Творчеството на varto-sasuke uchiha

Сега ще сложа повече от 1 произведения:


За Втората световна война аз знам много малко. Това е било толкова отдвана, пък и в училище не сме учили още за нея. Помолих учителката ни да разкаже нещо и така разбрах за този град и това, което се е случило на неговите жители през войната.
Град Керч се намира между Черно и Азовско море. Той е красив град с много древна история и много паметници на културата. В далечната 1941 година фашистката армия напада Съветския съюз и завзема голяма част от територията на страната. Същата участ споделя и град Керч. Съветската армия се опитва да защити жителите на града, но немците са по-многобройни. Не всичи граждани напускат града, а заедно с част от войниците успяват да се скрият в близката каменоломна – Аджимушкай. Тук смелите хора успяват в продължение на шест месеца да оживяват и да водят битка с жестокия враг. Никой не знае колко точно са били защитниците на Керч. Но те не мислили нито за миг, че могат да се предадат. Как са успели да оцелеят толкова време, на мен ми е трудно да разбера!? И каква смелост им е била нужна под носа на врага да се организират и да водят битки?! Те сигурно са можели да напуснат това място, да се скрият някъде, да се спасят. Но никой не направил това. Те даже се заклели до последен дъх да се бият за своя град, за своята родина.
Когато фашистите разбират за Аджимушкай и неговите защитници, отиват до убежещето и пускат вътре отровен газ. Месец и половина продължило това ужасно нещо, докато не загинал и последният човек. Фашистите са били нечовешко жестоки хора. Десетки хиляди загиват в тунелите на Аджимушкай. И кому е нужно това? Защо е била тази жестокост и погубване на толкова невинни хора?!
През 1973 година град Керч е обявен за град – герой. В памет на всички загинали защитници на града е построен паметен комплекс и музей, които да напомнят за героизма на тези хора. Припомняйки си за тези страшни години ние се убеждаваме колко е лоша войната и последиците от нея. Затова никога не трябва да има война!



Имах възможност миналото лято да отида в планината на Орфей – Родопите. Бях въодушевен и се вълнувах много за тази семейна екскурзия. Когато пристигнахме в тази чудна планина видях прекрасни картини. Все едно, че са рисувани от най – добрия художник на света! Имаше вековни дървета, малки слънчеви полянки, величествени скали - като в приказка.
След един ден, рано сутринта, цялото семейство тръгнахме на разходка. Отидохме на една приказно красива полянка. След като закусихме там случайно намерих няколко коренчета с малки узрели ягоди. Опитах ги и бяха много ароматни и вкусни. Играхме после на топка и беше прекрасно, защото беше толкова тихо и само птичките пееха. По-късно, същия ден, решихме да посетим едни от най-известните пещери на Балканите – Ягодинската и Дяволското гърло. Пътят се виеше и сякаш се опитваше да се измъкне от надвисналите скали. Минахме по едно от най-тесните ждрела, а именно Триградското ждрело. Първо стигнахме Ягодинската пещера. В нея видяхме причудливи образования като Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета и десетки други. С интерес наблюдавах сътворените от водата форми и им се наслаждавах. Тази великолепна природа! Хиляди години капка, по капка е изваяла такива причудливи форми!
После стигнахме пещерата Дяволското гърло. Десетки туристи чакаха, за да видят още едно чудо на природата. Тук видях изваяни фигури на дявол и хайдутин. По-надолу влязохме в главната зала, толкова голяма, че в нея може да се побере храмът “Александър Невски”. Тук видях и най-големия подземен водопад. Фантастична гледка! На тавана на пещерата живее единственият в България- дългокрил прилеп. На изхода на пещерата може да си купиш и хапнеш вкусни малинки, боровинки и медец, които са дар от природата. Родопите не е само красива планина, но и богата природна даденост- тя дава на хората своите плодове и е дом на хиляди животински и растителни видове!
Срещата ми с тази великолепна планина ще остави голям спомен в мен и ще искам още веднъж да посетя тази легендарна планина.



Виктор летеше със самолета към далечната страна. Той с нетърпение очакваше да пристигне на този приказен остров за който бе чувал много интересни факти. Момчето се вълнуваше, но щом самолетът кацна на летището в Хавана, се успокои. Посрещна го топло слънце, ярка зеленина и усмихнати хора.
Виктор беше спечелил проект в училище и като награда затова бе пътуването му до Куба. Екскурзоводът поведе групата и я настани в красив хотел, от който се виждаше брега на океана. По улиците на града, имаше много красиви палми и екзотични дървета и красиви цветя. Момчето неможеше да се нарадва на красивия изглед.
Всеки ден програмата предлагаше различни забавления и срещи. Най вълнуващи бяха миговете на плажа. Имаше и разходка с яхта, Виктор и приятелите му се запознаха с кубински ученици. Децата бързо намериха общ език и дълго си говориха. Момчето научи много интересни неща за тази страна и за народа й. Разбра колко битки е водил кубинсклият народ, за да получи своята независимост. Научи за техния герой-Хосе Марти. Видя и неговия паметник. Виктор разбра, че екзотичните растения -кафето, цитрусовите плодове, захарната тръстика, се отглеждат тук и определят поминъка на населението. Още много неща научи Виктор и обикна тази красива страна в която намери и нови приятели.


Високо в скалите той седи. Символ на страшна сила - Мадарският конник. Когато застана пред него чак чувам звука на копитата му. Толково много легенди съм чувал за него, ала когато отидеш там и застанеш пред него разбираш, че легендите никога не са го описвали толкова хубаво колкото да го видиш с очите си. Усещането за храброст, за величие. Този паметник изобразява конника – герой. Колко смел е бил хан Аспарух да дойде тук с войниците си. Прабългарите са били конници, които ценят и уважават конете си. Те препускали по зелените полета и се радвали на новата земя. Но когато дошло време за битка те се били рамо до рамо срещу византийците, за да защитят територията си. Те се били с характерните за тях копия, като пронизвали с тях византийците.Според една легенда в чест на победа на хан Тервел е изсечен този велик паметник изобразяващ мощта му. Над него лети орел, преследва го куче, а той пронизва с копието си лъв. Накрая лъвът е убит, а според мен това символозора, че той е велик!
Аз се гордея с това, че той се намира близо да града ни и също така, че стана символ на България. А за всеки бългърин също е гордост родината ни да има такъв паметник на културата!

Беше понеделник, бях в училище. Имахме час по литература и учителката реши да ни прочете част от книгата – “Приказка без край”. ” Каква скука!” – помислих си аз- “Пак приказки.” Нямаше как, трябваше да слушам. Госпожата четеше внимателно и ми стана много интересно. Когато стигна до една част, в която ставаше въпрос за момче, което можело да измисля думи, не издържах:
- И аз мога!
Учителката ми даде думата.
- Думи лесни, интересни,
като песни, най- чудесни.
- Това е прекрасно! Това са стихове с рими.
- Аз мога и други думи да измислям.
Класът се учуди, че имам такава дарба. А аз гордо погледнах момичетата.
- Нечетец например е човек, който не може да чете. Мразомат е ученик, мразещ математиката, бегочас, който бяга от часовете.
- Добре, добре. – обади се госпожата. Някой друг ден ще отделя специелно време за способностите ти. А сега да продължим с текста.
Заслушах се в текста. Дори полегнах на чина, защото вече ми беше интересно…
Когато се огледах бях на една поляна, а до мен беше Атрею – момчето със зелената кожа и Бастиян. Предложих на Атрею да им помогна със спасяването на Детската царица и страната им. Обещах да направя всичко необходимо за това.
- Съгласен съм. – ми отговори Атрею. Но първо ще минеш през изпитание, за да ни помогнеш.
- Изпитанието ще бъде да кажеш 3 нови имена за нашата царица – обади си Бастиян.
Успокоих се, че задачата е лесна, защото съм цар на думите. Сетих се за три момичета от нашия клас и от имената им, като размених сричките получих нови – Доратео, Ториявик, Лияда. След като ги казах Атрею и Бастиян останаха доволни и казаха следващо изпитание. Този път Атрею каза изпитание. Трябваше с неговия лък да улуча падаща ябълка, която Бастиян щеше да подхвърли. Прицелих се, Бастиян хвърли ябълката и после се оказа, че съм я улучил. Тогава вече ме приеха в техния отбор. Минахме много предпятствия, за да стигнем замъка на Детката царица. По пътя ми обясниха какво трябва да направим. След като стигнахме замъка, Нищото, което заплашваше да погълне цялата страна беше почти стигнало до замъка. Още няколко мига и всичко щеше да бъде погубено. Стражите задържаха Атрею и Бастиян, но аз успях да мина през тях. В последния миг извиках с всички сили:” Ториявик, Ториявик! Ториявик!”
Стреснах се от силното викане и се огледах. Бях отново в класната стая. Всички ме гледаха учудено, а аз не разбирах нищо. Само успях да чуя последните думи на учителката:” И така страната била спасена, благодарение на едно непознато момче, незнайно как попаднало там.” Облекчено въздъхнах и се усмихнах на всички.

Имаш грешки, но сигурно са от бързане, нали така?
А, да не забравя - супер са!
Чакам още