СасуSaku ~ sweeT_lov3~

здр.. Аз съм нова и това ми е първият фик!!! Измислих нещо различно по това, че всички започват да разказват от името на Сакура, а аз ще разкажя от името на Сасуке :)
Пролог!!


Изморен от кошмарите,Сасуке се подигна от леглото.С широко отворени очи той се взря в ръцете си,но не можа да види нищо в тъмнината.Струваше му се , че усеща мириса на кръв.Той се протегна към нощната лампа и светлината засия остро.Той преодоля импулса да си затвори очите и се взря в ръцете си в изумение.Те бяха чисти.Сасуке беше сигурен, че би трябвало да има кръв на тях.Нетърпеливо отметна одеалото настрана.Бяха минали две седмици откакто се беше завърнал победоносно от битката и въпреки това тези кошмари продължаваха да го притесняват всяка нощ.



Споменът за страховитата битка с Итачи,в която Сасуке победи,го притесняваше.Той винаги бе мечтал за този момент.Сега , когато постигна целта си,чувстваше само празнота.Нямаше чувство на задоволство както очакваше да бъде.Нямаше дори приятно облекчение.

Освен това,той не можеше да изтръгне тази картина от главата си.В последните си минути брат му се опитваше да обясни кратко причината за убийствата си. "Направих го,за да може да сме свободни,Сасуке!Те ме мразеха и вече бяха уплашени и от теб.Защото бяхме твърде силни...Исках просто да ни освободя!"

Неговите думи бяха просто лъжи или поне това си повтаряше Сасуке отново и отново.Въпреки това имашe един глас зад главата му,който винаги се питаше дали Итачи е казвал истината или не.Той никога нямаше да разбере.

Сасуке напусна малкия си апартамент и излезе навън само по черните си панталони.Нощният въздух беше свеж,но той съвсем не обърна внимание.

Превръзките около главата му го притесняваха.От месеци той беше без протектора на Коноха и сега вече беше отвикнал да има нещо вързано около главата си.Всъщност той можеше да остане на легло.Тсунаде беше се погрижила за него след битката,иначе вероятно щеше да умре от раните си.Но тази мисъл не го тревожеше.Сега той беше постигнал целта си и животът му вече нямаше смисъл.

Някаква светлина го освети и той повдигна главата си.Облаците се бяха разделили за един момент и луната изглеждаше ярка и бляскава от небето.Сасуке въздъхна спокойно."Защо се чувствам толкова празен?" Той имаше чувството че никога повече няма да е способен да изпитва някакви чувства.Нито можеше да се радва на красотата на тази нощ,нито на мира в това селце,което той наричаше дом.

"Сасуке-кън?"

Toй се обърна. "Сакура?" Беше изненадан да я види в такъв късен час.Изглежда тя беше на път към неговия апартамент. "Идваше да ме видиш ли?" - попита той.

Тя се изчерви и кимна. "Исках да проверя дали си добре."

Той кимна повече на себе си , от колкото на нея.Сега си спомни.През първата седмица , докато беше на легло и се възстановяваше след битката, Сакура често беше при него.Когато и да се събудеше през нощта от ужасен кошмар,тя винаги бе там сменяща влажната кърпа от челото му или просто спяща на стола до леглото му.Той потърси дълбоко в сърцето си чувство за топлота и благодарност,но там нямаше нищо.

"Ти не трябва да си вън на студа,Сасуке-кън." - каза тя и се доближи до него. - "Ще те закарам до вас преди да си се простудил.Тсунаде каза че тялото ти все още е слабо."

Той и позволи да го хване за ръката и да го закара обратно в апартамаента му.Поради неопределена причина си спомни деня, в който срещнаха Какаши и той ги попита за техните мечти. "Не знам дали можеш да го наречеш мечта" - беше отговорил той.- "Но трябва да убия един човек и да продължа клана си.

Той въздъхна остро.Може би беше това.Да възобнови клана си...може би тогава чувствата му биха се завърнали.

Сакура отвори вратата на апартамента и светна лампите.Той съзнателно затвори вратата,докато тя вече беше изчезнала някъде из кухнята.
"Ще ти приготвя чай,Сасуке-кън" - каза тя весело.Тя винаги е била на негова страна.Когато Какаши и Наруто го изоставиха и се опитваха да го спрат от неговото отмъщение,само тя беше там за него.Сасуке си спомни какво беше му казала тя онзи ден,когато той напусна селото заедно с четиримата нинджи от Селото на Звука (the four sound-nin).

"Обичам те с цялото си сърце,Сасуке-кън!Моля те,остани с мен!А ако наистина трябва да отидеш,тогава вземи и мен със себе си.Ще се опитам да ти помогна по какъвто начин мога!Моля те,Сасуке.Аз...аз ще направя всичко за теб!!!

Той влезе в кухнята и идеата се оформи в главата му от самосебе си. "Сакура"-каза той.Тя се обърна и му се усмихна сладко.Тя винаги беше усмихната щом той е наоколо.За кого играеше ролята на насърчаващото момиче?За него?

"Сасуке-кън!Не ти ли е студено?-тя възкликна.-"Чакай,ще ти донеса да облечеш нещо." Тя напусна стаята , а той погледна към печката,където беше приготвила вода за чая.Сакура се завърна бързо с тениска в ръката.Той не възрази докато тя му нахлузваше тениската през раменете с грижлива усмивка.

"Сакура..." - захвана той,но тя беше обърнала гръб и приготвяше две чаши пред печката.-"Сакура,помниш ли какво ми каза веднъж?"

Изненадана,тя обърна главата си.

"Какво имаш предвид,Сасуке?Кога какво съм ти казала?"

"Когато напуснах селото,за да тръгна с нинджите от селото на Звука"-обясни той търпеливо.Беше започнало да го дразни това,че тя се беше концентрирала повече в чашите с чай,от колкото в това,което казваше той.-"Тогава ти ми каза ,че би направила всичко за мен."

Тя спря и каза без да се обръща. "Това беше истината."

"Още ли го мислиш?" - попита той сериозно.Тя избра чаша и той изгуби търпението си.Внимателно той я хвана за раменете и я обърна така , че да е лице в лице с него.Ризата му се изплъзна от раменете.Тя го погледна в очудване.

"Имам молба,Сакура."

"Каква е?" Очите и бяха станали широки.Тя видя в погледа му колко сериозен е в намерението си.

Той погледна право в очите и и заговори твърдо:

"Омъжи се за мен,Сакура."

Чашата падна на пода с трясък и се счупи на парчета.


1ва глава

Глава първа:Отговорът на Сакура

Сакура не можеше да каже нищо.Може би за пръв път през живота си,тя беше абсолютно няма."Шега!" - извика глас в главата и.-"Той сигурно се шегува!"
Но Сасуке никога не се е шегувал.Отгоре на това тя ясно видя настойчивият му поглед.Той беше напълно сериозен.

"Сасуке.." - промълви тя.Сакура беше разтлала сърцето си напълно пред него в онзи ден , но той никога не беше и дал знак,че вижда в нея нещо друго освен оттегчаваща го компания.Тя вече беше свикнала на факта че Сасуке не чувства нищо към нея.Или това беше грешно?Би трябвало...иначе той не би я помолил да се омъжи за него.

Но очите му бяха студени и празни.Той изчака отговора и без нервничене.Но тя не беше ли му дала вече отговора си?Не беше ли му обещала да направи всичко за него?Всичко?
Той запита:

"Е,какво ще кажеш?"

Тя отговори тихо: "Да..."

Той въздъхна меко,някак успокоен.Реакцията му я изненада. "Добре"-каза той просто.

Тя си представяше този момент от мига , в който се влюби в него.Представяше си как Сасуке и предлага да се омъжи за него и после я прегръща,целува и никога повече не я пуска.Реалността беше по-трезва.Това ли беше всичко?С треперещи крака тя се наведе и започна да събира парчетата от счупеното стъкло.Когато две ръце се протегнаха да и помогнат,тя повдигна главата си в очудване.Сасуке не я гледаше в очите.

Заедно събраха , това което беше останало от чашата и тогава Сасуке взе тениската си и си я наметна.

Сакура го гледаше притеснено.По дяволите..та той току-що и беше предложил и единственото нещо,което и беше казал от тогава беше само "Добре!!" Беше поразена.Толкова мисли имаше в главата и.Тя запелтечи:
"Ние ще говорим...за това...утре.Аз по-добре да се пребирам..."

Без да му даде възможността да отговори,тя побягна покрай него и напусна aпартамента.Объркана,вилнееше в нощта докато стигна вкъщи.Разтреперена,тя отключи вратата и срещна майка си по пътя към стаята и. "Сакура,какво става?Изглеждаш обезпокоена."

"Нищо няма!" - каза тя и затвори вратата след себе си.В тишината в стаята си,тя най-после се успокои достатъчно , за да помисли за всичко.Сасуке искаше да се ожени за нея.Беше това,за което тя винаги си бе мечтала.Ръцете и трепереха.Може би трябваше просто да изчака докато Сасуке се подобри.Може би това беше само идеа,за която той не беше помислил достатъчно.Трябваше да поговорят утре.До тогава беше по-добре да не мисли за това.

Нещо капна на бедрото и.След секунди сълзите потекоха.Тя дори не знаеше дали плаче от радост или заради неговата студенина.

Както беше планирала на следващия ден тя отиде да говори със Сасуке.Събра цялата си смелост и го попита дали е бил сериозен предишната вечер.Всичко,което каза той беше "Да" , така че всичко беше решено.Те щяха да се женят.

Сакура не беше на ясно как ще каже на другите за това.Тя реши да поговори първо с Какаши и Наруто и за това ги покани на Рамен.

Както обикновено Наруто се потопи в купата,докато Какаши не изглеждаше гладен.Той погледна към Сакура някак недоверчиво и попита: "Не си ни канила навън от дълго време...има ли нещо,което искаш да ни кажеш?"

Сакура се поколеба. "Имам новини и за това исках да ви помоля за съвет.Все пак вие сте най-добрите ми приятели." Tя си пое въздух "Сасуке...той..вчера..помоли ме да се омъжа за него."

"КАКВОООООО?" Наруто пусна яденето на масата.Какаши просто изкриви веждите си.Докато Наруто си вдишваше въздух,Какаши попита замислено: "Серизоно?Дори не знаех че сте били заедно"

"Не сме били" - прошепна тя.-"Той просто ме попита...просто ей така."

Какаши не изглеждаше много зарадван. "И какво отговори ти?"

"Казах Да"-каза тя с наведена глава.Искаше да каже повече,но изведнъж се загледа в две насълзени сини очи.

"Сакура-чааааааааааааааан?!" - захвана Наруто - "Искаш да се омъжиш за Сасуке?За този студеносърдечен глупак (нз как точно да преведа "bastard" xD ) Не можеш да ми сториш това!"

Тя очакваше неговата реакция.Все пак той беше съкрушен заради нея за дълго време,дори след като тръгна с Хината.
"Ти имаш Хината,забрави ли?"-каза тя спокойно.

Toй наклони долната си устна.Какаши запита "Сигурна ли си за това,Сакура?Знаеш,че Сасуке не е от привързаните типове..."

Някак тя се почувства така все едно трябва да го защити. "Той винаги ме е защитавал и не би ме помолил да се омъжа за него без причина! Винаги съм мечтала да имам семейство със Сасуке."

"Искаш да имаш деца???" - изуми се Наруто.

Сакура кимна и продължи да говори : "Може да не го показва,но аз знам , че той е топлосърдечен.Обичам го и искам да се омъжа за него.

Какаши въздъхна тихо,после се усмихна под маската си и каза "Добре тогава,желая ви късмет!Може ли да държа реч на сватбата ви?"

"О,я стига!Ти сигурно ще закъснееш.." - измърмори Сакура.Тя хвърли поглед върху часовника си и бързо стана. "О Боже! Исках да говоря с родителите си преди обяд.Те още си нямат и идея.Хора,пожелайте ми късмет! " Тя се завъртя наоколо и започна да бяга,оставяйки двамата си приятели безмълвни.

Какаши погледна Наруто,който не беше докоснал рамена си. "Няма ли да ядеш?"

Той махна чинията настрани и каза "Не съм гладен." Докато Сакура беше при тях , той изглеждаше бодър , но сега беше просто тъжен.

"Мислих,че си приел факта,че Сакура е влюбена в Сасуке..." - каза Какаши.

Момчето отговори с наведена глава: "Приех го." Той сложи клечките за ядене (chopsticks) настрана и настана неприятна тишина.В главата на Какаши имаше мрачни мисли.Тази идеа за сватба не му се нравеше.Сасуке никога не беше показвал интерес към Сакура,нито към друго момиче.От къде идваше тази внезапна молба за женитба?Дали беше заради това,че беше победил Итачи?

"Тя не изглеждаше щастлива,нали?" - каза Наруто внезапно.Какаши се загледа в него.Младият нинджа се усмихна тъжно. "Сакура-чан...тя съвсем не изглеждаше щастлива." Всъщност той беше казал това,което Какаши си мислеше.И беше прав.

Въздишайки тихо,Сасуке отвори прозореца и се облегна на парапета на балкона.Koлкото се може по-бързо той се покатери и се остави да падне на земята от последните няколко метра.Той чу гласове на момичета,идващи от страничният вход и завъртя оттегчено очи.От както Сакура каза на родителите си за сватбата,той нямаше и една спокойна минута.Новината беше плъзнала от самосебе си като огън в селото и от тогава тези обожателки не преставаха да чукат на вратата му и да го питат една след друга дали клюките са верни или не.

Той мразеше тези пищащи,лигави момичета.Не можеше ли да го оставят на спокойствие поне вечерта.

Сасуке харесваше апартамента си точно защото винаги имаше друг начин за измъкване освен входната врата.Гласовете ставаха високи и той побърза да се измъкне възможно по-бързо от къщата.От както беше помолил Сакура спонтанно да се омъжи за него,той твърдо беше намерил в себе си неспокойствие.Нуждаеше се от малко време ,за да подреди собствените си мисли и да помисли все пак защо беше и предложил брак.Вчера се бе срещнал с Хокаге Тсунаде и официално я помоли за разрешение за брак.Всъщност си беше чиста формалност , но понеже той сега беше главата на клана ( дори и да беше единственият в него ) , Тсунаде се съгласи.

Тя беше зардвана и поиска да се погрижи сама за церемонията.Сасуке не каза нищо.Той се надяваше на кратка и бърза сватба и нямаше интерес да се занимава с другите безсмислици.Сакура просто щеше да му стане съпруга.

Сасуке се поразходи из Нинджа Академията , но беше несклонен да си спомни старите времена.Сакура беше дете тогава.Но покрай минаването на годините,тя порасна.Особено през Изпита за Чуунини, тя беше го впечатлила с битката си срещу Ино.Може би още тогава той несъзнателно беше решил,че ще се ожени за нея.Тя беше красива,нямаше място за спор.Плюс това беше и силна и зряла.Беше идеална за плановете му.

Сасуке забеляза мърдането на люлката,която беше недалеч от входа.Едно време Наруто седеше там,след като отново се беше провалил на завършването.Сасуке отиди по-близо и видя някой с наведена глава да седи на люлката и да се люлее.Изненадан той попита в нощта: "Наруто?Това ти ли си?"

"Видях те."-каза Наруто без да поздрави-"Не си ли със Сакура?"

"Тя е вкъщи" - каза Сасуке хладно.

Наруто се обади нетърпеливо: "Вие двамата не изглеждате като влюбена двойка пред женитба."

"Ревност?" - попита Сасуке с триумфална усмивка.

Русият шиноби му хвърли тъмен поглед. "Престани с глупостите,Сасуке.Приех факта,че тя не ме харесва,но ти никога не си се интересувал от нея и винаги си я наранявал.Не ти вярвам." Той стана от люлката и грабна Сасуке за яката на тениската му. "Ако я нараниш,ще те довърша.Разбираш ли?"

Освобождавайки се от захвата на Наруто,той заговори: "Ти по-добре си седни на люлката!Нямаш шанс пред мен ,така че запази празните заплахи за себе си."

"От както се завърна,си толкова студен,Сасуке.-каза Наруто.-"Преди беше отдалечен от нас,но ти пукаше за приятелите ти и аз бях сигурен,че имаш добро сърце.Сега си различен.Ето защо съм разтревожен за Сакура-чан."

"Хм" - промърмори Сасуке.

"Искам да ми отговориш честно на един въпрос"-каза Наруто.-"Обичаш ли я?"

Сасуке му хвърли леден поглед. "Не."


Глава Втора:Сватбени камбани

Малко оттегчен,Сасуке пое към къщата на Сакура.Одевешният му разговор с Наруто го притесняваше.От кога Наруто беше станал толкова сериозен?И защо изобщо се интересуваше? "Да ме пита дали я обичам...беше някак нервен..." -промърмори си той.- "Това не му влиза в работата."

Той опита да се убеди,че не се интересува от странния разговор,който проведоха,но от друга страна не можеше да спре да мисли за това.Накрая Наруто можеше да се забърка и да развали плановете му.Трябваше да ускори цялото това нещо,за да бъде сигурен.

Когато пристигна в къщата на Сакура и почука,тя беше тази която му отвори. "Сасуке-кън!" -възкликна тя. - "О,влизай!" Къщата изглеждаше празна.За негово облекчение изглежаше , че вътре няма никой освен Сакура.

"Къде са родителите ти?" - запита Сасуке.Той не беше изпълнен с желание да се среща със семейството и.Такива неща му бяха особено неприятни,от както починаха неговите родители.

"Бизнес пътуване"-отговори тя бързо.- "Ще се завърнат след около две седмици.Когато тръгваха казаха че приемат да направим това което ние мислим за добре."

А,перфектно!Сакура посочи кушетката и те седнаха.Той забеляза ,че Сакура седна на дистанция от него.По принцип тя би седнала възможно най-близо до него. "Искаш ли нещо за пиене,Сасуке-кън?" -попита тя с приятелски тон.

"Не,благодаря."-измърмори той.Нещо тук го притесняваше.Къщата беше широка и светла,стаите-приятни и топли и всички лампи бяха светнати.Те дразнеха очите му,но той не каза нищо.Това беше къща,в която живееше семейство,семейство като неговото едно време когато родителите му бяха все още живи.Сега той мразеше грешния си идеал и мразеше начина по който тези семейства сякаш му се смееха подигравателно.Той беше единственият , който знаеше колко крехко може да бъде това щастие.За част от секундата почувства изгаряща омраза към Сакура,която продължаваше да има щастливо семейство.

"Сасуке?" - попита тя и го върна в реалността.Той кимна незначително и се насили да преодолее чувствата си на яд. - "Сасуке-кън,има ли причина поради която дойде тук?"

А!Той съвсем беше забравил. "Дойдох да те взема с мен.От тук нататък искам да живееш с мен."

Тя пребледня и запелтечи. "Какво?Искаш да се преместя при теб...Т-толкова скоро?"

Сасуке сви рамене. "Защо да чакаме?Ще отида при Хокаге Тсунаде утре и ще се погрижа за всичко.Мисля , че е най-добре да се преместиш при мен сега,така че си опаковай багажа." Веданага след като каза това,той разбра че може би беше малко остър.

Тя се поколеба за момент и беше сигурна , че той ще се откаже от предложението си.Но изведнъж изражението и светна и каза: "Добре! Така или иначе е скучно тук,когато нашите ги няма." Понякога тя беше мистерия за него,но той нямаше нерви да мисли за това. "Ще опаковам една чанта за сега , а по късно ще дойда да взема останалото."

"Добре."

_______________________________________________

Леко и колебливо,Сакура влезе в апартамента.Тя беше тук само няколко пъти и тогава тя нямаше нерви да разгледа около себе си.Мисълта,че това щеше да е неиният нов дом,беше малко плашеща.Тя остави багажа си на земята и си събу обувките.Сасуке заключи вратата.Тя забеляза,че той не светна лампите.Всъщност още не беше нужно,понеже все още се прокрадваше малко светлина от прозорците,но както и да е гледката на стаята му изглеждаше някак страховита в тoзи сумрак.

Сакура направи няколко несигурни стъпки към хола.Вътре беше празно,но спретнато и чисто.Мебелировката беше абсолютно скромна.Eдинствено разстение стоеше на парапета на огромния прозорец и дори това изглеждаше странно в тази стерилна стая.


"Последвай ме."-каза Сасуке стоящ до нея.Той взе багажа и и я изпрати до спалнята.Стаята беше толкова празна,колкото и другите.Тя винаги беше тук,когато Сасуке се въстановяваше след раните си,но тогава тя не забеляза колко лошо настроение може да причини тази къща на човек.Една единствена снимка стоеше на малка масичка и след като Сакура я взе,се усмихна.Бяха Сасуке , Наруто и тя самата.Какаши беше ги снимал преди време,въпреки несъгласието на Сасуке,но факта че той е запазил снимката,доказваше че тя означаваше нещо за него.

"Сакура." Неговият хладен глас я откъсна от мислите и и тя остави рамката обратно на масичката.Той отвори широкия кабинет и безцеремонно пусна чантата и на земята пред нея.Тя погледна сериозно в кабинета и забеляза , че имаше твърде много стаи само за един човек.Неговите дрехи заемаха само малка част от кабинета , а останалото изглеждаше голо и празно. "Има достатъчно стаи за дрехите ти." - измърмори той.-"Ще бъда в хола."


"Добре." - каза тя като го гледаше как излиза от стаята.Когато той изчезна,усмивката от лицето и се махна.Първото,което направи беше да светне лампите.Тя въздъхна.Най-после.Как можеше да се чувства като у дома в тази къща? С чувство на примирение,тя се наклони и отвори чантата си.

_______________________________________________

Сасуке погледна през прозореца и зачака търпеливо.Лъч светлина го удари през леко открехнатата врата и му напомни,че само той беше способен да види тази остра светлина в момента.Очите му все още бяха много чувствителни.Итачи почти беше отнел зрението му през битката,когато беше направил зашеметяваща бляскава светлина.Очите на Сасуке се нуждаеха от малко време за възстановяване.Това беше и причината,поради която предпочиташе да в вън през нощта.

Сакура се върна при Сасуке след около десет минути. "По-добре ли са очите ти вече?" - попита тя нервно като влизаше от ярко осветената спалня в депресиращо тъмния хол.

Той поклати главата си. "Ще се оправят."

Тя отиде при него и хвана ръката му.Той се зачуди какво ли ще прави.Нейната ръка беше студена на допир.Тя го пусна и го погледна сериозно в очите. "Сасуке..." - каза тя и се покелеба смело.Имаше чувството,че е задължена да му казва "Сасуке-кън" както по-рано. "Целуни ме."

Той я погледна очудено.След като беше тиха толкова време,тази внезапна молба го изненада.Тя събра кураж и повтори "Моля те,целуни ме." Сасуке се поколеба.Съвсем чесно той никога не беше целувал момиче преди.Винаги беше концентриран само върху отмъщението си. Щеше да се жени за нея,нали?Това също беше част от брака.Той я доближи и хвана раменете и.

Тя затвори очите си.За момент устните им се срещнаха и той се зачуди колко време трябва да трае една целувка.Неговите мисли бяха дргаде.Мисловно си правеше списък с нещата за церемонията.Одевешният му разговор с Наруто,все още беше в главата му.Изведнъж Сакура отвори очите си и го погледна.Виждайки, че той гледа в друга посока, престана да го целува.Тя наведе главата си и се обърна. "Трябва да спим вече,не мислиш ли?"

"Аа.." - промърмори той.Изненада го това,че тя не каза нищо за този осакатен опит за целувка.Дори той,който беше неопитен в това,знаеше че се получи зле.Той тръгна към спалнята докато тя изчезна в банята.Сасуке бързо загаси светлините и се преоблече за лягане.Когато спеше,той обикновено носеше стегнатите си,черни шорти.Легна и моментално се зарадва,че леглото беше по-широко от нормалното.Мисълта да спи до нея от сега нататък,беше странна.Понеже живееше сам от седемгодишна възраст , той не беше споделял едно легло с никой.

______________________________________________

Сакура си хвърли един последен поглед в огледалото.Тя носеше най-широката си пижама и най-после се почувства готова да отиди в спалнята.Беше сигурна , че Сасуке няма да опита нищо тази вечер,но въпреки това се чувстваше неудобно.Надяваше се да е заспал вече.

Внимателно тя влезе в стаята в тъмно,понеже знаеше,че ако светне лампите,ще го заболят очите.Какато и да е,когато тя влезе в кабинета,Сасуке въздъхна тежко и се протегна към нощната лампа. "Извинявай" - прошещна тя като се промъкна в леглото.Той я гледаше как прегъва одеалото и пропълзява под завивките.

"Готова ли си?" - попита той нетърпеливо.

"Да.." - отговори тя и стаята отново потъна в тъмнина.Очите и свикнаха бързо на тъмното.Тя го гледаше легнал до нея.Бавно,биещото и сърце се успокои от самосебеси.Тя забеляза ниската температура в стаята.Беше студено в спалнята и като се замислеше , останалите стаи бяха същите.Описваше точно нечий дух...апартаментът беше студен като него и празен като очите му.

Сакура замръзна под завивката,но Сасуке не изглеждаше повлиян от суда.Тя се премести по-близо до него и вежливо сложи ръката си на голата му гръд.Той издаде звук на негодувание и се завъртя на другата страна като и обърна гръб.

Сакура разбра и се върна на нейната част от леглото.Замислено тя се загледа в тъмния таван.Да,това беше точно както си го представяше,когато легнат в едно легло със Сасуке.Просто страхотно.

___________________________________________

Когато Сасуке се събуди към осем,Сакура вече беше в кухнята,приготвяйки закуска.Той прие този факт спокойно и седна на масата,дори без да и казва "Добро утро". Въпреки това,Сакура побърза да го поздрави с радост както винаги.

Цялата ситуация беше някак странна.Тя винаги бе мечтала за шанс да бъде със Сасуке и да прави закуска за него,може би след романтична вечер прекарали заедно...мечтите и бяха разбити вече,даже преди сватбата.Сега просто се чувстваше странно да го гледа стоящ там на масата и да му приготвя ядене.Тя знаеше,че той никоха не би поискал това от нея.Той не би я помолил за нищо,което се очаква от съпругата.Но кой друг да го направи?Той сигурно не яде закуска,когато е сам.Беше странно чувство;така ли щеше да е и занапред?Стояща вкъщи,чакаща го да се върне от мисия ,а по-късно и грижеща се за децата?Това вече не беше нейната красива мечта...По-скоро ставаше като кошмар.

Имаше глас в главата и,който я предупреждаваше за тази женитба.Тя спираше този глас,от както Сасуке я помоли да се омъжи за него.Нещо в нея не искаше да види истината.Вчера,когато го бе помолила да я целуне,тя се опитваше да се опревергае,но начинът по който той я целуна...нямаше никакви чувства.Тя видя очите му , докато я целуваше.Те гледаха към друга неопределена посока,мислите му бяха заети с друго.

Тя се разстърси от своите мислите и сложи чиниите.Когато ги поднесе към масата,тя съобщи весело "Закуската е готова,Сасуке-кън!"

Той дръпна чинията към себе си и каза спокойно: "Не си длъжна да правиш това,знаеш го."

"Знам,но исках да го направя."

Той започна да яде и след кратко мълчание каза: "Трябва де сме в офиса на Тсунаде към десет.Ще излезна за малко.Ще се видим,там.Окей?"

"Добре."

_____________________________________________

Точно пет миннути преди десет часа,Сасуке се появи в офиса на Тсунаде.Сакура вече чакаше от близо половин час.Тя носеше фините си дрехи,докато той си беше облечен с нормалното му нинджа облекло-късите черни панталони и равно-черната тениска с логото на Учиха на гърба.Тя и не очакваше нещо различно от него.

Когато я доближи,той я поздрави с обикновено кимване.

Тя повтори жеста безмълвно.Имаше половин час да помисли за всичко това и странният глас в главата и беше станал повече като ужасяващ писък.Дали правеше правилното нещо?Беше тука , защото беше му обещала нещо преди няколко години или беше тука защото все още го обичаше?

Сасуке мина покрай нея и се отправи към вратата , но преди да успее да я отвори,Сакура го хвана за китката и го върна назад. "Изчакай малко." - каза тя и спря да го гледа.Тя вече не можеше да крие истината от себе си.Колкото и болезнено да беше,тя трябваше да я посрещне.Преди да влезе в тази стая,трябваше да проясни всичко.Тя погледна право в очите му и каза: "Искам да ми отговориш на един въпрос и моля те бъди честен." Той кимна бързо и тя зададе въпроса,който я притесняваше още от онзи ден: "Защо ме помоли да се омъжа за теб?"

Сасуке отговори без колебание: "За да възстановя клана си."

Това беше точно този отговор,който тя очакваше.Въпреки това болеше.Много. "Обичаш ли ме,Сасуке-кън?"

"Не."

Тя кимна , шокирана от честния му отговор.Той току-що потвърди най-лошите и страхове.Това не беше за нея.Той можеше да помоли всяко друго момиче.Вероятно той избра нея просто защото тя беше достатъчно глупава винаги да бъде на негова страна.И достатъчно глупава да го чака. "Толкова се надявах да греша." - каза тя горчиво.

"Искаш ли да се откажеш?" - попита той.

Тя поклати главата си в отказ. "Казах,че ще го направя,нали?Просто исках да изчистя нещата преди да го направим."

Този път той я хвана за ръката и я отправи към вратата. "Тогава ела." Сасуке отвори вратата към офиса,където Тсунаде вече ги чакаше.

"Закъсняхте малко"-каза тя весело.-"Помислих,че може би Сасуке-кън се е уплашил." Сакура се усмихна бегло. Двамата стояха пред бюрото на Тсунаде и тя попита "Така...как искате да го направя?Искате цяла церемония или кратка женитба?"

"Направете го кратко."-каза Сасуке бързо,а Сакура остана в тишина.

Тсунаде взе един свитък и го разгърна.Той съдържаше доста редове с подписи."Това е родословното дърво на Учиха семейството."-обясни тя.-"Главата на семейството пише кратко за двамата,които ще се женят и после двойката и свидетелите се подписват.Но понеже няма други членове на семейството,ще бъдат само вашите подписи.

"Това ли е всичко?" - попита тихо Сакура.

"А!Чакайте малко!" - Тсунаде взе малка черна кутийка от масата си и я отвори.Вътре имаше два сребърни пръстена.-"Тези бяха на твоите родители,Сасуке-кън.Те бяха семейно наследство и бащата ти беше много горд с тях.Сарутоби-сенсей беше ги запазил за теб и аз мисля , че днес е най-подходящият ден да се върнат при теб."

Сасуке хвърли поглед на пръстените.Някакво чувства се прокрадна по лицето му,може би беше тъга или яд. "Съвсем бях забравил тези..." - каза той безчувствено.

Той взе пръстените от малката кутийка и ги погледна.После сложи по-големия пръстен безцеремонно в джоба си,а другия подаде на Сакура.Лицето на Тсунаде помръкна,но тя не каза нищо.Сакура се възхити на парчето накит и после деликатно си го постави на пръста.

Тсунаде даде на Сасуке химикал.Той бързо зачете другите текстове в свитъка и после написа долу датата и следния текст: "Учиха Сасуке,глава на семейсвото,се жени за Харуно Сакура." Той се подписа и подаде химикала на Сакура.Ръцете и трепереха докато пишеше името си до неговото.

Тсунаде кимна доволно и каза тържествено: "Обявявам ви за съпруг и съпруга.Поздравления."

Сасуке и хвърли празен поглед.Сакура и благодари учтиво и последва съпруга си,който вече напускаше стаята без да се занимава да я чака.
"Сакура!"-извика Тсунаде след нея и тя спря,гледайки назад.Хокагето се усмихна тъжно. "Грижи се за себе си,окей?"

Сакура вложи най-добрата си усмивка. "Разбира се."