~ История за една принцеса ~ NaruHna

Ето и поредното фикче, което пиша. Дано ви хареса... Ако не ви хареса, ще спра да пиша. Много благодаря на onyx&pink за помощта.

Глава 1:

Хината стоеше усамотена в стаята си, и разговаряше по телефона с Наруто. Момичето не осъзнаваше, че ако баща и я види ще загуби наследството си, но нея не я интересуваше. Винаги е било така. Тя бе непокорна и не й пукаше за забраните на Хиаши. Момичето се интересуваше само от това да общува с Наруто, независимо, че ще изгуби наследството на клана си. Тя не се интересуваше от пари, нито пък от нещо, което може да я направи нещастна. Тя бе непокорна и всички мъже се редяха след нея. Хината обаче не искаше кой да е, а определения за нея – Наруто. С него бяха родени един за друг и щяха се обичат винаги, дори и тя загуби парите си.Момичето изпитваше истинска, чиста и невинна любов към красивия русокоско. Влюбените му сини очи я изгаряха , а косата му привличаше момичето. Но това не бе причината тя да се влюби в него. Причината бе, че той имаше талант, беше умен и красив. Тя внезапно се влюби в него и забрави за наследството, което ще изгуби.
След 10 минути:
Хина отново се бе затворила в стаята си, но този път си пишеше по SKYPE с Наруто. В този момент дръжката на вратата изскръцна и момичето подскочи стреснато.
В този момент баща и влезе в стаята и се разкрещя:
- ХИНАТА!!!КОЛКО ПЪТИ ТИ КАЗАХ ДА НЕ ГОВОРИШ И ПИШЕШ С ТОВА МОМЧЕ!
- Татко, вече съм на осемнадесет! Имам право да пиша и говоря с когото си искам! – отвърна му тя, а в гласа и прозвуча гняв.
Хина затвори чата, за да угоди на баща си и да го разкара по-бързо. Щом той излезе момичето отново отвори чата и продължи да пише с Наруто. Хината не се опасяваше от загубата на наследството, защото по - важно за нея бе щастието и с Наруто. Освен това, тя определяше сама съдбата си. Не оставяше на някакви си милиончета да решат съдбата и. Парите бяха нещо, от което младата принцеса не се нуждаеше. Тя имаше всичко, което искаше, за да бъде щастлива. Имаше ум, талант и най – вече красиво момче. Тя се бореше със всички трудности сама. Не чакаше помощ. Все пак бе принцеса. Всички и завиждаха за смелостта и таланта. Момичето имаше много почитатели и фенове и се радваше на славата си. Тя бе прочута из цял свят и всички я харесваха. Все имаше фенове, които бяха влюбени в нея. Все пак беше изумителна красавица... Тя бе неустоима за всички. Тъмносинята и коса бе бляскава, светлосините и очи бяха толкова решителни... Тя бе най – красивата от всички жени.

Следва продължение...

Тази глава е кратичка, но ще се опитам да направя 2 по - дълга.

onyx&pink написа:Мхм наистина е кратка
На мен обаче ми харесва :)
Фиковете с Наруто и Хината са рядкост, може би защото с по-сложна комбинация :D

Фика ми не е нищо особено... но благодаря

Emm ko da kaja...hubavo e zasega no mi prozvu4a po skoro kato prolog ne kato glava...puskai o6te..za sega nqmam oformeno mnenie no mi haresa ideqta!

PP: sry 4e pi6a na latinica no sym na zala i nqma bg

tan4eto_vd написа:Emm ko da kaja...hubavo e zasega no mi prozvu4a po skoro kato prolog ne kato glava...puskai o6te..za sega nqmam oformeno mnenie no mi haresa ideqta!

PP: sry 4e pi6a na latinica no sym na zala i nqma bg

Няма проблем

Главата е кратичка, но ми хареса Моля те, продължавай да пишеш

o6te :kisss: :kisss: :obi4amte: :obi4amte:

В момента я пиша. Обещавам, че до утре ще я пусна

ohhh lele..pak mn hubavo..no...kade e deistvieto?!to prosto nqma deistvie..vob6te ne moga da shvana razvitieto ot koeto p1k lipsva jelanieto da gadae6 kvo 6e stane v sledva6ite glavi.....

Ето ви и новата главичка... Пак е кратка, но...

Глава втора:

Хината бе свикнала да не се подчинява на заповедите на Хиаши и Амико. Когато и заповядаха нещо, момичето се тръшкаше и не искаш да го направи. Докато със сестрите и – Ханаби и Юай не бе така. Още в детството си, тя бе красива и непокорна. Лицето и бе ангелско, а очите и бяха най – красивите от всички. Човек не би се досетил, че такова момиче, което изглеждаше като ангел е толкова непокорно и неподчинително. Е, с Хината бе така. Момичето имаше буен характер. Когато искаше нещо, го получаваше. Прислужниците на баща и изпълняваха всяка нейна прищявка. Тя не бе много капризна, но искаше да получава всичко, което пожелае. Един ден обаче всичко се промени. Тя беше поканена на бал, но баща и не и позволи. Момичето избяга от вкъщи и отиде. Беше се облякла с къса, розова рокля с колан и брокат. Тя бе ослепително красива. По – красива от всякога. Когато баща и забеляза, че я няма в стаята и, побеснял отиде да я търси из цяла Коноха. Когато я намери, той започна да и крещи:
- ХИНАТА!!! ЗАБРАНИХ ТИ ДА ХОДИШ НА ТОЗИ БАЛ!
- Татко, вече съм голяма! – Хината бе по – бясна от когато и да е било. Вече и омръзна да и държат сметка, въпреки че вече е голяма. Тя не можеше да търпи този живот. Когато се прибраха в къщи, Амико я прегърна, а Ханаби и Юай и се нахвърлиха отгоре и. Момичето едва не падна. Тя си легна, и се направи, че се опитва да заспи. Когато всички заспаха, тя събра багажа си и се опита да избяга от имението на Хюга. За нещастие опита и се провали. Хиаши чу, че вратата скърцаше и се осъмни, дали не е Хината. Той стана и я видя, че иска да избяга. Спря я и я попита, какво прави. Момичето се омълча, а после му обясни всичко.
- Татко, реших да избягам, защото ми омръзна живота, в който ми държиш сметка! Омръзна ми живота на момиче, което не бива да бъде щастливо, за да наследи парите на клана ми! – каза Хината, а гласът и бе тих. – Омръзна ми и това, че не мога да бъда с момчето, което обичам!
Тя бе много нещастна в този дом. Бе много самотна, нищо че живееше там си Хиаши, Амико, Юай, Неджи, Ханаби и Сайрийн. Тя не се чувстваше на мястото си. Не искаше да води живот, който само ще и носи тъга. Тя нямаше никакви надежди да продължи да живее, но тя не спираше. Знаеше, че все някога ще успее. Почти загуби вяра, че може да продължи напред. Тя обаче не спираше, дори и да и е трудно да продължи. Неукротимата принцеса имаше шанс да продължи напред. Само не трябваше да го изпусне.

Следва продължение...

Супер е! Момиче, фика ти е супер Давай още

В момента търся музата за 3 глава, защото играем на криеница, но ще я намеря.

Утре, или други ден най - късно /ако не вали/ ще пусна още

този фик има бъдеще

Щом ви харесва новият ми фик, тогава ще ви зарадвам с трета глава

Глава трета:

Хината се огъваше пред волята на баща и, но не се пречупи. О, не. Тя продължаваше да се бори, и кълне, че ще бъде с Наруто докрай. Винаги е било така. Бори се, и то докато спечели. Гордостта на младата лейди е родена от смелостта и. Тя можеше всичко. Винаги е търсела пътека. Тя не бе разглезена лигла, която се опитва да си пробие път в живота, без да полага усилия. Вършеше всичко сама, разчитайки само на себе си. Любовта и бе трудна, но истинска. Огъваше се, но не се чупеше.
***При Наруто: ***
Момчето мислеше само за принцесата. Той бе влюбен в нея, а тя в него. Той се опитваше да бъде с нея, без да и навлича проблеми. Истината е, че той бе един смел мъж, достоен за любовта на своята принцеса. Сините му очи се изкушаваха, когато я видеше, а устните му копнееха да я целунат. Те изпитваха любов, помежду си.
***На следващата вечер***
Настъпи следващата вечер, в която момичето се мъчеше да избяга. Този път успя да иго нашрави. Тя запали колата си до пълна газ и тръгна при Наруто. Само там можеше да бъде щастлива.
...***След 10 мин. при Наруто...***
Някой позвъня на вратата на русокоското.
„Кой ли е по това време? 23:30 е.” – мислеше си момчето.
Хината вече бе пристигнала при него. Наруто я събори и започна да я целува, както никога не е целувал никоя друга. Той бе преживявал много авантюри с различни красиви момичета, но не искаше коя да е. Искаше избраната за него. Това бе Хината. Той свали роклята и и започна да целува тялото и. Това я възбуждаше. Наруто се чувстваше с жената, която иска, когато я целуваше. И двамата знаеха, че е опасно да са заедно, но това не им пукаше. Все пак се обичаха. След това Наруто хвана принцесата и я сложи в леглото.После се съблече и легна при нея. Момчето започна да я целува отново, а Хината бе на седмото небе.

Следва продължение...

Следва продължение...

Тази глава бе най - хубавата от всички. Давай още

Пиша в момента и новата главичка... Няма да ви разочаровам, спокойно...

Пускай я п0 ск0ро0о

хмм мн искам да разбера какво ще станее нататък харевами мн фика :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :bravo: :bravo:

Ето ви и "дългоочакваната" глава

Глава четвърта:

Наруто бе излязъл, а Хината разглеждаше какво държи той в бюрото си. Неочаквано в едното му чекмедже видя негова снимка, заедно със Сакура. Двамата се целуваха. Хината кипна от яд, въпреки, че винаги е била уравновесена и спокойна, това бе върха на сладоледа. Щом Наруто се върна, тя му поиска обяснение.
- Наруто, мислех, че аз съм единствената ти любов. - каза Хината. Мъжът се почуди какво да и каже, но не се сети. След това и обясни, че е имал любовна връзка със Сакура преди две години. Това променяше фактите. Хината го разбираше, но заради снимката се ядоса повече. Любовта и бе почти сразена. Тя искаше да се върне при Хюга, но Наруто не я пускаше.Мъчеше се да избяга, а после разбра, че е безсилна. Тъй като разбра, че всичко е било от преди две години, спря и легна на леглото, за да си почине. Тя искаше поне една минутка спокойствие. Когато си почина, тя стана и отиде в парка. Там видя братовчед си, заедно със сестрите си. Момичето се върна обратно, но Неджи я спря. Не я бе виждал едва от един ден, а вече му липсваше. Той я обичаше като родна сестра, а тя него като роден брат. Винаги са си помагали, но я беше страх, че братовчед и ще издаде на баща и, че е в къщата на Наруто. Но бе точно обратното. Не я издаде. Той запази тайната, сякаш никога не я е знаел. Неджи знаеше как да пази тайни. Знаеше кога да си държи устата затворена, и това помогна на младата Лейди. Тя бе слабост на мъжете, особено най – много на Неджи.

***При Хиаши:***

Семейството на лейди Хина бе натъжено и много притеснено. Най – вече Амико. Тя бе много тъжна от загубата на дъщеря си. Винаги е знаела, че е непокорна, но това не я интересуваше. Тя я обичаше, въпреки всичко. Семейството и просто не бе на себе си от загубата на скъпата им Хината. Въпреки всичко, те се заклеха, че ще я открият.
„Аз съм виновен за изчезването и! Не биваше да и забранявам да бъде с момчето, което обича, за да получи парите на Хюга!” – ядосваше се на себе си Хишаши. – „Вярно е, че не одобрявах Наруто, но щом принцесата ми го обича, съм длъжен да се примиря... Опитвах се да пречупя една толкова силна любов, и ето... Дъщеря ми избяга! По моя вина!” – продължи да се вини той.
Въпреки всичко, Наруто бе добро момче и заслужаваше любовта и уважението на младата Лейди.

Следва продължение...

супер е, неврорятно и късоо, що так ни мъчиш давай още :kisss: :angel: :bravo: :obi4amte: :robot:

Скоро ще се постарая да ви пусна още