Тъпня без заглавие

Така, моя милост за 1 път пише нещо такова и ИСКАМ КРИТИКА! Похвали не се приемат!


Да, естествено моя милост трябваше да се навре в най- тъмната, най- тясната, а и да си призная най- страшната уличка в целия град. Та тук и плъховете отбягват да нминават, забога!
MP3 на име Сашо поне беше с мен и това приблизително притъпяваше страха ми, който се усилваше все повече. Бях си тръгнала от дискотеката, защото гаджето на фр-то ми ми правеше не до там морални намеци. Чудех се как да 'и го кажа. Най- вероятно ще и обясня в училище. Както и да е. Сега си имах по- голям проблем. Някаква групичка от пияни момчета сякаш бе по диря ми и ги чувах далечно как ми подсвиркват и се смеят. Ако не беше Сашо ( MP3) сигурно вече да съм хукнала презглава, но музиката ги заглушаваше, а това все още бе достатъчно за да не изпадна в паника. А ако ме хванеха? Еми тогава вероятно щях да извися " ангелския " си глас и някой от околните жилища щеше да ме замери с нещо, което би послужило за оръжие и самоотбрана. Умно нали? Така е, малко хора могат да усетят желязната ми логика. Завих в едно отклонение на уличката, а те след мен, после пак свих, а те не изостанаха. Копелета. Завих пак, а те след мен. Е, да, поне се убедих, че наистина ме следят. Дали да спринтирам? Хмм, се още мисля че не.
- Хей сладур, ела да изпием по нещо и после да ти покажа какво може да хванеш и да оближеш- провикна се единия и го чух само защото песента ми се сменяше.
- Съжелявам- провикнах се като циганче аз- Моите ръце и уста не са предназначени за съсухрени бобчета.
Туше. От групичката се чу смях и после скърцане на гуменки. Обърнах се и видях, че бягат към мен. Краката ми инстинктивно драснаха. Леле, ако даскалката по физическо можеше да ме види!!! Толкова бързо не бях бягала отдавна, но уви. Точно когато помислих че съм се оттървала, взех, че се хлъзнах на нещо лигаво и мазно. Може би дъвка, може би слуз, кой знае. Та артистично се приземих на земята с лицето напред, моя запазена марка. Усетих лек шум и разбрах че е закапало дъжд. Колко меладраматизиращо, точно като на филм! Чувах гуменките им и знаех, че вече ще ме хванат, когато някой ми помогна да се изправя на сакатите си крака. Погледнах пресвети спасителя и лигите ми потекоха. ПИЧ!!! Черна коса, бяла кожа и божеееееее, какви черни очи само! Не каза нищо, но предполагах, че надали е виждал по празен поглед отправен към него в този момент. Да, шока е страшно нещо.
- Тръгвай- изсъска той секси- а за тях не се притеснявай, няма да те догонят отново- този път изръмжа и насочи погледа си към тях.
Без много да се церемоня кимнах и драснах колкото ми сакатите крака държат с надеждата да се прибера колкото може по- скоро. Най- накрая безопасноста на блока! Щом се прибрах, бях цялата в кал и прахолях, да ме пита някой къде съм се търкаляла. Един студен душ и леглото ме зове. Посегнах да си сложа тапите на Сашо в ушите когато усъзнах, че въпросната машинка я нямаше. Явно съм я изтървала когато паднах. Сашко, любов моя!!!! Така, моля за 1 минута мълчание в памет на моя добър приятел Сашо! Беше добра и вярна MP3-ka. След минута на пагубна скръб се завих и заспях юнашки. Да, личи си колко съм тъжна нали?

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Мням. Мням. Мням. Мням.
Погледнах си часовника на стената. Показваше 8 часа и съдейки по позореца, май беше сутрин. 8 часа стана, дяволя го няма..... Ъ, да, песничка, наследена от травмиращото ми детство с Наруто. Защо травмиращо ли? Миии това е Наруто! Рамен. Рамен. Рамен. Вече не искам и да поглеждам рамен през целия си живот. Съвсем лениво погледнах календара. Ха ха яко, 1-я училищен ден. Обърнах се на другата страна с намерението да дремна до 10. Опа, червена лампичка. Ъъъъ... ОМФГ!!! Та аз трябваше вече да съм замъкнала дебелия си гъз на даскало! Егати впечетлениято което ще оставя в даскалите! Облякох се на скорост и без дори да се измия хукнах презглава. Когато обаче бръкнах в джоба си напипах нещо тежко и правоъгълно. А, Сашо е в джоба ми! Явно не съм го изгубила снощи! Но, аз не бях с тези дрехи, а съм сигурна, че снощи слушах музика от него. Странно. Явно изкуфявам. Стигнах точно в 8 и 30. Е, не съм ли добра? * пауза за аплодисменти *
- Къде дириш бе Сак- сгащи ме Наруто още на входа- Директорката таман излиза за да ни влее морал в главите!
- Да, навреме както винаги- ухилих се и сложих тапите в ушите.
Какво дрънка оная пача не знам, но разбрах само, че вече ще живеем в общежития, отпуснати от училището. Все пак влязох благодарение на стипендия. Поетеса майна. Да, невероятно, но факт. Връчиха ни артистично ключовете. Използвачи! Искат само училището да печели за наша сметка и директорката да направи сватба на дъщеря си, знам клюките аз. Хубавото беше, че днес няма да учим. * Слава на дявола и всички негови поддържници *
- Сак, мила моя, много си красива днес- започна да се мазни Наруто.
- С подмазване далеч се стига- кимнах аз- Кажи какво искаш добе.
- На кафе с теб?- попита невинно и същевремено адски сладко той- За да видят, че ходя с най- якото момиче в цялото скапано училище?
Ухилих се.
- Пак ти казвам,, с подмазване далеч се стига- хванах го под ръчичика и той ме вмъкна в 1-то отворено кафене, което бе претрупано.
Чудно, но си намерихме места. Да, на голяма маса със хора и да отбележим, всички бяха момчета, горе- долу колкото мен. Направо ми потекоха лигите! Та седнахме с Наруто и веднага до нас изприпка нахакана руса сервитиорка, сякаш излязла от онези списания, където можеш да видиш как хубаво русо и синеоко момиче в розова рокличка с панделки рекламита домашен кейк. Завъртя си задничето пред Наруто и уж случайно го заля с вода, а после взе кърпа, за да го изчисти. ( О.О ) Той ми хвърли кучешки поглед значещ само ено " Спаси ме "
След като го подсуши и започна да преправя гласа си, аз се сгуших в Наруто, цунках го по бузата и попитах:
- Какво ще ядеш скъпи?
Момата ме изгледа на кръв, но нищо не каза а само си замина убидена. Двамата с Наруто се засмяхме на глас и привлякохме погледите на всички около масата.
- Искаш ли да дойдеш в жилището ми и да ти покажа още едно сладкишке? - попита ме той уж любопитно.
- Не скъпи, колкото и да те сърби- намигнах му и всички около нас избухнаха в смях.
- Ей " скъпи " и " сладкишче", как се казвате, май сте нови.
- Сакура- кимнах към мен- Добе, пардон Наруто- кимнах към него- Новаци в най- нов вариянт.
- Хах, Гаара, скапано име нали?- захили се той.
- Нем, мойто е по- преебано, Кой човек би кръстил дъщеря си на някакви поклети цветчета, който бабите имат изрисувани на кюлотите си?
- Въпрос без отговор- засмя се едно чернокосо момче, което едва сега сканирах.- Саске, приятно ми е.
Опа!!! Намигане? (о.О) Хах, копеле. Но това не беше ли храбрия ми спасител от вечерта? Приличаше и то много. Е, щях да го питам, но по- късно, Туко що ми сервираха огромна пица от заведението. От какъв хал не знам, но и не ме интересува особено.


( Редактирано от Дая, мерси душа, че мога да я поднасям разбираема хД )

абе ква тапня сануваш бе хД много си е хубава главичката и искам още (много съм нахална обаче)

Да наистина не е тъпня ,а е наистина интересно и то много !!!!!
Давай по - бързо следващата глава. МНОГО моляяяяяяя (знам че съм мнн нахална то си е по природа)

Хм аз лично не знаех ,че една тапня може да е толкова интересна.

За това фикче няма никакво място за критика. И спред мен не е тъпня Даже е много интересно и с нетърпение очаквам следващата главичка.

Винаги съм се чудила на нещо. Защо всеки път като изляза на ресторант с Наруто аз си поръчвам храна, която да ме засити, макар и не за дълго, а той не си поръчва нищо в предположение, че яде повече от мен. Невероятно нали? Ето сега стигнах до отговора. Той ядеше от МОЯТА храна и то с лакоми пръсти.
- Вече официално обявявам, че ще си нося оръжие, с което храбро да браня храната си от лакомите ти наденички, които наричаш пръстчета! - започнах да се заяждам, докато и двамата дъвчехме по парче пица.
- Ха ха - засмя се той и изкара половината от храната в устата си и всички се засмяха.
Наруто бе от хората, чиито характер е сложен за разнищване. Когато искаше, можеше да бъде страшно сериозен, сякаш е на погребение на скъп приятел, и в следващия момент да се засмее като лапе на тъпизъм. Е, ама и аз ги вадя едни сравнения! Мани, фанала ме е лигнята.
- Нахраних се - въздъхна доволно Наруто и се облегна на стола, разтърквайки доволно корема си.
- А аз останах гладна - смигнах му и двамата се захилихме като надрусани.
- О, Сак - обърна са Наруто към мен - Забравих да те питам, дали знаеш къде са се наврели белите ми кецове, че не мога да ги намеря?
- И представа си нямам - вдигнах невинно ръце, но дали бях искренна?
НЕ. О да, напълних ги с габърчета първият път и накарах Наруто да затънцува ръченица без музика, после завързах връзките на двата кеца един за друг докато спеше. Мда, той спи с всичко! Чудя се как само колата не е вкарал за да му приглася в съня. Та той си разби муцуната, падайки по - артистично и от мен. Да, кецовете напомнят мили спомени, а сега съм ги завряла в кофата с цимент в мазето му. Надали ще ги намери скоро, а и дори да опита, мисля, че вече са доста тврърди.
- Винаги съм се чудел как така тия кецове винаги ми правят номера- ядосано започна той - Габърчета, връзки, аромат ( това не е от мен или пък е ), вода, слуз, а сега ги няма!
- Явно имаш полтъргайсти Наруто - кимнах уж сериозно аз и се обърнах на другата страна, за да не види смеха ми, който вече трудно се контролираше, но той не забеляза.
Бе награбил още едно парче пица, но уви, Саске ме видя и се ухили разбиращо. Нямаше съмнение, той беше снощи моят спасител. Тогава защо се правеше на света вода ненапита? Тъкмо щях да отворя уста да го попитам, но с периферията сканирах Наруто, който уж тайно посягаше да си вземе още едно парче, но нямаше да остане ненаказан. Хлопнах го по лакомите пръстчета, които се опитваха да шарят по храната ми, а той ме погледна виновно.
- Е зайци - обърна се към нас Гаара - Ние тръгваме, беше ми приятно.
Тъкмо щях да питам Саске за снощи, но пицата ми бе заплашена от нова атака. Сега следва дилема - Пица или Саске? Хммм, само ако не бях гладна.
- Оревоар - кимнах аз и напълних устата си с храна, докато Наруто ме наблюдаваше жално.
- Вземай - въздъхнах от кучешкия фейс.
Мамка му, винаги успяваше!
След половин час на множество гневни изблици Наруто се нахрани, аз останах гладна и стигнахме до съгласието да се приберем заедно в квартирата. Бяхме в едно общежитие, така че се водехме съседи. Хах, явно не ни познават много добре. Съберем ли се заедно, шоуто е подсигурено, само ни дайте малко алкохол! Това обаче бяха тайните ни козове за по- късно. Сега влизах в новата си стая, мъкнейки цели 4 куфара. Мда, трудно е, особено с две ръце и то не какви да е, а сакати. Не съм аз виновна, лош наследствен ген! След половинчасова борба и множество препъвания в собствените си крака разтоварих багажа в моята стая и се ухилих триумфиращо. Да, за мен факта, че не бях в болница е победа над самата мен! Бях сама в стаята, което бе успокоително. Трудно се сприятелявам до толкова, че да деля една стая с някой. Някак си е странно. Естествено, тъкмо слагах тапите на Сашо в ушите, когато се почука на вратата.
- Бака, ако си ти, умираш - извиках и побързах да отворя вратата преди да се е омел от погледа ми.
Познах, той беше и вече се опитваше да избяга, но без успех.
- Саки, аз... - замънка той.
- Кажи - захилих му се, винаги се хващаше на този " бесен " номер.
- Аре на разходка, моля тееееее - кучешки фейс отново.
Не мога да му устоя, голям е симпатяга като ми се моли. А и иначе как ще си погаля егото! Решихме да се поразходим аз парка, който бе на една пресечка от общежитието. Супер, ама не. Снощи бе валяло и имаше ГОЛЕМИ локви по асвалта. Та щом пресякох, естествено, бях кална и мокра, а Наруто се превиваше от смях.
- Това е заговор нали копеле? - засмях се аз и тръгнах да го гоня.
Да, това си беше лоша идея, но кой ти слуша разума. Както споменах вече, беше валяло и всичко ухаеше перкрасно. Винаги съм обичала мириса на дъжд, още от малка. Тогава излизах на терасата и гледах светкавиците, шантаво нали? А после хуквах да бягам през мокрия райграс в градината на къщата ни. Когато обаче татко почина, с мама се преместихме в апартамент в града, където когато вали дъжд можеш да усетиш единствено аромата на скапана канализация. Най - подтискащо обаче ми беше, че няма нито дървета, няма и звезди. Винаги съм обичала звездите, толкова близки, сякаш можеш да ги хванеш с ръка, но и толкова далеко, колкото ничие съзнание не може да си въобрази. Тук обаче имаше звезди. Да по ангелите, имаше! Е, до тук с филосовстването. Хлъзнах се на... нещо. Не знам, може би на асвалата, може би в другия си крак, кой знае. Полетях право към храстите. Тъкмо си помислих, че съм спасена от мекотата на листата, но уви. В главата ми се наби нещо... твърдо нещо. Отворих очи и съзрях някаква странна огърлица с голям топаз. Ама споменах ли ГОЛЯМ топаз? Ама такъв, ГОЛЯЯЯМ?
- Наруто, а после съм нямала късмет - възкликнах аз, като изприпках при него, за да му покажа огърлицата.
- И все пак заради тези камъчета щеше да се пребиеш Сакура - засмя се той Както винаги.
- Кви ти камъчета, това е ТОПАААЗ, ама такъв ГОЛЯЯМ топаз.
Наруто поклати глава.
- Вас жените никой не може да ви разбере, честно ти казвам.
- А вие мъжете нямате вкус за нищо - изплезих се и прибрах украшението в джоба на дънките си.
Беше някак странно на допир... студено. Постояно ми охлаждаше крака и не поемаше от телесната ми топлина. Странно. Какво ли представлява. Най - добре ще е да отида да попитам учителката по история. По - стара е от първата амеба, няма начин да не знае. Всъщност, горещо се надявам да знае, защото този зелен ГОЛЯМ топаз някак ме плаши. Мда, много филми на ужасите, прекомерно лошо въздействие.

много е хубаво, края е страахотен !

Ся се мъча да кажа нещо смислено ама не става (а присветна ми ) Така имаш описания , не видях грешки абе вс си имаш !! Фика беше Суперрр

оллл кога ще има още много имтересностана мхм мхм искам още

хареса ми изключително многооо какви тъпни те гонят пускайй следващата главааа моляяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя

много ми хареса, поправи пр.грешки и ще е супер! продължавай в същия дух !