ОТ БРАТ ЗА БРАТ ~писмото на един Учиха

Хора чели това споделят, че много ги е разчувствало .... вие какво мислите?


Само когато загубиш нещо, разбираш колко свидно ти е било то ... Искам отново да видя лицето, очите ти ... отново да докосна твоята кожа. Искам да те видя как ми се усмихваш и ми се смееш, как тичаш на воля, косата ти се вее, и да ми говориш - говори ми. Спомням си в дните, съревновавахме се ние - винаги равни, един до друг - всичко що бе мое, и твое беше. Аз те удрях, ти ме удряше и смеехме се пак, ние двамата. Пазихме си гърбовете - ту аз бях меча, ту щита и с теб, обратно - допълвахме се като цяло. Ти ми беше единствен, единственият, който, щом в тъмата пропадах, подаваше ми ръка, хващаше ме силно и ме издърпваше от рова. Когато всички срещу мене се обръщаха, ти бе този, който дойде при мен и ме прегърна. Незнам без теб как щях да оцелея, да се издигна, да спечеля. Но как мога да върна това прекрасно време..? Мога само през спомени да те гледам, но боли, боли, че не мога отново да го изживея. Не искам евитини имитации, искам ти душата. И тялото ти, не на някой леден труп, а живо, топло и приятно, да рипа и играе. Понякога ми се иска да прекрача тази тънка граница между живота и смъртта и да дойда при тебе, да сме пак едно, но не мога ... Имам задължения на твърдата земя, и където и да си сега, сигурен съм, че го знаеш най-добре.
За това ако ме чуваш, чуй това: съжалявам, ако съм те обидил, ако с нещо съм те накърнил или пък наранил. Сигурен съм, че ще ми кажеш, "няма нищо, не бери грижа за това", но знам, че не е така. Аз дълбоко те нараних, ако не беше моята арогантност, сега щеше да си жив. Жаждата да се изплъзна от чернотата ми коства нещо много скъпо ... Осакатих те, взех ти аз очите, изтръгнах твоята светлина, за да спася себе си от тъмнината. Но ти не ми се кара, и думица не каза ... усмихна ми се само. А по-късно след като се върнах на бойното поле, ти отново поиска да ми асистираш в битките безкрайни. Уверяваше ме, че ще се справиш, нали си бил Учиха. Но сляпа нинджа, особено пък един Учиха без очи, е като пиле без глава ... Убеди ме най-накрая - как човек да ти откаже ... то такава посветеност в боя, воля за победа, да донесе чест на клана, да докаже, че сме силни дори и в тежки времена, няма. И какво се случи..? Сърцето ти бе пронизано, от оръжие мръсно. Кръвта ти бе разпръсната по треви и камъни, на безименно място. Защо това се случи..? Можеше да го избегнем ... Преглътнах твоята смърт, знам, че искаше на бойното поле, като истински Учиха да умреш, защото от където живота на един нинджа започва, там и свършва. Но последваха тежки времена, и аз се прекърших ... де да беше тук сега, трябваше ми ... А тялото ти, безжизнено, мълчеше.
С годините осъзнах колко ми липсваше ... колко ценни моменти съм пропускал ей така. Нещата можеха да бъдат по-добре от сега ... Но дали не си все още тук, живеейки дълбоко в мен ... аз нося твоите, и моите очи в едно - като цяло. И ти виждаш света през мен. Изглежда, че това ми остава само - ще ги пазя ожесточено, твоят подарък към мен, който остави част от теб тук. Знам, че ми се усмихваш сега, някъде там, където и да е това там, защото тъгата и сълзите няма да те върнат. Само душата е способна на това ...
~От брат за брат
Подпис: Учиха Мадара

Невероято! Уникално! Неповторимо! Прекрасно! Удивително! ... Беден ми е речника, че да го опиша.

4ere6kata96 написа:Невероято! Уникално! Неповторимо! Прекрасно! Удивително! ... Беден ми е речника, че да го опиша.

Да така е наистина може да разчувства човек. :S:

Супер, супер, супер!!! Ама туй ли е краят???

Sakura~sasuke написа:Супер, супер, супер!!! Ама туй ли е краят???

Ами да, това е само писмо ...

Ъм .. надявам се да съм хванало добре връзката между двамата братя, защото тя ще играе една главна роля в Пълната История на Учиха Мадара.

Прекрасно си се справила, с нетърпение очаквам Пълната История на Учиха Мадара!