Кратко..

Чет Юни 10, 2010 9:32 pm

-Надявах се да имам деца преди да се стигне до това?-тъмно помещение с една единствена червена лампа всъщност беше входът към арената,едвам различавайки се-там стояха две фигури.По гласът на единият веднага се разбра че е мъж,а след малко-те започнаха бавно да се движат към светлината.

-Тя знае ли?-сини очи се прокрадваха в мрака,руса коса блесна на светлината идваща от арената,където стояха над петдесет хиляди човека,които крещяха името Джефри.

-Да знае..какво?-притеснено отвърна първоначалния глас-черна,леко дълга коса-стигаща малко под раменете.Очи-кафеви.Лице-уплашено,леко пълно,но приятно изглеждащо,даже доста.-Колко е часа?-въпросът беше изтрелян доста бързо и почти неразбираемо.

-Девет и половина,има ли нещо,което не си споделил?-четеше по лицето на чернокоското,русолявия.

-Заминава,днес.Сега!Бележката,стоеше два дена до леглото ми.Дявол да го вземе-тя стоеше там!Погледнах я ужасно много пъти.-последва хващане за главата и дълбоки мисли за направената грешка.

-Кой заминава,къде?-синеокият нищо не разбираше и се почесваше по косата.По лицето му се появи лека успокоителна усмивка.

-Емили..отделът я прие.Още преди два дни,имахме среща за точно този момент!Последния ми шанс да я видя преди да замине,после няма да ми позволят да им се меся в работите.-силни удари по близката-вече леко разбира стена от предишните участници,които не споделяха същите чувства,а по-точно се страхуваха да не загубят мачовете си.

-Мамка му.Толкова ли си загубен?!Имаш един шанс да се явиш на този турнир и ще съм най-големия глупак,ако те оставя да го пропилееш заради нея-та тя те напуска и ти продължаваш да тичаш след нея-да си й послушното домашно опитомено кученце?След толкова време-трябва да се осъзнаеш.Жените са такива!Спри да мислиш за това,иначе се заклевам че ще те вкарам вътре с ритници…-след няколко секунди мълчание-не можеш да се месиш в работите им?Не е възможно.Ти си водач-няма кой да ти забрани да се срещаш с нея дори и в специалния отдел.Защо..мислиш..какво е станало?-един камък се разклати леко от тежестта на седналото момче върху него.Младежът със сините очи се облегна на другата стена и въздъхна.

-Имам нужната забрана,не напълно свързано с това,че я обичам.Други-все още бродят из мрака и чакат шанса си за да свалят построеното от нас.Заминаването ми-означава започването на война,която може и да не спечелим.Никола,чуй ме.Турнирът не е толкова важен,но два народа се сблъскаха.Вече от всяка страна сме обградени,но някъде по пътя-ще се провалим,не защото нямаме нужната сила за да се справим с проблема,а защото това разногласие-стряска и някой от най-добрите ни войни.Отначало винаги печелихме,но всичко се промени.Не може вечно да е така,трябва да претърпим и загуби.Стари врагове се издигат от пепелта и ще продължат да следват целите си,нови ще застанат зад тях и тогава-ние ще пропаднем.-леки стъпки развалиха приятната тишина:

-Чак..чакай..те..чакайте!-задъхано женско създание опря тялото си върху Джефри и след това се свлече на земята.-Агх,закъснях.Войските му се размърдаха.Дясната страна не може да издържи още дълго-трябва да започнем евакуация за да не загубим ужасно много хора в този конфликт.-момичето беше сложило червилото си леко накриво,защото бързаше-червено-кафеникав цвят-найстина добре стоеше върху устните й-доста привлекателно за тези,които не бяха в сериозна връзка с други жени или тези които се заблуждаваха че са в такава.

12 часа преди това:

Една врата беше доста силно халосана зад Джефри,който беше седнал на леглото в стаята си и не знаеше какво да отговори на жената,която стоеше до него-Емили.Перфектно оформеното й тяло-беше истински капан за всеки младеж,търсещ невероятната жена,но за разлика от основното в живота-тази красавица имаше доста добро в сърцето си,любов,от която отделяше по малко всеки ден за приятеля си:

-Връзката трябва да се гради върху нещо,ние нямаме основа!Ти я погуби за по-малко от един час и сега очакващ извинението ти да свърши някаква работа!Порасни!Знаеш ли..-изречението беше развалено от кристална сълзица,която се търкулна по дясната бузка на момичето.-първия път,когато ме докосна-съществуваше всяко едно прекрасно чувство събрано в едно-гласът ти беше единственият звук за мен.Очите ти-единственото,което виждах.Толкова време се заблуждавах,че и ти си..чакал си ме?!Но,не е така,НАЛИ?-болката стигаше чак до гняв.-Какво направи за да ме задържиш до себе си?Дори за секунда-помисли ли за моето щастие?

-СПРИ!Проблемът ти е,че мислиш..нямам достатъчно време.Да бъда с теб и да спасявам света са две напълно отделни неща,които не мога да събера в графика си-разбери го.Какво искаш да направя?Мога да си отрежа сичките вени за да ти докажа,че те обичам,но душата ми-не може да живее под всичкото това напрежение.Всеки ден ставам с една единствена мисъл в главата,а ти-не ми помагаш.Усложняваш-вече стореното.Тежко ми е!Не мога така!Намали темпото,защото бавно аз умирам.Съсипах и малкото здраве,което ми беше останало-сега просто съм ходещ скелет.Мисли-нямам такива!-Джефри отпи спокойно от чаша пълна с вода,формата й беше на полови сърце,другата част се намираше в Емили-вече захвърлена в кошчето за боклук.От сега беше напълно ясно,че тази връзка нямаше да има продължение.

-Напрежение?-ядосано цъкане спираше всякакви положителни мисли.-Знаеш ли колко шансове пропуснах за да бъда с теб?Интересуват ли те жертвите,който направих заради теб?Къде са те в целия ти график,а?Нямаш място за нищо?Тогава мога да ти пожелая

Чет Юни 10, 2010 9:58 pm

Хмм... това първата глава ли е?
Или ще бъде One - Shot?
Както и да е, да минем към коментара
Имаш грешки, но те са допуснати сигурно от бързане... нали?
Глава е хубава, но защо черен цвят?
Извадих си очите да го чета...
Но това има бъдеще, според мен и ще го следя

Чет Юни 10, 2010 10:10 pm

Това беше странно
Не е като фикове, които съм чела
Обаче имаше грешки и доста пряка реч с малко описание
Иначе добре се е получило
Интересно е
Да си призная - хареса ми

Съб Юни 12, 2010 12:15 am

Как да кажа-повече ме бива в пряката реч и то в по-любовната област.Описанието на героите ми обикновено се получава грешно,но то едното някак си компенсира и се получава сравнително добре.
Иначе-това не е ясно дали има някакво бъдеще като предците си,понеже в продължение на три години разказвам историята по хиляда различни начини и никои не става достатъчно интересен,все пак-благодаря,че ви е харесало.

Кратко..

Кратко..

Re: Кратко..

Re: Кратко..

Re: Кратко..

Re: Кратко..