Naruto Fik ~ Любов или Омраза ~

Вто Фев 02, 2010 7:56 pm

Eто едно много хубаво фикче. Не е мое, но е интересно

Глава 1: Така започна....

„Защо се разхождаш тук по средата на нощта?”

„Знаех, че ще минеш оттук.... ако ще си тръгваш... затова просто чаках тук...”

„Махай се оттук, отивай да поспиш”- с това той я отмина. С ръце в джобовете, без никакво изражение. Лентата му я нямаше. Сега си тръгваше от селото, скрито в листата.

„Защо никога не ми казваш нищо?”- сълзите потекоха по лицето й и тя се обърна към него- „Защо постоянно си толкова тих? Никога не искаш да ми кажеш дори думичка...”

„Казах ти: нямам нужда от помощта ти. Не се опитвай да се грижиш за мен...”

„Знам всичко за миналото ти, Саске. Дори да си отмъстиш, това няма да донесе на никого щастие. Нито на теб, нито на мен...”

„Вече знам, че съм различен от всички вас. Не мога да вървя по същия път. Досега правихме всичко заедно като група, но сега има нещо друго, което трябва да направя. Дълбоко в сърцето си, вече реших да си отмъстя. Само заради това живея... Никога няма да съм като теб или Наруто...”

„Настина ли искаш отново да си сам? Преди ми каза колко болезнено е да си самотен. Точно сега познавам болката ти!”- сълзите на момичето се стичаха неспирно- „Имам си приятели и семейство, но... ако ти си тръгнеш... за мен... за мен ще е същото като да съм сама...”- тя се чувстваше безсилна. Не знаеше какво да направи, за да го спре.

„От сега нататък... ще тръгнем по нови пътища...”

„Аз... Обичам те с цялото си сърце”- изпищя тя, чудейки се как да го накара да се замисли и да се върне в селото- „Ако останеш с мен, няма да съжаляваш... защото всеки ден ще правим нещо весело, ще бъдем щастливи... Заклевам се!!! Ще направя всичко за теб!!! Затова моля те, просто остани с мен”- той не се обръщаше. Не даваше никакъв знак, че я чува- „Дори ще ти помогна с отмъщението, не знам какво ще мога да направя, но ще се постарая... Затова моля те, остани с мен... или ме вземи с теб, ако не можеш да останеш”- Саске се обърна с усмивка след последните й думи:

„Ти наистина си досадна”- след което се обърна и закрачи бавно към портите

„Не си тръгвай!!! Ако продължиш, ще викам!”- с едно движение, любимият беше зад нея. За един миг се беше преместил, тя едва го видя. Спря хълцането си, опита се да спре и дишането си. Като че ли усещаше, че за последен път го вижда.

„Сакура... благодаря ти...”

Сакура се събуди с писък. Този сън я измъчваше от деня, в който Саске си тръгна. А това беше преди 3 години. Нямаше нощ, в която да не сънува толкова мечтаното от нея лице. Тези нежни ръце, които толкова желаеше до себе си. Очите му- дълбоки и черни като нощта, винаги сериозни, които така я привличаха. ‘Саске- кън.... къде ли си сега...’- помисли си тя след няколко минути, гледайки през прозореца точно срещу леглото й.

Звездите ярко светеха, нощта бе ясна. Навън беше тихо и като че ли само ускореният ритъм на нейното сърце разбиваше тази тишина. Сърцето й биеше все по- бързо при спомена за Саске. Образът на лицето му се появаше все по- често и мисълта за очите му я влудяваше. Как искаше само той да я обича.... единственото й желание си бе същото в последните 3 години....
-----------------------------
Сакура бавно ходеше към тренировъчната площадка. Имаха среща с Наруто и Сай... и с Какаши, но те щяха да потренират и преди неговото появяване, все пак, той винаги закъсняваше. Днес тя беше по- тъжна от обикновено. Сънят, с който мислеше, че е свикнала, я преследваше където и да е и измъчваше съзнанието й. ‘Саске- кън...’- неговото име се въртеше в мислите й непрестанно. Скоро стигна и до уговореното място и силния вик на Наруто прекъсна тъжната серия от помрачаващи съзнанието спомени и надежди.

„Сакура- чааан!”- викаше той и й махаше упорито. За да го накара да престане, Сакура мудно вдигна ръката си и помаха леко. Искаше просто да се остави на морето от мисли да я отнесе при любимия.- „Хей, какво има?”- ухили й се той насреща- „Приличаш на Шикамару”- след това започна да се смее безспирно. На Сакура не й беше смешно. Шегите му бяха изтощителни. Така или иначе не се беше наспала. През по- голямата част от нощта кошмарите я изтощаваха, а през останалата част не можеше да заспи.

Сай дойде след няколко минути и тримата започнаха да тренират поотделно. Всичко беше тихо, чуваха се само тихите задъхвания на изморените шиноби. След час се появи и учителят им, който им каза, че ще имат проста мисия- ранк С.
-------------------
„Днес явно не ви е ден”- съобщи съвсем тържествено Какаши след поредния час в тишина. Не получи никакъв отговор, дори се съмняваше, че са го чули. Някак изглеждаха изтощени, не само физически... по- точно главно психически.

Мисията беше проста- трябваше да помогнат на група пътуващи музиканти да стигнат до съседното село невредими. Всички си мислеха, че няма нищо опасно и просто ходеха спокойно. След още няколко часа, Наруто се приближи към Сакура тихо. Слънцето вече залязваше. Преливащите цветове описваха различни форми из белите облаци. Имаше лек вятър, който слабо полюшкваше зелените листа по дърветата. Времето беше меко. Животните не се притесняваха от минаващите хора и спокойно минаваха близо до тях. Сакура дори успя да погали едно от многото зайчета, които се навъртаха наоколо.

„Сакура- чан!”- тя се обърна към него. На лицето й като че ли беше изписано цялото изтощение на света.- „Сакура- чан... добре ли си?”- тя сведе глава замислена. Кимна неуверено, повече за да успокои себе си. Това отчаяние вече я съсипваше. Желанието й за живот изчезваше...- „Сакура- чан, ще го върнем”- ухили се той и сложи приятелски ръката си на рамото й.
-------------
Устроиха си лагер за вечерта. Сакура рано и тихо си легна. Затвори ципа на палатката си и се опита да заспи. Без успех. Просто лежеше и се взираше в тъмнината. Скоро всичко наоколо утихна. Всички си бяха легнали и сигурно нямаха нейните проблеми със съня. Тя се изправи и излезе. Не беше облечена с нищо особено- червена фланелка с къс ръкав и недълга червена пола. Излезе и седна на полянката до лагера. Вятърът нежно галеше лицето и си играеше със свободно пуснатата й коса. Всичко беше тихо. Отпусна се назад и спокойствието лъхащо от това място и й донесе желания спокоен сън.

Отново сънува Саске, но този път не беше кошмар. Този път не виждаше как той си тръгва, а напълно обратното- как той след 3 години ще се върне в селото на листата. Колко весели моменти го очакваха... ако просто я обичаше...

Вто Фев 02, 2010 7:59 pm

Глава 2: Безразличие

Сакура се събуди от нечия чужда ръка на лицето си. Беше топла и нежна, усещането беше приятно. Силно стисна очите си в опит да си представи, че това е Саске.

„Сакура- чан...”- чу се тихото пошепване на Наруто. Звучеше нежно и изпълнено с любов. Той й се усмихна и погали разрошената й коса. Вдигна я на ръце и я занесе до палатката й- „Какво правиш навън? Ще настинеш!”- този укор прозвуча повече като забележка, с която да развали мълчанието. Сакура не искаше да отваря очите си. Знаеше че ще види Наруто, чуваше гласа му. А как искаше да е Саске...

Когато вече я беше завил, Наруто се обърна и тръгна да излиза. Погледна я за последен път и й пожела лека нощ. Понечи да я погали още един път, но усети здравия й хват. Едва доловимо, тя промълви:

„Остани тук!”- Наруто се учуди от внезапната молба ‘Какво й става напоследък. Като че ли е загубила същността си. Иска аз да остана при нея? Може би още сънува... или ме мисли за Саске...’- той сведе поглед-‘Да, сигурно е точно това- мисли ме за Саске’- той внимателно махна ръката й от неговата и я остави на земята- „Сакура... трябва... да се наспиш”- той каза това насила, не искаше да я оставя, всъщност искаше толкова много да остане при нея. А тя му го предлагаше. Да усеща уханието й, да докосва кожата й, да чувства топлината на тялото й близо до неговото. Едва доловимо присви очи, за да укори себе си- та това не беше силната Сакура, която познаваше.

„Наруто.... моля те”- една сълза се търкулна по лицето й, а тя отново сграбчи ръката му. Някакво странно чувство на слабост бе превзело съзнанието й и сега не искаше в никакъв случай да остава сама с тъмнината в себе си. Мислите за Саске отново щяха да я завладеят и тя отново нямаше да се наспи.... да спи изобщо. Щеше отново да прекара нощта, взирайки се в тъмното небе. Единствената й надежда беше Наруто, в който винаги намираше подкрепата, която й беше нужна. Едва успя да добави, през напиращите сълзи- „Само за тази нощ... обещавам.... просто не ме оставяй сама...”.

Русокосият й съотборник я погледна объркан- ‘Значи е знаела... през цялото време... че съм аз, не Саске.... искала е да остана при нея... тя.... тя плаче.... но защо.... наистина ли е толкова важно да остана... за нея....’- той се наведе и избърса сълзите й- „Ще остана.”

Тя му се усмихна бегло и затвори очите си без да пуска ръката му. Все още я стискаше силно и нямаше намерение да я пуска- така поне щеше да е сигурна, че не е сама.

Наруто седна, а след това се опита и да легне, за да поспи, но установи, че нямаше друг начин, освена ръката му да е върху нея в своебразна прегръдка, а тялото му да се допира до нейното. Беше неестествено. Изглежда на нея не й правеше впечатление, но Наруто леко се изчерви при допира на тялото й. Косата й опираше в ъгълчетата на носа му, гъделичкайки го, тя го караше да се усмихва неспирно. Ръката й не отпускаше хвата си дори след като розовокосото момиче се унесе в един от малкото сънища, в които Саске не играеше главна роля. Наруто прокара ръката си през меката й коса и нежно погали главата й- ‘Сакура.... обичам те’- помисли си той при вида на това изкусително красиво момиче, което искаше той да остане. Да, дори една нощ прекарана с нея, щеше да донесе щастие на Наруто за много време. Дори ако само усещаше допира на кожата й, това щеше да му е достатъчно. Да вижда спокойното й изражение, да чува лекото й дишане. Това го влудяваше. Искаше да я целуне толкова много... но сега тя не беше на себе си... И въпреки това, желанието му се увеличаваше. Усещаше как сърцето му бие все по- бързо и по- бързо. Той изблъска тези мисли от главата си и легна до нея, все още в тази странна прегръдка.
-----------------------
След няколко секунди, Сакура се раздвижи и се обърна към Наруто, пускайки ръката му. Още спеше, но сега лицето й изглеждаше дори още по- спокойно. Русокосия шиноби с интерес изучаваше всяка черта на лицето й. Разглеждаше затворените й очи, от които лъхаше само спокойствие и добрина. Леко порозовялите й бузи, които нежно допълваха свободно спускащите се кичури от меката й коса. И ето- Наруто стигна и до устните й- изглеждаха по- меки и нежни от всичко на света. Прииска му се да ги докосне и още преди да е успял да разбере какво става, показалеца му докосваше тъй желаните устни. Сакура отвори очи и видя опиянения поглед на Наруто, пръста му върху устата й, и се почувства странно. В сърцето й сякаш се водеше упорита война. Тя затвори очи, почти насила, и се остави в ръцете на Наруто. Той явно осъзна, че тя няма нищо против близостта им и се наведе напред, съвсем леко допирайки устните си с нейните. Това беше невероятно усещане, което предизвика в него желание за още. Опря ръката си от другата страна на Сакура и започна да я целува по- настойчиво. Тя отвори очите си и погледна към новопоявилата се изкряща усмивка на Наруто.

Отвори устата си, оставяйки на Наруто повече пространство. Той беше повече от щастлив. Фактът, че тя му позволяваше да го целува беше като сбъдната мечта. Обгърна я с ръцете си и я притисна по- близо до себе си. Ръцете му бавно кръжаха по гърба й, носейки й само приятни усещания. Тя се усмихна заради неговите ласки. Това беше и нейната първа целувка... пазеше я за Саске, но сега, в този момент на отчаяние и духовна празнота, тя напълно беше забравила надеждите и мечтите си. Наруто я притискаше все по- силно и по- силно. Желанията му явно се сбъдваха днес. Чудеше си какво още да поиска ‘Хм.... искам.... тя....’- той въздъхна и спря целувката. Погледна я, сякаш я изпиваше, от погледа му можеше да се разбере и колко е щастлив. Тези сини очи като ясното небе, сега се впиваха жадно в нея, безмълвно молейки я за още ‘Искам тя да ме иска, така както аз нея’- а след това отново се наведе, нежно целувкайки този път не само устните й, но и поруменелите й бузи, челото, брадичката й... Обсипа цялото й лице с милиони целувки- една от друга по- нежни. Стигна и до врата й, който му се струваше по- сладък и от шоколад. Пусна я на земята и сложи ръцете си на кръста й. Сега беше точно над нея и виждаше усмивката, която отдалеч сияеше като лятно слънце. Доставяше му огромно удоволствие само да я гледа, а допира на устните й беше повече отколкото дори си беше мечтал. Тя протегна ръцете си към него и бавно започна да разкопчава горното на пижамата му.

На нея в никакъв случай не й доставяше толкова удоволствие, колкото на него, но като че ли се примиряваше. От време на време си мислеше за онзи студен поглед на любимия, който толкова време чакаше безуспешно. Тази негова безразличност я беше съсипвала през тези 3 години и сега тя имаше нужда от ласки и любов. Точно сега. За да не попадне в депресията, от която така се боеше, сега беше в обятията на Наруто и с усмивка, зад която беше скрита цялата й болка, тя събличаше човека, който приемаше за свой брат. Сърцето я болеше при тази мисъл, но имаше чувството, че вече е прекалено късно, за да спре. Докато всички тези мисли препускаха през главата й, вече и двамата бяха почти голи. Наруто страстно целуваше всяка част от тялото й. Не го интересуваше нищо друго сега. Просто се наслаждаваше на момента. Ръцете му галеха нежно ръцете на Сакура. След това корема й, а после спокойно се спускаха по краката й. Отпусна се в миг на върховна наслада, когато вече напълно се бе потопил в нея. Погледна към лицето й. Очите й бяха изгубили своя блясък и тя гледаше някъде настрани:

„Сакура- чан... аз....”- тя го погледна въпросително- „ако искаш, ще спра.... ти.... не ти ли харесва?”- попита той с малко тъжно изражение. Тя го погледна и отново усмивката й се появи:

„Наруто, ако не исках, щях да те спра!”- каза с лек укор, а след това леко надигна глава и целуна русокосия шиноби. Той й се усмихна и продължи внимателно.

Силното удоволствие гонеше лошите спомени и чувства на Сакура. Това безразличие и студенина на Саске, те вече я напускаха бързо, оставяйки след себе си само удоволствието от новооткритото усещане- усещането да си истински обичан.
---------------
Тихи стъпки се чуваха из спокойната нощ. Приближаваха монотонно лагера на нинджите от селото на листата и пътуващите музиканти. През тези черни очи всичко беше ясно, непознатия бе свикнал с тъмнината и бавно се разхождаше наоколо. Всичко изглеждаше спокойно. Минавайки покрай палатките, той чуваше само тихото дишане на изморените от дългия път хора.

Покрай една от крайните палатки, той забеляза нещо необичайно. Чуваха се задъхвания. Но след като се заслуша разбра, че не бяха само от един, а от двама човека. И изглежда гласовете му подсказаха, че те прикриват истинските си гласове с тихи въздишки и колебания, спиране на въздуха и леки трептежи с тънки нотки на удоволствие. Всъщност, Наруто и Сакура вече привършваха и удоволствието им се увеличаваше. Русокосия младеж се наслаждаваше на всяка секунда и нежно докосваше всяка част от крехкото й тяло. Целувките му нямаха граници, обсибваха тялото й и прогаряха душата й. Спомена за Саске отново се беше събудил в нея и сега вина пронизваше като острие сърцето й. Гледаше замаяна към покрива на палатката, но в един момент й дойде в повече. Тя просто отблъсна Наруто от нея разплакана и едва му промълви, че не може. Грабна дрехите си и излезе от палатката с мисълта за онази полянка, на коята стоеше по- рано.

Наруто стоеше объркан. ‘Явно тя.... всъщност не ме е искала....’- а след това с огромно отчаяние погледна земята- ‘Предполагам, че винаги ще обича Саске...’

На излизане, Сакура се блъсна в непознатия, който беше станал свидетел на по- ранната сцена. Сега, тя изплашна гледаше в очите на този призрак. Помисли си, че това е още някоя от игрите на съзнанието й и затвори очите си. Поклати глава, за да прочисти мислите си и страхливо погледна нагоре. Там все още стояха тези черни, дълбоки очи, които тя бе сънувала години наред. Няколко сълзи се спуснаха по лицето й, докато гледаше с огромна молба в очите му:

„С- Саске- кън...”- едва успя да каже тя, стискайки дрехите по- силно към голото си тяло. Той погледна свирепо към палатката, където Наруто стоеше още неподозиращ за случващото се на няколко крачки от него.
------------
Саске разучаваше района, когато се натъкна на лагера. Тогава не знаеше кой ще намери, а още по- малко- да стане свидетел на подобна сцена. Беше видял само част от цялата картина, но това му беше достатъчно, за да е напълно разгневен. Двамата му бивши съотборници... какво правеха те.... какво правеше Наруто?

Обърна погледа си към разплаканата Сакура. Тя здраво стискаше дрехите си и гледаше уплашено към него. ‘Това е Сакура... Тя изглежда различно... някак променена... и пораснала... защо плаче.... дали Наруто.... не, той не би сторил подобно нещо.... нали така?’- мислите му препускаха неспирно, докато изучаваше розовокосото момиче. Не знаеше какво да каже или как да реагира. За последно я видя преди една година, отново в гората близо до Коноха. Тогава тя изглеждаше по- различно, изпълнена с живот, а сега блясъкът на очите й беше само отзвук от предишното й състояние. Саске се обърка. Точно сега не знаеше какво да направи. Отборът му сигурно спеше сега... една мисъл постоянно минаваше през ума на Саске: ‘Защо да не я взема с мен.... защо да не я взема с мен.... там ще е на сигурно...’- черните му очи се затвориха и той се опита да се концентрира. Когато отвори очи, в погледа му се четеше решимостта, която му беше нужна преди. Приближи се още малко към Сакура и съвсем тихо я попита:

„Сакура, ще дойдеш ли с мен?”- Сакура отвори очи повече при внезапния въпрос. Ами Какаши и Наруто? Не можеше просто да ги остави. А и трябваше да се извини на русокосия младеж за глупавото си държание. Но от друга страна, пред нея стоеше любимия, за който тя винаги е мечтала, и я викаше. Почувства се слаба. Главата започна да я боли от многото различни варианти и възможности. Преди да усети, вече падаше кък земята в несвяст. Усети силните ръце на Саске около тялото си, а после и лек вятър, причинен от рязко движение. Сега се беше оставила изцяло на неговите грижи.