Моите стихчета...

Пон Апр 26, 2010 7:56 pm

Нека само да поясня, че това е първото ми писане, и дълго време се чудих дали да го пусна... Но след толкова молби от страна на Меги, реших да го пусна... Не знам дали е станало, така че критикувайте си на воля...

Болка

Болка...
Огромна и всепоглъщаща болка...
Болка, която ти ми причини!
Болка, която ще остави следи...
Кървави следи...
Но аз вече се научих да живея с тази болка.
Научих се, да не я показвам...
Колкото и да ме боли, аз винаги съм с усмивка на лице...
Усмивка... усмивка изпълнена с фалш и тъга...
Но стига вече! Аз ще стана силна!
Ще си отмъстя! Ще рониш кървави сълзи...
Ще се наслаждавам на всеки миг от твоето страдание...
Ще те съсипя малко по малко...
Но после... После какво?
Болката отново ще ме погълне...
Ще ме погълне в своята дълбока тъма,
а аз не съм достатъчно силна, за да я спра...

Нед Май 02, 2010 8:43 pm

Ето и новото ми стихче... надявам се да ви хареса...

Държах оръжието в ръката си...
Бум!
Звукът отекна като ехо в съзнанието ми.
Стана тихо...
Зловеща тишина...
Страшна тишина...
Стана тъмно...
Бавно падах към ужасната бездна
на тишината и тъмнината.
Коя съм аз?
Какво става с мен?
Тези въпроси нахлуха в съзнанието ми,
преди да заспя завинаги.
Дали щях да липсвам на някого?
Дали живота ми изобщо имаше смисъл?
И аз не знаех...
Но бях сигурна, че там, където отивах,
нямаше да се чувствам нещастна.
Изведнъж видях светлина.
Бяла светлина, която ми нашепваше да я последвам.
Рая...

Пон Май 17, 2010 9:08 pm

Твърдиш, че си ми приятелка?
Най – добрата ми приятелка?
А какво правеше за мен?
Винаги, когато ти имаше нужда от мен, аз идвах.
Винаги, когато бе тъжна, аз те утешавах.
Винаги, когато плачеше, аз плаках с теб.
Винаги, когато аз имах нужда от теб, не ми подаде ръка.
Винаги, когато бях тъжна, теб не те бе грижа.
Винаги, когато аз плаках, теб те нямаше.
Всеки път ми казваше, че не можеш да дойдеш при мен.
Но аз не се сърдих, нали...
Аз продължавах да мисля за теб, като за най – добрата ми приятелка.
Но когато аз не можех да дойда, ти се сърдеше...
Винаги трябваше да се извинявам.
Трябваше да те моля да ми простиш...
А ти кога ме помоли за прошка?
Кога ми се извини?
Аз не си спомням.
Казваше, че случката няма да се повтори,
но това продължаваше отново и отново...
Вече ми писна!
Не искам да живея повече така!
Намери си друга, която да нараняваш и използваш,
защото аз ти казвам КРАЙ!

Сря Сеп 15, 2010 9:43 pm

Моите стихчета...

Моите стихчета...

Re: Моите стихчета...

Re: Моите стихчета...

Re: Моите стихчета...

Re: Моите стихчета...