- snejincetyЛюбител
От : Долна Оряховица
Рожден ден : 05.05.1998
Години : 26
Мнения : 215
Дата на рег. : 13.12.2009
"Изненада!" - One-shot
Съб Юни 05, 2010 6:51 pm
много съжалявам, ако има правописни или пунктуационни грешки :arrow:
„Изненада!”
Слънцето вече даваше свобода на своите утринни лъчи. Те проникваха във всяка къща на Коноха, осветяваха всяко ъгълче и носеха вести за настъпването на утрото. Цветята бавно разтваряха чашките си и се наслаждаваха на пролетното слънце. Да, всички си мислеха, че този ден ще е прекрасен.
Днес Сакура бе станала малко по-рано от обикновено – точно с изгрева на Слънцето. Но този ден за розовокоската бе по-специален – ставаше на 17.
„Оффф… И на рожденият си ден ли трябва да работя?” – мислеше си Сакура, докато подготвяше някакви документи от болницата за Тсунаде. Докато се усети бе готова и се запъти към кулата на Хокагето.
При Тсунаде
- Боже… Къде ли се бави Сакура? Трябваше вече да е тук! Майчицее, дано не е разбрала за изненадата. – Тсунаде вървеше напред-назад в стаята и се нервеше.
- Спокойно, Тсунаде-сама! Дайте `и още малко време. – се опитваше да я успокои Шизуне.
След около 5 мин.
„ТряСсСсС…” – вратата се отвори с трясък и Сакура влезе доста задъхана.
- Извинете за закъснението, Хокаге-сама! – каза влязлото с взлом момиче xD и подаде документите на Тсунаде.
- Нищо Сакура, благодаря. – отговори леко стресната русокоската и пое купчинката с листи.
- Ще желаете ли нещо друго? – попита Сакура с лека подозрителност в гласа.
- Ъъъ.. Всъщност да. Имам мисия за теб.
Сакура остана потресена. „Нима е забравила? Нее, не може! Сигурно ми подготвят някаква изненада. Да, това ще да е!” С тези мисли нашата главна героиня се успокои и отговори с равномерен глас на Хокагето.
- Кажете, Тсунаде-сама!
- Такаа, отборът на Конохамару бе изпратен на мисия да намерят една билка в горите, които се намират в покрайнините на селото. Очаквахме да се върнат вчера, но още няма никакви вести от тях. Притесняваме се, че може да им се е случило нещо. Затова отиди и провери! - отговори русокосото хокаге и отпрати Сакура.
„ Хмм… - мислеше си тя докато вървеше към портите на Коноха – Мисията е лесна, значи подозренията ми се потвърдиха. Е, засега ще си мълча, пък ще видим какво ще стане! ”
А сега да отидем да видим какво прави Наруто. Ами той бе предварително предупреден от Тсунаде за изненада и още си спомняше нейните думи: „Само можеш и да си представяш какво ще ти се случи, ако издъниш нещо. Ще ти подскажа малко: Из цяла Коноха ще хвърчат твоите вътрешности, ще одера кожата ти и ще я закача някъде да се вее като знаме…” Имаше и още, но русокоското бе достатъчно стресиран, за да си спомни нещо друго.
Сакура все още вървеше, задълбочена в мислите си.
„Офф… Толкова е скучно! Защо не изпратиха някой друг с мен? Поне да споделяме мъката.”
Изведнъж розовокоската чу някакъв слаб шум от един храст. Реши да провери и за всеки случай извади един кунай. Това, което видя я изненада - Ино и Шикамару се целуваха, седнали на една полянка, силно обляна от слънчевите лъчи. Е, после щеше да я разпитва. „ Сега да довърша мисията, пък после… Ино не знае какво просто я очаква…” И така Сакура се измъкна тихичко и продължи по пътя, като се наслаждаваше на огряващите я слънчеви лъчи, и се чудеше какви въпроси да зададе на Ино.
Подготовката на изненадата вървеше добре – цялата къща на Сакура бе обсипана с различни видове цветя, най-вече от вишнево дърво. На малкото фонтанче в градината бяха закачени балони. На вратата имаше окачени гирлянди и много картички с разнообразни пожелания. Но всичко това бе само отвън – вътре беше още по-красиво. Всички стаи, особено хола и всекидневната бяха украсени отново с цветя и гирлянди. Многото и големи прозорци бяха окичени с разноцветни панделки и балони. Всички се надяваха това да се хареса на Сакура, най-много Тсунаде, защото тя бе организаторката. Да, всичко вървеше по план. Всички си мислеха, че няма какво да се обърка.
Слънцето вече печеше по-силно. Сакура все още не бе намерила Конохамару и тревогата започна бавно да се заражда в нея. Сутринта както всички хора, розовокоската си мислеше, че денят ще е прекрасен. Но сега започна да се съмнява. Задълбочена в мислите си, Сакура не усещаше, че от известно време някой вървеше зад нея. Беше Акамару. Трябваше да я следи и да извести на Киба, ако нещо се случи. Но не беше само това и кучето го усещаше перфектно. Имаше още нещо, или пък някой. Акамару чакаше непознатия да се покаже, за да го нападне.
„Прасс” – кучето бе настъпило една клечка. Сакура мигновено се обърна, леко стресната от внезапно появилия се шум. Тя бързо позна животното и се приближи към него.
- Акамару, какво търсиш тук, момче? Къде е Киба? – Сакура галеше животното и го заливаше с въпроси.
В следващия миг един кунай и един шурикен летяха към розовокската. Тя ги усети навреме и успя да ги отбие. Но не очакваше следващата атака и бе ранена в крака. Акамару започна да лае. Трябваше да извика собственика си. Сакура превързваше дълбоката рана и се оглеждаше на всички страни. Последва атака от неопределена страна.
- Акамару, кой е източника? Можеш ли да го подушиш? Давай!
Изведнъж един зловещ глас проговори някъде от сенките.
- Нека ви спестя усилията! – в следващия миг до гърлото на Сакура бе опряна катана. Тя познаваше този глас, този ледено студен глас.
- С-саске… - розовокоската изрече името с ужас и презрение. – Акамару! Бързо!
След секунда кучето вече бе захапало Саске. Той не можа да реагира навреме и изсумтя, когато усети острите зъби, забиващи се като ножове в крака си.
- Какво искаш, Учиха? Да не би да ти е дошъл малко мозък в главата и си решил да се предадеш? – извика вече освободената Сакура. Саске не очакваше това – мислеше, че Сакура ще му се хвърли на врата за прегръдка. Но не беше много изненадан – все пак той я бе наранил жестоко.
- Акамару, хайде бягай! Съобщи на Коноха за ситуацията! Аз ще се справя с този тип тук. – Сакура се бе сприятелила с Акамару, през многото мисии с Киба и отбора му, на които беше изпращана.
- И какво ще ми направиш? Ще ме ощипеш ли? Нали аз и Наруто винаги те защитавахме? Какво стана със малкото слабо момиченце? – това преля чашата, Сакура беше извън нерви. Как може да `и говори така?
- Ще видиш, копеле! – в следващия миг Сакура летеше към Учиха с скоростта на светлината. Първо започна да го атакува с кунаи и шурикени, за да му отвлече вниманието. Саске сякаш забрави за момент, че се намира в средата на битка, но не беше това, просто…ще разберете по нататък ^^. Усети как един здрав юмрук се забива жестоко в корема му.
Но и чернокосия не остана по-назад - серия от различни удари връхлетя Сакура. Тя успя да отбие всичките. Та Саске `и се подиграваше.
- Какво ти става, май си изгубил форма, а Саске? - Сакура нападаше и с ритници, и с думи.
- Не, просто те държа далеч от скъпото ти село, накъдето са се запътили съотборниците ми от Акацки. Знаеш ли, може вече да са стигнали? Чудя се дали да те довърша тук и сега или да те поизмъча малко. Ееее избирам второто. – Саске се смееше злобно. В следващия момент Сакура бе здраво завързана и Учиха я влачеше след себе си. Тя се дърпаше, но колкото и да се мъчеше, не успя да се отърве от проклетите въжета, пък и раната на крака `и пречеше в известна степен.
В Коноха
Акамару тичаше бясно из улиците, търсейки господаря си. Накрая го намери в един бар да се напива. След едно окъпване с лиги, Киба вече се чувстваше достатъчно трезвен, за да разбере, че Сакура е заподозряла нещо и да уведоми Тсунаде.
- Каквооо!? Как така? Дано Учиха да се погрижи за нея, защото иначе ще го линчувам! – Тсунаде се бе съгласила на това, Саске да остане в селото, ако помогне за изненадата.
В това време Саске и Сакура бяха на около половин километър от селото.
- Саске, идиот! Пусни ме! – Сакура продължаваше да се дърпа в отчаяните опити да се освободи от въжетата.
- Няма! Ще се поизмъчиш още малко и тогава! – отговаряше спокойно Саске и продължаваше да я влачи към Коноха. Но, откакто Саске се появи, нещо притесняваше Сакура. И то беше, че той не я атакува силно и почти не `и обръщаше внимание. Дали това е просто една шега? За нейна радост приближаваха селото и по-скоро щеше да разбере истината, но каква ли беше тя?
В Коноха цареше пълен мир. Всички се бяха скрили и очакваха Саске и Сакура. Те бяха на няколко метра от портите на селото. Ето вече пристигнаха и в мига, в който влязоха в селото, отвсякъде се чу:
- ИЗНЕНАДААА!!! Честит Рожден Ден, Сакура! - Тя беше забравила за рождения си ден и наистина леко се изненада. Тогава Саске я пусна, развърза я и `и честити празника. Заведоха я до къщата `и тя бе още повече изненадана. Влезе вътре и някой скочи отгоре `и. Беше Наруто. След мечешката прегръдка тя получи много поздравления и подаръци. А завръщането на Саске бе най-голямата изненада. Купона беше невероятен. Сакура щеше да запомни този ден завинаги.
„ТрЯсСс…”
- Какво беше това? Да не би нещо някъде да се взриви? – всички бягаха към кухнята, защото от там се чу звукът.
- Наруутоооо!? – Сакура щеше да обезглави горкия русокоско, когато видя какво бе станало – цялата `и кухня бе в рамен.
Всъщност Наруто беше огладнял и решил да си стопли малко рамен. Но тъй като се бе напил яката, беше включил микровълновата на 2 часа, вместо на 2 минути. И за капак на всичко бе заспал на плота. Сакура подгони Наруто и сигурно го е гонила половин час. Накрая го хвана и го цапардоса здраво. Той определено щеше да запомни този ден.
Когато се прибраха отново в къщата, Сакура направо припадна – предната част от дома `и я нямаше. Сигурно се чудите какво бе станало – ами този път Сакура си беше виновна. Когато тръгна да гони Наруто, бе тряснала вратата толкова силно, че бе съборила цялата предна част на къщичката си.
Това сигурно беше единствения `и рожден ден с толкова много изненади и поражения. За един се случиха много събития – Саске се върна, къщата на Сакура бе наполовина срутена и още много и различни неща от останалата част на нощта. Всички щяха да запомнят този рожден ден. Но какво ли замисляше Тсунаде за догодина, за 18 –я рожден ден на Сакура? Нямате си и най-малка представа…
„Изненада!”
Слънцето вече даваше свобода на своите утринни лъчи. Те проникваха във всяка къща на Коноха, осветяваха всяко ъгълче и носеха вести за настъпването на утрото. Цветята бавно разтваряха чашките си и се наслаждаваха на пролетното слънце. Да, всички си мислеха, че този ден ще е прекрасен.
Днес Сакура бе станала малко по-рано от обикновено – точно с изгрева на Слънцето. Но този ден за розовокоската бе по-специален – ставаше на 17.
„Оффф… И на рожденият си ден ли трябва да работя?” – мислеше си Сакура, докато подготвяше някакви документи от болницата за Тсунаде. Докато се усети бе готова и се запъти към кулата на Хокагето.
При Тсунаде
- Боже… Къде ли се бави Сакура? Трябваше вече да е тук! Майчицее, дано не е разбрала за изненадата. – Тсунаде вървеше напред-назад в стаята и се нервеше.
- Спокойно, Тсунаде-сама! Дайте `и още малко време. – се опитваше да я успокои Шизуне.
След около 5 мин.
„ТряСсСсС…” – вратата се отвори с трясък и Сакура влезе доста задъхана.
- Извинете за закъснението, Хокаге-сама! – каза влязлото с взлом момиче xD и подаде документите на Тсунаде.
- Нищо Сакура, благодаря. – отговори леко стресната русокоската и пое купчинката с листи.
- Ще желаете ли нещо друго? – попита Сакура с лека подозрителност в гласа.
- Ъъъ.. Всъщност да. Имам мисия за теб.
Сакура остана потресена. „Нима е забравила? Нее, не може! Сигурно ми подготвят някаква изненада. Да, това ще да е!” С тези мисли нашата главна героиня се успокои и отговори с равномерен глас на Хокагето.
- Кажете, Тсунаде-сама!
- Такаа, отборът на Конохамару бе изпратен на мисия да намерят една билка в горите, които се намират в покрайнините на селото. Очаквахме да се върнат вчера, но още няма никакви вести от тях. Притесняваме се, че може да им се е случило нещо. Затова отиди и провери! - отговори русокосото хокаге и отпрати Сакура.
„ Хмм… - мислеше си тя докато вървеше към портите на Коноха – Мисията е лесна, значи подозренията ми се потвърдиха. Е, засега ще си мълча, пък ще видим какво ще стане! ”
А сега да отидем да видим какво прави Наруто. Ами той бе предварително предупреден от Тсунаде за изненада и още си спомняше нейните думи: „Само можеш и да си представяш какво ще ти се случи, ако издъниш нещо. Ще ти подскажа малко: Из цяла Коноха ще хвърчат твоите вътрешности, ще одера кожата ти и ще я закача някъде да се вее като знаме…” Имаше и още, но русокоското бе достатъчно стресиран, за да си спомни нещо друго.
Сакура все още вървеше, задълбочена в мислите си.
„Офф… Толкова е скучно! Защо не изпратиха някой друг с мен? Поне да споделяме мъката.”
Изведнъж розовокоската чу някакъв слаб шум от един храст. Реши да провери и за всеки случай извади един кунай. Това, което видя я изненада - Ино и Шикамару се целуваха, седнали на една полянка, силно обляна от слънчевите лъчи. Е, после щеше да я разпитва. „ Сега да довърша мисията, пък после… Ино не знае какво просто я очаква…” И така Сакура се измъкна тихичко и продължи по пътя, като се наслаждаваше на огряващите я слънчеви лъчи, и се чудеше какви въпроси да зададе на Ино.
Подготовката на изненадата вървеше добре – цялата къща на Сакура бе обсипана с различни видове цветя, най-вече от вишнево дърво. На малкото фонтанче в градината бяха закачени балони. На вратата имаше окачени гирлянди и много картички с разнообразни пожелания. Но всичко това бе само отвън – вътре беше още по-красиво. Всички стаи, особено хола и всекидневната бяха украсени отново с цветя и гирлянди. Многото и големи прозорци бяха окичени с разноцветни панделки и балони. Всички се надяваха това да се хареса на Сакура, най-много Тсунаде, защото тя бе организаторката. Да, всичко вървеше по план. Всички си мислеха, че няма какво да се обърка.
Слънцето вече печеше по-силно. Сакура все още не бе намерила Конохамару и тревогата започна бавно да се заражда в нея. Сутринта както всички хора, розовокоската си мислеше, че денят ще е прекрасен. Но сега започна да се съмнява. Задълбочена в мислите си, Сакура не усещаше, че от известно време някой вървеше зад нея. Беше Акамару. Трябваше да я следи и да извести на Киба, ако нещо се случи. Но не беше само това и кучето го усещаше перфектно. Имаше още нещо, или пък някой. Акамару чакаше непознатия да се покаже, за да го нападне.
„Прасс” – кучето бе настъпило една клечка. Сакура мигновено се обърна, леко стресната от внезапно появилия се шум. Тя бързо позна животното и се приближи към него.
- Акамару, какво търсиш тук, момче? Къде е Киба? – Сакура галеше животното и го заливаше с въпроси.
В следващия миг един кунай и един шурикен летяха към розовокската. Тя ги усети навреме и успя да ги отбие. Но не очакваше следващата атака и бе ранена в крака. Акамару започна да лае. Трябваше да извика собственика си. Сакура превързваше дълбоката рана и се оглеждаше на всички страни. Последва атака от неопределена страна.
- Акамару, кой е източника? Можеш ли да го подушиш? Давай!
Изведнъж един зловещ глас проговори някъде от сенките.
- Нека ви спестя усилията! – в следващия миг до гърлото на Сакура бе опряна катана. Тя познаваше този глас, този ледено студен глас.
- С-саске… - розовокоската изрече името с ужас и презрение. – Акамару! Бързо!
След секунда кучето вече бе захапало Саске. Той не можа да реагира навреме и изсумтя, когато усети острите зъби, забиващи се като ножове в крака си.
- Какво искаш, Учиха? Да не би да ти е дошъл малко мозък в главата и си решил да се предадеш? – извика вече освободената Сакура. Саске не очакваше това – мислеше, че Сакура ще му се хвърли на врата за прегръдка. Но не беше много изненадан – все пак той я бе наранил жестоко.
- Акамару, хайде бягай! Съобщи на Коноха за ситуацията! Аз ще се справя с този тип тук. – Сакура се бе сприятелила с Акамару, през многото мисии с Киба и отбора му, на които беше изпращана.
- И какво ще ми направиш? Ще ме ощипеш ли? Нали аз и Наруто винаги те защитавахме? Какво стана със малкото слабо момиченце? – това преля чашата, Сакура беше извън нерви. Как може да `и говори така?
- Ще видиш, копеле! – в следващия миг Сакура летеше към Учиха с скоростта на светлината. Първо започна да го атакува с кунаи и шурикени, за да му отвлече вниманието. Саске сякаш забрави за момент, че се намира в средата на битка, но не беше това, просто…ще разберете по нататък ^^. Усети как един здрав юмрук се забива жестоко в корема му.
Но и чернокосия не остана по-назад - серия от различни удари връхлетя Сакура. Тя успя да отбие всичките. Та Саске `и се подиграваше.
- Какво ти става, май си изгубил форма, а Саске? - Сакура нападаше и с ритници, и с думи.
- Не, просто те държа далеч от скъпото ти село, накъдето са се запътили съотборниците ми от Акацки. Знаеш ли, може вече да са стигнали? Чудя се дали да те довърша тук и сега или да те поизмъча малко. Ееее избирам второто. – Саске се смееше злобно. В следващия момент Сакура бе здраво завързана и Учиха я влачеше след себе си. Тя се дърпаше, но колкото и да се мъчеше, не успя да се отърве от проклетите въжета, пък и раната на крака `и пречеше в известна степен.
В Коноха
Акамару тичаше бясно из улиците, търсейки господаря си. Накрая го намери в един бар да се напива. След едно окъпване с лиги, Киба вече се чувстваше достатъчно трезвен, за да разбере, че Сакура е заподозряла нещо и да уведоми Тсунаде.
- Каквооо!? Как така? Дано Учиха да се погрижи за нея, защото иначе ще го линчувам! – Тсунаде се бе съгласила на това, Саске да остане в селото, ако помогне за изненадата.
В това време Саске и Сакура бяха на около половин километър от селото.
- Саске, идиот! Пусни ме! – Сакура продължаваше да се дърпа в отчаяните опити да се освободи от въжетата.
- Няма! Ще се поизмъчиш още малко и тогава! – отговаряше спокойно Саске и продължаваше да я влачи към Коноха. Но, откакто Саске се появи, нещо притесняваше Сакура. И то беше, че той не я атакува силно и почти не `и обръщаше внимание. Дали това е просто една шега? За нейна радост приближаваха селото и по-скоро щеше да разбере истината, но каква ли беше тя?
В Коноха цареше пълен мир. Всички се бяха скрили и очакваха Саске и Сакура. Те бяха на няколко метра от портите на селото. Ето вече пристигнаха и в мига, в който влязоха в селото, отвсякъде се чу:
- ИЗНЕНАДААА!!! Честит Рожден Ден, Сакура! - Тя беше забравила за рождения си ден и наистина леко се изненада. Тогава Саске я пусна, развърза я и `и честити празника. Заведоха я до къщата `и тя бе още повече изненадана. Влезе вътре и някой скочи отгоре `и. Беше Наруто. След мечешката прегръдка тя получи много поздравления и подаръци. А завръщането на Саске бе най-голямата изненада. Купона беше невероятен. Сакура щеше да запомни този ден завинаги.
„ТрЯсСс…”
- Какво беше това? Да не би нещо някъде да се взриви? – всички бягаха към кухнята, защото от там се чу звукът.
- Наруутоооо!? – Сакура щеше да обезглави горкия русокоско, когато видя какво бе станало – цялата `и кухня бе в рамен.
Всъщност Наруто беше огладнял и решил да си стопли малко рамен. Но тъй като се бе напил яката, беше включил микровълновата на 2 часа, вместо на 2 минути. И за капак на всичко бе заспал на плота. Сакура подгони Наруто и сигурно го е гонила половин час. Накрая го хвана и го цапардоса здраво. Той определено щеше да запомни този ден.
Когато се прибраха отново в къщата, Сакура направо припадна – предната част от дома `и я нямаше. Сигурно се чудите какво бе станало – ами този път Сакура си беше виновна. Когато тръгна да гони Наруто, бе тряснала вратата толкова силно, че бе съборила цялата предна част на къщичката си.
Това сигурно беше единствения `и рожден ден с толкова много изненади и поражения. За един се случиха много събития – Саске се върна, къщата на Сакура бе наполовина срутена и още много и различни неща от останалата част на нощта. Всички щяха да запомнят този рожден ден. Но какво ли замисляше Тсунаде за догодина, за 18 –я рожден ден на Сакура? Нямате си и най-малка представа…
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите