Нещастна приказка

- Родителите ми починаха при автомобилна катастрофа и останах дванадесет годишно сираче. Започнах да работя като проститутка, за да мога да се изхранвам, но бях решена да уча, защото това не беше живот. Спечелих пълна стипендия, за мое голямо очудване и завърших Харвард с отличие. Вече не бях евтина проститутка, бореща се за хляб, а жена с цели и приоритети. Миналото беше зад мен, далеч зад мен. Започнах работа като престижен адвокат и тогава срещнах него. Работеше в близост до моята кантора, изсключително мил и любезен, целуостремен и решителен. Точно мъж в който бих могла да се влюбя и го направих. Първата любов дойде късно, да, но все пак дойде. Бяхме заедно близо две години и дори щяхме да се женим, но тогава забременях и той се уплаши и ме изостави бременна и самотна.
Усетих горчивите сълзи да се прокрадват в очите ми и бързо ги преглътнах. Не исках да плача като беззащитна женица пред лекаря ми. Той кимна разбиращо и ме попита:
- А детето нима ще го запазите, имам предвид все пак сте млада жена с успешна кариера и т.н.
- Решена съм да ги запазя- кимнах аз и се учудих колко естествено излязоха домите от устата ми.
Погледнах към доктор Робъртс пред мен, а на него видимо му олекна.
- В днешно време- започна той- абортът е добре развит, но въпреки това е опасе.. Радвам се, че няма да прибегнете до този метот предвит работата ви.
Аз се усмихнах леко. Така беше, ако в службата разберяха, че съм неомъжена бременна жена, шефа със сигурност щеше да ме уволни, но неможех да изоставя детето, сякаш вече беше част от мен.
- Предполагам- започнах аз- Че вече бебето е част от работата ми нали?
Той кимна с усмивка и ми подаде някаква листофка.
- Само не се смейте- каза той усмихнато- Аз съм я писал.
Кимнах и започнах да я чета, докато усещах погеда му върху себе си. Пишеше за някакъв дишащ, локомотивен метод, чрез който болката от раждането намалява и бебето се ражда нормално.
- Вие наистина сте идеалист- засмях се леко аз.
- Така е- кимна той с лека усмивка- Но преди всичко съм лекар, чиито пациенти чакат пред вратата.
Опа.
- Оуу- скочух веднага- Извинявам се, много се извинявам!
- Не, няма проблем- засмя се той на реакцията ми- Госпожо, бихте ли ми казали поне името си.
- Ако ви кажа, няма да е тайна нали?- попитах го леко докачливо.
- Така е- кимна той- Но аз ще израждам бебето во все пак.
Ех, признавам, печели.
- Смит. Джейн Смит.- казах и излязох от кабинета, но усетих усмовката му, макар и невидима за мен.

Хареса ми :bravo: Само да попитам, по кое аниме е?

Не е по аниме, такова животно няма. Просто хрумване... зловещо хрумване.

Много яко и късо искам ощи

След отбивката при доктора забързах към кантората. Още щом стигнах, всички ме поздравиха почтително, а аз както обикновенно отвръщах само с кимане. Такава е йерархията при нас- по- низшите служители биват игнорирани. Дискриминация, да, но такъв е реалния живот. Деня мина нормално, с едно спечелено дело за изнасилване. Лошото беше, че клиента ми бе изнасилвача, а и беше виновен- сам ми го призна, но това все пак е моята работа. Успях да го оттърва от решетките, но го предопредих, че стане ли нещо подобно, ще го разкрия. Макар и проклетата ми професия, в която забравяш какво е да си човек, мисля, че все още имам нещо човешко в мен и това е главната причина, поради която мисля, че ще мога да задържа детето. Прибрах се уморена, защото чувствах някаква лека тежест в коремната област, която бе стегната от тесния костюм и бе адски неудобно. Легнах си, без дори да се изкъпя- нещо, което по принцип не пропускам да правя всяка вечер, и заспах мигновенно. Сутринта пак бях на преглед при доктор Робъртс и трябваше да съм що- годе свежа. Още щом отворих сутринта, докторът ме посрещна със широка усмивка и ми посочи две заплашително изглеждащи купчини с листовки за бременни.
- Никое раждане не е красиво- започна той- Каквото и да казват- лъжа е. Раждането е кърваво събитие, много кърваво и лично за мен брутално, но после се появява нещо свръхестествено, нещо, преобръщащо целия ни скапан живот- едно човешко същество. Както казват " След лошото се появява и нещо добро", и аз съм привърженик на тази теза. Няма красота без жертви, нали?- обърна се към мен след кратката си реч.
- Може би- кимнах аз- Зависи от гледната точка. Все пак вие мъжете не правите почти нищо, а жените го носят цели девет месеца и след това правят едно от най- големите изпитания в живота си. Гледните точки леко се различават, не мислите ли?- попитах го засмяно, а той се усмихна и кимна в знак на съгласие.
- Прочетохте ли всичко за начина на дишане- попита ме той.
- Да- засмях се- продължавам да твърдя, че сте идеалист, но въпреки това ще следвам вашия метод за бавно дишане.
- Радвам се- каза сериозно той- Малко жени са склонни да се доверят на този метод...
- Аз ви имам пълно доверие доктор Робъртс, наистина.- признах си чистосърдечно. С неговия вид и поведение бе спечелил доверието ми веднага.
- Благодаря- кимна той- Наистина съм ви признателен за вярата.
Отвърнах с усмивка и продължих да чета статиите, които не бяха малко. Щом щях да задържа детето, то трябваше да знам всичко за него, дори и най- малките подробности. След близо час излязох от кабинета и се запътих към улицата, за да си хвана такси. Гадеше ми се и се обадих, че няма да ходя в службата, не и днес. По дяволите, тези таксите никога не са наблизо, когато ти трябват, а иначе ти се пречкат на всякъде. Реших да поръчам, защото надали щеше да дойде скоро. Качих се, попаднахме в десетки задръствания, но най- накрая се прибрах. Разбира се, усукаха ме с около десетина долара отгоре, но бързах да си легна, затова не се възпротивих. Тази вечер сънувах доктор Робъртс по- красив и привлекателен от всякога.

ощеееееееее

- Една жена- каза госпожица Ривърс, секретарката на д-р Робъртс- не трябва да е неомъжена и бременна. Това е нещо немислимо, значещо, че е евтина жена, не мислите ли докторе?- попита тя, неподозирайки, че стоях с ръка на дръжката на вратата и я чувах.
- Не- чу се и неговия леко гърлен, но все пак привлекателен глас- За мен лично г-ца Смит е силна жена, която просто е попаднала в лоши обстоятества, но се справя отлично.
- Може и така да е- съгласи се сестрата- но все пак надали има място, където една неомъжена, бременна жена да си намери добра работа, дори и в Ню Йорк.
- Ето тук сте права- намесих се тихо откъм вратата- Трудно е да прикриваш бремеността си и накрая биваш уволнявана, но все пак това дете се превръща в нещо като фикс идея и ти става немислимо да го пожертваш, въпреки честа си.
Жената ме погледна и смутено се изчерви. Заекна някакво извинение и изхвръкна от стаята със скороста на светлината. Погледнах към д-р Робъртс, а той ми изглеждаше по- сконфузен от всякога.
- Извинявам се за това- започнна той смутено- Просто по някога Ребека... имам предвид г-ца Ривърс не си мери приказките и всички сме длъжни да я слушаме...
- Няма проблем- прекъснах го набързо- Бих казала че на нейно место и аз бих била на такова мнение, но съм напълно безразлична към мнението на останалите, дори и да ме мислят за лека жена.
Той кимна с уважение и ме покани с жест да седна пред него на стола. Погкеднах към единствената картина на стената, а там бе малкия Робъртс, застанал усмихнат пред статуя на някаква жена.
- Какво е това- попиотах, без да мога да здържя любопитството си.
- Младият и зелен д-р Робъртс- пошегува се леко той, а аз се усмихнах и го попитах къде е младия доктор. Той се начумери леко и промърмори нещо, за някаква болница на майка му, плюс " Няма живот без смърт"
- Няма живот без смътр ли?- попитах учудено аз.
- Да- кимна и посочи надписа, който едвам се виждаше на статуята- " Няма живот без смърт". Представете си колко ободряващо деиства този надпис на пациентите, щом влязат върте.
- Мога да се досетя- опитах се да се усмихна, но устните ми се бяха вкаменили и ледени тръпки попъплиха по гръбнака ми, право в корема и се свих сконфузно от некомфорта. Беше ме страх, при това много, но си нямах идея защо. Имах чувството че този надпис щеше да ме сполети и някакво усещане за болка се надигна в мен. Споделих тези усещания с доктора, а той започна да ми обяснява, че всяка бременна жена се чувствала така по някое време и било напълно нормално, но и той ми изглеждаше леко притеснен, макар и да не го показваше. Погледна ме на ехографа и всичките му изпарения сякаш се стопиха от лицето му и той каза че съм имала здраво бебе, което обаче било обърнато с дупето и неможело да се разбере какъв пол е. Усмихнах се на инатливото си бебе, пожелах довиждане на доктора и дори успях да си хвана такси. Събитие! Въпреки всичко обаче този страх не ме оставяше намира и цяла вечер сънувах разн бледи кошмари, преизпънени с кръв, писъци и веднъж дори и с д-р Робъртс, кокто викаше да се напъна ощя малко, за да оживее детето. В същия момент се събудих в моето легло, обляна в студена пот и тази нощ не спах повече, от страх, че пак ще сънувам тези кошмари.

мн яко давай още

Дааа...Дааа давай още моля те пускай ощее

Ехаа Супер Давай още