Едно ново начало! (по Наруто)

Такаа първо да уточня не е Сасусаку!!!всъщност може и да стане, но в момента не е.Значи увода ще е 1лице, но понеже ми е трудно да пиша така главите ще са в 3то.


Увод
Вървях.Стъпките ми глухо отекваха по замръзналия сняг.Сълза се стичаше по бледото ми лице и тихо падаше в бялата пустиня.Мракът ме обгръщаше то всякъде.Паднах на земята.Но не трябваше да продължа.Станах.Бяла светлина?!Беше ли възможно?!
Сама.Отново.Човекът на когото вярвах отново ме бе оставил.Бе ме изхвърлял като безполезен парцал.Какво пък, като че ли друг път се бе държал различно?!Какво бях направила,с какво го бях заслужила?Но не!Аз бях нищо.Отново му се бях доверила и той отново ме бе предал.
Две думи:Никога повече!Никога повече нямаше да повярвам на това животно, нямаше да попадна пак в капана му.
Болка и гняв.Това бяха нещата, които ме крепяха и ми даваха сили.Странно тези чувства не ми бяха познати досега....
Живеех в излюзия.Бях му повярвала,бях му се доверила.Бях щастлива-но какво?Знаех че все някога ще разбера истината.Временна заблуда.Как можах?Въпреки, че знаех продължих да му вярвам.И защо, за да мого още малко да живея в това "щастие" с човека, когото обичах.Изпитвах огромен гняв.Гняв към себе си, но и към него.Реших.Щях да му отмъстя.Нямаше да покажа болката си, нямаше да разбере колко ме е наранил.Щях ли да се справя?Можех ли да издържа?-Тези върпоси не ме интересуваха!
Щях да бъда такава, каквато никога не съм искала да бъда.Но не.Щях да го направя.Щях да съм курва и да се държа като такава.Щях да съм лоша, но какво пък той ме бе направил такава.
Вървях.Стъпките ми глухо отекваха по замръзналия сняг.Тъмнината и мракът ме обгращаха от всякъде.Но накрая имаше светлина.Бяла светлена.Крачките ми станаха по-уверени, на лицето ми изгря усмивка.Очите ми блеснаха-красиви, но опастни.Изплувах, излязохот кошмара.Светлината ме обгърна.Усмихнах се-всичко тепърва започваше...


Първа глава!
Просто обикновен ден...Или пък не?Днес Сакура трябваше да отиде в новото си училище.Тя въздъхна.Ех да можеше просто да си лежи и мечтае.Да нямаше толкова проблеми....
Момичето стана и отиде до огледалото.Погледна се - изглеждаше ужасно.Направи опит да се усмихне, но се получи по скоро гримаса.Въздъхна.Тази нощ отново не бе спала.Същите мисли пак бяха в главата и.В съзнането и бе "той".Оттърси се от мислите си, взе четката и бавно започна да разресва розовата си коса.След това обле
че черен потник и дънки, взе чантата и чадъра си и излезе на вън.
Момичето вървеше и гледаше безлюдните мрачни улици.След известно време стигна до спирката, от където трябваше да вземе автобуса.Скоро се качи в раздрънканото превозно средство с излющена червена боя и седна на последната седалка.Облегна се и се замисли.Мислеше за хилядите моменти прекарани с "него" , за спомените, които бяха направили и за щастието, което бе изпитала.
Но след това си спомни и начина, по който е бе унижил, болката, която чувстваше заради него.Обичаше ли го?-не знаеше.Но и не искаше да знае.Искаше да го забрави, да пренебрегне чувствата си, той да се махне от живота и, и да заживее както преди.
Скоро автобусът спря и 17-годишното момиче слезе.Пред очите и се изпречи голям замък-това беше новото и училище.На вън беше тъмно, а само една лампа осветяваше мрачните, черни стени.На върха на училището се издигаха четери сиви кули.По прозорците се виждаха големи черни паяци.Чу се креслив шум и от огромната дупка в покрива излетяха прилепи.Покрай замъка имаше камъни, подредени в права редица, странноприличащи на гробове.Луната хвърляше бледа светлина правейки обстановката още по страшна.
Сакура бавно се приближи и почука.След известно време млад мъж и катраненочерна коса отвори вратата.Казваше се Саске.Беше доста висок, около двадесет годишен със сексапилно, добре оформено тяло.Косата му покриваше голяма част от лицето му включително черните му очи.Той се усмихна на момичето пред себеси и го покани да влезе.Сакура отвърна на усмивката и пристъпи в замъка.Намираше се в голяма, порсторна зала в готик стил.Саске подкани момичето и те седнаха на един диван в стаята.
-Аз съм Саске.-каза момчето.-И съм ученик в по-горните курсове.-След малко ще дойде директорката и ще ти обясни нещата.
Сакура кимна.
След известно време в стаята влезе русокоса жена и каза на момичето да влезе.
-Здравей миличка.Аз ще бъда твоята диреторка.Добре дошла в новото си училище.Надявам се, че ще се чувстваш добре тук.Ще живееш в стая със своя съкравтирант.Саске ще ти обясни всичко подробно.А сега си свободна.Някакви въпроси?
Момичето поклати отрицателно глава.
Сакура излезе от кабинета.От вън я чакаше Саске и те тръгнаха нагоре по-дългата вита стълба.И тогава тя го видя.Той, който беше съсипал целият и живот и я бе оставил, сега беше тук и се забавляваше с някакво момиче.Сакура стоеше безмълвена и просто ги гледаше.Изведнъж погледите им се срещнаха.Момичето дръпна Саске и влязоха в някаква стая.Тя седна на земята, пачейки, неспособна да стане, да продължи на пред.След известно време се изправи и без да каже нито дума влезе в стаята си.
Тя представляваше старинно помещение с дървени стени и под.Имаше две големи легла с покривки в телесен цвят.Сакура се доближи през прозореца и погледна.Гледаше камъните, осветени от луната, наблюдаваше звездите и луната.В нея се прокрадна чувство на завист.Завиждаше на тези звезди-толкова красиви, живеейки в това спокойствие, някъде далеч от всички нечесности и мъки, далеч от цялата грозотия на този свят.Те просто стояха там, гледаха света от високо, без да се страхуват от нищо, без никакви грижи и проблеми.....
Момичето въздъхна и седна на едното от меките легла до себе си.Утре щеше да подреди багажа си, сега просто не и беше до това.Съблече се и легна в леглото, завивайки се с копринената завивка.Не можа да заспи...
След известно време чу вратата да се отваря и вътре влезе едно момче.Той поздрави момичето пред себе си и се представи:
-Хай.Аз съм Пейн.Ти би трябвало да си Сакура?
-Да.-кимна момичето.
-Добре, аз ще си лягам.Утре трябва да ставаме рано.
Сакура кимна и реши да направи същото.

супер ееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :robot: :robot: :robot: :cvetq: :cvetq: :cvetq: исакм още и ако може да е сасусаку :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

Фика ти е много ама много добър.Добри описания и прочие.Абе с една дума пускай още глави.

Фика е супер! Давай следващата глава! Много е интерсен! :bravo: :obi4amte:

Кой, какво, защо, какви пет лева?!?
Нищичко не разбрах от главата. Първо някъв кофти сън, после някъв кофти автобус, не го приемай лично съчувстван на героинята, после - Училището и то кофти, после стана от ден - нощ и тва много кофти, Саске беше там, което само по себе си е много кофти, после изчезна, Йей!!!, ама после пак се появи, после Сакура видя кофти "него" , скри се в няква кофти стая, Саске тотално изчезна, дойде Пейн и си легнаха и всичко това в има, няма петнайсет кофти изтечения, носещи съмнителните кофти заглавия - Увод и Първа глава... Та... За какво всъщност се мъчиш да пишеш?!?!
П.с. - "Той" да не е Волдемор?

На мен ми хареса :bravo: Грешките ти са малко, грамотно е написано, браво :bravo: Давай следващата

Главата е много хубава
Само не разбрах, дали момчето което я е изоставило е Саске или някой друг

ми като те гледам по точките ти си новачка ама като погледна главата си професилналист беше интересно без грешки и давай още Късмет

elinceto_555 написа:Главата е много хубава
Само не разбрах, дали момчето което я е изоставило е Саске или някой друг

и аз не разбрах ама е мн як иначе мн ми харесва

друг е нали саске я посреща и тя после вижда там другия да са целува с друга и т.н. ся разбрахте ли

Аха
Мерси :kisss:

аа ок

Супер е бр! :8D: :sarce: :cvetq:

супер ЕЕЕ!

олее мацко обичам тее :kisss: :kisss: само заради тебе се регнах :love: :love: :love: :love: а фикаа е тхъ бестт..плс скоро пусни главичкаа :obi4amte: :obi4amte: :bravo: :uhaa: :sarce: :kkkkiss: :kiiiiss:

:cvetq: :love: :bravo: :obi4amte: :kisss: Супер !!!!!!!!!!!!!!