Принцесата на безсмъртните..

Здрасти..Това е първия ми фик..Ъмм не е написан от мен обаче съм сменила някои части. Може да се каже, е е мой!!
Сорру за грешките и късия фик..

Е енджой..

Глава 1
Харуно Оливия беше борбена жена.Тя не познаваше поражението и никога не се предаваше.Беше силна..Успя да се задържи на повърхността,успя да възпита и изхрани едно дете,вече млада дама ,която бе ощетена от съдбата в най-ранна възраст..Всичко това ,което направи Оливия трябва да бъде запомнено.
Почивай в мир,Оливия.
Душата ми беше разкъсана на милиони малки парченца.Чуваше се думкането на сърцето ми ,но дали усещах нещо?Нима имаше смисъл да дишам,да говоря,да чувам след като на света няма вече човек ,с който да поговоря и споделя.
Чу се звън от камбана.Гостите ,които бяха дошли в чест на баба ми бавно с наведени глави се придвижваха до ковчега й ,за да си вземат последно сбогом.Лицата им бяха изпълнени със страдание,болка,загриженост..
Дойде и моят ред.Бавно пристъпих към ковчега й.Видях за последен път лицето й,извито в нейната силно заредена с позитивизъм усмивка.Взех една бяла роза от букета ,който държах в ръцете си и я оставих да лежи до нея.Белите рози бяха любимите й цветя.Бях длъжна да ги донеса тук,където си взимаме с нея сбогом.
От очите ми започнаха да се стичат сълзи.Бавно падаха по лицето ми ,но дори не ги усещах.Бях без чувства.Всичко си бе отишло.
-Сакура,ние ще тръгваме.Желаеш ли да се качиш при нас или останеш още?
Гласът на леля Харуно Джес прекъсна мислите ми.
-Не,няма проблем.Ще се прибера.Искам да повървя.Не се притеснявай,ще се прибера преди да се е стъмнило.
-Както желаеш.
Изчаках леля да се качи в колата си.Не желаех да съм в тежест на никого след смъртта на баба.
Тръгнах към изходът на гробищата.Бяло куче ме пресрещна на входа.
-Здравей,красавецо. – кучето заблиза ръката ми.- Съжалявам ,но нямам какво да ти дам.Имам само бели рози.
Грабнах една бяла роза от букетът,който държах и..О,не.Мразя бодлите на розите.Бликна струйка кръв от пръста ми.Капките започнаха да се стичат на земята ,а една от тях попадна точно в муцунката на малкия ми приятел.
-О,много съжалявам.
Отворих чантата си и извадих бяла хартиена кърпичка.Увих я около раната и притиснах силно.
-Хмм,какво ще кажеш да те нахраня?И без това вече живея сама.Защо да не си взема домашен любимец.Изглеждаш и самотен.
Закрачих към дома.Живея в малка къщичка.След като почина баба не ми остави много ,а тя не беше от най-богатите.Винаги съм харесвала малките ,но уютни къщички ,а тази бе точно мечтания дом.Живея в нея от 17 години.Когато починаха родителите ми трябваше да ме отгледа баба понеже тя бе единствения жив.От страната на баща ми нямало никои ,а от на майка ми само баба.Мама и татко били страшно влюбени.Един ден ,когато съм била само на няколко месеца отивали до някакъв супермаркет.Докато пътували тир,който превозвал автомобили се повредил.Шофьорът му не успял да овладее контрола и се блъснал право в мама и татко.И двамата починали на място.
Кучето вървеше близо да мен и се оглеждаше.
-Мисля ,че трябва да си имаш име.Какво ще кажеш за..Тристан.Ще се казваш Тристан.Всъщност,Тристан и Изолда ми е любимата книга.Приличаш ми на Тристан.
Тристан издаде звук подобен на ръмжене ,но ми прозвуча като радостно ръмжене.
Отворих вратичката на оградата и влязох в двора.Баба ми беше голяма почитателка на цветята ,което обясняваше ароматът ,който се носеше навсякъде.
Отключих вратата и отворих на Тристан да влезе.Оставих чантата си в хола и се запътих към кухнята.Отворих шкафът със сухите храни и извадих пакета с кучешката храна ,която принадлежеше на кучето ,което баба бе открила в гората ,но един ден то просто си тръгна.Сега храната бе на Тристан.Взех една пластмасова чиния и изсипах в нея това ,което бе останало.
-Ето,приятел.Наслаждавай се на храната си .Аз ще се кача ,за да се преоблека.
Тръгнах с тихи стъпки към стаята си ,която се намира на вторият етаж.Докато крачех се спрях пред огледалото пред стаята ми.
Седемнадесет годишно момиче..С дълга розова коса, зелен много красиви очи, изпълнени с загриженост, смелост и много любов.Това бях аз,дори и да не исках.Растях ,а дори не го усещах.Дали днес бе денят ,в който разбирам ,че повече няма да съм предишното момиче?
Чух лаене.О,Тристан,разбира се.Беше ме проследил незабелязано и ме гледаше със сините си като езеро очи.
Отворих вратата на стаята и Тристан се втурна бясно към леглото ми.Легна на него и се загледа в мен.
Отместих поглед от новия ми приятел и свалих роклята си.Тристан бе отместил погледа си настрани сякаш не искаше да гледа как се събличам.Хмм,като истински джентълмен.
-Хей,ти си възпитан доста добре.Джентълмен си.
Навлякох пижамата си и се хвърлих върху леглото.Бях толкова изморена ,че даже не бих могла да влача дори котка.Завих се и затворих очи.Усетих лапичките на кучето по тялото си.Тристан си бе легнал близо до мен.Отново затворих очи и скоро задрямах. :


Следва продължение..

Ами горе-долу ми хареса. Искам да те питам само дали пита афторката и я уведоми, че ще й промениш фика? Все пак това е нейн фик и без да я питаш не можеш да го пускаш никъде, камоли да го променяш- но просто питам, за да няма после скандали.
Междодругото имаш страшно много повторения и неусмислени изречения.

Миличко, това, че главата е с по- голям шрифт, не я прави по- дълга, а това, че шрифта е червен направо ми бърка в червата, харесвам цвета, но щом го видях доста се зачудих дали душевното ми състояние ще го понесе. Поствай нормално главите или с поне с по- нормален цвят. За историята, ами още се чудя.

Виж сега, по-принцип не обичам да пиша лоши коментари, но сега ще се наложи. Имаш адски много повторения, които направо ми бръкнаха в мозъка, когато ги прочетох. Неможеш ли по някакъв начин да ги заместиш. Пример: Момента, където Сакура измисля името на кучето направо полудях и намразих името Тристан. Не можаш ли в някои моменти " Тристан" да го заместваш с "кучето" или "домашния ми любимец", или нещо подобно. И още една забележка, знам че когато се пише на компютър се допускат правописни грешки, защото и аз самата го правя. Но незнаеш ли как се пише "Библиотека". Съжалявам, че съм така критична, но се надявам да не си се обидила. Просто до сега развитието ми харесва, дори мога да каже, че ми е интерсно какво ще стане по- нататък и го казвам, за да може да се подобри и да стане наистина великолепен фик. Когато пускаш галвите ги прочитай и където има повторения се помъчи да ги изолираш или заместиш. Това беше от мен и се надявам да се подобриш.

Май и Меги почва да критикува...
И това глава ли го наричаш?
Това чудо е претъпкано с грешки
Също ще попитам като sakura_uchiha1:
Имаш ли позволение от авторката да пускаш фика или камоли да го променяш?
Чакам още, но те съветвам: Намери си РЕДАКТОР!

ми ко да кажа те другите ти изброиха грешките няма смисъл и аз да го правя и продалжавай да качваш още

на мен пък ми харес апонеже мн се задълбочих не забелязах грешките

i love it

Вярно е, има един белюк грешки, но пък е хубаво, но както казаха останалите имаш ли позволение от авторката?
П.П. Не се обиждай. Всичко това е за твое добро и никой нма целта да те обиди, или нещо подобно. Просто наблегни на това и адски ще се промениш. Успех и давай другата главичка! :arrow:

KoniTy написа:на мен пък ми харес апонеже мн се задълбочих не забелязах грешките

Не си видяла грешки ужас Ама то е бъкано с тях.... Особенно това Тристан... мале, мале Направо полудях, когато го прочетох, само това име ми е в главата Вярно е, че идеята е хубава, ама тези грешки направо Нямам думи... Не целя да те обидя- ни най- малко даже... Но моля те махни ги тези грешки... Отдавна искам да се изкажа, но ето, че дойде и това време. Идеята не е твоя- Хубаво... Но по- нататък го направи твое... Измисли си го и го направи много по-добре, както е сега... И най- важното, което искам да кажа- НАМЕРИ СИ РЕДАКТОР. Това е от мен....