Любовта се превърна в омраза? (Сасусаку)

ето и още един фик от мен!! Надявам се да ви хареса и сорру за грешките!!


1ва глава

-„Защо си толкова жалка Сакура? Защо продължаваш да мислиш за него? За6то все още го обичаш? Не можеш ли да го забравиш вече?” – Сакура … това е розово косото шиноби на селото скрито в листата Коноха. В цялото село тя е единственото момиче с розова коса, както и най – силната измежду другите момичета на нейната възраст. Въоръжена с нечовешка сила, ловкост и бързина – медик нинджа, тя приема мисии всеки ден и се бие рамо до рамо с най – добрия шиноби на селото. Момчето, което някой ден ще стане Хокаге – Узумаки Наруто. Двамата съотборници приемат най различни мисии с цел да срещнат Сасуке в някоя от тях. Но нека да не забравяме неговият заместник Сай. Той е с тях в мисиите заедно с Какаши сенсей. Те стават мн силни с всяка мисия придобиват мн опит и стават мн по – издръжливи. Мисиите вече им се струват скучни и безинтересни защото почти никой от враговете им не е достатъчно силен за да ги затрудни в боя.
Но в момента Сакура не може да спре да се обвинява за това, че преди 3год. не успя да спре Сасуке. Тя мисли всеки ден за него през тези 3год. и сега дори когато е зряла и голяма тя все още не може да диша свободно при спомена за онази последна нощ, в която го видя за последно в селото. „Сасуке – кън, къде си? Постигна целта в живота си защо не се връщаш? …”
- „Хейййй……Сакура – чан!!!” – извика Наруто.
Той стигна моста на който е неговата съотборничка, поздрави я и зачакаха заедно появата на Сай другият им съотборник и Какаши учителят им. След около 10 мин. Сакура забеляза някой да идва, загледа се в далечината и разпозна фалшивата, дразнеща и непоносима усмивка на Сай.
„Ооо чудесно ето го и другия безчувствен идиот в живота ми!” – помисли си Сакура и се настани по удобно на парапета на мостчето като игнорира тъкмо пристигналия си съотборник. Той (Сай) поздрави и седна до Наруто. Всички мълчаха в продължение на 30 мин. никой не каза нищо и тишината се оказа доста смущаваща и неприятна. Най – после се появи и учителят им.
- „Йооо съжалявам, че закъснях, черна котка ми пресече пътя и реших да мина по друг, а той пък се оказа заобиколен и дълъг … Хаха….ха”
- „ЛЪЖЕЦ” – изкрещя Наруто както обикновено.Тази сцена се повтаря всеки божи ден така, че на Сакура и Сай вече дори не им прави впечатление закъснението на Какаши.
- „Добре сега слушайте внимателно имам важни новини за вас” – каза учителя им и изражението на лицето му придоби сериозен вид.
- „Помните че преди седмици имаше събрание на всички велики нинджи управляващи 5-те велики страни на континента (страната на огъня, на земята, на водата и т.н.) Те решиха да създадат организация наречена „Каге”, а след това обединиха усилия и средства, с които да построят и създадат напълно нова държава на неутрална територия. В тази държава построиха и напълно ново училище. В това него ще се изучават само нормални предмети, но и бойни изкуства. Училището ще отвори след две седмици и всички не пълнолетни са задължени да се запишат (демек всички под 20г.). Е оставям ви да се подготвите за новия си живот!” – след тези думи учителят им изчезна в облак от дим.
Всички стояха зашеметени от новината, но на Наруто най-много му пролича.
- „КАКВО!!! Той сериозно ли?!” – извика Наруто като се хвана за главата.
- „У….у…училище? Щом ще има училище значи ще има и …ИЗПИТИ!!! Аз…ще…ще…” – Той не успя да се доизкаже защото припадна от шока който беше изпитал.Просна се на земята кат чувал с картофи и не мръдна.
Сакура се отправи към кулата на учителката си размишлявайки на глас.
- „Странно защо не ми е казала за това по рано?”
А Сай се отправи към къщата си сякаш нищо особено не се бе случило макар, че и той бе озадачен.
След 20мин. В офиса на Хокагето!
…‘чук-чук’ ….
- „Влез”
- „Добър ден Тсунаде – сама имате ли да ми отделите минутка?”
- „Какво има Сакура?” – попита учителката и като не отделяше погледа от един документ.
- „Вярно ли е че няма да изпълняваме повече задълженията си на шинобита на Коноха? И че ще започнем да ходим на обикновено училище?”
- „Да” – каза простичко Тсунаде като продължи да гледа документа.След няколко сек. тя отново проговори:
- „Решихме (тя и др-те Кагета) да създадем напълно нова нация от обикновени хора за да запазим мира между 5-те страни.Трябва да започнем да си вярваме. За това всички които искат могат да се запишат. В училището ще учат тийнейджъри и от другите села. Никой не може да използва чакрата си докато е в новосъздадената държава, а ако някой си позволи да наруши този ЗАКОН на държавата ще си има работа с организацията „Каге”. Няма да позволим да се разрази още една война м/у страните ни! ”
- „Добре, но няма ли да ни трябват учебници, униформи, и ние дори не знаем къде се намира новото училище!!!” – запротестира Сакура
- „Учебниците и униформите ще получите ден преди заминаването си!”
- „Заминаване???” – каза озадачена розово косото момиче.
- „Да вие не просто ще учите в др. държава, но и ще живеете там” – каза Тсунаде с твърд тон, но това, което подразни Сакура бе това, че учителката и не си правеше труда да я погледне докато и говореше.
- „Как така ще живеем там? Ами родителите ни и те ли ще дойдат с нас?” – попита нервно тя. Но преди да успее да изчака отговора но Хокагето си Сакура зададе още един въпрос:
- „И колко време няма да се прибираме?”
- „Училището е предназначено да ви обучи как да създадете и управлявате различни бизнеси. А относно въпроса ти колко време ще сте там отговора ми е … 5 години.Това е времето в което ще се обучавате а след това ще имате 1 година да покажете уменията, които сте научили през учебните години.Решихме да създадем училището за да свикнете да живеете свободни от тежки избори на живот и смърт. Пътят на нинджата и битките трябва все някога да спрат!”
Сакура не знае какво да каже как така изведнъж може да се променят представите за света? След кратко мълчание розово косото момиче се сети за някого и искаше отговор на един последен въпрос.
- „Тсунаде – сама вие казахте, че всички които искат ще могат да се запишат. Това важи ли и за Сасуке? ” – попита тя като усети сърцето си да се свива.
Хокагето най – после остави документа на страна и погледна ученичката си.
- „Да Сакура, след като той завърши отмъщението си и премахна едни от най – силните ни врагове с Казакагето се застъпихме за него пред съвета и сега и той може да учи в това училище, но дали той го иска не знам и не ме засяга!” – каза строго Тсунаде
„Значи все пак има вероятност той да се появи там…”
- „Благодаря, ви за отделеното време Хокаге – сама” – каза Сакура и понечи да си тръгне, когато учителката и проговори:
- „Сакура!!! Дори и да се запише мислиш, ли че си заслужава цял живот да го чакаш да отвърне на чувствата ти, а той да ти дава само празни и студени погледи в които можеш да прочетеш само отегчение, ненавист, пренебрежителност и досада? – попита видимо притеснена и загрижена Тсунаде, но в същото време строга и безкомпромисна.
Без да се обърне Сакура каза:
- „Поне ще знам, че е жив, и че е добре….Да го виждам всеки ден…само това искам!”
След отговора си тя излезе от кабинета на учителката си. „Искаш да го виждаш всеки ден. Е това може да се уреди” – усмихна се загадъчно тя и продължи да разглежда документите си.А Сакура бавно се отдалечи от кулата на Хокагето …. задълбочена във мислите си тя вървеше безцелно из селото, след известно време тя се огледа за да види, къде се намира. Не след дълго, тя разпозна студената каменна пейка на която се бе събудила преди 3 години изоставена от любимия си.
СПОМЕН
…в една спокойна нощ Сакура усещаше някаква тревога в гърдите си сякаш нещо или някой скъп за нея човек си отиваше. Тя инстинктивно се отправи към изхода на селото, отиде почти до портите и реши да се върне след като видя, че няма никой и точно когато стигна до тази пейка се появи той с раница на гъра си.Той спря пред нея и с безизразен поглед я попита:
- „Какво правиш навън толкова късно?...Разходка?”
- „За да напуснеш селото трябва да минеш от тук.” – каза тя с притеснен и тъжен поглед
- „Отивай да спиш.” – каза Сасуке с безизразен глас докато я подминаваше
Сълзи започнаха да падат от очите, й а тя не успя да ги спре.
- „Защо? … Защо никога не говориш с мен? Защо винаги ме игнорираш? ... Защо….”
- „Защо трябва да ти казвам каквото и да било?!!!” – прекъсна я той с ледения си глас.
- „Казах ти спри да се бъркаш в живота ми, той не те засяга!!!”
Сълзите й започнаха да се стичат още по силно по лицето й като образуваха рекички, които нямаше как да спре. Тя се усмихна тъжно и проговори:
- „Ти винаги си ме мразел нали Сасуке-кън? Още от момента в който станахме един отбор аз, ти, Наруто и Какаши.”
„ … ”
- „Знам какво се е случило със семейството, ти но ако сега си заминеш ще останеш отново сам. Сасуке – кун ти ми каза, че да си сам е тежко и болезнено, сега разбирам … разбирам болката ти толкова добре, че дори мен ме боли!!!
Ние обаче си имахме и нашите хубави моменти, ние бяхме и все още сме отбор 7. Всеки ден имахме тежки мисии и тренировки, но бяхме щастливи…ТИ беше щастлив”
- „Аз не съм като теб или Наруто, аз следвам различен път от вашия.Вярно е че мислих за възможността да остана с вас и да бъдем щастливи, но аз живея за отмъщението си. Откакто брат ми погуби целия ми род, майка ми и баща ми. Не мога да му простя това и сърцето ми избра отмъщението.”
- „НИМА … НИМА избираш отново да си сам? С това отмъщение няма да направиш никого щастлив … нито себе си … нито мен … никого!”
- „Знам това” – каза чернокосия й любим.
Сакура не знаеше какво да каже усещаше, че го губи и се чувстваше безсилна, слаба… И той продължи:
- „От сега нататък всеки поема по своя път…” – той не успя да довърши Сакура го прекъсна викайки с последни сили опитвайки се да го накара да я чуе да реагира по някакъв начин, поне да се замисли в/у заминаването си:
- „АЗ … ОБИЧАМ ТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО НА СВЕТА, може да имам приятели и семейство, но ако ти си тръгнеш и ме изоставиш за мен ще е същото като да съм сама!! Ако останеш с мен ще се постарая всеки ден да си щастлив, ще направя всичко за теб дори ще ти помогна с отмъщението все нещо ще мога да направя! … А ако да останеш е невъзможно … моля те вземи ме с теб.”
След кратка тишина в която се чуваше само как Сакура плаче Сасуке се обърна към нея сякаш за да я види за последен път и с лека усмивка и каза:
- „Както си и знаех след всичкото това време …. ти все още си…досадна.” – след тези свои думи той се обърна и продължи да върви към изхода на селото.
Сакура замръзна виждаше го как си отива без да може да го спре, тогава с последни сили тя извика:
- „Спри ако се опиташ да си тръгнеш ще викам и ще….!” – тя не успя да довърши за миг той беше изчезнал и се появи зад Сакура. Тя инстинктивно притаи дъх…
- „Сакура!”
- „….Благодаря ти.” – след тези думи тя изгуби съзнание.
На другия ден ….
Сакура чу някой да й говори отвори очи и видя двама мъже пред себе си, които и казваха, че ще настине ако спи на тази студена пейка. Спомени от вечерта изплуваха в главата й и когато тя си спомни последните думи на любимия си се изправи рязко викайки името му. Но него го нямаше беше си заминал, а тя не успя да го спре.
КРАЙ НА СПОМЕНА !
„Дали ще се запише в това ново училище?...Или вече не му пука за най-добрите му приятели, нима е възможно да сме се превърнали в стари отминали и незначителни спомени за него?”
- „Не дори да има и малък, нищожен шанс той да се появи там, аз ще се запиша!” – след няколко минути започна да се стъмнява и Сакура реши да се прибере.
…След 10мин…
Тя стигна до дома си отвори вратата и се провикна:
- „Прибрах се!”
- „Сакура мила най-после се прибра. Започнах да се притеснявам.”
- „Мамо говорих с Тсунаде-сама и тя ми каза че ще започна училище… ”
- „Знам скъпа. Не е ли прекрасно, технологиите с които разполага новата държава са изумителни. Има коли,мотори,компиутри,GSM-и,супер модерни дрехи и бижута и още толкова мн. мн. хубави неща.”
- „Чакай … КАКВО!!!?” – Сакура стоеше като одарена от гръм, очите й бяха по-големи от футболни топки, а ченето й висна до пода.
- „Ти от къде знаеш толкова мн за училището и за държавата изобщо?”
- „Аз….амиии … знаеш, че сме едни от заможните хора в областта на 5-те „Кагета”, така че решихме да станем спонсори.” – каза Санари (майката на Сакура) с мила усмивка.
- „И от кога знаеш за това???” – попита Сакуранамръщена
- „Ами от преди няколко седмици!”
- „И защо не си ми казала нищо досега?!!!”
- „Знаеш каква е Тсунаде-сама иска тя да съобщава важните събития”
- „Ам… мамо ти спомена за нови технологии и т.н. та чудех се били ми казала какво е кола?” – попита Сакура леко засрамена от невежеството си.
- „Хм…ето вземи” – каза Санари като й хвърли две списания. Едното с коли и мотори, а другото с GSM-и, MP3 и различни видове компютри. Сакура ги грабна и си отиде в стаята нетърпелива да разбере какво правят тези машини.
След един час от стаята на Сакура се чу вик, а майка й като попарена пребяга колкото се може по-бързо да стаята на дъщеря си и блъсна вратата с крак. Вътре намери дъщеря си на леглото с ръце на главата и очи пълни с шок.
- „Какво става мила? Добре ли си?” – извика майка й.
- „Как е възможно да живеем в „Древността”? Мамо та нашият живот е такава …Антика в сравнение с тази държава….аз не знам какво да кажа, не знам как да се изразя!!! От кога съществуват тези прелестни машини???” – попита тя.
- „Колите ли имаш в предвид?” – попита майка й повдигайки едната си вежда.
- „Коли? За какво говориш? Имам в предвид тези ЖЕСТОКИ мотори, изглеждат супер, но всъщност не знам нищо за тях. Ще можеш ли да ми намериш от някъде книга или упътване какви са предимствата на тези творения на дявола, толкова съблазнително и великолепно?!” – попита Сакура, а лиги се стичаха от устата й докато гледаше снимка на черен пистак.
- „САКУРА!!! Не отиваш в новата държава за да се забавляваш, а за да учиш!!!” – каза майка й със строг глас и непоколебим поглед.
- „Молятеееееее!!!”
Сакура погледна майка си с най-милия си умоляващ поглед и строгостта на майка й се стопи.
- „Ох боже що за дъщеря имам?”- каза Санари докато си отиваше в стаята. След 10 мин. ровене се върна при дъщеря си с два наръчника в ръка.Сакура скочи от леглото си и грабна книгите които майка й държеше и започна да ги чете, а в очите й се четеше жажда за знания. Майка й се подхилна и със саркастичен тон и каза:
- „Дано с такъв интерес да учиш и в новото училище!”
Двете седмици които имаха тийнейджърите преди да заминат отлетяха и вече беше време. Наруто реши да покани всичките си приятели на вечеря и ест. Не в тях, а в ресторантчето на Ичираку да хапнат по купа Рамен. Всички се събраха в 20:00 и седнаха заедно с домакина си на столовете.Веднага подхванаха темата за новото даскало и започнаха най-различни предположения как ли ще изглежда и изобщо каква ли ще е тази нова държава.След 2 часа приказки и размищления от страна на Наруто всички се прибраха готови за утрешния ден, нетърпеливи да видят новия си живот без родителите им покрай тях.(Пълна свобода ако питате мен :Д)
***
Бииииип!!!-биииииип!!!-бииииииип!!!!!- това бе алармата на Сакура, която не можеше да се дигне от леглото явно мн. късно беше си легнала снощи.
- „Ох…нима е сутрин ….ВЕЧЕ!!!”
Биииииип!!!!-биииииип!!!!
- „Ооо млъкни БЕ!!!”- след тези думи часовника съвсем спокойно се озова размазан в стената.Сакура стана недоволна от това че е счупила 10-тия часовник за тази седмица.
(Бахти лудата :Д)….И така след сутрешната си баня тя се облече и излезе от къщата си.След малко тя видя на изхода на селото да седят Тен Тен(това е едно име!!!:Д), Темари, Неджи, Хината и Сай.Естествено Наруто го нямаше той по принцип се успиваше, а да не говорим когато си е легнал 02:00. А ето и каква беше истината той бе станал по рано от всички даже дори май и не е спал, рано сутринта към 06:00 той събуди господин Ичираку и го накара да му сготви Рамен за последно преди да замине.
След около 1 час се появи с надут корем (абе представете си бременна жена в 8-мия месец.Е същата работа беше и той. :Д).
- „Добро утро на всиички извинявам, се че закъснях имах малко работа! ”
- „Виждаме Наруто!”- каза Сакура подигравателно като посочи огромното му надуто шкембе и всички изпаднаха в истеричен смях.След около 5 минути всички се успокоиха и пред тях се появиха Какаше и Тсунаде.
- „Добре! Виждам че всички сте тук, а сега отстъпете 10 крачки назад!” – нареди Хокагето и всички изпълниха. След около минута мълчание се чу заглушителен звук това беше хеликоптера, който кацна пред тях. Всички гледаха учудени какво става от къде се взе този хеликоптер изведнъж.
- „Хайде всички! Качвайте се нямаме цял ден време!!!” – след думите на Тсунаде всички се качиха в хеликоптера и отлетяха.
След 2 4аса и 30 мин. път хеликоптера най-после кацна и всички слязоха.
Странното бе че бъдещите ученици се озоваха пред огромна бяла завеса, която им пречеше да видят новия си дом. След минута до техния хеликоптер кацнаха още 4 от които слязоха тийнейджъри от другите села.След като всички се събраха пред тях се появиха 5-те Кагета. Тсунаде проговори първа:
- „И така преди да влезете в новата държава-град (държава-град защото града е по-голям от голям град :Д надявам сте схванали), искаме да ви запознаем с няколко правила, които трябва ПОДЧЕРТАВАМ трябва Наруто да спазваШ, но не само ти за всички ви се отнася!!! ”
Казакагето – Гаара:
„Правило №1”
- „Никой не трябва да използва чакрата си в държавата!”
-„Каквооооо???” – изкрещя Наруто
-„Точно както Казакаге-сама каза Наруто и за да сме сигурни, че това правило ще бъде спазвано, ще ви раздадем гривни които да подтискат чакрата ви.Само медици-нинджи ще могат в най-крайни ситуации да я свалят и да използват чакрата си за да спасят живота на някой! Чакрата няма да ви е нужна тук момчета и момичета.”
Мизукагето:
„Правило №2”
-„Никой, нито един от вас не може да напуска държавата по време на учебната година!”

Раикагето:
„Правило №3”
- „Никой не може да тренира уменията си на шиноби! Ще намерите друг начин да разпускате!”

Цучикагето:
„Правило №4”
- „В зависимост от възрастта си ще имате вечерен час! Сега слушайте внимателно за да не каже някой, 4е не е чул. Наказанията ще са мн. тежки!!! И така…
*Вечерния час за ученици от 16 до 18 год. Възраст е 23:00
*За учениците които са навършили 19год. е 00:00
*А за тези които са навършили 20год. с една дума пълнолетните, нямат вечерен час.”
Хокагето-Тсунаде:
„Правило №5”
- „Ако някой наруши едно от тези правила ще бъде наказан от организацията „Каге”. И трябва са ви уверя в едно.Ако стане така, 4е дори едно от правилата бъде нарушено аз лично ще се погрижа да стъжня жалкия мизерен живот на виновника! ЯСНО ЛИ Е???”
„Леле Тсунаде-сама наистина държи на тези правила. Е за мен няма проблем и без това не обичам да седя на вън до късно.”-помисли си Сакура
- „И така щом вече всички сте наясно с правилата да влизаме в града.”- каза Гаара и дръпна някакво въже и завесата падна.Пред тийнейджърите се разкриха огромни отворени порти, а зад тях се извисяваха огромни сгради и красиви къщи.
- „Лооол!!! ” – възкликнаха всички в един глас като навлизаха в града. Той бе просто нещо невиждано.Всичките сгради бяха нови, големи и красиви, със страхотен дизаин.
„Хммм… дали вече са ни избрали къщи в които ще живеем?”-мислеше си Сакура.
- „Последвайте ме ще ви покажа кой къде ще живее, след като се настаните може да разгледате града, а утре започват учебните ви часове точно в 08:00”
И така всички бяха в отделни къщи по двойки момче с момиче за да може да има порядък в къщата. (Всички знаем че ако останат 2 момчета в една къща за по-малко от 2 седмици тя ще заприлича на кочина :Д). Така в една къща бяха Ино и Сай, Шикамару и Темари, Наруто и Хината, Неджи и Тен Тен , а понеже Лии беше момче, което обичаше 4истотата беше в една къща с Чоджи, Киба беше с едно моми4е от селото на пясъка и т.н.
Но сигурно се питате какво стана с главната ни героиня във фика Сакура! Ами тя незнайно защо бе сама в една огромна къща.
„Боже колко голяма къща…хм сега да видя в коя стая ще спя, къде е банята и кухнята.”
След като тя се нанесе реши да разгледа града и след около 3 часа обикаляне тя го поопозна и дори вече си бе купила дрехи и продукти с които ще си направи вечерята.
Но майната им на тези не толкова важни неща нека обърнем внимание на това какво още носеше Сакура.Ха можете ли да повярвате тя носеше списание в което имаше най-различни мотори и цените им.(тва момиче ще ме убие!! :Д)
„Хм… дам този е много хубав … мдааам и по цената си личи.Ще трябва доста да спестявам, но мисля че ще мога да се сдобия с един такъв пистак”-мислеше си тя докато се прибираше.Сакура отвори входната врата и се насочи директно към стаята си а после се цопна във вана пълна с гореща вода (ма вие не си представяйте гореща вода! Представете си Вряла вода защото това за нея е топла вода.Повярвайте няма да можете и пръста си да топнете в нея!). Тя се отпусна в успокояващата Вряла вода и заспа (:Д).
Към 07:30 сутринта….
- „МАМКА МУ ще закъснея!!!”- викаше Сакура докато отваряше един прозрачен плик в който стоеше униформата и.А каква всъщност беше тя: къса дънкова пола разкроена от двете страни със бяла ризка вталена в талията.Сакура облече ЯКАТА си униформа, сложи си черната раница на гърба, сандалите и тръгна към училището.Нямаше как просто да объркаш голямата бяла сграда извисяваща се в центъра на града това беше училището й. Тя влезе и видя пред себе си голям часовник, който й показваше че е закъсняла,а до него една голяма програма с часовете и кабинетите на различните класове.
„Хм…да видим стая 20 Добре дано да бъда извинена за закъснението.” Тя прекрачи прага на стаята и видя че всички си приказваха съвсем спокойни седнали на чиновете явно учителят им още го нямаше.
- „Сакура най-после дойде! Имаш късмет че първият ни час е с Какаши”-извика Ино най-добрата приятелка на Сакура.
- „Ох ми да бях си останала във ваната така или иначе няма да караме час :Д”- каза Сакура, но за нейно нещастие учителят им се появи зад нея с поредното извинение.
- „Съжалявам че ще те разочаровам Сакура, но ще караме час така че всички седнете си по местата и да започваме!” Всички седнаха на чиновете си по двама а Сакура трябваше да седне сама и то на най последния чин защото беше единствения свободен.
„Страхотно сама в огромна къща, сама на най-последния чин, какво ли още ще ми се случи тук?” – мислеше си Сакура докато записваше плана на урока по история. И така бързо мина първия час, и втория, и третия и т.н. голяма скука докато не дойде време за часа им по бойни изкуства всеки трябваше да избере какво изкуство да практикува тя ест. избра най-тежкия стил в бойните изкуства.(ма тя горката от де да знай :Д) Оказа се че ще е единственото момиче в този стил. И естествено всички момчета изпаднаха в истеричен смях когато разбраха че ще има и момиче което ще се бие с тях.Първият час йм раздадоха начини на движение при този вид стил, отбранителни и атакуващи пози и т.н. След часа по принцип имат 4ас и половина на разположение за да се изкъпят и да се наядат, но понеже те не тренираха и не се биеха а само изучаваха движенията не им трябваше душ. И така минаха и другите два часа и беше време Сакура да се прибира.
„Мисля че няма да е зле да си купя някой нови дрехи. Такам мдам мисля 4е тук имаше магазини…..”
- „Мдам ще я купя. Благодаря.”
- „ще я взема. Благодаря”
- „Благодаря”
- „Благодаря”
… и т.н.
След 2 часа купуване на дрехи и разни др неща Сакура се прибра изтощена и тъкмо когато си мислеше, че ще може да си почине се чу някаква мелодия: „…when I say Jump, you say how how…” Tова беше Gsm-ма на Сакура.
- „Ало?”
- „Сакура тази вечер ще ходим да купонясваме в най-готиния клуб в града.Ще дойдеш ли? ”- попита я Ино.
- „Ами добре. Колко часа?”
- „20:00 да си готова ще дойдем да те викнем”
-„Ок”
Сакура затвори телефона и започна да се облича. …..Позвъня се на вратата и тя излезе, странното беше че всички я зяпаха с отворени усти. Сакура изглеждаше зашеметяващо: къса дънкова пола на стулбички стигаща едвам, едвам до коленете й, черно потниче на което имаше розови цветчета и черни сандали на малко токче високи до колената. А дългата й коса бе вързана на конска опашка и направена на плитка.
- „Сакура изглеждаш толкова…”-не можа да довърши Наруто не знаеше как да се изрази, питаше се имали изобщо толкова силна и точна дума която да опише красотата й.
- „…Секси!!!” – довърши Ино с нотка завист в гласа й.
- „а..ха ха ха…Мерси за комплимента. Ще тръгваме ли?”-попита леко изчервена Сакура.
И така всички тръгнаха и мн се забавляваха. Почти всяка вечер ходеха на купони, а колкото до даскалото …да и то вървеше мн добре Сакура разбра, че отличниците ще получават стипендия всеки месец по 2000лв. И ест. тя започна да учи като побъркана защото искаше да събира пари и да си купи един пистов мотор. От друга страна в часовете по бойни изкуства тя получаваше само шестици, защото беше най-добрата.Всеки час пребиваше по 2-3 момчета които си мислеха че ще и дадат урок, но никога не можеха дори да я докоснат.
… И така първата учебна година мина неусетно, Сакура успя да си купи пистак, взе си книжка, а след време започна да ходи на състезания с мотори, Ино, Наруто, Хината и другите й приятели викаха за нея под прякора „Подпалвачката”, който беше получила поради факта, че когато не може да настигне някой на права отсечка, тя даваше още повече газ на завоите и ги изпреварваше, но в същото време от скоростта и горещия асфалт гумите й започваха да пушат, а веднъж дори и се запалиха. Никой освен приятелите й не знаеше как се казва всички и викаха „Подпалвачката” но никой не беше виждал лицето й, което правеше хората още по любопитни и заинтригувани от нея. Лятото също мина бързо, забавно и неусетно, отново беше време за учене с настъпването на новата учебна година.Оставаше им още една седмица до започването на първия учебен ден.
- Сакура- (сега вече започваме да пишем от нейно име!)
И така един ден преди започване на даскалото Тсунаде-сама ме извика в офиса си, чудя се защо ли? Както и да е качих се по стълбите на горе до вратата й и почуках.След като ми каза да вляза аз ест. влязох. Странното беше, че пред нея с гръб към мен стоеше момче облечено в тъмни дънки и черна риза.
- „Добър ден Тсунаде-сама”- казах аз колкото се може по-учтиво.А тя бапката само ма погледна така сякаш ще ми чете смъртната присъда. Момчето, което стоеше с лице към нея не се обърна за да ме погледне сякаш изобщо не съм в кабинета. „Егати надутия пуяк ”
- „Харуно Сакура това е новият ти съквартирант той си взе изпитите и ще е в същия клас като теб!”
Какво този??? Та тя наред ли е аз да живея с тази статуя?
- „Пф не искам да ви обидя Тсунаде-сама знам че сигурно сте избрали правилното решение според вас, но аз предпочитам да живея сама….защо не го изпратите в друга къща например при Ино или … ”
- „Сакура!!! Вече съм решила така че искам да го заведеш до бъдещият му дом и да го разведеш из града!”
Леле аз бавачка ли ще ставам + това съм с мотора как ще го закарам като нямам втора каска? Ох…боже защо ме наказваш така толкова хубаво си жевеех …
- „Добре, но поне може ли да видя лицето и да чуя името на новия си съквартирант или господина е прекалено… ” – не можах да довърша, какво беше това някаква шега ли? Момчето се обърна и ме погледна с раздразнен поглед, но проблема не беше в това, а в …
- „Учиха Сасуке”- каза той, а аз не помръднах. Стоях и го гледах така сякаш бях видяла самия дявол.

супер еееееееееееееееееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :love: :love: :love: :love: :love: :love: :love: :love: :love: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: искам ощииииииииииииииии :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

яко продължавай в същия дух :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq:

продължавай

яко е ще го следя :;):

WOW с три !!! Фика е страхотен МЕКО казано.Да видим какво ще стане натам :wave:

супер яко фикче много ми хареса и дано пуснеш новата глава скоро

Nqmam dumi fika e strahoten Shte ochakvam oshte Super

ааа искам да разбера какво ще стане нататък мятай насам още

Аз също ще чакам продължението...


П.П: Имам си адашка...