Скрито в сенките / a little different vampire fik/

First topic message reminder :

Ето ви и още един фик, който започнахме със Сез. Дано ви хареса

„Watching me
Wanting me
I can feel you pull me down
Fearing you
Loving you
I won’t let you pull me down...”

Саундтрак http://www.vbox7.com/play:bca4311c


„Преупредих те, нали? Не беше ли така? Предупредих те какво може да се случи, но ти ми обърна гръб. Изостави ме на кръстопътя между живота и смъртта. Остави ме да се справя сама...”
-Не! – Виках и бягах. Не знаех накъде отивам. Краката ми се препъваха, спъвах се и падах, но продължавах. Лутах се в тъмния лес. Не знайно защо вярвах, че ако изляза от тази необятна гора ще намеря своето спасение. Спасение, значи? Така ли се наричаше вече? Не,не. Нямаше никакво спасение. Това бе просто лъжа. Лъжа, която ти дарява надежди, а после ти ги отнема с презрителна лекота, просто ей така. Аз никога нямаше да избягам, никога нямаше да забравя. Раната от миналото се превърна в моето настояще, моето бъдеще и ще ме преследва за вечни времена.
Песета от mp3-то се повтаряше отново и отново. Вече дори не й обръщах внимание. Сякаш тя стана част от мен. Намери празното място в сърцето ми и се настани там, за да не ми е самотно. Но каквото и да правеше това стягащо чувство не ме напускаше. Задушаваше ме. Затягаше примките на важето около врата ми малко по малко, докато накрая не издъхнех, паднала под някое дърво. Обаче аз нямах намерение да напускам играта. Нямах намерение да кажа завинаги „Не”. Щях да продължа да играя, макар и да знаех, че повече няма някъде.
-Наказа ме, но на пук на теб аз съм жива. А живота ми няма да ми го отнемеш просто ей така. – Казах на глас, след като се бях спряла по средата на една пътечка. Бях се изморила. Нямах никаква представа къде съм и колко време съм се лутала в тази гора. Ставаше студено, мракът се спускаше бавно. До преди няколко минути вярвах, че няма как времето да се влоши още повче, а ето, че можеше. Въздъхнах. Продължих оново да вървя. Колкото повече пристъпвах напред, толкова по – дълъг ставаше пътя. Сякаш тази пътека нямаше край! Накъдето и да погледнех виждах само дървета, бухали издаваха зложещи звуци, а вятара караше тялото ми да замръзва. Ако не намерех къде да пренощувам, щях да умра от просуда. А уж до преди малко разправях, че едва ли не вървя рамо до рамо със самата Смърт. Каква ирония! Какъв лесен начин да прецакаш живота си и то савсем сам! Е, при мен историята беше друга. Нямаше да бъда виновна единствено аз. Онова същество разби живота ми. То ми отне най – скъпото и пак то уби душата ми. Казват, че душите не могат да бъдат убити, а моята умря в онзи ден. В онзи мой петнайсти рожден ден. Бях най – щатливото момиче в целия свят. Имах всичко, за което някой някога би могъл да мечтае. Празнувах, смеех се и танцувах, защото това бе моят ден. Докато не се появи той. Чернокосо момче, ослепително красиво и много опасно. Бях в стаята си и търсех нещо, което да облека, защото бях разляла върху роклята си пунш. В минутите, когато съм се преобличала той е убил всички присъставащи на партите. Щом слязах долу, с усмивка стигаща чак до ушите, останах смразена. Изражението на лицето ми веднага се промени от весело в ужасено. Гледката беше потресаваща. Тогава разбрах, че нищо в живота не е сигурно, че дори самият той може да ти избяга. Никога повече не видях онова момче. След като се поразрових из книгите разбрах какво същество се бе самопоканило на партито ми и си беше направило кървава фиеста. Оттогава се заклех, че ще го намеря и убия.

Абе кво става тука... Двете ми любов това е невероятно Направо нямам думи, как ги измисляте тези фикове за вампири Давайте още

СуПер е ..

Суперрррррррр още едно вампирско фикче... Обожавам вампирите, де да бях и аз един. Иначе главите бяха супер. Вие двечките направо
искате да ме подлудите. Мятайте следващата глава.

ощееее

Yooo... hell ама ти жив ли си бе откога не си се появявал в форума
Сладка фика ти е original само така... Кога ще пускаш новата глава Айде не ме мъчи де, иначе ще дойда и ще те набия Шегичка

Tozi Koko-Poko veche me iznervi, da ne bi da iska da kazva na horata kakvo da praviat?

Inace fica e super nqmam dumi

суперски фик аллл искам още много (колко съм нахална) :Д:Д аах как искам да разбера кфо стаа нататук :Д

NEXT mn q qkooooooooooo

Великолепно е!!! моля теее ощеееее май няма да дочакам ОЩЕ!!!! МОЛЯ