Различни светове

Отново беше настъпила есента и децата от гимназия ,,Konoha High’’ трябваше да тръгват отново на училище. Почти за всички това си беше живо мъчение и трябваше на сила да ги карат, но за децата, които са нови или наричани от останалите зайци, беше вълнуващо. Да, имаше една доста гадна церемония за новодошлите, която гласеше че трябва да ги замерват с моркови, но останалото беше добре....Може би. Училището беше изградило репутацията на елитно училище. Но напоследък това се беше променило. Всички зайци трябваше да решат дали да се присъединят към елитната и богаташката част на децата, които винаги слушат даскалите и получават пълни шестици, или към другата част, която е представена от побойниците, но все пак най-готините ученици, които правят номера на учителите и идват на даскало, само за да нямат отсъствие. Въпреки всичко след като се присъединиш към една от групите, училището става лесно и от части (само от части) забавно.
Ето вече беше настъпило най-мъчителното време от месеца. Всички деца над 15 години се бяха наредили пред входа на училище и гледаха огромни червени листове залепени за стените. На тях бяха изписани имената им и срещу тях, класа в който щяха да учат през тази една година. След като разберат паралелката си се запътваха към съответната стая.
-Супер, в един клас сме!-извика радостно едно момиче с кестенява коса вързана на две ,,топчици’’.
-Да страхотно е! Най-сетне сме в гимназия!-зарадва се друго момиче с розова коса и двете се прегърнаха.
-ТенТен, нека тръгваме.-каза розовокоската и задърпа своята приятелка. Тя се беше загледала към двора на училище.
-Ехо? Земя вика ТенТен.-извика тя и замаха ръката си пред лицето й.
-Какво става там?-попита ТенТен и посочи мястото където гледаше. Розовокоската погледна и видя как една групичка от момчета (около 5-6 души) се беше насъбрала около две други момчета.
-Изглежда сякаш се бият.-каза кестенявото момиче.
-Нас какво ни засяга. Още в първия ден ли искаш да си навличаме неприятности?
-Сакура, тези петимата са от друго училище. Виж им униформите.-отвърна ТенТен и все още не одлепяше поглед от тях.
-Стига се! Предпочитам да си влезем спокойно вътре и да си седнем на чиновете.-каза раздразнено Сакура.
-О хайде, ела.-каза й ТенТен и я задърпа. Сакура се предаде и с мързелива стъпка тръгна към тях. Спряха се на три метра от тях и се опитаха да разберат какво става. Около тях започна да се събира тълпа. Двете приятелки ги огледаха. Двете момчета носиха дрехите си раздърпани, без яке, не бяха вкарали ризата си в панталона. До тях седяха към две-три момчета и две момичета. Те също бяха облечени по този начин.
-Явно това са побойниците на даскалото.-каза тихо ТенТен.
-Сигурно...-отвърна й Сакура и отново погледна групичката.
-Саске, Неджи, свършихте ли?-попита едно момиче, което беше от тяхната групичка.
-Имаме си по-добра работа. Набийте ги тези и да си ходим.-каза небрежно друго момче.
-Вие за какви се мислите?!-извика едно момче от другата групичка, която не беше от това училище. В ръцете си държеше бокс, друго момче от неговия отбор стискаше верига. Останалите които седяха зад него също държаха по нещо.
-За по-добри от нас ли?!-извика отново момчето.
-Да.-отговори Саске кратко и сладко и пукна балона от дъвката си.
-Ах вие, копелета...-отговори ядосано момчето и се затича към Саске. Замахна, за да го удари, но чернокоското се отмести леко и онзи не успя да го удари. Саске се обърна и с лакътя си удари момчето в лицето. Той падна на земята.
-Шефе!-извикаха останалите от групата му.
-Е, това ли беше?-попита подигравателно Неджи с ръце в джобовете си.
-Мечтай си, дългокоско!-извика друго момче и се запъти към него. Замахна и се опита да го удари с веригата, която държеше. Но го пропусна и Неджи го ритна в корема. Той се завъртя веднъж и падна на земята.
-Гррр...Това не е краят.-каза ядосано едно момче и хвана двамата, които лежаха на земята. След това се ометоха.
-Хайде, изгубихме достатъчно време с тези нещастници.-каза едно момче. Неджи и Саске започнаха да ходят и след като минаха отпред останалите тръгнаха след тях.
Саске обърна погледа си и погледна двете момичета, които бяха впили поглед в тях. Двете се стрестнаха за малко и веднага отместиха поглед. Момчето се усмихна съвсем леко, едва забележимо и погледна отново напред.
-Сакура, хайде да видим къде отиват.-каза вълдушевено ТенТен.
-Ти полудя ли? Видя ли как ги набиха?-извика розовокоската.
-Голяма си сухарка. Моля те де!-замоли се момичето.
-ТенТен, това е първият ни ден тук.-каза Сакура. Скръсти ръце и се обърна.
-Е, аз ще видя какво правят.
-Защо толкова искаш?
-Ами незнам. Ти защо не искаш?-попита ТенТен и Сакура млъкна. Кестенявото момиче се обърна и сложи раницата си на рамото си. Тръгна след групичката, която беше тук преди малко. Розовокоската остана на мястото си.
-Е както искаш...-каза тя. Сложи си раницата и се запъти към училище.
ТенТен беше настигнала групичката, но се опитваше да държи дистанция, за да не я забележат. След като вървяха още малко стигнаха до една триметрова ограда. Те я прескочиха и бяха от другата й страна. Влязоха в една сграда.
,,Къде по дяволите отиват?! Това не е ли собственост на училището?’’ учуди се момичето докато се катерише по оградата, като внимаваше да не се одере на телът.
-Неджи, Саске, някой ни следва.-каза едно момче и ТенТен замръзна. Ами ако знаеха, че е тук? Нямаше да се поколебаят и щяха да я набият. До оградата имаше едно дърво и тя скочи на клона му, като едва се задържа, защото предната нощ беше валяло и имаше роса.

супер ееееееее искам ощееееее :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

Много е яко Давай още

феноменално е ощеее

Я ново фикче! Супер е! Браво!

страхотно е не ти си по страхотна давай още

Хехе, мерси за коментарчетата Ето нова глава:

-Неджи, Саске, някой ни следва.-каза едно момче и ТенТен замръзна. Ами ако знаеха, че е тук? Нямаше да се поколебаят и щяха да я набият. До оградата имаше едно дърво и тя скочи на клона му, като едва се задържа, защото предната нощ беше валяло и имаше роса.
-Да знам. Онова момче от горните класове.-каза им Неджи. ТенТен си отдъхна и камък й падна от сърцето. Избърса потта от челото си с ръкава на блузата си и се отпусна.
-Излез.-каза студено Саске и момчето, което ги бе следвало се показа. Той беше видно по-голям от тях. Беше по-висок, имаше лека набола брада. Беше към 2 години по-голям.
-Моите стари приятели...-каза съркастично момчето и вкара ръцете си в джобовете си.
-Какво правиш тук? Това е наша територия.-каза му Неджи и го погледна студено. Мъжът се засмя.
,,Имат територии?’’ помисли си ТенТен учудено. Тя не издаваше нито звук и наблюдаваше какво ще се случи.
-Не виждам името ви върху сградата.-каза подигравателно той.
-Нали не искаш отново да те набия?-попита Саске с едва забележима усмивка. Мъжът вече се ядоса и смехът му веднага изчезна.
-Тогава имаше късмет Учиха!-ядоса се той.
-Хайде, чупката. Сега нямаме време за теб.-каза му едно момиче, което стоеше зад Неджи и Саске.
-Ще се върна. Запомнете ми думите Учиха и Хюга!-изсъска момчето и си тръгна.
,,Тия явно са големи клечки’’ помисли си ТенТен. Изпитваше смесени чувства. Беше някак си развълнувана и от части я беше малко страх, че ще я хванат.
Групичката с бавна стъпка се запъти към сградата, която беше пред тях. След като влязоха вътре, ТенТен сметна за безопастно да слезе от дървото. Стъпи на земята и отърси прахът от ръцете си. Беше от другата страна на оградата и с леко плаха стъпка се запъти към сградата. Стигна входът и надникна през вратата. Нямаше и следа от хората, които влязоха преди малко. Имаше само един басейн и няколко стола около него.
,,Къде да ги търся сега?’’ помисли си тя и влезна вътре. Разгледа помещението. Явно е забравено, защото не беше в много добро състояние. Стените бяха напукани и хванали малко мухъл, зареди влагата, а някои от плочките на басейна липсваха.
-Ние ще тръгваме.-обади се един глас и изглеждаше близо. ТенТен се стресна и огледа къде може да се скрие. Единствената й идея беше да скочи в басейна. Поколеба се малко, пое си дълбоко въздух, свали якето си, за да се наметне по-късно и след това скочи. Отиде до дъното и се постара да се задържи там. Погледна нагоре и видя петимата души до басейна. Говориха нещо и тя се опита да чуят какво.
-Имаме среща с бандата на отсрещното училище. Идвате ли?-попита едно момиче.
-След малко. Имам малко работа.-каза им Неджи и ТенТен го погледна.
,,Супер, той остава.’’ каза си съркастично момичето.
,,И нищо чудно да се одавя.’’ помисли си отното и извъртя очи.
-Прави каквото си знаеш.-казаха приятелите му и си тръгнаха. Неджи бавно и спокойно отиде до басейна и седна на ръба, като потопи краката си. ТенТен погледна нагоре и се загледа в момчето. Въздухът започна да й свършва, сърцето й биеше в ушите и балончета започнаха да излизат от устата й. Неджи се изправи и тръгна към изхода. На ТенТен й олекна и заплува към повърхността на басейна. Излезе и започна да диша тежко, за да може да глътне колкото се може повече въздух. Прокара пръсти през косата си и забеляза, че се е отвързала.
-Страхотно...-каза тя и излезе от басейна. Хвана косата си и я изстиска от водата. След това погледна ризата си.
-Тя също е подгизнала, разбира се...-измрънка и започна да разкопчава копчетата си. Свали я и започна да я изстисква от водата.
-Защо никога не слушам Сакура, сега можеше да съм на топло но не...-измрънка още веднъж и пусна ризата си на земята и след това сложи ръцете си на ханша си.
-Коя е Сакура?-попита един глас зад момичето. Мъжкият глас беше прекалено близо.

мн е якоооо ...ОЩЕЕЕ

суперрррррррр ееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :cvetq: :cvetq: :cvetq: искам ощеееееееееее :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

Ето още една главичка. Ама съм бърза нали...


-Коя е Сакура?-попита един глас зад момичето. Мъжкият глас беше прекалено близо.
ТенТен се обърна рязко и видя Неджи да седи зад нея, толкова близо, че тя можеше да усети дъха му. Стресна се.
-ААА!-изписка тя. Но за нещастие се подхлъзна на плочките, тъй като те бяха мокри и падна върху момчето. Тя уви ръцете си около врата му в опит да се задържи. Те стояха точно на ръба на басейна и паднаха заедно във водата. Като чи ли не стигаше, че падна във водата, но и се беше притиснала към непознато момче и беше само по сутиен. ТенТен се паникьоса и глътна вода. Започна да кашля и Неджи разбра, че трябва да я изкара от водата, защото беше изкашляла въздуха си (знам...звучи тъпо XD…) . Хвана я като булка и заплува към повърхността. Момичето започна да кашля и погълнатата вода излезе. Момчето я постави на земята и подаде якето си. Той го беше оставил настрана и когато падна не беше с него.
-Ето, сухо е.-подаде й якето си, но гласът му беше студен. ТенТен се загледа в подадената й дреха, но накрая я прие и си я наметна.
-Благодаря.-каза плахо тя и избърса очите си с него. Неджи отиде до нея и закопча две копчета на якето.
-Какво правиш?
-Нямаш риза.-каза спокойно той и се изправи. ТенТен веднага се изчерви и се загърна още повече.
-Какво правиш тук?-попита ТенТен и поглена момчето, чийто поглед беше някъде из стаята.
-Мога да те попитам същото.-отвърна студено той, все още отбягвайки погледа й.
-А-Ами исках да в-вида дали –започна момичето, но Неджи я прекъсна.
-Не ти е мястото тук.-отряза я.
-От къде знаеш къде ми е мястото? Не ме познаваш!-попита раздразнено ТенТен и се изправи. След това скръсти ръце.
-Виж, тук имаме система. Ако си някое разглезено богаташче, не ти е тук мястото. Ако си някоя като мен остани. Но трябва да се докажеш.-обясни й той и вече я погледна. ТенТен се вледени от погледа му, но бързо придоби увереност.
-Майната ти! Нямам нужда да се доказвам, още по-малко на такива като теб.-извика ядосано ТенТен. Неджи тръгна към нея с бавна крачка и момичето се стъписа. След това я хвана за вратовръзката й и я дръпна рязко. Лицето й се озова на сантиметри от неговото.
-Слушай малката, не ми се отваряй. Не бия момичета, но гледай да не се окажеш изключение.-момичето се стресна и не можа да обели и дума. Увереността й се изпари.
-Малката ли?-попита раздразнено.
-По-голям съм от теб. Ти си едва заек.-присмя се той, като все още я държеше за вратовръзката.
-И какво? Не ме е страх.
-А би трябвало.-каза й той с една дяволска усмивка и я пусна. Понеже се дърпаше падна на земята. Но Неджи не помръдваше. Седеше си на мястото и я гледаше. След продължително взиране той пъхна ръцете си в джобовете си и бавно се запъти към изхода. ТенТен се изправи ядосано.
-И от какво да ме е страх?-извика гневно и той се спря. Все още беше с гръб към нея.
-Дори да ме набиеш, пак няма да ме е страх. Ти се опитваш да се издигнеш в очите на другите чрез бой. При мен не става така. Затова дори да ме заплашиш или набиеш, пак няма да ме е страх.-обясни му тя и стисна юмруците си. Неджи се обърна и отново с бавна стъпка тръгна към нея. ТенТен още по-силно стисна юмруците си и беше готова да поеме това, което той щеше да й причини.
-Доста си сигурна в себе си, малката. Харесваш ми.-засмя се леко той и разроши косата й. Момичето го погледна с такава физионимия, все едно току що някой я е халосал с тиган по главата.
-Какво?!-попита шокирано.
-Не искаше да се доказваш, ами ти го направи. Браво, заек.-каза той и започна отново да крачи към изхода.
-Какво?!-попита още по-шокирано тя.
-Както ти казах, имаме система. Трябва да избереш групата на зубарите и смотаняците, или нашата група.-каза й Неджи докато вървеше.
-Каква е вашата група?-попита тя.
-Ще видиш, малката. Следвай моя пример и ще разбереш. И да знаеш, че ще те няблюдавам.-каза момчето и излезе през изхода.
-Какво?!-попита тя още по-шокирано.
,,Аз да следвам твоя пример и ще стигна донякъде...’’ помисли си момичето.
ТенТен също се запъти към изхода, като се сети да си вземе ризата, която лежеше на пода.
-Якето му!-сети се ТенТен и се затича към изхода. Излезе и видя Неджи, който все още беше наблизо.
-Неджи, якото ти!-извика тя и се затича към него. Момчето спря и се обърна. ТенТен го настигна и свали якето, напълно забравила факта, че нямаше блуза. Подаде му го и той се опита да не гледа там (опита се...) Момичето си спомни, че беше почти гола и бързо се закри със своята мокра риза.
-И как смяташ да отидеш на даскало с тази блуза?-попита той подигравателно.
-Нали имам яке.-каза и бузите й се зачервиха.
-Да...което не се закопчава. Е, късмет с това.-засмя се той и продължи да ходи.
-Майната ти, Неджи Хюга.-каза му ТенТен и сложи якето си.
-Чао и на теб, малката.-каза Неджи продължавайки да ходи.
-Не ми викай така! Казвам се ТенТен!-извика раздразнено момичето.
-Все тая.-извика той и беше вече по-далеч.
,,Голям е досадник...Тогава защо по дяволите искам да съм от неговата група...’’ помисли си тя и се опита да изгони тази мисъл от ума си.

Ехаааа Давай още

Супер е ...става интересно Ощееее

много е яко искам още

Много ме кефи Искам още

много е яко искам ощеееееееее

Браво! Супер е! Искам ощиии!

направо нямам думи ощеее

Много е якооооо! Искам ощеееее!!!!