Нещо малко, но всъщност значи много +18

Сря Юни 02, 2010 4:28 am

Драги дечица, това не е за малки деца. Излизайте веднага от тук!
Така, да си дойдем на думата. Това го написах тази вечер и не е минавало много добре през редакция, защото моето мило го няма да ми го редактира. Но аз съм сигурна, че дори и така, вие пак ще го харесате.
Предопреждавам, че е Порно-пародия! Аз лично се смях, когато го писах, но вие ще кажете дали се е получило... добре...

Нещо малко, но всъщност значи много

Човек е част от себе си.
Останалата част,
са неговите приятели.

Слънцето бавно, но сигурно изгряваше пред очите ми. Лъчите му нежно галеха лицето ми и това ми носеше наслада.
Биип... Биип... Биип...
Затичах се към нощното шкафче и изключих дразнещият звук на часовника ми. От доста време насам не се бях събуждала преди часъвникът ми да звенне. Това не беше нормално за мен, но днес всичко щеше да бъде различно. Очакваше ме нещо невероятно, усещах го.
Разтърках очи все едно сега ставах от сън, нещо, което беше навик за мен и с лениви стъпки започнах да си влача краката към банята. Когато стъпалата ми се докоснаха до хладината на плочките, веднагически изприпках под душа и пуснах топлата вода.
ДуМ... ДуМ... ДуМ...
Този звук ме изкара от вглъбеното състояние, в което се намирах, под топлата струя на водата.
Спрях водата, но думкането така и не спря. Увих една хавлия около тялото си и се отправих към входната врата.
Отворих я, а пред очите ми стоеше задъхан Неджи.
– По дяволите, защо си дошъл толкова рано сутринта, Неджи? – попитах го аз. Бях ядосана. Толкова ми беше приятно под душа, че изобщо не исках да се изнизвам от това прекрасно място, поне докато не свършеше топлата водата.
- Сакура, обличай се и идвай веднага в кабинета на Тсунаде! – объркаността в очите ми бе очевидна. Не разбирах какво ставаше, но явно ми предстоеше да науча... и то скоро.
Затворих вратата пред носа на Неджи и набързо се облякох. Грабнах необходимите ми неща и излязох, точно след минута бавене.
С Неджи тичахме към тъпото „Хокаге” за да науча какво ставаше.
- Неджи, време е да ми обесниш какво става. – заявих аз през зъби. Мразех недомлъвките.
- Съжалявам, но не мога да го направя. – каза ми той. Типично в негов стил да говори така. Явно не си спомняше миналата вечер, когато се натряскахме със сакето на Тсунаде. Пуу... дано само не разбереше, че сме били ние, иначе горгони тежко.
Най-сетне се намирахме в сградата на „Великото” ни „Хокаге”, което предстоеше да ми каже нещо, за което беше забранила, дори на Неджи да говори.
- Вие двамата, да имате да ми казвате нещо? – лошо... много лошо. Тя знаеше, че ние сме тези, които й бяха изпили любимото саке, за което беше наредила на Шизуне да отиде чак до селото на Гръмотевицата, за да й го набави по всички възможни начини. С Неджи се погледахме, но нищо не казахме. Следващото нещо, беше как Тсунаде се изправи рязко из зад бюрото си и удари с юмрук по него като го пречупи на две с лекота.
- На шантава ли ще ме правите? Аз да не съм паднала от увеселително влакче, че да не знам какво сте направили?! – последното й изречение, дали беше риторичен въпрос... – Сакето... – започна тя, едва едва. – Вие двамата ще си понесете последствията! – каза тя накрая. Това беше много лошо. Когато Тсунаде се ядосваше, ставаше като булдог пред цикъл. На двама ни, с Неджи щеше да ни се случи нещо много ужасно. – Шизуне! – провикна се Тсунаде.
Шизуне отвори вратата и влезе в помещението като водеше след себе си, едно малко момченце с къса рижава коса и блестящи зелени очи. Не беше на повече от тринадесет години.
- Това е вашето наказание! – каза Тсунаде и погледна момчето. – Вие двамата ще отговаряте днес за него. Да не сте посмели да му навредите с вашите пиянски... – погледна мен. - ... и первезни... – погледна Неджи. - ... истории, които да накарат хлапето да поиска да се самоубие. – отсече тя. Защо... Защо точно това дете... То беше второто въплащение на Орочимаро. Малко, долно и отвратително много приличаше на него. Идваше ми да го сграбча и да го разфасовам на милиарди парченца... не това пак нямаше да е достатйчно...
- Тсунаде-сама, не можахте ли да измислите нещо друго като наказание? – попитах аз. Трябваше да рискувам и да я попитам. Освен, че получих като отговор десетина куная, Тсунаде изрева като птицечовка и ни изгони от кабинета.
Тримата бяхме пред кабинета й и двамаа с Неджи се чудехме какво да го правим това омразно създание.
- Ей... – провикна се дребоса. - ... розовокоске, ела ми оближи топките. – каза то и се изплези. Беше малко, пък даже и по-первезно от нас. Виж те го само какви ги говореше. Жал ми беше за това мъниче, но аз нямаше да се дам така лесно.
- Оо, искаш да ти оближа топките, а? – попитах го аз като се наведох на долу и го хванах за блузата. Лицата ни бяха толкова близко, че усещах как това мъниче гадно, стенеше от удоволствие сякаш се задоволяваше само. – Тогава... – понижих глас. - ... ще оближеш ли косматите топки на Джирая? Сигурна съм, че ще можеш да си изплетеш пуловер от космите му. – и за край на дискусията казах нещо... удивително. – Той никога не се е бръснал и космите му са доста буйнали. – хлапето мигновенно спря да стене и ме погледна доста шашнато. Очевидно надминах очакванията му.
- Хайде, Неджи. Да варвим към библиотеката. – казах на Неджи като се изправих в подходяща за мен поза и го погледнах.
- Идеално. И без това исках да си взема някое друго списаниице, че моите вече ми омръзнаха. – заяви той. На лицето му се изписваше страхотна первезна усмивка. Точно тази я обожавам. – Момичетата от старите списания сега ме гледат с укор и обвинение. Сякаш правя нещо нередно като се самозадоволявам.
- Съжалявам, Неджи. Знам колко ти е трудно, че си нямаш приятелка, но вината не е моя, че като се запознаеш с някоя пичка от класа веднага я хващаш за балкона. – наистина беше жалка постъпка от негова страна, но трябваше да си призная, че като го виждах да прави така, ми идваше да го изчукам на момента. Някой ден ще го оправя аз...
По пътя към библиотеката всеки мълчеше и беше вглъбен в мислите си.
Когато влязохме в огромната зала усетих нечия чужда чакра. Тъмна и някак доста интересна. С Неджи се погледахме, но нищо не казахме. Хлапето седна на едно канапе и хвана първото порно списание, което видя. Добре че поне мълчеше, когато някой го затапеше, както трябва.
- Хехе, ето ви е вас. – познат глас. Оо, не, това беше жиголото на Орочимару.
- Какво правите тук? – чух да пита Неджи.
- Това е част от наказанието ви. – каза очилаткото, Кабуто.
- Ррр... – мой любим израз. До Кабуто беше Орочимаро и Саске. Бляк. – Боже, Кабуто няма ли начин Орочимару да ти оправи оченцата, че тези очилца явно ти пречат, когато му лапаш. – обичах да говоря така и то на мелези като него. Орочимаро само ме стрелна с поглед, но нищо не каза. Хмм, бях твърдо обедена, че двамата си имат вземане–даване с природните си придобивки. Размяна на членове взаимно. Гейска история... Дали и Саске е станал такъв след като се движи с тях?! Гаранция-Франция!
- Сега ние сме невидими за другите, освен за вас. Имаме да вършим работа зваимно. – каза Орочимару на Неджи.
- Добре. – казахме заедно с Неджи.
Орочимару седна на едно от канапетата, които бяха разположени около стените на библиотеката, за гости, които да си почиват. От лявата му страна седна Кабуто, а от дясната-Саске.
- Хей... – малкият мелез се обади. - ... искам да ми порапирате малко. – заяви той. Аз се ококорих и го стрелнах с убийствен поглед. Той, какво, да не би да изкукурига съвсем?! Неджи ме побутна леко и ме погледна.
- Ако го направим ще мълкне. – ох, изобщо не исках да се занимавам. Но я виж ти, в главата ми веднага се годи идея.
- Добре. – казах високо аз. – Аз започвам, а Неджи ще ме следва. – Хей, ти, я се виж на к’во мязаш. – посочих Неджи.
- Приличаш на лайно. – посочи мен.
- Сякаш си излязъл от гъзец. Знаеш ли, че сега ще те запозная с едни санини? – посочих Неджи.
- Те не били санини, а били старчоци. – посочи мен.
- Единият се казвал Орочимару, но му викали Бай Хую. Той бил стар, прост и с бастун се крепил. – посочих Неджи. Стрелнах с поглед Орочимару, а той ме гледаше така сякаш правех позата 69 с Кабуто.
- Мечтал си той за дълъг и прав, но си останал с къс и увиснал. – посочи мен.
- Другият старчок бил Джирая. – посочих Неджи.
- Дърт первезник, но с голяма патка. – посочи мен.
- Аз ти казах за него по рано днес. Ти ще му ближеш топките и ще си чистиш зъбките с космите му. – посочих Неджи.
- Това поне ще ти помогне да си изчистиш зъбките, че на нищо не причат, мръсни и криви. – посочи мен.
- Ще ти трябват брекети. – посочих Неджи.
- Последният старчок се казвала Тсунаде. – посочи мен.
- Дърта скукумърла с голям, но увиснал балкон. Зърната й големи, че нали на жаба кривокрака дава да ги смучи. – посочих Неджи.
- И въпреки това, пак мадама млада си остава, но пък утре кабана ще удари и в гроба ще я прати. – посочи мен.
- И тук наща рападжийска песен си отива и от наше име ний ти пожелаваме... – и в един глас двамата с Неджи казахме: - Да ти го начукаме с наслада.
Когато с Неджи приключихме нашата образователна песничка, всички ни гледаха като хора, които тепърва щяха да влизат в лудница.
Изведнъж пода се разтресе... ама зверски се разтресе.
- К-к-какво е това? –попита дребоса.
- Мълчи и чуй победата. – казах аз.
- ГолямоОоОо ЧеЛООоо да се насереш докато Зетцу ти го вкарва аналноо, смрадлива мърша такава. – да, този глас ми беше до болка познат, Ино. Тя нахлу като вихрушка в библиотеката и застана като пълен идиот. Признаци на бяс: разширени ноздри, белящи се очи, треперещо се тяло и още куп други неща.
- Ооо, здравей, Ино. – казах аз най-небрежно и й се усмихнах. Беше цялата от главата до петите в лайна. Буквално! – Добре де, Ино, знам, че си прасе, но защо реши да ми доказваш, че и миришеш на такова. Отврат. – доближих се до нея и с два пръста си запуших носа, защото тя наистина много смърдеше на лайна. Чак на човек да му се доповръща.
- Т-ти си виновна. – каза тя и изкърца със зъби. – Цялата ми къща вони на прасета и е осрана. – не можех повече да се сдържа. Избухнах в смях и сълзи. Беше невероятно просто. Аз бях този брилянен мозък, който беше измислил това велико дело.
- Ино, ти ама наистина здравата смърдиш на коч, знаеш ли? – хах, вече бях на земята хванала стомаха си, защото ме болеше от смях.
- Ти ще си платиш за това да знаеш. Аз... аз... – не можа да довърши.
- Ти какво? Езика ли си глътна или и устата ти се е запълнила с лайна от домашната ти свинеферма? – да, нямах намерение да я оставя просто така. Щях да я побърка, от всякъде.
- Така ли ще играеш, Сакура? Мръсно? – попита ме тя като се насочи към седналите на канапетата Орочимаро, Кабуто и Саске, които гледаха като пребозали телета. Ино се приближаваше все повече и повече към тях като застана пред канапето на Орочимаро. Следващото действие не го очаквах дори и да го бях планирала със седмици или даже години. Това дори не бях го сънувала. Така добре се закопа, че цял един живот нямаше да ми стигне за да я пукам от подигравки. Дори в смъртта си пак щях да й го натяквам в кухата руса главица.
Ино седна в скута на Орочимару и започна да му се гъзи точна хуя му. Така добре му се наместваше, че беше просто върха на цялата торта от лайна по нея.
Очите ми и тези на Неджи за малко да се сгромолясът на земята. Двамата бяхме останали без ума и дума. Точно като някакви камили гледахме. С отворени усти и опулени очи.
- Боже какво не му е наред на това канапе? – опули се Ино. Тъпата кранта продължаваше да се натиска и да подскача на пениса на Орочимару като някоя извратенячка, за която доста момчета пък даже и Джирая, биха поискали да им скача така. Пенисът на Орочимаро веднага скочи до небесата, а очите му бяха излезли от орбитите си.
Кабуто рязко стана и погледна към панталона на господаря си.
- Орочимаро-сама, какво значи това? Мислех, че харесвате само мъже? – е, видяхте ли, бях права, че са обратни. Кабуто удари доста силна плесница на мъжа с „огромната” ерекция и се обърна, с нацупена типична за момиче физоиномия и тръгна към изхода като махна ластика, който държеше косата му вързана. Обърна се и замери с него Орочимаро.
- Ех мама му стара. – рече Ино. Стана от Орочимаро и започна да го бия по патлака. Физиономията на Орочимаро беше велика. Обърката и первезна. Точно след миг лигите му потокоха от устата и той свърши.
- Е, само това ли беше? – се чух да казвам. Всички насочиха погледите си към мен с недоумение, освен Неджи, който се хилеше като издивяло селяндурче и Саске, който тръгна след Кабуто като малко послушно и обидено кутренце.
- Какво каза, Сакура? – попита ме Ино.
- А, нищо, нищо. – казах й аз.
- Ама какво става тук? – гласът на Тсунаде отекна като камбанен звън.
- Тази пачав... – започна Ино, но Тсунаде я прекъсна виждайки в какво пропаднало състояние е нейния бивш съотборник. Тсунаде ме стрелна с поглед и след секунда вече нищо не помнех. Само знам, че се събудих в леглото си по същото време, по което се събудих същата онази сутрин, когато Неджи ми се вясна на вратата задъхан сякаш беше правил бурен самозадоволяващ се секс с надуваемата кукла, която лично аз му подарих.

Край

Сря Юни 02, 2010 10:50 am

Хареса ми
Всичко, което пишеш ми харесва
Забележки нямам
Добре си описала случващото се
Обаче не можах да схвана смисъла

Сря Юни 02, 2010 1:32 pm

аз имам няколко забележки ..
първата - че има грешки.
втората - че на места е малко .. нз как да го кажа .. несвързано ??
но тва с булдога и мензиса ме изкефи. ;d

Сря Юни 02, 2010 2:18 pm

леле като изключим няколкото грешки се спуках от смях Нещо малко, но всъщност значи много +18 Lol

Нещо малко, но всъщност значи много +18 880706

Сря Юни 02, 2010 10:40 pm

Аз може и да не съм на 18 или нагоре, ама тва направо ме разби. А, и не виждам какво толкова има, че момчета или момичета колкото мен на пример, да не могат да го четат. Тези изрази които си употребявала (перверзните) са ми ежедневие. Не че ги използвам много, но просто от всяка страна само такива работи чувам на даскало! Така че ... Нещо малко, но всъщност значи много +18 787605

Нещо малко, но всъщност значи много +18 787605

Нещо малко, но всъщност значи много +18 410

Чет Юни 03, 2010 11:21 am

Аз съм на 14 години.

Чет Юни 03, 2010 11:39 am

Нещо малко, но всъщност значи много +18 507540

добро е

Нед Юни 06, 2010 9:57 am

Цитирам:
''- Ех мама му стара. – рече Ино. Стана от Орочимаро и започна да го бия по патлака.''

О,боже..представих си го! Не че другите не си ги представих де , но на това просто се сцепих от смях!

Нед Юни 06, 2010 1:39 pm

Sexy_Mileidy написа:Цитирам:
''- Ех мама му стара. – рече Ино. Стана от Орочимаро и започна да го бия по патлака.''

О,боже..представих си го! Не че другите не си ги представих де , но на това просто се сцепих от смях!

Ей, тоя текст под поста ти е на Three Days Grace-Gone forever, нали ? Много яка песен и групата е страхотна !! Те са ми любимци! Нещо малко, но всъщност значи много +18 978779

Нещо малко, но всъщност значи много +18 978779

Пон Юни 07, 2010 12:42 pm

офф мама ви бе не спамете :@

Нещо малко, но всъщност значи много +18

Нещо малко, но всъщност значи много +18

Re: Нещо малко, но всъщност значи много +18

Re: Нещо малко, но всъщност значи много +18

Re: Нещо малко, но всъщност значи много +18

Re: Нещо малко, но всъщност значи много +18

Аз съм на 14 години.

Re: Нещо малко, но всъщност значи много +18

Re: Нещо малко, но всъщност значи много +18

Re: Нещо малко, но всъщност значи много +18

Re: Нещо малко, но всъщност значи много +18

Re: Нещо малко, но всъщност значи много +18