Стихотворения... и не чак толкова

много са хубави :bravo:

Хареса ми СасуСаку!

Супер са Продължавай да пускаш, моля те още

Да хобави са , някаде нямаше рима , но нищо ... пак са добри

много ми харесаха :!:

:bravo: :/: :bravo:

:lol!: :bravo: много са яки

Добри са :bravo: Дай още

пак ме оставихте самичка ... явно наистина аз съм единствения човек, който не ги харесва ...


4.През всичко минах, за да те намеря.
Със грешки аз живота си живея.
Признавам си, със много бях,
но всичко свърши, когато те видях.

Първо бях с един, а после с друг,
а накрая срещнах тебе.
Съдбата ни доведе до тук,
а сега отделя те от мене.

Позволих си да те обичам,
грешка голяма направих.
Но в друг вече не мога да се вричам,
всички други забравих.

"Никога няма да те обикна както искам аз."
каза ми веднъж.
Сълзите да излязат пускам аз,
а в душата завалява дъжд.

Гледам те сега и не вярвам на късмета си.
Хора като теб не се намират лесно.
Не те заслужавам, признавам си,
но живота да ни раздели... това не е честно.

Ако не бяхме започнали с това...
Нямаше да страдаме и двамата сега.
Но любовта жестока никога не пита.
Идва, а след време внезапно отлита.

Заминаваш сега.
В сърцата ни има тъга.
От болка изгарят телата ни...
но завинаги свързани остават душите ни.






5.И спрели сме там, до лампата стара,
със дрипави дрехи облечени.
Търсим малко надежда и имаме вяра...
дори да знаем, че сме обречени.

Снежинките падат и грейват лицата ни.
Знаем, че те са като нас.
Гледаме как се раждат в бяло обагрени,
гледаме ги ние във захлас.

Но когато докоснат калта...
те умират тъжни, без мечти.
А ние разбираме, че това е нашата съдба
и от очите ни текат сълзи.

Родихме се ние чисти, добри,
но крайните квартали са бедни.
Умряха всички наши мечти...
умряха като снежинките дребни.




6.Много е хубаво да ти се подиграват без причина.
Много е хубаво да не те приемат такава каквато си.
Много е хубаво да усещаш как душата ти се срива
и никой да не вижда тъгата ти.

Понякога се чудя какво ще правите, когато си отида.
Ще плачете или ще се радвате, не знам.
Какво ли ще стане, когато се срина.
Какво ще правите, кажете ми... аз трябва да знам!





7.Добре ще е да знам, ако това си ти.
Добре ще е да знам, ако вече не ме обичаш.
Добре ще е да знам, ако сърцето ми ще продължава да кърви.
Добре ще е да знам, ако в друга се вричаш.

Не разбираш ли, че аз те обичам.
Не разбираш ли, че вече няма връщане назад.
Не разбираш ли, че колкото и да го отричам
без теб не мога да живея в този ад.

А ти сега със нея искаш да си.
И не разбираш колко ще ме нараниш.
Трябва ли да затварям очите си,
за да може ти до мене да стоиш.

Добре ще е да знам, ако това наистина си ти.
Обичаш мен, но явно други също.
Тя ми е добра приятелка, моля те, разбери.
Не искам всичко да ми кажаш, когато вече е късно.




8.Единствено с теб съм се чувствала истински щастлива.
Ти единствен не ме срина изцяло.
Ти единствен не ме дари с болката горчива
от това да погребеш сърцето ми цяло.

На тебе единствено аз вярвах сляпо.
Всеки друг предаде ме без жал.
С тебе единствено сърцето ми пак беше цяло,
но явно и ти ще го хвърлиш във локва със кал.

Омръзна ми сърцето ми да хвърлят.
Попадне ли във нечии ръце...
никога не спират докато не го изтръгнат,
за да мога да остана без сърце.

Омръзна ми живота да ме блъска вечно.
Не ми ли стигаше всичко преди?
Помислих си, че с теб ще е различно.
Но явно любовта вреди.

Сълзите явно никога няма да спрат да текат.
Сърцето няма да спре да кърви.
Ще ме предадеш ли и ти този път?
Ще ме предадеш ли, моля те, кажи?






това е написано в множествено число, т.е. от името на всички...


9.След време ще си тръгнеш, знам го.
Каза ми го във началото дори.
Не мога да те спра, разбирам го,
но ще си спомням какво е било преди.

Приятелите ни често ще виждам.
Ще те търся със поглед сред тях.
Но очите ти, знам, няма да срещам.
Аз няма да бъда такава каквато бях.

Ще обикаляме града както правехме със тебе.
Ще се смеем заедно и ще лудеем.
Но никой няма да може да върне миналото време,
в което всички заедно живеем.

Ти ще си далеч от нас, може би завинаги...
и няма вече да е същото.
Във един миг всички ще замълчим и ще се загледаме във белите гълъби.
И няма вече да можем да скрием чувството.

Очите на всички ще са замъглени от сълзи.
Ще плачем, за да те върнем при нас.
Сърцата ни кръв ще леят дори,
за да може да си тук във този час.





а това е написано в ед.ч., т.е. от името на един човек...


10.След време ще си тръгнеш, знам го.
Каза ми го във началото дори.
Не мога да те спра, разбирам го,
но ще си спомням какво е било преди.

Приятелите ни често ще виждам.
Ще те търся със поглед сред тях.
Но очите ти, знам, няма да срещам.
Аз няма да бъда такава каквато бях.

Ще обикаляме града както правехме със тебе.
Ще се смеем заедно и ще лудеем.
Но аз няма да мога да върна миналото време,
в което със тебе заедно живеем.

Ти ще си далеч от мен, може би завинаги...
и няма вече да е същото.
Във един миг всичко ще замълчи, а аз ще се загледам във белите гълъби
и няма вече да мога да скрия чувството.

Очите ми ще са замъглени от сълзи.
Ще плача, за да те върна при мен.
Сърцето ми кръв ще лее дори,
за да може да си тук във този ден.




за сега толкова ... още ще пусна или утре или по-късно днес ...

Страхотно Наистина, имаш голям талант

невероятни са и много ми напомнят на миналото ми :cvir: пусни още plss

Чудесни са

направо нямам думи много те бива

Супер са и тези :arrow: още

sakura_uchiha1 написа:Супер са и тези :arrow: още

съгласна съм

мн са яки

Супер са

Бравооо!!! Страхотни са

адски яко е :bravo: имаш невероятен талант де да можех и аз да пиша така всичко което пишеш е ненормално готино хора с твоя талант се срещат рядко :bravo: :obi4amte: :kisss:

onyx&pink написа:адски яко е :bravo: имаш невероятен талант де да можех и аз да пиша така всичко което пишеш е ненормално готино хора с твоя талант се срещат рядко :bravo: :obi4amte: :kisss:

Съгласна съм, пишеш невероятно