SasuSaku Fic

:arrow: Така това е първият ми фик по Наруто така,че ако има нещо което да не ви харесва казвайте!

Глава 1


Здравейте!Казвам се Сакура Харуно и съм на 15,а след два месеца имам рожден ден и ставам на 16!Преди три години се преместих в Коноха,понеже дядо ми почина и баща ми стана глава на кланът.А аз като единствена негова дъщеря съм наследницата! Преди живеех в Швейцария заедно с родителите ми.Уча в Fiery Leaf High,училището е изключително красиво и голямо.Има няколко тенис корта,футболни и баскетболни игрища.Училището е от висока класа и тук е пълно с разглезени богаташчета,повечето от който не понасям.Харесвам едно момче,което е с две години по голямо от мен и се казва Канаме Хосихаши и е много красив - той има кафява коса и кафяви очи.В класът на Канаме е и Сакай моят първи братовчед и син на чичо ми.Утре е първия учебен ден е така,че по-добре да си лягам.Сутринта настъпи бързо и трябваше да се приготвям за училище.Облякох си една къса дънкова пола,бяло потниче и дънково яке в тон с полата.Баща ми и майка ми ме изпратиха до вратата и от там ме пое личния ми бодигард Нагато.След няколко минути колата спря пред входа на училището и аз заедно с Нагато слязох,както винаги той се настани на една от пейките,а аз отидох при моята банда.От далече си личи,че всички са уникални…с кого да започна?!Е най-големия уникат Наруто Узумаки или познат като Нару.Той е с руса коса и сини очи и гаджето му Хината Хюга,Хина с лилава коса и много светли очи.Следват Ино и Сай странното беше,че станаха гаджета защото са две противоположности.Ино е с руса коса и сини очи,а Сай с черна коса и очи.Сай и Наруто са в отбора по баскетбол,а Ино и Хина по тенис.Следва тайнствения Шино и вечно гладния Чоуджи,следвани от Шикамару и Киба нашите футболисти и разбира се аз и цялата моя милост.
-Здравейте,банда!-поздравих ги аз.
-Здрасти!-отговориха ми всички.
-Как прекара лятото,Сак?-попита ме Нару.
-Супер.Момчета,плажове,купони и дразнене на лигли!-казах аз.
-Това е била…Леле!-каза Ино и се загледа в някой.
Аз се обърнах и точно към мен се бе насочило едно момче или по-точно


Е това е от мен за сега ! :lah:

Аз се обърнах и точно към мен се бе насочило едно момче или по-точно Итачи Учиха той е в класът на Канаме и е адски готин.Има черни очи и коса,страхотно тяло и е нов в училището.
-Здравей,Сак!-поздрави ме той и ме прегърна.
-Здрасти,Ита!Хора това е Итачи Учиха и от днес ще учи тук.-оповестих аз.
С Итачи се запознахме през ваканцията.Бях на плаж,когато изведнъж се подхлъзнах и паднах в басейна и той ми помогна да изляза.И така от дума на дума разбрах,че ще учи в моето училище.Хората в даскало се делим на две основни групички – богатите глезльовци и ние не глезените или както обичам да ни наричам ”избавените”.Е това е началото да видим какво ще стане !?


Край на 1 глава

:arrow: Глава 2

Изби звънеца доказващ края на ваканцията и началото на новата учебна година.Всички ученици и учители се събраха и директорката Тсунаде се приготви за речта си.Сакура и приятелите й се настаниха в ляво от подиума и започнаха да оглеждат новите като се спираха на всеки по отделно и го оглеждаха от глава до пети коментирайки го и още преди да са го опознали го слагаха в една от групичките.Докато оглеждаха новите се спираха и на някой стари познати.
-Значи все пак тя отново е тук,а?-каза Сакура загледана.
Всички отправиха погледа си в посоката в която тя гледаше и видяха едно момиче червенокосо момиче с черни очи и очила.
-О,значи тя се е върнала?!Колко смело от нейна страна!-каза Ино.
-Карин не си ли е научила урока още?-попита Хината.
-Явно не е.Тя ми е най-омразната лигла!-отговори Наруто.
След като огледаха обстойно всички групата обърна внимание на директорката в най-важната част от речта й.
-И така време е да разберем,кой са тазгодишните префекти.-каза Тсунаде.
Всички притихнаха в очакване.Да си префект си има доста предимства – първо имаш по-малко домашни , второ – можеш да обикаляш из училището по всяко време и каквото и да направиш няма последствия,защото си избран от учителите и трето,но не по важност разбира се имат много свободно време.
-Тазгодишните префекти са . .

-Тазгодишните префекти са . . . Харуно Сакура и Хосихаши Канаме ! – оповести директорката.
Сакура и Камане се отправиха към подиума,за да си вземат лентите.След няколко минути директорката ги освободи и всички можеха да се приберат.Сакура и бандата й останаха още малко изчаквайки Итачи,който щеше да излиза заедно с тях.
-Здравейте!-поздрави ги Канаме.
-Здравей!-поздравих го Сакура леко изчервена.
-Сакура може ли да поговорим?-попита я Канаме.

-Мммм…Да!-отговори му тя.
Сакура и Канаме се отдалечиха и седнаха на една пейка.Той я гледаше,а тя отбягваше погледа му.
-Какво има,Сакура?Защо не ме гледаш?-попита я той.
-А,не нищо.Какво има?-попита го тя.
-А,да вярно.Та за утре ще мина да те взема от вас … ще работим както миналата година,нали?-попита той.
-Дам.-отговори момичето.
Двамата се изправиха.Канаме й се усмихна и Сакура отиде при останалите,който я чакаха.Итачи се бе присъединил към тях и говореха разпалено.
-Какво има,хора?-попита Сакура.
-Ами,тъкмо разбрах,че малкото ми братче Саске и Наруто са били приятели!-каза Итачи.
-Брей!-каза Сакура и започна да се смее.
Бандата отидоха в едно кафе.Денят мина весело,оказа се,че Итачи живее две къщи по-нататък от Сакура и за това се прибраха заедно.Сакура се прибра,вечеря заедно с родителите си,изкъпа се и си легна.Сутринта дойде бързо!Алармата събуди Сакура прекъсвайки сладкия й сън и за това часовника бе наказан.Секунда след като се събуди момичето изпрати часовника към стената и той се разглоби.След това стана,изми се и започна да си избира дрехи за деня,в крайна сметка се спря на една къса дънкова поличка и бяла ризка.Сакура се завъртя няколко пъти пред огледалото.
-Не,не изглеждам добре!…А може би…-каза си тя и започна да навива ризата си.
Тя нави ризата малко над пъпа и я върза.Огледа се и доволна от постигнатия резултат се усмихна,взе си дънковото яке и раницата и слезе по стълбите.
-Сакура,скъпа излизаш ли?-попита я майка й.
-Да,мамо.Едни приятели ме чакат отвън,чао!-каза момичето и излезе.

Сакура излезе и въздъхна знаейки,че ако бе останала само още минута и милата й майчица щеше да я затрупа с въпроси.Тя вдигна погледа си и видя Итачи облегнат на оградата загледан в далечината.Момичето се усмихна лукаво и тръгна тихо с ловки крачки към момчето,стигайки го се опита да го изплаши обаче не успя.
-Да не си посмяла.Чух те още преди да излезеш,не можеш ли да си по тиха?-попита я Итачи.
-Добро утро и на теб!-каза му леко обидено Сакура.
Той се обърна към нея и видя как сладко се е намусила и започна да се смее при видът й.
-Какво ти става?Да не би напълно да си превъртял?-попита го тя все още намусена.
-НЕ,просто си много сладка така!-отговори той смеейки се.
-Итааааа!-каза Сакура и посегна да го удари по рамото обаче се спъна и започна да пада.
Итачи я хвана в прегръдка,за да не падне.Той й се усмихна и тя му отвърна,отстрани обаче изглеждаше така сякаш щяха да се целунат в този момент обаче те не обърнаха внимание.Чу се прокашляне и двата се обърнаха и кой да видят…Самия Канаме!Сакура на бързо се измъкна от прегръдката на Итачи и се изчерви!Итачи погледна към нея и после към Канаме.
-„Какво става?Има ли нещо между тях?”-питаше се Итачи.
Подобни въпроси си задаваше и Канаме,но незнайно защо не му хареса това да вижда Сакура в обятията на друг.Той я чувстваше като по-малка сестра,защитаваше я обаче станеше ли въпрос за друго момче нещо му ставаше.Ставаше раздразнителен,лесно се сбиваше и той не знаеше защо обаче не му харесваше идеята тя да е с някое момче.Тримата тръгнаха към училището мълчейки всеки замислил се нас станалото преди момент.Сакура се ядосваше за това,че Канаме я бе видял да прегръща Итачи,Итачи от своя страна се питаше дали има нещо между нея и Канаме,а Канаме се дразнеше при спомена на Сакура в обятията на Итачи.И така всеки завладян в своите си мисли неусетно стигнаха до самото училище.
-Е,аз съм до тук.Ще се видим по-късно!-каза Сакура и помаха на момчетата свивайки е един от коридорите.
Момчетата повървяха в тишина,но по стълбите към другия етаж заговориха.
-Има ли нещо между вас?-попита Итачи директно.
-Защо питаш?-отвърна му с въпрос Канаме.
-Защото Сакура в важен за мен човек!-отговори Итачи.
-В какъв смисъл?-запита Канаме.
Двете момчета стигнаха да вратата на стаята в която бе часът им и разговора приключи без да са разбрали каквото и да е от това,което ги интересуваше.След като свърши часът Итачи отиде при Сакура,която седеше на една от пейките и пиеше кола.
-Сак!-каза той.
-Какво има,Ита?-попита го тя.
Той се замисли над това,което искаше да я попита.И в крайна сметка реши да дава направо.
-Сак…вие с Канаме…има ли нещо между вас?-попита я той.
Сакура толкова много се изненада от въпроса му,че изплю колата която тъкмо бе отпила и започна да кашля.
-Сак,добре ли си?-попита той притеснено.
-Да,добре съм!-отговори тя.
-Е има ли нещо?-попита отново той.
-Не.-отговори му тя.
-А,така ли?Добре!-каза той някак успокоен.
-Защо?-попита тя.
Бе неин ред да задава въпроси,чийто отговори я интересуваха страшно много.
-Не,нищо.Просто любопитство!-каза той.
-Ита…-започна тя обаче звънеца го спаси.
-До после!-каза той и тръгна към стаята си.
Сакура остана загледана в гърбът му докато той не зави в ъгъла и се загуби от погледа й.Тя стана и отиде при голямото огледало в съседния коридор,за да се огледа.Заставайки пред него тя започна да си оглежда косата,дрехите и накрая стигна до лентата която бе на ръката й.Сега бе неин ред да обикаля коридорите и да проверява дали някой ученик не се е измъкна от час.След като провери всички коридори на първия и втория етаж и изпрати двама ученика при директорката отиде в кафенето.
-Здравей,Сакура!-поздрави я сервитьорката.
-Здравей,Кати.-отговори тя.
-Какво ще желаеш?
-Ами…-започна Сакура и огледа новото меню и в крайна сметка избра шоколадов шейк и паста.
Няколко минути по-късно вече похапваш от пастата и слушаше музика идваше от скритите в стените колони.Тъй като всички бяха в час,музиката бе намалена обаче Сакура бе седнала близо до една от колоните и чуваше музиката.
-Как прекара лятото?-попита я Кати.
-Супер.Имаше много купони,момчета,плажове и разбира се за къде сме без това да дразня малките богати лигли!-каза доволна от себе си Сакура.
-Ползотворна ваканция!-каза Кати и се усмихна.
Кати бе момиче на не повече от двадесет и една.Тя бе с дълга до раменете кафява коса и искрящо сини очи,двете със Сакура се запознаха преди две години,когато Кати започна работа в кафенето.Тя също не харесваше глезените момиченце с който бе осеяно училището и за това работеше в кафенето на ”Избавените” понеже не можеше да понася лиглите.Тя бе готова по всяко време да те изслуша и да ти даде най-добрия съвет.
-Как прекара ти своето лято,Кати?-попита я Сакура.
-Подобно на теб.Момчета,плажове и купони!-отговори тя усмихната до уши.
-Кое е момчето?-попита я Сакура.
-Казва се Кей,на 23 е и е много готин.Има страхотно чувство за хумор,запознахме се на партито за рождения ден на сестра ми!-каза весело Кати.
-Страхотно!-отговори Сакура.
Звънеца изби и Сакура стана.Плати сметката си и тръгна към една от пейките в градината,там се бяха уговорили с Канаме да се срещната и да се сменят.Стигайки на уговореното тя го видя седнал на пейката гледайки към нея.Той обхождаше цялото й тяло с поглед,спирайки се на устните и очите й.
-Здравей,Канаме!-поздрави го тя весело.
-Здравей.Как мина дежурството?-попита я той мило.
-Ами нищо ново.Две момчета се бяха сбили и трябваше да ги разтървавам и ги изпратих при Тсунаде!-каза тя.
-Разтървавала си ги?!Добре ли си,нарани ли се някъде?-започна да я пита той загрижено.
-Нищо ми няма!Знаеш,че имам опит в това!-отговори му тя весело.
-Добре.-каза той успокоен.
-Сак идваш ли?-провикна се от другия край на градината Наруто.
-Идвам,Нару.Е до после!-каза тя и се отправи към бандата,която я чакаше и Итачи се бе присъединил към тях.
Така деветимата се отправиха към кафенето,за да си вземат храна тъй като бе голямо и имах цял час.
-Нару ето пари и ми вземи нещо за хапване!-каза му Итачи.
-Ита по-добре му кажи какво да ти вземе или ще ядеш рамен!-предупреди го през смях Сакура.
-Вземи ми някакъв сандвич.-каза той.
Всички започнаха да поръчват.Итачи и Сакура останаха сами и отидоха при вратата.
-Сак…-започна той.
-Какво има Ита?-попита тя.
-Искаш ли да дойдеш в нас тази вечер ще правя купон?-попита я той.
-Сега е едва сряда!-каза Сакура.
-Знам обаче няма да е много до късно,най-много до полунощ!След това обещавам,че ще те изпратя до вас!-каза той.
-Добре!-прие тя.
-Значи ще дойдеш,така ли?-попита той весело.
-Да.-отговори тя.
-Супер!-каза той весело и я прегърна.
Обаче успя бързо да се осети и я пусна на земята.Двамата започнаха да се смеят неудържимо виждайки безценната физиономия на лицето на Наруто.Не знам как да я опиша дори,очите му бяха разширени колкото футболна топка,а ченето му се бе строполило на пода.Двамата се смееха толкова,че чак коремите ги заболяха.
-Нару…какво ти стана?-попита го Сакура смеейки се колкото може.
-Сак…ама той…ти..ааа…???-несвързано каза Наруто.
-Дааа!-отговори механично Сакура.
-Ами вие … аааа… нищо!-каза накрая Наруто.
-Нару!-каза Сакура и двамата с Итачи отново започнаха да се смеят.
Останалите отидоха при тях,посмяха се на странните обяснения на Наруто,който ръкомахаше и говореше постоянно говореше несвързано.Звънеца би и всички влязоха в час,Итачи имаше математика,а Сакура и останалите имаха химия.

Бандата се отправи към стаята.Те влязоха,седнаха на последните чинове и заговориха.
-Е какво става ?-попита Хината.
-Какво да става ?-попита объркано Сакура.
-Ти,Итачи и смахнатите обяснения на Наруто?-попита Сай смеейки се.
-Ем,между мен и него няма нищо,а Наруто винаги говори странно!-каза през смях Сакура.
-Истина!-каза Ино и всички освен Наруто започнах да се смеят.
Учителката влезе и часът започна.След часът Сакура започна да търси Итачи,а самия той водеше разговор с едно момче няколко години по малко от него.Момчето бе също като него с черна коса и черни очи.
-Какво правиш тук?-попита Итачи момчето.
-Ами майка ми реши,че ако уча при теб ще стана добро и примерно детенце…като златния си брат!-каза отегчено чернокосото момче.
-Ти като мен ?!? Никога!-каза Итачи.
-Все едно,че съм искал !-отговори момчето.
В този момент Сакура намери Итачи,но в първият момент не забеляза другото момче .
-Ита в колко ще…-започна тя,но спря като видя другото момче.
Пред нея бе застанало момче на нейната възраст досущ приличащо на Итачи.Обаче сякаш целият бе обгърнат в мистерия,което го правеше някак привлекателен.Тя обаче реши да не му обръща внимание,най-вече сега когато нещата с Канаме вървяха така добре.
-Саку това в по-малкия ми брат Саске.Саске това е моята приятелка Сакура.-оповести Итачи.
-Приятно ми е да се запознаем,Саске!-каза мило Сакура.
-На мен също.-каза просто Саске.
-Та за какво ме търсеше,Сак?-попита Итачи.
-А,да.Към колко ще дойдеш да ме вземеш или ще се срещнем някъде?-попита тя игнорирайки Саске.
-Ами ще дойда към осем!-каза Итачи.
-Добре.Аз трябва да изчезвам,Канаме ме чака!-каза весело Сакура и тръгна на някъде.
След като тя изчезна от погледите на двамата братя,Саске се обърна към Итачи.
-Брат ми да не би най-накрая да си си хванал момиче?-попита присмехулно Саске.
-Глупав малки братко.Аз момичета съм си имал доста,обаче не и тя.Тя ми е като сестра!-каза Итачи.
-Да все едно ти вярвам.Това значи ли,че аз мога да я забърша?-попита Саске.
-НЕ,това означава да не си я доближил.Не искам да я огорчаваш иначе не знаеш какво ще ти се случи!-каза Итачи през зъби.
-Да бе,все едно.Така или иначе тя не е единственото момиче тук!А за какво говорехте с нея?Къде ще ходите?-попита Саске.
-Ще правя купон довечера.-отговори брат му.
-Аз поканен ли съм ?-попита Саске знаейки отговора.
-За съжаление,да.-отговори Итачи.
Саске знаеше,че дори и да не го пита така или иначе щеше да отиде.Тъй като Итачи имаше собствена къща,а Саске не и родителите им се чувстваха гузни все път щом Саске го споменеше.Двамата братя тръгнаха към сградата на училището,когато една странна сцена не се откри пред очите им.Сакура бе прегърнала Канаме,но тъй като Саске не знаеше нищо за него се ядоса.Той самия се изненада от това което изпита,но знаеше само,че трябва да има това момиче за себе си.Тя бе различна от всичките му луди фенки,тя си бе позволила да го игнорира.При Сакура и Канаме.
-Сакура,добре ли си ?-попита я той загрижено.
-Добре съм,Канаме.Благодаря,че ме хвана да не падна!-каза тя леко изчервена.
Канаме помогна на Сакура да се изправи и двамата седнаха на пейката до тях.
-Сакура защо винаги се изчервяваш,когато сам около теб?-попита я Канаме.
-„Мамка му значи е забелязал!?Какво да му кажа??Не мога просто да му кажа : Слушай как стоят нещата Канаме!Влюбена съм в теб от момента в който те видях,просто е невъзможно…или пък не!Боже какви ги мисля не мога да му кажа!”-мислеше си Сакура.
-Сакура,добре ли си?За какво се замисли така изведнъж?-попита я Канаме.
-А нищо.Аз не се изчервявам просто е много топло и за това!-каза Сакура.
-Добре щом казваш!-каза той.
-Как мина смяната ти ?-попита Сакура.
-Ами нормално.Пратих няколко момчета при Тсунаде и малко се посбих с едно от тях!-каза най-спокойно Канаме.
-Бил си се ?! С кой,защо?-питаше го тя притеснена.
-„Какво да й кажа няма как да ме разбере не мога просто да й : Ами сбих се с него понеже говореше за това как си щял да му станеш бройка и че ще те зареже след това! Това просто няма да го позволя,ти си само моя…чакай малко какво си мисля?”-питаше се той.
-Канаме ? Канаме добре ли си ?-попита тя.
-Да,добре съм.Ами двете момчета се биха и аз ги разтървах!-каза той,като леко поизкриви истината.
-А,добре.-каза вече по спокойна тя.
Звънеца изби и двамата се отправиха към стайте си.Тъй като и двамата имаха физическо отидоха в салона.
-Е аз отивам да се преоблека.-каза весело Сакура и влезе в съблекалнята на момичетата.
Канаме отиде при момчетата.В съблекалнята на момичетата…Сакура и Хината тъкмо се бяха преоблекли,а бе рано да отиват в салона и решиха да си оправят косите.Двете момичета застанаха пред огледалото.
-Хина да си ми виждала ластика?-попита я Сакура.
-Кой?Синия или белия?-попита Хината.
-Белия.
-В шкафчето ти е.-отговори момичето.
Сакура отиде при шкафчето си,отвори го,взе си ластика и си върза косата оглеждайки съдържанието на шкафа си : бонбони,няколко ластика,две резервни тениски,теста който й върнаха днес,чаша червей…чакай малко чаша червей.Сакура изписка и Хината отиде при нея.
-Сак какво има?-попита я Хина.
-Ч-ч-червей!-извика момичето.
-Хей какво е това тук?-попита Хината измъквайки бележка изпод чашата.
-Бележка?!-каза изненадано Сакура.
-Да за теб е!-каза Хина подавайки й листа.
-„Здравей й на теб,малката!Приеми го като отмъщение! Сакай”-прочете Сакура.
-Сакай?Братовчед ти ли ?-попита Хина объркано.
-Същия!-каза ядосано Сакура.
Още преди Хината да бе казала каквото и да е Сакура излезе от съблекалнята и се насочи към мъжката съблекалня.Тя влезе с гръм и трясък и какво да види няколко момчета се разхождаха само по боксерки,двама-трима по хавлии..По принцип би им обърнала внимание все пак не всеки ден виждаш такова нещо такова обаче тя търсеше точно едно определено момче с ясната цел да го пребие или поне да му върне ”милия жест”!Вървейки тя се блъсна в някой и започна да пада,но този някой я хвана през кръста и предотврати падането й.Тя се обърна и кой да види…Итачи!За втори път този ден той я бе спасил от падане.
-Май ти става навик,а ?-попита я Итачи смеейки се.
Сакура се изчерви леко и тъкмо когато щеше да отговори в съблекалнята влязоха Саске и Канаме.Двете момчета замръзнаха на място виждайки Сакура в обятията на полуголият Итачи.
-Сакура?!-каза Канаме.
Сакура и Итачи вдигнаха поглед и какво да видят Саске и Канаме ги гледат с увиснали го земята усти.Итачи на бързо помогна на Сакура да се изправи и погледна към двете момчета,който все още я зяпаха…Едва сега Сакура осъзна с какво бе облечена.Тя бе с едно изрязано потниче,къси панталонки и горнище вързано на кръста й.
-Канаме виждал ли си,Сакай?-попита го тя.
-Да,преди малко!Защо?-попита я той объркано.
-Трябва ми.-каза Сакура и набързо излезе от съблекалнята.
-Станало е нещо!-каза Итачи и започна бързо да се облича.
Докато момчетата се преобличаха Сакура намери братовчед си да седи на една от пейките на двора и да пие кола и да я гледа с усмивка на уста.
-Как си ?Какво те води насам в това хубаво време?-попита я той.
-Как съм ли?Ами до преди малко добре…видях подаръка който си ми оставил и реших да върна жеста!-каза Сакура приближавайки момчето с лукава усмивка.
-НЕ,не и това!-каза момчето и започна да тича.
Сакура не се забави и така след минута двамата се гонеха из игрището за футбол.Сакура тъкмо го бе настигнала,когато Канаме и двамата братя Учиха пристигнаха при тях.Сакура хвана братовчед си за яката на горнището и двамата паднаха на земята.
-Сакай ще те убия!-викаше Сакура опитвайки се да го удари.
-Сак,споко!-каза той гледайки ядосаната физиономия на братовчедка си.
-Споко?!Споко ша викаш на някой друг,а не на мен!-каза Сакура,когато най-после успя да го удари.
-Сакура какво има?-попита Итачи.
-Простак,идиот,кретен не ми пука,че си ми роднина ще те убия!-викаше Сакура.
Трите момчета най-накрая стигнаха до двамата и Итачи хвана Сакура спирайки я преди отново да удари момчето.
-Какво ти става?-попита я той.
-Питай него!-отговори ядосано тя.
-Не е нужно да ми викаш!Не съм ти направил нищо!-каза раздразнено Итачи.
-Извинявай,Ита!Обаче той ме ядоса!-каза Сакура със сведена глава.
Итачи я прегърна и тя него също.Точно в този момент и на двамата не им пукаше,кой бе около тях в този момент съществуваха само те двамата.След като успокой яда си Сакура пусна Итачи и погледна към трите момчето,които бяха при тях.

Глава 3

Итачи я прегърна и тя него също.Точно в този момент и на двамата не им пукаше,кой бе около тях в този момент съществуваха само тя двамата.След като успокой яда си Сакура пусна Итачи и погледна към трите момчето,които бяха при тях.
-Сакай!-каза тя.
-Какво има,Сак?-попита я братовчед й.
-Ще ти го върна при това тъпкано!-каза тя усмихвайки се лукаво.
-Не си честна!-каза той.
-И ти не трябваше да ни изкарваш ангелите така,ама го направи все пак!-отговори му тя.
-Вас ли?Не беше ли сама?-попита той объркано.
-Не и Хина беше с мен!-отговори Сакура.
-Оууу…трябва да и се извиня!-каза Сакай.
-Ами на мен?-попита Сакура.
-Измислих перфектния начин да ти се извиня.След 2 месеца ще ходя на гости на …-каза той и спря.
-Серизоно?!Оооо,идвам с теб!-каза тя весело.
-Сак,каква е тази кръв?-попита Итачи гледайки момичето.
Сакура се огледа и чак сега забеляза,че има няколко рани на ръката.
-Оу,явно съм се ударила!-каза тя смеейки се.
Учителите пристигнаха и извикаха двата класа.Анко учителката по физическо на класът на Сакура каза на учениците да се подредят.
-Така искам да ви представя новият ви съученик Учиха Саске.От днес той ще е във вашият клас.-каза тя.
Анко даде няколко топки на учениците и извика Сакура при себе си.
-Какво има,госпожо?-попита я Сакура.
-Сакура къде си се ударила?-попита я тя загрижено.
Е как нямаше да е?!Все пак родителите на Сакура бяха най-влиятелните хора в селото,а тя им бе единствена дъщеря.
-Ударих се малко,нищо ми няма!-каза Сакура с лека усмивка.
-Не,как така?!Сега ще отидеш до сестрата,да видим кой да дойде с теб…-замисли се Анко и се огледа около себе си.
В този момент покрай тях мина Саске.
-Учиха Саске!-каза Анко.
Саске се обърна и отиде при учителката и Сакура.
-Какво има,госпожо?-попита той.
-Би ли придружил Сакура до сестрата?-попита тя.
Саске се замисли.Въпреки всичко това бе добра възможност да поговори на саме с момичето.
-Добре.-отговори той просто.
Сакура и Саске вървяха в пълна тишина.На няколко пъти поглеждаха един към друг,но нито един от двамата не проговори докато не стигнаха кабинета на сестрата.Сакура почука и двамата влязоха.
-Седни,седни.-каза сестрата.
-НЕ знаех,че директорката е и медицинска сестра!-прошепна Саске на Сакура.
-Ти не знаеш много неща!-отговори му тя.
-Ех,Сакура!Как успя да се удариш така?Какво е станало?-започна да я разпитва Тсунаде.
-Паднах и явно съм се ударила!-отговори Сакура.
-Виждам,че двамата сте се запознали…Сакура от днес за месец ти ще си наставник на Саске в училището той като си един от отговорниците на класът и си префект така,че не вярвам да имаш проблем.-каза Тсунаде.
-Добре.-отговори вяло Сакура.

Саске замълча чакайки реакцията на момичето,която не се забави много.Очите й се разшириха и тя започна да ръкомаха и говори обаче си удари ръката и спря.
-Ама…ама как така?Защо аз?Не може ли някой друг?-питаше Сакура.
-Сакура ти си най-подходящия наставник за него!-каза Тсунаде.
-Но…-започна тя.
-Няма ”но”!Саске ти нямаш против тя да ти е наставник тук,нали?-попита го Тсунаде.
-А…не.-отговори той.
-Ама аз какво трябва да правя?-попита Сакура.
-Както със Сай ще е!-отговори директорката.
-Както с него?!-каза стъписано Сакура.
-Ами,да!А сега отивайте в час!-каза директорката и двамата излязоха от кабинета й.
Саске и Сакура отново вървяха в тишина,но за разлика от предишната тази бе неловка.Напрежението можеше да се реже с нож и тогава Саске проговори.
-Кой е Сай?
-Един приятел!-отговори тя.
-Защо не искаш да си ми наставник?Всяко друго момиче би се зарадвало на такава новина,а ти не!Защо?-попита я той.
Сакура спря и се обърна към него гледайки го право в очите.
-Първо аз не съм като останалите момичета и никога няма да съм като тях.Няма да припадам от любов по някакво си момченце!Не ми пречи,че ще съм ти наставник обаче не искам да ме забъркваш в глупостите си.-каза му тя.
Саске не каза нищо,а просто тръгна към площадките.Сакура се забави малко и също тръгна.Още щом излез от сградата Наруто отиде при Саске.
-Здрасти,Саске!-поздрави го Наруто с великанска усмивка.
-Здравей,Наруто.Как вървят нещата тук?-попита го Саске.
-Ами…-започна Наруто,но видя Сакура да минава покрай тях.
-Ей сега идвам!-каза Наруто и последва Сакура.
Той успя да я настигне чак след няколко минути.
-Сак,какво ти е?-попита я той.
-Нищо ми няма,Нару.-отговори му тя и продължи.
Наруто се върна при Саске,който не отделяше погледа си от момичето.Тя не само го бе игнорирала,но и не бе искала да му бъде наставник…всяко друго момиче би приело още щом бе чуло това,но не и тя.Обаче както бе казал тя самата Сакура…тя не е като всяко друго момиче.
-Саске какво е станало?-попита го Наруто.
-Тя ще ми бъде наставник за месец.Какъв й е проблема?-попита Саске.
-Ами…през последните години много неща се промениха за Сакура…както й да е!Как прекара в Суна?-попита го Наруто.
-Добре.-отговори просто Саске.
През това време Сакура се бе върнала на площадките и седеше на една отдалечена пейка , бе се загледала в далечината и не забеляза,когато Итачи бе отишъл при нея.
-Какво ти е?-попита я той и седна зад нея.
-Нищо,важно.-отговори момичето и се облегна на него.
-Сак,ако не искаш не е нужно да идваш довечера!-каза той.
Сакура се обърна към него така,че лицата им бяха на сантиметри едно от друго и му заговори.
-Слушай ме внимателно защото няма да ти го повтарям!Никога при каквито и да е обстоятелства няма да допусна това да не дойда на рожденият ти ден!-каза тя и у се усмихна сладко.
-Хах..ела тук!-каза той.
Сакура се усмихна още по широко и го прегърна.Звънеца изби и двата се отправиха към съблекалните,за да се преоблекат.Часовете минаваха бавно,но накрая изби и последния звънец.Всички ученици излязоха от сградата на рояци и всеки се отправи в различа посока.По време на часовете Сакура бе разбрала,че Наруто ще прави купон…Тя искаше да отиде,но нямаше как да изпусне рожденият ден на Итачи така,че бе отказала,но бе обещала следващото парти на до направи тя.Сакура и Саске излязоха от сградата на училището,момчето се насочи към изхода,но Сакура отиде на една от пейките и седна.
-Хей,нали каза,че ще се прибираш?!-попита объркано Саске.
-Да.-отговори му тя.
-Ами…-попита я той.
-Канаме и Ита свършват след малко.ЩЕ ги изчакам,за да се прибираме заедно.-отговори му тя.
Саске само кимна и седна до нея мълчаливо.Той нямаше против тишината,но до колкото бе разбрал от Наруто тя не бе такъв тип човек.Наруто му бе казал,че тя обича да разговаря,да обсъжда всякакви теми…но не и да седи и да мълчи.
-Какво ти е ?-попита я той изведнъж.
Сакура се обърна към него изненадана от въпроса му.
-Какво да ми е ?-отговори му тя.
-Ами…-започна той,но видя брат си и едно от момчетата от класът му.
Сакура стана от пейката,постави раницата на гърба си и отиде при двете момчета,който идваха към нея и Саске.
-Канаме,Ита…здравейте!-поздрави ги тя весело.
-Здравей,Сак.-каза Итачи.
-Здравей,Сакура!-каза Канаме и се усмихна мило.

-Ще тръгваме ли най-после?-провикна се Саске от пейката на която бе седнал.
Тримата се обърнаха към него и в очите им имаше различни чувства.В тези на Сакура имаше гняв,в тези на Канаме – изненада,а в тези на брат си нищо не видя.
-Кой по дяволите си ти?-попита Канаме.
-Саске,Учиха Саске.-отговори чернокосото момче.
-Учиха…брат ли ти е?-попита Канаме,Итачи.
-Да.-отговори той.
-Момчета хайде да тръгваме.Трябва да се приготвям за довечера.-каза Сакура.
-Добре.-отговориха момчетата в един глас.
Четиримата вървяха в тишина,докато не стигнаха домът на Сакура.
-Е аз съм до тук!-каза тя.
-До по късно,мъник.-пошегува се Итачи.
-Чао,Ита…Саске,Канаме.-каза тя и тъкмо щеше да тръгне когато Канаме я хвана за ръката.
Тя се обърна изненадана и го погледна право в очите.
-Има ли нещо?-попита тя.
-Искам да поговоря с теб на саме ако може?!-каза Канаме.
-До довечера.-каза Итачи.
Саске и брат му потеглиха към домът на Итачи оставяйки Канаме и Сакура сами.
-Ела.-каза Сакура и двамата влязоха през голямата врата.
Тъй като времето бе хубаво Сакура предложи на Камане да отидат в задната градина на слънце и той прие.Двамата седяха в тишина няколко минути,докато Сакура не проговори.
-Какво има,Канаме?-попита го тя.
-Исках да те попитам нещо…ти и Итачи…ммм…има ли нещо между вас?-попита я той.
-С Ита сме много близки приятели и нищо повече,защо?-попита го тя.
-Аммм…ако кажа любопитство ще ми повярваш ли ?-каза Канаме.
-Да…и ще повярвам в живота на Марс и извънземните!-отговори саркастично момичето.
-Виж Сакура…от доста време насам…изпитвам чувства към теб…не само приятелски ако ме разбираш…и когато те видях с Итачи…не исках да си с друг освен с мен!-каза той.
-Какво искаш да ми кажеш с това?-попита го тя.
-Сакура…искаш ли да станеш мое гадже?-попита я той.
Сакура загуби ума и дума,тя от доста време искаше това да стане,но не вярваше че е възможно.
-Канаме…-започна тя,но спря.
-Разбирам,не искаш да имаш нищо общо с мен!-каза той и понечи да стане от стола,когато Сакура го хвана за ръката.
Канаме се обърна към нея,наведе се и я целуна.В началото леко и нежно,но после целувката се промени.Той облиза долната й устна искайки пространство и Сакура отговори на молбата му.Няколко секунди по-късно двамата се разделиха дишайки тежко.
-Това ще го приема за „да”.-каза Канаме усмихнат.
Сакура леко се изчерви,когато той я прегърна,но вече нямаше за какво да се притеснява.Той бе само неин,при това той бе този който призна чувствата си на другия.
-Е аз трябва да се приготвям за довечера.-каза Сакура.
-Добре.Ще дойда да те взема в осем без десет.-каза Канаме.
Той я изпрати до вратата на къщата и си тръгна след това.Няколко часа по късно Сакура беше готова и чакаше Канаме да дойде и двамата да тръгнат към домът на Итачи.

Искам да се извиня,че главата ще я кача на части обаче тренировките вземат голяма част от времето ми пък и едната ми ръка е извън строя за момента.Обаче обещавам следващата част да я кача в близките 2 най-много 3 дни ! Ето и първа част на главата


Сакура седеше в хола заедно с майка си и говореха за предстоящото парти,когато на вратата се позвъня.Иконома им отиде да отвори вратата,след малко той се върна в стаята последван от Канаме.
-Здравейте,госпожо Харуно,Сакура.-поздрави ги той.
-Здравей,Канаме.Как си?Отдавна не си идвал насам!-каза Акира Харуно.
-Добре съм,благодаря.Идвам да забера Сакура,понеже отиваме на рожденият ден на един приятел.-каза той.
-Добре да не ви задържам.Тръгвайте и не правете глупости.-каза Акира.
-Добре.Чао,мамо.-каза Сакура теглейки Канаме към вратата.
След като излязоха от къщата спряха пред вратата.Сакура се запъти към изхода на градината,когато усети,че Канаме не е зад нея.Тя се обърна и го видя спрял на няколко крачки от нея.
-Какво има?-попита го тя.
Той не й отговори,а започна с бавни крачки да се приближава към нея.Стигайки я прокара едната си ръка през косата на момичето,а другата я постави на талията й придръпвайки я към себе си.Сакура от своя страна уви ръцете си около врата му,той се наведе и се целунаха.Няколко секунди по късно двамата се разделиха гледайки се в очите.
-Ще тръгваме ли?-попита я Канаме.
-Д-да.-отговори му Сакура и погледна настрани от него изчервена.
-Какво има?-попита Канаме хващайки брадата на Сакура и обърна лицето й към себе си.
-К-какво да има?-попита го тя.
-Сакура…ако искаш може да не им казваме за нас.Ако те е срам или…-започна той,но Сакура постави пръст пред устата му в занак да замълчи.
-Канаме чуй ме какво ще ти кажа.Ако се срамувах или не исках другите да знаят не бих приела.А щом сам приела означава,че не ми пука какво ще си помислят другите.Друг въпрос е дали теб няма да те е срам да те видят с едно малко момиченце!-каза тя и сведе поглед.
-Не ме интересува какво ще кажат,не ме интересува какво ще си помислят,не ме интересува какво ще направят.Интересуваш ме само и единствено ТИ.Ти си единственото нещо за което ме е грижа и което обичам!-каза той.
-О-обичаш?-попита тя изненадана от чутото.
-Обичам да обичам те и то отдавана,но чак сега събрах смелост да ти кажа.Сега когато те видях с друг и разбрах,че мога да те загубя реших да действам.Реших да ти кажа и бях готов на всичко,въпреки това ти можеше да не отвърнеш на чувствата ми.-отговори той.
Сакура се усмихна и го прегърна.Канаме се изненада,но все пак обгърна малката талия на момичето и я прегърна.
-Хайде да тръгваме!-каза Сакура хващайки Канаме за ръка.
Двамата ръгнаха към домът на Итачи и си говореха.
-От къде знаеш,къде живее Итачи?-попита я Канаме.
-Ита ли?Ходили сме до тях няколко пъти!-отговори Сакура.
-Ходила си?Само двамата?-попита той.
Сакура се разсмя и му отговори.
-Да,ходили сме.И да сами,но не сме правили нищо просто гледахме филми.
-А,ясно.-отговори Канаме.
-Какво си взел на Ита?-попита Сакура.
-Една много готина тениска.А ти?-отговори Канаме.
-Купих му едно черно горнище и го занесох да поставят емблемата на клана му на гърба на якето.-отговори Сакура.
-Твоя подарък е по хубав!-каза Канаме.
-Ами аз го познавам пък и ми каза,че си е харесал едно такова яке и реших да го попроменя.-каза Сакура и повдигна рамене.
Двамата спряха пред една голяма и красива двуетажна къща от която се чуваше силна музика.Сакура позвъни на звънеца и след малко вратата се отвори,Сакура и Канаме влязоха и се насочиха към вратата на къщата,позвъниха и след малко Итачи им отвори вратата.
-Вие двамата?Заедно,за ръце?-каза изненадано Итачи.
-Ами ние ходим от днес след обяд.-отговори прости Сакура.
Сакура влезе в къщата,а двете момчета останаха на вратата.
-Само да си посмял да я нараниш и ще ти се стори малък света.Ще те намеря и ще те завра там където слънце не грее обещавам ти!-каза Итачи със сериозна физиономия.

Такааа ето и следващата глава.От следващата глава нататък нещата ще се променят на 360 градуса,но ето я и тази


-Успокой топката днес имаш рожден ден все пак…пък и никога не бих я наранил!-отговори Канаме.
Итачи погледна момчето пред себе си със сериозно изражение,но реши да му повярва.Двамата влязоха в къщата и видяха Сакура да говори с Тен Тен и Неджи.
-Ето го и рожденика !-каза Сакура и отиде да прегърне Итачи.
-Време беше да се появиш къде се беше изгубил?-попита Тен Тен.
-Мммм….говорех с Канаме.-отговори големия Учиха.
-Момчета…а сега да видим подаръците!-каза весело Сакура.
-Добре.-отговори просто Итачи.
Всички оставиха подаръците си на масата и седнаха на диваните.Сакура отиде до Канаме и седна на малко разстояние от него,но това разстояние бе стопено,когато Сакура усети ръката на момчето около талията си.В следващия момент Сакура се бе озовала в скута на Канаме.Голяма част от гостите се изненада от това,което бе станало преди секунди,а другата част завиждаше на Канаме за това,че бе успял да тръгне с едно от най-красивите момичета в училището…А според някои дори и най-красивата.Итачи бе спрял за момент с отварянето на подаръците виждайки какво се бе скучило преди момент,но реши да повярва на Канаме и продължи да ги отваря.Стигна до една голяма синя чанта,от нея изкара кутия и я постави на масата.
-Ааа…от кого е това?-попита Тен Тен.
-Сакура!-отговори Итачи преди някой друг.
Той погледна момичето и тя му се усмихна мило и кимна.Итачи се зае с отварянето на кутията чието съдържание бе интересно за всички присъстващи.Итачи отвори кутията и от нея извади едно черно горнище,той го завъртя да види гърба когато нещо прихвана окото му…нещо или по точно емблемата на клана му.Той забеляза,че е избродирана перфектно имайки предвид сложността на изработката определено бе скъпа и бе отнела доста време за приготвяне.
-Ти…кога успя?-попита той.
-Преди месец,когато говорехме предния път спомена кога е рождения ти ден и ми показа медальона с емблемата на клана ти.Хареса ми и реших да ти направя изненада за рождения ден!-отговори му тя.
-Ееее…пред този подарък моя бледнее!-каза Канаме и се засмя.
Итачи остави в страни от себе си подаръка от Сакура и отвори този от Канаме.Много се изненада,че тениската и горнището което бе получил от Сакура се препокриваха правейки ги чудесен комплект.
-Ааа заедно ли избирахте подаръците?-попита Тен Тен.
-Не.Аз вчера купих подаръка!-отговори Канаме.
След като свършиха с подаръците започнаха да си говорят,играха на шише,доста от момчетата се напиха.
-Хайде хора да направим шоу!-каза Рок Лий.
Дейдара който бе по пиян вероятно от всички останали веднага се съгласи,той бе последван от Тоби,който настояваше,че е добро момче.Каказу и Хидан се присъединиха също.Хидан отиде,намали светлините и смени песента която слушаха до сега с малко по различна.Дейдара започна с плавни движения да разкопчава ризата си,а примера му бе последван от останалите трима.Сакура започна да се смее,но на Итачи и Канаме,който бяха все още що горе трезви не из се понрави когато Сакура започна да дава пари на пияните момчета а те я оглеждаха.
-Хей да не се ми доближили момичето!-каза Канаме със сериозно изражение.
-А недей така де остави ни да си правим кефа!-запротестира Каказу.
-Ааа не момчета прекалявате!-каза ядосано Итачи.
Канаме хвана Сакура за ръка и двамата отидоха при Итачи.
-Е аз ще заведа Сакура до тях,че е късно вече и ще се прибирам.Купона беше готин!-каза Канаме.
Сакура си облече якето и заедно с Канаме тръгна да се прибира.Къщата й не бе далече,но не и много близо.
-Колко е часът?-попита Сакура тихо.
-11:30 е,а утре си на училище.-отговори Канаме.
-Да,да все едно.Ама и ти си на училище!-отговори му тя.
-Да и аз също съм.
Сакура леко залитна и малко преди да целуна асфалта Канаме я хвана през кръста,помагайки й да се изправи обаче разбра,че ще й е трудно да ходи сама остави ръката си на кръста й прехвърляйки едната нейна през врата си помагайки й да ходи.Денят не бе особено спокоен и купона изцеди и останалата енергия на момичето.
-Мога да ходя и сама!-запротестира Сакура.
-Кажи ми го някой друг път,когато не си пила и може да ти повярвам.-отговори Канаме и се засмя.
Няколко минути по късно вече бяха пред домът на Сакура.Лампата в хола светеше,което бе знак,че я чакат.
-Сакура вашите…-започна той,но спря.
-Какво?-попита тя объркано.
-Ела да те заведа да си легнеш!-каза той и се отправи към вратата.
Малко преди да позвъни на звънеца усети някаква тежест.Той се обърна и видя,че момичето е заспяло,усмихна плъзна едната си ръка под коленето й,а с другата под раменете й повдигайки я във въздуха.Позвъни внимавайки да не я удари случайно и изчака само няколко секунди,докато вратата не се отвори и пред него застана бащата на Сакура.Хирото Харуно определено заслужаваше името си,той бе висок строен мъж всяващ респект и уважение.Обаче ставайки въпрос за дъщеря му той се променяше.
-Добър вечер,господин Харуно.Доведох Сакура,но преди момент заспа.-каза Канаме.
-Дай ми я аз ще я занеса в стаята й.-каза Хирото.
-Нека аз,моля ви.-каза Канаме.
-Добре.Последвай ме.-каза Хирото отмествайки се от вратата.
Домът на Харуне бе красив не само от вън,но и от вътре.Просторни стай,модерно обзавеждане,стайте боядисани в пастелни цветове.Канаме и възрастния Харуно се качиха по главните стълби стигайки до площадката където се разделяха на две.Хирото зави и се отправи към левите и Канеме го последва,стигнаха до една голяма врата със златни дръжки.Хирото Харуно отвори вратата и Канеме влезе заедно с момичето в ръцете му,той се огледа и погледа му се спря пред едно голямо легло с копринени чаршафи.Хироши повдигна завивката и Канаме постави момичето на леглото,зави Сакура и я целуна по челото.Канаме и Хироши излязоха тихо от стаята оставяйки Сакура да спи.
-Искам да поговоря с теб!-каза сериозно Хироши.
Канаме кимна и последва възрастния мъж на долния етаж,двамата влязоха в хола и седнаха.
-Какво има господин Харуно?-попита Канаме.
-Искам да знам какви са намеренията ти спрямо дъщеря ми!-каза мъжът пред него.
-Аз обичам дъщеря ви.-отговори Канаме.
-Надявам се да е така.Не искам който и да било да наранява момичето ми,тя е мило и крехко момиче.-каза Хироши с топлота в погледа.
-Не бих си и помисли да я нараня.-каза Канаме.
-Добре.Надявам се да е така.Леле погледни колко е часа,а утре си на училище.Да те закарам ли ?-попита Хироши.
-Не благодаря ще повървя!-каза Канаме.
Двамата станаха и Хироши изпрати Канаме до вратата.Изгаси лампата и се качи в стаята си.

Разкритите Лъжи и Новото Начало

Измина месец откакто Сакура и Канаме ходеха.Те прекарваха почти цялото си време заедно,обаче през последната седмица Канаме отсъстваше от часовете и това се стори доста странно на Сакура.Един ден реши да разбере какво всъщност става.По време на дежурството си тя му звънна.Чу мелодията на телефона му наблизо.
-Къде си ?-поита тя.
-Ами прибрах се в нас,че нещо не ми е много добре.Ти къде си?-попита я той.
-В кафенето,нали имам дежурство сега!-излъга го тя.
-А,добре.До по късно,че ще си легна да ми мине главата.После ще те забера да се разходим,чао скъпа!-каза той и затвори.
Сакура последва гласът на момчето.Чуваше го от една стая наблизо.
-„Тази стая не трябва ли да е заключена?Нали е забранено да се влиза там?!”-мислеше Сакура.
Тя стигна до вратата и опря ухото си на нея.
-Оооо….да…точноо там….давай по силно.-чуваше се женски глас от вътре.
-Давай момиче….можеш и по добре!-чу глава на Канаме тя.
-Какво стана с твоята…ооооо…със Сакура?-попита женския глас.
-Ще остана с нея въпреки,че все още не ме е задоволила...Обаче ти си тигрица…Тя е малко момиченце,ще я оставя да си мисли,че не ме интересува дали ще спи с мен,но скоро ще бъде моя!-каза Канаме.
Сълзите напираха в очите на Сакура,но тя реши да му покаже на какво е способна.Събра всичката си смелост и постави ръка на дръжката на вратата,избърса сълзите си и натисна бравата.Вратата се отвори и пред очите на момичето се откри гледка която я накара отново да се разплаче.Обаче не знаеше дали сълзите са от болка или ярост.Тя видя Канаме и ….. Карин да правят секс на катедрата.Щем чуха звука на отварящата се врата двамата се обърнаха и погледнаха кой бе дошъл.Звънеца изби,а Сакура се затича към изхода на училището.Канаме бързо си облече панталона и я последва.Сакура тичаше колкото се може по бързо,сълзите не спираха.Тя не искаше да плаче,не искаше да му показва колко е тъжна в момента.
-Сакура,спри!Изслушай ме!-викаше я Канаме и тичаше след нея.
Сакура продължаваше да тича,за част от секундата се обърна да види къде е той и се блъсна в някой.
-Изви…Саске!-каза тя през сълзи и прегърна момчето.
Той много се изненада от действията на момичето,но също я прегърна осъзнавайки колко уязвима бе тя в този момент.Саске се изправи прикрепвайки Сакура с едната си ръка.Канаме стигна до тях и спря.
-Сакура трябва да поговорим!-каза той.
-Нямам за какво да говоря с теб!Махай се!-каза Сакура и сълзите отново започнаха да мокрят бледото лице на момичето.
-Сакура,добре ли си?-попита я Саске.
Въпреки,че не искаше да си го признае през месеца през който тя му бе наставник и прекарваха повечето време през часовете заедно я бе опознал до някъде.Той знаеше,че въпреки,че се опитва да е силна тя бе лесно ранима.В този момент осъзна,че нещо не бе както трябва.
-Сакура трябва да поговорим!Не може да оставим нещата така!-каза ядосано Канаме.
Итачи по случайност минаваше покрай задната градина,когато нещо черно и розово прикова окото му.Той се затича и отиде при тях.
-Какво става тук?-попита той.
-Това се опитвам да разбера в момента!-отговори брат му.
-Сакура…-започна Канаме.
Сакура се отмести оставяйки дистанция между нея и Саске,застана право срещу Канаме и в следващия момент му удари шамар.
-Не искам да говориш повече с мен!Ти…ти си отвратителен.МРАЗЯ ТЕ!-извика Сакура.
-Какво става тук,какво си направил?-попита Итачи,Канаме.
В следващия момент Карин изникна от някъде и се метна на врата на Канаме и го целуна пред очите на Сакура и двамата братя Учиха.Сакура не издържа на гледната и се обърна,Саске я прегърна и погледна към брат си.Карин пусна Канаме и погледна тримата пред себе си.
-Имаш право тази малката не може да те задоволи така както аз го правя!-каза Карин.
-Моля?!?-казаха в един глас двамата Учиха.
Звънеца отново изби и Карин отиде в час,оставяйки трите момчета и Сакура сами.
-Аз те предупредих,ама ти явно не ми вярваш!-каза Итачи с ярост в очите.
В следващия момент той удари Канаме,който не му остана длъжен и също го удари.Двете момчета се биеха,а Сакура все още бе в прегръдките на Саске.
-Този е мой!-каза Саске ядосано.
Още преди Сакура да е успяла да каже и дума,Саске се присъедини към брат си.Трите момчета се биеха,а тя седеше и гледаше не знаейки какво да каже или направи.
-Спрете,моля ви!Спрете!-викаше Сакура.
Момчетата сякаш не я и чуваха и продължаваха да се бият,в следващия момент на момичето и причерня,загуби равновесие и припадна.Тримата веднага спряха да се бият и се обърнаха в посоката на която бяха чули шумът.
-Сак!-извикаха Итачи и Саске в един глас.
Тримата се затичаха към припадналото момиче,пръв стигна Саске и внимателно я повдига от земята.
-Сак,Сак!-викаше я Итачи,но не получи отговор.
-Ще я заведа при сестрата.-каза Саске
-Идвам с теб!-каза Итачи.
-Аз също идвам!-каза Канаме.
Двамата братя погледнаха Канаме на кръв и се запътиха към лекарския кабинет.Влязоха с гръм и трясък и оставиха припадналата Сакура на леглото.
-Какво е станало?-попита Тсунаде.
-Ами изведнъж припадна!-отговори Саске.
Тсунаде се зае да премери кръвното на Сакура и погледна към двете момчета,чиито дрехи бяха мръсни и окървавени.
-Вие какво да не сте се сбили с някой?-попита тя.
-Ние не сме важни как тя?-попита Итачи.
-Кръвното й е ниско.След малко трябва да се събуди,вие отидете да се измиете и преоблечете след това ще ви видя раните.
Двамата братя се отправиха към душовете,изкъпаха се и се преоблякоха.Саске бе доста по бърз от брат си и отиде пръв при Тсунаде,тя му проми раните и той седна на стола до леглото на Сакура.Момичето премигна и отвори очи.
-Какво стана?Защо съм тук?-попита тя неориентирано.
-Припадна.-отговори й той.
-Ти…какво е станало…защо си превързан?-попита го тя.
-Малко се посбихме,нищо важно.-каза той.
-А да спомних си какво стана!-каза тя тъжно.
-Кажи ми какво е станало.-помоли я мили Саске.
-Добре.Забелязах ,че през последните няколко дни Канаме се държи странно,отсъства без да има явна причина и реших да разбера какво става.Обадих му се чух мелодията на телефона му от съседния коридор…-и така тя му разказа как го е видяла с Карин и какво си бяха казали.
-Този…този ще го пребия!-каза Саске ядосано.
-Не остави.Това е вече минало!-каза Сакура тихо.
Мобилния на Саске иззвъня и той вдигна.
-Да.
-Саске закарай Сакура до тях,моля те.Баща ни ме забра и ще отсъствам няколко дни въпреки,че не искам.Моля те да се грижиш за нея!-каза Итачи.
-Добре,няма проблем!-отговори Саске.
Той затвори и погледна към момичето,което лежеше на леглото по уязвимо от всякога.
-Хайде ще те закарам до вас!-каза той.
-Д-добре.Къде е Ита?-попита го тя.
-Баща ни го е забрал,имали някаква работа.Помоли ме да те наглеждам и да се грижа за теб!-каза Саске.
-Мога и сама да се грижа за себе си!-запротестира Сакура ставайки от леглото,но загуби равновесие и точно преди да падне Саске я хвана.
-Да и аз така си помислих!-каза той.
Саске помогна на Сакура отново да се изправи и прикрепвайки я отидоха до колата.Пътуваха в тишина,няколко минути по късно стигнаха до къщата на Сакура и Саске й помогна да слезе.Момичето изкара електронния ключ и отвори вратата.
-Вашите не са ли у вас?-попита я той.
-Не,в момента са в Швейцария.-отговори му тя.
-Какво сама си у вас?!-каза той изненадан.
-Да.-отговори му тя просто.
-Ще остана,докато придобиеш малко цвят и ще се прибера!-каза Саске.
-Цвят?-попита го тя.
-Да.Бяла си като платно в момента.-каза Саске и се засмя.

Извинете ме за закъснението,но покрай класни,олимпиади и състезания нямах време и възможност да пиша сега ми се отдаде възможност и успях да напиша новата глава.Реших да рискувам и да променя някои неща така,че нататък няма да е както другите фикове ... ще е различно.Е сами ще разберете като прочетете главата и дано ви хареса

Сакура направи кисела физиономия и стана от дивана,но й се зави свят и точно преди на се строполи на земята усети как ръцете на Саске е хващат през кръста и да я повдигат във въздуха.Той притисна тялото й до своето и тя не му попречи,а напротив сгуши се в ръцете му и облегна уморената си глава на гърдите му.
-Къде е стаята ти?-попита я той тихо.
-На втория етаж ще я познаеш,защото е единствената със златни дръжки.-отговори му тя.
Изведнъж се навън започна да вали силно и се чу гръм,а в следващия момент тока изгасна.Сакура се стресна и обви ръцете си около врата на Саске и се притисна към него.
-Спокойно,аз съм тук и ще те пазя!-прошепна й той тихо.
Сакура сам кимна с глава в отговор.Чу се още една гръмотевица и Сакура потрепна изплашена от внезапния шум.Саске я притисна още повече към себе си и започна да се качва по стълбите към втория етаж,намери стаята й.
Внесе я и я пусна на земята все още придържайки я да не падне.той се обърна и застана срещу нея и я целуна страстно,изненадана от внезапното му действие тя започна да се съпротивлява,но накрая се отпусна и отвърна на целувката.Целувката бе дълга и изпълнена с емоции.Двамата се отделиха за момент и Саске затвори вратата.След това долепи Сакура за стената като я целуна настоятелно.После устните му се преместиха от лицето към врата й,тя постави ръцете си на гърба му и ги придвижи.Ръцете й се преместиха на гърдите му и започна да откопчава ризата му,а той от своя страна започна да сваля презрамките на роклята й.След като тя свали ризата му,а той роклята й я повдигна и след секунда я постави на леглото.Отново започна да целува врата й ,а после и цялото й тяло и свали сутиена й.В следващия момент се бе отървал от бельото й напълно и бе свалил панталона и боксерките си.Тогава телата им се сляха и се чу един стон от Сакура.Чувството бе съвсем ново за нея,но бе невероятно.Саске наистина бе страхотен.На сутринта когато Сакура се събуди усети нечия ръка,която бе обвита около нея.Отвори очи и очите й се разшириха,когато видя Саске до нея,който спеше спокойно.Какво за бога правеше Саске в стаята й?Тя се надигна и видя катранено черната му коса,не успя да се сдържи и леко прокара пръсти и погали косата му.Очите му все още бяха затворени и тя го гледаше как спеше.Спомените започнаха да се появяват в главата й,когато чу как вали дъжда навън.Спомни си как бе заварила Канаме с Карин,спомни си как Итачи се бе сбил с Канаме и Саске се бе включил също,спомни си как бе припаднала и се бе събудила с лекарския кабинет.Спомни си как Саске я бе докарал в къщата,как заваля,как тока изгасна…спомни си и целувките,който си размениха.Изведнъж усети присвиване в кръста и се обърна се и видя Саске,той се бе надигнал и я гледаше.Той се наведе и устните им се сляха в продължителна и страстна целувка,когато се разделиха дишаха тежко.
-Как спа?-попита я той.
-Добре,ти?-отговори му тя.
-Никога не съм спал по добре.-каза той и отново се усмихна.
Тя отвърна на усмивката му и леко потрепери.
-Студено ли ти е?-попита я той загрижено.
-Малко.-отговори му тя.
Той стана от леглото,запали камината и отново легна при нея придръпвайки я към себе си.
-Как си сега?-прошепна той в ухото й.
-По добре.-отговори му тя тихо.
Саске я прегърна по силно и тя облегна глава на гърдите му,докато той галеше косата й.
-Не мога да повярвам какво се случи!-каза тя.
-Защо?-попита я изненадано Саске.
-Ами…ти никога не си показвал по какъвто и да е начин,че се интересуваш от мен…А сега изведнъж…-отговори тя.
-Нямаше и как да ти го покажа.Ти беше с Канаме е не,че ми пукаше за него обаче ти изглеждаше щастлива.Да не говорим и за брат ми…-каза той.
Сакура започна да се смее като чу отговора му.
-Нещо смешно ли казах,кажи за да се посмея и аз?!-каза той.
-Ти ревнуваш!-каза тя през смях.
-Аз да ревнувам?!Объркала си се нещо!-каза й той.
-Така ли?!Значи няма да имаш против ако направя това,което направихме с теб снощи с някой друг…например…Дей Дей,Хидан или Ита?-попита тя с лукава усмивка.
-Не.Да не си посмяла!-каза той.
-Ето видя ли … ревнуваш!-каза Сакура и пак започна да се смее.
-Добре,де…може би малко.Обаче само малко.-каза той прегръщайки я.
-Да,само малко.
Сакура и Саске до обяд бяха в леглото,след което Саске слезе да вземе нещо за ядене.През това време Сакура оправи леглото,изкъпа се и се преоблече.Докато оправяше леглото забеляза кръв по белите чаршафи…да тя бе девствена до снощи.След като стаята бе оправена Сакура седна на фотьойла срещу камината и се загледа в огъня,Саске влезе тихо в стаята и потърси с поглед Сакура.След като я намери се усмихна,остави таблата с храната на масата и отиде при нея.Сакура се стресна,когато две силни ръце я прегърнаха отзад обаче бързо се успокой долавяйки мириса на парфюма на Саске.
-За какво си се замислила?-попита я той.
-За родителите ми…Предусещам,че е станало нещо след като така бързо се изпариха от тук и се върнаха в Швейцария.-отговори му тя след малко.
-Не можеш да бъдеш сигурна,може просто да са имали някаква работа.-каза той.
-Ти не разбираш…знам,че е станало нещо.-отговори му тя.
Изведнъж небето проблесна в светкавица и се чу гръм,Сакура стисна ръката с която Саске.Той се усмихна и се премести така,че той бе пред нея,за да я вижда.
-Ела.Донесох закуска.-каза той.
Саске се изправи и протегна ръката си към Сакура,тя я пое и стана.Двамата се отправиха към леглото и седнаха,Саске взе храната и двамата започнаха да се хранят в тишина.Изминаха няколко дни от онзи съдбоносен ден,който щеше да промени живота и на Сакура и на Саске.В училище те не показваха по никакъв начин,че нещо се бе случило в онзи ден.Месец по късно обаче стана нещо необичайно…
Сакура и Итачи бяха в къщата на Сакура и гледаха филм,тя му каза,че отива за кола и се изправи.Изведнъж й причерня и в следвалия момент се озова в прегръдките на Итачи в безсъзнание.
-Господи!Сак,Сак…събуди се!-каза паникьосано той.
След няколко минути момичето отвори очи и се надигна от дивана,огледа се и видя Итачи,който не коленичил до дивана и я гледаше изпитателно.
-Какво ти стана?Да не си забравила да закусиш?-питаше я той.
-Не закусих,обаче в последно време не ми се яде,преди няколко дни сутринта повърнах и ми се вие свят.Сигурно съм настинала!-каза тя.
Итачи я гледаше така сякаш бе видял призрак.
-Какво има,Ита?-попита го тя.
-Сак…онзи ден когато разбра за Канаме и Карин…брат ми нали остана при теб заради бурята?-попита я той.
-На къде биеш?-попита тя объркано.
-Не знам как да го кажа ….-започна той.
-Давай направо.-каза Сакура изнервено.
-Ти и брат ми …прекарахте ли нощта заедно…имам предвид дали спахте?-попита той.
-Господи колко съм глупава…как можах да забравя за това.Ита моля те ела с мен!-помоли го тя.
-Добре.Къде отиваме?-попита Итачи.
-в клиниката.-отговори му тя.
Сакура и Итачи прекараха целия път към клиниката в тишина,всеки бе потънал в мислите си.Когато пристигнаха ги посрещна едно момиче на не повече от 20 години.
-Здравей,Анико идвам да преглед.-каза Сакура.
-Здравейте,госпожице.Заповядайте в кабинета сега ще повикам доктора.-каза мило момичето.
Сакура и Итачи влязоха в кабинета и седнаха на столовете пред бюрото.След минута в стаята влезе един висок,слаб мъж с ръжава коса и зелени очи същите като тези на Сакура.
-Здравей,Сакура.На какво дължа посещението ти?-попита я той.
-Здравей,Хаяте.Ами става въпрос,че преди около месец преспах с едно момче и сега се опасявам да не съм бременна.-обясни му тя.
-Така значи.Сега ще ти вземем кръв за изследвания и тъй като това е много важно за съдбата на клана ще направя така,че до 10 минути да са готови резултатите.-каза лекаря.
Взеха кръв на Сакура ,след това двамата с Итачи отидоха в кафенето докато чакат резултатите.След точно 10 минути Анико ги повика,двамата влязоха в кабинета на лекаря и седнаха на местата си.
-Какъв е резултата,Хаяте?-попита го тя.
-Сакура,Сакура…не знам как ще кажеш на вашите!Знаеш състоянието в което си и какво означава резултата!-каза той.
-Положителен ли е?-попита Итачи накрая.
-Да не би ти да си бащата?-попита Яхико.
Итачи остана като гръмнат,”баща” брат му ставаше баща на детето на Сакура.На Сакура й прилоша и припадна,Итачи бързо се окопити и вдигна Сакура на ръце и в постави на леглото.Хаяте взе ароматни соли и събуди момичето.
-Сакура нали осъзнаваш,че в теб расте наследника на клана…наследника на всичко!?-попита я лекаря.
-Какво става тук?На мен ли ми се струва или пропускам нещо важно?-попита Итачи.
-Преди време,когато се запознахме не ти казах всичко за мен.Да аз съм Сакура,Сакура Харуна наследницата на легендарния клан Харуно.Баща ми е главата на семейството,на главното семейство и един ден аз ще управлявам всичко.Семейството ми не е обикновено,семейство Харуно е много богато и властно.Баща ми управлява много фирми,но и много хора искат да ме използват да използват мен и така да се доберат до парите.Не веднъж дори се опитваха да ме убият и заради това баща ми ме прати тук…-разказваше тя.
-Как така?Аз познавам родителите ти?Нали ти ме запозна с тях?-питаше той.
-Не това не са родителите ми,истинските ми родители са с Швейцария и се грижат за нещата там.Хората,който познаваш са най-доверените им хора.Те са от клон семейството и се грижат за мен.А детето което в момента расте в мен…то ще бъде наследника и много хора ще искат то да умре,дори сигурно ще се опитат да го убият преди да се роди.За това трябва да замина,да се върна в Швейцария и там да родя детето си.-каза тя и тъжно сведе глава.
-А брат ми няма ли право да узнае за това,че ще става баща?-попита я Итачи.
-Не…аз не мога да му кажа.Той няма да иска детето или ако го иска ще го отдели от мен.Не искам това да се случва.-каза тя през сълзи.
Итачи я прегърна.Детето на Сакура,детето на брат му,детето което щеше да бъде наследник на клана Учиха.
-Аз ще говоря с брат ми.Няма да му го казвам направо искам да знам мнението му за теб и детето.-каза Итачи сериозно.
Сакура успя само да кимне,Итачи я закара в домът й и й каза,че ще се върне веднага след разговора с брат си.

Ето новата глава и дано ви хареса :arrow:

Итачи се прибра бързо вкъщи и завари брат си да гледа мач по телевизията.Той се приближи и идеята се за форми в умът му.
-Здрасти.-каза Саске виждайки Итачи да влиза в къщата.
-Здрасти.-отговори Итачи.
-Какво е станало?-попита го малкия му брат.
-Днес говорихме с едни приятели за семейството и за децата…-започна Итачи.
-Не ти ли е малко рано за това?!Аз мисля първо да завърша,да следвам и няколко години след това да си намеря жена и да се оженя.Прекалено ми е рано за семейство както и на теб.-каза Саске.
-Да…така е.-каза Итачи.
Отговора на брат му бе нещото,което го задържаше там.Сега спокойно можеше да замине заедно със Сакура,брат му бе прекалено млад за да става родител.Итачи се качи в стаята си и си опакова дрехите в няколко куфара,след това се обади на баща си да му каже,че заминава.
-Къде отиваш?-попита го Саске като видя брат си да слиза по стълбите с няколко куфара.
-А…заминавам за малко.Оставам ти къщата и като се върна не искам да я заварвам в безпорядък … и внимавай какво правиш,пази се.-каза Итачи и излезе от къщата.
Големия Учиха се качи в колата и потегли към къщата на Сакура,след като пристигна веднага влезе при момичето.Сакура си събираше нещата.
-Какво стана?-попита го тя.
-Саске е прекалено … прекалено млад и не е наясно с това какво да прави с живота си.-отговори Итачи.
-Аз заминавам след половин час.-каза Сакура без да отделя поглед от куфара пред себе си.
-Идвам с теб.-каза Итачи изведнъж.
-Как така?Ами училището и приятелите ти?-попита го тя.
-Ще уча в Швейцария,няма да те оставя сама в това.-отсече момчето.
Итачи помогна на Сакура да свали куфарите си и ги сложи при своите в колата,след това потеглиха.
-Може ли да спреш преди това до Ино?-попита го тя.
-Да,разбира се.-отговори Итачи.
Сакура отиде до къщата на Ино,където бяха останалите й приятелки.Тя се сбогува с тях и остави по едно писмо на момчетата.Момичетата се разплакаха,но накрая Сакура се качи в колата и двамата с Итачи потеглиха.След няколкочасов полет самолета спря на летището в имението на клана Харуно,Итачи помогна на Сакура да слезе.Веднага след като слязоха се озоваха лице в лице с мъж и жена на не повече от тридесет години.Сакура се затича към тях и ги прегърна,а след това представи Итачи.
-Мамо,татко това е Итачи.Той е мой приятел.-каза Сакура.
-Здравей,Итачи.Щом Сакура те води тук изглежда ти има пълно доверие и ти ще се ползваш и с нашето доверие докато живееш тук.Аз съм Хаято,а това е съпругата ми Манами.Добре дошъл в имението Харуно.-каза мъжът.
Итачи се усмихна и осъзна,че въпреки всичко брат му губеше много.Губеше синът или дъщеря си и момичето,момичето което Итачи бе сигурен,че обича брат му.Въпреки,че Сакура се стараеше да се прави на безразлична нямаше как да не забележи изражението й когато бе отишъл да я забере.Когато Итачи се опомни забеляза,че семейство Харуно бе тръгнало и той ги последва.Сакура му показа стаята в която щеше да спи и след това го разведе из голямото имение.
-Това е всекидневната където се приемат гостите.-каза тя докато минаваха през една голяма стая.-Там е кабинета на баща ми.-каза тя посочвайки една голяма врата.
Минаха през кухнята,болницата,параклиса,градините и така обиколиха цялото имение.Накрая спряха при едно езерце.
-Имението е много голямо и красиво.Не мислиш ли,че имаш нужда от почивка?-попита я той.
-Да,може би.-каза момичето ставайки от тревата.
Сакура се прибра в стаята си и Итачи последва примера й.Той също бе изморен и си легна да поспи,след няколко часа на вратата се почука.
-Влез.-каза Итачи сядайки на леглото.
В стаята влезе едно момиче на не повече от шестнадесет години,с кафеникава коса и лешниково кафяви очи.
-Сак…госпожица,Харуно ме помоли да ви осведомя,че след половин час ще сервират вечерят и би искала да се присъедините към семейството.-каза момичето.
-Да,разбира се.Благодаря…Между другото аз съм Итачи.-каза той.
-Каора.-представи се момичето.
Момичето излезе от стаята,а Итачи влезе да се изкъпе.След това си избра дрехи и мина през огледалото да види как е косата му,Итачи си бе избрал бяла риза и черен панталон.След като свърши с приготовленията си Итачи слезе в столовата където вече бяха пристигнали Хаято,Минами,едно момиче и две момчета който не познаваше обаче Сакура все още я нямаше.
-Здравей,Итачи.Това са Темари и брат й Гаара,както и Казума близки приятели на Сакура.-каза Минами.
-Здравейте.-поздрави ги той.
-Здравей.-каза момичето.
Момчетата просто кимнаха.След малко се чуха стъпки и по стълбите слезе Сакура,тя бе облечена е розово кимоно. ( https://2img.net/h/i58.photobucket.com/albums/g273/namine98542/Naruto/sakura.jpg ).Едното от момчетата отиде при нея,а след като тя хо видя се хвърли в прегръдките му.Той я прегърна,завъртя я във въздуха,пусна я отново на земята и я целуна по челото.След това и другото момче отиде при нея.
-Гаа.-каза тя и го прегърна.
-Ставаш все по красива с всеки изминал ден.-каза Гаара.
Сакура се изчерви и отиде на прегърне приятелката си.
-Тем от кога не сме се виждали?!-каза Сакура и двете момичета се прегърнаха.
-Е след като всички са тук нека преминем към вечерята!-предложи Хаято.
Сакура седна до Итачи,в дясно от нея седеше момчето на име Казума.Срещу тях бяха Гаара и Темари,а в двата края на масата бяха Минами и Хаято.Вечерята бе сервирана и всички започнаха да се хранят.По време на разговорите Итачи разбра,че Гаара и Темари са близки приятели на семейството,а Казума ( http://rassb.blog.uol.com.br/images/kazuma.gif ) също бе неин близък приятел от детството.След като вечеряха,всички се преместиха в кабинета,където седнаха на фотьойлите и заговориха.
-Сакура сега ще ни кажеш ли каква бе причината да се върнеш тук при положение,че е опасно за теб?-попита я баща й.
-Да.Става въпрос,че … аааа…-започна тя и погледна към пода.
-Какво е станало,дъще?-попита я загрижено Минами.
-Аз съм … аз съм … бременна съм.-каза тя прошепвайки последната дума.
-Моля?-каза Казума изведнъж.
-Истина е.-потвърди Итачи.
-Кой?Кой е бащата?Ти ли?-попита Казума ядосано.
-Не,не е той.НЕ е важно,кой е важното е това,че искам да предпазя детето си.-каза Сакура без да отмества поглед от земята.
Очите й се напълниха със сълзи.Казина отиде при нея и вдигна лицето й гледайки я в очите,стомаха му се сви виждайки сълзите на момичето.Той я прегърна и започна да й шепне успокоителни думи.Хаято стана от мястото си и най-накрая проговори.
-Сакура ще износи и роди детето си,то ще бъде моят първороден внук и наследника на всичко.Всички ще й помагаме по време на бременността и след това.-каза той.
Сакура стана от мястото си и се затича към баща си.Хаято погледна дъщеря си и се удиви от смелостта в погледа й.Да момичето бе смело и силно,тя бе достоен наследник на клана Харуно.Всички се прибраха в стайте си и си легнаха.Времето минаваше и бременността на Сакура започваше все повече и повече да се забелязва,оставаше по малко от месец,когато Итачи получи обаждане от баща си да се прибере,за някаква сделка.
-Съжалявам,Сак.Това е важно за семейството ми,но обещавам веднага щом свършим да потегля насам.-Каза той прегръщайки я.
-Няма нищо,все пак е за семейството ти.-каза тя усмихвайки се.
-Ей,дребен.Да не си посмял да тормозиш майка си и да не си се родил преди на се върна,чу ли ме?!-каза Итачи галейки закръгления корем на момичето.

Ето и новата глава.

:arrow: Раждането на малкия Харуно


Малко след като Итачи замина Сакура се срещна с Каора и двете отидоха в кухнята за да си вземат сок.Сакура седна на един стол и отпи от сока си.Изведнъж усети силна болка,изправи гръб, подпря ръце на хълбоците и след известно време болката престана. Каора я изгледа загрижено.
-Добре ли си ?
-Да,разбира се.
Двете седнаха до кухненската маса и започнаха да си говорят. Внезапно гласът на момичето заглъхна. Цялата долна част на тялото й се разтърси от силни спазми. Скочи с вик и присви очи.
- Сакура…
-Няма нищо. -Сакура безсилно се отпусна на стола и след малко вдигна очи към Каора. -Не… Май наистина не съм добре.
- Ще повикам помощ! -Момичето скочи, дръпна наметката от куката на стената и хукна към двора през задната врата. Болката отшумя и Сакура се уплаши, че напразно е вдигнала тревога. Понечи да стане и в същия миг между краката й потече топла влага. Полите й се напоиха и спазъма отново се появи, по-силен от всякога. Младата жена отчаяно се залови за ръба на масата.
Вратата се разтвори с трясък и заедно с ледения вятър в кухнята нахлу Хаяте. Старият лекар застана пред нея със загрижено лице.
-Още е рано! -опита се да протестира Сакура.
-Не можеш да обясниш на бебето, че е още рано. Щом е тръгнало да излиза, то ще си пробие път .-заяви ухилено мъжът. -Хайде, бъди послушно момиче. Веднага към болницата!
-И какво?
- Ами ще чакаме. Вървете с мен, ще ти помогна. -Той я издърпа от стола и обгърна с ръка раменете й.
Вратата отново се разтвори и в кухнята се втурна Казума. След като хвърли кратък поглед към приятелката си, той свали кожените ръкавици, пусна ги на пода и блъсна Хаяте настрана.
- Махайте се оттук! -изкрещя и вдигна Сакура на ръце.
- Не! -изплака тя и умолително се улови за Хаяте. -Моля те, Казума, Хаяте е следвал в Оксфорд…пък и къде ще намериш друг лекар сега.- Обгърна с треперещи ръце врата на приятеля си, защото беше замръзнала в мократа си рокля, и неловко прибави: -Ще те намокря.
Казума не се интересуваше от нищо. Изгледа втренчено Хаяте. Вярно бе,че той следеше бременността на Сакура,така че нямаше как да извика друг лекар точно в този момент.Колебанието на Казума трая само секунди. Не беше сигурен дали старецът наистина е следвал в Оксфорд, но се довери на инстинкта си. А той му казваше, че на Хаяте може да се има абсолютно доверие.
- Добре, така да бъде!
- Благодаря ти !- пошушна във врата му Сакура.
Казума бързо я изнесе от кухнята, мина покрай стаите на прислугата и излезе в салона. Там ги очакваше Аяно.
- Тичай в къщата на Кейко и я извикайте! Къде е Темари?
-Тук съм! - обади се откъм стълбата момичето.
-Бебето идва .-съобщи кратко Казума и се за изкачва по-стълбите с Сакура на ръце.
Положи я на леглото в кабинета и започна да я разсъблича. Сакура смутено изгледа мократа си рокля.
-Не би трябвало да стоиш тук…
Казума продължи да я разсъблича, без да се засяга от думите й, докато Темари търсеше нощница в гардероба. Двамата заедно облякоха Сакура. В следващия миг родилката бе обхваната от нов спазъм и се сви на кълбо.
Казума улови ръцете й и ги стисна в своите.
-Дишай дълбоко, Саку… Ето така, така е добре.
Когато болката премина,Сакура положи глава на възглавницата. Казума се обърна към Хаято, който стоеше до вратата.
-А сега?
-Ще чакаме.
-И това е всичко?
- Нищо друго не може да се направи.
Сакура посегна към ръката на приятеля си.
- Още е много рано…
-Оставаха по-малко от две седмици .- отговори окуражително той и си пожела да знаеше повече за протичането на едно раждане. Толкова неща беше научил през живота си. Можеше да се ориентира и в най-гъстите гори,можеше да се бие с хора по силни от него и да ги победи,но не знаеше как да помогне на приятелката си.Ами бебето? Дали щеше да се роди достатъчно силно, за да оживее в страшните зимни студове?
–Явно и то като майка си иска да дойде по рано и да види белия свят. -Мъжът се обърна към Темари : - Щом дойде Кейко, кажи й да се погрижи за топла вода и достатъчно чисти кърпи. Когато му дойде времето, трябва да измием малкия принц.
Темари хукна навън и Казума попита:
-Какво да правя аз?
- Най-добре отиди навън, изпуши една цигара и изпи чаша уиски.Ще се наложи да чакаме още доста.
Каззума решително заклати глава.
-Обещах на Сакура си да бъда до нея.
-Добре тогава .-усмихна се Хаято. -Седни до нея, слагай хладни кърпи на челото й, ободрявай я.
Казума последва съвета му.
Хаято прегледа Сакура. После направи всичко възможно да облекчи болките й. Сакура стискаше ръката на приятеля си с такава сила, че пръстите му изтръпнаха. Но Казума дори не трепна.
- Добре напредваме .-заяви весело Хаято. -Бебето е в правилно положение.
Сакура облекчено въздъхна,Казума впи очи в разкривеното лице на Сакура.Сложи ръка на корема й и почувства силата на спазмите, които го бяха направили твърд като камък.
-Болките стават все по-чести! -проплака страхливо Сакура.
Темари и Кейко внесоха чисти кърпи и гореща вода. Казума загрижено изтриваше челото на Сакура и ободрително разговаряше с нея между пристъпите. Напъните следваха един след друг, все по-болезнени. Казума стискаше ръката й със силното желание да отнеме част от болките й, да й даде поне малко от своята сила.
По някое време Сакура нададе пронизителен писък и лордът укорително изгледа Хаято.
- Направете нещо!
-Какво мога да сторя аз?
-Не може ли да ускорим раждането? Сакура няма да издържи още дълго.
Хаято и двете жени, застанали до него, размениха кратки погледи, после Темари пристъпи напред и окуражително го потупа по рамото.
- Болките едва сега започнаха. Понякога минават много часове, преди да се роди детето. Такава е природата на нещата. Ти не разбираш нищо от тези неща.
-Ти обаче си добре осведомена, така ли?
- Нали бях съпругата на Канкуро, когато се роди малката ми племенница. Смятам, че все пак разбирам някои неща.
Казума покорно кимна. Темари никога не го беше виждала в това състояние - кротък и примирен, треперещ от страх. Сърцето й преливаше от съчувствие.
- Не се бой, Казума. Раждането протича съвсем нормално.
В този миг Сакура отново изпищя и Казума веднага се наведе над нея.
- Спокойно, мила, спокойно…
- Не мога повече!
- Ще се справиш, не се тревожи. Дишай дълбоко!
- Не мога…
- Дишай равномерно, стискай ръката ми и пусни най-сетне пусни племенника ми да излезе на белия свят.
-Да пусна най-сетне племенника ти на белия свят? — повтори гневно Сакура и очите й блеснаха.
Казума се засмя.
-Така е. Не се мотай, а си дай малко повече труд!
Сакура му изкрещя, че е безчувствен негодник, а при следващата болка изруга като пристанищен работник и заби нокти в ръката му. Но престана да пищи.
Хаято заяви, че краят наближава. Новият гражданин на земята щеше да се появи на бял свят още преди настъпването на вечерта. Мъжът изгледа лицето на Казума и окуражаващо обясни:
-Скоро ще го извадим. -Обърна се към Сакура и продължи: -Ти никога не можеш да чакаш, момиче. Така и не те научиха на търпение, не понасяте половинчати неща.. Бебето явно се е метнало на майка си и също не можа да изчака. Затова му помогни, мила! Напъвай! Колкото можеш!
Сакура се надигна и след малко със стон се отпусна на възглавницата.
-Не мога…
Казума сграбчи раменете й и изсъска:
-Слушай какво ти казва Хаято!
- О! - Сакура се опита да се изтръгне от ръцете му, но не успя и когато дойде следващият напън, стисна зъби и напрегна всичките си сили.
-Виждам тъмната му главица! — извика въодушевено Кейко.
- Още веднъж! — произнесе повелително Хаято.
- Не!
- Сакура, време е да родиш племенника ми!
- Ами ако е пленница? -простена безсилно тя.
- Напъвай! -процеди през стиснати зъби Казума.
Бебето се плъзна от тялото на майката. Сакура никога не беше изпитвала подобно облекчение. Новият живот се изтръгна от утробата й с последен силен тласък и болката изчезна. Веднага прозвуча детски плач, оглушителен и много енергичен.
-Син! - извика засмяно Хаято. - И колко е жизнен!
-О… -пошушна Сакура.
Син. Тя имаше син от Саске.
Хаято сложи бебето в ръцете на Кейко. Медицинската сестра бързо го уви в затоплената кърпа и започна да почиства личицето му. Казума прегърна Сакура и погали бузите й. Младата жена беше малко замаяна, но все пак успя да различи дълбоката нежност в очите му. Той се изправи, отиде при детето, поставено на масата, разви го и внимателно прегледа телцето му. После с усмивка се върна при жена си.
-Синът ти е съвършен. По десет пръстчета на ръцете и краката, решителна, своенравна брадичка и черни коси. Или поне изглеждат такива. Още е съвсем мокър.
Младият Харуно отново заплака и Сакура видя мъничкото юмруче, подало се изпод завивката. Странно чувство изпълни гърдите й.
-Може ли да го видя? -пошушна тя и се опита да се изправи, ала беше още твърде слаба.
-Трябва да се напънеш още веднъж, Сакура .-обади се Хаято и Сакура объркано го изгледа. - За последен път. Нали трябва да излезе плацентата.
Този път не беше толкова трудно. Сакура гореше от нетърпение всичко да свърши и най-после да вземе в ръце сина си. Затова напъна с всичка сила. Отново почувства чудно облекчение и уморено затвори очи.
Когато отново ги отвори, Казума стоеше до нея. Погледна я и внимателно положи бебето на гърдите й. Сакура почувства как в сърцето й покълва съвсем нова любов. Той беше толкова малък — и толкова прекрасен. Пронизителният му рев кънтеше като небесна музика в ушите й. Очичките му блещукаха зелени, но цветът им сигурно щеше да се промени. Малкото телце беше здраво и силно. Очевидно не му беше навредило, че се е родил две седмици по-рано.
Сакура потръпна от ужас. Кошмарът беше отминал. Синът й беше жив и здрав.
-О, Казума… -Едва не избухна в сълзи. -Толкова е сладък.
Страхотен е - поправи я приятелят й и докосна личицето му с върха на пръстите си.
-Красавец също като майка си.-каза Темари и се усмихна на приятелката си.
-Време е да го накърмиш.- подкани я пристъпилата към леглото Кейко. - Няма да изпие кой знае колко, но млякото трябва да потече в гърдите на майката. -тя усмихна.
-Въпреки,че някой жени предпочитат да наемат кърмачки.-каза Хаято.
Нима наистина съществуваха майки, които не искаха да кърмят децата си? Сакура не можеше да проумее подобно нещо. Тя копнееше да запази тясната връзка със сина си, искаше да се наслади докрай на майчинството - това толкова ново и силно чувство.
-Не аз ще кърмя синът си.-каза Сакура решително.
-Дори не се и съмнявах,че ще кажеш това.
Сакура се усмихна,изглежда приятелите й също бяха възхитени от сина й не по-малко от нея. Отвори нощницата си с треперещи, несръчни пръсти и пъхна зърното на гърдата в малките уста. Детето веднага засмука жадно и по тялото й се разля сладостна топлина.
Бебето лакомо премляскваше.След малко малкото бебче заспа спокойно и сладко,пристигнаха и останалите медицински сестри и преместиха Сакура в стая.Там я изкъпаха и преоблякоха,Сакура заспа с усмивка на уста.

Ето и следващата глава.Извинете за закъснението обаче нямам никакво време за да седна и да пиша.От нас на училище,тренировки и пак в нас.Ужас,но днес най-накрая намерих време и написах главата.Може и да ви се стори скучка,но това е ваше мнение и ще ми е приятно да го разбера.



Докато Сакура спеше Казума не отделяше поглед от малкото бебче което спеше спокойно и сладко.По едно време се сети,че трябва да осведоми за раждането на малкият принц на Итачи и Гаара.Той извади мобилния си от джоба и набра номера на Итачи,бе изминало доста време от както той бе заминал тъй,че трябваше срещата да е свършила.През това време Итачи седеше в хола заедно с брат си и обсъждаха последните новини.Според това,което му бе казал брат му Канаме и Карин очакваха бебе и се бяха оженили преди няколко месеца.Докато си говореха мобилния на Итачи иззвъня.
-Какво е станало,Казума?-попита Итачи.
-Ами…бебето…-започна той.
-Какво е станало ? Как е тя ?Да не е станало нещо ?-питаше Итачи.
-Ами…преди няколко часа роди.Поздравления имаш прекрасен племенник!-каза Казума.
-Сериозно ? Как са те ?-попита го Итачи.
-Сакура спи,а в момента гледам малкия.-отговори Казума.
-Слава богу!Веднага тръгвам натам,ще мина да забера Гаара и идваме.-каза Итачи.
-Добре,но не вярвам да стигнете по рано от 7 сутринта така ,че спокойно.Те са добре.-каза му Казима.
-Как е той?Как изглежда?-попита Итачи,забравяйки,че брат му бе в стаята.
-Ами има черна коса и зелени очи.Много е сладък,голям глупак ще е баща му след като няма да го види не знае какво изпуска.-каза Казума.
-Нямаш си и идея какъв е глупак !-каза Итачи.
-Ще се видим утре,чао.
-Чао.
Итачи затвори и се обърна,погледна към брат си и излезе от стаята.Саске не знаеше какво бе разбрал току що брат му,но изглежда бе доста важно.Итачи отиде в стаята си,взе чантата си и слизаше по стълбите,когато една от прислужниците им го извика.
-Господин Учиха,пристигнаха нещата които бяхте поръчали.Къде да ги оставя?-попита го тя.
-Донеси ми ги навън.Заминавам.-отговори й Итачи.
Момичето се отправи към един от съседните коридори,а Итачи излезе от къщата.Когато слезе по стълбите видя Сакай Харуно,братовчеда на Сакура.
-Здрасти приятел.-поздрави го Сакай.
-Здравей.Какво правиш тук?-попита го Итачи.
-Разбрах какво е станало и той като ми казаха,че си тук реших ако може да пътуваме на там заедно.-отговори Сакай.
-Добре.Няма проблеми.
-Е тръгваме ли?-попита Сакай.
Прислужницата с която бе говорил по рано Итачи слезе по стълбите с няколко пакета и му ги даде.
-Сега вече тръгваме.
Сакай и Итачи се качиха в колата и потеглиха.Скоро след тоа пристигнаха на летището където вече ги чакаше самолет,забраха и Гаара от Суна и тримата се отправиха към Швейцария.През това време Сакура се бе събудила и бяха завели малкия при нея,през цялото време Темари и Казума бяха при нея.
-Колко е мъничък.-каза Сакура гледайки синът си.
-Ами,да.Ти да не очакваше да може да ходи и говори още след раждането.-пошегува се Темари и тримата се разсмяха.
-Как ще се казва?Мислила ли си за име?-попита я Казума.
-На баща му ли ще го кръстиш?-попита я Темари.
-Не,няма да го кръстя на баща му.И да избрала съм име…ще се казва Дайсуке.-каза Сакура усмихвайки се на малкото бебче в ръцете й.
-Хубаво име.-каза Темари.
-Да и съм сигурен ,че ще си го заслужи.-каза Казума гледайки бебчето.
-Ще видим,когато порасне.-каза Сакура целувайки малкото човече,което вече спеше в ръцете й.
След няколко часа в имението пристигна самолета и Сакай,Итачи и Гаара веднага се отправиха към болницата.Когато пристигнаха се оказа,че преместили Сакура в стаята й в голямата къща и те се отправиха натам.Когато влязоха в стаята видяха гледка която ги смая : Казума спеше на един стол до леглото на Сакура , Темари спеше на канапето , а самата Сакура бе будна и държеше в обятията си синът си.
-Сак…това племенника ми ли е ?-попита я Итачи щом стигна го леглото й.
Сакура се усмихна и заговори тихо.
-Това е племенника ти , кръщелника на Гаара и малкият принц на Сакай и целия клан.-каза тя.
-Може ли да …? – помоли я Итачи гледайки като малко дете,което иска нещо сладко в 8 след като забраната е за след 6.
-Ела.-каза Сакура усмихвайки му се.
Итачи се приближи до нея и тя внимателно постави бебчето в ръцете му.
-Поддържай му главичката.-каза му тя.
Итачи се изправи държейки малкия си племенник и син на брат му и Сакура в ръцете си.Той отиде до Сакай и Гаара,за да им го покаже.
-Малкия досущ прилича на … на брат ти!-констатира Сакай.
-Нормално е след като онзи идиот му е баща.-отговори Итачи.
-Аааа… как ще се казва ? – попита Гаара.
-Дайсуке.-отговори му Сакура.
-Здравей , Суке.Леле колко си сладък направо ще те изям!-каза Итачи целувайки челцето на детето.
-Недей да го ядеш,защото лошо ти се пише.-предупреди го току що събудилия се Казума.
Всички се разсмяха и малкия Дайсуке отвори очички и започна да гледа около себе си.Видя Итачи над себе си,притегна ръчичката си нагоре и хвана един кичур коса и го дръпна.Итачи като хипнотизиран гледаше очите на малкия,но когато усети какво прави малкия му заговори.
-Хей,Суке.Какво не харесваш в косата ми,че я дърпаш?!-каза Итачи и всички се разсмяха.
Малкия се разплака и всички се стъписаха.
-Какво му е ? Нищо не съм му направил ! - каза Итачи.
Сакура се разсмя и всички погледнаха към нея.
-Какво има ? – попита я Гаара.
-Малкият е гладен . – каза тя през смях.
Итачи отиде до леглото и постави малкия в ръцете на майка му и се отмести .
-Преди да ни изгоните от стаята искам да ви дам няколко подаръка,който бях поръчал.-каза Итачи и отиде до вратата и взе пакетите , които донесе от Коноха.
-Така първо за Сакура.-каза той оставяйки една кутия на леглото до нея.
-Тем моля те отвори подаръка.-помоли я Сакура.
Темати отиде до леглото и започна да разопакова подаръка.От кутията изкара един медальон с знака на клана Харуно,самия медальон бе сребърен като в средата бе издълбана дупка под формата на листо и в тази дупка имаше кристал,а в кристала имаше едно черешово цветче.
-Господи , Итачи страхотен е .-каза Сакура и едва не се разплака.
Итачи отиде при нея и я целуна по челото.
-Това е най-малкото , което можех да и дам за благодарност , че ме дари с най-прекрасния племенник на света.-прошепна й той.
-Хей,не я карай да плаче.-каза му Гаара.
-Да,така е.Сега всички трябва да бъдем щастливи.Да продължим с подаръците.-каза Итачи взимайки няколко плика от земята до себе си.
-Така тези са за малкият ми принц.-каза той оставяйки пакетите до Сакура на леглото.
Изведнъж обаче малкия Дайсуке се разплака и всички се стреснаха в първия момент.
-Добре де , Суке после ще дойдем.-каза Итачи избутвайки всички от стаята като в нея останаха само Сакура и Темари.След като Дайсуке се нахрани Сакура се зае да го преобуе и преоблече,докато Сакура сменяше памперса на малкия Темари разопакова подаръците от Итачи.
-Господи колко е сладко.-възкликна тя гледайки дрешките който бе донесъл Итачи.
Итачи бе поръчал на личния си шивач да подготви дрехи за малкия.Срешката,която гледаха в момента Сакура и Темари бе една дълга синьо-сива блузка и шапчица,като на шапката бе избродирана емблемата на клана Учиха,също при тези дрешки имаше и бели чорапки ( http://dl2.glitter-graphics.net/pub/95/95312q2hiydb720.jpg ).Сакура облече малкия и го сложи в кошчето му , където щеше да спи.Годините минаваха бавно,но оставяха следите си.Малкия Дайсуке растеше и приличаше все повече на баща си.Имаше черна коса,която стърчеше във всякаква посока освен в тази в която искаше Сакура.С времето не само малкият,но и всички се бяха променили.Сакура продължи да учи и реши,че иска да завърши 12 клас заедно с приятелите си в Коноха,които й липсваха много.Итачи,Сакай и Казума бяха започнали собствен бизнес и изкарваха много пари от него.Гаара и Темари прекарваха много време със Сакура и Дайсука.Малкия бе приел всички за свой чичовци,но все пак от време на време се сещаше и за баща си,който така и не бе виждал.
-Леле какво време.Изведнъж се разрази ужасна буря.-каза Сакура сваляйки якето си.
-Така е.-отговори Темари оставяйки якето си на закачалката.
-Можеш ли да си представиш,че изминаха цели 3 почти 4 години от както съм тук.-каза Сакура,докато двете влизаха в салона.
-Сак,къде е Суке?С вас ли беше?-попита я Итачи слизайки по стълбите.
-Не не беше с на.Сега се връщаме от пазар,защото приготвяхме дрехите за пътуването.-отговори Темари.
-Дай,къде е Дайсуке?-попита Сакура.
-Не знам.Беше с мен на двора,разрази се бурята и двамата влязохме вътре.Обърнах се за миг и него го нямаше.-каза притеснено Итачи.
-Трябва да го намерим.-каза Казума,който влизаше в стаята.
В къщата се събраха всички и започнаха да търсят Дайсуке.Итачи обикаляше из имението викайки го,накрая се сети къде може да е.Итачи смени посоката и се запъти към езерото,докато тичаше натам видя помежду дърветата малко чернокосо дете,което ходеше бавно ( http://illiweb.com/fa/pbucket.gif?o=129 ).
-Суке.-извика Итачи и момчето спря.
-Какво има чичо?-попита го момченцето.
-Какво правиш тук в средата на бурята? – попита го Итачи.
-Исках за последен път да видя звездите и езерото.-отговори малкия.
-Как така за последен ? –попита го Итачи.
-Ами нали заминаваме и не знам,кога пак ще дойдем.-отговори малкия.
-Хайде да се прибираме,майка ти се притеснява.-каза Итачи.
Дайсуке само кимна и за последен път за доста време погледна езерото.Итачи свали якето си и наметна Дайсуке с него.
-Чичо?-каза малкия.
-Какво има Суке?-попита го Итачи.
-Ще ми разкажеш ли за татко ми ?-попита го малкия.
-За баща ти ли ? Не знам дали трябва…-започна той.
-Моля те,само малко.-помоли се Дайсуке.
-Добре.Довечера ела в стаята му.-каза Итачи.
-Супер.-извика малкия и се хвърли на врата на чичо си.
Итачи вдигна малкия на ръце и двамата бързо се отправиха към къщата,където Сакура обикаляше в кръг и чакаше да пристигнат останалите и да разбере дали някой е намерил синът й .
-Стига си обикаляла в кръг ще направиш дупка в пода.-каза Темари.
-Как да…-започна тя и в този момент в къщата влязоха Итачи и Дайсуке в ръцете му.
Сакура много се зарадва да види малкият си син,че дори и забрави да му се скара,че е изчезнал така изведнъж.

Извинете за закъснението ама какво да се прави тея гадни контролни и класни заемат цялото ми време.Та така на темата ето новата глава и се надявам да ви хареса

След като вечеряха,Сакура заведе синът си в стаята му и му помогна да се изкъпе и да си облече пижамата.ТЯ разказа една приказка на малкия и го остави мислейки,че е заспал.Тя излезе от стаята му и видя Казума и Гаара да разговарят в салона.
-Какво става момчета?Няма ли да си лягате все пак утре заминаваме?-попита ги тя.
-Сак,отивай да се облечеш.Ще излезем като за последно тук!-каза развеселения Гаара.
-Ами Дайсуке?НЕ мога да го оставя сам!-каза Сакура.
-Не се безпокой за него аз ще го наглеждам!-каза Итачи,който се качваше по стълбите към стаята си.
Виждайки,че няма избор Сакура се качи в стаята си и се нагласи като за излизане.Въпреки,че имаше син това не можеше да се разбере от външността й.Сакура бе възвърнала старото си тегло бързо,дори бе и по слаба сега.Тялото й бе в перфектните пропорции,като само бюста й се открояваше тъй като бе доста по голям от преди.Въпреки,че вече не се държеше като малко глезено момиче както бе преди тя не бе забравила какво е да се веселиш с приятелите си.Прекарваше много време с тях,въпреки Дайсуке тя бе продължила да учи,ходеше по купони с приятелите си,но никога не пренебрегваше задълженията си.Тя бе страхотна майка,приятелка,дъщеря,ученичка.След като всички бяха готови Сакура,Казума,Гаара и Темари излязоха.Чувайки,че колата се отдалечава Дайсуке стана от леглото си и се отправи към стаята на чичо си.Почука на вратата и влезе.
-Чичо,ще ми разкажеш ли?-попита малкия отивайки към фотьойла на който бе седнал чичо му.
-Разбира се,Суке.Все пак ти обещах.-каза Итачи без да отваря очи.
Малкия отиде до него,покатери се на фотьойла и си легна на гърдите на чичо си облягайки глава на тях и увивайки малките си ръчички около врата му.
-Когато баща ти бе малък,бе много жизнено и усмихнато дете.Постоянно се смееше,тичаше.След време всичко се промени.Опитваше се да ме достигне,да ме надмине.Искаше да прескочи стената,която представлявах в очите му.Според него родителите ни ме обичаха повече,мислеше си,че ако аз съм там не го забелязват.Мислеше дори,че не го обичат.За това и след като навърших 15 започнах да живея сам,но все пак в очите на баща ти останах стената която трябва да прескочи,за да го забележат родителите ни.Той дори не подозираше,че те го обичаха.Обичаха го повече от всичко,той така и не го разбра.Според него аз съм ”златния син”,а той ”черната овца” в семейството е може и така да бе станало след време.Той започна да пие,да излиза със съмнителни типове,стана побойник и гамен.Всичко го отбягваха по простата причина,че ги бе страх.Преди няколко години той се премести или по точно го върнаха в Коноха,където учех и живеех.Той бе в класа на майка ти,стана така,че прекарваха много време заедно.Прекараха една нощ заедно и … след това майка ти и аз дойдохме тук в Швейцария,където се роди ти.-разказваше му тихо Итачи.
-Чичо ти много си обичал и обичаш тате,нали?-попита го малкия.
-Разбира се.Все пак той е малкото ми братче и въпреки всичко.-отговори Итачи.
-А аз ще видя ли тате когато идем в Коноха ?-попита го Дайсуке.
-Хм…възможно е.-каза тихо Итачи усещайки нещо тежко на гърдите си.
Той си обърна главата и видя,че малкия бе отпуснал глава на гърдите му и спеше.Усмихна се спомняйки си как преди така спокойно спеше и брат му,без безразличната и студена гримаса.Гледайки малкия си племенник той забеляза поразителната прилика между него и баща му.
-Не знаеш какво пропускаш,Саске.-каза тихо Итачи и стана от фотьойла.
Итачи стана и постави малкия на леглото си,зави го и се върна на мястото си наблюдавайки го как спи мирно и тихо.Той остана загледан в малкия докато очите му бавно започнаха да се затварят от умората.Изведнъж малкия започна да се върти в леглото и да бълнува.Итачи бързо отиде до леглото и легна до малкия,Дайсуке спря да се върти усещайки,че не е сам и се приближи към чичо си.Итачи прегърна малкото момченце и не след дълго заспа.Някъде след 1 през нощта се върнаха Сакура,Казума,Гаара и Темари.Всички тръгнаха към стайте само Сакура отиде първо да провери дали Дайсуке спи,отвори тихо вратата и виждайки празното легло се изплаши.Веднага отиде в стаята на Итачи да го попита дали знае къде е малкия и като влезе се изуми от мирът изписан на лицето на Итачи и на малкия Дайсуке спящ в ръцете му.Итачи се разбуди и видя Сакура на вратата на стаята си.
-Какво има Сак?-попита я той тихо.
-Дай,търсех го.-отговори тях тихо.
-Да го преместя ли?
-Не остави го да спи.Лека нощ.-каза Сакура и излезе от стаята.
-Лека.-отговори Итачи и пак заспа.
Сутринта дойде бързо и всички се приготвиха за пътуването.В 8 часа бяха на летището и се сбогуваха с Хаяте и Минами.Въпреки,че скоро отново щеше да види родителите си на Сакура и стана мъчно,че отново заминава въпреки,че се радваше да се върне в къщата си…мястото бе доста променено по нейна заръка и сега бе много по различно.
-Скоро ще дойдем да ви видим.-каза Минами на малкият си внук.
-Ще ми липсвате.-каза Дайсуке и прегърна баба си и дядо си.
-И ти ще ни липсваш юнак.И да наглеждаш момчетата да не вдигат нервите на майка ти.-каза Хаято като прегърна внука си.
-Добре.-каза малкия.
Сакура,Дайсуке,Гаара,Казума,Итачи,Темари и Каора се качиха в самолета и след малко вече пътуваха към домът си.През това време в Коноха Наруто и Саске вървяха към домът на чернокосия и говореха.
-Разбра ли нещо за Сакура?Говори ли с Итачи ?-питаше Наруто постоянно.
-Млъкни глупако.Не нищо не знам,брат ми каза,че скоро може да дойде да ни посети,но за нея нищо не каза.-отговори Саске ядосано.
-Хей,не си изкарвай яда на мен.-каза Наруто гледайки настрани.
-Какво си се заблеял,глупако?-попита Саске приятеля си,който бе спрял пред някаква къща.
-Ремонта е свършил,това означава ли,че тя ще се връща?-попита Наруто гледайки домът на Сакура.
-Не знам.Може да е дала къщата под наем или да я е продала!?-предположи Саске.
-Не,тя не би направила това.Прекалено много обича това място,че да го продаде.-каза Наруто и отново тръгна.
Саске остана още няколко секунди загледан в голямата и красива къща.След това последва приятелят си,двамата вървяха в тишина.Саске познаваше Наруто от години и знаеше,че той не може просто ей така да замлъкне.Момчето винаги говореше,смееше се,но НИКОГА не мълчеше.
-Какво ти е?-попита го Саске.
-Тя ми липсва.Няма я толккова много време,ами ако е станало нещо?Ако никога няма да се върне?-говореше тихо Наруто забил поглед в земята.
-Стига говориш глупости.Естествено,че ще се върне.-оспори го чернокосия и продължи напред.
Наруто вдигна поглед и се загледа в отдалечaващето се момче.От както Сакура бе заминала приятелят му се бе променил,не излизаше с първата срещната.Не се напиваше до забрава,не спеше с всяка която му показваше,че го харесва.А повярвайте много момичета ежедневно си предлагаха услугите на чернокосия красавец,но той или ги игнорираше сякаш ги няма или ги поглеждаше студено и продължаваше по пътя си.Да,той бе забелязал как Саске гледаше Сакура,как всеки път щом я видеше с Канаме тялото му се напрягаше и поглеждаше в друга посока.Колкото и добре да се прикриваше Наруто ясно виждаше,че приятелят му харесва Сакура.Може би малко,но все пак я харесваше.Наруто настигна Саске и започнаха да говорят за какво ли не.След няколко часа Сакура,синът си и приятелите й пристигнаха в Кoноха.

Ето и новата глава

Седмината пристигнаха в Коноха в късния следобед.Качиха се в колата,която ги очакваше на летището и потеглиха към домът на Сакура.През целия път от Швейцария Сакура размишляваше за нещата,който предстояха да се случат.Гаара,Казума и Дайсуке играеха на някакви игри на плазмения телевизор,Темари разговаряше по телефона,а Итачи и Каора се бяха усамотили в края на самолета и си говореха.Колата спря пред голяма,висока и много красива къща.Слязоха от колата и пред тях се откри една пленителна и същевременно изумителна гледка.Къщата не много по голяма от колкото си я спомняше Итачи. ( http://hotnews.bg/uploads/tinymce/eva/pa/beckham_house_050107_04.jpg ) .
-Сак…да не си се местила?Къщата изглежда много променена?-каза Итачи.
-Преди 3 месеца започна ремонта на къщата приспособявайки я за всички нужда на всеки от нас.-отговори му тя.
-Ще влизаме ли ?-попита я Казума.
Сакура кимна и голямата черна врата се отвори пред тях.Пред изумените погледи на всички се откри една голяма и красива градина с много цветя,дървета и храсти ( накрая на главата ще кача малък албум,за да добиете представа как изглежда къщата и стайте ).Сакура поведе приятелите и синът си през градината направо към къщата.Още с влизането в сградата Сакура видя изумените,изненаданите и усмихнатите лица на приятелите си.Още от салона си личеше,че къщата е променена коренно.Салона бе изграден от 16 кулони разделени успоредно от двете страни.Между кулоните имаше шадраван и от тавана нас кулоните се спускаше вода в него,превръщайки го във фонтан.Те преминаха покрай фонтана и продължиха напред.Пътя пред тях се разклони имаше коридор наляво,на дясно и напред.
-В ляво са спалните помещения,в дясно всекидневна,трапезария,хол и кухня,а напред е градината.-обясни Сакура.
-Какво ще кажеш да започнем със спалните!-предложи Итачи.
Всички се разсмяха и завиха по коридора в ляво.След малко отново завиха в ляво и се озоваха в коридор,който бе осветен в синьо.От двете страни на коридора се намираха спалните.Имаше осем спални подредени успоредно една срещу друга,в ляво спалните на Сакура,Дайсуке,Гаара и Казума.Срещу стаята на Сакура бе тази на Итачи,Дайсуке-Темари,Гаара-Каора,а срещу тази на Казума нямаше никой.
-Сега ще ви разведа из останалата част от къщата.-обяви Сакура.
Тя тръгна напред и всички я по следваха.Разгледаха трапезарията,хола,всекидневната и кухнята,двата открити и единия закрит басейн.След това излязоха в градината,Сакура хвана синът си за ръка и тръгнаха напред.Минаваха покрай дървета,храсти,цветя докато стигнаха до мястото,на което бе обърната най-голямо внимание,а то бе именно … езерото.
-Мамо,но това е езеро!-каза Дайсуке заподскача от радост.
-Знаех,че ще ти липсва езерото и затова казах да приспособят това за теб и за всички останали.-отговори Сакура.
Малкия се затича към кея и седна на дървения под.
-Сак,това преди го нямаше!-отбеляза Итачи.
-Имаше го просто никога не се е отдавала възможността да ти го покажа…пък и преди нямах син.-каза Сакура и отиде при Дайсуке на кея.
Всички насядаха по тревата и се загледаха в езерото,играеха с топка или просто си говореха.Няколко часа по късно,Сакура и Итачи седяха в кабинета и разговаряха.
-Какво ще стане за напред?-попита я Итачи.
-Никой не може да предскаже бъдещето.Може да се случи какво ли не!-отговори му тя.
-Говорех за теб,Суке и брат ми…-започна той,но Сакура го прекъсна.
-Кристално ясно знаем какво имаш предвид!Не искам синът ми да биде наранен,по какъвто и да е начин.Не искам да бъде наранен от собствения си баща,не искам да се чувства нежелан.-каза Сакура.
-Саске има правото да знае.Той му е баща,Суке не веднъж ме е питал за него!-защитаваше твърдението си Итачи.
-Когато му дойде времето ще разбере,но не искам някой хаплив изказ от страна на Саске да го нарани.Дай обича баща си без дори да го познава,той знае много за него от мой или твой разкази искам да остане с впечатлението,че баща му е добър човек,достоен човек…А не,че е глезено момченце,което пие,бие се и спи всяка вечер с различна.-каза тихо Сакура загледана през прозореца.
Итачи стана от креслото на което бе седнал,доближи се до Сакура и постави ръка на рамото й.
-Няма как да знаеш,какъв е сега!Той се промени и не го казвам,за да го защитя.Не казвам го защото е истина!-каза Итачи и излезе от стаята оставяйки Сакура сама,за да помисли.
Бяха изминали няколко часа от разговора между Итачи и Сакура.Тя не бе излязла от стаята все още и всички започнаха да се притесняват,бяха се събрали пред стаята и мислеха,кой да влезе при нея.
-Аз ще вляза.-каза Дайсуке.
Малкия се отправи към вратата,почука и влезе.Стаята бе тъмна,но все пак през големият прозорец навлизаше светлина.Дайсуке вървеше бавно,оглеждайки се за майка си на всички страни.
-Мамо?Мамо,къде си?-каза тихо момченцето,усещайки,че очите му се пълнят със сълзи.
-Мамо къде си?-повтори малкия,докато една сълза се отрони от очите му.
-Тук съм,Дай.-каза Сакура докато влизаше в стаята от терасата.
Веднага щом малкия я видя се затича и се притисна силно към нея.Сакура погали косата му и го целуна по челото.Тя се изправи все още прегръщайки го и двамата излязоха от стаята заедно.
-Сак,защо не излезе толкова много време?Изплашихме се за теб!-попита я Итачи.
-Зачетох се в една книга и говорих с Тсунаде,все пак утре е първия учебен ден.-каза Сакура и се усмихна.
-Стигат ни толкова вълнения за един ден.Хайде всички към трапезарията!-каза Каора.
Тя бе станала като част от семейството през изминалите години.Итачи от своя страна я бе харесал и от няколко месеца ходеха,което не бе проблем за никой тъй като бяха сладка двойка.След като се нахраниха всички отидоха да поспят,тъй като трябваше да събират сили за следващия ден.Сакура тъкмо си бе легнала,когато на вратата й се почука.След малко се отвори и в стаята влезе Дайсуке.
-Какво има,Дай?-попита го тя.
-Не искам да спя сам!Може ли тази вечер да спя при теб?-попита я той.
Сакура отметна завивката и потупа мястото до себе си,малкия не чака втора покана и бързо се настани до майка си.Сутринта настъпи бързо,будилника иззвъня и Сакуа се събуди първа.Няколко секунди след нея малкият също отвори очички и се разтегна.
-Добро утро,мамо.-каза малкия.
-Добро утро и на теб,Дай.Хайде отивай да се облечеш,тръгваме след малко.-отговори му тя.
Малкия стана,целуна майка си по бузата и се отправи към стаята си.Сакура се изкъпа,облече и отиде в стаята на малкия да го провери.Дай седеше във ваната и си играеше с корабчета.
-Хайде,скъпи.Излизай от ваната и да ти изберем дрешки.-каза мило Сакура подавайки халата на малкия.
Дайсуке излезе от ваната,облече си халата и последва майка си по стълбите към стаята си.След половин час всички бяха готови и се намираха пред гаража за последни указания.
-Днес аз ще заведа Дай до градината и след това ще го забера.Ще се видим след обяд,до колкото разбрах от Ита вие момчетата ще сте във филията на фирмата ви тук,а момичетата са на покупки.-каза Сакура.
Дай натисна едно копче и се отвори вратата на гаража.Сакура взе един от ключовете от таблото и изкара едно червено Ferrari F430 Spider .
-Хайде,Дай.Скачай.-каза Сакура на малкия.
Дайсуке прескочи врата и седна на мястото до шофьора,сложи си колана и колата потегли.Сакура закара Дай на детска градина и след това се отправи към училището.Когато пристигна всички се бяха събрали и чакаха директорката,Сакура заобиколи и се отправи към директория кабинет където я очакваше Тсунаде.
-Здравей,Сакура.Мина много време!Радвам се ,че се връщаш отново тук.-каза Тсунаде.
-И аз се радвам,че се върнах.-отговори Сакура усмихнато.
Навън Шизуне обясняваше правилника и тъй като Тсунаде се забави тя започна с представянето на префектите.
-Тазгодишните префекти са Саске Учиха и Ка…-започна тя,но бе прекъсната от Тсунаде.
-Така нека аз обява тазгодишните префекти,какво ще кажете!?И префектите тази година са Саске Учиха и … Сакура Харуно.-каза тя и се усмихна.
Всички се стъписаха като чука името на Сакура.
-Но Сакура не е тук бабо Тсунаде!-каза Наруто.
-Страннo понеже докато говорехме току що ми се стори доста реална!-каза Тсунаде и се разсмя.
-И аз останах с впечатлението,че съм тук!-каза Сакура показвайки се иззад Трунаде.
На лицата на всички имаше смесени чувства като изненада и щастие,изненада и страх и огромна изненада.
-С-с-сакура.-каза Саске и …
Следва продължение


Така ето и снимки на къщата на Сакура

Градината - http://images24.snimka.bg/005276126-big.jpg
http://www.desainlansekap.com/wp-content/uploads/2010/02/Corner-Front-Garden-3D.jpg

Салона - http://www.grandchampions.hyatt.com/hyatt/images/hotels/champ/spa_salon_masthead.jpg

Трапезария - http://www.press1.de/wrapper.cgi/www.press1.de/files/km_kmimm442_1200768105.jpg

Всекидневна -
http://interiori.files.wordpress.com/2009/05/2.jpg

Хол - http://www.napravisam.bg/menu/interior/hol/galery/images/hol33.jpg

Кухня - http://interiorblog.com/wp-content/uploads/2009/03/totocuiciakitchenwithlivingroom4554x359-thumb.jpg

Коридор към спалните - http://djekova.info/blog/wp-content/uploads/2007/06/p6250018-1.JPG

Спални :

Сакура - http://bginterior.info/wp-content/uploads/2008/10/1.jpg

Итачи – http://www.furnishing-bg.com/files/122353249720360.jpg

Казума – http://mebelinipes.com/Documents/%D0%9E%D0%B1%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%20%D0%B7%D0%B0%20%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D1%8F%20%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0.jpg

Гаара – http://vasreserve.com/images/projects/1f1e46e95a45575dab1a010647c72b43.jpg

Темари – http://log.bg/users_images/13/13165.jpg

Каора – http://911.bg/vivaartmebel/pi/bi2808016.jpg

Дайсуке -
http://www.mebeli.bg/products_photos/1850/3230_big.jpg
http://xn--90ahbaord7c.net/images/stories/galery/stulbi/darveni-stalbi-mebeli.jpg

Стълби към банята -

Банята - http://interiorscena.files.wordpress.com/2009/07/d0b1d0b0d0bdd18f-d181d0b8d0bad0be-d181.jpg

Басейни

http://www.millica.com/images/basein_i_dr__1344.JPG

http://www.savacupetsa.com/gallery/img_39.jpg

http://www.genig.eu/files/images/basein2.jpg

Кабинета - http://gradient.files.wordpress.com/2006/06/%D0%BA%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%82%20%D0%BA%D0%BB1.jpg

Гаража - http://look-estates.com/userfiles/media/web/images/upload/Garaj.jpg


Колата на Сакура – Ferrari F430 Spider

http://www.gothamdreamcars.com/images/Ferrari/ferrari-f430-spider-1.jpg

Езерото - http://m.sibir.bg/uploads_bg/img/0149991/img_149991_1447628_r.jpg

Ето я и новата глава

Навън Шизуне обясняваше правилника и тъй като Тсунаде се забави тя започна с представянето на префектите.
-Тазгодишните префекти са Саске Учиха и Ка…-започна тя,но бе прекъсната от Тсунаде.
-Така нека аз обява тазгодишните префекти,какво ще кажете!?И префектите тази година са Саске Учиха и … Сакура Харуно.-каза тя и се усмихна.
Всички се стъписаха като чука името на Сакура.
-Но Сакура не е тук бабо Тсунаде!-каза Наруто.
-Страннo понеже докато говорехме току що ми се стори доста реална!-каза Тсунаде и се разсмя.
-И аз останах с впечатлението,че съм тук!-каза Сакура показвайки се иззад Трунаде.
На лицата на всички имаше смесени чувства като изненада и щастие,изненада и страх и огромна изненада.
-С-с-сакура.-каза Саске и тръгна към нея.
Сакура обиколи с поглед всички присъстващи и накрая преплете зелените си очи с черни.Сакура гледаше Саске право в очите,докато той не бе само на няколко крачки от нея и тя се обърна към Тсунаде.Саске застана до нея и директорката им постави лентите на префекти.
-Добре,това е за днес.От утре започват редовните училищни занятия и се надявам тази година да няма проблеми.-каза тя,след това отново влезе в сградата на училището.
-Саааак!-извика Наруто и се затича към приятелката си усмихнат до уши.
Стигайки до нея Наруто я прегърна силно,Сакура се засмя и също го прегърна.Няколко секунди след това пристигнаха Хината,Ино,Сай,Шино, Чоуджи,Шикамару и Киба.Всички започнаха да я разпитват за какво ли не.
-Сак,защо замина така изведнъж?Нямаш си и идея колко много ни липсваше!-каза Хината прегръщайки приятелката си.
-Извинете ме ако съм ви притеснила,но така се стекоха обстоятелствата.Не го бях планирала!-отговори Сакура.
-Хей,високо чело как прекара в Швейцария?Надявам се,че не си ни заменила!-пошегува се Ино и се усмихна приятелски на Сакура.
-Спокойно,прасенце.Вас никой не може да ви замени!-отговори й Сакура.
-Сакура може ли да поговорим…на саме?-попита изведнъж Саске.
Сакура се обърна и погледна чернокосото момче,чак сега наистина осъзна огромната прилика между него и синът й.Прилика,която всеки би забелязал веднага.
-Нямам време нито нерви за разговори с теб.-отговори Сакура и се обърна към приятелите си.
-Хайде на кафееее!Да отпразнуваме завръщането на Сакура!-извика изведнъж Наруто.
Всички се съгласиха и отидоха на паркинга където бяха наредени 8 коли от най-новите модели на Ferrari,BMW,Mercedes,Nisan,Toyota,Hyundai,Honda,Porsche (накрая ще сложа снимки на колите).
-Хубави коли!Коя на кой е? –попита Сакура.
-BMW m6 е моето!-каза Наруто сочейки едно червено BMW.
-Кабриото е мое! –каза Саске гледайки в далечината.
Сакура се обърна и погледна колата,за която говореше той.
-Mercedes Benz при това кабрио…Хм.Добър вкус.-каза Сакура.
-Онзи красота там е моя.Nisan 350 и естествено с як тунинг.-каза Киба.
-Toyota MR2 .-каза мързеливо Шикамару.
-Моята е Hyundai Coupe.-каза Шино.
-Porsce.-каза Сай.
-О,само аз ли останах.Ами Honda Accord.-каза засмяно Чоуджи.
-Хора знаете ли на кой е това Ferrari?-попита Наруто.
-Да сме по точни Ferrari F430 Spider.Мое е !-каза Сакура и се засмя.
-Имаш Ferarri?-Казаха изненадано Ино и Хината.
-И то не едно.-каза смеейки се Сакура.
Всички се качиха в колите си и потеглиха.През това време Дайсуке бе в детската градина,малкия лежеше на тревата под сянката на едно дърво далеч от останалите деца.Бе му омръзнало постоянно момичетата да го преследват и да му задават всевъзможни скучни въпроси.Докато лежеше на тревата и гледаше в далечината чу шум близо до себе си,сякаш някой тичаше.След малко се чуха и гласовете на две момчета.
-Стига,Рен.Остави я!-викаше едно момче приятеля си.
-Не бъди страхливец,Хаку.Какво може да ни стори едно малко момиченце?!-каза през смях другото момче.
-Моля ви оставете ме,какво съм ви направила?-викаше през сълзи едно малко момиче.
-Какво ли?Заради теб малка глезло сестра ми се удари!-каза ядосано Хаку.
-Но…а-аз нищо…-момичето дори не можеше да се изкаже от страх.
Дайсуке не можеше да продължава да слуша как двете момчета се гавреха с малкото момиченце.
-Хей,защо не се заяждате с някой от вашата категория?Само страхливци и подлеци се закачат с безпомощни момичета!-каза ядосано Дайсуке показвайки се от скривалището си,което до преди малко му донасяше спокойствие.
-О,значи ти си наша категория!Та ти не си по голям от нея.На колко си на 3 или 4!-каза през смях Хаку,той отиде до момичето и я хвана за косата изправяйки на крака.
На Дайсуке му прекипя.Не можеше да гледа и слуша как това момче наранява момичето.Той се затича към Хаку,той пусна момичето на земята и се опита да удари Дай в лицето.Не бе познал обаче,Дайсуке се наведе и спъна Хаку.Той бързо се свести и отново се изправи заемайки отбранителна позиция.Дай отново го нападна със серия от удари,стига да искаше можеше бързо да го повали на земята.Но не,Дайсуке искаше а му покаже какво е чувствало момичето,докато той малко по малко я нападаше.
-Моля те спри,не си струва.-извика момичето връщайки Дай в реалността.
Дайсуке се изправи оставяйки Хаку на земята и отиде при момичето.Рен бързо помогна на приятеля си и избягаха оставяйки сами момичето и Дай.
-Как си?-попита я Дайсуке протягайки ръка си ,за да помогне на момичето да се изправи.
-Д-добре.Ти май си нов тук,не съм те виждала преди!-каза тя,хващайки ръката на Дай.
-Да,нов съм.вчера пристигнах тук заедно с роднините си.Приятно ми е да се запознаем,аз съм Дайсуке Харуно.
-И на мен ми е приятно.Аз е казвам Каоми Хосихаши.-каза момичето и се усмихна.
Бяха изминали няколко часа от случката с момчетата и Дай не се отделяше от Каоми и за минута.Двамата бяха станали много близки приятели,а през това време Сакура и приятелите й бяха в едно кафене и си говореха.Изведнъж мобилния на Сакура иззвъня и прекъсна разговора им.
-Да.-каза тя.
-Сакура скъпа как сте там?Добре ли сте?Как са всички?-питаше я майка й.
-Всички сме добре.Изглежда промените в къщата се харесаха на всички,най-вече на него.-отговори Сакура.
-Как са Итачи и Каора?-попита я майка й.
-Ами доста добре.Мисля,че скоро ще трябва да дойдете,защото както върви може скоро да има и сватба.-отговори весело Сакура.
Всички приковаха погледа си в нея.Сватба…добре ли чуха.Кой щеше да се жени,се питаха всички.
-Наистина ли й е предложил?-попита щастливо Минами.
-Ами още не е,но вчера Итачи ми показа пръстена!Изглежда,че скоро ще й предложи.-отговори Сакура.
-Ами Казума,Темари,Гаара?-попита Минами.
-Ами тя е с Каора по магазините.А те са със Итачи.-отговори Сакура.
-Добре изглежда всички сте добре.А мила не е ли време вече да забираш Дайсуке от градината?-попита я майка й.
Сакура погледна към часовника закачен за стената срещу нея.Бе тир без десет,а в три трябваше да го забере.
-Да така е.Чао мамо ще ти се обадя довечера.-каза Сакура ставайки от масата.
-Какво има,Сак?-попита я Ино.
-Имам спешна работа и трябва да тръгвам.-отговори Сакура оставяйки пари на масата.
Всички я проследиха с поглед,докато тя не излезе през стъклените врати на кафето.Сакура караше бързо и за пет минути стигна до детската градина на Дайсуке.
-Здравейте,госпожице Харуно.Сега ще доведа Дайсуке.-каза една от преподавателките.
След няколко минути през вратата излязоха Дайсуке и едно момиченце хванати за ръка.Дай отиде при майка си и Каоми го последва.
-Мамо,това е Каоми.Може ли да ми дойде на гости?-попита я Дай.
-Разбира се,но дали родителите й ще й позволят?-попита Сакура.
В този момент Каоми пусна ръката на Дай и се затича към един висок,мускулест мъж с кестенява коса и кафяви очи.Той я прегърна и целуна по челото.
-Тате може ли да отида на гости на Дай?-попита Каоми водейки баща си при новият си приятел.
-Каоми може би…-започна той,но спря виждайки малкото момченце.
Малкият бе копие на един негов познат.Въпреки,че го виждаше само в гръб бе сигурен.Бе високо за възрастта си дете,с черна коса.Канаме най-много се изненада когато малкия се обърна и той видя цвета на очите му.Изумрудено зелени…
-Също като нейните.-помисли си той.
-Тате това е Дайсуке,Дай това е баща ми Канаме Хосикаши.-каза весело Каоми.
-Канаме…-каза Сакура поглеждайки към новодошлия.
-С-сакура!-каза той не вярвайки на очите си.
-Мина доста време.-каза Сакура гледайки към него.
-Така е.Променила си се.-констатира той.
-Не само аз.-отговори Сакура.
-Мамо…познавате ли се?-попита я Дай.
-Да,скъпи.От доста отдавна!-отговори му тя.
-Тате сега мога ли да отида на гости на Дай?-попита го Каоми.
-Стига Сакура да няма против,може.-отговори й баща й.
-Може,нали мамо?Ти каза,че ако техните се съгласят,може!-попита я Дайсуке.
-Може.-каза Сакура отивайки до колата си.
Дай на бързо се качи в колата и си сложи колана.Сакура го последва.След малко двете коли потеглиха към домът на Сакура.


Така ето и как изглеждат колите им.


На Наруто - http://collaborationnation.wikispaces.com/file/view/hamann-bmw-m6-widebody-2007-726448.jpg/33534633/hamann-bmw-m6-widebody-2007-726448.jpg

На Саске - http://www.icis.com/blogs/icis-chemicals-confidential/mercedes-benz-wallpapers-5.jpg - кабриото е неговото

На Киба - http://cobbaccessport.files.wordpress.com/2009/04/nissan350_venomwide_01.jpg

На Шикамару - http://www.carslibrary.com/data/media/110/Toyota%20MR2%20Concept%20RS.jpg

На Шино - http://img.blogcu.com/uploads/thetuningtr_hyundai-coupe-07.jpg

На Сай - http://www.new-dream.de/image/wallpaper/auto/porsche/porsche-05.jpg

На Чоуджи –
http://www.resmoto.com/a_car/honda/opisy/accord/type-r/honda_accord_type-r_01.jpg

На Сакура - http://www.gothamdreamcars.com/images/Ferrari/ferrari-f430-spider-1.jpg

През целият път към къщата Дай не преставаше да разпитва майка си от къде познаваше бащата на новата му приятелка,но остана разочарован когато успя да изкопчи от майка си само едно „Учехме в едно училище”.Когато колата на Сакура спря пред голямата черна врата,до нея спря и колата на Канаме.Момичето натисна едно копче до вратата и тя автоматично се отвори широко,двете коли паркираха и малките деца бързо излязоха от колите.
-Ела.-каза Дай хващайки ръката на изуменото момиче и я потегли към вътрешността на къщата.
Сакура прибра колата си в гаража и отиде при също така изумения от промяната както в къщата така и в самата Сакура.
-Идваш ли?-попита Сакура,когато забеляза,че той не се бе помръднал от първоначалното си място.
-Да….идвам.-отговори той и я настигна.
Сакура вървеше бавно оставяйки достатъчно време на изумения Канаме да огледа промените в къщата.Тя забеляза,че от време на време той дори спираше,за да огледа по добре някоя ваза или картина.Когато влязоха в кабинета Сакура се настани на един от фотьойлите,а Канаме седна на дивана.
-Променила си се.-констатира той.
-Ти също.Бащинството ти се отразява добре,а днес видях съпругата ти!Как я карате?-попита го тя.
-С Карин се разведохме малко след като Каоми навърши две.-отговори той.
-О,не знаех.-каза Сакура и сведе глава.
-Това не е проблем нито за мен,нито за малката.Каоми бе свикнала с постоянните отсъствия на майка й,тя дори не присъстваше на рождения й ден,нито на Коледа или Нова година.-обясни той.
-Как може да направи такова нещо,та тези дни са важни за Каоми.Никога при никакви обстоятелства не бих оставила Дай сам на тези празници,та той е мой син за бога.-говореше разпалено Сакура.
-Значи си дойдохме на думата.Дай е твой син … както и на Саске!Защо никой не знаеше,как е възможно такова нещо да се запази в тайна?Защо не сте ни казали?-попита я той.
-Всичко с него започна и свърши в деня в който те видях с Карин.Бях наранена,не можех да повярвам.Той бе до мен,размиваше ме и накрая се събудих той спеше до мен.Чувството да си обичан бе невероятно,дори за момент.Въпреки,че не знам дали бе истина или просто една лъжа.За него аз бях просто поредната,а за мен той първия.След месец разбрах,че съм бременна и заедно с Итачи заминахме за Швейцария при родителите ми.Там се роди Дайсуке и сега се върнах.-каза тя.
-И той не знае?-попита я Канаме.
-Може и да знае може и да не знае.На мен не ми пука най-важното е да стой далеч от синът ми,защото Дай е най-важното нещо в живота ми.Ами при теб как се развиха нещата?-попита го тя.
-В началото докато Карин бе бременна,бе съвсем нормално като при всяка двойка очакваща дете.След като се роди малката Карин започна да излиза постоянно,да оставя грижите за малката на мен или прислугата.Накрая започна да изчезва за дни,Каоми постоянно питаше за нея и вече не знаех как да и отговарям.Накрая реших и сложих край на всичко,тя не искаше Каоми остави я на мен.За което се и зарадвах не исках дъщеря ми да преживява развода и след това дело за попечителство.Нямаше да го понесе бе прекалено малка,сега от време на време,когато се обади съвестта й я взема за малко.-разказа той.
През това време Дай и Каоми тъкмо влизаха в кухнята където седнала на масата и загледана през прозореца седеше Каора.
-Да не си загубила нещо?-попита я шеговито Дай.
-Не.Коя е приятелката ти?-попита го тя обръщайки се назад.
-Каоми това е леля ми Каора.Лелче това е новата ми приятелка Каоми,баща й е с мама в кабинета и решихме да отидем на пикник.Ще ми донесеш ли кошницата за пикник и одеалото?-попита я той.
-Разбира се.-отговори му тя и излезе от стаята.
-Леля ти е мила.-каза Каоми сядайки на един стол.
-Така е.Всъщност още не ми е леля чичо не и е предложил,но би трябвало скоро да се оженят.Сладка двойка са.-каза Дай вадейки храна от хладилника.
-За какво ви е толкова храна да не правите купон?-попита го Каора влизайки в стаята.
-Не,за сега.Мама и бащата на Каоми също ще дойдат при нас,като свършат с разговора си.-отговори Дай поставяйки храната в кошницата и взе хладилната чанта.
-Внимавайте.-каза им Каора.
-Винаги.-отговори Дай,хващайки ръката на Каоми.
Двамата излязоха от къщата и се отправиха към гаражите.Дай натиска едно копче и голямата врата автоматично се отвори,малкия взе един ключ от таблото и се отправи към вътрешността на гаража.След малко Каоми чу силен шум и след няколко секунди Дай бе при нея седнал върху едно жълто ATV ( http://www.picvalley.net/u/54/13370_589.JPG ) .
-Какво е това нещо?-попита малката гледайки към мотора.
-Нарича се ATV.-отговори Дай поставяйки кошницата и одеалото на поставката.
-Искаш да ми кажеш,че можеш да караш това чудовище?-попита го не вярваща на очите си Каоми.
-Чичо ми ме научи преди време.Пък и е трудно да стигна от тук до мястото където искам да те заведа пеша при това с кошницата.-отговори той и се качи на мотора.
-Искаш да се кача така ли?попита го тя.
-Ако ще идваш с мен,Да.-отговори той поставяйки ключа на контакта на мотора.
Каоми се замисли,но накрая реши да му повярва.Качи се и седна зад него хващайки го през кръста.
-Дръж се здраво ще подруса.-каза Дай и запали.
Само след секунди вече пътуваха към мястото,което бе избрал Дай за пикника.Докато малките пътуваха натам Сакура и Канаме слязоха в кухнята,за да потърсят децата.Стигайки там завариха Каора да разглежда едно модно списание.
-Виждала ли си Дай?-попита я Сакура.
-Да преди няколко минути изхвърча от тук заедно с едно момиче…А ти си?-попита тя гледайки към Канаме.
-Канаме приятно ми е да се запознаем.Аз съм бащата на момичето,което беше с Дайсуке.-каза той.
-Взеха доста храна и тръгнаха на някъде.Дай каза,че и вие ще отидете.-каза Каора.
-Знам къде са.С какво отидоха?-попита Сакура.
-Ами не знам,чух някакъв звук от гаража.Секунди след това се чу,че нещо запали и потегли.-отговори Каора.
-Взел е ATV-то.-каза Сакура смеейки се.
-Сак ти дете ли си отгледала или какво?Та той няма и 4 как така може да кара ATV?-попита я той.
Сакура престана да се смее и се обърна към него.
-Не се беспокой докато Каоми е с Дайсуке е в безопасност.Днес се е сбил с едно момче три години по-голямо от него за да я защити.Дай никога няма да нарани по какъвто и да е начин Каоми.-каза Сакура гледайки Канаме право в очите.
-Вярвам ти,но как е възможно да кара нещо като ATV и да е само на четири?Не звучи логично.-попита я той.
-Ела ще ти разкажа по пътя.-каза тя и излезе от къщата.
Двамата вървяха през градините и Сакура заговори.
-Когато Дай бе само на няколко месеца се опитаха да го убият,защото той е мой син и следователно наследник на семейство Харуно и на всичките пари,имоти на всичко.Ако се доберат до него ще стигнат и до мен,а аз не искам синът ми да преживява това,което преживях аз преди години.-каза тя.
-Как така?Какво е станало?-попита я Канаме.
-Е пристигнахме.-каза Сакура гледайки езерото пред себе си.
-Мога да се закълна,че това преди го нямаше.-каза той гледайки изумено.

Ето и следващата глава къса е,но нямам време за по дълга...и все пак ще се постарая да напиша още една преди да отидем с нашите на почивка.Тъй че в следващите 2/3 дни ще кача още една. Е дано ви хареса

-Как така?Какво е станало?-попита я Канаме.
-Е пристигнахме.-каза Сакура гледайки езерото пред себе си.
-Мога да се закълна,че това преди го нямаше.-каза той гледайки изумено.
-Всъщност го имаше.-каза Сакура смеейки се.
-Мамоооо.-извика Дай и се затича към майка си.
Малкия все повече я наближаваше и Сакура приклекна така,че да са почти на една височина и го прегърна вдигайки го от земята.
-Е,млади господине.Каква е програмата ни за днес?-попита го тя целувайки челото му.
-Ами мислех за състезания с ATV , но се оказа,че Каоми не може да кара така,че това се отменя…Разходка из градините и лабиринта пикник и може би ако имаме време и сили да влезем в езерото.А мамо чичо Казума тук ли е?-попита я той.
-Не,съжалявам скъпи.Днес той има много работа и ще се прибере късно.-отговори му тя.
-А,добре.-каза леко тъжно малкото дете.
-Каоми ще ми помогнеш ли да сложим храната на одеалото?-попита тя малкото момиченце,което бе седнало на тревата и гледаше към езерото.
-Да,разбира се госпожо Харуно.-каза малката и с готовност стана от тревата.
-Казвай ми Сакура или Сак,както ти е по удобно.Госпожа Харуно е майка ми.-каза тя и се усмихна топло на Каоми.
-Добре тогава ще ти казвам Сак.-каза весело момиченцето.
Двете се заеха с храната,а Дай и Канаме седнаха на кея и се заговориха за спорт,за живота на Дай в Швейцария и накрая стигнаха до темата за баща му.
-Канаме…-започна Дай.
-Какво има?-запита го мъжът.
-Познаваш ли баща ми?-попита го момченцето.
-Да.Преди докато майка ти живееше тук бяха в един клас,а в моя клас бе брат му…-каза той,но бе прекъснат.
-Чичо Ита.-каза момчето.
-Да чичо ти Итачи.Баща ти е бунтар,винаги се забърква в нещо в нещо и после трябва да го измъкват.Саске е висок,с катранено черна коса и черни очи.Преди две години стана капитан на баскетболния отбор,преди майка ти да замине той беше различен колкото и да странеше от хората никога не беше сам.След като тя замина всичко се промени,сякаш той се промени.-каза Канаме.
-Какво ли е станало?Толкова ли е обичал мама,че да се промени след като е заминала?-попита го Дайсуке.
-Кой знае?!Баща ти липсва ли ти?
-Аз никога не съм го виждал…е виждал съм негови снимки,който ми е показвал чичо.Познавам го само от разказите на мама и чичо Ита.Казват,че много приличам на него.-каза малкия гледайки в далечината.
-Истина е.Ако не знаех как стоят нещата щях да помисля,че съм луд.-каза Канаме и се разсмя.
-Защо се смееш?-попита го заинтересувано от сменящото му се настроение Дай.
-Приличате си като две капки вода…е очите са изключение.Имаш очите на майка си иначе си копие на баща ти.-обясни Канеме.
-Момчета идвайте.-извика ги Сакура.
-Който стигне последен черпи сладолед.-каза Дай и се затича към майка си.
-Ей,не е честно.-каза Канаме и го последва.
-Нищо в този живот не е честно.-каза Дай,когато най-накрая стигнаха поляната на която бяха майка му и Каоми.
-Така е.-засмя се Канаме и седна на завивката до малкото момиченце,което оживено разговаряше със Сакура за нещо.
След като похапнаха децата отидоха да си играят,а Сакура и Канаме започнаха да си говорят.През това време Итачи бе в къщата на родителите си и разговаряше с баща си.
-Какво е станало за какво ти е медальона?-попита го баща му.
-Медальона на наследника,къде е?-попита го Итачи.
-На сигурно място.Когато се роди първия наследник ще го взема и ще му го дам.-отговори той.
-Първия наследник е роден.Скоро навършва четири.-каза Итачи.
-Как така?Преди четири години…ти изчезна.Имаш дете?Как е възможно?Защо не знаем?-питаше той.
-Той не е мой син той е…-започна Итачи.
-Син?!Момче наследник.Това е чудесно.-зарадва се възрастния Учиха.
-Той е син на Саске.-каза ядосано Итачи.
-Моля?!?-едва каза баща му.
-Да.-отсече Итачи.
Няколко часа по-късно в къщата на Сакура.Дайсуке си бе легнал отдавна,малко преди и Сакура да си легне мина през стаята му да го провери.На излизане от нея се засече с Итачи.
-Много късно се прибираш.-каза тя.
-Сак…може ли да поговорим?-попита я той.
-Да.-отговори тя.
Двамата отидоха в кабинета и се настаниха на канапетата.
-Днес бях в къщата на родителите ми и говорих с баща ми.Казах му,че в семейството вече има наследник.-каза той.
-Какво по дяволите си направил?!Саске ще разбере!-каза Сакура на ръба на нервен срив.
-Спокойно.Баща ми не знае кое е детето нито коя е майка му.-опитваше се да я успокой той.
-Защо си му казал?-попита го тя.
-Днес предложих на Каора.На сватбата Суке трябва да носи един медальон.Медальона на наследника,сигурен съм и в твоето семейство има вещ която се предава през поколенията.Прав ли съм?-попита я той.
-Да.Един пръстен който е направен от пра-пра-пра-пра-пра дядо ми за синът му.-каза Сакура.
Тя стана от канапето на което бе седнала и се отправи към бюрото.Отвори един шкаф и започна да рови из него,след малко изкара една кутия и се върна при Итачи.
-Това е пръстена.-каза Сакура отваряйки кутията .

http://ringoblog.com/wp-content/uploads/2008/07/2carat-emerald-diamond-ring.jpg -

пръстена

-Уау.Та така да си дойда на думата.Когато наследника се жени и ако в семейството вече има следващ наследник той получава Медальона два месеца преди сватбата,а ако и семейството на майката е аристократично трябва да получи и вещ която се предава през поколения в семейството й.Утре Суке трябва да дойде с мен да взема Медальона и при него ще поставим пръстена на верижката,а той ще трябва да ги носи.-обясни Итачи.
-Хм.Като се замисля и на мен ми се налагаше да нося пръстена на сватбата на чичо ми.-каза Сакура загледана през прозореца.-Утре Дай е на тренировка,ще го забера да се преоблече и ще дойде с теб при баща ти.-продължи тя.
-Благодаря ти за разбирането.Лека нощ.-каза той и напусна кабинета.
Сакура остана в стаята още дълго и мисли над нещата случили се през деня:срещата със Саске,появата на Канаме и сприятеляването на Дай с дъщеря му,разкриването на историята пред Канаме и разговора с Итачи.След дълго мислене тя стигна до няколко важни изводи,който стават причина за понататъшните й действия.Сакура погледна часовника.
-Минава два,времето лети бързо.-каза тя прозявайки се.
Сакура напусна кабинета и се прибра в стаята си да си почине,защото утрешния ден никак нямаше да е лесен.