Паркът

Сакура Учиха 1, не си ме засегнала, ето ти моето творчество, критикувай наволя така, както каритикувам аз. ;) Бтв хора, предопреждавам, това не е любовна история и ако сте със здрава психика, само тогава го четете, сериозна съм!


Хана Брайс напусна ресторанта " При Моли ", където работеше като сервитьорка. Беше тъмно и само луната осветяваше тъмния парк, през който бе принудена да върви всяка вечер. Раборната 'и униформа не я предпазваше от студа и тя потреперваше като лист. Бе наистина красива. Кестенявата 'и коса падаше свободно по гърба 'и на миниятюрни къдреви кичури. Стройните 'и крака си личаха, дори и под грубата вълнена пола, която носеше за униформа. Шумът на токчетата 'и отекваше в тъмнината по мокрия асвалт. Паркът бе като същинска джунгла с един самотен път, излят сякаш по средата на нищото. Не се чуваше почти никакъв шум, освен далечния грохот на колите по магистралата. Хана винаги изпитваше страх от парка, но за нея бе далеч по- страшно да върви по макар и осветената магистрала и да 'и подсвиркват като на първата уличница. Както си вървеше и си мислеше за ваната, която я зовеше, тя дочу някакъв шум. Закова се на място и се огледа доколкото и позволяваше тъмнината. Всичко бе тихо и сякаш още по- мрачно. Както се взираше невиждащо в дебелите стволове на дърветата 'и се стори, че някаква сянка мръдна, но бе прекалено тъмно за да е сигурна. Усети сковаващия страх в сърцето си, което препусна в бесен ритъм, в стомаха си, който се сви сконфузно и в гърлото си, където сякаш се бяха покачили половината 'и вътрешности. Тя преглътна шумно и продължи да върви, като се опитваше да си втълпи, че това се дължеше на прекаленото гледане на филми на ужасите, плод на нейната фантазия. Казваше си, че е било някакво животно , и че няма от какво да се бои, но нещо 'и казваше, че трябва да се махне от там, колкото може по- бързо, но тя го игнорира. Това бе най- голямата, а и последната грешка в живота на Хана Брайс. Както вървеше, близките храсти прошумуляха и оттам изскочи нещото, което я бе дебнало скрито в сенките. Хана извика щом погледът 'и срещна жълтите му очи, със зеници като на змия. Писъкът 'и заглъхна така бързо, както се бе появил и тишината отново завладя парка. Десет часа по- късно, Хана Брайс бе намерена мъртва под едно дърво. Хора и следователи бяха ужасени от жестоката гледка. Както установи лекарят, с тялото 'и се бе гаврил някой и то жестоко, но не това била причината за смъртта. Дясната страна на гърдите на момичето бе обагрена в алена кръв. Там, където трябваше да бъде сърцето 'и, зееше огромна дупка, от където идваше и кръвта. Очите на Хана бяха отворени и изцъклени, а устата 'и бе отворена, запечатвайки призрака на последния писък на болка, който се бе опитала да изкара от плътните си устни. Лекарят обясни, че сърцето на жертвата е било извадено не как да е, а с помоща на остър камък, докато е била още жива. Детективът бе ужасен Нима някой човек би бил способен на подобно нещо?
- В какъв свят живеем?- поклати глава той, питайки пратньора си, който бе и най- добрият му приятел от детството и който в момента изкарваше час от закуската си през устата в близките храсти.
- Незнам- поклати той погнусено глава и избърса с опакото на ръкава устата си- Не е и в такъв, какъвто ни се иска а?
Приятелят му кимна и двамата отново насочиха полед към мястото на престъплението. Внезапно, до преди малко повръщащия човек усети, че има още закуска в стомаха си, която да изкара през грешния отвор. Приятелят му поклати оттегчено глава и се зарече да хване убиеца на приятелката му хана, каквото и да му струва.

Става

:uhaa: Убииства, мистерия, загадъчни същества... вътре съм! Харесва ми и искам да видя какво става нататък

мхм мистерии убиства загадки кой не ги обича а? за историиката има мн варянти как да се продължи. за ся моа само да си гадая

само имам една забележчица

който в момента изкарваше час от закуската си през устата в близките храсти.

та такам повръщал е в близките храсти. не съм 6пец но до колкото съм гледала криминални филми трябва да се изолира голяма част от парка хемен и целия. може да унищожи ценни улики и т.н. ама и в същото време може да се използва и тва за нещо.да го увърти6 така 4е тоз дет е повърнал да го вкарат в съда и да го навият

абе тръгнала съм и аз акъл да ти давам :Д

мисля че ще се получи супер и за тва искам ОЩЕ

Ей тея 30 -40 реда ме разбиха. Мистерий и загадки това е глътка свежест. Мистично същество, което се гаври по всякъкъв параграф със жертвата си.... А това за закуската ,че я е изкарал през грешния отвор ме накара да си излюя колата
Адмираций , че искаш критика. Малко са смелите.
Чакам още! Да знаеш ,че си хванала окото на бая народ

Хм, колко сте сладки всички критикуващи. Много ми е интересно, ама сериозно, как ви идва на мъничките мозъчета да критикувате така здраво, като нямате и едно нещо, което да сте написали и да е стойностно. Харесва ми фика ти. Има мистерия, убийство и някакъв замисъл и те кара да мислиш

Интересно е. Ще е хубаво да го продължиш, за да видим какво става нататък

На мен специално това много ми хареса, защото съм луда по мистерии ^^. А и много добре пишеш, даже мога да кажа, че имаш дарба . На по-горните коментари от сорта ,,Няма информация за съществото..'' и тн. ами да кажа, че това е смисълът, да е интересно и мистериозно. Продължи го ^^

Нещо различно - определено Ммм, няма да излигавя коментара си с прословутата реплика "Ощеее", защото фика трябва да го продължиш ( аз също обичам мистериите, тъй че не съм единствена :Д) Критика, критика - ем мисля, че е просто няма такава

Ъм, може би нкой от вас не са чели много мистерии. То за това се нарича мистерия- защото е МИСТЕРИОЗНО, сиреч те държи в напржение за да не знаеш за какво аджаба става въпрос. :;): И да, аз искам критика, защото човек се учи от критиката, а аз не съм перфектен " писател" , дори според мен нямам никакъв талант, но вслушам ли се в критиката на хора, които разбират, то аз се подобрявам. БТВ Сакура Учиха, не се тревожи, ника ти не е чат толкова труден за писане, дори малоумен като мен успя да го запони, не се притеснявай. :;):

:;): В " При Моли " тъкмо бяха отворили и заведението бе празно, като изключим двама мъже на средна възраст, които седяха в ъгъла.
- Как по дяволите можеш да ядеш след онази гледка? - попита детективът, своя най - добър приятел.
След оглеждането бяха решили да изпият по едно силно кафе, за да им се избистри главата.
- Ало, ако не забеляза, закуската ми си отиде - промърмори между хапките бъркани яйца мъжът - И ти трябва да хапнеш Сет, ще се захабиш!
- Спести си критиката Джейк - махна с ръка детективът - Просто ти се чудя как можеш да мислиш за храна в такъв момент, имаме случей!
Джейк бе набучил на вилицата си една хапка и предопредително я размахваше срещу Сет.
- Трябва да се грижиш за себе си Сет, животът не е само убииства! Ставаш психопат!
Детективът поклати глава и се отказа да спори с приятеля си. Вълнуваше го нещо друго. ДНК пробите трябваше да пристигнат всеки момент, защото в тялото на момичето бе намерена чужда бяла течност. Странното обаче бе, че нямаше никъде косъм от убиеца и под ноктите на жертвата нямаше кожа, а Хана се бе борила до последния си дъх. Пробата обаче на практика разрешаваше случея, но Сет се съмняваше, че това ще е всичко. Телефонът му звънна и той побърза да отговори, докато Джейк го наблюдаваше с любопитство.
- Ясно - въздъхна Сет - Благодаря ти Том, направи всичко възможно.
Затвори телефона и насочи погледа си към масата, но изобщо не я виждаше.
- Ъм, можеш да споделиш ако искаш! - подразни се Джейк.
- Нищо - поклати глава Сет - пробите не съвпадат, сякаш такъв човек не съществува!
Детективът поклати отчаяно глава, а Джейk бе спрял да яде.
- Ами ако не е човек? - замисли се на глас приятелят му - Ами ако е нещо друго?
Сет го поглдена.
- И аз се замислих, но звучи абсурдно! - поклати глава той - Чудовище в парка - колко оригинално!
- А защо не - подскочи развълнувано Джейк - Може тук да има нещо, което до сега не сме срещали, нещо свръхестествено!
Сет махна с ръка, подчертавайки, че смята идеята за абсурдна.
- Прекалил си със Старгейт приятелю, такива неща не съществуват!
- Къде ти е доказателството - предизвика го разпалено приятелят му.
- А на теб - сряза го Сет - Дояж си яйцата и да тръгваме. Имаме да си блъскаме главите.
Джейк поклати глава и въздъхна. Погледна чинията със студени яйца и осъзна, че вече не бе гладен. Внезапната мисъл започна да му се върти в главата, като вода, поглъщана от сифон. Въртеше се бавно и дразнещо, но той не я виждаше цялата. Какво можеше да е? Нещо, което се криеше в тъмнината, хах, голям напредък. Нещо, имащо желание да убива - е, дори той понякога имаше желание да убие тъщата си, но не му отдаваше значение. Какво беше по дяволите, какво?
- Джейк, ако няма да ядеш да тръгваме, а?
Мъжът излезе от унеса, кимна и стана. Двамата излязоха от ресторанта и решиха да видят как върви следствието.

Десет часа по- късно, Хилъри Кук бягаше от своя приятел. Бе си помислила, че е свестен и раличен от останалите, но бе сгрешила. След два месеца на целувки, милувки и прегръдки, явно му бе писнало и бе решил да я има в леглото си. Точно тук мненията им се разминаваха. Тя хукна да бяга,а той разярен я подгони. Все пак беше мъж и ако не се бе скрила в парка, щеше да я хване и нямаше да я сполети нищо добро. Бе се укрила в близките храсти и го наблюдаваше, докато той се отказа да я търси и се запъти към дома си с ругатни на уста. Сега тя вървеше бавно и се опитваше да се отърси от шока, който бе преживяла. Храстите прошумуляха и тя се стресна, но после си спомни, че е в парка, а там гъмжеше от животни.
Засмя се на собствения си страх, явно провокиран от доскорошната гонидба. Храстите пак прошумуляха и тя го погледна стреснато. Забелязваше се нещо жълто, едва открояващо се в мрака и любопитството 'и надделя. Престраши се да види този храст и какво се криеше зад него. Щом направи последната крачка и надникна, писъкът 'и огласи тишината. Нещото със жълтите очи я нападна и я събори по гръб на земята. Момичето започна да се бори, но не бе толкова силна колкото него. Ръката му бе запушила устата 'и, и не можеше да извика за помощ, а и да можеше, надали някой щеше да я чуе. Тогава Хилъри Кук осъзна, че е сама. Започна в паниката си да го дере, разчитайки на дългия си маникюр, но уви. Ноктите 'и се плъзгаха по кожата на създанието.
- Колко съм излъскан - помисли си то и с внезапна ярост и възбуда последния писък на Хилъри заглъхна.

Не ме кефи особено...
Главите са кратки /не, че аз съм по - добре, ама.../
За грешки нямаш, но не ми харесва особено
Да видим другото ти творение

Това същество има интелект...
Не мога да си представя какво ще направи на милото момиче. Че чак се възбужда от писъци..
Ей на това му се вика качество

Хм... А дали ще опишеш гаврата с тялото на момичето?
Събуди пламенен интересн към творбата ти а също и към авторката / без задни мисли /

Напротив @onyx
Това не е описание да заменяш... Тук водят диалог. Като редактор на тази глава изказвам мнение, да не каже някой после "Коя си ти ма, от колко рега пишеш" и тем подобни детски коментари.
Все пак са детективи. Това е маниера. Не е като да описваш Сакура и Саске.
Когато описваш хора с дадена професия в характерите им има няколко черти , които се отнасят за всички.
Логика е едното и затапване другото.
Единия мисли по консервативно на нещата, а другия е с по - отворено мислене. Ако си чувала по филмите например как се режат , когато някой се изцепи ще разбереш какво имам предвид

Първо това " 'и " ми изкара здравето.
Изядените букви, пропуснатите запетайки, късите глави и некачествените описания няма да коментирам...
Мила моя, препоръчвам ти да прочетеш още няколко книжки, за да се научиш как се пише, защото това, което си качила е пълна боза.
В буквалния смисъл.
Правиш се на много знаеща и много можеща, а всъщност какво излиза?
Че не пишеш кой знае колко добре.

Започва да става все по-интересно и на места даже страшничко (ами детски навик от прекаленото гледане на страхотии) И това чудовище, наистина се чудя какво е - дали е нещо подобно на човек или..... не знам :bravo:

ToTooo написа:Първо това " 'и " ми изкара здравето.
Изядените букви, пропуснатите запетайки, късите глави и некачествените описания няма да коментирам...
Мила моя, препоръчвам ти да прочетеш още няколко книжки, за да се научиш как се пише, защото това, което си качила е пълна боза.
В буквалния смисъл.
Правиш се на много знаеща и много можеща, а всъщност какво излиза?
Че не пишеш кой знае колко добре.

Аз мислех ,че фиковете , които се повтарят / герои, протагонисти от игри, измислени герои, повечето от които се повтарят до болка /са БОЗА .
Тук всеки втори фик е СасуСаку. Какво повече да кажа...
Насечена мисъл - не мисля ,че е нужно да дъвче на едно място 1000 изречения. Момичето не пише неща за дечица първи клас.
Запетаи - може би една две изпуснати.
И въпреки безмислената критика дължаща се на "да си защитя проятелката, понеже й казаха истината" фикшъна си остава супер.
А това " 'и" - личен избор. Грозно е, когато става " й " на всяка втора дума