Naruto FanFik ~ Любовта боли ~

Фикчето не е мое, но е страхотно. Не е по СасуСаку , но се надявам да ви хареса Ето първа глава.

Глава 1
Новодошлата
Селото на Пясъка бе спокойно. Тук рядко имаше хора по това време на деня. Всеки се бе отдал на следобидна дрямка или на клюки. От към улицата се зададоха два силуета. Единия беше на висок, едър мъж, а другия на младо момиче, на не повече от 20 години. Двамата не бяха от тук. Те вървяха спокойно, като приковаваха погледите на хората от селото. Мъжът имаше едра фигура. Той имаше къса, черна коса и тъмно кафяви очи. Лицето му бе специфично и кръгло. Момичето до него, всъщност бе негова дъщеря. Името и бе Ейнджъл, което означаваше от испански ангел. Тя беше висока, стройна и слаба. Имаше добре оформено тяло. Черната й коса придобита от баща й бе права и вързана на плитка. Очите и бяха черни, а устните и малки. Бе голяма красавица и приковаваше мъжките погледи. Това дразнеше ужасно баща и, тъй като не понасяше някой да зяпа дъщеря му. Но това бе неизбежно. Тя бе прекалено красива. Двамата идваха от огнената Испания с цел по добър живот след смъртта на Лусия - съпруга на Игнасио и майка на Ейнджъл. Игнасио реши, че ще е по - добре ако заминат за Япония. Ейнджъл, освен красива външност имаше буен нрав. Не понасяше да я поучават. Бе напета, но за приятелите си бе ангел. Името и подхождаше много. Загубила майка си на 8 години, тя остана сираче. Баща и се бе заклел да я пази.


Гаара, Канкуро и Темари бяха в офиса на Казекагето. Трябваше да поговорят за нападението над нинджите от Селото в Листата. Червенокосият седеше най-отпред срещу всички останали. Лицето му бе красиво, тялото му добре тренирано, а разрошената му червена коса му придаваше изключителна сексапилност. Темари пък от своя странн бе доста красива. Русите й къдрици бяха вързани на опашки. Кандидатите за нейн съпруг бяха много. Канкуро пък трудно би могло да се каже как изглежда външно, тъй като костюма му го закриваше. И тримата бяха невероятни нинджи и цялато село ги обичаше.
- Казекаге-сама, какво ще правим?
- Трябва да спрем войната с Коноха.
Гаара говореше сериозно. Двадесет и две годишното момче бе готово да се откаже от войната.
- Какво? По дяволите, Гаара-сама, простете ми, но вие сте луд! Та те убиха Баки и поне още 40 човека от селото ни! Нима ще се откажете?

Шикамару ядосано говореше на Гаара. За никой не бе тайна, че Казекагето изпитваше не толкова хубави чуства към приятеля на сестра си.
- Шикамару-кън, би ли замълчал? Това влиза в работата на нинджите от Пясъка.
- Канкуро, забрави ли, че и аз съм такъв вече?
- Не. И въпреки всичко, не може да даваш мнение.
Когато заседанието свърши на вратата се почука. Четиримата нинджи бързо спряха да говорят. На вратата се появиха Ейнджъл и баща й. Темари ги изгледа подозрително. Не бяха от тяхната страна. Въшният им вид го показваше. Гаара изгледа непознатите и се усмихна. Той изгледа Ейнджъл от главата до петите и се замисли. Виждал ли е по красиво момиче от нея? Черните коси вързани на плитка и черните очи и придаваха нежност и сила. Канкуро се почуди какво искат от тях новодошлите.
Buenos Días! - поздрави Игнасио, а Ейнджъл го последва.
-Хъм, ако може да говорите на японски, какво желаете? - Гаара изгледа новодошлите.
-Идваме тук, защото знаем, че тук е ипотеката на къщата на брат ми. Ако може да я вземем.
Ейнджъл днес бе в доста лошо настроение, а глупавият поглед на пясъчният нинджа я изнервяше още повече. Тя го изгледа злобно. Мразеше това, но бе неизбежно. Канкуро също оглеждаше момичето, но той поне спазваше някакво възпитание, докато на брат му едвам не му потекоха лиги.
- Синъор Казекаге, бихте ли ни дали този документ? И спрете да ме оглеждате. Не смятам, че ви подхожда. Пък и ако не спрете, ще ви строша и двете ръце. - Ейнджъл говореше ядосано.
- Съжалявам, синъорита, но не се говори така на един Казекаге..а колкото до документа, заповядайте!
-Ахх, ти! Мразя ги такива женкари. - Ейнджъл се надвеси над Гаара готова да го убие. Това още повече накара Гаара да се заяжда с нея. Той я хвана за ръката и се изкикоти.
- Простете ми, синъора, но сте красива като роза.
Ейнджъл освободи ръката си от него и го настъпи по крака. Игнасио бе ужасно ядосан. Той хвана Гаара за дрехите и ядосано му говореше:
- Никой не докосва дъщеря ми! Ясно ли ти е?
След тези думи новодошлите затръшнаха врата след себе си, оставяйки нинджите в почуда от огненият им характер.
Когато се прибраха в къщата, Ейнджъл се качи в стаята на братовчедка си. Въпреки всичките тези години, стаята бе запазена. Прозорците бяха закрити с бели щори. Стените имаха черешов цвят. Бе приятно и спокойно. Чернокосата свали дрехите си, легна и се замисли. С какво привличаше мъжете? Дори този глупак - Казекагето я зяпаше. Тя се ядосваше на това. След смъртта на майка си тя израсна под грижите на баща си. Бе придобила силен и борбен дух. Баща й седеше в кухнята. Разглеждаше снимките от миналато им. Изглеждаха щастливи - той Ейнджъл и Лусия. Но след смъртта и той се отдаде на дъщеря си. Искаше да я превърне в достоен човек.
Темари и останалите вечеряха. Трябваше да се подготвят за мисията. Шикамару гледаше да е по - встрани от Гаара, който вечерно време бе ужасно сприхав. Той вечеряше и мислеше за новодошлите. Онова момиче му направи силно впечатление. Темари също бе изнанадана от тях. Явно бе вярно, че испанците бяха доста сприхави хора.
Разбира се, трудно би могло да се каже кой бе по - дразнещ - Игнасио или Ейнджъл. Момичето бе доста буйно и това не остана незабелязано. Те си бяха навлекли гнева на всички хора от селото. Мислеха ги за опасни и се държаха доста странно. Ейнджъл бе като богиня, но езикът и бе доста пиперлив. Освен това, ръката й удряше доста силно за таково нежно тяло. Игнасио винаги бе готов да убие хората, които заглеждаха дъщеря му, защото мразеше това. Отнасяше се с пренебрежение към гаджетата, които е имала. И сега, когато нямаше, се чустваше спокоен за нея.
На другия ден Ейнджъл бе взела решение да пообиколи селото. Изпитваше силно желание да се разходи. Бе и люпобитно какво има в него. Докато се разхождаше, тя видя Гаара, който бе дошъл да си отдъхне от непрекъснатите досаждания на останалите. Ейнджъл изрече доста груба ругатня по негов адрес. Нямаше желание да се среща с него. Изглеждаше и твърде дразнещ и недорасъл, но бе доста секси. Тя бе стигнала до тази мисъл снощи, но все пак си бе един глупав женкар. Тя реши, че ще е по - добре да не го вижда, защото щеше да го убие. Завъртя се обратно и тръгна към магазинчето за зелунчуци. Гаара си мислеше за Наруто. Нима най-добрият му приятел участваше в нападението срещу тях? Той се усмихна тъжно. Не искаше да са врагове, но трябваше. Той бе избрал да е Казекаге и трябваше да е опора на селото. Неджи, Чоджи, Киба и Шино също участваха във войната с тази разлика, че те нямаха повод за лично отмъщение, а дълг към родината. Докато Наруто се бе заклел да отмъсти за смъртта на Сакура. Това го правеше още по - отмъстителен. Гаара прогони тези мисли от главата си, когато видя Ейнджъл. Усмихна се глуповато и я поздрави. Днес бе още по - красива. Черната и права коса бе пусната свободно по тялото и, а черната рокля очертаваше стройното и тяло. Ейнджъл страшно се ядоса. Опита се да не се среща с този глупак, но за нейн ужас, сега бяха лице в лице. Тя ядосано поздрави и побърза да си тръгне.
- О, ангелче на къде сте тръгнала така сама?
Той гледаше тялото и, и умираше да се заяде с нея. Това му доставяше огромно удоволствие.
- Здравей, глупако! Нямам време за теб.
Ейнджъл изсъска злобно на момчето.
- Много си мила, ангелче.
Той се доближи и я зяпна по възможно най-глупавия и дразнещ начин. Никой друг не я бе вбесявал така. Ядосана, тя започна да го ругае толкова мръшнишки, че червенокосото момче гледаше и се чудеше как може толкова красиво момиче да ругае така. И въпреки всичко, продължаваше да я дразни.

- Казах да ми се разкараш от пътя, кретен такъв заспал!
Ейнджъл губеше търпение.
- Кажи ми, моля те...
- Доста си нагъл, май, а?
Ейнджъл бе твърде изнервена. Тя се усмихна самодоволно и го ритна с обувките си между краката. И то какви обувки! Токовете бяха тънки и доста дълги. Гаара започна да се превива от болка. Това бе най-неприятното място за едно момче, където можеха да го ударят.
- Малка кучка!
- Кретен! Това ти е за урок! Не се доближавай до мен или ще ти изкарам всичките вътрешности.
Ейнджъл си тръгна оставяйки го да се превива от болка.
Още от сега, тя започна да изпитва изключителна ненавист към него. Бе жалък и тъп според нея. А пък и невъзпитан. Ейнджъл не понасяше такива хора. Това момче я дразнеше толкова много, че на моменти и се искаше да го убие. А от своя страна, той умираше да се заяжда с нея.

Темари бе решила да потренира малко. Тя искаше да остане поне замалко сама. Шикамару доста и досаждаше. Тя тренираше за мисията. Скоро мързела я прихвана и тя седна да си почине. Темари бе нежната полвинка на отбора и въпреки това братята и никога не я бяха препрегвали. А пък способностите й бяха отлични. Не понасяше лигавите хора, макар, че понякога самата тя доста се лигаваше. И въпреки това, знаеше кога да спре, докато някои от познатите и бяха ужасно глупави и лигави. Темари мразеше хората, които не можеха да се забавляват. Винаги гледаше в позитивна посока, въпреки, че ходеше със Шикамару. Понякога той бе доста досаден и мързелив, че й се искаше да го убие. Разбира се, на него едва ли му пукаше. Той обожаваше да спи и човек трудно би повярвал, че е нинджа.

Когато Ейнджъл се прибра, тя завари баща си да готви. Момичето ядосано хвърли якето си на дивана и седна на стола. Днес Гаара я бе вбесил ужасно много. Тя искаше сега да и се появи и да го убие, изкарвайки му целия въздух на този проклетник!
- Дъще, как мина обиколкота? Как ти се струва селото?
- Скучно! А и онова момче, Гаара ли е Мара ли е, не го знам. Но е ужасно дразнещ. Имам чуството, че ме следи.
- Ха-ха! Случайност! Познавате се от един ден. Не може да те следи. Освен това - той е Казекаге, така че, бъди по - внимателна.
- Той е един кретен! Ако пак го видя, ще му счупя ченето!
- Господи, не говори така!
Ейнджъл бясно хвърли списанието на пода. Тя бе човек, който не понася досадниците. А това момче бе именно такъв. И то голям! Следващия път, ако пак го видеше, щеше да го убие.

Днес бе топъл и слънчев в ден в пустинното село. Днес бе необичайно пълно. Нямаше нещо важно, просто може би хората най-сетне бяха решили да излезнат от черупките си. Небето бе ясно и безоблачно. От към съседната улица се чуха гласовете на малки деца, играещи си на площадката. Темари и Гаара вървяха през цялата тази тълпа, прокарвайки си път от многобройните хора. Естествено, момичетата не бяха безразлични към него. Общо взето, държаха се като пълни глупачки. Едно от момичетата застана пред Гаара и се усмихна миловидно.
- Здравей, как си?
- Нямам време за теб! Разкарай се! Той отмести ръката й от рамото си и въздъхна.
- Нямаш време за мен?
- Нямам време за никой!
- Имаш и още как!
Темари ужасно мразеше всички тези безмозъчни патици да сноват около брат й. Пък и те много много не я обичаха. Така наречените девойчета го преследваха навсякъде. Дори едно от тях бе заявило, че ако Гаара не се ожъжи за нея, щяла да се самоубие. Това страшно ядосваше Темари. И не само нея, ами и самия й брат
"Тези барбита", както ги наричаше той, бяха толкова досадни, че веднъж бе изкълчил китката на едно от момичетата. Горката девойка бе паднала в несвяст, а когато се събуди откри, че е спала на улицата.
- Бихте ли се мръднали, кокошки?
- Темари-сан! Никой не говори с теб. - Едно от момичета се обърна към Темари.
- Господи, какви патици! Изчезвайте преди да съм ви потрошила костите!
Едно от момичетата се усмихна на пясъчния нинджа, като му намигна съблазнително. Само дето с това си спечели само един ритник и куп обиди.
-МММ... sexy довечера ще излезем, нали?
- Господи, каква пикла!
От площадката се зададе Ейнджъл. Днес тя беше в добро настроение. Усмивката и походката и го изразява. Тя си тананикаше някаква песничка, когато стигна до групата, която спореше. Тя реши, че ще е по-добре да не минава от там. Това тъпо момче пак се бе забъркал с някаква афера. Бе й толкова противен, че се чудеше как е избран за Казекаге. Виждайки я от далече, Гаара се ухили, както само той си знае и и подвикна:
- Хей, аз да не съм ти тука момиче на повикване!
Ейнджъл му изкрещя от далечената с възможно най-грубия и брутален глас, който имаше, последван от ругатни по негов адрес.
- Аз просто искам да видя как си.
- Бях добре преди да срещна теб!
Ейнджъл злобно му изсъска и понечи да си тръгне, защото съжали, че е дошла до него толкова близо.
- Ще ми простите, г-н Казекаге, но трябва да тръгвам.
Гаара я хвана за ръката. Огледа я от главата до петите, изпивайки я с поглед. Пусна я, докосвайки я по бузата. За пръв път Ейнджъл усети ледения му дъх. И бе толкова близо до нея. Потръпвайки от студ, тя побърза да си тръгне. Бе ужасно изплашена. Дори само когато я докосна, тя усети студенината в него.
- Запомни - ти ще бъдеш моя! Това се чу от червенокосият, когато се отдалечаваше от нея.

Eйнджъл седеше безмълвна. Последните му думи бяха толкова ужасяващи. Тя сведе поглед и горещите сълзи покапаха по лицето и. Тя мразеше да плаче. Бе се заклела да не го прави, но сега усещаше неописуема болка и страх.
Вечерта бе тиха и спокойна. Ейнджъл бе спряла да плаче и сега търсеше пътя за вкъщи. Нощта бе тъмна и злокобна. Тя тичаше, въпреки, че никой не я гонеше. Тя усещаше остра болка. Ледена болка в краката си. Селото бе тихо. Нямаше никой по това време. Озовавайки се в задънена улица, Ейнджъл избухна в сълзи. Чак сега разбра, че се бе изгубила. Изведнъж усети нечий ръце по гърба си. Обръщайки се назад, тя видя пясъчният нинджа зад себе си. Искаше да крещи, но нямаше глас. Изтръпвайки от ужас, тя побягна, надявайки се той да не я последва. Той застана отново зад нея. Отново я докосна по гърба с ледените си пръсти. Ейнджъл се държеше. Тя събра сили и побягна отново. Но това беше глупаво. Гаара направи пясъчна стена и момичето, тичайки, заби тялото си в горещия пясък. Тя трябваше да избяга, но отново последва удар. Тогава тя рухна в сълзи. Кръвта се стичаше по раменете и. Тялото и се свлече на пода. Затваряки очи, тя се надяваше той да не я нарани.

---------------------------------------------------------------------------
Гаара се надвеси над нея. Мирисът на кожата и бе мек и приятен. Той отбули буйната черна коса, закриваща очите и, и се загледа в тях. Бяха дълбоки и красиви, черни като катран. Знаеше, че това момиче е специално. Когато си тръгна, той я докосна по бузата, оставяйки я да лежи така неподвижна.
Когато вървеше по пътя, той не бързаше да се прибере. Размишлявайки за Наруто, той седна край морето. Трябваше да помисли дали иска да загуби селото или най-добрият си приятел.
-------------------------------------------------------------
Саске тичаше колкото сили има, а зад него се чуваха гласовете на брат му и Орочимару. Черноокото момче бягаше. Трябваше да се бие с тях, но вече не можеше. Усещайки, че го настигат, Саске активира Шарингана си и се приготви да аткува. Итачи се бе появил безшумно зад него и се засмя.
- Глупав, малки ми братко! Няма да ме победиш толкова лесно!
- Млъквай! Аз ще те убия, дори и след това да умра и аз!
- Недей! Не си хаби силите. Съдбата ти е предрешена. - Итачи заби куная в гърба му, но не толкова силно, че да умре. Искаше да го накара да страда. Саске изкрещя от болка, но той не искаше да се моли за милост. Итачи заби куня още по - силно.
-------------------------------------------------------------
Когато се върна вкъщи, Гаара бе посрещнат от Темари. Тя искаше да разбере къде беше ходил. Но той предпочете да не и дава никакви обяснения. Сестра му го погледна подозрително и се изкашля.
- Къде беше толкова време? Бащата на Ейнджъл идва. Беше много притеснен, не се е прибрала вкъщи. Да си я виждал?
Червонокосият седна на стола и замълча. Въпреки, че бе направил грешка, нямаше да спре точно сега.
- Не съм я виждал.
- Гаара-сама, какво има?
- Темари-сан, не се безпокой за мен.

Игнасио бе рeшил да се върне. Той отчаяно седна на дивана и две сълзи капнаха от очите му. Дъщеря му я нямаше вече от три часа. Навън бе много опасно. Той мислеше къде би отишла. Тя му бе най-скъпото нещо и сега можеше да я изгуби...не биваше! Трябваше да я намери...
----------------------------------------------------------------------
Слънчевите лъчи погалиха тялото на Ейнджъл. Когато се събуди, тя с ужас откри къде е. Но снощната случка я накара да заплаче отново. Той беше студен и искаше да я убие. Тя трябваше да се махне от тук, не биваше да остава тук. Ейнджъл затърси с надежда някакъв изход от това село. Тя тичаше по пясъка, а страхът не излизаше от сърцето и. Когато се отдалечи от селото, тя въздъхна спокойно и седна на пясъка.
- Значи бягаме, а?
Гласът на Гаара се чу зад нея. Ейнджъл изтръпна от страх.
- Кажи какво искаш от мен и остави ме намира, моля те!
- Казах ти! Искам теб, но първо искам да страдаш, и където и да идеш, аз ще те намеря! - Той се засмя злобно и изчезна безшумно. Когато остана сама, чернокосата започна да крещи. Тя скубеше косите си. Какво, за бога, искаше от нея? И защо не я остави на мира? Ейнджъл взе Шурикена, който бе оставил той и бавно сряза пръста си по дължина. Раната не бе голяма, просто драскотинка, но кръвта закапа по пясъка. Трябваше да се нарани, за да я боли. Само, за да не мисли за него.
---------------------------------------------------------------
Гаара се бе върнал обратно в селото, но точно на улицата се срещна с Игнасио. Мъжът бе повече от отчаян. Той през сълзи помоли Гаара да му помогне.
- Отчаян съм! Ейнджъл я няма цяла нощ. Моля ви, Казекаге-сама, помогнете ми.
-Съжалявам, но съм я виждал. Извинете ме, но бързам. Ще видя какво мога да направя..Пясъчният нинджа продължи по пътя си, оставяйки Игнасио да се лута с мисълта, че дъщеря му е мъртва. Когато червенокосият остана сам, той си каза на ум: "Това момиче ще е мое, но първо ще я накарам да ме моли за това"

Bring Me To Life
Саске и Итачи се бяха вкопчили в зловеща схватка. И двамата бяха силни, и двамата бяха готови на всичко за победата. Обаче Итачи имаше превъзходство. За разлика от Саске, който бе заслепен от мисълта за отмъщение той нямаше лична причина. Омразата и жаждата за мъст правеха Саске по - слаб и разсеян. Него не го интересуваше дали ще победи. Той желаеше само да си отмъсти. Итачи хвърли три куная право към Саске. Отбягвайки ги, той се блъсна в близкото дърво и падна в несвяст. Саске беше заспал, защото сънуваше. От крака му се стичаше ручей кръв. Сънят му бе ужасен кошмар. Сакура. Той отново я сънуваше... как пясъчните нинджи я убиха пред очите му. Още си спомняше как го умоляваше да и помогне. Но ако беше по - силен... само ако беше по силен... Стреснат от съня си, Саске се събуди. Отначало не можа да си спомни защо е тук. Докато не чу зад себе си гласът на Итачи.
- Чудя се, какво ли ще каже Наруто, когато разбере, че ти си допринесъл за смъртта на Сакура - чан?
- Не! Аз... не съм виновен! Не можех да направя нищо! Те бяха повече.
- Или по - скоро те беше страх от Казекагето? Или греша? Или не избяга, като подплашено зайче, малки Саске?
- Итачи - кън никога не съм се страхувал от него, никога! Не съм бягал, просто тогава той бе по - силен.
- Я виж ти! Обаче, има един човек, от който дори и аз се страхувам.
- Интересно, от какво те е страх? Ти си толкова злобен, Итачи.
- Деветопашатата лисица, която живее в Наруто. Тя е по - силна от всички нинджа техники.
- Итачи - кън, За бога! Наруто дори не е човек.
Когато произнесе следващите си думи, Итачи се приготви да убие Саске, но преди това застана срещу него.
- Сега аз ще ти разказа моят история.

Ейнджъл седеше върху пясъка. Тялото ужасно я болеше. Задавена в сълзи, тя се замисли за живота си. Бе направила ужасно много грешки. Започвайки от грубото си държание спрямо някой хора. Светът вече не съществуваше за нея. Тя отчаяно погледна към небето, молейки се да умре, защото душата я болеше. Сякаш хиляди шурикени я пробождаха, но тази болка бе друга. Още по - ужасна болка е отчаянието. От ръцете и течеше кръв, която падеше тихо и безшумно върху топлия пясък. Очите и изразяваха болка, тъга и отчаяние. Времето бе горещо, но на нея и беше студено. Задавена в сълзи, тя се надяваше да умре по - скоро. Искаше да е там, където няма болка. Всичко изглеждаше безнадежно, мрачно, а във въздуха се носеше мириса на смърт и болка. Ейнджъл изми лицето си в кристалната вода на оазиса. Тук бе спокойно и страховито. Когато се, изми лицето и стана бяло и красиво, но това не я интересуваше. Тя бе загубила причина за живот. Усещайки странно присъствие, тя се извъртя бавно, цялата трепереща. Тя отново видя онзи ужасяващ поглед. Бе още по - леден от предишния път. Тя отчаяно се запита
- "Какво иска от мен защо, не ме остави?". - Гаара се доближи още по - близо до нея. Тя усещаше ледения му дъх. Ейнджъл отчаяно скри лице в шепи и се строполи на пясъка. Доближавайки се още повече до нея, тя разбра какво иска от нея.
- Аз те моля... не го прави! Не ме наранявай! Не опропастявай живота ми.
- От молби няма полза. - Гаара се доближи още по - близо и започна да обсипва тялото и с целувки. Устните на момичето се сляха с неговите. Целувката бе болезнена. Тя усещаше леденият му дъх още повече от преди. Когато стигна до сатенената и рокля, той я свлече на земята и продължи да целува тялото и. Ейнджъл седеше просто така, като кукла. Тя му бе позволила да прави каквото си поиска с нея. И без това после щеше да се самоубие. Очите и изразяваха безличност. Сега тя мислеше само как да умре по - скоро. Стигайки ги до краката и, Гаара се обърна към Ейнджъл, и и нареди да ги разтвори. Болката бе ужасна, но нямаше глас да крещи. Нямаше дори сили за борба. Когато приключи, той я целуна по врата, казвайки:
- Аз получих това, което искам. Но, не мисля да преставам до тук!
-------------------------------------------------------------------------
Саске спря да върти куная си и въздъхна отчаяно. Не искаше да слуша лъжите на брат си. Знаеше, че той ще се опита да го накара да се почуства още по - виновен за смъртта на клана си. Изпадайки в ярост, Саске изкрещя на брат си.
- Не искам да те слушам! Лъжите ти вече не минават! Каквото и да кажеш, аз не вярвам.
- Ти си заслепен от омразата, Саске! Но аз искам да ти кажа, че майка и татко винаги са те обичали повече от мен. Аз бях като доведен син. Винаги ти беше най - добрия във всичко, затова те намразих. Защото виждах как всички ти се възхищаваха, а аз получавах само удари и обиди. Но искам да ти кажа, че аз не те мразя! Влязох в Акатски с мисълта да стана по силен, но с времето омразата ми изчезна. Саске, аз ги убих, защото исках да им спестя страданието, когато разберат за смъртта на другата половина Учиха. Аз ги спасих от предстоящите мъки.
- Млъквай! Млъквай! Не ми се слушат повече твоите лъжи! Защо въобще не си признаеш поне веднъж истината? Ти ме мразеше, но не заради Шарингана, а заради това, че аз бях по - добър от теб, Итачи - кън. Всичко, което си ми казвал е било лъжа, но се кълна, че ще те убия.
Итачи активира своя Мангекю Шаринган и се приготви да убие Саске.
- Съжалявам, Саске - кън! Аз опитах да те спра, но е късно. Сега мога само да те убия.
Саске се изправи на крака. Той също имаше в очите си Шаринган. Знаеше, че трябва да победи брат си.
- Аз съм готов да те убия, братко.
-----------------------------------------------------------------------
Докато си тръгваше, Ейнджъл го гледаше с ярост и злоба. Изпадайки в истерия, тя започна да крещи.
- Защо по - добре не ме убиеш? Защо ме оставяш жива, след като живота ми приключи? За бога, хайде, убий ме! Тук и сега! Поне няма да страдам! Хайде, убий ме!
Гаара се обърна към нея. Самия той не знаеше защо я остави жива. Не знаеше дори какво искаше от нея. Той нямаше желание да и отговаря, но се налагаше.
- Защото така искам. И по - добре бъди благодарна, че те оставих жива, защото следващия път едва ли ще го направя!
Ейнджъл бе изпаднала в дълбока истерия и депресия. Отчаяна от омраза и ярост, тя се затича към него, опитвайки се да го убие.
- Защо да съм благодарна на човек, който живее само, за да наранява? Защо да съм благодарна на едно чудовище като теб? На едно безчувствено създание! По - добре да умра! Вече няма смисъл да живея. Това е единственото, което можеш да направиш за мен!
Изблъсквайки я на земята, Гаара я хвана за косата, и я издърпа още по - силно до себе си. Цялата трепераща от злоба, тя започна да го удря с юмруци, плачейки. Гаара се ядоса от този нейн изблик на ярост, и я хвана за китките, извивайки ги. Той и причиняваше ужасяваща болка. Когато я пусна, той я бутна на земята, и и прошепна:
- Ще те убия когато аз реша.
Докато си тръгваше, Ейнджъл се тресеше от мъка и злоба. Тя извика след него, но той бе прекалено далеч, за да я чуе. Бе изчезнал тихо и безшумно.
- Няма да намравя същите грешки,
които си правил и ти. Няма да си позволя да причиня толкова мъка на сърцето си. Няма да бъда съкрушена така, както ти го преживяваше толкова трудно. Ще науча трудния начин никога да не стигам толкова далеч.

Последните думи накараха Гаара да се обърне и да и прошепне от далечината:
- Аз съм правил много грешки. Но ти не си тази, която ще ме учи, защото си ми в ръцете. Ти си мое протеже, моя играчка.
Когато каза това, той изчезна от погледа и. Въздуха отново стана топъл. Птиците отново запяха, но сега повече от всичко Ейнджъл се надяваше смъртта да я навести по скоро.

Темари бе отчаяна. Шикамару я хвана за ръката. Той започна да се вглежда в сините и очи. Той откри, че вече не го гледа с предишната с любов, а с безразличие.
- Темари - сан, как така изведнъж всичко се промени? Нима вече не ме обичаш?
- Шикамару - кън, не. Аз те обичам, просто искам да ми дадеш време. Не съм готова за сериозна връзка. Дай ми време.
---------------------------------------------------------
Хината и Наруто седяха край едно дърво. Той нежно галеше косите и, а тя се усмихваше. Усмивката и бе красива и беше от щастие. Наруто нежно я целуна по устните, а тя му отвърна. Целувката им беше истинска и нежна. Тя затвори очи. Искаше да се наслади колкото се може по - дълго на този момент. Искаше тяхната първа целувка да е именно такава - дълбока и нежна. Тя дълго си бе представяла този миг. Наруто нежно и се усмихна, и я придърпа още по - близо до себе си. Тя се облегна на гърдите му, а той галеше косата и.

- Кажи ми, обичаш ли ме?
- Ако не те обичах, нямаше да те целуна, мое слънце.
- Нар...ут..оо - кън, а още ли обичаш Сакура?
Последното изречение се чу съвсем тихо, че Наруто трябваше да допре уши до нея, за да я чуе.
- Хината - чан, да, аз обичах Сакура. Бях влюбен в нея, но с времето се научих да я обичам като приятелка. Но аз наистинна страдам за смъртта и, и предпочитам да не говорим за нея. Прекалено болезнено е.
- Разбирам те! Щом не искаш, няма да я споменавам. Знаци затова е войната с пясъчното село?
В този момент Наруто се одръпна от нея. Той усети как разочарованието и болката отново го заслепяват. Той тъжно я погледна и въздъхна.
- Конаха и Скритото село в Пясъка са във война от много години, просто преди като че ли нещата бяха затихнали. Но аз имам само една цел - да отмъстя за Сакура-чан.
- Не забрави ли, че изправяйки се срещу селото, трябва да се изправиш срещу Казекагето му? Срещу своя най - добър приятел.
- Хината-чан, не разтваряй старите рани. С Гаара не сме... е, бяхме приятели до момента, в който неговите нинджи не убиха Сакура-чан. Оттогава той престана да бъде мой приятел.
Хината тъжно поклати глава. Тя знаеше, че въпреки омразата си, в Наруто още гореше надеждата на приятелството. Още го болеше за изгубеното приятелство.
----------------------------------------------------------------------
Шикамару пусна Темари от ръцете си. И ядосано, и с болка, се запита защо поне веднъж не му даде шанс. Той толкова я обичаше, а тя винаги го отблъскваше.
- За бога, Темари-сан! Колко време ти е нужно? Защо увърташ? По - добре ми кажи, че не ме обичаш. Предпочитам така, отколкото да си с мен без любов.
- Шикамару - кън, аз те обичам! Просто те моля да ми дадеш време.
Когато Гаара се прибра, той седна на стола, и с надсмешка ги слушаше. Усетили присъствието му, те млъкнаха. А Темари се запита къде ли е бил толкова време. Имаха големи проблеми с Коноха, а той бе изчезнал. От кухнята се зададе и Канкуро, който бе заспал, обаче се бе стреснал от шума и сега гледаше с почуда към останалите.
----------------------------------------------
Игнасио седеше в къщата си. Откакто дъщеря му изчезна, той не намираше сили за нищо. Питаше се дали е добре. Тогава в главата му нахлу ужасяваща мисъл. Запита дали въобще е жива. Той гледаше семейната снимка и с носталгия си спомни за "изгубеното щастие". Снимката не бе запазена, а бе измачкана и поизтрита. Една част от нея липсваше, но тя бе потънала преди 7 години с кораба "Лоралайн" с който пътуваха Игнасио и двете му най-скъпи същества. Именно той и дъщеря му бяха единствените отцелели от кораба. Бяха загинали повече от 500 души, половината от които деца. Между тях бе и майката на Ейнджъл - Лусия. Горкото момиче преживя ужаса да види как майка и умира пред очите и. Това коренно промени живота и. Света бе потресен след трагичната съдба на кораба. Моряците, които пътуваха по състоя път се надяваха да не ги сполети и тях тази злочеста съдба. Казваха, че нощем ако се вгледаш, ще видиш сянката на кораб с всичките му гости и екипаж на борда. Именно затова всички го наричаха призрачния кораб. Спомняйки си тази трагична история, Игнасио гледаше снимката. На нея те бяха щастливи и се усмихваха. Лусия имаше млечно бяла кожа и руса коса. Бе добър и предан човек, и с Игнасио се обичаха много. До тях бе и Ейнджъл. Тогава тя беше на 13 години, но живота я удари жестоко. Беше щастливо момиче, израсло под грижите на мама и татко. На снимката бе усмихната, а черната и коса бе сплетена плитки. Игнасио осъзна колко скъпа му е тях, и, че сега може би е мъртва... а може би имаше нужда от помощ?
--------------------------------------------
Какаши и Курейнай бяха в офиса на Тсунаде. Двамата бяха решили да я убедят да спре войната с пясъчното село, но Тсунаде им се развика, наричайки ги луди. Тя не разбираше защо искаха да спрат войната, след като самите те участваха в нея. Група нинджи от пясъчното село бяха убили 4-тия хокаге, а това бе прекалено сериозна причина за започване на война.
-----------------------------------------------------
Итачи заби куная си право в сърцето на Саске, но това не бе толкова фатално. Мангекю Шарингана му бе нанесъл още по - големи вреди на тялото на Саске, който лежеше на земята и се опитваше да се изправи. Итачи се засмя злобно, продължавайки да го наранява.
- Казах ти, малки Саске. Аз съм по-силен от тебе. Видя, че си слаб.
- Не! Аз ще те победя! - Саске изкрещя, но скоро гласът му затихна, защото очите му се склочиха и той заспа завинаги. Беше мъртъв. Небето потъмня. Стана студено. Безжизненото му тяло лежеше насред гората, а около него имаше следи от кръв и счупени кунаи. Вече нямаше да има болка, защото беше мъртъв. Надвесвайки се над него, Итачи го погледна в лицето. То беше бяло и безжижнено, а очите му бяха затворени. Итачи пусна ръцете му, и когато си тръгваше промълви:
- Съжалявам, Саске, но ти си избра този път. Сега бъди спокоен. Сега ще бъдеш със Сакура-чан.

Walk Away
Ейнджъл беше заспала, когато, не усети как някой я рита силно в корема. Стресната от шума и от болката, Ейнджъл се бе събудила. Разтреперана, тя знаеше какво иска той от нея. Ейнджъл преглътна. Цялата болка и омраза, която чувстваше и се приготви да му се отдаде отново, без собственно желание. Гаара я придърпа още по - близо до него. Искаше да е само негова, на никого другиго. Той започна да гали кожата й, но Ейнджъл не правеше нищо. Тя бе негова марионетка, негова момиче на повикване. Той можеше да прави с нея каквото си поиска. Отнова я облада бързо. Ейнджъл чувстваше безкрайната болка, но бе твърде слаба, за да се бори с него. Когато приключи, Гаара я блъсна на земята, при което старите рани се разкървавиха. Той и хвърли пари и се обърна. Ейнджъл изпадна в ярост. Сега не само му се отдаваше, но и я имаше за евтинна к***а. Тя се затича към него и започна да го рита в краката колкото сили има.
- Просто ми кажи кога ще ме убиеш! Защо ме мъчиш? Не мога да живея така! Не мога да живея този живот! - Гаара се бе ядосал от изблика й на ярост, и я зашлеви.
- Ти си моята кучка и аз ще правя с теб каквото си поискам!
- Никога! Никога не ме наричай така, изрод такъв! А какъв си ти, великия Казекаге? Но в живота има и по-важни неща, като това да обичаш, да имаш приятели... но ти не знаеш какво е приятелство! Не знаеш какво е любов. За теб има само страдание. Ти страдаш, защото си сам. Аз може да съм кучка, обаче не твоята кучка! - Ейнджъл крещеше, изпаднала в ярост. Тя взе хвърления Шурикен и го насочи към гърлото си. Тогава Гаара я хвана за ръката. Той изтръгна Шурикена от ръката й, и реши, че ще е по-добре да остане тук.
Ейнджъл скоро заспа. Тя се страхуваше от него, но сънят натделя. Докато я гледаше, той осъзна какво е искала да каже тя. Той наистина беше изрод. Спомняйки тежкото си дество, Гаара наблюдаваше спящото момиче, което излъчваше доброта и нежност. Бе я наранил прекалено много. Когато Ейнджъл се събуди, тя отново заплака. Защо, не си беше тръгнал? Какво още искаше от нея?
------------------------------------------------------------------------
Хината и Наруто спореха. Хината се опитваше да убеди Наруто да престане с проклетата война. Наруто обаче не мислеше да се отказва. Той бе си поставил цел да отмъсти за Сакура. Хината го умоляваше през сълзи. Тя не искаше да гледа как двама приятели се бият. Беше й тежко. Тя познаваше и двамата отлично. Хината държеше Наруто за ръката и го умоляваше.
- Наруто - кън, цялата тази глупост трябва да спре. Нима ще убиеш най-добрия си приятел за нещо, станало преди три години?
- Хината - чан, запоследен път ти казвам, Казекаге - сама не е мой приятел! Не ме интересува кога е станало, аз трябва да си отмъстя!
- Наруто - кън, не мислех, че ще го кажа, но приличаш на Саске! Омразата те е заслепила! Забрави ли, че Гаара - сама е най-добрият ти приятел, човекът на който имаш най-голям доверие? Нима си готов да се биеш с него, заради една грешка, станала преди толкова време? Отговори ми, но първо си помисли - готов ли си да загубиш най-добрия си приятел, заради една глупава грешка? А, ако е така, аз си тръгвам. - При което Хината тръгна тъжно към вратата. Тя искаше да го вразуми, но не можеше. Знаеше, че всичко това ще донесе болка и страдание. Наруто се обърна и я хвана. Той я гледаше право в очите.
- Хината - сама, защо ли чуствам, че още имаш чуства към Гаара-сама, или греша? От доста време те наблюдавам. Винаги, когато го споменат, ставаш нервна и почервеняваш. Нима е имало нещо между вас? Знаех, че го харесваш, но не съм си и помислял, че вие можете да....
- Наруто - кън, аз и той бяхме просто приятели, но той беше и е човекът на когато държа най-много. Той е моят най-добър приятел! Не бих могла да го обичам по друг начин, сърцето ми е само твое. - При последното изречение Наруто млъкна и погледна Хината още по-глупаво. Нима тя нарече Гаара най - добър приятел? Нима връзката им беше толкова силна?
------------------------------------------------------------
-Не, не! Защо още си тук? Махай се! Махай се... Ако искаш да ме боли, направи го! Сега си върви, искам да съм сама.
- Я виж ти, колко отворени сме станали. Хъм, интересно колко ли искаш сега? Гаара отново я издърпа към себе си. Този път реши да си поиграе с нея. Той започна бавно да целува всеки сантиметър от тялото й, докато докосваше бедрата й под роклята. Продължавайки да я целува, Ейнджъл мълчеше. Отдавна знаеше, че трябва да прави с нея каквото си поиска. Той продължи да я целува. Когато стигна до деколтето, той смъкна роклята й. Тялото на чернокоската остана само по сатенен корсет. Гаара продължи да целува гърдите й. Когато стигна до краката й, той проникна в нея, но този път бе още по - болезнено от преди. Когато приключи, той й нареди да се облече.
- Трябва да се храниш, не ми трябваш мъртва!
- Аз одавна вече съм мъртва. Няма за какво да ме държиш още жива. Получи това, което искаше, сега ме убий! Поне, за да не страдам.
- Слушай, глупачке! Ще те убия, когато аз реша! Ти вече нямаш живот. Разбираш ли? Ти си моя кукла, мога да правя с теб каквото искам. За теб думата "Аз" не същуствува! Ти си никоя!
- Аз може да съм никоя, но ти, не си някой. Но знаеш ли, аз може да съм никоя, но се кълна, че щом се измъкна жива от тук, ще разкажа на цялата село за истинското лице на Казекаге - сама!
Последните ядосаха Гаара. Той я хвана за врата и изсъска злобно:
- Интересно, как би се почувствала, ако на Игнасио му се случи нещо?
- Не можеш да убиеш баща ми!
- Напротив, мога!
Ейнджъл сведе глава, разбирайки, че е загубила тази словесна битка. Тя преглътна унижението и цялата си омраза, и покорно сведе глава.
- Аз съм твоя собственост. Прави с мен каквото пожелаеш, но те умолявам, не убивай татко!
- Браво, добро момиче! - Казвайки това, Гаара я спъна и тя падна на пясъка. Когато си тръгна, Ейнджъл даде воля на цялата си болка. Той каза истината - сега тя е никоя.
-----------------------------------------------------------------------------------
Наруто все още гледаше към Хината с недоумение. Нима Гаара беше нейният най-добър приятел? В очите на Наруто пламна малко пламъче злоба и ревност. Та те бяха твърде различни, за да са най-добри приятели. Той беше безчувствен, мълчалив и страхотен приятел, а тя мълчелива и стеснителна. Нима тя му доверяваше всичките си тайни? Но изведнъж всичко му се проясни. Той си спомни как Гаара я защитаваше и бе непрекъснато около нея. Те бяха като брат и сестра. Наруто хвана Хината за ръцете и помилва по бузата, и се усмихна тъжно.
- Хина - чан, сега аз ще бъда твоя най-добър приятел. Забрави за него.
- Наруто - кун, не мога! Ти си моята любов, но той е моят най - добър приятел и го чуствам като брат. Той знае всичко за мен. Той бе първият човек, на който казах, че те обичам!
От далечината се зададе Тсунаде. Тя бе разтревожена и тъжна. Нещо ужасно бе станало. Наруто и Хината я видяха и силно се притесниха. Те не знаеха какво става.
- Хокаге - сама, какво има?
- Не знам как да ви го кажа... случи се нещо ужасно!
- За бога, Бабо Тсунаде, говорете!
- Ами, Саске... Саске, той е..........
- Какво е станало със Саске - кън? - Хината попита притеснено.
- Той... Той е мъртъв.
В този момент, не би могло да се опише нищо. Наруто и Хината стояха безмълвни и не можеха да повярват на това, което им се казваше.
---------------------------------------------------------------------------------
Гаара бе взел мястото си на Казекаге и преглеждаше документите от Коноха. Когато Темари не нахлу в стаята. Тя изглеждаше изплашена и плачеше. Гаара притеснено се опита да разбере какво става. Тя плачеше. Гаара я прегърна.
- Сестричке, какво има?
- Шикамару... той... той си има друга!
- Знаех си, че този глупак е такъв! И на теб ти казах, не се захващай с него! Ей сега ще го убия, само да ми падне в ръцете.
- Не моля те! Не е нужно! Аз му казах достатачно.
- Не ме интересува! Ще го убия! Но първо имам работа.
Когато Гаара стигна до мястото, където беше Ейнджъл, тя бе присвила крака и плачеше, но дори това не го трогна. Той бързо я разтърси, и й подхвърли една рокля.
- Преоблечи се веднага!
- Няма ли да се обърнеш?
- Няма нещо, което да не съм видял.
Ейнджъл плахо се обърна, преглъщайки болката. Тя свлече роклята. Стройното й тяло бе озарено на лунната светлина. Наблюдаваки тази гледка, Гаара усети странно чувство. Когато бе готова, Ейнджъл се усмихна. В усмивката и имаше болка и тъга. Нещо ставаше с нея.
Гаара я целуна по бузата, и се обърна назад, за да си отиде.
- Бъди добро момиче и ще има награда.
Виждайки го да се отдалечава, Ейнджъл бе наколеничила на пясъка, и промълви:
-Защо ми причиняваш това?
------------------------------------------------------------------------
Шикамару се прибра в къщата на пясъчните нинджи. Той видя, че Темари бе седнала на стола и беше тъжна. Той се опита да се приближи до нея, но тя сложи ръката си, за да направи граница между тях. Не искаше да го вижда. Бе прекалено наранена. Тя искаше той да си тръгне веднага. Нямаше желание да й говори лъжи.
- Скъпа, какво има?
- И питаш? Или си сляп, или голям глупак! Нима до преди малко не бе в леглото с любовницата си?
- От къде знаеш, Темари? Това не е вярно! Аз и тя скъсахме. Обичам те!
- Млъквай! Никога повече не казвай, че ме обичаш, защото лъжеш! Аз ти дадох всичко. Глътна ме и ме изплю! За това, че те мразя, обвинявам себе си. Само да те видя, и имам чувството, че умирам. Но сега няма да плача пред никой... никога!
- Темари, думите ти ме нараняват.
- Така ли? А ти, не ме ли нарани? Или за теб едни правила, а за мен други? Но сега искам да си събереш багажа и да се махнеш без звук. Просто ме забрави!
- Не можеш да забравиш някой, който обичаш.
---------------------------------------------------------------------------
Ино бе в магазина на родителите си. Когато чу новината за Саске, Ино почуства, че гърлото й пресъхва. Оставяйки магазина без надзор, тя затича към къщата, затваряйки вратата. Тя заплака. Не можеше да е мъртъв! Тя още не го вярваше. Когато се върна в магазина, от клиентите нямаше и помен. Зад нея се появи Канкуро. Ино се запита какво иска от нея той. Селата им бяха врагове и можеше да иска само едно. Ино се приготви за атака, но той я спря.
- Не съм дошъл за това. Искам да ми кажеш нещо за Саске.
- Аха! Така значи, глупако! За Саске! Май не помниш, че го уби?
- Май си в грешка... И повтори, нима е мъртъв?
Ино отново заплака. Не я интересуваше, че я гледа, тя заплака.
- Да, мъртъв е! И ако не си бил ти, значи е бил брат ти!
Канкуро замълча. Можеше да я вярно. От доста време Гаара се държеше странно. Възможно ли е той да е убил Саске? Канкуро прогони тази мисъл от главата си, макар, че бе вероятно. Познаваше брат си. Той извади един букет и го подаде на Ино, която мълчеше. Тя взе цветята и тъжно ги съзря. Бяха рози.
- Благодаря! Много са красиви.
- За нищо. - Той се обърна и си тръгна, оставяйки я сама. Ино още се взираше в розите. Това бяха цветята на желанието и страстта.
-------------------------------------------------------------------------------
Ейнджъл се бе свила и се опитваше да не мисли за това, което й се случваше, но беше невъзможно. Всичко й напомняше за ужасното й преживяване. Гаара бе дошъл отново. Нямаше смисъл да й казва какво иска, тя покорно му се отдаде. Беше безсмислено от съпротивление. Преди да си тръгне, той плъзна някакво цвете по белия й гръб, и си тръгна.
- Надявам се, утре да не ме разочароваш.
Оставайки сама, Ейнджъл видя цветето. Това беше лилия. Сега тя си отдъхна. Това беше цветето на смъртта. Най - сетне той бе решил да я убие.