Фикче..

Съб Юни 12, 2010 9:58 pm

>0800 Hours,January 2nd, 2589 (Military
Calendar)\ >Rmix Squad climbing into the mountain,en route to base camp

>Rmix Squad found a
cave somewhere along the way(en route to base camp)

>Close to the
Cave

Сняг.Смразяващ
вятър.Някъде из цялото ледено царство едвам можеха да се забележат човешки
стъпки.Пресни.Тънко гласче прошепна и разби тишината:

-Ча..ап..апчух!

Проследявайки
създателя на този звук се намери група от дванадесет трудно движещи се
хора.Нито очите им мърдаха,нито остата.Бяха напълно замръзнали.Краката им
правеха по една крачка на всяка минута.По броните им имаше кръв,което ни
казваше две неща-войници и явно някой от тях беше убит от по-големите в
природата,макар че на тази планета освен тях нямаше друго.Най-отпред гордо
крачеше спартанец.От оръжието му липсваше или беше изрязана голяма част-сякаш
беше разполовено.По каската му имаше следи от острие,малко на размер.Бронята му
бе здрава,явно той се справяше добре в животозастрашаващи ситуации.Отзад малко
момче кашляше и се опитваше да настигне групата,жена-сигурно майка му го взе на
ръце и започна да му пее някаква песен.По пътя им се появи малка,неприветлива
пещера,която изглеждаше самотна.Търсейки мъничко топлина,трупата се намъкна
вътре.Все още бяха запазили екипировката си като носеха и дърва следователно от
пещерата се видя светлина-запалиха си огън.Недостатъчен за да ги стопли,но поне
да ги спаси от сигурна смърт.Попрнцип тази планета не беше направена за земни
същества,условията бяха сурови,но все някак си имаше живот.Групата се събра
около огъня,като пред входа на пещерата остана само спартанецът,който не
спираше да гледа нещо в далечината.Не говореше,а просто си вършеше
задълженията.По бронята изтрънча нещо и в ръката му се появи един нож.Той
направи още две драскотини по каската си.Приклекна леко като изведнъж се хвърли
навън.Ножа му литна във въздуха и започна да се свлича със снега,но беше спрян от
главата на мъртав елит.Спартанецът завлече трупа в пещерата и го скри в единият
ъгъл.Разряза червата му и ги извади.Закачи обратно главата му и конфискува
плазменото му оръжие.Сега поне имаха някаква защита от другите търсещи ги.

Нещо
раздруса земята,по теренът се появи голяма пукнатина и за стотни от секундата
цялата пещера потъна.Викова за помощ разтресоха всичко.Светлина не влизаше от
никъде.Затрупан,спартанецът не можеше да мръдне от тежеста на снега.Опиташе да
стигне нещо,с което да отвори път към свободата,но и въздухът му беше на
свършване.Идеи-никакви.Най-вероятно просто щеше да си пукне тук без никой да го
запомни.Хората не знаеха през какво беше преминал.Толкова различни смъртоносни
кампании на различни планети,докато един ден не дойде новината за нападението
над Земята.Поредната невинна жертва,заминала повреме на война.Всичко бе
загубено,човеците се нуждаеха от нов свят,място което да наречат
дом.Разпръснаха се,карайки се къде ще е най-безопасно.Дори в моменти на скръб
те си оставаха едни и същи алчни,невярващи,загубени в тъмнината.И сега
по-голямата част от тях бяха поробени или пък избити.Малко държеше свършването
на хуманойдната раса.Тези мисли бяха прекъснати от протегната ръка към тази на
спартанеца.Един от войниците беше излезнал да изпуши цигара и бе забелязал
станалото.Лавина започна да се спуска по планината,което рязко ограничи времето
на двамата.С общи усилия те ровеха из снегът и успяха да измъкнат общо пет
души.Малкото дете не беше могло да издържи на натиска.Асен прибра ножа си,който
интересно не беше погълнат от снега и тикна групата нагоре с колкото се може
по-голяма скорост.Лавината почти ги беше стигнала и те нямаха къде да
отидат.Загубени.

Метална
кълбо се пусна пред тях и жълт щит ги обгради.Снегът мина над тях сякаш бе на
пързалка и продължи да пада надолу.

>0500 Hours,January 3rd, 2589 (Military
Calendar)\ >Covenant Armada,Elite Seven's ship(en route to Jikentu)

>Searching for human
survivars(en route to Jikentu),Elite Seven's resting chamber

>Near Jikentu

Златна,сребърна,пълна
с диаманти и червени руби врата делеше грозното от красивото в кораба,но това
не беше всичко-там се намираха и покоите на Седми.Веднъж съвсем обикновен
войник,а сега крал.Оттървал се от всички пророци,той постави началото на нова
ера в света на Съглашинието,но дори това не му стигаше.Тридесет години
прекарани в търсене на оцелели човеци,милиарди погубени от тежката му ръка,от
меча.Седем добре познаваше Мастър Чиеф,защото сега спартанецът лежеше на пода
му,не се молеше за спасение,а спокойно приемаше съдбата си:

-Виж
това.Светът.Мой е!Твоите криеници,планове и убийства не можаха да ти усигорят
живот без нашата намеса.

Спартанецът
не вдигаше главата си дори за миг.Нямаше звук.От устата на елитът сякаш започна
да излиза пяна,приличаше на бясно куче,чакащо месото си,но успя да запази
спокойният тон:

-Няма
повече хора пречещи на плановете ми.Протегнах ръката си,но вие не пожелахте да
се поклоните затова само с един кораб аз ви върнах към началото,преди да
станете паразити,бавно-убиващи вселената.

Спартанец
117 само бавно вдигна ръката си нагоре като даде знак на елитът да изчака.Парче
от тялото на кораба премина близко до прозореца.Седем обърна поглед към
Джон,като осъзна,че не е разбрал всичките му ходове.Подведе се по
залавянето.Мислеше,че е свършило,но сега всички отиваха към Ада.Червена
светлина озари всичко.Взрив и металът под краката на елитът пропадна заедно с
него.С последни сили Седми успя да се хване за тръба,която се намираше ужасно
близо до него:

-Не,не
мога да загубя всичко сега.Помощ!ПомоЩ!Идиоти,побързайте.

От
викове смисъл нямаше.Над главата на загубеният елит стоеше Чиефа.Болка разтресе
съглашенските войски сякаш имаха общ мозък.Следваше дългото падане на империята
и това на умрелият елит.Лъч светлина мина пред очите на Джон и се отрази в
стъклото на каската му.Мебели се разхвърчаха навсякъде,конзола се спусна към
Спартанецът,като той веднага се метна от пробитият под и литна към планетата до
която бяха стигнали.Ударна вълна бързо го застигна и усили скороста му.Сега
щеше да се срещне със земята много по-бързо.Спасителни капсули паднаха след
него,като една от тях го удари минавайки над главата му.Добре бе,че имаше лек
допир достатъчно само за да го постави в бесъзнание,но от друга страна сега не
можеше да направи нищо за да се спаси,а Джикенту нямаше да го приеме с отворени
ръце.Секунда преди да се запознае с гравитацията на планетата беше уловен от
пеликанът "Оцелелият",който носеше хората от планетата Крикто,която вече бе
необитаема.Сега Ледената планета оставаше единственото спасение за всички,макар
и да имаше други пръснати из вселената,които скоро щяха да бъдат открити.Все
пак на Съглашението му трябваше малко време за да се съвземе от този
провал.Интересно,че Джон не бе срещнал "другарят"си по време на свободното
падане."Оцелелият"се беше запалил и не бе сигурно дали щеше да стигне до
базовият лагер,можеше дори и да не успее да го намери,но трябваше да се
опита.Пилотът удряше някакъв зелен заял бутон.Четейки надписа под него-"авариини двигатели"тези които трябваше да застопорят самолетоподобното,че да може да се
приземи.Сега нещата щяха да станат по много по-брутален начин.Под снегът можеше
да е останало нещо,което да разполови кораба,но имаше ли някакъв друг
избор?Трясък и пеликанът се плъзна по земята,като засега всичко изглеждаше
нормално.Накрая обаче се забелязваше нещо като долина.В край на крайщата "птицата"щеше да се
разбие защото това беше истинска писта към смъртта.Пилотът хвана здраво
кормилото или по точно ръчката за оправление,но успя само да забави нещата и
след това *туп и *туп.

Пет Юни 18, 2010 12:06 am

ми това МАЛКО не го разбрах
когато го четох гледах с едно тъпо изражение Фикче.. 519416

Фикче..

Фикче..

Re: Фикче..