Защо бързах да порастна?

Къщичката на дървото бе едно от малкото места в които аз, Саске, Неджи и Лее се събирахме без никои да ни тревожи. Момчешката банда на града, макар и не много едри за своите 14-сет години все пак бяхме едни от пичовете на цялото училище, е разбира се от нашата младеж. Брат ми и неговата банда бяха желани навсякъде, но се утешавах, че и аз ще го стихна... все някога. Докато той обаче не загина в автомобилна катастрофа и остави след себе си, само болка. Макар, че на погребението не плаках... всъщност ... изобщо не съм плакал за него, но все пак чувствах някаква празнота. Нещо ме караше да не говоря с родителите ми за това. Те са на по педесет години, наближават пенсията и едва майка ме е износила в старата си възраст. Да, бил съм нещо неочаквано, но все пак желано. Въпреки това имах чувството, че те искаха аз да съм карал колата, а не Дани- брат ми, но това е без значение. Нищо вече няма значение освен училището, разказите и приятелите ми. Е, училището не е най- точно казано. Играем на които загуби ще изчука кучката на класа- визше обучение бейби! Класика. Все пак обаче, творбите ми ме изпълват така, както дори и приятелите ми не могат. Нека ви въведа в най- великото от всички наши приключения и сами си правете изводоте как нашето "вечно" приятелство пропадна.

Пролетта бе дошла и тежкото ухание на зюмбюли се носеше из въздуха, карайки го да изглежда още по- задушлив и тежък. Повечето хора бяха разтворили прозорците си, за да поканят ухайния аромат в домовете си, всички освен нас. Бяхме застанали както обикновенно в малката си дървена къщичка, която татко построи за нас под претекст, че учим. Всъщност играехме комар и разглеждахме Плейбой на брата на Неджи, които някак си успя да го присвой. Макар и играта, умирахме от сккука. Бяхме във ваканция и нямаше какво да се прави. Момичетата бяха заминали по селата и дори нямаше с кой да се задяваме. Саске бе предложил помежду си, но всички най- любезно отказахме. Не, той не е гей, просто когато ти е скучно или те избива на черен хумор или полудяваш. Докато аз Саске и Неджи стояхме тихо в къщичката през вратата нахли развълнувания Лее, с ясното намерение да ни каже нещо важно, което дори би могло да разсее скуката. Той обаче бе доста задъхан, явно бе тичал здравата.
- Какво ти има Лее- попита Неджи.
- Момчета- започна той- допредималко подслушвах брат си да говори с твоя брат Саске за онова изчезналото момче.
Всички се спогледахме, без никаква идея за кое момче става въпрос.
- Рик Роджър бе хора, момчето за което говорят по радиото че било изчезнало докато беряло горски гъби.
Бавно в съзнанието ни се избистри вчерашния ден в които съобщиха името му по радиото, което слушахме.
- Иии- попита Саске, явно не споделящ ентусиязма на Лее- какво ни интересува нас?
Лее се ухили с обичайната си усмивка и каза:
- Те са намерили трупа му... Момчета, искате ли да го намерим и ние?

Стивън Кинг бих казал аз измисли нещо по оригинално тва сме го чели иначе за старанието Браво! : )

кефиме искам още най-вече ако е като на стивън кинг :bravo:

ЛОЛ :sarce: мн яко искам ощееееееееееееееее :bravo: ЙЕЙ

Хмм интересно е Само не разбрах, кой е главният герой Все си мисля, че е Наруто Давай още. Нали ще си продължиш и другин.те 2 фика. Не ги забравяй. Моля те

Супер е! Искам още

Да и аз бих казала Кинг, есен над детството, Различни сезони. Просто исках да се опиитам да пресъздам всичко по мой начин, незнам дали ще стане, но ще с постарая.

Според мен няма значение дали е пресъздадено от някъде другаде, а важното е, че се е постарала :obi4amte: Ти знаеш мнението ми, но и тук да го кажа. Много ми харесва и давай в същия дух :obi4amte:

Доста е интересно. Продължи го

интересно е

продължи го

Супер е! Продължавай!