Последен залез

Това не е едно от многото сасусаку фикчета а е нещо много по-различно.

пролог

Преди много години в Китай се родило едно момиче,което било различно от останалите с това,че винаги намирало добротата в хората, то било кръстено на китайската богиня Далин.Момичето се славело и със своята красота.То имало дълга кафяво-черна коса и бледо черни очи,кожата на Далин била кадифено мека.
Тя не била от богатите семейства,а по това време нямало средна клса а само бедни и богати.Но въпреки това живеела щасливо със семейството и приятелите си,а то имало много приятели.Но всичко за Далин се променило,кокато станала на шеснадесет години.Тогава синът на китайския владетел заповядал на момичето да се появи при него.Той и предложил брак,а тя приела не защото искала нещо,а защото мислела че и в него има нещо добро,но згрешила тя умряла самотна,но тя била свързана с момиче от бъдещето.

Лол това наистина интересно звучи... Давай продължението

А сега е време да се пренесем в реалноста,там където шеснадесет годешното момиче на име Линда пишеше стихотворение,което звочеше така:
Когато очите се затварят
портите към рая се отварят.....
И виждаш един последен залез...
А в края на същата полянка седеше и едно момче.То рисуваше Линда или по-скоро привършваше красивата и усмивка.Момчето беше описало в секи свой детай лицето на Линда.Като започнем от черната и коса,и свършим красивите и пълни с живот очи.Момичето на картината наистина беше красиво,но залез правеше картината да изглежда още по красива.Но и това,че момчето наистина можеше да рисува беше от полза.Сякаш той беше взел хубавия пейзаш и го беше сложил на листа.Но според повечето хора този залез не беше обикновен,защото точно на този ден,точно по залез слънце богинята Далин се била родила.Но странното било,че всеки наричал този ден по различни начини,но най-често се срещало наименованието"последен залез".Но не само това е странно,а и че хората казвали,че тази богиня не се е родила,а е дошла от залеза.
Момчето,което стоеше на края на полянката се беше приближило до красавицата и казваше следните думи:
-Здравей,моето име е Хинам,а твоето сигорно е Линда?
-Здравей,приятно ми е да се запознаем,но откаде знаеш името ми?-питаше момичето.
-Хм,не е лесно да не се разбере името на такава красавица.-отговряше то.
-Благодаря за камплимента.-казваше тя без да разбира,че всъшоност се усмихва.
На Хинам му харесваше,когато тя се усмихваше топло и искрено.Чернокосото момче седше прав,а сините му очите примигваха от притеснение,защото мнго харесваше момичето.По едно време момичето се беше осетил в каква ситоация са попанали и запачна да заговаря момчето:
-Видях,че рисуваш,може ли да видя картината ти?-питаше тя,като се мъчеше да измисли нещо.
Момчето започваше да се притеснява,че тя ще види какво или по-точно кой,а сърце не му даваше да и откаже,за това и подаде картината.Линда,като зърна карнината,много се учуди и запачваше да се пита:
-Това аз ли съм?

Съжелявам,че е къса но имам зрелостен изпит и трябва да уча!

Еми това е наистина различно и заинтриговащо
Даваи следващата глава

Вече започвам да пиша в сегашно време.
2глава
-Това аз ли съм?-попита тя учудено.А момчето просто я погледна и каза:
-Да това си ти.-каза той притеснено.-Харесва ли ти?-попита Хинам още по-притеснено.
-Естествено,че ми харева!Това е най-красивата картина,която съм виждала.-каза тя с удивлиние.
Момчето отиде седна до Линда,погледна я и каза с нежен глас:
-А аз видях,че пишеш.Може ли да го прочета?
-Да разбира се,че може.-каза тя с лека усмивка и му подаде листчето на,което беше написала следното стихтворение:
Когато очите се затварят
портите към рая се отварят....
И виждаш един последен залез...
Момчето първоначално погледна мако учудено,но след това се усмихна и каза:
-Стихотворението е наистина хубаво.
-Наистина?-попита Линда невярващо.
-Да наистина.-каза той...И така те си говореха близа час два,докато слънцето се скри зад планината,а голямата красива луна се появи и направи момента още по-вълшебен...По време на разговора Хинам се приближи до устните на момичето,но тогава звънна телефона и.Не се разбра много от разговора,но главното беше,че тя трябва да се прибира...Те двамата си махнаха за чал, а когато момчето остана само то промърмори само на себе си:
-Мамка му,защо винаги така се случва?
То поседя още половин час на поляната любувайки небето и реши да се прибере.
На следващия ден двамата станах горе-доло по едно и също време, те се оправиха,назакусиха се и нещо отвътре ги караше да отидат на поляната, на която се бяха срешнали.Това нещо ги караше да искат да се видят,да видят очите на другия,неговата усмивка,неговото безгрижно лице...И ето, че се видяха пак на същото място, като предишния ден, те си подариха същите топли усмивки и се поздравиха....Линда седна под едно дърво и започна да си тананика някаква весела песничка.Хинам не остана по-назад и се настани до нея под дървото и започнаха да си говорят за красотата но природата.И пак по средата на разговора синеокия се приближи до устните и,но точно тогава телефона му звънна.Беше най-добрия му приятел Рик.Той му каза,че трябва да се видят...Хинам малко се смръщи и каза:
-Съжелявам, но трябва да тръгвам-но после му светна нещо-но може да дойдеш с мен.Така де ако искаш.
-Добре.-каза тя и се усмихна.
Те тръгнаха към оговореното място и праз целия пот си разказваха един за друг.

Историята ми харесва, но забелязах нещо, което много ме подразни. Нямам предвид забравена запетая или нещо от сорта... ами разстоянието между знака и буквата... ето пример:


-Съжелявам, но трябва да тръгвам-но после му светна нещо-но може да дойдеш с мен.Така де ако искаш.
-Добре.-каза тя и се усмихна.

Виждаш ли след знака, който си поставила няма място... смисъл трябва да оставяш разстояние след препинателният знак, за да не изглеждат слепени. Ето как би изглеждало по-добре:

- Съжелявам, но трябва да тръгвам - но после му светна нещо - но може да дойдеш с мен. Така де ако искаш.
- Добре. - каза тя и се усмихна.

Не искам да се засягаш, просто пусни следващата главичка да се порадваме малко, защото романтиката, която вещае този фик е голяма.

Те пристигнаха на определеното място, което всъщост бе малка поляна обрасла цялата с цветя имаше и няколко дървета.А на едно от дърветата седеше момче, не много високо с зелени очи и кестенява коса.Дрехите му бяха малко изпокъсани от носене, те бяха черни дънки и кафява фанелка.Нищо особено...Момчето скочи от дървото и се озова пред двамата приятели, той огледа Линда от глава до пети и най-накрая се спря на погледа и.А тя от друга стрна направи същото.И докато се гледаха и разучаваха момчето каза:
-Здрасти пич, коя е красавицата която водиш със себе си?
-Здрасти, това е Линда.-каза Хинам и изгледа толкова злобно приятеля си, че чак смъртта биха побили тръпки...Линда видя това и реши да се намеси.Тя каза:
-Е, ти вече знаеш името ми, а твоето как е ?-момчето отклони погледа си от Хинам и каза:
-О, извинявай, че не се представих, аз съм Такаме Нийо.А ти от кой клан си?-попита я той и погледна с любопитство.
-А, аз съм от клана Хири, Хири Линда.-тя отговори най-спокойно, въпреки че знаеше , че двата клана не се понасят особено...Нийо погледна малко учудено, как такова спокойно момиче е от този клан , защото обикновенно хората от клана се палят лесно, а тя беше мис спокойствие.Той не каза нищо повече, нито тя просто седяха и се гледаха в очите...Хинам не беше учуден от ставащото,защото зеленоокия вече му беше разказал всичко за двата клана, но не знаеше, че тя е от клана Хири...Беше леко объркан, не знаеше как ще рейгират двамата му приятели...Знаеше само, че Нийо е против това, а може би и Линда.Знаеше, че е така, заради родителите им, но не знаеше какво ще направят...А те от друга страна продължаваха да се гледат в очите и да се анализират един, друг...Така продължиха един час, Линда и Нийо се гледаха, а Хинам беше замислен в тях двамата.Той се питаше какви чевства и мисли им минават през главите, какво изпитват, омраза или приятелски чувства.Но отговора никога не идваше сам, винаги някой трябваше да даде жокер.
Те продължаваха така докато зеленоокия не попита:
-Мразиш ли ме?-Линда го погледна гадно и отговори кратко и ясно:
-Не, не те мразя.-момчето малко се учуди, но каза:
-И аз не те мразя.
Те дълго време си разясняваха,за клановете си...Хинам се радваше, че се разбират, но и малко ревнуваше, че сетават горе-доло близки, за това се намеси в разгора:
-Е, защо ме извика Нийо?-въпросът беше бърз, че в първите пет-шест секунди не успя да зацепи.
-А, това ли, нищо особено.-каза той и се обърна отново към момичето...Хинам се изнерви и каза:
-Аз ще се тръгвам.-Линда го погледна и разбра какво са направили, тя каза:
-Добре, да си тръгваме.

тва което си написала е супер яко. продължавай :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte:

ми може да са кратки ама аз съм на даскало и имам изпити не мога да правя всичко на веднъж, а искам това да си го махам от главата малко по малко.

Ох зарехи сега не ми се спори с теб, като не ти изнася не го чети.

dalin_linda написа:Ох зарехи сега не ми се спори с теб, като не ти изнася не го чети.

И без това не го чета само по погледнах отгоре и си знаех мнението..
Даже и критика не приемаш пък си много важна на 17 не знае какво е глава.. да си чела някоя книга случайно