стихчета

стих1
любовта боли

За теб може да са глупости това,
но аз вярвам,вярвам в любовта.
И дори когато ти с мен се подигра
аз не спирах да вярвам.
Болеше ме,и още ме боли.
Но сккъпи мой не се притесявай
ще го изживееш и ти,и ще те боли.

Ето и другото лошо мнение на Меги:
Харесва ми, но:
1. Прилича повече на спомен /дано знаете в какъв смисъл/, отколкото на стих.
2. Само от 4 реда е.
3. Имаш грешки, но кой ги няма.
Продължавай да пишеш. С всяка критика ти ставаш по - добра в писането, можеш да пожънеш успехи. Само с добри мнения и без критики. Та както казах, продължавай.

страхотно

Що- годе бива. Има тук таме рима, абе става, но има още работа... много работа. 1-во " ще го изживееш и ти,и ще те боли. " МНого "и"-та стават. хД Може би нещо като " Но ще те боли, щом го извижееш и ти" или нещо от сорта, просто и-тата са доста, а и редактацията те зове. Все пак обаче бива. ;)

Един ден аз видях смъртта и от тогава хората ме питат:
-Как изглежда тя?
А аз им казвам:
-Тя е красива млада жена с много бледа кожа,като на мъртвец.С очи черни,като нощта.С коса лакатушено черна.А дрехите и,изпокъсани и стари,повехтяли с годините.
-А как се каваше тя,как звучи глъсът и?
-Тя има име,но не ми го каза.А глъсът и бе толкова нежен и вдъхновителен.
-А какво ти показа тя?-питахаме те.
-Показа ми рая и ада.В ада има хора които постоянно се съревновават,а в ада е мирно и спокойно,защото хората които са там са осазнали грешките си.

Добре е написано...
Харесва ми, въпреки грешките.
Все пак, всеки ги допуска.
Е, давай още

На мен пък не ми хареса. ЪЪ нещо римата не се е получила. Идеята е добра, но другото не ме кефи, сорка. 1-то беше по- добро, Давай нататък, следващото може и да ми хареса, но помисли върху римата и най- вече върхо това как звучи. Имам предвид скивай си изреченията. Едното е късо, другото километрично и точно тук римата почва да куцука на един крак Давай още! :;):

Когато вглеждам се в твоите очи виждам,че страдаш.Но ти не страдаш,защото някой те е нарани,а заради това че ти си наранила някой.Ето те сега,видя ли болката?Болката от любовта,болката няма да напусне твоята душа.
И ето един ден ти събра кураж и отиде,отиде при него.Аз бях там и виждах,как кръвта ти бушува,умът ти отказва,а сърцето се моли,моли се той да приеме извинението ти.И ето той те зърна и се усмихна, защото знаеше защо си там.А ти бе ,толкова притеснен и каза куп глупости като тази:
-Ела да ти се извиня за малко!
Но на него не му пукаше,прегърна те ти каза,че всичко е наред.

Всеки слънчев ден ти беше до мен,
а сега небето плаче ли, плаче,
защото ти не си с мен...
Но знаеш ли:
не ми и трябваш...
Аз вече се изправих на крака
и търся път към любовта...
Към невъзможната любов...
Знам, че ще страдам,
но ще поема този риск...
За да съм щадтлива,
съм готова на всичко,
дори и да те унищожа!
Ще си платиш за болката,
която изгори душата ми!

И благодаря на hinata_hyuga_fan,че ми помогна с стихчето и то атски много

Супер е!
Помогнах ти малко и стана страшно яко
Давай още

Всеки път,когато някой ме наранява
сърцето ми се сковава,ли сковава.
Всеки път,когато някой ме обижда
мрака в душата ми приижда.
Не мога повече всеки път аз умирам и
се взирам в кръвта.Аз не искам да умра,
но всички други искат .Не знам как да
оцелея ако ти не подадеш рака,на мен умрялата
жена.

sweet_temari написа:Това не беше зле
В началото е започнато супер, но после нещо не ми допада
Иначе, като цяло е много хубаво
Римата ти се е получила...
Имаш едно БРАВО от мен

И от мен, и от мен

Годините летяха, а момчетата растяха...
Но ние не пораснахме,
а по вас се захласнахме...
Вие бяхте пратки от бога сладки...
И сега сте щастие голямо...
Но миналите дни бяха по - щастливи.
Имаше глъчка и смях,
а сега има само стъкленица с прах...

Супер
С малко редакция стана страшно яко
Е, чакам още