~*_История_за_едно_момиче_*~ ( сасусаку)

1ва глава, Знам, че бързам с писането на фикове ама ме кефи да пиша..

Здравейте, казвам се Сакура Харуно и съм на 17 години. Имам розова коса, дълга до кръста и зелени очи. Не мога да повярвам, че вече съм 11 клас и след една година ще свърша тъпото даскало. Днес трябва да се направя много красива...даже най – красивата, за да спечеля конкурса “Кое е най-якото момиче в даскало?”, а при момчетата, бе Саске. Всички момичета си падат по него, а аз не искам да спечеля, за да бъда с него, а за яката награда. Тя е в Париж с 20 000лв, а тези пари мисля, че знаете за какво ще ги похарча хД.. Уфф.. като си помисля за даскалото, трябва да се оправям вече. Аз си сложих фон дьо тен, гланц и то блестящ и сенки. Накъдрих си косата отгоре, а отдолу си я изправих. Това бе новата мода през тази година. Не се облякох предварително, защото знам, че ще бъде от три кръга. 1ви - готино ( с по-отворени дрешки ), 2ри - спортно и 3ти кръг - с рокли. Аз си взех дрешките и тръгнах към даскалото. На вратата бе застанал Саске, а до него моите приятелки, които си умираха по него.
- Сакура!- започна да вика Хината и тичаше към мен, за да ме прегърне, а аз се уплаших, че може да ми развали косата и започнах да бягам към съблекалните.
- Хинатаааа! Спри се! - Хината се учуди и спря.
- Но, Сакура... Ама ти да не би да харесваш Саске, че ще участваш и ти?
- Не бъди смешна! Аз... а.. аз не го хаесвам, а заради наградата!!!
- Уфф.. не е честно! Ти знаеш, че всеки може да гласува за теб. А мечтата ми е да бъда със...
- Знам, Хината! А ти чу ли за новия в класа, разказват, че е бил много сладък, с руса коса и сини очи.
- Боже, ама аз обожавам момчета с руса коса и сини очички! Сакура, непременно трябва да му хвърля един поглед, ВСЕ ПАК!
- Мхм.. и аз така мисля. А, недей да ме прегръщаш, защото ще ми развалиш косата!
- ФУКЛА такава! – тя ми се изплези и тръгна към стаята, за да зяпне новото момче. След това видях насочващо се момче към мен. Не успях да го зяпна, а само видях, че беше с много дебели вежди. Аз настръхнах и бегом тръгнах към съблекалнята, за да се оправя и облека.
- Сакура, вътре ли си? - питаше ме някой. Аз излязох и видях най - прочутото момче да ми казва името! Това бе рекорд хД!
- Ъмм.. Саске, да, какво? Защо ме викаш?
- Да попитам дали ще участваш, за да ме спасиш от другите лигли.
- Ейй.. ти няма да наричаш моите приятелки лигли! Пък аз няма да участвам, за да бъда с теб, а... - той ме прекъсна и попита.
- За какво? Половината от даскало – момичета, само заради мен участват, а пък не може да отречеш, че ме харесваш. – той ми намигна и аз замалко да се размекна. Е, вярно, че поне малко, ама малко го харесвах, а не чак, че да се жертвам за него.
- Какво целиш, Саске? Аз участвам за наградата. – аз му се изплезих, а той се намуси, понеже очакваше друг отговор ( вие знаете )!
- Е тогава.. хубу..буе3 ( чао), ще се видим на състезанието.
- Оки, до тогава! А, Саске, вземи ми един шоколад * Своге *, че не съм яла нищо. -Аз направих кучешка усмивка, а на нея никой не можеше да отрече.
- Офф... Нужно ли е да ми правиш тази..тази.. толкова сладка усмивка? Сакура, ще ти го върна тъпкано, затова, че ме разкарваш насам - натам с тази...
- Спести си разговора и тръгвай, че ще умра от глад! А, ако не побързаш, ще те изям! хД. - той ми намигна пак, а аз се чудих, за какво ще ме моли. Точно този човек, който никога не ме е поглеждал поне за една секунда... Това толкова студено момче, сякаш се е променило през изминалата грипна ваканция. Аз пак започнах да си оправям косата, за да изглеждам перфектно!
- Ухх... Ъхх.. толкова се изморих, защо все мен трябва да ме гонят тези .-.тези...
- Не го казвай!
- Хубу де... момичета! Така по-добре ли е?
- Мхм, а къде е Свогето? - той ми даде шоколада и аз започнах да ям като някакво прасе. Аз забелязах как ми се смееше, и го ударих толкова силно, че замалко щеше да се приземи на Марс ХД.
- Нужно ли беше това!?!
- Дам.. Някакъв проблем?? - взех си чантичката, която беше в тон с дрешките и тръгнах към актовата зала. Той не каза нищо и тръгна след мен. Аз влязох в залата. Чуваха се само моите токчета, а всички бяха зяпнали мен. Толкова красива ли бях??
* Къртиш момиче!* - крещеше Инър и се кефеше, че аз бях център на вниманието.

2ра глава


* Къртиш момиче!* - крещеше Инър и се кефеше, че аз бях център на вниманието... Е, не мога да призная и, че мен ме кефеше. И това може да е знак на победа! Уфф, вече ми писна само мен да зяпат! Ще кажеш, че не са виждали момиче!
- Инооо...Здрасти! Ехоо... чуваш ли ме?!?! - крещях аз, ама Ино май ми беше сърдита... (защо ли??)
- Ааа, Сакура! Здрасти..Изглеждаш отвратително!!!
- Май някой ревнува! Някой ревнува! Някой ревнува! - подигравах се аз на Ино, понеже тя искаше да спечели, за да бъде със Саске! - Както да е, конкурса започна, и първата участничка беше Карин. * е*а си ку*вата * - се изумяваше Инър, и беше уверена, че няма да спечели.
- Иноооо...виж я само..хихи..много е...- Ино ме прекъсна и ми каза:
- Спести си думите, Сакура! Тя е моя приятелка, пък не е толкова ЗЛЕ! – аз зацепих когато чух думата * приятелки*. ОМГ..ама, тя и Карин... не мога да повярвам!
- Сакура! – някой се обади зад мен, опрян на раменете ми. Аз се обърнах и видях най -добрия ми приятел, дошъл от Лондон, заради мен.
* Ооууу.. променил се е! Момиче не го изпускай! Това бебче... е толкова сладко!* - каза Инър и зяпаше като пукъл Гаара.
- Гаарааа... радвам се да те видя! Дошъл си чак до тук?
- Дам.. ако не искаш, ще се върна!
- Идиот смотан! Как можа последният път да тръгваш за Лондон без мен, ааааА?
- Хаха! - пукна да се смее той, а аз се чудих на какво се смее.
- Хах... много смешно! Направо..Гаара, престани! За какво се смееш?
- В - Виж онова момиче, което танцува като робот! Със сигурност няма да я приемат!
- Мхм..
- А кой е победителят при момчетата? - питаше ме учуден, понеже знаеше, че наградата е в Париж за двама и той знаеше, че не харесвам никого, а пък защо ще участвам е друг въпрос хД.
- Ъм..кой беше? А, да! Беше Саске!
- Е, браво на него! Къде е той? Знаеш ли?
- Май се е скрил в някоя стая, понеже всички момичета го гонят и...
- Разбрах хД..
( от името на Гаара )
Аз тръгнах да го търся по стаите, но без следа и от него. По едно време го видях да тича към мен уплашен, а аз го спрях да побъбрим.
- Брат, ко праим? Откога не сме се виждали! – аз протегнах ръката си, за да се здрависаме, а той се чудеше кой съм. - Аз съм Гаара!
- ОМГ, вярно ве... ам, ти си толкова променен... - и той си подаде ръката. Нашия поздрав беше да се хванем за ръката, и да видим кой по-бързо, ще удари шамар на другия. Разбира се, аз постоянно печелих, ама изглежда, че и той се е променил - станал е по-бърз и по-силен хД..
( при Сакура)
- Уфф..къде отиде Хината!?! Тя е следващата участничка..ъм..сетих се къде може да е! – Аз се провикнах на журито, че знам къде е, и, че отивам да я извикам. Аз отидох в стаята, където е новия, и ги видях да се целуват! ОМГ!
- 0о0о0о, Хината! – започнах да се смея, и като се сетих, че трябва да и кажа за конкурса. - Хината, време е да излезеш на подиума. Твой ред е, побързай!
- Чао, Наруто!
- Чао, Мила! – каза Наруто, и ме гледаше като бухал..( защо ли)
- К'фо ме зяпаш, ве..ееее... - се намусих, а Хината се ядоса и го удари в слабините..хд..
- Това ти е за урок, да не гледаш по този начин приятелката ми!
- Хх...хх..Хин...м..мила, не беше нужно на това място да ме удряш! - * баси якия сеир * - се кефеше Инър, и започна да боксува във въздуха. ОМГ, а аз се смеех на смешните им физиономии.
- Охх..немога вече, ще се пръсна, ако продължа да се смея!!! Хайде, Хината, журито не може да чака само тебе!- Аз и Хината тръгнахме към залата. Е, тя се справи много по-зле от Карин ( а защо ли??). След като свърши и попитах:
- Хината.. ама ти защо.. нали искаше да бъдеш със Саске?
- Не3! Не съм казала такова нещо..аз вече хар...
- Не е нужно да го казваш, разбрах те! А, искаш ли след конкурса да отидем в мола в киното да гледаме “АВАТАР”?
- 0ооо да! Обожавам този филм! Ако трябва, ще го гледам 100 пъти..Много е як, ама 3D ли ще бъде?
- Мноо ясно!!
- Ок, Сакура..аз се връщам при Наруто..
- Бу3- казах аз и дойде моя ред. Защо трябваше да съм последна, уфф! Както да е! Нека сега покажа на какво съм способна. 1 - вия кръг мина чудесно.. 2 - рия малко, ама пак биваше. И 3 - ти кръг изкъртих всички, понеже бях много красива и се представих добре, като изпях песента на Cascada - Everytime We Touch хД. Не можах други песни, тя ми беше най-лесна..
( при Сасуке и Гачу )
- Аве, брат, ти да не искаш Сакура да спечели? * дяволска усмивка *- аз го потупах по рамото, а той се засмя.
- Аве, тая ли ве..ти да не си луд! Аз никой не искам да спечели, пък наградата да е само за мен!
- Мноо искаш, брат! Айде в актовата зала, да видим коя е победителката! - Ние тръгнахме и видяхме Сакура.
- Толкова..толкова е..е красива! – казахме заедно в един глас и ни увиснаха лигите. Ужас!
- Бива си я ...а..- каза Гаара и пак потупа Саске по рамото.
- Мхм..
- Тихо! Сега ще кажат коя е победителката!
- Дами и господа! Конкурса свърши и ви молим за тишина, за да обсъди журитата коя е победителката в днешния конкурс.
- Победителката е....- се обади едното жури и чакаше всички да спрат с разговорите. Всички бяха напрегнати. В залата бе тихо и се чуваше само гласът на журито.
- Свършихте ли разговорите? Победителката е ....


Следва продължение, съжелявам за грешките и се надявам да ви хареса!!

3та глава, направих главата с помоща на редакторките: sakura_uchiha1 и sweet_temari


- Победителката е Сакура Харино.- Супер, ще получа наградата и веднага утре се умитам, няма да пропусна МОЛА * дяволска усмивка * .
- А, да.. Мерси - Мерси! - аз започнах да благодаря и си получих наградата, в която пишеше, че аз и Саске заминаваме в Периж и ни дават общо 30 000 лева. Суперско нали.. Направо, никой не иска да пропусне такава възможност, уфф! Аз забравих, че те участват заради.. - аз неможах да си довърша мислите си, защото Саске бе пренуден да ме целуне, ужас.
- Идиот, как смееш! - аз му ударих шамар, а другите едвам се здържаха да не ме пребият или да бъдат на мое място хД..
- Сакура, ама ти ми спаси живота! - боже аз забравих, че искаше да спечеля.
- Хубу.. Както и да е. Аз отивам да си оправя багажа.
- Много бързаш, Хината ми каза, че щяли сме да ходим на кино.
- Верно, аз забравих! А кой ти е казал, че ще дойдеш и ти?
- Еми, неможе ли?! - той се намуси, оуу.. колко е сладък така. Аз го хванах за бузките и започнах да ги щипя.
- Горкото дете.. Иска да гледа “АВАТАР” Саске, найстина като се намусиш, ставаш много сладък. - той направи * дяволска усмивка* сигурно му харесваше да казвам това * сладък * . Хихи. - Добре, ще дойдеш, ама без лигавщини и т.н.
- Окей. Имай ми доверие!
- Да бе, точно на теб да имам доверие, съмнявам се. А, покани и Гаара!
- Офф.. и този ли ще идва!?!
- Някъв проблем, да не би да имаш някакви планове?
- А, не-не нямам! - Тогава аз тръгнах към апартамента ми за да си оправя багажа хД. * Сакура..ние сме велики * - кефиши се Инър и продължаваше да си мърмори нещо, а аз не я слушах, бях се замислила дали Саске ме е целунал в знак на благодарство или нещо друго.. Хъх.. Той само за една секунда, даже и нямаше една. Сигурна съм, че това бе в знак на благодарство. Аз оправих багажа и някой почука на вратата.
- Влез! - казах аз и видях Ино и Карин да влизат в апартамента * Какво правите тук, точно нямах си и на представа, че някой ден к*рва*а, ще стъпи в апартамента :/ * УФ..Точно пък сега не ми се разправя! * Я не се излагай, Сакура ти можеш* каза ми Инър и боксуваше в въздуха, както при Хината и Наруто.
- Сакура, ние дойдохме с добри намерения при теб!!
- Да точно, направо ви повярвах. - Аз усетих как Карин се узова отзад и щеше да ме удари, ама аз приклекнах и тя удари Ино.
- Кариннн...
- 0псс, съжелявам, но тази мр*сница на много важна ни се прави.
- Момичета не съм толкова тъпа за каквато ме мислите – После аз ги хванах за врата и ги заплаших .
- Хъх, видях на какво сте способнни. Това е нищо – За да ги ядосам казах:
- Съжелявам, ама закъснявам за филма в мола със Саске – уплезих им се, а те едва не се пръснаха от яд хД. Оставих ги на пода и тръгнах към Саске, нямах си и на идея, че ще ме изпревари и се блъснах в него. Изчервих се до дупка.
- Ъъ..Сакура ще слезеш ли от мен?
- Ъъъъ... Да, съжелявам, ама си нямах на представа, че вече си тук.- аз станах и тръгнахме към апартамента на Гаара, Хината и Наруто. Естественно те бяха заедно хД.
- Е, сега кой филм ще гледаме? - попита Гаа-чу малко учуден.
- “ДЕНЯ НА ВЛЮБЕНИТЕ” - каза Саске като, продължаваше да се смее!
- Ти да не си пиян? -попитах го , като се одръпнах от него и се скрих зад Гаара хД. - Бъзик ве хора, аз не съм страхливка * дяволска усмивка * Ние си взехме билети и изчакахме до началото на филма.
- Хора, та ние забравхме да си вземем пуканки и кола! - Казах и тръгнах към магазина за пуканки. Аз си взех меню “ аватар” което съдържаше пуканки за двама, една кола с 0.5 л и играчка на аватар. Обичках да си вземам играчки (герои) от разни филми. Върнах се и видях всички с пуканки.
- Идиоти, само дето ме разкарахте за пуканки! - Те се обърнаха към мен и започнаха да ме целят, както и аз, беше много забавно.
- Деца, вижте какво напрвихте, сега вие ще чистите! - каза една чистачка с една метла в ръка, която я замахваше насам-натам..
- Аве, ние сме си платили билета, за да гледаме филма, а ти ни караш да чистим. Ние да не сме ЛУДИ!?! - * абе, оставия тая патка-заспала, продължавай в същия дух момиче, къртиш направо * каза Инър..
- Аз ще отида до тоалетната има още 10 мин докато започне.
- Добре, Сакура. - Аз тръгнах и някой ми завърза с кърпичка очите.
- Ааа..кой е там..мм..- неможах да се доизкажа, понеже някой ме бе целунал и продължаваше все по-надолу..


Следва продължение.. надявам се да ви хареса

4та глава

- Ааа..кой е там..мм..- неможах да се доизкажа, понеже някой ме бе целунал и продължаваше все по-надолу..- аз се сетих, че момчетата имат слаби места и…
- Ауу..- изкрещя той и осетих как беше побегнал към тоалетната хД..
- Тъпанар, имам джобно ножче хД. – Казах аз, но проблема беше как ще го взема!! После някак започнах да умотавам ръцете, слъчайно те попаднаха в задния джоб и хванах ножчето, аз пак започнах да умотавам насам-натам ръцете и отрязах кърпата вързана около ръцете ми и парцала около зелените ми очи. Чудих се какво правят другите и сигурно се чудят каде се разхождам, но това не беше най-важното. Важното беше кой е смотаняка, който се опита да ме изнасили.
- Уфф.. Сигурно филма е почнал!!!   ЖАЛКО... – Както да е аз тръгнах към зала 12-ста, в която се провеждаше филма.
- Каде мислиш, че отиваш?!! – Попита ме някой. Мхм.. сигурно беше момчето, което... ( вие знаете)
- Ахх.. ти мръсник каден..ти.- Извиках аз и се опитах да го ударя.. хъ.. беше силничък, оуу.. хубаво тяло, висок, сини очи, кафява с руси кичури коса, абе тряваше да му се оставя, едва не припаднах.. Много си е як..Се пак!!!
- Успокоии се, малката. Както те гледам още малко, ще трябва да те нося в болницата хД..
- Ама.. ти ли щеше да ме... – Той пак ме прекъсна.. ( и ме целуна ) .* абе остави го този загубеняк само те използва, а пък не те познава * кращеше Инър за да се усъзная. Аз се върнах в реалността и му зашливих един, даже два шамара.
- Мръсник, мислеш, че хубави батковци като теб могат да спечелят момиче.. Аз мисля, че грешиш! – уплезих му се и тръгнах да бягам към залата.
( в залата)
-Момчета, не мислите ли, че Сакура малко закъснява... Имам предчуствието, че нещо става.! – Каза Хината и стана от стола си.
-Ъм.. ще отида да проверя. – Каза Саске, но той видя как се преближавах и си седна на стола.
-Саске... Отиди де... – Побута го Хината.
-Нужно ли е, ако тя идва насам..
-..!?! Какво имаш предвид?
-Видях я да идва!! Ето я там..!!!
-Ааа.. ДА  Сакурааааа… - Крещеше лилавокосата и й махаше с ръка. Сакура я видя и тръгна натам.
-Хината.. Да знаеш какво стана. – Казах претеснено и я прегърнах..
-Какво е станало Сакура?! –Попита тя учудено и започна да ме разпитва за случелото се.. По-едно време Саске ни каза, че филма бе свършил.
-Ъмм... Така ли!?! Кога успя да свърше. Аз даже неможах да видя за какво въобще става дума   Но това не ме интересува!! – Ние тръгнахме към апартаментите и за лека нощ целунах по бузката Саске!!
-Ъъъ... Какво беше това..??
-Еми.. За лека нощ на гарванчето !! – Започнах да се смея, а той влезе в апартамента му.
- Саске, чякаи!!!
-Какво??- Пита ме учуден чернокосия.
-Еми, нали утре заминаваме и реших към 12:30 да тръгнем!!!
- Аха, Ок ари ЧАО, че ми се спи хД.
- Лека Саске!!
- Да.. Както да е .. блах, блах, блах.. Лека и на теб. – Аз го гледах учудено и поклатих глава * Саске толкова си сладък... Ама, никога не съм чуствала такова чуство.. Да не би да... Ама не-не-не аз не го харесвам. Сега се усетих, че го казах на глас и си сложих ръката върху остата.
- Ъъъ.. – Питаше учудено едва здържащ се да заспи пред мен чернокосия.
- Аа.. Не-не, нищо.. Прибирай се, че скоро време ще трябва аз да те сложа в леглото!!- Започнах да се смея, хванах го за ръката и го заведох до апартамента му, че ме беше страх да не заспи на улицата, а беше едва 8:00 часа.. Аз никога не бих заспала толкова рано хД.
- Мерси, че ме докара Сакура. – Каза Саске леко усмихнат и изведнъж заспа в ръцете ми * няма защо* рекох с претихнал глас. Оставих го в леглото и тръгнах към 10 етаж където аз живях. През цялото време чувах постоянни стъпки зад мен, но ме беше много страх да се обърна и затова започнах малко да претичвам. Аз усетих, как някой ми забучи нож в гърба и чух как той или тя ми каза * Съжелявам Сакура * Откаде ми знаеше името или това бе някой мой приятел/а.. Никой не би ми пречинил такава болка. Единственото което ми се въртеше в главата беше кой е този нахалник или нахалница.. По- едно време се събудих в непозната стая. Тя бе студена, празна и кървяща, празна, но с камина и червено легло за двама..
-Какво е станало тук, защо съм тук...
- Мери си приказките и ме последвай.!! Господарят ми, ще се зарадва от присъствието ти. – Каза някаква червенокоса, да определено беше момиче.
- Какво искате пт мен!??! Оставете ме да си тръгна, неискам да имам нищо общо!!! – Усетох как момичето ме хвана за косата и ме влачеше до друга стая.
- Остави ме .... Боли...Ааа!!! – Червенокосата ме остави и ми заповяда да стана, разбира се аз станах и започнах да скубя нейната коса хД..
- Карин остави ни сами!!
- Добре Сайв!! - * Значи Сайв* аз влязох в стаята да го поогледам, но невидях нищо, защото в стаята бе тъмно и се чуваха само мойте стъпки. Студен глас прониза тялото ми и изведнъж зацепих. Този глас ми беше познат. Аз не познавах никакъв Сайв..
- Значи ти си Сакура, хъмм.. Мисля, че сме се срещали и преди!! - * Остави го на мен този нахалник, само дето проваля плановете ми за заминаването ми в Париж.. Ще му разбия физиономията на този..този глупак* допреди ме Инър и започна да боксува! Аз усетих как се приближаваше към мен и съвсем зацепих.. Той ми бе познат, поне за дест минути сме се спирали. Ама, кой беше този толкова познат глас??
-Искам да си поговорим за бъдещето!! – Прошушна ми той и ме бутна на леглото. Аз все още гледах учудено. – Да не би да се страхуваш от мен?! – Попита ме той и тръгна към леглото където лежах аз.

Следва продължение... Надявам се да ви е харесало, приемам всякакви критики, а за следващата глава, ще се постарая да я пусна Събота 

5та глава

Съжелявам за късата гава


-Искам да си поговорим за бъдещето!! – Прошушна ми той и ме бутна на леглото. Аз все още гледах учудено. – Да не би да се страхуваш от мен?! – Попита ме той и тръгна към леглото където лежах аз. Какво въобще имаше предвид *бъдище* Ъмм... Страх ме е !!
- Какво искаш от мен?? – Попитах аз, а той се усмихна и легна върху мен. Аз започнах да ритам и случайно одарих малкия му приятел хД..
- Уууу... – Викаше и по-едно време ми зашлеви шамар, найстина болеше, какво си мислеше този.. Той светна една нощтна лампа, а аз видях същото лице, което видях до тоалетната.. Това е момчето, което..... Неможах да се съвзема и започнах да пищя. За 2ри път виждам това момче, какво цели, какво иска да направи?!
- Какво искаш? Защо ме следиш?
- Малката, ти незнаеш ли, че ти си една от най-извесните момичета.. Това никой не го знае, защото в България, Нйо Йорк, Аржентина и др. държави, излезе първото списание за твойте родители и теб. Там пише, че са спечелили 20 поредни игри в едно от най-извесното казино. Пише, че ти си голяма наследничка на казиното. Изглежда, че това казино пренадлежало на родителите ти, а аз искам.. – Неможах да повярвам, това истината ли бе?!
- От къде пък ще ти вярвам?
-Увери се! – Той ми подаде списанието, за което ми каза. Аз започнах да прелисвам и видях също мой снимки. * Сакура, ние сме богати* крещеше Инър и се кефеше. Уфф.. Това не ми харесваше, неисках да се превръщам в една глезла или няква смотана богаташка.
- Какво толкова, яко е да си богат, може да имаш всичко каквото искаш! – Казах с *дяволска усмивка*
- Мхм.. Нека се върнем към бъдещето ни! - Аз пак зацепих и започнах пак да викам. Тази дума ми беше противна, мразих я *бъдеще* В този момент се чу някакъв глас да се приближава. Това бяха мойте родители, ама какво правеха тук, защо са тук? Разни такива въпроси ми се въртяха в главата.
- Мила, немислих, че ще дойдеш тук!- Каза майка ми, приближи се към мен и ми каза, че това е бъдещия ми съпруг.Това неможеше да се случва!! Аз започнах да плача и казах:
- Но.. Мамо, аз..аз неискам!!
-Няма но, решили сме! –Аз вече не издържах и тръгнах нанякаде, сълзи се стичаха от зелените очи по нежното ми лице. Намога.. Немога да повярвам!! Вече незнаех на къде да вървя, коридора беше в черен цвят, празен и много стаи стояха отстрани. Бягах.. Бягах, но без никакъв резултат, нямаше нищо. Бях заобиколена от много празни стаи и черна стена. Аз започнах да плача все по-силно. Чуваше се само моя глас, тръшках колкото се може по-силно в стената. Извенъж се почуствах много слаба и припаднах. Вече, бе настъпила сутринта, но в коридора си остана тъмно и глухо. Той бе сигурно много голям. Това може би беше някакво имение. Аз започнха да вървя пак нанякъде, този път видях , че това бе краят на коридора, но имаше някаква светла стая. Аз тръгнах към нея и видях отворен прозорец, много се зарадвах. Отидох до него и се промъкнах навън. Наоколо се виждаше някакво село, може би това беше Коноха. Аз тръгнах бягайки и уморена престигнах. Да-да започнах да се кефя, това село беше Коноха. Тръгнах към апартамента на Саске, отворих вратата и заварих Саске заспал. Усмихнах се и се прибрах в моя апартамент. Започнах да си оправям багажа. Исках колкото се може по-бързо да тръгнем и да се махна за извесно време от тук. Бях готова и тръгнах към Саске.
-Саске, събуди се, трява да тръгваме!
-Ъ.. Ааа да... Ей сега идвам!! – Шушнеше нещо той и пак заспа. Вече се изнервих и го залях с една чаша вода хД.

Следва продължение.. Надяван се да ви хареса

6та глава, съжелявам за закъснението, ама тестове..,. след тестова 


-Ъ.. Ааа да... Ей сега идвам!! – Шушнеше нещо той и пак заспа. Вече се изнервих и го залях с една чаша вода . Чернокосият се изсплаши и тръгна към банята. Аз реших, че вече ще стане, а случайно той се позабави и аз отидох да проверя какво става... Защо още не беше готов..?! Вече бяха минали 30 мин.. Аз влязох и го заварих да спи върху тоалетната чиния. Толкова смешен беше! * Баси, човека! Чак на тоалетната чиния да заспи.. Не съм виждала* Прошушна Инър и ми каза да измисля някакъв номер с който да го изкарам извън нерви (много се кефих да го дразня, но жалко, че много рядко го правя)..Аз извиках Ино и й казах, че Саске я чака.
- Найстина ли?!– Попита тя зачудено и започна да ме разпитва. Тази новина за нея беше върха, но и се съмняваше, защото знаеше, че Саске никога не би я поканил.
- Еми.. Незнам! – Отвърнах, а тя се затича към апартамента му.
Край от името на Сакура.
- Саске, Саске къде си? – Крещеше като изтървана Ино докато чернокосия не излезе.
- Какво? Защо си тук * прозявка* - Чернокосия бе изненадан от внезапната прегрътка и след което Ино започна да му съблича горницата, а Саске стоеше все така учуден.
- Какво правиш?- Попита чернокосия, като я избута.
- Ти какво мослиш, нали ти ме покани, но за какво друго ще го направиш!!
-Ъъ..Поканил??! – Учуден, започна да разпитва.. – Аве, кой ти е казал тази глупост?
- Еми.. Сакура. Тя ми каза, че ме викаш и аз дойдох.
-САКУРАААААА... – Изкрещя чернокосия и попита веднага къде може да я намери. След като получи отговор той тръгна да бяга спринт до цветарския магазин на Ино. – Сакура, ахХ ти! Ще ти го върна тъпкано!- Изкрещя чернокосият и продължи да бяга към магазина. След като стигна видя розова глава да се подава зад едно дърво, окичено с розови цветчета. Гледката беше толкова крисава, небето светло синю, тревата беше обсипана с цветя, а седнала на нея беше розовокоската, която се чудеше как да каже за случелото се ( че е богата и за бъдещето й) . Тя беше прекъснала мислите си от вика на Саске, който можеше да събуди и самия дявол :D
- Сакура, как можа да... аАаа!! – Той неможа да се спре и за негово нещастие тя бе станала и се чудеше, а Саске се припъна и падна върху нея.
- Аааа.. Махни се от мен идйот! – Той се махна и я затисна с двете си ръце към дървото и започна да й повишава тон
- 1во не ми повишавай тон. Ти не си ми баща, ти се нищо за мен, 2ро малко изясни за какво ми говориш и 3то сега не ми е до разправий, трябва да тръгваме. Автобуса ни чака от 1 час.
- Излушай ме МАЛКАТА! Аз ако искам ще ти повишавам тон и не се държи с мен като лапе, по-голям съм от теб и незнаеш на какво съм способен, че скоро да не се плашиш от мен.
- Боже, аз да се плаша от теб ! Хъх... Ти внимавай момченце, накъде забиваш и малко потринирай, баба ми бяга по-добре от теб. Неискам да се повтори това.
- Мери си приказките! – Той претисна още по-силно розовокосата и каза тихичко, че ще го върне тъпкано. Изведнъж студ премина през тялото й, тя настръхна и избута Саске от нея. * Не се предавай Сакура* каза Инър и розовокосата тръгна към автогарата.
- След 30 мин. Да си на автогарата.- Каза сериозно Сакура и продължи пътя си. * Какво щеше да стане сега, дали той беше толкова сърдит и бесен колкото мислише тя. Това беше задача за нея.*
От името на Саске.
Какво си мислеше, че може да прави каквото си иска. Мисли се за няква богаташка. Аз прекъсна мислите си като се сетих, че имам да приготвям и багажа си. Взех си лаптопа, DVD (малкото), , няколко дискове също и слушалките. В сака си сложих поне 20 чуфта дънки и 30 тениски, бански *задължително*, 20 чифта гащи, спортно облекло, цайси, яке, 2 горници, 4 чифта маратонки и едни джапанки, а да не забравя парите *най-важното* дяволска усмивка. Взех си телефончиту и тръгнах към оговореното място. Щеше ми се да не бях с Сакура. Пристигнах и какво да видя поне 4 големи сака бяха пред автобуса * Кой още щеше да идва, или това всичко беше на розовокосата. Качих се и седнах на първия ред.
От името на Сакура.
-Момичета ще ми лиспвате!! – Казах отегчено, взех по една пригрътка и се качих. Там видях Саске, който слушаше музика. Направо страхотно ( в къвички) ще трябва да седя до него. Всички места бяха заети за други по-далечни държави * Поне едно свободно място нямаше ли?!!!  *
- И ти на нас! – Извикоха всички, без Ино. Тя й беше много сърдита.
- ЪххХХ.. Трява да седя тук! – Рекох с тъпота и седнах. Аз започнах да вадя чипсовете, а на него му потекоха лигите. Чернокосият сега забеляза, че е забравил основното, а парите неискаше да ги харчи. Беше му останала една възможност * Ужас*...
- Ъм..Ъм.. – Издаваше звуци Саске, а аз веднага се сетих за какво говори и му дадох един пакет. Все пак е момче хД.. !!! Ние започнахме да грабим и след извесно време заспах. Аз не усещах нищо.. Толкова много ли бях изморена?!!!
От името на Саске.
Офф.. Какво става, много сладка ми изглежда заспала.. Идва ми да я цункам, но аз не идържах и се наведох пред нея.
Следва продължение. Нестана кой знае какво, но се надявам да ви хареса 