Живота на Сакура

Това е първия ми фик.Кажета да ли ви харесва,за да знам дали да пуска следващата глава.Сори за правописните грешки.


І глава


Казвам се Сакура Харуно на 17 съм и се преместих в ново училище.Трябваше да бъда там до 7:30.Аз живея много далече от даскало и се налагаше да ствам в 5:30 всяка сутрин.Когато отидо в мъчилището (а аз естествено закаснях )имах час с класната.Влязох и се извиних за закаснението.Тя се доближи до мен и ми каза на ухото:
-Казвам се Марико и ако имаш проблем веднага ми казвай.
-Така клас това е навата ученичка Сакура Харуно.Очаквам да се държите добре с нея.-каза учителката на класа.-Сакура иди да седнеш на онзи чин там до прозореца.
Тя беше учителка по матаматика,а аз учих в паралелка с профил ФИЗИКА.Кагато часа свърши три момичета и ми се представиха. Две от тях бяха руси и синеоки,а другата беше тъмнокоса ис синьолилави очи.Едната блондинка се казваше Ино Яманака,другата беше Темари Субако но,третата Хината Хюга.Дойде голямато и момичетата ме попотаха дали искам да отида с тях(не разбрах къде).Те ме товедоха към някаква градинка близо до даскало.Седанахме на една бейка и задочнахмв да си гововим(по-скоро си кюкарихме ама...).
По едно време чух много красив но суров глас зад мен.
-Махайте се от тук.
Завъртях се и преди да кажа нещо Хината ми запуши устата.Другите момичета станаха и си тръгнаха и аз ги последвах.
-Кои са тези?-попитах след като се отдалечихме достатъчно.
-Това е Саске Учиха и бандара му.-каза Ино
-Най-готиното момче в училище.-допълни Темари
-Изглежда като надут пуяк.Мразя ги тези.А другите кои са?
-Оня русия е Наруто Узумоки,не го пипай,зашото Хината си пада по него.Този със синята коса е Суйгетцу,дригите са Пейн и Джуго побоиниците на гимнзията.
-Ахам.Идиоти.-каза аз.
Върнахме се в училище.Имахме още четири часа,но те минаха неусетно.Тръгнахме си и попитах:
-Има ли някои в моита посока?-попитах.
-Не.-казаха ми те в един глас.
Сведох глава .
-Е все тая.ББ
-ББ.-казаха ми те и си тръгнаха.
Беше зима и се стъмваше много рано.Вче беше тъмно и да ви призная малко ме хвана шибето.Аз вървях към метрото.Изведнъж някой ме дръпна за ръката в няква тъмна уличка.Този започна да ме целува по връта и аз му зашлевих много силен шамар.После побягнах калкото се може по-бързо докато не стигнах място с много хора.Качих се на метрото и след като слязох се прибрах колкото се маже по-бързо.Като се прибрах се плякнах на леглото (като някво мекотемо) и преди да се усетя бях заспала.



Следва продължение ....

Фика е много хубав, браво Не е зле да се огледаш малко относно правописните грешки, но това се оправя :): Ще продължавам да го следя, мисля, че ще е страхотен :bravo:

и аз ще го следя ,и на мен ми хареса,ама нещо не ми допада наруто и хината заедни но нш

Яко е пускай още.

бива пускай още да видя какво се случва по-нататък

добре е пусни още pls

супер ееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: love it :cvir:

Малко по-късно днес ще пусна 2. глава

Ощеее! Много е яко!

Какво стана с дтугия ти фик нали щеше да пускаш него? Този фик е супер, но главите са малко късички, а за гршките и повторенията...! Можеш да се постараеш малко повече. Очаквам нова главичка

Ам фикчето е интересно , но наистина трябва да го прочетеш 3 пъти преди да го пуснеш , та все пак аз не правя толкова грешки . Иначе е интересно , въпреки че има много подобни ндаявам се това да е малко по различно .

Ето и втара глава



ІІ глава



На следващия ден:

БИП

БИП

БИП

БИП

Скапания будияни ме събуди.Беше 5:30.Забога кой е казал,че училищета трябва да започва толкова рано.Станах отидох в банята измих си зъбите и лицето и тръгнах да излизам,но имах ичувството,че забравям нещо.Излезнах и се сетих не се бях облекла и не си бях оправила чантита.Върнах се облекох се набързо обравих си чантата и тръгнах.Беше 6:10 и аз вече чаках метрото.Като стигнах в даскало видях някаква обява за кастинг за мажоретки.Подминах го.“Та кое момиче иска да бъде маворетка. “Питах се аз и незнаино как вече стоях пред вратата на класната стая.Влязох и какво да видя онзи надит пуяк бил в моя клас.НАй-лошото беше че той седеше на моя чин.Забялязах,че има рана на усната точно там дето бях ударила вчерашния извратеняк.Като седнах се направих,че не го виждам.Все едно не съчествуваше.Точно в този мамент Наруто се вясна и каза:
-Еи сладурано какво ще кажеш да излезеш с мен?
-Само без трупа ми.-казах аз и му забих един.
Седнах обратно на стола си и погледнах Саске.Той погледна към мен с дяволска усмивка и каза:
-Удряш доста силно.
-Какво?
-Ами доста симно удари Наруто.
-Това заслужава този плужек.
А аз наистина си помислих,че той мъжа от снощи.Сувсем полудях.Да си мисля такива неща за него.Той не би го направил.Нали?Класната влезе и започна да предава урока.Урока беше за средна отсечка в триъгълник.Мразя описателните задачи(всичко друго и върви освен тях).Здапочнах да си драскам нещо в тетрадката и изведнъж чух:
-Харуно на дъсата.Реши следващата задача.
Взех си учедника и се запътих към дъската.Гледах задачата се едно индианец пишешта машина.Нямах си и напредстава как да реша задачата,госпожата видя това и ми каза да си седна.
-Учиха реши задачата.-каза даскалката.
Той ме погледна с убийствен поглед и отиде до дъската.
-Добре Учиха седни си.
Той се усмихна в отговор и седна обратно на мястото си.След часа едно момче доиде при мен и ми каза:
-Здрасти аз съм Гаара.По-малкия брат на Темари.Тъй като нямаме повече часове а и вее е тъмно искаш ли да те изпратя до спирката.
-ДААА.-възкликнах аз.
Все пак не исках случкато от вчера да се повточи.
Гогато стигнахме той ми каза чао,а аз слязохпо стълбите до мястото където се чакаха влаковете(на метрото).Имах чувството,че някои ме следи.Но това е просто чувство.Нали?Когато слязох и се запътих към нас ме хвана малко шубе.Вървях сама по безлудна улица,а тишината беше побъркваща.Някой ме хвана за ръкацете и ми запуши устата.Каза ми в Ухото “Строшно си загазла“.След това не си спомням нищо.



Следва продължение...


сори за грешиките

супер е нямам думи

Супееер Давай още

ОЩЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! СУПЕР Е! :love:

:bravo: :bravo: :bravo:

Май аз ще се проявя в ролята на критик...
Идеята ми харесва, но положителните неща се изчерпват до тук.
Описанията почти ги няма, а да не говоим за грешките.
Действието се развива ПРЕКАЛЕНО бързо.
Главите са страшно къси. Всяка прилича по-скоро на пролог отколкото на глава.
Не може да пишеш по този начин:

-Има ли някои в моита посока?-попитах.
-Не.-казаха ми те в един глас.
Сведох глава .
-Е все тая.ББ
-ББ.-казаха ми те и си тръгнаха.

Това може да се напише по много по-добър начин. Примерно:
-Има ли някой в моята посока? - попитах обнадеждено момичетата. Не ми се прибираше сама. Имам страх от тъмното и от пустите улици. Напомнят ми за филм на ужасите.
Дружният им отказ ме извади от унеса. Не може да бъде? Защо все на мен? Почувствах как страха бавно започва да ме обзема. Сведох глава и им казах:
- Все едно... Чао!
- Чао! - отвърнаха ми те и си тръгнаха.


Забелязвам, че за теб съществува само думата "каза". Може да я заменяш със синоними, за да избегнеш повторенията.
Смятам, че можеш да пишеш добре, но това ще изисква доста усилия от твоя страна. Писането на хубави фикове не става ей така, сядаш, написваш нещо и го качваш. За да напишеш нещо хубаво трябва да имаш музата, желанието и да си в подходящото настроение. Не може да пишеш нещо весело, ако тъжна. Просто няма да се получи.


Не приемай нищо лично! Искам да ти помогна, за да станш по-добра в писането. Както казах в началото идеята наистина ми харесва. Ще следя фика и се надявам да разбереш какво ти казвам. :;):

Главата е хубава , но наистина трябва да ги пише както каза Тотооо ако искаш мога да ти помогна . И още нещо , даже две .
1. Главите са много кратки , аз за 1-вата ок ама тая е кратка и
2. Пак имаш правиписни грески , по малко са от миналия път но пак ги има . Ще го кажа пак , ако искаш да ти помогна ми пиши с удоволствие бих ти помогнала .

Яко :|-): :|-): :|-):

харесвам идеята ти но съм съгласна с ТоТооо и sakura_uchiha1 действитето наистина се развива малко бързичко,но нищо иначе добре се получава и не се притеснявай за големината на главите и аз не ги пиша мн дълги очаквам следващата глава

Идеята не е лоша, никак даже, но само аз ли обичам описанията, че да се извъдя като критичка, което, повярваи, не е в мой стил. Прочети си примерно частта с Гаара. Та той и казва здрасти и ведага хуква да я изпраща до спиркат макар, че доколкото помня не е в нейна посока. Незнам, но прекалено плоско ми звучи. Неискам да засягам ли да се заяждам, но ако вмъкнеш малко повее уточнения, ще бъде много по- добре. Този фик може да м разтърси и зариби аз основи ако се напиша така, както знам, че можеш, но ако е в този вид не е чак толкова грабващо. ( и аз незнам какво искам да кажа :Д) Ще чакам следващата глава, сорка за критиката, но точно това е начина да се научиш и да ни вдъхновяваш със твоите произведения! ;)

Леле... беше... беше... прекрасно!

сега съм малко,много наказана и ми е забранен достъпа до компа,освен за учебни цели.обещавам,че при първа възможност ще пусна нова глава.

mia_chan написа:сега съм малко,много наказана и ми е забранен достъпа до компа,освен за учебни цели.обещавам,че при първа възможност ще пусна нова глава.

Дано скоро да можеш да пуснеш следващата глава