Игра между Живота и Смъртта

Сори, че се получи малко дългичко, ама не мога повече да го съкратя


"-И ето сега. За какво беше всичко това? Трябваше ли на собствен гръб да разберем, че в живота стават такива неща?”

-Къде си, дяволите да те вземат?! - Развика се гневно Саске и с удар отвори вратата. Беше бесен, разарян, стоящ посредата на коридора с очи, шарещи наоколо. Търсеше определен човек.
-Саске...? – Уплашеният глас на Сакура се чу откъм стълбите. С бързи, но плахи стъпки тя слизаше надолу. Беше облечена в къси дънкови панталони, кецове и розов потник. Щом я видя Саске започна да крещи отново.
-Какви простотии се въртят в розовата ти главица, мила моя? Какви, по дяволите, си ги вършила?
Момичето се вцепени. Нямаше представа за какво говори той. Страх се настани в гърдите й, а сърцето й се качи чак в гърлото. Никога преди не го беше виждала такъв. Това я плашеше. Преглътна силно, но не успя да изгони страха.
-Не ме карай да повтарям. Какво си направила, мамка ти?! – С две бързи крачки Саске я стигна и грубо я дръпна за ръката. Сакура изсъска от болка. Пръстите му се забиха в нежната й кожа и направиха ранички. От другата стая Итачи чу виковете и отиде да види какво става.
-Саске...- Започна той от вратата на хола.
-Ти не се бъркай! Не е твоя работа. – Скастри го набързо брат му и се обърна към розовокоската.
-Чакам, Сакура. Чакам отговор. Знаеш, че ако скоро не чуя нещо от сладката ти малка устичка ще стана лошо. – От очите му пръскаха гневни искри. Погледът му я изпиваше, изсмукваше живителната й сила. Главата й се замая. Искаше й се това да е само сън и като се събуди всичко да е както преди.
Тъй като Саске не чу никакъв отговор от нейна страна, я разтърси, докато тя едва не се строполи отгоре му. Отстрани Итачи ги наблюдаваше. Искаше да направи нещо, но знаеше, че ако се опита Сакура щеше да пострада, че всички щяха да пострадат.
-Саске... – Промълви замаяно розовокоската. – Не знам... не знам за какво говориш. – Каза най – накрая тя. Углошителния смях на младия Учиха се разнесе из цялата къща. Това още повече го вбеси. Можеше да го обижда, да го удря и какво ли още не, но да го лъже... Това й бе строго забранено!
-Не знаела тя! – Викна той и я задърпа към входната врата. Сакура се влачеше след него все още замаяна.
-Къде я водиш? – Попита Итачи.
-Не ти влиза в работата! – Отговори му ядосано брат му и двамата със розовокоска напуснаха къщата.
Излизайки навън силен, летен дъжд заваля отгоре им. От улицата се стичаше река от дъждовна вода, а краката им бяха до глезените подгизнали. Вечерта беше студена и някак си подтискаща, оставяща неприятно чувство в гърдите. Стомахът на Сакура се сви, докато Саске я бутна в колата и двамата потеглиха. Итачи притеснено се качи в мерцедеса си и тръгна след тях. Не биваше да ги оставя сами. Каквото и да ставаше той трябваше да е при тях.
-Какви си ги вършила в апартамента на Наруто? – Попита вбесено Саске, забил поглед в пътя.
-Моля?! За какво говориш? – „От къде се взе тази смахната идея?” Питаше се тя наум. Не си спомняше да е правила нещо... И тогава се сети за какво ставаше въпрос. Снощи беше преспала в дома на най – добрия си приятел, но на дивана. На дивана, сама! И да, целунаха се. Приятелска целувка, за бога!
-Ти питаш за... – Започна тя. – Но това беше просто целувка между приятели.
Саске натисна газта.
-Значи аз трябва да съм разцелувал целия град! – Заяви ядосано той и изпревари едно ауди. В този момент телефона на Сакура звънна. Тя понечи да вдигне, но Саске го изтръгна от ръката й и го прати на задната седалка.
Итачи гневно удари с юмрук по кормилото и прибра телефона си в джоба на панталона.
-Да те вземат дяволите, Саске! Какво си намислил?
Увеличи скоростта, защото брат му вече беше отпрашил напред.
Дъджа се усилваше. Ставаше все по – трудно да се вижда, а Саске не намаляше скоростта, даже напротив – увеличаваше я.
-Саске, спри! Ще се пребием! – Извика уплашено Сакура. Учиха само се засмя и продължи да гледа напред.
-Саске, моля те, намали. Ще се разбием!
-Престани, Сакура. – И се обърна гневно към нея. Черните му очи се впиха в нейните зелени.
-Престани да говориш, да нареждаш, просто престани да дишаш!
Това бе най – голямата грешка в живота му. Скоро щеше да се убеди в това, жалко обаче, че нямаше да доживее, за да види резултата.
-Саске, човек! – Извика панически розовокоската. Учиха се обърна напред и наби силно спирачки. От мокрия път обаче гумите поддадоха и колата излетя с невиждана скорост към един стълб. След като се блъсна в него, се преобърна настрани .
Итачи моментално спря мерцедеса си. Скочи от колата и се затича към тях. Гледката го нокаутира. Хвана се за главата и прехапа устни.
-Това не може да се случва...
Не, просто не беше възможно... Отиде до колата и се опита да отвори вратата. След няколко минути опити, успя. Първото нещо, което видя бе Саске. Той беше затиснат от вратата си и седалката. Итачи дори не искаше да си го помисля. Брат му не издаваше никакви признаци за живот. Просто стоеше там и нищо повече. Това го заболя. Изпита яд, неизмерим яд. Беше го предупредил, мамка му! Беше му казал да си седне на задника, но той не го послуша. Ах, този Саске... Този път го вкара в голяма беля.
Чу се рингтона на телефона на Саске. Беше Наруто. Итачи вдигна.
-Саске, копеле мръсно, къде си?! – Викаше блондина от другата страна.
-Наруто...
-Само да те намеря...! Ще ти счупя главата, така да знаеш!
-Наруо...
-Ти си ненормален! Как може Ъ.. Итачи? Ти какво...
-Катастрофираха. – Каза тихо той.
-Какво?! Как? Къде си?
-На магистралата за Суна.
Наруто грабна ключовете си и отпраши с колата, а Итачи през това време звънна на линейката.
В този момент Учиха забеляза и Сакура. Ръчната спирачка се беше забила в долната лява част на корема й, а краката й бяха затиснати. Въздъхна тежко. Тъжна усмивка се изписа на лицето му. Изведнъж розовокоската се размърда и отвори бавно очи. Какъв товар му падна от сърцето не е ситина! Така се зарадва да разбере, че тя е жива.
-Итачи... – Прошепна момичето едва – едва и опита да се надигне.
-Шшшш. Мълчи... – Каза й нежно той и погали бузата й с пръстите на ръцете си.
-Така и не можах да го науча, че живота е само един. – И се засмя колкото можеше. Итачи поклати глава. Това момиче имаше огромна жажда за живот. Бореше се с всичко и всички и сега като че ли щеше да се пребори и със Смъртта.
В този момент Наруто избута Учиха и погледна в колата. Сърцето му се сви. Видя Саске пребледнял и целия в кръв. После погледна и към Сакура. Кръвта се смрази във вените му. Не можеше да повярва, че я вижда в такова състояние. Тя, черешовото цветче, винаги засмяното момиче, лежеше безпомощна и едва дишаща. Очите му се напълниха със сълзи. Поне беше жива.
-Сакура... Сакура! Слава на бога ти си жи-....
Очите й бавно се затваряха. Тя си отиваше.
-Сакура...? Не, недей да го правиш. Сакура! – Викаше Наруто. Целият се вледени. В сърцето му се образува дълбока яма. Това вече не можеше да понесе.
Итачи тъжно поклати глава и потупа блондина по рамото. Всичко беше приключило. Линейката и полицията дойдоха. Колите по магистралата се спираха в дъжда да видят какво се е случило. Голяма тълпа се събра на мястото на катастрофата. Един полицай отведе Итачи и Наруто в полицията за показания. През цялото време обаче блондина не спираше да повтаря името й – Сакура...
-Колко е просто, нали. – Попита Наруто с тъжна усмивка всички хора в църквата.
-Колко лесно и бързо става всичко. Забързани и вглъбени в динамичното ежедневие и проблемите не можем да усетим как живота ни се изплъзва. Ние се отдалечаваме от него без да забележим колко е просто да се раздлеим. А просто ли е да преодолееш загубата на най – добрия си приятел и на момичето, за което би дал живота си? Неее... Простото вече си отиде, дойде ред да се борим със Смъртта. Жалко, нали, но тя винаги ще ни побеждава. Номера е обаче да се научим да живеем с нея и да не я пренебрегваме, защото, повярвайте ми, единствено тя ни показва колко ценен всъщност е живота.

Е супер е! Ще има ли продъ6лжение или е само това

Мисля че всеки който е прочел този разказ се е разчувствал
Поне аз се разчувствах,
страхотен фик, но е и много
тъжен
Нямам какво друго да казвам просто нямам думи
:cry: :cry: :cry: :cry:

Бравооо!!! Супер е , но и много тажно

metall_girl написа:Мисля че всеки който е прочел този разказ се е разчувствал
Поне аз се разчувствах,
страхотен фик, но е и много
тъжен
Нямам какво друго да казвам просто нямам думи
:cry: :cry: :cry: :cry:

напълно съгласна

:cvir: :cvir: :S: :S: :uhaa: :uhaa:

Айде и бати ви Марто да се изкаже ЛЕЛЕ сладка това направо ме уби Саске и Сакура мъртви Направо докато го четях тръпки ме побиваха Страхотно си описала ситуациите и моментите... Просто не намирам думи, с които да опиша как се почувствах, докато го четях. Все едно си изляла чувствата си... БРАВО на теб

Ето нещо което наистина ми хареса. Има нещо зад любовта им, има върху какво да се разсъждава, има и върху какво да се разчувстваш. Написано е невероятно, думите ми не стигат за да опиша всичко което почувствах. Аз съм чувствителен човек, но много ама МНОГО рядко някой може да ме разплаче, а ти почти го постигна. Адмирации! Евала!