненужно и реших да стана ниджа. Исках да докажа, че и аз съм човек.
Тен Тен с насълзени очи погледна червенокосото момче, по чието лице също се стичаха сълзи.
- Съжалявам!Но ти си толкова смел, сигурна съм, че си го превъзмогнал.
Тя го прегърна нежно и започна да го целува. Скоро устните им отново се допряха, а целувката им беше нежна и сладка. Тен Тен се усмихна и му прошепна:
"Утре може да идем на пикник"."
- Мммм отлична идея.
--- В Коноха( в базата на Акацки)
Когато Сакура се събуди, с ужас откри, че се намира в някаква клетка. Лицето й беше издраскано и главата ужасно я болеше от вчерашния удар. Тя се опита да се опомни, когато Хината не лисна кофа вода върху нея. Сакура потърка очи. Беше й ужасно студено. Тя видя фигурата на Хината. Беше облечена с къса черна рокля, а косата й беше изправена и бретон. На челото си имаше лента, а около кръста оръжие. Тя се усмихна на Сакура с възможно най-студената и смразяваща си усмивка.
- Надявам се тук да ти е добре, защото ще се наложи да те убием.
- Не, моля ви, не!...
Итачи, който беше наблизо, чу спора между двете момичето и се доближи. Блъсна Сакура и тя падна безпощно на пода.

Седма глава
"Нека твоите очи видят кръвта и болката в моята душа."
----В Коноха
Наруто седеше на една пейка и размишляваше. Той още мислеше за Хината, още я обичаше. Той гледаше към луната и си спомни за първата им целувка.
Шикамару беше решил да се поразходи. Него също го измъчваше нещо не по - малко. Наруто се ядоса. Той искаше да е сам. Започна да се пали, когато чакрата на 9-то опашата не се отключи.
----В Селото скрито в пясъка
Гаара и Неджи се приготвяха за мисията, Темари също. Тен Тен се доближи до Гаара с насълзени очи.
- Веднъж ме оставиха, не го прави и ти.
Той я погали и прошепна:
- Няма, аз ще се върна.
- Вече не знам на какво да вярвам.
- Просто ме обичай, мен и лошота в мене.
Неджи гледаше как влюбената двойка се сбогуваше и една сълза капна на рамото му. Той се опита да го спре, но не можеше. Не знаеше, че това бяха сълзи на влюбен човек. Тен Тен не го погледна. Тя не го мразеше, но го отбягваше. Още го обичаше. Сърцето й още биеше за него. Темари беше седнала край оазиса. Нейните очи също бяха подути от плач. Русокосото момиче видя една фигура и се затича към нея. Шикамару я взе в обятията си и нежно я целуна. Той погали русата й коса и започна да й шепти.
- Ще ми липсваш. Живота ми е нищо без теб. Обичам те до края на света, слънце мое.
- Страхувам се, че няма да съм с теб и да те чуствам до себе си. Обичам те повече от всичко на света. Двамата се целунаха. И двамата плачеха. Сърцата им бяха разбити и празни. Темари се облегна на рамото му. Искаше да остане. Там да заспи и да умре.
- Ти си красива, колкото луната, дори тя бледнее пред теб.
- А ти си моят живот!
----В Коноха
Наруто се прибираше, когато на вратата се звънна. Той ядосано отвори и какво да види - Хината стоеше пред него. Тя се усмихна с онази нейната старата усмивка. Наруто бързо понечи да затвори но тя свали роклята си и го блъсна на дивана.
- Наруто-кън, направи ме твоя преди да те убия. Желая те!
Той огледа тялото й, докосна я, и я отблъсна. Не беше забравил, че едва не го уби.
- Хината-сама, върви си! Ако ще ме убиваш, направи го ,но не ме карай да върша такива неща. Твърда сладка си за мен.
- Защо ме отблъскваш? Не ти ли харесвам вече?
- Хината, държиш се като мръсно захарче. Ако толкова искаш да спиш с някой, направи го с Итачи Учиха. Двамата сте лика прилика, а сега си върви, защото не те понасям!
- Наруто - кън, знам, че ме желаеш...моля те...
- Казах, махай се!
----В селото скрито в пясъка
Неджи седеше на пясъка, а Тен Тен беше до него. Тя се обърна към него:
- Сърцето ми кърви.
- Моля те, спри, глупачке или ще убия.
- Ти страдаш!
- Не!
Тен Тен се усмихна. Тя искаше да му каже какви бяха плановете и, за да бъдат и двамата щастливи. Неджи я погледна злобно и я бутна от пейката, при което момичето не зплака. Тя преглътна и се отправи на някъде. Гаара се упражняваше. Утре им предстоеше важна мисия. Тен Тен седна да го гледа. Тя го обичаше, но харесваше и Неджи. Гаара я забеляза и седна край нея.
- Хъм, много е красиво тук.
- Дам. Чух за смъртта на Какаши - сенсей. Горките Наруто, Сакура и Саске.
- И аз чух от Шикамару. Това е ужасно.
Темари беше легнала върху Шикамару и мечтаеше за тях двамата. Беше красиво, но мисълта за утрешния ден я съсипваше.

Глава 8
Три месеца по късно.
- Като захарен памук.
Наруто беше влязъл в Куку магазина. Самия той незнаеше какво прави там. До него беше Саске, както винаги намръщен и недоволен. Чернокоското нервно си играеше с куная си, когато не извика към русото момче.
- Наруто, би ли ми обяснил какво правим тук?
- Саске, питаш ме, и аз не мога да ти кажа. Търся едни водни бомбички.
- Някои никога няма да пораснат. На лицето на Саске се изписа подигравателна усмивка.
Откъм съседната улица се задаха три момичета. Едната от тях беше Ино. При вида на Саске, тя се хвърли на врата му и започна да го целува.
-Би ли ме пуснала? Ино, приличаш на Чоджи.
- Сасуке -кън, как можеш да ми говориш така?
- О, Прасенце Ино, бягай да си ядеш снаксовете там с Чоджи!
На лицето на Ино се появи доста смешен и сърдит вид и тя ощипа Саске по бузата и се усмихна дяволито.
- Тия жени са доста глупави...
----В Селото скрито в пясъка
Днес беше деня на панаира. Гаара и Неджи изглежда се бяха сдобрили, защото разговоряха за нещо и се хилеха. Тен Тен, която беше с тях, се чудеше къде да иде. Беше й писнало да гледат танците. Тя нададе весел вик и се затича към сергията със захарен памук. Гаара и Неджи не бяха разбрали, че са я изпуснали и започнаха да спорят.
-Неджи, използвай твоя Бягуган и я намери! Темари ще убие, ако не я намерим.
-Абре, пясъчко, тоя Бягуган не е толкова лесен за използване, пък и той и за други неща става...
Лицето на Гаара придоби доста глупав, но много забавен вид. Удари Неджи по рамото и дяволито каза:
-Еехх, виолетко, знам аз ти за какво го използваш, хаха.
-Гаара, станал си ужасен. Я кажи, ти за какво изолзваш пясъка си?
Гаара се строполи на пода, като се заливаше от смях. Той хвана корема си.
-Олее, фастъчко, виж пуканки. Искаш ли
-Брей, че хора. Хайде да потърсим Тен Тен.
----В Коноха
Наруто и Саске бяха влезли в някаква дискотека. Наоколо беше пълно с млади хора които танцуваха и се забавляваха. Двамата седнаха на една маса, но за нещастие до тях бяха Шикамару, Темари и Шино. Шикамару беше заспал, а Темари зяпаше към Шино, като се чудеше дали не е извънземен. Шино гледаше влюбено към своите буболечки и разговаряше с тях.
- Хей, гарванчо виж! Това не са ли онези странни птици? Доста са смахнати.
- Наруто, казах ти - не съм ти никакъв гарванчо! Хъм... това не е ли сестрата на онова пясъчното приятелче Гаара, а това там е Шикамару, както винаги дреме и Шино, голям странник е.
-А, да. Гаара. Помня го. Голям смях падна, когато падна по стълбите, хах.А ми онзи лилавко Хюга Неджи?
Три момичето се доближиха до двамата. Наруто стана и завлече Саске към дансинга. Той започна да го върти. Горкия Саске щеше да припадн
- Наруто, пусни ме! Как ще танцуваме заедно?!?
- Хей, Сасуке, това не е ли Итачи? И ония от Акацки какво правят тук?
- Пфф, аве шматко танцуват.
---В Акацки
Там също имаше купон, но бяха някои от членовете. Чуваше се силна музика и викове. Орочимаро взе една чаша.
- Искам да вдигна тост!
- Йее, ние сме номер 1 !
----В Селото на Пясъка
Тен Тен видя момчетата и се усмихна с най-миловидната си усмивка.
- Ъмммм момч..ета... искате ли захарен памук?
- Ахх, ти, госпожичке, само ми изчезваш. Гаара хвана Тен Тен за ръката, но очите му бяха забити в устните и, който бяха покрити със захарен памук, а червилото и придаваше още по голяма сексапилност.
- Ооо, Гаара, не бъди лош! Просто исках захарен памук.
Неджи гледаше към момичето и каза намусено:
- Тен Тен, писна ми от твоите дивотии... хъм захарен памук?
- Ооо, Неджи-сама, не ми се карай! Тя направи сладка физиономия и изсипа колата си върху него.
- Тен Тен, вече прекали! Не само това, ами ще трябва да гледаме и това бебе.
- Какво сладко бебче... Гаара виж! Не искаш ли и ти едно такова?
- Не.
Тен Тен тръгна напред като буташе количката и се усмихваше. Зад нея вървяха Гаара и Неджи, затрупани с покупки. Двамата си говореха и сърдито гледаха към Тен Тен.

Ето я и новата глава С малко закъснение, но... Както и да е

Глава 9
Bring to my live
В Акатски
Сакура лежеше в килията. Ръцете й бяха разкървавени от опити да махне решетките. Тя чуваше гласовете на Итачи и Хината. Сакура се сви в един ъгъл и тихо заплака. Имаше рани по цялото си тяло, а главата я болеше ужасно. Хината държеше куная си в едната ръка и го насочи към Итачи, по чието лице се изписа подигравателна усмивка.
Хината-сама, прекалено слаба си и мила, не би го направила, та аз те създадох!
- Итачи-кън, не е вярно! Ти не си ме създал! Аз станах ниджа! Сама, със собствени усилия!
- Грешиш, малката. Аз те превърнах в това, което си. Едно безчувствено шиноби.
- Итачи-кън, не е вярно! Аз постигнах всичко сама.
- Глупачка! Ти не разбираш, че ако не бях аз, не би и сънувала да си ниджа!
- Прав си само за едно нещо - аз не съм шиноби, а убийца. Съжалявам, че изоставих Наруто, човекът който ми е бил за пример и единствения, който съм обичала. Съжалявам, че поучавах Неджи, след като аз самата не знам нищо. Съжалявам, че се превърнах в твоя машина за убиване. Но най-много съжалявам, че позволих да ме направиш твое протеже.
- Млъквай, кучко! Млъквай! Аз те превърнах в това, което си! Без мен си едно нищо. Ако трябва ще те заключа, но ще си тръгнеш оттук само през трупа ми. Ти си мое протеже и аз мога да правя каквото си искам с тебе.
Сакура чу тих шепот, но тялото прекалено я болеше, за да види кой я вика. Гласът се чу още по - силно. Тя с големи усилия се завъртя и видя Саске. Той държеше кунай в ръката си и в очите си имаше Шаринган. Сакура понечи да изкрещи, но той запуши устата и.
- Тихо. Дойдох да те измъкна. Не се плаши, с мен си в безопасност.
- Саске-кън, бягай! Аз съм ранена, не мога да се движа! Бягай, преди да хванат и теб!
- Без теб не тръгвам никъде! Хич не ме интересува дали ще хванат. Вярно ли е, че Хината-сама е тук?
Сакура замълча. Тя сведе поглед и притеснено каза:
- Да, тук е!
----------
В Селото скрито в Пясъка
Гаара и Темари разговаряха. Те си шепнеха, защото изглежда пазеха някаква тайна. Тен Тен отиде при тях, целуна Гаара и се присъедини към тяхната компания.
- Надявам се, не прекъсвам нищо...
- Добро утро. - Неджи току - що беше приключил сутрешната си тренировка.
- ЪЪЪ....ъъъ... Добро утро, Неджи-нин-сан!
- Тен Тен, радвам се да те видя.
Тя не каза нищо. Усети, че има буца в гърлото. Сълзите и напираха по лицето и. Сърцето и щеше да се пръсне. Тя изтича навън и разплакано започна да крещи.
-"Неджи... Неджииииии, остави ме на мира! Остави ме да съм щастлива! Моля те!".Обичам те толкова силно... боли ме, въпреки, че съм с друг, мисля само за теб. Моля те, тръгни си от сърцето ми. Върни живота ми. Просто искам да те забравя.
Гаара, който беше излязъл да види какво става, чу всичко. Той усети, че вътрешния му демон взима сила върху него, но не заплака. Не знаеше какво са сълзи. Тен Тен се обърна и видя червенокосото момче да седи на няколко крачки от нея. Тя сведе поглед и се затича към него. Гаара я отблъсна и се обърна назад.
- Знаеш ли, Тен Тен, Неджи беше прав. Ти обичаш да нараняваш право в сърцето. Думите ти нараняват по - силно и от острие. Съжалявам, че помислих, че ме обичаш. Ти никога няма да забравиш Неджи. Обичаш го и душата ти без него е празна. Ти си едно безчуствено захарче.
Разплаканото момиче започна да го моли и безпомощно се свлече и падна на колене.
- Моля те, Гаара! Аз те обичам! Обичам и него! Кажи какво да направя. Знам, грешна съм, но и ти си правил грешки. Прости ми... ти си единствения в моето сърце.
- Да беше мислила затова преди!
- И сега...
Сега си върви..не искам да си цапам ръцете с такава мръсница като теб!
---- В Коноха
Наруто беше седнал край мястото, където преди 3 години се срещнаха с Какаши сенсей. До него беше и Шикамару. Той имаше онова мудно поведение, но и той беше притеснен. Пред очите му беше само погледа на Темари. Мислеше дали да й признае за малката си афера с Ино, която беше доста преди се запознаят, или да го запази в тайна.
- Хей, Шикамару, за какво мислиш?
- За нищо..За всичко за живота.
- Няма ли да ходиш при твоята любима днес?
- Не, прекалено късно е.
Наруто сви рамене в учудване и продължи да сързецава една точка.

Глава-10
Do you know
-- В Коноха
Анко и Тсунаде разговаряха. Двете куноичи бяха разтревожени. Анко, която още носеше траура безпомощно сръсти ръце в знак на немощ=
- Не разбирам! Uак така никой не е забалязал отсъствието на Сакура-чан? Няма я от 2 седмици!
- Сасуке-кън също го няма. Но какво ли е станало?
- Не знам, но се моля да не са в Акатски.
- Опази боже! Ако са там ...Итачи ще ги убие като кучета. А Наруто... - Тсунаде погледна Анко в знак на любопитство.
- Наруто-кън... той е тук, но едва ли знае нещо за тях двамата.
От другата улица се чу гласът на Наруто. Той вече обядваше рамен и видя двете разтревожени жени. Той се усмихна и скръсти ръце на врата си по своя типичен начин.
- Тсунаде-сама, виждали ли сте Сакура-чан?
- Ами... ами... не, но е тук.
- Странно. Защо си мисля, че криете нещо? Защото и Саске го няма.
-----
В Селото скрито в Пясъка
Темари седеше притеснено край прозореца и гледаше към брат си. Нямаше я онази усмивка, която озаряваше стаята до преди два дена. Темари знаеше, че става нещо. Тя наблюдаваше и него и Тен Тен. Знаеше, че става нещо. Тя не спираше да плаче, а той стана пак предишния човек. Неджи също беше в недоумение, макар да се правеше на безразличен. Той виждаше, че нещо не е наред. Единствения, който не схващаше, че има нещо беше Канкуро. Но и без това той беше достатачно зает. Накрая, Темари не издържа и извика Тен Тен.
- Темари, искала си да ме видиш...
- Да. Седни, искам да ми разкажеш...
- Не разбирам, за какво да ти разказвам?
- Тен Тен, ако се е случило нещо между теб и брат ми, по - добре ми кажи.
-Какво да се е случило?
-Тен Тен, знам че става нещо. Дори Неджи го забеляза. Казах ти веднъж, ако нараниш брат ми, съм готова да те убия.
При споменаването на Хюга Неджи, Тен Тен се притесни и отчаяно започна да ридае.
- Съжалявам, съжалявам, нараних го. Но какво да направя? Обичам ги и двамата. Единия в момента, а другия ми е една неизлечима рана. Повярвай ми, не ми е лесно.
- Не знам за какво говориш, но обичаш единия повече от другия. Избери единия.
- Повярвай ми! Не е толкова лесно. След 5 минутно мълчение, момичето с лешникови очи се обърна към Темари и попита:
- Дали Гаара ще ми прости?
Темари искаше да каже нещо. Да, тя се радваше и за двамата. Бяха толкова мили заедно. Но тя знаеше какъв човек е брат й. Тя тъжно се усмихна, сякаш й казваше да се надява.
-Щеше ми се ...да ти ..кажа, че е вярно, но едва ли ще иска да те види до края на живота си.

Глава 11
----
Това, от което имам нужда
Чували сте за думата любов. За онази, която влиза в домовете на хората и се настанява и сърцета им. Не си отива от тях, а боли. Чували сте за най-големия враг на човека, наречен Самота.
Хината се опитваше да направи въже от завесите, които бяха в стаята. Стаята не беше нещо особено. Имаше 1 легло, прозорец и малко шкафче. На Хината това й беше достатачно. Ръцете й бяха издраскани от опите да избяга, а очите й бяха пресъхнали.
Сакура и Саске седяха в килията, скрити в ъгъла. Той я държеше за рамото. Двамата седяха. Той сързецаваше очите й. Бяха толкова дълбоки и красиви, а устните й - толкова меки. Приличаше на вишнев цвят. Той бързо се опомни, когато Сакура се събуди.
"По дяволите! Какво си мисля?"
- Хей, Саске-кън, добре ли спа?
- Да.
От другата страна се чу гласът на Итачи. Имаше още по - ужасяващ вид. Сакура потрепери и се сви зад Саске.
---
В Селото скрито в Пясъка
Неджи провеждаше своята сутрешна тренировка. Той беше толкова зает, че не забеляза, че Тен Тен го наблюдава. Тя го наблюдаваше и две сълзи покапаха по лицето й. Неджи беше прекалено зает с тренировката си, и не я видя. Момичето седна на един камък и яростно прехапа устни.
Темари седеше край къщата. Тя чакаше Шикамару. Когато той пристигна, тя се хвърли на врата му.
- Толкова ми липсваше!
- Ооо, candy, и ти на мен. Ужасно ми се ...( прозява се се).
- Ужасно ти се спи, хаха.
Шикамару изведнъж стана сериозен. Той хвана ръцето й и помилва кожата й. Искаше да я усети близо до него. Искаше устните й. Темари се почувства неловко. Тя се отдръпна от него, и заеквайки започна да се оправдава.
- Шикамару, знам какво искаш, но аз... аз не съм готова затова.
- Няма значение. Аз пак те обичам!
Гаара стана свидетел на тази сцена. Той отново беше същия. Живота му стана нормален. Червенокосото момче гледаше към двамата влюбени и с надсмешка си мислеше за Тен Тен.
- Сестра ми е толкова глупава!
Три шинобита бяха застали зад Тен Тен. Тя не усети присъствието им1 докато едното хвърли куная си право към нея. Тя яростно започна да се отбранява. Неджи стрестнато чу шума от куная и се затича към Тен Тен. Той я отблъсна от мястото на атаката.
- Хей, това е Хюга!
- Какво искате?
-Млъквай, малката! Искаме Хюга!
Неджи активира Бякугана си. Направи няколко знаци и тримата мъже се проснаха на пода. Но нещо прикова вниманието им. Орочимару седеше точно пред тях и се хилеше злобно. Тен Тен направи кисела физиономия.
----
В Коноха
Наруто тичаше към Анко и ядосано я блъсна. В очите му се виждаше чакрата на 9-тоопашата.
-Къде са Сакура и Саске? Или ми казвате, или сам ще ги намеря!
- Наруто, моля те! Никой незнае къде са!
Ирука разтревожено излезе от стаята си. Той видя Наруто и Анко да спорят. Чунинът се доближи до двамата и ядосано ги разтърва.
- Анко, Наруто, успокойте се! Никой не знае къде са. Моля се да са живи. Държите се като деца!
-Ти! Ти си виновна за смърта на Какаши-сенсей! Ако не беше твоята глупава слабост, той нямаше да е мъртъв! Анко беше разплакана. В очите й имаше сълзи. Тя ядосано се обърна към Наруто.
- Ти си едно неблагодарно хлапе! Червей! Изгледа нищо не ти е ясно! Какаши е мъртъв заради теб и Саске!
Ирука усети наближаващата трагедия, но вече беше късно да спре това, което щеше да се случи. Той безпомощно застана пред Наруто в опит да го усмири. Русокоското гледаше странно. Той не каза нищо.
- Значи Какаши-сенсей е мъртъв по моя вина...
----------
В Селото скрито в Пясъка
Орочимару преследваше двете шинобита. Тен Тен се опитваше да тича колкото се може по - бързо, но раната на крака й пречеше. Затова, когато стигнаха до една пещера, в знак на болка тя падна на пода и се разплака.
- Съжалявам... не мога повече, Неджи-сама. Прости ми! Аз бях до тук.
- Замълчи! Аз съм тук, ще бъда с теб. Той я хвана на ръце и я пренесе в пещерата. Тен Тен спеше спокойно. Очите й бяха невинни и чисти. Неджи я сърцезаваше. Той за пръв път осъзна, колко чиста и невинна е тя. И колко много я обича.
Тен Тен се събуди и усети нечия ръка върху врата си. Тя стреснато се обърна и видя Неджи.
-Оххх! Охх, кракът ми! Ужасно ме боли. Проплака тя и вдигна крачола на панталона си.
-Успокой се. Аз съм до те. Раната е малка. Ще се опправиш! Аз съм тук.

Глава 12
One hot night
В селото скрито в Пясъка
Тен Тен беше хванала крака си, от който се стичаше ручей кръв. Неджи я гледаше и не можеше да откъсне очи от нея. Изплашеното момиче се обърна към лилавоокото момче, и с треперещи думи го попита:
- Неджи - сама, кажи...знаеш ли къде сме?
Неджи познаваше всяка пътека в това село, но това място му изглеждаше непознато. Той не искаше да я плаши, но знаеше, че се бяха загубили, а с нейните рани нямаше как да я остави.
- Всичко е наред.
- Неджи - сама, кажи ми истината! Загубили сме се, нали?
Тен Тен проплака, като скри лицето си в шепи.
- Тен Тен-чан, успокой се! Ще намерим пътя до вкъщи!
Куноичито се загледа в Шурикена си. Очите и придобиха тъжен вид. Тя се страхуваше. Въпреки, че беше ниджа Джоунин, тя все още беше под покровителството на своя сенсей, а сега се чустваше толкова слаба.
- А къде ще пренощуваме?
- Ей там има едно място. Безопасно е.
Гаара нахлу в стаята, а Темари тичаше след него. Канкуро, който току - що се беше върнал от Коноха, с недоумение загледа сестра си и брат си. Двете шинобита изглеждаха притеснени и си личеше, че бяха водили битка.
-Хей, Гаара -сама, какво става тук?
-По дяволите, Темари! И двамата са изчезнали!
Гаара погледна сестра си с ярост. Канкуро все още гледаше като цапнат с парцал.
- Канкуро, Неджи и Тен Тен ги няма! На всичко отгоре и Орочимар, е тук.
При последното изречение Канкуро щеше да припадне.
-------------
В Акатски
Сакура, треперейки слушаше разговора на Саске и Итачи. Тя държеше ръката на Саске, сякаш чустваше, че ще се случи нещо. Когато Итачи излезе от килията, Саске се обърна към Сакура, и я целуна по устните. Розовокосото момиче го погледна с недоумение. Зелените и очи бяха дълбоки. Тя се запита защо я целуна. На лицето й се изписа усмивка.
-Са..ске..-кън защо ме ц - ц - ц - ц...е..лун..а? - Сакура не спираше да заеква и да продължава да усеща мириса на устните му и кожата му. Момчето с гарванова коса я погали и прошепна:
- Ти си едно красиво цвете, и искам да бъдеш с мен!
- Саске - кън, аз... аз не мислех, че ти би изпитвал нещо към мен. Ти се държеше толкова студено с мен. Аз исках само да ме харесваш. Не ме интересуваше дали ще бъда ниджа, исках само теб!
- Сакура, аз винаги съм те обичал! Просто нямах смелост да ти го кажа. - При което Саске обви шията и с ръцете си, и я обсипа с целувки. Зеленоокото момиче нежно започна да разкопчава ризата му и докосваше гръдта му.


Хината яростно се хвърли върху голямото легло. Тя, хлипайки, започна да осъзнава какво е направила. Когато човек осъзнае грешката си, би трябвало да се бори да я поправи. Хината, крещейки, се самосъжаляваше за глупоста си. Тя виждаше навсякъде лицето на Наруто. Лилавоокото момиче от ярост захвърли една книга на земята. От шума Итачи нахлу в стаята и хвана Хината за косата.
- Слушай, кучко, ако не млъкнеш, ще те убия!
- Ита..чи-кън, ти не можеш да ме задържиш тук. Не можеш, чуваш ли? - Хината хвърли един кунай към него и усети как той се връща към нея. Итачи яростно я бутна на леглото.
----------
В Коноха
Наруто беше седнал в ресторанта и ядеше Рамен. В главата му кънтяха само последните думи на Анко. Нима той наистина беше виновен за смърта на Какаши? Русото момче започна да осъзнава, че живота му минава, а той не е направил нищо състествено. А Хината..Хината... тя толкова му липсваше. Въпреки, че бяха врагове, той я обичаше. Нейната срамежлива усмивка още го подлудяваше. Той не знаше защо тя се промени така. Опитваше се да и дава всичко. Може би той беше виновен, защото я заряза. Наруто погледна към Киба, който беше седнал на другата маса, но не си направи труда да го пита какво прави. Киба също мислеше за нещо. Знаеше, че Орочимаро е жив. Знаеше къде е базата на Акатски, но нещо го спираше да каже. Наруто гледаше към Киба и осъзна колко много мрази него и Шино, за това, че толкова плетяха интриги за него пред Хината. Истината е, че Киба изпитваше нещо повече към нея.
- Хей, копеле, какво правиш тук?
- Наруто, тъпо хлапе! Казах ти, не си играй с мен! Дразниш ме!
- Хах, Киба бий се с мен! Този, който победи, ще отида в Акатски!
- Глупак! Никой, дори Ирука не знае къде е базата на Акатски. Не настоявай да се бием, защото ще те убия!
Наруто, който беше активирал чакрата на 9-тоопашата се затича към Киба. Момчето с качулката в страха си падна от стола, а от главата му потече кръв. Наруто яростно се нахвърли върху него.
--------
В селото скрито в Пясъка
Неджи и Тен Тен седяха край огъня. Той измерваше нещо, а тя мислеше за това, което и се случи последните месеци. Неджи се обърна към нея и хвана ръката и.
- Какво има?
- Нищо. Просто, хъмм, просто..страхувам се.
Неджи се доближи до нея и обви тялото и с ръце. Прегръдката му беше нежна и топла, а очите му и гласът му нежни и страстни. Тен Тен си спомни как едва не я изнасили, но й беше прекалено хубаво. Тя се облегна на рамото му и беше готова да заспи. "По дяволите! Какво правя? Какво си мисля? Но тя е толкова сладка и аз толкова я обичам.".Спящото момиче усети ръцете му върху корема си. Тя се доближи до него и отвори очи. Лицата им бяха толкова близо и когато устните им се допряха, той усети вкуса на мед, а тя на нещо много сладко( не измислих какво точно). Целувката им беше дълга и продължителна. Езицете им се докосваха, борейки се повече пространство. Тен Тен се усмихна и докосна устните си, който все още усещаха неговите.
- Значи... значи си ме обичал?
-Да. - Той прокара ръка към гръдта и. Тен Тен не можеше да направи нищо. Когато започна да сваля ризата му, върху лицето й изписа една много сладка червенина. Лилавоокото момче галеше шията и. Осъзна колко я обича.
---------
Сакура продължаваше да разкопчава ризата на Саске, а ръцете и трепереха. Тя нежно досваше гръдта му. Саске гледаше красивото и голо тяло и не можеше да повярва, че единствената, която е обичал, е негова...тук и сега. Двамата бяха прегърната. Тяхната любовна игра беше дива и страстна, но нямаше болка, защото им беше твърде приятно. Сакура целуваше Саске по устните, а той нежно галеше гръдта и.
- Знаеш ли колко си ....секси, Саске?
- Мое розово цветче! Ти си просто...обичам те!
Когато той проникна в нея, тя усети лека болка, която не и попречи, защо и беше приятно. Саске гледаше към розовокосото момиче и се замисли какво би направил, ако се измъкнат от тук. Може би щеше да я помоли да се ожени за него. Би било хубаво.
----------
В селото скрито в Пясъка
Темари и братята и се подготвяха за мисията. Русото момиче не беше щастливо. Тя си спомни, че се беше скарала със Шикамару, но той толкова искаше да я направи своя, че тя започна да се плаши. Гаара забеляза разтревожения поглед на сестра си.
-Темари, какво ти е? Ако онзи Шикамару, или там какъвто е, ти е направил нещо, кълна се, че ще го убия!
- Гаара, нищо ми няма! Просто... просто... - Тя не продължи, защото беше заета да оправя ветрилото си. А може би и не искаше да види, че плаче. Канкуро също забеляза, че сестра му страда.
- Слушай, Темари! Гаара ти каза, но и аз ти казвам - ти си наша сестра. Единствена! И ако ти е сторил нещо, ще го убия, независимо колко го обичаш!
Куноичито заби куная си в стената и през сълзи извика:
- По дяволите! Докога ще ме третирате като малко дете? Писна ми! Да, страдам! Защото... защото аз...защото аз не му дадох това, което иска!
- Мръсник! Темари, повече няма да се виждаш с него! - Гаара ядосано се опита сдържа гнева си.
----
В Коноха
Ирука беше дошъл на гроба на Какаши. Той искаше да събере мислите си, и да се справи с трагедията. Не знаше къде са Саске и Сакура. Не знаше и какво става с Наруто. Докато седеше, той видя фигурата на висока жена. Ирука замълча. Той се усмихна и поздрави:
- Тсунаде-сама, добър ден.
- Ирука, радвам се да те видя. И ти ли идваш тук? Но защо?
- Какаши беше и мой приятел. И аз страдам за смърта му. А Анко... тя толкова го обичаше.
- Така е. Но...това е живота. - Тсунаде тъжно гледаше към гроба и осъзна колко подло е постъпила, когато излъга Какаши за Анко.
- Тсунаде, какво има?
- Нищо. Просто се замислих. Аз трябва да вървя. - тя тихо се обърна и си тръгна
- Е, довиждане! Аз ще остана още малко. - Ирука продължи да мисли за живота си и за всичко, което се случваше.

Ето новата глава Сорри за закъснението

Глава 13
Темари беше в стаята си. Тя яростно хвърляше каквото и попаднеше. Очите и бяха насълзени, а сърцето и се пръскаше от болка и омраза. Тя безпомощно се свлече на пода. Гаара, който обичаше сестра си, искаше тя да е щастлива. Пазеше я не само той, ами и Канкуро. Въпреки, че силите и бяха наравно с техниките, те я смятаха за нежната полвинка на отбора. Темари не разбираше защо и забраниха да се виждат със Шикамару. Двамата толкова се обичаха. Тя не можеше да повярва, че любовта им ще свърши така. Тя погледна към ветрилото си, и въздъхна. Връхлетяха я прекрасните спомени от годините. Спомни си. Бяха най-силните Генини. Първото посещение в Коноха. Така и се искаше отново да са деца. Сега бяха на 17 години. Бяха изминали само 2 години, но от тогава се бяха променили много неща. Скоро всеки от тях щеше да тръгне по своя път, а за спомен щяха да им останат само хубавите моменти от безгрижното им дество. Гаара беше легнал на леглото. Той не можеше да проумее защо му се случва всичко това. Не разбираше защо толкова страдаше за Тен Тен. Когато погледна към розата и, той въздъхна и се замисли дали наистина би искал да е Казакаге. За никого не беше тайна, че той предпочиташе спокойния живот, отколкото нинджа мисиите. Но нещо го караше да иска да стане силен. Изведнъж Темари чу как някой хвърля камъни по прозорците. Сълзи покапаха по лицето и. Тя прехапа устни и остана на мястото си
"Прости ми, Шикамару".


Неджи обсипваше цялото и тяло с милувките си. Тя беше легнала на пясъка, който гъделицкаше гърба и. Той прокара пръст между гърдите и, и започна да ги обсипва с изгарящи целувки. Когато тя започна да докосва тялото му, усети, че и харасва толкова много, той да е близо до нея. Любовната им игра беше бавна и нежна. Телата им се преплитаха в дива игра, а устните им казваха всичко, което не можеше да се каже на глас.
----------------
В Акатски
Хината се опитваше да се измъкне от хватката на Итачи. Тялото му беше притиснало нейното плътно до леглото. Хината, крещейки, го молеше да престане. Той се движеше бързо върху нея. От устните на момичето потече кръв. Тя се опита да го пробеде с куная си, но той я хвана още по - силно и хвърли куная и към стената. Хината пищеше от болка. Тя не можа да повярва, че това и се случва. Когато разтвори краката и, тя усети, че ще умре. Болката беше ужасна. Чувстваше се немощна и слаба. Итачи продължи да целува тялото и. Тя, хлипайки, се бореше с него, но беше прекалено късно.
- Итачи-кън... Итачи-кън, пусни ме!
- Млъквай, малката! Ще правя с теб каквото си поискам. - При което целувките му станаха толкова болезнени, че Хината разбра, че няма смисъл да се съпротивлява.
През същото това време, Сакура и Саске също се наслаждаваха на своята любовна игра. Той нежно милваше косата и. Тя беше легнала върху него и на лицето и се изписа една сладка и безгрижна усмивка. Беше щастлива. Единствения, който е обичала, и призна, че изпитва нещо към нея. Не може да мечтае и за повече. Не я интересуваше какво ще стане с нея. По - натам тя получи това, което искаше - признание за любовта. Саске нежно си играше с розовата и коса. На лицето му също имаше усмивка, въпреки, че беше още студена, все пак я имаше. Замисли се колко я обичаше. Тя го промени. Заради нея стана друг човек.
- Хей Сакура-чан, студено ли ти е?
- Сасуке-кън, не, защото ти ме топлиш. С теб не ме е страх. Не ми е студено. - Розовокосото момиче се усмихна и целуна момчето с черните като катран очи.
---------
В Коноха
Киба се опитваше да отблъсне атаките на Наруто, но беше прекалено слаб. Той започна да се замисля, защо ли се занимава с него. Наруто, който вече беше под контрола на 9-тоопашатата, усети как не само искаше да пребие Киба, но и да го убие. Така го мразеше, че пожела смъртта му. Ирука и още няколко сенсеи се опитаха да ги разтърват. Наруто блъсна Ирука в стената и се отправи към Киба. Направи клонинг джутсу, и атакува. Сега Киба беше пред сигурна смърт.
- Достатачно, Наруто! Какво би си помислил Какаши? - Ирука беше застанал зад него.
- Но..сенсей... той е мъртъв по моя вина! А този вредител също е виновен. Хаха, Киба, ще те убия!
- Тъпо хлапе!
--------
В Селото скрито в пясъка
Беше студено, но пясъкът беше горещ. Той вървеше по него. В тази мисия нямаше нищо интересно, но погледа му се спря от странна фигура, която лежеше на пясъка. Той тръгна към нея, като се питаше какво ли е това. Когато махна маската от лицето и, видя, че фигурата беше на много красиво момиче. Лилавата и коса падаше нежно по тялото и, а очите и изразяваха нечовешка сила, но бяха тъй дълбоки и искрени, че той остана да я наблюдава така спяща.
Гаара се събуди, целият облян в пот. Той погледна часовника и видя, че е само 3 през нощта. Самия той не знаеше какво става с него. Не разбираше какъв е този сън, който го измъчваше. Момичето от сънищата му искаше да му каже нещо. В нея имаше нещо красиво, но и много загадачно.
"По дяволите! - замисли се той. -Коя ли е тя? Може би иска да ми каже нещо?" Той остана така с мислите си да чака утрото.
Неджи целуваше Тен Тен. Когато разтвори краката и тя усети едно приятно чуство. Тя пък, обсипваше гърба му с целувки и нежно докосваше кожата му.
- Тен Тен, искам искам да ти кажа нещо.
- Неджи-сама, замълчи! Знам какво искаш да ми кажеш, но още не мога да ти дам отговор. Просто ме остави да се насладя на тази върховна нощ.
Неджи прехапа устни. Той усети, че тя не му е простила. И, може би, никога няма да го направи. Просто и харесваше да бъде тялом с него.
- Значи, ти още не можеш да забравиш?
Тен Тен лежеше на гръдта му и се усмихна. В усмивката и имаше отчание и тъга.
- Просто искам да замълчиш. Не искам да разтваряме старите рани, защото са неизлечими.
-------------
В Акатски
Като приключи с гаврата си, Итачи захвърли Хината на пода, и я остави така - гола, и цялата в сълзи. По лицето и се стичаха едри сълзи. Те бяха искрени, но породени от срам и отчание. Хината лежеше на пода. Живота и минаваше, а това я накара да стане твърде слаба. Тя с всички сили се завлече към вратата, и хвърли куня си към Дейдара, на който му беше наредено да я пази.
- Хината - сама, млъквай, или ще те убия като куче!
При което той бутна момичето отново в стаята, чувайки след себе си отчаяните тропания и крясъци от другата страна.

Ето ви още Сорри за закъснението Само да кажа, че фика е редактиран, защото грешките бяха направо ужасяващи Е...Enjoy!

Глава 14
Отново любов
Хината се добра до прозореца. Лилавоокото момиче тичаше колкото сили има. Зад себе си чуваше виковете и звука от Шурикена на Дейдара. Когато усети, че силите и я напускат, тя падна на земята. Не знаеше къде се намира. Мястото, където беше, бе топло, но беше твърде изморена, за да проверява къде е. Тя склочи очи и заспа.

Тен Тен почувства ръцете на Неджи върху тялото си. Изведнъж тя го блъсна встрани, и погледна виновно.
- Не бива!
Той я гледаше, като попарен. Когато се доближи до нея, тя отскочи, и запази дистанцията по между им.
- Тен Тен - чан, какво не бива?
- Всичко беше грешка! Аз аз се чуствах слаба. Трябва да го забравим! Не биваше да се случва! Това беше една глупава грешка.
Той я придърпа към себе си. Кожата и ухаеше на свежо пролетно цвете. Устните и бяха алени - малки и сочни като малина. Кафявите и коси падаха небрежно, и закриваха нежната и гръд. Тялото и беше красиво оформено, сякаш беше елф, дошъл от друга земя, а очите и бяха толкова дълбоки и искрени, че той осъзна, че тя беше най - красивото създание, което беше виждал. Неджи продължи да целува устните и. Той ги хапеше нежно.
- Искам те само за мен! Устните ти... искам да ги целувам, малката ми.
- Неджи - сама, плашиш ме!
- Не се плаши, сладката ми! Кожата ти е толкова мека. Иска ми се да я целувам! Ухаеш на любов, сладката ми.
Той продължи да милва устните и.
- Искам да те любя, сладката ми! Диво и страстно! Искам те само за себе си!
Двамата бяха коленичили на пясъка. Той продължаваше да целува устните и, като нежно галеше гръдта и. Харесваше и. Тен Тен впи устни в него и обви шията му с ръцете си. Когато плъзна ръката си по гърба и, тя усети, че ще умре от удоволствие. Ръката му се плъзгаше нежно, сякаш рисуваше с четка по нея. Тя усещаше едно приятно гъделичкане. Тен Тен целуваше корема му, и галеше врата му. Крещейки от удоволствие, двамата влюбени отново преплетоха телата си в дива игра. Езиците им си играеха, а ръцете им палаво търсеха нежните им части.

Темари стискаше здраво ветрилото си, а сълзите и капеха по пода. Отдолу връхлетя още един камък.
- Темари - сан, искам да поговорим! Защо се криеш?
Когато не получи отговор от нея, Шикамару с един скок се озова в слънчевата и стая. Пред него се откри една ужасно подтискаща гледка. Стаята беше мрачна и злокобна, а Куноичито беше седнало на пода, присвило крака, хлипайки от мъка. Той я прегърна. Не знаеше защо е разстроена, но не обичаше да я гледа така. Искаше да я успокои и да не плаче.
- Мила, какво има? Защо цветето ми плаче?
Темари се одръпна от него, стараейки се да стои колкото се може по - далеч. Тя се опита да спре да плаче, но това беше невъжможно. Усещайки, че ще припадне, тя се хвана за леглото и. Гласа и придоби странно звучене. Той издаваше мъка, но и огромна сила.
- Шикамару, трябва да си вървиш! И не се връщай никога повече тук!
- Не разбирам... какво искаш да кажеш?
- Върви си! Не може да се виждаме повече. Братята ми... забраниха ми. Аз не мога да им се опълча! Бягай, хайде! И не се връщай!
Докато слушаше последните думи, сърцето на Шикамару туптеше от мъка и болка. Той я хвана за ръка и я прегърна.
- Защо се оставяш да те командат? Ти си като кукла в ръцете им. Темари - сан, ти ме обичаш. И аз те обичам! Заслужаваме да бъдем щастливи. Хайде, да избягаме!
------------------------------------
Разбрал за бягството на Хината, Итачи връхлетя с цялата си злоба в килията. Той хвана Саске за врата, и го удари с ръка. Сакура, изплашена до смърт, започна да крещи. Тя се затича, като се опитваше да помогне на Саске. Итачи изкрещя, и заби куная си в гърба на брат си. Кръвта бликна, така червена и гореща от корема му.
- Казвай! Ти ли помогна на Хината - сама да избяга? Казвай, или ще те убия пред Черешовото цветче. - Итачи се усмихна злобно на Сакура. Тя усети как се вцепенява от страх. Тези очи бяха жестоки и студени, като лед. Тя седеше на пода, и не можеше да говори. Беше я толкова страх... Но тя трябваше да помогне на Саске.
- Казах ти, не знам как е избягала! Та аз съм затворен тук, Итачи! - Саске се освободи от хватката на брат си, и го блъсна силно в стената. От удара, от устните на студеното момче покапаха капки кръв. Той усети, че не може да надвие брат си, затова се втурна към изплашената Сакура, и хвърли Шурикена си към нея. Саске усети навреме какво иска да направи, и отскочи пред нея. Звукът от оръжията издрънча, и се заби в едното му рамо. Итачи усмихнато го блъсна, и се доближи до Сакура, която се беше вкаменила от страх. Лицето и беше безчувствено, а очите и - празни. Итачи я удари силно по гърба, и я притегли близо до Саске.
- Сега Черешовото цветче ще гледа как убивам нейния любим. - Итачи държеше здраво за косата пящящата Сакура, която се опитваше да избяга. Тя искаше да помогне на Саске, но беше много по - слаба от него. Той я беше защитавал винаги. Помогна и. Сълзите капеха по лицето и. Изведнъж, пред Итачи падна някакъв Шурикен. Момчето с черни, като катран очи, се доближи и видя фигурата на русокосо момче. То държеше още два Шурикена, в готовност да ги хвърли. Той се затича към приятелите си, и видя тъжното лице на Сакура, и проснатия на пода Саске. Той разтърси здраво Куноичито.
- Сакура - чан, добре ли си? Какво ти има?
- На - На - руто, помогни ми. Трябва да помогнем на Саске. - Наруто се обърна към Итачи, и хвърли втория Шурикен.
- Я виж ти, това да не би да е Деветоопашатото момче? "Иска ми се да видя силата му. Очите му имат вид на звяр. Хъм... ще се позабавлявам." - Говореше на себе си той.
- Аз не съм никакво Деветоопашато дете! И, ако направиш нещо на Саске или на Сакура - чан, ще те убия!
- Хайде, момче! Покажи ми какво може Деветоопашатата. - Итачи се опитваше да ядоса Наруто. Знаеше, че само това би отключило Чакрата на демона в синеокото момче.
Наруто приготви ръцете си. Той направи 4 сенчести клонинга, и с ярост се затича към Итачи.
- Не искам глупавата ти техника! Искам да видя силата ти!
- Я да мълчиш! - Наруто хвърли и третия Шурикен. Саске гледаше как най-добрия му приятел го спасяваше от смъртта, но знаеше, че той трябва да победи брат си. Поглеждайки към Сакура, той се усмихна и си спомни колко я обичаше. Итачи се опитваше да ядоса Наруто. Говореше му за деството му, за Хината, но той още се държеше. Изведнъж, около Наруто се появи червен пламък. Тялото му се промени. Очите ми пробляснаха. Зловеща, с невероятна сила, той блъсна Итачи на пода. Демона в него беше освободил и деветте си опашки. Итачи се усмихна, когато разбра, че целта му е постигната. Саске изкрещя на Наруто, като се държеше за рамото.
- Итачи, глупако, той ще убие! Наруто, остави! Аз трябва да победя брат си! Аз трябва да си отмъстя. - Той целуна Сакура, и я помоли за прошка.
- Хах, Саске! Добре, оставям го на теб. - Наруто отиде при Сакура, и остави приятеля си да отмъсти за клана си. Саске активира Шарингана си. Той знаше за специалната техника на брат си. Той направи знаците си, активира Огън Джутсу. Огненото кълбо летеше към Итачи, който го отбягна без проблем.
- Колко си, глупав малки ми братко.
------------------------------------
Шикамару говореше с наранено сърце. Темари се нахвърли. Плачейки и крещейки, тя започна да го удря по гърдите с юмруци. Искаше и се да бъдат заедно, да са щастливи... От немощ, тя падна на пода и започна да удря с юмруци пода. Шикамару се обърна и си тръгна. С наранено сърце, той вдигна брадичката и. Искаше да я погледне за последен път. Русата и коса беше точно като топлото и светло слънце. Очите и бяха насълзени, но ужасно красиви, а усмивката и... сега я нямаше. Той с болка я погледна за последен път. Надяваше се някога да бъдат отново заедно, отново да я чуства за себе си. Темари се взираше в това лице. Сега то беше изпълнено с болка. Нямаше го онова забавно и флегматично изражение, сега беше тъжно и наранено. Тя се молеше да намери сили, и да се бори. Не знаеше как ще протече живота и от тук нататък. Знаеше, че думата любов трябваше да се забрави.
- Тръгвам! Дано си щастлива, слънце мое! - Шикамару се отправи към прозореца, като сълзите бяха и по неговото лице. Темари преглътна болката в стомаха си, и се усмихна.
- Слънце... Нарече ме слънце! - помисли си тя. - Дано и ти намериш своето щастие, Шикамару! Аз няма да мога, но ти ще успеш. - Тя затвори очи и се обърна назад. Искаше и се той да си тръгне колкото може по - бързо.... Без звук, и без да се обръща. Двамата влюбени се озоваха с гръб един към друг. Това беше последния път, в който те се виждаха. Когато остана сама, Темари започна да удря пода с юмруците си колкото сила има. Тя удряше ли удряше. Искаше и се да изтръгне цялата тази болка от сърцето си. Кръвта избликна от присвитата и ръка, и закапа по пода, ухаеща на смърт и нещастие. Тя, плачейки и крещейки, лежеше и блъскаше с юмруци колкото сили има. Искаше да го забрави.

Гаара вървеше по пясъка. Искаше да събере мислите си. Когато се доближи до оазиса, забеляза, че там има някой. Беше човек, или по - скоро, момиче. Изглежда, че спеше. Гаара се доближи да види коя е тя. Когато отбули лицето и от косата и, той замръзна от ужас. Това беше момичето от съня му. Тя беше по - прекрасна от сънищата му. Лилавата и коса падаше свободно по блузата и. Очите и бяха топли, и изразяваха нечовешка сила. В лицето беше твърде сладка. Той я гледаше. Не искаше да си отива, затова остана да бди над съня и. Изглеждаше му красива, и много наранена. Той погледна към единия й крак, и забеляза огрмна рана "Горкичката, какво ли е преживяла? Какво ли е станало с нея? Колко ли е страдала?" говореше на себе си той, гледайки към спящотото момиче. Стресната от шума, Хината се събуди. Тя съзря погледа на червенокосото момче. Вцепенена от страх, тя се отдръпна на разстояние. Лицето и изглеждаше ужасяващо, но беше много красиво. Косата и покриваше очите и. Изглеждеше напълно полудяла. Гаара се опита да я доближи, но тя отскочи още по - далече. Хината гледаше очите му, като подивяла.
- Хей, малката! Аз искам само да ти помогна.
Хината не каза нищо. Тя, тичайки, избяга нанякъде. От далечината се чу тънкия и глас:
- Сама се грижа за себе си!
- Но... Почакай, коя си ти? Върни се.
Червенокосото момче затърси погледа и, но откри само една пустош. - Коя ли беше тя? - питаше се той. Беше красива... дори по - красива от Тен Тен. Очите и бяха дълбоки и силни. Изглеждаше странно и загъдачно. Той се опитваше да разбере нещо за нея. Личеше си, че е страдала. Не го каза, но очите и го казваха. Приличаше на подивяла, но в нея имаше нещо красиво. Гаара не можа да проумее, защо. Какво общо има тя с него?

Неджи и Тен Тен бяха прегърнати. Те си шептяха любовни слова. Лилавоокото момче си играше с косата и, която падаше по гърдите и. Тен Тен се усмихваше. Тя се остави в неговите ръце.
- Мили, иска ми се да рисуваш по мен. - тя се усмихна, и извади една тънка четка от чантата си. Неджи се усмихна, взимайки четката от ръката и. Той започна да рисува по гърба и. Рисуваше бавно и нежно. Момичето усещаше приятно гъделичкане. Тя усмихнато си пое въздух. Той рисуваше бавно и нежно, а когато свърши, тя се завъртя и погледна нарисуваните сърца.
- Харесва ли ти, сладката ми? - той я притегли към себе си, и целуна устните и.
- Да, много! Скъпи, обичам те!
Най - сетне той чу това, което искаше да чуе толкова време, а именно - "Обичам те". Сега се чувстваше силен. Сърцето му беше изпълнено с любов. Беше щастлив. Целувайки я, той искаше да бъде с нея, да я пази и закриля. Тя го беше обвила, като дете. Усмихваше се. Беше щастлива.
-----------------------------
Сакура плачеше. Тя знаеше, че Саске щеше да умре. Тя толкова го обичаше.... Да, обичаше! Откакто разбра, че и той я обича, започна да строи красиви замъци, но сега всичко беше загубено. Итачи беше много по - силен от Саске. Той активира своя Мангекю Шаринган. Направи няколко знаци и се усмихна злобно, казвайки "Огнен дъх". Саске, падайки на пода, осъзна, че е загубил. Той се чувстваше виновен пред Наруто и Сакура. Кой щеше да ги спаси, мислеше си той. Трябваше да е по - силен, но самия той се страхуваше от смърт. Въпреки, че когато бяха малки, се правеше на студен, него го болеше. Знаеше, че Наруто е станал по - силен от него. Мислейки за живота си, Саске стисна юмруци.
- Итачииииииииииии... Сега и двамата ще умрем! - Саске крещеше, хвърляки отчаяно Кунай към брат си.
- Саске, колко си глупав! Ти ще умреш, но аз не смятам да приключа бързо с теб.
Наруто беше прегърнал Сакура, която изглеждаше по - уплашена и объркана от преди.
- А сега, време е да те довърша, Саске. - Итачи направи някакви знаци, и тялото на Саске се строполи на пода. Беше така безжизнено...
Наруто закри очите на Сакура. Не искаше тя да гледа цялата тази сцена. Крещейки от мъка, тя се хвърли върху Саске. Сълзите и капеха по раненото му тяло.
- Саске... Саске-кун! Ти не можеш да умреш... не можеш!
- Сакура-чан. - Саске явно се беше свестил, защото се изправи. Итачи гледаше изненадано. Сега двамата братя се озоваха лице в лице.
- Това е краят ти, Итачи! - Саске активира своя Мангекю Шаринган. Итачи гледаше уплашено. Да, уплашено! Видя, че брат му има собствената му техника, и въобще не беше толкова слаб "Сега сме равни" каза си Итачи, и двамата се приготвиха за битката.
-------------------------------
Хината си беше запалила огън. Беше студено. Тя, плачейки, искаше да и бъде простено, че остави Сакура и Саске в Акатски. Спомни си за онова червенокосо момче. Очите му изглеждаха студени, но я гледаха толкова топло. Той беше силен, но много мил. Кой ли беше той? Хината не спираше да мисли за него. Тя се удари, нареждайки да не мисли за него. Но, по дяволите! Беше невъзможно! Само от един път лицето му се запечата в съзнанието и
"Страст, сексапилност... Оох, какво ли говоря!" завайка се Хината. Та тя дори не знаше името му. Беше толкова глупава, но имаше нещо специално в него. Когато се прибра вкъщи, Гаара също мислеше за дивото момиче, както я наричаше той. Да беше точно като някоя дивачка. Косите и падаха и закриваха очите и. Дрехите и - разкъсани. Но имаше нещо красиво в нея. Той мислеше за нея. Коя ли беше тя? Беше мистериозна. Искаше му се да и помогне. Беше страдала много. Нещо я измъчваше, но всъщност, нещо друго нахлу в главата му. Тя изглеждаше сладка и невинна. Гаара се опомни. Не искаше тези мисли да го връхлитат, но мислеше само за нея.
Темари спеше. Когато се събуди, тя почуства нечии ръце и глас. Не каза нищо, просто се остави. Но когато се събуди, прегърнала възглавницата, тя осъзна, че това е бил само един хубав сън. Стискайки възглавницата, и плачейки, тя осъзна, че никога няма да забрави Шикамару. Сърцето и беше запазено за него. То още туптеше по него. Но, по дяволите! Тя си обеща да го забрави. Сега това беше невъзможно... Може би го обичаше, повече и от себе си.
-------------------------------------
Шикамару седеше на една пейка. В главата му още кънтяха думите на Темари. Сърцето ужасно го болеше. Беше наранен. Не можеше да разбере, защо се разделиха. Той знаше, че тя го обича. Но, по дяволите!
- Защо трябва да се жертва за всички? - Замисли се Шикамару. "Тя да не е жена на Дарк? Защо не може да е щастлива?". Забелязала, че нещо не е наред, Ино, излизайки от магазина на родителите си, седна до него. Шикамару не я погледна. Не му беше до нея.
- Какво има, Шикамару? - Ино сложи ръката си върху рамото му. Чак сега той я погледна. Тя му се усмихваше топло. Косата и беше вързана. От нея бликаше топлота и нежност.
- Нищо, не се притеснявай! Просто аз и Темари... Така де, разделихме се.
- Но... Но вие бяхте толкова щастливи заедно, Шикамару!
Той замислено въздъхна, поглеждайки към някогашната си съотборничка.
- Така ни е било писано. Само знам, че тя ме обича, но сега всеки ще продължи по пътя си.

Добре, ето ви още

Глава 15
Дивото момиче
Итачи хвърляше безмилостно кунаите си по раненото тяло на по - малкия си брат. Кунаите се забиваха право в сърцето на крещящия от болка Саске. Усети как знаците го завладяват. По тялото му се появиха огнени петна. Черните му очи издаваха омраза и студенина. Той се нахвърли върху брат си. В сърцето си таеше болка, омраза, но и любов. Сакура седеше встрани, а Наруто беше обвил ръцете и. Тя беше още по - объркана. Не беше свикнала да вижда Саске така. Тя се обърна към Наруто, с отчаяние. Вече не можеше да плаче. Беше изплакала всичките си сълзи. Тя гледаше как Саске се превръща в чудовище, а кръвта от кунаите капеше по студената каменна земя. Наруто знаеше, че приятеля му искаше да си отмъсти, но защо трябваше да умира и той. Наруто мразеше силно за това черноокото момче. Не разбираше, защо трябваше да жертва и себе си. Виждайки тъжното лице на Сакура, той си помисли колко щастлив е Саске, че има таково прекрасно момиче до него. Всъщност, по - скоро жена, защото Сакура не беше онова невинно момиченце. Наруто с умиление гледаше някогашната си съотборничка. Той стисна юмруци и извика към Саске:
- Глупако, какво правиш? Искаш да умреш ли? Това ще я убие! Не виждаш ли? Тя толкова те обича! Не ме интересува какъв си, Саске, само не я наранявай. Така ще съсипеш живота и!
- Млъквай, смотаняк! - Саске изкрещя към Наруто и хвърли още един кунай към брат си. Итачи гледаше как знаците завладяват брат му. Той се усмихна, правейки знаците си за джутсу Илюзия. Саске го търсеше. Той държеше още един Шурикен и очакваше да се появи брат му.

Дейдара се затича към килията. Той беше търсил Хината цял ден и цяла нощ. Накрая, когато я намери, не успя да я доведе обратно. Беше прекалено силна, когато беше на свобода. Той избърса кръвта от ръцете си и ги завърза с бинт. Итачи видя, че Дейдара се е върнал. Той се нахвърли върху него.
- Намери ли я?
- Да, но тя е твърде силна.
Саске усети, че сега е дошъл неговия момент. Той сключи ръце и направи знаците си, изричайки "Огън джутсу". Итачи падаше бавно, но сигурно. Той хвърли още един Шурикен, но Саске ги отби безгрешно. Итачи гледаше как неговия, така наречен, глупав малък брат го побеждава. В очите му имаше омраза. Бяха студени и не изглеждаха уплашени.
-----------------------------
Гаара реши да потърси непознатата. Той си спомняше къде я беше видял за пръв път. Искаше да я намери и да и помогне. Когато стигна мястото, тя беше там. В далечината съзря дългите и лилави коси. Усетила присъствието му, тя застана в атакуваща позиция и хвърли Шурикена си. Но не знаше, че Гаара щеше да го отбие безпроблемно. Той се доближи до нея и се усмихна.
- Моля ти се, не бягай. Аз не искам да те нараня.
Хината отскочи. Тя запази дистанцията им доста голяма. Изкрещя силно. Гласът и беше нежен, но и много студен.
- Веднъж ти казах, ще го повторя и сега - остави ме на мира! Сама се грижа за себе си!
- Но... Но... Ама че упорита жена! - замисли се Гаара. Той подготви пръстите си и направи пясъчна крепост. Хината тичаше в опит да избяга. Тя блъскаше пясъка, но безуспешно. Цялата, изпадайки в ярост, тя наблюдаваше как червенокосото момче я оглеждеше палаво, и и се усмихваше. Подивяла от ярост, тя се нахвърли отгоре му, събаряйки го на пода. Започна да дращи тялото му с нокти. Гаара искрено се забавляваше на подивялото момиче. Превивайки се от смях, той се опита да се освободи от хватката и. Червенокосото момче викаше от болка. Ноктите и бяха впити силно в тялото му.
- Хей, пусни ме, малката!
- Трябваше да си тръгнеш!
Изведнъж лицето на Хината се разкри. То беше чисто - нежно и бяло. Очите и имаха лилав цвят, който и придаваше женственост. Белите и ръце бяха топли и меки. Но очите и... Гаара гледаше в тях. Те бяха същите, като тези на Неджи, но бяха нежни и жествени.
- Да не би това да е Неджи? - замисли се Гаара. - Тц, той не би го направил. Друг? Баща му? Майка му? Те бяха мъртви. Изведнъж той си спомни сладкото момиче от третия етап от Чунинския изпит. Да, опредалено беше тя. Но беше толкова променена. - Замисли се той. Беше станала по - женствена. Имаше нещо много мило и сладко в нея. Той погледна към синята блуза, която очертаваше формите и. Гъстите лилави коси падаха небрежно по тялото и. Очите и бяха неземно красиви. Той я пусна от ръцете си, и се усмихна.

Тен Тен беше будна. Тя остави Неджи да се наспи. Докато той спеше, тя го гледаше с умиление и се усмихваше. Момчето спеше спокойно, а тя го гледаше. Беше като малко дете, спящо в люлката си. Тен Тен мислеше за тях двамата. Молеше се, това, което се случи, да го е променило наистина. Отблъсната в мечти, тя замечта за любов, семеен живот и деца. Усмихвайки се, тя мечтаеше за голяма сватба. Тя си спомни за Гаара. Не го обичаше, но той беше най - добрият и приятел. Тен Тен се усмихна, надявайки се и той да намери своето щастие. Изведнъж от някъде долетя Шурикен. Той издрънча и падна точно пред краката и. Тен Тен уплашено се свести и се приготви за атака. Пред очите си разкри смъртоносна гледка. Орочимару ги беше намерил. Гледайки го в очите, Тен Тен изпищя от страх. Тя се опита да събуди Неджи, но това беше невъзможно.
---------------------------
Темари беше отишла в Коноха. Тя вървеше бавно по прашния път. Трябваше да занесе едни документи при Хокагето. Тя беше замислена. Бяха изминали 2 седмици от раздялата и със Шикамару. Както си вървеше, тя не усети как се блъсна в някой. Този някой имаше зелена жилетка и доста мързеливо поведение за нинджа. Темари веднага се досети кой е това. Тя сведе поглед. Не искаше да вижда лицето му. Шикамару беше излязъл с Ино, която го беше помолила да и помогне за покупките. Той застана пред Темари и се усмихна. Някогашните влюбени отново се срещнаха. Бяха коренно променени.
- Хей, Темари-сан! Какво те води тук? - поздрави я той.
- Ооо, Ино, Шикамару, здравейте! Дойдох да донеса едни документи. "Виждам че си ме забравил, Шикамару" каза на себе си русото момиче. Двамата вдигнаха глави от земята и отново застанаха очи в очи. Темари се опитваше да прикрие червенината си. Направи сериозно изражение.
- Простоте, но аз трябва да вървя.
Ино изтича край нея, и я хвана за ръката в знак, да не мърда. Темари беше твърде раздразнена. Напоследък на главата и имаше много проблеми. Мисълта за Шикамару не я напускаше. По дяволите! Тя още го обичаше. След толкова време и братята и... тя не разбираше, защо трябваше да съсипват живота и.
- Темари - сан, искам да поговорим.
- Ино - чан, прости ми, но бързам! Пък и няма за какво да говорим.
- Знам, че още обичаш Шикамару! Заслужавате щастието си. Не бягай от него!
Русото момиче говореше искрено и приятелски на Темари. Темари беше вече разплакана.
- Да, обичам го, но това е живота. Така трябва.
Ино я зашлеви и се развика. Тя желаеше най - доброто за тях двамата. Въпреки чувствата си към Шикамару, тя искаше те да са щастливи. Темари беше прекалено ядосана. Тя бутна Ино на земята.
- Темари - сан, правиш огромна грешка! Не бягай от щастието си! Глупаци, вие ще родени един за друг!
- Ино - чан, говориш ми за една невъзможна любов. Освен това, виждам, че го харесваш. Всъщност знаех през цялото време.
Ино замълча. В сърцето и имаше болка. Тя осъзна, че също е допринесла за раздялата.
- Темари - сан, грешиш. Да, аз го обичам, но той мен - не! Единствено ти го интересуваш. Трябва да сте заедно.
Темари се обърна назад. Тя съзря Шикамару и го погледна виновно. Продължи пътя си, прошепвайки:
- Съжалявам. Някой ден, може би...

-----------------------------------------
Итачи падна мъртъв на пода. Кръвта гореше в тялото му и се стичаше като ручей по пода. Сакура не знаше какво да направи. Искаше и се да прегърне Саске, но Наруто я спря. И двамата бяха наясно, че въпреки омразата си Сасуке може би неискам точно това да се случи може би той обичаше Итачи. Въпреки всичко му се искаше нещата да стояха по друг начин. Саске стоеше над безжизненото тяло на брат си. Не знаеше какво да прави - да плаче ли, или да се радва. Беше му все едно. Той беше изпълнил целта си - беше си отмъстил. Итачи лежеше безжизнено на пода. Тялото му кървеше. Очите му бяха така студени, а кожата му бяла, като смъртта. А душата му се приготвяше за отвъдното. За ада. Там, където той щеше да си плати за всичко.
- Надявам се там да ти простя, братко. Аз щях да го направя.
- Какво говориш? Ти го мразеше! - Сакура беше зад него. Тя бе обвила ръце около кръста му и го целуна нежно.
- Аз никога не съм го мразил. Ако беше помолил за прошка, щях да му простя. Знам защо е избил клана ни. Аз щях да направя същото. -
В съзнанито на Саске изплува историята за пожара. - Той ги е спасил. - помисли си Саске. Убил ги е, и така ги е спасил от предстоящите им малки по войната между Хюга и Учиха, която беше спечелена от Хюга. Той им беше спестил страданията по загиналите деца.
-Сърцето му беше прекалено черно, за да помоли за прошка. - Сакура се взираше м мъртвия Итачи. Тя се усмихна на Наруто и хвана ръката му приятелски.
- Наруто - кън, искам да ти благодаря. Ти ни даде сили. Ти си мой приятел!
------------------
Тен Тен отчаяно се опитваше да събуди Неджи, но той спеше като мъртъв. Тя хвърли 4 куная към Орочимару.
- Неджи - ний сама, събуди се! Трябва, моля те. - Тя, плачейки, го разтърсваше. Беше я ужасно страх. Змийския поглед на Орочимар, я пробождаше. Краката и трепереха. И не само те, а цялото и тяло. Устните и зъзнеха от студ и страх. Тен Тен се строполи безпомощно на пода. Сълзите капеха по лицето и. Тя си спомни как всички я бяха защивали. Лий, Неджи, Гаара, Наруто, Саске... те всички бяха рискували живота си за нея. А сега тя се огъна. Страхуваше се. Тя искаше да не бъде толкова слаба.
- Неджи - сама, прости ми! Аз... аз не мога...
Орочимару застана зад нея. Тен Тен усети болка и студ по гърба си. Той я хвана за косата, като се усмихваше злобно. Тен Тен се бореше да се измъкне, но беше твърде слабо. Докато сълзите се стичаха по нежното и лице, тя нареждаше:
- Колко съм глупава! Те... те са ме защитавали с живота си! Неджи - сама, ти го рискуваше всеки път за мен. А сега аз те предадох. С цената на всичко, аз трябваше да те спася! Ти го правеше, а аз сега се огъвам.
Сълзите падаха по лицето и. Тя усети колко безпомощна е, и, че всичко беше загубено.


Хината се одръпна от Гаара. Беше червена като домат. Той я доближи и се усмихна.
- Хината - сама, това ти ли си?
- Гаара - сама?!? О, Господи! Извинявай!
- Боже, колко си пораснала! Последния път беше толкова невинна и ниска. Сега си станала много красива и доста силна.
Хината погледна червенокосото момче от главата до петите. Опредалено беше станал доста секси и тази усмивка беше толкова палава. И очите му... Държанието му... Беше мил и променен. Не напълно, но променен.
- Гаара - сама, отдавна не се бяхме виждали.
Двамата се гледаха очи в очи. Хината беше цялата зачервена и се зачуди, как не припадна при тази усмивка, която беше пред нея.