Сънят и реалността често попадат от една страна

Вто Мар 09, 2010 10:01 pm

Такам... това ми е първият фик и много се почудих дали да го кача, но ето че след дълго мислене най- накрая се реших Сънят и реалността често попадат от една страна 787605

Сънят и реалността често попадат от една страна 787605

Ее.. приемам всякакви критики а ако ви хареса може да продължа да го качвам. ^^ Енджой Сънят и реалността често попадат от една страна 631890

1-ва Глава

Сега ще се върнем няколко века назад, когато модерните технологии били все още недостигната мечта. Точно в тези тежки времена живеела нашата главна героиня- Сакура Харуно.
Тя бе родена в мъничко селце наречено Коноха. Там всички били равни, обществото не се деляло на бедни и богати. Всички живеели спокойно, не всеки ден бил приказка за тях, но ги крепяла любовта и винаги посрещали трудностите заедно. Нашата Сакура била почти обикновенно селско момиче на 16 години. Казвам "почти" , защото тя била доста красива с необикновенна розова коса и изумрудено- зелени очи, но това не е най- важното. Тя била уникална въпреки, че съселяните и незнаели нищо. Розовото цветче можело да регенерира.
Родителите й го държали в тайна, защото по това време много хора са били изгаряни на кладата по простата причина, че някой смятал че са вещици или вампири. Сакура се стремяла да страни колкото се може повече от хората за да не разберат тайната й, но също така поддържала обикновен начин на живот.
Тя всяка сутрин, при зори ходела за вода а после помагала на родителите си на нивата.
Но една сутрин се събудила много рано, взела съдовете и отишла за вода. Когато се върнала в къщи все още било тъмно на вън. Не и се спяло а и неискала да остане в къщата за да не сабуди родителите си, затова тихо се измъкнала и тръгнала из селото. В другият му край имало огромни скали в които били издълбани лицата на героите на селото.Сакура се отправила по една козя пътека към върха. Когато стигнала горе пред нея се разкрила невероятна гледка. Селото се виждало цялото а над него се показвали малки, розови- всякаш засрамени от нежният допир на първите слънчеви лъчи облачета. Те ставали все по- червени и по- червени. Зловещ червен сякаш предсказващ голямо нещастие и проливане на невинна човешка кръв изгрев се разкрил пред нищо неподозиращото момиче, което все така му се любувало.

Сря Мар 10, 2010 4:47 pm

Радвам се че ви харесва а за грешките... доста ще са сигурно -.-
Вече започнах да позабравям леко правописа... И такам.. ето и следващата глава Сънят и реалността често попадат от една страна 631890

2-ра Глава

На слизане от скалите Сакура видя огромни изглеждащи от страни пусти къщи, намиращи се близо до гората. Силна вълна от любопитство се разби в нея и тя бързо се отправи към къщи за да разбере "Кой е живял там и какво се е случило? "
През това време на няколко километра от Коноха група мъже обикаляше из гората търсейки най-бързият път до селото.
Когато Сакура влезе в къщата там нямаше никого. На масичката откри малка бележка, която гласеше: "Скъпа, с баща ти сме на полето, забелязах, че си станала много рано днес. Имаме много малко работа тъй че ще се приберем рано а ти остани в къщи да си починеш. "
- Е какво толкова- промрънка си под носа Сакура- и после ще мога да ги попитам за къщите.
Тя се отправи към стаята си и от малкото шкафче намиращо се до леглото й, извади една от малкото книги които имаше. Беше я чела хиляди пъти, но това не и пречи да я чете пак и пак.

... След няколко часа...

Момичето се оплаши от рязкто отваряне на вратата. Някакви странни мъже стояха на прага и единият я гледаше с мазна, подигравателна усмивка.
- Я виж ти, какво си имаме в къщи- каза мъжът с руса коса вързана на опашка и дълъг бритон закриващ половината му лице- май хубавичко ще се позабавляваме.
Сакура неможеше да помръдне, стоеше вцепенена от голямата доза ужас. Сърцето и биеше силно и всякаш всеки момент ще изкочи от гърдите й и ще падне пред треперещите й крака.
- Млъквай, Дейдара. Няма да правиш нищо докато не дойде шефът.- промрънка момчето до русокоското. Той привлече вниманието на Сакура. Изглежда беше по малък от Дейдара или поне така изглеждаше. Косата му беше къса и червена а тялото... перфектно- като на жива кукла.
Внезапно на вратата се появи трети мъж- русокос с дълбоки сини очи,но щом видя момичето продума:
- Глипаци, какво чакате? Да се измъкне ли ?
След тези думи Сакура се затича без дори да мисли какво прави. Тичаше с всичка сила към вратата все едно странните типове не са там и ще изтича на вън, но единият я хвана за ръката, приближи се до ухото й и прошепна:
- По- спокойно скъпа, не ме карай да ставам груб. - моментално след като довърши изречението си момичето му заби един шамар и направи последен опит да избяга, но той свърши с силен удар и тя припадна.
- Браво Дейдара, сега какво ще я правим? -простена отекчително червенокосото момче.
- Как какво? Каквото всички останали, тя е просто селянка нищо повече. Хайде размърдайте се- заповяда русокосият и след миг вече стаята беше празна.

Сря Мар 10, 2010 10:45 pm

3-та Глава Сънят и реалността често попадат от една страна 631890

Сакура се събуди от някакви писъци и внезапно я обзе студ. Отваряйки очи хилядите нижки от чувства се заплетоха в нея. Лежеше на пътят а аколо нея бяха нахвърляни безжизнените тела на съселяните й. Големите й изомрудени очи започнаха да се пълнят със сълзи. Тя се изправи бързо и започна да търси родителите си но без резултат. Внезапно от храстите се появиха двама мъже който изглеждаха ужасени.
- Закъсняхме- промълви едва доловимо чернокосият- но защо това момиче е живо? Суйгетсу отведи я моментално в къщи а аз ще потърся Наруто.
Другият мъж с синя коса и остри зъби тръгна към Сакура, но действието й го изненада тотално.
- Ах вие нещастни копелета, кой ви дава правото да избиете цялото село? И къде са родителите ми, дявол да ви вземе? - крещеше като истерична розовокоската.
- Виж ние не сме виновни за случилото се, дори искахме да го предотвратим. По- късно ще ви обесня. Суйгетсу бързо! - каза чернокосият а другият мъж хвана Сакура и започна да се втечнява а тя заедно с него. След секунди вече ги нямаше.
Когато Сакура отново беше в нормалната си форма забеляза, че е в огромна къща. Срещу нея имаше голяма камина а над нея някакъв семеен портрет.
- Карин, погрижи се за нея- каза Суйгетсу на някакво червенокосо момиче с очила- аз трябва да помогна на Саске.
- Не ми... - опита се да каже нещо момичето, но него вече го нямаше- заповядвай- довърши тя с въздишка. - Хайде ела- каза прислужницата и направи знак на Сакура да я последва.
Къщата беше огромна и запленяваща. Коридорите по които минаваха бяха големи и просторни с много картини и портрети по стените а вратите дървени с издялани фигурки по тях.
Червенокосото момиче се спря пред една голяма врата, отвори я и подкани бедното момиче да влезе.
- Е можеш да останеш тук докато Саске се върне- каза грубо тя и излезе на бързо.
През това време Саске обикаляше из селото търсейки Наруто. Близо до изоставените големи къщи, който бяха направили впечатление днес на Сакура, сред сенките на дърветата на близката гора се отличаваха фигурите на двама мъже. Те бавно излязоха от тъмнината и сега пред Саске стоеха Наруто и червенокоското Сасори.
-Саске Учиха- просъска Наруто- ето, че пак се срещаме.
- По дяволите Наруто, кога ще ти дойде ума и ще се разкараш от тези утрепки.
- А на теб Учиха, не ти ли писна да ме преследваш и да ми говориш все същите тъпотии. Ако не се изнесеш на момента ще те убием. - след тези думи до Саске се образува водна фигура и след секунди там стоеше Суйгетсу. Той с предизвикателна усмивка и подигравателен тон каза:
- Хахх... нима с това чучело до теб мислиш да се изправиш срещу нас и да не говорим, че искаш да убиеш господаря Учиха?! Хахаха... колко сте жалки.
- Млъквай куче! Заклевам се, ти също ще се присъединиш към нас скоро, много скоро. А сега щом искате да го направим по трудният начин, така да бъде. Сасори!- изкрещя блондинът и започна да скъсява растоянието между него и Саске.

Пет Мар 12, 2010 11:05 pm

4- та Глава

Битката между Саске и Наруто беше ожесточена и те почти бяха стигнали предела на силите си а тази между Суйгетсу и Сасори направо нечестна.
- Хехехеее... да не ти изгни дървото кукло или жалкият ти огън вече изгасна? - кикотеше се Суйгетсу докато гледаше как врагът му беше повален и правеше жалък опит да стане.
- Сасори отстъпваме! - изкрещя Наруто - а ти Саске, станал си по- силен, но следващият път ще те убия!- миг по късно изчеснаха в облак от дим и Саске проговори тихо и накъсано от изтощение:
- Прибираме... се Суйгетсу, дано... имаш сили да ни... одведеш в къщи.
- Саске, шегуваш ли се ?! Че аз съм пълен с енергия! - каза самодоволно момчето и след малко вече ги нямаше.

Сакура стоеше до прозореца и гледаше небето. На вратата се почука и Суйгетсу влезе тихо в стаята. Погледна загрижено момичето и прошепна:
- Добре ли си? Имаш ли нужда от нещо? Вода, лекар?
- Добре съм... физически - изсумтя тя и погледна отново през кристално чистия прозорец към едно самотно облаче което бавно, едва доловимо се движеше.
- Как ли са те оставили жива? - каза момчето тихо всякаш размишляваше на глас.
- Хъм... първо моите въпроси, ок? Може ли да ми кажеш къде е другият който беше с теб и щеше да ми обесни всичко? - тя обърна главата си леко към него, очаквайки някакък отговор и той не закъсня :
- Саске ли? Саске Учиха? Той в момента си почива. Битката с убийците доста го изтощи. А сега предполагам следват моите въпроси, нали?
- Всъщност не! Ще давам обеснения само и единствено на него. - сега звучеше наистина сериозна, но от страни изглеждаше като малко дете което се инати на майка си пред магазина, че неиска да му купи бонбони.
- Добре, ще те оставя сама за сега- каза Суйгетсу с усмивка и бързичко излезе от стаята.

... Часовете минаваха а тя все така стоеше и гледаше към небето. Малкото облаче вече одавна го нямаше, а спокойното светло синьо небе вече беше заменено с най- различни нюанси на розово а слънцето протягаше последният си лъч всякаш да помаха за довиждане на момичето което го наблюдава.Вратата рязко се отвори и грубият глас на Карин искара розовокосото момиче от трансът й.
- Идвай, Саске иска да те види.
Сакура погледна всякаш за последно залязващото слънце и с равномерни крачки тръгна след прислужницата. След около минута вече се намираха в огромната стая в която по- рано я беше оставил Суйгетсу. Там на един стол седеше Саске загледан в горещите пламъци които изгаряха бавно последните дървета в камината.
- Карин, остави ни сами. - заповяда тихо той. Очилатката само кимна и се отправи към вратата, като на излизане прати един злобен поглед към момичето което я проследяваше с поглед.
-Извинявам се, че съм ви накарал да чакате цял ден, но Суйгетсу трябва да ви е обеснил какво се случи.
- Първо, не ми каза почти нищо и второ не ми говорете на "вие" , наричайте ме Сакура. - каза дружелюбно тя и лекичко се усмихна.
- Е Сакура, аз съм Саске Учиха, мисля, че вече знаеш това - тя кимна и Саске продължи- ето какво се случи днес. Бяхме в селото ти за да се опитаме да предотвратим клането, но ето, че вече бяхме закъснели.
- Но щом не бяхте с онези мъже кои бяха те? - прекъсна го тя.
- Амии.. всичко започна преди години. Със семейството ми живеехме в Кумогакуре както и най- добрият ми приятел Наруто Узумаки. Когато сме били малки сме живеели в Коноха, но чичото на баща ми Мадара Учиха бил страшно богат и искал цялото село да му се подчинява. Живеел в едната голяма къща близо до гората. Бил изключително жесток човек и не веднъж опетнил името на фамилията ни. Хората от селото гледали с недоверие на Учиха и затова родителите ми се преместили в Кумогакуре а семейство Узумаки ги последвали. След време се разнесъл слухът, че една нощ, докато Мадара спял някакъв човек се промъкнал в къщата му и го убил. След години странни мъже дойдеха в Кумогакуре и убиха родителите на Наруто а него го отвлекоха. След два месеца докато не бях в къщи и моите родители бяха убити по същият жесток начин. Хората говореха, че са видяли русокосо момче да влиза в къщата. Неможех повече да остана там и напуснах селото. Отидох в Киригакуре където открих Суйгетсу и той ми разказа всичко за свормиралата се организация от убийци "Акатски" и новият им член- Наруто Узумаки или по- познат като "Деветоопашатият Демон" .

Съжалявам ако има грешки... Следващата глава ще я пусна в неделя или наи- късно в понеделник вечерта Сънят и реалността често попадат от една страна 631890

Радвам се, че ви харесва Сънят и реалността често попадат от една страна 476926

Сря Мар 31, 2010 3:41 pm

Съжалявам за закъснението, просто достъпа до компа ми беше спрян за известно време. Сънят и реалността често попадат от една страна 4485

Е ето и новата глава. Надявам се да ви хареса и предварително се извинявам за грешките Сънят и реалността често попадат от една страна 787605

5-та Глава

Сакура гледаше с ужас и в същото време съчувствие момчето, което изглежда беше минало по-много, по-болезнен и мъчителен път от нея. Лицето му беше красиво, ала на него не се изразяваха почти никакви емоции. Само болка се четеше в дълбоките му черни очи и тихият му звучащ почти като стон глас.Сакура се засрами леко осещайки как все повече зяпа стоящото пред нея момче а не обръща почти никакво внимание на историята. Тя просто сведе глава и заслуша внимателно.
- Акацки има за задача да залови хората със специални способности. Един от най-силните сред тях е Наруто. Разбрахме, че в него е заключена огромна сила, но той все още не я е открил. Но пък владее меча до съвършенство. Другите членове на организацията за които имаме информация са: Тоби, за неговите способности не се знае почти нищо, защото той никога не се включва в бой. Лицето му е закрито с оранжева, спираловидна маска с отвор само на дясното око.
Хидан, той е на средна възраст със сива коса. Считан е от хората за вампир, но те си нямат и най-малка представа какво умее той. Хидан е безсмъртен и щом вкуси кръвта на противника си може да го контролира. Каквото нараняване нанесе на себеси, същото се случва и на жертвата му. С него винаги е партньорът му- Какузо. Той носи странна маска закриваща половината му лице и може да отделя частите на тялото си с някакви странни нижки с които изглежда са свързани. А на скоро се срещнахме и с още един. Беше едно червенокосо момче-кукла което мисля, че се казваше Сасори. Той използваше огън, е това доста улесни Суигетсу, но проблема е, че все още неможем да разберем кой е шефа им. - Саске издиша тежко всякаш беше споделил с някой най- голямата тайна на живота си и някак се чувстваше по- добре докато не видя изражението на Сакура. През лицето и преминаваха най- различни емоции: първо се появи лека усмивка,после учудване, след него разочарование, тъга и накрая безразличие. Той просто стоеше там и се опитваше да разчете какво се случваше с нея, но това честно казано беше като мисията невъзможна. Дори тя самата незнаеше какво става. След описанието на последното момче Сакура се беше сетила за червенокосият паднал ангел, който по-рано беше в къщата й. Тя неможеше да проумее как едно перфектно същество като него е могло да убие цялото село... Веднага след това се появи споменът за родителите й и ужасна болка, но тя не искаше да показва на момчето пред нея колко е слаба. От тук нататък трябваше да се държи и да не се поддава на емоциите си толкова лесно.
- Сакура, какво има? - Саске я гледаше с любопитство. Незнаеше какво се случва с нея и искаше непременно да разбере.
Тя заговори плахо, опитваща се да задържи гласът си равномерен като в същото време го гледаше право в очите:
- По- рано днес двама мъже нахълтаха в къщи. Единият изглежда, че е бил Сасори а другият си спомням, че беше с дълга руса коса вързана на опашка и бритон закриващ лявото му око. Докато разговаряха чух, че го наричат Дейдара. Незнам дали това има някакво значение, но все пак се надявам да помогне малко. Незнам за способностите им, но по късно дойде и трети. Той изглеждаше някак различно от тях. Не беше на повече от 17 години с къса руса коса и сини очи. Не съм сигурна, но мисля, че им беше някакъв шеф, защото щом дойде, започна да се разпорежда. В този момент реших, че ми е единственият шанс да избягам, но последното което помня е, че някой ме удари. След това се събудих и бях заобиколена от мъртви тела, а след това срещнах вас.
-Хм, Дейдара? - промрънка Саске- не съм го срещал още, но момчето което им е заповядвало... това е бил Наруто. Но се съмнявам просто така да са те оставили жива. Никога преди не са правили нещо такова.
- Саске, ти каза, че има хора със специални способности, нали? - след този неочакван въпрос Учиха Саске изглеждаше още по- объркан.
- Да, но какво общо има това? - Ето започна разговорът от който Сакура се страхуваше най- много. Тя неможеше да намери подходящите думи. Точно на масичката пред нея тя видя купа с плодове и.. един нож. Е щом неможеше да го каже, то поне ще успее да му покаже. Протегна се за ножа а Саске гледаше все така объркано. Сакура постави острието в лявата си ръка и го стисна. Алена кръв се спусна по ръката й и малки капки се разбиха в дъските на пода. Саске гледаше с ужас случващото се и стомахът му се разбунтува. Странно чувство се зароди в него а той незнаеше какво да направи. Сакура отвори ръката си и я подаде на шокираното момче. Той я пое нежно и погледна към дълбоката рана, но за негова изненада.... тя заздравяваше от самосебеси! Огледа я внимателно и след като се убеди, че няма и следа от белег и каквото и да е нараняване каза:
- Да... вече разбирам напълно. Суигетсу!- извика момчето и след минута на вратата се отвори и странният мъж влезе.
- Сакура, ще се видим по- късно, а ти Суйгетсу я заведи в трапезарията. Надявам се Карин да е приключила. - Те само кимнаха в отговор и бързичко се изнизаха от стаята. И ето, че Саске остана отново сам, гледащ боричкащите се пламъци в камината, но мислите му бяха насочени на далече а именно върху това " Какво ще стане ако Наруто разбере за нея ?! "

Съб Апр 03, 2010 2:21 am

Ето, че музата ми дойде и.. тази глава май стана малко дългичка . Сънят и реалността често попадат от една страна 58594

Ами няма какво друго да кажа освен... Енджой Сънят и реалността често попадат от една страна 631890

6- та Глава

И ето, че Саске остана отново сам, гледащ боричкащите се пламъци в камината, но мислите му бяха насочени на далече а именно върху това " Какво ще стане ако Наруто разбере за нея ?! "

-------------------------

Сакура вървеше тихичко зад Суйгетсу а стъпките й бяха едва доловими. Тук, тя се чувстваше някак странно, беше попаднала в напълно непознат за нея свят, опасен и студен като нощта, която сега спускаше завесите си над света. Историята на Саске се повтаряше в главата й. Изведнъж студени тръпки преминаха през тялото й и внезапно се спря. Суйгетсу се обърна към нея с объркан поглед. Тя завъртя главата си наляво- надясно сякаш се опитваше да се оттърси от някаква нежелана и неприятна мисъл и подхвърли лекомислено:
- Оу, съжалявам. Просто за момент ми се замота главата. - " Господи, Сакура, ти си толкова лоша лъжкиня" казваше вътрешният и глас, въпреки, че Суйгетсу беше продължил напред без никакви въпроси.
Сега когато вече се беше смръчило коридорите изглеждаха по- дълги, по- студени и по- зловещи. Облекчение заля розовокоската когато видя силна светлина в края на коридора. Когато стигнаха може да се каже, че остана без думи. Стаята не беше голяма в сравнение с хола, но изглеждаше перфектно.Беше изпипана до най-малкия детайл. Човек неможеше да отрече, че Учиха имаше вкус.
В центъра на стаята имаше голяма маса с кървавочервена покривка. Карин все още поставяше приборите.
- Искате ли да помогна? - тези думи се изнизаха през устата й а Суйгетсу и Карин я зяпнаха изненадано.
- Не скъпа - каза момчето- няма да вършиш домакинската работа тук. Имаме си хора за тази работа. - веднага щом думите му застигнаха Карин тя му хвърли един омразен поглед. Ужасно много си личеше, че тези двамата не се понасят, но... неможеше да се направи нищо по въпроса. Суйгетсу тръгна към масата дръпна един от големите столове и каза:
- Заповядай, Сакура. - Сладката розовокоска остана шокирана. " От къде по дяволите знае името ми?! Оо.. Сакура стегни се, знаеш каква способност има. Нищо чудно ако е подслушвал и без това сигурно Г-н Учиха щеше да му каже всичко. А сега се дръж нормално и отивай там!"

Саске се появи малко след като Кунойчито и Суйгетсу вече бяха на масата. Каза на Карин, че ако имат нужда от нея ще я извика и седна при тях. През цялото време докато вечеряха Суйгетсу пращаше странни погледи на Сакура а Саске стоеше и гледаше безразлично в страни. Щом се нахраниха момичето се обърна към него:
- Саске, неискам да се натрапвам. А и трябва да открия родителите си. Съжалявам, но мисля да тръгвам. - тя сведе глава отбягвайки погледът му и стана, но резкият му въпрос я свари неподготвена.
- И къде мислиш да отидеш и нима мислиш, че този път ще се измъкнеш от онези отрепки? - и тя самата незнаеше. Просто искаше да се измъкне тихо и без никакви въпроси , но ето, че не се получи.
- Честно? И аз незнам, но трябва да открия родителите си. - Направи още една крачка, но някой я хвана за ръката. Обръщайки се срещна погледът му от който толкова се страхуваше, но сега той изглеждаше някак, мек, нежен и толкова топъл.
- Сакура, - след като произнесе името й и топлият му дъх докосна лицето й ,ушите й заглъхнаха и сърцето й започна да бие по- силно. - ако исках да се случи така, нямаше да те взема със себе си а щях да ти разкажа всичко там и да те оставя. Знам, че искаш да откриеш родителите си, но сама.. едва ли ще се справиш, за това остани тук и ти обещавам, че ще ги открием. Съгласна ли си? - тя едва долавяше гласът му. Имаше някакво странно чувство, което пораждаше в нея, но какво беше то? Без дори да се замисля, кимна в отговор на въпросът му. Нещо я караше да остане с него, нещо ново и загадъчно.

Вече Суйгетсу го нямаше и само Сакура и Саске се разхождаха по коридорите. Момчето влезе в една голяма стая а Сакура го последва също така тихо. След разговорът им в трапезарията никой не проговори повече. Но изглежда това беше спалнята му.
" Какво по дяволите си мисли, че прави! Да не иска да спя с него! Не, не, не, не... " протестираше вътрешно момичето.
- Тази нощ ще спиш при мен а утре ще се постарая да намеря друга стая- каза Саске гледащ през прозореца.
- Не, не, не, не.. как мислиш, че ще спя тук с теб при положение, че има хиляди стаи наоколо. - тя не мислеше да му се даде толкова лесно а и беше права- тук беше пълно със стаи.
- Е, щом предпочиташ да спиш в студена, празна, прашна стая, която е пълна с паяжини, огромни паяци и най- вероятно плъхове вместо с мен. Добре само си избери коя от всички и те оставям на мира.
- Извинявай, мисля, че не чух правилно. Паяци и плъхове ли каза?! - ужасяваше се само при мисълта за тези същества а ако беше в една стая с тях... щеше да откачи.
- Да. Точно това казах. А сега избирай, тук с мен или предпочиташ да им правиш компания? - естествено той знаеше какъв ще е отговора. Едва се сдържаше да не се усмихне победоносно, но тогава тя щеше да усети каква е уловката.
- Добре, оставам! Но без намеци,опипване и каквото и да било, ясно?! - погледът й беше заплашителен а гласът й сериозен и заповеднически, но Саске се усмихна мило и преди да се изниже от стаята каза :
- Преоблечи се, аз след малко се връщам. - Сакура остана очудена " какво искаше да каже с това " преоблечи се" ?" Тогава погледът й попадна на нещо като нощница поставено накрая на леглото. Нямаше избор... или сега трябваше да се преоблече или после пред Саске.
След като вече беше готова се мушна под завивките. След около пет минути Саске почука леко на вратата и след като не получи отговор влезе тихо. Добра се на пръсти до леглото и тъкмо да легне при Сакура се чу студеният й глас:
- Постарай се да си по- далече от мен. - една крива усмивка се появи на лицето му, е все пак беше тъмно и тя неможеше да види, нали? Без да казва каквото и да било на зловещото й промрънкване се мушна в леглото.
- Лека нощ, Сакура. - гласът му прозвуча толкова нежно а в стомаха на момичето отново се появи онова странно чувство. " Как го прави? " това беше въпросът въртящ се в главата й.
- Лека нощ, Саске. - тя се обърна с гръб към него и мигновено заспа.

На сутринта Саске се събуди с чувството, че всичко е било просто сън, но обръщайки се видя крехкото същество спящо до него. Никога преди не е намирал някоя жена за толкова привлекателна и честно казано... тя наистина му харесваше. Изглеждаше толкова невинна. Той желаеше да се пресегне и да я погали, но тогава можеше да я сабуди а той не желаеше това. Можеше да я гледа с часове, следейки всяко едно трепване. Изведнъж тя се усмихна, изглежда сънуваше нещо и беше щастлива. Момчето също й се усмихна... никога не я беше виждал така. От както я беше довел тук никога не я беше видял да се усмихва, но напълно я разбираше. Всичката тази болка през която беше минала оставя своите последствия. Беше й обещал, че ще й помогне, но ето, че даде едно обещаниеи на себе си ... обеща си... да я направи щаслива. Наистина искаше да я види да се усмихва отново, но не на сън.

Дните минаваха нормално. Саске все още нямаше нова информация за Акатсуки а Карин с всеки изминал ден започваше да намразва Сакура все повече и повече. А как се справяше Сакура ли? Тя все още спеше при Саске, защото той всяка вечер и натякваше за гадините обитаващи многобройните стаи. Но с всеки изминал ден те започваха да се привързват един към друг. Всяка вечер в леглото си говореха... за миналото, за бъдещето, за изминалият ден. Бяха като най- добри приятели, но дали наистина чувстваха това или нещо повече? Кой знае .
Дните на Сакура бяха наистина.. интересни. Щом Суйгетсу беше в къщата скуката просто се испаряваше. Държеха се като малки деца и често скрояваха номер на големият, лош батко Саске.
Всичко вървеше добре докато един ден...

Сря Апр 07, 2010 9:34 pm

Свърших малко по- рано. Сънят и реалността често попадат от една страна 631890

Извинявам се предварително за грешките.

7- ма Глава

Всичко вървеше добре докато един ден...

---------------------

Сакура разтърка сънено очи и погледна зад себе си, но Саске не беше там. Доста необичайно, всяка сутрин той беше там до нея, спейки или гледайки в тавана, но днес го нямаше. През умът й минаха какви ли не неща. Розовокосото момиче стана лекичко, облече се набързо и тръгна към хола с надеждата, че там ще открие Саске или поне Суйгетсу. Малко по- надоло по коридора се чуваше гласът на Карин. Когато се приближи забеляза, че гласът й идва от стаята която винаги беше заключена и..

*** СПОМЕН ***

Беше един мрачен и дъждовен ден и Суйгетсу си беше в къщи. След като със Сакура скроиха поредният номер на Саске и той се заключи в кабинета си, те се разхождаха из имението търсейки нещо, което ще ги изкара от скуката. Неусетно бяха стигнали до края на коридора и сега пред тях се разкриваше една голяма врата. Сакура погледна някак дяволито момчето до себе си и посегна да отвори вратата, но за нейна изненада... беше заключена. След малкият си опит се обърна към своят приятел с леко разочаровано изражение и го попита:
- Суйгетсу, сигурна съм, че знаеш какво има зад тази врата, но защо е заключена? Няма други заключени стаи, само тази е, но не разбирам, защо?
Момчето изглеждаше някак тъжно, свело глава надоло.
- Съжалявам, Сакура. Немога да ти кажа... бих искал, но немога. Зарежи това, нека намерим Карин. Приготвил съм й страхотен номер. Участваш ли? - За негово щастие тя много лесно се разсейваше. Сега се гледаха пакостливо. Голяма дяволита усмивка се изписа на лицето на Сакура и отговори радостно:
- Разбира се, на къде без мен! - Суйгетсу я хвана за ръката и се затичаха по коридора.

*** Край на спомена ***

Сакура се приближи до вратата и допря леко ухо.
- Карин, днес иди до близкото село и намери хора за да могат да те заместят докато ни няма. - "Това Саске ли е? Но къде ще ходят?"
- Кога ще тръгнем? - "Суйгетсу? Господи, какво са намислили...?"
- Утре сутрин. Разбрах, че са тръгнали към Хошигакуре ( Селото скрито в Звездите ) и този път съм сигурен, че няма да ги изпуснем. - Саске звучеше доста сериозно. Настъпи тишина за около минута докато Суйгетсу не реши да я разчупи с неочакваният си въпрос:
- Ще кажеш ли на Сакура?
- Незнам, все още незнам. - очите на Сакура се разшириха и се отдръпна от вратата. Неможеше да стои повече там. Закрачи тихо по коридора и отиде в градината. Чувстваше всякаш не и достига въздуха а ароматът на рози и действаше опианяващо и успокояващо. Погледна нагоре към небето, молейки се с поглед, но днес дори слънцето не беше там. Беше скрито зад стотици тъмни облаци, които изглеждаха не добре настроени. Една капка падна вържу нежното лице на момичето, но тя не възнамеряваше да се върне вътре. Капките ставаха все повече и повече. Ароматът на мокра земя се разнесе из градината. Една светкавица пробегна по небосвода, но Сакура не се интересуваше от това. Имаше лошо предчувствие за утре. Неможеше да ги пусне да отидат, трябваше да ги спре. Но как?
Някай я хвана за рамото и тя рязко се обърна назад.
- По дяволите, Сакура какви ги вършиш? Влизай веднага вътре! - беше Саске а тонът му беше заповеднически, но загриженото му лице разваляше цялото прикритие. Сакура не каза нищо а просто се отправи нагоре по каменните стъпала. Щом влезе в къщата отиде директно в стаята си. Преоблече се и се върна в хола. На един стол седеше Суйгетсу, усмихвайки се, Саске беше на обичайното си място пред камината все така замислен а Карин... нея я нямаше.
- Сакура какви ги вършиш. Защо беше вън на дъжда? - Саске я гледаше все така загрижено, но тя неможеше да му каже истината. Най- лесният начин да се измъкне от ситуацията беше да излъже.
- Имах нужда от чист въздух- подметна Сакура.
- В Дъжда? - " Какво му става днес? Писна ми от тези въпроси."
- Да, действа ми успокояващо. - каза Сакура и седна на столът до Суйгетсу.
- Ти си странна. - въздъхна чернокоското.
- Благодаря ти за комплимента, но още нищо не си видял. Нали Суйгетсу? - на лицето на приятелят й се появи една голяма усмивка и каза:
- Да. Просто почакай още малко. Тя ще ти покаже.. скоро. Нали мъниче? - както се смееха двамата Сакура го погледна ядно и изкрещя:
- Не ме наричай "Мъниче" , Гадняр! - той стоеше и се смееше гръмогласно. Протегна ръката си и разроши розовата й коса подмятайки:
- Извинявай, Мъниче! - Ето, вече чашата преля. Сакура изглеждаше по- бясна от всякога:
- Ах ти малък... червей! Ще те пребия! - тя го удари с малкото си юмруче но той се втечни.
- По Дяволите! - изпсува тя а Саске вече неможеше да сдържа смеха си. Изглеждаха толкова смешни от страни. Като малки деца. Сакура забеляза кискащото и се насреща момче и изписука:
- Не ми се смей! Той може да се измъква, но ти си лесен! - изглеждаше доста ядосана, но на Саске не му пукаше.
- И какво ще ми направиш, МъНиЧе? - чернокоското каза това и продължи да се смее, но Сакура стана и се затича към него. Сега вече се гонеха из стаята. Изведнъж вратата се отвори и в това Саске видя една възможност да се измъкне. Затича се с всичка сила, но в същото време влизаше Карин. Той я бутна и продължи да тича по коридора а зад него ядосаната Сакура. Карин стана от земята и се изтупа. Беше паднала доста лошо на задните си части. Погледна седналото на стола момче и попита:
- Какво им става на тези двамата днес? - той и хвърли един поглед и все още кикотейки се каза:
- Гонят се. Деца! - тя го погледна безразлично и на излизане промълви:
- След малко им кажи да дойдат на закуска. - Суйгетсу козирува и продължи да се смее сам.

След закуска, Сакура отиде в библиотеката и прекара целият ден там потънала в мисли за скорошното заминаване на приятелите й.
По някое време Карин я извика да вечерят, но честно казано Сакура нямаше никакво желание и отиде да си легне. След не повече от 30 минути Саске вече беше в стаята. Той си мислеше, че Сакура спи, но това не беше така. Тя просто се преструваше. Той леко се мушна в леглото и се обърна с гръб към нея.
Сакура стоеше с часове наред така. Неможеше да заспи- това беше най- тежката вечер в живота й. Неискаше да пусне Саске на тази мисия. Измъчваше я чувството, че нещо лошо ще му се случи. Тя искаше да се обърне и да го докосне, но неможеше. Сякаш някаква невидима бариера стоеше между тях.
А Саске от своя страна се чувстваше виновен- виновен защото не и каза нищо. Това чувство за вина го разкъсваше от вътре и той неможеше да заспи.
Ето, че вечерта бавно се изплъзна и се чуха леките чуруликания на птичките. Саске неможеше да остане повече в леглото. Колкото и да му се искаше, трябваше да тръгва. Чакаше го тежък ден.
Леко избута завивката и внимателно стана от леглото. Сакура усети това и го изчака да се облече.
- Саске, къде си мислиш че отиваш? - той дори не пожела да се обърне към нея. Само прошепна:
- Отивам да се поразтъпча, нищо повече. Заспивай. - тя присви недоверчиво очи, скочи от леглото и с бърза крачка тръгна към него. Тъкмо да натисне дръжката на вратата и го спря ниският глас на Сакура:
- Не си мисли да ме лъжеш, Учиха! - Саске се обърна към нея и видя загриженият и поглед. Как искаше да остане тук при нея и да прекара целият си ден без да се отделя от това нежно същество, но имаше мисия. Трябваше да върне Наруто. Сакура видя несигурността в погледът му и прошепна нежно:
- Не отивай моля те. Остани тук с мен или ме вземи със себе си. Няма да те пусна просто така да отидеш и да се изложиш на опасност. - очите му се разшириха от изненада. Но неможеше да изпълни молбата й.
- Съжалявам, Сакура, но немога. - обърна се и посегна към вратата, но нежната й ръка хвана дръжката. Той се обърна и погледна в кристално зелените й очи.
- Тогава ми обещай, че ще се върнеш невредим. - Лека усмивка се изписа на лицето му.
- Обещавам. - Сакура се повдигна на пръсти и го целуна леко. Беше кратка, но толкова нежна целувка. Сякаш светът за момент спря да се върти. Щом се отделиха, Сакура погледна в черните му очи. Решителност се четеше в погледът му а усмивката ставаше все по- голяма. Сега беше негов ред. Наведе се леко и я целуна. Хвана я нежно през кръста а тя вплете пръсти в гарваново- черната му коса. Целувката им не беше като първата- не беше така несигурна. Беше изпълнена със страст и желание. И двамата желаеха този момент да не свършва, но дългът ги зовеше. Саске се отдели от момичето и бързо се измъкна от стаята оставяйки Сакура почти без въздух. Веднага след затварянето на вратата той се облегна на стената да си поеме малко въздух и да преосмисли това което се случи преди малко а през това време вътре в стаята Сакура стоеше на същото място и гледаше към вратата с объркан поглед. След което прошепна:
- Обичам те, пази се. - Саске разбирасе чу това й сложи своята самодоволна усмивка след което се отправи към залата за съвещания където трябваше вече да го чакат Суйгетсу и Карин.

*** След около 1 час на път към Хошигакуре ***

- Карин, сигурна ли си, че заместниците са подходящи ? - каза Саске и подхвърли един недоверчив поглед на стоящото момиче до него.
- Спокойно, няма за какво да се притесняваш. - Саске кимна и продължи да крачи все така уверено напред.

*** В същото време в имението на Учиха ***

Сакура се запъти към кухнята. Така и така неможеше да заспи, поне трябваше да си направи нещо за закуска. Но остана в шок. В стаята стоеха две жени. Две много познати за нея жени.
- Хана Инузука?! Йошино Нара ?! - и двете се обърнаха към момичето и останаха изненадани- също като нея.
- Какво правите тук? - това беше единственния въпрос който и хрумна.
- Едно много симпатично момиче ни намери в близкото село и ни предложи да работим тук. Както и на Иноичи. А ти Сакура какво правиш тук? - попита жена с черни очи, кафева коса- вързана на опашка и два червени триъгълника на бузите.
- Ами... после ще ви разкажа. Но къде са Киба, Шикамаро и Ино? - двете жени сведоха глави :
- Отвлекоха ги Сакура. Заради проклетите им специални способности. - чу се мъжки глас зад нея.
- Нима.. и те... - каза розовокоската, но беше прекъсната от Иноичи:
- Какво искаш да казеш с това " и те" ? - тя гледаше виновно, но вече неможеше да се измъкне от разговора който мразеше:
- Аз също съм със специална способност за която ще ви обесня по- късно. А сега да хапнем нещо. - всички кимнаха а Сакура започна да рови из шкафовете търсейки нещо с което да направи закуска.

*** Далечната 2012 година ***

В необятния космос на път за Земята се движеха 2 космически кораба.

- Стига! Не ви ли писна да се натискате където ви скимне, перверзници?! - изкреещя мъж с неестествена бяла кожа, черна дълга коса и зелени змииски очи.
- О, извинявай Орочимаро. Не те видяхме. Трябва ли ти нещо?! - каза усмихвайки се мъж с бяла коса и червени линии под очите.
- Да, немога да видя от вас разположението на сателитите и ако не се разкарате има възможност да ни засекат, ясно?! - изсъска той и изчака колегите си да се отместят от апаратурата. Изведнъж екрана започна да премигва в червено което не вещае добро.
- Страхотно. Вече и разбраха че идваме и на всичкото отгоре ще трябва да се приземим аварийно. Което означава, че падаме в Атлантическия океан. Дано сте доволни. - Белокосият мъж и русокосата жена се спогледаха.
- Какво ще правим? - попита тя.
- Вие нищо! И без това само поразии правите тъй че се разкарайте и ме оставете. Ще се опитам да ни приземя по- близо до сушата. -тя просто кимна и с партньора й се отправиха на някаде.

*** След около 10 минути близо до Маями ***

- Хей, Орочимаро, нали може да слезем за малко? - каза подсмихвайки се белокосият мъж.
- Малко, само докато пристигнат Шизуне и останалите, ясно?! - изкрещя той а Белокосият само кимна. Хвана жената за ръка и скочи на брега.
Другият мъж остана в кораба и го направи невидим за обикновенното човешко око, все пак не всеки ден се вижда космически кораб на брега близо до Маями, нали?
Двойката не се беше отдалечила много от брега, но след около 5 минути се чу силен трясък не далеч от тях. Беше другият кораб. Но нещо не беше наред. Те се затичаха бързо към Орочимаро. Не след дълго, след като се качиха в корабът си, огънят от експлозията на другото летящо средство озари, бледосиньото небе. Беше ужасяваща гледка. Сякаш атомна бомба избухнала в океана.
- Мамка му, Орочимаро, какво ще правим? - извика шокираният белокос мъж.
- Джирая, дръжте се! - малко преди вълната да достигне коръбът им, той просто изчезна.

---------------------------

- Какво направи, дявол да те вземе? - извика яростно през сълзи русокоската.
- Върнах ни назад във времето. - каза с усмивка мъжът.
- Сега няма да можем да ги намерим! Идиот! - разкрещя се Джирая.
- Напротив. Тези координати ми дадоха от ръководството, а сега си размърдайте задниците. Имаме мисия ако не сте забравили. - двамата го гледаха учудено, но нямаше време за протести. Той пусна маскировъчната система на кораба и всички заедно слязоха.
Намираха се на пътя в някаква гора. Дори птици не се чуваха, само стъпките на непознати. Изведнъж иззад ъгъла се подадоха две момчета и едно момиче. На Джирая едното момче му се стори много познато. Той извади от джоба си една снимка и побутна с лакът русокоската.
- Погледни, Цунаде. - тя хвърли един поглед и остана шокирана.
- Мамка му. Орочимаро беше прав. - прошепна тя.
Саске се спря и ги огледа. Изглеждаха странно, но не бяха от Акацки. Спогледа се със съотборниците си и каза:
- Кои сте вие и какво правите тук? - тримата се погледнаха, Джирая извади три снимки и започна:
- Тук сме да открием три деца, да ги обучим и да предотвратят унищожаването на този свят. - Саске го гледаше все ката недоверчиво но погледът му се закова на снимките. Та това бяха той, Сакура и Наруто, само че като по- малки.
- Ама ти сериозно ли? Я стига сте ни баламосвали. - каза Карин, но две секунди по- късно белокосият мъж беше зад нея и прошепна :
- Внимавай какво говориш, малката. Ние не се шегуваме. - тя беше изненадана. Как може човек да развие такава скорост. Това е невъзможно. Суйгетсу се обърна към него и промълви:
- Виж какво, ако сте от Акацки стига сте се шегували и да почваме с боя. - Джирая го погледна объркано и се върна на мястото си.
- Кои са Акацки? - попита Орочимаро.
- Организация събираща хора със способности. Как може да не сте чували за тях. - каза Карин.
- Но за какво са му на Мадара други освен Саске, Наруто и Сакура? - попита Цунаде.
- Незнам, но скоро ще разберем - отвърна Джирая.
- Чакай малко, от къде знаете толкова много за нас щом не сте от Акацки и какво общо имат Сакура и Мадара? - Саске ставаше все по- любопитен.
- Не ми се разговаря за това тук. Няма ли някое по- удобно място където може да не ни подслушват? - попита Орочимаро. Саске го погледна и каза :
- Суйгетсу, връщаме се. - тримата се преближиха до възрастните и синьокосият каза:
- Хванете се за мен ако не желаете да си останете насред гората. - те го послушаха и след минута вече ги нямаше.

*** В имението на Учиха ***

- Значи така си се измъкнала.. - Хана изглеждаше леко изненадана. След миг зад тях се появиха Саске, Карин, Суйгетсу и трима непознати.
- Кои са те? - веднага попита розовокоската. Саске я погледна мило и въздъхна:
- И аз това очаквам да разбера...

Вто Апр 13, 2010 2:19 am

Мисля, че тази глава стана малко скучна -.- Мислех да опиша всичко по- подробно, но щеше да се побере в 2- 3 глави което значи, че ще са пълна боза- без особено много действия за това реших всичко да е в тази... Надявам се да няма много грешки... Сънят и реалността често попадат от една страна 4485

8- ма Глава

- Кои са те? - веднага попита розовокоската. Саске я погледна мило и въздъхна:
- И аз това очаквам да разбера.

----------------------

Новодошлите се спогледаха и Джирая започна с мек и равномерен глас:
- Казвам се Джирая а това са Цунаде - той посочи русокосата жена стояща от дясната му страна - и Орочимаро. - който се намираше вляво от него. - Идваме от планета наречена " Нейф" със специалната задача да открием три деца и да ги обучим. Те са единствената надежда на нашият и на този свят.
- Извинявай, но какво общо има това с нас? - прекъсна го грубият глас на Саске.
- Преди много години, на нашата планета цареше мир и хармония. Когато тези три деца се появиха на бял свят, нашият виш жрец предсказа съдбата им. Те щяха да донесът или мир или унищожение. За това решихме да ги изпратим заедно със семействата им или поне част от тях, тук на Земята, с надеждата, че ще израснат без проблеми и няма да таят злоба в сърцата си. Но един жаден за власт човек, разбра какво сме направили и също напусна Нейф. Беше решен да се възползва от тези деца и да донесе разруха и на двата свята, за това сме тук
за да ви подготвим.
- Иии, кои са тези деца? - Сакура гледаше объркано и очакваше да отговорят на въпросът й. Джирая я погледна и й подаде трите снимки които все още държеше. " Нее, това неможе да е възможно!" помисли си тя.
-Добре, нека приемем, че това сме аз, Саске и Наруто. С какво сме по- специални от другите? - Белокосият мъж я гледаше изумено. Мислеше си, че ще е по- лесно да се разговаря с тях. Без въпроси, но ето, че това момиче просто го хвана неподготвен. Цунаде видя обърканото му изражение и проговори:
- Знаете, че на тази планета има хора със специални способности. Те също са от нашата планета, но са изпратени по- късно. Така нека се върнем на въпросът ти: с какво сте по- различни? Вие притежавате повече от една способност и сте много по- силни от другите. Просто трябва да тренирате. Има някои основни неща, като... овеличаване на бързината, заместване с друг предмет, ходене по дървета и т.н. - Сакура стоеше с отворена уста и неможеше да каже нищо, но вниманието и беше привлечено от Саске:
- Това е невъзможно- секунда след това Цунаде се намираше зад него и прошепна:
- Нима! - очите на всички бяха широко отворени и не издаваха нито звук, дори Саске. След около минута той отново проговори:
- Мисля, че сте ни объркали и вашите герои се намират някъде навън и ви чакат. Че аз нямам никаква способност, нито Наруто!
- Грешиш момче. Но щом искаш Мадара да те залови и да те използва както пожелае. Добре. Може да си тръгнем още сега, но после ще съжаляваш! - изкрещя гневно Цунаде.
- Чакай! - извика Саске след тримата възрастни които тъкмо си тръгваха. - Мадара ли каза? - Цунаде се обърна и го погледна объркано, кимна и го изчака да се доизкаже.
- Мадара е мъртъв. Преди години някой се беше промъкнал и го беше убил докато спи. - Цунаде вдигна едната си вежда и с почти доловим глас каза:
- Не бъди толкова наивен. Мадара неможе да умре толкова лесно. Сигурна съм, че това е било просто номер за да може да се скрие и просто да дебне от сенките. Нима след така наречената му "смърт" не са започнали да се случват странни неща. Помисли. - Докато клатеше отрицателно глава, спомените които държеше дълбоко заключени в него се завърнаха. " Странните мъже, жестокото убииство на родителите на Наруто, отвличането на най- добрият му приятел и смъртта на неговите родители". Погледна тъжно в краката си и започна:
- Години след смъртта му, се появи организация наречена Акатски. Свормирана от жестоки и безмилостни убиици. За лидерът им не се знае нищо, а целта им е да събират хора със способности. Убиват по цели села. Но най- лошото е, че Наруто е при тях... по собствена воля. - Джирая, Цунаде и Орочимаро гледаха с ужас момчето. Не очакваха, че Мадара би стигнал толкова далеч.
- Бих искала да ги спра, но незнам как. Бих направила всичко. Ако сте тук с мисия да ни обучите, то аз нямам нищо против. - Саске хвърли бърз поглед към Сакура. Тя просто го изненада. Цунаде я погледна мило и каза:
- Ще ти помогнем, дори ако желаеш, още утре можеш да започнеш тренировки.
-Съгласна. - каза Сакура и се изправи.
- Сега трябва да тръгваме. Налага се да намерим някакво местенце където да отседнем. - подметна Джирая и се отправи към вратата заедно с другите. Сакура погледна объркано към тях, след което хвърли един убийствен поглед на Саске. Той осети намека и заговори:
- И аз се включвам в тренировките и можете да останете тук. - всички го гледаха странно, само Сакура стоеше и се усмихваше.
- Добре. Благодарим ти. - прошепна Джирая.

Карин, Хана и Йошино отидоха да оправят няколко стаи за гостите си. През това време всички останали стоеха в хола и не обелваха и дума. По едно време на Суйгетсу му стана скучно. Наведе се леко наляво и прошепна на Сакура:
- Скучно е. Хайде да изпързаляме нещо Карин. С мен ли си? - е щом това беше единствения начин да се измъкне от тази неловка ситуация, защо да не отиде с него?
- Ти как мислиш?! - той се усмихна и изченаха моментално а след тях нямаше дори и една малка капчица.
- Интересна способност, но винаги ли се държът така? - попита Цунаде. Саске я погледна и една малка усмивка се изкриви на лицето му.
- Да. Щом Суйгетсу е тук, Сакура сякаш става друг човек. - Цунаде се усмихна, в този момент Карин се показа на вратата и повика всички на вечеря.

След като всички бяха приключилис вечерята си, повечето се отправиха към стаите си. Само Цунаде излезе отвън и тъжно погледна звездите.
- Липсват ти, нали, любима? - една силна мъжка ръка се уви около кръста й.
- Да... толкова сме далече от дома. А и Шизуне... - тя неможа да продължи. хиляди малки сълзи се стичаха по лицето й. Джирая я прегърна силно, но не се опита да я успокои. Той разбираше болката й, и знаеше, че е по- добре да излее мъката си сега, отколкото да я таи дълбоко в себеси.

*** Стаята на Саске ***

Както обикновенно, Саске и Сакура вече си бяха легнали. Момичето неможеше да заспи и се обърна към Саске. Неможеше да вижда лицето му, но движението на тялото му когато диша и издиша и действаше успокояващо.
- Неможеш да заспиш? - гласът му звучеше почти като шепот. След като не получи отговор се обърна към розовокоската. Стоеха лице в лице а той не отделяше поглед от очите й, които светеха като големи тъмозелени кристали на лунната светлина. Сакура се смути от момчето и леки розовини се появиха на бузите й. Саске забеляза това и се усмихна. Протегна ръката си и погали нежното й лице. Тя се изчерви още повече и сведе поглед. Саске се засмя леко
- Немога да разбера, защо при всяко леко докосване се изчервяваш? - тя го погледна в красивите черни очи. Той изглеждаше толкова невинен. Сакура го хвана нежно с едната си ръка и без да отговаря на въпросът му, го придърпа близо до себе си. Саске хвана леко брадичката й с двата си пръста, повдигна я, и я целуна. Главата на Сакура започна да се върти. Тя неможеше да мисли трезво. Той я докарваше до полуда. Измежду целувките Сакура се опитваше да каже нещо. Саске спря и я изчака.
- Мислиш ли, че това е правилно? - той се наведе и отново я целуна.
- Незнам. Неможе ли човек да изразява чувствата си по този начин. Е ако имаш нещо против аз просто ще ида да спя някъде другаде. - Той се отви и почти беше станал от леглото, когато една нежна ръка го хвана.
- Не съм казала такова нещо! - звучеше някак раздразнителна. Саске се върна отново в старото си положение.
- Лека нощ. - каза момичето и го целуна. След което се обърна с гръб към него.
- Лека. -отвърна момчето като прекара едната си ръка през кръста й и зарови глава в розовата й коса.

Веднага след закуската Сакура и Цунаде отидоха да потърсят удобно място за тренировки. Не далече от къщата имаше една огромна поляна с зелена трева и маргаритки на места а когато слънцето я осветяваше гледката беше вълшебна. Сякаш всичко е направено от кристал. Двете жени стоеха и се наслаждаваха на гледката, но времето течеше... Цунаде се усети и седна до едно от близките дървета на сянка след което направи знак на Сакура да седне до нея.
- За да започнем тренировки, първо трябва да научиш теорията. Ако така може да се каже . - тя се усмихна и продължи с ниският си и спокоен, равен тон. - Знаеш за кръвоносната система, че тя е най- важната. Но при нас съществува и друга система. На вид е почти същата, но протича енергия наречена "Чакра". Първият урок ще е върху това да се научиш да контролираш чакрата си и да я съсредоточаваш в определени части от тялото. - Жената стана и се обърна към момичето което я гледаше с интерес.
- За обикновен човек е невъзможно да тича и да се задържи на това дърво, но за нас това е нещо нормално. Само трябва да насочиш чакрата си в краката и да опиташ. Ела до мен. - Сакура я гледаше още по- заинтересовано. - Сега затвори очи, сложи ръцете си една срещу друга и се опитай да усетиш енергията в себе си. Щом мислиш, че си постигнала това се опитай да я насочиш към краката си, и само ако решиш, че си готова, отвори очи и се затичай по дървото. Съгласна? - Сакура кимна и започна да прави това което й беше казано. Съсредоточавайки се тя усети нещо наистина странно в себе си. Нещо различно и силно, сякаш препускащо през вените й. Надяваше се да е това и се опита да го оттласне към краката си. Не усети промяна за това опита по- настоятелно, стискайки по- силно очи и леко сбръчквайки малкото си носле. Нямаше какво да изгуби ако опита сега. Цунаде я погледна изненадано, не мислеше, че ще стане толкова бързо. Тази тренировка попринцип отнемаше повече от ден, два. Розовокоската тичаше с всичка сила към дървото. Тя направи около четити, пет големи крачки по него и отскочи надоло, приземявайки се меко на краката си.
- Много добре, момиче! - каза Цунаде. - Справяш се блестящо. Сега вземи този кунай и с него отбелязвай по кората на дървото до къде си стигнала и се постарай да надминеш старият резултат. - Сакура пое оръжието което изглеждаше доста различно от тези които беше виждала до сега. По- късно щеше да се интересува от тези неща, сега трябваше да продължава с тренировката. Цунаде я погледна и извика силно.
- Ще те оставя сама за малко. Отивам да доведа Саске и останалите. - след което изчезна в облак дим.
След около 30 минути Саске, Карин, Суйгетсу, Цинаде, Джирая и Орочинаро бяха почти на мястото на което тренираше Сакура. Вече всички бяха запознати с теорията и нямаха търпение да изпробват способностите си. Но останаха като ударени с мокър парцал когато видяха Сакура. Тя висеше от един клон, надоло с главата, стъпила само леко на него. Без въжета или омотаване на краката. Стоеше като прилеп. Щом ги видя с бързо движение вече беше върху клона. След няколко секунда скочи на земята, точно пред тях и се усмихна самодоволно.
- Сакура, ти как... Как е възможно?! - Джирая едва изрече тези думи.
- Ами Цунаде ми каза да се покатеря. Е най- накрая схванах как става а това висене наистина ми харесва. Не вярвах, че може да се ходи по дърво, но ето, че сега ми се струва просто като децка игра. - Очите и блестяха толкова радостно а така наречените и Учители и съотборници все още стоеха и я гледаха учудено. По кората на дървото нямаше много драскотини от куная, което също ги изненада. Това момиче имаше железен контрол върху чакрата си.
- Може ли да преминем към нещо друго? Това вече го разбрах.
- Разбирасе. Оставяме ви да тренирате. Успех. - Цунаде хвана момичето за ръката и я заведе някъде навътре в гората.

Сакура беше научила толкова много неща за един ден докато при останалите не беше толкова лесно. Цял ден те се мъчеха да постигнат нейният резултат, но това не се случи. Карин беше бясна, че неможе да го направи а Сакура е успяла. Дори Саске и Суйгетсу неможаха.
След вечеря си легнаха всички. Чувстваха се ужасно изморени. На тримата начинаещи и утре им предстоеше същата тренировка заради провала по- рано.
Седмиците минаваха а Сакура напредваше ужасно бързо докато другите... Те едва ли щяха да я стигнат скоро.

Една сутрин всички трябваше да се съберът и да обсъдят нещо. Така беше казал Джирая.
След закуска, всички отидоха в залата за съвещания или както Сакура я наричаше "Тайнствената, винаги заключена стая" . Беше пълна със записки относно Акатски и всичката събрана информация за тях. Сега черешовото цветче разбираше защо винаги беше заключено.
Всички седнаха около кръглата маса. Само Джирая остана прав и заговори спокойно:
- Намерихме начин да съберем повече информация за Акатски и дори възможност да ги унищожим. Точно за това сме тук. Да обсъдим този план. - всички погледи бяха насочени към него, Саске кимна и мъжът продължи. - За да постигнем това ни трябва вътрешен човек. Мислим, че ще е добре ако някой от вас отиде доброволно при Акатски, но няма да е толкова лесно. Защото ще трябва да им се докаже по един или друг начин.
- Аз ще отида! - прекъсна го Саске.
- Знаех си, че това ще кажеш, но нека видим как стоят нещата. Ти си срещу тях с години. Наруто е там и съм сигурен, че ти няма доверие. Няма да го получиш и от другите. Трябва да е някой за когото незнаят. Някой който да спечели доверието им и да ги унищожи от вътре. И при възможност да привлече Наруто на своя страна и да го обучи също. Мислим, че най- подходящият да тази мисия е.... Сакура!
- Не! - изкрещя яростно Саске. - Не си го и помисляйте дори. Ще я убият преди още да е мигнала.
- Виж, Саске. Сакура се учи бързо и й остава малко да завърши обучението си. Никой незнае, че тя е тук. Сакура научи толкова много неща с които те дори сигурно не са запознати. Можеш да си сигурен, че няма да я убият. - каза Цунаде.
Русокоската беше права. Дори той неможеше да се мери с нея. Трябваше да се примири с решението им. Нямаше никакъв избор.
- Добре. Сакура, сигурна ли си, че искаш да го направиш? - той я гледаше директно в очите. Самодоволна усмивка се разля на лицето й и решителността в погледът й неможеше да се скрие.
- Че за какво се борих толкова много? Време е да им сритаме задниците! - каза въодушевено тя.
- Значи е решено. Щом завършиш обучението си тук, тръгваш. - каза Джирая слагайки точка по въпроса.

Времето минаваше ли минаваше а Саске се чувстваше все по- зле. Знаеше, че това няма да свърши добре. Не веднъж се опита да я разубеди, но тя беше голям инат. Беше твърдо решена да отиде и да играе своята нова роля.
Дните се изнизваха и краят беше близо. Сценарият вече беше написан и ролите бяха разпределени. Малкото момиченце без родители умря, изгаряйки като феникс. Но от пепелта се роди жената готова за отмъщение. Дали Сакура ще изиграе ролята си както трябва? Дали Акатски ще попаднат в капана? Всичко с времето си а именно.... след утрешният ден!

Пон Апр 19, 2010 2:02 am

Добрее... ето я и новата главичка и се извинявам за закъснението... И грешките! Сънят и реалността често попадат от една страна 787605

9- та Глава

Сънят и реалността често попадат от една страна Con_Valor_____by_sekai_kunoiichi2

Дните се изнизваха и краят беше близо. Сценарият вече беше написан и ролите бяха разпределени. Малкото момиченце без родители умря, изгаряйки като феникс. Но от пепелта се роди жената готова за отмъщение. Дали Сакура ще изиграе ролята си както трябва? Дали Акатски ще попаднат в капана? Всичко с времето си а именно.... след утрешният ден!

-------------

Нощта пусна тъмните си завеси над света. Отвън се чуваха само спокойните песни на щурците. В леглото се виждаха двама души. Мъж и жена. Саске спеше спокойно, денят му беше доста натоварен. Беше много изтощен и заспа веднага. Сакура стоеше и гледаше тавана. Днес тя завърши обучението си и трябваше да напусне. Тази нощ тя щеше да се измъкне. Неискаше да каже на Саске, все пак това беше нейната мисия а той само щеше да я разколебае а и не обичаше Сбогуванията. Това беше най- лесния начин, и за двамата...
Розовокоската стана и тихо се облече. Сложи на възглавницата си една бележка, погледна за последно любимия си и безшумно се измъкна от стаята. Щом излезе от имението, се затича към тренировъчната им площадка. Тя тичаше и тичаше а стъпките й глухо отекваха.
На поляната близо до дърветата се виждаха три сенки. Джирая се усмихна и погледна момичето което вече стоеше пред него:
- Осети ли те? - беше първото нещо което каза.
- Не. Спи дълбоко. - отговори Сакура.
- Добре. Ето нещата които ще са ти нужни. - Белокосият мъж и подаде няколко свитъка и някакви странни неща.
- Какво са това? - Цунаде се усмихна. Знаеше, че тя ще зададе този въпрос. Някои неща още не бяха изобретени а други и в бъдеще не се намираха на тази планета.
- Това, - каза Русокосата жена сочейки една малка машинерийка намираща се в рацете на Сакура- това е часовник. А това копче тук в страни може да те телепортира където си пожелаеш. Но не ти препоръчвам да идваш тук. Ще бъде прекалено опасно за всички ни. - Конойчито просто кимна. Тя неискаше да изложи всички хора на които държеше на опасност.
След като всички обеснения вече бяха дадени, Сакура се сбогува. Направи две крачки и се обърна към тримата възратни с умоляващ поглед :
- Не му позволявайте да тръгне след мен, може да пострада. - Цунаде я погледна и съвсем тихо промълви:
- Не се безпокой за Саске, докато сме тук няма да му се случи нищо. А и за нищо на света не бихме му позволили да направи такава глупост.
- Благодаря за всичко. Сбогом. - Сакура изчезна в сенките на гората. Тичаше с всичка сила. Имаше несигурна информация на къде са тръгнали Акатски, но трябваше да стигне преди тях. Дори ако и се наложи да тича ден и нощ.

Слънцето погали нежно с лъчите си лицето на спящо чернокосо момче. Осещайки светлината то отвори леко очите си, протегна се и каза:
- Добро утро. - не последва отговор. Обърна се и на леглото до него нямаше никой. Отвори широко очите си и скочи от леглото бързо.
- Не, не, не... Неможе да е това. - говореше си той. Преди да напусне стаята видя малка бележка стояща на другата възглавница. Взе я и си пое дълбоко въздух преди да я прочете.

" Саске, съжалявам за всичко. Знам, че трябваше да ти кажа кога трябва да тръгна, но така мисля, че ще е по- лесно и за двама ни. Това е моята задача и повярвай ми, ще се справя. Когато свичко това приключи обещавам, че ще бъдем всички заедно. Просто ми се довери и не прави глупости.
Обичам те. - Сакура "

Очите му се разшириха и горещи сълзи се спуснаха по лицето му.
Нямаше я, просто я нямаше. Момичето което толкова много обичаше си беше тръгнало и не се знаеше кога ще се върне, ако изобщо това се случи. Той се чувстваше.. празен. Нима това беше чувството когато любовта на животът ти напусне?!
Той избърса сълзите си, хвърли бележката на леглото и излезе колкото се може по- бързо. Беше решен да я настигне и да иде с нея. Неискаше да я остави на онези безчувствени чудовища от Акатски.
Отнесен в мислите си не беше осетил кога вече се намираше навън сред градината а пред него стоеха тримата им учители.
- На къде си тръгнал, Саске? - попита Цунаде.
- Отивам да я спра! - изкрещя момчето и се опита да мине покрай тях.
- Защо, нима й нямаш доверие? - Саске се смути от въпросът й.
- Разбирасе, че и имам доверие но... - наистина незнаеше какво да прави. Чувстваше се както никога до сега. Тази болка вътре в него го убиваше.
- Саске, знаеш, че тя ще се справи. И за нея не беше лесно, просто я остави. Знаеш, че иска да е тук с теб, което означава, че ще се опита да сложи край на тази безсмислица колкото може по- бързо. - Той се опита да отхвърли факта, че тя беше права. Искаше да иде със Сакура, но колебанието му ставаше по- голямо.
- Не отивай, само ще влошиш нещата. Тя ще се справи. - Саске погледна към Джирая. Трябваше да им се довери. Обърна се и тръгна бавно към къщата. Приемайки поражението.

Розовокосо момиче тичаше из сенчестите гори край Иуагакуре. Усещаше, че е близо, много близо до постигане на целта си. Веше почти се беше смрачило когато тя пристигна в селото. Чувстваше се толкова изморена. Качи се на едно високо дърво и седна на един клон малко под върха. От там се виждаше цялото село. Тя трябваше да си почине. Утре сутрин те сигурно щяха да пристигнат. Облегна се леко и реши да подремне.

Момичето се събуди малко преди изгрев. Побиха я тръпки от студеният вятър който докосваше кожата й. Пъргаво слезе от дървото и бавно се отправи към селото. Знаеше, че те скоро ще пристигнат и трябваше да е готова. Беше доста напрегната, че кой ли не би бил? Предстоеше най- трудният ден в животът й или поне тя така мислеше.

***

- Мамка ви! Неможете ли да се движите по- бързо?! - изкрещя русокосо момче което тичаше из гората. С него бяха още двама. Те просто кимнаха и започнаха да увеличават скоростта си. Знаеха, че той обича да изпълнява мисиите си бързо. Неможеха да му се противопоставят.

***

Слънцето се опитваше да пробие през плътните, тъмни облаци. Студен вятър препускаше през все още пустото село. Само едно момиче бродеше по улиците, предизвиквайки съдбата.
Не след дълго от зловещата, тъмна гора се показаха три фигури. Момичето просто се усмихна и продължи да крачи уверено напред към тях. Мъжете я забелязаха и единият им даде знак да спрът.
- Здравейте момчета. - каза розовокосото момиче когато застана пред тях. Единият мъж я гледаше изненадано, другият безразлично а третият... той не показваше никакви емоции.
- Ти... ти.. как? - пропелтечи дългокосият рус мъж.
- Аз как какво? Как съм жива ли, Дейдара ? - довърши въпросът му момичето гледайки го подигравателно. Момчето остана без думи. Първо изниква като призрак а после и знае името му. Чувстваше се всякаш участва във филм на ужасите. Сакура забеляза какво се случваше с него и се усмихна.
- Коя си ти и какво правиш тук? - попита Наруто.
- Нима не ме помнииш? - отговори иронично тя и се нацупи. Момчето пред нея сви вежди и скръсти ръце.
- Добре де добре. Казвам се Сакура и преди време се опитахте да ме убиете. Мисля че си спомняш. Както и да е, това няма значение. Дойдех с една молба към вас. - Наруто се почувства объркан. Как така идва да ги моли за нещо след като са се опитали да я убият. Неможеше да си го обесни.
- Какво искаш? - поредният директен въпрос от негова страна.
- Ами, просто да се присъединя към Акатски. Нищо повече. - повдигна рамене момичето. Дейдара погледна към нея и се изсмя в лицето и.
- В организацията неможе да се присъедини едно малко момиченце, което беше повалено само с един удар. Просто си върви и не ни разсмивай. - Сакура повдигна перфектната си вежда и след секунди се намираше зад Дейдара, допряла кунай в гърлото му.
- Не ме подценявайте. - Изсъска тя, достатъчно силно, че всички да чуят. Когато тя отдръпна кунаят си, русокосият преглътна силно, осъзнавайки, че сега би бил мъртъв.
- Вие двамата, ще можете ли да се справите с мисията сами? - Дейдара и Сасори кимнаха и изчакаха момчето да продължи.
- Добре. Действайте бързо а аз ще я заведа при Лидера. - каза спокойно Наруто. Той се върна обратно в гората а момичето вървеше безшумно зад него.
След няколко часа непрестанно тичане русокосият се спря, откъсна една част от робата си и се обърна към Сакура:
- Немога да рискувам повече, трябва да ти завържа очите. - момичето го погледна учудено.
- Чакай, как мислиш, че ще тичам със завързани очи? - заби директно въпросът си тя.
- Много просто. Няма да тичаш. ще трябва да те нося. - отвърна все така безразлично той.
- Не, не... няма да стане. - одвърна зеленоокото момиче.
- Добре, щом казваш. Тогава можеш да се връщаш от там от където си дошла. Довиждане. - Каза той и се обърна. Тъкмо да се затича отново към селото когато тя го прекъсна:
- Добре! Направи го. - трябваше да се примири. На всяка цена трябваше да се види с лидерът им, дори ако трябваше да бъде носена. Момчето стегна силно парчето плат около очите й, взе я на ръце и се затича с всичка сила към скривалището.

Гръм разцепи тишината и едри капки започнаха да падат върху сухата земя. Сакура чуваше съвсемдоловимо гърмежите отвън.
Да вече бяха пристигнали на мястото. Изглеждаше като пещера. Стените бяха влажни и се чуваха разбиващите се капки вода. Беше наистина зловещо.
- Вече можеш да дойдеш. - каза русокосото момче изкочило от нищото.
Крачейки из коридорите, Сакура обмисляше какво да каже и изобщо как да се държи пред група закоравели престъпници. Пещерата изглеждаше сякаш няма край а и с тези гръмотевици отвън картинката изглеждаше още по- зловеща.
В края на старата пещера проблесна лека светлина и коремът на момичето се сви на топка. Дали беше страх или просто напрежение? И тя незнаеше, но това чувство наистина не и харесваше.
В голямата галерия на пещерата осветена с факли, имаше няколко човека. От описанията на Саске тя разпозна Тоби, Хидан, Сасори и Какузо. Всички стоеха в страни от един мъж с рижава коса,изключително много пиърсинги и очи които Сакура не беше виждала до сега, и жена с лилава коса.
- Наруто каза, че искаш да се присъединиш към нас, защо? - Розовокоската усещаше всички погледи върху себеси и се притесни за момент. После ги игнорира, това беше начинът да се справи безпогрешно.
- Мисля, че имаме обща цел. " Да убием Саске Учиха" . - Гледаха я шокирано. " Тя да не се шегува с нас?! " Това беше главният въпрос въртящ се в главите на всички. Лидерът им я погледна, изучавайки я, но момичето изглеждаше непоколебимо.
- Добре, виждам, че си решена да го направиш. Но все още неможем да ти имаме пълно доверие, трябва ни доказателство. За това ще отидеш на мисия с Наруто и Зетсу. Надявам се да не ни разочароваш. А ако си тук със някакви задни мисли... със сигурност си подписала смъртното си наказание. - Момичето се усмихна горчиво. Кимна и всички излязоха от залата...
Отново настъпи тишина и се чуваха само стъпките им из безкрайните пещерни коридори. Дали най- трудното отмина или тепърва предстоеше, никой незнае ! хР

Нед Апр 25, 2010 12:46 am

Ето, че пак се забавих за което се извинявам Сънят и реалността често попадат от една страна 4485

Просто едни приятели ми объркаха целите планове, но пък за да се реванширам ще пусна цели 2 глави Сънят и реалността често попадат от една страна 92542

Сънят и реалността често попадат от една страна 92542

Знам, че ще има много грешки и то елементарни но нямам време да ги редактирам Сънят и реалността често попадат от една страна 4485

10- та Глава

Отново настъпи тишина и се чуваха само стъпките им из безкрайните пещерни коридори. Дали най- трудното отмина или тепърва предстоеше, никой незнае ! хР

-------------------

Розовокосото момиче се събуди, след като се огледа осъзна, че не се намира в старата, влажна пещера. Беше в някаква стая. В края на леглото й се намираше новото и облекло. Типично за Акатски- чернa мантия с червени облаци по нея. Тя се усмихна на себе си " На крачка съм от целта" . След като се облече отвори вратата и подаде леко главата си на вън. " Лоолл" , това беше единственото което и дойде на ум. Къщата в която се намираше беше дори по- красива и изпипана от на Саске. Нямаше търпение да я обиколи. Измъкна се от стаята си и закрачи смело по коридора. Странно, нямаше никой. Беше решена да открие някой, който и да е. Не и харесваше да се лута сама, особенно тук. Коридорите ставаха все по- тъмни и по- тъмни.
Изглежда, че без да иска беше стигнала до нещо като тъмница. А някъде в далечината се виждаха 2 фигури в една от килиите. Те бяха седнали на студената земя и бяха подпряли гърбовете си на железните решетки. Момичето се приближи и... " Какво по дяволите?! Киба и Шика ?! Някой да ми каже, че сънувам!"
- Какво правиш тук? - чу се зловещ и студен глас зад нея. Тя се обърна и просто незнаеше какво да каже. Стоеше лице в лице с висок, чернокос и черноок мъж " Саске?! Не, неможе да е той!" Тя продължаваше да го гледа, той наистина приличаше много на нейното момче, но някак изглеждаше по- възрастен и по- зрял.
- Ами... аз - започна да пелтечи тя- изгубих се. - мъжът продължи да я гледа все така студено.
- Ела. - беше единственото което и каза. Двамата вървяха из мрачните коридори без да обелят и дума. След може би 15- 20 минути обикаляне вече се намираха в една голяма и светла стая където бяха и по голямата част от съотборниците им. Когато Сакура влезе през вратата всички се втренчиха в нея. Едни я гледаха презрително, други със страх, перверзно, безразлично и т.н. Но това не я притесняваше особенно. Тя отиде и седна на масата при тях без да кажа нищо.

На масата бяха останали само Сакура и Наруто. Тя искаше да му кажа нещо, да попита, но неможеше. Студенината в погледът му я пронизваше.
- Утре сутрин преди изгрев слънце тръгваме. - каза внезапно момчето. Зеленоокото момиче го погледна топло и кимна. След като приключиха Наруто се изниза от стаята бързо. Докато крачеше из коридора зад него се чуваха стъпките на някого. Изглежда тичаше след него.
- Наруто, чакай. - извика задъхано Сакура. Русокосият се обърна и я погледна въпросително.
- Искам да ида да потренирам а си нямам никаква идея как да изляза от тук. Ще ми помогнеш ли? - Момчето издиша и й каза:
- Това ще го направя за първи и последен път. Няма да ти бъда бавачка! - след няколко минути, Сакура се намираше пред една голяма врата а отвън се чуваха сладките песни на птичките.
- Аригато- каза момичето, но Наруто го нямаше. Тя издиша и отвори вратата. Топъл ветрец разроши розовата и коса. Слънчевите лъчи галеха нежно, бялата й кожа и всякаш слънцето и се усмихваше.

------------------

Русокосото момче крачеше из мрачните коридори, и неможеше да избие новодошлата от главата си.
" Изглежда толкова невинна, немога да разбера защо изобщо е тук... Господи Наруто, спри да мислиш за това момиче, размекваш се!" разкрещя му се вътрешният му глас.
- Върви горе аз ще те сменя, Итачи- каза русокосият. Мъжът срещу него не каза нищо, просто си тръгна.
Сега беше ред на Наруто да пази затворниците и да се опита да измъкне някаква информация от тях, но те бяха инати за това стигнаха до това място - Тъмницата!
- Имате ли да ми казвате нещо, плъхове?! - двете момчета в килията просто мълчеха.
- Хм? Киба, чу ли нещо? - попита единият, игнорирайки напълно Русокосото момче.
- Неее... Какво трябва да съм чул? Може да е бил някой плъх, тук няма нищо друго. - каза напълно спокойно другото момче което беше с кафява коса и черни очи.
- Нещастнициии! - изкрещя русокосият.
- О, Наруто ти си бил тук. Извинявай не те видях. Аах колко проблемно. - каза след прозявката си другото момче с черна коса и отновo черни очи.
- За какво си дошъл пак? - попита го най- спокойно Киба.
- Ти как мислиш? Искам отговори! - момчетата дори не си направиха труда и да го погледнат, Киба само издиша и продължи:
- Знаеш, че няма да ти кажем къде са другите, предпочитаме да отнесем тайната в гроба !
- Мислите, че ще ви убия. Няма да се измъкнете толкова лесно, нужни са ни онези хлапета а вие... Рано или късно ще ги издадете. - момчето ги остави сами.
- Зетсу, твои са. - каза той на човекът- растение подаващ се от земята. Продължи по пътят си и след малко изчезна в тъмнината.

Сакура тренираше цял ден и беше доста изморена. Събуждайки се осъзна, че още е в гората. Над дърветата се виждаше порозовялото небе а слънцето, то се беше скрило зад дърветата. Момичето се усмихна на едно мъничко, розово облаче над нея. Трябваше да се пребира, утре я чакаше тежката задача да се докаже пред всички. Но дали ще успее или ще се срине с трясък?!
Ще разберете в следващата глава ! :Р

Нед Апр 25, 2010 12:59 am

11- та Глава

Трябваше да се пребира, утре я чакаше тежката задача да се докаже пред всички. Но дали ще успее или ще се срине с трясък?!
To Be Continued....

--------------

Сутринта беше прохладна и нямаше никакви признаци, че ще вали. Сакура вече се беше облекла и слезе по стълбите. Доло стоеха Наруто и онова странно растение Зетсу.
- Тръгваме ли? - попита ги момичето.
- Само едно нещо преди да тръгнем. Убиваш бързо, не обичам игричките. - момичето го погледна в очите. Осещаше как страхът си пробива път в нея. Тези очи, толкова студени и не изразяващи нищо друго освен омраза, я плашеха до болка.

Двама души с тъмни роби тичаха през гората. Дърветата леко се поклащаха от вятърът който се промушваше между тях.
Сърцето на момичето заби силно когато видя в далечината малко селце, все още неогрято от слънцето.
Русокоското се спря малко преди да стигне краят на гората.
- Зетсу, ти поемаш този край. - посочвайки най- крайните части на града. - Ние ще се оправим с останалото.
- Добре. - беше нещото което каза преди да изчезне.
Сакура незнаеше какво да направи. Беше ужасена, страшната картина от онзи ден когато всички бяха избити тъй безмилостно не я оставяше. Сега тя щеше да се превърне в чудовище, убиващо без милост.

Когато розовокоската уби първият човек, тя почувства болка и огромна вина. Нещо от нея си отиде. Невинноста й умря и последната частичка от онова дете което беше преди си отиде заедно с нея.
С всеки следващ чувствата си отиваха от нея. Превърна се в една безчувствена кукла, водена от най- жестокият кукловод.
Влизайки в поредната къща забеляза едно момченце в средата на стаята играещо си с нещо.
- Сакурааа! - каза то радостно и се изправи. Но след секунди момичето се намираше зад него с кунай допрян в гърлото му. "Съжалявам, Конохамару" беше последната мисъл преди да пререже гърлото му.
Придружителят и стоеше на вратата. Беше станал свидетел на цялата сцена. Нещо се пречупи в него, това което се случи му беше познато. Първият път не му беше лесно и я разбираше напълно. Знаеше перфектно колко много и костваше да направи това.
До обяд бяха приключили с всичко. Дори бяха открили един човек със способност и Зетсу вече го беше завел до тъмницата.
Сакура прекара остатъка от деня си навън, сред природата. Опитвайки се да тренира, но вината я съпътсваше навсякъде. Седна под едно голямо дърво и заспа. Когато отвори очи, нощта вече беше дошла и изглеждаше неестественно тихо. Момичето разтърка очи и тръгна на някъде. Нямаше желание да се върне при онези престъпници, искаше да остане сама. Не далече видя едно малко езерце. Седна на тревата пред него и се загледа в спокойната вода. Лунната светлина се отразяваше в него и поднасяше едно чувство на спокойствие. Момичето погледна към безкрайното небе- хиляди звезди трепкаха лекичко а някъде там се намираше и родната и планета. Далече, далече на хиляди светлинни години от тук.
- Виждам, че си открила любимото ми място? - чу се мъжки глас зад нея. Тя се обърна да погледне кой е там.
- Тъкмо си тръгвах. - тя се опита да стане но силна мъжка ръка я хвана за рамото.
- Не. Моля те, остани. - Момичето го погледна в очите. Неможеше да повярва на промяната. Бяха все така сини, но сега я нямаше онази студенина, напротив. Излъчваха топлина и спокойствие а гласът му, беше нежен и изпълнен с умоление.
- Лидерът каза, че вече офицялно си член на организацията, но ще те държи под око. Немога да те разбера, защо се присъедини към нас? Сигурен съм, че си имала друг избор. - Момичето го погледна. Той стоеше до нея и гледаше звездите. Изглеждаше толкова невинен. Нямаше нищо общо с онзи Наруто който познаваше.
- Казах го и по- рано. Искам да отмъстя на Саске. - въздъхна тя. Момчето се обърна към нея.
- Защо? Какво е направил този глупак? - всякаш говореше за най- добър приятел. Дали наистина все още го чувстваше като такъв?
- Неискам да говоря за това, моля те. - една сълза се спусна по лицето й. Бързо вдигна ръка и я избърса. Нали повече нямаше да позволява на чувствата си да я завладеят. Тогава какво беше това? Момичето реши да смени темата, наистина не и се говореше за Саске.
- Ами ти, защо си тук? - русокосият погледна Луната, всякаш чакаше някакъв отговор от нея.
- Налага се. Само те ще ми помогнат да отмъстя на Саске за това, че уби родителите ми. - Сакура продължаваше да го гледа. И изведнъж нещо се изплъзна.
- Но баща ти е жив! - след като осъзна какво е казала тя моментално сложи двете си ръце на устата. Как можеше да го каже. Та това беше козът й за напред.
- Чакай, какво каза! Баща ми е жив?! - Наруто я гледаше объркано и в същото време радостно. Това беше частичка надежда за него.
- Ъъъ, какво съм казала? - трябваше да се измъкне все пак от ситуацията.
- Не ме баламосвай! - отвърна й момчето.
- Дълга история, едва ли ти се слуша. - Сакура легна на тревата и се загледа в една звезда, но момчето до нея не се отказваше.
- Каза, че баща ми е жив! Как може да не ми се слуша! - повиши леко тон той.
- Добре, но първо погледни звездите и помисли хубаво, какво чувстваш? - той я погледна объркано.
- В смисъл? - една въздишка се измъкна от момичето и тя продължи.
- Нямаш ли чувството, че знаеш нещо повече за нещата там горе отколкото тук? - момчето откъсна поглед от нея и погледна нагоре.
- Незнам. Но нещо ме дърпа повече на там. Тук сме отхвърлени, но ако там горе има някои като нас? Немога да определя какво точно. - тя се усмихна. " Беше близо." помисли си кунойчито.
- Наруто, баща ти живее на планета наречена Нейф. - момчето се подпря на лакътя си и я погледна.
- Шегуваш ли се? Баща ми беше убит! От Саске! - искрещя той.
- Не. Баща ти е високопоставен на Нейф а ние сме изпратени тук да израснем без провлеми, за да можем да спасим двата свята от лапите на един много зъл човек. - той я гледаше изучаващо " Изглежда не се шегува" .

След няколко часа Наруто обикаляше в кръг на поляната и размишляваше на глас.
- Чакай, чакай. Ако съм разбрал добре той ще се възползва от нас да причини Апокалипсис или там каквото се казва?! - Сакура кимна.
- Къде мислиш, че може да е? - прошепна той все още крачещ нервно.
- Незнам, но трябва да го открием. А ако искаш да го спреш, трябва да тренираш. Мога да те науча на всичко което знам. - той се спря и я погледна в очите.
- Добре. Но немога да мисля така. Бих дал всичко за един рамен. - промрънка като малко дете момчето.
- Всичко?! - повдигна една вежда момичето.
- Всичко! - изкрещя Наруто.
- Добре. Ако получиш рамен ще тренираш и ще се отнасяш с мен нормално, поне като сме само двамата, ок? - усмивката се появи на лицето й.
- Съгласен, но как ще... - преди да е довършил изречението си тя го хвана за ръката, натисна копчето на часовника си и изчезнаха.

Следва продължение :Р

Съб Май 01, 2010 7:03 pm

Ето, че днес музата ми дойде и най- накрая се реших да напиша главата. Току що я изкарах от фурната и веднага сядам да пиша следващата. Нали все пак трябва да се възползвам от това, че музата реши да се върне Сънят и реалността често попадат от една страна 787605

Знам, че има някоя и друга грешчица... старая се да не ги допускам ама все се намира някоя. Тъй, че ви моля да ме извините, все пак няма безгрешни хора Сънят и реалността често попадат от една страна 787605

12- та Глава

- Съгласен, но как ще... - преди да е довършил изречението си тя го хвана за ръката, натисна копчето на часовника си и изчезнаха.

-------------

- Ти шегуваш ли се? - момчето стоеше на една оживена улица и се оглеждаше. Неможеше да повярва, пред него се намираше ресторант и нещото което хвана окото му "Рамен" !
- Идваш ли? - подкани го момичето което стоеше две крачки пред него и го гледаше весело.
- Бих ли пропуснал?! - погледна я закачливо той.
Двамата влязоха бавно. Настаниха се удобно и не след дълго се появи и човекът който им трябваше:
- Добър вечер, какво бихте желали? - попита учтиво мъжът.
- Добър вечер. - отговори му миличко момичето. - Две големи купи рамен моля.
- Пристигат веднага. - каза мъжът и изчезна бързо.
Момчето и момичето се гледаха, но никой не смееше да промълви. Ситуацията беше доста неловка. Та те едва се познаваха, какво правеха тук? Нямаше ли някой да ги заподозре? Неее, Сакура беше веднъж на това място с Цунаде. Тук често се срещаха странници и хората бяха свикнали да живеят с това. Те бяха просто поредните минаващи през тяхното малко селце.
- Заповядайте. - каза мъжът и постави купите пред тях.
- Благодаря. - отговори мило Сакура и му подаде парите. Наруто само стоеше и я гледаше. Изглеждаше толкова мила и невинна, досущ като малко дете. Неможеше да разбере, какво толкова и беше причинил Саске, че да го намрази до толкова, че да се присъедини към най- опасните хора на света?! Гледаше я прекалено дълго, трябваше да спре за да не заподозре нещо. Взе леко клечките си и започна да се храни. Отдавна не беше вкусвал нещо такова. Затвори очите си и се наслади на вкуса. Беше невероятно. Присъединявайки се към организацията, той се беше лишил от Рамена, защото неможеше да се храни сред хората. Та той беше машина за убиване! Но това момиче пред него, то му показа, че няма невъзможни неща. Пред нея можеше да свали маската и да бъде просто Наруто а не чудовището което носи само болка.
- Тръгваме ли? - попита момичето като избута купата си напред.
- Хм? Къде? - Сакура само се засмя леко на глуповатичкият въпрос на момчето.
- Трябва да се връщаме. Ако ни няма цяла нощ може да заподозрът нещо а и нали знаеш, че съм на испитателен срок! - Тя се засмя на последните думи. Усмивка се появи на лицето на русокоското. Той не се беше усмихвал от години, как тя успя да го накара да се усмихне? Да не би ледът да се топеше?
- Хайде. - усмихна му се отново тя. Хвана го за ръката и изтичаха навън. Когато бяха достатъчно далеч от селото и никой неможеше да ги види тя отново натисна малкото копче на часовника.

-------------------------

Саске отново неможеше да заспи. Всичко в стаята му напомняше на нея. Болката беше намерила място в сърцето му, измествайки всичко друго.
Дори неможеше да отиде на тренировка, чувстваше се разбит. Тримата му учители не казваха нищо, знаеха как се чувства, беше нормално.
Момчето стоеше и гледаше луната, тя галеше нежно лицето му с леките си светлини. Хиляди въпроси се въртяха в главата му, въпроси без отговор. Единственото което го крепеше е надеждата. Надеждата, че един ден тя ще се върне и никога, никога повече няма да я остави да си отиде. Очите му се насълзиха сещайки се за последните думи от писмото й " Обичам те" . Сега му се искаше да е до него и да може да я прегърне и да и каже колко много я обича. Ако трябва би бил изтръгнал сърцето си и би го сложил в ръцете й. Би дал животът си за нея, само за да я държи в ръцете си още един път.
- Обещавам, че ще те открия! - каза през сълзи и излезе на вън. Но за да я върне трябваше да стане по- силен дори ако трябва да тренира ден и нощ.

Не след дълго беше на поляната. Започна от начало да събира чакра за да може да се качи на дървото. Малко преди да тръгне една тъмна фигура тръгна към него. Беше доста тъмно а от сенките на гората се виждаха само две червени очи. Толкова зловещи, че дори смъртта би се оплашила от тях.
Саске направи крачка назад, но се спря когато видя човекът пред него. Лунната светлина го осветяваше вече а Саске, той беше ужасен.
- И... Итачи?! - заекна ужасено той всякаш е видял призрак.
- Здравей, малки братко. - отговори мъжът. Саске го огледа и нещото което му направи впечатление беше черната мантия на червени облаци. "Нима и той е от Акатски?! Не трябваше ли да е мъртъв?!" бяха двата главни въпроса които си зададе. Главата изведнъж го заболя ужасно и усети, че неможе да помръдне. Итачи го беше хванал в капана си и търсеше нещо из спомените му. И ето че го откри. Сладко розовокосо момиче в което братчето му е влюбено до уши. Е това му беше достатъчно. Внезапно очите му се промениха и Саске попадна в някакво друго измерение или това бяха спомените на брат му?
В началото беше нещо неясно, но после... Гора, дървета и... и Сакура?! Тя се спря пред Итачи и партньора му. Говореше нещо, но Саске не я чуваше. Другият с брат му просто се усмихна и я атакува. Тя отбягваше ударите му успешно, но изведнъж Итачи се появи зад нея и я прободе с кунай близо до сърцето. Алена кръв капеше по земята а момичето се свлече безпомощно. Саске побесня. Сълзи се спуснаха по лицето му и се опита да отиде при нея, но без успех.
- Вече знаеш какво се случи. Сега можеш да ме мразиш, но знай, направих го за твое добро. - след като чу това, Саске побесня още повече. Гневът го обзе и се почувства различно. Брат му го искара от техниката си и го погледна учудено. Малкото му братче неможеше да се контролира а очите му, те вече не бяха същите. Бяха червени, студени и изпълнени с жажда за отмъщение. Той извади един кунай и атакува. Итачи остана изненадан, но успя да отбие атаката му в последният момент. Отскочи назад и се озова на върха на едно дърво. След секунди Саске беше зад него. Беше бърз наистина бърз и явно Итачи трябваше да прибегне към нещо по- грубо. Слизайки на земята застана на няколко метра от малкият Учиха. Направи няколко знака и извика : Катон!
Джирая и Цунаде които се разхождаха наблизо бяха чули шумотевицата и се опитаха да стигнат на мястото колкото се може по- бързо.
Когато вече бяха на поляната забелязаха две огромни огнени топки борещи се за надмощие една над друга. Жената гледаше с ужас. "Кой беше онзи мъж и какво правеха със Саске?! Как е успял да стигне до тук и защо?" Огънят изчезна и остави след себеси само изгорена трева. Итачи забеляза двамата зрители и преди да изчезне каза:
- Помни какво ти казах малки братко!
Малкият Учиха се строполи на земята. Цунаде изтича бързо до него и провери пулсът му. Виждайки очите му Джирая успя да промълви само:
- Той, той е успял?! - Цунаде не беше забелязала първоначално. Незнаеше какво да каже. Саске се изкашля и малко преди да припадне прошепна:
- Сакура, тя...

Нед Май 02, 2010 9:43 pm

Ето, че съм готова и с другата глава. Е очаквам критики или каквото и да било. Ако е зле, кажете. Поне да знам дали да пиша или да не се опитвам повече.

A сега малко снимки за да добием представа за... къщите, ала- бала Сънят и реалността често попадат от една страна 787605

Имението на Учиха
https://2img.net/h/i632.photobucket.com/albums/uu47/f1st1k1ls/180420101765.jpg
https://2img.net/h/i632.photobucket.com/albums/uu47/f1st1k1ls/180420101742.jpg

Бараката на Акатски хД
https://2img.net/h/i632.photobucket.com/albums/uu47/f1st1k1ls/250420101843.jpg ( отпред)
https://2img.net/h/i632.photobucket.com/albums/uu47/f1st1k1ls/250420101839.jpg
https://2img.net/h/i632.photobucket.com/albums/uu47/f1st1k1ls/25042010174.jpg (отзад)
https://2img.net/h/i632.photobucket.com/albums/uu47/f1st1k1ls/250420101836.jpg (отстрани)

Тренировъчната площадка на Наруто
https://2img.net/h/i632.photobucket.com/albums/uu47/f1st1k1ls/180420101762.jpg

13- та Глава

Саске се изкашля и малко преди да припадне прошепна:
- Сакура, тя...

---------------------

Русокоса жена седеше до леглото на едно момче и гледаше през прозореца. Бяха минали 2 дни а той още не се събуждаше. Притесняваше се занего. Неможеше да направи нищо повече от това да стои и да чака.
Момчето размърда пръстите си след което отвори леко очи. Направи недоволна физиономия защото слънчевите лъчи го подразниха.
- Какво се случи? - прошепна момчето. Цунаде го гледаше с объркване и притеснение.
- Нима не помниш? - очите му отново се напълниха с горещи сълзи. Искаше му се да не помни. Да забрави тази нощ. Брат му, болката и празнината която остави, но неможеше. Цунаде се приближи до него и хвана нежно ръката му.
- Саске, какво се е случило? - той просто затвори очи и се опита да сдържи сълзите си, да бъде силен, но те просто се стичаха и стичаха по бледото му лице.
- Сакура, тя, тя... - неможеше да го каже. Неискаше, неискаше да повярва, че това е истина. Сърцето му биеше все по- бързо и по- бързо. Остра болка го прониза и той положи дясната ръка на сърцето си. След няколко минути се успокои малко и продължи.
- Тя е мъртва Цунаде. Мъртва е... - кафевите й очи се разшириха от шока. Опита се да каже нещо, но... неможеше. Първо Шизуне, нейната най- добра приятелка и съдружничка а сега, сега и ученичката й. Не, това неможеше да е вярно.
- С..Сс.. сигурен ли си Саске? - той кимна и сведе главата си а сълзите му, те падаха върху бялата завивка оставяйки своите следи.
Цунаде неможеше да остане повече. Изтича от стаята и хукна да търси Джирая. Трябваше да поговори с него а по- късно и със Саске. Белокосият мъж беше в градината. Русокоската се хвърли в прегръдките му и веднага заплака. Неможеше да издържи повече.

-----------------------

Сакура се протегна и веднага след това последва една голяма прозявка. Днес беше свободна целият ден. На мисия трябваше да са Дейдара, Сасори и Тоби, за това тя си позволи да поспи до по- късно. Днес трябваше да започне тренировката на Наруто, а мисълта да бъде учител и харесваше. Облече се, сложи безчувственната си маска и слезе към кухнята. Там беше само Наруто подпрял лакът на масата и гледащ някъде на вън. Сакура взе един портокал и излезе. Неискаше да го притеснява, а и желаеше да постои сред природата.
Не далече от къщата се намираше една малка полянка. Напомняше и старата й тренировъчна площадка, светла и ухаеща на пролетни цветя. Искаше и се да се върне отново там, да бъде със Саске и другите, но имаше тежката задача да се справи с това тук. Седна под едно вишнево дърво и се загледа в светло синьото небе. Топъл ветрец се заигра с дърветата и едно малко, розово цветче падна върху нослето на момичето като донесе една усмивка със себе си.
- Тръгваме ли? - прошепна някой зад нея.
- М, да. - момичето отново използва телепортиращото си средство и вече се намираха на друга поляна. В центъра й, имаше едно голямо дърво. Това беше любимото място на Вишневото цветче като дете. Само на това място тя успяваше да се откъсне от заобикалящият я свят и да бъде просто себе си.
- Коноха?! - момчето неможеше да повярва. Това място му изглеждаше толкова познато и сега вече се сещаше.

*** СПОМЕН ***

- Хайде вървете. - каза нежно русокос мъж, прегърнал леко жена си. Двете момченца стоящи пред него само това чакаха да чуят. Погледнаха се пакостливо и чернокосото момченце удари леко другото по рамото.
- Ти гониш. - каза то и се затича към голямото дърво. Другото мъниче, русокосо със сини очи се нацупи, но тръгна след него.
- Не е четсно, Саске. Защо все аз трябва да гоня? - тичаше около дървото крещейки докато се опитваше да хване другото дете.
- Защото си тромчо. - оплези се чернокоското.
- Сега ще те хвана! - малкият Учиха се отдръпна от дървото и се затича към батко си. Наруто го настигна и го хвана за рамото, но тогава Саске се спъна и... вече и двамата се намираха на земята.
- Ти гониш, Тромчо. - каза синеочкото и смехът на всички озвучи полянката.

*** КРАЙ НА СПОМЕНА ***

- Наруто, добре ли си? - той я погледна и се опита да се усмихне леко.
- Да, нищо ми няма. Нека да започваме. - вишневото цветче го погледна леко подозрително, но неискаше да се бърка в личният му живот, така да се каже.
- Слушай внимателно, защото това е едно от най- важните неща. Ок? - момчето се подпря на дървото и кимна. - Ела и затвори очи.
- И за какво трябва да го правя? - попита рязко той. " Боже, какво си мисли това хлапе, че ще го охапя ли?! " изкикоти се вътрешната Сакура.
- Спокойно, няма да направя нищо. Просто така по- лесно ще се концентрираш. - тя направи крачка напред, събра ръцете си пред гърдите и затвори очи. - Ето така. - Момчето се нацупи леко, но реши да опита. Сакура отвори едното си око и се усмихна.
- Сега почувствай природата, заобикалящата те среда и, и енергията затворена вътре в теб. Опитай се да я усетиш. Важно е. - момчето се намръщи. Една проклета птица която пееше на дървото го дразнеше. Неможеше да се концентрира, не и така.
- Нищо не усещам. - каза нервно. " Не мислех, че ще е толкова трудно. " въздъхна на ум Сакура.
- Хайде, не усещаш ли поне нещо малко? - попита го с леко притеснение в гласа.
- Незнам, има само едно леко гаделичкане във вените ми, нищо друго.
- Гъделичкане? Може и така да се каже. Това е енергията или така наречената Чакра. Сега щом вече я усещаш можем да преминем към трудното. - момчето отвори рязко очи и се втренчи в нея.
- Извинявай, трудно ли каза? Че това не беше ли достатъчно трудно?!
- Това беше едно просто опражнение за концентрация. Сега ще трябва да се научиш да събираш чакрата си в определени части на тялото си. - усмихна се момичето. - Вземи това ще ти е нужно. - тя хвърли един кунай към него. Той не очакваше това, неможеше да го отбие и направи едно странно движение в страни наподобяващо "Джак Спароу бягащ от групата канибали" хД
- Какво е това? - момчето заоглежда малкото оръжие което вече се намираше в ръцете му.
- В тази тренировка ще ти е по- трудно с Катаната, за това ще използваш Кунай. - русокоското направи една физиономия тип " Ти е*аваш ли се с мен!" , но момичето просто му се усмихна насреща.

----- 10 минути по- късно -----

Наруто отново стоеше под дървото търкайки главата си.
- Стегни се. Знам, че ще успееш. Само се концентрирай. Хайде Наруто!- извика Сакура.
- Да, да. Лесно ти е на теб. Не си ти тази която постоянно си пада на главата нали?! Много е лесно да стоиш като централен наблюдател! - разкрещя се момчето.
- Извинявай много. Да не мислиш, че съм се родила научена?! И аз падах като теб в началото а виж ме сега. Просто се съсредоточи, ясно?!

----- При Учиха -----

- Сигурен ли си, че е мъртва? - попита тихо Джирая.
- Да, Итачи ми го показа. - отговори Саске, като гледаше през прозореца с празен поглед.
- Мисля, че това е причината да активираш Шарингана. - Саске го погледна. "Ако тези негови очи му даваха тази сила то тогава би могъл да победи или не?" този въпрос нямаше отговор. Поне не и за сега.

----- 1 месец по- късно -----

Саске тренираше упорито и напредваше бързо, но колкото по- силен ставаше желаеше още и още. Мислеше, че силата му не е достатъчна. Вече владееше Шарингана и доста техники, но това не му стигаше. Един ден докато тренираше сам, Орочимаро се промъкна тихо зад него.
- Нима желаеш да станеш по- силен? - Учиха дори не си направи труда да го погледне.
- По- силен от който и да било. - желаеше да отмъсти на проклетия си брат за това, че уби Сакура и срина целият му свят.
Орочимаро се усмихна мазно и впи острите си зъби в врата на момчето.
- Това е един малък подарък от мен. - Саске падна на колене и адска болка премина през тялото му. На врата му се появиха три черни петна които не след дълго образуваха някакъв знак. Цялото му тяло се покри с тези знаци а нещото което чувсташе сега е Омраза- голяма, силна, чиста омраза. Желаеше да изкара глевът си на нещо а единственното което беше наоколо беше едно голямо дърво.

-------------------

Изпитателният срок на Вишневото цветче беше минал. Сега тя и Наруто бяха един отбор. Беше минал един месец а русокоското не беше научил почти нищо от тренировките. Сакура просто незнаеше как ще го обучи. Беше инатлив и не се отказваше лесно, но в концентрацията изобщо го нямаше. Можеше да прави повече клонинги от нея и вече да се катери по- дървета, но все още се намираше далеч от финала.

Отново бяха на мисия. Но този път се оказа доста по- трудно от когато и да било. Сакура вече се беше научила да контролира емоциите си и се справяше добре докато не попаднаха на това село. Беше малко, но подсигурено. Хората със способности бяха силни. Отборът се беше справил с почти всички. Сега бяха останали само двама.
Противникът на Сакура беше жена на средна възраст, изключително бърза и с около три способности, което доста изненада момичето.
Мъжът с който се биеше Наруто също не беше слаб. Той използваше нещо като електричество и можеше да го трансвормира, в меч или в щит в зависимост от ситуацията. Битката се провеждаше в гора. Гъста и тъмна. Розовокосото момиче почти беше на предела на силите си. Противничката й я атакува отново, сблъсъкът беше неизбежен. Сакура я отблъсна с куная си, но падна назад. Жената се възползва от това и заби кристала си в корема й. Розовокосото момиче изплю малко кръв а жената срещу нея просто се усмихна доволно.
Виждайки това, Наруто побесня. Тя беше най- добрата му приятелка, как може това да се случи?! Изведнъж червена чакра покри тялото му и образува нещо наподобяващо лисица но с две опашки. Чакрата беше толкова силна, че дърветата наоколо се олюляваха напред- назад и облащи с пепел се вдигаха около опашките. Очите на момчето се промениха в червено и малко преди да се затича към жената, извика гневно:
- Ще те Убия!

Чет Май 06, 2010 12:52 am

14- та Глава :/:

Изведнъж червена чакра покри тялото му и образува нещо наподобяващо лисица, но с две опашки. Чакрата беше толкова силна, че дърветата наоколо се олюляваха напред- назад и облаци с пепел се вдигаха около опашките. Очите на момчето се промениха в червено и малко преди да се затича към жената, извика гневно:
- Ще те Убия!

---------------

Телата на непознатите лежеха на земята. Кръвта им беше навсякъде а от небето падаха едри капки които се смесваха с нея. Сакура изкочи от храстите и падна на колене пред русокоското. Той беше с изключително много изгаряния по кожата и дишаше трудно. Момичето веднага започна да събира зелена чакра в ръцете си за да го излекува поне малко, докато дойде Зетсу. Изглежда, че не беше чак толкова просто колкото си мислеше. Раните изглеждаха като нормални изгаряния, но заздравяваха много по- трудно.
- Какво се е случило? - момичето се обърна назад, но без да спира да лекува приятеля си, а на около два метра от тях стоеше Тоби. " Какво се е случило с гласа му?! " мислеше си тя. Той наистина беше различен. Зрял, спокоен и леко груб дори, но сега не беше времето да пита за това. Най- важното беше Наруто да се оправи.
- Трябва да отведем Наруто в базата. Веднага!
- Остави това на мен. - каза спокойно той и изчезнаха след секунди. " Как по дя..." още преди да довърши мисълта си мъжът се появи отново до нея, хвана я за ръката и.... сега се намираше в убежището!
" Как го прави?! И той ли има часовник?! " огледа ръцете му, но там нямаше нищо. Явно това трябваше да му е способността. " Ще оставя това на страна за сега" каза си тя.
- Къде е Наруто? Трябва да се погрижа за нараняванията му. - гласът и звучеше спокоен което малко издразни Тоби. Тя му изглеждаше подозрителна още от самото начало, но за сега нямаше нищо против нея.
- В стаята си. - Сакура нямаше повече време за губене. Тичайки по коридорите се блъсна в някой.
- М*мка му. - изпсува потърквайки главата си. Тогава срещна човекът който я плашеше. Човекът в чиито очи виждаше само жажда за кръв и омраза. А лицето му, лицето му така нечовешки спокойно. Итачи Учиха. Наскоро Наруто и беше разказал за него, за човекът убил хладнокръвно родителите си. Това наистина я шокира. Той неможеше да е брат на Саске та те бяха толкова различни. Мил, нежен и спокоен бе малкият Учиха а този човек- той беше плашещ, безчувствен и зъл до дъното на душата си.
Момичето прикри страхът си и се изправи. Измрънка нещо от сорта на " Хм" вдигна гордо главата си и го подмина. Той стоеше сам в коридора и се усмихна на себе си " Изглежда имаш вкус малки братко. Вярвам, че ще се справиш. "

Сакура влезе в стаята на Наруто. Там се намираше Конан и сменяваше превръзките му. Той изглеждаше наистина зле, но поне нямаше опасност за живота му.
- Помогни ми да ги сваля - каза зеленоокото момиче посочващо с пръст превръзките- скоро няма да има нужда от тях. Жената я изгледа подозрително, но не възрази. Медикът в случея беше Сакура, не тя.

Харуно почти беше останала без чакра. Бяха минали няколко часа и момчето изглеждаше по- добре. Дишането му беше равномерно и спокойно. Когато приключи седна на земята и сложи глава на леглото му гледайки го как спокойно спи. Умората си каза думата и клепачите й започнаха да се затварят, след малко се унесе и заспа.

Слънцето грееше весело. Едно малко птиче беше кацнало на прозореца и пееше сладко. Момичето отвори очи и попадна на мекият поглед на блондина. Той се беше подпрял на единия си лакът и я гледаше докато спи. Протегна другата си ръка и я погали нежно по бузата.
- Добро утро. - прошепна той.
- Добро да е. - усмихна се тя. Момчето се приближи до нея и сега лицето му се намираше на сантиметри от нейното.
- Благодаря ти, благодаря ти за всичко което направи за мен. - продължи да шепти той а топлият му дъх галеше устните й.
- Не, аз ти благодаря. За това, че се опита да отмъстиш за мен или по точно за клонинга. - той се отдръпна назад и я погледна объркано.
- Клонинг ли каза?! Изобщо не приличаше на клонинг!- повиши тон той.
- От мен можеш да очакваш само изненади. - Сакура се засмя. Защо с него се чувстваше така? Имаше ли нещо което не беше наред и ако е така какво е? Наистина неможеше да си отговори на тези въпроси.
Блондинът отново се приближи до нея и хвана брадичката й.
- Незнам какво ми стана вчера- прошепна отново - но не искам да те изгубя, едва ли бих го понесъл. - след тези слова впи нежно устните си в нейните. Странно чувство премина през телата им. Сакура усещаше, че това е грешно, но и неискаше да свършва. След тази целувка последваха още доста други и спираха само за да си поемат въздух. Наруто я вдигна от пода и я придърпа към себе си на леглото. Той се намираше отгоре й и я обсипваше с целувки. Тя от своя страна беше вплела пръсти в косата му и се наслаждаваше на всичко докато...
- Съжалявам! - извика тя избутвайки го от себеси, и побягна към вратата. След като я затръшна след себе си Наруто легна по гръб, сложи ръцете си зад тила и се загледа в тавана. Това момиче го побъркваше, но честно казано, това му харесваше и искаше още.

***

Саске лежеше и гледаше белият таван.
След като Цунаде го беше намерила да лежи в бесъзнание в гората го беше отвела в стаята му и по- късно му препоръча да си почива.
Стоеше така с часове и неможеше да помръдне. Асимилираше случилото се вчера и се мразеше. Мразеше онова чудовище в което се беше превърнал. Но пък желаеше да накаже брат си, да го открие още сега и да го убие. "Око за око, зъб за зъб." Но едва ли болката щеше да спре. Все пак искаше да го направи. Днес щеше да започне нови тренировки, трябва да контролира чудовището в себе си. Неискаше да убие някой по погрешка, просто защото омразата го е обзела. А сега просто трябваше да стане и да слезе доло.

***

Половин година вече се беше изнизала и есента беше развяла пъстрата си рокля. Времето минаваше толкова бързо, поне за едни. Нещо ново се пораждаше между Сакура и Наруто, но дали е любов? Момчето изпитваше нещо към нея, повече от приятелство, но в повечето случеи тя го отблъскваше. Чувстваше се добре с него, харесваше и допирът му, целувките му и всичко като цяло, но... винаги имаше нещо което я дърпаше назад. И това беше Саске. Неможеше да го забрави и да се отдаде на най- добрият му приятел. Беше изпратена на мисия да го обучи, нищо повече, нали?!
А колкото до Саске, той... той се беше променил коренно през тази половин година. Вече не беше онова мило и внимателно момче, беше се превърнал в безчувствена машина за убиване, просто изчакваше подходящият момент. Сега живееше само за едно, да види тялото на брат си лежащо безжизнено на земята. А после какво щеше да прави, и той самият незнаеше.

***

Нощта беше тъмна и зловеща. Луната изглеждаше по- голяма от всякога. Саске се обърна и погледва дома, това можеше да е последният път в който го вижда. Беше открил следите на брат си и днес беше решил, че ще го открие и убие.
- Да тръгваме. - заповяда той. Суйгетсу веднага го хвана за ръката и... изчезнаха. Вече го беше страх от него. Той не беше старият Саске, неговият приятел. Беше груб и жесток за това предпочиташе да му се подчинява а днес- днес трябваше да го заведе до ... КОНОХА!
Улиците бяха пусти, само вятърът препускаше бясно и караше дърветата да се полюшват. Суйгетсу направи крачка напред, но беше спрян от ръката на Саске.
- От тук съм сам. Нямам нужда от помощ. - момчето неискаше да го оставя, но щом срещна погледът му... зловещ, червен и пълен с омраза реши да не се противопоставя. Просто... изчезна.
Саске се обърна напред и с равномерни и решителни крачки тръгна към старото имение на Учиха. Беше сигурен, че той ще е там и не сгреши.
Итачи Учиха стоеше на първият етаж и гледаше през прозореца.
- Знаех си, че ще дойдеш малки братко. -каза той обръщайки се към Саске. А той дори не искаше да го слуша. Желаеше това да приключи колкото се може по бързо, не му беше до игрички. Изчезна и след миг се намираше зад Итачи. Преряза гърлото му, без да му мигне окото, но... той се превърна в гарвани! Що за техника беше това?!
- Да не си мислеше, че ще е толкова лесно?! - засмя се батко му. - Не забравяй, че аз убих твоето сладко вишнево цветче. - прошепна в ухото му.
- Млъквай копеле! - изрева Саске и заби куная си в сърцето му, но това отново беше клонинг. - Спри да си играеш с мен и се покажи страхливецо! - отново този зловещ и до болка дразнещ смях отекна из стаята.
Тъмна сянка се виждаше в другият край на стаята. Но дали беше истинският Итачи?! Саске хвърли един шурикен по него и както се очакваше го избегна успешно, но не очакваше следващият скрит в сянката. Единият край леко пореза кракът му и той изпсува леко. Сега вече нямаше съмнение, че това е истинският. Битката можеше да започне.

***

Всичко около къщата гореше, но огънят той не беше обикновен. Пламъците бяха черни и неможеха да бъдат изгасени. Саске се беше облегнал на стената. Знаците му вече се скриваха а чакрата му- тя почти беше свършила. Итачи едва се държеше на краката си. И двамата бяха толкова изтощени. Големият Учиха едва, едва се добра до Саске и докосна челото му. Както когато беше малък, но пръстът му се спусна надоло и остави кървава следа.
- Прости ми. - прошепна Итачи и се усмихна. Строполи се на земята. Смъртта го взе със себе си, но той си отиде с усмивка. Изглеждаше като сцена на някакъв ужасен филм. Саске неможеше да разбере какво става. Неможеше повече да се държи на краката си и падна до своят брат.

***

Сакура и Наруто стояха както всяка вечер до езерото и гледаха звездите. Изведнъж остра болка прониза момичето и то се сви. Дишаше тежко и имаше някакво странно чувство.
- Какво стана Сакура? Добре ли си? - попита притеснено момчето. Сакура продължаваше да се превива от болка. Вдигна главата си и го погледна. Изглеждаше притеснена и една успя да каже:
- Трябва да вървя. - Изправи се, но момчето я хвана за ръката.
- Където и да отиваш, аз идвам с теб! - прошепна нежно той.
Това не беше лоша идея а и без това не искаше да ходи там сама. Използва отново часовника си и Наруто остана изненадан- отново!
Бяха в Коноха. Но какво щяха да правят в пусто село посред нощ?
- Побързай, имам лошо чувство. - това звучеше повече като молба от страна на Сакура. Тичаше към старото имение на Учиха, но и тя самата незнаеше защо. Просто чувстваше, че има нещо нередно там. Малко преди да стигнат, в гората до къщата видя четири фигури. Несъмнено бяха Суйгетсу, Цинаде, Орочимаро Джирая и в ръцете му... Саске?! Преди да каже каквото и да било те вече се бяха телепортирали. " Но какво правеше Саске тук?!" запита се тя. Разтърка очи и се зачуди дали не е сън, но...
- Аматерасу?! - изненада се момчето. Затичаха се към къщата и щом влязоха вътре видяха Итачи в края на стаята. Сакура изтича бързо до него и падна на колене. Но вече беше късно, той беше Мъртъв.
- Кой мислиш, че го е убил? - попита блондинът. Сакура погледна усмивката на лицето на Учиха и прошепна:
- Саске...

***

Беше минал месец от смъртта на Итачи. Всички в организацията знаеха кой е убиецът му и страхът тайно се прокрадваше в тях. Бяха несигурни в себе си и Сакура усети това. Трябваше да убият Мадара, но щеше да е трудно ако всички от Акатски се изправят срещу нея и Наруто. Затова започнаха да ги елиминират един по един. След още един месец Дейдара, Сасори, Какузу, Зетсу и Хидан вече бяха убити по време на мисиите от доста силни хора със способности или от Саске. Поне така твърдеха Наруто и Сакура. Е, Хидан не беше наистина мъртъв нали все пак е безсмъртен. Просто беше обезглавен и заровен в една дупка в земята някъде накрая на света. Оставаше им малко до постигане на целта.
Но веднъж докато бяха на мисия...

Пет Май 07, 2010 11:05 pm

Хайде предпоследната глава Сънят и реалността често попадат от една страна 631890

Дано не съм се забавила много Сънят и реалността често попадат от една страна 631890

15- та Глава

Оставаше им малко до постигане на целта.
Но веднъж докато бяха на мисия...

-----

Трима души крачеха смело из горите, не ги притесняваше нито дъждът нито студеният вятър който духаше силно. Наруто и Кисаме бяха заловили още няколко човека и сега ги носеха на гръб към базата. Сакура беше прибрала ръцете си надълбоко в ръкавите и беше сложила онази типична шапка за Акатски за да се предпази от дъжда.
Внезапно близките храсти изшумуляха и всички насочиха погледите си натам. От тях изкочи някакво червенокосо момиче и тръгна бавно към тях.
- Тук съм само за да поговорим. - каза тя плахо. Срещна погледа на Наруто който всякаш и казваше " Казвай за какво си дошла, губя търпение" и реши да продължи. - Искам да се присъединя към организацията. - Кисаме погледна учудено а Наруто завъртя очи и с присмех в гласа каза:
- Дали да не я заведем при лидера? - естественно Сакура усети намека му. Карин изглеждаше толкова слаба и с тези очила... просто жалка картинка. Не беше редно да го остави да я убие, но пък и не трябваше да губи доверието им за това...
- Не мисля, че Лидерът ще иска предатели в Акатски. - каза високомерно тя.
- Какво искаш да кажеш? - попита Кисаме. Изглеждаше заинтересован.
- Какво искам да кажа ли?! Та тя е шпионин на Учиха, Саске Учиха ( Бонд, Джеймс Бонд хД ) . Вървете в базата, за мен ще бъде удоволствие да я убия. - съотборниците й кимнаха. Знаеха каква омраза изпитва към Саске и неискаха да и пречат. Тя извади един кунай и атакува момичето така, че да я отблъсне навътре в гората. Кисаме и Наруто вече бяха достатъчно далеч и Сакура реши, че е време вече да оттърве кожата на тази наивница. За секунди се намираше зад нея допряла куная си в гърлото й. Карин помисли, че наистина ще я убие, но... отвори очите си и се намираше на тренировъчната площадка на Саске.
- Слушай ме внимателно - Сакура каза това повече като заповед отколкото молба или каквото и да било- предай на Саске да не ми се пречка, по дяволите почти успях да се оттърва от Мадара нека не проваля всичко , ок? - Карин я гледаше и неможеше да повярва. Това което беше чула и този човек изглеждаше и странно. Неможеше да е Сакура тя беше умряла одавна, но тогава кой ще бъде?!
- Кой по дяволите си ти и какво знаеш за Саске и Мадара?! - изкрещя гневно Карин. По лицето на Сакура се плъзна една усмивка и бавно свали шапката. Розовата й коса се спусна по раменете й а момичето срещу нея остана без думи. От другият край се зададе някой. Видя двете момичета и спря на място. Вятърът развя розовата коса на едната от тях а той, той все още гледаше недоумяващо.
- С.. Сакура?! - момичето автоматично се обърна към случайният свидетел. Зелените й очи се сблъскаха с обърканият му поглед. Черните му очи шареха и изучаваха тялото й. Тя изглеждаше различно- по- висока, по- слаба и много красива. Саске направи крачка напред. Сакура неможеше да остане повече тук за това се обърна към Карин с думите:
- Предай му това което ти казах! - и натисна малкото копче на часовника си. Червенокоската и Саске се вцепениха и все още гледаха мястото на което тя беше преди няма и секунди. " Как го направи?! Дали не сънувам?! " бяха първите въпроси които Саске си зададе.
- Какво стана, Карин?! - изкрещя заповеднически той. Дори не беше забелязал кога до него бяха застанали Джирая и Цунаде.
- Какво се е случило? - попита го русокоската. Когато се обърна към нея видя нещо в него, нещо което не беше виждала от доста време. Радост, объркване, надежда и още много емоции които неможеше да разчете. Какво можеше да причини това? Изгаряше да разбере .
- Сакура, тя... тя беше тук и разговаряше с Карин! Видях я, сигурен съм, че беше тя! - очите й се разшириха и две горещи сълзи се спуснаха по лицето й. Но не от тъга а от радост. Благодареше на Господ, че ученичката й е жива. Че всичко е било една гадна шега. " Но защо е била тук? Нали щеше да стои далеч?! "
- Карин, попитах те нещо! - изкрещя още веднъж Саске. Губеше търпение а това беше доста лошо.
- Ами аз, аз отидох да търся Акатски! - след като изрече това усещаше всички погледи върху себе си - Тъй като си мислех, че тя е мъртва, реших да поема нейната мисия.
- Що за лудост! Ами ако наистина я бяха убили както каза Саске! - Карин погледна в обувките си. Цунаде беше права. Ами ако Сакура не беше там да я спаси, какво щеше да се случи с нея?!
- Е поех риска, немога да върна времето назад и съм благодарна на Сакура за това което направи! - Джирая прекара ръка през косата си и започна да крачи нервно. От една страна искаше от друга неискаше да чуе това което се е случило. Неможеше да разбере само едно " Защо Итачи е излъгал Саске?! Какво е мислил да направи?! " това остава загадка, той вече е мъртъв.
- Сакура? Какво е направила?! - попита Цунаде. Карин вдигна поглед към небето и заговори отново:
- Ако не беше тя, сега да съм мъртва. Бяха готови да ме убият, но тя ме спаси. Каза, че ще ме убие сама и че съм шпионка на Учиха, но когато допря кунаят си на гърлото ми се озовах на това място. Наистина, нямах си и представа, че е тя. Разбрах го едва тук, когато свали шапката си. И искаше да предам на Саске " Да не и се пречка и че почти е успяла да се оттърве от Мадара" . - след като приключи ги погледна. Саске беше шокиран а Цунаде и Джирая... те стоеха с отворени усти. Информацията им беше дошла малко в повече. Трябваха им няколко минути за да слязат отново на Земята.
- А Наруто? - Карин погледна чернокоското и се усмихна.
- До колкото видях са в един екип. - Цунаде разклати глава невярващо. Нима Сакура беше постигнала това за толкова кратко време?!
" Няма да стоя безучастно!" Помисли си Саске.

***

Сакура стоеше и гледаше звездите. Веднага щом се измъкна от онова място дойде тук. Бяха минали часове а тя не възнамеряваше и да помръдне. Не трябваше да го вижда, сега се чувстваше безсилна и чувствителна. Беше изгубила контрола върху емоциите си и за това дойде на езерото. Неможеше да иде пред лидера, той веднага щеше да заподозре нещо. За това дойде тук. Да остане на саме с мислите си.
- Добре ли си - прошепна някой зад нея. Естествено беше Наруто, никой друг незнаеше къде може да е.
- Да. Защо питаш? - той подна на колене и мина на нивото на очите й.
- Притесних се за теб. Нямаше те толкова много време. Мислех най- лошото. - каза той и се опита да я целуне но тя извъртя глава и устните му докоснаха бузата й.
- Знаеш, че не се давам лесно. - усмихна се самодоволно тя.
- Да, знам. Също така знам, че никога няма да позволя да ти се случи нещо. - обесни й и я целуна по челото. Сакура неможеше да остане повече тук. Чувстваше се още по- объркана. Просто трябваше да се махне!
- Мисля да си лягам, нещо ми стана лошо. До утре . - смигна му и тръгна бавно към къщата.

***

Бяха минали няколко седмици и Сакура вече се беше съвзела. Дори бяха открили Мадара. Можеше да играе добре ролята си на някакво младо момче което е забавно и какво ли още не, но вече неможеше да ги заблуди. Да, той беше странният тип наречен Тоби. Всичко вървеше по план, дори може да се каже, че краят му беше близо. Дните му наистина бяха преброени. Утре ще трябва да го заличът от лицето на земята, но и в съвършенният план винаги има нещо малко което се пропуска. Нещо което може да обърка всичко, но какво е то?
To Be Continued....

Нед Май 16, 2010 3:56 am

Извинявам се за закъснението... Е надявам се да ви хареса Сънят и реалността често попадат от една страна 631890

16- та Глава

Сънят и реалността често попадат от една страна Akutski_Naruto_deviation_by_Stevein

Утре ще трябва да го заличът от лицето на земята, но винаги има нещо малко което се пропуска. Нещо което може да обърка всичко, но какво е то?

-------

Сутринта беше тъмна и студена. Сакура тичаше заедно с Наруто и Тоби из гората. Имаше ужасно чувство, незнаеше точно дали планът им ще проработи. Изглеждаше перфектен и изпипан до последната подробност, но чувстваше, че е пропуснала нещо. Нещо важно!
- Сакура, ти поемаш южната част, ние ще се справим с останалото, ок? - леко грубоватият глас на Наруто я изкара от мислите й. Погледна го бездушно и кимна. Това беше начинът покойто се държеше с всички и до сега наистина никой не я беше заподозрял... дори и Наруто.

След няма и половин час бяха приключили с мисията си. Този път не хванаха никой... е не всеки ден е Великден. Наруто и Тоби се намираха на уреченото място в гората. Липсваше само Сакура. Планът им вече беше в действие и единственното което остава е... Розовокоската да атакува.
- Тръгваме? - Наруто се сепна от грубоватият й глас зад него.
- Мхм. - беше единственото което каза. Знаеше какво следва сега и неискаше да и пречи нито пък да влоши нещата. За това реши да се ограничи в приказките.
Най- отпред вървеше Тоби следван от Сакура и Наруто. Бавно и внимателно вишневото цветче изкара един кунай от широкият си ръкав. Придвижи ръката си със светкавична скорост и железното острие се намираше пред гърлото на мъжът пред нея.
- Мръднеш ли с милиметър само и си мъртъв. - каза коравосърдечно тя. Мадара се засмя изпод маската си което изключително много подразни нея и партньора й. Търпението и почти беше изчерпано. " Това някаква шега ли е?Сега ще разберем!" прошепна вътрешният й глас. Истинската Сакура изглеждаше толкова спокойна, истински хладнокръвен, масов убиец би казал някой ако я види. Преряза зверски гърлото на чернокосият, но той.... изчезна!
- Сенчест клонинг! - просъска Наруто. Той започна да се оглежда наоколо търсейки с поглед врагът им.
- Малка кучка! Още от самото начало знаех, че си намислила нещо. Благодаря ти, че ми отвори очите. - изсмя се надменно Мадара, стоящ на едно дърво. - Нека позная какво се е случило. Хм? - Сакура присви очи и го погледна с омраза. - Пратениците от Нейф не са се справили в бъдещето и за това са се върнали назад във времето. Попаднали са на теб. О, извинявай исках да кажа на Вас! - обесни той натъртвайки на думата " Вас " .
- Незнам за какво говориш. - отговори сопнато момичето.
- О, знаеш перфектно за какво става въпрос, Скъпа. За теб и Саске. Отлично знам за чувствата ви един към друг. Мислех, че той те е зарязал и за това си дошла при нас, но после когато спаси онази червенокосата... всичко ми стана ясно. Държиш го далеч от нас, защото искаш просто да го предпазиш. Защото го обичаш! - Наруто стоеше и гледаше невярващо. Сакура и Саске? Това му изглеждаше като нещо невъзможно, но за съжаление беше самата истина. Сакура неможеше да каже нищо. Нито да отрече, нито да признае. Неискаше да изгуби приятеля си, но истината винаги излиза наяве.
Вдигна решително глава и повиши тон:
- Дори да е истина, теб това не те засяга! - веднага след това излетя един кунай с някаква бележка. Той се заби в близкият клон на дървото и щом изгооря бележката, се взриви. Но Мадара беше изключително бърз и вече се намираше на земята. Парчета дърво се разлетяха и заваляха като дъжд. Но никой не обръщаше внимание на това. Сакура се готвеше да нанесе поредният удар. Хвърли един шурикен и както се очакваше мъжът отбегна удара. За сега наистина нямаше желание да го убива. Искаше първо да си поиграе с него, да разбере способностите му, да го измори и да нанесе последният удар.

***

Битката продължаваше с часове и всички бяха наистина изморени, но никой нямаше намерение да се предаде. Цялата гора гореше с черни пламъци. Мадара наистина беше силен противник, Сакура не би се справила сама с него. В този момент наистина се радваше, че има такъв верен приятел като Наруто до себеси. Дори след като знаеше истината за нея и Саске, той не я остави. Любовта му към нея му помогна да и прости. Но дали ще постигнат целта си?

***

Сакура беше паднала на колене и дишаше тежко. Направи опит да стане но беше напразно. Вече нямаше сила. Противникът й не изглеждаше изморен, но тежкото дишане изпод маската му го издаваше. Той започна да прави бързи знаци с ръце
- Катон: Огнен дракон! - очите на момичето се разшириха когато огромното огнено нещо се преближаваше все повече до нея. Наруто я взе на ръце и я отмести на страни. Нямаше да гледа как момичето което обича се пържи.
- Остани тук. Аз ще го довърша. - прошепна и нежно той. Сакура го погледна притеснено " Ами ако не се справи? Какво ще се случи с тях тогава? Какво ще стане ако изгубят битката? " тези и хиляди въпроси се въртяха в ума й. Искаше да стане и да му помогне, но неможеше. За това просто сведе главата си надоло и остави всичко в неговите ръце.
Изведнъж си спомни нещо. Техниката която и беше направила Цунаде. Тя задържаше част от чакрата й. За това на челото й имаше малък ромбоид. Сега само се нуждаеше от време за да я освободи.

*** След известно време ***

Момичето се чувстваше по- добре. Чакрата й вече беше възтановена оставаше само да открие Наруто и Мадара. Те доста се бяха отдалечили от нея и се надяваше онзи старец да не е използвал телепортиращата си способност, защото тогава... незнаеше къде да ги потърси.

*** На около 15 километра от Сакура ***

- Кучи син! - изкрещя разярено Наруто и се опита да забие расенгана си в гърба на противника, но мина през него и падна на земята. Мадара се засмя зловещо, но тогава... осети нещо. Изгаряща болка и студ, които се прокрадваха през тялото му. Чуваха се песните на хиляди птици и струика кръв се спусна от устните му докато светкавичното острие все още минаваше през сърцето му.
Победоностна усмивка се появи на лицето на чернокосото момче което го беше повалило. Черните му очи се насочиха към момчето което ставаше от земята.
- Най- накрая те открих. Радвам се, че всичко свърши. Хайде да се пребираме.- каза Саске като не се разделяше с усмивката си.
- Да се пребираме?! Нима забрави какво ти казах последно като се срещнахме? Предател! - черните му очи се присвиха недоверчиво като чу свирепият глас на Наруто. " Какво си мисли, че прави този идиот?! Сакура не му ли е обеснила как стоят нещата?! "
- Виж, нямам намерение да се бия с теб, Наруто. Нима още вярваш на онези лъжи? Нима забрави, че сме приятели? Повярвай ми, не съм направил нищо. - гласът му беше равномерен и звучеше наистина искрен, но Наруто беше инат. Неможеше да има повече доверие на Саске. До последно щеше да вярва, че той е убиецът на родителите му. Въпреки, че един вътрешен глас постоянно му крещеше, че това е лъжа. Че Саске не е виновен, но вътре в него имаше и нещо друго. По- силно. Нещо което заглушаваше всичките тези крясъци и му казваше: " Убии го!"
- Майната ти! - изкрещя зверски русокоското. Очите му отново станаха червени и червеникавата чакра огради тялото му.
Саске гледаше втрещено момчето пред него. Всъщност то приличаше повече на лисица, която размята яростно опашките си във въздуха. Решителността на чернокоското се върна. Трябваше да върне приятеля си дори ако единственният начи да го направи е... да използва онова проклето нещо което беше в него. Неискаше да пуска повече тъмната си страна, защото понякога губеше контрол, но сега се налагаше да го направи. Черните знаци се спуснаха по цялото му тяло и вътрешният му глас се изкикотваше зловещо.
Краят беше близо, но за кой?

***

Сакура беше напълно готова и стана да търси Наруто но...
- На къде си тръгнала, розовокоске? - тя се обърна към човекът който и заговори. " Кисаме?! По дяволите. Защо винаги има някой които да се пречка?! " погледна го очудено като повдигна едната си вежда:
- Какво търсиш тук? Никой не те е повикал. - той я погледна и тихо заговори:
- Права си. Никой не ме е повикал, но няма ли да ти се стори странно ако съотборниците ти ако мога така да ги нареча, не се приберът навреме? А сега ми кажи, какво направи с другите. - " О, ще се прави на герой. Е, сега ще го науча. " Инър Сакура се заканваше тихо. Кисаме просто стоеше и чакаше отговора. Кривата й усмивка го подразни и се опита да каже нещо, но един кунай летеше към него. Плъзна се назад, извади бързо мечът си и го отби.
- Мамка му. Мадара беше прав. Ти си...
- Предателка? - прекъсна го неучтиво тя. Очите му се разшириха от очудване. Нима тя признаваше? И къде беше Мадара сега? Нима беше мъртъв? Неможеше да стои повече така, ако трябваше да я убие... нямаше време за губене. Затича се вързо към нея, но някой препречи пътя му и го отблъсна с меча си. И двамата се плъзнаха назад.
- Суйгетсу? - изненада се четеше в гласа на Сакура. Беше радостна да го види, но... - Какво правиш тук?
- Помагам ти мъниче. А сега върви да помогнеш на Саске и Наруто. Не са на повече от 20 милометра северно. Върви, после ще говорим. - усмивката му беше толкова нежна. Сакура се поколеба за момент дали да го остави, но... трябваше да види Саске. Незабавно! Кимна на приятелят си и замина. Кисаме се опита да я последва, но Суйгетсу му се препречи на пътя:
- Забрави. Сега аз съм твоят опонент.

***

Докато тичаше към посоченото място Сакура осети силна чакра. Изведнъж от нищото излезе вятър и колкото повече се приближаваше, толкова по силен ставаше той. Дърветата се клатеха и короните им почти докосваха земята. Когато стигна момичето видя мъртвият Мадара после... две странни същества които се биеха помежду си. Едното същество беше с дълга сива коса и червени очи а другото... " Наруто?! " възкликна наум тя. Наистина беше Наруто, но някак променен. Отново беше обграден от онази червена бълбукаща чакра, но преличаше повече на лисица отколкото на себе си. " << А сега върви да помогнеш на Саске и Наруто. >> Нима това е Саске? " очите й се разшириха. Наитина имаше прилика със Саске, но защо се биеха?!
Наруто започна да заформя нещо като кълбо от чакра в едната си ръка... Саске забеляза това и след малко се чуха хиляди чуруликания на птици.
- Расенган! ... Чидори! - извикаха заедно.
Отделяйки се един от друг, Сакура забеляза как бавно се преобразуват и стават отново нормални, но... изведнъж се сгрумолиха на земята. Наруто се просна безжизнено на тревата а Саске... той падна на колене и изкашля кръв. Щом видя това, момичето се втурна на там. Веднага провери пулса на Наруто, но... беше късно. Той беше мъртъв. Зелените й очи се напълниха със сълзи. Закъсня... Неможа да го опази, но ще се опита да спаси поне Саске. Постави главата му на коленете си и започна да го лекува. Той я гледаше нежно през цялото време. Солените й сълзи падаха по лицето му.
- Обичам те... - едва каза той затваряйки бавно очите си.

***

След като ги отвори отново, се намираше на една светла поляна.
- Саске... - прошепна момчето стоящо до него. Той го погледна невярващо.
- Наруто?! Нима аз.. ние...?! - русокоското сведе глава и тъжно заговори:
- Прости ми. Провалих се в миналият си живот. От тук започваме от начало. И да, мъртви сме. - Саске вдигна погледът си и пред него се разкри една голяма, златна врата. От светлината се показа един мъж който протегна ръка:
- Хайде, малки братко. - чернокосото момче се изправи рязко и погледна назад. Виждаше се гората, тялото на Наруто и Сакура която се опитва да върне любимият си към живота.
- Съжалявам... Немога. трягва да се върна при нея. - направи крачка назад, но Наруто го хвана за ръката.
- Неможеш. Ако се върнеш назад ще бъдеш само дух... Няма да можеш да преминеш през светлината повече. Ще бъдеш затворен между двата свята и ще бродиш там до края на света. - момчето погледна тъжно към Сакура, знаеше, че я вижда за последен път... Очите му се напълниха със сълзи, след което прошепна:
- Съжалявам любима. Обичам те. Сбогом. - след това изчезнаха в светлината.

***

Розовокоската неможеше да спре да плаче. Сърцето му вече беше спряло, но тя продължаваше да се опитва да го върне. Отпусна ръцете си на гърдите му и сведе глава. Все повече и повече сълзи се прокрадваха. Болката от двойната и загуба се настани в сърцето й. Това което чувстваше в момента беше неописуемо. Всякаш животът й я напуска. Всякаш на мястото където някога имаше сърце изпълнено с любов сега имаше една празна дупка. Неможеше да издържа вече... един жесток писък се изплъзна от устните й:
- Нееее...!

***

- Нееее! - изкрещях събуждайки се. Чувствах жестока болка да раздира тялото ми и сълзите започнаха да падат по бялата завивка. Скрих очите си с ръце и започнах да хлипам. Неможех да спра да плача. Дали това беше сън? Незнам, но нямам смелостта да махна ръцете от очите си. Чувствах се толкова празна отвътре, единственното нещо което можех да направя сега е да плача.
Почувствах нечия топла ръка да докосва рамото ми:
- Сакура, успокой се. Било е просто сън. Погледни ме. - в гласът му имаше ястно изявена нотка на притеснение. Махнах ръцете си и погледът ми се засече с неговия. Тези негови черни очи, ще прозвуча ли луда ако кажа, че ми липсваше? Наистина се радвах, че е тук. Изглеждаше наистина загрижен. Придърпа ме към себе си и зарових лице в гърдите му, като не спирах да плача.
- Саске, обещай ми, че никога, никога няма да си отидеш. - прошепнах измежду хлиповете. Наистина имах нужда да чуя това и отговорът му не закъсня:
- Обещавам.Но не забравяй,че те обичам и винаги ще те обичам. Ти си смисълът на живота ми...

***

КРАЙ

Сънят и реалността често попадат от една страна

Сънят и реалността често попадат от една страна

Re: Сънят и реалността често попадат от една страна

Re: Сънят и реалността често попадат от една страна

Re: Сънят и реалността често попадат от една страна

Re: Сънят и реалността често попадат от една страна

Re: Сънят и реалността често попадат от една страна

Re: Сънят и реалността често попадат от една страна

Re: Сънят и реалността често попадат от една страна

Re: Сънят и реалността често попадат от една страна

Re: Сънят и реалността често попадат от една страна

Re: Сънят и реалността често попадат от една страна

Re: Сънят и реалността често попадат от една страна

Re: Сънят и реалността често попадат от една страна

Re: Сънят и реалността често попадат от една страна

Re: Сънят и реалността често попадат от една страна

Re: Сънят и реалността често попадат от една страна

Re: Сънят и реалността често попадат от една страна