One-shot

"Съжалявам, Саске... това е за последно.", а след това всичко потъна в тъмнина.

**********************

Бягахме... бягахме кокото се може по-бързо. Трябваше да стигнем на време. Още малко... почти стигнахме. Спряхме и шокираща гледка се разкри пред очите ми. Това не можеше да е истина... не можеше да сме закъснели. Нямаше и следа от Саске, а там... пред стената, на която беше изрисуван знака "Учиха", лежеше Итачи. Черната му коса беше разпиляна по земята. Очите му - затворени, а от устата му се стичаха две струйки кръв. Мантията на Акацки, която носеше попринцип, сега не беше на него. Лицето му беше спокойно и, ако не бяха кръвта и белезите, човек би си помислил, че спи. Усещах как сълзите напират да потекат от очите ми и вече не чувах и не виждах нищо. Не можех да издържам на тази гледка. Итачи беше мъртъв, а Саске - избягал. Не можех да понеса повече. Започнах да тичам само направо, като се опитвах да избягам от мислите в главата ми. Смътно съзнавах, че Наруто бяга след мен. Виковете му отекваха в съзнанието ми, но аз така и не ги чувах. Не можех да се откъсна от гледката, която допреди минути беше пред очите ми.
-Сакура-чан! - Наруто вече бягаше до мен. Знаех, че не мога да му избягам, за това спрях и седнах на един камък. Русото шиноби седна до мен и заговори уверено, но и мило.
-Сакура-чан, успокой се. Моля те! Ще върнем Саске на всяка цена. Няма да го оставим да ни се изплъзва всеки път, когато сме толкова близо до него. - Както си и мислех, Наруто не разбираше нищо. Усетих как една сълза се стича по лицето ми и побързах да я избърша.
-Наруто... - започнах аз, но той не ме остави да довърша.
-Виж, Сакура-чан. Всички тръгнаха да те търсят. Ти избяга така внезапно, че не можахме да разберем какво става. Моля те, върни се с мен. Оговорили сме място, на което да се срещнем. - Това, че всички са тръгнали означава, че Итачи все още е там. Наруто продължи да ме убеждава да тръгна. - Хайде, Сакура-чан! Да тръгваме, а утре, след като си починем, ще тръгнем пак да търсим Саске. - Добре! Това беше. Вече не издържах.
-Не става въпрос за това Наруто! - извиках в лицето му и изчезнах в облак дим. Върнах се на мястото, от което избягах. Взех тялото на Итачи и се затичах към един изоставен манастир, който беше наблизо. Като малка често идвах на къмпинг тук с родителите си и посещавахме манастира, но сега той е изоставен и няма никой, който да е ходил там поне от две години. Стигнах до сградата, и когато влязох се качих на втория етаж, за да оставя Итачи на едно от леглата в стаите. Три стаи на горния етаж бяха напълно запазени, което много ми помагаше в тази ситуация. Манастира беше много навътре в гората и напълно забравен от хората, така че не виждах смисъл от някакви по-специални мерки за прикритие на сградата. Освен това не вярвах някой да ме потърси тук. Разтършувах се из шкафовете и намерих едно одеало. Върнах се при мъжа и с последната си останала чакра започнах да го лекувам. Чакрата ми беше малко, а и бях изморена от тичането, така че не можах да издържа дълго. Но поне излекувах по-дълбоките рани.Сега проблема беше, че има само едно одеало. Метнах го набързо върху Итачи. Легнах на другото легло и затворих очи. Беше странно как се развиха нещата.
******************************
Слънчевите лъчи, залещи лицето ми, ме събудиха. Отворих очи и погледнах към Итачи. С изненада установих, че него го няма.
-Събудила си се? - Седнах на леглотои погледнах към вратата на стаята. Итачи се беше облегнал там, скръстил ръце пред гърдите си, изучаващ ме. Станах, за да се приближа към него, и усетих как одеалото се плъзга по тялото ми. Явно ме беше завил. Отидох до него и започнах да го оглеждам.
-Как са раните ти? - попитах го. Изглеждаше добре, макар да нямах чакра, когато го лекувах.
-Добре са. - каза мрачно той. - Защо ме спаси? - погледнах го в очите учудено.
-Сложно е. - казах тихо. Той хвана брадичката ми и придърпа лицето ми към неговото.
-Не успя да получиш единия брат, затова пожела другия? - самодоволна усмивка се изписа на лицето му. Ядосах се и го ударих в гърдите, след което се върнах на леглото.
-Не е така. - казах студено, а в следващия момент усетих устните му върху моите. Ръцете му шариха по цялото ми тяло. Отвръщах на всяко негово движение и докосване със същото. Разума ми казваше да не му се давам, да го направя по моя начин с моите правила, но кой го слуша, по дяволите? Харесваше ми така. Ръцете му се плъзнаха под блузата ми, тялото му притискаше моето към леглото. Не забелязах кога останах без дрехи, но нямах нищо против. Ръцете му минаваха по цялото ми тяло, следвани от устните му. Едва си поемах дъх.
-Не трябва да правим това. - казах задъхано докато се опитвах да се отърва от блузата му.
-Знам. - той впи устните си в моите. Езиците ни се бореха за надмощие, но никой не побеждаваше. Чернокосият плъзна устни по врата ми, по гърдите ми, по корема ми.
-Разкарай това. - казах аз нацупено и се отказах да дърпам блузата му. Той се засмя и след миг беше в същото положение като мен - напълно гол. - Нямаме други дрехи. - уточних през няколко целувки, когато усъзнах, че дрехите ни са на парчета из цялата стая.
-А трябват ли ни? - не му отговорих. Претърколих се, така че аз да съм отгоре и започнах да целувам врата му. Придвижих устните си надолу към корема му и усетих как мускулите му се стагат, когато наближих члена му. Надигнах глава и го погледнах в учите. Гледаше ме доста учудено. Дяволита усмивка се изписа на лицето ми.
-Не очакваше това от шиноби на Коноха? - попитах тихо и целунах члена му. Трябва да призная, че беше доста голям.
-Не го очаквах от теб. - каза той едва. Знаех, че му харесва. Вкарах члена му в устата си и започнах да въртя езика си около него. Усещах как Итачи стаяга мускулите си, как се сдържа да не издаде някакъв звук. Ръцете му ме хванаха и той ме издърпа нагоре към него. Изъртя се и вече той беше върху мен. Погледнах го и се нацупих.
-Няма да си играем вечно. - уточни той, виждайки изражението ми. Надигнах се и го цевлунах. Отново преплето езика си с неговия. Спуснах ръцете си надолу по гърдите му, по корема му и хванах члена му. Усетих как се усмихва. Започнах да движа ръцете си по члена му, докато той целуваше гърдите ми. След миг Итачи спря и хвана ръцете ми като ги затисна над главата ми. Погледнах го объркано.
-Какво ти стана? - попитах.
-Наистина не трябва да правим това. Освен това аз дори не знам защо ме спаси. Може би искаш да измънеш някаква информация от мен. Все пак си от Коноха. - обясни ми той, но можех да видя желанито в очите му. Изобщо не му се искаше да спираме.
-Итачи, наистина ли не ми вярваш? Наистина ли мислиш, че бих пожертвала тялото си за информация. Помисли трезво. Ако ми трябваше информация изобщо нямаше да те лекувам. Нямаше и да те нося до тук. Щяхме да те разпитаме всички. Но тук няма други нинджи освен нас двамата. - погледнах го в очите гневно. Той пусна ръцете ми и ме целуна.
-Права си. - каза с усмивка. - А и защо да не се възползвам. Дори да го правиш за информация, никога не съм бил разпитван по такъв начин. - ухилих се и го придърпах към себе си за още една целувка.
-Итачи... - казах съвсем тихо. В следващия момент устих как члена му рязко влиза в мен. Чернокосия ме целуна, за да заглуши вика. Бях правила секс и преди, но по дяволите, това си беше нещо голямо /не можах да се сдържа xD/. Итачи започна да се движи бързо. Викове и стенания се изплъзваха от устните ми. Усещането беше невероятно. Усещах дъха на мъжа срешу лицето си. Целунах го бурно. Усещах, че скоро ще свърша. Итачи увеличи темпото. Члена му навлизаше дълбоко в мен. Той също щеше да свърши скоро. Усетих връхлитащия ме оргазъм и след минута свърших. С последен тласък на таза си Итачи също свърши в мен. Тялото му се отпусна върху моето. И двамата дишахме тежко, но това не ми попречи да уточня нещо.
-Деня не е свършил, а нощта не е дошла. - мъжът се ухили. Разбра много добре какво имах предвид.
-Дри няма да си починеш. - каза той и започнахме всичко отначало.