A morning from Hell (kakashi and sakura )

Това е превод, не съм го писала аз, предупреждавам. Авторката е lenaetv.




Глава 1



Сакура бавно се разсъни. Главата й пулсираше от махмурлука повече, отколкото очакваше. Твърде много пиене и твърде много забавления - изглежда, че винаги ти се налага да плащаш за това на следващия ден. Цялото й тяло дори я болеше тази сутрин.
-Никога няма да пия пак с Наруто. – Измърмори тя.
Хвърли бегъл поглед с едното си отворено око само, за да го затвори бързо отново, пазейки го от късните сутрешни лъчи. Полагайки ръка върху очите си, тя изпусна въздишка. Имаше толкова много неща да свърши днес, а сега изглеждаше, че ще бъде безполезна.
Сърцето й изведнъж скочи в гърлото и очите й бързо се отвориха. Болезнен изстрел премина през главата й, но това нямаше значение точно сега. Каквото имаше значение бе, че тя не беше сама. Някой друг делеше леглото с розовокосата жена.
Тя обърна глава, за да види кой беше непознатият човек. За съжаление всичко, което видя беше нещо като издутина под завивката и мъглива глава с рошава коса. Тя мигна няколко пъти, за да фокусира погледа си. „Може би сънувам?” Повдигна ръката си и нежно потупа издутината. „О, боже, то се движи! Това не е сън!”
Тя бързо седна само, за да открие, че е напълно гола. Дръпна одеалото, за да покрие изложената на показ кожа. „Да не би аз…”
Издутината се обърна и завивката се отскубна от ръцете й.
-Много е рано, заспивай. – Измърмори мъжки глас. Преди да може да изкрещи, една ръка се уви около кръста й и я издърпа обратно при топло тяло - при топло, голо, мъжко тяло.
Сега тя се озова лице в лице с непознатия мъж. Сърцето й запрепуска и дъхът й заседна в гърлото. Точно там, пред очите й беше мъжът, когото най-малко бе очаквала:
-Ка… Какаши…
-Какво не е наред? – Попита той, притваряйки едно око.
„КАКВО НЕ Е НАРЕД!?” Страните й пламнаха в червено едновременно от гняв и от смущение. Тя лежеше гола в легло, в ръцете на мъж, когото не бе виждала от две години и не си спомняше нищо. Това не беше наред. Тя толкова много искаше да изкрещи тези думи, но гласът й не излезе изобщо.
Усмивка се появи на немаскираното му лице.
-Не ти ли беше достатъчно снощи? Или го искаш още един път тази сутрин?
„КАКВО!? НЕГО!?” Тя се дръпна от прегръдката му като обезумяла. Без да мисли за нищо друго, освен за бягство от каквато беше ситуацията, в която се беше забъркала, тя не прецени правилно големината на леглото и не особено грациозно падна на пода, повличайки половината завивки с нея.
-Оуу… - Изстена болезнено тя.
Какаши се подсмихна:
-Не е необходимо да се вълнуваш толкова.
Развълнувана… последната дума, която би употребила. Тя грабна най-близкото одеало, бързо увивайки го около тялото си. Погледна нагоре, за да види, че Какаши седи в леглото, усмихва се и я наблюдава. „Изглежда толкова добре. Усмивката му, изваяното му тяло.” Страните й отново пламнаха заради мислите й, като извърна очи. „Отговори първа.” – си каза тя.
-Също така можеш да се върнеш в леглото. – Прозя се Какаши, потупвайки по леглото.
-Как… - Гърлото й бе сухо, гласът й – дрезгав. Тя се прокашля и опита отново. – Какво стана?
Усмивката на Какаши увехна.
-Ти падна от леглото. – Сви рамене той. Стана и си взе панталоните от пода. След като ги нахлузи, изчезна през вратата на спалнята.
-Нямах това пред вид! – Извика тя след него. – Какво стана снощи? – Нямаше отговор. Тя въздъхна разочаровано. Тъкмо, когато най-накрая реши, че ще се облече, Какаши се върна в стаята с чаша в ръка.
-Заповядай. – Той й подаде чашата, в която имаше вода.
-Ще ми кажеш ли?
-Все едно не знаеш какво направихме, Сакура. Сега я изпий. – Изкомандва той, приближавайки напитката по-близо до нея.
Поколеба се за момент, след което взе чашата и я пресуши с една глътка.
-Много по-добре, благод… Къде отиваш?
-Вкъщи. – Той тъкмо си обличаше ризата.
Тя се вдигна от пода, сграбчвайки здраво одеалото. Гневът й бе в своя пик. „Не си мисли, че може да си отиде просто така, нали?” Отваряйки уста, за да започне триадата си, тя бавно я затвори. Изразът на лицето му премина право през нея.
-Извинявам се, Сакура. – Той вдигна жилетката си и побърза на напусне стаята.
Сакура се взираше безучастно във вратата. Тя трепна, когато входната врата се тресна момент по-късно. Каквото и да беше станало между тях, тя нямаше и идея. Но този поглед току-що… той изглеждаше наранен. Тя ли го беше наранила? Но как? Какво беше направила?
Затвори очи заради главоболието, което тъкмо сега си спомни, че имаше. Изведнъж, ситуацията, в която се намираше, я удари като цял тон тухли. „Аз правих се*с с Какаши.” Това дори не изглеждаше възможно, та тя не му беше в категорията. Без да се включва факта, че той беше нейният бивш учител…
Когато краката й я предадоха, тя се върна обратно на пода. Картината на лицето на Какаши преди да си тръгне, проблесна в ума й. „Не ми казвай че той… той ме е харесвал.” Сърцето й потъна, а стомахът й се стегна на възли. Официално, тя се почувства като най-големия идиот на света.
-Трябва да го намеря. – Каза по-високо, отколкото би трябвало.
„Първо да се отърва от главоболието. Душ. Тогава да го намеря.

2ра глава


Сакура излезе на шумната, светла, оживена улица. Тя изстена тихо, слънчевите й очила почти не вършеха работата си да пазят очите й от следобедната слънчева светлина. Току-що се беше изкъпала, главата все още я болеше, но беше излязла с цел да намери Какаши.
Чувстваше краката си тежки, докато си проправяше път през тълпата. Но преди всичко се чувстваше като пълен идиот. Най-накрая след кой-знае-колко време, тя беше привлякла вниманието на Какаши. Не просто като детето, което някога беше, а като жена. Поне предполагаше, че той определено се интересуваше от случилото се миналата нощ.
Стомахът й се преобърна от възмущение. „Как може да не си спомням, че съм правила секс с мъж като Какаши?” – това беше единственият въпрос, който си задаваше откакто той беше напуснал дома й. Също така тя усилено се опитваше да си спомни някакъв малък детайл. Но за нейно съжаление последното, което си спомняше бяха танците върху бара след шестия шот.
И тази мисъл накара стомахът й да се преобърне. „Трябва да съм изглеждала нелепо.” Страните й пламнаха. Не можеше да повярва че се е изправила пред всички и е танцувала като стриптийзьорка. Та почти беше доволна , че всичко след това бе изчезнало от паметта й… е, преди Какаши да се появи в картината, разбира се.
-САКУРА! – Силно изкрещя някой зад нея. Поради сегашното си състояние, рефлексите й бяха забавени – преди да дори да успее да види кой беше, нечия ръка се спусна към рамото й. – Беше различна снощи. – Гласът беше силен и дразнещ, а идиотът говореше точно до ухото й. – Наистина, никога не бях те виждал да изглеждаш по-секси!
Тя извърна главата си по-далеч от мъжа:
-Киба. – Изсъска през зъби. – Трябва ли да си толкова шумен, по дяволите!?
-Ти беше душата на партито. – Той игнорира киселото й настроение и продължи да говори. – Всяко момиче искаше да е на твое място, а всеки мъж те искаше.
Тя избута ръката му от раменете си и отстъпи по-далеч от него:
-Би ли млъкнал, моля те? – Смръщи се тя. – Чувствам главата си сякаш е хваната в менгеме, така че ако нямаш нищо против… На какво се смееш?
-На теб. – Усмивката му се разшири. – Невероятно, дори с махмурлук изглеждаш секси. – Хвърли й още един бърз поглед. – Не мога да повярвам, че досега не съм забелязал.
Гневът изпълни цялото й тяло като че той счупил беше бента, който го удържаше. Тихо изръмжаване се изплъзна през гърлото й. Тя повдигна свития си юмрук, за да го повали на земята само, за да го отпусне безсилно до себе си. Използвайки чакрата си, тя изпрати остра болка през цялото му тяло. Тя изпусна разочарована въздишка:
-Довиждане, Киба. – Обърна се на пети и започна да увеличава дистанцията между тях.
-Трябва да излезем заедно някой път. – Извика той след нея. – Вечеря или нещо такова.
Тя му махна през рамо. Единственото, което искаше в момента бе да намери Какаши. „И да се отърва от това проклето главоболие.” Беше изпила четири аспирина, дори опита с медицинска техника, но разбира се по-болезнено да лекува проклетото нещо, използвайки собствената си чакра. Тя поклати глава в отказ да повярва – лекуването на махмурлук не беше нещо, което бе научила през всичките години. Устата й бе пресъхнала, усещаше стомаха си празен и цялото тяло я болеше. „Това би могло и да е от секса снощи.” Тази мисъл оцвети бузите й в светлорозово. Боже, ако можеше да си спомни макар и малък детайл, нещата не биха били толкова зле. Вместо това тя все още щеше да лежи в леглото с Какаши. Затвори очи, припомняйки си как идиотски се беше държала и изражението на лицето му. „Сигурно се е почувствал ужасно. Трябва да изясня всичко това.”
Тя зави зад ъгъла и спря, заковавайки се на място. Ино стоеше на по-малко от десет стъпки от нея. Отстъпи назад, надявайки се да избегне конфликта, но вместо това налетя направо върху по-върху по-възрастна жена. От удара чантата, която носеше жената, падна и съдържанието й се разпиля по земята.
-Толкова съжалявам. – Сакура побърза да вдигне нещата.
-Няма нищо, мила. – Усмихна се жената. – Случват се такива неща.
„Да.” – Помисли си цинично Сакура. – „Доста такива неща ми се случват напоследък.” Пълнейки чантата, тя я върна на жената:
-Наистина съжалявам.
-Сакура Харуно. – Иззвъня високо гласът. Студена тръпка полази по гръбнака й, а гласът на Ино прозвуча весело.
Сакура потръпна, обръщайки се бавно и й се прииска точно в този момент да пропадне в черна дупка:
-Ино. – Усмихна се леко Сакура. – С удоволствие бих поговорила с теб, но трябва да вървя.
-О не, не трябва. – Русокосата се озова пред нея преди да успее да мигне. – Трябва да кажа, че съм доста впечатлена. Не знаех, че ти стиска. – Размишляваше тя но в очите й проблесна заплаха.
„Това ни прави две.”
-Аз просто се забавлявах. – Сакура почувства нужда да се защити. – Нищо лошо не е станало. – Тя нямаше намерение да си признае, че не помнеше половината от нощта.
-Просто се забавляваше? – Каза Ино невярвайки. – Ти танцуваше върху бара и после изведнъж се отправи към задната врата с Шикамару. Нямаше те час. Какво точно се случи? – Чак сега Ино показа истинския си цвят. Единственият проблем беше, че Сакура не знаеше за какво става въпрос.
„Какво, по дяволите е ставало миналата нощ!?”
-О, това… - Трябваше да измисли бързо нещо, което не бе лесна задача точно сега. – Ние просто имахме… малък, личен разговор, нищо особено. – Усмихна се леко, молейки се нескопосаното й извинение да свърши работа.
Ино задържа погледа си върху нея. Накрая, след като размисли малко по темата, тя сви рамене. – Както и да е. – Махна с ръка пренебрежително. – И без това нямаш шанс с Шикамару. Не си негов тип.
Изведнъж на Сакура я просветна. На лицето й бавно се появи усмивка:
-Имаш пред вид, че ти си по-негов тип. – Тя се засмя на изражението на Ино. Изглеждаше така, сякаш е спипана с ръка, пъхната в буркана с бисквитки. – Знаех си, че си падаш по него.
Ино присви устни:
-Това е абсурдно! – Обърна се на пети. – Няма начин някога да си падна по този мързеливец. – Добави тя през рамо.
Сакура поклати глава. Ако Ино си мислеше да преструва, че няма нищо, всъщност изобщо не се справяше. Но поне я спаси от това да обяснява каквото и да е повече. Особено щом не знаеше дали ще може да измисли още извинения за нещата, които дори не помнеше да е правила.
Сега, когато неочакваната среща свърши, тя можеше да се върне към намирането на Какаши. Реши, че ще опита първо в апартамента му. После ще продължи оттам. Тя зави зад друг ъгъл, спирайки за момент, за да се увери, че е на прав път. Беше минало известно време откакто беше у тях. Всъщност тази сутрин беше първия път, когато го видя от две години насам. Е, добре де, снощи беше първия, ако трябва да сме точни.
Беше се замислила, докато се отправяше надолу по страничната уличка. Мислеше си какво точно би му казала. „Първо трябва да се извиня.” От това дали ще й прости или не зависеше как ще продължи разговорът. Имаше големи надежди, че той действително ще й прости.
-Сакура. – Стресна я Изумо, появявайки се пред нея изведнъж.
Тя пое рязко въздух и отстъпи назад, притискайки ръцете до гърдите си:
-Изкара ми ангелите! – Въздъхна тя.
-Съжалявам, но имам съобщение за теб. – Усмихна се леко той. – Трябва незабавно да се явиш при Тсунаде.
-Първо трябва да се погрижа за нещо. – Оповести тя. – Ще бъда там, когато мога. – Профуча край него.
Той се обърна след нея:
-Съжалявам, но това не може да чака. Спешно е.
Сакура спря на място. „Какво, мамка му, беше толкова спешно, че тя трябваше да я види точно в този момент?” – Въздъхна тя:
-Добре, идвам. – Тя се обърна, върна се и тръгна с Изумо. „Предполагам, че разговорът с Какаши просто ще трябва да почака.”

…

Сакура се тръсна в стола срещу стената в кабинета на Тсунаде. В момента тя бе доста кисела. Освен това сега чакаше другия повикан от Тсунаде.
-Какво има, Сакура? – Попита Тсунаде. – Изглеждаш малко подтисната.
Сакура изсумтя:
-Имам махмурлук и главата ми не спира да тупти. – „А ти ме накара да чакам, въпреки че беше толкова спешно, че не можеше да чака.” Наистина жената беше безразсъдна понякога. Бяха минали 20 минути, откакто беше тук и беше отегчила от чакане.
Тсунаде се подсмихна:
-Чух, че ти се е събрало доста миналата нощ. – Тя започна да рови в най-горното чекмедже.
-И аз така чух. – Измърмори Сакура. Тя би попитала някого, ако не я бе грижа толкова много за гордостта й. Но тогава… може би наистина не искаше да знае. „Освен ако не е свързано с Какаши.” Наистина имаше нужда да го намери.
-Ето. – Каза Тсунаде, привличайки вниманието на Сакура, след което й подхвърли шишенце с хапчета. – Това е моя собствена рецепта за лечение на всякакъв махмурлук.
Сакура се втренчи в шишенцето:
-Вършат ли работа? – Попита тя, двоумейки се дали да вземе едно от малките хапченца.
-Всеки път. Сега вземи едно. Трябвя дя си във върхова форма за мисията, на която те изпращам. – Тсунаде се върна към канцеларската си работа.
-Мисия? – Изсумтя Сакура. Чудесно, тъкмо от това се нуждаеше – мисия. Сега трябваше да чака дори още повече, за да говори с него. Дори още по-разстроена, тя отвори шишенцето и взе две хапченца. – Можеш ли поне да ми разкажеш за мисията?
-Не. Ще изчакаме докато Генма се появи тук.
Тя изсумтя отново. Мисия с Генма – това беше дори още по-зле. Той беше толкава перверзен през половината от времето. Освен това, ако си спомняше правилно, той беше в бара снощи, така че сега трябваше да чуе за това и от него. Единственото нещо, което изглежда работеше за нея, бяха хапченцата – всъщност главоболието й изчезна само за няколко минути.
-Лейди Тсунаде. – Шизуне влезе в стаята. – Страхувам се, че Генма не може да дойде. Той има нещо спешно, за което лично трябва да се погрижи.
-Мамка му! – Прокле Тсунаде. – Е, побързай и намери някой за неговото място.
Шизуне се усмихна триумфално.
-Вече е свършено, мадам. – Точно, когато казваше тези думи, Какаши влезе в стаята.
-Аа, радвам се да те видя, Какаши. – Усмихна се Тсунаде. – Това е прекрасно, вие работите добре заедно.
-Да. – Какаши кимна, погледна бързо Сакура преди да върне обратно очи върху Тсунаде.
Обаче Сакура седеше там, гледайки втренчено мъжа. Сърцето й заби по-силно. „Той дори не показа, че ме е видял.” – тази мисъл я накара да се почувства нещастна. „Сигурно ме мрази.” И сега те имаха мисия заедно. Знаеше, че трябваше да говори с него преди…
-Сакура, слушаш ли ме!? – Изсъска раздразнено Тсунаде заради разсеяността на жената.
Сакура се изпъна в стола, насочвайки цялото си внимание към нея.
-Съжалявам, моля продължете.
-Както казвах… - Започна тя. – Получихме молба от собственик на много престижен курорт, от чиято собственост са откраднали няколко много ценни предмета. Той помоли за нашата помощ при залавянето на крадците. Вие двамата ще бъдете изпратени в курорта под прикритие и ще опитате за разберете каквото можете.
-Под прикритие? – Попита Сакера. – Не казвайте, че ще трябва да се правим на женени или нещо такова. „Колко типично би било?”
-Не. – Усмихна се Тсунаде. – Вие ще отидете и ще бъдете наети като персонал. Това е най-добрият начин да се доберете до мястото. Те ще ви запишат, когато стигнете там.
-Ох… - Сакура се почувства облекчена – това беше преди да види изражението на Какаши с крайчето на окото си. „Изглежда ядосан.” Тогава й светна, че би трябвало да е прозвучало така, сякаш тя не иска да има нищо общо с него. „Сакура, ти идиотке!” – прокле се тя. И колкото и да искаше да му каже нещо точно сега, реши, че ще е по-добре да почака докато останат насаме.
-Очаква се да пристигнете в курорта до два дни. Отнема горе-долу толкова, за да се стигне до там, така че по-добре тръгнете този следобед. – Завърши Тсунаде. – Добър късмет и бъдете внимателни.
Още щом излязоха от кабинета, Сакура се възползва от възможността да говори с него:
-Какаши, искам да се извиня за начина, по който се държах. Аз…
-Не се тревожи за това. Пък и не си направила нищо лошо. – Той сви рамене, избягвайки да я погледне. – И знам, че не искаш да ходиш на тази мисия с мен повече, отколкото аз искам да отида с теб. – Накрая той я погледна с лека усмивка под маската. – Така че защо не се направиш на добро момиче и не играеш добре, става ли?
Сакура се закова на място. „КАКВО?!” Тя се втренчи в мъжа, който просто продължи да ходи. Тя искаше да поправи нещата и тогава той каза такава глупост.
-Ти определено си ужасен човек, Какаши! – Изкрещя след него, а гневът й се разгоря дори повече, когато той махна с ръка в жест, който тя определи като „Да, както и да е.”Тогава тя реши, че тази мисия ще бъде едно дълго и невъзможно изпитание.

Глава 3


Сакура подритна невинно камъче докато чакаше нетърпеливо пред портите. Все още беше ядосана на копиращия нинджа. „След целия ад, през който преминах, той се държи като пълен кретен.”Тя смръщено си спомни как се беше отнесъл. Не можеше да повярва, че дори след като се беше извинила, той каза онези неща. Думите звъннаха високо и ясно в ума й, карайки кръвта й яростно да закипи.
-Извинявай, че закъснях. – Извини се Какаши, появявайки се отникъде, както правеше обикновено.
Сакура се обърна към него. Вложи всичките си сили да диша, щом веднъж погледът й попадна върху него. Беше сменил нормалната си униформа на джоуунин с черни дънки, берни ботуши, бяла блуза, която почти прозираше. Беше свалил протектора за глава и вместо него беше поставил черна превръзка върху окото си, черната маска все още присъстваше, но белегът му едва се виждаше.
-Какво? – Повдигна вежда Какаши на смаяното й изражение.
Сакура проговори, борейки се за глътка въздух:
-Защо, по дяволите, си се облякъл така?
-Ние сме под прикритие, не можем да се появим с танцова стъпка облечени… - Повдигна ръка, посочвайки собствената й джоуунинска униформа. - …е, така.
Колелцата в ума й се завъртяха, когато тя смътно започна да си спомня основния смисъл на това да бъдеш под прикритие. Сакура изпсува тихичко, поглеждайки надолу към дрехите си. Беше толкова бясна на Какаши, че мислейки само за него, напълно бе забравила за това. Студена тръпка пробяга по тялото й, когато Какаши се подсмихна.
-Ще те изчакам да се преоблечеш. – Каза замислено.
Сакура затвори очи , неспособна да вдигне глава. Знаеше, че ако го направи, ще нападне Какаши точно тук и сега.Тя пое дълбоко дъх и изправи рамене.
-Ще се преоблека после. – Обърна се на пети, отправяйки се към портите.
-Както ти е удобно. – Усмихна се самодоволно Какаши и я последва, като без да губи време извади любимата си книга и започна да я чете.

…

-По дяволите! – Прокле Сакура, издърпвайки дрехите от чантата си. Не само беше забравила, че е на мисия под прикритие, ами беше забравила и някои доста необходими дрехи. Мисълта просто се бе изплъзнала от ума й, тъй като тя никога не ги носеше на мисии, обикновено използвайки добрите старомодни бандажи.
-Има ли проблем? – Попита Какаши, както се беше излегнал под сянката на едно близко дърво.
Сакура преглътна ядно отговорността, която искаше да хвърли върху него и падна в хладната трева. Можеше да си купи сутиени, когато стигнеше там без проблем, но въпросът бе какво ще прави дотогава. Тя наистина мразеше да носи бандажите с нормални дрехи. Погледна Какаши: „Попита ме, все едно наистина го интересува.”
Смръщвайки се, тя грабна единственото нещо, което изобщо можеше да сложи без липсващата част от облеклото й, понеже нямаше как да избере между сутиен и бандаж. След това бързо се скри зад група храсти.
Какаши наблюдаваше мързеливо поприкрилата се зад храстите Сакура. Беше минал цял ден, а тя все още отказваше да говори с него. Разбира се, той не можеше да я обвинява, след като се бе отнесъл така с нея.
С тежка въздишка той прокара ръка през разрошена си коса. Картината как тя седи на пода в нейната спалня, сграбчила здраво завивката, предпазвайки тялото си от неговия поглед, не напускаше ума му. Почувства се като мъж, който се е възползвал от горещо, пияно момиче. „Точно това направи.” – напомняше си той непрекъснато.
Той постави долу книгата си, неспособен да се концентрира върху четенето, припомняйки си отново миналата нощ. Наистина, той не беше планирал да се отбива до кръчмата, но се нуждаеше от питие, а магазините вече бяха затворили. Влизайки през вратата, за негова голяма изненада, Сакура беше там и танцуваше върху бара. Ако не беше розовата й коса, най-вероятно той нямаше да я познае.
Той се беше отпуснал на един стол в най-далечния край на бара, беше си поръчал напитка и беше започнал да гледа бившата си ученичка, която държеше вниманието на мъжете в заведението, движейки се така, сякаш притежава мястото. Преди де се усети беше поръчал третата си напитка. Сакура вече не се кълчеше по бара, а вместо това беше изчезнала с Шикамару през задната врата. Той не се интересуваше от намеренията й, наистина.
Какаши се намръщи при спомена, че бе седял там, чакайки я да се върне. Нямаше представа защо е разтревожен. Просто изведнъж бе почувствал необходимост да я държи под око, просто за всеки случай. „Просто за всеки случай?” – смръщи се той още повече. – „Просто в случай, че някой непознат мъж поиска да я заведе вкъщи.” Не знаеше, че той ще бъде този непознат мъж.
Но тогава тя внезапно се върна и изобщо не изглеждаше щастлива. Това, разбира се, изостри любопитството му. Никога не беше знаел, че бившата му ученичка е толкова интересна за наблюдаване. Това беше, когато той я поздрави, говориха и потанцуваха, а когато си тръгнаха заедно, тя го беше целунала първа… „Не изглеждаше толкова пияна, мамка му!” Не знаеше защо, но се почувства силно привлечен към нея. Ясно си спомняше онази малка, червена рокля, която тя носеше… е, добре де, дълбоко в себе си знаеше какво точно го е привлякло към нея.
Той рязко изправи глава, когато чу шумолене откъм храстите, които Сакура бе избрала за временна съблекалня. Без предупреждение, Сакура пристъпи встрани от тях, носейки къса, зелена пролетна рокля с реснички. Той пое рязко дъх, оглеждайки я обстойно отгоре до долу. Дългите й, бронзови крака, идеалните извивки на тялото й, цепката на бюста й – съществуваха само, за да радват очите на света. Картината на голото й тяло под него, проблесна в съзнанието му, карайки слабините му да потръпнат за пореден път.
Какаши извърна поглед настрани, когато тя се наведе, за да вдигне нещата си. Сега осъзна, че това, което Сакура търсеше бе сутиен, защото определено в момента не носеше такъв. Той се изправи на крака и тръсна глава, опитвайки се да се отърве от представата, продължаваща да идва отново и отново. Грабна чантата си и зачака търпеливо за някакъв признак, че е готова.
Най-накрая тя мина покрай него, отправяйки се бавно обратно към пътя. Той я последва, както се очакваше от него. С огромни усилия се постара да отклони поглед от нея, но се провали съвсем. Забави се, за да увеличи дистанцията, надявайки се, че това ще помогне, но нямаше полза, дори стана по-лошо. Той се почувства като миниатюрно корабче, запратено в опасни води. И това обяснение беше доста добро, защото тя определено беше опасна, независимо от това как изглеждаше.

…

Сакура въздъхна с облекчение, когато те най-накрая стигнаха портите на курорта. Тя погледна табелата на вратата – пишеше „Spring Mountain Resort”. Почувства се сякаш някакъв товар се е смъкнал от раменете й. Сега можеше да бъде разделена от мъжа зад себе си. Погледна го през рамо. Беше забелязала, че откакто се преоблече, той допълнително увеличи дистанцията помежду им.
Мисълта сама по себе си я ядоса. Чувстваше се сякаш има някаква заразна болест и той искаше да остане извън заразната зона. „Това е добре за мен.” – каза си. Наистина, можеше да й пука по-малко. Колкото по-малко си влияеха, толкова по-добре. Дойде й мисълта, че единственото време, което й бе нужно да прекарва с него, бе по няколко кратки минути на ден, за да обменят някаква информация, на която са се натъкнали. Тя изпъна рамене и мина през портите. „Като се сетя, че наистина си помислих, че обичам този арогантен мъж…”
Гледката на хотела не беше това, което очакваше. Огромната къща, която тя предположи, че е главната сграда, стоеше идеално до голямо езеро. Имаше върволица от много малки къщички вляво, които повече подхождаха на работниците, и конюшни отдясно. Имаше поне двайсет коня, които пасяха в голямо, оградено пространство. Тя си беше помислила, че става въпрос за малко убежище в планината, но не – това определено беше за богатите и те не правеха никакви усилия, за да го скрият.
Внезапно сетивата на Сакура се задвижиха и тя се закова на място, а главата й се обърна в посоката, откъдето идваше тропотът на конски копита. Както и си помисли, два коня се приближаваха в нейната посока. Докато те се придвижваха по-близо, тя може да огледа по-подробно ездачите. И двамата мъже изглеждаха да са прехвърлили двайсетте, но все още не и трийсетте, и двамата с къси, тъмни коси - седяха върху гърбовете на приближаващите се животни. Не изглеждаха като заплаха, но тя все още предпочиташе да играе на сигурно.
-Я, какво имаме тук? – Единият от мъжете се подсмихна самодоволно докато придвижваха конете си, за да спрат на някакви си 5 крачки от нея. – Какво прави красавица като теб сама тук? – Подсмихна се мъжът.
Сакура се усмихна. Обаче не можа да свали очи от тях. Те изглеждаха много по-добре, отколкото беше очаквала. Би трябвало да са братя – доста си приличаха: и двамата с тъмни коси, великолепни сини очи и силни, широки рамене. Тя наблюдаваше как другият мъж скочи долу от коня и се приближи към нея:
-Името ми е Паден, приятно ми е да се запознаем, госпожице… ? – Той задържа ръката си, чакайки я да подаде нейната и да каже името си.
-Просто Сакура. – Усмихна се тя и постави ръката си в неговата. Сърцето й замря, когато той издърпа ръката към устните си и съвсем леко я целуна.
-Е, просто Сакура… - Подсмихна се той. – Какво те води в нашия хубав курорт?
Очите й шокирано се разшириха:
-Вашият курорт? – Тя погледна стреснато двамата мъже. Можеше да се закълне, че докато Тсунаде обясняваше за мисията, беше използвала думата „собственик” в единствено, а не в множествено число.
Двамата мъже се изкикотиха на реакцията й:
-Всичките три хиляди акра от него. – Каза другият мъж, скачайки от коня си. – Радин. – Мъжът подаде ръка, а Сакура я пое, подсмихвайки се на начина, по който имената им се римуваха. Наистина, какво ли си бяха помислили родителите им… Тя разтърси ръката му, доволна, че поне той не я придърпа за целувка. – Та, с какво можем да ти помогнем?
-Всъщност, моят другар и аз…
-Доста закъсняваме. – Намеси се Какаши, заставайки до нея. – Така че ще вървим. – Той хвана лакътя й, повеждайки я с гръб към главната сграда.
-Какъв ти е проблемът? – Изсъска Сакура, издърпвайки ръката си от неговата. – Те са собствениците. Онези, които са ни наели. – Прошепна.
Какаши игнорира протеста й и сграбчи по-силно ръката й, още веднъж дръпвайки я до себе си. Склони главата си по-близо до нейната:
-Не са ни наели те, а баща им. – Сниши той глас.
-Баща? – Повдигна вежди Сакура. – И откъде знаеш? – Попита тя, дръпвайки ръката си от захвата му, стоейки на стъпна встрани от него.
-Написах си домашното. – Погледна я той строго. – Очевидно ти не си. Бъди по-внимателна и не разкривай нищо, докато не си напълно сигурна с кого си имаш работа.
Сакура извъртя очи.
-Както и да е. – Измърмори тя. Както изглежда, не бяха те единствените, за които не знаеше с „кого точно си има работа”. Какаши се изкачваше в този списък със съвсем малко усилие.

…

След като обясниха на служителя зад първото бюро, че са тук, за да получат работа, те бяха преведени през серия коридори до офиса, където се намираха в момента. Беше добре обзаведен, с широки прозорци, които гледаха към езерото. Сакура нищо не можа да направи, освен да се възхити от красивата гледка.
-Вие трябва да сте двамата, които праща Тсунаде.
Сакура се завъртя към мъжа на вратата. Изглеждаше около 60-годишен, имаше ясно изострени черти, но тя можа да види приликата между него и двамата мъже от преди това. „Определено техният баща.”
-Да, сър. – Какаши поздрави мъжа с ръкостискане. – Аз съм Какаши Хатаке, а това е Сакура Харуно.
-Удоволствие е да се запозная с вас. – Усмихна се Сакура и леко се поклони.
-Да, наистина. – Мъжът мина през стаята и седна зад огромното бюро, ровейки в купчина с документи. – Името ми е Таку Кинсуки и през следващите 6 седмици вие двамата ще работите за мен. Това е споразумението. – Той издърпа парче хартия и го прегледа набързо преди да го подаде на Какаши.
Какаши взе листа и погледна въпросително възрастния мъж преди още веднъж да погледне надолу към хартията, прочитайки написаното отново. След момент на мълчание, Сакура искаше да издърпа листа от ръцете му, за да види какво, по дяволите, беше толкова лошо, че той да направи такава ужасена физиономия.
-Така значи… - Какаши сгъна листа. – Няма мисия.
-Какво? – Каза Сакура в шок и объркване.
-Не сме пратени тук на мисия. – Започна мързеливо Какаши. – Пратени сме тук, за да отработим дълга на Хокагето към този мъж.
Сакура изведнъж почувства гадене в стомаха. Тази примитивна жена ги беше изпратила тук с лъжа, за да покрият дълговете й. Гневът се разля в нея – тя бе готова да се върне обратно до Коноха и да даде на тази жена едно „направление” за парите. „Разбира се, точно това ни доведе тук като за начало.”
-Виждам, че Тсунаде е изиграла картите си и срещу вас. Така или иначе сте вече тук, затова се надявам и двамата да сте готови за работа. – Мъжът ги изгледа още веднъж, но този път доста по-подробно. – Нуждаем се от добър барман и от не много скромна сервитьорка. Мислите ли, че ще се справите с това?
Сакура изпрати един поглед на Какаши, който би трябвало да каже: „Отказвам, дори не си го и помисляй!”, но за неин ужас, той се съгласи. Тя простря ръцете си във въздуха като знак на поражение и напусна стаята преди наистина да е направила нещо, за което да съжалява, например убийството на бившия си учител.

…

-Не мога да повярвам, че всъщност се съгласи! - Смръщи се Сакура, тръшвайки вратата след себе си. - Не стига, че трябва да работим тук през следващите шест седмици, ами трябва и да си делим стаята! - Тя огледа спалното помещение. - Не, няма да стане!
Постави ръце на кръста си и присви очи срещу Какаши.
-Поправи го веднага!
Какаши се стовари на дивана във всекидневната и изпука пръстите си.
-Така доволна ли си? Всичко е поправено. - Той отпусна глава назад, полагайки я върху облегалката.
-Не бъди нагъл! Ти ни забърка в това, ти ще ни измъкнеш.
-Аз? - Какаши изправи глава и я зяпна. - Тсунаде е тази, която дължи пари на мъжа. Тунаде е тази, която ни изпрати тук като ни излъга. Мисля, че Тсунаде е тази, която трябва да сочиш с пръст, не мен.
-Не. - Изсъска Сакура. - Ти се съгласи да работим тук. Връщай се обратно да кажеш на Кансаки, или както там се казва, че отказваме.
Какаши спусна ръце надолу по лицето си.
-Не можем да го направим. Колкото и да не ми се иска да работя при тези обстоятелства, нямаме друг избор. Ние сме шинобита от селето, скрито в листата, и нашите действия ще се отразят на селото. - Той отново се отпусна назад. - И как ще изглежда, ако откажем грубо и си тръгнем?
Сакура изсумтя неодобрително. Знаеше, разбира се, какво ще се случи. Щяха да накарат селото да изглежда безотговорно, въпреки голямата сила и влиянието, което имаше като добро и сигурно в работата си. Ако се разнесат детайлите за отказа и отстъплението им, накрая щеше да се отрази зле на цялото село.
Победена, Сакура изрита сандалите си и се отправи към спалнята. Трябваше да започнат работа сутринта, а точно в момента тя просто имаше нужда да остане сама. „Душ и няколко часа сън би трябвало да ме успокоят.” Спря на вратата и хвърли поглед на Копи-нинджата.
-Можеш да спиш на дивана. - Изсъска тя.
-Отпусни се. - Каза пренебрежително Какаши. - Просто мисли за това като за ваканция.
Сакура му се намръщи преди да тресне вратата. „Ваканция” - присмя се тя. Това изобщо нямаше да е като ваканция и тя го знаеше. Това щеше да бъде същински ад.

sweet_temari написа:Невероятно е!
Направо нямам думи!
Искам ощеееее

и аз така

Ани- чан, обичам те, затова, че ще си седнеш на прелестното задниче и ще преведеш един от любимите ми фикове, нали? :kisss:

Не ми пука, стига да има изглед, че фика ще се довърши! и пак гуш за любимата ми Ани- чан!