ИЗГУБЕНА НЕВИНОСТ ( Yu- Gi - Oh)

First topic message reminder :

Кара Пегасъс стоеше пред огромното огледало в стаята си, като се оглеждаше установявайки, че е както винаги изглежда перфектно.
Слава Богу, имаше убиствени крака, макар и на 15, а късата бяла рокличка ги откриваше просто перфектно. ( роклята - http://www.promgirl.com/shop/dresses/viewitem-PD246030),
Кара я беше пожелала отдавна, а понеже баща й никога не и отказваше нищо, не бе трудно да го накара да й я купи, въпреки че му се бе видяла доста предизвикателна.
Все пак Кара бе едва на 15, години които изобщо не личаха от начина и на обличане, поведение и говорене.
Тя бе момиче, което се бе родило богато, без никакви проблеми и затруднения.
Никога не и се бе налагало да се бори или най- малкото да се потруди за нещо.
Момчетата я харесваха, защото беше красавица, умееща всяка от тънкостите на играта наречена флирт.
Кара се усмихна още по доволно, като си помисли за предстоящето празненство в чест на нейните 15 години и за хората, които щяха да говорят само за нея и за това, колко прекрасна и несравнима е всъщност, на фона на крехките си години.
Но какво знаеха те.........
Та тя бе обиграна актриса, винаги знаеше какво да каже и как да се усмихне, за да те накра да я харесаш и да говориш непрестано за нея.
Медно русата й коса, падаше на красиви къдрици, около ангелското й лице, което изглеждаше точно като произведение на изкуството.
Тъмнозелените й очи, светеха развълнувано, а съблазнително червените й устни, бяха свити в невина усмивка.
Някой почука на врата и я накара да се обърне и да му даде позволение да влезе в стаята й, чийто интериор се състоеше от огромно розово легло във формата на сърце и купища бляскави възглавнички, както и от всякакви други излищни глезотии, които принцесата на татко обичаше.
- Влез ! - Нежният и глас прозвуча весело и безгрижно, а очите и заискряха когато от врата се подаде баща й , самият Максимилиян Пегасъс, който туко що бе получил страхотни новини, относно конкурента си, когото мразеше и възнамеряваше да потопи.
- Татко ! - Възкликна тя и се хвърли на врата му, като се засмя звънко, когато той я завъртя, сякаш беше дете и нежно целуна леко зачервените и бузи.
- Как живее небето без теб сега ? - Запита я той, като я погледна любящо поставяйки ръце на крехките й рамене.
- Сигорно му е доста трудно ! - Самоуверено заяви Тя и целуна баща си, който беше най- лесният човек за маниполации от нейна страна.
- Готова ли си ........ - Нежно промълви Максимилиян, като погали копринено гладката й кожа.
- Винаги !
- Това е добре, защото всички гости са долу и чакат с нетърпение появата ти !
- Така и трябнва да бъде ! - Засмя се весело момичето, което приличаше повече на ангел, отколкото на момиче, ''носещо товара на крехките 15 години''.
- Е .........да слизаме !- Заяви развеселено Пегасъс, като се усмихна мило, когато тя го хвана под ръка и двмата се запътиха към огромната зала.


'' Значи ......това е! Това дете те прави по- малко боклук, отколкото си! -Колко жалко, че ще и се наложи, единствено заради теб, да изживее това, което брат ми в момента!''
Това минаваше през главата на Сето Каиба, който бе успял да проникне в претруфеният замък на Пегасъс, почти незабележимо, като изключим разбира се двамата охранители, който ги сполетя нещастие.
Пегасъс беше успял да отвлече малкият му брат Мокуба, заради когото Сето бе готов да обърне света с краката надолу, бе успял също да се съюзи с Големите пет, с който бе успял да го изхвърли от играта..........за кратко.
Сега компанията и брат му имаха нужда от него. Големите пет се разпореждаха както искат с Кайба Корп и бяха пратили по петите му глупави наемни убийци, но той лесно можеше да ги избегне, просто ако внимаваше.
Големите пет, заедно с Пегасъс се тревожеха от това да не би да развали идилията им, коята бяха успели да постигнат, за сметка на брат му.
Разбира се, Кайба мислеше рационално и плана му беше безпогрешен, единствено Роланд му бе останал верен, но това му беше достатъчно.
Плана ....беше прост и се въртеше най- вече около напереното дете, което за момент го бе накарало да усмихне.
Беше толкова добра в лавирането, че за момент му се прииска да чуе какво произнасяха перфектните й устни.Отговаряше на всички гости с еднаква любезност, а момчетата я гледаха с отворени усти, сякаш не бяха виждали момиче. Тя беше играч..........и Сето го усети веднага.
Не му бе ясно на колко години е, защото късата й рокля и гримът я правеха да изглежда по -зряла, но въпреки това бе убеден че е все още хлапе.
Беше красиво дете и си личеше, изключително ясно, че обича да върти другите на пръста си.
Сето смръщи вежди, когато видя искрящите от желание погледи на доста по-възрасни мъже, които спокойно можеха да и бъдат бащи.Това го отврати и му се стори ужасно грозно и гнусно.
Тя беше дете, а те мъже имащи .....деца както и съпруги и въпреки това, гледаха момичето, а перверзните им желания личаха в очите им.
По нищо не личеше, че е хлапе обаче, а глупавият Пегасъс я гледаше в устата, като останалите и се смееше на всяко острумие, което Принцесата подхвърляше.
Сето беше притаен в сенките, там където можеше да види, но не и да го видят.
Младият мъж чакаше знак от Роланд, който беше облечен като сервитьор с задачата да отвлече вниманието за да може в точният момент Сето да стигне до хлапето и да изкара акъла на превъзнасящият се по нея Пегасъс.
''Зъб за зъб, око за око !'' - Помисли си гневно Каиба.
Нямаше значение какво трябва да направи, това момиче беше ключа към връщането на брат му, а за компанията и сам щеше да се погрижи.
Ако той имаше нещо, което Пегасъс искаше ......... особено, ако нещото бе 15 годишната му дъщеря красавица, която изглежда имаше рожден ден, то тогава щеше да бъде принуден да върне Мокуба, жив и здрав без да му мисли много.

Сето видя Роланд, който носеше табла, на която бяха наредени чаши пълни с шапанско, и вървеше точно към момичето, което се приготвяше да среже тортата.
Беше толкова безгрижна и весела.......
Лицето и светеше.......беше дете и това пролича от начина по който й личеше вълнението.
Роланд го погледна като кимна веднъж с което му подсказа да тръгва.

Кара беше принцеса и го знаеше. Чувстваше се толкова великолепно, че бе готова да понесе всички лиги, течащи от устите на момчета и дори на мъжете в залата.
Беше красива - знаеше го! Това и даваше власт над всеки и всичко което си пожелаеше, и най- приятната част беше, че хората бяха готови да и го дадат, още преди да го е поискала.
Тя се усмихна на всички и смело хвана ножа, за да разреже тортата, а между временно всички да се насладят на плавните и движения с които ги омайваше.
Тогава се случи нещо, което не бе предвидила и за което дори не се бе замисляла........
Един мъж опря пистолет в главата на баща й, които паникьосано погледна към нея.
В този момент, ножа от ръката й се озова в нечия друга и тя усети как полита назад към някой.
Студеният нож се опря в нежната кожа на врата й смразявайки до преди минути кипящата й кръвта .
Не можеше да мръдне, защото някой бе обвил кръста и с ръка и силно я притискаше, а и ножа я ужясяваше и спираше какъвто и да е опит за бягство от нейна страна.
Тя преглътна с усилие и с насълзени очи погледна към баща си, които не смееше да мръдне, заради оръжието, което един от сервитьорите бе опрял в главата му.
Хората се разпищяха, но един изтрел в тавана ги накара да се усмирят и да замръзнат на място.
- Не мърдай и няма да те нараня . - Прошепна непознатият в ухото й, карайки я да потрепери от страх.
- Кара .......- започна баща й който изведнъж се беше усмихнал .......- Този човек не може да приеме това че пропиля всичко което имаше !- Не се плаши от него съкровище, няма да направи нищо !- Самоуверено завърши той, но Кара не бе на същото мнение.
Струваше й се, че този мъж изобщо не си играеше.
- Мислиш че се шегувам ли Пегасъс? - Твърдо каза мъжът зад нея и Кара усети как захвата му става по силен, а ножа още по близо до кожата й.
- Какво искаш ? -Подигравателно запита Пегасъс.
- Къде е брат ми ?
- Не знам за какво говориш?! - Невинно каза Пегасъс, който не беше достатъчно луд, за да признае пред всички тези хора, че държи братът на Сето Кайба, като по този начин го обезсилва докато превзема компанията му.Какво щяха да си помислят те? Разбира се че Сето Кайба, не може да приеме че не е президент на Кайба Корп и сега е полудял и прави сцени. Нищо повече от това че именно той е престъпника нямаше да мине през ограничените им мозъци и това напълно го улесняваше.
Разбира се Пегасъс не бе предположил, че Кайба е толкова луд, за да влезе в добре охраняваният му замък, но какво пък, щеше да направи шоу.
Тогава обаче Кайба беше направил нещо, което Пегасъс не бе очаквал.
Той прокара съвсем леко ножа по нежната кожа на дъщеря му и от врата и се спусна малка браздичка кръв.
- Ще я убия ! - Изсъска с леден тон Той и погледна с изкрящи от гняв очи към шашналият се Пегасъс.
- Татко ! - Едва произнесе Кара, която усети как краката и се подкосяват от ужас и болка, неща които никога не беше изпитвала.
- Не мога да направя това, което искаш от мен...........- Отчаяно извика Пегасъс и с тревога погледна към бледата си дъщеря. - Това което искаш .....не е при мен !
- Имаш три дни, за да върнеш брат ми........жив и здрав ! - Кълна се, че момичето ще умре, ако нещо му се случи ! - В гласът му се четеше заплашителна решителност, която всички в залата с ужас успяха да установят.
- Няма да се измъкнеш ! - Изкрещя Пегасъс, отчаян от това което знаеше че ще чуе.
- Имам нея ! - Иронично подметна Сето, и дръпна момичето, което едва стоеше на крака към себе си. - Дали според теб .....няма да се измъкна !
- Кара ! - Извика Пегасъс.
- Три дни .......или кълна се малката ти красива дъщеричка, ще научи всичко лошо, а аз лично ще и бъда учител!
Охраната ги наобиколи и стоеше в готовност, но Пегасъс махна с ръка и ги накара да свалят оръжията.
- Пуснете ги ! - Процеди през зъби мъжът и стисна ръце в юмруци.
- Мъдро. - Каза отекчено Сето и спокойно прошепна на момичето :
- Кара ли е името ти ?
Момичето закима енергично, понеже това беше единственото нещо което скованото й от ужас тяло бе способно да направи.
- Добре Кара .. .. - Почти меко прошепна в ухото й той, като отпусна малко хватката си. - Ако бъдеш послушна и не правиш никакви опити да се измъкнеш, няма да те нараня. - Разбираш ли ме ? - Спокойно я попита той, опасявайки се че хлапето е прекалено уплашено.
- Върви по дяволите ! - Беше отговорът, който го накара да се подсмихне.'' Дръзка'' - Отбеляза мислено той, като тихо се засмя до ухото й, като предполагаше че това ще я ужаси още повече.
- Чудесно, значи се разбрахме ! - Истински развеселен от смелоста й каза Сето и я дръпна назад, като даде знак на Роланд да зареже Пегасъс и да го последва.

Супер Много е готино Искам още

мн е яко искам ощеееееее :bravo: :kisss: :kisss: :kisss:

Много е добре.
Не видях грешки.
Чакам продължението!

Младият мъж сепнато отвори очи, след един от обичайните кошмари.
Премигна объркано срещу навлизащата в стаята мека слънчева светлина.Не можеше да фокусира нищо и никой. Спеше му се толкова, че затвори очи и започна да се унася наново.
Изведнъж през главата му мина ясната като бял ден мисъл, че не усеща момичето.Това го накара веднага да прогони съня и да се обърне за да провери.
Нямаше я ! Дясната половина на леглото беше празна.
- По дяволите ! - Изсъска Сето като се претърколи през легото, грабвайки пистолета и излетя през открехнатата врата на стаята.
- Аз те мислех за голям идиот ! - Звънкият и смях долетя от кухнята и Каиба най- после съумя да се успокои.
- Само те занасях, хлапе !
''Роланд!'' - Помисли си гневно Сето блъсна вратата на кухнята.
Кара стоеше до печката и .....правеше омлет.
Беше вързала песъчно русата си коса на опшка и носеше престилка за да предпази бялата си блуза.
- Добро утро! - Поздрави го малката като му се усмихна топло и му посочи празният стол срещу Роланд.
Сето присви очи като остана прав за секунда, опитвайки се да прецени, какво е намислила фурията за днес.
- Какво става тук? - Сето се обърна към захилилият се Роланд, който едва не се заля с кафето, когато острият поглед на Шефа му го проряза като наострена кама.
- Закусваме ! - Спокойно отвърна Кара, като вдигна тигана и се обърна с лице към Сето. - Ти искаш ли?
Младият мъж се подсмихна, когато я видя толкова съсредоточена в това да изсипе омлета в паницата.
- Ще оживея ли след закуската ? - Подигравателно започна той като дръпна стола и седна.
- Много си забавен! - Промърмори Тя и му сервира леко прегорялата закуска.
Сето я заоглежда, въртейки чинията от всички страни.
- Аз щях да я направя много по -зле ! - Промълви Роланд като повдигна рамене и се зае да си хапва.
- Чай или кафе ? - Запита момичето като повдигна едната си вежда на горе.
- Кафе. - Промълви Сето като се чудеше от къде точно да започне.
- Така си и знаех. - Измърмори Кара сипвайки една голяма чаша кафе.
- Защо е това ? - Изведнъж попита Сето като посочи масата.
- Кое? - Невино премигна Кара като му сервира кафето.
- Закуската, кафето .....доброто ти държание .
- Няма да спечеля нищо, ако се държа зле, нали ?
- Вероятно нямаше. -Потвърди младият мъж като я проследи с поглед, докато сядаше на стола до него. - Но няма да постигнеш и нищо, ако се правиш на ангелче. -Добави и погледна притихналият Роланд.
- Опитваш се да се заядеш с мен ли ....... - тя се поколеба за миг и на сладкото й лице се изписа несигорност. - ....Каиба!
- Не се опитвам, правя го ! - Подсмихна се той като я дръпна за ръката карайки я да стане от стола. - Искам те в стаята!
- Ще полудея там, чуваш ли ! - Извика в лицето му Кара като се отскубна от железният му захват. - Какво толкова направих, че да се държиш като ........
- Задник. - Допълни Сето като демонстрира арогантното си поведение, когато изхвърли паницата в мивката. - Ти ангелче .......- започна той и заплашително тръгна към нея. - ....ти никога нищо не правиш! - Ти си толкова добро, умно и мило хлапе !
- Млъкни! - Промълви Кара като обгърна раменете си с ръце, а в очите й започнаха да блестят сълзи.
- Момичето на татко, нали ? - Подигравателният му смях я накара да потрепери от гняв.
- Млъкни ! - Извика по -силно като излетя през вратата затръшвайки я зад гърба си.

супер фик много му се кефя

Супер е Искам още

мНогО ма кЕфи :kisss: :lol!:
оЩе :wave: :robot: :obi4amte:

elinceto_555 написа:мНогО ма кЕфи :kisss: :lol!:
оЩе :wave: :robot: :obi4amte:

И аз така казвам

Още... Фика е супер

Леле убиец е!
Чакам с нетърпение продължението!

Много хубав фик. :kisss: С нетърение чакам продължението.

Сето отвори вратата на спалнята и моментално се отдръпна, когато към него полетя една керамична ваза, която се разби на пода точно до краката му.
- Следващият път ........ще оцеля ! - Задъхано промълви малката като вирна брадичка и го изгледа победоносно.
- Може ли да спреш да трошил личната ми собственост? - Иронично подметна той, като затвори вратата и тръгна към нея.
Кара се огледа и първото нещо, което грабна погледа й беше чаша с вода.
- Да не си посмяла! - Изръмжа Сето, когато проследи погледа й.
- Само гледай !- Просъска малката като посегна към чашата, но той беше много по -бърз от нея и спря ръката й преди да е направила каквото да е .
Кара го погледна разгневено и дръпна ръката си, но вместо да се освободи както очакваше, се озова на леглото затисната от тялото му.
- Кучи син ! - Изпъшка малката и замахна в опит да го удари. Сето хвана ръцете й и ги закова от двете страни на главата й като присви очи предопредително.
- Знаеш ли ....... - Започна той . - .......толкова си досадна, че съм съгласен да те върна на татенцето ти, само и само да не те видя никога повече !- На лицето му изгря арогантна усмивка, която накара момичето да потрепери от гняв.
- Знаеш ли ......- изимитира го Кара като духна един кичур от русата си коса, който и пречеше да го фокусира. - ......ти си най- некъдърният похитител на планетата Земя !
- Нима ? - Той повдигна вежди и се подсмихна.
Косата й беше разпиляна по белите чаршафи, а устните й леко разтворени. Дишаше тежко и го гледаше толкова лошо, че му се прииска да ......
Сето я притисна силно до себе си и целуна устните й.
Кара замръзна от изненада и се опита да го изблъска от себе си, опита се да се съпротивлява, но съпротивата й беше безполезна.
Той обаче я подчини на волята си като я накара да го приеме в устата си и дори да почувства наслада от нежеланата целувка.
Изведнъж се отдръпна и Кара рязко отвори очи.
- Върви по дяволите ! - Изкрещя малката веднага щом видя самодоволната усмивка, която се беше изписала на лицето му.
- Така правят кадърните похитители, Кара ! - Иронично подметна той като понечи да стане от нея, но тя направи нещо, което той не беше предвидил.
Малката се стрелна и обви ръка около врата му като го превлече към себе си и му върна целувката и то достойно.
- Така правят похитените ! - Задъхано промълви тя като се измъкна от ръцете му и излетя през вратата.
- Имаш лош навик .......- промълви Сето като облиза устните си, които имаха нейният вкус. - ........да ми бягаш !

Страхотно е Беше много забавна глава Давай следващата

Тази глава беше...беше (беден речник) :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss:
:kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss:

Тая глава беше много яка.
Много ми харесва.
Чакам продължението!
И се надявам да е скоро. :obi4amte: :bravo:

:bravo: :obi4amte: адски яка глава :kisss: искам ощееее

Мале страшно е Чакам продължението

Както винаги страхотна глава! Това е най-добрия фик по Yu-Gi-Oh, който съм чела. С огромно нетърпение чакан следващата глава. Надявам се да я напишеш скоро!

нЯмам тЪрпЕние дА вИдя слЕдваЩата гЛавА
мНогО се нАдяВам да е сКорО :kisss: :robot:

мн е яко!

Пак тази проклета, пронизваща болка. Главата му отново напираше да се пръсне и на всичкото отгоре, макар и в кухнята чуваше ласкавите думи на Кара, който го караха да се изнервя до краен предел.
- Ще я убия ! - Въздъхна Сето като погледна Роланд, който кимна в знак на съгласия, понеже малката не бе спряла да вика от час.
- Не беше добра идея да я заключваш. - Измърмори Роланд като извади една цигара и я запали, подавайки и на Сето, който присви замислено очи.
Младият мъж запали цигарата си и дръпна, издиша дима и кимна към Роладн с думите:
- Трябваше да я вържа за леглото.
Роланд се засмя весело и отпи от кафето си.
- Пегасъс е на корицатра на всички списания и весници! Копелето печели от това, че дъщеря му е отвлечена ! - В гласът на Роланд ясно личеше отвращението и гнева, който изпитваше.
- Тя не е дете .......- заяви Сето. - ....Тя е дяволско изчадие!
- Може и така да е, но Шефе ........- Роланд замълча.
- Какво ? - Сето въпросително повдигна вежди, а изражението му беше от типа : ''Внимавай много какво ще кажеш!''
- Страхува се, а ние не се държим много добре с нея. - Роланд се загледа в ръба на масата, усещайки острият поглед на Каиба върху лицето си.
- Да. - Съгласи се Сето като стана и тръгна към стаята, където беше заключена Кара.
Извади ключовете за вратата и бързо я отключи, като направи недоволна физиономия, когато истеричният глас на Кара го заля.
- Гаден кучи син ! Да ме затовриш ..........- Тя млъкна изведнъж и се втренчи в него.
Сето се спря пред вратата и присви преценяващо очи.
Какво беше станало сега? Трябваше ли да се приготви за новите изблици на детската й нахалност.
- Ти пушиш ? - Изумено промълви Кара като се загледа в цигарата, която стоеше между устните му.
Сето премигна изненадано. Това момиче не беше наред.
Викаше, тръшкаше се и се лигавеше, но изведнъж стана сериозна само, защото е против цигарите.
- Ти си луда. - Лаконично промълви Сето като я погледна с насмешка.
- А, Ти ще хванеш рак !- Гневно изръмжа момичето като пъргаво стигна до него и преди да в успял да направи каквото й да е издърпа цигарата от устните му и я загаси право на пода.
Сето наблюдаваше наглоста й хладнокръвно. Вътрешно броеше от сто и едно и наобратно, но външно изглеждаше спокоен, плашещо спокоен.
- Някой ден ще ми благодариш ! - Изчурулика малката като леко повдигна крехките си рамене и му се усмихна сладко.
- Това .......- гневно измърмори той като хвана ръката й и я повлече към кухнята. - .....никога няма да се случи.
- Ау .......боли! - Измрънка театрално Тя, когато той буквално я тръсна на един стол, който беше точно срещу захилилият се Роланд.
- Доволен ли си ? - Обърна се към него Сето. - Мил съм .... с нея! - Посочи момичето, което му се оплези и запали нова цигара като я изгледа победоностно.
Роланд се захихика, когато Кара сбръчи челце, а безпомощността и се изписа ясно върху красивото й лице.
- Какво пък ? - Измърмори Тя като грабна кутията цигари, но беше спряна от Сето, който не и позволи да запали.
- Това няма да стане !- Отсече той.
- Живота си е мой !- Гневно измърмори Кара, като се протегна отново за кутията.Сето я подаде на Роланд, който си умираше от смях.
- Живота ти, глупава нахалнице е мой ! - Гневно измърмори Сето. - Докато си тук, никакви цигари и алкохол ! Когато отново си при татенцето, ако искаш изяж кутията!
- Неандерталец ! - Извика Кара ядосано.
- Това от училище ли го знаеш ? - Подигра й се Той.

искам следваща глава

mi6it0 написа:искам следваща глава

сЪглАсна
фИкът е уБийсТвен каКто виНаги

Не съм мн привлечена от този фик и не хвърлям мн усилия
Пиша го за мой собствен кеф и лично удоволствие.
А затова какво става при Пегасъс .......мн бързаш.
Ще се прехвърля и там
Сето пази Кара ( верно не съм го уточнила), защото Роланд още от първата вече си я позагледа, ако се сещаш.
Като нищо какъвто й миличак да и се нахвърли.
Просто не съм го казала. Както вече казах не ми пука мн за този фик той е моето развлечение

Много забавна глава Скоро ли ще пуснеш нова?