Дейдара и Дасари

Здравейте .Това е първият ми фен фик. Ще пусна една глава и моля да ми кажете какво мислите, за да знам дали си заслужава да пиша още



ГЛАВА 1-Запознанство с Акатски
Вървях из улиците на Коноха, замислена за вечерта. Саске имаше рожден ден и ме беше поканил у тях. Щяха да присъстват всички мои познати: Темари, Гаара, Канкуро, Наруто, Сакура, Тентен, Неджи, Хината, Киба, Рок Лий и още деца от селото. С Наруто първо щяхме да отидем на гости на рожденика, а после тримата да се срещнем с приятелите ни. Трябваше да изглеждам добре,затова тръгнах по магазините. Хината предложи да дойде с мен за придружител, но отказах. Имах нужда да съм сама, а и тя си беше приготвила дрехите. Също така щеше да й е скучно в моя компания. Както и да е. Зачудих се какво да си купя. Дали прилепнала рокля, потник с пола, или най-стандартното-потник с панталон. Както правих мислен списък на плюсовете и минусите на всяка дреха,чух глас зад мен.
-Не е хубаво да се разхождаш по забутани навътре и празни улички,хм.
Обърнах се и видях рус мъж със сини очи и мантия на облаци.
-Кой си ти?
-Това няма значение. Ти идваш с мен,хм.
Мъжът ме хвана като булка и ме понесе нанякъде с бързината на светкавица. Аз се противих и го удрях,но него явно изобщо не го болеше. Видях,че това няма да помогне, затова започнах да правя джутсо. Прекъснах го, когато той ме погледна с кристалните си очи, хвана ръцете ми и ме изпи с поглед. Преди да осъзная, че съм стъпала на земята, той ми каза нещо. Не бях способна да го чуя. Очите му сякаш подпалиха пожар в мен и се запечатаха в съзнанието ми. Не беше възможно да го обичам,нали? Та той ме отвлече и дори не знаех името му.
-Ще ми отговориш ли или не,хм?
-Какво? А,какво ме пита?
-Как се казваш?
-Няма да ти кажа, щом ти не искаш да узная твоето име.
-Добре,добре! Аз ще ти измисля име,хм. Защо не…
-Стига! Казвам се Дасари.
-Дасари? Хубаво име. Не съм го чувал,хм.
-Да. А ще ми кажеш ли къде съм?
-Ти си в базата на Акатски,хм.
-Дейдара, забави се. Това ли е гостенката?
Пред мен застана червенокос мъж със същата мантия като на русия. Неговата коса беше руса и права, а на новодошлия-къса и рошава.
-Съжалявам, господарю. Ето го момичето,хм.
-Здравей,как ти е името?
Мъжът се наведе над мен и започна да ме разучава с очи.
-И ти ли? Казах на приятеля ти, че първо искам да чуя вашите имена.
-Той каза ли ти своето?
-Не, но аз моето-да.
-Дейдара, много си неучтив! Той е Дейдара, а аз съм Сасори. Кажи сега ти коя си.
-Дасари.
-Господарю, дали трябваше,хм?
-Спокойно, Дейдара! Всичко е наред. А ти, Дасари, ела с мен.
Кимнах и Сасори ни поведе през дълъг коридор с много стаи. Спря пред една и извади връзка с много ключове. Отключи вратата и влязохме вътре. Беше обикновен хол. Дейдара пристъпи напред и се провикна.
-Хидане, идвай насам! Имаме гостенка,хм.
От дивана стана мъж с къса бяла права коса, носещ само боксерки.
-Йо, маце, к’во стаа?! Аз съм Хидан.
-Ъъъ, здрасти. Аз съм Дасари.
-Хидане, вече се обличай и да не си посмял да се разхождаш гол.
Сасори така нареждаше Хидан, все едно майка се кара на детето си. Едвам се сдържах да не се разсмея. Белокосият завъртя очи и се наведе над мен. Стигна до ухото ми и прошепна:
-Маце, ела тая вечер в мойта стая. Ш останеш мноо доволна!
Изгледах го с разширени очи и паднала до земята уста, а той се разсмя.
-Тц,тц,тц! Хидане, оставаш си същата свиня!
Сасори най-спокойно клатеше глава,явно чул думите на приятеля си.
-Само така,хм. Дай пет!
Дейдара и белокосият си плеснаха ръцете, ухилени до уши, а аз гледах още по-изумена.
-Пич,ае тая вечер за мацки. Тая няа върже.
-Хайде,хм. Кой е господаря на тея работи?!
-Копеле, ти си господаря на изкуството, ве!
-Хидане, к’ви го плямпаш, бре простак? Ще ти избода очите! Ела ми,ела!
-Какво ти е направил, господарю, хм?
-Аз съм господаря на изкуството, не ти!
-Моля?!
Дейдара изписка като жена, а Хидан гледаше объркан и се чешеше по главата.
-Чу ме!
-Ти с тъпите си кукли-трупове? Изкуството е взрив, хм!
-Да бе! Мълчи ма, жено! Твоите буболечки, пилета и тем подобни да са изкуство? Изкуството се крие във вечността!
Двамата започнаха да се удрят като момиченца, Хидан все още се чешеше по главата и се зачудих дали няма въшки. Хм…те са странни.
-Йо, пичове, к’ви са тея пръчки до краката ми?
-Ръцете мии! Миличките ми те! Стойте! Бати Сасори идва!
Всички го огледахме ококорено и започнахме да се смеем както никога до сега.