Роля :)

[i]
Фика не е мои. Надявам се авторката да няма нищо против. Пишете коментарчетар за да зн дали да пускам още enjoy

Пролог:

Жестоко, когато движа тялото си.
Жестоко, когато съм на купон.
Жестоко, в моите секси дънки.
Жестоко, когато съм на сцената.
Жестоко, моето секси каране.
Жестоко, когато пазарувайки се забавлявам.
Жестоко, ние на околосветско пътешествие.
Жестоко, нека бъда това момиче.
Надух музиката до дупка и продължих да пея с Бритни.
Аз само искам да съм щастлива.
На място, където любовта е свободна.
Може ли да ме заведеш там…
Това е една от любимите ми песни. Естествено припева не се отнася за мен – Сакура Харуно. Мога да заявя, че съм невероятно щастлива. Живота е хубав, когато майка ти и баща ти са едни от най-богатите хора в Япония и в света. На мен и на сестра ми Хинами не ни липсва нищо. Е може-би приятели, но нали знаете, когато си дъщеря на богати хора трябва да спазваш някои правила. Мама и татко не ни пускат да излизаме за да не ни отвлекат и после да ги шантажират чрез нас. Ние никога не сме ходили на училище, имаме частни учители и никой не знае как изглеждаме. Постоянно хората правят предположения за външният ни вид. Дори тази сутрин, когато отворих едно списание видях на първа страница снимка на две момичета и огромно, лъскаво заглавие “Сестрите Харуно – загадката разкрита!”. Е разбира се пресаташето на мама и татко веднага опроверга информацията. Та ние с Хинами изобщо не приличахме на момичетата от снимката. Те бяха с кестеняви коси и кафяви очи, а ние просто имаме зелените очи на мама. Различаваме се само по косите защото Хинами има русата коса на мама, а аз розова – странна смес от червената на татко и светлата на мама. Е поне за едно нещо медиите няма нужда да гадаят, за характерите ни. Въпреки голямата разлика във възраста ни - Хинами е на шест, имаме сходен нрав. И двете обичаме животни и ни е мъчно за бедни и страдащи хора. Като подарък за рожденият си ден, който всъщност е днес помолих мама и татко да спонсорират дом за социално слаби кръстен на тяхно име – “Ниара И Тоширо Харуно”. Естествено аз ще получа и други подаръци. Например, знам каква е специалната изненада за това, че ставам на шеснайсет – ще получа мотор. Видях, когато го сваляха от един камион в задния двор, но ще се престоря на много изненадана. Аз от доста време молех нашите за мотор, но те не искаха да ми вземат защото съм била малка пък и не можех да карам на пистата – Нашитара с другите защото щяха да видят лицето ми. Естествено намерих решение на проблема – няма да свалям каската от главата си. Мисля, че днешният ще е най-хубавият ми рожден ден. С мотора всичките ми мечти се сбъднаха. Всъщност най-голямата ми мечта е един ден да танцувам – това е моята страст. Когато танцувам чувствам, че целият свят ми принадлежи и съм невероятно щастлива. Е мама и татко ми подариха уроци по танци при най-добрия учител в Япония за тринайстия ми рожден ден. Сега мога да танцувам всякакви стилове. Въобще моя живот е купон до дупка. Както обичам да казвам във вените ми текат бензин и музика. Но вече стана време да облека роклята си за тържеството и да се приготвя, защото всеки момент нашите могат да си дойдат и Хинами ще ме извика. Намалих малко музиката, спрях да пея и да танцувам и си извадих роклята. Когато се облякох пристъпих към огледалото и се огледах. Наистина изглеждах страхотно. Роклята беше от розов сатен със зелена и сребърна бодерия. Истинско произведение на изкуството – тип корсет с немного голямо деколте отгоре и със спускаща се по тялото ми и влачеща се по земята долна част. Обух и сандалите – ниски и със същия розов цвят, като роклята. Ако имаше нещо, което да не ми харесва това беше косата ми. Като по-малка тя беше дълга до кръста ми, но миналият месец ми хрумна да я пострижа късо и не ми харесва много така. Е не е голяма работа, ще оцелея. Завъртях се няколко пъти пред огледалото и се разсмях от радост. Щеше да бъде страхотен рожден ден. Освен мама, татко и Хинами с нас ще е и кръстника ми – Джирая. Той е страхотен и много весел. Най-добрия приятел на нашите е и е техен адвокат. Чичо Джи както му казвам има само една малка слабост – жените. Той е страшен перверзник и ако даваха награди за най-голям женкар, щеше да грабне златото. Но май чух гласа на Хинами и шум по стъпалата. Малката ми сестричка идваше да ме извика.
- Сакура, хей Сакура. Кръстника е тук и иска да говори с теб, но мама и тате ги няма. – Хинами се беше втурнала в стаята ми с всичка сила и сега трябваше да я хвана за да не падне от бързане.
- Окей недей да тичаш, все едно е избухнал пожар. Хайде да идем да видим какво става. – Хванах малката за ръката и двете се спуснахме по стъпалата – разкошен черен мрамор. Е аз естествено нямах време да се любувам на прекрасната ни триетажна къща. Всъщност по-скоро си мислех, че ако мама и тате закъснеят за празника ми ще видят една доста бясна Сакура. Мога да уверя, че съм доста страшна в такива случаи – нещо средно между Годзила и луда крава. Най-после със сестра ми нахлухме в дневната, където с гръб към нас стоеше чичо Джи. Когато влязохме той се обърна към нас и веднага забелязах зачервените му очи. Е може-би не беше чак толкова чудно – сигурно беше гулял с жени цялата предишна вечер.
- Хей кръстник къде са мама и татко? Ако ми кажеш, че са заети на рожденият ми ден ще е направо отвратително. Ще станеш свидетел как отивам в компанията и ги извличам на буксир. – Хн странно шеговитата ми заабелешка не разсмя чичо. Напротив той пребледня и притеснено потърка челото си. После със странно тих глас каза.
- Моля те Сакура изпрати Хинами извън стаята за малко. – Учудих се на тази молба, но все пак казах на сестра си да иде да си поиграе в салона с електронни играчки – любимото й място, обурудвано с роботи, малък басейн, който обаче беше затворен, когато тя влизаше сама, малка къщичка и играчки достатъчни да напълнят средноголям детски магазин. Когато Хинами излезе веднага запитах кръстника за странното му поведение.
- Какво става чичо Джи? Защо нашите ги няма и защо си така пребледнял и разстроен. – Леле не се ядоса на чичо Джи май работата наистина беше сериозна. Джирая седна на един дивана и ми посочи да седна до него. Имах чувството, че се е случилo нещо лошо и затова седнах със свито сърце. Кръстника си пое дълбоко дъх, протегна се да ме погали по косата и каза.
- Сакура, това, което ще чуеш е много страшно и внезапно, но ти трябва да си силна заради Хинами. Ти си голямата сестра и трябва да се грижиш за нея, това беше желанието на родителите ти. – Усетих как студени капки пот се стичат по гърба ми и вече наистина уплашена попитах.
- Как така “такова беше желанието им?" Какво става по дяволите? Искам да знам къде са мама и татко. Защо да съм силна? – Джирая затвори очи и започна да говори. Очевидно всяка дума му причиняваше болка.
- Днес, когато Ниара И Тоширо са се качили в колата си за да се приберат за рожденият ти ден, тя просто се е взривила. Майка ти и баща ти не са оцелели. Съжалявам моето момиче. Полицията смята, че атентата е извършен от конкуренти в бизнеса. Знаеш родителите ти държаха голяма част от световният Пазар, те имах различни бизнес дела в почти всички икономически области. Някой е искал да ги премахне от пътя си. Не знам какво да ти кажа повече, но ти просто трябва да се справиш миличка, ако не заради себе си заради сестричката ти. – Мъртви? Значи нямаше да дойдат тази нито никоя друга вечер? Защо, как така? В ума ми настъпи хаос. Захлупих лицето си с ръце и чух стон, който беше мой, но аз не разбрах това. Бяха мъртви, мама и татко ги нямаше. Как щях да живея без тях? Не можеше просто да ги няма щом толкова ги обичах! Всичко беше лъжа. Трябваше да е лъжа. Джирая просто лъжеше. Махнах ръцете си и се нахвърлих върху кръстника си. Удрях го без да виждам къде, заради очите ми, заслепени от сълзите.
- Лъжеш! Не е вярно, не е така. Не са мъртви! – Джирая не ме спря, а само ме прегърна силно. Най-накрая разбрах, че не е лъжа, че просто преди няколко минути имах родители а сега вече не. Спрях да се мятам и започнах да плача. Не знам колко време плаках, може-би няколко минути или няколко часа. Не мислех за друго само за това, че няма никога да видя пак как мама се усмихва или как татко ме прегръща И казва “Моята малка принцеса.” Накрая, когато вече в мен нямаше повече сълзи се сетих за нещо. Мама и татко не си бяха отишли. Бяха ми ги отнели. Някой ги беше убил – хората, които обичах най-много на света. За първи път в живота си усетих омраза и нейният пламък ме изгори. Усещах я вътре в себе си клокочеща, гореща готова да ми даде силата, от която се нуждаех за да оцелея и да си отмъстя. Усетих и нещо друго – страх. Не за мен, а за Хинами. Бяха убили мама и татко значи и ние бяхме в опасност. Но нямаше да позволя да ми отнемат и сестрата. Измъкнах се от прегръдката на кръстника, изтрих сълзите си и станах от дивана. Със странен, глух глас, който сякаш не беше мой попитах.
- Останало ли е нещо от родителите ни, което да погребем.- Джирая поклати отрицателно глава и тогава чух тънък треперещ глас.
- Защо да погребваме мама и татко? – Извърнах се към вратата и видях уплашената Хинами. Очите й – о боже никога нямаше да забравя очите й. Тя ме гледаше с разширени от ужас очи, в тях можех да видя паниката, болката, страха й. Изглежда й беше доскучало да си играе и беше дошла при нас. Сега беше чула думите ми и аз трябваше да се погрижа за нея. Събрах силите си и й се усмихнах.
- Няма нищо малката ми. Не исках да кажа, че ще погребваме мама и татко. Просто току-що чичо Джи ми каза, че нашите са получили голям подарък от дядо Господ. Хайде ела тук да ти кажа какъв. – Коленичих на земята и протегнах ръцете си към Хинами. Тя доверчиво се спусна към мен, аз я прегърнах и я сложих да седне в скута ми. Малката прехвърли ръце през врата ми и аз започнах да говоря.
- Слънчице нали знаеш, че когато един ден хората направят много добри дела Бог ги взима при тях и им дава крила. Така те стават ангели. – Русокосото момиченце се разсмя и каза.
- Да разбира се, мама ми каза, че един ден и тя и татко ще станат ангели, а някой ден и аз и ти също. – Притиснах сестра си още по-силно към мен и внимателно продължих.
- Точно така. Това е подаръка на дядо Господ. Тъй като родителите ни са направили много добри неща в живота си те са получили, като подарък по-рано крилата си и сега са ангели. – Хинами се намръщи и започна да мисли върху думите ми. Накрая оплези езичето си и попита.
- Радвам се, че вече са ангели, защото мама каза, че ангелите са най-добрите същества на света. Но, като са ангели ще ги виждаме ли? Мама каза и че, като ангели винаги ще са с нас. – Хвърлих поглед към Джирая въпреки, че знаех, че сама трябва да отговоря на въпроса. Той извърна глава и скришом изтри сълзите си. Аз въздъхнах за да спра своите и си наложих да продължа.
- Ангелите са доста различни от хората. Те не могат да се видят, когато за край нас защото са прозрачни. Естествено има начин да ги видим, ако имаме нужда от тях или ни липсват. Те могат да добият образа си само в нашите мисли и сънища. Ангелите се зареждат от любовта, която изпитваме към тях. Както ти е казала мама, те винаги са край нас и макар, че не ги виждаме можем да ги усетим. Те са във всеки полъх на вятъра, всеки звук от птича песен, във всяко цвете. Когато много ти липсват, просто трябва да затвориш очи и да помислиш за тях, тогава ще ги почувстваш навсякъде около теб и няма вече да ти е мъчно за тях. – Хинами се усмихна и попита.
- А може ли да ида сега в стаята им и да си мисля за тях? Ще ги усетя и ще им кажа, че много се радвам, че са ангели. После ще дойда да ти подаря мотора, който ти взехме тримата. – Усмихнах се и я прегърнах. Добре, че беше малка и нямаше да усети силно смъртта на мама и татко. Аз щях да се погрижа за това.
- Може разбира се. Въпреки, че мама и татко ги няма, нищо от тяхната стая няма да се промени и ти винаги ще можеш да ходиш там, ако искаш. – Хинами щастлива се разсмя, скочи и се втурна към горния етаж. Аз останах на земята забила поглед в пода без да помръдна докато накрая Джирая стана и дойде до мен. Тогава аз вдигнах глава и му казах.
- Тя няма да страда, аз ще се погрижа. Сега искам една услуга от теб. – Кръстника ми коленичи пред мен и кимна.
- Всичко, което поискаш. Знаеш, че ще се грижа за вас двете и няма да ви липсва нищо. Освен това трябва да ти кажа, че според завещанието на родителите ви и двете получавате, равен дял от компаниите, имуществото и парите им. В завещанието има и специална клауза според, която ти трябва да управляваш целия бизнес докато сестра ти стане на двадесет и една. Сега ти си на шестнадесет, но въпреки, че си непълнолетна можеш да бъдеш настойник на Хинами и да управляваш бизнеса с моя помощ. Това е завещанието. – Аз замълчах за миг. Сякаш мама и тате са знаели какво ще се случи. Тяхното завещание щеше да ми помогне в това, което бях решила, а именно да открия убийците им. Когато приключех с онези престъпници те щяха да се молят да умрат. Освен това, като настойник на Хинами щях да успея да я защитя, но без да я държа затворена, както досега. Протегнах се хванах ръката на Джирая, погледнах го в очите и му казах.
- Точно за това исках да говорим Кръстник. Искам веднага да започна да управлявам бизнеса, но никой не трябва да разбира, че го правя. Ти привидно ще управляваш вместо мен и ще кажеш, че с Хинами сме напуснали страната докато аз стана на двайсет и една. – Джирая зяпна от очудване и ме попита.
- Но защо постъпваш така. Ти можеш да управляваш и без да се криеш, имаш право на това. – Аз се усмихнах и мисля, че очите ми изразиха омразата родила се в мен, защото кръстника ми потръпна. Аз не обърнах внимание, а продължих да му разказвам плана си.
- Щом мама и татко са убити, значи има опасност и за Хинами и мен. Не ме интересува какво ще стане с мен, но не мога да загубя и сестра си няма да го преживея. Докато другите мислят, че сме в чужбина ние ще правим онова, което престъпниците най-малко очакват – ще ходим на училище, като нормални деца. Наше предимство е че никой не знае как изглеждаме. Освен това искам нормален живот за сестра си. Пък и чичо кой би сключил сделки с шестнайсет годишно момиче? Аз и ти знаем, че мога да се справя, но не и клиентите и партниорите ни. И още нещо, ако се представям за обикновено момиче, докато управлявам империя за милиони ще имам по-голям шанс да намеря убийците на мама и татко. – Кръстника ме слушаше и по лицето му се четеше шок от предложението ми, но после се съвзе, помисли и каза.
- Права си. Това е най-доброто решение. Няма да те разубеждавам за отмъщението ти. Имаш право да получиш справедливост. Ще ти помогна, ще направим както искаш. Ти ще ръководиш целият бизнес, а аз ще бъда привидно шеф на компаниите. Но трябва да знаеш, че ще ти е трудно. Не бива да имаш приятели и трябва да си отлична ученичка за да не може никой да се разрови в личния ти живот. Ще трябва да използваш другото си име по майчина линия – Сузуки и да играеш роля – да се правиш на човек, който не си. Ще можеш ли да поемеш такава отговорност на толкова крехка възраст? – Аз станах и се огледах. Пред погледа ми се изпречиха празничната украса и тортата, останките от един празник, който трябваше да празнувам с вече мъртвите си родители. Сърцето ми се обви в лед и твърдо отговорих.
- Ще мога. Сега моля те Джирая, пусни съобщение, че аз и сестра ми сме напуснали Япония след внезапната смърт на родителите ни и че ти ще управляваш до пълнолетието ми. И също така кажи да изхвърлят цялата украса, тортата всичко, което напомня за празненство. – След тези думи се обърнах и бавно се запътих към стълбите. – Кръстника ми тихо ме попита.
- Какво ще правиш сега миличка? – Отговорих му без да спирам, защото усещах, че силите ми вече ме напускат.
- Сега ще се кача в стаята си и ще плача за родителите ми, които вече никога няма да видя. А от утре ще започна да играя ролята си пред хората. Аз ще бъда Сакура Сузуки, момичето с идеални оценки, каменно сърце и без никакви приятели.

Точно тока snejincety правилно виждаш. Фика наистина е на haku_chan
и е невероятен. Причината, заради която го качих е точно тази.

Та ето 2 глави от продължението.

Животът е шоу
и всички ние играем нашите роли,
А когато музиката започне,
ние отваряме нашите сърца.
Всичко е наред, ако някои неща
се окажат погрешни.
Ще запеем щастлива песен
и можем да пеем дълго..


Чувствах как адреналина ми се повишава, пулсът ми се ускоряваше, се задъхвах от напрежение. Обърнах се и видях мотоциклетиста в червено да ме настига. О, но той нямаше да ме достигне. Натиснах ръчката на газта и полетях по пистата. Въздуха се съпротивляваше на моето вихрено каране, кръвта във вените ми “туптеше”. Чувствах се просто… жива. Много рядко се чувствах жива през изминалите пет години. За това време бях превърнала компаниите на семейството в империя. Вече не притежавах милиони, а милярди. И естествено играех ролята си. Завих рязко и мотора се наклони почти до земята. Спомних си първият път, когато дойдох на пистата. Джирая настоя за това две седмици след смъртта на нашите. Той каза, че трябва да изкарвам напрежението по някакъв начин и за това всяка петък вечер идвам в Нашитара и карам. Първият път обаче не исках да се кача на мотора купен ми от мама и татко, а когато го направих през главата ми преминаха опастни мисли. Колкото по-бързо карах толкова по-натрапчиво в главата ми се появяваше въпросът: “Ще бъда ли отново пак с мама и татко, ако просто на следващия завой не завия, а продължа да карам с всичка сила напред?” Не реших проблема така, казах си, че ако умра Хинами ще остане сама и продължих напред. Записах се в гимназия а преди две години и половина и в икономически колеж. Направих го разбира се само като прикритие. Не ми трябва икономическо образование, защото и без него ръководя бизнеса по-добре от всякога. Когато Джирая обяви оттеглянето на мен и сестра ми вестниците затръбиха, че това е края на компаниите “Харуно”. Само година по-късно вече всички медии хвалеха гения на Джирая, зад който стоях аз и с почуда отбелязваха, че вече имаме налични средства от девет милярда. За пет години успях да спечеля около петдесет и седем милярда и състоянието ни продължава да се увеличава постоянно. Разбира се аз съм отличничката на училището и сигурно най-мразеният човек в него. Нямам избор, ако не се справям добре в колежа може да поискат да викнат родителите ми и така да разберат коя съм в действителност. Всъщност досега живях в ад, парите не могат да ти помогнат, ако не си себе си, а аз се преструвах на ледено блогче. Всеки ден търпя милион обиди в училище от “готините” в него. Тези готини хора са деца на милионери, които родителите им са пратили тук с цел да се научат как да управляват бъдещите си пари и компании. Мен, ако питате те просто си живеят живота и се отнасят с пренебрежение към по-бедните от тях. Ако знаеха, че съм сред тримата най-богати човека в света надали щяха да се отнасят зле с мен. Както и да е нямам приятели, които биха могли да открият тайната ми. За другите съм бедната зубърка Сакура Сузуки учеща тук с помощта на стипендия. Дори по-бедните деца не дружат с мен първо защото не искат да се забъркват с момичето, което богатите ненавиждат и второ защото аз се отнасям студено със всички. Представете си момиче със безразлични зелени очи, дълга до кръста розова коса и винаги облечено в сив панталон и бяла блуза - това съм аз. Най-големите ми врагове в училище са Саске Учиха и гаджето му Ино със тяхната компания. Мисля, че тези хора не могат да живеят, ако поне веднъж дневно не ми кажат нещо обидно. Поне в колежа има двама човека които се отнасят мило с мен, въпреки, че аз не им отвръщам със същото защото не мога. Това са Наруто Узумаки и приятелката му Хината Хюга. Те винаги са добри и се опитват да се сприятелят с мен. Наруто е доста весело момче от богато семейство, а Хината срамежливо момиче с беден проижод. Наруто е най-добрият приятел на Саске, което е чудно защото двамата са много различни. Наруто е добър към всички и лесно се сприятелява, а Саске е надменен и груб, за него хората са безполезни играчки. Странно защо ли Наруто се е сприятелил с Учиха, но още по-странното е, че и Саске се отнася добре с Наруто и донякъде с Хината. Изглежда, че към добрите хора и такъв задник, като Саске не може да е груб. По дяволите пак се хванах, че мисля за тоя идиот. В последно време мисля доста за него И го гледам понякога в часовете. Вярно е, че е много красив с черните си очи и коса, но не бих могла да си падна по злобар като него. Спирам да мисля за него. Хн чух зад мен, че мотора отново се приближава и пак натиснах газта. До финала остава още малко, но аз ще победя. Не случайно са ми дали прякоря Подпалвачката на пистата. Тук ме познават, като най-добрата и бързата, но никой не е виждал лицето ми защото естествено трябва да се крия под каската. Как иначе да обясня, че бедно момиче като мен може да си позволи да си наеме най-скъпата писта в целия комплекс. Е поне тук успявах да сваля напрежението и да разпусна. От шеснайстия си рожден ден не съм танцувала защото нямам време, а и желание. Мога да танцувам, когато съм щастлива, а аз определено не съм, пък и половината ден прекарвам в училище, а другата половина в компанията. Не спя по цели нощи за да преглеждам оферти, договори и да обмислям бъдещи и настоящи преговори. Единственият ми свободен ден е Събота и аз го прекарвам с вече единадесет годишната Хинами. Тя поне води нормален живот. За нея съм купила апартамент, където да води приятелите си, в училище съм дала адреса на апартемнта и общо взето тя е щастлива. Е по въпроса с танците, понякога се спирам пред уредбата в моята стая пускам си някоя песен и изпитвам желание да потанцувам, но не го правя никога. Нещо в мен ме спира. Може би след четири месеца, когато стана на двайсет и една години и вече съм пълнолетна, нещата ще се оправят и аз най-после ще мога да съм себе си и да се сприятеля с Наруто и Хината. Може също да си намеря и приятел. Нямах много време да мисля за момчета през изминалите години, но със сигурност момчето с, което ще съм за първи път няма да е като Саске. Само едно нещо ме притеснява, не успях да открия убийците на родителите ми. Наемах толкова дедективи, но никой не успя да открие нищо. Сигурно за това не мога да се забавлявам и да съм щастлива. Защото не мога да се примиря престъпниците да не бъдат наказани. Наскоро обаче наех най-добрата агенция на света, която няма неразкрито престъпление и мисля, че скоро ще науча, кои са хората провалили живота ми. Тогава жаждата за отмъщение, която толкова години таих в себе си ще бъде утолена и аз ще мога да съм щастлива. Но ето, че вече наближих финала. Бялата линия, която трябваше да пресека за да победя се приближаваше бързо към мен и накрая с бясна скорост я преминах. В мен се надигна ликуването, което изпитвах при всяка победа. Наистина обичам да побеждавам. Намалих постепенно скоростта и слязох от мотора. Пригладих гънките по черния си кожен екип със сребристи ивици и се обърнах да изчакам моториста в червено. Най-после той се приближи и се спря до мен. Момчето слезе от мотора си, свали си каската и ми се намръщи.
- Колко си проблемна Сакура. Отново караше прекалено бързо, ако вуйчо Джирая научи ще ми се кара, че не те контролирам. – Шикамару беше доведен племенник на Джирая по не знам какви роднински връзки и беше с пет години по-голям от мен. Той е единствения ми приятел и се отнася с мен и Хинами като с по-малки сестри. Доста е мързелив, но ние много го обичаме. Той също обича карането, но винаги казва, че ще си счупя главата с моята скорост.
- Не се притеснявай, знаеш, че никой не може да ми се опре, когато става въпрос за шофиране. Аз съм най-добрата. – Шика се намръщи още повече и понечи да каже нещо, но беше изпреварен от един студен глас.
- Сигурна ли си, че си най-добрата. Мисля, че това съм аз! – По дяволите, това не беше възможно! Можех да позная този глас навсякъде. Твърде често ми се беше подигравал в училище за да го забравя някога. Бавно се обърнах и погледа ми попадна на черните очи на едно познато лице. Дълги кичури черна коса се спускаха около снежнобялото лице на една глава по-високо от мен момче. Очите ми се плъзнаха по перфектно оформеното тяло на Учиха Саске – момчето от кошмарите ми. Накрая погледа ми се плъзна по волевата брадичка и плътните, красиви устни на Учиха и отново се спря на тъмните, като нощта очи. Какво правеше ТОЙ тук? Нима също караше и дали беше чул името ми? Не не беше защото продължи да говори със същия равен глас.
- Няма ли да свалиш каската си за да видя прочутата Подпалвачка? Чух, че те наричат така защото “подпалваш” гумите на мотора. Имаш най-добро време на пистата и не си била побеждавана никога. Така ли е? – Не можех да намеря думи, с които да му отговоря. Сякаш си бях глътнала езика. В колежа беше лесно да се преструвам, че не ми пука от грубостта му но тук.. Очевидно изнервен от моето мълчание Саске скръсти ръцете си и ме подкани.
- Чакам, да не си глуха или саката. Искам да видя лицето ти и да ми отговориш. – Арогантният му тон ме ядоса и изведнъж се сетих какво да направя. По принцип трябваше да се преструвам на безразлична и да не отвръщам на обидите му, но сега щях да бъда себе си и да го поставя на мястото му! Отговорих му със студен тон, подобен на неговият.
- Не съм нито глуха нито саката. Вярно е, че съм най-добрата и се съмнявам ти да можеш да ми стъпиш и на малкият пръст. Колкото до това как изглеждам не ти влиза в работата, със сигурност и по външен вид те превъзхождам . – Оставих Саске да гледа,като ударен с мокър парцал, обърнах се към Шика, който се превиваше от смях и му казах.
- Хайде достатъчно време загубихме с този нещастник. – Тръгнах да заобиколя Саске, но изведнъж той се пресегна към мен зграбчи ръката ми и ме обърна към себе си. Впих поглед в ядосаното му изражение докато той изръмжаваше.
- Слушай малката не си играй с мен. Ще видя коя си още сега, а после ще се състезавам с теб и ще докажа, че аз съм по-добрият. – Саске се пресегна към каската ми с намерението да я махне, а аз останах неподвижна, вцепенена от топлината, която проникваше в кожата ми на мястото където ме беше хванал. Пръстите му докоснаха каската и той я повдигна на сантиметър, когато внезапно някакъв удар го отблъсна от мен и той залитна назад, като ме пусна. Огледах се замаяна и видях Шикамару, който запъхтян се беше изправил пред мен.
- Ако още един път я докоснеш, обещавам ти ще те убия! – Учиха злобно присви очите си и изсъска.
- Да не мислиш, че ме е страх от теб? Ще правя каквото искам, един ден ще видя лицето на малкта ти приятелка и после ще я размажа. Наблюдавах ви, тя има някакви способности, но ти си пълен слабак! – Усетих, че всеки момент Шика ще скочи към Саске и за това го хванах за ръката.
- Спри, не си струва да се занимаваш с такъв боклук, като този Учиха. – Саске злобно се ухили и каза.
-Значи си чувала за Учиха, така ли? – Дръпнах все още ядосаният Шикамару и двамата преминахме покрай Саске. Преди да напуснем пистата се обърнах и му казах.
- Какво да ти кажа, членовете на клана Учиха се славят с черните си очи и коси и с липсата на всякакъв мозък. - След тези думи с Шика напуснахме Нашитара, но не преди да чуя последните суми на Саске.
- Мамка му, не ми пука колко остър език имаш, но се кълна, че ще видя лицето ти. Ти си ми позната от някъде и ще разбера от къде преди да те разбия. – След като се качихме в лимузината, която ни чакаше настъпи неловко мълчание. След известно време Шика предпазливо ме попита.
- Сакура струва ми се, че познаваш от преди това момче така ли е? – Кимнах и погледа ми се плъзна се по затрупаните със сняг улици. Вече беше декември и след една седмица започваше коледната ваканция. За мен тя щеше да единственото време за малко почивка, но и за работа също. По Коледа дори милионерите искаха да са със семействата си, но съжаление нямаше да прекарам ваканцията с Хинами. Тази вечер трябваше да я взема от училище и после щях да я изпратя до самолета ни. Тя отдавна искаше екскурзия до Египет и колкто и да исках да ида с нея не можех. През ваканцията щях да съм заета с проучване на бъдештите ми инвестиции и партниори. С тях щях да се занимая през Новата година, но трябваше да знам много неща предварително. Така се печелят пари, като нямаш време за себе си. Така, че Хинами щеше да замине с Шика. Нямах доверие на никой друг, а Джирая не можеше да замине заради грип. Унесена в мислите си не забелязах, че Шикамару ме пита нещо. Когато най-после “влязох в час” разбрах, че той ме разпитва за Саске.
- Сакура оглуша ли? От къде го познаваш, кой е той? – Въздъхнах и отговорих.
- Той ми е съученик, един от “готините” хора в училище. Не ме понася обикновено, а очевидно и на пистата не съм му от любимите хора. – По дяволите трябваше ли Шика да ми напомня за Учиха. Той беше непоносим, арогантен, красив, с невероятна усмивка и.. мамка му, какви глупости започнах да мисля. Той беше просто арогантно копеле. Накрая за да престана да мисля за Саске се сопнах на онзи, който ме подсети за него – Шика.
- Теб какво те засяга тоя неандерталец. Не искам да ми говориш повече за него, ясно? – Шикамару мързеливо се прозя.
- Добре де не бъди толкова нападателна. Просто, ако имаш проблеми с него ми кажи. Макар, че ще е проблемно да се занимавам ще го пребия. – Успокоих се и се усмихнах.
- Спокойно, нищо няма да ми направи, а ето че стигнахме в къщи. Аз ще побързам за да не закъснея за училище. – Шика излезе от спрялата кола и аз го последвах.
-Ок, гадно е, че цял следобед си на училище. През това време ще си събера багажа и довечера ще те чакам на летището да доведеш Хинами. – Кимнах и се затичах към къщи. Сестра ми вече беше на училище, а ако не побързах аз щях да закъснея. Качих се по стълбите като прескачах по две стъпала и накрая нахлух в стаята си. Минах през банята за три секунди и после навлякох омразните ми сиви панталони и бялата блуза. Хванах приготвената по-рано чанта и се отправих към гаража. Когато се стигнах вратата се отвори афтоматично,(реагираше на гласа ми) и аз за миг останах вгледана в спортните, яки коли които притежавах. Любимият ми шевролет корвет, беемвето, ферарито, ламборгинито и останалите готини модели. Жалко, че не можех да взема някоя от тях. Тъжно се отправих към края на редицата и се качих в най-очуканият форд, който можете да си представите. Сигурно беше на десет години и имаше отвратителен бял цвят. Нямаше как купих го за прикритие и всеки ден трябваше да ходя на училище с това нещо. Запалих колата и примирена потеглих. Колкото и да не ми се изкаше трябваше да изкарам поредният гаден ден в училище.

Когато пристигнах паркирах колата и погледнах часовника си. Имаше още петнадест минути до почване на часовете, не бях закъсняла. Реших да ида до близкия ресторант и да си взема нещо за ядене, защото не бях обядвала от бързане. Излязох от колата и реших да мина зад училище за да имам още петнайсет щастливи минути без присъствието на съучениците си. Почти бях минала безпрепятствено покрай училище, когато чух жално мяукане и смях. Звуците идваха иззад дърветата намиращи се в двора. Поколебах се дали да видя какво става но мяукането се повтори, а смехът се усили и аз не издържах. Тръгнах към дърветата проклинайки любовта си към животните. Когато стигнах до мястото, от което се чуваха смеха и мяукането видях отвратителна сцена. Ино беше хванала малко котенце, сигурно само на един месец за опашката и го мяташе насам натам. Саске и групата му стояха до едно дърво и се превиваха от смях, докато котенцето се извиваше във въздуха и тихичко писукаше. Усетих как към очите ми напират сълзи от жал и вбесена понечих да измъкна котето от ръцете на Ино, но навреме се сетих, че съм студена и безразлична към чуждото страдание. Трябваше да намеря начин да помогна на животинчето без да се издавам. Накрая се сетих какво да направя. Приближих се до групата, която увлечена в забавлението си ме забеляза едва сега. Саске учудено вдигна вежди, а Ино спря да подмята котето и ме попита.
- О зубърката, какво правиш тук, да не искаш да се присъединиш към забавлението? – Аз насила се усмихнах и й отговорих.
- Нямам нищо против да гледам как това отвратително същество се гърчи, но реших да те предупредя, че на такава възраст котките обикновено повръщат когато ги разтърсват или премятат, както правиш ти. Просто помислих, че не искаш да изцапаш марковите си дрешки. – Ино веднага хвърли котенцетов снега затрупал земята и то продължи тъжно да мяука. – Саске се отдели от дървото и се приближи до Ино, която веднага се овеси на врата му и направи гримаса на отвръщение.
- О Сасу представяш ли си това малко нищожество, можеше да изцапа новите ми дрехи. Ужас. – Саске кимна и впи поглед в мен, после се обърна към останалите и им каза.
- Вие вървете аз ей сега идвам. Искам да се погрижа за гадинката, а Сакура може да ми помогне. – Можете да си представите физиономията ми в стил “Моооля я повтори!” Е сега вече го загазих, нямаше да мога да направя нищо, ако Саске решеше да нарани котенцето. Не и без да направя нещо, с което да разкрия каква съм в действителност. Останалите начело с Ино се скриха между дърветата на път за училище и със Саске останахме сами. Той отново се обърна към мен и се приближи. Когато стигна на една крачка от мен се наведа към лицето ми и се вгледа в очите ми. Не знаех как да реагирам на действията му и останах неподвижна с очи впити в неговите. Саске се наведе още малко, прокара пръстите си през косата ми и си пое дълбоко дъх. Близоста му ме опияни и усетих как по тялото ми минават горещи и студени вълни. Кожата му ухаеше възбуждащо на мъж и на скъп парфюм. Саске спря пръстите си на бузата ми и я погали, после прошепна.
- Знаеш ли останалите може да мислят, че си зубърка, но аз те наблюдавам от доста време и мислех, че не си това което изглеждаш. Сега обаче не съм сигурен. Мислех си, че ще му помогнеш. – Гласът му ме върна в реалноста и аз бързо се отдръпнах уплашена от чувствата, които събуди в мен докосването му. Поех си въздух и казах.
- За какво говориш, на кой да помогна? Какво искаш да кажеш? – Чудно как бях успяла да овладея гласа си и той дори не трепереше. Саске спусна ръката си покрай тялото и бръкна с нея в джоба на якето си. После вдигна рамене и кимна към котенцето.
-На животното. Имаше изражение сякаш ще го измъкнеш от Ино и после ще я пребиеш. Вместо това каза, че нямаш нищо против това, което прави. Май наистина си толкова студена колкото изглеждаш, въпреки че още не съм сигурен.- Учиха продължи да ме гледа още няколко секунди и после внезапно се обърна и изчезна между дърветата. Останах още няколко мига неподвижна и не можеща да осъзная какво е станало. Саске беше ме погалил по косата. Какво ли целеше с това и какви бяха тия думи, че не съм това което изглеждам. Може би се бях отпуснала за момент и той беше забелязал, че се преструвам. От сега нататък трябваше да внимавам повече. Тихичко мяукане ми напомни защо съм тук и бързо се спуснах към котенцето. То безпомощно се опитваше да се изправи и аз бързо го вдигнах, после го погалих и то се успокои. Сега трябваше да реша какво да правя с него. След пет минути започваше първият час, а котето се нуждаеше от грижи веднага. Тогава реших да го занеса у нас и да кажа да се погрижат за него. Щях да пропусна първият час, но щях да се оправдая, че ми е станало лошо. Изправих се с котенцето на ръце и забързах към колата, слава-богу не срещнах никого. Един час по-късно паркирах колата отново до училище и запъхтяна се втурнах към часа по математика. Когато оставих котето в къщи наредих на прислужниците да го занесат на ветеринар и да го изкъпят. Вече знаех какво ще подаря на Хинами за Коледа. Тя много щеше да се зарадва. Добре, че имахме добър персонал, който знаеше, че не бива да казва кои сме. Това бяха само хората, с които бяхме израстнали и те бяха като част от семейството. Поне бях сигурна, че те няма да издадат тайната ни. Сега те щяха да се погрижат за Ейнджъл – така реших да кръстя котето. Та възможно най-бързо прелетях по коридора и стигнах до стаята едновременно с учителя – Хатаке Какаши. Добре, че той винаги закъсняваше за час. Усмихнах му се и минах пред него. После отидох до чина си, извадих учебниците си и най-после се отпуснах. Това беше доста напрегнат ден. Два зблъсъка със Саске, три часа на пистата, каране до училище и обратно. Като заговорих за Саске мисля, че чувствам очите му върху себе си. Той стои на чина до мен, дели ни само пътеката между масите. Може-би си въобразявах, но все пак реших да проверя, леко извих очите си към него и после веднага уплашено ги извърнах. Наистина Учиха ме наблюдаваше със онзи странен израз на лицето, който бях видяла при дърветата. Усетих страх и някаква непозната възбуда да ме обземат. Не! Трябваше да престана да мисля за Саске и толкова. Нека да си гледа, какво пък да не е забранено. Просто няма да обръщам внимание на този глупак и толкова. Успях да се съсредоточа в урока и си наложих да не поглеждам към съседния чин и по-точно към обитателя му. Добре, че Какаши ме изпита и така ми отвлече вниманието. След края на часа се бях здобила с шестица и твърдото намерение да игнорирам Саске. Запътих се към учителската стая за да се извиня на класната си Шизуне за отсъствието ми. Тя ми каза, че на всеки се случва да не се чувстват добре, а на мен ми е за първи път така, че няма проблем. След това ме помоли да й помогна след часовете с проверяването на някакви контролни и аз се съгласих защото имахме само четири часа и щях да имам време да взема Хинами, която имаше седем, но първия й беше изместен, като последен. Имах четири свободни часа И щях да се занимавам с нещо, а и да помогна на Шизуне. Останалите два часа бързо изминаха. Не стана нищо интересно като изключим ежедневното заяждане на Ино и приятелите й. Странно, но днес, а и цялата последна седмица Саске не ми каза нищо обидно. По принцип поне веднъж дневно ме наричаше с нещо от сорта на “беднячка” или “откачалка”, но може-би просто в последно време многобройните момичета, които искаха да са с него за това, че е много богат и красив го бяха обсадили плътно. Хм защо ли усетих това жегване, когато помислих за Ино И обожателките на Саске? Както и да е, това няма значение. След края на четвъртият час отидох в залата по англйски в която се бяхме уговорили да се чакаме със Шизуне и седнах на първият чин да я изчакам. Веднага щом седнах на стола и се освободих от напрежението, че могат да ме изпитат по нещо или че Саске е наблизо умората ме връхлетя. Тази сутрин бях станала в пет за да прегледам едни преговори с арабска петролна компания за внос на газ. След това си бях поиграла с Хинами и нататък знаете как беше протекъл денят ми. Реших да затворя очите си за малко докато дойде класната, но щом клипачите ми се притвориха ги усетих тежки от напиращия сън. Опитах да отворя очи и да устоя на изтощението, но главата ми бе пронизана от такава страшна болка, че се отказах. Реших да почакам Шизуне да влезе и тогава да си наложа да отворя очи. От този момент бях обвита от тъмнина. Когато отново отворих очи се бях озовала в тъмна улица, а около мен вилнееше снежна буря. Изведнъж от сенките в края на улиците се появи кола, която дойде до мен и спря. Вратата й се отвори и от нея излезе висок мъж с маска на лицето, той се приближи до мен, протегна се и погали лицето ми. След това мъжът застана до мен и ми посочи колата. В тях стояха мъж с червена коса и русокоса жена. Те се обърнаха към мен и тогава ги познах. Бяха мама и татко. Извиках изненадана и се опитах да се доближа до колата, но мъжът ме хвана за ръка и поклати главата си. После извади някакво устройство от джоба си и натисна едно копче на него. Чух страшен гръм и след миг колата избухна, а ярката светлина ме заслепи. Тогава започнах да плача и паднах на колене, чух се как се моля на мъжът ,който беше клекнал срещу мен.
- Не моля ви! Вземете мен и върнете тях. Моля ви, вземете мен. – Но мъжът не ми ги върна. Той свали маската си и внезапно със Саске се озовахме на пистата. Защото мъжът се беше превърнал във Саске. Той се приближи до мен и наведе главата си към моята. Устните му се приближиха, бяха все по-близко и по-близко…
- Сакура, Сакура. Събуди се вече трябва да ставаш. – Усетих как една здрава ръка ме е зграбчила за рамото и ме разстърсва. По дяволите! Нима бях заспала! Сега трябваше да се оправдая отново пред Шизуне. Вдигнах глава и сънено отворих очи, готова да видя строгото лице на учителката си, но това не беше тя. Беше Саске. Веднага щом очите му срещнаха моите той отдръпна ръката си и странно се усмихна. После се облегна на един чин и скръсти ръце, като продължи да ме наблюдава. Аз се огледах и не видях друг в стаята освен него. За трети път днес се засичах с него.
- Май три е някакво магическо число. – По лицето на Саске за миг се изписа интерес и той ме попита.
- Магическо число ли, какво искаш да кажеш? – Аз все още сънена поклатих глава, като знак, че не е от значение и го попитах.
- Какво става? Аз трябваше да се срещна тук с Класната и да й помогна с едни контролни. Къде е тя? – Саске ме погледна развеселен и се усмихна. Помислих си колко е красив, когато се усмихва. Всъщност той доста рядко, почти никога не се усмихваше в училише. Учиха прекъсна мислите ми с отговор на въпроса ми.
- Дойдох тук за да питам нещо Шизуне и те видях заспала. Изглеждаше уморена и за това, когато класната дойде я помолих да те остави да поспиш и й помогнах вместо теб. Тя каза да се пазиш, защото и тази сутрин си отсъствала, понеже ти било лошо. – Останах смаяна. Нима Саске беше свършил моята работа за да мога аз да си почина! Неговата постъпка беше толкова..мила. Усетих, че отново започва да ми става топло и тогава се сетих за нещо. Щом бях спала и Шизуне вече си е тръгнала колко ли беше часа?
- Много ти благодаря за това, което си направил. Наистина бях много уморена. Можеш ли сега да ми кажеш колко е часа. – Саске се намръщи, но все пак погледна часовника си и ми съобщи.
– Шест и половина. – О боже, това не беше възможно. След четирийсет минути трябваше да взема Хинами от училише, да я закарам в къщи, да й приготвя багажа и после да я откарам на летището. Закъснявах! Веднага скочих от чина, грабнах чантата си и прелетях покрай Саске. На път към вратата му извиках през рамо.

- Благодаря ти отново, но сега трабва да тръгвам. – Протегнах ръка да отворя вратата, като едновременно с това се молех да няма някое задръстване, което да ме забави. и тогава за втори път днес Саске ме спря. Някак си той беше стигнал до вратата преди мен и сега се оказах притисната до стената, с китки оковани в неговите ръце. Учиха беше придобил твърдо изражение на лицето и ме наблюдаваше внимателно, докато очите ми се разширяваха от очудване и уплаха. Какво ли искаше Саске от мен сега? Когато се окопитих се опитах да се измъкна от хватката на му, но той ме държеше прекалено здраво. Тогава спрях да мърдам и го попитах.
- Какво има Саске, защо ме спря? Съжалявам, но сега имам да свърша нещо спешно и за това пусни ме моля те. – Учиха поклати глава и се усмихна някак странно. Тази усмивка не беше, като предната. Сега той се усмихваше опастно и плашещо. Отново почувствах топлината да се разпространява по кожата ми и тялото ми се разтрепери от само себе си. Саске очевидно усети треперенето ми, защото отхлаби захвата си, но все пак не ме пусна, а каза.
- Не Сакура, няма да те пусна да си отидеш. Не и преди да поговоря с теб. Оказах се прав, че криеш от останалите каква си в действителност. Ще ти разкрия една малка тайна. Тази сутрин не си тръгнах. Просто се скрих между дърветата и те наблюдавах какво направи, когато остана сама. Ти помогна на котенцето, знаех си, че съм разчел правилно израза на лицето ти. Искала си да ни отдалечиш от себе си и тогава да помогнеш на животното. Ти не осъства защото ти беше лошо, сигурно просто си го занесла у вас. Сега искам да знам защо се криеш и не показваш истинското си лице пред другите. – Саске приключи монолога си и ме погледна изчаквателно. За няколко мига останах паникьосана. Какво щях да правя сега, той беше толкова близо до разкриваненето ми. И още по-лошото аз, като че ли ИЗКАХ той да ме разбере. Исках просто някой друг да проникне в душата ми и да отмие болката насъбрала се в нея. След секунда обаче отново възвърнах увереноста си. Не трябваше да позволявам на някой да влезе под кожата ми и още по-малко на Саске. Бях се прикривала пет години, щях да успея и сега. Стегнах гърба си и като стараех да игнорирам топлите вълни идващи от тялото му отговорих.
- Не крия нищо. Аз съм това, което виждаш. Не помогнах на котето защото ми стана жал за него, а заради думите ти, че съм студена. Реших да проверя дали си прав и се оказа, че си. Когато се качих в колата си и покарах малко към нас разбрах, че не искам да се занимавам с такова нищожество. След това видях някакво момиче на улицата, спрях и му дадох гадинката. Това е. – Колко лесно и убедително се изплъзна лъжата от устата ми. Изглежда вече бях свикнала до такава степен с ролята си, че винаги можех да вляза в нея. За мое учудване обаче Саске не повярва на нито една моя дума. Напротив, той отново затегна захвата си и ме притисна толкова близо до стената, че почти не можех да дишам. Чувствах всяка извивка на тялото му срещу моето, и дъха му върху устните си. Временно обзелата ме увереност се стопи, като слънце на сняг и отново усетих трепетите преминаващи през тялото ми. Този път Саске не обърна внимание на това и тихо с някакво ужасяващо спокойствие ми каза.
- Не се опитвай да ме лъжеш. Да не си мислиш, че съм видял само една такава твоя постъпка. Ако сега просто си “проверявала” думите ми, какво проверяваше миналата седмица. Видях как Хината те помоли за помощ по математика, защото щяха да я изпитат и тя беше уплашена защото не разбираше задачите. Ти отказа да й помогнеш, но после когато Хината беше в коридора с Наруто ти остави на чина й формули по математика и подробни обяснения как да ги използва. Направи го, когато си мислеше, че никой не те вижда, но аз те наблюдавах. А този понеделник по физическо пода на салона беше мръсен заради снега по обувките на учениците. Тогава Ино нарочно тупна топката в мръсотията и после я хвърли към едно момиче. Блузата му се измърси и то се разплака защото нямаше друга. Тогава забелязах, че отиваш в съблекалнята и те последвах. Ти извади втора блуза от шкафа си и я остави върху шкафа на момичето. После то попита на кой е блузата за да му благодари за услугата, но ти замълча и не каза нищо.Наблюдавах те и още няколко подобни ситуации. Така, че Сакура чакам отговора ти и този път без лъжи! – Въпреки, че Саске говореше спокойно усещах, че е изнервен и ядосан, но какво всъщност можех да му кажа? “Ами да аз играя ролята на беднячка, а всъщност съм милярдека. Преструвам се за да отмъстя на едни лоши хора.” Не, беше абсурдна мисъл. Тогава реших, че просто няма кажа на Учиха нищо колкото и да ме разпитва. Стиснах здраво устни, поклатих отрицателно глава и не отговорих. Саске затвори за миг очи, сякаш за да се овладее, после се наведе към мен и прошепна в ухото ми.
- Значи не искаш да ми отговориш! Добре аз сам ще разбера каква си в действителност. И обещавам ти, когато най-после видя истинското ти лице ще те направя моя. Ще притежавам всяка част от теб, косите ти, устните ти ума и душата ти! – Саске млъкна и премести едната си ръка от китката на кръста ми, а с другата повдигна лицето ми към неговото. После се случи онова, за което нямаше как да съм подготвена. Саске се наведе и впи устните си в моите. Беше първата ми целувка и беше просто… вълшебна. Усетих как по устните ми пропълзя топлина и само за миг цялото ми тяло вече гореше. Без да разбера как, ръцете ми сами се обвиха около врата на Саске и отвърнах на целувката. Устните и езиците ни се бореха за надмощие и едновременно се галеха. Беше едновременно страстно и нежно и невероятно сладко усещане. Чувствах, че сякаш цял живот съм живяла за този момент. Не знам колко време стояхме прегърнати и се целувахме. Когато накрая Саске ме пусна и се отдръпна треперех цялата и трябваше да се облегна на стената за да успея да се задържа изправена. Виждах, че Саске също е развълнуван. Обичайната му здържаност беше изчезнала и дишането му беше също тъй насечено като моето. В първият момент не знаех какво да кажа или направя, а след това дойде осъзнаването. Току-що за първи път се бях целувала с момче и то не с кое да е а със Саске. Момчето, което с години ме беше обиждало и пренебрегвало. Момчето, което трябваше да не мога да понасям и да мразя. Освен това бях забравила задръжките си и сега Учиха можеше да разбере моята тайна. Той вече подозираше за ролята, която играех. Обзе ме паника и без да разбера как вдигнах ръка, замахнах силно и ударих плесница на Саске. Звука от удара отекна силно в тишината на стаята и ме накара да осъзная какво бях сторила. Вдигнах ръце и ужасена покрих с тях устата си. Учиха ме погледна с напълно объркано изражение, което после беше заменено с гняв. Можех да предусетя как Саске щеше да избухне яростно всеки миг и се уплаших. Не знам как събрах сили, но се отлепих от стената, бързо отворих врата и избягах в коридора. Добре, че учениците вече си бяха отишли и не срещнах никой докато тичах към входа. Последното, което чух преди да избягам от училище беше Саске, който викаше името ми. След като излязох бързо извадих ключовете на колата и се шмугнах в безопастното и топло купе. Трябваше бързо да стигна до училището на Хинами, а по-късно щях да имам достатъчно време да подредя хаоса в главата ми.

Твоят жесток механизъм,
твоята кръв, като лед.
Един поглед може да убие.
Моята болка, твоята тръпка.
Искам да те обичам, но по-добре да не пипам.
Искам да те задържа, но сетивата ми казват да спра.
Искам да те целуна, но го искам прекалено много.
Искам да те вкуся, но устните ти са злъчна отрова.
Ти си отрова, течаща във вените ми.
Ти си отрова, не искам да счупя тези окови.
Твоята уста, толкова гореща,
твоята мрежа в, която съм уловена.
Твоята кожа, толкова влажна.
черна дантела върху пот.
Чух да викаш и е като игли и карфици.
Искам да те нараня само за да чуя как викаш името ми.
Не искам да те, докосвам, но си под кожата ми.
Искам да те вкуся, но устните ти са злъчна отрова.
~*$*~
Устните му бяха меки и топли. Усещах ръцете му на кръста си и дългата му черна коса, която се беше разпиляла по врата ми. Усещането беше толкова различно, с него не усещах същото първично привличане, но пък знаех, че мога да му вярвам. Откъснах се за миг от целувката и погледнах в тъмнината на очите му. Те излъчваха разбиране, желание, обожание и любов. Беше толкова различен от него. Той не ставаше студен и жесток на моменти, не ме отблъскваше от себе си и най-важното, за него бях единствена. Да Итачи Учиха по нищо не приличаше на брат си. След, като Саске ме унищожи той изигра ролята на спасителен пристан за мен. Итачи знаеше, че не го обичам, но въпреки това се беше заел с невъзможната задача – да излекува сърцето ми. Не го обичах, но вече се бях привързала към него. Използвах го за да отмъстя на Саске и той го знаеше, но с търпението и разбирането си към мен ме беше накарал да го приема. За мен той вече не беше само човека, когото използвах, а някой близък, който ме обича и разбира. Сгуших се в ръцете му, затворих очи и се заслушах в песента, която звучеше, Taj - Hero.Тя ме накара да си спомня за събитията довели ме до тук. Не, не да си припомня, не беше минавал ден, в който да не мисля за случилото се. Просто за пореден път се върнах към изминалите месеци в, които загубих сърцето си. След онази вечер в, която Саске ме целуна за първи път бях невероятно объркана. Мислех си, че единственото, което изпитвам към него е омраза, но се оказа точно обратното. През целият уикенд си мислех за него и със страх очаквах Понеделника и срещата ни. Няма да ви отегчавам с дълги описания за това колко противоречиви бяха чувствата ми. На кратко ще опиша събитията довели до моето падение. След, като отидох на училище в онзи ден се стараех да отбягвам Саске, но все пак не можех да не забележа, че Ино не е постоянно с него както обикновено. След края на часовете, когато се бях поуспокоила и мислех, че ми се е разминало ме срещнаха Наруто и Хината и ме поканиха на Коледно парти. Искаше ми се да отида, но как бих могла да приема без да изляза от ролята на „ледено момиче.” Измъкнах се с извинението, че не ми се ходи сама или поне аз така си мислех. Без да осъзная как Саске беше чул думите ми и пред Наруто и Хината каза, че ще ме придружи. Опитах се да кажа, че е по-добре да отиде с приятелката си, но когато той ми каза, че с Ино са скъсали нямаше как да се отърва без да изглеждам подозрителна. И така оказах се в положение без изход и приех покана му. Една седмица по-късно Саске ме взе от апартамента ми в града, където му бях казала, че живея. Пътуването ни до къщата на Наруто беше тихо и за щастие кратко. Не си казахме нищо за целувката и аз се надявах, че на купона ще мога да се откъсна от Саске и да се скрия в някой ъгъл. Дори не смятах да свалям палтото си защото отдолу бях облечена с доста къса плисирана дънкова поличка, бяла риза с червено стегнато потниче върху нея и ботуши в червено и бяло. Бях прекалено заета в работата за да се замисля с какво да ида и накрая се оказа че нямам нищо по-скромно, което да облека. Всичките ми дрехи бяха доста скъпи и ефектни с изключение на онези с, които ходех на училище, а никак не ми се искаше да се появя с бяла блуза и сив панталон. Най-евтиното, което имах бяха тези дрехи и ги облякох с намерението да не се събличам. Както вероятно можете да се досетите плановете ми бяха тотално обречени на провал. След, като стигнахме използвах времето, когато Саске поздравяваше с бащата на Наруто и директор на нашето училище – Минато Намиказе и се измъкнах от очите му, но късмета ми стигна само дотук. В опита да избягам от собствения си кавалер се натъкнах на бившата му приятелка. Ино не беше особено радостна да ме види и го показа. Заедно с приятелките си започна да ме обижда и на всеослушание заяви, че се чуди защо съм дошла, като дори не знам да танцувам. Не знам как успях, но запазих самообладание въпреки, че ми се щеше да й откъсна главата. Не стига, че бях тук със Саске към, когото не знаех какво изпитвам ами тя удари болното ми място. Наистина не бях танцувала отдавна, но някога преди да загубя родителите си танците бяха моята мечта. Все пак се обърнах и си дадох вид, че ми е безразлични какво казава. В цялата суматоха, която Ино вдигна разбира се Саске ме намери. С един не особено мил поглед ми показа, че е разбрал намерението ми да се измъкна и че няма да ми позволи. С доста лошо предчувствие си взех нещо за пиене и седнах на един диван. Саске дойде с мен, но дори неговите настоявания не можаха да ме накарат да се съблека. За нещастие Ино го чу и последваха нови подигравки. Този път тя предположи, че понеже не съм успяла да си купя дрехи съм облечена в някоя дрипа. В опита да запазя малко от останалия ми самоконтрол и да не й отвърна продължих да си сипвам алкохол и да обръщам чашите почти на екс. Саске се опита да ме спре, но един убийствен поглед от моя страна го отказа. По принцип не бях свикнала да пия в големи количества и скоро усетих как главата ми започва да се замайва. Вместо да се въздържа от глупости постигнах точно обратното. Алкохола унищожи задръжките ми. За известно време Ино беше престанала да ме тормози, но се оказа, че просто е подгатвяла поредната си атака. По едно време музиката рязко се спря и тя излезе по средата на стаята. С безкрайно сладък глас тя обяви, че ще има спонтанно организиран конкурс за танци и прикани всички да се запишат. Имаше доста ентусиасти и аз се зарадвах на предстоящото зрелище, но само докато накрая пред всички Ино не ме прикани да участвам. За миг здравият разум ме накара да кажа, че не искам и блондинката трябваше да спре до тук, но тя не го направи. Както можете да предположите тя се размя и каза, че така си е мислела и че дърво, като мен не може да направи и две танцови стъпки. Всички се разсмяха на остроумието й и алкохола, обидата и страстта ми към танците си казаха думата. В следващата секунада скочих от дивана и тръгнах към нея. Изведнъж всички замълчаха в очакване на това, което ще направя. Предполагам са мислели, че ще се бия с Ино или нещо такова. Саске май също смяташе така защото скочи след мен, хвана ръката ми и ми прошепна, че не си струва. Аз обаче не бях на същото мнение, дръпнах се разко от него и със захаросан глас му казах:
- О, но защо? Мислех, че Ино иска да се състезаваме и просто реших да приема поканата й. – Изглежда го шокирах с тези си думи защото той ме пусна и ме погледна невярващо. Без да го оставя да се опомни съблякох палтото си и му го хвърлих. Всички около мен започнаха да коментират облеклото ми и стаята се изпълни с шушукания. Видях завистта в очите на Ино, нейната червена рокля не можеше да се сравнява с моите дрехи. Възбудена от моментното удовлетворение настоях състезанието да започне веднага. Всички освободиха място и един по един участниците се изредиха да покажат танцови умения. Всички танцуваха много добре, но аз знаех, че макар от три години да не бях го правила бях най-добрата. Все пак въпреки, че бях полупияна малко се притесних. Ами ако нещо се объркаше, ако вече не можех да танцувам? Ако бях забравила как става? Наистина мислите ми бяха абсурдни, как може да забравиш как се танцува, но все пак се притеснвах. Изглежда аз и Ино бяхме оставени за края. Блондинката демонстрираше увереност и самочувствие, когато излезе и изпълни своя танц на песента на Ludacris – The Potion. Танцуваше хубаво няма да отричам, тя беше най-добрата до момента. Завърши с бурните аплодисменти на останалите и дойде моят ред. Саске отново се опита да ме спре, но без дори да му отговоря заех мястото си в центъра на стаята. Отвсякъде чувах освиркванията на останалите, но просто затворих очи и ги игнорирах – нещо в, което бях направо професионалистка. Прозвучаха първите тонове на песента и аз останах неподвижна, не от притеснение, а просто за да почувствам музиката. Звучеше Chamillionaire – Ridin, невероятна песен, която обожавах. Въпреки, че не бях танцувала отдвана, тялото ми веднага реагира на музиката. Сякаш всеки звук беше конец, който движеше отделна част от мен. Това забравено чувство бързо ме обхвана и се понесох в ритъма на танца. Вече не бях в стаята, а в моя свят – този на танците. Всичко около мен изчезна, бяхме само аз и музиката и нищо не можеше да ме спре. Освен края на песента разбира се, който дойде неочаквано бързо, поне според мен. Бавно дойдох на себе си и чух бурните овации на всички наоколо. Отворих очи и видях, че всички наоколо ме гледат с възхищение. Саске се доближи до мен обхвана кръста ми и ми прошепна:
- Не знаех, че танцуваш така. – Обърнах се към него и подтикната от алкохола и опиянението на танца положих ръка на гърдите му и му прошепнах:
- Не знаеш много неща за мен. – Бях обявена за победител в състезанието и въпреки, че нямаше награди ми стигаше и физиономията на Ино. Подтикната от успеха си реших да пийна още едно питие и се отправих към бара. Докато си наливах питие до мен се приближи едно стройно момиче с дълга кестенява коса, топли кафяви очи и височина към метър и шейсет и седем или и осем. То ми се усмихна и мило каза:
- Здравей, исках да те поздравя за победата ти над тази кокошка Ино. Време беше да й се натрие носа. – Погледнах досто учудено момичето, от доста време никой не се беше отнасял така мило с мен. На свой ред я попитах:
- Благодаря, а ти си? – Тя ми подаде ръка и докато стискаше моята ми отговори:
- Приятно ми е, Аюму Коизуми. Аз съм приятелката на Неджи Хюга. – За момент се замислих и се сетих кой е той, доста мълчаливо богато, момче, което не беше от групата на Саске. Те двамат бяха по-скоро съперници. Момичето срещу мен продължи да говори без да забележи, че съм се размислила.
- Доста богата съм, по-точно мама и татко. Имаме към тридесет и седем милярада, не колкото ти Харуно, но все пак.. – Изведнъж момичето спря очудено, когато чашата, която държах се изплъзна от ръцете ми и падна на пода.
- Какво има, добре ли си Сакура? – Тя се опита да ме докосне, но аз се дръпнах и прошепнах.
- Откъде знаеш коя съм? - Лицето на Аю се проясни и тя се засмя.

Искам първо да се извина на hdku_chan (автопката) за моята грешка. Няма да се помтори Иза закъснението
- О, извинявай, че те уплаших. Аз съм приятелка от детството и бизнес партньор на Шикамару. Той доста ми е разправял за теб и отдавна исках да се запознаем, но все нямахме възможност. Спокойно, аз ще пазя тайната ти и се надявам, че станем добри приятелки. – Аз си отдъхнах облекчено и също се усмихнах.
- Аз също. Съжалявам за реакцията си, но никой не бива да разбира коя съм. Ти учиш в нашето училище нали? – Аю кимна и със съзаклятнически поглед ме попита.
- Сакура да не би да харесваш Саске Учиха? – Аз усетих как бузите ми се зачервяват и отрекох, но тя се засмя и каза:
- Не отричай, вижда се, че го харесваш, а и той те гледа доста влюбено. Е аз вече трябва да тръгвам, Неджи ме вика. Ще се видим пак в училище и ще довършим разговора. – Аю се усмихна пак и с последно помахване се присъедини към светлоокоия си приятел. Аз се замислих над думите й, че Саске ме харесва и замъгленото ми от алкохола съзнание реши, че е права. За това, когато Саске дойде при мен започнах да се държа доста предизвикателно, направо се опитвах да го сваля. И за мое нещастие успях. Същата вечер за първи път спах с момче – познатият ви вече чернокос индивид... На кратко, на следващата сутрин се опитах тихичко да се измъкна от къщата му (където в бързината се бяхме озовали), но не успях. Саске ме хвана посред местопрестъплението и като резултат ме убеди да ни дам шанс. Не устоях и се съгласих. В последствие това се оказа най-голямата грешка в живота ми, но тогава не знаех какво ще стане. Не мога да кажа, че не съм била щастлива. Бях. Мислех си, че всичко е прекрасно, че за първи път живея истински... По моя молба Саске пазеше връзката ни в тайна. Беше рисковано, но и невероятно възбуждащо, когато се срещахме тайно в някоя празна стая през междучасията. За мен той беше всичко – въздух, вода просто живот. Всеки миг с него беше сбъдната мечта. Той ми казваше, че вижда в мен всичко, което остава скрито за останалите. И аз му се разкривах все повече. С него бях себе си, показвах му цялата любов на, която бях способна. Бях жадна да получа колкото се може повече от него. Тежеше ми само това, че до рожденният си ден не можех да му разкрия коя съм в действителност. Не беднячка, а богата наследница. Но не, не само това. Имаше мигове в, които моя чернокос ангел се променяше. Нежността с, която се отнасяше към мен изчезваше и беше заменяна от студенина. Саске се затваряше в себе си и се отнасяше жестоко с мен, сякаш не бях неговото момиче. В тези моменти забелязвах някакво недоверие в тъмните дълбини на очите му и цинизъм в тона с, който ми говореше. Тези моменти обаче бяха редки и не им отдавах голямо значение. Знаех, че Саске е доста по-различен от останалите момчета и приписвах тези случки на екстравагантният му характер. Всичко беше прекрасно. Живеех в прекрасен, стъклен свят от красота, любов, музика и щастие. Колко лесно той се разпадна. Моят свят се разпръсна на хиляди малки стъкалца и всяко от тях се заби в сърцето ми. Два месеца продължи моята идилия, само толкова успя да издържи Саске преди да разбие сърцето ми. Каква ирония, че го направи точно в деня на влюбените. Спомних си си го сякаш беше вчера. Събудих се сутринта на четиринадесети февруари и първото, което си помислих беше, че днес най-после ще споделя този ден с някой който обичам. Закусих набързо, качих се в колата и с нетърпение потеглих към къщата на Саске. Не го бях предупредила, че ще ходя защото исках да го изненадам. Бях му приготвила специален подарък. Единствените снимки, които имахме бяха от един увеселителен парк в, който бяхме ходили. Там едва го бях убедила да се снимаме и за да го изненадам помолих мой познат майстор да сложи снимката ни в стълена фигура с форма на сърце, пълна с вода и бели, изкуствени снежинки. Също така планирах да идем да гледаме състезание с мотори. Не бих могла да му кажа, че се състезавам нито, че дори сме се карали на пистата, но той ми беше разказвал за страста си към моторите без да знае, че обожавам пистата. Щеше да се зарадва, а и нямаше да е обичайното прекарване на празника. Изпълнена с въодушевление и радост паркирах пред къщата и почуках. Никой не ми отвори и реших, че прислугата е заета, Саске още спи или не ме чува. Вратата не беше заключена и влязох с решението да изненадам Саске в леглото, а може би и да прекараме малко време в него. Тихо се качих по стъпалата до втория етаж, където беше стаята му, на пръсти преминах коридора и се спрях пред стаята му. В ръцете си стисках стъкленото сърце. Съвсем тихо влязох в стаята и в първият момент не можах да осъзная какво виждам. Саске наистина беше още в леглото, но не сам. Той, момчето което обичах повече от всичко, беше в леглото с Ино. Двамата бяха под завивките, а той се беше надвесил над нея полугол и я целуваше. Усещали ли сте как в един миг целият ви свят се срутва? Как сърцето ви умира и болката е толкова силна, че чак я чувствате физически? Ако не сте дано никога не ви се случи, защото аз го изпитах в онзи момент и просто не знам как оцелях. Отворих уста в опит да си поема дъх но не можах. Около гърлото ми се беше увила студена ръка която ме задушаваше. После изведнъж студената ръка изчезна и стана горещо, невероятно горещо. От очите ми закапаха парещи сълзи, които оставяха следи по лицето ми. Най-после бях способна да издам звук и от устните ми се откъсна стенание. Саске ме чу и стрестнато се извърна. В първия миг по лицето му се четеше шок и объркване, но после изражението му стана студено и ядосано. В този момент разтрепераните ми пръсти изпуснаха стъкленото сърце и то със силен трясък се счупи при допира в земята. Звукът ми показа, че не сънувам, че това не е кошмар, а реалност. Полу сляпа от сълзите премрежили погледа ми се обърнах и се затичах по коридора. Позната сцена. Саске отново викаше нещо след мен, но този път не разбирах какво казва. Исках само да избягам колкото се може по-далече от него и това, което правеше. Спуснах се по стъпалата и със замах отворих входната врата, Без да си правя труда да затварям изскочих на тротоара и започнах да тичам без даже да знам на къде. Все още чувах виковете на Саске зад мен, но не се спирах. Изглежда беше се облякъл и ме беше последвал. С единственото желание да се откъсна от него събрах последните си сили и ускорих скоростта си. Тогава достигнах улица, която познах че води до парка. Трябваше само да я пресека за да стигна до него. Той не беше голям и в другия му край имаше таксита. Едва сега си дадох сметка, че съм можела да взема колата си, но в първият миг дори не бях мислила какво правя. Просто действах с инстинкта на наранено животно бягащо от преследвача си. И сега този инстинкт продължаваше да ме ръководи и отново без да мисля се затичах през пълната с коли улица. Навсякъде около мен заскърцаха спирачки, чуваха се клаксони, викове и над всички тях гласът на Саске, който ме преследваше. Това ме подлуди и изгубила целия си здрав разум не спря, а продължих да тичам през улицата. Казват, че пияните и лудите Господ ги пази. В онзи момент бях от вторите и вероятно наистина Бог ме беше пазил защото достигнах парка невредима. За жалост бях толкова изтощена, че едва направих няколко крачки и Саске ме достигна. Той ме зграбчи за якето и ме дръпна назад, а после стисна рамената ми и рязко ме обърна. Виждах огромната му ярост, която друг път вероятно би ме уплашила, но тогава бях прекалено наранена и ядосана за да мисля за това. Не ми пукаше как се чувства исках само да го видя да страда. Дръпнах се от него със всичка сила, но той ме стискаше прекалено силно и преди да се осъзная ме разтърси и ми се разкeрщя:
-Как можа да побягнеш така през улицата? Да не си се побъркала, какво ти става? – Не говите думи сякаш ме взривиха. Саске беше избрал грешният момент да ми крещи. Пред очите ми сякаш падна червена пелена и без да ме интересуват последствията на свой ред му се развиках:

- Кой си ти по дяволите, та да ми сържиш сметка какво правя? Май забрави, че преди две секунди те заварих в леглото с бившата ти? Как смееш дори да ми говориш ненормален, дървеняко? Пусни ме, приключих с теб. Не искам да те виждам никога повече! – Едновременно крещях и се дърпах, нехаеща за хората, които ни гледат. Саске обаче май се притесняваше от тяхното мнение защото ме дръпна след себе си във парка. Опитах се да се измъкна, но къде ти... На края, когато вече бяхме скрити от погледите на минувачите той се обърна към мен и нареди:
- Спри да правиш глупави сцени. От самото начало и двамата знаехме, че си с мен само защото съм богат. Стига преструвки, предлагам ти да направим зделка. Аз ще ти плащам по-скъпо от досега и ще мога да бъда и с други момичета. Съжалявам скъпа, но не си ми достатъчна. – Занемях. Сякаш за втори път загубих гласа си. За какво говореше той? Защо да съм била с него за пари и кога ми беше плащал. Ако не беше жестокото му изражение и пръстите му, които смазваха китката му щях да помисля, че се шегува. Когато възвърнах гласа си го попитах тихо, неспособна дори да се разгневя от абсурдността на думите му:
- За какво говориш? Знаеш, че не съм била с теб заради парите ти, а и никога не си ми плащал за да бъдем заедно. Правех го защото те обичах, поне докато не разбрах че ме мамиш. – Саске се разсмя, но не ме пусна, а само ме дръпна по-близо до себе си така, че носовете ни се докосваха, а дъха ни се преплиташе. С безкрайно студен и жлъчен глас той прошепна:
- Страхотна актриса си Сакура. Ако бях някой друг щеше да го заблудиш, но не и мен. Не съм ти плащал ли? Не си ли спомняш? След всеки път в, който бяхме заедно ти подарявах скъпо бижу. Разбира се в нощта на коледното парти не очаквах, че ще ти бъда първият, но все пак опитните момичета, като теб знаят как най-скъпо да се продадат. Сигурно доста си чакала за да получиш най-високата цена за невинноста си. – Топлият му дъх галеше нежно устните ми, а думите му ме разкъсваха от вътре. Сега наистина си спомних онези подаръци, които ми правеше той. Но никога не бях си представяла, че те могат да са нещо друго освен жест на любовта му към мен. Аз никога не бях ги носила защото имах много по-скъпи и красиви бижута, но ги пазех всички защото бяха от него. Сега се оказваше, че за него са били просто начин да плати за компанията ми. Почувствах се омърсена и използвана, но все пак дори и да бяхме приключили исках да разбера защо. Защо той си беше помислил, че го използвам защото е богат? Дали изобщо някога съм значела нещо за него, или просто съм била поредната? Прекарах език по напуканите си устни и видях как Саске проследява с очи жеста ми. Събрах смелост и зададох въпроса си:
- Кажи ми Саске какво означавах за теб? Защо си помисли, че съм като другите, които можеш да купиш? Защо ми каза всички онези неща, че виждаш неща в мен, които другите не? Изобщо какво си мислиш за мен? – Усещах, че отговора му ще разбие сърцето ми, но се нуждаех да го чуя за да се освободя от властта, която имаше над мен. Думите му не се забавиха и той ми отговори мигновено:
- Никога не съм мислел, че си по-различна или по-специална от другите момичета. Всеки на този свят си има цена, винаги съм го знаел. Всичко, което ти казвах беше само начин да продължвам играта ни на двойка и знам, че всичките ми думи не са имали значение нито за теб, нито за мен. Наистина ти помагаше на всички онези хора, но предполагам, че това е начин да заглушиш гласа на съвестта си. Казах ти, че ще те имам и го постигнах, никога не си значела нещо за мен .Ти беше последната ми играчка. Сигурен съм, че ми се продаде защото веднъж беше забравила чантата си у нас и в нея намерих папка с информация за финансовото състояние на клана Учиха. Сигурно си останала доволна. Колкото до това защо спах с Ино, съжалявам скъпа, но ти просто не ми беше достатъчна. – Знаех, че ще боли, но не си представях, че ще е толкова много. След думите му в мен не остана нищо освен болка. Горяща, разяждаща, непоносима. Изпепелена, това е точната дума. Усетих се лека и изградена от болка. Знаех, че няма да боли повече просто защото не беше въможно. Вцепенението бавно пълзеше по мусколите ми и и ме обезсилваше. Бях жива, а вътрешно умирах. Не плачех, в мен нямаше повече сълзи. Странно, но се успокоих и спрях да треперя, вече счкаш не бях свързана с външният свят. Дишах, живеех, но не усещах нищо, беше тъмно и празно – мястото, където преди се намираше сърцето ми. Можех разбира се да му кажа защо ми е била папката за клана му - щях да инвестирам в компаниите на семейството му. Но не, не можех да се разкрия пред него. Как бих могла да му се доверя, след предателството му, а и той съвсем ясно беше казал какво съм за него. Саске все още ме държеше, но леко беше отпуснал хватката си. Не забелязваше какво ми е причинил и как би могъл, като за него бях само предмет без чувства. Думите, които последваха доказаха още един път мнението му за мен:
- Сега след, като сложихме картите на масата нека ти направя едно предложение. Вече няма нужда да се преструваш, че ме обичаш. Срещу още по-голямо заплащане единственото, което искам от теб е да спиш с мен. Вече няма да „ходим” и аз ще мога да съм и с други момичета... Разбира се за парите, които ще ти дам ще изисквам да си само моя. Е разбрахме ли се? – Толкова глупав и самоуверен, как не бях забелязала досега какъв е? Любовта наистина е сляпа. Усмихнах се горчиво, нямах сълзи, но поне ми беше останала фалшивата усмивка. Леко се дръпнах от него и той уверен, че ще приема също се усмихна и ме пусна. Направих няколко крачки назад и се спрях. Поглъщах всеки сантиметър от него с очи, стараейки се да запомня завинаги лицето му. На първият и последният, който щях да обичам. Не го гледах с любов, в мен това чувство вече нямаше място. Гледах го за да го намразя и за втори път в живота си да почерпя сили от желанието за отмъщение. Щях да успея, с жестокост по-голяма от неговата щях да му го върна. Саске Учиха щеше да си плати за арогантността си. Този път истинска, зловеща усмивка се плъзна по устните ми. С безизразният глас, който с години бях тренирала му отговорих:
- Наистина вече няма нужда да се преструвам, че те обичам. Защото макара да не съм мислела, че само за един час от любов човек може да премине към омразати ми доказа, че е възможно. Няма да се преструвам, няма да те обичам. Колкото до предложението ти намери си друга играчка. – Обърнах се и спокойно тръгнах през парка. Чух стъпките на Саске зад мен. Този път той не ме викаше, но изглежда искаше да ме спре. Отново се затичах и не спрях докато не стигнах до такситата. Качих се в една кола и казах адреса на къщата си. Наистина рискувах, като отивах така открито там, но знаех, че Саске може да ме потърси в апартамента ми. Когато пристигнахме, платих на шофьора и без да говоря с никого се прибрах в стаята си. Единственият, който знаеше, че излизам със Саске беше Шика и естествено не одобряваше. Искаше ми се да го бях послушала, но беше късно да съжалявам. Щях да му кажа само, че сме скъсали и да го помоля да прати някой да вземе колата ми и да остави нещо за Саске без да го видят. Заключих стаята си, отидох до стената, отместих една картина и въведох комбинацията, отключваща сейфа ми. От него извадих малко дървено съндъче и после отново заключих. В ковчежето бяха всички бижута от Саске – моята цена. Щях да му ги върна всички заедно с още нещо. Доближих се до леглото си и взех от там малкото плюшено мече, което ми беше спечелил в увеселителният парк. От бюрото си взех снимите ни и една изсъхнала роза, която ми беше подарил. Тези три неща за мен значеха много повече от всичките му скъпи подаръци. Бяха ценни защото бяха символ на онова, което мислех, че е изпитвал към мен. Вече не ми бяха нужни, бяха се превърнали в символ на предателство. Сложих ги заедно със съндъчето в един кашон и по-късно през деня изпратих човек да ги остави пред вратата на Саске и да вземе колата ми. Сега ми оставаше само да се приготвя за срещата си с него в училище. Нямаше да е трудно отново да играя ролята си пред него. Преди се преструвах на безчувствена, сега до голяма степен бях такава. И въпреки това когато си помислих за това нова вълна от болка ме заля. Песента беше свършила, но спомените ми бяха оживяли и не можех да избягам от тях. Притиснах се по-силно към топлото тяло на Итачи и отново мислите ми се върнаха в миналото. Този път преживявах пак денят в, който за първи път го видях след раздялата ни...

Ще възразиш ли ако те нараня?
Разбери че имам нужда да го направя.
Искаше ми се да имам друг избор,
отколкото да нараня единствения, когото обичам.

Какво направи сега?

Знам, по - добре да спра да опитвам,
знаеш, че не може да се отрече,
няма да проявя никаква милост към теб сега.
Знам, по - добре е да спра да вярвам.
Знам, че няма връщане назад.
Вече всичко свърши.
Какво направи?

Какво направи сега?

Аз чаках толкова дълго някой като теб,
но сега ти се изплъзваш далеч.
Какво направи сега?
Защо? Защо съдбата ни кара да страдаме?
Има проклятие върху нас,
между теб и мен!

Какво направи?
Какво направи сега?
Какво направи?
Какво направи сега?

Щеше ли да възразиш ли ако те бях убила?
Щеше ли да възразиш ако се бях опитала?
Защото ти се превърна в най - лошия ми враг.
Продължаваш да мразиш това, което чувствам -
че вече всичко свърши.

Какво направи сега?

Аз чаках толкова дълго някой като теб,
но сега ти се изплъзваш далеч.
Какво направи сега?
Защо? Защо съдбата ни кара да страдаме?
Има проклятие върху нас,
между теб и мен!

Онази сутрин не усещах болката толкова силно. Тя беше тъпа и някак далечна. Желанието за отмъщение и гнева ми се бяха трансформирали в енергия, която щях да използвам за да постигна целта си. Саске Учиха щеше да види другата ми страна, която ме правеше една от най-успешните бизнесменки и невероятно силна и могъща жена. Онази Вътрешна Сакура, която беше дива, освободена, обичаше партита, танци и състезания. Той щеше да гледа как целувам други мъже, щеше да иска да ме има отново, но нямаше да може. Знаех какво ще уязви безмерната му гордост най-много -това да знае, че съм била негова, а сега не му принадлежа. Той гледаше на мен, като на вещ, но поне едно знаех със сигурност за него, той не позволяваше никога някой да вземе нещо негово. Сега нямаше да има избор, щеше да се раздели с игачката си, която го беше напуснала. Саске си нямаше и на идея колко ловка и изобретателна може да е една наранена жена. Той имаше огромна гордост, но и аз също. Беше ме унизил, но аз щях да му го върна. Предвкусвах удоволствието от това да го видя да се измъчва заради заслепението си. Щях да бъда там, когато той осъзнаеше какъв глупак е бил да не оцени някой, който го обичал толкова силно. Може сърцето ми да беше разбито, но аз бях воин и щях да оцелея и да стана по-силна. От шеснайсет годишна водех битка с живота за да издигна компанията, да открия убийците на родителите си и за да се грижа за сестра си. Ако Саске очакваше днес да ме види разбита или страдаща грешеше. През дългата и безсънна нощ бях решила нещо. Оставаха само четири месеца до рожденният ми ден, време беше да покажа истинското си Аз. Аз и Вътрешната Сакура бяхме готови да воюваме отново със света и нямаше да изгубим битката. Сега беше време да отида на пистата, да се посъстезавам със Шикамару и да изкарам напрежението. Аюму момичето, с което се бях запознала на онова злощастно парти също щеше да е с нас. За кратко време тя беше станал една от малкото ми приятели. Тя ме познаваше и знаеше вече всичко за мен. Не знам защо й се доверих така бързо, може би усетих със сърцето си какъв искрен и добър човек е тя. Аю беше предана приятелка и притежаваше огнен темперамент, който се показваше, ако чувството й за справедливост биваше засегнато. Тя знаеше всичко за връзката ми със Саске и въпреки, че тя беше тази, която ми каза, че той ме харесва изобщо не можеше да го понася. Казваше, че той наистина изпитва нещо към мен, но и че ще ме нарани. Аю мислеше, че дори чувствата му към мен няма да променят такова студенокръвно копеле и че той ще ги поквари и превърне в нещо достойно за жестоката му личност. Преди се смеех на думите й без да зная, че скоро те ще се сбъднат. Като истинска приятелка тя не ми каза „знаех си” или нещо подобно, когато стигнах на пистата и й разказах за постъпката на вече бившият ми приятел. Меко казано тя беше бясна на Учиха за това, че ме е наранил и трябваше да положа доста усилия за да я убедя да не отиде и да му покаже къде зимуват раците, по нейните думи. Все пак накрая тя се успокои и ми каза да не съжалявам за някой, който не може да оцени какъв прекрасен човек съм. Шика също не беше щастлив от постъпката на Саске и реакцията му беше доста близка до тази на Аюму. Той обаче знаеше, че веднъж вече Саске го е виждал с мен на пистата и ако отидеше да го пребие щеше да застраши тайната ми. Така, че приятелите ми ме подкрепяха напълно и това до известна степен ме направи още по-уверена в решението ми. Качих се на мотора и веднага обявих състезание на Шика. Преди той даже да си сложи каската аз вече карах бясно по Нашитара и чувствах познатото сгорещяване на кръвта във вените ми. Този път обаче карането не беше достатъчно да уталожи изцяло противоречивите емоции воюващи в мен. Дори да бях казала на Саске, че го мразех нямаше как да избягам от истината. Обичах го и добре го знаех. Въпреки това тази потъпкана и разкъсана любов настояваше за отмъщение. Не можех да се боря с любовта си, но щях да я превърна в източник на още омраза. Знаех какво се казва в такива случаи: опитай се да се освободиш от омразата, трябва да продължиш напред и куп такива приказаки. Да, ама не! Който иска да продължи да заповяда, аз не можех. Нямаше да го направя докато Учиха не си платеше за всичко. Унесена дълбоко в мислите си не бях усетила, че съм увеличила скоростта. Всичко се случи за няколко секунди и дори не разбрах как точно стана. Знам само, че изведнъж Вътрешната Сакура каза нещо в стил „Сега я загазихме, скачай” и в следващата секунда вече не бях на мотора, а летях към земята. Приземих се на ръката си и на всичкото отгоре на някакво ръбесто камъче, което раздра рамото ми. Все пак имах по-добра участ от мотора ми, който беше се запънал в нещо на земята и сега се търкаляше по пистата обхванат в пламъци. При мисълта какво можеше да стане по гърба ми потекоха студени капки пот. Шика, който караше след мен вече беше тук и сега коленичеше уплашено до мен. С изключение на няколко синини, натъртвания и раната на рамото ми не бях наранена сериозно и след, като се увери в това Шика не закъсня да ми се скара.
- Къде по дяволите ти е ума Сакура?! Караше със скорост много по-голяма от разрешената. Опасно е да караш по такова трасе с подобна скорост, за това е забранено. Знаеш го, не постъпвай така безотговорно със себе си проблемно момиче такова. – Приятелят ми щеше да продължи да ми опява и да ми се кара, но за щастие тогава дойдоха служителите от пистата и медицински екип и той се видя принуден да спре. Уверих служителите, че само аз имам вина за инцидента защото съм нарушила ограничението и ги помолих да запазят случилото се в тайна. Не исках Саске, който също караше тук да разбере за станалото. Лекарите казаха, че ще трябва да зашият раната ми и в случай, че някой я видеше можеше да я свърже с инцидента. Услужливите служители ме успокоиха, че ще пазят тайна и после трябваше да изтърпя пет доста болезнени шева. Аю, която беше дотичала веднага държеше ръката ми и ме ободряваше, като изброяваше болезнени начини за убийството на Учиха. Честно казано това доста ми помогна и скоро бях закърпена и готова да се върна в къщи. По пътя към имението Шика се опита да поднови лекцията в стил „внимавай повече Сакура”, но Аю го накара да престане и тримата решихме да не казваме на Джирая и Хинами за случилото се за да не ги тревожим излишно. Слава Богу днес не бях с любимия си мотор така, че загубата на машината не ме притесняваше. С Аю решихме, че ще идем на училище заедно и след един обилен обяд тръгнахме към хубавото й БМВ. Тя беше категорична, че дори и за прикритие няма да се качи в моята раздрънкана кола. Всички знаеха, че е богата така, че нямаше проблем и аз с удоволсвие се качих в скъпото возило. Обещах й, че след рожденният ми ден ще свозим в някоя от моите коли, а можеше и да ги редуваме. Приятелският разговор ме поразсея от предстоящото ми изпитание, но когато наближихме Аю ми каза нещо, което бях очаквала, но това не го правеше по-приятно. Вече цялото училище знаеше за „тайната” ми връзка с Учиха. Ино ме беше видяла, а от нея не можеше да се очаква да пази тайна. Въпреки това приятелката ми беше категорична, че това не трябва да ме притеснява и че единственият губещ е Саске. Можеше и да ме одумват и обиждат, но тя обеща, че няма да се отдели от мен и това ме успокои малко. Слезнахме от колата и аз въздъхнах дълбоко за да се подготвя за влизането в бърлогата на звяра. Аю стисна ръката ми и двете влязохме в училището. Онова, което си представях отначало, че ще се случи беше нищо в сравнение с действителността. Отвсякъде ме гледаха насмешливи и надменни очи. Никой не ми каза нищо в очите, но аз чувах шепота на учениците, които си разказваха как вчера съм хванала тайното си гадже да ми изневерява с бившата си. Фактът, че е станало на Свети Валентин не облекчаваше положението, така клюката ставаше още по-пикантна. Едно малко облекчение беше, че за сега Саске не се виждаше никъде. Затворих за миг очи и се абстрахирах от околните. Аз бях Харуно, а представителите на това семейство бяха смели и горди. Гръбнака ми се втъвърди и главата ми се вдигна високо. Когато отново отворих очи в тях блестеше неукротимият ми дух, който нямаше да се остави да бъде победен. Какво значение имаше, че тези хора ме одумваха? Те не ми бяха приятели и не ме познаваха, не знаеха нищо за мен. Тяхното мнение ми беше безразлично и тази мисъл ме успокои. На лицето ми се появи малка усмивка и аз успях да сложа своята маска, както много пъти преди това. До мен Аю също се усмихна и стисна силно ръката ми. Дочух насърчителният й шепот.
- Само така момиче, покажи им кой е шефа, с теб съм. – Първите часове преминаха горе-долу добре. Саске не се появи, но аз знаех, че ще дойде през голямото междучасие. Той често пропускаше пъвите три часа и после си измисляше нелепи оправдания, които учителите от немай-къде приемаха. Сега седях на един чин с Аюму и дори успях да поговоря с нея за различни неща, но колкото й да не исках все пак голямото междучасие дойде. Всъщност това не беше междучасие, а по-точно почивка от 45 минути за да могат учениците да се нахранят, ако не са го направили на време. Богатите деца разбира се не оставаха никога гладни, но традициите бяха такива. Всички отива в стола или в двора и си вземаха нещо за лека закуска. Аз предпочитах да се усамотя в двора далеч от стола, където Саске винаги ходеше, но Аю настоя, че не трябва да се крия и да го избягвам, а напротив, да застана срещу него. Вътрешната Сакура беше на същото мнение и аз изведнъж реших. Нямаше смисъл да отлагам неизбежното. Така или иначе щях да срещна Учиха и по-добре беше това да стане скоро, за да го оставя зад гърба си. Нали все пак бях воин, нямаше да бягам от битките си. Така заедно с Аюму и Неджи, който се беше присъединил към нас се отправихме към стола. Неджи не знаеше моята тайна, но все пак се бяхме сприятелили. Той беше доста затворено момче, но имаше златно сърце и се радвах, че приятелката ми има такъв страхотен човек до себе си. Влязохме във стола, водейки разговор за бойни изкуства. Неджи учеше карате и някак темата се съсредоточи върху това. Както й очаквах Саске беше там и то не сам. Без да се притеснява той се целуваше с Ино пред всички. Не мога да опиша колко много ме заболя да го гледам с нея. Знаех какъв е той, че не трябва да страдам, но не можех да променя чувствата си. Въпреки това си дадох вид, че неговото присъствие не ме интересува и тримата отидохме за да си купим нещо за хапване. Всички наоколо ни гледаха очаквайки нещо да се случи, но ние не им обръщахме внимание. Саске беше спрял да целува русата си приятелка и сега ме следеше с очи. Аз не го гледах, но можех да усетя погледа му, от който по тялото ми се разливаше топлина. Но аз нямаше да се потдам на емоциите си и успях успешно да игнорирам присъствието му. Взех си кола и пица и ги поставих на табличката предназначена за носене на храната. Аю и Неджи също си купиха по нещо и тогава се отправихме към една свободна маса до прозореца. За жалост обаче за да стигнем до нея трябваше да минем покрай Учиха и групата му. Аз вече бях преодоляла началното си притеснение и сега с ледено изражение последвах приятелите си към масата. Обаче не бях взела в предвид това, че Саске не обичаше да бъде пренебрегван. Видях, че се изправя, но не очаквах, че ще направи сцена пред всички. Той не вдигна скандал, а просто постъпи невероятно детински, мина край мен и ме... бутна силно. Това беше неговият начин да ме унижи, да ми покаже, че е по-могъщ и че му е позволено всичко. Може би щях да си замълча за сега, но той без да знае засегна рамото ми и аз усетих как конците се късат и раната се отваря. Бързо изпуснах таблата на земята и хванах ръката си за да спра кръвта, която усетих, че ще потече всеки момент. Той се обърна към мен изннадан от действието ми защото очакваше, че няма да направя нищо. Усмихна ми се жестоко и със силен глас, така че да го чуят всички каза.
- О Сакура не те видях. Мисля, че преиграваш не съм те бутнал толкова силно, просто бях разсеян. – Всички наоколо се разсмяха освен Аю и Неджи, които сега си проправяха път обратно към мен през образувалия се около нас кръг. По лицето на приятелката си разбрах, че тя знае, че Учиха е засегнал рамото ми и само след миг, преди да успея да отговоря на ченокосия една много ядосана Аюму беше до мен и му крещеше.
- Ненормален идиот такъв, ти луд ли си? Не ми отговаряй то се вижда от километри, че нещо ти има на главата. Ако те снимат на рентген веднага ще ти кажат, че се нуждаеш от спешна трансплантация на мозък. Помияр с помияр. – Аю спря за миг разгорещената си тирада срещу Саске, когато от устните ми изскочи стон от болка. Кръвта от отворената ми рана вече не можеше да бъде спряна само с ръка и по ръкава ми се личаха следите от стичащата се надолу топла червена течност. За миг видях объркване и уплаха по лицето на Учиха, но след миг той доби циничното си изражение и тръгна към мен. Вероятно искаше да види защо само след едно бутване кървях, но не беше пресметнал, че до мен е бясната ми приятелка. Той вече протягаше ръка за да ме докосне, когато в утихналият стол се чу силен удар и миг по-късно Саске се държеше за бузата и гледаше Аю с убийствен поглед. Тя се беше изправила пред мен и разтъркваше ръката, с която му беше ударила плесница. Учиха без да се замисля изля река от обиди и тръгна заплашително към момичето с кестенява коса и затъхано от яд дишане пред мен.

-Ах ти малка, тъпа... – Той не можа да довърши защото в този момент Неджи, който не беше щастлив да обиждат приятелката му потупа Саске по гърба, той се обърна и получи още един удар в носа. Със леко движение Хюга протегна крака си и преспъна шокираният Учиха, който се намери проснат на пода. Разбира се той бързо се изправи и докато се държаше за кървящия си нос вече тотално ядосан се хвърли към Неджи, но преди дори да го докосне Наруто, който беше дошъл от някъде с баща си – директор Намиказе го хвана и го спря.
- По дяволите, успокой се теме, какво ти става? Остави Сакура и приятелите й на мира. С теб сме, като братя, но ти започна това и трябва да спреш! – Саске се дръпна от русокосият, но все пак го послуша въпреки, че се виждаше, че не е доволен от развитието на нещата. Директора се намръщи и в сините му, така подобни на тези на сина му очи се появи укор.
- Учиха много пъти разговаряхме с теб за поведението ти. Отправям ти последно предупреждение, внимавай защото това е последният компромис който правя с теб. Колкото до Неджи той защитаваше приятелката си и за това няма да го накажа, но запомнете насилието не е решение. Аю ти не трябваше да удряш съученика си, но до сега не си създавал проблеми, така че ще ти се размине. – После Намиказе-сан се усмихна едва забележимо на Аюму и й прошепна тихо за да чуем само ние двете.
- Ако се абстрахирам от това, че съм директор те поздравявам за постъпката, но знаеш задължения... - Директора вече по-силно каза на останалите.
- Хайде връщайте се по стаите. Неджи, Аю вървете в клас. Сакура и Саске вие идете ди сестрата да ви прегледа. – Със загрижен поглед той се обърна към мен и ми каза.
- Теб те освобождавам за деня заради нараняването ти, бързо върви при сестрата и после си почини. – Аз кимнах и след, като казах чао на приятелите си забързах към лекарския кабинет. Ръката вече адски ме болеше и дори не помислих, че Саске ще дойде също с мен, просто тръгнах напред сякаш той не съществуваше. За щастие докато стигнем той не ми каза нищо, май беше решил да ми даде почивка. Веднага щом влязохме в кабинета сестрата се ококори и ме сложи да седна на един стол. С вещи движения тя разкъса ръкава на блузата ми, напоен с кръв и загрижено поклати глава. След това почисти мястото със спирт и докато го правеше започна да ме разпитва.
- Боже мила как се нарани така? Тази рана е прясна и тази сутрен и била шита. Сега ще трябва да я затворя отново. И как така си я отворила трябва да внимаваш повече. Пет шева... – Милата жена престана да мърмори и аз се видях принудена да отговоря. Погледнах към Саске, който ме гледаше изпитатлно. Кръвта от носа му вече не течеше, изглежда Неджи го беше ударил леко и не беше счупил носа му. Нямаше как, щях да съчиня нещо за да не кажа истината.
- Хлъзнах се и паднах на края на едни стъпала и така рамото ми се закачи в края на парапета. Той беше остър и за това раната трябваше да се зашие. Колкото до как се отвори аз... – Тук вече спрях и вперих погледа си в Саске, който се размърда и за миг ми се стори, че в очите му проблясва вина, но изглежда, че бях сгрешила. Лицето му отново стана студено, когато без капка разкаяние каза.
- Аз я блъснах случайно и така раната се е отворила. – Сестрата изглежда не повярва, че ме е бутнал без да иска, но му каза да измие кръвта и че изглежда носа му е наред, но може да изпие един аспирин, докато тя ме шие. И тук се появи проблема. Сутринта Аю и Шика бяха с мен и за това бях издържала, но аз имах един „малък” страх от инжекции и въобще от лекари. Разтреперих се, дръпнах се от сестрата и започнах да я уговарям.
- Ам знаете ли, аз може да оставя раната да си зарастне от само себе си. Четох в интернет, че е полезно да живееш природосъобразно, а конците не са много естествени, тоест... – Сестрата прекъсна строго бъртвежите ми.
- Глупости и дрехите не са естествени, но ги носим. Раната трябва да се затвори и просто в момента нямам упойка. Да не е за това, страх ли те е? – Аз усетих как се изчервявам и не отговорих, а просто се намръщих и кимнах колебливо. – Жената ме дъпна да седна отново и после изведнъж викна Саске.
- Ела тук и я дръж, не искам да мръдне случайно за да не я нараня, а се вижда че е доста уплашена. – Целият ми страх изчезна, като с магическа пръчица при мисълта Саске да ме докосва и бързо запротестирах.
- Няма нужда, не ме е страх изобщо, мога да издържа давайте не е нужно никой да ме държи. – Саске обаче не обърна внимание на протеста ми, а дойде при мен и леко хвана другата ми ръка. Погледнах нагоре към него, но видях само студена маска, така контрастираща с топлината излъчвана от ръката му. Сякаш за да се позабавлява с реакциите ми той прокара палец по кокалчетата на ръката ми. Изпитах онази позната възбуда, която идваше въпреки желанието ми, когато ме докосваше. Затворих очи и в този миг иглата се заби в рамото ми. Саске обаче не беше приключил с играта си и с другата си ръка изглежда без сестрата да го забележи започна да рисува нежно фигури по гърба ми. Иглата отново потъна в плътта ми точно, когато той спусна един от пръстите си по гръбнака ми. Удоволствието от докосването му се смеси с болката. Рязко отворих очи и отново го погледнах. Той ми подари една дяволска усмивка, казваща ми че знае, че съм в капан, че не мога да му се противопоставя пред сестрата. Очите му ме уверяваха, че разбира какво чувствам, че знае влиянието на пръстите си върху самоконтрола ми. Впих очите си в неговите и го предизвиках с моя поглед. Опитах се да му кажа без думи, че въпреки предателството на тялото ми Аз, вече не му принадлежах. Ново убождане и ново движение на пръстите му. Топлината вече беше по цялото ми тяло, под кожата ми. Той леко повдигна вежди и аз го рабрах. Той приемаше предизвикателството ми и обещаваше, че ще спечели, че пак ще ме има. Сега вече беше мой ред да се усмихна, защото знех, че обещанието му няма да се изпълни. Още болка и удоволствие, иглата и ръцете му. Още предизвикателство в битката на погледите ни. И скоро, когато вече мислех, че напрежението между нас ще експлодира сестрата приключи работата си. Гласът й ме стресна, когато каза, че е приключила и че и двамата може да си тръгнем. Станах от стола и й благодарих, Саске само й кимна и двамата излязохме в коридора. Сега, когато вече нямаше свидетели можех да му кажа какво мислех за държанието му. Направих няколко крачки по коридора преди да се обърнах към него. Той стоеше и ме гледаше с каменно изражение, знаех, че иска да довърши играта и реших да се включа, но победителя щях да съм аз. Приближих се до него и го попитах.
- Защо ме блъсна? Вече няма нищо между нас, не може ли просто да ме оставиш на мира? – Той поклати глава и с лишеният си от емоции глас ми отговори.
- Не е свършило и никога няма да свърши. Ти ми принадлежиш независимо каква манипулаторка и използвачка си. – Саске протегна ръка и леко прокара палеца си по долната ми устна.
- Ти си моя независимо от всичко, никога няма да те пусна да бъдеш щастлива с друг. От мига, в който те опитах реших, че само аз ще се наслаждавам на прекрасният ти вкус. – Колко арогантност имаше в очите му. Гледаше ме сякаш още съм неговата играчка, но не знаеше, че за тази вечер бях замислила да му покажа, че вече няма власт над мен. За сега обаче щях да се задоволя с по-малко. Вдигнах ръцете си и обвих врата му. За миг той сви очите си, но след това ме хвана за кръста и ме дръпна към себе си. Телата ни се допряха и отново можех да почувствам добре познатите извивки на тялото му. Саске се наведе към мен и нежно ми прошепна.
- Защо си ми върнала всички бижута? – Дъхът му погали чувствителната кожа на врата ми и наклоних главата си настрани давайки му повече пространство за действие. Той не закъсня да отвърне на бемълвната ми покана и след секунда усетих как езика му се движи по шията ми. Устните му леко захапаха ухото ми и бавно се заиграха с него. Беше толкова хубаво, но и грешно в същото време. Знаех, че не бива да се потдавам на усещанията си защото това беше игра, просто и единствено игра. Единият от нас щеше да спечели, а другият да загуби. Само, че ако загубех аз щях да се разделя със сърцето си, залога беше твърде голям за да се предам. Време беше да наложа моите правила в играта. Леко сложих ръката си на гърдите на Саске и го погалих през тениската, спуснах другата си ръка надолу и обвих кръста му. Прокарах устните си по линията на брадичката му и целунах края на устните му. Той измести леко лицето си и ме целуна. Беше както при всички предишни пъти сладко, влажно и възбуждащо, усещане за взаимност и за сигурност, прекалено мамещо и фалшиво в своята същност. Онова напрежение, което прикриваше едва сдържаната ни страст също беше там. Щеше да е достатъчно просто един от нас да загуби контрола си и тогава и двамата вече нямаше само да играем. Но ние се контролирахме и се борехме да накараме другия да се предаде, да се подчини и да признае, че не може да устои. Аз плъзнах ръката си по гърба на Саске и той ме блъсна към стената и остави отново влажни и горещи следи след устните си движещи се по врата ми. Накрая не издържах и забих ноктите си силно в кожата на гърба му. Усетих как мускулите на гърба му се стягат заради изблика на моята страст. Вече бях предизвикала желанието му и той реши, че иска повече от мен. Когато плъзна ръката си по корема ми и след това прокара пръсти по голата кожа на гърба ми реших, че вече не мога да продължавам играта. Беше станало опастно и сега трябваше да нанеса решаващият удар и да се оттегля. Отново притиснах устните си към тези на Саске и плъзнах езика си в устата му. Езиците ни се заиграха и отново започнаха да се борят за надмощие. Целувката не беше нежна или проучваща, ние вече знаехме тайните на другия, това сега беше просто израз на страст, желание и съперничество. Най-накрая аз се откъснах от устните на чернокосият ми мъчител и си поех дълбоко дъх. Свежата струя въздух поохлади напрегнатите ми сетива и отговорих на зададеният сякаш преди цяла вечност въпрос.
- Върнах ти бижутата защото си мислиш, че си ме купил с тях. – Избутах Саске от себе си със всичка сила и се дръпнах настрани от него. С леден глас продължих.
- За мен те не бяха моята цена, а просто израз на твоето внимание. Върнах ти ги, така че вече нямах основание да мислиш, че си ме купил или, че ти принадлежа. Аз вече не съм твоя и току що ти го доказах, позволих ти да ме докоснеш и те спрях защото го поисках. – Саске не беше особено щастлив от постъпката ми и направи крачка към мен, но аз се дръпнах. Бях си поиграла с огъня, но ако се опитах да го направя отново щях да се опаря. Той спря и се усмихна надменно.
- Знам, че току-що се наслаждаваше на това, което правихме. Ти го искаше и ти хареса, нали? Виждам как са порозовели бузите ти и колко тежко е дишането ти. Не можеш да ме заблудиш и с това, че си ми върнала накитите. Опитваш се да ме излъжеш за да ти повярвам и да се събрем пак. Харесва ти да си играя с тялото ти, да те докосвам да те имам. – Тук гласа на Саске се сниши и прозвуча, като мъркане на голяма хищна котка. Аз обаче реших, че въпреки възбудата си няма да му позволя да спечели, затова се усмихнах прелъстително и му отговорих със същия мек тон.
- О да, не отричам, че ми харесва да ме докосваш, но предполагам, че не си единственият, който може да ми достави удоволствие. Обещавам ти, че скоро, много скоро ще проверя това. Колкото до нелепата мисъл, че искам да се съберем не виждам причина да го правим. Защо да се обвързвам с един мъж, когато навън е пълно с много други, които ме очакват? А сега те оставям да се самозаблуждаваш, че съм твоя, мечтите са хубаво нещо. – След тези заключителни думи се обърнах и си тръгнах, оставяйки Саске меко казано ядосан. Макар да не си дадох вид, че съм забелязала бях видяла гнева и поражението в очите му. Беше загубил битката и го знаеше. Докато се отдалечавах по коридора се усмихнах и се насладих на победата си. И знаех, че това е нищо в сравнение с това, което бях подготвила за довечера. Чух шума от стъпките на Учиха след мен, но аз бях предвидила, че ще ме последва. В този момент звънецът би и коридора с изпълни с ученици, които попречиха на Саске да ме настигне.


Танцът е изкуство. Музиката е боята, а тялото е четката които изобразяват картината на танца. Всяко движение отговаря на звук, всяка съпка идва от душата, всеки жест има цел. Танцът е послание: красиво, гъвкаво, жестоко, съблазнително, весело, тъжно, любовно. Той може да е оръжие в ръцете на правилният човек. В моите ръце той беше непобедим, опасен и нежен, отблъскващ и привличащ, предизвикателен. Танцът беше част от мен и сега щеше да ми послужи за отмъщение. Стоях пред клуба заедно с Аю и Неджи и се готвех за поредната битка. „Синамон” беше мой, но естествено почти никой не знаеше това. Най-лъскавият, модерен и тежкарски клуб в Токио беше мое притежание, но дори и работещите в него не знаеха коя съм аз. Сега аз щях да вляза вътре, като обикновено момиче, което ще се забавлява с приятелите си. Надали някой там знаеше, че за мен това ще е бойното поле, на което щях да направя хода си. Аюму го знаеше и не одобряваше, но щом Саске щеше да бъде ядосан и аз исках това тя ме подкрепяше. Неджи не искаше да знае, той беше мълчалив приятел и бях благодарна и на двамата, че бяха с мен. Погледнах към дрехите ми привличащи доста внимание. Черно потниче с доста изрязано деколте и без гръб, къса също черна пола и двете покрити със паяжина от тънки сребърни нишки представляваха моята бойна униформа. Черните обувки с тънки каишки ме правеха по-висока отколкото бях и подчертаваха краката ми. Част от косата ми беше вдигната, а останалата свободно падаше по гърба ми чак до кръста и галеше нежната ми бяла кожа. Устните ми блестяха от тъмнорозовият гланц, зелените ми очи сияеха подчертани съвсем леко с тъмен молив. На шията ми грееше малко сребърно колие, което продължаваше чак до долината между гърдите ми. Обеци и гривна завършваха комплекта. На рамото ми имаше малка сребриста лепенка скриваща шевовете ми. По-рано днес бях така увлечена в играта със Саске, че не почувствах болка, но после раната си каза своето. Бях взела болкоуспокоително и сега вече се чувствах по-добре. Нищо нямаше да ми отнеме удоволствието от тази вечер!

Усещах пълните с възхищение погледи на мъжете минаващи по улицата и на тези чакащи да влязат в „Синамон”. Ние естествено не трябваше да чакаме, ВИП пропуските ни бяха осигурени и имахме соаре специално за нас. Ако някой питаше те бяха уредени от Аю, но разбира се да извадя пропуск за собствения ми клуб беше най-лесното нещо за мен. Поех си за последен път дълбоко дъх и кимнах на приятелите си. Тримата се отправихме към охраната, която ни пусна веднага щом показахме разрешителните си. В клуба се чувствах сякаш съм у дома. Аз бях проектирала и обзавела това място. Луксозна обстановка, но не и претрупана и кичозна. Тук можеше да си официален или небрежен, да обсъждаш бъдеща зделка или просто да се забавляваш. Имаше няколко части разделени по стила на музиката, който се слушаше. Те бяха отделени със стъклени врати и звукоизолиращите стени не позволяваха на музиката да се смесва. Изглежда все пак имаше нещо, което Саске да харесва в моя вкус защото това беше любимото му място. Той посещаваше клуба всяка вечер, но аз отказвах да идвам с него. Не исках да се появя в такова скъпо място за да не привлеча внимание, но вече нямаше значение. Рожденният ми ден скоро щеше да дойде, а и приятелството ми с Аюму, бе моето извинение, че мога да дойда тук. Сега тримата вече бяхме в нашето соаре в общата зала. Тук се пускаха всякакви стилове музика и за това я харесвах най-много и Саске също. Той вече бе тук заедно със Ино и някакво червенокосо момиче с очила на име Карин. Нова в училището и негова пламенна обожателка. Ино нямаше нищо против да дели гаджето си стига той да е съгласен да ходят. Компанията не ни забеляза въпреки, че доста мъжки погледи се отправиха към нас. След случката на онзи купон си бях обещала да не близвам алкохол и удържах на думата си. След, като отпих една освежаваща глътка Пепси извиках един от сервитьорите и му дадох диска с музика, който бях записала предварително. Вече бях уведомила или по-точно Шика беше уведомил управителя, че тази вечер ще се пуска музика по желание на розовокосо момиче. С услужлива усмивка диджеят ми кимна. След миг предишното парче беше сменено с песента, която щях да използвам за да привлека внимание. Щеше да е по-купонджийско и с него целях само да загрея. Първите звуци на Do something на Britney взривиха хората и те масово се впуснаха към дансинга. Саске заедно с Карин също се изправи и се приготви да танцува. Сега беше моят шанс. Измъкнах се от масата и с лека самоуверна усмивка се насочих към центъра на насъбралата се тълпа. Хората се отдръпваха за да ми направят път смутени от вида и походката ми. По затоплянето на гърба си усетих, че и Саске ме е видял и сега ме наблюдава с шок и вероятно и малко чувство на възхищение. Надявах се да е така, но не погледнах към него, а продъжих, докато стигна до центъра на дансинга. Тялото ми усещаше трептенията на пода, предизвикани от силната музика. Започнах да се движа в ритъма на песента, обърнах главата си към Саске и започнах да пея заедно със певицата
- Готов ли си? Не мисля така.
Сега виждах очите му и израза на лицето му. Той беше замръзнал на място и ме гледаше сякаш не ме беше виждал досега.
- Виждам, че ме гледаш сякаш съм ненормална.
- Просто стани от мястото си, няма ли да направиш нещо?
Той се беше окопитил и сега тръгна към мен. Но не, аз нямаше да го оставя да ме докосне тази вечер. Огледах се около мен и видях един доста привлекателен мъж с кестенява коса и светли очи. Той ме зяпаше, както всички и се виждаше, че ме харесва. Продължих да танцувам и едновременно с това го приближих. После протегнах ръка към него.
- Виждам, че ме гледаш сякаш имам това, от което се нуждаеш!
Той се усмихна и пое ръката ми. Завъртях се с гръб към него и потърсих с очи Саске. Учиха беше се спрял отново и сега се виждаше, че ревнува и не изпитва приятелски чувства към кавалера ми. Обърнах се отново към момчето, което ме държеше за кръста и поставих ръце на гърдите му. Разтърсих главата си наляво и надясно, а после започнах да извивам тялото си към неговото. Леко се отдръпнах и се завъртях около партньора ми за танци. Той се движеше страхотно и бързо влезе в крачка.
- Виждам, че гледаш към нас... Не разбираш ли че се забавлявам?
Бедрата ми се движеха с бързи кръгови движения и изписваха осморки във въздуха. Усмихнах се на светлоокият и той ме хвана и ме зъвъртя, докато ме придържаше с ръце. Отпуснах тялото си към него и той ме хвана точно преди устните ни да се допрат. Отново се обърнах с гръб и гледайки през рамо към него се отдалечих н няколко крачки. После се извърнах и леко се наведох, като извих тялото си бързо и отново се изправих. Знаех, че отстрани изглеждам сякаш през мен преминава ток и ми харесваше вниманието на всички особено на Саске. Песента вече беше към края си.
- Няма ли да направиш нещо?
Музиката спря и аз запъхтяна спрях заедно с нея. Усмихнах се на момчето и му благодарих за танца. Видях, че се разочарова, че няма да танцуваме още, но тази вечер не търсех нови запознанства. Сега идваше песента, която щях да изпозвам за да накарам Саске да позеленее от яд. Стрелнах го с очи и видях, че идва кипящ от гняв към мен.Сега нямаше да припявам, както при предната песен, реших да се отпусна и просто да се загубя в танца, но не сама. Чернокосото ми бивше гадже вече бе на няколко крачки от мен, когато плътният глас на Ciara започна изпълнението на Oh, дуета й с Ludacris. Бавна чувствена, красива песен. Гледах го в очите и започнах да танцувам. Извивах таза си и мускулите на стомаха ми се напрегнаха за да изпълнят сложните движения и чупки на бавният танц. Този път окуръжени от предният ми танц около мен се събраха няколко момчета и преградиха пътя на Саске, който беше избутан настрани от танцуващата тълпа. Виждах злобният блясък на очите му докато за втори път беше принуден да ме гледа да се забавлявам с други, докато той стоеше безсилен да ме спре. Вдигнах ръцете си нагоре и после се завъртях около себе си движейки се бавно и съблазнително. Едно от момчетата зад мен хвана ръцете ми, а другото постави ръце на кръста ми. Аз танцувах между двамата, а после издърпах ръцете си си и ги придвижих надолу по тялото си. Бавно сякаш ме докосваше любимото момче, така, както той ме беше докосвал. Прокарах едната си ръка по стомаха, а дугата вдигнах зад тила си. Разтърсих главата си отново и после хванах едно от момчетата около мен за рамото и бавно се снижих надолу. Не спрях да движа тялото си и после друго момче хвана ръката ми и аз се изправих движейки леко тяло срещу неговото. Прегърнах го през кръстата с една ръка и после се отпуснах назад, като прехвърлих тежеста си на него. Друг мъж ме прикрепи, като сложи ръце на голият ми гръб. Аз се облегнах на тялото му, а после протегнах свободната си ръка назад и я сложих зад врата му. Извих шията си нагоре и косите ми паднаха върху ръката му. Продължих да танцувам със затворени очи докато и последните звуци на песента не спряха. Когато отворих очи бях сред около пет момчета, които ме гледаха с обожание. Но и до мен беше застанал някой, който нямаше такива чувства в погледа си.

Саске без да каже и дума окова китката ми в стоманена хватка и ме дръпна след себе си. Опитах се да се издърпам, но нямаше смисъл, той направо ме влачеше подир него. Видях, че се насочваше към своето сепаре, но не исках да отивам там където бяха и другите му „приятелки”затова се дръпнах отново и му извиках.
- Пусни ме, по дяволите! Да не си полудял! Няма да ти позволя да ме караш да те следвам насила и още по-малко ще отида при твоята отвратителна компания. – Той се закова на място и се извърна към мен. Аз не можах да се спра и по инерция полетях на гърдите му. Веднага почувствах топлината излъчвана от кожата му се отдръпнах зашеметена. Той не ме беше пуснал и изсъска към мен с пълен с отрова глас.
- Поне Ино или Карин не обикалят наоколо и не танцуват с всички сякаш са евтини курви. – Почувствах сълзите, които заплашваха да потекат от очите ми и със задавен глас му отвърнах.
- Да естествено, защо им е да се забавляват с други, когато са прекалено заети да ти се натискат. – Той ме изгледа яростно и после отново ме задърпа след себе си. Все пак промени посоката си и не ме заведе при тях, а се отправи към задните стаи запазени за ВИП гости. Малки, но удобни помещения, които богаташите запазваха за себе си и обзавеждаха по техен вкус. Не исках да ходя там сама с него, но нямах избор. Ръката му ме стискаше, като менгеме и вече не чувствах моята. Той блъсна вратата водеща към малкото кръгло предверие на стаите, а после ме тласна в една от тях и заключи вратата след нас. Саске постоя няколко мига гледайки ме без да мигне как държа насинената си китка и после рязко пристъпи към мен, хвана ме за лактите и ме разтърси силно. Аз нададох гневен вик и се опитах да се отдръпна, но не успях. Той се наведе, приближи лицето си към моето и със нисък опасен тон каза.
- Какво си мислеше, че правиш? Как си позволяваш да флиртуваш така с тези мъже. Ти си моя и ти забранявам да се държиш, като уличница. Да не си търсиш някой богаташ, който да ти дава пари? Толкова ли ниско си паднала? – Аз изсумтях от гняв и на свой ред му отговорих.
- Аз не съм твоя! Набий си го в главата веднъж завинаги, всичко приключи, когато ми изневери. Нямаш право да ми държиш сметка какво правя, та ти дори не ме познаваш. За теб всичко в света се върти около парите, но сгреши за мен. Сега ме пусни причиняваш ми болка. – Той се засмя жестоко и ме стисна още по-силно. Виждах лудостта, ревността омразата и страстта в тъмните му студени очи. Гласът му ме нарани с цинизма си, когато каза.
- Заслужаваш да те боли защото не си нищо повече от поредната лъжкиня. Мислиш си, че с това сладко гласче и красиво лице можеш да ме заблудиш. Смяташ, че ще ти повярвам, като ме погледнеш с прекрасните си очи пълни с фалшиви сълзи. Ти грешиш, беше моя, още си моя и винаги ще бъдеш! Виждам как реагира тялото ти на моето докосване. Не мисля, че си искала да стане така, когато се опита да се добереш до мен заради богатството ми, но се случи. Сега ще ти го докажа. – Преди да успея да реагирам той беше притиснал устните си към моите със всичка сила. Аз започнах да мърдам в ръцете му и стиснах здраво устните си, но напразно. Не можех да избягам, ала бях твърдо решена да не му позволя да ме целуне. Той се вбеси от упоритостта ми и заби зъбите си в долната ми устна. Не беше много силно, но ме заболя. Усетих как капка кръв потича от ъгълчето на устата ми и накрая отстъпих. По бузите ми се застичаха сълзи от обида. Саске не се интересуваше от чувствата ми, а обгърна кръста ми с едната си ръка, докато с другата опъна косата ми и дръпна главата ми назад. Езикът му проучваше устата ми грубо и настъпателно. Задушавах се от сълзите и от гърлото ми излезе тих стон. Още веднъж се опитах да го отблъсна, като поставих ръцете си на рамената му, но просто беше безмислено. Той беше силен и аз не можех да се боря с него. Опитах се да спра да плача, но се провалих и в това. Тялото ми се разтърсваше в конвулсии от усилието да не го правя гласно. Спрях да се дърпам и просто се отпуснах в ръцете му и ако не ме притискаше в ръцете си вероятно щях да се свлека на пода. Най-сетне Саске прекъсна жестоката целувка и ме повдигна леко от пода колкото да ме дръпне на коженото канапе, част от оскъдната мебелировка. В движение той премести ръката си от кръста на китката ми, завъртя ме с гръб към него, пусна косата ми и хвана шията ми. Аз се озовах седнала в скута му и облегната на гърдите му. Без да го виждам усетих как прокарва езика си по голото ми рамо. Ръката му се спусна по корема и по бедрата ми. Зъбите му дразнеха кожата ми и предизвикваха смесени усещания в мен

От една страна ме беше наранил и не исках да продължава, но от друга исках да не спира да ме докосва. Мразех се в този момент, че съм толкова слаба и мразех него, че има такова влияние над мен. Но аз знаех, че не бива да отговарям на ласките му защото така щях да падна сама в капана, който се опитах да му поставя. Мразех го, изпитвах страх и възбуда и двете се бореха в мен. Солените капки продължаваха да мокрят бузите ми този път защото бях раздвоена между сърцето и разума си. Въпреки всичко изглежда, че страхът натделя. Използвах последната капка самоконтрол, която имах за да се принудя да не мърдам и да не го насърчавам. Той усети моята пасивност и не му хареса. Знаех, че иска не само да ме има, но и да му отговарям, да призная по този начин правата му над мен, в това беше моята надежда. Учиха спря да ме докосва и ме извъртя настрани, така че да вижда лицето ми. Предложих му гледката на широко отворените си уплашени очи и на лицето си, по което сълзите продължаваха да се стичат безшумно. Когато видях израза на лицето му – смес от възбуда и все още едва сдържан гняв се разтреперих още по силно. Той видя страха ми и изглежда, че нещо в този факт го накара да се спре. Саске вдигна ръка и се опита да докосне бузата ми, но аз се отдръпнах ужасена и се разплаках още по силно, като хапех устните си за да не издам звук. Това го накара да замръзне за миг, видях в очите му колебание и объркване и после той разтърси главата си и с нещо в гласа си, което не можех да определя каза.
- Какво ме караш да правя? Ти, всичко в теб ме предизвиква, кара ме да забравя кой съм и къде съм. Искам да те имам, да те нараня, да гледам как плачеш и как те боли, но когато получа това, което желая ти ме поглеждаш с такъв ужас, че аз просто... Не би трябвало да ме мразиш, трябва да ме искаш знам, че е така, но сега те гледам и ти отново ме изненадваш. Не се възползваш от момента за да се върнеш в леглото ми или да се опиташ да измъкнеш нещо от мен. Ти се бориш с мен. – той каза тези последни думи с удивление, сякаш сам не си вярваше. После бавно се наведе и постави устните си на бузата ми. Беше леко, нежно докосване и аз не можах да му се противопоставя. Почувствах как отвори устните си и пое сълзите ми с езика си. След това погали лицето ми с другата си ръка и изтри кръвта до долната ми устна. Този път не ме насилваше, но точно вниманието му ме накара да плача още повече. Спомних си хубавите мигове, когато стояхме заедно и той ме прегръщаше и целуваше така без да го прави за да се извини. Да това беше неговото извинение, но то не ме радваше, а ме караше да страдам защото знаех, че този временен мир между нас ще приключи в минутата, когато си припомнех кои сме ние и какво ми причини той. Саске, придвижи устните си към брадичката ми, целуна крайчеца на устните ми и спря. Аз прехвърлих ръцете си през врата му, поставих главата си на гърдите му и се сгуших в тялото му. Вече не се опитвах да не плача. Задавените хрипове изскочиха от гърлото ми и аз се разтресох в безумен плач, докато той ме обгърна с ръце и подпря главата си на моята. Не знам колко време стояхме така и той ме държеше, докато изливах обзелите ме емоции. Бях победила и той ми беше позволил, но аз плачех за утре, когато щяхме да сме врагове и да водим поредната битка.

След известно време, когато се успокоих и вече не бях толкова уязвима се отдръпнах малко от него. Лицето ми вече беше сухо и знаех, че водоустойчивият ми грим бе запазил чертите ми незасегнати от израза на болката ми. Сега щях да изляза от тук, да се усмихна и да се правя, че съм щастлива и никой нямаше да рабере колко ме боли под маската на красивото ми лице. Саске не направи опит да ме спре, когато станах, но преди да стигна до врата се изправи и ме попита.
- Къде отиваш? – Усмихнах се тъжно и му отговорих.
- Да танцувам, да се забавлявам, да се върна към реалността. И двамата добре знаем, че това не означава нищо. Аз няма да се върна при теб, а ти няма да спреш да вярваш, че единственото, което искам са парите ти. Няма да се промениш, ще останеш същият недоверчив, самовлюбен и студен мъж, а аз нараненото от теб момиче. Ти ме накара да си припомня какво е да искам отмъщение и няма да се спра пред нищо за да го получа. – С тези думи сложих край на мира. Лицето му се втъвърди и очите му отново станаха празни и студени. Гласът му си върна способността да ме наранява, когато каза.
- Значи хубавата ти малка сценка свърши. Почти щях да се хвана, наистина си добра актриса Сакура. Страхотно изиграно моите аплодисменти. – тук той спря да говори за секунда за да изръкопляска.
- Засега ще ти позволя да си тръгнеш, но няма да е за дълго. Скоро ще се върнеш и ще ми покажеш истинското си лице на малка интригантка. – Аз се обърнах отключих вратата и прошепнах.
- Колко удобно е да го вярваш, нали? Довиждане Учиха до следващата битка. – След това излезнах и затръшнах вратата след мен. Бях спечелила. Пирова победа, но все пак победа. Върнах се в залата и с усмивка на уста продължих да танцувам и да бъда в центъра на вниманието. Вътрешно плачех, но нали никой не го разбираше, нямаше значение. Флиртувах, докосвах различни момчета, но не усещах, не виждах никой от тях. Саске също беше дошъл, но не направи повече опити да ме доближи. Карин беше сложила ръката си на рамото му и му шепнеше нещо на ухото, но той не даваше вид да й обръща внимание. Всъщност той гледаше към мен отново, но аз се правех, че не съществува. Когато отново се върнах на масата Аю и Неджи тъкмо също бяха дошли да починат от танците. Аю каза, че мислят да тръгваме защото имат още планове за вечерта и аз им благодарих за подкрепата, но ги помолих да тръгнат без мен. Исках да се поразходя, да подишам чист въздух и да си събера мислите. Прегърнах приятелката си, стиснах ръката на Неджи и се разделихме. Те тръгнаха напред, а аз платих сметката ни и се насочих към задният вход. Когато стигнах, поставих ръката си на бравата и понечих да отворя, но ме изпревари някой от другата страна. Вратата рязко се отвори и аз полетях върху онзи, който я беше дръпнал. Усетих да ме задържат две силни ръце, замаяна вдигнах очи към непознатият мъж и установих, че всъщност за мен той не беше непознат. Не бях го виждала на живо до сега, но вече знаех как изглежда от снимки в къщата на Саске. Черни очи, дълга коса, бледа кожа и силно тяло - характерните белези на клана Учиха. Защото пред мен стоеше точно по-големият брат на виновника за всичките ми страдания тази вечер. Съдбата наистина обичаше да си играе с хората. Отворих уста и казах името му без да мисля, просто по инерция.
- Итачи Учиха. – За моя огромна изненада той ми се усмихна. В тъмните му очи проблясна искрица на забавление и с плътен и някак красив глас ми отговори.
- Сакура Сузуки. – Очите ми се разшириха от очудване. От къде ли знаеше името ми?

Съвземане.

Скъпи, скъпи.
Докато не се срещнахме за пръв
път, не бях усещала нещо толкова силно.
Ти беше мой любовник и най-добър приятел.
Нещата бяха свързани едно с друго
и изведнъж ти изчезна.
Не знаех как да те последвам.
Беше като шок, който обърна всичко в мен.
И сега сърцето ми е мъртво.
Чувствам се толкова празна.
И аз няма да се отдам
на друг така, както на теб:
Дори не виждаш как си ме наранявал, нали?
Трябва да се стане чудо,
за да се съвзема.
И ти си този, който обвинявам.
И сега се чувствам... ооу!
Ти си причина която ме поучи,
да не искам да се опаря отново с това...
И предполагам това заслужавам
за наивността си, (за това, че се самозаблуждавах).
не трябваше никога да те пускам до себе си.
Следващия път, когато поискаш
да си тръгнеш,
аз трябва просто да те пусна,
защото сега се държа сякаш още вярвам...
Сега, имам нужда от съвземане
и скъпи, ти си моето страдание...
Трябва да се съвзема,
защото скъпи, ти си моето страдание.
По дяволите, не е ли откачено
когато си влюбен?
Правиш всичко за този, който обичаш...
Защото всеки път, когато
се нуждаеше от мен бях там...
Сякаш ти беше любимият ми наркотик.
Единствения проблем
бе, че ти ме използваше,
но не така, както аз - теб.
Но сега разбирам, че не е било писано.
Трябва да си тръгвам...
Трябва да отвикна от теб.
Сега скъпа дай ми това...
¬____________________

Ангели.
Ти взе сърцето ми.
Излъга ме още в началото.
Ти ми показа мечтите,
а аз мечтаех те да се превърнат в реалност.
Ти наруши обещанието си и ме накара да се осъзная.
Всичко беше просто лъжа.

Сияещ ангеле,не можах да видя
твоите мрачни намерения,
твоите чувства към мен.
Паднал ангеле,кажи ми защо?
Каква е причината за тръна в окото ти?

Аз виждам ангели.
Ще ги доведа до вратата ти.
Сега няма спасение.
Няма милост веч.е
Нямам угризения защото още помня.
усмивката ти когато ме разкъса на парчета.

Това можеше да бъде завинаги.
Сега стигнахме до края.

Този свят може да те изолира,
но не ти дава причини за това.
Ти можеше да избереш различен път в живота си.

Усмивката ти когато ме разкъса на парчета…


Сега с Итачи седяхме в същото сепаре, в което бях онази вечер с приятелите си. Саске обаче не беше в „Синамон”. От както ходех с брат му той не беше стъпвал тук защото клуба се бе превърнал в мястото където всяка вечер ходехме с Итачи. Онази вечер моят нов приятел ми беше казал, че ме познава по описанието на Саске. Той знаеше всичко за мен и за нашата връзка и ме придружи в разходката ми. Въпреки очевидните прилики между двамата Итачи не беше, като бившият ми. Той бе мил, чаровен и изпълнен с разбиране. Сподели с мен, че брат му винаги е смятал жените за играчки и че въпреки това аз съм влязла под кожата му. По-старият Учиха не знаеше дали Саске някога ме е обичал, но ми каза, че от километри се забелязва, че аз съм влюбена в него. Онази нощ бяхме говорили дълго и засегнахме различни теми. Оказа се, че той е много умен и начетен и има широки познания в различни области. След болката изживяна от мен времето прекарано с него беше, като балсам за нараненото ми сърце. Бях прекалено уморена от носенето на студената ми маска и се отпуснах пред него. Тогава той ми беше казал, че брат му е глупак, ако не разбира какво съкровище е изпуснал и ме бе поканил да излезем заедно отново. Аз се бях поколебала, но тогава се сетих, че няма по-добър начин да нараня Саске. Той завиждаше на брат си и когато ходехме ми беше казал, че винаги е бил на второ място и че родителите им обичат повече първородният си син. Знаех, че да ходя с онзи, в чиято сянка винаги е бил ще го уязви повече от всичко друго. Аз се съгласих да се видим пак с Итачи, но бях честна и му казах, че за мен това е начин да си го върна на брат му. Но въпреки това допълних, че с него ми е било много приятно и че го намирам интересен и загадъчен човек, който ми се иска да опозная. Той се беше усмихнал и ми отговори, че е време някой да натрие носа на Саске и няма да изпусне шанса си да прекара време с мен независимо от мотивите ми. След това ме прегърна и си уговорихме среща за другата седмица, отново в петък вечер в клуба. Не знам как издържах на непрекъснатите хапливи забележки и грубо държане от страна на Саске цялата следваща седмица. Той дори се беше опитал отново да ме целуне веднъж след училище, но аз се бях отскубнала от него и се успокоявах, като си представях шока му в петък. Най-после дългоочакваната вечер настъпи и Итачи дойде да ме вземе от апартамента ми. Беше облечен в тъмносини дънки и леко отворена черна риза, която контрастираше с бялата кожа на гърдите му. По странна случайност и аз се бях облякла в тъмна дънкова пола и черно потниче. От страни изглеждахме перфектна двойка и той със смях го забеляза. Качихме се в неговият Кадилак и по целият път разговаряхме и се забавлявахме. С него се говореше леко и приятно и напрежението, което постоянно бе в отношенията ни със Саске липсваше. Времето мина неусетно и докато го осъзная вече бяхме пред „Синамон”. Саске още не беше там и ние заехме „моето” сепаре. Отново си говорихме и аз разбрах, че е завършил икономическо образование и има собствен бизнес. Не разбрах точно какъв, но нямаше значение. За себе си му казах онова, което всички мислеха, че не съм богата и уча с помощтта на стипендия. Казах му, че работя в компаниите „Харуно”, като секретарка и при споменаването на презимето ми изведнъж лицето му се втвърди, но беше толкова бързо, че реших, че съм си въобразила. По едно време двамата станахме да танцуваме на една бавна, романтична песен и аз се почувствах на сигурно място в прегръдката му. Не ме привличаше, но просто ми бе хубаво с него и тогава естествено Саске се появи. Човекът трябва да има вграден сезор – „на Сакура й е добре, чакай да й разваля настроението”. Всъщност това беше моят план, да ме изревнува, но ми беше приятно малкото спокойно време. От начало Саске не ме забеляза защто Итачи беше с около десет сантиметра по-висок от мен и доста по-едър. Саске го бе бутнал по гърба да се обърне и сега по-големият брат ме скриваше от погледа на по-малкият. Разбрах, че това е човекът, който мразех и обичах по гласа му.
- О братко нима си излезнал от образа си на отшелник и си си намерил мадама? Хайде не бъди егоист, помести се да я видя. Не всеки ден се случва да те видя с момиче, дори се чудех дали не си обратен. – Гласът му беше пропит от злъч и подигравка и реших да му дам малък урок. Пресегнах се и поставих ръката си в тази на Итачи, а после се показах иззад гърба му. Физиономията на Саске беше направо безценна и съжалих, че нямам фотоапарат. Преди той да се опомни Итачи пусна ръката ми,прегърна ме с две ръце и му се усмихна.
- Да Саске, всъщност намерих си страхотно момиче, но вие вече се познавате, нали? Сакура се съгласи да се виждаме, когато се срещнахме онзи ден и аз съм невероятно щастлив от това. Сега е нашата първа среща и ще те помоля да ни оставиш насаме. – Тук той се наведе и потърка устните си в бузата ми.
- Имаме да правим доста неща с нея и мисля, че за тях трети човек ще е излишен. – Наблюдавах как Саске се задъхва от гняв и като местеше очите си от мен на Итачи изсъска.
- Какво по дяволите правиш с нея? Тя е моя знаеш го, не се опитвай да ми я отнемеш, както всичко останало. А ти как можеш да излизаш с него, не успя да изстискаш единия брат и сега се пробваш с другия? – Как можеше да ме наранява толкова лесно? Няколко необмислени дори негови думи бяха способни да ме унищожат от болка. Итачи забеляза състоянието ми и за първи път не беше нужно сама да се защитавам срещу Саске. Кавалерът ми със внезапна студенина по-силна дори от тази, която бях виждала при брат му каза.
- Глупав малък братко, не си позволявай да обиждаш момичето с което съм! Тя не е искала нищо от мен, а ти си тъпак, ако смяташ, че имаш право да предивяваш глупавите си претенции над нея. Не съм ти отнел нищо, ти сам се провали, като не я оцени и я изпусна и дори и сега си толкова сляп в заблуждението си. Съжалявам те братче, а сега ще трябва да ти кажа довиждане. С моята приятелка ще тръгваме, имаме нужада да се усамотим. – Саске остана безмълвен, докато Итачи ме преведе покрай него към сепарето ни, а след като си взех чантата двамата напуснахме безпрепятствено клуба. Не бях продумала нищо, но сега най-после си поех дъх и се усмихнах признателно.
- Благодаря ти, че ме защити. Радвам се, че не мислиш за мен, както той, обаче не искам да си имате проблеми заради мен. Мисля, че не бива да се виждаме повече. – Обърнах се и понечих да си търгна, но Итачи бързо се озова пред мен и ме спря. Той ме погледна в очите и ми каза.
- Сакура аз и брат ми отдавна не се разбираме и имаме проблеми, ти сама видя, че той не ме обича особено. Моля те, нека продължаваме да излизаме. Знам, че ти го обичаш и че искаш да му отмъстиш и нямам нищо против да ме използваш за да го накажеш. Той не уважава никой и време да получи урок по по-добро държане. Знам, че не можеш просто ей така да го забравиш и да започнеш да ме харесваш, но нека опитаме. Когато приключиш с него ще съм до теб и ще те чакам. – Искренните му думи ме трогнаха. В края на краищата не заслужавах ли и аз малко щастие? Съгласих се да продължаваме да излизаме и сега два месеца по-късно официално ходехме. Саске се изяждаше от вътре всеки път, когато ни видеше и за това престана да идва в клуба. Въпреки това той продължаваше да ме преследва и да се опитва да си ме върне. Аз все още го обичах повече от всичко, но знаех, че неговото мнение за мен е същото и че за него съм непостижима играчка. Итачи знаеше, че чувствата ми не са се променили и не ме насилваше за нищо. За тези два месеца единственото, което си бяхме разменили бяха целувки и прегръдки. Беше удивително, че съществуваше някой толкова съвършен, като него. Той ме уважаваше, обичаше, ценеше ме, но не можех да се влюбя в него. Може би имах чувства към него, но не като към мъж, а като към много близък приятел. Нямаше да го обикна, знаех това, но с него ми беше прекалено удобно и изглежда се проявявах като егоистка. Трябваше да скъсам с него щом знаех, че му давам напразни надежди и мислех да го направя утре на рожденният си ден. Да, утре беше денят, когато най-после щях да престана да играя ролята си и щях да си призная лъжите. Надявах се Итачи да ме разбере и да не настоява да останем заедно. Петте години мъчение бяха в края си и освен това тази вечер, щом се върнех в къщи щях да науча още нещо – кой беше убиецът на родителите ми. Детективите, които бях наела ми се обадиха тази сутрин и ми съобщиха, че знаят името на престъпника. От утре Саске щеше да ме гледа с други очи, щях да си отмъстя и щях да заема мястото си в обществото. Със сестра ми нямаше вече да се налага да се крием. От утре започваше нова ера, моята ера. Тези мисли ме развълнуваха и изпитах внезапно желание да си тръгна и да остана замалко сама преди да науча името на човека разбил света ми. Станах бързо и се сбогувах с изненаданият от тръгването ми Итачи. След, като излязох от клуба се насочих към близкият парк, където в една отдалечена част се намираше малко езерце с пейки край него. Мястото не беше много посещавано и за това обичах да ходя там и да мисля на спокойствие. Преди бях завела и Саске веднъж и той го бе харесал също. Предвид часа - около седем там нямаше никой. Аз седнах на една от пейките, отпуснах ръце в скута си и затворих очи. Опитах се да оставя напрежението да напусне тялото ми и да се успокоя. Замислих се в какво съм се превърнала за изминалите пет години. Без родителите ми трябваше да порастна толкова бързо, а понякога исках да съм отново дете. Не исках всички задължения и отговорности, с които бях натоварена, но нямах избор. Трябваше да се погрижа за всичко сама и да не позволя смъртта на мама и татко да остане ненаказана. Те ми липсваха до болка. Още виждах усмивките им и нежното им докосване. Понякога кошмарът с колата и взрива се завръщаше и аз се будех обляна в сълзи. Напоследък сънувах и лицето на Саске – той ме гледаше с жестокост и ми казваше, че не означавам нищо за него. Денем бях силна покрай Итачи и издържах на присъствието на Саске в училище, но нощем в леглото ми лежах сама и по бузите ми течаха безшумно сълзи, които не можех да спра. Бях толкова уморена да се боря с всичко. Не можех да гледам Саске всеки ден с ново момиче и да търпя обидите му. Бях празна и разбита, сама и разкъсана без него.

Маската, която носех ме скриваше, но толкова тежеше и гореше на сърцето ми. Не издържах, но знаех, че трябва да направя само едно усилие още. Да разбера кои са Те и да им отмъстя и да накарам Саске да разбере коя съм аз всъщност утре вечер. Само това и щях да си почина, да се освободя от тези преследващи ме признаци. Унесена в мислите си не бях забелязала как от очите ми бяха закапали сълзи. Не се учудих, напоследък това се случваше все по-често – да плача. Бях жалка и изгубена, но щях да издържа на последната битка. Последната... Преглътнах и посегнах да изтрия сълзите си, но бях изпреварена. Усетих как студена и гладка длан погалва лицето ми и маха влагата от бузите ми. Замръзнах за миг от шока и после бързо отворих очи. Естествено беше той, винаги той. Отново бе нахлул в света ми и беше дошъл на това масто, на което обичах да съм сама. Все пак аз си бях виновна, че му го бях показала. Да правилно се досетихте – Саске, кой друг би могъл да е... Гледахме се мълчаливо за няколко секунди, после той махна ръката си от лицето ми и констатира очевидното.
- Ти плачеш. – Не разбирах защо е тук точно в този момент. Пак ли искаше да ме наранява, да не би да ме беше проследил? Изглежда мислите ми се бяха изписали по лицето защото той поклати глава.
- Не съм те проследил. Тази вeчер изпитах нужда да остана сам и се сетих за това място. Когато дойдох ти беше така замислена, че не ме забеляза, после започна да плачеш без дори да помръднеш. Не исках да те прекъсвам за това просто седанах. – Кимнах и станах от пейката, готова да си тръгна. Не бях направила и една крачка преди Саске нежно да хване ръката ми за да ме спре. Погледнах го предпазливо и леко уплашено. Наоколо нямаше жива душа и ако той искаше може да направи всичко с мен без да има кой да ме спаси от него. Но за пореден път останах изненадана от действията му. Той ми се усмихна, истинска усмихва идваща от сърцето, а не обикновената му жестока гримаса и ми каза.
- Моля те не тръгвай, нека просто поседим заедно тук. Обещавам, че няма да те притеснявам. – И тогава ме пусна. Това, че ми даде избор ме впечатли и без да усетя как след миг вече седях отново до него. Не се допирахме, но дори и така без да го докосвам усещах топлината излъчвана от тялото му. Исках да го докосна, да се сгуша в прегръдките му и да стопля замръзналото си сърце, но не можех. За това просто седях там и той бе на дъх разстояние от мен. Малко пространство ни делеше, но то сякаш беше равно на пътя между Земята и Луната. Двамата седяхме тихи и неподвижни и не се поглеждахме. Очите ни пробягваха по огледалната повърхност на езерото, в която се отразяваха лъчите на залязващото слънце. Невероятна, красива гледка, която само природата можеше да създаде се разкриваше пред очите ни, но ние не й се възхищавахме защото бяхме прекалено заети да устоим на привличането между нас. Беше жестоко от страна на съдбата да ми отреди да се влюбя в него. Той бе всичко, което аз не бях. Аз бях светлината, а той тъмнината. И все пак, както денят и нощта ние не можехме един без друг. Два разнополюсни магнита, които се привличаха, но обстоятелствата ги разделяха, това бяхме ние. Накрая не издържах и погледнах към него и не се изненадах, когато видях, че и той ме гледа. Саске приближи бавно лявата си ръка към мен и сякаш придвижена от невидима сила аз протегнах дясната си ръка към неговата. Трепет, като от електрически ток, но не болезнен, а приятен премина през тялото ми, когато върховете на пръстите ни се докоснаха. Не бяха нужни думи, които да провалят този ценен миг. След месеците болка само това малко откраднато късче време беше достатъчно за да донесе облекчение на изстрадалото ми сърце. Любовта е толкова могъщо чувство. То те управлява без да го искаш, без да можеш да се бориш. Против волята ти любовта навлиза в теб и заразява всяка малка клетка от тялото ти, ръководи всяка твоя мисъл, контролираа живота ти. За секунди може да те отведе от Ада в Рая и после да те върне обратно. Дори да искаш да избягаш няма място, където да можеш да се скриеш. Любовта ще те последва, ще върви след теб здраво вкопчила се в душата ти и ти няма да можеш да се откопчиш от нежната й, но и тъй жестока прегръдка. Съществува ли лекарство срещу нея? Може би, но аз още не бях открила моето. Отново се потдавах на изкушението и нямаше начин да избягам. Саске ми бе нужен, като въздуха, като светлината. Знаех прекрасно това, когато приближих лицето си до неговото и надникнах в очите му. Осъзнавах, че след това ще страдам още повече, но не ме беше грижа, нали сега и там бях с него и го гледах, втишвах аромата му, докосвах го. Бях щастлива там и нищо друго нямаше значение, миналото и бъдещето бяха изчезнали. Аз и той, това бе важното. Докоснах бузата му, спуснах пръстите си към устните му и се почувствах у дома. Това беше моето място, там където бе той бе и моят живот. Толкова познатото усещане на топлата му кожа под пръстите ми ме накра да пожелая повече. Приближих се още и се наклоних към него за да погаля кожата на врата му с устни. Опианяващата миризма на скъп парфюм нахлу в дробовете ми и ме замая. Сложих ръце на гърдите му и отново погледнах в очите му. Черни, но не като нощта. Не, неговите очи бяха толкова тъмни, че нощта бледнееше пред тях. Около зениците му тъмнината бе толкова гъста, че дори синееше. Той може да беше студен и не показваше чувства, но очите му бяха живи и пълни с емоции. Не винаги, само в този миг те представляваха водовъртежи от страст, желание и любов. Сякаш наистина ме обичаше. Макар да знаех истината реших да се оставя на течението, да повярвам на лъжата видяна в неговите очи. Само сега, само за миг. Не исках много само малко щастие. Знам, че ако можех да се зърна отстрани щях да видя, че отнова съм жива. Възродена от едно негово докосване с блещукащи, живи зелени очи и розова коса разпръсната около нас, като щит целящ да ни предпази от действителността. Той обви ръцете си около мен сякаш бе разбрал с мислите ми, сякаш искаше да ме задържи и да не ме пусне да си отида. Но и да не го бе направил аз нямаше да си тръгна сега. Саске положи устни на челото ми и ги спусна надолу по затворените ми очи. Покри с целувки цялото ми лице и накрая пое устните ми меко и нежно. Лека, като перце и сладка, като мед целувката му ме накара да се разтреперя и ако не бях седнала вероятно щях да падна. Твърде скоро според мен той прекъсна целувката ни и ме придърпа плътно до него. Вече нямаше никакво разстояние по между ни. Пътят бе изминат и сега всеки се наслаждаваше на другия – наградата, че се бяхме осмелили да си дадем този момент. Спуснах ръцете си по гръдният му кош и после ги протегнах към врата му. Погалих широките му рамена преди да заровя ръце в косата му и да го целуна на свой ред. Този път аз бях тази, която не бе нежна, а страстна и изискваща. Сетивата ми бяха изострени и тялото ми искаше повече от удоволствието. Не можех да се контролирам, когато се изправих на колене и прехвърлих единия си крак над скута му. Седнах върху колената му с лице към него и присвила краката си от двете му страни. Той отговори на желанието ми и обви едната си ръка около кръста ми за да ме издърпа, колкото се може по-близо до него. Другата му ръка се спусна от шията по тялото ми и започна да изследва всяка моя извивка. Саске докосваше корема, гърдите и бедрата ми, всичко онова, което преди беше негово. Сега той си припомняше също, като мен онези стари, но незабравими усещания и уверените му движения показваше, че той предивява чисто мъжки претенции към мен. Нямаше да се съпротивлявам или да му противореча, защото аз обхождах тялото му с ръце и устни по същият див и собственически начин, като неговият. Какво, като го бяха имали други, какво от това, че сега бях с брат му…Това изглеждаше толкова маловажно сега. Прегърнах го толкова силно колкото можех. Исках като го притисна с всичка сила към мен да го почувствам отново част от себе си. Желаех да го погълна и да не допусна никога вече да ме остави. Чувствах силното му гъвкаво тяло под мен и сложих глава на гърдите му за да чуя туптенето на сърцето му. То биеше бързо и възбудено, като моето и двете ни сърца трептяха заедно в бесен ритъм, като част от едно цяло - нас. Саске ми позволи да остана само за миг заслушана в този тих любовен шепот преди да зарови ръцете си в косата ми и да ме дръпне нагоре за да обсипе шията ми с още безброй нежни целувки. Тялото ми се разтапяше от усещането, бях лека и въздушна, изградена от нервни окончания всяко от които трепереше от възбуда и удоволствие. Водена от инстинкта си хванах рамената му и ги притиснах към облегалката на пейката. Повдигнах се така, че да бъда по-високо от него и притиснах устните си към неговите. Пиех все-повече сладкият, студен нектар на устните му, смучех езика му. Започнах да се извивам към него без повече да мога да удържам екстаза на тялото си. Той повдигна потничето ми и с две ръце погали гърба ми. Още миг и щяхме да се отдадем на страстта си там на място. Бяхме загубили ума си и нищо не можеше да ни спре освен... звънтенето на телефона ми. Бях толкова откъсната от действителността, че в първият момент не чух звука, а усетих само вибрацията, но не бях сигурна дали това усещане не беше резултат от ръцете на Саске разкопчващи сутиена ми. И после звукът дойде и ме удари изведнъж, сякаш ме поля кофа ледена вода. Сетих се какво ми предстоеше тази вечер, осъзнах какво правя и бързо се дърпнах, като само за секунда вече бях се изправила и отдръпнала от чернокосият ми изкусител. Дишането ми беше тежко, когато вдигнах телефона и с треперещи устни и дрезгав глас промълвих.
- Да? – Прокарах нервно ръка през разрошената си коса и боязливо погледнах към Саске. Той бе напрегнат и очите му бяха помътнели от страст. Виждах, че едва се сдържа да не изтръгне телефона от ръцете ми и се опитах да се съсредоточа и да довърша разговора набързо.
- Моля, бихте ли повторили, бях се разсеяла? – От другата страна на линията икономката ми търпеливо повтори думите си.
- Мис Харуно, тук са двама господа, които твърдят, че имат да говорят за нещо с вас. Казаха, че са подранили, но имат друга работа и молят да дойдете и да ги изслушате. Знам, че не приемате никой в къщи, да ги накарам ли да си тръгнат? До сега да съм го сторила де, но те са настоятелни! – Развълнуваният и възмутен глас на старата, вярна жена кънтеше в ушите ми. Те бяха дошли и ме чакаха. Отговорът беше близо, истината чукаше на врата ми и трябваше да й отворя.
- Кажи им да ме изчакат, идвам веднага. Благодаря, че се обади. – Затворих бързо телефона, грабнах чантата си и понечих да си тръгна тичешком, но Саске се изправи и ме спря.
- Хей, какво става, всичко наред ли е? Не можеш да си тръгнеш сега, аз мислех... Ние започнахме нещо и трябва да го довършим. – Виждах някаква тревога в изражението му и се изненадах. Сега го погледнах за първи път от доста време внимателно и установих, че има промяна в него. Не голяма, но все пак тя беше там. Като, че ли действително се интересуваше от мен и се тревожеше. Какво ставаше и защо го бе грижа? Нима беше почнал да чувства нещо към мен или пък бе просто защото не можеше да ме има? Не знаех и нямах време да открия отговорите на въпросите си. Нямах време сега, но бъдещето беше пред нас... Може би, но само може би още имаше някакъв шанс за двама ни. Може и да бе почнал да ме обича поне малко, но не можех да мисля за това сега. Избъбрих едно бързо и неопределено „после” и се вдигнах набързо на пръсти и го целунах преди да тръгна. Той остана на място и уважи моето желание да си вървя. Мислих си за промененото му държание към мен през целият път към къщи, по време на бясното каране. Накрая не стигнах до определено решение, но дълбоко в мен бе назряла мисълта, че той има чувства към мен и може да пробваме отново. Вероятно щях да загърбя принципите си, но нали щяхме да сме заедно... Тогава се сетих за Итачи. Не исках да го нараня, прекалено държах на него. Знаех, че ще страда, ако се завърна при Саске и се почувствах объркана. Обичах и него по един приятелски начин и не можех да му го причиня. Стигнах до къщи преди да намеря решение на проблема. Зарязах колата и изкачих стълбите тичешком за да нахлуя в кабинета си задъхана. Там седнали на кожените столове седяха детективите. Аз се извиних, че съм ги накарала да чакат, но те казаха, че няма проблем и ме предупредиха, че може да остана изненадана от името на убиеца защото е доста богат и влиятелен човек. Аз им благодарих за загрижеността и ги уверих, че без значение кой е човекът аз мога да се справя. Те ми се усмихнаха насърчително и единият ми подаде обикновен пощенски плик, в който бе лист с името на убиеца. После двамата се извиниха, че трябва да тръгват, но мисля, че го направиха за да ме оставят да науча истината сама. Когато вратата се затвори зад тях се поколебах за миг над плика. В него, бе отговорът на всички мои страдания, на целта ми през последните пет години. Само още секунда и щях да разбера... Разкъсах плика с бързо и внезапно движение. Поех си дъх разгърнах листа и прочетох името. С големи черни букви бе написано. „УЧИХА ИТАЧИ”. Стоях за миг без да реагирам. После в стаята се чу яростен, див вик, който наподобяваше вой на ранено животно. После проехтя още един и още един. Проклетите Учихи! Те, винаги те! Мразех ги, щях да ги убия, да ги унищожа, да ги разкъсам! Пред очите ми падна червена кървава мъгла. Исках да наранявам повече от всичко друго. Да залича спомена за тях, за живота, за съществуването им! И на двамата, още утре щях да отмъстя и вече нямаше значение какво съм преживяла и с тях. Те бяха разрушили всичко, целият ми живот. Побесняла сметох нещата от бюрото си на земята. Скочих и за почнах да удрям, бъскам, събарям и чупя всичко изпречило се пред очите и ръцете ми. Когато всичко бе потрошено аз стоях в центъра на стаята сред отломките с нарязани от стъкла и парчета, кървящи ръце. Кръвта капеше по пода, а аз бях застинала неподвижна с безизразни, сухи, мъртви очи. Само гняв и омраза горяха в мен и ме задушаваха. Давех се в ненавист. Отворих уста и надох последен див вик преди да падна на колене празна и изтощена. Последният предсмъртен стон на душата ми бе изплакан. Сега вече нямаше нищо освен празнота и тъмнина. И едно тъмно очакване за утрешният ден. Затворих очи и пропаднах в морето от гняв, омраза, болка, и жажда за мъст. Тези чувства се бяха впили в мен и ме повличаха все по- надолу... И аз не им се съпротивлявах.

Всеки път лежим будни
след всеки удар,който нанасяме.
Всяко чувство,което имам,
но все още не си ми липсвала.

Всеки съквартирант,останал буден
от всяко стенание и вик,който направим.
Всяко чувство,което имам,
но все още не ми липсваш.

Само,когато спра да мисля за теб...

Мразя всичко,свързано с теб,
защо те обичам?
Мразя всичко,свързано с теб,
защо те обичам?

Всеки път лежим будни
след всеки удар,който нанасяме.
Всяко чувство,което имам,
но все още не си ми липсвала.

Само,когато спра да мисля за теб...

Мразя всичко,свързано с теб,
защо те обичам?
Мразя всичко,свързано с теб,
защо те обичам?

Само,когато спра да мисля за теб,
знам,
само,когато спреш да мислиш за мен,
за мен...знаеш ли?

Мразя всичко,свързано с теб,
защо те обичам?
Ти мразиш всичко,свръзано с мен,
защо ме обичаш?

Аз мразя,
ти мразиш,
аз мразя,
ти ме обичаш.

Мразя всичко,свързано с теб,
защо те обичам?

Седях в празният кабинет загледана в пълната с вино чаша. Червената течност искреше и пречупваше светлината, преминаваща през нея. Беше сутрин, а аз седях сама в тъмната, опустушена стая осветена само от съборената на земята лампа. По чудо не я бях счупила снощи. Бях се облегнала на бюрото с изпразнена бутилка до мен и зяпах чашата бе да я виждам наистина. Не можех да се движа и не исках. Да остана за винаги така отпусната, безчувствена, без да се налага да правя никакви усилия и без да виждам проклетите Учихи. Мисълта за тях ме изтръгна от летаргията ми и чашата полетя към стената, където се разби и виното се разплиска, като петно от кръв. Отмъщение, за това живеех. Болезнен трепет мина през тялото ми и още сълзи покапаха по килима. Цяла нощ се бях гърчила от болка, която не можех да изгоня от себе си и бях плакала. Не крещях повече за да не събудя Хинами, а взех бутилката вино и пих мълчаливо. Представлявах жалка гледка – стоящо на земята, треперещо момиче, с мокро лице и ръце покрити със засъхнала кръв. Сега болката, гневът и омразата горяха в мен и ме задушаваха. Разпъваха тялото и дробовете ми и искаха да бъдат пуснати на вън. Да крещя, да наранявам, да виждам лицата на двамата Учихи изкривени от страдание, телата им пребити и покрити със синини и кръв. Очите им мъртви и празни, като тези, които виждах в огледалото. Стенание излезе от устата ми и премина в нов пристъп на плач. Лудостта ме обхвана отново, скочих и изсипах поредица от безмислени удари по бюрото си. Хрипове се чуха от усилието ми да не крещя. Не можех, не и днес, когато ставах на двадесет и една и щях да отмъстя. Не и днес! Хинами, мама, татко, любовта ми, живота ми, щатието ми... Застинах на място и бързо се завъртях към врата. Бързо изтичах към нея, отключих и се спуснах към салона. Там кипяха трескави приготовления за приема довечера. Те щяха да са там заедно с целият елит на Токио. Милионери и милиардери, съучениците ми, всички щяха да присъстват и аз трябваше да се стегна за да въздам справедливост. Но първо щях да подготвя малка изненада на всички. Без да обръщам внимание на изненаданите от външният ми вид прислужници наредих с прегракнал глас.
- Някой да се обади на Шикамару и да го извика веднага. Също гримьорката и фризьорката да са тук в пет. Роклите да са в стаята ми до тогава. Искам да поръчате ръкавици към моята в тон с роклята. По-живо хора, тази вечер ще има шоу! – Всички се раздвижиха и побързаха да изпълнят заповедите ми, а аз изтичах до телефона, вдигнах слушалката и набрах номера на компанията. Вдигна ми секретарката и аз й казах да ме свърже с финансофия и счетоводният отдел. Щом чух гласовете им наредих да извършат бързо няколко сделки, да направят оферти и да поставят ултиматуми. След края на разговора се чувствах невероятно добре защотото това беше първата стъпка от плана ми за краха на Учихите. Бях закупила четиридесет и пет процента от акциите на компаниите им преди да скъсам със Саске. Това беше сделката заради, която той беше помислил, че проверявам колко е богат. Компаниите на семейството му бяха в запад и исках така да му помогна. След края ни аз не извърших никакви действия във връзка с тези мои инвестиции, но сега вече щях. Не исках да копувам още акции и да поема контрола на бизнеса им. Това, което направих бе да си купя по-малките компании свързани с тях и да заплаша по-големите да спрат връзките си с тях. Никой не смееше да си съперничи или да откаже нещо на империя, като моята. Сега щях да изчакам Учиха да стигнат до дъното и тогава да ме молят да ги купя и да им дам пари за да спасят жалките останки от бизнеса си. И щях да ги получа, да ги купя за нищожна цена, да ги унижа и да ги карам да работят за мен. Един от най-уважаваните кланове в Япония щеше да коленичи пред мен и да ме моли за милост. Щях да подчиня гордостта и надменноста им, щях да ги накажа и да ги накарам да страдат – тях великите. Разперих ръце и се завъртях из стаята, като побъркана. Отмъщение, сърцето и душата ми пееха за него. То бе хладно и успокояваше болката. Тя отшумяваше и на нейно място идваха студа и удоволствието от него. Застинах на място и после изтичах в градината, от където чух шум на спирачки. Шика бе пристигнал и слизаше запъхтян от колата. Когато ме видя очите му се разшириха в шок и объркване. Не се учудих защото вида ми беше странен разпиляна коса, кървави ръце и сенки под очите в комплект с раздрана дреха. Скрих лицето си в ръце и това изглежда затвърди мнението му, че се е случило нещо ужасно. Той забърза към мен и ме хвана внимателно, сякаш бях трошлива кукла.
- Какво има Сакура, защо изглеждаш така? Боже какво е станало, моля кажи ми, не се дръж така. Нещо с Хинами ли?– Аз го прегърнах, отпуснах глава на рамото му и се разтреперих. Не плачех, просто стоях неподвижна и се криех от света. След известно време се съвзех, отдръпнах се малко и прошепнах.
- Не е Хинами. Аз, аз разбрах кой е убил мама и татко. Имам нужда от теб и от чичо Джирая, моля трябва да ми помогнете. Не знам дали мога да се справя. – Шикамару замръзна в шок и ме изгледа с разширени изненадани очи. После ме хвана, дръпна ме обратно в прегръдката си и ме потупа по гърба. Чух гласа му, все още изненадан, но стараещ се да ме утеши да шепне в ухото ми.
- Спокойно, ние сме до теб. Джирая ще дойде всеки момент и ще решим как да отмъстим на убиеца, но кажи ми кой е той? Само да разбера кой е и кълна ти се ще го накараме да си плати. – Аз преглътнах с усилие и събрах сили да му отговоря.
- Учиха Итачи. Още един от този прокълнат клан е отговорен за съсипаният ни живот. Заради него трябваше да пропилея най-хубавите си години и сестра ми и аз израстнахме без родители. А аз му се доверих, измами ме, мислех, че е някой на когото мога да вярвам. Мразя ги, Шика! Те още не знаят, но тази вечер ще започна да им отнемам всичко, както те на мен. Ще им взема компанията и достойнството. Ще ги унижа и ще ги разкрия, като измета какъвто са. – Шикамару ме притисна още по-силно и каза.
- С Джи ще ти помогнем, тази нощ ще е началото на края за тях. Недей да страдаш вече, бъди силна защото ти обещавам, че ще се насладим заедно на възмездието. Хайде да влезем вътре за да се измиеш и да се подготвим за довечера. – Аз кимнах, той ме хвана за ръката и ме поведе към къщата. Последвах го поуспукоена и заредена с нови сили. Щях да оцелея и нямаше да съм сама днес. Бях загубила много, но ми бяха останали поне малко скъпи хора. Щях да съм силна днес и утре и в други ден, докато не завършех отмъщението си. Дали после щях да се пречупя не знаех, но времето щеше да покаже. Новата ера наближаваше.

Към четири и половина стоях във всекидневната с Джирая и Шикамару. Бях се измила и преоблякла и сега ръцете ми бяха превързани с бинтове. За кръсника беше удар да разбере, някой от фамилията Учиха е замесен в убийство. Те бяха уважавани и горди хора и никой не би си помислил, че техен представител е способен да извърши такова престъпление. В крайна сметка, когато Джи прие новината също, като Шика се закле, че ще ми помогне в отмъщението. От както кръстника дойде, бяхме осигурили допълнителна охрана за мен и Хинами. Вече нямаше да сме в безопастност, особено в присъствието на Учихите. Също вече три четвърти от компаниите свързани по някакъв начин с тях се бяха потдали на натиска ни и бяха обещали, че още тази вечер ще прекъснат всякакви отношения с нашите врагове. Положението беше следното: ние бяхме силните и от страх да не ни загубят, като съдружници или инвеститори всички се подчиняваха на исканията ни. Онези организации, които имаха договори убедихме да се откажат, като обещахме да им изплатим неустойките в троен размер. Парите бяха власт. Сега аз бях силната и другите щяха да са принудени да ми се покорят. Започнах да изпитвам някакво невероятно сладко удоволствие да направлявам и да предопределям съдбата на Учихите и специално на двамата братя наследнци без те даже да подозират. След, като подсигурих успеха на плана си реших, че трябва да поговоря с Хинами за довечера. Много от гостите довечера щяха да доведат децата си – моите богати, надути съученици и не исках някой от тях да каже нещо обидно на сестра ми. Освен това щеше да има много репортери и камери, а Хина и аз до сега бяхме запазени от медийно внимание. Трябваше да я предпазя за да не бъде наранена от някой нектактичен въпрос. Станах от дивана и казах на мъжете, че ще отида при нея. Малката бе някъде из градината, вероятно при външният басейн. Тя беше вече на единадесет и умееше да плува, като рибка, но все пак аз не исках да влиза сама във водата. За мен тя щеше да бъде винаги моята любима сестричка и изпитвах нужда да я закрилям. Напоследък заради почти постоянното ми лошо настроение и болката, която изпитвах се страех да не съм близо до нея за да не я натъжавам. Хинами беше невероятно чувствително дете и познаваше, когато ми беше тежко. Не исках най-скъпото ми останало същество да бъде наранено заради невнимателното ми държание. Сега обаче реших, че вече няма да я избягвам, напротив. Тя беше моето малко слънце и щях да положа усилия да я защитя и да запазя връзката между нас. Единствено за нея трябваше да се стегна и да не позволя да се разпадна. Моментната слабост, която изпитах снощи изчезна при мисълта за русокосото ангелче. Още преди да стигна до басейна чух смеха на Хина и забързах за да я видя по-скоро. Тя беше седнала до водата и си беше натопила крачетата във водата. Котенцето, което бях открила в онзи злопулучен ден, когато Саске влезе в живота ми беше порастнало и сега лежеше по гръб в скута на сестра ми и си играеше с ръката й. Тя го гъделичкаше по коремчето и се смееше когато то я пляскаше с лапичките си. Бяха толкова мирна гледка и докато ги наблюдавах не можех да повярвам, че в света може да има толкова злина и хора, като Итачи, които биха наранили такава невинност и чистота. Аз се промъкнах зад Хина и леко я зграбчих за раменцата. Тя изписка уплашено и после се обърна. Щом ме видя засия и протегна ръце към мен. Аз я притиснах към себе си и се усмихнах, тя беше единственият светъл лъч в моя кошмар. Сестричката ми се дръпна и ме погледна с умните си очи, които приличаха толкова на моите. Само, че в зелените дълбини на погледа й нямаше болка, а само щастие и аз се зарадвах, че съм успяла да й усигоря живота, който заслужаваше. В крайна сметка не се бях провалила поне в усилията си да я даря с радост. Русокоската се усмихна и каза.
- Хай сис, седни до мен. Какво ти е изглеждаш малко уморена, добре ли си? И защо ръцете ти са превързани? – Тя наистина беше много наблюдателна, но нямаше да позволя да се притеснява за мен. Седнах до нея усмихнах й се и й отговорих.
- Разбира се, не се безпокой. Просто бях малко развълнувана през нощта и не можах да заспя, а ръцете си обелих на пистата. Паднах без да искам. – Лъжата ми я заблуди и Хина веднага ме поздрави.
- Оу щях да забравя, честита поредна обиколка около слънцето, да знаеш, че имам страхотен подарък за тебе, но няма да ти кажа какво е чак до приема довечера. Най-после ще мога да кажа на приятелите си фамилията ни и ще се хваля каква страхотна сестра имам! Може ли да ги поканя тук на гости другата седмица и да ви запозная, много ще се радвам да те видят и ти тях? – Аз погалих котенцето и й кимнах.
- Разбира се, Хин ще е хубаво да познавам приятелите ти. Чакам с нетърпение да ги видя, а също и подаръка ти. Изгарям от нетърпение, подскажи малко. – Тя се разсмя и игриво ми се оплези.
- А не ще си чакаш до вечерта. Обаче ще ти подскажа, че дори е по-хубав от мотора, който ти взехме с мама и татко. – Изведнъж тя замълча, сякаш се е сетила за нещо и после усмивката й изчезна, тя погледна към басейна и прошепна.
- Сак, днес не е само рождения ти ден. Преди пет години на тази дата родителите ни починаха. Тогава ти дадох мотора сама...

– Погледнах я натъжено, сега бе достатъчно голяма за да разбира какво се е случило. Мама и татко й липсваха понякога, но аз знаех, че тя вярва, че те бдят над нас. Когато се сещаше за тях изглеждаше замислена сякаш е на друго място. Разбирах я много добре, защото въпреки бедите, които ми се бяха стоварили и аз таях вярата, че те ни наблюдават и се грижат за нас. И аз имах моето място в мислите си, където се оттеглях за да мисля за тях. То изглеждаше, като къщичка на плажа. Когато бях малка и Хинами тъкмо се беше родила четиримата отидохме на почивка в нашата вила на морето. Не беше голяма, малък уютен дом, в който прекарах едни от най-хубавите си мигове. Нашите рядко имаха време да ни водят на почивка и аз завинаги запазих спомен за щастливите дни, които изживяхме там. Зачудих се как ли изглежда мястото на сестра ми. Кой й беше най-скъпият спомен от родителите ни, но предпочетох да не я питам. Той беше нейното убежище и трябваше да го запази за себе си. Щеше да го сподели, ако има нужда от това. Замислени за мама и татко за известно време и двете не продумвахме, но после аз се сетих защо съм тук. Стиснах леко ръката на Хина и тя излезе от унеса си.
- Сис, исках да поговоря с теб за тържеството довечера. На него ще има хора, които не харесвам, но те просто трябва да са там. Така, че ако някой ти каже нещо лошо или обидно само ми кажи. Аз ще се погрижа за това, ти не се засягай и помни, че каквото и да стане ще сме си винаги двете и те обичам много. Те не ни познават и за това думите им нямат стойност. Също ще има много репортери, няма да им дам да те притесняват с въпроси, но в началото ще ни направят снимки. Това няма да те притесни, нали? – Русокоска се ухили и ми отговори.
- Разбира се, че не, обичам снимки. Освен това знам, че като разберат кои сме постоянно ще се интересуват от нас, както преди. Но аз ти вярвам, че ще ме пазиш. Ти винаги си се грижила за мен и знам, че си най-добрата кака на света. Ако някой те обиди ще знам, че греши и няма да се интересувам. – Аз се успокоих и погалих златистите й къдрици. Хина също протегна ръка към косата ми и започна да си играе с един кичур от косата ми.
- Сак, имаш такава страхотна розова коса и сега ми харесва още-повече, като е дълга до кръста. Хей ще ми кажеш ли каква ще ти е роклята за довечера?
- Хм, а ти не ми каза какъв ми е подаръка, защо да ти казвам каква ще е? – Сестра ми се нацупи и ме погледна умолително. Как можех да й устоя?
- Окей, предлагам ти да се приготвяме заедно тържеството. Твоята и моята рокля сигурно са притигнали вече и скоро ще дойдат гримьора и фризьора. Ще ни направят прически и може дори да ти сложат малко грим. Става ли? – Хинами грейна, скочи на крака и с котето в ръце заподскача от радост.
- Много, много ти благодаря и ще бъда хубава, като теб и ще си облечем роклите и може да слушаме музика докато ни приготвят. – Аз се разсмях на нейното възбудено чуруликане. Беше достатъчно това малко слънчице да бъде щастливо за да се почувствам по-добре. Тя ме хвана за ръката и двете се запътихме към къщата. Когато пристигнахме приготовленията бяха почти завършени. Приема започваше в осем и оставаше само да дойдат сервитьорите. Джи и Шика бяха отишли да се облекат и да вземат Темари – гаджето на Шикамару и Аюму и Неджи. По пътя приятелката ми щеше да каже на Хюга, коя е Сахура Харуно и че тя и аз сме един и същи човек. Темари пък беше досто буйно момиче, но можеше да й се има доверие. Тя не бе богата, но беше искренна и дружелюбна. Бяхме приятелки и можех да й имам доверие, макар че напоследък не се бяхме виждали много заради нейната нова работа и моите проблеми. Тя беше с две години по-голяма от мен и с три по-малка от Шикамару. Имаше къса руса, коса, която обикновенно връзваше на четири опашки и синьо-зелени строги очи. Беше перфектната половинка за мързеливия Шика. Радвах се, че за разлика от мен поне приятелите ми не бяха нещастни в любовта. Двете с Хинами преминахме през трапезарията, качихме се по стълбите и влчзохме в стаята ми. Хората, които бях извикала да ни приготвят вече бяха там и на леглото опаковани лежаха роклите ни. Аз пуснах музика от компютъра, а сестра ми се втурна към по-малкия пакет и го разкъса за да извади своята. Бяхме я избирали заедно – бе красива бяла рокля от сатен украсена със зелени и златисти нишки, които изписваха красиви плетеници. Тука там проблясваха камъни Сваровски и така роклята сияеше на светлината. Кройката беше, като за принцеса – отгоре с обло малко деколте и къси бухнали (буфан) ръкави, а надолу разкроена. Към нея бях поръчала красива бяла диадема обсипана с още камъни и бели сандали с ниска платформа. Имах и още изненада за малката. Приближих се до тоалетката, взех малката кутийка, която бях оставила там и я дадох на Хинами.
- Ето скъпа, това е за теб. Мисля, че ще ти харесат. – Тя отвори кутията и вътре намери огърлицата, обеците и гривната от смарагди, които бях купила за нея. Блестящите зеленикави бижута, щяха да отиват на очите и роклята й. Сестра ми се втурна към мен и така ме прегърна, че щеше да ме събори. От устата й се лееха благодарности и радостни викове и после тя се похвали и на фризьорката и гримьорката, които се разсмяха на радоста й. Аз се зарадвах, че са й харсали и докато чаках вълнението й да премине разопаковах моята рокля. Тя бе предназначена да възхити всички да приковава вниманието. В нея се смесваха различни нюанси на розовото. Гората й част беше доста пестелива. Гърба ми беше гол, покриван само от две дълги тънки презрамки, които се кръстосваха. Отпред те продължаваха, като се разширяваха и загриваха гърдите ми, но същевременно оставяха деколте дълго до кръста ми. Тези презрамки бяха събрани малко над гърдите от сребърни закопчалки, на които блещукаха Сваровски и потъваха под също сребрист колан с камъни. Долната част се виеше около мен в разцветки на розовото и имаше различни по дължина цепки на подходящите места, така се създаваше илюзията, че роклята се рее около мен, когато се движа. Тя беше поръбена цялата със сребристо и с камъни. Беше наистина невероятна рокля с комплект бижута от рубелит – прекрасен розов камък към нея. Колието и гривната представляваха мрежа от сребро и благородният камък, а обеците бяха топченца покрити с малки рубелити. Обувките бяха с високо, тънко токче в сребристо и розово. Тоалетът се завършваше от поръчаните в последният момент ръкавици – стигащи до лактите с камъни и сребристи нишки и по края. Когато сестра ми и двете жени видяха роклята направо ахнаха от възхищение. Хина настоя да я облека веднага за да ме види в нея, но аз й казах, че първо трябва да ни приготвят прическите и да ни гримират. Тя се съгласи с ентусиазъм и аз седнах при фризьорката, а тя при гримьорката. Аз затворих очи и си спомних същият ден преди пет години и моята рокля, която облякох, но мама и татко не видяха. Розовата рокля със зелено и сребърно, в която толкова се харесах и която след този ден опаковах и я прибрах в стаята на нашите. Повече никога не я извадих, но някак и не можех да я унищожа защото я бях избрала с мама. Сега Хинами беше облечена подобно на мен тогава и й бях помогнала за облеклото, но на мен нямаше кой да помогне. Колко щях да съм щастлива, ако днес мама беше тук, ако бях избрала и тази рокля с нея. Как исках родителите ни да ни зърнат и да видя гордостта в очите им, че техните момиченца са толкова красиви и че съм порастнала. Може би ни наблюдаваха от някъде и наистина го знаеха, но аз исках да са тук и да празнуваме заедно вместо да отмъщавам за тях. Де да можеше нещо да се случи защото го искаме толкова силно, тогава положително днес щях да съм щастлива и с цялото си семейство. Преглътнах сълзите, които почувствах, че напират в очите ми и после чух мелодичният глас на жената, която казваше, че съм готова. Тази прическа изискваше време и аз отворих очи учудена, че не съм забелязала колко бързо лети то. Косата ми беше издухана и изправена и достигаше почти до кръста ми. Част от нея бе събрана и прикрипена със сребърна шнола, а отпред около лицето ми свободно падаха два кичура. Хинами също бе гримирана – блестящ, розов гланц за устни, съвсем леки бели сенки и малко спирала. Двете се сменихме и аз заех място си при гримьорката. Този път всичко стана по-бързо и скоро бяхме готови. Аз бях с розов грим, спирала, руж и тъмно розово дълготрайно червило покрито с безцветен гланц. Русата коса на сестра ми беше накъдрена и на нея блестеше диадемата. Накрая аз пръснах и на двете ни по малко парфюм и бяхме готови да се облечем. Аз благодарих на жените, те си тръгнаха и ни оставиха да се до приготвим. След пет минути вече бяхме напълно облечени и готови. Хванах Хина за ръката и двете се изправихме пред огледалото. Бяхме наистина красиви и забелязах колко захласнато ме гледа малката. Усмихнах й се и си спомних как аз гледах мама така, когато се приготвяше за излизане. В този момент на вратата се почука и в стаята влязоха Джи, Шика, Аю, Неджи и Темари. Те се заковаха на вратата и ни заоглеждаха. После Аю и Темари се разсмяха на неловката тишина и една през друга започнаха да ни обсипват с комплименти. Особено ги впечатли роклята ми и ме завъртяха няколко пъти за да ме огледат. Мъжете също казаха, че сме прекрасни с изключение на Неджи, който си мълчеше притеснено. За Хинами обаче нямаше значение, че светлоокия батко е толкова мълчалив. Тя се приближи до него, подаде му ръка и се представи със сериозен глас.
- Здравей, аз съм Хинами Харуно, а ти кой си? – Той за миг не знаеше какво да направи, но после също й подаде ръка и й отвърна.
- Аз съм Наджи Хюга, приятел на Аюму. – Русокоската му се усмихна и се завъртя около себе си така, че роклята полетя около нея, после се спря и го попита.
- Бате Неджи, а харесваш ли ми роклята, кака ми помогна да си я избера и аз много я харесвам. И кака е много хубава и тя ми подари колие и гривна и обеци. – И тя гордо показа подаръците. Изглежда бъбривата ми сестричка можеше да спечели и мълчаливец, като Хюга защото той кимна и й се усмихна.
- Да, много те харесвам и кака ти също е много хубава. Наистина сте големи красавици и двете. - Сестра ми засия от щастие, че си е намерила нов приятел, а Неджи се обърна към мен.
- Значи известната Сакура Харуно си ти, а? Аю ми разказа за теб и за това как си ръководила бизнеса сама. Наистина ти се възхищавам, че си се справила сама и бях страшно изненадан да узная коя си в действителност. – Аз му благодарих и инстиктивно усетих, че е искрен. След, като ни огледаха и обсипаха с хвалби стана време да слезем. Джи каза, че гостите и репортерите са дошли и всички горят от нетърпение да ни видят. Наистина се чуваше музиката и шума от салона долу и май вече беше време да сляза и да започна с отмъщението си. Там щях да видя Итачи – убиеца на родителите ми, Саске – единствената ми любов, който бе разбил сърцето ми и всички онези от учулище, които ме бяха тормозили с години. Трябваше да се изправя срещу тях, но усетих, че с Хинами до мен мога да издържа. Останалите ми приятели и роднини също щяха да са там и аз вдигнах гордо глава и кимнах в знак на съгласие. Планът беше Джи и останалите да слязат по стъплата, а аз и Хина да влезнем през вратата в гръб на гостите точно, когато кръстника обявеше нашето пристигане. Щяхме да сме обградени от четирима бодигарда, защото се бояхме от вероятен опит за покушение. Шика стисна ръката ми и ми прошепна, че е казал на Аю, Темари и Неджи за Итачи, но ги е предупредил да си мълчат пред Хина. После ми пожела успех и всички напуснаха стаята, като всеки ми се усмихваше насърчително или ми казваше същото. Накрая останахме със сестричката ми и аз отидох до леглото, махнах бинтовете от наранените си ръце, сложих ръкавиците и й подадох ръка. Тя я хвана и аз й казах.
- Хайде съкровище. Нали си спомняш какво ти казах, не се тревожи, ако някой ти каже нещо или се случи нещо, аз ще съм с теб. – Хинами кимна и ми отговори.
- Окей Сак, хайде усмихни се имаш Ер. ден. – Аз се усмихнах. Тя не знаеше за отъмъщението ми и не исках да я разочаровам и да я натъжа. Двете излязохме от стаята и гардовете ни обградиха. Тръгнахме по коридора към задното стълбище и усетих как малката стисна дланта ми по-силно. Аз я хванах оше по-здраво и двете заслизахме на долу. Накрая се озовахме пред голямите бели врати и зачакахме Джи да ни представи. Той първо щеше да разкрие моята роля в управленито на компаниете през последните години и че нигога не сме напускали Токио с Хина. Използвах момента за да погледна през процепа на вратата в залата, която беше наистина приказно красива. Цялата беше от бял мрамор и за това бях наредила да се спуснат стотици малки кристални топки от тавана. Кристала отразяваше светлината от белите свещи, които бяха поставени на редове в стъклени стълбове, които свързваха пода с тавана. Свещите грееха и бяха единственият източник на светлина, но бяха достатъчни да хвърлят приглушена светлина и да направят обстановката тайнствена, но приятна и удобна. Музиката бе спряна временно, но иначе излизаше през навидимите тонколони вградени в стените. Въпреки, че залата беше препълнена ги видях веднага. Застанали един до друг без да се докосват Саске и Итачи гледаха към стълбите, където бяха приятелите ми със съвсем различни изражения на лицата си. Итачи гледаше Джи с присвити очи, докато той обясняваше на занемелите от шок гости и репортери как всъщност до този момент аз съм била ръководителя на компаниите си. Вероятно доста от хората бяха разтърсени от новината, че са сключвали сделки със шестнадесет годишна, която едва сега става напълно порастнала. Итачи излъчваше напрежение и очакване и се виждаше, че с нетърпение очаква да види момичетата чиито родители бе наредил да убият и специално това, което беше поело бизнеса. Защото аз бях разбрала причината поради която ме бе лишил от мама и татко – пари и власт. Беше пожелал да да разчисти пазара от такива силни конкуренти, като тях и ги бе премахнал. Доказателствата, които ми бяха изпратени по-рано тази сутрин посочваха, че е направил опит да убие и Джирая, но по някаква случайност е взривил колата на непознат и за това полицията не е разбрала, че престъплението е свързано със семейството ми. Итачи не беше разкрит за престъпленията си и аз мислех да го пратя в затвора, но не и преди да му отмъстя. До големият си брат Саске бе сменил началното си изражение на досада с любопитство и интерес щом чу изявлението на чичо Джирая. Той сигурно не беше умирал от желание да види поредната богаташка, но моите успехи в света на бизнеса май го бяха впечатлили. Поглъщах лицето му и си мислех за това колко ще е изненадан само след няколко минути. Изведнъж очите му се присвиха и когато проследих погледа видях какво е предизвикало това – Шикамару. Забелязах, че се мъчи да се сети за нещо и после по лицето му се изписа изненада. Изглежда се бе сетил кой е Шика, момчето от преди около половин година, когато ме бе предизвикал на състезание. Саске май разбра и кое е момичето - „Подпалвачката”, с която бе се заяждал тогава. В очите му проблясна студ и отново любопитство. Сега и другият брат имаше силно желание да ме види. В това време кръстника беше завършил обяснението си и репортерите го обсипаха с въпроси, но той повдигна ръка и помоли за тишина. Аз стиснах силно ръката на Хинами и двете отстъпихме крачка назад за да бъдем обградени от пазачите си. Обърнах се към малката и видях, че и тя ме гледа. Двете се усмихнахме една на друга и в този миг чухме гласа на Джи.
- Сега дами и господа искам да ви представя рожденничката, която вече официално ще поеме задълженията си и ще излезе от сянката и нейната по-малка сестра. Моля посрещнете моите обични кръщелнички Сакура и Хинами Харуно. - Ние се обърнахме към вратите, която бяха отворени от гардовете и видяхме как всички се взират в очакване към стълбите. Никой не бе чул лекият шум, който бяхме предизвикали. С изпълнена с желание за мъст усмивка на лицето ми казах високо и ясно.
- Здравейте скъпи гости, надявам се да се забавлявате тази вечер, както ще се забавлявам аз. – За секунди всички се обърнаха изненадани към нас и ни погледнаха. Новата ера започна.

Ти бе моето слънце.
Ти бе моята земя.
Но не знаеше за всички начини по които те обичах.Не...
Отдаде ти се възможност
и си направи други планове.
Но се обзалагам,че не си и помисляла, че всичко това ще се сгромоляса напълно.Не...

Не е нужно да ми казваш какво си правила.
Аз вече знам,разбрах от него.
Сега няма шанс за теб и мен,няма и да има,
и нека това не те огорчава.

Казваше че ме обичаш,
а защо ме остави напълно сам.
Сега ми казваш, че имаш нужда от мен
когато ми се обадиш по телефона.
Аз се отказвам, ти сигурно ме
бъркаш с някой друг.
Mостовете ти бяха изгорени
и сега е твой ред да плачеш.

Изплачи река за мен...
Изплачи река за мен...
Изплачи река за мен...
Изплачи река за мен...yeah yeah...

Знам,казват че някои неща
е по-добре да не бъдат казвани.
Но това не беше, като да си говорила с него и... ти знаеш
(не се преструвай,че не знаеш).
Всички тези неща,които ми казваха хората
продължават да ме объркват все повече.
(объркват ме все повече).
Трябваше да избереш честността,
тогава, може би, нямаше да се наложи да страдаш.

Не е нужно да ми казваш какво си правила.
(не е нужно да казваш какво си правила)
Аз вече знам,разбрах от него.
(Аз вече знам uh)
Сега няма шанс за теб и мен,няма и да има,
(няма шанс за теб и мен)
и нека това не те огорчава.

Казваше че ме обичаш,
а защо ме остави напълно сам.(напълно сам)
Сега ми казваш че имаш нужда от мен
когато ми се обадиш по телефона.
(когато ми се обадиш по телефона)
Момиче, отказвам се, ти сигурно ме
бъркаш с някой друг.(аз не съм като тях мила)
Мостовете ти бяха изгорени
и сега е твой ред (твой ред) да плачеш.

Изплачи река за мен...
(продължи напред и просто)
Изплачи река за мен...
(продължи напред и просто)
Изплачи река за мен...
(мила продължи напред и просто)
Изплачи една река за мен...yeah yeah...

Oh
(oh)
Щетите са нанесени
така че мисля да напусна.
Oh
(oh)
Щетите са нанесени
така че мисля да напусна.
Oh
(oh)
Щетите са нанесени
така че мисля да напусна.
Oh
(oh)
Щетите са нанесени
така че мисля да...напусна.

Не е нужно да ми казваш какво си правила.
(не е нужно да казваш какво си правила)
Аз вече знам,разбрах от него.
(Аз вече знам uh)
Сега няма шанс за теб и мен,няма и да има,
(няма шанс за теб и мен)
и нека това не те огорчава.

Изплачи река за мен...
(продължи напред и просто)
Изплачи река за мен...
(мила продължи напред и просто)
Изплачи река за мен...
(можеш да продължиш напред но просто)
Изплачи една река за мен...yeah yeah...

Изплачи река за мен...
(мила продължи напред и просто)
Изплачи река за мен...
(продължи напред и просто)
Изплачи река за мен...
(защото аз вече плаках)
Изплачи една река за мен...yeah yeah...
(и няма да плача повече...yeah yeah...)

Изплачи река за мен...
Изплачи река за мен...
Изплачи река за мен...
Изплачи река за мен...

Изплачи река за мен...
(изплачи,изплачи)

Щеше да е поредната скучна вечер защото бяхме канени на рожденият ден на Сакура Харуно. След, като родителите им бяха убити, а престъпника остана неразкрит преди пет години тя и сестра й напуснаха Япония. Днес Сакура ставаше на двадесет и една, официално пълнолетна и получаваше управлението на компаниите си. Сакура и Хинами – така се казваше хлапето се бяха върнали в страната и аз бях принуден да ида на приема заради настояванията на баща ми. Империята Харуно наистина беше една от най-могъщите в света и тази вечер щеше да е важна за бизнес средите. Малката богаташка щеше да поеме юздите на корпорациите си след, като досега нейният кръстник Джирая се беше грижил за това. Истински финансов гений той бе издигнал компанията до трудно достижими висини и признавам изпитах леко любопитство да видя това момиче. Знаех предварително, че тя ще се провали и ще стане за смях – толкова млада не би могла да управлява разумно и печелившо, както Джирая. Въпреки всичко този слаб интерес не беше достатъчен за да компенсира пропиляната ми вечер. Къщата на Харуно беше наистина много красиво и обзаведено със стил място, а залата в която бяхме впечатляваща, но да прекарам тук времето си с Итачи не беше представата ми за супер купон. Мисълта за брат ми, който също дойде въпреки моето недоволство ме подсети за една друга Сакура. Сакура Сузуки – неговата приятелка или по-точно моето бивше гадже беше човекът с, когото исках да бъда сега. Тя беше необикновенно момиче, което ме подлудяваше и което мразех за това, че е влязло под кожата ми. Малка използвачка, изкусителка с розови коси и зелени очи - моята съученичка не напускаше мислите ми нито за миг. Както всички останали преди нея и тя беше с мен заради парите ми. Аз разкрих играта й, когато видях, че в чантата й има информация за парите на семейството ми, но това не беше шок за мен. Пред другите тя се правеше на студен и резервиран човек, бедна отличничка, на която не й пукаше за останалите. Приемах я за такава докато веднъж не забелязах, че помага на някой без въпросният човек да разбере това. Нейната постъпка ме учуди, започнах да я наблюдавам и така разбрах, че тя често помагаше на другите без те да знаят. Тогава реших, че искам да узная защо тя постъпва така и с течение на времето успях да я накарам да излезе с мен, а след една нощ, която прекарахме заедно и да започнем да ходим. Но аз не се доверявах на никого и тя не беше изключение. Ако трябва да съм честен след първоначалната ми почуда от действията й се досетих защо са те. Тя искаше да я видя, когато правеше онези добрини за да ме заблуди колко е невинна. Хитър ход, за да я забележа и да ме примами в мрежите си. Аз обаче разбрах машинациите й и след първоначалното ми учудване, че е девствена осъзнах, че е чакала достатъчно богато момче, което да й компенсира загубата. Затова започнах да й давам по бижу след всеки път, в който я имах. Всеки ден гледах усмихнатото й лице, което показваше само на мен защото „връзката” ни беше тайна. Докосвах нежната й кожа, галех копринената й коса, потъвах в очите й и опитвах от сладостта на устните й. Тя стана, като наркотик за мен, а аз не можех да се откъсна от магията й дори и да осъзнавах, че всичко, което върши е начин да ме заблуди. Започнах да се държа грубо с нея все по-често и тя се правеше на учудена при гневните ми избухвания. Наскърбеното й изражение ме подлудяваше и я намразвах все повече защото беше такава добра актриса. Но въпреки това тя знаеше кое ще й е от полза, отминаваше грубостите ми и отново ставаше усмихнатото, влюбено в мен момиче, за което се представяше. Така достигнах до момент, когато не можех да понасям да е близо до мен, но и не можех да се лиша от присъствието й. Не знаех как да се отърва от въздействието й върху мен и отговорът дойде някак внезапно. Преди около четири месеца, сутринта на Свети Валентин бившето ми гадже Ино се промъкна в къщата ми и се опита да ме съблазни. Реших, че ако спя с друга ще избия по-лесно Сакура от мислите си, че желанието ми към нея ще намелее и приех предложението на Ино. Оказа се безмислено, бях в леглото с красивата блондинка, целувах я и не усещах нищо. Докосвах нея, а пред очите ми беше Сакура. Не можах да го направя и тъкмо щях да се отдръпна от леглото и да я накарам да си върви, когато чух някакво стенание откъм вратата на спалнята си. Когато се обърнах Тя беше там и ме гледаше така, сякаш бях забил нож в нея. От пръстите й се изплъзна някакъв стъклен предмет и се разби на парчета на пода. Първоначалната ми изненада се замени с гняв, заради това, че дори сега се преструва толкова добре, заради това, че се почувствах виновен за болката изписана по лицето й. Тя се преструваше и го знаех, но въпреки това, когато се обърна и избяга от стаята ми аз отблъснах ядосаната Ино, навлякох някакви дрехи и се втурнах след нея. Излязох на улицата и видях, че тя бяга от мен и не се обръща, когато я извиках. Накрая Сакура достигна до шосето и без да се спира затича право сред потока от коли. Видях, как една кола изскърца със спирачките си точно преди да я удари, но тя сякаш не ги забелязваше продължи да тича. Кръвта изстина във вените ми и се запитах колко далече е готова да стигне за да ме измами. Едновременно бях уплашен и ядосан, че е такава лъжкиня и че мога да я загубя. Когато премина безопасно си отдъхнах, преминах улицата на светналият в зелено светофар и бързо я настигнах. Хванах я, обърнах я към мен и я разтърсих облекчен, че е жива и вбесен от глупавата й постъпка. Разкрещях й се от гняв и тя, която преди никога не ми беше повишавала тон на свой ред ми отвърна. Каза, че е приключила с мен, хората започнаха да се извръщат към нас и аз я поведох навътре в парка до който се бяхме спрели.

Тя се дърпаше, но аз бях по-силен. Когато вече бяхме само двамата спрях и й казах да престане с преструвките си, че съм разкрил играта й, но тя продължи да се прави, че не знае за какво говоря. Попита ме какво е била за мен и аз й казах, че е просто играчка, излъгах я, че не ми е била достатъчна, а в действителност не бях спал с Ино. Дори тогава, когато я държах в ръцете си и я ненавиждах, че се прави на изненадана и наранена продължвах да я желая и й направих предложение. Тя трябваше да продължи да бъде моя, а аз щях да й плащам за това. Бях готов на всичко за да не я отстъпя на друг, за да продължавам да я притежавам само аз, но не исках да разбере до каква степен има влияние над мен и за това й казах, че ще бъда и с други момичета. За да я убедя окончателно да спре с опитите си да ме измами й казах и за папката с информация за клана си която бях открил у нея. Тогава Сакура сякаш се вледени, успокои се, спря да плаче и ми се усмихна. Изглежда щеше да приеме предложението ми и аз също се усмихнах защото бях победил, щях да я използвам докато й се наситя и после щях да съм готов да я изхвърля от живота си. Пуснах я, но тя ме изненада отново, като каза ми че ме мрази и да си намеря друга играчка, а после избяга пак от мен и аз не можах да я настигна. Когато се върнах у нас, Ино си беше тръгнала, а на пода в стаята си намерих предмета, който Сакура бе изпуснала - счупено сърце, а сред стъклата и водата изтекла от него лежеше, мокра и разрязана една наша снимка. Май това беше нейният подарък за празника. Накрах прислужниците да изчистят, но някакъв порив ме накара да прибера и да запазя снимката ни. До вечерта получих още една изненада, съндъче с всички бижута, които й бях подарил, а също и с всичките ни снимки, едно мече и изсъхнала роза, който й бях дал. Не знаех какво да си мисля, нали това целеше парите ми, защо тогава ми ги беше върнала? И тогава разбрах, че тя цели да се усъмня в това, че е измамница, искаше да й се доверя и да се съберем пак за да може този път безпрепятствено да ме използва, но не аз не бях глупак. Нямаше да й позволя да играе повече проклетите си игрички. Тя беше моя и щях да й докажа, че я познавам достатъчно за да разгадая манипулациите й. От този момент нататък ние станахме врагове.

На следващият ден в училище, по време на обедната почивка започнах да й показвам презрението си, но тя се правеше, че не ме забелязва въпреки подигравките на които я подложиха повечето ни съученици. Тогава се вбесих и когато премина покрай масата, на която бях с Ино станах и я блъснах. Очаквах, че ще мълчаливо ще изтърпи унижението и ще я нараня с постъпката си, но тя извика изпусна подноса с храната си, който носеше и се хвана за ръката си. Когато казах, че не съм я блъснал толкова силно и че просто не съм я видял от някъде изскочи нейната приятелка Аюму и ми се разкрещя. Това ме вбеси, но виковете на момичето бяха спрени от Сакура, която изохка и така привлече вниманието ни към себе си. Погледнах я и гледката ме уплаши и обърка – ръката й кървеше, а лицето й беше пребледняло. Прикрих тревогата си и тръгнах към нея за да видя какво съм й сторил за да я нараня така, като едновременно се упреквах за грубостта си. Не можах обаче да сторя и крачка преди лудата й приятелка да скочи пред мен и да ме удари. Бях толкова бесен, че проклетата тъпачка си го беше позволила и ме бе спряла да докосна Сакура, че тръгнах към нея сипейки проклятия и вероятно щях да я набия въпреки факта, че е момиче. И за втори път само за минута бях спрян и ударен, и то от гаджето на Аюму – Неджи Хюга, който ми беше нещо, като противник. Предстоящият бой бе спрян от най-добрият ми приятел Наруто узумаки и баща му и директор на училището Минато Намиказе. Той ни се понакара и после прати мен и Сакура при сестрата. Тя дори не ме погледна и аз се почувствах виновен и реших да не я закачам. Когато стигнахме се оказа, че съм добре, но Сакура имаше голяма рана на рамото си, която кървеше. Това ме изплаши още повече и се запитах как съм могъл да направя нещо такова с едно бутване. После обаче се оказа, че сутринта тя се хлъзнала на някакви стълби и раздрала ръката си на парапета. Аз не й повярвах на неубедителното извинение, но поне не бях винивен за раната, а само за отварянето й. Сестрата трябваше да поднови шевовете, но розовокосата не беше съгласна. Май имаше страх от игли и накрая жената ме помоли да държа Сакура за да не мърда. Тя изглеждаше притеснена, когато каза, че си е много добре и не я е страх, но аз вече се бях възползвал от положението за да хвана ръката й. Не я бях докосвал само от вчера, а вече беше почнала да ми липсва. Дланта й беше хладна и мека и не издържах на изкушението да я предизвикам, като прекарам палеца си по кокалчетата на ръката й после по гърба й. Усетих как потрепера и после рязко отвори очи и ме погледна. Аз й се усмихнах с чувство за превъзходство защото знаех, че въпреки иглата която я пробожда й е хубаво и макар да не ме обичаше измамницата също ме желаеше. Тя не отделяше очите си от моите и усетих някак, че тя ме предизвиква също. Повдигнах веждите си за да й покажа, че приемам и че ще спечеля и тогава извъвднъж изразът в смарагдовите й очи се промени и тя се усмихна някак уверено. Продължих да я галя докато сестрата не приключи с шиенето. След това двамата излезнахме от кабинета, Сакура направи няколко крачки по коридора, после се обърна и отново се доближи до мен. Поиска ми обяснение защо съм я бутнал и каза да я оставя на мира. Очите й изхвърляха изкри от гняв и се изкуших да й кажа, че е красива ядосана, но вместо това й отвърнах, че е моя независимо каква използвачка и манипулаторка е и че никога няма да приключим. Устните й се извиха гневно и не устоях на изкушението да ги докосна преди да й заявя, че няма да допусна да бъде с някой друг. Тогава внезапно тя повдигна ръце и ги уви около врата ми, не знаех какво цели вероятно да ме примами в мрежите си, но щом усетих тялото й не размишлявах дълго, а я притиснах към себе си. Тялото й беше топло и меко и усещах, че стига да искам мога да я нараня с едно по-силно стисване, но не го направих, а използвах момента да заровя лице в косата й и да й задам въпроса защо ми е върнала бижутата. Тя мълчаливо наклони главата си за да ми даде пространство да целуна шията й и в следващите няколко минути забравих да задавам въпроси. Знаех, че трябва да се контролирам защото иначе Сакура щеше да спечели играта и не се потдадох на целувките и нежните й докосвания, докато накрая тя ме прегърна и прокара ръката си по гърба ми. Реших, че трябва да й покажа, че не бива да ме предизвиква толкова и я притиснах до стената, след което отново целунах врата й и тя заби ноктите си в мен. Стегнах се от внезапното й движение и това ме подсети колко опасна може да бъде тя не физически, но за самоконтрола ми. Въпреки това исках още от нея и погалих корема, а после и голата кожа на гърба й, като е този миг изкренно мразех и нея и себе си за това, че ме докарва до лудост. Тя се повдигна към мен и притисна устните си към моите без да престане да ме гледа. Езикът й се заигра с моя и аз опитах да я покоря с тази целувка, но тогава изведнъж очите й заблестяха опасно, тя се дръпна и си пое дълбоко дъх. Изненадах се от отдръпването й, но думите й веднага ме върнаха в действителнистта, в която тя бе ловка манипулаторка. Каза ми, че ми е върнала бижутата защото си мисля, че съм я купил с тях и после заяви, че вече не е моя и че ми е позволила да я докосна и после ме е спряла за да ми го докаже. Леден гняв ме завладя и под негов контрол направих крачка към нея, но тя се дръпна и това ме накара да възстановя самообладанието си. Отвърнах й че знам, че й харесва това, което правим, че не може да ме заблуди с думите си и тогава на нежните й устни цъфна прелестна, изкусителна усмивка. Следващите думи които изрече направо ме изкараха от кожата ми и едновремнно ме уязвиха, малката уличница знаеше как да ме вбеси. Не отричала, че й харесало, но сигурно имало и други мъже които да и доставят удоволствие и скоро щяла да провери. Не искала да се ограничава с един мъж щом имало още толкова много други, след тези думи Сакура се обърна и си тръгна. В съзнанието ми за секунди се появи образът на розовокосата вещица и на непознат, който я докосваше и целуваше и тази картина просто ме подлуди. Тръгнах след нея с намерението да я хвана, да я стисна, да я разтърсвам и да й крещя докато плачейки не признае че е само моя. Исках да се закълне, че няма да остави друг да я има след мен, бях направо обезумял от ревност и точно тогава звънецът би и коридорът се изпълни с ученици. Запробивах си път през тях, но тя вече беше изчезнала и аз извън себе си от ярост се махнах от училище, качих се на колата си и полетях към пистата Нашитара. Там се отдадох на моята страст – карането на мотори, но дори и шеметната скорост, която обикновенно ме разведряваше не можа да избие от ума ми представата за Сакура с друг. Точно тогава изведнъж се сетих за едно мимиче с прякор „Подпалвачката”, което бях предизвикал на състезание, но тя с пренебрежение и презрение ми беше отказала. Тя беше наистина добра състезателка и ми се щеше да е тук за да я размажа и да изкарам гнева си. Подобно на Сакура и тя ме беше ядосала, макар и не сега и щеше да е удоволствие да я унижа. Все пак до края на дена се поуспокоих малко и реших утре да ида в любимият си клуб „Синамон” за да изкарам Сакура от мислите си и за да опитам да я заместя с новата си фенка – Карин.

На следващата вечер седях в моето сепаре в „Синамон” заедно с Ино и Карин. Двете се гледаха злобно, но Ино си мълчеше защото имаше изгода да ходи с мен. Седях, пиех водка и си мислех за нея. Нито кракът на Карин, която се беше притиснала към мен, нито докосването на Ино впила се във ръката ми можеше да измести от главата ми образа на Сакура. Нейните зелени очи ме поглеждаха от чашата, когато отпивах глътка, отблясъци от косата й виждах във всяка розова дреха мернала се в танцуващата тълпа. Проклех на ум и си налях нова чаша алкохол, който поех на един дъх. Нямаше никакъв смисъл защото вместо да замъгли съзнанието водката изостряше сетивата ми, а те копнееха да усетят тялото, гласа й, меката й кожа... Усетих познатата възбуда, която ме завладяваше при мисълта за нея и ядосан тръснах чашата си на масата. Тъкмо сега започваше нова песен и решен да изхвърля Сакура от системата си зграбчих ръката на Карин и я дръпнах към дансинга. И тогава изведнъж хората пред мен отсъпиха назад и зашушукаха. На края на търпението си бутнах някакъв от пътя си за мина обаче той дори сякаш не забеляза зазяпан в нещо. След това той дръпна момчето до него и му каза.
- Хей скивай какво парче, леле как искам да ми падне! – Отегчен проследих погледа на нещастника и ми се стори, че ми се привижда. Облечена с къса черна пола и потник с гол гръб и дълбоко деколте, на високи токчета там вървеше Сакура. Нарисуваната на облеклото й сребриста мрежа проблясваше примамливо, бялата й кожа се открояваше, а част от косата й беше събрана докато останалата галеше гърба й. Преди още да осъзная, че тя наистина е там си представих, че съм на мястото на розовите й кичури и докосвам нежната й кожа. На устните й грееше самоуверена усмивка, когато най-после стигна до дансинга, отметна косата си и започна да се движи в такт с музиката. В мозъка ми се въртяха хиляди въпроси и не знаех на кой искам отговор първо. Какво правеше тя тук? Защо беше облечена така? Сама ли беше? Игнорирах роякът от мисли, когато тя се обърна към мен и впи очите си в моите. Сакура изви тялото си настрани и устните й повториха думите на песента.
- Готов ли си? Не мисля така. - Тя вдигна ръцете си и после спусна едната по другата. Изглеждаше толкова... секси. Държеше се откровено предизвикателно и бях изумен, че тя може да се държи по този начин. Сякаш не я познавах, или пък точно тази беше истинската Сакура, която ме беше измамила.
- Виждам, че ме гледаш сякаш съм ненормална.
- Просто стани от мястото си, няма ли да направиш нещо? - Запрати тези думи в лицето ми с надменна усмивка и изгарящ поглед изпод дългите си мигли. Мамка му нямаше да я оставя да ме прави на глупак! Запробивах си път към нея, докато тя танцуваше сякаш е родена за да бъде там, на дансинга и да привлича погледите на мъжете.
- Виждам, че ме гледаш сякаш имам това, от което се нуждаеш! – Този път тя не се обръщаше към мен, а към някакъв хапльо който я гледаше зяпнал. Сакура танцувайки се приближи към него и му подаде ръката си. Той и се ухили и я хвана, а тя се завъртя с гръб към него и получих нов отровнозелен поглед. Онзи смотаняк плъзна ръцете си по кръста й и имах чувството, че ще експлодирам. Непременно щях да го хвана и да му наместя кокалите на този! Тя се обърна с гръб към мен и плъзна ръце по гърдите му, разтърси главата си и задвижи тялото си към неговото. Движенията й поразително напомняха за секс и аз усетих как свивам ръцете си в юмруци. Сякаш за да ме успокои тя се отдръпна от него, но се оказа, че е само за да се завърти около тялото му и да припее.
- Виждам, че гледаш към нас... Не разбираш ли че се забавлявам? – Тялото й се извиваше и ме възбуждаше, докато гледах как бедрата и се движат прелъстително под тясната пола. Оново мекотело я завъртя, тя политна към него и за малко да се целунат. Без да мисля направих крачка към тях, но тогава тя тръгна към мен, като продължаваше да го гледа през рамо, после се спря и ми обърна гръб. Тялото и се наведе напред и ми откри гледка към великолепният й гръб и краката й преди тя да се изправи. Изглеждаше сякаш през нея преминава ток и усетих болка в долната част на стомаха си.
- Няма ли да направиш нещо? – Песента внезапно свърши и Сакура се спря, но вместо да се махне веднага от онова момче се спря и усмихната му каза нещо. Предизвикателството на текста и на нейният отрит флирт преля чашата и аз тръгнах към тях готов да пребия него и да сторя Бог знае какво с нея. Тогава онзи келеш се отдръпня тя се обърна и отново впи пълните си с тържество очи в моите. Само още няколко крачки и щях да я накарам да съжалява за това, щях да хвана проклетата кучка и да й покажа защо не бива да си играе с мен. В този момент започна нова песен и Сакура отново затанцува, но този път толкова бавно и еротично, че направо сякаш загубих ума си. Не знаех дали искам да я убия или да я взема още там на място, пред всички и точно, когато щях най-после да я хвана тълпа лешояди я обградиха, започнаха да танцуват с нея и ме изблъскаха. Да убия цялото мъжко население на земята беше единствената ми мисъл, когато тя повдигна ръцете си и се завъртя бавно около себе си докато две момчета я държаха за ръцете и кръста. След това малката вещица дръпна ръцете си и ги плъзна по тялото си, което ми припони как я бях докосвал по същият интимен начин. Тя продължи да се движи, като минаваше от момче на момче, а ръцете им върху нея ме караха да откачам от ревност. Сакура се облегна на някакъв тип и прехвърли ръката си през врата му, изви шията си назад сякаш изпитва огромен екзтаз и почти без да осъзнавам отново си запробивах път към нея. Точно, когато я достигнах и тази песен свърши и тя отвори очите си, които преди беше затворила. Онези около нея я гледаха толкова жадно, че изпитах непреодолимото желание да я накажа за това и хванах силно китката й.
Тя ме погледна с широко отворени, големи очи и се опита да се издърпа докато я влачех към сепарето си. Не обърнах внимание на опитите й да се освободи преди да чуя, как настоява да я пусна и че не искала да ходи при отвратителната ми компания. Това ме накара да се спра вбесен от лицемерието й, да се обърна и да й отговоря, че Карин и Ино поне не танцуват наоколо, като евтини курви. Изглежда стрелата ми попадна точно в целта защото очите й се насълзиха и тя ми отвърна с разтреперан глас, че те са прекалено заети да ми се натискат. Ох, как исках да се зарадвам на успеха си, на това, че съм я наранил, но очакваното удовлетворение не беше там. Още по-ядосан на себе си промених посоката си и я поведох към уединените стаички за ВИП гости в задната част на клуба. Когато достигнахме до моята блъснах вратата и тласнах Сакура на вътре, тя политна настрана, но запази равновесие и хвана китката си, която беше посиняла. В този момент обаче губех търпението си все повече и не обърнах внимание на ръката й, а се приближих към нея разтърсих я и тогава тя извика и се опита да се дръпне. Не й позволих, а се наведох към зачервеното й лице и й поисках обяснение за държанието, забраних й повече да постъпва така защото е моя, казах й че е паднала много ниско. Тя изсумтя и ми отговори, че не е моя и нямам права над нея, каза, че не я познавам и ми заповяда да я пусна защото я боляло. Нейните преструвки отслабваха самоконтрола ми и вече едва се здържах да не я ударя. Заслужаваше си болката защото бе поредната лъжкиня и мислеше, че може да ме заблуди. Казах й това и допълних, че сигурно не е искала да й е хубаво, когато я докосвам, но е така и че е винаги е била, е и ще бъде моя. Тя ме гледаше уплашено, но въпреки това дълбоко в брилянтните зелени очи виждах упорство и отричане на думите си и затова реших да й докажа, че съм прав. Притиснах устата към нейната с всичката си сила и когато тя се задърпа и стисна по-здраво устни полудях, тя ми се съпротивляваше, отричаше правата ми над нея и това ме вбеси. Окончателно загубих контрол и забих зъбите си в долната й устна докато потече кръв и Сакура се предаде. Погълнах устните й и ги смазах с моите, а след това я притиснах към мен и опънах косата й назад за да получа по-добър достъп до устните й. Вкарах езика си в устата й, почувствах вкуса на кръв и въпреки това целувката ме възбуди до краен предел и я задълбочих. Тялото на Сакура трепереше в ръцете ми и тя се опитваше да ме отблъсне, но без успех, това само ме накара да я искам повече защото ми противоречеше, а заради тихият стон изкочил от устните й усетих нова изгаряща болка в долната част на корема си. Накрая тя спря съпротивата си, отпусна се и тогава прекъснах за кратко целувката, повдигнах я и я дръпнах върху коженото канапе. Още в движение я завъртях така, че да е с гръб към мен и да мога да хвана китката и шията й, за да не може да избяга от мен и за да не виждам обляното й в сълзи лице. Какво, като плачеше, щеше да спре скоро с преструвката си и да отвърне на жланието ми, нямаше да изпусне такъв страхотен шанс да се върне в леглото ми и да докопа парите ми. Когато паднахме на канапето тя се озова в скута ми и аз веднага спуснах езика си по рамото й, докоснах корема й и продължих надолу към краката й. Ръката ми докосна плата на тясната й пола преди да я повдигне и да погали копринено нежната кожа на бедрата й. Тогава ми хрумна да й дам малък подарък, който да й напомня за мен и впих в устните си в голият й гръб, като само след секунди там вече лилавееше смучка. По този начин белязах Сакура и оствих моите следи върху нея, но тя не реагира на постъпката ми даже сякаш не я забеляза.

Тялото й беше отпуснато върху моето и тя не помръдваше изобщо, като че ли докосването ми не я кареше да изпитва никакво удоволствие и тази нейна пасивана съпротива най-накрая ми помогна да си възвърна самообладанието и да се спра. Трябваше да видя лицето й за да разбера какво си мисли и защо не ми отвъръща за това пъхнах ръка под краката й и я извъртях настрани. Тя беше отворила очите си широко и изражението й бе картина на ням ужас и вцепенение, а страните й бяха мокри от сълзите, които продължаваха да се стичат. Тялото й се разтрепера щом очите ни се срещнаха и в неволен порив протегнах ръка към лицето й за да махна солените капки, но Сакура се дръпна и се разплака още повече, като започна да хапе устните си за да не издаде звук. Видях как кръвта започна да се стича отново от устната й, но тя не я забеляза вторачила се в мен, трепереща от страх и това ме накара да се почувствам виновен, да се презра за това, че я бях уплашил и й бях причинил болка. Разтърсих глава за да дойда окончателно на себе си и изпитах отчаяна нужда да я успокоя, да я накарам да повярва, че няма да я нараня повече. Казах й какво чувствам, че тя ме кара да я наранявам, да забравям кой съм и къде се намирам. Обясних й как едновременно я желая и искам да страда колко ме изнендва държанието й това, че би трябвало да ме иска, а не да бяга от мен. И накрая с удивление защото едва в момента в който го казах разбрах, че е така заключих, че не се възползва от момента за да се върне в леглото ми или да се опита да измъкне нещо от мен. Тя се бореше с мен и това беше удивителното защото, ако беше измамница защо щеше да се съпротивлява на желанията ми? Исках да разбера отговора на този въпрос, но и той като предният трябваше да почака защото важната сега бе тя. Наведох и целунах бузата на Сакура леко и нежно и този път тя не се отдръпна, продължих да подсушавам лицето й с целувки, докато с ръка изтрих кръвта от устните й и я погалих. Тя се разплака още по-силно и аз целунах крайчеца на устата й и спрях за да не се възползвам от слабостта й. Тя ме гледаше, като хипнотизирана и после изведнъж ме прегърна през врата, облегна глава на гърдите ми и се гушна в мен сякаш търсеше закрила, но аз не знаех дали мога да я защитя от самия себе си. Прегърнах я по-силно, подпрях брадичката си на главата и я оставих да се наплаче на воля. Не можех да кажа нещо утешително, като „Всичко ще е наред” защото не беше и за това просто я държах в ръцете си. Въпреки, че моята розовокоса магьосница беше тъжна аз се наслаждавах на момента, в който ми бе позволено да я прегръщам и чаках със страх мига, когато щеше да се наложи да я пусна.

Този миг дойде твърде скоро според мен, но въпреки това, когато тя се отдръпна от мен и стана не я спрях, а само я попитах къде е отива. Очаквах, че ще остане поне за малко и че ще поговорим за случилото и за нас, но тя си тръгваше и това нямаше да се случи. Отговорът и беше цитирам: „Да танцувам, да се забавлявам, да се върна към реалността. И двамата добре знаем, че това не означава нищо. Аз няма да се върна при теб, а ти няма да спреш да вярваш, че единственото, което искам са парите ти. Няма да се промениш, ще останеш същият недоверчив, самовлюбен и студен мъж, а аз нараненото от теб момиче. Ти ме накара да си припомня какво е да искам отмъщение и няма да се спра пред нищо за да го получа.” Така значи, за нея случилото се нямаше значение и ме мислеше за самовлюбен, недоверчив и студен? Ако бях такъв заслуга за това имаха жените и хората, като нея – манипулативни измамници, които не заслужаваха доверие. Щяла да се върне в реалността и да ми отмъсти, да бе сякаш беднячка, като нея можеше да ми направи нещо. И за какво щеше да ми отмъщава? За това, че й бях дал бижута и пари, които бяха нейната цел или пък за това, че не можех да мисля за друго освен нея? Сакура не подозираше в какъв наркотик се бе превърнала за мен и че бих дал всичко за да получа доза от нея. Какво искаше от мен това проклето момиче което ме подлудяваше! Гневът отново намери място в сърцето ми при мисълта, че тя ще се върне в клуба и ще танцува с онези мъже и със саркастичен тон я похвалих за добре изиграната й сценка, на която почти щях да се хвана. Изръкоплясках й и й казах, че ще й позволя да си тръгне сега, защото скоро ще се върне и ще ми покаже истинското си лице на интригантка. Тя се обърна и с нещо, като тъга в очите си прошепна, че за мен е по-удобно да си вярвам и ми каза довиждане до следващата ни битка. След, като излезе в стаята стана тихо и аз останах сам с мислите и въпросите, които не можах да й задам. Сякаш невидима сила ме теглеше след Сакура и аз напуснах стаята малко след нея, а когато отидох отново в централната част на „Синамон” тя танцуваше и флиртуваше отново и аз се настаних с мрачно изражение в собственото си соаре. Карин ми говореше нещо и ме докосваше, но унесен в следене на Сакура и в мислите си не й обърнах внимание. Очите ми проследиха розовокосата вещица, когато си тръгна и така разбрах как е влязла тук - с онази Аюму и Неджи, като вероятно бе дошла за да ме подразни и наистина беше успяла. Сега вече нямах натроение да остана и си тръгнах веднага.

На следващият ден, а и през цялата седмица се държах грубо със Сакура заради този номер, който ми беше спретнала. Исках да се чувства зле, като мен и постоянно й казвах по някоя язвителна забележка или я унижавах. Нейната приятелка веднъж се опита да я защити, но тя вдигна рамена и каза, че не си заслужава, с което ме накара да побеснея. Исках да предизвикам някаква реакция у нея, но тя беше започнала да ме игнорира и до края на седмицата вече едва се здържах да не я разтърся и да я накарам да ми обърне внимание. Опитах се дори да я целуна пак, но тя ме спря и успя да се измъкне и тогава в края на седмицата тя ми поднесе такава изненада в сравнение, с която танците й бяха нищо. Сакура започна да излиза с брат ми! Бях отишъл отново в клуба, когато забелязах Итачи да танцува на една бавна песен с момиче, което не можех да видя заради ръста му. Направо се изумих защото обикновено Итачи не ходеше на такива места, а да го видя с жена бе нещо невероятно. Все пак това беше добра възможност да го злепоставя пред приятелката му и да му го върна за това, че винаги се мислеше за по-добър от мен. Приближих се и го бутнах по гърба, той се извърна към мен, но все още не можех да видя момичето. Не, че имаше значение тя щеше да ме чуе и така затова се ухилих на Итачи и с подигравка в гласа си му казах: „О братко нима си излезнал от образа си на отшелник и си си намерил мадама? Хайде не бъди егоист, помести се да я видя. Не всеки ден се случва да те видя с момиче, дори се чудех дали не си обратен”. Бях сигурен, че тези думи доста ще притеснят незнайната приятелка на брат ми и затова шока ми бе неописуем, когато иззад него се показа Моята Сакура и го хвана за ръката. Без да имам време да осъзная този апсурден факт видях как Итачи я прегърна и ми си усмихна. Каза ми, че Сакура се съгласила да се виждат, когато се запознали преди няколко дни, добави,че това е тяхната първа среща и има нахалството да ме помоли да ги оставя. После я целуна по бузата и каза, че ще правят неща за които трети човек е излишен. Образа на Итачи, който докосва моята розовокоска по начина, който аз избухна в главата ми и пред очите ми се спусна червена пелена от гняв. Задъхах се и едва успях да му поискам обяснение и да му кажа да не се опитава да ми я отнеме, след това с цел да я нараня попитах Сакура защо го прави и дали не иска да измъкне от него парите, които не успя да вземе от мен. Брат ми отговори и за двамата с нисък опасен тон и обръщението което мразех „глупав малък братко”. Той ми забрани да я обиждам, каза че тя не е искала нищо от него и че съм тъп за да предивявам глупави претенции над нея. Каза, че не ми е отнел нищо, че сам съм се провалил, като не съм я оценил и че съм сляп в заблуждението.Докато Итачи говореше аз гледах Сакура, но тя не забелязваше защото наблюдаваше него. В красивите й зелени очи се четеше изненада, благодарност и възхищение и това ме накара да се замисля. Ами ако тя беше с него заради нещо, което аз не можех да й дам? Нещо различно от пари, ами ако тя наистина ме бе обичала, а аз не й бях повярвал? Но не, това беше лъжа, тя цялата бе изградена от лъжи и заблуди. Та нали бях видял онази папка със собствените си очи, а сега й позволявах пак да ме обърка! През време на размишленията ми брат ми бе заключил, че ме съжалява и че двамата тръгват защото се нуждаят от усамотение. Когато преминаха покрай мен не ги спрях, само вдъхнах дълбоко аромата на Сакура и се обърнах да я погледна докато тя го следваше към изхода на клуба. Накрая останах сам на центъра на дансинга, объркан и незнаещ какво да направя. Без да виждам нищо наоколо се махнах от „Синамон” и тръгнах по тъмната, усамотена улица. Мислите летяха из главата ми, но аз ги игнорирах за да не избухна на място и да сторя нещо глупаво, но точно тогава глупавото нещо ме намери само. Група от четри, пет пияни мамини синчета се задодаха по улицата и когато преминаха покрай мен се захилиха и ме блъснаха. Точно от това се нуждаех – предизвикателство. Исках да смачкам някой и да почувствам кръвта му по ръцете си, а те бяха идеални за целта ми. Спокойно протегнах ръка настрани и хванах единият за рамото, дръпнах го към себе си и светкавично го ритнах в краката. Нататък ви е ясна картинката, изпитах такова удовлетворение да ги видя кървящи да лежат на земята и да хленчат и когато се прибрах у нас не измих червената течност от ръцете си. Седях цяла нощ и обмислях какво да правя от сега нататък и реших, че няма да оставя нещата така. Щях да я преследвам и да си я върна каквото и да ми струваше, нямаше да я отстъпя на брат ми без борба дори и да беше измамница. Нуждаех се от нея и бях готов да стигна толкова далеч колкото се наложеше за да си я получа обратно. През тази нощ дори обмислих да я отвлека, та тя беше беднячка без семейство, нямаше кой да се загрижи за нея. Реших дори как и къде да го направя преди да дойда на себе си и да осъзная какво планирам да сторя. Може би наистина ме беше довела до степен, когато започвах да губя разума си, а въпреки това аз я обичах. Тази мисъл ме удари в стомаха и ме остави без въздух, аз наистина я обичах! Кога се бе случило и защо тъкмо в нея – онази, която ме използваше и мамеше, онази, която беше тръгнала с брат ми? Бах мазохист за да се влюбя в нея, но какво можех да направя, бях победен от нещо толкова банално, като любовта. Изпитах омраза и презрение и към себе си и към нея защото я обичах въпреки всичко и защото губех земята под краката си. Ако не я спечелех отново щях да си изгубя ума, не можех да дишам без нея. Решението ми беше твърдо, като стомана – независимо как Сакура Сузуки щеше да е моя пак!

Пубутването на баща ми прекъсна мислите ми и аз последвах него, мама и Итачи по-близо до стълбите, от където щеше да слезе богаташката. До този момент обаче имаше още малко време и аз благодарих на боговете, че поне тази вечер моята Сакура не беше тук с брат ми. В мен се зароди малка надежда, че е така заради срещата ни вчера вечерта, когато отчаян отидох до едно усамотено езерце в парка, което тя ми беше показала веднъж. През целия път мислех за несполуката ми в опитите да си върна моя черешов цвят и за нуждата ми от нея, която вече придобиваше болезнени размери. Всеки ден я виждах, но тя ме избягваше и когато се опитвах да я докосна или да я заговоря се измъкваше и бягаше от мен. Поради това й държане започнах да излизам всеки ден с ново момиче и да я обиждам постоянно. Изгарях отвътре от копнеж по нея, но когато отворех уста да й го кажа изсипвах куп обиди, които я караха да трепери и извикваха сълзи в прекрасните й очи. Бях такова проклето копеле и я отблъсквах все повече, вероятно тя вече ме мразеше и не би се върнала при мен дори за пари. Брат ми вероятно се отнасяше с нея, като с принцеса и не я караше да страда, с него сигурно бе щастлива, но аз бях егоист и исках да е с мен дори и нещастна. Любовта ми беше грозна, себична и отблъскваща и го осъзнавах. Въздъхнах, вдигнах забитият си поглед в земята защото вече бях стигнал до езерцето и я видях. Сакура беше се отпуснала на една пейка със затворени очи, от които се стичаха сълзи и тази гледка ме прободе в сърцето защото може би причината за сълзите й бях аз и моите постоянни грубости. Приближих се тихо и тя не ме усети, когато седнах на пейката до нея. Колебливо доближих ръката си до лицето й и после по-решително го погалих и махнах солените капки от бузите й. Тя се стресна преди да отвори широко очите си и да ме види, поседяхме загледани един в друг няколко секунди и аз казах най-тъпото нещо, констатирах, че плаче. Сакура издаде объркването си и по израза й разбрах, че се чуди дали не съм я проследил за това отрекох и й казах, че съм там защото съм усетил нужда да остана сам и съм се сетил за мястото. После добавих, че съм дошъл и за да не я притеснявам не съм казал нищо докато не е почнала да плаче. Поизкривих истината защото всъщност веднага щом дойдох побързах да я докосна и да я утеша – тя вече плачеше. Тя кимна и стана от пейката, готова да си тръгне, но аз леко и нежно да хванах ръката й и я спрях, а тя ме погледна предпазливо и със следа от страх в очите си. Усетих болка защото единственото, което тя очакваше от мен вече, бе да й причиня нещо лошо и то с право. Не й бях дал повод да си мисли друго и в опита си да й се извиня й се усмихнах топло от сърце. Помолих я да остане и обещах, че няма да я притеснявам, след което я пуснах. В първият момент мислех, че ще си тръгне, но Сакура седна мълчаливо до мен и се загледа във водната повърхност, а аз изпитах невероятно щастие просто да седя близо до нея и да я наблюдавам. Залязващото слънце се отразяваше в очите й а косата й изглеждаше, като облак от розови копринени нишки, които обграждаха прекрасното й, но тъжно лице. Бялата й кожа излъчваше някакво сияние, която я правеше прекрасна, като ангел и в този миг помислих, че е невъзможно нещо толкова невинно на глед да е покварено. Сигурно имаше друго обяснение за онази информация, исках да има такова! Усещах топлината и неустоимият аромат излъчвани от тялото й и сякаш разбрала, че я наблюдавам тя се извърна към мен. Потънах в дълбочината на омагьсващите зелени дълбини и приближих бавно лявата си ръка към нея и за мое учудване тя отвърна на жеста ми и пръстите ни се докоснаха. В мен се завихри цветен ураган от емоции при това толкова жадувано от мен докосване и изпитах още по-голяма нужда да целуна и да опитам от елексира на устните й. Сакура доближи лицето си до моето, погали бузата ми и се наведе към врата ми. Не разбирах защо го прави, но не ми пукаше стига да продължаваше без да спира. Тя се отдръпна за малко от мен, постави ръцете си на гръдния ми кош и ме погледна право в очите. Не знам какво видя в тях, но изражението й се промени, тъгата изчезна, лицето й се проясни и това ме накара да я прегърна насърчен. Не я бях целувал толкова отдавна, че сега единственото ми желание бе да покрия лицето й с целувки и го направих, след което сякаш след цяла веченост стигнах до устните й и ги поех в моите. О боже, не биваше да си спомням за това точно тук насред зала пълна с хора, защото дори само мисълта за онова, което правихме после ме караше да се възбуждам и да искам да изхвърча от тук и да я намеря за да го довършим по-скоро. В онзи момент, когато тъкмо щях да я взема там на място без да ми пука, че може да мине някой телефона й извъня и тя стрестната се дръпна от мен. Когато вдигна гласа й бе дрезгав и възбуден и Сакура нервно ме погледна, докато аз на ум проклинах всички технологии и обмислях да я отведа на някой самотен, нецивилизован остров, където да я имам само за себе си. Жадно я изпих с очи, когато прокара ръка през косите си, но следващите й думи ме хвърлиха в паника и ме объркаха.
- Кажи им да ме изчакат, идвам веднага. Благодаря, че се обади. – Тя затвори телефона си, обърна се бързо за да грабне чантата си и се опита да си тръгне без да ми каже и дума. Лицето й беше пребледняло и уплашено, а очите й мътни и неспокойни и аз не се здържах и я спрях за да попитам какво й е и дали не може да остане. Сакура ме погледна сякаш не ме вижда или пък точно сега забелязва нещо важно и лицето й придоби объркано изражение. След това за миг сякаш не знаеше какво да направи, но после в погледа й просветна някакво решение и тя набързо ми каза едно „после”, целуна ме и си тръгна. Останах загледан след нея, докато тя почти тичешком се отдалечаваше и се чудех какво ли е станало и кой й се е обадил. Та нали тя беше бедна и доколкото знаех нямаше никакви роднини, защо я търсеха? В мен се зароди някакво ревниво чувство и още неясни подозрения, но се принудих да ги подтисна и да спра да мисля за тях. Тъкмо, когато нещата може би щаха да се оправят нямаше да мисля каква измамница е! Аз я обичах без значение каква беше и имах усещането, че и тя изпитва нещо към мен, така че нямаше да проваля нещата, като й натяквам как ме е използвала. Разбира се не бях толкова глупав да мисля, че е невинна, но бях готов да загърбя всичко това само за да я имам. Когато се прибрах у нас там ме чакаше неочакван гост: Наруто, който се беше настанил да играе с моя Плейстейшън. Щом ме видя той ми се ухили, заряза играта и започна да ме разпитва дали ще ходя на тъпото парти на Сакура Харуно, чието име пък го подсети да пита за отношенията ми с моята розовокоса. Той много я харесваше за мое гадже и като човек и с него бяхме имали не малко спорове и караници заради грубостта ми към нея. Блондина смяташе, че Сакура наистина ме обича и че има обяснение за онази информация. Той постоянно ми натякваше, че съм отблъснал единствената жена, която искренно ме е обичала и настояваше да сие извиня и да оправя нещата. Казах му, че съм принуден да ида на тъпия рожден ден и че съм направил стъпка да се сдобря със Сакура и той зарадван ме потупа по рамото и ми каза, че се е отбил само за да пита това и че ще тръгва защото имал среща с гаджето си – Хината. В общи линии от снощи насам не се случи нищо интересно освен, че баща ми ми даде някакъв грозен кристален сервиз, който да поднеса на рожденничката. С две думи – страшна скука...
С надеждата скоро проклетите сестри Харуно да се появят за да се свърши този скучен прием си взех чаша шампанско и се заслушах в музиката. Едно трябваше да й призная на рожденничката – имаше страхотен вкус за музика, а и изглежда беше доста странна – кой нормален човек би пуснал Хип Хоп и Р&Б, когато повечето му гости са банкери и възрастни милионери. Изглежда обаче за тая Сакура този факт нямаше значение, тя май си мислеше, че на нейна територия и на нейния рожден ден може да прави каквото си иска. Ако трябваше да съм честен и аз бих постъпил, като нея, но да не задълбаваме... Тъкмо се бях заслушал в Ciara – Like a boy, когато яката песничка спря внезапно и по стъпалата заслизаха Джирая, някакво момче с вързана на темето му, щръкнала коса, което ми беше странно познато, едно момиче с руса коса и много студени синьо-зелени очи и за мое учудване Аюму и Неджи. Не си дадох зор да продължа да се чудя защо са там, те бяха богати и сигурно познаваха Джирая и двете Харуно... Отначало не слушах много внимателно речта на стареца, но по едно време нещо в нея привлече вниманието ми.
- ... И така от сега нататък Сакура ще заеме полагащото й се място. След като всички разбрахте, че тя беше тази, която управляваше компаниите още от шеснайсетгодишна и се грижеше за сестра си можете да започнете да се обръщате за всички бизнес дела към нея. – Чаакайй! Стоп! Ръководила е компаниите си от кога? Извърнах се наоколо и видях доста шокирани лица. Значи беше истина момичето, което мислех за поредната надута глезла и чийто провал очаквах се оказваше бизнес-гений или нещо такова. Хм, това върна интереса ми, щеше да е хубаво да видя някой, който се е грижил за компаниите си и семейството си от шеснайсет, особено след смъртта на родителите си. Усетих как в мен се заражда някакво уважение и респект към това странно момиче и раздразнението и скуката започнаха да отстъпват. През това време Джирая продължаваше да говори.
- Аз отстъпвам от мястото си на посредник и си вземам дълга почивка на някое слънчево, топло място. Ще се отклоня малко от темата за да кажа на всички желаещи да научат къде съм дами да звъннат на секретаря ми. Очаквам ви пиленца, ауч... – Словоизлиянията на стария коцкар бяха спрени от лакът в ребрата, който му заби познатото ми момче от ляво. Погледнах отново момчето, като се мъчех да си спомня от къде съм го виждал и изведнъж внезапен проблясък ме подсети кое е то. Бяхме се срещнали преди доста време на пистата - той беше онзи, който придружаваше „Подпалвачката” и който бе заплашил, че ще ме убие, ако я докосна. С тази нова информация беше лесно да се сетя кое е било онова момиче на пистата, Сакура Харуно не беше заминала преди пет години, тя бе останала и изглежда обичаше да кара мотори. Никога никой не беше виждал лицето на „Подпалвачката” защото тя се криеше за да не я познаят: вероятно имаше лъжлива самоличност. Ядосах се при мисълта, че това момиче ме е изиграло, но и изпитах още по-голямо любопитство да го видя. Тя щеше да е достоен съперник, който щях да размажа наистина с удоволствие на пистата, а можеше да се окаже и интересна личност, с която да пообщувам. Досега бях разбрал, че слуша страхотна музика, че е много добра с моторите, че се е грижила за сестра си и че е финансов гений – скоро щях да открия и останалото. Докато аз размишлявах репортерите започнаха да задават въпроси на Джирая, но той вдигна ръка, помоли ги за тишина и обяви.
- Сега дами и господа искам да ви представя рожденничката, която вече официално ще поеме задълженията си и ще излезе от сянката и нейната по-малка сестра. Моля посрещнете моите обични кръщелнички Сакура и Хинами Харуно. – В залата всички утихнаха и впиха погледите си в стъпалата и аз последвах примера им, но сестрите не слизаха. Тогава случайно срещнах погледа на Аюму и странно защо ми се стори, че в очите й виждам развлечение и злоба отправени към мен. После изведнъж в изпълнената с напрежение тишина се чу висок и ясен, странно познат ми глас:
- Здравейте скъпи гости, надявам се да се забавлявате тази вечер, както ще се забавлявам аз. – Осъзнах, че гласът идва иззад гърба ми и се обърнах. Първото, което видях бяха двама високи гардове застанали пред малко русокосо момиченце със зелени очи, които сякаш бях виждал някъде. Детето се усмихваше щастливо и беше наистина красиво като фея, то извърна главата си към жената до него и израза на лицето му показа колко много я обича. Аз също насочих погледа си към Сакура Харуно и това, което видях ме накара да занемея от учудване. Беше напълно абсурдно и невъзможно, но ми се струваше, че виждам прекрасно видение заело образа на Моята Сакура. С розова коса, зелени очи в невероятна рокля там стоеше Сакура Сузуки, момичето в което бях влюбен и вече почти на сто процента се убедих, че халюцинирам и полудявам. Но моето видение не ме пожали, то стоеше там с жестока усмивка на лицето си и оглеждаше преценяващо всички в залатата, след което с гласа на моето момиче каза:

- Виждам, че някои от вас вече ме познават, но под друго име. Съжалявам за това, но нали разбирате, не бих искала някой да ме убие за това използвах псевдонима Сузуки. Е нека партито започне. – Думите й ме удариха в лицето и аз най-накрая осъзнах очевидното - не си губех ума, а просто красавицата там наистина беше моята розовокоса. Но как, защо беше тук и как можеше тя да е милиардерката, чийто рожден ден празнувахме?! И тогава изведнъж фактите започнаха да се навързват в главата ми. Аюму и Неджи бяха тук, като специални гости и някой се бе обадил на Сакура снощи и й беше казал нещо вероятно свързано с тържеството, след което тя беше избягала. Бавно, но сигурно истината се избистряше пред очите ми и започваше да ме задушава. Нямаше я бедната Сакура Сузуки, която учеше с помощта на стипендия, която не ме обичаше и която ме беше използвала заради парите ми. Пред мен стоеше момиче, което имаше повече пари от мен и което не се нуждаеше от моите подаръци, гледах момичето, на което бях изневерил и което бях нагрубявал. Спомних си за предложението ми да я купя и горещ срам ме заля от глава до пети, та тя ме беше обичала наистина, а аз я бях унижил, отнасях се с нея, като с парцал! Сега разбрах за какво можеше да й е онази папка – баща ми ми беше казал, че имаме финансови проблеми и че Джирая може да инвестира в нас. Тя беше управлявала компаниите си значи единственото, което е искала е било да ми помогне по някакъв начин, а аз й се измях в лицето и я нарекох курва. Онези сълзи, болката които й причиних са били истина, това знание ме изгори от вътре, но осъзнах, че в сравнение с всичко, което беше понесла тя моето страдание беше нищожно. Запитах се защо не ми е казала истината и сам намерих отговора на въпроса си – тя не ми вярваше. Аз разбих сърцето й и вместо с любов се опитах да си го върна с пари, а и да ми беше казала вероятно и аз нямаше да й повярвам. Никога не бях вярвал на когото и да било и заради моята глупост и недоверие нараних единствената жена, която бях обичал и която също ме обичаше. Сакура беше загубила родителите си на шеснайсет, грижеше се за сестра си, компаниите си, ходеше на училище и понасяше много подигравки там, за голяма част от които вината беше моя. В сравнение с нея се почувствах жалък богаташ, който има всичко наготово. Как щях да я погледна в очите отново след цялият ад, на който я бях подложил? Бях такъв глупак, държах щастието в ръце, а го потъпках и захвърлих, направо се намразих още веднъж за всички грешки, които бях направил. Спомних си за онова време преди да изневеря на моето момиче, с каква любов ме гледаше тя и колко щастлив беше смехът й. Сетих се колко доверчиво слагаше главата си на гърдите ми и заспиваше така. Половин година я бях наранявал и освен всички други грижи, които имаше тя трябваше да търпи и моите издевателства. Взех едно чисто и красиво момиче и го унищожих, замених блясъка в очите й с тъга, смеха й с плач и любовта й с омраза. Стиснах ръцете си в юмруци и без да усетя счупих чашата, която държахи шампанското се разля по ръката ми, но чудно защо не се порязах, а исках да ме боли, защото го заслужавах. Погледнах към Сакура, но тя беше далеч заобиколена от бодигардовете си и тълпата журналисти и бизнесмени. Видях как онова момче, което беше на пистата с нея и приятелите й се приближават към нея и тя им се усмихна. Момчето я прегърна и гореща лава от ревност потече във вените ми, когато разбрах, че моята Сакура е и „Подпалвачката” и че този там я е защитил, когато я обидих. След това, обаче русокосата със студените очи и този със щтръкналата коса се хванаха за ръка, аз се успокоих и отново се укорих, че съм толкова ревнив и недоверчив защото дори в момент като този аз я исках само за себе си, а след всичко, което й бях причинил нямах това право. Тя имаше пълно право да потърси някой друг, който щеше да я цени, грешка тя вече имаше такъв човек – брат ми. Мисълта за Итачи ме накара да се озърна и го видях да си пробива път към нея с някакво изненадано, пълно с болка, но и решителност изражение. Само за секунда се вцепених преди да се опомня и да го последвам – нямаше да му отстъпя моето момиче за нищо на света. Бях егоист и за това щях да се боря да си върна нея и любовта ни! Снощи до езерото между нас се беше случило нещо и нямаше да го оставя да си отиде. Направих милион грешки и й сторих толкова зло, че щеше да ми е нужен цял живот да ги поправя, но щях да го сторя. От сега нататък аз Саске Учиха щях да направя всичко за да си върна Сакура и да й дам щастието, което заслужава, каквото и да ми струваше тази цел!

Ето го и края
Skillet - Отворени рани

В мрака с включена музика
Желайеки да бъда някъде другаде.
Изкарвайки целия ти гняв от мен. Някой да помогне.
По скоро бих изгнил сам,
отколкото да прекарам минута с теб.
Заминавам, заминавам
и ти неможеш да спреш пропадането ми.
Защото собственото ми самоунищожение е изцяло по твоя вина.
Как можа, как можа, как можа да ме мразиш?
Когато всичко, което исках бе да бъда с теб.
Как можа, как можа, как можа да ме обичаш?
Когато всичко, което ми даде бяха отоворени рани!
Отворени рани.
На долният етаж врагът спи.
Оставяйки телевизора включен
Гледайки как мечтите ми се превръщат в стаично.
Няма значение какво направих!
Нищо няма да се промени.
Никога не съм достатъчно добър.
И те не можеш да спреш пропадането ми.
Защото собственото ми самоунищожение е изцяло по твоя вина.
Как можа, как можа, как можа да ме мразиш?
Когато всичко, което исках бе да бъда с теб.
Как можа, как можа, как можа да ме обичаш?
Когато всичко, което ми даде бяха отоворени рани!
Кажи ми защо ме рани и предаде доверието ми в теб?
Не се предавам, кога тази война ще спре.
Кога ще спре.
Ти не можеш да спреш пропадането ми.
Ти не можеш да спреш пропадането ми.
Ти не можеш да спреш пропадането ми.
Защото собственото ми самоунищожение е изцяло по твоя вина.
Как можа, как можа, как можа да ме мразиш?
Когато всичко, което исках бе да бъда с теб.
Как можа, как можа, как можа да ме обичаш?
Когато всичко, което ми даде бяха отоворени рани!
Как можа, как можа.
Как можа, как можа.
Всичко, което исках бе да бъда с теб.
Всичко, което ми даде бяха отоворени рани!


Изпълнените с шок изражения бяха като балсам за наранената ми душа. Итачи и Саске ме гледаха сякаш виждаха призрак. После дойде осъзнаването и болката когато най-сетне рабраха и тези чувства в очите им ме накараха да потръпна от удоволствие. Огледах и другите, Ино и всички надути богаташчета тормози ле през годините и усетих страха им. Подушвах го във въздуха, те знаеха че ще си отмъстя и искаха да избягат от мен, но нямаше да могат. Чувствах се като богиня застанала там и наслаждаваща се на настъпилата скрита паника. „Е скъпи мои няма да се скриете, ще ви преследвам, ще ви унищожа, ще гледам страданията ви.” – Вътрешната Сакура, наистина беше в съгласие с мен, когато изкрещя тези думи в главата ми. След този оглед казах с най-студения си възможен глас.
- Виждам, че някои от вас вече ме познават, но под друго име. Съжалявам за това, но нали разбирате, не бих искала някой да ме убие за това използвах псевдонима Сузуки. Е нека партито започне. – Итачи потрепери и лицето му се сви. „Да боли те сега, когато узна, че си убил Моето семейство нали, но не се бой това е само началото.” Журналисте избухнаха след моите думи и се втурнаха, към мен и Хинами, като тълпа гладни лешояди. Стиснах ръката на сестра си по-силно и я дръпнах близо до мен. Те щяха да ми задават въпроси и нямаше да позволя някой невнимателен драскач да уязви малката. Успях да хвърля един последен поглед към Саске преди хората да го скрият от очите ми. Гледката ме изненада защото по лицето му бе картина на разкаяние, болка и любов. В този момент си спомних колко бе внимателен с мен снощи и осъзнах, че може би той наистина ме обичаше и сега съжалява за стореното. Сърцето ми потръпна от щастие, той ме обичаше както аз го бях обичала. Саске Учиха съжаляваше за стореното и го болеше за това, което ми е сторил. Вътрешно ликувах, бях в екстаз при тази мисъл – болеше го! Сега, когато ме обичаше колко лесно щеше да е да му го върна, колко просто да го накарам да рони кървави сълзи. Щях да изтръгна на свой ред сърцето му, щях да го уязвя и да го дръпна в Ада, където бях и където ме беше изпратил той. „Потърпи само малко любов моя, ще ти отмъстя много скоро.” В този момент бях обградена и засипана от милион въпроси.
- Къде бяхте през цялото време?
- Вие ли управлявахте блестящата си империя?
- Как се прикривахте до сега? – В този момент до мен си пробиха път приятелите ми и аз им се усмихнах леко облекчена, че са там с мен. Радвах се на вниманието, но тези въпроси ме изнеервяха. Шикамару видя досадата ми приближи се и ме прегърна, като пошепна в ухото ми.
- Ще ви заведем до стъпалата, от там можеш да обявиш плановете си и да кажеш каквото смяташ за нужно. Не е необходимо да отговаряш на тези. – После той се отдръпна малко и хвана Темари за ръката. Джирая и Аю застанаха до Хинами и кръстника с властно движение накара тълпата да се раздели. Със сестра ми тръгнахме бавно към подиума и минахме на сантиметри от двамата Учиха братя, които бяха се спрели миг преди да ме достигнат. Когато се изравних с тях погледнах настрани към Саске, който ме гледаше с пълни с извинение очи. Присвих моите злобно и Вътрешната Сакура изсъска в главата ми: „Не недоверчиво копеле, не ти прощавам, никога няма да ти простя, запомни го!” Когато достигнахме до стълбите пуснах ръката на Хинами, усмихнах и се й и се качих до третото стапало така, че да погледна всички от виско. Итачи и брат му ме бяха последвали и сега бяха толкова близо колкото им позволяваше охраната ми. Обгърнах притихналата отново зала и започнах.
- Не мисля да отговарям на въпроси ще ви кажа само онова, което смятам за необходимо. Да аз ръководих всичко в изминалите години и ще го правя и занапред. В момента обаче искам да ви споделя плановете си за ново разширяване на притежанията ми. – Погледнах към Итачи и се зачудих как ли ще реагира, когато разбере, че ще му отнема всичко заради, което бе убил родителите ми. Не се спрях дълго на тази мисъл, та нали щях да разбера много скоро.
- Преди време купих четиридесет и пет процента от акциите на Учиха компаниите. Известно време поради лични причини не предявих претенции да участвам в ръководството им – тук погледнах към Саске и за секунда се порадвах на изненадата му преди да продължа – но сега мисля да сваля тежеста на управлението от плещите на благордния клан. – Устните ми се разтеглиха в усмивка, кога направих предложението, което знаех, че ще унизи прокълнатото семейство.
- Напоследък бизнеса ви скъпи ми Учиха гости върви към запад и очевидно е нужен достатъчно умел ръководител, който да го спаси. Предлагам ви да ми продадете още двадесет и пет процента от притежанието си и да си запазите, хм някакъв глас в ръководството. Разбира се няма да съм длъжна да ви слушам при никакви обстоятелсва, но ви обещавам да ви бъда добър шеф. – Последвалият шум беше оглушителен, журналистите започнаха да се надпреварват да задават въпроси, бизнесмените да разговарят един с друг и сред цялата вихрушка от звуци имаше само двама, които не продумваха. Саске ме гледаше едновременно наранен и разгневен сякаш не вярваше, че съм способна да направя това. „Е Саске изглежда мога, какво ще кажеш любими?”. Итачи беше нещо друго той ме наблюдаваше сякаш разбираше защо го правя. Не знаех дали се досеща, че аз знам, но и неговата болка ми беше достатъчна за да не задълбавам, Все пак исках да се уверя, че знае, че съм наясно, че е убил родителите ми. Погледнах дълбоко в очите му и прошепнах само:
- Аз знам. – Той беше прочел посланието по устните ми, видях това когато пребледня и нова тръпка на удоволствие потече по вените ми. В този момент обаче в тълпата настъпи раздвижване и видях, как бащата на двамата омразни братя Фугаку Учиха - се проближава към мен с гневно и ядосано изражение. Накрая той спря до синовете си и с пълен с жлъч и злоба глас каза:
- Глупаво малко момиченце с кой си мислиш, че разговаряш? Не ме интересува коя си, ти никога няма да притежаваш или ръководиш нашите владения. Не си повече от пикла, която не си знае мястото. Гордият Учиха клан никога няма да приеме да се преклони пред когото и да е! Ние имаме съдружници и договори с толкова други компании, че никога няма да успееш да поставиш ръка на нас дори и да имаш тези четиридесет и пет процента. – „Ла, ла изненадаа, май ще могаа”, Иннър Сак се забавляваше доста с цялата ситуация, както и аз. Е, но нали трябваше да отворя очите на бедния заблуден човечец все пак му отговорих с меден гласец.
- Учиха-сан, разбирам, че вие разчитате на своите съюзници, но те са тук сега. Нега ги попитаме дали ще подкрепят вас или мен. Ако подкрепят вас няма да проявявам повече претенциите си на глупаво момиченце, но ако изберат мен предложението ми е все още в сила, обаче ще намаля парите за, които ще купя акциите. – Фугако ме изгледа високомерно и кимна без да ми отговаря. Аз се усмихнах и високо попитах:
- Е който ще подкрепи Учиха сан да се обади. – Гробна тишина последва поканата ми и аз естествено не се изненадах. Вече се бях погрижила да си осигуря тяхната лоялност, но малката сценка ме забавляваше неимоверно. Виждах как старият губи почвата под краката си и как Итачи и Саске също са притеснени и се надявах, че сега разбират какво е да виждаш как губиш всичко, а си безсилен да го промениш.
- Леле каква гора от ръце Фугако, нали мога да те наричам така Учиха сан? – погледнах го невинно и той ядосано произнесе без да отговори на подигравката ми:.

- Ясно ми е, всички тук се страхувате от нея. Добре подчинете й се, но Учихите никога няма да се примирят да бъдат третирани така от някого, като играчки. – Тези думи ме удариха болезнено и ако главата на Учиха клана знаеше колко зло съм изтърпяла и как се е отнесъл сина му с мен по същия този начин може би щеше да ги премълчи. Както и да е вече беше изречено и аз веднага реагирах с цялата горест събрана в мен.
- Е да с Учихите не трябва да се държим като с играчки, но те могат с нас. И защо, кои пък сте вие та да се смятате за нещо повече от другите, кое ви дава това право да сте жестоки и да причинявате болка? Не бъдете лицемер Фугако сан. – Очите на Фугако се стесниха от яд и той рязко се обърна към синовете си и каза.
- Хайде тръгваме си! Повече няма да търпя това, но запомни Сакура Харуно ти няма да ни притежаваш. – След това той тръгна към вратата и хората му сториха път, а жена му се отдели от тълпата и застана до него. Двамата братя обаче не послушаха баща си и не мръднаха, а продължиха да ме гледат със доста сходни изражения на болка и колебание. Старият Учиха се спря на вратата и понечи да им каже нещо, но аз го изпреварих и с тих глас изрекох.
- Не се заричайте в нищо защото бъдещето може да ви донесе много изненади. – Не получих отговор, но лицето на стария се зачерви преди рязко да каже.
- Саске, Итачи тръгнете Сега! – По-възрастният брат ме погледна за миг и после мълчаливо се отправи към баща си, но Саске се поколеба и не го последва веднага. Той направи крачка към мен и понечи да каже нещо, но бе спрян от леденият ми изпълнен с омраза поглед. Видях как по тялото му премина болезнена тръпка преди да наведе главата си и бавно с нежелание да тръгне към вратата. Когато стигна там отново се обърна и ме погледна, но моят израз остана непреклонен и когато Фугако отвори вратите и двамта братя последваха баща си. До мен Аюму използва няколкото секунди, през които излизаха и каза високо.
- Сега без арогантни Учихи наоколо можем да започнем с партито. - Музиката от невидимите колони зазвуча в момента, в който вратата се затвори.

Месец по-късно седя на чина си в училище заобиколена от мазници, които се опитват да спечелят благоволението ми, но получават само пренебрежение. Чина до мен е празен, но аз знам, че той ще дойде днес. Не съм го виждала от рожденният ми ден насам заради проблемите, които съдадох на семейството му. Баща му държеше той да си остане в къщи и да помогне с каквото може за да задържат компаниите си. Безполезна борба и те го знаеха, но за мое най-голямо удоволствие преди се опитваха да ме победят. Какви глупаци бяха, каква глупачка бях и аз... Ден след онова парти в моя офис дойде Итачи и ми предложи живота си.
- Моля те знам, че ти сторих най-лошото нещо на света – отнех ти родителите, но семейството ми няма нищо общо. Убий ме, отмъсти ми колкото жестоко искаш, но ги остави, те са невинни. И знам, че не желаеш да чуеш това от мен, но наистина те обичам Сакура и да разбера, че съм виновен за страданията ти ме изгаря, не мога да го понеса повече.
- Много жалко защото ще ти се наложи. Да отнема живота ти е малко наказание, ти ще се гърчиш като мен, когато видях очите на сестра си след като й съобщих, че вече нямаме родители. Ти си убиец, ти не можеш да обичаш, но ако все пак по някаква случайност в сърцето ти наистина има някаква любов то аз ще я използвам за да те накарам да си платиш Итачи! – Нямаше съпротива от негова страна, той кимна мълчаливо, стана и излезе, но не преди да ми каже:
- Съжалявам, че със Саске те превърнахме в това, никога няма да си го простя. Макар да не вярваш и убийците също чувстват. – От тогава клана Учиха беше мобилизиран срещу моето настъпление, но аз победих все пак. Унищожих ги за толкова кратко време и изпитвах щастие от това или поне така си мислех тогава. Сега когато всичко е свършено и от целия блясък на уважаваната преди фамилия е останала само къщата им и сума толкова малка, че едва преживяват в мен няма нищо друго освен празнота. Отмъщението ми е свършено, те са унижени и целта ми в живота я няма. Питам се имаше ли е смисъл да им причиня всичко това, а удовлетворението да е толкова кратко. Преди мислех само за времето когато ще си отмъстя, но сега когато го постигнах не знам как да продължа живота си. Аз съм богата, известна, задоволила жаждата си за мъст, но нямам любов и щастие. Останах си тъжна и макар че раната нанесена ми от Саске вече е прегоряла и заздравяла белега е неизлечим и ми напомня миналото. То ме дърпа назад, задушава ме и не ми позволява да намеря своя край. Имам нужда да си тръгна, но само Саске може да ме пусне защото още го обичам. Не е любов по навик, но е и силната всеобхватна и изгаряща любов. Това е просто обич, която ще остане винаги в малка част от сърцето ми, която ще помня цял живот. Не мога сама да сложа края. Саске ще ме последва и ще отвори отново раната ми, а аз не мога да бягам и винаги да се оглеждам уплашена, че той ще се покаже от някъде. Сега стоя тук , чакам го и се моля да намеря изход от омагьосания кръг. Не вярвам, че младият Учиха ще се съгласи с мен и ще ме пусне просто така да си отида. Въпреки злините които му причиних той има силно собственическо чувство, егоист е и няма да се откаже от манията си спрямо мен. Ще продължи да ме преследва, а за да намеря нов смисъл в живота си трябва да съм свободна да продължа напред. Отчаяна съм, но и решена да се изправя лице в лице срещу него, макар и уплашена нямам друг избор освен да го направя. Вратата се отваря и усещам присъствието му в стаята. Затварям очи за да се успокоя и да събера мислите си, после върнала част от увереността си отново ги отворям. Напрежението в стаята може да се реже с нож – всички са утихнали, чакат да видят какво ще се случи между нас. Той изглежда уморен и тъжен, но среща погледа ми с хладно спокойствие, на което малко завиждам. Без да откъсвам очите си от неговите се изправям бавно и тръгвам към него, а и той идва към мен. Срещаме се в средата на стаята и тогава за мое учудване Саске ми се усмихва мило и ми подава ръка.
- Ела с мен. Искам да поговорим, а не желая публика. – Аз се поколебавам но в края на краищата хващам ръката му и усещам меката топлина излъчвана от тялото му. Ето сега ще затреперя и ще пожелая да го докосна, да целуна гладката кожа, да прокарам пръсти през гарвановочерните му коси... Не се случва нищо такова, чувствам се удобно, но нищо повече, никакъв импулс да го хвана и да не го пусна никога повече. Изглежда наистина съм преживяла болната си любов, продължавам да мисля за това докато излизамеот стаята и училище и после, когато се спираме пред колата на Саске. Той ме пуска и се обръща към мен.
- Ще те заведа на едно място, знам че ми нямаш доверие, но те моля да се качиш в колата. Ще поговорим по пътя. – Гласът му звучие искренно, а погледа му е открит и аз кимвам
- Добре, да вървим. И аз искам да говоря за нещо с теб. – Когато се качваме и потегляме отначало настъпва неловка тишина, но после и двамата започваме в един глас.
- Виж... – После се разсмиваме. Истински смях, като между стари приятели. Подканвам Саске да говори първи и той започва.
- Научих от Итачи какво ти е сторил в миналото. Знаеш ли, когато започна да си отмъщаваш на семейството ми реших, че е заради мен. Не можех да те обвинявам защото начинът по който се отнесох с теб беше отвратителен, но ти бях бесен тогава защото аз не бях направил нищо на твоето семейство. Накрая веднъж избухнах и се разкрещях пред брат ми . Казах, че искам да поправя всичко, че искам да съм с теб, но ти не ми даваш никаква възможност. Тогава той ми призна, че е виновен за това, че нападаш цялото семейство така. Това беше моментът в който разбрах, че няма да сме повече заедно никога. Обичам те толкова много, но нямам право да искам от теб да ме виждаш и да се сещаш за целия си разбит живот. Ти ми показа какво е да обичаш и да си обичан и никога няма да имам нещо подобно отново. Мисля, че разбрах какво е любовта – да поставиш нуждите на някой пред своите, да искаш да е щастлив дори това да те кара да плачеш. Исках само да ти кажа, че съжалявам и ти благодаря за всичко, ти ме направи по-добър човек. Никога няма да мога да мога поправя миналото, но се надявам, че като ти позволя да си тръгнеш ще изкупя поне малка чатица от вината си. – Саске млъква и спира колата, но аз съм прекалено вцепенена и очудена за да мога да сторя нещо. Сега когато омразата ми е отшумяла, а отмъщението е завършено мога да разсъждавам и виждам ясно нещата. Той ме обича по неговия глупав и понякога жесток начин. Онази вечер на пейката край езерото мислех да му дам втори шанс и виждам, че съм била права. Учиха доказа любовта си към мен, но в този момент аз вече не я искам. Сега не я искам, а преди да разбера за Итачи я желаех. Не разбирам защо става така, може би сега вече непреодолимо много неща стоят между нас и връщане назад няма. Аз го обичам и той мен, но няма да сме заедно – нещата не същите, като в началото. Да съм с него е отрова за мен, Саске стана по-добър, но аз платих цената с част от душата си. Не, че съжалявам, въпреки всичко той е ценен за мен, моята първа любов, но аз израстнах много за изминалата година и просто сега съм по-уверена и имам нужда от ново начало. Обръщам се към чернокосият, който е опрял главата си на волана и е затворил очите си. Протягам ръка и го погалвам леко по бузата, той се обръща към мен и ме поглежда. Колко странно Саске Учиха може да плаче макар и не бурно и шумно. Той страда тихо и сълзите му мокрят дланта ми, а аз няма какво да сторя освен да го прегърна и да чакам да се успокои. Ръцете му нежно ме обгръщат и той отпуска глава на рамото ми. Да реши да ме пусне му е коствало много, виждам това и съм му благодарна. Галя го по косата, като малко дете докато се успокои и после, когато той се отдръпва и промърморва смутеното: „извинявай”, му се усмихвам.
- Благодаря ти Саске. За първи път ти наистина показа, че ме обичаш. Правилно си разбрал, че не мога да остана с теб защото това ще ме нарани. Мисля да продължа напред и аз също съжалявам. Не трябваше да отмъщавам на всички ви, сега мога да видя ясно, че това не ми помогна по никакъв начин. За кратко бях доволна, а после няма нищо. Преживяхме много, нали? Но свърши и макар да боли трябва да го приемем защото много неща ни разделят. Може сега да желаеш да сме заедно, но в бъдеще ще разбереш, че така е по-добре и за двама ни. Вече можеш да обичаш, а аз съм свободна от омразата си, ще успеем да се справим разделени дори и да изглежда трудно. И...част от мене винаги ще те обича. – Той кимва, преглъща, оглежда се притеснено и ми казва.
- Все още има едно недовършено нещо. Помниш ли какво се случи на това място? – Аз се оглеждам на свой ред и разбирам, че сме на пистата „Нашитара”. Ех този Саске...
- Все същата жажда за победа, а? – Закачам го и той се ухилва.
- Хайде Подпалвачке да си поиграем. – После изскача от колата си се затичва към мотора си, а аз го следвам по петите. Определено няма да загубя! Двамата летим по пистата рамо до рамо, а аз се усещам лека и свободна. Бъдещето ме очаква и аз най-сетне изпитвам нещо като щатие. Макар, че няма да съм със Саске.. Сигурно е трябвало да преживея всичко това за да науча нещо, имало е някакъв смисъл и един ден ще разбера... Увеличавам скоростта и пресичам финала секунда преди Учиха. Всъщност сме почти на равно, но победата си е победа... Слизам засмяна от мотора и свалям каската си, Саске ме приближава намръщен и обявява.
- Искам реванш, почти те победих! – Аз му намигвам.
- Ключовата дума е почти! – Двамата си тръгваме и спираме пред изхода, той се обръща към мен и пита.

- Сигурна ли си, че не искаш да те закарам? – Аз казвам, че взема такси и чернокосия е разочарован. Виждам, че иска да прекара още малко време с мен, но аз чувствам, че не трябва. Докато чакаме си говорим.
- Какво ще правиш сега? – Саске наблюдава ясното небе, пъхнал е ръце в джобовете си и ми отговаря замислено.
- Ще замина. Аз... намерих доказателство за вината на Итачи и ги дадох в полицията. Задържаха го вчера.- Гледам го занемяла от учудване, а той продължава.
- Ще взема мама и татко с мен – не трябва да остават тук и да страдат за брат ми. Мама не можеше да повярва и си изплака очите, а татко не каза нищо, но се затвори в кабинета си и не излезе цял ден. После изглеждаше внезапно остарял. – В сърцето ми се надига съчувствие и топлина, но не мога да променя решението си за да остана до него и да го подкрепя. Той трябва да се справи сам. Но мога да дам на двама ни един последен спомен, за да се запомним с това, а не само с болката. Хващам ръката му, обръщам го към мен, надигам се на пръсти и го целувам леко и нежно. Той остава шокиран, но после ме прегръща през кръста и ме целува диво и отчаяно. Целувката е страстна, но изпълнена с утеха и топлина. Когато накрая се разделяме, той погалва лицето ми и се усмихва тъжно.
- Това ще ми липсва, ти ще ми липсваш. Няма, няма да забравя нещата на които ме научи Сакура Харуно. Няма да забравя и теб, ще те обичам винаги.
- Знам. – Думите ни звучат като клетва, последно обещание, че ще помним... Таксито рязко спира пред нас и виждам, че шофьора, възрастен чужденец е нетърпелив. Стисвам ръката на Саске поглеждам го в очите и после хлътвам в топлото купе. Затварям вратата и свалям прозореца. Той продължава да ме гледа и прошепва.
- Бъди щастлива, моля те. – Колата потегля и аз не успявам да му отговоря, самотната чернокоса фигура се смалява в далечината, а ние се загубваме в потока от коли на Токио.

У дома в дневната сме, Хинами, която е седнала в скута ми се усмихва, а Аю до мен ми разказва нещо за предстоящата си почивката с Неджи. Тя не беше много съгласна когато разбра, че спирам отмъщението си, а щом узна, че съм върнала една от по-малките фабрики на Учиха направо щеше да ме убие. Казах й, че е достатъчно и че те са научили урока си. Ако са достатъчно добри в бизнеса ще се справят и с една компания да изплуват. А и честно казано ми е мъчно за родителите на Итачи, въпреки че баща му е доста суров човек. По някакъв начин ме карат да се замисля какво биха казали Моите родители, как щяха да се чувстват на тяхно място и установих, че те нямат вина. Е добротата ми не е безкрайна и не се простира върху цялата им империя, която сега работи по същия начин и половината от приходите й отиват за благотворителност. Не знам дали престъплението на Итачи може да се покрие по този начин, но нещо ми подсказва, че е време парите заради които бяха убити родителите ми да допринесат за нещо добро... Вчера семейството на Саске замина за чужбина и аз получих имейл от майка му: „Благодаря ти мило момиче и съжалявам за стореното от моя син. Мисля, че родителите ти биха се гордели с теб. Винаги съм ненавиждала цялото богатство и власт, но мъжете на Учиха са много често заслепени от тях...” И така сега съм у нас с приятелите си и съм щастлива с тях. Сестра ми ме е прегърнала, а Неджи – Аюму. Между Светлоокия и Хинами се зароди някакво особено приятвлство и привидно студения Хюга се превръща във весел батко когато си играе с нея. Това не ме очудва, май систър може да разчувства и камък с веселият си характер и заразителна усмивка. Хм дори мен, усещам как се смея с цяло гърло когато чувам Наруто да се препира за някакво аниме, мисля че се казва „Фулметъл Ачемист” с малката, (и двамата са луди фенове) а Хината да се опитва да въдвори ред. Когато узнаха историята ми те казаха, че винаги ще са мои приятели, но и на Саске също. Нямам против защото Наруто не е от хората които предават приятелите си и това е едно от нещата които уважавам у него. Шикамару и Темари в другия край на стаята са седнали на дивана и си гукат влюбено, брат’чеда е късметлия, русокоска го обожава, а и той нея. Чичо Джи пък седи от другата ми страна, но виждам, че планира Голямото си завръщане. Помолих го да поеме нещата за една година, в която мисля да направя някои неща, като:
1. Да се забавлявам много със сетра ми. – Тя ми каза, че през последната година съм била някак лоша и не съм била себе си. Права е, Саске макар да не искаше ме превръщаше в човек, който не харесвам, а и аз си бях доста мрачен човек от онзи мой рожден ден насам..
2. Да се занимавам сериозно с танци и да участвам в някой клип – сега съм доста желана от всякакви звезди и мисля да се възползвам.
3. Ще погледам Аниме защото като малка доста обичах. Е не бях много малка, спрях на шестнайсет.
4. Мотори. Много. Състезания. Адски много.
5. Имам странното желание да спонсорирам и режисирам филм.
7. Да отскочим до Холивуд.
8. Ще строя училище, откачен проект за хм „странни” деца. В превод откачалки като мен и сестра ми със странни привички и хобита, абе сещате се мястото в което сте искали винаги да учите, но го е нямало. Е ще го има! – Таа за момента това е най-належащото (партитата не ги брояА те се подразбират ). Макар Джирая да си мисли, че не знам аз разбрах, той си има приятелка. Казва се Тсунаде, надарена блондинка със златисти очи и адски нрав, като почти всички нас от женската компания.(Иннърр СаК: Тя не знае какво гледа той ясяка вече, какви книги пише анонимно и какво си мисли, ако знаеше... ) Всички са щастливи и аз си мисля, че става като в приказките. „И заживели дълго и.....” Е принца го няма, но винаги ще го помним, принцесата е мързелива купонджийка и не иска да си ръководи царството, а решава да предаде трона на ъ ъ ъ магьосника да кажем. Другите принцеси си живеят щастливо, а злата вещица е мъж, който все пак си получи заслуженото. Ако живота ми е филм или приказка сега завесата щеше да падне и книгата се затвори, но не е. Все пак историята ми има песен „Отворени рани”, но те вече зарастнаха, така че да гледаме напред. А напред е купон и то грандиозен. Организира го Наруто и ще състои утре у тях. Ще е адското прекарване. Моя милост, цялата компания и естествено Хинами ще са там. Като се замисля искам да е утре и тъй като аз разказвам историята мога да го уредя. ;) Нека спим хора!

И утре е, тоест днес е. Ние сме издокарани и влизаме в Наруто Палас. Аз съм с три четвърти дънки, голям черен колан, блуза със същия цвят и голи рамена. Косата м ие издухана и права, имам вечерен грим, високи черни токчета и задължителната сладка чантичка. Нека партиииитоо започне. Вътре е бутаница и звучи яка песен “Dance with me” на Debelah Morgan. Веднага се впускам в танци, няма да наруша призива на песента я! И докато вия тялото си и разтъравам глава съзирам странно червенокосо момче със сини очи и тату на челото. Канджито на любовта, мм какво парче, но не. Все пак Сакура ти току що приключи с първата си любов.( „И какво, този е толкова сладък, а ние не сме дали обет за целомъдрие. А и клин клин избива, със Саске нещата бяха катастрофа, но това не значи, че не трябва да обичаме пак.” )– Иннър Сак май има собствено мнение, но все още ме е страх да не се опаря пак. Забравям червенокосият и продължавам да танцувам на следващата песен Petey Pablo – “Show me the money”. След около час изтощителни танци и куфеене решавам да пийна нещо освежително и се приближавам до Наруто и Хината, които са в гръб към мен и говорят с някого. Решавам да се позабавлявам и скачам върху тях изотзад с оглушителното.
- Какво става хора?! – Хината пищи, а Наруто подскача на място, аз се превивам от смях и тогава изведнъж виждам събеседника им. Момчето явно се забавлява, виждам веселите искрици в очите му. Познахте ли вече кой е?
- Това е Сабаку Но Гаара. – Излизам от унеса и съзерцаването на сладура облечен в прилепнали черни дънки и изрязан черен потник (Бележка На Иннър Сак: ЛЕЛЕЕЕЕЕ МАЙЧИЦЕЕЕ. Нека да го съборим на пода и да му покажем нашият сексапил!!! ). Леко намусеният Наруто ни запознава.
- А това е Харуно Сакура, както виждаш стари приятелю в наистина добро настроение. – Аз се усмихвам малко срамежливо и подавам ръка. Неговата е топла и той задържа моята малко по-дълго отколкото е прието за просто поздрав.
- Приятно ми е Гаара, значи с Наруто сте приятели? – Момчето също се усмихва сякаш иска да каже, че разбира, че последното за което си мисля в момента е от къде
се познават с русокосият.
- Да, от деца се познаваме. Израстнахме заедно така да се каже, бяхме най-добри приятели, но после заминах за чужбина. Върнах се преди седмица. – Зазвучава нова песен. И Гаара пристъпва към мен. Яя кога стана толкова топло тук?!( )
- Искаш ли да тацуваме? – Вцепенявам се сякаш ми е направил предложение за женитба. Искам ли, аз не знам дали съм готова.. о млъкни Сак искам да помисля.
- Аз, аз не. Тоест, да.., не..
– Наред ли е всичко? – Той ме гледа притеснен и леко разочарован и аз изведнъж решавам. Майната му аз приключих с миналото, а изглежда изпитвам нещо към това момче. Ако на света има някой който ме кара да се чувствам така няма да го изпусна само защото съм страхливка.
- Обичам да танцувам. – И двамата се усмихваме, хващаме се за ръка и се отправяме към дансинга. (Вътрешната Сак крещи; ДААААААААААААА! )

КРАЙ!

Когато бях просто малко момиче,
докато ме слагаше да спя, мама ми четеше приказка.
Тя винаги беше принца и красивата Пепеляшка. Разказваше се как момчето ще я спаси и ще се прослави.
Лежах в леглото и си мислех
за човека, който исках да бъда.

Тогава един ден осъзнах, че
приказния живот не е за мен.

Не искам да бъда като Пепеляшка,
да седя в тъмно, старо, мръсно мазе,
чакайки някой да дойде
и да ме освободи.
Не искам да бъда като Снежанка
и да чакам хубавия принц на бял кон
да дойде и да ме спаси.
Искам да яздим един до друг.
Не искам да бъда задължена на никого.
Предпочитам сама да се спася.

Някой ден ще намеря някой,
който желае моята душа, сърце и ум.
Който не се страхува
да покаже, че ме обича.
Някой, който да разбира, че съм
щастлива такава каквато съм.
Нямам нужда някой да се грижи за мен.

Аз ще бъда до него
докато той бъде до мен.
Ще му бъда вярна и той
ще ми отвръща със същото.

Не искам да бъда като Пепеляшка,
да седя в тъмно, старо, мръсно мазе,
чакайки някой да дойде
и да ме освободи
не искам да бъда като Снежанка
и да чакам хубавия принц на бял кон
да дойде и да ме спаси.
Все пак яздим един до друг.[/justify]