Една история { ИтаСаку }

{ Извинете бях объркала фика }
Ето я и 1 глава :
Името ми е Сакура Харуно и до преди 2 години живеех в Коноха.
Аз съм част от банда наречена Акатски и в момента живея в тяхната тайна база. В акатски има няколко члена и това са: Сасори, Даидара,Конан{наи-добрата ми приятелка}, Пеин(лидерат}, Кисаме, Тоби , Зецу, Хидан, Какузу и гаджето ми Итачи Учиха. Нека ви разкажа за присъединяването ми към организацията.

Бях пратена на мисия от Хокагето да претърся гората за Акатски и други натрапници. Тъкмо бях стигнала до края на гората и реших да се връщам, но един шурикен прелетя покрай мен. Заех бойна позиция изваждайки ширикенитe си и не след по-малко от минута пред мен стоеше Итачи Учиха и съотборникат му Кисаме.Кисаме ми се усмихвaше перверзно, а Итачи ме гледаше сякаш не в мен, а през мен. Това ме ядоса и хвърлих няколко ширикена по него. Той ги избегна с лекота и започна да пристъпва към мен. Започнах да правя дюцо, но беше твърде късно. Точно за части от секундата бях залепена за една дърво, а на гърлото ми стоеше кунаи.
Примигнах няколко пъти опитвайки се да проyмея какво се беше случило. Той ме беше победил толкова бързо, а дори не беше активирал шарингана си.
Той ми се усмихна и в този момент затвори очите си. На мястото на черните му красиви очи засветиха шаринганови очи. Затворих моите, знаейки за неговите способности. Надявах се всичко да свърши скоро и те просто да си тръгнат, но много грешах. Итачи явно забеляза затварянето на очите ми взе куная и леко поряза долната ми устна. Отворих очи неразбиращо и тогава припаднах.


Събудих се на непознато място. Поогледах се и забелязах, че съм в нечие легло в една просторна стая. Седнах в леглото и две неща ми хванаха окото. Първото беше един кунаи на нощното шкавче, а второто беше Итачи излегнал се на канапето. По спокойното му дишане предположих, че е заспал и пресягайки се взех куная от нощното шкавче. Стиснах го в ръката си и станах от леглото. Тръгнах към Итачи с бавни стъпки. Застанах пред него и хвърлих куная по него. Кунаят се заби точно в сърцето му, но той изчезна в дим. Клонинг веднага се досетих аз, но сега на гърлото ми отново стоеше кунаи. Настръхнах от допира на студеното оръжие на топлата ми кожа, а зад мен чух само един заглушен смях. Изведнъш попитах невинно:
Защо ме нападаш? - сложих на лицето си най-невинната маска, на която бях способна.
Аз ли? Ти искаше да ме yбиеш. - явно Итачи наистина беше yчуден от реакцията ми.
Не е вярно. - продължавах да лъжа аз.
Така ли? - попита ме Итачи сочейки ми куная, които кротко си стоеше забит по средата на канапето.
Добре де. Не е кой знае какво. - опитах се да се оправдая аз.
Напротив! Съсипа канапетo ми. - продължаваше да се жалва той.
Би ли махнал куная от врата ми? - вече започвах да се изнервям.
Защо? За да се опиташ да ме убиеш пак ли? - вече тотално се разгневих.
Не! Защотo не мога да дишам. - идеше ми да се обърна и така хубаво да го фрасна.
И защо това трябва да ме интересува? - явно наистина много бавно загряваше.
Защо те обичам. - думите сами излезнаха от устата ми без да мога да ги спра. Всащост наистина беше така. От малкa тайно си мечтаех да срешна Итачи и да се оженя за него, но това беше мечта, която знаех само аз, а сега я казах точно на него. Замаяна в мисли не усетих кога Итачи бе махнал оръжието от врата ми и стоеше пред мен гледайки ме объркано. Без да мисля много се възползвах от възможноста и го целунах. Първоначално той беше потресен, но после отвърна на целувката ми. От тогава ходя с Итачи, а той уреди членството ми в Акатски. Пейн ме обyчава, сама исках това въпреки, че Итачи бе против. Стига толкова спомени. Утре е 12 януари и аз имам рожден ден, както и тренировка с Пейн в 5.30 сутринта. Реших по случай рождения ми ден да не си лягам до тренировката, както и след това. Вече е 5.00 часа и мисля да си взема един душ и да изчакам Пейн да дойде да ме вземе. Реших да се покисна във ваната и без това имах доста време. Пуснах си топлата вода, напълних си ваната и влязох в нея. Постоях малко и реших, че е време да излизам. Наметнах се с една кърпа и излязох от банята. Започнах да си търся дрехи и изведнъж в стаята нахлу някои, тряскайки вратата след себе си. По навик заех бойна позиция, а по този начин изпуснах кърпата и тя падна кротко в краката ми. Цялата почервенях от срам и вдихнах поглед към стоящия срещу мен мъж.

Следва продължение...

Надявам се фикът да ви е харесал... :love:

На мен като цяло ми хареса ! Нека видим втора глава !

Като махнем факта, че сменянето на цветовете не е добра тактика, и че описанията не са много в ред...
Махаме правописните и пунктуационните грешки и става добро...
Постарай се повече....
Знам, че можеш...

ToTooo написа:Като махнем факта, че сменянето на цветовете не е добра тактика, и че описанията не са много в ред...
Махаме правописните и пунктуационните грешки и става добро...
Постарай се повече....
Знам, че можеш...

Благодаря ще се постарая
ok

Хареса ми, аз съм от хората , на които не има пука за грешките тъй че давай още.

4ere6kata96 написа:Хареса ми, аз съм от хората , накоито не има пука за грешките тъй 1е давай още.

момичето е право

Ето я и 2 глава ( сори че стана малко кратичка)

Лицето ми пламна още повече когато видях, че пред мен стои Пейн. Бързо се наведoх за да си вземa кърпата, но Пейн вече ме бе видял чисто гола. Закрих голото си тяло с кърпата и с жест показах на Пeйн да излезе, но той явно не беше на това мнение. Пейн легна на леглото и след по- малко и от секунда мe привлече към себе си. Постави мe да седнa на коляното му, а aз станах по-червена и от домат.
-Какво правиш? - попита объркано момичето.
- Какво мислиш, че правя? - отговори и с въпрос той. Тъкмо щеше да му отвърне, когато вратата леко изкарца и от там се показа една черна главица. Явно Итачи бе решил да дойде да ме види преди тренировката, но това което видя никак не бе добре. Аз стоях в Пейн само по хавлия, а ръката му стоеше на бедрото ми. Веселото изражение от лицето на гаджето ми изчезна, а на негово място дойде яростта.
- Май ви прекъсвам! - дори в думите му си личеше огромната болка.
Не! Ние просто... - започнах да обяснявам аз.
- Точно така! - бе краткият отговор на Пейн, които порази всички в стаята.
- Тогава продължете Моля! - след тези свои думи Итачи затрашна вратата от външната страна. Не знаех какво да правя. Единственото решение, което стигна до ума ми бе да го настигна и обясня всичко. Станах толкова бързо от Пейн, че и той беше учуден и се затичах към вратата. Тичах по коридорите, а всички ме гледаха странно, но точно сега не ми пукаше за никoй освен за Итачи. Излезнах от базата и се затичах към гората. Стигнах вътрешността на гората и го видях. Стоеше на нашето място с черна роза в ръка. Огледах се на около мястото не се беше променило, още имаше езеро с красиви храсти от черни рози около него. Имаше полянка и много цветя по нея. Бе седнал там и късаше една черна роза. Беше порязал пръста си, като капеше капка кръв по всяко скъсано листо. Отидох при него и увих ръце околко вратът му. Той се отдръпна и се обърна с лице към мен.
- Какво искаш? - студенината във въпроса му гласеше, че е много ядосан.
- искам теб! Нищо друго. - надявах се тези две изречения да покажат всичките ми чуства към него.
- Защо не помисли за това преди да се въргаляш с Пейн? - наистина беше вбесен и аз бях отговорна за това.
- Но аз не съм... - опитах се да обесня, но той не ме излуша, просто си тръгна и ме остави сама. Стоях там часове, опитвайки се да осъзная колко ценно нещо за мен загубих. След извесно време се изправих, избърсах сълзите си и тръгнах към базата. Нямаше да оставя нещата така. Нямаше да се откажа от него просто така.

Следва продължение...

яко е и наистина е мн късо, но пък както казват хората не размерът има значение, а качаството. Продължавай в съшия дух момиче

:bravo: Добре се е получило, но както каза ти прекалено късо. :angel: Давай следващата глава

На мен лично ми хареса !

Главичката много ми хареса,малко е кратка ама нищо.

Описанията са по-добре от преди, но можеш и още.
Главичката е прекалено къса, но това се дължи на малкото описания...
И имаше една много груба грешка. Или пишеш от 1 или от 3 лице. Не можеш да ги смесваш.

ето това вече ме заинтригува

Ето го и продължението на главата:
Вървях към базата с надеждата, че нещата с Итачи ще се оправят. Влязох в огромния коридор водежд към стаята на бившото ми гадже. По пътя забелязах няколко очи, които ме гледаха съжалително. Стигнах стаята му и плахо почуках на прекрасната му дървена врата, на която бяха издълбани моето и неговото име. Не получих позволение да вляза и след още три почуквания. Накрая влязох в стаята ни без разрешение и се огледах за него. Забелязах само обикновенната ни стая, в която имаше: голяма спалния с тигрово покривало, малка стъклена масичка с кафе на нея, прекрасен светло кафяв диван и огромен отново светло кафяв гардероб, които побираше и моите и неговите дрехи. Огледах се още веднъж но не видях Итачи, което ме притесни. Изведнаш на гърлото ми се залепи кунаи, а аз изтръпнах.
- Какво правиш в стаята ми? - въпроса на Итачи ме смрази.
- Итачи нека поговорим моля те! - мислех си, че ако поговорим всичко ще се изясни.
- Няма за какво да говоря с теб. Изчезвай от стаята ми, от живота ми и дори и от главата ми! - явно думите му бяха категорични, а аз нямах сили да споря не и с него.
- Добре! Щом това е решението ти ще си тръгна. - не можех да го насилвам за каквото и да било. Итачи махна студената стумана от врата ми и легна на леглото, затваряйки очи. Аз просто смирено наклоних глава и се запътих към гардероба.

Сега сме Итачи:
- Какво правя? Тя е единственото хубаво нещо в живота ми, а аз я прогонвам. - Сам на себе си се чудеше той.
- Тя не е нищо за теб Итачи! Просто една жена. - говореше тъмната част от него.
- Може би е най-добре да си тръгне, може би. - Итачи се двоумеше.

Отново сме Сакура:
Опаковах багажа си и се загледах в прелесното му безизрасно лице.
- Какво още чакаш? - болеше ме от думите му.
- Нищо - севсем кратко отоворих аз и тръгнах към вратата. Минах през нея и продължих към дългия коридор, водещ към изхода на стария ми дом. Излезнах от базата и тръгнах към гората разплакана.
Вече се свечеряваше и трябваше да намеря място, да се подслоня за през ноща. Не на далеч от мен видях пещера и реших да пренущувам в нея.

Следващата глава ще е по-дълга и не на две части обещавам...

Много ми хареса !!!!

захващай се да пишешшшшшшшшшш

Ето я и next главичката:

Вече се свечеряваше и трябваше да намеря място, да се подслоня за през ноща. Не на далеч от мен видях пещера и реших да пренущувам в нея. Оставих нещата си и потърсих дърва за да се постопля. Наблизо имаше една рекичка,от която си налових малко риба. Запалих огън и вечерях,внезапно в главата ми нахлуха всички прекрастни мигове прекарани с Итачи.Опитах се да не заспивам,за да се пазя,защото гората не е най-безопастното място.Неусетно кога бях заспала.Когато отворих очите си вече беше сутрин и трябваше да тръгвам.Оправих си нещата и точно преди да напусна пещерата усетих чужда чакра даже три.Изплаших се до смърт когато усетих един от нападателите зад гърба си.Преди да разбера какво става и да мога да реагирам някои ме удари и се строполих на земята.Може би при падането сам си ударила главата,защото бях изпаднала в безсъзнание. Когато отворих очи забелязах, че един от нинджите от селото на звука се беше качил върху мен и опипваше гърдите ми:
- Махни си ръцете от мен копеле такова!-изсъсках аз,но той се усмихна мазно и ми каза, че щели да се позабавляват с мен.Изтръпнах от ужас и сълзите започнаха да се стичат по лицето ми без да мога да ги задържа и тогава го видях.Итачи беше там,активирал своя шаринган.
-Махнете си гнусните ръце от нея!-изсъска той,а в очите му се четеше гняв.
-Или какво ще ни направиш?-каза един от онези плъхове.
-ще ви се прииска да не сте се раждали!-само с едно движение онова копеле,което беше върху мен лежеше мъртво навътре в пещерат,а другите двама попаднаха в генджюцото на Итачи.Той се наведе към мен и ме попита само:
-Добре ли си?
-ДА. Отговорих кратко и припаднах.Когато е събудих,осъзнах че се намирам в стаята на моят любим,в базата на Акатски.Итачи беше там но ме гледаше студено и аз знаех защо.ТОЙ още ми се сърдеше,но вече не ми пукаше.Свалих дрехите си с едно бързо движение,а после със същото движение и бельото си.Увих около себе си една бяла хавлия и се обърнах,за да видя изражението на Итачи.Той гледаше все така без да показва никаква емоция.Влезнах в банята и си взех един топъл душ.Когато след около половин час излезнах,установих че съм сама.Него го нямаше. Погледнах часовника си и забелязах, че е време за закуска.Реших да опитам едно последно нещо,за да разбера дали той още ме обича.За целта щях да постъпя малко подло но той не беше дете,а се държеше като такова с обичайния детцки метод като студен поглед и сърдене.Реших да слезна на закуска само по хавлия и както и очаквах всички членове на Акатски бяха там. Влезнах в трапезарията и всички погледи бяха насочени към мен. Отидох, сипах си кафе и се настаних на стола до Пейн. Той пък от своя страна ме прегърна през кръста и ме придърпа по-близо до себе си.



Итачи стана от стола си и с най-хладнокръвната си похотка се насочи към нас. След като вече беше на няколко крачки от нас ми се разкрещя:
- Защо си в такова неприлично облекло? - явно беше доста ядосан от постъпката ми.
- Защо проблем ли имаш? - продължавах да го изнервям аз.
- Веднага се качвай в стаята си и се облечи! - това изречение доста ме изнерви.
- Няма. - казах аз и още повече се приближих към Пей н. Изведнъж Итачи ме вдигна от стола ми и ни телепортира в стаята му, след което заключи вратата.
- Какво си мислиш, че правиш? - този негов въпрос ме шокира.
- Аз ли? - нима не разбираше, че той се държеше като дете.
- Не разбираш ли, че си само моя?
- Моля? Ти беше човека, които ме изрита от тук. - вече нищо от това, което правеше той не разбирах.
- Знам. Сгреших. - каза ми той и ме целуна. Не знаех как да реагирам, но знаех само едно, че не искам отново да го загубя. Увих ръцете си около врата му и отговорих на целувката. Той ме вдигна на ръце и ме понесе към леглото му.



Следва продължение...

тая истори си я бива мноо бе баси яката е искам ощи