Животът в Киригакуре

Киригакуре, главното шиноби село в Страната на Водата, познато и като Селото скрито в мъгла. Жителите му, нявга прости моряци и изследователи, търсещи нови земи, сега населват една от петте големи нации на Нинджа света. Макар и отделено от главният контитент, на един голям остров, Страната на Водата си има собствена политика, феодален Лорд и каге. Историята на Киригакуре също беше обширна и интересна - от първите заселници, борещи се с дивотата на острова и опасностите му, до приемане на първото каге, от непрестанните войни до постигане на мира и просперитет на държавата. Главното село, макар и често обвито в непрогледни мъгли, сега беше с ясно небе. И все пак, мистерията се прокрадваше иззад всеки ъгъл.
Една фигура се беше качила на покрива на сградата на кагето и наблюдаваше околността. Това беше Теруми Мей - красива жена, с добре оформено тяло. Част от дългата й кестенява коса й беше вързана на кок отгоре. Беше облечена в син плащ, символизиращ Киригакуре, водата и наметнала бяло наметало. Зелените й очи сякаш лъщяха на сутрешната роса. Подухваше лек ветрец, който развяваше косата й малко. Тя имаше замислена физиономия, криеща и леко притеснение. В едната си ръка държеше бяла шапка със слепен малък син плат, на който беше изобразен символът на мизукагето. Да, Теруми Мей беше станала новото, пето мизукаге на Киригакуре, и то само преди три дена. Тя още имаше да учи и да свиква с обстановката. Хората я бяха избрали, защото единствено тя притежаваше специалното учение да използва йотон - лавен елемент.
Мей си имаше своите притеснения и те си имаха оправдание - Ягура, четвъртият мизукаге беше донесъл на селото името "Кървавото село", не само с разпадането на групировката на Седемтимата мечоносеца на мъглата, но и с войните, пиратските изпълнения, контрабандите, черният пазар, корупцията и хиляди други неща, които донасяли лоша репутация и унищожавали всичко постигнато от предишните кагета. За това, сега тя трябваше да започне да гради величието на селото от самото дъно. Но не беше сама. Един от най-доверените й хора, Ао, част и от АНБУ-тата на Киригакуре, винаги беше готов да й даде съвет. Все пак, той нявга беше част от стражата на Ягура. Той тъкму се изкачи на покрива при Мей и оповести:
-Мизукаге-сама, трябва да се явите в главната зала, търсят ви.
Мей постоя без да отвръща на думите му така няклко минути. Ао трепнеше в очакване и също не помръдваше от мястото си.
-Добре, ще дойда, само момент. - най-сетне проговори тя.
-Ясно, но не се бавете. - Ао кимна и отново, разбирайки, че на Мей й трябва разпускане от стреса, насабрал се от последните няколко дена, и слезе надолу, оставяйки я отново сама на покрива.
Мизукагето продължаваше да се наслаждава на околността. Слънцето, което едва се показваше на хоризонта, отново започна да се забулва в мъгла. Мей въздъхна. С бавни и плавни движения, тя се извърна и пое надолу към главната зала.
--------------------------------------------------------
Денят отново беше минал напрегнато както винаги. АНБУ-тата докладваха за хванати контрабандисти, което беше добър знак - малко по малко справедливостта се завръщаше в Киригакуре. Но наистина беше трудно и Мей, която сега се беше излегнала на стола в офиса си, изглеждаше преуморена - нищо общо със своето аз от сутринта. В самият офис цареше пълна бъркотия - купища листовки, доклади от мисии и тн лежаха навсякъде. Мизукагето си играеше с едно перо, сякаш от скука, а последните лъчи на слънцето огряваха от прозореца.
-Мизукаге-сама, как сте? - Ао влезе в офиса, като носеше още един куп бележки.
Мей въздъхна отегчено и остави перото настрана, като се пооблегна на стола си.
-Днес беше добър ден - справяте се страхотно! - Ао отиде до един от шкафовете в офиса и започна да подрежда бележките там. - Едва четвърти ден, а я вижте - заловихме една шепа престъпници, отново отворихме западният път за достъп и рехабилитацията на едно от съседните села е почти приключила - бих казал, вие сте прекрасно мизукаге, страната трябва да се гордее с вас!
Мей не му отвърна, тя беше твърде преуморена, за да говори сега, за това още повече се разплу на стола, придобивайки замечтана физиономия и позатвори очи оставяйки Ао да ръси хвалби по нейно име и да репортува всички задоволителни новини от деня.
-Ягура сигурно ви завижда сега!
Тогава нещо трепна в съзнанието на Мей и тя погледна Ао, задавайки въпрос, който като че ли я терзаеше от доста време.
-Ао, какъв беше Ягура?
-Моля? - съветникът леко се сепна, като се извърна от задължението си по пребиране на бележки към мизукагето.
-Разкажи ми за него, дочух, че си го познавал от малък.
-А, да ... Слуховете не са грешни, Мизукаге-сама.
-Тогава думай. - тя му отправи подканващ поглед и Ао нямаше как да издържи на него.
-Е, добре ... Беше свястно момче, но хората го отбягваха заради ... заради, сещате се ...
Теруми кимна. Тя много добре знаеше, че Ягура беше хост на триопашатото биджуу - Санби.
-За това искаше да стане мизукаге и да се докаже пред хората, че не е опасен.
-Изглежда е изпълнил мечтата си.
-Да, и не само това, но и се научи да контролира онзи звяр в себе си ... Обаче, няколко седмици след като стана Мизукаге започнаха безчинствата му, като се започне от взимане на властта, чрез убиване на феодалния Лорд ...
Киригакуре все още нямаше нает нов феодален Лорд, което доста притесняваше Мей. Тя се замисли над нещо.
-Значи, Ягура е бил добър и внезапно е станал лош?
Ао сякаш не разбра въпроса, но после също придоби замислена физиономия и продължи с прибирането на бележките:
-Незнам, аз тогава бях изпратен на мисия до Кумогакуре.
След краткото настъпило мълчание, мизукагето се поразмърда и изправи. Тя обърна гръб на Ао и се загледа в залязващото слънце.
-В Киригакуре и ясно единствено рано сутринта и при залез ... - отбеляза тя
-О, така ли? - Ао отвърна сякаш никога не беше забелязвал този факт.
-Не е ли красиво когато няма мъгла?
Ао се изправи, затваряйки шкафа - беше приключил с подреждането на бележките - и се доближи до Мизукагето, също поглеждайки умиращото слънце. Наоколо отново витаеше лека мъгла, която обещаваше да се задълбочи.
-Да, наистина, така е. - той се съгласи с Мей.
-Може би и селото ни щеше да е така красиво, ако не беше забулено в толкова тайни ...
Ао се вгледа в лицето на Мизукагето - уморено, но и с някаква решителност. Тя искаше да каже нещо с това.
-Ако желаете нещо ... - Ао беше готов да помогне с каквото и било на новото каге.
-Не, благодаря, Ао - свободен си. - тя му рече без да сваля погледа си от залеза.
Ао замълча, след което кимна и излезе от стаята в мълчание.
Теруми Мей остана така докато слънцето напълно не се скри и селото отново потъна в мъгла. С въздишка тя се обърна и отиде до един от шкафовете в офиса. Тя го отвори и затърси нещо. След момент извади някаква папка и се върна на бюрото. Седна и я разтвори. Вътре се съдържаше информация за всяко едно мизукаге и с какво е допринесло то на селото. Мей беше заинтересувана доста в историята на кагета на Селото скрито в Мъглата и й беше станало като хоби да търси информация за тях. Вчера беше прегледала всичко около Ягура - и си личеше, че той не е особено приветливо каге. Най-вероятно, най-лошото каге в историята. Макар и така, Мей имаше чувството, че нещо не беше наред около него. Дори според думите на Ао си личеше, че е така.
Сега обаче не й се мислеше повече за Ягура. Тя прелисти папката и стигна до информацията за третото мизукаге. За нейна изненада, този мизукаге беше сниман в гръб, и то в Каге-одеждите, на поместената снимка в папката. Освен това нямаше особено много данни за него - изписани бяха само дата на ставане на мизукаге и едва няколко значими дела, като наемане на Седемтимата Мечоносци на Мъглата. Лична информация и характеристики липсваха, дори как е напуснал Мизукаге поста не се знаеше. "Какъв мистериозник ..." - помисли си Мей. Дори косата му беше прикрита от дългото бяло наметало. Тя напрегна мозъчните си клетки и успя да си спомни историите, нявга разказвани относно третият мизукаге - "Не се показваше пред никого, освен пред 7-тимата си мечоносци, безследно изчезна, оставяйки Киригакуре без мизукаге, за това и Ягура пое така лесно поста." На Мей й се поиска да проучи повече около този мизукаге, но без Ао да разбира. Тя затвори папката и отново я прибра. Точно сега нямаше време да се занимава с това, но при първа възможност щеше да провери. Теруми излезе от офиса и се запъти към къщи, проправяйки си път през витаещата мъгла наоколо. Беше време за една сладка дрямка.

След няколко дена желанието на Мей се сбъдна - реши да си вземе нещо като кратка почивка, при което Ао се съгласи, тъй като свършената работа беше наистина много положителна. Мизукагето обаче имаше други планове. Сега се беше отправила към старият храм на мъдреците в Киригакуре. Той се намираше извън селото, но в негова близост. Веднага се срещна с управителят на храма - познат като най-мъдрия сред мъдрите в Страната на Водата. Той беше изключително стар човечец - смъртта го наближаваше, но все още имаше здрав разум, макар и на 90 години.
-Какво търсиш, чедо? - попита стареца, след като Мей си беше оговорила среща на четири очи с него.
-Велики Мъдрецо - тя му се поклони с уважение - Ще се наложи да ви накарам да си спомните нещо, но нека разговора ни сега не напуска тези четири стени.
Мъдрецът повдигна вежда и след минута дълбок размисъл, заяви:
-Питай, какво е събитието, което искаш да знаеш?
-Не е точно събитие, Мъдрецо. - Мей започна - Отнася се за ... Третото Мизукаге на Киригакуре.
Старецът повдигна вежди в изненада.
-Това ми навява спомени! Това беше преди толкова много време ... 30 или 40 години ... - започна да умува, след което се закашля заплашително.
-Мъдрецо! - Мей се притесни.
-Спокойно, чедо, спокойно, добре съм. - увери я той. - Само годинките са ми в повечко ... - и закима насмешливо. - Та значи, третото мизукаге, Безименният, хм?
-Безименният?
-Да. - кимна стареца - Никой незнаеше иистинското му име, наричаха го с прякори като Сянката, Маскираният, Мистериозният Мизукаге, Аматерасу.
-Маскираният? Аматерасу? - поучуди се Мей - Защо такива прякори?
-Хм. - старецът се замисли опитвайки да си спомни нещо много трудно - Хората, които са го виждали ... включително и аз, когато веднъж посети храма ми, твърдят, че носел бяла маска с червени линии, изобразяващи горящи огньове, символ на Аматерасу.
-О! - това наистина се оказа интересен факт за нея - Посетил е храма ви?
-Да, точно така, о да, чаят ухае прекрасно. - отново закима стареца сякаш му хлопаше дъската.
-Може ли подробности..? - предпазливо попита Мей.
-Да, да, подробности. - старецът се протегна и с трепереща ръка пое чашата си чай, доближавайки я до устните си с клатушкане и отпи глътка. - Хубав мъглив ден, както винаги, нали?
-Мъдрецо ... - Мей рече в сериозен тон, опитвайки се да върне темата.
-А, да, Аматерасу, да! - той отново се покашля, оставяйки чашата настрана - Какви подробности по-точно искате да знаете?
-Ами ... освен маската, други особени черти?
-Ммм ... - мъдрецът сякаш изпадаше в дълбока медитация, а после сепващо заяви - О, да! Имаше черна коса, как бих могъл да забравя тази грива, направо да му завидиш!
-Грива? - поучуди се Мизукагето на странното сравнение.
-Макар че винаги ходеше в одеждите си на Мизукаге, в храма ги свали, за да се помоли. Само аз бях свидетел. И да, беше дълга катранено-черна коса, стърчаща настрани, досущ като грива на лъв!
Теруми изведнъж се запита дали старецът не е прегрял и вече му се бъркат спомените.
-Хмм ... друго..? За какво е идвал да се помоли?
-Откъде да знам! - извика той все едно се караше на някого, после продължи по-спокойно. - Ноо, по начина от церемонията си личеше, че е за някой покойник, макар че не ми беше позната. В страната, ние така не се молим.
Сега вече нещата наистина звучаха объркани, или поне за Мей. Дали това не индикираше, че третото Мизукаге не е родом от Страната на Водата? За какво му е било да се моли в храма? Кой покойник е оплаквал? Защо е носел маска и то със символа на бог Аматерасу?
-Той, имал ли е роднини? - попита тя.
-Кхъ, ако питаш дали някой близък на Безименният е умирал в Кири, не, нямаме такива данни. - старецът отново отправи ръка към чашата чай.
Истина си беше, че щом зададеш един въпрос, изникват и още други. Сега Теруми беше повече от решена да проучи този мистериозен мизукаге, но не искаше да мъчи горкият старец повече, за това завърши с един последен въпрос.
-Ами, той, Безименният, как е станал мизукаге?
Старецът погледна Мей с очудване, след което погледа му стана някак си грохнал, изморен и Мъдреца изглеждае така все едно ще поеме последният си дъх само след миг.
-С това не мога да ти помогна ... ние сме само свещеници в този храм, не войни. - след което се усмихна и погледна Мей - Още чай?
-Не, не благодаря. - тя също се опита да му се усмихне след кратка разконцентарция - Аз, аз ще вървя. - след което тя стана и се отправи обратно към селото ...

Йейй.. най-сетне! Значи, много ми харесаха и двете главичкии.. Чакам още - Щом е Мей там.. xDD .. Ааа и описанията са супер!!