ето нещо и от мен

Това ся няколко мои подобия на стихотворения. Казваите какво мислите, приемам всякакви критики.

1
След като ти ме нарани,
аз вече не изпитвам болка.
Счкаш съм мъртва.
Не чувствам болка.
Не чувствам нищо.
Ти казваше "Никога няма да си сама".
Лъжа! Дори това е било лъжа,
защото сега съм сама!
Аз повярвах на всичките ти лъжи.
Дори, когато беше очевидно че лъжеш.
Дори, когато твоите приятели ми казаха за нея,
аз вярвах в теб.
Вярвах на теб,
а ти ме предаде.
Чувала съм, че границата
между любовта и омразата е тънка.
Е, скъпи аз я прескочих.

Готино е! :bravo: Давай още :angel:

яко е :bravo: :bravo:

Никак не е зле Невероятна си! Супер е Просто много готино Давай още

Ето още едно

Тя стой под душа
и отново мисли за него.
Болката от спомените й е непоносима!
Дори не усеща студената вода,
която гали нежната й кожа.
Не след дълго кръвта
от вените й се смеси
с студената като сърцето му вода.
И тихо се чуха последните й думи
"Сбогом любими"!

На границата на двата пътя,
на границата на светлината и тъмнината,
на границата на доброто и злото
стои едно момиче.
Стои и чака някои да и помогне.
Стои и чака мъглата да се разсее,
за да определи пътя по който да тръгне.
Но уви, мъглата се сгъстява.
Момичето се изгуби в мъглата,
но неспря да вярва,
че някой ден някой ще и помогне.

Супер е