An Unusual Day - SasuSaku

Чет Май 27, 2010 11:00 pm

Това е моето SasuSaku фикче, тук са още на 13 години. Съжалявам ако изглежда дълго, просто съм ползвала клавиша Enter много пъти и съм гледала да спазвам параграфи някви An Unusual Day - SasuSaku 519416

Един Необикновен Ден

‘Как въобще се съгласих на това?’ Сакура превъртя разговора с техните сутринта.

Кунойчито чу как вратата се отваря и разбра, че родителите й се прибраха. Изтича от стаята си на входната врата, за да ги посрещне.

„Касан! Отоусан! Добре дошли!”

„Сакура, мила, пак си станала рано!” възкликна майка й.

„Да, това е, защото ще тренирам с Какаши-сенсей и Наруто-”

„Е, всичко се отменя, защото идваш с нас” каза баща й.

„Къде?” Сакура свъси вежди.

„Ще прекараме целия ден на брега на морето!” изчурулика майка й.

„А-аз не мога, трябва да тренирам-” Сакура не успя да довърши.

„Е, един ден почивка няма да ти се отрази зле. Ще си направим семейно излизане”

„А Какаши-сенсей? Той няма да одобри-” Тя отново се опита да се измъкне, но без резултат. Родителите й явно бяха настроени да радват на нейната компания.

„Ще уредим всичко по-късно, а сега се обличай” Каза баща й.

Сакура намусено хлопна вратата на стаята си и започна да се приготвя.

Сега тя стоеше изправена на брега и гледаше към морето, мокрите й рамене увити с хавлиена кърпа, а вълните се плискаха в краката й, докато горе, под чадъра, майка й и баща й играеха табла. Дааа, Сакура скучаеше.

‘Как по дяволите се съгласих да дойда? Сега можех да тренирам с Какаши-сенсей... и Наруто...и със Саске-кън.’

Когато тя се сети за Саске, бузите й порозовяха. Кракът й започна да прави движения върху мокрия пясък. Сакура се загледа надолу към крака си и името „Саске”, което беше написала. Прочете го няколко пъти и започна да размишлявa върху нещо.

„Сакура, мила, как се справяш?” Гласът на майка й се чу неочаквано близо. Сакура застина. С крака си скри средата на думата върху пясъка. ‘О, не! О, не! О, НЕ!’

„Какво е това?” Майка й се приближи.

Една вълна достигна брега и заля крака на Сакура. Тя го отдръпна предпазливо. Последствията изглежда я удовлетвориха. Тя се усмихна победоносно и продължи да стои мирно, чакайки майка й да се приближи. Майка й дойде с бавни крачки и надникна иззад рамото на дъщеря си. Това което видя не й се хареса.

„Сакура, откога си мислиш за алкохол?”

Кунойчито се изчерви.

„Отникога, мамо. Просто си рисувам.”

„Аха, добре” Личеше си, че не вярва на дъщеря си, но не попита нищо повече и се отдалечи отново към вътрешността на плажа.

Сакура въздъхна облекчено. ‘За малко!’ След което се загледа към хоризонта. След два часа слънцето щеше да залезе, а небето щеше да е обагрено в розово. Никога не го бе виждала откъм морския бряг. ‘Ако можех да се кача на по-високо...’ Тя отново се загледа към небето. ‘Но то е чак след два часа...По дяволите! Няма какво да правя дотогава’ Сакура започна да се оглежда наоколо за нещо интересно. Най-после едно нещо й хвана окото. На десет крачки вляво от нея се намираше старият дървен кей. Погледът й стана любопитен и тя заинтригувано се насочи към дървената постройка.

Качи се по стълбите и спря. Погледна съсредоточено към другия край, дълбоко врязан в морето. Кеят беше дълъг двайсет и шест метра и широк пет. Тя тръгна бавно, решително към отсрещната страна. Дъските скърцаха под босите й крака при всяка нейна крачка. В далечината се чуваха вълните, разбиващи се в скалите и подпорите на кея. Вече пет крачки деляха кунойчито от ръба над дълбоката бездна. Сакура спря и си пое дъх.

‘Окей, само пет крачки. Бавно, внимателно да не се подхлъзнеш, там е много дълбоко!’

Тя пръстъпи.

‘Едно.’

Скръц

‘Две’

Скръц

‘Глътка въздух. Три.’

Скръъъц

‘Този звук беше неприятен. Четири.’

Скръъъц

‘Ок, само още една крачка. Бавно, внимателно-‘ Сакура гледаше недоверчиво последната дъска преди железния ръб.

‘Пет’ тихо довърши съзнанието й.

Тя протегна предпазливо крака си напред, беше като хипнотизирана от тази изгнила греда. Човешките гласове бяха далееееече назад, заглъхваха за нейните уши. Пръстите й докоснаха дъската и тогава тя рухна. Сакура се опита да изпищи, но гърлото й издаде тихо „Уф!”. Тя пропадна в тъмната бездна. Единственото доказателство, че Харуно Сакура е била на кея беше плажната й кърпа, висяща на ръба на зейналата дупка.

След като цялата се потопи във водата, тя започна да маха с ръце и да рита с крака, за да не потъне. Малката й фигура бавно се изгубваше надолу. Погледът на кунойчито стана замъглен, тя не виждаше къде е повърхността и не можеше да открие дъното.

‘Значи съм на много дълбоко място’

Движенията й леко започнаха да се забавят, Сакура изпусна въздуха си. Сърцето й биеше в ушите, имаше чувството, че дробовете й ще се пръснат. Очите й се премрежиха и се затвориха. Тя бавно потъна надолу.

‘Саске-кън’ беше последното което съзнанието й изтръгна.

През затворените клепачи на Сакура започна да прониква светлина. Тя мислено изпъшка.

‘Къде, по дяволите, съм? Това раят ли е?’

Тя отвори очите си и светлината нахлу още по-неприятно. Лежеше. Сакура закри с лакът очите си, след което ги разтърка. Изправи се до седнало положение и по навик прокара пръсти през косата си. Беше мокра. Кунойчито погледна надолу – носеше белия си бански. Огледа се около себе си – седеше на дървения кей, а под нея лежеше хавлията й. Сакура кимна на себе си.

‘Ясно, не съм в рая. Но...не трябваше ли да съм мъртва?’

Тя се изправи и зави раменете си – подухваше вятър. В далечината видя силует и тръгна към него. Той стоеше с гръб към нея. Когато най-после го приближи, разбра кой е.

„Саске-кън?”

Той се обърна. Лицето му беше безизразно.

„К-какво правиш тук? А аз какво правя тук? Трябваше да съм на дъното на океана...”

„Там ли предпочиташ да си?” каза той студено.

Междувременно Сакура бе започнала да се изгубва в очите му. Когато той проговори, тя обърна глава настрани и се загледа надолу в дъските.

„Н-не, Саске-кън, просто се учудвам. Ти м-ме спаси, н-нали?”

„Аа.”

„А какво правиш тук?”

Саске се обърна с гръб към нея, докато отговаряше.

„Какаши ме прати да те търся. Тук усетих чакрата ти. После видях твоята кърпа и се гмурнах.

„Откъде знаеше, че това е моята кърпа, Саске-кън?”

Саске запази самообладание и отвърна.

„Усетих чакрата ти тук, до кея.”

„А как ме съживи? Аз не помня нищо, откакто паднах във водата. Сигурно съм изгубила съзнание.”

„Да, така беше. Намерих те да лежиш почти на дъното. Дълбочината беше четири метра и половина. Взех те и изплувах.”

‘Как не се удави, Саске-кън? Може би не съм достатъчно силна...като теб...’

„Поставих те да легнеш върху кърпата и започнах да масажирам гръдния ти кош. Както предположих, дробовете ти бяха пълни с вода. Трябваше да ти дам въздух. Приложих дишане уста в уста-” Саске сякаш смотолеви това. „-и продължих да натискам между дробовете ти. Ти изплю водата и отново падна на кърпата.” Накрая на изречението момчето свъси вежди.

Сакура се изчерви.

‘Целунал ни е...два пъти?’ Изуми се Вътрешната Сакура.

‘О, той не каза ‘целунах’!’ Смъмри я Сакура.

Но думите на Вътрешната Сакура оставиха огнена следа в съзнанието на кунойчито. Тя моментално стана червена и обърна гръб на съотборника си.

„Благодаря за всичко, Саске-кън. Задължена съм ти.”

Сакура започна да се отдалечава с бързи крачки. Саске я чу и се обърна.

„Тръгваш ли си, Сакура?”

Тя моментално спря.

„Аз, ъ, трябва да се връщам при родителите си. Слънцето скоро ще залезе.” ‘Но всъщност много ми се иска да остана с теб’

„Не искаш ли да останеш още малко?”

Сакура затвори очи и мислено се прокълна. Обърна се към Саске.

„Добре, ще остана.”

Тя пусна кърпата си на земята и закрачи бавно обратно към момчето на мечтите си.

Саске се подсмихна. Вече знаеше как да я изкуши. Поне така си мислеше.
Сакура застана при него и погледна към слънцето.

„Саске-кън, колко време съм лежала в безсъзнание?”

„Половин час”

„Оо, това е много...” прошепна Сакура на себе си. Саске се обърна към нея и се подсмихна.

„Аз пък съм търпелив”

Сакура остана потресена. ‘OMG! Да не би той току-що да се усмихна?!’
Бузите й бързо започнаха да стават розови. Саске доста се забавляваше от това. Той грабна ръката й.

„Ела с мен.”

Той тръгна по кея към брега като не пускаше ръката на Сакура. Саске скочи на пясъка, Сакура след него. Бяха се насочили към един бар на плажа, където продаваха питиета, пържени картофки и сладолед. Саске пусна кунойчито и се изправи пред фризера със сладоледи. Разглеждаше различните видове. Сакура запази любопитството си в тайна и се запъти тихомълком към Саске. Тя тъкмо отиде при него и той се отдалечи към бара. Извика бармана и му заговори нещо на ухо. Барманът се изправи, кимна и изчезна нанякъде. Саске се върна при Сакура.
„Всъщност, чакай ме на кея.”

Тя кимна и се обърна да върви.

‘Защо въобще ме доведе, след като пак ме кара да го чакам там...Шантаво!’

Тя скочи обратно горе и се запъти към края на постройката. Спря на три метра от дупката и седна на земята. След около пет минути чу стъпки зад себе си и се обърна. Чернокосото момче носеше две високи чаши, пълни със сладолед, покрити със резенчета киви, праскова и банан. Саске беше поръчал мелби.
Той остави чашите на земята и седна от дясната страна на Сакура.

„Надявам се, обичаш киви.” Усмивка се бе появила на устните му.

Сакура вдигна рамене безгрижно и продължи да гледа в устните му, като прехапа нейните.

‘Толкова е перфектен...Така ми се иска да го целуна...Аах!’

„Сакура? Добре ли си?”

„Д-да, нищо ми няма” Кунойчито тръсна глава.

Тя взе мелбата и лъжицата си и започна да яде. Не беше яла от сутринта. Сладоледът страшно й се услади и Сакура ускори скоростта с която ядеше, но все пак се държеше дисциплинирано. Тя отправи непреднамерен поглед към Саске. Той я гледаше спокойно, не отделяше очи от нея, и все пак ядеше. Сакура се изчерви. Тя погледна надолу към мелбата си. Почти я беше привършила. После видя и тази на Саске, беше същата. Нещо привлече вниманието й и тя погледна напред. Слънцето почти беше залязло, а цялото небе бе покрито с розови облаци.

„Уаааау!” Сакура се изправи хипнотизирана и тръгна бавно напред. Протегна ръка, сякаш се опитваше да достигне облаците. След всяка стъпка коварната дупка беше все по близо и по-близо до кунойчито, но тя не забелязваше. Най-после виждаше залеза откъм морето.

„Сакура!” Саске се изправи и хукна към нея. „Спри!”

Тя не чуваше.

‘Толкова са красиви...’

Саске препречи пътя на Сакура и застана между нея и дупката. Той прегърна кунойчито и смени мястото си с нейното. Сега тя беше с гръб към отвора в дъските, но погледът й продължаваше да се рее надалече, в небето, сякаш не забелязваше нищо от случващото се. Изведнъж Сакура направи крачка назад и Саске едва я удържа. Момичето стъпи на ръба и залитна към дупката, след секунди двамата съотборници можеха да лежат на морското дъно. Но Саске затегна хватката си и нарочно падна назад. Гърбът му удари влажния дъсчен под, а съотборничката му остана невредима в ръцете му.

Сакура ококори очите си. За момент гледаше розовите облаци, а сега лицето й беше на сантиметри от това на Саске. Бузите й порозовяха. Тя бе облегнала брадичка на ръцете си, които пък лежаха скръстени върху гърдите на генина.

Саске гледаше кротко в момичето пред себе си. ‘Какво ли си мисли сега?’
Той хвана един кичур с лявата си ръка и бавно го завъртя в ръката си, след което го отмести зад ухото на съотборничката си. Бузите на Сакура почти станаха червени. На Саске това му се хареса. Той се усмихна самодоволно.

„За какво си мислиш?” Попита той Сакура. За момент му се стори, че тя става още по-тъмно червена. Това го развесели и смехът му отекна в пространството.

„А ти за какво се смееш?” Попита кунойчито. Червенината започна да изсветлява до розово, а между веждите й се появи гънка. Тя погледна в чифта черни очи под нея, очаквайки отговор от момчето, върху което лежеше.

Саске поклати глава захилен. „Няма да ти кажа преди ти да ми отговориш.”

Сакура се намръщи, но след миг чертите на лицето й се изгладиха. Сега Саске можеше да види колко е красива тя всъщност. ‘Мога ли да си позволя да я...’
‘НЕ! В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ! НЕ МОГА!’ Момчето беше толкова замислено, че не забеляза, че Сакура е проговорила.

„Доообре, ще ти кажа първа.” Тя изглеждаше раздразнена. ‘Сладко раздразнена’ помисли си Саске. Той не знаеше откога започна да мисли така за досадната си съотборничка, но само такива мисли нахлуваха в главата му. Момчето застина в очакване, но Сакура само го гледаше спокойно и нищо не правеше.

‘Какво си е помислила? Толкова ли е трудно да го каже?!’

Изведнъж Сакура се наведе надолу към Саске, затвори очи и притисна топлите си устни към неговите. Саске се ококори и премигна два пъти, но остана вцепенен. Сакура се отдръпна твърде бързо, според Саске, а лицето й бе отново червено. Тя видя изписания шок по лицето на съотборника си и съжали за постъпката си.

„И-извинявай, Саске-кън, но...” Сакура вдигна рамене. „За това си мислех...”

Той успя да кимне сковано. „Аха...”

Тя не можа да понесе да продължава да гледа в лицето му и стана от него. Затича се към брега, сдържайки сълзите си. Саске се обърна по корем, подпря се на лакът и се загледа към нея.

„Сакура! Чакай!”

Той се изправи и се затича след нея. Бързо я настигна и препречи пътя й. Видя зачервените й очи и първите две сълзи, паднали от очите й. Кунойчито сведе глава.

„Сакура, защо плачеш?” попита я Саске нежно, допря длан до бузата на Сакура и повдигна лицето й така, че да го гледа в очите. Тя вдигна поглед към него.

„Съжалявам, че те целунах, Саске-кън. Беше наистина глупаво” Смотолеви тя.

Саске се засмя.

„Станалото – станало. Няма защо да се срамуваш. Не си тръгвай.” Саске отметна още кичури от непокорната й коса зад ухото и разкри лицето й.

„Моля те...” Прошепна накрая той.

Сакура помисли още малко. Тя чак сега чу гласа на другото й съзнание.

‘Ти го целунааааааааааааа! Най-накрая се осмелихме! Кияаааааааааааааа!’

Вътрешната Сакура крещеше от радост.

Сакура погледна тревожно към небето. Най-накрая тя проговори.

„Окей, оставам. Пак ме убеди.”

Саске се усмихна и двамата тръгнаха отново към другия край на кея. Различното този път беше, че Сакура стоеше на растояние от момчето на мечтите си. Саске въздъхна и поклати глава. Те седнаха отново на няколко крачки от края. Сакура седна отляво на Саске, беше сгънала коленете си от лявата си страна и гледаше свенливо към краката си. После разгледа и ноктите на ръката си.

‘Неловка тишина...’ Помислиха си и двамата.

Саске все още мислеше за целувката.

‘Значи все пак събра смелост да го направиш, а, Сакура? Толкова си упорита...’

Той докосна устните си.

‘Това...май...ми хареса.’

Веднага, след като тази мисъл прекоси ума му, Саске се ококори.

‘Нима? Но е рано да мисля за момичета. Трябва да убия Итачи и...’

‘Ти и без това посвети целия си ден на Сакура. Дай й шанс, обещай й, че ще е тя след няколко години, а не някоя друга.’

Това беше другата част от съзнанието на Учиха, която го съветваше хубави неща, но Саске никога не го слушаше.

‘Хайдее, съгласи се поне сега.’

‘Ох, добре! Но откъде знаеш, че ще е тя?’

‘Тя е единственото момиче, което те обича, а и само тя те е целунала.’

‘Не забравяй първата ми целувка...Наруто... -_-‘

‘Ок, за него ли ще се ожениш?’

‘Не, разбира се!’

‘Ето! Не се счита! Значи остава да е Сакура!’ С това другото Аз приключи спора.

Саске се доближи седнешком до Сакура и положи глава в скута й. Сакура беше свела поглед към ръцете си, когато лицето на съотборника й изникна пред очите й.

Саске се подсмихна. „Надявам се, нямаш нищо против.”

Сакура поклати глава и се усмихна. „Ни най-малко”

Тя вдигна ръка да направи нещо, но се спря. Все пак отпусна ръката си надолу и се заигра с косата на Саске. Той затвори очи в миг на пълно блаженство и усмивка се появи на лицето му. Дълго време седяха и мълчаха. Сакура не изпускаше от ръцете си меката му коса. Саске лежеше със затворени очи.

‘Движенията й са толкова приятни...харесва ми.’

‘Всичко, което той прави е така успокояващо и методично. А косата му е толкова мека...Саске-кън, толкова си перфектен...Обичам всичко в теб...’

Саске отвори очи и бавно се изправи с лице към Сакура. Тя го погледна.

„Нещо неприятно ли направих?”

„Не”

Той зарови пръсти в косата й и се наведе напред да я целуне, когато гласът на майка й се чу, приближаващ.

„Сакура-химее! Там ли си?” Сакура мислено прокълна, отвори очите си и каза

„Саске-кън, трябва някъде да се скриеш. Не искам майка ми да ни види и да си помисли-”

„Каквото всъщност става” довърши Саске. Сакура се изчерви.

„Ще се оправиш ли сам?”

„Шегуваш ли се? Та нали аз те измъкнах от оная ситуация!”

„Окей.”

„Сакура-химееее?”

Сакура се стресна и обърна гръб на Саске. Майка й бавно идваше насам.

„Тук съм, мамооо!” Сакура вдигна ръката си и помаха, но без да иска бутна Саске.

„Уооу....уоуоуоооу!” той залитна назад и цамбурна шумно. Сакура се притесни и се затича към майка си, лепвайки широка усмивка на лицето си.

„Кажи, мамо.”

„Мила, търсех те. Къде беше?”

„Тук.” Сакура откри гледката към кея.

„Уаааау, много е красиво! Искам да го видя отблизо!” Майка й забърза към другия край. Отдолу Саске наблюдаваше всичко. Сакура се панира и хвана майка си за ръката.

„Н-нека да н-не ходим там.”

„Защо?”

„Ам-ми...има дупка! Дааа, точно така, има дупка. Голяма, огромна! По-добре да не ходиш там.” Сакура обърна майка си с гръб и я избута да се връща на брега.

„А, Сакура?” Майка й се обърна срещу настойчивите й бутания.

„Да?”

”Аз всъщност дойдох да ти кажа, че след малко си тръгваме...”

„Мамо, не може ли да остана тук още малко? Сама? И после ще се върна.”

„Скъпа, страх ме е да те оставя тук сама.”

”Стига, мамо, та аз съм нинджа. Мога сама да се оправям. Мога да се бия.”

„Страх ме е, Сакура. Наоколо бродят разни типове...” гласът й затихна накрая. Сакура помисли, че чу недоволно бълбукане и побърза да успокои майка си, както и успя да я убеди да остави Сакура още малко навън без техен надзор.

„Всичко ще бъде наред, мамо.” Сакура дари майка си с сладка прегръдка и я целуна по бузата.

„Чао, скъпа. Пази се” Жената отново се отдалечи към чадъра.

Сакура въздъхна и се върна обратно към вътрешния край. Отиде и приклекна до дупката.

„Саске? Саскееее? Саске-кън!” Сакура викаше шепнешком и се оглеждаше във повърхността на водата.

„Саске-кън!” тя вече викаше по-настойчиво и имаше чувството, че той се крие от нея. Изведнъж една ръка се подаде от водата, хвана тази на Сакура и я дръпна надолу във водата. Очите на кунойчито се разшириха и тя изпищя преди да падне във океана. Когато цялата стана заобиколена от вода, тя видя момчето на мечтите си само по шорти, с лукава усмивка на устата. Тя го погледна въпросително. Саске я издърпа и главите им се подадоха над повърхността.

„Саске-кън, какво беше това?” Сакура си пое въздух. Саске й се засмя.

„Реших да се позабавлявам малко, докато те пазя.” Сакура се смръщи.

„Саске-кън, нямам нужда някой да ме пази.” Беше направила най-сладката сърдита физиономия. Саске я гледаше известно време с някаква усмивка на възхита и после добави.

„Майка ти говореше за някакви типове...”

„Чул си?”

„Мхм.”

„И какво за тези типове? Разхождат се през нощта и толкоз.” В гласа й се четеше малко нервност. Саске й се усмихна мило.

„Не се тревожи. Докато аз съм с теб нищо не може да ти се случи.”

Сакура се усмихна и прегърна генина.

„Знам това, Саске-кън”

Те стояха така известно време, всеки от тях не мислещ за нищо, просто наслаждавайки се на момента. Саске погледна към небето. Вече беше мрак.

„Сакура, какво ще кажеш да тръгваме вече?”

Тя отвори очите си. „Мхм.”

Те се качиха обратно на кея. Тя седна, докато той си обу сандалите и взе тениската си. Вгледа се в нея.

„Няма смисъл да я обличаш. Нали е мокра. Ще настинеш”

Саске вдигна поглед към кунойчито което гледаше към мократа дреха. Усмихна се. „Добре.”

Сакура се изправи и двамата тръгнаха.

Пристигнаха пред дома му. Сакура застина на място. Срам я беше да влезне. Саске я погледна.

“Е? Влизаме ли?”

“А? Ъ, да.” Кимна Сакура.

Саске отключи вратата и я отвори. Вътре се различаваха силуетите на мебелировката. Момчето направи жест с ръка ‘Заповядай, влез.’ Кунойчито пристъпи вътре, оглеждайки около себе си. Саске затвори вратата и светна лампите.

“Седни тук, аз ей сега идвам.” Той се запъти нанякъде заедно с мократа тениска.

Сакура седна припряно на ръба на дивана, чакайки нервно. Тя превъртя целия ден в ума си. Всичко беше толкова романтично...Като по магия. Дали не сънуваше...?

В това време нещо тежко и мокро удари Сакура и я върна в реалността.

“Ха-ха!” Саске се смееше на мократа физиономия на момичето.

“Хеей!” Сакура грабна тениската и я запрати обратно в лицето на Саске. Двамата добре се понамокриха. Изведнъж момчето грабна ръката й и я завлече в спалнята. Сакура гледаше в недоумение. Саске пусна ръката й и отвори гардероба си. Извади отвътре две тениски и хвърли едната на кунойчито.

“Обличай я. Навън захладя. Нямам намерение да те върна у вас с настинка.”

Сакура кимна и облече Учиха тениската. Саске направи същото.

“Виж, еднакви сме!” възкликна тя. “Аз съм Учиха!”

“Все още си си Харуно” засмя се Саске. “Хайде да тръгваме.”

Той отново я хвана за ръка и двамата изтичаха към входната врата. Саске затвори отвън и погледна към покривите на къщите.

“Отгоре ще е по-бързо.” обясни той. Сакура приклекна, за да скочи, но генинът хвана ръката й.

“Нека аз.” каза той. Взе я нежно на ръце и я кажи на гърба си.

“Дръж се.”

Двамата се понесоха по покривите, бързи като стрела. Сакура беше обвила ръце около Саске и се държеше здраво. Уморено, тя облегна глава на рамото му. След няколко минути Саске скочи на земята пред една хубава къща. Сакура се разбуди и той бавно я спусна на земята.

“Е, май трябва да се прибирам” Не й беше много приятно да го каже.

“Мхм. Вашите те чакат.” Двамата гледаха в земята.

Сакура прибра един кичур коса зад ухото си. “Днес прекарах страхотно.”

Зелените й очи пронизаха неговите катранени.

Той кимна. “Радвам се. Тоест, аз също прекарах супер.”

“Наистина ли?”

“Разбира се. Утре ще се видим, нали?”

“Че как. Виж, Саске, никога няма да забравя този ден. И то благодарение на теб. Ако не беше ти, сега мен нямаше да ме има. Задължена съм ти. Аз –“

Саске сложи два пръста на устните й, карайки я да замълчи.

“Не мисли за това. Знаеш ли какво, задръж тениската. Имам доста вкъщи.”

Лицето на момичето грейна. Тя се хвърли на врата на генина.

“Много благодаря, Саске-кън!”

Момчето прегърна Сакура, притискайки я силно до себе си. Когато двамата отново се погледнаха в очите, всеки гледащ другия с възхита, Саске махна кичура иззад ухото на Сакура без да казва нищо. Тя се изчерви и сведе поглед надолу.

Но той вдигна брадичката й и нежно долепи устни до нейните. Момичето затвори очи в миг на пълно щастие, в прегръдките на момчето, което обичаше. Накрая, когато двамата се разделиха, Саске й пожела лека нощ и тя се прибра.

Тази вечер, когато Сакура си лягаше, един силует бдеше над нея, следейки я от дървото пред прозореца й. След като тя потъна в дълбок сън, силуетът изчезна мистериозно в сенките.