Тя е пич ! ( по наруто )

Така , значи започвам нов фик . Има един измислен герой - Еми . Тя е момичето от снимката ми ама без цайсите ;Д . Има и още един измислен герой Миши .. ама няма какво да знаете за нея ;Д много ще се радвам да ви хареса . По филма - Тя е пич , ама не точно

Глава 1 :

Хей , аз съм Еми . На 16 от Ню Йорк .Приятелят ми е от по - горния клас и
е капитан на мъжкия отбор по футбол - Саске . Играя във женския футболен отбор
в училище . И от тук започва моята шантава история . Един ден с момичетата
тръгнахме за тренировка . О да , ние бяхме най-готините момичета в училището -
Миши , Сакура , Ино , Хината , Темари , Тен тен и аз . И все пак момчетата
харесват момичета с класа и стил . Ние сме точно такива . И не ни е страх
да се контузим или нещо такова . Важно е забавлението .
- Ха , ама вие знаете ли , че Карин от другия клас е започнала да се натиска
на всички момчета - каза Темари някак смаяно . Все пак тя обича гаджето си
и не иска да го загуби . От цялата групичка само Хината нямаше приятел , но
всички занеха , че тя харесва - брат ми - Наруто . Все още не съм казала за
него . Ами .. Мечтата на едно момиче - руса коса и сини очи . Много буен и
лигав . Обожава да ме дразни . И все пак си го обичам .
- Ако припари до Неджи ще и сцепя канчето - отвърна Тен тен . О да и тя имаше
приятел - Неджи . Той беше дългокос и чернокос ;д . Братовчед е на Хината .
- Спокойно момичета не мисля , че е чак такава заплаха . Все пак е цайсмен -
Трябваше и аз да кажа нещо . След този къс разговор се оказахме на игрището
при трениора . В същото време на нашето игрище играе момчешкия отбор .
- Момичета , съжалявам , но няма да имаме повече тренировки . Трябва да
отделям повече време на момчетата . Все пак са професионалисти . А вие
имате още какво да учите . - Говореше трениорът . А аз щях да изригна . Исках
да убия всички . Как може да каже такова нещо .
- И ние може да бъдем професионалистки . Не сме слаби . Никак даже . - Каза
Миши . Трябваше и аз да се изкажа по въпроса . Все пак бях капитана на отбора.
- Тя е права . Изключително добри сме . Неможе да ни зарежете просто така . -
В същия момент идваха момчетата и попитаха какво се случва . А трениорът им
каза , че не сме били достойни да ни учи и ние сме му се молели да останем .
- О , момичета . Знаете , че сте кръгли нули . Защо да усложнявате живота
на човечеца - каза Саске . Представете си , моето гадже ми казва , че не ставам.
е Сега вече ми кипна ..
- Като съм кръгла нула и аз ще ти кажа едно кръгло - КЪСАМЕ ! - и му показах
един страхотен жест с пръст ^^ . И достойно с момичетата си тръгнахме . Отидохме
до кафето , но беше фраш . И така всяка се запъти към дома си . Пребрах се , оставих
си екипа и си взех душ . Надух музиката и в същия момент брат ми влезе .
- Дребен , трябва да ти кажа нещо ..
- какво ? - полюбопитствах аз .
- Ами .. Има уникален концерт на Linkin Park в Лондон и ще трябва да гледаш нашите
да не разберат за отсъствието ми .
- неможеш ли просто да им кажеш ? - попитах отново аз .
- Ти луда ли си , така никога няма да ме пуснат . - засмя се той . Вдигна се от стола ,
Гушна ме . - Чао - И скочи през прозореца ;д . Все пак бяхме на втория етаж , а къщата
е ниска . Беше се стъмнило и точно към 3 през ноща ми дойде страхотна идея . Която щях
да осъщяствя утре . О да , щеше да е върховно .

ГЛАВА 2 :

Ето , че деня смени ноща . Мързеливо седнах на леглото си и се обърнах към
ръба му . Секунда по-късно краката ми тропнаха на студения под .
Запътих се към банята . Измих очите си , бавно . После - зъбите , косата .
И така се стигна до избирането на дрехи . Облякох се спортно , защото няма
да има смисъл да съм наконтена докато извършвам плана си . Тръгнах от
вкъщи и много скоро се озовах пред големите врата на фризиорския салон -
,, Magic Hair " . Там работеше чичо ми . Той беше голяма печеняга . Винаги
ми е помагал . НАдявах се да ми помогне и сега . Той се озова пред мен .
- Хей , имам нужда от помощ . - казах аз и направих една кучешка моцунка .
- хаха , казвай !
- Ами , брат ми замина . Без нашите да знаят . И ме помоли да го прекривам .
Изгониха ме от футболния отбор . И ми дойде уникална идея за училището на
брат ми ... - но не довърших , той ме спря .
- Знам на къде биеш . Искаш да отидеш в училището на брат ти и да влезеш в
футболния отбор нали ?
- Хах , да . Но ще трябва да ме преобразиш . - Засмях се аз . И седнах на
стол срещу едно голямо огледало . Първо той прибра косата ми и сложи някаква
шапка , сещате се - плешива ;д . А после започна да ми слага най - различни
перуки . Оцелихме досущ като тази на брат ми . И от лицето , се стигна до
дрехите . Стана късно вечер и аз се пребрах . Нашите вече бяха заспали . Нямаше
опастност . Нито ядох , нито нищо . Веднага легнах да спя , защото утре
щях да ходя в училището на Наруто .
Зъъъъън , Зъъъъън .. Тъпата аларма звънна . Седнах на ръба на леглото и
се опитвах по най - мързеливия начин да стана . Измих очите и зъбите си .
Облякох едни шорти и една тениска . Взех багажа с мъжки дрехи . Направих
си въже от чаршафи и го пуснах да пада надолу към земята около къщата. Пуснах
куфарите от прозореца на земята . И се заех със слизането . Когато бях
готов , хванах автобус . Пътя към училището му , наистина беше дълъг .
Сигорно се чудите как няма да разберът нашите , че ме няма - просто е .
Майка ми и баща ми са разделени , а и двамата имат гаджета . И така просто
казах на мама , че отивам в татко , а на татко , че съм при мама ;д . И след
ужасно дългия път , който ми се стори цяло вечност - пристигнах . Беше пълно с
хора . Момичетата ме гледаха с изпиващ поглед . Ужас , не съм свикнала . Искам
момчета подяволите !Когато влязох в зградата , веднага ме опътиха къде ще бъде
стаята ми . Стая 302 . Беше на третия етаж . Хах не се и очудвам винаги е така .
Чудех се с какво ли тъпо момченце ще се падна . В същия миг бях пред стаята .
Отворих вратата и надникнах вътре . Имаше момче с червена коса .
- Аз съм Гаара - каза той и ми подаде ръка . А сърцето ми започна да трепка ..